Socian Network Sites and Cooperative Intelligence

  • 2,307 views
Uploaded on

The Social Network Sites …

The Social Network Sites
and Cooperative Intelligence of Knowledge Workers in Bulgaria

More in: Education
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
    Be the first to like this
No Downloads

Views

Total Views
2,307
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
2

Actions

Shares
Downloads
0
Comments
0
Likes
0

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Доц. Д-р Стефан Дражев, Kатедра «Информатика», ИУ-Варна Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност като среди за обучение и съвместна интелигентност за специалисти по икономика на знанието The Social Network Sitesand Cooperative Intelligence of Knowledge Workers in Bulgaria ВАРНА 2011
  • 2. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Хабилитационен труд за акдемичната длъжност „професор“ Научни направления: 3.8. Икономика 4.6. Информатика и компютърни науки Рецензенти: Професор Д-р Аврам Ескенази, ИМИ, БАН Доцент д-р Надежда Филипова, ИУ-Варна2 Въведение |
  • 3. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностАнотация В настоящото теоретико-приложно изследване авторът си поставя за цел да предложи съвременни информационни и комуникационни технологии за обучение, квалификация и преквалификация на специалистите, обработващи информация и знания в нашата страна; да даде насоки на положителния опит при изграждане на персонифицирани среди за обучение, базирани на софтуер с отворен код или отворен, свободен софтуер (Open Source, Open Software, Free Software) в системата на висшите училища и непрекъснатото професионално обучение. Прилагането на персонализираните/виртуалните среди за обучение и кооперативна интелигентност е част от програмата на Европейския Съюз “Europe of Knowledge 2020” и има ключов а позиция в Седма Рамкова Програма (FP7). Издаването на настоящата публикация се реализира като етап от изпилнението на програмата по проект НП46 „Социална Интернет мрежа за преподаватели и студенти от ИУ-Варна“. Авторът ще приеме с благодарност всички отзиви и бележки, свързани с подобряване и развитие на теоретико- приложното изследване и неговото ефективно внедряване в България. | Въведение 3
  • 4. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Благодарности Като всяка една научно изследователска работа, инастоящото изследване е плод на колективните усилия,дългогодишно сътрудничество, помощ и подкрепа на редицаколеги, приятели и близки - както у нас, така и по света. Преди всичко бих искал да благодаря на нашия незабравим ректор и съветник по ключови въпроси на управлението на висшето образование – проф. д-р ик.н. Георги Димитров от Икономическия университет-Варна. С помощта на неговата подкрепа – и като ректор, и като изследовател по същата проблематика, имах един непрекъснат коректив и стимул за работа. - Да благодаря на проф. д-р ик.н. Здравко Ковачев, който ведин продължителен период - и като зам. ректор по НИР, и каторектор, и като редактор на Известия на ИУ, формира в мен високикритерии при извършване на научни изследвания, които даподпомагат социално-икономическата ни действителност. - На проф. д-р ик.н. Тодор Ненов – за насоките на развитиена индустрията на знания в България, послужили за изграждане наструктурата на kAir4U. - Да благодаря на членовете на катедра “Информатика”при Икономическия университет-Варна. - Да благодаря на преподавателския екип, с койтоапробирахме система 6плюс в Икономическия университет-Варна. - На проф. д-р ик.н. Ивона Якимова и проф. д-р ик.н.Йордан Коев, с които сме работили в кабинет 510 наИкономическия университет - Варна и с които сме обсъждалиредица от първоначалните идеи и постановки. - На професор Морис Уилкс, основател на катедрата покомпютърни науки в Кеймбридж, Великобритания, и един отсъздателите на съвременния компютър - за възможността да севключа в екипа за приложение на мултимедийното обучение(Университетът в Кеймбридж, Лаборатория “Оливети”). 4 Въведение |
  • 5. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност - На един от създателите и ръководител намеждународния екип на програма ThinkQuest – проф. ГрантБегралиян, Армонк, САЩ, за доверието, което ми гласува катонационален представител на програмата за създаване наобразователни сайтове в България; за споделения опит как серъководят големи международни проекти. - На създателя на българския клон на LogMan Associationfor Education & Science – г-н Иван Ландуит, WES, Брюж, Белгия, запомощта при реализиране на редица международни и националнипроекти на LogMan България, в които се апробираха идеи отнастоящото изследване. - На д-р Сюзан Естрада, президент и основател на AldeaCommunication и на недържавната организация GlobalSchoolhouse, един от пионерите в развитието на Интернет - заидеите, свързани с дефинирането на виртуалните образователнисреди. - На редица колеги, членове на международнитеасоциации ACM, CORDIS, AIS, ABE, EAIE, OW2 и др. - за помощта,оказана при представяне на научните ми търсения намеждународни форуми. И накрая, но не и на последно място – на членовете на моето семейство: на Мария, Александър и Венцислав, за средатата и стимулите, които ми създадоха, за да могат дългододишните ми изследвания в областта на приложението на информационните и комуникациони технологии да добият реалност. Стефан Дражев Варна, 9 август 2011 г. | Въведение 5
  • 6. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”СъдържаниеСоциални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност ...........1като среди за обучение ........................................................................1и съвместна интелигентност ................................................................1за специалисти по икономика на знанието........................................1 Анотация ........................................................................................3 Благодарности ...............................................................................4Съдържание ..........................................................................................6Въведение ...........................................................................................10 Дефиниране на проблема..........................................................10 Основни цели и задачи ..............................................................11 Избор на изследвани институции .............................................12 Интердисциплинарен подход за решаване на задачите (радар на изследването).........................................................................14 Работни хипотези ........................................................................15 Инструментариум за решаване на теоретическите постановки ......................................................................................................16 Апробиране – kAir4U ..................................................................18Chapter 1 /Глава първа .......................................................................21Социално-икономически предпоставки за преминаване къмикономика на знанията в България ..................................................211.1. Модел на изследване на прехода към икономика назнанието 241.2. Обзор на научната литература по темата, документи намеждународни и национални институции .......................................371.3. Готовност на България за преминаване към к-икономика ......45 6 Въведение |
  • 7. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Основни изводи и препоръки ................................................... 77Chapter 2 / Глава втора....................................................................... 79К-специалистите в България .............................................................. 792.1. К-специалисти (Knowledge Workers). Еволюция напонятието от Питър Дракър до наши дни ........................................ 792.2. Категории и под-категории к-специалисти ............................... 882.3. Анализ на необходимите базисни умения на к-специалистите..................................................................................... 98Основни изводи и препоръки ......................................................... 114Chapter 3 / Глава трета ..................................................................... 117Обществените сдружения и тяхната роля в обучението през целияживот 1173.1. Международни и национални NGOs като среда заразвитие на неформалното образование ...................................... 1173.2. Модели на изграждане на партньорски мрежи занепрекъснатото обучение на к-специалисти ................................. 1203.3. Ролята на ЛогМен в непрекъснатото обучение на к-специалисти ...................................................................................... 132 Основни изводи и препоръки ................................................. 139Chapter 4 / Глава четвърта ............................................................... 141Персонализирани среди за обучение и споделяне на знания..... 1414.1. Тенденции в развитието на образователните среди ............ 1414.2. Кооперирана интелигентност и професионални Интернетмрежи 1514.3. Методика за определяне на индекс на желанието засподеляне на информация и знания .............................................. 172 Основни изводи и препоръки ................................................. 188 | Въведение 7
  • 8. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Chapter 5/ Глава пета. .......................................................................189Прототип на система за персонификация на обучението исъвместна интелигентност ...............................................................1895.1. Свободният софтуер като средство за изгражданепрототипа на kAir4u ..........................................................................1895.2. Модел на системата .........................................................1985.3. Технологии за работа с kAir4u .........................................212 Основни изводи и препоръки ..................................................217Заключение .......................................................................................218 Основни изводи ........................................................................218 Насоки за бъдещи изследвания и нерешени въпроси ..........220 Обобщаване на резултатите от апробацията .........................221Литература.........................................................................................223 Towards Reusable and Shareable Courseware: Topic Maps-based Digital Libraries. http://compsci.wssu.edu/iis/nsdl/ ..................234Приложения ......................................................................................238 Приложение В.1. Списък на институции на национално, европейско и международно равнище, включени в настоящото изследване ...........................................................238 Приложение 1.1. Структура на програмата за обучение през целия живот на Европейската комисия ..................................245 ....................................................................................................245 Приложение 1.2. Сравнително изучаване на България и Ирландия и готовността на двете страни за к-икономика ...246 Приложение 1.3. България по пътя на икономика на знанието – SWOT-анализ ..........................................................................251 8 Въведение |
  • 9. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Приложение 2.1. Препоръчителна модулна структура за приложение на ИКТ в образованието .................................... 252 Приложение 4.1. Кооперирана интелигентност и обща теория на интелигентността ................................................................. 254 Приложение 4.2. Фактори и показатели за определяне на готовността за споделяне на информация и знания ............. 255 Приложение 5.1. Многослойна архитектура на система kAir4U .................................................................................................... 258 Приложение 5.2. Структура на Web-базирана система за персонификация на обучението ............................................ 259 … Катедралата е изградена от камъни. Камъните образуват катедралата. Но катедралата облагородява всеки от тези камъни. Те стават камъни, с които е построена катедралата. Така и вие ще намерите себе си в нещо по- голямо от вас. Защото хората търсят връзка във всеобщото... ... Нас ни формира не това, което получаваме, а онова, което даваме. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944 г.) | Въведение 9
  • 10. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”ВъведениеДефиниране на проблема Както слънцето и въздухът са необходими за всяко живосъщество1, така, в условията на тотална компютризация,информацията и знанията са тези, които превръщат даденосъщество в образовано същество. Образованието надскачасвоята проблемна област и се превръща в основния икономическивъпрос на 21 век. Днес 8 от всеки 10 работни места изискватспециализирано обучение или висше образование. Можем даотбележим и други характерни особености като: Социално-икономически предпоставки за преминаване към икономика, базирана на знания; К-специалисти (Knowledge Workers) – нова категория специалисти за икономика, базирана на знания; Нова парадигма в обучението: от запомнете и възпроизведете към намерете това, което ви трябва, развийте го и го използвайте ефективно; Нова парадигма в дефиниране на персоналните компетенции: от използване на собствен опит и знания към осигуряване на достъп до знанията на най-добрите експерти от дадена предметна област, споделяне на идеи и компетенции; Обучение през целия живот – според изследване на Development Gateway Foundation през 2025 година фирменото онлайн обучение ще надвиши по обем това1 За това и ние сме наименували прототипа на разработваната от нассистема kAir4U – Knowledge Air for You, “въздух”, наситен с познания завас (произношението на английски език се интерпретира като „С грижаза Вас!”). 10 Въведение |
  • 11. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност на висшите училища по света и ще достигне сумата от 150 милиарда долара2; Европейска харта на 10-те компетентности; От системи за обработка на данни към системи за извличане и споделяне на знания.Основни цели и задачи В условията на глобализъм и ясно изразена зависимост набългарската икономика от световните икономически процеси,малка страна като нашата може да осигури просперитет на своитеграждани като се ориентира към икономика, базирана на знания.От тук и основната цел на настоящото изследване е да сеанализират възможностите за приложение на новитеинформационни и комуникационни технологии за обучение иразпространение (споделяне) на знания на специалисти от новопоколение, наречени Knowledge Workers, които ние ще наричамек-специалисти. За постигане на поставената цел се решават редица задачи,по-важните от които са: 1. Обзор на научната литература, на официални национални и международни документи, свързани с развитието на икономиката, която е базирана на знания (ще използваме термина К-Икономика) и на специалистите, необходими за тази икономика. 2. Анализиране на добрите практики и възможностите за тяхното трансфериране и адаптиране в нашата страна.2 Development Gateway Foundation,http://topics.developmentgateway.org/special/onlineeducation/index.do | Въведение 11
  • 12. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” 3. Анализиране на последните тенденции, свързани със социализацията на Интернет като основа за изграждане на неформални структури за непрекъснато обучение и разпространение на знания, за създаване на балансирана, смесена (blended) среда за обучение и разпространение на знания. 4. Анализиране на ролята на недържавните или нестопански организации в пилотното внедряване на нови форми и методи за обучение; предложение за методика на взаимодействието им с формалните образователни структури за минимизиране на риска от внедряване на нови форми и методи за обучение на национално равнище. 5. Обзор на средствата и методите за създаване на дигитални мултимедийни онтологии и тяхното приложение за непрекъснатото обучение и квалификация на к-специалисти. 6. Изграждане на модел и пилотна реализация на система за обучение и разпространение на знания kAir4U с използване на свободен софтуер и свободни мултимедийни архиви; Cloud Computing – изграждане на система, чийто технологична инфраструктура е прозрачна, невидима за своите потребители; PaaS подход – изграждане на приложения за споделяне на информация и знания от множество потребители.Избор на изследвани институции Използвайки опита на изследователския институт Forfás, щенаправим опит за подбор на подходящи институции,анализирането на които да послужи за доказване на работните 12 Въведение |
  • 13. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностхипотези, за съкращаване на времето и средствата заразработване на съвременни системи за обучение иразпространение на знания. Подборът на институциите, включени в приложение В.1 еизвършен в глобален аспект на три нива: - Национални формални и неформални институции за обучение и квалификация; - Европейски формални институции за научни изследвания и образование, фондации и учебни заведения; - Международни организации с глобално значение (напр. – Световната банка), институции и учебни заведения в САЩ, Канада, Нова Зеландия и др., където се прилагат авангардни системи за обучение и разпространение на знания, базирани на свободен софтуер. Вторият фактор за подбор и класификация е участието наавтора в институции, свързани с третираната проблематика: - На национално ниво: като преподавател в ИУ-Варна в трите степени на обучение (бакалаври, магистри и докторанти); като член на нестопански организации за култура и образование; - На европейско ниво: председател на български клон на международната асоциация за образование и наука LogMan; национално контактно лице по Седма рамкова програма - FP7, ICT, CORDIS, Брюксел, Белгия; член на K- Management, Великобритания; - На международно ниво: изследователска група по проблемите на образованието Tomorrow’s Professor към | Въведение 13
  • 14. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Стенфордския университет, САЩ; Международна асоциация по изчислителна техника и обработка на информацията ACM, САЩ, като основател на българския клон (АСМ имат специализирани групи, свързани с приложението на новите технологии в различните нива на образование и разпространение на знания).Интердисциплинарен подход за решаване на задачите(радар на изследването) Различните варианти и опити да се оптимизирасъдържанието на настоящото изследване доведоха автора домисълта, че е необходимо прилагане на многослойния подход придекомпозиране на даденото интердисциплинарно изследване,съчетан с нова форма за визуализиране на взаимовръзкатамежду различните научни направления, дълбочината на тяхноторазглеждане, както и релациите между тях. Авторът адаптирапредлаганата от Doug Winnie3, сътрудник на фирма Adobeосмоъгълна радарна фигура за целите на настоящото изследване.Всяка една страна в осмоъгълника представлява дадено научнонаправление, неразривна част на мултидисциплинарнотоизследване: икономически теории (и по-точно – основи наикономиката, базирана на знания, К-Икономика), информационнии комуникационни технологии, базисни теории за развитие наобразованието, национални и международни политики заразвитие на обучението през целия живот на човека; смесено(blended, b-) обучение на студенти и специалисти; теория накооперираната (съвместна, споделена) интелигентност и накрая,но не и на последно място – математико-статистически методи заанализи, прогнози и доказване на хипотези. Използван е иметодът Делфи и изследванията на Zawacki-Richter.3 Winnie, Doug. Design and Develop Disciplines. Adobe Systems, Incorporated, 2009 14 Въведение |
  • 15. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностРаботни хипотези Работна хипотеза 1: Развитието на икономиката, която е базирана на знания, е едно от главните направления за устойчиво развитие на страната ни. Работна хипотеза 2: Делът на к-специалистите от общата работна сила ще продължава да се нараства и ще достигне 64% през 2020 година. Работна хипотеза 3: Неформалните и нестопански организации ще играят важна роля в системите за обучение през целия живот, за създаване на критичен обем от професионални знания, за формиране на средата за тяхното споделяне. Работна хипотеза 4: Спектърът от базисни умения и познания на к-специалистите прераства от ИКТ- грамотност, от „Осем ключови компетентности за учене през целия живот”4 на медийна грамотност (работа с дигитални медии). Работна хипотеза 5: Интеграцията на формалните и неформалните методи и форми на обучение се задълбочава под формата на смесено (blended) обучение. Делът на електронното обучение в системите за смесено обучение продължава да расте и ще достигне до 58% през 2020. Работна хипотеза 6: Използването на системи със свободен софтуер, на свободно достъпни дигитални4 Харта на Европейските компетентности. | Въведение 15
  • 16. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” онтологии и тяхното стандартизиране е база за създаване на системи за ефективно обучение през целия живот. В таблица В.1. е представена матрицата на изследванията в настоящия труд.Инструментариум за решаване на теоретическитепостановки Като основна база на извършваните анализи, прогнози иизводи в настоящото изследване се използват методологическитеуказания на Организацията за икономическо коопериране иразвитие, известни като The OECD Frascati Manual5. Като се отчитаиновационния процес на системите за смесено обучение исподеляне на знания, авторът използва и методологическитеуказания, наречени Oslo Manual6 - за оценка и анализ на научни итехнологически дейности, за обработка на данни, свързани синовационни процеси. Така например, се изследватиновационните процеси, свързани с прилагането на смесенотообучение в различни висши учебни заведения. По методологиятана Oslo Manual и Canberra Manual7 се оценява степента наприложение на нови образователни техники, новитеорганизационно-технологически структури, както и новияобразователен софтуер. В изследването се използват и SIBIS-индикаторите8,разработени в резултат на изследователски проект по Пета5 Frascati Manual. Proposed Standard Practice for Surveys on Research andExperimental Development. OECD Publishing, 20026 Oslo Manual, 3rd Edition, Eurostat and OECD Publishing, 2005.7 Canberra Manual, OECD, Paris, 19958 SIBIS (Statistical Indicators Benchmarking the Information Society) , projectin the "Information Society Programme" of the European Commission. 2001-2003. 16 Въведение |
  • 17. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентнострамкова програма на Европейската комисия. Целта на проекта еОчаквани резултати Независимо от различията в предлаганите от различнитеавтори средни стойности и независимо от споровете в оценъчнитеметодики, всички автори еднозначно доказват, че пазарът наелектронното обучение непрекъснато нараства. Някои авториотчитат неговото нарастване на 260% за периода от 2002 (6,6милиарда долара) до 2006 г (23,7 млрд)9. Това нарастване епродиктувано преди всичко от необходимостта от непрекъснатообучение и преквалификация на специалистите, работещи вусловията на глобална икономика. Анализът на последните възможности на образователниясофтуер показва изместване на фокуса му към изискванията напотребителя, на обучавания на различни квалификационниравнища. Глобалният натиск върху организациите дапреквалифицират специалистите възможно в най-кратки сроковеза да посрещнат изискванията на вечно променящия се пазар,увеличава неимоверно обема на информационните потоци отинформация, които текат по дигитални канали. Различнитеизследвания показват, че този обем информация е межди 12 и 37гигабайта дневно за различните професии и за различните странив зависимост от степента на дигитализация. Обхващането,обработката и анализа на информацията в подобни обеми енемислимо без нови методи и средства. Новите технологии ще продължават да оказват решаващовлияние върху развитието на новите форми и начини на обучение– все повече ще се използва аудио- и видео-обучението;обучението, ориентирано към преносими устройства и системи.Интеграцията на процеса на обучение с този на споделяне назнания ще се съпътства с интеграция и спецификация наинформационните потоци в професионален контекст, с9 Key Industry Trends and Drivers of Change - Analysts IDC, 2007 | Въведение 17
  • 18. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”интелигента адаптивност на системите към изискванията на всекипотребител. Споделената и съвместна интелигентност (човек-човек; човек-дигитална система; дигитална система-човек, човек-социална/професионална Интернет мрежа) ще се превърне вбазисна работна среда.Апробиране – kAir4U Разработена е социална мрежа за обучение и съвместнаинтелигентност kAir4U, базирана на свободен софтуер имултимедийни онтологии със свободен достъп до тях.Създаденият прототип е в резултат на продължителноекспериментиране, внедряване, преработване и адаптиране наразлични варианти на системи за смесено обучение иинтелигентност за периода от 1999 до 2011 г. Решения и/или Изследвани Модели програмна проблеми реализация Сравнение на Как се развиват Новите дветеИкономика новите икономики технологии и икономики? икономиката ("стара"-"нова") С какво се Критерии за Политики заИкономика на характеризира преминаване използване назнанието икономиката на към к- ИКТ знанието? икономика Хипотеза: К-Икономика на Сравнение на Образователна и икономика изнанието в ЕС и България с научна политика устойчивоБългария Ирландия до 2020 година развитиеОбразова- Програмниние през документи за L3 Европа 2020 LLP, EUцелия живот 18 Въведение |
  • 19. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностФормални и Хипотеза:неформални Съотношение на Модели на Партньорскиинституции за формално и неформално мрежи за L3-образование - неформално обучение обучениеNGO обучение? Хипотеза: делът наК-специалисти Система за к-специалистите Медийнаи профес. преквалифи- от общата работна грамотностумения кация сила?Смесено Модел на Хипотеза: делът на Системи заобучение система за смесеното обучение на к-(Blended смесено обучение? специалистиLearning) обучениеСвободно Решение за Приложима ли е Сравнение на използване надостъпни системата за лицензионен свободниинтелектуалн свободен със свободен интелектуалнии продукти софтуер...? софтуер продукти ИкономическаСвободно Хипотеза: Решения за ефективност надостъпен Свободно избор на свободниясофтуер достъпните софтуер софтуер програмни Критерии за продукти иСвободно оценка на онтологии са база Дигиталнидостъпни софтуера за за ефективно L3- онтологиионтологии изграждане на обучение? онтологииСоциални Модел на Какви саИнтернет социална, Интернет портал последствията отмрежи и компютърна и за образование и интеграцията наикономика семантична знания мрежите?на знанието мрежаПерсонализи- Хипотеза: Само- Методи ирани среди за Смесеното адаптивна средствата заобразование и обучение ще система за персонализацияобмен на надвиши ли персонализация | Въведение 19
  • 20. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”знания границата от 50%? Класификация Програмна Възможна ли еИнтеграция на на основните система за интеграцията наLMS и KMS подсистеми на интеграция на LMS и KMS? LMS и KMS LMS и KMS Как се развиват Модел наРазвитие на Прототип на съвременните социалнаформите на система за технологии за динамика вкооперирана кооперирана съвместна професионалниинтелигентност интелигентност дейност? мрежи Таблица В. 1. Матрица на изследванията 20 Въведение |
  • 21. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Chapter 1 /Глава първа Социално-икономически предпоставки за преминаване към икономика на знанията в България В периода 1999-2011 авторът проучва научната литература,национални, европейски и международни документи, препоръкии стандарти, изгражда карта на взаимно свързаните осем основнинаучни направления или под-направления за доказване на тезата,че чрез свободни (или безплатни): - софтуер - онтологии - смесено (Blended) или б-обучение се създават специалисти за икономика базирана на знания,а те, от своя страна, са основните агенти в к-икономиката. Изследването излиза от границите на работите, концентриранисамо върху създаването на персонализирани среди за обучение сприложение на информационни и комуникационни технологии.Направен е опит да се разширят системите за обучение като сепреобразуват и унифицират в системи за смесено обучение и | /Глава първа 21
  • 22. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”споделяне на знания. Т.е. – за отправна точка на изследването сеприема тезата за непрекъснато обучение и квалификация на к-специалистите, необходими за икономиката, базирана на знания.Самият процес на обучение не се разглежда само във формалнитерамки и структури на образование: начално, средно, висшеобразование, квалификация и преквалификация, а като процес,присъщ на всеки човек през целия му живот. Освентрадиционните методи за обзор на литературата и специфичнитедокументи по темата, авторът използва и информационната услугана Google за известяване на даден изследовател, че е наличнанова публикация (в широкия смисъл на това значение) попредварително зададени ключови думи. Чрез Google Blogs Alert сапроследявани публикации от 2004 до август 2010 година последните теми: - Икономика, базирана на знания - Knowledge Economy; - Развитие на университетите през 21 век - university design in twenty-first century; - Образователни среди - learning environments; - Социални мрежи - social networks; - Информационното подмножество на термините knowledge economy и education; - Системи и платформи, реализирани чрез свободен софтуер (open source). Получавана е информация и за новите приложения,програми (Google Applications) чрез дадените на автора права отGoogle като преподавател, работещ в областта на е-обучението.Реализирана е виртуална мрежа от специалисти, работещи потретираната проблематика чрез системата за проследяване икомуникация Twitter (TweetDeck). Посредством абониране саполучавани и агрегирани научни новости (RSS) в реално време.Виртуалната среда на изследване е допълвана от реални участияна автора в семинари, национални и международни форуми, 22 /Глава първа |
  • 23. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностконференции и неформални срещи. Т.е. самото изследване еапробация на предлаганите платформи и технологии. При проучването на литературните източници са поставениследните цели: - Да се категоризират основните научни направления и под-направления, предмет на настоящото мултидисциплинарно изследване; - Да се групират изследванията в три йерархически нива: o Макро равнище – основни теории, модели и практики в областта на образованието и икономиката, базирана на знания (глобализация на образованието и създаваното знание; o Средно (Midware, Meso) равнище – изграждане на вътрешно институционна рамка за внедряване на съвременни системи за обучение и споделяне на знания; разходи и ефективност на системите; процедури за обучение и работа в адаптивни системи; проблеми на авторските права и интелектуалната собственост; o Микро равнище – персонални характеристики на обучавания/на к-специалиста; технологии и практики за разработване на образователни курсове; технологии за ефективна комуникация в Интернет социални мрежи. - Да се извърши обзор на постигнати научни резултати; | /Глава първа 23
  • 24. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” - Да се определят онези насоки и проблеми, които не са решени или пренебрегнати в предходни изследвания; - Да се създаде карта на научните направления чрез прилагане на многослоен модел. Авторът споделя вижданията на The McCoy Working Group10, чеикономика базирана на знания преминава през: - развитие на идеите; - развитие на индивида; - развитие на инфраструктурата. Развитието на иновативния капацитет е съпроводено сразвитие на една нова култура на креативност, на свободен обменна идеи, която да създава нови работни места за к-специалисти.Те, от своя страна, да спомагат за развитието на прогресивна игъвкава инфраструктура. 1.1. Модел на изследване на прехода към икономика на знанието Различните варианти и опити да се оптимизирасъдържанието на настоящото изследване доведоха автора домисълта, че е необходимо прилагане на многослойния подход придекомпозиране на даденото интердисциплинарно изследване,съчетан с нова форма за визуализиране на взаимовръзката междуразличните научни направления, дълбочината на тяхноторазглеждане, както и релациите между тях. Както се маркира въввъведението, авторът адаптира предлаганата от Doug Winnieрадарна фигура за целите на настоящото изследване. Всяка една10 The Economic Growth through Higher Education. Individuals. Ideas.Infrastructure. The McCoy Working Group. 2008 24 /Глава първа |
  • 25. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностстрана в осмоъгълника представлява дадено научно направление,неразривна част на мултидисциплинарното изследване:икономически теории (и по-точно – основи на икономиката,базирана на знания, К-Икономика), медийна грамотност (вчастност - информационни и комуникационни технологии),базисни теории за развитие на образованието, национални имеждународни политики за развитие на обучението през целияживот на човека; смесено (blended, b-) обучение на студенти испециалисти; теория на кооперираната (споделена)интелигентност и накрая, но не и на последно място –математико-статистически методи за анализи, прогнози идоказване на хипотези Първи базисен слой: К-ИКОНОМИКА, Основи на икономиката, базирана на знания Авторът анализира зависимостите между система заобразование в България и изискванията към новите поколения,които живеят и работят в условията на икономика, базира назнания. | /Глава първа 25
  • 26. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Фигура 1. 1 Взаимна зависимост между К-Икономика и останалите научни направления в изследванетоВтори базисен слой: ОРБАЗОВАНИЕ, Система за формално и неформално образование Независимо че усилията на автора са насочени къмприложение на съвременните информационни и комуникационнитехнологии във висшето образование и обучението през целияживот, то той разглежда необходимостта от ”прекрояване” нацелите и задачите на образованието в България, започвайки отнай-ранна, предучилищна възраст. Неговата теза се базира напревърналата се в поговорка фраза „...първите седем години...” . 26 /Глава първа |
  • 27. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 1. 2. Взаимна зависимост между обща теория на образованието и останалите научни направления в изследването Избраната от нас система за графическо изобразяване сосем стени съвпада и с приетите на 16 декември 2006 година„Осем ключови компетентности за учене през целия живот”. Тезипрепоръки са отразени и в работните документи на Европейскатакомисия през 200611 година за гарантиране на качествено имодерно образование, нужно за XXI век: 1. Комуникативни умения на роден език 2. Комуникативни умения на чужд език 3. Математическа грамотност и базови познания в областта на науките и технологиите 4. Дигитални компетентности 5. Умения за самостоятелно учене и събиране на информация11 RECOMMENDATION OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THECOUNCIL on key competences for lifelong learning, 18 December 2006,(2006/962/EC) | /Глава първа 27
  • 28. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” 6. Граждански компетентности и умения за междуличностно общуване 7. Предприемачество 8. Културни компетентности – изразяване на идеи, творчество, емоционално и естетическо съпреживяване на света чрез музика, литература, пластични изкуства. На тази основа Съветът и Европейската Комисия приехадесетгодишна работна програма под името „Образование иобучение 2010“ (2002/C142/01), последвана от „Образование иобучение 2020“. Сред нейните цели са подобряване на качествотона образователните системи и осигуряване на достъп дообразование за всички, както и отваряне на образователнитесистеми за хора от целия свят. Програмата формира новасъгласувана стратегическа рамка, включваща всички дейности вобластта на образованието и професионалното обучение наевропейско равнище. Тя се прилага чрез отворения метод накоординация, чрез който се утвърждават общи цели и сетранспонират в националните политики. Трети базисен слой: Национални и международни политики за развитие на системата за непрекъснато обучение (Lifelong Learning, L3-политики) Авторът анализира и обобщава официални документи,издадени на национално, европейско и международно ниво,свързани с обучението през целия живот, за необходимостта отсъздаване на „специалисти на бъдещето”. За отправна точка визследването са цитирани Лисабонската стратегия на ЕС,рамковите програми (шеста и седма) на Европейския Съюз(CORDIS), документи на правителствени (Ирландия, НоваЗеландия) и неправителствени организации (Световната банка,OECD и др.). 28 /Глава първа |
  • 29. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Важна крачка в този процес е представянето на новата„Интегрирана програма за действие в областта на обучениетопрез целия живот“ (Lifelong Learning) на ЕС през май 2007 г., чиятоцел е да осигури финансова подкрепа за европейскияобразователен сектор през периода 2007 — 2013 г. (Решение №1720/2006/ЕО от 15 ноември 2006 г.). Фигура 1. 3. Взаимна зависимост между политики и програми за обучение през целия живот и останалите научни направления в изследването Програмата включва четири подпрограми, повечето откоито са част от програмата Сократ: Коменски (училищнообразование), Еразъм (висше образование), Леонардо да Винчи(професионално обучение) и Грундвиг (обучение за възрастни).Към нея спадат още една хоризонтална програма с четиридейности от първостепенно значение (сътрудничество в сфератана образователната политика, насърчаване на изучаването начужди езици, електронното обучение (e-learning), както иразпространение на „добри практики“). Друг елемент е | /Глава първа 29
  • 30. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”програмата Жан Моне за подпомагане на дейността на ЕС въввръзка с интеграцията и на действащите в тази област институциии сдружения. За периода 2007 — 2013 г. програмата е обезпеченасъс средства в размер на 6,97 млрд. евро. Четвърти базисен слой: Съвременни информационни икомуникационни технологии (ИКТ) и тяхното приложение в системата за обучение през целия живот За малка страна като България, представляваща част отглобалната икономическа система, повишаването наефективността на човешкия труд е решаващ фактор за оцеляванеи запазване на суверенитета на нацията. Един от ресурсите, който„изтече” под формата на емиграция през последните 20 години(или така нар. процес „изтичане на мозъци”), доведе до голяма„пробойна” в кораба на българската икономика. Паралелно с тозипроцес, всички сме свидетели и на още един, не по-малко пагубен– под влияние на „демократизацията” на средното образование,на ниската степен на взискателност, на контрол, надеквалификация на учителското съсловие, образователното нивона завършващите млади хора прогресивно намалява. Получава сеедна пропаст между изисквания на реалната икономика иквалификация на младите хора. 30 /Глава първа |
  • 31. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностФигура 1. 4. Взаимна зависимост между Информационни и Комуникационни Технологии (ИКТехнологии) и останалите научни направления в изследването Адекватният отговор на този процес е изграждане на новопоколение добре образовани хора, владеещи съвременнитеинформационни и комуникационни технологии, извършващи вединица време работа, която е на порядъци по-голяма от тази приизползване на традиционните технологии. Едновременно сусвояването на „компютърната грамотност”, от новото поколениесе изисква иновативност и креативност, т.е. създаване на такиватехнологични платформи за обучение и работа, които да развиватабстрактното мислене на хората. Използвайки опита на страникато Канада и Нова Зеландия, авторът предлага базиснотопрограмно осигуряване на системата да е със свободен код(Open/Free Software) и да е ориентирано към новите направления:SaaS (Software as a Service) – на програмното осигуряване да сегледа като на услуга, вид сервиз, предоставена от специализираниинституции; PaaS (Platform as a Service) – изграждане на цялостна | /Глава първа 31
  • 32. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”платформа за осигуряване на обучение и споделяне на знания ,прозрачна(невидима) за потребители. Пети базисен слой: Свободни (безплатни) образователни онтологии По подобие на свободния софтуер, авторът предлага иизгражданите онтологии за различните нива на формалнообразование в страната ни да бъдат свободни, безплатни; всякаобразователна единица да бъде стандартно и формално описана;да бъде достъпна за многократно използване, свободномодифицирана и преработвана.Фигура 1. 5. Взаимна зависимост между създаването на свободно достъпни дигитални онтологии и останалите научни направления в изследването Естественият въпрос, който възниква е „- Как ще бъдезащитен и заплатен труда на автора на дадена образователнаединица?”. Средствата, икономисани от свободен софтуер, а незакупуване на скъпи програмни среди, да бъдат използвани на 32 /Глава първа |
  • 33. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностниво „Министерство на образованието”, фонд „Научниизследвания”, за заплащане на авторски права. Самата среда заразработване на онтологии е предоставена от Университета вСтенфорд, САЩ, за свободно използване. Шести базисен слой: Система за смесено (blended) обучение В процеса на теоретико-практическо използване насистема за електронно обучение, авторът достигна до два основниизвода: 1. Съвременната система за обучение не е „е-обучение”, а оптимален баланс на традиционно и компютризирано обучение; 2. Използването на ефективни програмни (софтуерни) платформи не може да се сведе до използването на един универсален програмен продукт, а представлява оптимална смес (blended software) от взаимно допълващи се специализирани програмни средства. Фигура 1. 6. Взаимна зависимост между смесеното (blended) обучение и останалите научни направления в изследването | /Глава първа 33
  • 34. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Въпреки че в ЕС като цяло нивото на образование е високо,в областта на информационните и комуникационните технологииизостава в сравнение със САЩ и Япония. Поради тази причинаКомисията прие инициативата „Електронно обучение“ (eLearning),за да адаптира системите на образование и обучение надържавите-членки към най-новите проекти в тази сфера. През юли2002 г. Европейският съвет стартира в Севиля План за действиеeEurope 2005, за да развие модерна публична администрация ида създаде динамична среда за електронен бизнес. През 2003 г. севъведе Програма за електронно обучение (eLearning), чиято цел еефективното интегриране на информационни и комуникационнитехнологии в системите на образование и обучение в Европа.Четирите области на действие на програмата са следните:насърчаване на дигиталната компетентност, европейскивиртуални университети, Интернет-партньорство междуевропейски училища, насърчаване на повишаването наквалификацията на преподавателите, както и хоризонтални меркиза насърчаване на електронното обучение в Европа. От 2007 г.мерките за насърчаване на електронното обучение са част отновата „Интегрирана програма за действие в областта наобучението през целия живот“. Седми базисен слой: Система за кооперирана (споделена, съвместна) интелигентност (Cooptelligence) Авторът предлага методология за изграждане и прототипна система за смесено обучение и съвместна интелигентностkAir4U, изградена на принципите на свободния софтуер -свободен за модифициране код и със свободен/безплатен достъп.Едновременно с това се анализират различните социални мрежи –както традиционните мрежи, така и тези, които бележат бум всвоето развитие след 2008 година – социалните мрежи вИнтернет. На примера на мрежите, изградени за създаване насвободен софтуер и на тези, създадени в системата за кратки 34 /Глава първа |
  • 35. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностсъобщения Twitter и TweetDesk се извършават анализи и прогнозиза развитието на кооперираната интелигентност напрофесионални групи в Интернет.Фигура 1. 7. Взаимна зависимост между социалните мрежи, кооперираната интелигентност и останалите научни направления в изследването Осми базисен слой: Анализатор - система за изграждане наработни хипотези и статистически анализи на Интернет базирани социални мрежи В хода на изследването са дефинирани различни хипотезии са построени модели. Приемането и/или отхвърлянето нададени хипотези е на базата на различни препоръчителниметодики и постигнатите резултати с тях. Използвани састатистически методи за моделиране на икономически исоциални процеси и явления. Авторът използва инструментариумаза анализ на Интернет базирани социални групи. За целта тойкомбинира аналитични и синтетични методи по методиките | /Глава първа 35
  • 36. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Frascati и Oslo, както и методиката на Световната банка заизучаване на икономиката, базирана на знания. Използвана етеорията на грáфите, софтуер за построяване и моделиране насоциални Интернет мрежи (хипотетични и реални Интернетмрежи).Фигура 1. 8. АНАЛИЗАТОР: система за математико-статистически анализи на основните научни направления в изследването За целите на изследването са изградени няколкоакадемични социални мрежи, послужили да се извършимониторинг в реално време, като: - Социална мрежа за обмен на информация между студентите в ИУ-Варна – http://stedranet.ning.com/; - Социална мрежа за обмен на знания, необходими за 21 век– http://21know.ning.com/; както и няколко други, тясно специализирани мрежи. 36 /Глава първа |
  • 37. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност 1.2. Обзор на научната литература по темата, документи на международни и национални институции В таблица 1.1. са представени научните направления ипод-направления със съответните индекси, които се използват приописание на научната литература и публикуваните официалнидокументи в нашата страна, европейската общност и в останалатачаст на света. Таблица 1.1 Таблица 1. 1. Научни направления/под-направления и географския обхват на литературните източници | /Глава първа 37
  • 38. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Изследвания в областта на икономиката, базирана на знания При въвеждане на „Дефиниция на икономика на знанията”(knowledge economy OR knowledge-based economy – definition)Google извежда 247000 резултата; Yahoo! – 623000; Exalead –14936; Wikipedia – 39. Изследванията показват, че 80% от данните,намерени от дадена система за търсене, са съхранени само внейната база от данни. В този случай вторичното търсене с другасистема дава надеждни и достоверни резултати. За целта ниеизползваме Google, Yahoo! и Exalead. Обзорът на литературата включва и сходните понятия катоинформационна икономика, нова икономика, дигиталнаикономика, когнитивна икономика, smart economy, управляванаот Интернет икономика (Internet driven economy), мрежоваикономика (сетевая экономика). Таблица 1.2. Стълб 1: Стълб 2: Стълб 3: Стълб 4:Икономическа Образование Информационна Система на и социална и умения и комуника- иновации политика ционна инфраструктураПолитики и Инвестиране на Необходимост от Капацитетнитепрактики за знания и опит в динамична инфра- възможности наефективно индивидите, структура за локалнитеизползване на които от своя ефективна фирми иналичните и нови страна ги комуникация, изследователскизнания в споделят и разпространение и институти даикономиката развиват обработка на произвеждат и информацията прилагат знания Таблица 1. 2. Четирите стълба на икономиката базирана на знания Ще въведем дефиниция на термина икономика на знанията.Под икономика на знанията ще разбираме такава икономка, прикоято над половината от заетите лица и над половината от БВП е врезултат на производство и разпределение на знания. 38 /Глава първа |
  • 39. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Едновременно с това ще изтъкнем, че има редица синоними натова понятие: нова икономика (J.A. Alic12, R. Atkinson13),информационна икономика (C. May14), дигитална икономика. Единот първите изследователи на новата икономика е австрийскиятучен Fritz Machlup, който работи в САЩ. Той публикува през 1962 г.първото изследване на тази тема като изчислява производството иразпределението на знания в САЩ15. Macklup изчислява, чеикономиката на знания достига 29% от БВП през 1958 година! Сизследването на Macklup се поставя началото на няколко „вълни”публикации по темата. Първата вълна започва през 70-те години на миналия век.Използвайки официалните статистически данни M.U. Porat16определя дела на икономиката на знания през 1967 г. на 46% отБВП, а заплатите на заетите в нея достигат 57%. Втората вълна публикации (през 90-те години на миналия век)се поставя от OECD17 (The Organisation of Economic Co-operation andDevelopment). Световната банка разработва платформа заизследване развитието на икономиката на знания в различнитестрани. В редица изследователски институти по света сепровеждат задълбочени изследвания (вж литературната справка).12 Alic, J.A. Knowledge, Skill, and Education in the New Global Economy,Futures, 29(1): 5-16. 199713 Atkinson, R. The Past and Future of America’s Economy. EE, 199814 May, C. Information society, task mobility and the end of work, Futures,32:399-416. 200015 Machlub, Fritz. The Production and Distribution on Knowledge in USA.Princeton University Press. 196216 th Porat, M.U. The Information Economy. 7 Volume, Office of Telecommuni-cation, USDC, Washington, 1977.17 OECD - http://www.oecd.org | /Глава първа 39
  • 40. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Едновременно с това, много страни създават националнипрограми за развитие на икономиката на знания (Австралия,Европейския съюз, Канада, Малайзия, Нова Зеландия, Сингапур,Южна Корея, Япония и др.). Третата вълна на изследвания стартира в резултат наглобалната икономическа криза (2007-????). Много икономисти посвета възобновиха изследванията си по темата (вж фигура 2.1.,глава втора) с надеждата, че синтезът на новите технологии исоциалните мрежи ще минимизира асиметричния характер наразпространение на информация и знания, в резултат на коетобързо ще се „изплува” и превъзмогне рецесията. Една от първите публикации по темата на български езике на фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Вброшурата „Икономика на знанието”18 се използва методиката наСветовната банка за анализ на готовността дадена страна дапремине към икономика, базирана на знания. Дефинирани сачетирите основни стълба за развитие на К-икономиката: 1. Икономическа и институционална среда, която насърчава предприемачеството, използването на съществуващи и създаването на нови знания; 2. Население, което е добре образовано и квалифицирано да създава, обменя и използва знание; 3. Ефективна иновационна система от фирми, изследователски центрове, университети, частни консултанти и други организации, които улесняват достъпа до глобалното знание, като го асимилират и адаптират към местните условия, и създават нови технологии;18 Ялъмов, Тодор, Руслан Стефанов и екип на „Индъстри уоч”. Икономикана знанието. Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2004 40 /Глава първа |
  • 41. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност 4. Динамична информационна инфраструктура, която осигурява условия за ефективна комуникация, разпространение и обработка на информацията и знания. Професор Асен Ковачев19 изтъква необходимостта отразвитие на квалификационния капитал на нацията – знания,умения и професионални способности за осигуряване наустойчиво развитие на икономиката в България и нейнотоефективно интегриране в Европейския съюз. Според ЕлизабетаВачкова и Мария Игнатова20 преходът към икономика базирана назнанието в България се ускорява от мултинационалните компаниии нашите високотехнологични компании. Цитират се два примера– за KPMG (мултинационална компания) и ТехноЛогика (българскависокотехнологична компания) като носители на добри практики вреализация на идеята за обучение през целия живот. Развитието на дефиницията на икономика на знанието същопреминава през различни стадии и етапи. Прегледът натълкованията на различните автори ни дава основание давъведем едно по-прецизно определение на понятието икономикана знанията катоикономика, в която знанията са доминиращресурс (в сравнение с природните ресурси,физическия труд и капитала) и се използватефективно при създаване на човешки блага.19 Ковачев, Асен. Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитие наикономиката. Икономически алтернативи. УНСС, Бр. 3, 200620 Вачкова Елизабета, Мария Игнатова. Конкурентоспособност чрезуправление на знанието. Международен център за приложниизследвания по управление | /Глава първа 41
  • 42. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Много от страните, които преди 30-50 години се смята заизостанали, приели като национална политика развитието наикономика, която се базира на креативността и знанията на своитеграждани, се превърнаха във водещи в края на 20-ти и началотона 21-и век.Програма за обучение през целия живот на Европейскиясъюз С решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и наСъвета от 15 ноември 2006 г. се създава „Програма за действие заобучение през целия живот” Lifelong Learning Programme, LLP21.Определя се бюджет от седем милиарда евро за периода от 2007до 2013 (забележете, че това е същият период, през който сеизпълнява и Седма рамкова програма – The 7th FrameworkProgramme for Research and Development22, с бюджет в размер,надвишаващ 50 милиарда евро). LLP заменя предходнитепрограми за обучение, професионална квалификация иелектронно обучение, приключили през 2006 г. За по-лесен ориентир в многообразните направления иструктури на програмата, ние сме разработили схема, включена вприложение 1.1. Образованието е основното направления, чрез което странитеуспяват да разширят социалното участие в растежа нанационалната си икономика.21 Програма за действие за обучение през целия живот http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:327:0045:0068:EN:PDF; допълнения и изменения - от 16 декември 2008 г.: http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:350:0056:0057:EN:PDF22 http://ec.europa.eu/research/fp7/understanding/fp7inbrief/home_bg.html 42 /Глава първа |
  • 43. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Един от специализираните комитети по образование, създаденпо инициатива на Световния икономически форум - InternationalEducation Architecture Committee, дефинира четирите основниблока за преструктуриране на образованието23: 1. Увеличаване на размера на инвестициите в образованието с въвеждане на нови механизми за публично-частно партньорство. 2. Актуализиране на необходимите знания и умения на специалистите от 21 век и технологиите за тяхното придобиване; 3. Създаване на стимули и средства на университетите да споделят образователните си ресурси свободно в глобалната мрежа от образователни институции; 4. Създаване на свободно достъпни ресурси (онтологии, добавката моя) за преподаватели и инструктори за преквалификации на специалисти. Преструктурирането на образованието чрез посочените четириблока е едновременно предизвикателство към действащатаобразователна система, но и разкрива редица предимства, коитобиха се достигнали непосредствено с тяхното въвеждане. Различните дискусии в българската литература налагатизвода за реформа на системата за висше образование,която да започне с такава в средното. Да се възстановибазовото качество на средното образование от 1989 година,защото без по-високо качество на входа на университета не можеда се получи качество в системата. Ето една примерна стратегия за въвеждане на пазарнимеханизми във висшето образование, илюстрирана и на фиг. 1.9.:23 Global Redesign Initiative, International Cooperation in a More InterdependentWorld. The World Economic Forum. 2010 | /Глава първа 43
  • 44. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Единна цена за образованието по дадена специалност, съчетана с възможност за 100% кредитиране; Рейтинг на ВУЗ-а според резултати и условия за качествено обучение; От университети към изследователски университети (интеграция БАН-ВУЗ; Свободен достъп до ВУЗ-а, но платено образование; високи критерии за оценка на студента (правило 5%+5% - само 5% отлични оценки; но и не по-малко от 5% - „брак”); на петте процента отличници държавата връща таксите за обучение; Синхронизация „ВУЗ-пазар на труда” - обновени учебни програми, които да са разработени съвместно с бизнеса, иновативни практики и активно изследване на нуждите на пазара на труда. Фигура 1. 9. Модел на образователна система, свързана с икономика базирана на знания44 /Глава първа |
  • 45. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Прилагането на новите технологии в образованието не сасвързани само с приложението на електронното обучение. Тезитехнологии са един от поводите да се преосмисля педагогическиямодел на днешната образователна система, да се премине къмперсонификация на образователния процес. 1.3. Готовност на България за преминаване към к-икономика Използвайки индикатори, базирани на въведените четириосновни стълба в таблица 1.2. две международно признатиинституции разработват теории и индекси за готовността нададена страна за преминаване към икономика на знания. Тезиинституции са Световната банка и INSEAD. Световната банка е въвела индекс на готовността даденастрана да премине към икономика на знания, наречен KEI(Knowledge Economy Index). Според този индекс страните,получили стойности над 8 изграждат развита икономика назнания, тези, чиито стойности са между 5 и 8 – са в процес наизграждане на новата икономика. Къде сме ние? Споредпоследните изследвания на Световната банка индексът KEI наБългария е се е повишил от 6,84 (1995) на 6,99 (текущ резултат)24.За сравнение използваме средните данни за страните от ЗападнаЕвропа о Ирландия, която в по-нататък приемаме като страна заосновни сравнения.24 KAI, Световна банка.http://info.worldbank.org/etools/kam2/KAM_page3.asp?default=1 | /Глава първа 45
  • 46. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Сравненията на четирите „стълба” на икономиката на знания –иновации, образование, ИКТ и социално-икономическа средапоказват, че България изостава от развитите западни страни с двапункта. По някои фактори, като образование например, България„стопява” тази разлика. Основен проблем са липсата наиновационни политики в малките и средни фирми, което, от своястрана понижава средният ни индекс KEI и ни измества назад вкласацията. KEI - Готовност за к-икономика България Ирландия Западна Европа Западна Европа Ирландия България KEI 8,76 9,05 6,99 Иновации 9,27 9,08 6,43 Образование 8,29 9,14 7,65 ИКТ 8,78 8,71 6,74 ИкРежим 8,71 9,26 7,14 Фигура 1. 10. България и KEI: по пътя на к-икономика. (максимална стойност на KEI=10) 46 /Глава първа |
  • 47. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Втората институция, която изследва състоянието на страните попътя на икономиката на знания, е INSEAD (Institut EuropéendAdministration des Affaires - European Institute of BusinessAdministration25) В таблица 1.3. е представена класацията настраните според Networked Readiness Index (NRI), разработен отINSEAD през 2002. Изследвани са икономиките на 133 страни.Резултатите от проведеното изследване за периода 2009-2010 сапубликувани в отчет за приложението на информационнитетехнологии (The Global Information Technology Report 2009-201026). Таблица 1.3. Място Страна Компл. оценка 1 Швеция 5,65 2Сингапур 5,64 3 Дания 5,54 4 Швейцария 5,48 5 САЩ 5,46 6 Финландия 5,44 7 Канада 5,36 8 Хонконг 5,33 9 Холандия 5,32 10 Норвегия 5,28 ... ... ... 71 България 3,66 Таблица 1. 3. Дигиталната мрежова среда (Networked) като база за преминаване към икономика базирана на знания.25 INSEAD - http://www.insead.edu/home/26 Soumitra Dutta, Irene Mia (Editors). The Global Information Technology Report2009–2010, ICT for Sustainability. World Economic Forum, 2010. | /Глава първа 47
  • 48. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” В рамките на една година, България е „слязла” от 68-ма на 71позиция (Казахстан заема 68 позиция в отчета за 2009-2010). NRIсе е понижил за една година от 3,80 на 3,66. Но при отчитане наобщите условия за развитие на България по пътя на икономикатана знания, страната ни заема 61 позиция. При това сравнение сеотчитат следните показатели (виж таблица 1.4.): Ниво на приложение на информационните и комуника- ционни технологии; Ниво на развитие на пазарната икономика; Ниво на развитие на политическата стабилност и регулаторните механизми; Ниво на развитие на инфраструктурата. Таблица 1.4. ICT- Пазарна Полит. Инфра- Място Страна оценка среда среда структура 1 Швеция 5,85 5,40 6,11 6,04 2 Дания 5,67 5,30 5,97 5,74 3 Норвегия 5,60 5,32 5,90 5,58 4 Швейцария 5,48 5,47 5,89 5,39 5 Финландия 5,46 5,38 5,95 5,36 6 Канада 5,44 5,35 5,66 5,44 7 Исландия 5,36 5,00 5,65 5,75 8 Холандия 5,33 5,25 5,79 5,32 9 Сингапур 5,32 5,49 6,33 4,51 10 САЩ 5,28 5,32 5,40 5,51 71 България 3,77 3,94 3,53 3,85 Таблица 1. 4. Класация на страните по четири основни фактора за преминаване към икономика на знанията. 48 /Глава първа |
  • 49. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Пред нас са такива страни като посочените в първата десетка,така и Австрия (17), Ирландия (18), Словения (30), Португалия (32),Чехия (40), Румъния (58). Зад нас са Полша, Русия, Сърбия и др. Вметодиката на изследване са включени трите основни агента наустойчивото развитие на икономика базирана на знанията: индивидуални потребители на ИКТ; бизнес сектора и темпа на преминаване към електронен бизнес; официални правителствени институции и темпа на преминаване към електронно правителство. При класацията за готовност за ефективно използване надигиталната мрежова среда България е на 91 място като най-впечатляващ факт е, че индивидуалните български потребителиизпреварват както бизнеса, така и самите си правителствениинституции (виж таблица 1.5.). Таблица 1.5. Прави- Индивиди Бизнес телство Мя Средна Мя Средна Мя Средна Мя Средна Страна сто оценка сто оценка сто оценка сто оценка 1 Сингапур 5,94 1 6,11 5 5,59 1 6,12 .... ... ... ... ... ... ... ... 27 Ирландия 4,91 28 5,18 10 5,30 58 4,24 .... ... ... ... ... ... ... ... 92 България 3,87 82 4,13 93 3,81 98 3,68 Таблица 1. 5. Готовност на трите основни агента за ефективно използване на дигитална мрежова среда в икономика базирана на знания. Ако съпоставим данните за готовност с тези, отразяващитекущото практическо използване на дигиталната мрежова среда, | /Глава първа 49
  • 50. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”данните за България са по-оптимистични – в тази класация е на 57място (виж таблица 1.6.). Още по-голям оптимизъм за развитиетона икономика базирана на знания идва от 47-то място наиндивидуалното използване на съвременните информационни икомуникационни технологии. Бизнесът е на 87 място, докатоправителствената програма за e-Government дава видимирезултати – страната ни е на 61 място. Таблица 1.6. Прави- Индивиди Бизнес телство Мя Средна Мя Средна Мя Средна Мя Средна Страна сто оценка сто оценка сто оценка сто оценка 1 Реп.Корея 5,71 13 5,43 5 5,48 1 6,20 .... ... ... ... ... ... ... ... 26 Ирландия 4,49 28 4,71 21 4,34 35 4,41 .... ... ... ... ... ... ... ... 57 България 3,33 47 3,59 87 2,76 61 3,63 Таблица 1. 6. Практическо използване на дигитална мрежова среда в икономиките на страните. За изчисляване на NRI са използвани официални данни наорганизации като Международния телекомуникационен съюз,ООН, Световната банка, както и резултати от анкетите,провеждани по време на Световния икономически форум с висширъководители. Обобщавайки класациите на нашата страна за периода от 2001-2010, можем да отбележим, че страната е повишила своятаоценка (по скалата от 1 до 10; 1 - отличен ; 10 - слаб) от 8 на 6. 50 /Глава първа |
  • 51. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Работна хипотеза: К-икономиката е едно от главните направления за устойчиво развитие на България На базата на сравнително изучаване на социално-икономическите характеристики на страни, сходни на България,изградили успешно политики и практики за преминаване към к-икономика, чрез създаване на статистико-икономически модели,авторът прави опит да докаже хипотезата, че к-икономиката еедно от главните направления за устойчиво развитие на България.Сравнение на България с Ирландия по пътя на икономикабазирана на знания Съображения за избор на Ирландия като база за сравнение Съобразно възприетата методика за групиране на страните отЕвропа, въведена от EITO (the European Information TechnologyObservatory) като основа за извършване на изследвания , с Група 1 („Голямата Петица”): Великобритания, Германия, Испания, Италия и Франция; Група 2 (Западна Европа): Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Финландия, Холандия, Швейцария и Швеция; | /Глава първа 51
  • 52. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Група 3 (Източна Европа): България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия EU25: Обобщени данни за Европейския съюз (изключвайки Малта и Кипър). Едва ли има смисъл да сравняваме България със страните от„голямата петица”, както и с бившите социалистически страни. Затова вниманието ни се насочи към такъв представител на вторатагрупа, който не само да има историческа и културна съдба катотази на България, но и да е в категорията добри практики. Акоизвършим и едно бързо сравнение на възможностите на САЩ дасъздават и абсорбират новите технологии в практиката, щенамерим редица подобни аналогии в Ирландия. От тези съображение е изборът на Ирландия като база сасравнение и следване на нейния положителен опит по пътя наизграждане на икономика базирана на знания. България и Ирландия имат много общи допирни точки както всвоето историческо, така и в икономическото си развитие. И дветестрани са обект на чужди инвазии; на природни катаклизми ибедствия. И двете страни имат имигранти, пръснати по целия свят.Традиционните култури и фолклор на България и Ирландия сасамобитни и са дали и дават отражение върху съседни и далечнинароди. Основни позитивни моменти в развитието на Ирландия Но една от основните причини да изберем Ирландия еикономическото „чудо”, сътворено от страната за период отсредата на 1990-те до световната икономическа криза от 2008- 52 /Глава първа |
  • 53. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност2010 (или по-точно от 1994 до 2007). От този период е терминът„Келтски тигър” – по подобие на източноазиатските тигри,страните Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван. Фигура 1. 11. Основни етапи в развитието на ирландската икономика. Основна заслуга за подобно успешно развитие има държавнатаполитика, насочена към социално партньорство междуправителство, работодатели и синдикати; равнопоставеност наполовете, довела до ръст на жените, работещи на отговорнидлъжности; продължително и приоритетно инвестиране всистемата на висше образование; повишаване на преките чуждиинвестиции в страната; ниски корпоративни данъци; английскиговореща работна сила, което е условие за бързо навлизане нависоките технологии в страната. И не на последно място –членството в Европейския съюз, което осигурява достъп до единеневропейски пазар (фиг. 1.11.). | /Глава първа 53
  • 54. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Фигура 1. 12. Основни етапи в развитието на икономиката на България Посоченият период на развитие е прекъснат по средата –атаката на 11 септември 2001 има лоши последствия за Ирландия(някои инвестиции от САЩ и техни изнесени производства сепренасочват от Ирландия към Източна Европа и Китай). Но тук ощеведнъж проличава далновидността на провежданата държавнаполитика: създава се Научна фондация на Ирландия - ScienceFoundation Ireland (SFI), с чието съдействие се развиват ИКТ,изгражда се система за преквалификация на работната сила вобластта на високите технологии. На тази основа се връщат иголемите инвеститори от САЩ – Ирландия произвежда 25% отвсички продавани персонални компютри в Европа. Компютърът,на който работи авторът, е на фирмата Apple, но е кирилизиран вирландското поделение на фирмата от специалисти, родени иобучени в България... Apple стартират своята дейност през 1980година със 150 работни места. Сега главното представителство наApple за EMEA (за Европа, Близкия Изток и Африка) е в Ирландия.В него са създадени 1400 работни места, от които 64% за к-специалисти (хора с висше образование по ИКТ). 54 /Глава първа |
  • 55. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Гигантът Google създаде свое поделение Google Ireland Ltd. вДъблин през 2003 г. През този период (2004) ръстът на БВП наИрландия от 4,5% е най-висок в сравнение с EU-15. Отчитайкипрогреса на Ирландия ще споменем още един, според нас –основен аргумент: от страна, нарицателно за емиграция,Ирландия се превръща в притегателен център както на своитенапуснали страната сънародници, така и на чужди граждани. Некада сравним данните по показателя „Изтичане на мозъци” за дветестрани (таблица 1.7.). Таблица 1.7. 2008 2000 Страна Абс. ст-ст; Нормализирана; Абс. ст-ст; Нормализирана; от 1 до 7 от 0 до 10 от 1 до 7 от 0 до 10 Ирландия 5,10 9,44 4,60 6,93 България 2,10 0,56 2,50 5,84 Таблица 1. 7. Сравнение на България и Ирландия по показателя „Изтичане на мозъци”, 2000-2008 г. За период от 9 години Ирландия достига горната граница нанормализираната форма на класация на страните. Класацията поабсолютна стойност на напусналите/върнали се е на база скала от1 до 7: при стойност близка до 1 – жителите напускат своятастрана в търсене на нови възможности в други страни; пристойност, клоняща към 7 – те остават при всички обстоятелства всвоята страна. Сравнението на двете страни показва, че те сапозиционирани близо до двата противоположни края наекстремума: българските граждани продължават да имигрират, аирландските – по изключение. У нас близо 25 хил. младежи всякагодина се отправят да търсят образование навън (по данни на"Евростат" и агенция "Интеграл"). | /Глава първа 55
  • 56. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Паралелно сравнение на България и Ирландия – база запотвърждаване на работна хипотеза 1. На фигури 1.11 и 1.12 е направен опит да се сравнят онези по-главни събития в икономиките на двете страни – България иИрландия, които са с важни последствия за тяхното развитие.Сравнявайки двете страни паралелно във времето виждамеследните особености: - Приемане на страната в Европейския съюз – Ирландия е „старт” член на европейското семейство; докато България е едва от 3 години; - Формиране на политика на ниски корпоративни данъци – подобни разлики в годините; - Изграждане на пазарна икономика – докато България премина през големи сътресения по пътя на пазарната икономика от края на 1989 до наши дни, то Ирландия изгражда пазарна икономика от 1958 година; - Национални програми за индустриализация, за развитие на човешкия фактор – и двете страни развиват паралелно подобни програми, но смяната на собствеността от начало на 1990-та година в България не може да доведе до преки сравнения. Интерес представлява развитието на България в областта наелектрониката и компютърните технологии като страна членка наСИВ и развитието на този сектор на икономиката в Ирландия катострана членка на ЕС. Има съвпадения във времето наизвършваните реформи, развитието на формите наиндустриализация и коопериране, създаване на благоприятнасреда за подготовка на високо квалифицирани кадри и тяхнатареализация в ИКТ-индустрията. Но както отбелязахме, смяната насобствеността в началото на новия век, разпадането на СИВ,загубата на пазари като Русия и други страни от Източна и 56 /Глава първа |
  • 57. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностЦентрална Европа, „изтичането на мозъци” през този период,отклоняват България от ориентацията й към високите технологии. Един от факторите за положително развитие на процеса вИрландия е добрата икономическа среда и инвестициите вобразованието. Докато България загуби значителен процентвисоко квалифицирани специалисти през периода 1999-2010, то вИрландия се създават предпоставки за връщане на напусналитестраната. В таблица 1.8. са сравнени основните „стълбове” за изгражданена икономика на знанието в двете страни. Таблица 1.8. Икономи- Образо- KEI ческа Иновации ИКТ вание Страна среда 2009 1995 2009 1995 2009 1995 2009 1995 2009 1995Ирландия 9,05 8,99 9,26 9,12 9,08 9,06 9,14 9,26 8,71 8,53България 6,99 6,84 7,14 5,84 6,43 7,17 7,65 7,30 6,74 7,04Европа иЦентр. Азия 6,45 6,25 5,71 4,35 6,99 6,90 6,62 6,73 6,46 7,02 Таблица 1. 8. Сравнение на България и Ирландия по четирите основни показатели на к-икономиката. Нека да направим опит за по-пълна картина при сравняване насоциално-икономическите показатели на България и Ирландия. Вприложение 1.2. са обобщени данните за двете страни като за по-голяма прегледност са оформени следните групи от показатели: - Група първа: основни икономически показатели; - Група втора: компоненти на бизнес средата; - Група трета: показатели за готовност; - Група четвърта: показатели за приложимост на ИКТ. Сравнението на получените показатели на двете страни е базаза потвърждаване на първата ни работна хипотеза. Нека да | /Глава първа 57
  • 58. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”сравним двете страни по онези показатели, при които Ирландия екласирана на първо място. За да минимизира разходите заразвойна дейност, тестване и масово производство наинтелектуални продукти, Ирландия масово внася ИКТ услуги. Потози показател тя е на първо място, а България – на 59-то.Фигура 1. 13. Сравнение на България и Ирландия. Внос на ИКТ услуги. Другите два показателя, по които Ирландия е класирана напърво място са компоненти на бизнес средата: - 2.08. Брой процедури за изпълнението на даден договор, данни към 2009; - 2.10. Ръст на индекса на конкурентност. 58 /Глава първа |
  • 59. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 1. 14.Сравнение на България и Ирландия. Компоненти на бизнес средата. При сравнението между двете страни по тези два показателя сеналагат следните изводи: - България продължава да изостава в класацията за конкурентна бизнес среда. Липсата на наукоемки производства, на високо ефективен труд води до ниска конкурентност на нашата продукция; - Ако последваме примера на Ирландия ще подобрим бизнес средата като минимизираме процедурите за изпълнение на сключваните между страните договори. | /Глава първа 59
  • 60. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Таблица 1.9. GERD (The Gross Domestic Expenditure on R&D), %GDPСтрана 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008Ирландия 1,12 1,10 1,10 1,17 1,23 1,25 1,25 1,28 1,43България 0,52 0,47 0,49 0,50 0,50 0,49 0,48 0,48 0,49EU27 1,85 1,86 1,87 1,86 1,82 1,82 1,85 1,85 1,90 Таблица 1. 9. Разходи за образование: Сравнение на инвестициите в образованието на България, Ирландия и EU27 Състояние на трите образователните равнища Българското министерство на образованието прие и работи по„Национална стратегия за учене през целия живот за периода2008-2013 година27”. В стратегията се изтъква, че „... обучениетовсе повече излиза от общоприетото разбиране, което се обвързвас формалното образование, и се осмисля като непрекъснат процесна учене през целия живот. Измеренията на ученето през целияживот са значими както за самата личност, която независимо отсвоята възраст и получено формално образование имавъзможност да реализира пълноценно своя потенциал, така и заработодателите, които са потребители на този ресурс”. Базисни сравнения в областта на висшето образование Индикаторът „Завършили висше образование в областта наинженерните науки и технологии” включа завършилите прездадена календарна година държавните и частни висши учебнизаведени, отнесени към възрастовата група, която съответства натипичната възраст за завършване на образование в повечето27 Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2008-2013година. МОН, София, 2008 60 /Глава първа |
  • 61. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностстрани. Тези данни не са свързани с броя на лицата, имащи висшеобразование по дадена специалност, които са на трудовия пазар. Образователните нива, които се сравняват в нашетоизследване, са в съответствие с приетата класификация наЮНЕСКО - the International Standard Classification of Education(ISCED97)28 и ръководството на Евростат - Eurostat Manual (1999). Фигура 1. 15. Образователни нива и пазарът на труда28 The International Standard Classification of Education (ISCED), UNESCO,1997, http://bit.ly/44KeFi | /Глава първа 61
  • 62. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Представените йерархически образователни нива се използвати при определяне на необходимите знания и умения на к-специалистите в глава втора. Тук ще използваме класификацията,за да сравним броя на завършилите горните образователни нива вБългария, Ирландия и EU27. Таблица 1.10.Страна 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008EU27 10,1 10,7 11,3 12,3 12,5 13,2 13,4 13,8 13,9България 6,6 7,5 11,7 8,3 8,5 8,6 8,5 8,4 9,1Ирландия 24,2 22,9 20,5 24,2 23,1 24,5 21,4 18,7 19,5 Таблица 1. 10. Брой на завършилите висше образование От приложената таблица 1.10 се вижда, че преди световнатаикономическа рецесия (2007), броят на завършилите висшеобразование в България е около два пъти по-малък от този в EU27и три пъти по-малък от този в Ирландия. В края на 2008 тозипоказател започва да се подобрява за нашата страна. Световните тенденции показват, че населението наЗемята се стреми към трайно повишаване наобразователното ниво и то към петото образователно ниво –висше образование. В нашата страна увеличаването на делана младото поколение със завършено висше образованиедостига 36%29. Голям интерес за изследователитепредставлява проекта „Образование 2005-2050”, разработенв Института за приложен системен анализ30. Авторите29 Национална стратегия за младежта 2010-2020. МОМН, София, 201030 Samir K.C., etc.Projection of populations by level of educational attainment,age, and sex for 120 countries for 2005-2050. World Population Program,International Institute for Applied Systems Analysis (IIASA), Laxenburg,Austria, 2010, http://www.iiasa.ac.at/Research/POP/humancapital.html?sb=11 62 /Глава първа |
  • 63. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностобработват данните за 120 страни, които съставляват 93% отнаселението на Земята и доказват, че неграмотността ще семинимизира и клони към нула; все по-голям брой отнаселението ще достига висше образование (TertiaryEducation). Фигура 1. 16. Завършили 5-то (6-то) ниво на висше образование (в проценти) | /Глава първа 63
  • 64. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Авторите въвеждат понятието „Глобално развитие наобразованието” - Global Education Trend (GET) и доказват, черазвитието на образованието в дадена страна корелира сглобалното историческо развитие на образованието. GET-прогнозите са важни и за потвърждаване на втората хипотеза, чеделът на к-специалистите от общата работна сила непрекъснато сеувеличава и то със същият темп както се повишаваобразователното ниво. Интерес представлява сравнението в проценти на тези, коитосега завършват трите нива на висше образование, в сравнение стези, които са между 55-64-годишна възраст (фигура 1.16). Запериод от 30 години завършващите висше образование нарастватнепрекъснато: за Корея – от 10% на 69%; за Ирландия – от 19% на47%; за нашата страна – от 28% на 39%. Страни като Корея, Канада,Русия и Япония са с над 55% специалисти с висше образование. Едновременно с отчитане на броя на завършилите, ниеизползваме и известните в литературата индикатори KPIs (KeyPerformance Indicators), които отчитат както нивото на даденовисше учебно заведение, така е реализацията на неговитевъзпитаници през първите шест месеца след дипломирането31.Ние се надяваме, че в очаквания нов Закон за висшетообразование посочените индикатори ще намерят място. Политики на България и Ирландия в областта на развитиена докторантурата Докторантурата в Ирландия31 Accelerating Bulgaria’s Convergence: the challenge of raising productivity”,World Bank, July 2007, http://bit.ly/cNW1FF 64 /Глава първа |
  • 65. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Ирландският съвет за наука, инженерство и технологии (TheIrish Research Council for Science, Engineering and Technology -IRCSET) разработва план `EMBARK’. Този план подпомагаразвитието на докторантурата в Ирландия и стартира през 2009година. Независимо, че според плана стипендии за докторантурасе отпускат на граждани на ЕС, част от докторантите биха могли дабъдат и граждани на други страни. Или отново се доказва тезата,че Ирландия се превръща в притегателен център за младите хора,които ще работят като к-специалисти. Докторанти в Ирландия 5000 4000 3000 2000 1000 0 2001 г. 2002 г. 2003 г. 2004 г. Докторанти 3059 3429 3786 4339 Фигура 1. 17. Развитие на докторантурата в Ирландия Стипендии се отпускат за редовни докторанти (full-timestudents), обучавани в ирландски висши учебни заведения.Размерът на стипендията е €24,003 годишно, която се разпределякакто следва: €16,002 – на докторанта, а €8,001 –на обучаващото(изследователското звено). Според националният план заразвитие на Ирландия (The National Development Plan) за периода2007-2013 г. 3.8 милиарда е сумата за наука, а броят надокторантите ще се удвои и ще достигне 8000. Този бройсъответства на търсенето на висококвалифицирани специалисти в | /Глава първа 65
  • 66. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”индустрията на знания. Правителството на Ирландия се опитва дапреструктурира системата за организация на докторантурите иподобри нивото на обучение и изследвания, които извършватдокторантите. В обучението им се акцентува на изучаване иприлагане на нови статистически методи за анализ на данните,както и основни познания за бизнеса. Целта е да секомерсиализират изследванията. Предвижда се обучението надокторантите да се увеличи с една година или общо да е врамките на 4-годишен курс. Докторанти в България 6000 5000 4000 3000 Икономическа 2000 криза 1000 0 2000/ 2001/ 2002/ 2003/ 2004/ 2005/ 2006/ 2007/ 2008/ 2009/ 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Series1 3414 3998 4440 4834 5079 5163 4816 4353 3949 3850 Фигура 1. 18. Развитие на докторантурата в България Една не по-малко важна задача, която си поставяправителството на Ирландия с развитието на докторантурата, естраната да се превърне във все по-атрактивна дестинация заамериканските фирми, разработващи нови ИКТ продукти и 66 /Глава първа |
  • 67. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентносттехнологии. Водещи компютърни и софтуерни компании катоMicrosoft, IBM, Intel and Dell водят преговори за разширяване насвоята дейност в град Корк, Ирландия. 3000 Технически науки и технически професии 2500 Информатика 2000 Математика и 1500 статистика 1000 Физически и химически науки 500 Природни науки 0 Стопански науки и администрация Фигура 1. 19. Спад на обучаваните в докторантура (България) Състояние на докторантурата в България За периода 2000-2005 година развитието на докторантурата,като процент на обучаваните по различни специалности, серазвива успешно. В периода след 2005 година започва спад наобявяваните и заемани от докторанти места. (фигура 1.18.) Спадът на обучаваните по технически науки и техническипрофесии е значителен (повече от 1000 за периода от 2005 до2010). При останалите науки този спад е по-плавен (фигура 1.19). | /Глава първа 67
  • 68. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Според изследването на Арсенова32, съотношението междуброя на докторантите към броя на студентите за периода 1999-2004 година е нараснало от 1,1% на 2,3% в нашата страна илидокторантите са нараснали двойно. Ако сравним нарастването на докторантите с „отличниците” наЕС, ще установим, че състоянието на процеса не е оптимистичен –в България докторантурата нараства едва с 0,02% на 1000 душинаселение на възраст между 25-34 години. Това е една отпричните нашите малки и средни предприятия да не саконкурентни – в тях липсват креативни и иновационниспециалисти, които да генерират нови продукти, услуги итехнологии. Един от признаците за преминаване към икономика,базирана на знание, е процентът на разпределение междубизнеса и академичната общност на успешно защитилитедокторска дисертация по компютърни науки. Фигура 1. 20. Пренасочване на висококвалифицирани специалисти към индустрията в САЩ и Канада32 Арсенова, Искра. Докторантурата в България. Център по наукознание иистория на науката. БАН. 2008 68 /Глава първа |
  • 69. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Когато този процент е по-голям в бизнеса, то тогава отчитамеразвитие на наукоемките производства по различни отрасли ивидове фирми (малки, средни и големи). На фиг. 1.16 се вижда, чеот 2005 година в САЩ и Канада процента на привлечените новидоктори на науките в бизнеса, в различните индустрии е много по-голям в сравнение с университетите. Виждат се две тенденции:нарастване на броя на специалистите с докторска степен,привлечени в бизнеса; намаляване на този процент вуниверситетите. В европейската програма „Европа на знанието 2020” се изтъкваролята на така наречените триъгълници на знанието, коитовключат изследвания, образование и иновации.Фигура 1. 21. Триъгълници на знанието: изследвания, образование и иновации Триъгълниците на знанието, разработени от Fernando ERVÁSSORIANO и Fulvio MULATERO33. третират силните и слаби страни наполитиката в интеграцията на изследователската дейност,33 HERVÁS SORIANO ,Fernando, Fulvio MULATERO. CONNECTING THE DOTS.How to Strengthen the EU Knowledge Economy. Institute for ProspectiveTechnological Studies, Joint Research Centre, European Commission, 2009 | /Глава първа 69
  • 70. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”образованието и иновациите. Докато от първата конференцияEurope of Knowledge, 2004, някои от релациите, свързани сизследвания, образование и иновации вече реално се прилагат встраните членки на ЕС, то някои от приоритетните за даденотоизследвания насоки са предмет на бъдещи целенасоченитърсения. Една от релациите е свързана с използване на новитетехнологии за изграждане на образователни (изследователски)среди. На тези въпроси е посветена глава четвърта –персонифициране на средите за обучение през целия живот исподеляне на знания. За успешно развитие на триъгълниците на знанието санеобходими значителни материални ресурси. За това всяка странаизгражда своите специализирани фондове за осъществяване нанаучноизследователската си политика. Когато говорим за научни изследвания в областта на синтезамежду социални мрежи, компютърни и семантични мрежи, неможем да отминем федералната политика на САЩ. В процеса наредакция на тази глава от изследването, президентът на САЩБарак Обама поиска значително увеличение на разходите занаучноизследователска дейност през 2011 с 8% и да достигне 7,43милиарда долара34. Обама предвижда специализантите наНационалната научна фондация (NSF) да се увеличат трикратно до2013 година, а средствата за компютърни мрежи да се увеличат с11.1%. Още по-впечатляващи са последните действия, свързани сдопълнително финансиране на образованието в САЩ: 60 млрд.долара, предназначени за субсидии на големи банки, ще бъдатпренасочени за студентски заеми и реформиране наобразователната система през следващите десет години. Освентова ще бъдат увеличени и инвестициите по програмата запредоставяне на преференциални кредити за образование на34 Budget of the United States Government, Fiscal Year 2011, 70 /Глава първа |
  • 71. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностсемейства със средни доходи. Ще бъдат подготвени и наети 10хиляди нови учители по точни науки, технологии, инженерство иматематика през следващите две години. „Подобряването наобразованието в областта на естествените и точните науки,технологиите, инженерството и математиката е от огромнозначение за конкурентоспособността на нашите студенти викономиката на 21-ви век. Затова е необходимо да се обучатучители по математика и точни науки“, подчертава Обама35. Акотези данни за САЩ изглеждат твърде абстрактни при сравнение сБългария, нека да видим ситуацията в Сингапур. Странатапровежда много агресивна политика за привличане на чуждиинвестиции в областта на научноизследователска дейност иповишаване квалификацията на своите специалисти. Средствата,влагани за тези дейности не само са освободени от данъци, нопървите 300 хил. сингапурски долара от тези средства се ре-имбурсират в размер на 250%. Могат да се посочат още редицапримери (напр. нашата южна съседка – Турция). Фонд „Научни изследвания” 80,00 Бюджет, Млн Лв 70,00 60,00 50,00 40,00 30,00 20,00 10,00 0,00 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. Series1 12,50 13,50 15,80 60,00 81,10 Фигура 1. 22. Развитие на фонд "Научни изследвания"35 Obama Links Education Goals, Economic Recovery, Dan Robinson | WhiteHouse | /Глава първа 71
  • 72. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Ще се спрем на два от фондовете, създадени в България презпоследните години. Фонд „Научни изследвания” Фондът е създаден към министерството на образованието,науката и младежта. Целта е да се финансират научниизследвания, които са част от: - Националния план за развитие на България; - Национални стратегически програми; - Ратифицирани рамкови програми на Европейския съюз.През 2008 и 2009 година фондът бележи своя ръст както вразвитието си, така и по брой на финансирани програми завърхови изследвания. Национален фонд за иновации. Създаден през 2005 г. с цел повишаване конкурентността набългарската икономика. Фондът се управлява от Агенцията занасърчаване на малки и средни предприятия. През периода 2005-2007 са финансирани 320 проекта на принципа 50:50 (50%финансиране от фонда, 50% - от бизнеса), на обща стойност 50мил.лв. Средната сума за финансиране на даден проект е в размерна 250 хил.лв. Текущото развитие на България не създава предпоставки запривличане на висококвалифицирани специалисти в малкия исреден бизнес. Една от причините е липсата на стратегии закомерсиализация на иновативни, наукоемки производства исъздаваните от тях продукти. И тук на помощ ни идва пакдържавната политика на Ирландия. Келтският тигър създаденационална политика за комерсиализация на продуктите,свързани с нанотехнологиите – програма 2010-2014 година. 72 /Глава първа |
  • 73. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Последни научни политики на Ирландия: Основна рамка закомерсиализация на изследванията, свързани с нанотехнологиите– програма 2010-201436. Съществен извод от препоръките на LuxResearch, консултанска агенция, която провежда изследването закомерсиализация на нанотехнологиите, е задълбочаване намеждународното коопериране, т.е. излизане на външни пазаричрез търсене на партньори. Друг извод е реализацията напублично-частната партньорска мрежа, на базата на която сеакумулират значителни финансови ресурси: само за 2008 годинатези средства са с 15% повече и достигат сумата от 18,2 милиардадолара. Основен аргумент за защита на нашата работна хипотеза заустойчивото развитие на България е сравнението от една странана населението у нас и в Ирландия, а от друга - с произвежданиябрутен вътрешен продукт на глава от населението. Приизчисляване на стойностите са ползвани официалните и последниданни на Националния статистически институт в България и този вИрландия (Central Statistics Office). Според нас, обхващането напочти цялото младо население на Ирландия (на възраст 18години) в различни форми на средно специално и среднопрофесионално (vocational training) образование е базата, на коятосе формират онези толкова необходими знания и умения както запреминаване към следващите две образователни нива (тритестепени на висше образование), така и директното включване намлада квалифицирана работна сила (Labor Input) в икономикатана знания.36 Ireland’s Nanotechnology Commercialisation Framework, 2010 – 2014.Forfas, 2010 | /Глава първа 73
  • 74. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” БВП на глава от населението Ирландия - $44 613,00 България - 4 пъти по-малък БВП $11 222,00 на глава от населението! US$, 2007 Фигура 1. 23. Сравнение на България и Ирландия. БВП на глава от населението, 2007 Изводите, който можем да направим при сравнение на дветеикономики, са следните: - един специалист в Ирландия произвежда четири пъти повече продукция от този в България; - по-големият обем продукция е в резултат на по- високата производителност в Ирландия; - по-високата производителност се дължи на по- високото ниво на образование и умения; - по-високото образование е онзи входен продукт в икономическата система на Ирландия, която осигурява наукоемки производства. Следователно, преминаването към икономика, базирана назнанията в България е стратегическата цел за нейнотоустойчиво развитие. 74 /Глава първа |
  • 75. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност И накрая, в потвърждение на нашата хипотеза, ще приведемоще един пример. Когато извършваме обзор на икономическоторазвитие на страната и нейното място в глобалната икономика, тоние не бихме могли да отминем проблемите, свързани и сикономическата рецесия 2007-2010. Ако за Ирландия навлизанетов кризата е компенсирано от високата производителност на трудаи наукоемките производства (например, цитираната програма закомерсиализация на продуктите от нанотехнологии, то при нас,поради характерните особености на нашата икономика, Българиянавлиза в цикъла на кризата по-късно (юни 2008) и по-къснозапочва да излиза от нея. На следващата фигура е показан единпочти пълен кръговрат на кризата за посочения период. Даннитеса на Eurostat.37. Според последните доклади на министерствотона финансите и този на Международния валутен фонд, Българияизлиза от кризата, има съживяване на вътрешното търсене ипълно покритие на дефицита по текущата сметка с прекичуждестранни инвестиции. Таблица 1.10 2010 2011 МВФ МФ МВФ МФИкономически 0-0,4% 1,00% 2,0-2,5% 3,60%растежДефицит по 6,238 3,4 3,00% 2,9текущата сметка(в % от БВП) Таблица 1. 10. Прогнози за икономически растеж на БългарияМВФ – Международен валутен фондМФ - Министерство на финансите37 Business Cycle Clock. Наблюдение на България в световната криза:http://bit.ly/coGUw738 Прогнозата е от юни, 2010 на МВФ | /Глава първа 75
  • 76. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Прогнозираният икономически растеж, колкото иконсервативен да е той, ни дава оптимизъм. Ако министерствотона финансите гледа по-оптимистично (ръст от 3,6% през 2011 г), тоМВФ ни „отрезвява” като намаля тази стойност с един процент. На фигура 1.20, в данните за месец август 2010 година,забелязваме как нашата икономика, следвайки и другите страни,навлиза в зоната за „изплуване” от кризата. Както доцент ВаньоГаргов39 изтъква, дори и „новите” икономики са подчинени насистемните закони на пазара, свързани са с цикличността.Вероятно те ще излязат по-лесно и по-бързо от кризата, но саизненадващи последиците, които понасят. Наблюдавани страни: EU27 – бял кръст в зелен кръг; България – зелен квадрат; САЩ – зелен кръг. Ирландия- зелен пръстен; Юни 2008 – България навлиза в Август 2010 – България започва кризата да излиза от кризата Фигура 1. 24. България в цикъла на икономическата криза39 Доц. Ваньо Гаргов. Катедра „Обща икономическа теория” при ИУ-Варна. Лични комуникации. 76 /Глава първа |
  • 77. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Резултатите за излизане на България от кризата, посочени нафигура 1.20. ни дава основание да форсираме необходимостта отспешни реформи в областта на държавната политика запреминаване към икономика на знанията.Основни изводи и препоръки Българската образователна система – на ниво средно и висшеобразование, има фундаментална роля в процеса на прехода къмпазарна икономика. Държавните инвестиции във висшетообразование от началото на 70-те и 80-те години на миналия вексъздадоха добре квалифицирана работна сила за осъществяванена икономическата трансформация у нас. Като потвърждение натова може да се посочи и факта, че през изминалите 20 години напрехода много от тези специалисти се реализираха в чужбина,вляха се в интелектуалния потенциал на страни като САЩ, Канада,Австралия, Западна Европа. За да посрещне предизвикателствата на новото време, нашата странатрябва да изгради нова политика за преминаване към икономика назнанието. В условията на глобална икономка, на свободно движение нахора и услуги, България преминава към създаване на такава общественаи жизнена среда, при която се формират специалисти със знания иумения, конкурентни на световния пазар. Много от тези знания и уменияса свързани с генериране на иновативни идеи и приложение насъвременните информационни и комуникационни технологии. Тъй катос всеки изминат ден все по-голям брой млади специалисти напускатстраната, министерството на образованието (МОНМ) и министерствотона икономиката (МИЕТ) трябва да подготвят Национален план за преминаване на България къмикономика на знанието. Икономическият преход в България е свързан и с прехода къмнова образователна стратегия, към нова култура на обучение през | /Глава първа 77
  • 78. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”целия живот. Само при успешно реализиране на подобен преходнашата образователна система ще създава специалисти наутрешния ден. Създаването на центрове за съвършенство, на технологичнипаркове, на съвременни формални и неформални центрове заучене през целия живот ще осигурят устойчиво развитие настраната ни. Готовността ни за устойчиво развитие е свързана срешаването на редица задачи, по-важните от които са следните: 1. Преориентиране на българската икономика към сектори с висока производителност като ИКТ и дигиталните медии. Към днешна дата българските инвестиции в информационни технологии са много по-малки от тези в други страни със сходен БВП на човек от населението. 2. Създаване на система за ранно откриване и подготовка на таланти; разработване на национална програма за креативност – от децата до хората в пенсионна възраст. 3. Интеграция на ВУЗ с малки и средни предприятия за приближаване на учебния процес до научно-изследователския и до изискванията на практиката. 4. Създаване на система за професионално-насочена докторантура при тясно публично-частно партньорство. 5. Инвестиране на знания и опит по време на целия професионален живот на специалистите, които от своя страна ги споделят и развиват. 6. Създаване на условия за привличане в страната ни на високотехнологични чужди компании, а от тук - за привличане на инвестиции. 7. Разработване на програма за внос, адаптация и ре-интеграция на съвременни информационни и комуникационни технологии за подобряване качеството на живот на българина. В приложение 1.3. е извършен SWOT-анализ на силните и слабистрани, на възможностите и потенциалните проблеми при преминаванена България към реална икономика, базирана на знания. 78 /Глава първа |
  • 79. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Chapter 2 / Глава втора К-специалистите в България 2.1. К-специалисти (Knowledge Workers). Еволюция на понятието от Питър Дракър до наши дниБазисно определение на понятието к-специалист Да въведем едно определение на к-специалисти (k-workers)– качествено нова категория работната сила, появила се в резултатна промените в икономиката – от п-икономика (икономика намасовата продукция, индустриална икономика) към к-икономика(икономика базирана на знания). К-специалистите могат да бъдат определени като: - Специалисти, които използват своя мозък, а не своите мускули в процеса на труда; - Хора, които работят предимно с информация, която събират, обработват, анализират и разпространяват; | / Глава втора 79
  • 80. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” - Специалисти, които работят в информационната област; - Квалифицирани специалисти, без значение в каква област; - Носители на уникална местна култура и фолклор40 - Иноватори, които в процеса на работа решават успешно, проблеми, възникнали за първи път. Налични са поне три акцента при изследванията, свързани стова кои категории специалисти са к-специалисти: Специалисти, които са на висшите управленски нива (мениджъри, професионалисти в дадена област); Специалисти, които имат умения на високо ниво (определени от формалните образователните нива); Специалисти, които изпълняват задачи, изискващи експертно мислене и комплексни комуникационни умения с приложения на ИКТ. Официалните литературни източници сочат като създател натермина knowledge workers бащата на съвременния мениджмънтПитър Дракър, който в публикуваната през 1966 годинамонография41 „Ефективният мениджър” пише, че „... в днешнотообщество на знанието... самите к-специалисти (knowledgeworkers) са мениджъри”. Дракър описва разликата междуработника на физическия труд и к-специалистите.40 ЮНЕСКО нарича носителите на традиционна култура и фолклор „Живинационални съкровища”. На всеки 5 години, по време на Националниясъбор в Копривщица, Министерството на културата обявява новитеносители на това звание.41 Drucker, P. The Effective Executive. HarperBusiness, 2006 80 / Глава втора |
  • 81. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност "Стара" "Нова" Критерии за сравнения икономика икономикаПазари Стабилни ДинамичниНиво на конкуренция Национално ГлобалноОрганизационна форма Йерархическа Мрежова Масово ГъвкавоОрганизация на производство производство производство Капитал, работнаКлючови фактори за растеж Знания, иновации силаКлючови технологически Механизация Дигитализацияфактори Време заФактори за конкурентно- Обемите на достигане доспособност производство пазара, иновациите Всяка фирма като Обединения,Взаимоотношения с другите обособен, колаборация нафирми самостоятелен фирми икономически субектРаботна силаФирмена политика Пълна заетост Пулсир. заетост Многопосочни и Специфични за всяка задълбочениУмения, познания определена работа познания и умения Професионално Обучение презНиво на образование образование целия живот Таблицата е развита според изследванията на R. D. Atkinson и R. H. Court, 1998 Таблица 2. 1. Сравнение на двете икономики | / Глава втора 81
  • 82. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Първите работят със своите ръце и създават продукти иуслуги. За разлика от тях, к-специалистите работят със своятаглава, а не с ръце, като произвеждат идеи, знания и информация. Много е интересна последователността на произвежданитеот к-специалистите продукти: първо идеи, след това знания и най-накрая – информация. В тази последователност е и значението насъздаваните продукти. В днешното общество появата на новиидеи води до създаване на нови продукти, до нови начини исредства за изпълнението на рутинни действия, до технологичнареволюция в почти всички сектори на стопанския и общественживот, а от тук и до просперитета на дадена народ. Периодът на публикуване на книгата на Дракър съвпада споследващите го активни изследвания на разликите между„двете” икономики, на „старата” и „нова” икономика. Нека даобобщим някои от основните характеристики на тези двеикономика на базата на сравнение. След Дракър, Miller42 определя к-специалистите катотруженици, които използвайки своя интелект, превръщат идеитеси в продукт, процес или услуга. Изследванията на Ричард Флорида, професор в RotmanSchool of Management, University of Toronto, имат многопривърженици в Северна Америка, много последователи презпоследните години (което се вижда и от неговия сайт43). Той42 Miller, W.C. (1998). Fostering Intellectual Capital. HR Focus, 75 (1), January 1998, 9-10. [Online] Available:http://www.nelh.nhs.uk/knowledgemanagement/km3/knowledge_worker.asp(Retrieved from 12th September 2004)43 Creative Class, http://www.creativeclass.com/ 82 / Глава втора |
  • 83. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентноствъвежда понятието креативна класа (creative class)44 вместо к-специалисти. В тази класа той включва инженерите, учените,архитектите, преподавателите, изследователите, програмистите иартистите. Основен недостатък на този подход е, че той игнориратруда на една значителна част от работната сила, която той наричаработническа класа (Working class). В рамките на САЩ професорФлорида определя числеността на креативната класа на 30% отработната сила или 40 милиона души. Независимо отполитическите и елитарни пристрастия, в неговите изследванияима много интересни идеи, довели до въвеждането на индекс наплътността на к-специалистите по градове, според койтонаситеността с доктори на науките, завършилите висшеобразование и тези, които имат специфична професионалнастепен превръщат дадено населено място в иновативно; врезултат на това – и на най-доброто място за живеене, впривлекателна социално-икономическа среда. Авторът развиванякои от вижданията на Флорида за реализиране на политикатана България в обратно привличане на „изтеклите мозъци” отстраната в периода 1989-2010 г. Едно от последните изследвания45 дели специалистите надве независими групи: tacit-група, като супер-креативна класа (вконтекста на Р. Флорида), на такива, чиито знание е трудно дабъдат споделяни и възприемани без специална подготовка, и натранзакционна група (transactional group) – специалисти, коитообработват информация и знания, но тези дейности са рутинни,повтарящи се. Изследвайки развитието на икономиката на САЩ намакроикономическо равнище, авторите разкриват закономерностпри непрекъснато растящия брой на работни места за tacit-специалисти, такива, които трябва да взимат иновативни решения44 Florida, R. The Rise of the Creative Class: And How it’s transforming work,leisure, community and everyday life. New York: Perseus Book Group. 200245 Johnson, B., J. Manyika, L. Yee. The Next Revolution in Interactions. TheMcKinsey Quarterly. 2005, No 4. Pp. 20-33. | / Глава втора 83
  • 84. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”по метода на индукцията, на базата на своя личен опит: запериода 1998-2004 година разпределението на работните места е30% на 70% в полза на tacit-специалистите. Ако добавим към тозифакт и последните изследвания на автора за периода нарецесията (2007-2010), през който високите технологиипродължават да създават нови работни места за к-специалисти,ще се потвърдят изследванията на Johnson и др. Като един от най-активните изследователи на к-специалистите можем да посочим T. H. Davenport46. СпоредDavenport к-специалистът е високообразован човек, чиятоосновна задача е да създава, разпространява (к. м.) и прилагазнания за да може организацията, към която принадлежи, дапостигне набелязаните цели. Негова е и знаменитата фраза:Мисли, за да живееш! Какво е образован човек? Един възможен отговор даваErnest L. Boyer47 от Michigan State University: - Образованият човек е този, който знае как да извлича, анализира, синтезира оценява, осмисля и разпространява (курсива мой) знания и информация; - Образованият човек развива такива умения, които са в отговор на променящата се професионална среда под въздействие на обществото; - Образованият човек трансферира знания и опит от една професионална област към друга;46 Davenport, T. H. Thinking for a living: How to get better performance andresults from knowledge workers. Boston. MA: Harvard Business School Press,200547 Boyer, Ernest L. The Educated Person. Michigan State University. 2004 84 / Глава втора |
  • 85. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност - Образованият човек има ясни критерии за оценка на достигащите до него знания и информация. Изследвания на редица автори по света на тема к-специалисти могат да се проследяват с помощта на създадената отGoogle система за търсене на даден термин или за рефериранетона електронни публикации, свързани с даден термин (в случая – k-workers) – Google Trends. Фигура 2. 1. Система за проследяване на публикации Google Trend От анализа на резултатите се достига до извода, че впериода на световната рецесия са възобновени търсенията наизследвания, свързани с икономика на знанията (получени саподобни резултати) и к-специалисти: бумът настъпва в края на2007 и началото на 2008 г. и бележи своя връх през първототримесечие на 2010 (трета вълна на изследванията, свързани сикономиката на знания). Получените статистически резултати за | / Глава втора 85
  • 86. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”възобновените изследвания са още едно от потвържденията, че всъвременната икономика к-специалистите играят основна роля. Когато говорим за к-специалист обикновено си представямечовек, който работи с компютър. И това не е случайно - за периодаот 1980 до сега 2009 потреблението на дигитална информациянараства с 6% всяка година за да достигне днес 34 гигабайтаинформация дневно на един жител на планетата48. Как бихмемогли да се справим с лавинообразния скок на дигиталнатаинформация край нас? Отговорът е – чрез съвременни ИКТ. Фигура 2. 2. Съотношение на информационните потоци, „атакуващи” дневно потребителите Увеличаващият се обем дигитална информация изисквасъответната инфраструктура за осигуряване на ефективна работа48 How Much Information? Report on American Consumers. 2009. GlobalInformation Industry Center University of California, San Diego, January 2010. 86 / Глава втора |
  • 87. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностна к-специалиста. Инфраструктурата, от своя страна, включатехническо, програмно и информационно осигуряване. Ако доскоро под техническо осигуряване разбирахме настоленперсонален компютър, то днес то включва различни дигиталниустройства – стационарни и мобилни: настолен персоналенкомпютър (Desktop PC), преносим компютър (Laptop PC), мобилнителефони с операционна система, приложен софтуер и система запозициониране (Smart Phone). Работата на подобни устройства сеосигурява от втория компонент на инфраструктурата –широколентова комуникационна мрежа за обмен на информация,високоскоростен Интернет. Дори в условия на икономическа криза, при проведенатаанкета се установява, че активно работещото население навъзраст от 30 до 49 години изтъква необходимостта от собственкомпютър49. Фигура 2. 3. Необходимост от компютър и Интернет49 The Fading Glory of the Television and Telephone. Pew Research Center forthe People & the Press and Pew Internet & American Life Project. 2010.http://bit.ly/a4fIjB | / Глава втора 87
  • 88. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Интерес представлява сравнението между желаната до скоропридобивка – телевизор с плосък екран и осигуряването на достъпдо високоскоростен (широколентов) Интернет в зависимост отдоходите: докато при телевизорите се вижда ясно изразена линияна застой, то при Интернет се забелязва все по-голяманеобходимост при нарастване на доходите. От тук може да седостигне до извода, че високоплатените к-специалисти използватдигиталната инфраструктура като работна среда. 2.2. Категории и под-категории к-специалисти Според Националната класификация на професиите идлъжностите в България у нас има девет основни класаспециалисти 50: - Клас 1 - Президент, законодатели, висши служители и ръководители; - Клас 2 - Аналитични специалисти Подклас 21 - Физици, математици и инженерни специалисти Подклас 22 - Природонаучни и здравни специалисти Подклас 23 - Преподаватели Подклас 24 - Други аналитични специалисти - Клас 3 - Техници и други приложни специалисти - Клас 4 - Административен персонал - Клас 6 - Квалифицирани работници в селското, горското, рибното и ловното стопанство - Клас 7 - Квалифицирани производствени работници и сродни на тях занаятчии - Клас 8 - Оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия50 Национална класификация на професиите и длъжностите в РепубликаБългария, http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp 88 / Глава втора |
  • 89. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност - Клас 9 - Професии, не изискващи специална квалификация От така разработените класове веднага отнасяме Клас 1 и 2 -аналитичните специалисти към въведените от нас к-специалисти. За еднозначно определяне на това, доколко другитекласове спадат към групата к-специалисти, въвеждаме иофициално утвърдените в Европейския съюз и у насобразователни и квалификационни нива. Образователно и квалификационно ниво - дефинира се катосъвкупност от минимални знания и умения, необходими заизпълнението на определена длъжност. В класификацията саопределени девет образователни и квалификационни нива: - Образователно и квалификационно ниво 0 - без изискване за степен на професионална квалификация и образователно равнище; - Образователно и квалификационно ниво 1 - първа степен на професионална квалификация и минимално образователно равнище завършен VІ клас; - Образователно и квалификационно ниво 2 - втора степен на професионална квалификация и минимално образователно равнище завършен Х клас; - Образователно и квалификационно ниво 3 - трета степен на професионална квалификация и минимално образователно равнище средно образование или придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити за завършване на средно образование; - Образователно и квалификационно ниво 4 - четвърта степен на професионална квалификация и минимално образователно равнище средно образование; | / Глава втора 89
  • 90. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” - Образователно и квалификационно ниво 5 – образователно-квалификационна степен “специалист по...”; - Образователно и квалификационно ниво 6 - образователно-квалификационна степен “бакалавър”; - Образователно и квалификационно ниво 7 - образователно-квалификационна степен “магистър”; - Образователно и квалификационно ниво 8 – длъжността се упражнява по призвание; - Образователно и квалификационно ниво 9 – длъжността се заема чрез избор.Образователните и квалификационните нива от 1 до 4 саформулирани в съответствие със Закона за професионалнотообразование и обучение, а образователните и квалификационнитенива от 5 до 7 – в съответствие със Закона за висшетообразование. Работна хипотеза: Делът на к-специалистите от общата работна сила ще продължава да нараства За количествена оценка на к-специалистите и определяне нанасоките на тяхното нарастване като част от общата работна силаще използваме следния модел. Населението на дадена страна серазделя на три групи: Подрастващи (деца на възраст под 15 години); 90 / Глава втора |
  • 91. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Работно население (население на страната, което има право на работа: от 15-60/63 години); Пенсионери – над 60/63-годишни. Население подраст- РАБОТНО ПЕНСИО- ващи<15 НАСЕЛЕНИЕ НЕРИ РАБОТЯТ, РАБОТЯТ, НЕ РАБОТЯТ РАБОТЯТ НЕ АКТИВНИ ПРВ ЧРВ ТЪРСЕЩИ НЕ АКТИВНИ РАБОТА (студенти) Фигура 2. 4. Определяне на работещото население у насПо тази структура населението в България е както следва: - Общо население – 7 563 710 души, по последни данни на НСИ51; от него: o Население под 15 години – 1 026 200; o Население в работна възраст – 4 934 525; o Пенсионери – 1 602 985.Населението, което е в работна възраст, се дели на три групи:51 Национален статистически институт, http://bit.ly/al70pm | / Глава втора 91
  • 92. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” - Работещо население на пълно работно време (ПРВ), 2 803 000 души52; - Работещо население на непълно работно време (ПРВ), 44 600 души; - Неработещи - която включва хора, търсещи работа и неактивни (ученици и студенти, свързани с домашни задължения и др.).В групата на хората, които са в пенсионна възраст, коитопродължават да работят, са 48 000 души. Понятието „Labor Input” е отдавна използвано в икономиката.От качеството на работната сила, която участва в създаването напродукти, от релациите между базисно образование на даденспециалист и неговата продуктивност на час се определя и вида наикономиката – стара или нова, икономика на знанието. По даннина Евростат53 за периода 2000-2008 година се забелязва трайноповишаване на ръста на младите хора, които завършват една илиповече от една степени на висшето образование (бакалавърска,магистърска или докторска). На фигура 2.5 виждаме тренда на нарастване на обучаваните,които са утрешните к-специалисти. Отчитаме и факта, че вместо дасе насочват към професионално обучение над средното, младитехора избират висшето учебно заведение. Подобна насоченост емного характерна за нашата страна, която, ако бъде съчетана свисоко качество на висшето образование, неговата интеграция с52 Според изследване на Българската стопанска камара (БСК),работещото население у нас е 2,5 мил. души.53 Paolo TURCHETTI, Eric GÉRÉ. Education in Europe - Key statistics 2008.Eurostat, EC, 2010 92 / Глава втора |
  • 93. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностбизнеса, въвеждането на публично-частното начало вуниверситетите, бъдещите наши к-специалисти биха ималинеобходимите и достатъчни знания за развитие на конкурентнатани икономика. Фигура 2. 5. Ръст на обучаваните в 5-то и 6-то образователно ниво в EU27 Трябва да отбележим и факта, че процентът на включените вобучението на възраст над 18 години непрекъснато нараства. Наследната фигура се представят зависимостите между обучавани вонези образователни нива, които създават утрешните к-специалисти. Едновременно с това се представя и съотношениетомежду обучавани на общоприетата за Европейския съюз възраст(например, за висше образование: между 20-24 години) от общотонаселение на страната в тази възрастова група. | / Глава втора 93
  • 94. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Фигура 2. 6. Обучавани в над средно и висше образование Тук отново ще сравним България с Ирландия и ще отбележим,че една от причините за развитие на успешна икономика назнанията в тази страна, е почти пълното обхващане нанаселението на 18-годишна възраст във формите на обучение надсредното и професионално образование. Тази широка част напирамидата, изграждаща квалифицирания входен ресурс (LaborInput) в ирландската икономика, е база за създаване на наукоемкипроизводства. Според данните и прогнозите на CSO54 се забелязва трайнатенденция заетите в икономиката на знания до 2020 година даповишават своето образование: увеличаване на броя на заетите собразование над средното (за сметка на съкращаване с 9% назаетите само със средно образование) и на броя на заетите с над54 Central Statistics Office, Ирландия - http://www.cso.ie/default.htm 94 / Глава втора |
  • 95. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентноствисше – магистри, доктори и с други звания и степени. Такивапрофесии като на програмисти, компютърни мениджъри исофтуерни инженери са показателни – при тях заетите собразование над висше са над 79%. Фигура 2. 7. Релации между високи технологии и висше образование Не трябва да игнорираме и паралелната тенденция – заналичието на така нар. група NEET. Под NEET се разбира група отмлади хора, които никога не са учили, работили или участвали впрофесионално обучение (Never Educated, Employed orvocationally Trained55). Съществува и процес на изоставане вподготовката и/или преквалификацията на младите хора,съответстваща на нивото на съвременните ИКТ. По този поводВладимир Сълов56 говори за компютърна неграмотност вБългария. Изследване на ЕС установи, че все още над 30% от55 SUGIMOTO , Yoshio. An Introduction to Japanese Society, third edition.Cambridge University Press, 2010. Web published part - Paradigm Shift: FromHomogenous to Class-divided Society. http://japanfocus.org/-Yoshio-Sugimoto/341956 Сълов, Владимир. Компютърната неграмотност в България.Информационни технологии в управлението на бизнеса. Сборникдоклади от международна конференция. Изд. „Наука и икономика”,Варна. Стр. 285-290, 2010 | / Глава втора 95
  • 96. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”населението на Европа или 150 милиона европейци не използватИнтернет57. Фигура 2. 8. Наети лица и образование, 2006-2020 В много случаи голямата разлика в степента на използване седължи на липсата на умения на потребителите, т.е. на цифрова(дигитална) и медийна грамотност, не само за годност за работа,но и за обучение, творчество, участие, увереност и критичност визползването на цифрови информационни носители. При обработка на данните за образованието в страните наЕвропейския съюз се открива и онази закономерност, която е57 Проучване eSkills Monitory. Monitoring eskills supply and demand inEurope („Наблюдение на предлагането и търсенето в Европа на умения заползване на електронна техника“), Европейска комисия, 2009 г., вж.http://www.eskills-monitor.eu/. 96 / Глава втора |
  • 97. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностобщовалидна за целия свят – от 3 до четири пъти по-малко самладите хора, които се насочват към точните науки, математика,инженерство, информатика, промишлени технологии имашиностроене. Фигура 2. 9. Ръст на обучаваните по видове специалности В много страни се прилагат национални политики запривличане на младите към специалностите, които осигуряватуспешното изграждане на икономика на знанието – математика,информатика, съвременни технологии. Ако проследим релацията между по-високо образование иброй на заетите лица в четирите мегасектори58, можем да58 SUGIMOTO , Yoshio. An Introduction to Japanese Society, third edition.Cambridge University Press, 2010. Web published part - Paradigm Shift: FromHomogenous to Class-divided Society. http://japanfocus.org/-Yoshio-Sugimoto/3419. Според автора четирите сектора са: (1) добивен иобработващ; (2) производство и строителство; (3) търговия, транспорт, | / Глава втора 97
  • 98. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”установим, че до 70 % от заетите са к-специалисти. Подобниизследвания са извършени и в Ирландия, Канада и САЩ.Съществува пряка връзка между произвеждания БВП и процентана к-специалистите. Например, според OECD Ирландия е на първомясто в класацията на икономики, базирани на знанието с 48% дялот БВП, следвана от САЩ, Германия и Швеция – с 43%;Великобритания – с 40%59. Brinkley въвежда и формулата 40-30-30,когато определя както спецификата на извършваните от к-специалистите дейности, така и техният процентен състав отобщата работна сила. Според него задачите и видовете дейности вдадена организация могат да се класифицират на: Инцидентно изпълнение на задачи, изискващи специфични знания (40%); Изпълнение на малко на брой задачи, изискващи специфични знания (30%); Изпълнение на много на брой задачи, изискващи специфични знания(30%). Посочените изследвания показват, че предлаганата от насхипотеза е основателна. Прогнозата се потвърждава отнезависимите изследвания на учени от различни региони насвета. 2.3. Анализ на необходимите базисни умения на к-специалиститеОбщи умения за специалисти на 21 векгорива, енергия, развлекателен бизнес; (4) ИКТ, финанси, здравнообслужване, туризъм, образование, държавно управление.59 Brinkley, Ian. Defining the knowledge economy. The Work Foundation.2006. www.theworkfoundation.com 98 / Глава втора |
  • 99. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Работна хипотеза: Съвкупността от базисни умения и познания на к-специалистите прераства от ИКТ-грамотност на медийна грамотност. За да можем точно да определим необходимите базиснизнания и умения на к-специалистите, то би трябвало ясно даразграничим видовете дейности, които те извършват. Thomas H.Davenport60 обобщава техните специфични видовете дейности,както следва: Специалисти, които намират необходимата информация и знания за изпълнение на определена задача (knowledge finders); пример за такива специалисти са библиотекарите и икономическите анализатори; Специалисти, които комбинират различни познания или добавят определени знания, преди те да бъдат отново разпространени (knowledge packagers); пример за такива специалисти – бизнес коментатори, създатели на обзор по дадена тема и други, свързани с публикуване на справки и отчети; Специалисти, които създават ново знание чрез интроспекция, мозъчна атака и др. (knowledge creators);60 Davenport, T. H. Thinking for a living: How to get better performance andresults from knowledge workers. Boston. MA: Harvard Business School Press,2005 | / Глава втора 99
  • 100. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” пример за такива специалисти – ръководители на висшите нива, учени, артисти и др.; Специалисти, които създават информационни портали за достъп до знанията, съхранявани в дигитални онтологии (knowledge distributors); пример за подобни специалисти – софтуерни инженери на Интернет портали и др.; Специалисти, които са пасивни потребители на информация и знания, такива, които само ги прилагат в своята ежедневна дейност (knowledge appliers); това са изпълнителите на по-ниските йерархически нива в дадена организация. Нека да анализираме видовете дейности, които к-специалистите, извършват онлайн. Според изследването наForester Research, ако диференцираме възрастовите групи иролята, вида дейност, които изпълняват потребителите вИнтернет, ще открием следните закономерности: - Най-масовата група потребители е на възраст от 18 до 26 години. - Най-често извършваната дейност, за която са необходими специфични умения, е участието в социални Интернет мрежи. 100 / Глава втора |
  • 101. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 2. 10. Видовете дейности, които к-специалистите, извършват онлайн Индекс за оценка на дигиталните умения COQS В периода 2001-2003, в рамките на европейскияизследователски проект SIBIS, се проведе изследване задигиталната грамотност на населението в Европа (извършен е исравнителен анализ с водещите страни по света). Членовете напроекта въведоха индекс, който определя уменията по основнитеинформационни и комуникационни технологии (от тук и 61наименованието на индекса - COQS-индекс ). Тези основниумения са:61 SIBIS (Statistical Indicators Benchmarking the Information Society), projectin the "Information Society Programme" of the European Commission. 2001-03. | / Глава втора 101
  • 102. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” - Дигитални комуникации - Communication (C); - Получаване и инсталиране на програми - Obtain and install software (O); - Задаване на въпроси, свързани с източници на информация от Интернет - Questioning the source of information on the Internet (Q); - Търсене на информация в Интернет -Search (S). Максималната оценка за умения е 3, а минималната – нула.Средната оценка за 15-те Европейски страни е 0,8; а за новопри-съединяващите се страни – 0,35. България е на 22 място с оценка0.38, като след нас са Унгария, Полша и Румъния. Средната оценказа САЩ, например, е 1,5. Проект ISME През периода 2006-2008 г. колеги от ИУ-Варна и авторът проведохаизследвания за нивото на ИКТ-грамотността на преподаватели истуденти, както и нейният преход към медийна грамотност. 62Изследванията се проведоха в рамките на международния проект ISMEс участието на университети от Словения и Полша. По метода на анкетирането се анализира информацията напреподаватели и студенти от три университета, които имат катедри поинформатика и провеждат обучение по специалността „Информатика”,както и обучение на икономисти по дисциплината „Информатика”. Целтана изследването е и да се организира международна магистърскапрограма с модул „Информационни системи и мултимедия вобразованието”. В модула са включени следните три дисциплини: Информационни системи; Мултимедия в образованието; Мениджмънт на е-Обучението.62 Information Systems and Multimedia in Education. 2006-2008. Project No221927-IC-1-2005-SI-ERASMUS-MODUC-4. 102 / Глава втора |
  • 103. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност В проучването участват 487 преподаватели и студенти. Попредварително разработена методика и програмно осигуряване(анкетирането е анонимно и се провежда в Интернет), се получиследната обобщена информация: Основни характеристики на анкетираните студенти Пол- Слове- ОБЩО/ Показатели Стойност България ша ния СРД Участници 49 172 152 373 Ср. Възраст 20,00 22,10 26,20 22,77 Мъже 30,40 27,1 32,20 29,90 Пол (%) Жени 69,60 72,90 67,80 70,10 Бакалаври 94,90 98,20 87,20 93,43 Степен (%) Магистри 5,10 1,80 12,80 6,57 Редовно 98,30 77,60 47,00 74,30Вид обучение Задочно 1,70 22,40 53,00 25,70 Педагогика 8,60 13,80 47,80 23,40 Хуманитарни/ Изкуство 0,00 27,60 0,00 9,20 Социални науки 48,60 46,60 38,20 44,47Специалност Естествени (%) науки 2,90 7,80 1,50 4,07 Технически науки 2,90 4,30 11,80 6,33 Здраве- опазване 0,00 0,00 0,70 0,23 Други 37,10 0,00 0,00 12,37 ЦелодневнаРаботя докато работа 10,20 9,40 39,50 19,70 уча Почасова работа 15,30 12,90 11,60 13,27 | / Глава втора 103
  • 104. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” От време на време 25,40 27,10 36,10 29,53 Не работя 49,20 50,60 12,90 37,57 Място на използване на компютърната техника Попълнили Само Само в Вкъщи и в анкетата вкъщи университета университета България Перподаватели 54 11,10% 1,90% 87,00% Студенти 49 18,40% 10,20% 71,40% Полша Перподаватели 9 0,00% 0,00% 100,00% Студенти 172 19,80% 4,10% 76,20% Словения Перподаватели 30 0,00% 0,00% 100,00% Студенти 152 5,30% 2,00% 92,80% По света/англ Перподаватели 21 0,00% 0,00% 100,00% Общо преподаватели 114 Общо студенти 373 ОБЩО 487 Самооценка на компютърните умения (1 – слабо; 5 – професионално)104 / Глава втора |
  • 105. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Скала на оценка 1 2 3 4 5 България 0,00% 0,00% 14,80% 50,00% 35,20% Полша 0,60% 2,30% 39,20% 42,10% 15,80% Словения 2,60% 6,00% 14,60% 34,40% 42,40% При сравнение на получените резултати се вижда явнонадценяване на собствените възможности при анкетиранитебългарски участници. Близо 40% от анкетирани поляци приемат,че имат средна подготовка за работа с компютри, докато принашите участници тази стойност е едва около 15%. Ако сумирамеоценките за много добро (4) и професионално (5) владеене накомпютъра се получат 85,20% при анкетираните българи. Зареална оценка на владеенето и ефективността на използване накомпютърната и комуникационна техника се използват отговоритев следващата таблица. Видове ИКТ-приложения (1 – рядко; 5 – ежедневно) Скала на оценкаБългария 5 4 3 2 1"Сваляне" на музика 27,00% 8,00% 8,00% 4,00% 2,00%"Сваляне" на филми 22,00% 8,00% 6,00% 7,00% 6,00%Слушане на радио 5,00% 2,00% 4,00% 10,00% 27,00%Интернет ТВ 4,00% 4,00% 8,00% 14,00% 18,00%Чат 16,00% 11,00% 5,00% 12,00% 4,00%IP-Телефония 21,00% 11,00% 6,00% 3,00% 5,00%Игри 9,00% 3,00% 8,00% 8,00% 21,00%Електронна поща 31,00% 9,00% 6,00% 0,00% 2,00%Образователни материали 27,00% 12,00% 7,00% 1,00% 1,00% | / Глава втора 105
  • 106. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Търсене на работа 6,00% 6,00% 13,00% 15,00% 8,00%е-пазаруване 0,00% 2,00% 5,00% 6,00% 35,00%е-банкиране 1,00% 1,00% 1,00% 7,00% 37,00%е-админ. услуги 1,00% 1,00% 1,00% 11,00% 33,00%резервация на билети/хотели 1,00% 0,00% 6,00% 11,00% 29,00% Потвърждават се нашите очаквания за това, че колкото повечеуслуги и време се отделя за професионално развитие, толковастепента на владеене е по-голяма. От таблицата се вижда, черазпределението на интересите на участниците в анкетата енасочено към: - Развлечения – общо 49% декларират, че това е основният вид дейност, която извършват. Разбира се, в анкетата не са диференцирани типовете музика (звукови файлове) и филми63; - Електронната поща и търсенето на учебни материали е доминиращо в класа професионално развитие (обучение). - Използването на Интернет за осъществяване на електронен бизнес (е-бизнес), финансови и административни услуги, все още не е в приоритетите на анкетираните. Отношение на анкетираните към ученето през целия живот и онлайн обучението. Скала: 1 – без мнение; 2 – твърдо „Не”; 3 - „Не”; 4 – „Да”; 5 – твърдо „Да”.63 Авторът популяризира всред своите студенти и колеги програматаiTunes на Apple, която под формата на аудио (музика) и видео-файлове(филми) предоставя безплатни лекции и други учебни материали. 106 / Глава втора |
  • 107. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Скала на оценка България 5 4 3 2 1 Трябва да се учи 14,00% 17,00% 9,00% 4,00% 5,00% през целия живот За мен не би било 15,00% 7,00% 15,00% 6,00% 6,00% проблем да уча чрез Интернет Полша 5 4 3 2 1 Трябва да се учи 7,00% 2,00% 0,00% 0,00% 0,00% през целия живот За мен не би било 7,00% 2,00% 0,00% 0,00% 0,00% проблем да уча чрез Интернет Словения 5 4 3 2 1 Трябва да се учи 25,00% 3,00% 1,00% 0,00% 0,00% през целия живот За мен не би било 9,00% 6,00% 9,00% 3,00% 2,00% проблем да уча чрез Интернет През същия период в нашата страна започна въвеждането наДържавни образователни изисквания (ДОИ)по професии. ДОИдефинират необходимите знания, умения, дейностите, които сеизпълняват в рамките на професиите и професионално значимитекачества на личността. Ориентирани са към по-дългосрочно прилагане,което ги прави и средство за оценка на придобитите умения и средствоза проектиране на бъдещи потребности, произтичащи от технологичнияпрогрес. Въз основа на съдържанието им се осигурява осъвременяване иобновяване на учебните планове и програми за обучението по конкретна | / Глава втора 107
  • 108. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”професия, включително за придобиването на умения, необходими заработа в малки и средни предприятия, за стартиране на собствен бизнес,умения в информационни и компютърни технологии, чуждо езиковаподготовка, умения за работа в екип и др. Прилагането на ДОИ дававъзможност за еднакво качествена професионална подготовка вобучаващите институции в системата на българското образование иизвън нея, постигане на прозрачност на процеса на обучение,използване на еднакви критерии за оценяване, осигуряване насъответствие с изискванията на пазара на труда, осигуряванеравностойност на сертификатите от различни обучаващи институции,възможност за хармонизиране с европейските стандарти с цел взаимнопризнаване на сертификатите. Някои от областите на образование, по които се изработватДОИ, са: 34 Стопанско управление и администрация 44 Физически науки 48 Информатика 52 Техника 54 Производство и преработка 58 Архитектура и строителство Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование спостановление 125 на МС от 24.06.2002 г. е утвърденКласификатор на областите на висше образование ипрофесионалните направления64, който заменя действащиядотогава Държавен регистър на специалностите пообразователно-квалификационни степени във висшите училищана България. Класификаторът въвежда общоприетите в световнатаобразователна практика области и направления, към които се64 http://bit.ly/9VEVTO 108 / Глава втора |
  • 109. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентносториентират бакалавърските програми. В него са посочени 9области на висше образование: Педагогически науки,Хуманитарни науки, Социални, стопански и правни науки,Природни науки, математика и информатика, Технически науки,Аграрни науки и ветеринарна медицина, Здравеопазване и спорт,Изкуства, Сигурност и отбрана; с общо 52 професионалнинаправления към тях. Като страна член на Европейския съюз, България въведехартата на европейските компетентности65, които са следните: - Общуване на майчиния език; - Общуване на чужди езици; - Умения по математика и основни умения по науки и технологии; - Умения в областта на цифровите технологии (Дигитална компетентност); - Придобиване на умение за учене; - Обществени и граждански компетенции; - Инициативност и предприемачество; - Умения за отчитане на културните различия и изразяване. Образованието и обучението за възрастни следва дапредоставя реални възможности за всички възрастни да развивати актуализират своите ключови умения през целия си живот. От2010 година стартира и европейската програма „Нови умения занови работни места“, която е оринетирана към дигитлани(цифрови) умения на населението. Ние изместваме акцента от ИКТ-грамотност на медийнаграмотност, защото владеенето на дигиталните технологииопределя нашата активна социално-икономическа позиция в 21век. В устава на Националната асоциация за обучение по медийна65 http://bit.ly/ds8s4u | / Глава втора 109
  • 110. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”грамотност (The National Association for Media Literacy Education66)медийната грамотност се определя като възможности на к-специалистите от всички възрастови групи да намиратнеобходимата информация, да изразяват своето мнение вдигитално пространство, да са усвоили критичното мислене,да споделят своите знания и опит, да бъдат активниграждани. Фигура 2. 11. Съвременни компетенции за работа с дигитални медии на к-специалисти.66 The National Association for Media Literacy Education – NAMLE,http://bit.ly/9nzTba 110 / Глава втора |
  • 111. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностUNESCO е разработила своите принципи за медийна грамотност67,които сме представили в приложение 2.1.Базисни умения за к- специалисти на 21 век Според автора, една фундаментална разлика междуспециалист и к-специалист се състои в следното: - К-специалистът използва съвременни информационни и комуникационни технологии за осъществяване на прехода от асиметрична към симетрична информация (както в бизнеса, така и в социалната област); - К-специалистът подпомага изграждането на дигитални онтологии, съдържащи неговите персонални знания и практически опит, натрупани през годините; - К-специалистът изразява готовност за споделяне на тези знания и опит с останалите агенти в икономиката, базирана на знания. Както се изтъква в разработения от ЕС документ,„...предоставянето на умения за професионално използване наИКТ и за електронен бизнес, т.е. на необходимите за иновации ирастеж „медийни“ умения, трябва да бъде увеличено имодернизирано”68. Само така всеки специалист ще бъде добреинформиран и ще се осъществи важният за икономиката преходот асиметрична към симетрична информация.От асиметрична към симетрична информация67 Media and Information Literacy. UNESCO. http://bit.ly/9Yvgqy68 Програма в областта на цифровите технологии за Европа („DigitalAgenda for Europe“). COM(2010) 245 окончателен/2. Брюксел, 26.8.2010 | / Глава втора 111
  • 112. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” През 2001 г. американските икономисти George Akerlof, A.Michael Spencer и Joseph E. Stiglitz получават Нобелова награда заприноса си в развитието на икономическата теория заасиметрична информация69. Според тяхната теория„...асиметричната информация е обща характеристика напазарните взаимоотношения, при които представители на еднатастрана на пазара притежават много по-добра информация,отколкото тези от другата страна70.” В своите изследвания Akerlof представя информационнатаасиметрия като я нарича „Пазар за лимони” – продавачътразполага с необходимата информация (напр. кои от колите втораръка, които продава, си заслужават цената), а купувача – не.Пазари с асиметрична информация създават условия занеблагоприятен избор (продават се само повредени коли). Изследванията на Spencer се базират на това, че двете странимогат да решат проблемите на асиметричната информация, ако сиизпращат сигнали, т.е. да си споделят необходимата за дветестрани информация. Stiglitz доразвива идеите на Akerlof и Spencer, като предлагаскрининга (наблюдението) като средство за избягване наасиметричната информация. Теориите, разработени от Akerlof, Spencer и Stiglitz са сфундаментално значение за съвременната микроикономика. Те69 "The Sveriges Riksbank Prize in Economic Sciences in Memory of AlfredNobel 2001". Nobelprize.org. 21 Oct 2010http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/2001/70 Markets with Asymmetric Information: The Contributions of GeorgeAkerlof, Michael. Spence and Joseph Stiglitz.The Scandinavian Journal ofEconomics, Vol. 104, No. 2 (Jun., 2002), pp. 195-211 112 / Глава втора |
  • 113. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностса много актуални както в условия на кризи, така и в условията насоциализацията на Интернет. Базирайки се на изследванията натримата икономисти, бихме могли да конкретизираме: - необходимите умения на к-специалистите за да се премине от асиметрична към симетрична информация; - средите и каналите за събиране, обработка и анализ на необходимата информация. PEST – Political, Economic, Social, and Technological Analyses Фигура 2. 12. PEST-анализ На фигура 2.12. е представена схемата за извършване на PEST-анализ от к-специалистите. За да могат да извличат, обработват ианализират информацията, която е отражение на различнитесреди (политическа и правна, икономическа, социо-културна итехнологическа) те трябва да имат познания както по ИКТ, така иза работа с различните видове медии. | / Глава втора 113
  • 114. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” На фигура 2.13. е показан модел на системата, при която сепреминава от асиметрична към симетрична информация. Ако сеизползва терминологията на Stiglitz, социалните мрежи икооперираната интелигентност са новите средства за скрининг(screening). Ако всеки от нас използва тези нови средства,технологии и методи за да има необходимата информация повсяко време и на всяко място, то асиметрията ще изчезне, а от тук– ще се издигнат пазарните отношения на едно ново равнище. Фигура 2. 13. Модел на системата за преход от асиметрична към симетрична информацияОсновни изводи и препоръки Въз основа на направените изследвания в глава втора, бихмемогли да формулираме следните изводи и препоръки: 1. Навлизайки във втората декада на 21 век е необходимо да се разработи нов национален класификатор на к- специалистите в България, съобразен както с програма Европа 2020, така и с глобалните тенденции. 114 / Глава втора |
  • 115. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност 2. При една правилно разработена класификация ще възникне и необходимостта от актуализиране на изискванията за степен на професионална квалификация и образователно равнище на всяка под-категория к- специалисти. 3. Необходими са качествено нови умения и знания на специалистите, изграждащи икономика на знанието, а именно: Задължителни и избираеми умения - Необходимост от висока степен на компетентни умения в условията на глобална икономика, система за обучение през целия живот, позволяваща непрекъснато допълване на университетското и професионално обучение. - В основата на тези умения е способността за критично мислене и креативността; работата в групи; предприемачески дух и иновативност на всички йерархически нива; самоуправляваното и самонасочвано обучение. Владеене на чужди езици. - Необходимост от комуникация и разбиране, ефективно осмисляне на информацията, получавана по различни комуникационни канали на език различен от майчиния – български език. Комуникиране с търговки партньори; с имиграционна работна сила. Системата за изучаване на чуждестранни езици на различните степени на формално и неформално образование е необходимо да се адаптира към новите реалности. | / Глава втора 115
  • 116. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Практически умения за ефективно използване на новите дигитални информационни и комуникационни технологии - Използването на съвременни информационни и комуникационни технологии преструктурира всички направления на човешката дейност. Така нар. компютърна грамотност се превръща в един от решаващите показатели за ефективност на дадена икономика. 4. Прогнозите за развитието на тренда на образованието към 2020 година показват увеличаване на дела на трите степени на висше образование. 5. Делът на к-специалистите от този на общата работна сила продължава да расте и ще достигне 68%. 6. Произвежданият от к-специалистите брутен вътрешен продукт ще достигне 60%.116 / Глава втора |
  • 117. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Chapter 3 / Глава трета Обществените сдружения и тяхната роля в обучението през целия живот 3.1. Международни и национални NGOs като среда за развитие на неформалното образованиеОбществени сдружения съгласно българскотозаконодателство Очертаването на дейността и правомощията на общественитесдружения и тяхната роля в процеса на обмен и споделяне назнания може да се дефинира след разглеждане на Закона заюридическите лица с нестопанска цел71. В това изследване ще71 Закон за юридическите лица с нестопанска цел, обн., ДВ, бр. 81 от6.10.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 41 от 24.04.2001 г., изм., бр. 98от 16.11.2001 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 25 от 8.03.2002 г., бр. 120 от29.12.2002г. | / Глава трета 117
  • 118. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”разглеждаме дейността на юридически лица, създадени катоорганизации за осъществяване на дейност в обществена полза(съгласно чл. 2 и чл. 38 на ЗЮЛНЦ). От своя страна законътдопуска наличието на следните видове юридически лица снестопанска цел: сдружения (чл. 19) и фондации (чл. 33). Ние представяме дейността на сдружения и фондации,работещи за развитието и утвърждаването на духовните ценности,образованието, науката и технологиите (както е дефинирано взакона, чл. 38, пар. 1) или известни в САЩ като сдружения501(c)(3), the Internal Revenue Code of 198672. Авторът, като представителен на движението за свободно(безплатно) обучение, достъпно до новото поколение в България,и като председател на асоциация за образование и наука ЛогМен,ще представи дейността на това сдружение като доказателство, ченестопанските организации ще продължават да играят все по-важна роля по пътя на икономика на знанието. Прилагането на обучението през целия живот посредствомформално, неформално и самостоятелно учене и повишаванена мобилността продължава да бъде предизвикателство.Необходимо е образованието и обучението, включително и вуниверситетите, да станат по-отворени и в по-голяма степен даотговарят на потребностите на пазара на труда и на обществотокато цяло. Специално внимание следва да се отдели наустановяването на партньорство между сферите на образованиетои обучението, от една страна, и трудовата сфера, от друга. Така саизложени съвременните проблеми на образованието в документаКлючовия умения в променящ се свят73. Създаването на72 U.S. 501(c)(3) Organizations73 Брюксел, 25.11.2009. Ключовия умения в променящ се свят. Проект насъвместен доклад на Съвета и на Комисията за 2010 г. относно 118 / Глава трета |
  • 119. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностпартньорски мрежи за обучение на к-специалисти може даприема следните форми: Класификация според инициатора за създаване: 1. Мрежа, инициирана от държавни структури (GOV) 2. Мрежа, инициирана от малки и средни предприятия (SME) 3. Мрежа, инициирана от научноизследователски институти (R&D) 4. Мрежа, инициирана от формални учебни заведения (EDU) 5. Мрежа, инициирана от сдружения (NGO) Класификация според обсега на дейност: На глобално ниво - (WW) На международно ниво -EU27 - (EU) На национално ниво - (BG74) На регионално ниво - (BD) На местно ниво - (LC)напредъка по изпълнението на работната програма „Образование иобучение 2010 г.“. SEC(2009) 1598, КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕОБЩНОСТИ74 Партньорска организация от друга националност се шифрира собщоприетото означаване на страните. Например, Белгия – BE. | / Глава трета 119
  • 120. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Таблица 3.1. GOV SME R&D EDU NGO WW GOVWW SMEWW R&DWW EDUWW NGOWW EU GOVEU SMEEU R&DEU EDUVEU NGOEU BG GOVBG SMEBG R&DBG EDUVBG NGOBG BD GOVBD SMEBD R&DBD EDUBD NGOBD LC GOVLC SMELC R&DLC EDULC NGOLC Таблица 3. 1. Матрица за образуване на модели от партньорски мрежи при учредяване на нестопански организации3.2. Модели на изграждане на партньорски мрежиза непрекъснатото обучение на к-специалисти Матрица за образуване на модели от партньорски мрежи заобучение на к-специалисти ни позволява да класифицирамеизследваните организации, състава на партньорската мрежа,областта им на влияние и позитивния им опит. Ето и някоипримери: Фондация „Приложни изследвания и комуникации”. По предложение на бившата Държавна агенция заинформационни технологии и съобщения (GOVBG) (сега -Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи иинформационни системи") и с участието на изтъкнати специалистиот този сектор, се създава Фондация „Приложни изследвания и 120 / Глава трета |
  • 121. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентносткомуникации”75, или фондация ПИК (NGOBG), Едно от основнитенаправления, по които работи Фондация ПИК е прилагането наевропейските иновационни политики на национално равнище,(SMEBG), международни изследователски проекти „ERAWATCH:Приносът на политиките на регионално равнище за реализациятана Европейското изследователско пространство” (R&DEU), както и“Мрежа от бизнес инкубатори и технологични паркове в ИзточнаЕвропа и Централна Азия” (R&Dww). Център за развитие на човешките ресурси Центърът за развитие на човешките ресурси (HRDC)76 есъздаден през 1999 г. като пълноправно юридическо лице наоснование чл. 10, ал. 5 във връзка с чл. 33 а, ал. 1, т. 3 от Закона занародната просвета, със седалище София 1000, община "Средец",ул. „Граф Игнатиев" 15. Центърът се отчита пред националнитевласти. HRDC (NGOBG) организира, консултира, координира иосъществява проекти и изследвания в областта на образованието,професионалното образование и обучение, пазара на труда ичовешките ресурси в България (EDUBG), в сътрудничество сМинистерството на образованието и науката (GOVBG),Министерството на труда и социалната политика (GOVBG) и с другиинституции, юридически и физически лица. Работи по следнитенаправления и програми: Администрира българското участие в Програмата на Европейския съюз „Учене през целия живот" и в частност секторните програми „Коменски", „Еразъм", „Леонардо да Винчи" и „Грюндвиг", насочени към областта на образованието и професионалното обучение (EDUEU);75 www.arcfund.net76 http://hrdc.bg/page.php?23 | / Глава трета 121
  • 122. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Организира и координира дейностите, свързани с различни проекти на Европейската комисия в областта на образованието и обучението в България (EDUEU); Изпълнява проекти от областта на човешките ресурси на национално, регионално и местно равнище; предоставя консултантска помощ при разработването и осъществяването на подобни проекти (EDUBG). Създаване на LMISKE – по предложение на Министерството наобразованието (GOVEU) към правителството на Фландрия(независимо правителство в рамките на Белгия) през септември,2000 г. се предлага на асоциация ЛогМен (NGOBG) да организирапровеждането на международна магистърска програма поикономика на знанието (LogMan International School of KnowledgeEconomy - MBA, MCS, MHM) за български граждани. Катопреподаватели са привлечени учени от висши учебни заведенияот Белгия, България, Великобритания, както и българи,емигрирали в Австралия, Канада и САЩ (EDUWW). Магистърските тези се дефинират от представители на малки исредни фирми (отново от българи, емигрирали в Австралия,Великобритания, Канада и САЩ (SMEWW). Проучването на добрите практики за интеграцията междудържавни, формални структури за образование и нестопански,недържавни организации по света е един от начините за трансферна опит и минимизиране на разходи и време. В САЩ има редица примери на подобно сътрудничество и тоточно в областите, които ние разглеждаме – подготовка инепрекъсната квалификация на к-специалисти. 122 / Глава трета |
  • 123. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност CENIC (Corporation for Education Network Initiative in California) CENIC77 е нестопанско сдружение на водещи университети вКалифорния, САЩ (EDU). То включва като партньори CaliforniaInstitute of Technology, California State University, StanfordUniversity, University of California, University of Southern California,публични колежи и мрежата от средни училища в щата. Една отосновните му задачи е развитие на широколентовата Интернетмагистрала за развитие на образованието в Калифорния (GOV). Спровежданата от CENIC политика Калифорния разработвапрограма „Ново поколение Интернет”78, NGI, която да повишиефективността както на системата за образование (EDU), така и наразличните видове дейности на к-специалистите (R&D). На базатана NGI организацията изгражда проект Virtual Learning Space (VLS),виртуално образователно пространство за международнообразователно и изследователско сътрудничество. Първитестъпки в реализацията на проекта е интегрирането на Интернетмрежата на Калифорния с тази на Мексико (R&DWW). Бихме могли да приложим редица други успешни варианти присъздаване на партньорски мрежи. Между тях не трябва дапропускаме една от най-успешните в света на Интернет – The PewInternet79, чиято дейност авторът следи от години и използва всвоите изследвания. Взаимодействие между държавни и недържавниобразователни институции77 Corporation for Education Network Initiative in California – www.cenic.org78 One Gigabit or Bust™. Killer Apps—Proving the Need for One Gigabit,CENIC, 200379 The Pew Internet – фондация за изследване на влиянието на Интернет вСАЩ и по света. http://www.pewinternet.org/ | / Глава трета 123
  • 124. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” В приетата Национална стратегия за учене през целия живот80на МОМН се акцентува на сътрудничеството между училищата идругите центрове за обучение, читалищата и неправителственитеорганизации. Учене през целия живот Формални институции (ВУЗ) НГО Инфор- Образов. мални (самостояте асоциа- лно учене) ция Фигура 3. 1. Три форми на учене през целия живот МОМН предлага въвеждане на система чрезевропейските инструменти (Europass, ЕКР, ECVET) завалидиране на знанията и уменията, придобити отмладежите в рамките на различни форми на формално инеформално обучение81.80 Национална стратегия за учене през целия живот, МОН, София, 2008,стр. 1181 Национална стратегия за младежта 2010-2020. МОМН, София, 2010,стр. 43. 124 / Глава трета |
  • 125. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Предлаганата от МОНМ стратегия е само част отНационалния план за развитие (НПР) на България презпериода 2007-2013 г. – стратегически документ, койтовъвежда идеята за учене през целия живот82. Необходимо е въвеждане на коректната форма натерминология по отношение на третата форма наобразование – неформалното. С настоящата формулировка натретата форма на образование като „самостоятелно учене” сеограничава правото на гражданите да валидират и сертифициратзнания и умения, получени във всякакъв контекст чрезнеформалното образование, като неорганизирано,неструктурирано и несистематизирано натрупване на знания,умения и навици в процеса на живеене. Предложението еподкрепено и от официално становище от Института по българскиезик към БАН по отношение на ползваната терминология. За повече информация относно неправителственитеорганизации в България прилагаме и адреса на Интернет порталаим - www.ngobg.info .82 Националния план за развитие (НПР) на България през периода 2007-2013 г. Министерство на финансите, София, 2007. http://bit.ly/c4rwtJ | / Глава трета 125
  • 126. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Работна хипотеза 3: Неформалните и нестопански организации ще играят важна роля в системите за обучение през целия живот, за създаване на критичен обем от професионални знания, за формиране на средата за тяхното споделяне. Очертаването на дейността и правомощията на общественитесдружения и тяхната роля в процеса на обмен и споделяне назнания може да се дефинира след разглеждане на тенденциите занарастване на процента от населението на възраст между 25-64години, които участват в различни форми на учене през целияживот (%). Таблица 3.2.СтранаГодина 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009EU27 7,1 7,1 7,2 8,5 9,3 9,8 9,7 9,5 9,4 9,3Ирландия 5,5 5,9 6,1 7,4 7,3 7,6 7,1 6,3България 1,4 1,2 1,3 1,3 1,3 1,3 1,3 1,4 1,4Източник: Eurostat Таблица 3. 2. Учещи през целия живот (25-64 год) За потенциала на нестопанските организации и тяхната роля вученето през целия можем да съдим както от приложенататаблица, така и от данните за подобно обучение в Дания – там над31% от населението е обхванато в различни форми нанепрекъснато обучение. 126 / Глава трета |
  • 127. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Може ли една страна, която върви по пътя на икономика назнанието да има само 1,4% от работещото население, което дапреминава през различни форми на специализации,преквалификация, допълнителни езикови курсове или такива заИКТ? Тук виждаме потенциала за взаимодействие междуформалните образователни институции и тези наспециализираните в областта на неформалното обучение. Фигура 3. 2. Сравнение на България в изпълнение на програмата за учене през целия живот По данни на НСИ83 много от анкетираните отговарят, чеучастват във формално, неформално или самостоятелно обучение.Една от причините за разминаване в данните се дължи, че все ощемного българи на възраст над 24 години учат във висши учебнизаведения. Не толкова оптимистичните данни на Евростат се компенсиратот динамиката, която се отчита в осигуряване на обучение отстрана на бизнеса (със или без осъществяване на партньорскимрежи с формални и неформални образователни институции).Според НСИ, за периода от 1999 до 2005 година предприятията са83 Статистически данни за „УЧАСТИЕ ВЪВ ФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ ИОБУЧЕНИЕ ИЛИ НЕФОРМАЛНО ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ 2007 Г.”; „УЧАСТИЕ ВНЯКАКЪВ ВИД САМОСТОЯТЕЛНО ОБУЧЕНИЕ ПРЕЗ 2007 Г.”, НСИ, София,http://bit.ly/dhZNFn | / Глава трета 127
  • 128. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”нараснали с 65%, а процентът на тези от тях, които осигуряватобучение (квалификация, преквалификация и др. форми) – с 59%.От тези форми на обучение 50% са външни курсове. Таблица 3.3.Годи Всич Предприятия, осигуряващи обучение Предприятияни ки , пред общо В т. ч. по тип обучение неосигурява прия- ППО курсове ППО курсове други форми щи обучение тия – – вътрешни – външни на ППО брой брой отн. брой отн. брой отн. брой отн. брой отн. дял дял дял дял дял % % % % %1999 14815 4173 28,2 973 6,6 2058 13,9 3719 25,1 10642 71,82005 24483 7016 28,7 3000 12,3 4099 16,7 5823 23,8 17467 71,3 Таблица 3. 3. Предприятия, осигуряващи професионално обучение у нас Евростат ни предоставя и статистика за съотношението междуформално и неформално обучение. Чрез създадения Европейскифонд за социално подпомагане (the European Social Fund -ESF84) серазвиват формите за обучение през целия живот. Според Евростатв различни форми на формално обучение участват средно четирипъти по-малко учащи се в рамките на Европейския съюз. Къде смение? Ако продължим с паралелното сравнение между Ирландия иБългария, ще констатираме, че Ирландия с два пъти по-малконаселение от нашето има два пъти по-голям брой обхванати внеформалните институции за обучение през целия живот. Къмтези данни бихме могли да добавим и статистиката за броя наобучаваните в такива дейности, които ще са необходими заутрешния ден. Тук България е на добро ниво – около 55% отучащите са включени в подобно обучение.84 Regions of Europe - http://bit.ly/bkdT8j 128 / Глава трета |
  • 129. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Таблица 3.4. Учащи във Учащи в % Страна формални НЕформални неформално/ институции, хил. институции, хил. формалноEU25 10606,00 40201,00 379,04%България 49,00 71,00 144,90%Дания 229,00 1398,00 610,48%Ирландия 108,00 288,00 266,67%Финландия 262,00 1170,00 446,56%Броят на учащите в хиляди Таблица 3. 4. Съотношение между формално и неформално обучение. Не по-малко интересни са и данните за съотношението междуформалното и неформалното (самостоятелното) обучение. Присравнение с другите страни се доказва традиционния стремеж набългарина към обучение. Сравнявайки данните за Ирландия иБългария, можем да отбележим, че този път ние изпреварвамеИрландия в съотношението формално-неформално обучение. Всепак, трябва да сме обективни и да отбележим, че в абсолютнистойности, отнасяйки данните към общия брой на работещотонаселение, отново Ирландия ни изпреварва: броят на учещите унас е 656 хил., докато тези в Ирландия – 927 хил. | / Глава трета 129
  • 130. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Таблица 3.5. Учащи във Неформално % формални Страна институции, (самостоятелно) неформално/ хил. обучение, хил. формалноEU25 10606,00 79913,00 753,47%България 49,00 656,00 1338,78%Дания 229,00 1946,00 849,78%Ирландия 108,00 927,00 858,33%Финландия 262,00 1969,00 751,53%Броят на учащите в хиляди Таблица 3. 5. Съотношение между формално и неформално обучение С тези данни се потвърждава нашата хипотеза, ченеформалното и самостоятелно обучение ще играе все по-голямароля и ще се превърне в част от културата на хората в рамките научене през целия живот. От тук се изтъква и ролята на водещитенестопански организации, специализирали в областта наобразованието и науката. Ние сме разработили методика за взаимодействие нанестопанските организации с формалните образователниструктури за минимизиране на риска от внедряване на новиформи и методи за обучение на национално равнище. На примерана асоциацията за образование и наука ЛогМен сме апробираливзаимодействието между формални и неформални организацииза обучение. 130 / Глава трета |
  • 131. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 3. 3. Етапи на обучение в ЛогМен | / Глава трета 131
  • 132. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” 3.3. Ролята на ЛогМен в непрекъснатото обучение на к-специалисти 3.3.1. Кратки сведения за асоциацията за образование инаука ЛогМен (LogMan) Сдружение „Асоциация за образование и наука ЛогМен” ерегистрирано на 11 ноември 1993 г. в град Варна като сдруженияза работа в обществена полза. Създаването на ЛогМен е поинициатива на правителството на Фландрия и под патронажа наWES, Брюж. Идеята на подобни сдружения в Европа е следната:там, където в пристанищни градове има университети, да сеизгражда структура за обучение през целия живот в три основнинаправления: 1. Обучение и изследвания в областта на логистиката (LOGistics); 2. Обучение и изследвания в областта на съвременния мениджмънт (MAnagement); 3. Обучение и изследвания в областта на информационните технологии и комуникации (Networkin). От тук и наименованието (абревиатурата) на асоциацията –LOGistics +MAnagement +Networking=LogMan. През периода 1994-1996 година ЛогМен работи основно пологистични образователни и научни проекти като си партнира сБМФ-Варна, Порт Варна, Леспорт и новосъздадените частнилогистични компании на територията на страната. Известниспециалисти от България преминават кратко специализиранообучение по мултимодални превози в Белгия. Със съдействието наРойтерс-България са провеждат летни школи у нас. 132 / Глава трета |
  • 133. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност През 1996 започва да се реализира проект за изграждане наобразователен център ЛогМен на територията на град Варна сдиректно финансиране от министерството на образованието наФландрия. На 11 Ноември 1997 година е открит центъра, а месецпо-късно започва да се реализира най-популярната програма наЛогМен - “Новото поколение в България и Интернет” (TheBulgarian New Generation on the Internet ), финансирана попрограма Phare. През същата година, имайки предвид основните насоки надейност на асоциацията, ръководството на ИУ-Варна утвърждаваЛогМен като структурно звено в научноизследователската сидейност85. В резултат от успешната реализация на програмата забезплатно обучение на младежите от България за работа сИнтернет и международния отзвук по линия на програмите Phare,през 1999 г. ЛогМен получава предложение да представляваБългария на световно известната международна програма засъздаване на образователни сайтове от средношколци ThinkQuest.Програмата е по идея на вицепрезидента на САЩ Ал Гор и серъководи от един забележителен организатор - Гранд Бегралиян.85 Виж сайта на ИУ-Варна на адрес http://www.ue-varna.bg/bg/index.php?page=11201&id=7 | / Глава трета 133
  • 134. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Фигура 3. 4. Основни направления на изследвания и образователна дейност на ЛогМен През този период се активизира международната дейност наЛогМен. Създава се под юридическата форма на международнообразователно сдружение LMISKE (The LogMan International Schoolof Knowledge Economy), което има за задача да реализираекспериментални международни магистърски програми, известнивъв Великобритания като „сандвич” програми – съчетаване натеоретическото с практическо обучение, LogMan e-BusinessInternational MBA program. Реализират се магистърски програмипо електронен бизнес както за мениджъри, така и заразработчици на системи. През декември 2001 се осъществява пререгистрация на ЛогМенкато сдружение за работа в обществена полза и се актуализиратчленовете на неговите комисии и съвети. 134 / Глава трета |
  • 135. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност От 2003 година започва провеждане на летни школи заобучение на млади преподаватели от бившите азиатски съветскирепублики (например – Узбекистан). С научното ръководство,учебните материали и опита на WES, Брюж и под егидата наминистерството на образованието на Фландрия, ЛогМенпровежда летни школи на тема „Ефективни образователни среди”(Effective Learning Environment). През същата година започна провеждането на програма,наречена „Професионална докторантура” (Professional PhD) –предложен от ЛогМен докторант се обучава в ИУ-Варна чрезфинансиране от дадена фирма. В резултат на успешната си дейност, делегация на асоциациятаза образование и наука ЛогМен е поканена да вземе участие вевропейския конгрес на тема „ Europe of Knowledge”, провеждан вЛиеж, Белгия през 2004 г. След приемането на България за член на Европейския съюзпрез 2007 година, асоциация ЛогМен насочва своята дейностосновно в направлението за изграждане на икономика, базира назнания. Чрез използване на съвременните технологии, социалнитемрежи в Интернет и електронно обучение ЛогМен осъществявапредимно свободно (безплатно) обучение или обучение,спонсорирано от водещи фондации, фирми или международниобразователни програми. 3.3.2. Ролята на LogMan Association for Education & Scienceза подпомагане на непрекъснатото обучение на ученици,студенти и специалисти За периода от своето учредяване до днес през ЛогМен сапреминали в различни форми на обучение над 3640 ученици, | / Глава трета 135
  • 136. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”студенти, специалисти и хора в неактивна възраст както отБългария, така и от бившите съветски републики. Октомври 2000 – първа група магистри по е-бизнес. Февруари 2001 – втора група магистри по е-бизнес. Октомври 2002 – трета група магистри по е-бизнес. Програма “Новото поколение в България и Интернет” (The Bulgarian New Generation on the Internet ): 1997-1999; Програма „Обучение на специалистите от Община Варна” – 1999; Програма „Създаване на Web-сайтове за обучение от средношколци” (ThinkQuest в България) : 1999-2002; Програма за смесено обучение на студенти-икономисти в България - 6Plus4U.eu: 2006-2008; Програма „Използване ресурсите на Google за създаване на образователни платформи” (Google Apps Education Edition) – от 2007 г. до сега. Програма „Ефективни образователни среди” (Effective Learning Environment) – за млади преподаватели от бившите съветски азиатски републики. Международни магистърски програми по електронен бизнес (e-Business MBA, CSc, MHM Programs). След програмата за обучение на младежи за работа попрограма Интернет, експерименталната магистърска програма наЛогМен е втората по значение и интерес програма, осъществявана 136 / Глава трета |
  • 137. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностпрез периода 2000-2002 г. Опитът на WES, Белгия за провежданена международни програмни се трансферира у нас с финансоватаподкрепа на Транс–Атлантическо сътрудничество (Trans-AtlanticCooperation, Bulgaria, Belgium, Canada, UK and USA). Предоставената учебна документация от WES, Белгия и ABE,Великобритания се използва като основа за провеждане насмесено обучение в ЛогМен и нейните партньори по следнитемагистърски специалности: Таблица 3.6. Лого Наименование Кратко описание MBA Магистърска програма по електронен бизнес e-Biz MBA Магистърска програма за мениджъри на електронен e-Management бизнес MBA Магистърска програма за здравен мениджмънт86 с e-Health приложение на ИКТ Management MCS Магистърска програма за разработчици на системи e-Developers за електронен бизнес Таблица 3. 6. Магистърски програми на ЛогМен86 Съвместно с катедра „Здравен мениджмънт” на МУ-Варна | / Глава трета 137
  • 138. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Програма за задочна докторантура на к-специалисти (Professional PhD Program). По предложение на ЛогМен от 2003 година стартираекспериментална програма за обучение на к-специалисти взадочна докторантура. ЛогМен, Икономически университет-Варнаи партниращи фирми и институти, за които се подготвят задочнидокторанти (Professional PhD), изграждат мрежа за специали-зирано обучение (Tailored Programs) по конкретни теми, породениот изискванията за разширяване на дейностите на малки и средникомпании на територията на региона. Тези малки и средни(предимно иновационни фирми) са потребители наобразователния и изследователски продукт. След приключване на своето обучение докторантите сеотчисляват с право на защита и продължават своята дейност въвфирмата, заплатила тяхното обучение за срок минимум от петгодини. 138 / Глава трета |
  • 139. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностОсновни изводи и препоръки Ролята на нестопанските, недържавни организации щепродължава да расте в условията на икономика на знанието.Различните форми на изграждане на партньорски мрежи са отзначение за ефектността на тяхната дейност. Ние препоръчвамеследните стъпки в развитието на мрежата от NGO в България: Създаване на партньорски центрове за съвършенство, където да се обучават к-специалисти по върхови информационни и комуникационни технологии. Всички граждани следва да бъдат информирани за възможностите за използване на ИКТ в професиите от всякакъв вид. Това изисква многостранни партньорства със заинтересованите страни, повишено образование, признаване на цифровите умения, т.е. уменията за ползване на цифрови технологии, във формалните системи за образование и обучение, както и повишаване на информираността и ефективно обучение и сертифициране по ИКТ извън формалните системи за образование, включително използването на онлайн инструменти и цифрови информационни носители за преквалификация и непрекъснато професионално развитие. Създаване на регионални партньорски центрове за повишаване квалификацията на специалисти от маргинални групи или на безработни. Като модел да се използва Regional Skills Alliances (например, Wisconsin Regional Training Partnership, WRTP). | / Глава трета 139
  • 140. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Насърчаване на малките и средни предприятия да създават нестопански сдружения за управление на иновационни браншови дейности. Като модел да се използва ICT Cluster Varna - за развитие на компютърната техника и технологии, комуникациите, консултантската дейност и поддръжка, интегрирането и обучението.140 / Глава трета |
  • 141. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Chapter 4 / Глава четвъртаПерсонализирани среди за обучение и споделяне на знания 4.1. Тенденции в развитието на образователните среди При прегледа на тенденциите в развитието на образователнитесреди сме се ръководили от позицията как съвременнитетехнологии подпомагат даден индивид да постигне своя цялостенпотенциал, да подобри качеството си на живот. Достъпът доИнтернет позволява всеки обучаван да се превърне от пасивенконсуматор на информация и знания в активен създател нарелевантна информация и знания. От подобни позиции ниеразглеждаме образователния процес като един непрекъснатпроцес не само на самообучение, а и на перманентна възможностза развитие на човешкото знание. | / Глава четвърта 141
  • 142. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Още от първите поколения електронноизчислителни машини(ЕИМ) възниква идеята за прилагането им в образователнияпроцес. И това е толкова естествен процес по простата причина, чесъздателите на новите ИКТ са студентите и преподавателите наводещите университети по света. Като се започне от първите значими проекти на University ofIllinois, разработил проекта за автоматизация на обучението Plato(Programmed Logic for Automated Teaching Operations) и седостигне до споделените свободно достъпни онтологии за учебносъдържание с активното участие на MIT, основната идея еобучение по всяко време и на всяко място. Формално описание на целта на обучение може да се представи в следните три етапа: Получаване на нова информация и знания Разбиране / Осмисляне Оценяване / Самооценка Обратна връзка (към самия обучаван и обучаващия) Фигура 4. 1. Формално описание на целта на обучение. 142 / Глава четвърта |
  • 143. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Новите технологии позволяват на обучаващите да подпомогнатобучаваните при формиране на средства за самооценка на всекиедин от тях.От дистанционно обучение към виртуалниобразователни среди (Virtual Learning Environment) Страни като Австралия, Канада, Нова Зеландия и др. отдавна саразвили теорията на дистанционното обучение и са я превърналив практика – географската разпръснатост на малки социални групии техният стремеж и необходимост от образование са наложилимодела на дистанционно обучение. Първите форми на подобнообучение са чрез използване на радиото, след това нателевизията, по-късно на терминалните изчислителни комплексии мрежи, а в наши дни – чрез Интернет. Онлайн Дистан- ционно обучение обучение Компю- търно обучение е-Обучение Фигура 4. 2. Развитие на формите на дистанционно обучение. Когато разглеждаме връзката между дистанционното обучениеи произлезлите от него съвременни форми на обучение, ще | / Глава четвърта 143
  • 144. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”въведем следните понятия: дистанционно обучение; компютърнообучение; онлайн обучение; е-Обучение. Традиционно обучение във висшите училища е основанона технологията на пасивно възприемане на информация и знанияв система, центрирана към преподавателя (passive teacher-centered approach). Електронно обучение или е-Обучение сегради на нова парадигма: информацията/знанията не са„собственост” на преподавателя, той престава да бъдедоставчик на знания (Knowledge Provider). Ролята му сепреобразува от доставчик в комуникатор на информация изнания. Информацията се разпространява свободно чрезизползване на съвременни компютърни и комуникационнисистеми и технологии, оценява се и превръща в знания чрездобавяне на съдържание от всеки един активен потребител намрежата. Съгласно „Речник на образователните термини”87 поделектронно обучение или е-Learning се разбира „...термин,покриващ широко множество от приложения и процеси като Web-базирано обучение; компютърно-базирано обучение; виртуалнакласна стая; система за дигитално взаимодействие/колаборация.Електронното обучение осигурява достъп до учебно съдържаниечрез Интернет, Интранет/Екстранет (ЛАН/ВАН), аудио- и видео-предавания; интерактивна телевизия, библиотеки от видеодискове (CD, DVD, Blue ray) и други.”87 Ed Technology Glossary of Terms –athttp://www.uen.org/core/edtech/glossary.shtml 144 / Глава четвърта |
  • 145. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Институции Смесено за формално обучение обучение Онлайн Учене през целия обучение живот Фигура 4. 3. Смесеното обучение като интеграция на традиция и съвременност Термините открито, свободно (Open) и дистанционнообучение често се приемат за синоними. В общият случай, подоткрито обучение се разбира такова обучение, при което научещите не се налагат определени предварително ограниченияили изисквания. Те биха могли да участват в това обучение катосвободно избират курсове и програми, по които проявяватинтерес или от които се нуждаят. В редица страни има изградени подобни университети собщото наименование "Open University". Докато някои програмиза дистанционно обучение включват форми на открито обучение,то някои не го прилагат. | / Глава четвърта 145
  • 146. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” За нас по-голям интерес представлява еволюцията навиртуалното обучения в персонализирани среди за обучение.Масовото навлизане на Интернет в домовете, развитието надигиталните библиотеки, дигитализацията на медиите, създадепредпоставки за обучение по всяко време, на всяко място, отвсеки човек. Среди за обучение, които „разрушиха” стените наформалните образователни институции, наричаме виртуални. Фигура 4. 4. Нови технологии в дистанционното обучение Необходимостта от „класна стая” в общоприетия смисъл натози израз отпада. Съвременните технологии приближаватобразователните ресурси до всеки обучаван. Но процесът на възприемане на различен вид знания – някоисилно формализирани и дигитализирани, други – все ощепредавани под формата на личния пример, поведение, влияние, 146 / Глава четвърта |
  • 147. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностнасърчаване (вербално и визуално), налагат търсене на оназиоптимална „смес”, която ще съхрани академичните традиции и щеги вплете в съвременните постижения на 21-ви век: смесенотообучение. Без да навлизаме в излишни подробности, бихме желали даизтъкнем, че съвременните системи за обучение са еднахомогенна смес от адаптивни педагогически технологии, съчетанис последните достижения на компютърните и комуникационнисредства. Смесеното обучение във висшите училища интегрираметодите и средствата за активно взаимодействие междупреподаватели и студенти. Според „Терминологичен речник наДържавния Университет на Wayne”88 под смесено или хибриднообучение (Blended Learning или Hybrid eLearning) се разбира „...система за оптимизация на учебния процес чрез действителентрансфер на информация и знания, ориентирани къмобучавания. Дихотомията „Преподавател – Обучаван” еразвита на ново ниво като „Създател – Потребител” наинформация и знания.” На лице са и следните две особености: - ролите в новата дихотономия не са фиксирани, т.е. създателят на информация и знания е и потребител, както и обратно; - информацията и знанията могат да бъдат достъпни по всяко време и навсякъде. "Нашите студенти се промениха радикално", отбелязваМарк Пренски в своето изследване (Marc Prensky)89. „... Те саизраснали в дигитална среда на видео игри, електронна поща, на88 Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne -http://www.eng.wayne.edu/page.php?id=126389 Prensky, Marc (2001) Digital Natives, Digital Immigrants. Retrieved December 2,2003 from http://www.marcprensky.com/writing/ | / Глава четвърта 147
  • 148. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Уеб-предаванията, на социалните мрежи и Wiki-та, блогове ифоруми; разработили са си нови модели на когнитивно мислене,коренно различно от това на предходните поколения. В резултат –създателите на нови образователни технологии би трябвало да сесъобразят с новите реалности, с новите когнитивни различия, даразработят такива среди за обучение, които да отговарят навъзприятията на новото поколение”. Rudd и Facer90 отбелязват, че „...ние трябва да променимакцента от институционализираната логика на учебното заведениекато завод *на знания, бел. моя+ към Интернет-логиката на само-сформиралите се образователни групи...”. Новите идеи си влияятвзаимно и потребителите на Интернет прилагат новите концепциикато неформално обучение, социални образователни групи, групи„Направи си сам” и др. под. Тези нови концепции разкриватсъщността на понятието e-learning 2.091(e-Обучение), термин,въведен от Stephen Downes.Персонални или персонализирани образователни среди Авторът предлага използването на термина персонализирани, ане персонални среди за обучени, като разграничаване на дветепонятия. При персоналните среди се говори за учебно-техническисредства и учебен софтуер, който е личен, персонален,принадлежи на даден обучаван (потребител на системата). Приперсонализираните среди за обучение наблюдаваме двустраненпроцес на човеко - машинна адаптация: персонализиране натехническите и програмни средства, на учебното и90 Rudd, T. Sutch Dan & Facer, K. (2007). Towards new learning networks. : Futurelab.Sharples, M. (2007). Big Issues in Mobile Learning. Report of a workshop by theKaleidoscope Network of Excellence, Mobile Learning Initiative, University ofNottingham, 200791 Downes, Stephen. E-Learning 2.0 http://www.downes.ca/post/31741 148 / Глава четвърта |
  • 149. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностинформационно осигуряване; персонифициране при избор научебни единици, логическата им последователност и темп наобучение. Основни характеристики на персонализираните образователнисреди са свързани с: Персонализиране на учебните програми и планове; Персонализиране на времето и мястото на обучение; Персонализиране на темпа на обучение; Персонализиране на „дълбочината” на навлизане в определени образователни единици; Персонализиране на ролята в учения процес – смяна на агентите - от Обучаващ в Обучаван и обратно. При реализиране на идеята за персонализация, отстояваметезата, че обучението е в основата на знанията, интелекта,генерирането на нови идеи и или тяхната трансформация. Формално Обучение през Вид архив образование целия живот Данни Данни Бази от данни Информация Умения/Skills Експертни системи Дигитални онтологии Знания Знания Е-Content (EU) В приложение2.1. е построена йерархична модулна система заприложение на ИКТ в образованието. Схемата е разработена попрепоръчителните материали на ЮНЕСКО. | / Глава четвърта 149
  • 150. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Работна хипотеза: Интеграцията на формалните и неформалните методи и форми на обучение се задълбочава под формата на смесено обучение. Ние разглеждаме смесеното (blended) обучение като: Оптимален баланс на формално и неформално обучение; Оптимална смес от традиционно и електронно обучение. Делът на електронното обучение в системите за смесенообучение продължава да расте и ще достигне през 2020 над 50% . За период от 2001 до наши дни електронното обучение въвформалните образователни институции нараства с 33% всяка новаучебна година; броят на университетите, предлагащи онлайнобучение нараства експоненциално92. Макар и не с такива темпове, нараства и делът на електроннотообучение във фирмите. В таблица 4.1. са представени данните заБългария,като са сравнени с тези от EU27, Гърция, Ирландия иЛитва. Прави впечатление ръста на електронното обучение вЛитва, който достига до 55% през 2009 г.92 Preparing for the Revolution: Information Technology and the Future ofthe Research. University Panel on the Impact of Information Technology onthe Future of the Research University, National Research Council, 2002 150 / Глава четвърта |
  • 151. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Таблица 4.1. % използване % използване % използване % използванеСтрана 2006 2007 2008 2009EU27 : : : 23,00%България 18,00% 16,00% 17,00% 17,00%Гърция 38,00% 44,00% 46,00% 46,00%Ирландия : : : 36,00%Литва : : 53,00% 55,00% Таблица 4. 1. Нарастване на дела на електронното обучение във фирмите. 4.2. Кооперирана интелигентност и професионални Интернет мрежиБазисни теории за интелигентност Ще въведем едно базисно понятие на терминаинтелигентност. Под интелигентност ще разбирамеспособността да се вземат адекватни решения в реално време и вусловия на неопределеност. Тръгвайки от това определение, щеразвиваме понятието и ще допълваме онези неговихарактеристики, което го правят толкова важно в условията наикономика базирана на знания. Определението, което е най-близко до нашите виждания, е наC. George Boeree93 и разглежда интелигентността като човешкаспособност да: извлича необходимите знания; използва тези знания (да решава проблеми);93 Boeree , C. George. Personality Theories. The Ultimate Theory ofPersonality. Shippensburg University,http://webspace.ship.edu/cgboer/perscontents.html | / Глава четвърта 151
  • 152. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” мисли абстрактно. Терминът Intelligence в литературата се използва и катосиноним на проучване, разследване (бизнес разузнаване,проучване - Business Intelligence; разузнаване, следене -Intelligence [Agency]). Ние ще имаме предвид само значениеторазумно поведение, а от тук ще определим предмета на нашетоизследване в границите на споделена, коопериранаинтелигентност като онлайн сътрудничество на хората отдадена общност (група, клъстер) с цел повишаване наефективността на тяхната дейност. Тук няма да третирамевъпроси, които в английската литература са познати катоCompetitive Intelligence – средства и методи за проучване наконкурентната среда. За нас основен интерес представляват онези съвременниинформационни и комуникационни технологии, които позволят нададен к-специалист по-добре да събира и анализира данни; да сеопира на становищата, на свои колеги, членове на неговатапрофесионална група; да взима правилни решения в реалновреме като ползва прецеденти, регистрирани и доказали своятаефективност в дигитални онтологии по предметни области. Иликак в условията на Интернет група даден к-специалист се обучаваот действията на другите, какво е неговото желание да споделяпрофесионалния си опит с станалите, какъв е неговият рейтингили коефициент на влияние в групата. Начините на мислене, обучение, дейността на човешкия мозък,е предизвикателство към научната мисъл, към различни груписпециалисти. В приложение 4.1. е направен опит да се представят 152 / Глава четвърта |
  • 153. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностсхематично основните направления, теории, методи ипрактически насоки за оценка на интелигентността. Ние се опитваме да интегрираме теориите за интелигентност стеориите за ефективно обучение, за да реализираме синтез надвете системи за управление: за управление на знанията и зауправление на учебния процес във формални и неформалниструктури.Колективна и кооперирана интелигентност Ние разглеждаме интелигентността в двумерната система начовеко - машинно взаимодействие, сътрудничество, колаборация,както и като присъща на човека интелигентност, а от тук – и насъздаваните от него „интелигентни” машини. Фигура 4. 5. Определяне на кооперираната интелигентност в двумерната система на човеко - машинно взаимодействие. | / Глава четвърта 153
  • 154. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Без да навлизаме в подробности, свързани с приложението наизкуствения интелект в Интернет (според редица учени именнотова е Web 3.0), в представената на фигура 4.5. координатнасистема ние определяме областта на нашите търсения в полето наколективната интелигентност. За да навлезем в дълбочина наизследванията, в колективната интелигентност обособяваме дял,който наричаме кооперирана интелигентност. Под коопериранаинтелигентност ще разбираме симбиоза на три основнимрежи: 1. Социална мрежа (професионални образувания на к-специалисти); 2. Многомашинни компютърни мрежи; 3. Семантични мрежи или мрежи, които осигуряват достъпа до релевантна информация и знания по дадена проблематика. Изгражданата „супер” мрежа има за цел ефективен обмен назнания, личен опит и информация между к-специалисти. Наследващата фигура е представена нашата идея за интегриране натрите посочени мрежи. Съвкупността от работни места на к-специалисти, свързани в реално време, имащи достъп както дотехнически устройства в мрежата, така и до специализиранидигитални архиви, онтологии, които, от своя страна, са изграденичрез семантични мрежи, е средата за реализиране накооперираната интелигентност. 154 / Глава четвърта |
  • 155. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 4. 6. Системите за кооперирана интелигентност като интеграция на три вида мрежи Това наше виждане е заложено в реализацията на kAir4u –прототип на работно място за к-специалисти. От друга страна, ние разглеждаме три форми накооперираната, съвместна дейност, които са следните: - Кооперирането като форма на споделяне на информация и знания: тази форма на коопериране стои в основата на прехода от асиметрична към симетрична информация и знания. - Кооперирането като форма на обща координация: достигането на предварително поставена цел изисква обща координация на усилията, формиране на критична маса от специалисти по даден проблем, съвместно обсъждане и приемане на оптимално решение, съвместно създаване на иновативни продукти. | / Глава четвърта 155
  • 156. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” - Кооперирането като процес на интеграция: при интеграцията на специалисти, групи и институции; при превръщането им в общност се създават предпоставките за развитие на формите на кооперативна интелигентност. Или да обобщим: под кооперирана интелигентност щеразбираме формите на взаимноизгодно споделяне наинформация и знания, обща координация и интеграция начовешкия потенциал в дадена група или институция. КоопИнтелигентност Коопериране Коопериране Коопериране за споделяне като обща като на знания и интеграция информация координация Фигура 4. 7. Три форми на кооперирана интелигентностВидове знания и кооперирана интелигентност(Cooptelligence) Обемът информация, който циркулира в Интернет нараствавсеки ден. За нас е важно да познаваме механизмите за 156 / Глава четвърта |
  • 157. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностизвличане на знания от големи масиви информация (например,Data Mining). Изследователи от различни епохи и школи са единнив определянето на следните три вида знания: Tacit, Explicit,Implicit. Дискусиите и разминаването е свързано с това как единвид знание може да се формализира, дигитализира и преобразував друг; как тези знания се предават в социални и Интернет мрежи. Както Davenport94 отбелязва, знанието е информация,комбинирана с личен опит, контекст, интерпретиране ирефлексия. Или знанието е производна на информацията, коетони дава конкурентно предимство. Под tacit-знания, tacit knowledge, ще разбираме личнияпрофесионален опит, знания, умения и информация на всеки единк-специалист, натрупвани през годините. Много изследователитвърдят, че този опит трудно се поддава на дигитализация (несамо защото е личен, а защото не винаги може да се опише чрезструктурирана информация). Един от най-честите примери заподобни знания е карането на колело – изглежда много лесно, ноне и преди да опитате, ако го вършите за първи път... Тези знанияса продукт на нашето поведение в дадена социална илипрофесионална среда. Експлицитните знания са основният информационен поток вИнтернет. Те могат да бъдат описани, кодирани, структурирани иизползвани в дигитални системи. Тези знания могат да бъдатсвободно споделяни с другите членове на дадена социална94 Davenport, T. H. Thinking for a living: How to get better performance andresults from knowledge workers. Boston. MA: Harvard Business School Press,2005 | / Глава четвърта 157
  • 158. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”мрежа. Един класически пример е препоръка на ваш колега даизползвате даден сайт. Имплицитни знания са подразбиращи се или изразени косвенознания. Например, от въведените лични данни се извличаинформация, която косвено определя кръга на вашитепрофесионални интереси. При масовото използване на компютърни системи от значениее и четвъртият вид знания – производни знания, DerivedKnowledge. Примери за видовете знания са отразени в таблица4.2.Обучение, интелигентност, социални мрежиФормите на обучение (Learning) според C. George Boeree са три: 1. Обучение чрез заобикалящата среда; 2. Обучение чрез подражаване на социални образци („копиране” на модели на поведение); 3. Обучение чрез възприемане „думите на другите” – „класическа” форма на обучение, провеждана във формалните структури – училище, университет. 158 / Глава четвърта |
  • 159. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Таблица 4.2. Вид знания Пример за тяхното представяне в компютърни системи/дигитални архиви Tacit Knowledge Експертни системи; видеоинформация, представяща уникален човешки опит, знания, Знам как ... информацияExplicit Knowledge Лесно откриваема информация: препоръки, рецензии; маркирани ключови Знам, че ... думи и изрази; Web-адреси (URLs). Разновидност: Libre Knowledge – свободно циркулиращи и модифицирани знания.Implicit Knowledge Индиректна информация, която се въвежда от потребителите: в социални Интернет-сайтове; Знам къде ... блогове, Wiki-сайтове (за колективна интелигентност); сайтове за електронно обучение.Derived Knowledge Системи за агрегиране на информацията (RSS), Системи за оценка, групиране и визуализиране Производни на информацията; системи за извличане на знания данни, системи за анализи (напр., насоки на развитие на даден процес , trendline). Таблица 4. 2. Класификация на видовете знания От гледна точка на смесеното (blended) обучение и тритепосочени форми са приложими. Но нека да акцентуваме навтората – социалното обучение. Тази форма на обучение е | / Глава четвърта 159
  • 160. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”особено важна за персонализацията на всеки един специалист, занамиране на неговото място в социалната мрежа. Отделнитеетапи на развитие на даден специалист преминават отподражание на определен индивид (например, прекиятръководител или лидера в групата), професионалнаспециализация под ръководството на даден специалист,професионална експертиза и накрая – готовност за споделяне нанатрупаните знания и опит всред останалите представители насоциалната среда. Environmental Learning Обучение чрез средата (behaviorism /gestalt theory Social Learning Обучение чрез подражаване на социални образци Verbal Learning Формално обучение в учебни заведения Фигура 4. 8. Класификация на формите на обучениеИнтелигентност и работа в група или социалнаИнтернет мрежа През периода 1920-1950 много психолози и социолозиизвършват изследвания на поведението на хората в дадена група. 160 / Глава четвърта |
  • 161. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностЧленовете на дадена група са с различно ново на интелигентности степен на информираност. Това, което ги превръща в група, еизвършването на съвместни действия при решаване на даденпроблем и взимане на решение. Нова вълна на изследваниявъзниква с популяризирането на социалните мрежи в Интернет(или така нар. Web-2.0 ера) – от 2004 до 2010 година. Възникватеорията, която е известна като мъдростта на тълпата/групата(wise crowd), въведена от James Surowiecki95. Според него еднагрупа може да взима правилни решения, когато са изпълнениследните четири условия: - Групата да е разнородна; да се състои от различни по специалност, ниво на квалификация и интелект членове, които да представят различна информация при решаване на даден проблем; - Групата да е децентрализирана, да няма йерархическа структура, да няма „диктуване” на решения от по-горно ниво; - Групата да е има механизъм и методи за обобщаване на мненията с крайна цел - достигане на едно колективно средно (average) решение; не се допуска компромисно решение; - Всеки член на групата да е независим и да не се влияе от мнението на другите, а само от информацията и знанията, които притежава по третирания проблем. Третото условие – условието за обобщаване на информациятаи знанията на всеки член в групата, намира отражение вразличните алгоритми за агрегиране на информацията, която е95 Surowiecki, James. The Wisdom of Crowds. Random House, Inc., 2004 | / Глава четвърта 161
  • 162. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”структурирана и представена в дигитален вид в социалнитеИнтернет мрежи. Едно от провокативните, но предизвикало голям интересизследване на социалните мрежи в Интернет, е това на СетГодин96, което 300 дни оглавява първото място в класациите наAmazon. Според Годин естественият стремеж на хората е да сеобединяват в общности (буквално – в племена). Общността егрупа от хора, които са свързани (connected) един с друг, свързанис лидера, свързани с определена идея. Дадена група се превръщав общност, ако: 1. Членовете й имат споделен интерес. 2. Членовете й имат възможност да комуникират – където има интерес, увлечение, има общност. Хората правят всичко възможно да комуникират с тези, които имат подобни на тях интереси. 3. Членовете й се обединяват около лидер, който да предложи на групата достигането на нови възможности. Всеки човек принадлежи към няколко различни общности,участва и взима от тях. Интернет премахва географскатапринадлежност на общностите. Има експлозия на новите средстваза създаване на общности – Facebook и Ning, Meetup и Twitter.Много общности, много средства. Преди времето на Интернет,създаването и управлението на общности е трудна задача. Днес, свъвеждането на комуникация в реално време, нещата са по-лесни.Нека да дадем един пример: за своята кандидат-президентскакампания Барак Обама успя да събере само за 28 дни сумата от 50милиона долара! Според Годин силата на новите технологии е втова, че всеки може да се превърне в лидер, ако го пожелае. И ако96 Godin, Seth. Tribes: We need You to Lead Us. Penguin Group, 2008 162 / Глава четвърта |
  • 163. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностуцели точното време и място! Какъв по-красноречив пример отFacebook – мрежа създадена от студент, а сега - с най-голям бройпотребители в света. Подобно на Годин и Джак Холт, старши специалисти по новимедии към министерството на отбраната на САЩ, споделя, че другестествен стремеж на хората е да споделят, да делят снякого97. Той разглежда развитието на образователната исоциалната система в контекста на развитието на Интернет. Холтакцентува на това как младото дигитално поколение (digitalnatives) демонстрира на по-старшото поколение силата накооперираната активност, знания и опит в Интернет. Фигура 4. 9. Резултати от проучване в Интернет за социалната активност на потребителите97 Интервю в Will Millennials grow out of sharing?, изследване на PewInternet, 2010 | / Глава четвърта 163
  • 164. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Според Мат Гъливан98 някои от предимствата на отворените,безплатни социални мрежи в Интернет са търсене на новиработни места, нови лични комуникации, професионалносътрудничество, обучение чрез натрупания и дигитализиран опитна другите членове в мрежата, развитие на формите надемокрация като свободен достъп до необходимата информацияи повишаване нивото на обща осведоменост. В изследването на Alag Satnam99 се определят три основниетапа в управлението на съвместната дейност в дадена социалнаИнтернет мрежа: - Управление на достъпа на членовете (потребителите) на дадена мрежа и възможностите за създаване на дигитално съдържание; - Анализиране на извършваните във времето действия на потребителите персонално и като социална група (Complex Event Processing); създаване на потребителски профили чрез експлицитна и имплицитна информация за тях; - Персонализиране на съдържанието и на сценариите за работа чрез анализ на потребителското взаимо- действие и на обобщените, агрегирани данни. Спецификата на потребителското взаимодействие е съобразноконкретния тип социална Интернет мрежа. В нашето изследванепод група ще разбираме човеко - машинна система (социалнаИнтернет мрежа).98 Пак там99 Alag, Satnam. Collective Intelligence in Action. Manning Publ., 2009 164 / Глава четвърта |
  • 165. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностСоциална динамика на к-специалистите Поведението на определени подкласове к-специалисти всоциални и професионални мрежи е обект на изследване отпредставители на различни науки. Но всички изследователи саединодушни, че степента на ефективно кооперирано поведениена членовете на дадена група се определя от оптималния микс отнейните членове, от интердисциплинарния характер накоопериране на дейностите, извършвани от даден социална илипрофесионална група. Фундаментални изследвания в областта на поведението наиндивида в условията на революционни технологически промени,довежда до появата на теорията ANT, разработена от MichelCallon, Bruno Latour, and John Law100. ANT-теорията разглеждададена социална мрежа като съставена не само от хора (actors),но и от actants – свързани с хората образувания, включителномашини. К-специалисти, които са тясно специализирани в определениприложни области и образуват дадена професионална мрежа сенаричат хибриден екип (hybrid teams). За разлика от тях,специалисти, които са преминали през „сандвич” обучение,например, бакалавър по икономика, магистър по компютърнимрежи, имащи интердисциплинарни познания, образуватпрофесионална мрежа от хибридни умове (hybrid minds). Класификацията на двете разновидности к-специалисти исъответно – на двата вида професионални мрежи, определясценариите на поведение, предимствата и недостатъците присъвместна дейност. При съвместна дейност в хибриден екип зададен член на групата би било трудно да ползва специалнататерминология, методи и средства на определена, гранична100 ACTOR NETWORK THEORY, A Ritzer Encyclopedia, 2004 | / Глава четвърта 165
  • 166. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”предметна област. Един типичен пример е „загубената в превода”комуникация между членовете на група, разработващисчетоводен софтуер: специфичната терминология на дветепредметни области – счетоводна отчетност и програмиране,снижава ефективността на кооперирана дейност на хибриднияекип. Обратно, при създаден екип от хибридни умове, запознати сдадените гранични области, ефективността на коопериранитедейности се определя изцяло от желанието, готовността на даденк-специалист да споделя своята професионална информация,знания и опит за достигане на дадена поставена цел. Ниеразглеждаме социалната динамика в дадена мрежа в пряказависимост от готовността за споделяне, за съвместнакооперирана интелигентност и тази готовност определясценариите за социална динамика на всеки един член в групата . През последните години възникна едно ново направление,което ни дава насоки за изследване на степента за споделяне напрофесионална информация. Tanzeem Choudhury разработватеорията за “Reality Mining” – теория, която разкрива поведениетона хората, когато те комуникират по между си в реално време катоизползват съвременни технически устройства – от стационарни домобилни 101. Аналого-цифрови сензори идентифицират двойкатаот к-специалисти, които комуникират в реално време. Сензоритеспомагат за еднозначна персонификация на всеки член намрежата, неговото географско разположение, часово време,параметри на околната среда и др. Предимство на предлаганияметод е възможността да се разработи хардуерен модул като част101 Choudhury, Tanzeem, Matthai Philipose, Danny Wyatt, and JonathanLester. Towards Activity Databases: Using Sensors and Statistical Models toSummarize Peoples Lives. In IEEE Data Engineering Bulletin, Vol. 29 No. 1,March 2006. 166 / Глава четвърта |
  • 167. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностот даден мобилен телефон. Към днешна дата Tanzeem Choudhuryработи по проект, свързан с интегриране на устройството къммобилните телефони на Apple – iPhone. Друго, не по-малко важно направление на изследванията засоциално поведение и кооперирана интелигентност, е поднаименованието „Дифузия и каскадно поведение” напотребителите на социални и професионални мрежи. Поддифузия ще разбираме процес, при който информация, знания иумения се разпространяват по дадена мрежа (разбира се,вирусите също са пример за дифузия. „Следите”, които оставапроцесът на дифузия при разпространението си в дадена мрежа,се нарича каскада. Типичен пример за дифузия е практическотоизползване на нов програмен продукт в дадена предметна област.В експерименталната социална мрежа за студентите от ИУ-Варна102 авторът споделя знанията си за работа със специфичнавградена функция на MS Excel в специализирана група поинтереси „Основи на информатиката”. Първоначално самостудентите, които са членове на тази група изучават технологии запрактическо използване на функцията за решаване наикономически задачи, а след това те „заразяват” и останалите сиколеги от учебната група, курса, специалността, университета,града. Така се образуват каскади на разпространение на знаниятав дадена социална мрежа, получава се дифузия на знанието вдадена общност. Подобни каскади се изучава от години отсоциолозите и се третират като епидемична „инфекция” в даденаобщност. За нас интерес представлява как се „преплитат” теориите заголеми социални образувания със съвременните компютърниприложения като SaaS (Software as a Services, софтуерът като102 Сайтът е апробация на някои от идеите за коопериранаинтелигентност в Интернет, URL: от януари 2008 до август 2010:http://stedranet.ning.com/ и http://grou.ps/stedranet - от септември 2010. | / Глава четвърта 167
  • 168. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”форма на услуги), PaaS (Platform as a Service) – изграждане нацялостна платформа и Cloud computing103 и как би могло да сепредскаже поведението на членовете на подобни мрежи. Развитието на социалните мрежи е свързано и снаблюдаването на още един феномен – през последните годинипотребители на възраст над 50 години и нагоре са се удвоили. Запериода от Април 2009, когато техният брой е бил 22%, те санараснали на 42% (май 2010). На следващата фигура е показанадинамиката на потребителите в Интернет по възрастови групи.104. Фигура 4. 10. Брой потребители на социални мрежи в Интернет по възрастови групи Изследователи като Sinan Alar, Andreas Krause, Jure Leskovec,Manuel Gomez-Rodriguez, Jon Kleinberg и Christos Faloutsos са напът да дадат отговор. На следната фигура се проследявадифузията на програмния продукт за кратки съобщения Yahoo!Goи неговото разпространение чрез мрежата на Yohoo!.103 „Изнесени” от работното ви място изчислителни и информационнимощности, които са концентрирани и разположени понякога на хилядикилометри от вас; използвайки компютър-терминал и достъп доИнтернет, вие използвате тези мощности.104 Pew Internet - Older Adults and Social Media, 2010 168 / Глава четвърта |
  • 169. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 4. 11. Пример за дифузия в мрежата на Yahoo! (по идея на Sinan Alar) В Стенфордския университет е разработена платформа заизучаване на големи социални Интернет мрежи. Един от най-активните разработчици е Jurij (Jure) Leskovec105. За разлика отSinan Alar, който анализира Yahoo!Go, Leskovec се базира на най-голямата социална мрежа за кратки съобщения Microsoft InstantMessenger с 240 милиона потребители, 255 милиарда разговори и4,5 ТБ (терабайта) данни106. Изследванията на екипа околоLeskovec оборват някои от досегашните теории за развитие насоциалните мрежи и поведението на нейните членове. Един отизводите на Leskovec е, че в противовес на общоприето схващане,големият брой членове води до намаляване на нейният диаметър105 Stanford Network Analysis Platform (SNAP) - http://snap.stanford.edu/106 Leskovec, Jure. Dynamics of Large Networks. Carnegie Mellon University,2008 | / Глава четвърта 169
  • 170. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”и увеличаване плътността на мрежата (densification and shrinkingdiameter). Изводите, до които ние достигаме са, че: - Всеки нов член на дадена професионална мрежа активно участва в създаване на нови лавинообразни дихотомни връзки (sender-receiver; споделящ- получаващ информацията); този феномен наричаме растеж на мрежата навътре; - В дискретен интервал от време (например, от 4 юли до 10 август, фиг. 4.1.) обменът на информация между „старите” членове нараства; в рамките на мрежата се обособяват активни домейни, подобласти, групи по специфични интереси. Един от проектите по Седма рамкова програма на Европейскиясъюз е Active, иницииран от British Telecom, с участието наизследователи от 12 страни107. Целите на проекта са близки допоставените от нас: по-лесно и достъпно разпространение наинформация и знания чрез използване на онтологии и тагове,формирани от самите к-специалисти (фолксономия). За нас особен интерес представляват следните основнивъпроси, свързани със социалната динамика на к-специалистите впрофесионалната мрежа: - Как комуникациите с другите колеги, на които те вярват и представляват авторитет за тях, се отразява на тяхната ефективност (например, на времето за взимане на решения)? - Каква е готовността им да споделят професио- налните си знания и опит с тези и/или с други членове на мрежата, в други мрежи?107 Active EU FP7 Project - http://www.active-project.eu 170 / Глава четвърта |
  • 171. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност - Какъв е оптималният брой на съвместно работещите членове в клъстери (дадена специализирана група; подмрежа) при решаване на целева задача? Всеки от нас има определен приятелски кръг. Всеки от нас всвоята традиционна социална мрежа (родствена или приятелска)непрекъснато използва мнението на един или няколко своиблизки преди да вземе решение. Както и всеки от нас е правилопит да помогне със съвет при възникване на проблем в подобнимрежи. Информация, идеи, знания се споделят само тогава, когаток-специалистите желаят да ги споделят108. Някои от причините к-специалистите да споделят своите идеи: ... защото това ги кара да се чувстват щедри. ... защото демонстрират на другите си колеги своите постижения в дадена област . ... защото желаят и другите техни колеги да успеят в реализацията на своите идеи. ... защото нямат друг избор. Всеки път, когато използват даден програмен продукт, те споделят дадена идея (Hotmail, Gmail, iPad, …). ... защото те имат директни финансови облаги от това (програма за сътрудничество на Amazon). ... защото работата в група (а не самостоятелно!) носи удовлетворение и радост. ... защото опитите за самостоятелно решение на даден проблем не води до конкретни резултати.108 Сет Годин – лични комуникации. | / Глава четвърта 171
  • 172. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Някои от причините к-специалистите да споделят своите идеи (продължение): ... защото други колеги очакват съдействие от тях. ... защото споделянето на знания не е като споделяне на стоки и услуги : споделеното знание се мултиплицира. ... защото социалната (професионалната) група се нуждае от споделената идея. ... защото това е тяхната работа. ... защото висок професионализъм се постига чрез създаване на критична маса от знаещи и можещи к-специалисти. Нека да анализираме готовността на к-специалистите да бъдатактивни агенти в дифузията на знания в социалните Интернетмрежи. 4.3. Методика за определяне на индекс на желанието за споделяне на информация и знания Отчитайки значението на KAI и RNI – индекси, приети отсветовната научна общност, за доказване на основаната теза наавтора за създаване на социално-икономически предпоставки засъвместна/кооперирана/споделена интелигентност, ще въведемедин наш индекс – индекс на желанието даден потребител дасподеля своята професионална информация, знания и опит вИнтернет, The (Information) Sharing Willingness Index – SWI. За 172 / Глава четвърта |
  • 173. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностразлика от редица публикации109, в които са изследванидихотомичното отношения на потребителите към възможността засподеляне на информацията (да/не, истина/лъжа, 1/0), факторитеза тяхното отношение като анонимност на автора, възможност запоследващо заплащане на споделеното съдържание, дигитален„живот” на информацията, ние ще приложим нова методика,базирана предимно на количествени измерители (виж въведенияот тях Attitude towards sharing knowledge index в цитиранаталитература). (а) (б) От професионална ...към кооперирана мрежа интелигентност Фигура 4. 12. Кооперирана интелигентност - от готовност към действия109 Bock, G.-W., Zmud, R. W., Kim, Y.-G., & Lee, J.-N. (2005). BehavioralIntention Formation in Knowledge Sharing: Examining the Roles of ExtrinsicMotivators, Social-psuchological Forces, and Organizational Climate. MISQuarterly, 29(1), 87-111. Chow, C. W., Harrison, G. L., McKinnon, J. L., & We,A. (1999). Cultural Influences on Informal Information Sharing in Chinese andAnglo-American organizations: an exploratory study. Accounting,Organizations and Society, 24(7), 561-582 Yang, C., & Chen, L. C. (2007). Canorganizational knowledge capabilities affect knowledge sharing behavior?Journal of Information Science, 33(1), 95-109. | / Глава четвърта 173
  • 174. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” SWI приема стойности от 1 (отказ от възможността засподеляне на информация) до 10 (пълна готовност за споделянена информация и знания). Ние ще групираме факторите, които определят SWI в следнитегрупи: Група 1: Фактори, свързани с техническото осигуряване(видове компютри, мобилни устройства, периферийни устройства,външна масова памет, аудио- и видео устройства). Група 2: Фактори, свързани с комуникационнатаинфраструктура (широколентов Интернет достъп, Upload-скорост; Download-скорост). Група 3: Фактори, свързани със създаването на дигиталносъдържание (съхранена дигитална информация; входно-изходентрафик, генериран от електронната поща, системите за краткисъобщения в реално време, лични сайтове и блогове). Група 4: Фактори, свързани с продължителността и начина наизползване на мобилни устройства (мобилни телефонниразговори, кратки мобилни съобщения, видове мобилниприложения). Група 5: Фактори, свързани с видимостта на даден к-специалиств социалните мрежи (членство в социални мрежи; бройподдържани Интернет-домейни, оценка на дигиталнотосъдържание по подобие на „Импакт-фактор”). При изчисляване на SWI се обработват следните данни: Показатели за притежавани електронни устройства (e- Widgets): 174 / Глава четвърта |
  • 175. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност o Настолни компютърни системи; o Преносими компютри; o Външни памети; o Аудио- и видео - техника; o Мобилни телефони; Показатели за електронно (дигитално) съдържание или e-Content : o Обем информация, съхранявана на локалния компютър на даден потребител; o Обем на изходящия трафик на пощенските му сървъри; o Обем информация в личните му Web-сайтове, блогове; o Наличие на система за управление на авторски права - Digital Rights Management systems (DRMs); Показатели за използване на мобилни устройства: o Брой минути мобилни разговори; o Брой кратки съобщения (SMS); o Обем на трансферираните файлове. Показатели за участие в социални Интернет мрежи (e- Social): o Брой и вид социални мрежи; o Обем публикувана информация, съхранявана в популярни социални мрежи; Показатели за „видимост” в Интернет Net-Visibility): o Брой регистрирани домейни; o Брой Интернет адреси (URLs), открити от Google в Интернет, при задаване като ключови думи имената на потребителя (реални и виртуални); o Импакт фактор на публикуваното дигитално съдържание; | / Глава четвърта 175
  • 176. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” o Процентно разпределение на видимите материали по езици (английски, български, ..., други) и страни (САЩ, България, ..., други)110; Показатели за оценка на основната социална (професионална) мрежа: o N – брой на участниците (възлите) в мрежата (клъстера); o NS - брой на създателите на електронно съдържание (на споделящите); o NR - брой на получателите на електронно съдържание (на пасивните потребители); o Е – брой на дъгите, образувани от двойките „споделящ-приемащ” информацията. Наблюдение на мобилните разговори и SMS, извършвани от к-специалистите: Мобилни разговори, свързани с работата; Кратки съобщения (SMS), свързани с работата. Над 50% от специалистите не използват SMS в контекста наизвършваната работа. Обикновено се използва електронна пощаили видео - конференция. Ето и сравнението между разговори икратки съобщения, свързани с изпълнението на работните задачи:110 Виж „Показатели за видимост по ключова дума “Drazhev”:http://www.exalead.com/search/web/results/?q=drazhev 176 / Глава четвърта |
  • 177. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 2. 14. Мобилни разговори и кратки съобщения, свързани с извършваната работа Повече от половината потребители на „интелигентни” мобилнителефони (на възраст от 25 до 34 години използват приложнипрограми по време на работата, която извършват111. Мобилни приложения % на потребителите, които използват следните мобилни приложения... Снимки 76% Текстови съобщения 72% Достъп до Интернет 38% Игри 34% Електронна поща 34% Запис на видео 34% Слушане на музика 33% Кратки съобщения, (Twitter) 30% Приложни програми (напр. Office) 29% Източник: Pew Research Centers Internet, 29 Април-30 Май 2010 . Анализирани 1 917 потребители на мобилни телефони.111 The Nielsen App Playbook, December 2009. | / Глава четвърта 177
  • 178. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”В приложение 4. 2. са представени резултатите от оценката нафакторите, определящи възможностите за коопериране на двамак-специалисти вдаден клъстер (Интернет група). Принципи за ефективно споделяне на информация и знания саследните: Степента на споделена информация и знания е в пряка зависимост от възможността за контрол на потребителите, които имат право на достъп до тях. При написване на електронно писмо изпращачът има пряк контрол кой да получи и прочете електронното съдържание. Ото тук и по-голямото ни желание да споделим определена информация и знания. Степента на активното въвличане на потребители в социалните мрежи за споделяне на информация и знания е по-голяма, когато авторът на споделено съдържание насочва вниманието на потенциалните потребители към това съдържание. Хората, които познаваме, с които работим в група, на които се доверяваме, имат по-голям шанс да предизвикат нашата готовност за споделяне. Степен на развитие на организационната култура както на създателите, така и на потребителите на споделено дигитално съдържание (вж нашите характеристики при определяне на понятието к-специалист). 178 / Глава четвърта |
  • 179. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 4. 13. Готовност за споделяне на информация и знанияОптимален брой на к-специалистите в група Готовността за споделяне на знания в Интернет е свързана и стеорията за асиметрична информация – не всеки специалистизразява готовност да споделя своя личен опит и знания. Откриватсе две противоречиви тенденции: готовност за споделяне назнания – knowledge sharing и „презапасяване” със знания,„ограждане” със знания - knowledge hoarding, или екстра- иинтровертни информационни процеси в социалнитепрофесионални мрежи. | / Глава четвърта 179
  • 180. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” knowledge hoarding knowledge sharing Презапасяване Свободно разпространение с информация на информация Фигура 4. 14. Две тенденции при разпространението на знанията в социалните мрежи Таблица 4.1. Дадената мрежа няма пряка връзка с вашите професионални интереси, с1 вашите очаквания. Намерете друга мрежа чрез Google Blogs/Socials. Създателите на дадената мрежа не извършват анкетни проучвания кой и2 каква информация и знания е готов да сподели; не се създават специализирани подгрупи по интереси. Онлайн мрежата е част от твърде сложен и претрупан Web-сайт със3 сложна навигация; липсва „пътна карта” на социалната мрежа: как и какво да извърши новорегистрирал се член на мрежата. Малък брой специалисти публикуват своите знания в избраната от вас4 мрежа; ако сте инициатор на дискусия, например, и никой не се включва в нея, това ви отблъсква от по-нататъшно участие. Липсва ви опит при работа със социални мрежи и се „страхувате” да5 публикувате. При някои потребители думата „страх” не е в преносен смисъл – те се страхуват как дадена публикация ще се отрази на техния имидж. Участието ви в мрежата е скучно; липсват информация и знания на6 вашето ниво. Използва се специфичен професионален жаргон, който не ви е познат.180 / Глава четвърта |
  • 181. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Нямате достатъчно време. Твърде претрупан сте с текущата си работа, за 7 да публикувате в социални мрежи. Вие не се чувствате значим автор за дадената мрежа; има твърде активни 8 участници и вие оставате в тяхната сянка. Социалната мрежа „скрива” реалните електронни адреси на другите 9 потребители и не ви дава възможност да изграждате паралелни или отделни онлайн мрежи извън нея. Социалната мрежа не създава класации и/или привилегии на активните10 си автори/сътрудници. Липсва форма на обратна връзка между модератор и участници. Таблица 4. 3. Основни причини, отбелязано от к-специалистите, да НЕ споделят информация и знания в дадена социална (професионална) мрежа.Ефективност на к-специалистите в дадена група Независимо, че последните изследвания на социалнитеИнтернет мрежи доказват определени различия в моделите наповедение на к-специалисти в големи и малки мрежи, то за нас еинтересно да определим кои са оптималните „размери” на еднаспециализирана група (клъстер) в подобни мрежи, кои саосновните фактори за коопериране в тези групи и как би могъл дасе автоматизира процеса на разпределение на задачите междучленовете им. Ако за решаването на последното ще посветимотделно изследване, то броят и релациите на к-специалиститекакто в дадената група, така и извън нея (в самата мрежа и другимрежи) е един много интерес проблем. Защо групи с един и същброй участници имат различно ниво на ефективност? Кои сафакторите, които определят тази ефективност? Ако намеримотговор на поставените въпроси, то ние ще можем да изграждамепрофил на клъстера, а от тук – и профил на дадена мрежа попрофесионални интереси (Network Community Profile, NCP). Нека да разгледаме мрежа, в която са формирани няколкогрупи (клъстери) за решаване на определени задачи. Допускаме, | / Глава четвърта 181
  • 182. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”че всяка група се състои от петима членове. Всеки член може даизгражда произволен брой връзки в зависимост от неговитезадачи, интереси и необходими компетенции. На следната фигурае представена топологията на мрежата и клъстерите. Фигура 4. 15. Ефективност на кооперирана интелигентност в дадена група Ефективността на групата е функция на броя на членовете й,както и на релациите (връзките, дъгите), които те изграждат с: - членове те на своята група; - членовете на съседните групи; - членовете на групи от други мрежи. 182 / Глава четвърта |
  • 183. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностНека да въведем израза: Кеcut Ф(к)=------------------- Кеintкъдето: Ф(к) е коефициент за ефективност; Кеcut – брой на пресечените (отрязани) релации (дъги); Кеint– брой на вътрешните релации (дъги). Когато Ф(к) клони към нула, групата (общността) еефективна. Колкото броят на вътрешните връзки е по-голям,толкова групата работи по-ефективно. В нашият пример„зелената” група (долу, вдясно) има коефициент 0,2 - има 8вътрешни релации, а само две външни и е най-ефективната отпредставените на фигура 4.15. Jure Leskoves и неговите колеги (първоначално в CarnegieMellon University, а след това – и в Stanford University) извеждаттака нар. “V-factor”. Според него групи, общности, в които савключени до 100 члена, са най-ефективни. След тази стойностефективната дейност на групата деградира112 (фиг. 4.16.).112 Leskovec, Jure. Dynamics of Large Networks. Carnegie Mellon University,USA, 2008 | / Глава четвърта 183
  • 184. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Фигура 4. 16. V-фактор и кооперирана интелигентностМодели на взаимодействие на к-специалистите Ще използваме въведения от нас индекс на желанието даденпотребител да споделя своята професионална информация,знания и опит в Интернет, за да дефинираме базисни модели навзаимодействие (коопериране) при решаване на задачи от к-специалистите. Моделите се базират на двойки к-специалисти иние трансферираме закона за скачените съдове под формата напреход от асиметричен към симетричен обмен на информация,знания и опит в Интернет между двама активни агенти. 184 / Глава четвърта |
  • 185. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност kw1 СРЕДА ЗА КООПЕРИРАНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ИНТЕНЗИВЕН kw2 ОБМЕН НА ЗНАНИЯ (задачаi) kwn Фигура 4. 17. Среда за обмен на знания (опростена схема) На фигура 4.17 е показан опростен модел на взаимодействиетона двойка к-специалисти, единият от които е създател наоригинално дигитално съдържание, а другият – съставител,потребител, който следи новостите, агрегира ги (събира ги),оценява и публикува повторно в Интернет. Ако допуснем, чесъществува поне минимално желание за споделяне на знания вИнтернет, то би трябвало да въведем поне още двехарактеристики, които да послужат при разработване навариантите за коопериране на к-специалистите: - Степен на експертиза – всеки от нас би желал да получи експертно знание от най-добрите; ние отбелязваме тази характеристика с Е от Expertise; - Възможност да се намери налично време на всеки от агентите за да се осъществи обмен на знания; отбелязваме тази характеристика с А – Availability.При определяне на индекс на желанието даден потребител дасподеля своята професионална информация, знания и опит вИнтернет въведохме абревиатурата SWI, откъдето ще вземем | / Глава четвърта 185
  • 186. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”символа W (Willingness) за отбелязване на тази готовност.Преобразуваме стойностите на коефициента SWI в границите от 0до 100 (вместо от 1 до 10), за да ги приравним с изследванитестойности на другите две характеристики – А и Е. Получаваме 3-Dматрица на вариантите за взаимодействие (коопериране) надвойка агенти в Интернет. На фигура 4.18. е показан един отвариантите на взаимодействие между двойка агенти: единият отк-специалистите генерира идея, свързана с решаване на даденазадача (Е=100) и има готовност да я сподели (W=75) в настоящиямомент (А=25). От своя онлайн списък на членовете на групата(клъстера) KWi избира получател KWr , който има следнитехарактеристики: готовност за споделяне W=100; експертиза зарешаване на дадената задача – Е=50; време за изпълнение назадачата – A=75. Обменът за информация се осъществява кактосинхронно, така и асинхронно, в зависимост от инициатора навзаимодействието, в нашият случай - от KWi.. В редица случаи,след приключване на активното взаимодействие между даденадвойка, единият от нейните членове активира нововзаимодействие и така се пораждат каскадите в Интернет. Според изследванията на Sinan Aral113 съществуват следнитедве допускания: - Тези, с които ние сме силно кооперирани (свързани), ще имат желание да ни помогнат с информация за изпълнение на текущите ни задачи; - Тези, с които ние сме слабо свързани, ще имат достъп до информация, различна от тази, която ние обичайно получаваме.113 Aral, Sinan. Networks, Information and Brokerage: The Diversity–Bandwidth Tradeoff. New York University, Stern School of Business, DraftVersion: September 15, 2010 186 / Глава четвърта |
  • 187. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Фигура 4. 18. Модел на взаимодействие на дойка агенти в социална Интернет група Към тези две допускания ние ще изведем и трето: - тези, скоито ние работим успешно, с които кооперираме своите знанияи действия, подтикваме към създаване на нови знания от всекиедин член в групата.Споделяне и съхраняване на информация и знания Публикуване на дигитален текст - 15% Участие в „Мозъчна атака” в Интернет - 29% Участник в заседание - 21% Обмен на информация в chat-група - 23% Четене на професионална информация - 26% Участие в е-обучение (екстранет) - 26% Четене на техническа документация - 34% Телеконференции с външни експерти - 34% Използване на ИНТРАнет - 36% | / Глава четвърта 187
  • 188. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Участие в е-обучение (ИНТРАнет) - 42% Четене на ръководства за работа - 43% Обмен на информация в социална мрежа - 44% Запитвания към преките ръководители - 60% Използване на Интернет - 60% Неформални разговори с колеги - 90%Основни изводи и препоръки Извършените в глава четвърта анализи и обзори ни даватоснование да направим следните изводи: 1. Развитието на системите за обучение преминава от виртуални към персонифицирани смесени среди за обучение. Тук под смесени разбираме както смесване на формално, неформално и самостоятелно обучение, така и смесване на традиционното обучение с обучение посредством авангардни информационни технологии. 2. Дефинираната от автора теория за кооперирана интелигентност се разглежда като дял на колективната човеко- машинна интелигентност. Под кооперирана интелигентност ще разбираме симбиоза на три основни мрежи: социална мрежа, многомашинна мрежа и семантична мрежа. 3. Ефективното коопериране на к-специалистите в дадена група (клъстер)се определя както от оптималния им брой в групата, така и от индекса, определящ готовността им да споделят своите знания. 188 / Глава четвърта |
  • 189. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностChapter 5 Глава пета.Прототип на система за персонификация наобучението и съвместна интелигентност 5.1. Свободният софтуер като средство за изграждане прототипа на kAir4u Авторът споделя виждането, че достъпът до информация изнания, създадени от човечеството, трябва да бъде безплатно исвободно, - безплатно за достъп и свободно за модификации иповторно използване. Само по такъв начин количественитенатрупвания на информация и знания ще доведат до качественоиздигане на заобикалящата ни интелектуална среда. Като един основателите на движението за свободноразпространение на програмното осигуряване (софтуер),създадено от хората и за хората (The Global Open-Source SoftwareCommunity), авторът използва свободен софтуер за изграждане напрототипа на система kAir4U. | Глава пета. 189
  • 190. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Определение на „Свободен софтуер” Свободен (или отворен) софтуер е този, който се предоставявъв вид на първичен програмен текст114 (source codе) и суговорката, че този текст може свободно да бъде модифициран,подобряван и адаптиран съобразно желанията на потребителитему, да бъде свободно разпространяван. Движението за създаване и разпространяване на свободенсофтуер е един феномен, който се изследва не само отикономисти, но и от философи, психолози, социолози икомпютърни специалисти. Създатели на движението за свободенсофтуер са много известни компютърни специалисти, които не сапреминали на работа в още по-известни фирми като Adobe, Apple,Oracle, Microsoft, Red Had и др., а са останали в академични илинестопански (NGOs) организации. За „баща” на това движение сесмята Ричърд Столман115. Столман си поставя за цел да създадесофтуерен продукт (The GNU Operating System), който той нарича"Свободен(Free)" софтуер, който ще позволи на програмистите дамодифицират включително и изходния код116. Последователите наСтолман създадоха такива програмни продукти и системи катоGNU/Linux, Apache, Mambo, Jumla, Moodle, Wordpress и много114 Под програмен текст се разбира текст, оформен по правилата нададен програмен език, а не като машинен бинарен код. Известни сатехники за „разбиване” и четене на бинарния текст (programming dump),но тези техники не са предмет на изследването.115 Richard M. Stallman, Massachusetts Institute of Technology’s ArtificialIntelligence Laboratory, 19601970116 R. M. Stallman. ‘The GNU Operating System and the Free SoftwareMovement’. In C. DiBona, S. Ockman, & M. Stone (eds.), Open Sources:Voices from the Open Source Revolution, pp. 1–12. O’Reilly, 1999 190 Глава пета. |
  • 191. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностдруги, обединени около Фондацията за свободен софтуер - FreeSoftware Foundation117. Създаването на свободен (отворен) софтуер е един от най-добрите примери в подкрепа на тезата на автора за готовносттависоко квалифицирани специалисти да работят съвместно вИнтернет кооперативна среда, в среда за споделяне на знания иопит118.Тезата се подкрепя от редица учени по света.Изследванията на E. von Hippel и G. von Krogh119 заслужаватособено внимание, защото още в началото на 21 век дефинират„лично-колективния” иновационния модел (Private-CollectiveInnovation Model). Без да навлизаме в подробностите на тяхнотоизследване, ще резюмираме и адаптираме техните изводи:основната причина, която е двигател на „лично-колективния”модел на коопериране, на лични инвестиции (на време, знания исредства), на свободно споделяне на знания и опит, е чеучастниците са едновременно създатели и потребители напродукта. Тяхната „печалба” е информация и знания с добавенаот останалите участници „стойност”. Създателите на продукта гопредоставят за свободно разпространение като обществено благо. Когато търсим пътища и нови фирми за развитие на Българиякато съвременна страна, изграждаща к-икономика, би билоразумно да разпрострем посочения модел на „лично-колективни”иновации в много и различни области – започвайки отобразованието и стигайки до здравеопазването.117 http://www.fsf.org/118 Free/Libre and Open Source Software: Survey and Study. October 14,2002, Berlecon Research, Berlin; ProActive International, Paris119 E. von Hippel & G. von Krogh (2001). ‘Open Source Software and a”Private-Collective” Innovation Model: Issues for Organization Science’.http://opensource.mit.edu/papers/hippelkrogh.pdf, 2001 | Глава пета. 191
  • 192. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” При съществените финансови и организационно-икономическиограничения в системата на образованието, прилагането насофтуер с “отворен” код има редица предимства, по-важните откоито са: - Минимални разходи за разработка и внедряване на системата; - Споделяне на опита на други висши училища, внедрили подобни системи; - Минимизиране на времето за отстраняване на допуснатите грешки в самите системи (кръгът от разработчици и внедрители е относително голям); - Възможност за цялостни решения “под ключ”, базирани на отворен код. Едно значително предимство на прилагането на системите сотворен код е свързано със самия образователен процес въввисшите училища: предоставянето на първичния програмен код(open source software- OSS) е мощен тласък за съчетаването научебния с научно-изследователския и от тук – с приложнияхарактер на обучението във висшите училища. В исторически аспект, първите опити за прилагане на OSSдатират от 60-те години: типичен пример е разработката наоперационната система Linux. По-късно, по линия на програмаCORDIS на Европейския съюз е разработена много успешната под-програма TERENA (Trans-European Research and EducationNetworking Association). Особен интерес представляваразработеният от UNESCO информационен портал запредоставяне на свободен софтур за целите на дистанционнотообучение: [http://www.unesco.org/webworld/portal_freesoft/index.shtml]. 192 Глава пета. |
  • 193. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност У нас инициатор на подобни разработки е катедрата покомпютърни системи към Русенския ТУ. През периода 2003-2005се развива национална правителствена програма I-България(Интернет България), едно от направленията на която е I-Университет120. Създадена е виртуална катедиа по информатикана името на Джон Атанасов: [http://ecet.ecs.ru.acad.bg/vkk-jatanasoff/] Така се изграждат основите за разработване и внедряване наOSS както по света, така и у нас. Основните етапи в развитието насистеми с отворен код маркират и развитието на компютърните икомуникционни технологии: - Базисни системи за подпомагане на обучението (Computer Aided Education); - Системи за динамично управление съдържанието на образователния процес (Learning Content Management Systems); - Среди за ефективна организация на образователния процес (Effective Learning Environment - ELE); - Виртуални образователни среди, използващи съвременни информационни и комуникационни технологии(Virtual Learning Environments - VLEs). Докато при базисните системи компютрите се използуваткато един скъпо струващ инструмент в образованието, топри виртуалните образователни среди системата наобразование “напуска” стените на университета и достига120 Смрикаров, Ангел. Пет години от стартирането на Националнатапрограма за създаване на виртуално образователно пространство –основни резултати и предстоящи задачи. РУ “Ангел Кънчев”. 2007. | Глава пета. 193
  • 194. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”всяка точка, до която достигат мобилните цифровикомуникации. Работна хипотеза: Използването на системи със свободен софтуер, на свободно достъпни дигитални онтологии и тяхното стандартизиране е база за създаване на системи за ефективно обучение през целия живот. Авторът защитава тезата, че универсалният достъп доинформация и знания трябва да се съчетава със свободен,безплатен достъп. Три основни тълкования на „Свободен...”, а несрещу заплащане: 1. Свободен достъп до Интернет системите за обучение и съвместна интелигентност; 2. Свободен достъп до дигиталните архиви (учебни материали, библиотеки, онтологии, хранилища) в Интернет; 3. Свободен избор каква персонална информация, представяща знания и личен опит, да бъде споделяна в Интернет. Бихме могли да дадем няколко основни примера на свободнодостъпни онтологии, интегриращи знания както за ученици отпърви до 12-ти клас, така и за студенти или специалисти. 194 Глава пета. |
  • 195. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностСвободно достъпни онтологии Терминът „онтология” е възприет от философията. В контекстана компютърните науки под онтология ще разбираме формалнаспецификация на общоприети концепции (Studer и др.121). Споредспециалистите, работещи в областта на семантичните мрежи, подонтология разбираме множество от термини, речници,семантичната връзка между тях и основните правила за логическиизводи. Дигитална онтология OMN -Open Media Network122, създаденапрез 2005 година от иноваторите в Интернет – Майк Хомер и МаркАндрийсен, включва образователни материали за обучение наразлични равнища. Инфраструктурата за разпространение нааудио- и видео-материали се базира на грид-технологията Kontiki(алтернатива на BitTorrent). Ползвайки OMN всеки от нас сеубеждава за необходимостта от медийна, а не само компютърнаграмотност – OMN е синтез на приложението на различни медии вучебния процес – от телевизия до електронна дъска. Консорциумът за свободно разпространение на учебносъдържание123, получавайки първоначалната финансова подкрепана Националната научна фондация е инициатор за създаване наедна от най-популярните онтологии за обучение във висшитеучебни заведения - The OpenCourseWare (OCW). Консорциумътвключва над 250 университета от цял свят, като всеки от тяхпредоставя учебни материали – учебни планове и програми,аудио- и видео-лекции, основна и допълнителна литература подадена учебна дисциплина, курсови работи и проекти, програмно121 Studer R., Benjamins, V., Fensel D. Knowledge Engineering: Principles andMethods, IEEE Transactions on Data and Knowledge Engineering, 25 (1,2),p.161-197. 1998122 http://www.omn.org/123 The OpenCourseWare Consortium. http://ocwconsortium.org/aboutus/abouttheocwc | Глава пета. 195
  • 196. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”осигуряване за обучение, учебници. Целта на OCW е да се издигненивото на преподаване във висшите учебни заведения,независимо от географското им местоположение. През месец май2011 година OCW ще отбележи своята 10-годишнина отсъздаването си. В онтологията на OCW дигитално са съхранениучебни материали за над 9000 курса. Само курсовете на MIT санад 2000124. Само за периода от 2003 до 2007 година всекивключен в програмата факултет е публикувал или актуализиралсредно по 400 курса през всеки учебен семестър. OCW представятсъдържанието на курсовете както в социалната мрежа Facebook,така и чрез мобилната платформа iPhone. Консорциумът разработва платформата за свободно достъпнообучение (Open Learning), базирана на софтуер със свободендостъп eduCommons125. Свободният достъпът до дигитално съдържание наакумулираните от човечеството знания посредствомсъвременните социални мрежи променя фундаменталнотехнологията на учебния процес, на обучението ипреквалификацията на специалистите, начините на тяхнатакооперирана дейност в реализацията на поставените цели. Програмното осигуряване (софтуерът), като синтезиран изразна човешката мисъл и познание е също толкова важен ресурс,както и самото познание. Водени от стремежа достъпът до важнипрограмни системи да бъде свободно достъпен – без патенти ибез заплащане, група от специалисти по ИКТ (между които – иавторът126), известни университети и институти, които подготвятпрограмисти или чиято дейност е свързана с програмиране,124 MIT OpenCourseWare. http://ocw.mit.edu/index.htm125 eduCommons CMS. http://educommons.com/126 http://ow2.org/view/About/FoundersBenefactors 196 Глава пета. |
  • 197. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностосновават OW2. OW2127 е международно сдружение, чиято цел есвободно разработване и разпространение на базисен софтуер иинтегрирани платформи за програмиране. Обучение през Кооперирана Ad-hoc целия живот интелигентност колективи Свободно Социални Нови знания и достъпни мрежи опит онтологии Свободен Професионални Колективни софтуер и R&D мрежи действи Фигура 5. 1. Интеграция на подсистеми за обучение и кооперирана интелигентност Организацията изгражда софтуерна онтология, която да сеизползва за интегриране в големи проекти. Тя е и медиатормежду разработчици и потребители на системи с отворен код. OW2 не само третира проблемите на свободния софтуер катобизнес продукт, а е и част от движението за свободен достъп додостиженията на човешката цивилизация. Придържайки се към идеите на свободния софтуер, Hippel и др.създават свободно достъпна онтология на свободния софтуер128.127 The OW2 Consortium. http://ow2.org/view/About/OW2Consortium | Глава пета. 197
  • 198. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Онтологията съдържа както резюмета, така и статии, доклади идисертации на тема free and open source software (F/OSS). 5.2. Модел на систематаkAirt4u като многослойна адаптивна к-среда Многослойният модел на системата е представен вПриложение 5.1, а основните технологични етапи на обработка наинформацията и знанията (дифузия, сливане на LMS+KMS)са кактоследва: Етап 1: Обхващане („улавяне”) и/или създаване на нова информация и знания; Етап 2: Организиране на информацията и знанията; създаване на мета информация; изграждане на семантични мрежи; Етап 3: Съхраняване, формализиране на информация и знания – изграждане на бази от данни и бази от знания (дигитални онтологии); Етап 4: Споделяне/разпределяне на информация и знания; регламентиране на достъпа до информация и знания; интегриране на персонални бази от знания в дигитални онтологии; Етап 5: Използване на съхранената информация и знания за създаване на интелектуален продукт; Етап 6: Актуализация и обогатяване (update, evolve) на съхранената информация и знания.128 Free/Open Source Research Community, http://opensource.mit.edu/ ,последен достъп 1 август 2010 198 Глава пета. |
  • 199. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Етап 6 кръгообразно преминава в етап 1 – по подобен начин сеизвършва еволюционно развитие на информацията и знанията,съхранявани в дигитални онтологии. Фигура 5. 2. Персонализирана работна среда на к-специалистаИнтеграция на системите, изграждащи kAir4U Система за персонализация чрез анализ напотребителката активност | Глава пета. 199
  • 200. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Персонализирани образователни среди (ПОС) са тези среди, вкоито даден потребител разполага с подбрани от него средства(инструменти) за откриване, достъп и обработка наинформацията и знанията, за тяхното многократно използване имногократно обединяване, съобразно своя опит и поставенизадачи. ПОС предоставят възможността всеки потребител да имасвободата да дефинира като свои цели, свой метод и свой темп науправление на процесите. ПОС са демонстрация на възможностите за интегриране икоопериране на индивидуалните „острови” от информация изнания чрез Интернет, онези малки късове, които образуватмозайката. Докато системите за управление на учебния процес исистемите за управление на знания са вертикално интегрирани иинституционално централизирани, ПОС са „горещите” точки вWeb-базираните системи за многократно използване имногократно обединяване на знания в Интернет. ПОС се изграждат от три основни подсистеми: видове услуги,съвкупност от инструменти за управление на съдържанието идигитални хранилища на информация и знания. ПОС са не самоперсонално дигитално пространство, но е и открита платформаза социализация на индивида, информационен канал засподеляне на знания и опит, мрежа за знания. Както системите за обучение са смесени (blended learning),така и мрежите за знания са смесени – изградени не само отдигитално съдържание и Интернет-социализация, но и оттрадиционните носители на информация и знания – даденпотребител, приятелски кръг, група от колеги. Системата осигурява анализиране на извършваните въввремето действия на потребителите персонално и като социална 200 Глава пета. |
  • 201. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностгрупа (Complex Event Processing). Създават се потребителскипрофили чрез експлицитна и имплицитна информация за тях,персонализира се съдържанието и на сценариите за работа чрезанализ на потребителското взаимодействие и на обобщените,агрегирани данни. Авторът преразглежда подходите, известни в Интернет-маркетинга като cookies и beacons за автоматична селекция наинформация за действията на потребителя; нейното съхраняванена локалния диск на компютъра; обработка, анализ и обратнавръзка към системата. Под термина cookies се разбира съхраняване на персоналнаинформация за идентифициране и стартиране на определенидействие: в нашият случай, за персонификация на к-специалиститеи подпомагане на техните действия в процеса на взаимодействиев групата (клъстера). Терминът Web beacon (или още Web bug, pixel tag) е средствоза проверка дали даден к-специалист ползва даденаинформационна услуга (сервиз) от многото му предоставенитакива. Ако специалистът отвори дадена Web-страница, в която сесъдържа фиктивна илюстрация от 1 на 1 пиксел, то той остава„дигитална следа” в Web-сървъра и системата отчитаизползването на дадената услуга. Така се осъществявамониторинга в системата. Проследяване на потребителите завидовете дейности, които те осъществяват, се извършва само притяхното съгласие. Целите на персонификацията на даден к-специалист са свързани с оптимизация на неговата дейност, а не снеговото „шпиониране”. Във всеки един момент даденпотребител може да забрани създаването на проследяващизаписи или да унищожи тези записи. | Глава пета. 201
  • 202. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Тъй като в изследването се базираме на факта, че ЗНАНИЕТО ЕМРЕЖА (интеграция на трите мрежи: Интернет мрежа, социалнамрежа, семантична мрежа), то и информацията за даден к-специалист, която го определя еднозначно в мрежата, също сепредставя като семантична мрежа, актуализирана във времето.Ако разполагаме с данни за персонификация, то ние подпомагамекакто дейността на конкретния потребител, така и възможноститеза търсене в реално време на партньори на този потребител вИнтернет, за откриване кои са хората, които работят по подобнитеми (или хора с подобни интереси). Система за управление на обучението В социалните Интернет мрежи имаме два вида обучение:обучение на самите к-специалисти и обучение (адаптиране) накомпютърната система. Ще разгледаме основните подсистеми,които съставляват системата за управление на обучението (LMS). Дефиниране на основните подсистеми на LMS Управление на комуникацията между к-специалиститеИндекс Средства за комуникации LMS Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS)5.BL.MS.CT. Подсистема за комуникации5.BL.MS.CT.FM. Електронни форуми5.BL.MS.CT.CH. Chat/Video Chat Електронна поща/Система за кратки съобщения5.BL.MS.CT.EM (IMS)5.BL.MS.CT.AN. Изпращане/получаване на анонси5.BL.MS.CT.VC. Видео конференции 202 Глава пета. |
  • 203. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност5.BL.MS.CT.CI. Колаборация5.BL.MS.CT.SA. Синхронни/Асинхронни средства за комуникацияДигитално представяне на учебни материали Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS) Подсистема за управление на учебното5.BL.MS.LO. съдържание5.BL.MS.LO.TS. Тестове5.BL.MS.LO.LM. Учебни материали (УМ)5.BL.MS.LO.ES. Упражнения5.BL.MS.LO.OM. Други учебни материали (напр. - помощни УМ)5.BL.MS.LO.IM. УМ, импортирани от други LMS5.BL.MS.LO.SD. Стандартизация на дигитални УМУправление на личните данни на обучавания Управления на личните данни наИндекс обучавания Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS) Подсистема за управление на личните5.BL.MS.PD. данни на студента Данни за проследяване на обучавания във5.BL.MS.PD.TL. времето5.BL.MS.PD.ST. Статистически данни5.BL.MS.PD.ON. Идентифициране на онлайн потребители5.BL.MS.PD.UP. Личен потребителски профил на обучаванияПоддръжка | Глава пета. 203
  • 204. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Индекс Потребителска поддръжка Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS) Подсистема за подпомагане използването5.BL.MS.UB. на системата Ориентирана към потребителя система (User5.BL.MS.UB.UF. Friended)5.BL.MS.UB.SP. Технологична помощ5.BL.MS.UB.DC. Документация5.BL.MS.UB.AS. 24 часова поддръжка ("горещ" телефон)5.BL.MS.UB.SC. Защита на потребителя (Security)Възможности за адаптиране (прекрояване) на систематаИндекс Средства за адаптируемост на системата Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS) Подсистема за адаптируемост на5.BL.MS.AD. системата Средства за приспособяемост5.BL.MS.AD.AB. (чрез инсталиране)5.BL.MS.AD.PS Средства за персонализация Средства за разширяване на системата5.BL.MS.AD.PG. (Plug-Ins) Персонализация на системата5.BL.MS.AD.AV. към даден потребител 204 Глава пета. |
  • 205. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностАдминистриране на систематаИндекс Администриране на системата Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS) Подсистема за администриране на5.BL.MS.AM. системата Управление на потребителите (обучаващи,5.BL.MS.AM.US. обучавани, гости)5.BL.MS.AM.AU. Управление на оторизацията5.BL.MS.AM.IS. Инсталиране и пре-инсталиране на систематаУправление на електронни курсовеИндекс Управление на курсове Подсистеми на системи за управление на5.BL.MS. обучението (LMS)5.BL.MS.CM. Подсистема за управление на курсове5.BL.MS.CM.CA. Администриране на курсове5.BL.MS.CM.TA Оценяване на тестове Управление на мултимедийни учебни обекти за5.BL.MS.CM.MP даден курс/Map, карта Таблица 5. 1. Подсистеми на LMS | Глава пета. 205
  • 206. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Система за управление на знанията Целта на професионалните Интернет мрежи е изграждане,развитие и споделяне на специфични знания и умения междунейните членове. Тези функции се изпълняват от системата зауправление на знанията – Knowledge Management System, KMS. M.E. Jennex, и L. Olfman129 дефинират два подхода припострояване на архитектурата на KMS: подход ориентиран къмдейностите, задачите, които ще изпълняват даден подклас к-специалисти и такъв, ориентиран към техническото и програмноосигуряване на системата. За целите на нашето изследване щенаправим опит за интегриране на двата подхода, защотоизграждаме „супер” мрежа, съставена от три мрежи. Според Alton Chua от Политехническия университет вСингапур130, архитектурата на KMS се базира на три основни слоя:инфраструктурен, слой за обработка на знанията и слой за тяхнотопредставяне. Разработен е модел на изгражданата система чрезприлагане на подхода на M.E. Jennex, и L. Olfman – архитектура,ориентирана към ежедневните дейности на к-специалистите. Тукпод инфраструктура се разбира както самата традиционнаорганизация на документите (документи, папки, класьори,библиотеки и др.), така и съвременните форми на комуникации.Акцентува се и на възможността за минимизиране на времето завземане на решения чрез персонифициране на търсените данни,129 Jennex, M. E., L. Olfman, "Organizational memory/knowledge effects onproductivity, a longitudinal study", proceedings of the 35th HawaiiInternational Conference on System Sciences, HICSS35, IEEE ComputerSociety, 2002.130 Chua, Alton. Knowledge management system architecture: a bridgebetween KM consultants and technologists. In: International Journal ofInformation Management, Volume 24, Issue 1, February 2004, Pages 87-98 206 Глава пета. |
  • 207. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностинформация и знания и последващата им визуализация (вместочетене на документ – представяне на таблица; вместо четене натаблица – визуализация на данните в бизнес графика, трендовалиния). Слой 1: •Подсистема за съхраняване на знания Инфраструктура •Подсистема за комуникации •Създаване и формализиране на знания Слой 2: •Споделяне на знания К-сервизи •Многократно използване на знания Слой 3 •Персонализация на потребители •Визуализация на данни, информация, П-сервизи знания К-сервизи: Услуги, свързани с обработка на знания; П-сервизи: услуги, свързани с представяне на данни, информация и знания Фигура 5.3. Архитектура на KMS (потребителски подход) Основно достойнство на предлаганата архитектура е стремежътна автора да минимизира видовете услуги (services).Абстрахирайки се от многото процеси и необходими ресурси въввремето, Chua акцентува на основните: формализиране назнанията за последващото им съхраняване в системата, тяхнотосподеляне и многократно използване. При това многократноизползване се подразбира, че те ще бъдат актуализирани и надтях ще се осъществи допълнително филтриране. | Глава пета. 207
  • 208. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Подходът, който използва Ronald Maier131 при описание наархитектура на KMS е най-близък до нашия: той представядетайлно архитектурата на системата, но това представяне еориентирано не само към компютърните, а към по-широк кръгспециалисти. Ще дефинираме основните подсистеми на KMS сидеята, че двете системи (за управление на обучението и зауправление на знанията) ще бъдат слети. За тази цел използвамеобща йерархическа нотация. По такъв начин по-лесно откривамеонези подсистеми, които имат общи допирни точки или напълносе препокриват. Такива подсистеми, например, са за персонали-зация на потребителите, за формите на комуникация. Дефиниране на основните подсистеми на KMS Управление на комуникациите между к-специалиститеИндекс Средства за комуникации KMS Подсистеми на система за управление на5.BK.MS. знания (KMS)5.BK.MS.CT. Подсистема за комуникации5.BK.MS.CT.FM. Електронни форуми5.BK.MS.CT.CH. Chat/Video Chat Електронна поща/Система за кратки съобщения5.BK.MS.CT.EM (IMS)5.BK.MS.CT.AN. Изпращане/получаване на анонси5.BK.MS.CT.VC. Видео конференции5.BK.MS.CT.CI. Колаборация5.BK.MS.CT.SA. Синхронни/Асинхронни средства за комуникация131 Maier, Ronald. Knowledge Management Systems: Information and rdCommunication Technologies for Knowledge Management. 3 edition.Springer, 2007 208 Глава пета. |
  • 209. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Управление на специализирани групи по5.BK.MS.CT.GW. интереси (Groupware)Дигитално представяне на знанията Подсистеми на система за управление на5.BK.MS. знания (KMS) Подсистема за представяне и управление на5.BK.MS.КО. знанията Изграждане на семантични мрежи (Knowledge5.BK.MS.КO.KM. Maps)5.BK.MS.КO.KB. Бази от знания (KB), онтологии5.BK.MS.КO.ES. Визуализиране на знания5.BK.MS.КO.MK. Мета-информация за дигитализираните знания5.BK.MS.КO.IK. Знания, импортирани от външни архиви5.BK.MS.КO.SD. Стандартизация на дигиталното представянеУправление на личните данни на к-специалистите Управления на личните данни наИндекс к-специалистите Подсистеми на система за управление на5.BK.MS. знания (KMS) Подсистема за управление на личните5.BK.MS.PD. данни на к-специалистите5.BK.MS.PD.TL. Проследяване на к-специалист във времето5.BK.MS.PD.ST. Статистически данни за к-специалиста5.BK.MS.PD.ON. Идентифициране на онлайн потребители5.BK.MS.PD.UP. Личен потребителски профил на к-специалиста Таблица 5. 2. Подсистеми на KMS | Глава пета. 209
  • 210. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Всеки един от дефинираните елементи на дадена подсистема ереализиран чрез използване на системи за свободен софтуер.Интегрирани са програми с отворен код (Open Software) чрезтехнологията API, Plug-Ins. В приложени 5.1. е представенасхемата, включваща основните компоненти и подсистеми наkAir4U. 210 Глава пета. |
  • 211. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност •Избор и адаптация на Услуги образователни услуги •Избор и адаптация на услуги за (services) извличане на знания •Инструменти за управление на Инструменти учебно съдържание •Инструменти за управление на (tools) бази от знания Дигитално съдържание • Образователни онтологии • Бази от данни и знания (resources) Фигура 5. 4. Персонализация на система kAir4U | Глава пета. 211
  • 212. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” 5.3. Технологии за работа с kAir4uБазисни технологии за работа с kAir4U Съобразно HIPO (hierarchical input process output) -диаграмата на IBM132 ще представим основните технологичниетапи при работа със системата. В йерархията на системата различаваме три основни нива: 4. Персонално – даден к-специалист; 5. Групово (клъстер) от к-специалисти; 6. Институционално (университет, фирма). Обикновено даден к-специалист инициира началото накооперирани, съвместни действие. Както отбелязахме, ефективновзаимодействие на ниво група е в рамките на пет члена, а наинституционално ниво – до 100 члена. От една страна, системата предоставя различни платформи исредства за комуникация и кооперативна интелигентност. А отдруга страна, в зависимост от вида на потребителите и тяхнатаинституционална принадлежност, съществува определенаспецифика при осъществяване на техните ежедневни дейности.Ние сме направил опит както да интегрираме системите зауправление на учебното съдържание с тези за управление набазите от данни, така и да обособим специфичните технологии,свързани със създаване, смесване, споделяне и повторно132 IBM Corporation (1974).HIPO—A Design Aid and DocumentationTechnique, Publication Number GC20-1851, IBM Corporation, White Plains,NY, 1974. 212 Глава пета. |
  • 213. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностизползване на учебно съдържание, т.е. на технологиите заобучение (фиг. 5.7.). Технологии за обучаващи/обучавани На този етап се разработват нови структури на учебнитедисциплини и на обучителните материали. Създаване Смесване OER Open Educational Resources Свободни (безплатни) образователни ресурси Споделяне Повторно използване Фигура 5. 5. Управление на образователни ресурсиЩе представим три виждания за структуриране на учебнидисциплини.Вариант 1: Структура на дадена учебна дисциплини.- Базисни познания (knowledge base)- Терминология ( terminology)- Структура (structure) | Глава пета. 213
  • 214. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”- Методология (methodology)- Теория на научното познание (epistemology). Фигура 5. 6. Представяне на дадена учебна дисциплина в онтологията от свободно достъпни учебни материали. Ние преминаваме от основни познания по дадена дисциплина(дадено умение) към комплексна йерархическа организация научебното съдържание, известно като таксономията на Блум133:(1): knowledge, comprehension, application, analysis, synthesis, andevaluation.Вариант 2: Структура на дадена учебна дисциплина.- Лични базисни познания (Personal Knowledge Base)133 Blooms Taxonomy of Cognitive Development. http://bit.ly/9znZSK 214 Глава пета. |
  • 215. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност- Общи базисни познания (Public Knowledge Base)- Терминология ( terminology)- Структура (structure)- Методология (methodology)- Теория на научното познание (epistemology)Вариант 3: Структура на дадена учебна дисциплина, OCW-MIT. - Учебни планове и програми (Syllabus) - Допълнителна литература (Readings) - Коментари на лектора (Lecture Notes) - Видео лекции (Video Lectures) - Цитирана литература (Recitations) - Задачи за самостоятелна работа (Assignments) - Изпитни (Exams) - Курсови работи и проекти (Projects) На фигура 5.7. е представена една конкретна дисциплина отсвободно достъпната образователна онтология, разработена повариант 3. Технологии за кооперирана дейност Със съдействието на Google Inc. и Flowr Inc. е разработенаплатформа за кооперирана интелигентност. Системата интегрираосновните информационни канали за комуникация между двамапотребители; между членовете на дадена група (клъстер) или наинституционално ниво и е достъпна в: LogMan Graduate School of Knowledge Economy | Глава пета. 215
  • 216. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Фигура 5. 7. Интеграция на технологиите за колаборация в kAir4u Чрез системата всеки к-специалист има възможност даинтегрира познатите ни средства за комуникации като използвасвоята регистрация в Google – асоциация за образование и наукаЛогМен. Технологии за изнасяне на програмните и информационниресурси извън мястото на тяхното използване Система kAir4u използва свободни (open) платформи заизнасяне на програмните и информационни извън източника натяхното потребяване. До скоро подобен подход се определяше санглийския термин outsourcing, а в наши дни с термина cloudcomputing134. Фирми като Adobe, Hewlett-Packard, IBM, Microsoft,Oracle, SAP и др. предлагат въвеждането на подобни технологии впрактиката. При нашата апробация се използва интеграция на134 В буквален превод – облачни изчисления. 216 Глава пета. |
  • 217. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентноствсички споменати разновидности. Това е не само академичен,изследователски интерес, но и възможност да се следят иприлагат на практика последните информационни технологии.Потвърждение на нашия подход е проекта HPAA (High-PerformanceAnalytic Appliance), върху който работят заедно SAP, IBM и Hewlett-Packard135. Конкретна реализация на „облачните изчислителни ресурси”представлява дигиталната библиотека от учебни материали вSkyDrive (платформаMicrosoft), реализирана от автора -http://bit.ly/bOv3hZОсновни изводи и препоръки Разработване на прототип на система за коопериранаинтелигентност, която е апробирана с 954 потребители презпериода 2008-2010 година. Система kAir4u е реализирана с използване на свободенсофтуер и интегрира в своята многослойна архитектура програмниинструменти на три нова: - Инструменти за иницииране на кооперирани действия; - Инструменти за коопериране в група (клъстер); - Инструменти за коопериране на институционно ниво. Интеграциията на програмните инструменти е съчетана сползване на безплатни дигитални онтологии и «облачниизчисления» - съхраняване на данни, документи, звукова и видеоинформация в специализирани системи.135 SAP High-Performance Analytic Appliance Gains Momentum With KeyPartners and Customers. http://bit.ly/9EJmSp | Глава пета. 217
  • 218. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”ЗаключениеОсновни изводи При дефиниране на основните изводи ще използвамеедна от техниките известна като „Матрица на Айзенхауер”,Нейната логика е, че планирането и разпределянето назадачите се определя по два показателя - важност испешност, както следва: важни и важни и спешни неспешни неважни и неважни и спешни неспешни Основните критерии, по които се определя коя задача в коеполе попада, са какви са приоритетите на управляващите и каквиса сроковете, в които се очаква резултати. Например задачите отполето "важни - спешни" обичайно изискват бързи решения,налагане на стриктни правила, постоянно контролиране ипривличане на високо квалифицирани специалист, с които да сесподеля работата. Постоянно функциониране на човека в този работен режимобаче води до преумора, а ефективността спада. Свършването наповече работа в полето "важни - неспешни" пък води донамаляване на кризите и по-малко дейности от графата "важни -спешни". Това създава усещане за плавност и планираност вработата. 218 Глава пета. |
  • 219. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностВажни и спешни задачи. Разработване на Национална програма за преминаване на България към икономика на знанието. „Отваряне” на академичните учебни заведения и разширяване на техните учебни планове и програми към парадигмата за учене през целия живот. Интегриране на формално обучение и обучение, предлагано от специализирани нестопански организации с обществена цел. Изграждане на регионални центрове за съвършенство по икономика на знанието. Предварително дефиниране на приоритетите на България по Осма Рамкова Програма (2014—2020 г.) – програма за научно-техническо сътрудничество на ЕС.Важни и неспешни задачи. Развитие на ИКТ - инфраструктурата в България. Нарастване на дела на редовните потребители на интернет от 60 % от населението на 75 % до 2015 г., а за хората в неравностойно положение — от 41 % на 60 %. (Данните за изходното равнище са за 2009 г.). Увеличаване на инвестициите в обучението на средношколците по точни науки, математика и информатика. Отлив от обучение по тези науки води до срив на програмата за развитие на икономика на знанието. Разширяване на капацитета на ВУЗ-овете и увеличаване на приема на специалисти по електронна техника и информационни технологии – в зависимост от икономическия сценарий, недостигът на квалифицирани кадри с умения за ползване на електронна техника може да засегне между 384 000 и 700 000 работни места в Европа. В тази връзка е | Глава пета. 219
  • 220. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” направено предложение за приоритет на цифровата грамотност и уменията за ползване на цифрови технологии в регламента за Европейския социален фонд (2014—2020 г.). Развитие на обучението по чужди езици (което е дефинирано и в Европейската харта на компетентностите).Насоки за бъдещи изследвания и нерешени въпроси Към датата на приключване на настоящото изследванестраните от Европейския съюз извършват Форсайт-проучвания запериода 2010-2013 година по Седма рамкова програма и преходакъм Осма рамкова програма. В проучванията се формулирапрограма “Future Internet Research and Experimentation - FIRE” –програма за интердисциплинарни, иновативни и революционниидеи, свързани с развитието на Интернет на утрешния ден.Насоките на тази програма разкриват и насоките на нашитебъдещи изследвания и нерешени въпроси в даденото изследване. Не е разработена интелигентна платформа за автоматизирано разпределение на текущите задачи в даден клъстер (група), който е част от професионална Интернет група. Не са решени някои въпроси, свързани както с еднозначното разпознаване на даден получател, приемник на споделените в даден момент знания, така и техническата база за подобна реализация. Фирми като Nokia и Apple активно привличат изследователи за решаване на подобни проблеми. 220 Глава пета. |
  • 221. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Не са решени въпросите, свързани с авторските права на к- специалистите. В практиката започва все по активно да се използва технологията на споделяне на информация и знания с използване на „Копилефт”, Copyleft136 (игра на думи в английския език; ляво-дясно – дума с обратно значение; в случая: на английския термин Copyright, всички права запазени).Обобщаване на резултатите от апробацията Разработен е прототип на система за обучение и съвместнаинтелигентност kAir4U. Реализацията представлява еволюция наопитите на автора да създаде подобна система за период от наддесет години. Експериментирано е с различни софтуерниплатформи, езици за програмиране, информационни икомуникационни технологии като: a. ThinkQuest Bulgaria –образователни сайтове за участие в международния конкурс ThinkQuest - 2000-2002 www.thnikquest.org b. Web-сайт за провеждане на международната лятна школа “Effective Learning Environments for All (ELEs4ALL), August 12-20, 2004, LogMan Association for Education & Science Project LMAESP2003-1-12: http://academy.bultima.net/summer/ELEsAbout.htm c. Разработване на социален сайт за студентите от ИУ-Варна; сайтът е апробация на някои от идеите за кооперирана интелигентност в Интернет, 2008- август 2010: http://stedranet.ning.com/ и http://grou.ps/stedranet - от септември 2010.136 Copyleft – дефиниция. http://www.linfo.org/copyleft.html | Глава пета. 221
  • 222. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” d. С използване на свободен софтуер Mambo 2004- 2006, http://www.bultima.net/bambo; e. С използване на платформата за колаборация на Google за съвместна работа до 500 студенти за LogMan като партньор на ИУ-Варна, 2007-2010, https://www.google.com/a/bultima.net f. С използване на безплатната платформа на Microsoft , 2008-2010, http://logman.tech.officelive.com/default.aspx g. С използване на безплатната платформа за „облачни изчислителни ресурси” е разработена дигиталната библиотека от учебни материали в SkyDrive на фирмата Microsoft, http://cid- 9442e7e599eb9484.office.live.com/browse.aspx/Public h. С използване на платформата за колаборация и онлайн управление на знания PBworks, 2009-2010, http://1styearinfo.pbworks.com/ i. С използване на платформата за кратки съобщения Twitter, 2009-2010, http://twitter.com/6plus4u222 Глава пета. |
  • 223. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностЛитератураЛитература на Кирилица (българска и руска)ААрсенова, Искра. Докторантурата в България. Център по наукознание иистория на науката. БАН. 2008ББрюксел, 28 февруари 2000 г.; Европейски съвет от Лисабон — стратегияза икономическо и социално обновление на Европа; Документ,представен от Европейската комисия на вниманието на извънреднияЕвропейски съвет от Лисабон, 23–24 март 2000 г.Брюксел, 25.11.2009. Ключовия умения в променящ се свят. Проект насъвместен доклад на Съвета и на Комисията за 2010 г. относнонапредъка по изпълнението на работната програма „Образование иобучение 2010 г.“. SEC(2009) 1598, КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕОБЩНОСТИВВачкова, Елизабета, Мария Игнатова. Конкурентоспособност чрезуправление на знанието. Международен център за приложниизследвания по управлениеВерников Г. Стандарт онтологического исследования IDEF5. 1999.http://citforum.ncstu.ru/cfin/idef/idef5.shtmlГГаврилова Т.А. Использование онтологий в системах управлениязнаниями // Труды международного конгресса «Искусственныйинтеллект в XXI веке», Дивноморское, Россия, М., Физматлит, 2001. - c.21-33. | Глава пета. 223
  • 224. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Гаврилова Т.А., Гулякина Н.А. Визуальные методы работы со знаниями:попытка обзора // Искусственный интеллект и принятие решений. 2008.№ 1. С. 15-21.Григорьев Л. Ю., Кудрявцев Д. В. Автоматизированная системаподдержки организационного проектирования на основе онтологий //Труды Международной конференции AIS/CAD 08, 3-10 сентября 2008 г.,пос. Дивноморское, Россия. – М.: Физматлит, 2008. – С. 129-136.ЗЗакон за висшето образование, 1995,http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_vo.pdfЗаконът за изменение и допълнение на Закона за развитието наакадемичния състав в Република БългарияЗакон за народната просветаhttp://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdfЗакон за степента на образование, общообразователния минимум иучебния планhttp://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_obr_minimun.pdfЗакон за професионалното образование и обучениеhttp://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prof_obucenieEU.pdfЗакон за насърчаване на заетостта http://drsz.dyndns.org/pdf/ZNZ.pdfЗакон за малките и средни предприятия, 1999Закон за електронните документи и електронния подпис, 2001Закон за подпомагане на научните изследвания, 2003Закон за електронната търговия, 2006Закон за електронните комуникации, 2007Закона за електронното правителство, 2007Закон за кредитиране на студенти и докторанти, 2008Закон за юридическите лица с нестопанска цел, обн., ДВ, бр. 81 от6.10.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 41 от 24.04.2001 г.,изм., бр. 98К 224 Глава пета. |
  • 225. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностКисимов, Валентин. Електронното изпитване и цифровото подписване насеместриални протоколи. Е-ОБРАЗОВАНИЕ – ИНОВАЦИИ ЗА УСПЕШНОПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО. 2010.Класификатор на областите на висше образование и професионалнитенаправления, http://bit.ly/9VEVTOКовачев, Асен. Преструктуриране – продуктивност – устойчиво развитиена икономиката. Икономически алтернативи. УНСС, Бр. 3, 2006ННаредба N 3 от 15.04.2003 г. за системата за оценяванеНаредба N 4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народнатапросветаНационалния план за развитие (НПР) на България през периода 2007-2013 г. Министерство на финансите, София, 2007. http://bit.ly/c4rwtJНационална стратегия за учене през целия живот за периода 2008-2013година. МОН, София, 2008Национална стратегия за младежта 2010-2020. МОМН, София, 2010Национален портал на неправителствените организации в България -www.ngobg.infoНиколов, Румен. Глобалният кампус. Авангард Прима, ISBN: 978-954-323-529-2,2009, 266 с.Нови умения за нови работни места - COM(2008) 868 - Електроннитеумения през 21-ви век - COM(2007) 496ППрограма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agendafor Europe“). COM(2010) 245 окончателен/2. Брюксел, 26.8.2010 | Глава пета. 225
  • 226. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Програма за развитие на образованието, науката и младежките политикив Република България (2009 – 2013 г.). МОНМ, 2009.Проучване eSkills Monitory. Monitoring eskills supply and demand in Europe(„Наблюдение на предлагането и търсенето в Европа на умения заползване на електронна техника“), Европейска комисия, 2009 г., вж.http://www.eskills-monitor.eu/.РРЕШЕНИЕ No 2241/2004/EC на Европейския парламент и Съвета от 15декември 2004г., влязло в сила на 1 януари 2005г., за създаване на рамказа прозрачност на квалификациите и компетенциите - Europass.Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение презцелия живот http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:327:0045:0068:EN:PDF иРешение № 1357/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16декември 2008 г. за изменение на Решение № 1720/2006/ЕО: http://eur-lex.europa.eu/lex/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:350:0056:0057:EN:PDFССмрикаров, Ангел. Предназначение и основни изисквания къмсофтуерните платформи за електронно обучение. РУ “Ангел Кънчев”.2005Смрикаров, Ангел. Пет години от стартирането на Националнатапрограма за създаване на виртуално образователно пространство –основни резултати и предстоящи задачи. РУ “Ангел Кънчев”. 2007.Сълов, Владимир. Компютърната неграмотност в България.Информационни технологии в управлението на бизнеса. Сборникдоклади от международна конференция. Изд. „Наука и икономика”,Варна. Стр. 285-290, 2010Т 226 Глава пета. |
  • 227. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностТитов, Л.Ю. Особенности сетевой экономики как новой формыорганизации экономической деятельности Орловский государственныйтехнический университет. Транспортное дело России №3 (2008)Тотков, Георги. Автоматизирано извличане и генериране на метаданниза е-документи. Пленарен доклад. Информационни технологии вуправлението на бизнеса. Сборник доклади от международнаконференция. Изд. „Наука и икономика”, Варна. Стр. 25-38, 2010Тотков, Георги . Атестиране на качеството на е-обучението в средното ивисше образование – политики и практики. Национална агенция заоценяване и акредитация. Е-ОБРАЗОВАНИЕ – ИНОВАЦИИ ЗА УСПЕШНОПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО. 2010.ЯЯлъмов, Тодор, Руслан Стефанов и екип на „Индъстри уоч”. Икономикана знанието. Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2004Литература на западни езициAAccelerating Bulgaria’s Convergence: the challenge of raising productivity”,World Bank, July 2007, http://bit.ly/cNW1FFActor Network Theory, A Ritzer Encyclopedia, 2004Alag, Satnam. Collective Intelligence in Action. Manning Publ., 2009Alic, J.A. Knowledge, Skill, and Education in the New Global Economy,Futures, 29(1): 5-16. 1997Aral, Sinan. Networks, Information and Brokerage: The Diversity–BandwidthTradeoff. New York University, Stern School of Business, 2010Arundel, Anthony, Wendy Hansen & Minna Kanerva. Indicators for theKnowledge-Based Economy: Summary report, KEI Deliverable WP2.5 for theEuropean Commission, UNU-MERIT, 2007 | Глава пета. 227
  • 228. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Atkinson, R. D. and Court, R. H. 1998, The New Economy Index:UnderstandingAmericas Economic Transformation, Progressive Policy Institute, WashingtonDC, http://www.ppionline.orghttp://www.neweconomyindex.org/states/1999BBastian M., Heymann S., Jacomy M. Gephi: an open source software forexploring and manipulating networks. International AAAI Conference onWeblogs and Social Media. From AAAI [PDF].2009.Blooms Taxonomy of Cognitive Development. http://bit.ly/9znZSKBrandes U. , M. Eiglsperger, I. Herman, M. Himsolt, and M.S. Marshall:GraphML Progress Report: Structural Layer Proposal. Proc. 9th Intl. Symp.Graph Drawing (GD 01), LNCS 2265, pp. 501-512, Springer-Verlag, 2002.Brinkley, Ian. Defining the knowledge economy. The Work Foundation. 2006.www.theworkfoundation.comCCanberra Manual, OECD, Paris, 1995Choudhury, Tanzeem, Matthai Philipose, Danny Wyatt, and Jonathan Lester.Towards Activity Databases: Using Sensors and Statistical Models toSummarize Peoples Lives. In IEEE Data Engineering Bulletin, Vol. 29 No. 1,March 2006Chua, Alton. Knowledge management system architecture: a bridge betweenKM consultants and technologists. In: International Journal of InformationManagement, Volume 24, Issue 1, February 2004, Pages 87-98Clases, Christoph and Theo Wehner. Steps across the border – Cooperation,knowledge production and systems design. Institute for Work Psychology, 228 Глава пета. |
  • 229. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностSwiss Federal Institute of Technology. The Journal of CollaborativeComputing, Special Issue of CSCW on activity theory and design. 29 pp., 2001Cowan, Robin & Gert van de Paal, 2000, European innovation policy in theknowledge-based economy, Brussels, European Commission DirectorateGeneralDDavenport, T. H. Thinking for a living: How to get better performance andresults from knowledge workers. Boston. MA: Harvard Business School Press,2005Development Gateway Foundation, Web address:http://topics.developmentgateway.org/special/onlineeducation/index.doDownes, Stephen. E-Learning 2.0 http://www.downes.ca/post/31741Drucker, P. F. Knowledge Worker Productivity: The Biggest Challenge.California Management Review, Vol.1 No. 2, pp. 79-94. 1999Drucker, P. The Effective Executive. HarperBusiness, 2006.Dutta, Soumitra, Irene Mia (Editors). The Global Information TechnologyReport 2009–2010, ICT for Sustainability. World Economic Forum, 2010.EThe Economic Growth through Higher Education. Individuals. Ideas.Infrastructure. The McCoy Working Group. 2008Education at a Glance 2010: OECD Indicators. http://www.oecd.org/edu/eag2010Eliasson, G. The nature of economic change and management in a newknowledge based information economy, Information Economics and Policy,17: 428-456, 2006 | Глава пета. 229
  • 230. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”FThe Fading Glory of the Television and Telephone. Pew Research Center forthe People & the Press and Pew Internet & American Life Project. 2010.http://bit.ly/a4fIjBFlorida, R. The Rise of the Creative Class: And How it’s transforming work,leisure, community and everyday life. New York: Perseus Book Group. 2002Frascati Manual. Proposed Standard Practice for Surveys on Research andExperimental Development. OECD Publishing, 2002GGodin, Seth. Tribes: We need You to Lead Us. Penguin Group, 2008HHandbook on Constructing Composite Indicators: Methodology and UserGuide, STD/DOC(2005)3, Paris: OECD.HERVÁS SORIANO ,Fernando, Fulvio MULATERO. CONNECTING THE DOTS.How to Strengthen the EU Knowledge Economy. Institute for ProspectiveTechnological Studies, Joint Research Centre, European Commission, 2009How Much Information? Report on American Consumers. 2009. GlobalInformation Industry Center University of California, San Diego, January 2010.IIBM Corporation (1974).HIPO—A Design Aid and Documentation Technique,Publication Number GC20-1851, IBM Corporation, White Plains, NY, 1974.Information Systems and Multimedia in Education. 2006-2008. Project No221927-IC-1-2005-SI-ERASMUS-MODUC-4. 230 Глава пета. |
  • 231. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностThe International Standard Classification of Education (ISCED), UNESCO, 1997,http://bit.ly/44KeFiIreland’s Nanotechnology Commercialisation Framework, 2010 – 2014.Forfas, 2010JJennex, M. E., L. Olfman, "Organizational memory/knowledge effects onproductivity, a longitudinal study", proceedings of the 35th HawaiiInternational Conference on System Sciences, HICSS35, IEEE ComputerSociety, 2002.Johnson, B., J. Manyika, L. Yee. The Next Revolution in Interactions. TheMcKinsey Quarterly. 2005, No 4. Pp. 20-33.KKey Industry Trends and Drivers of Change - Analysts IDC, 2007KWAK, H.; CHOI, Y., EOM, Y-H., JEONG H., MOON S.: Mining communities innetworks: a solution for consistency and its evaluation. Proceedings of the9th ACM SIGCOMM conference on Internet measurement conference, Pages301-314, 2009 (IMC09).LLeskovec, Jure. Dynamics of Large Networks. Carnegie Mellon University,USA, 2008MMachlub, Fritz. The Production and Distribution on Knowledge in USA.Princeton University Press. 1962Maier, Ronald. Knowledge Management Systems: Information and rdCommunication Technologies for Knowledge Management. 3 edition.Springer, 2007 | Глава пета. 231
  • 232. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Markets with Asymmetric Information: The Contributions of George Akerlof,Michael. Spence and Joseph Stiglitz.The Scandinavian Journal of Economics,Vol. 104, No. 2 (Jun., 2002), pp. 195-211May, C. Information society, task mobility and the end of work, Futures,32:399-416. 2000Media and Information Literacy. UNESCO. http://bit.ly/9YvgqyMcGuinness, D. L. and von Harmelen, F. OWL web ontology languageoverview. http://www.w3.org/TR/owl-features/ 2004..Miller, W.C. (1998). Fostering Intellectual Capital. HR Focus, 75 (1), January1998, 9-10. [Online] Available:http://www.nelh.nhs.uk/knowledgemanagement/km3/knowledge_worker.aspMIT OpenCourseWare. http://ocw.mit.edu/index.htmNThe National Association for Media Literacy Education – NAMLE, USA,http://bit.ly/9nzTbaNissen, M.E. An extended model of knowledge-flow dynamics,Communications of the Association for Information Systems, 8: 251-266,2000The Nielsen App Playbook, December 2009.OObama Links Education Goals, Economic Recovery, Dan Robinson, WhiteHouseOne Gigabit or Bust™. Killer Apps—Proving the Need for One Gigabit, CENIC,2003 232 Глава пета. |
  • 233. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностOslo Manual, 3rd Edition, Eurostat and OECD Publishing, 2005,P thPorat, M.U. The Information Economy. 7 Volume, Office of Telecommuni-cation, USDC, Washington, 1977Prensky, Marc (2001) Digital Natives, Digital Immigrants. Retrieved December2, 2003 from http://www.marcprensky.com/writing/Pyoria, P. The concept of knowledge work revisited, Journal of KnowledgeManagement, 9(3): 116-127, 2005RRECOMMENDATION OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCILon key competences for lifelong learning, 18 December 2006, (2006/962/EC)Rudd, T. Sutch Dan & Facer, K. (2007). Towards new learning networks. :Futurelab. Sharples, M. (2007). Big Issues in Mobile Learning. Report of aworkshop by the Kaleidoscope Network of Excellence, Mobile Learning Initiative,University of Nottingham, 2007SSamir K.C., etc.Projection of populations by level of educational attainment,age, and sex for 120 countries for 2005-2050. World Population Program,International Institute for Applied Systems Analysis (IIASA), Laxenburg,Austria, 2010SIBIS (Statistical Indicators Benchmarking the Information Society), project inthe "Information Society Programme" of the European Commission. 2001-03.Studer R., Benjamins, V., Fensel D. Knowledge Engineering: Principles andMethods, IEEE Transactions on Data and Knowledge Engineering, 25 (1,2),p.161-197. 1998 | Глава пета. 233
  • 234. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”SUGIMOTO , Yoshio. An Introduction to Japanese Society, third edition.Cambridge University Press, 2010. Web published part - Paradigm Shift: FromHomogenous to Class-divided Society. http://japanfocus.org/-Yoshio-Sugimoto/3419Surowiecki, James. The Wisdom of Crowds. Random House, Inc., 2004TThomas, J. C., Kellogg, W. A., Erickson, T. The knowledge management puzzle:Human and social factors in knowledge management. IBM Systems Journal,40 (4), 863-885, 2001.The Total Economy Database. The Groningen Growth and DevelopmentCentre. http://www.ggdc.net/contact.htm and http://www.conference-board.org/regions/region.cfm?regionid=30TURCHETTI, Paolo; Eric GÉRÉ. Education in Europe - Key statistics 2008.Eurostat, EC, 2010Towards Reusable and Shareable Courseware: Topic Maps-based Digital Libraries.http://compsci.wssu.edu/iis/nsdl/UUniversity of Kentucky. Knowledge exchange.http://www.uky.edu/BusinessEconomics/dssakba/kmexch.htmVVeltri , Giuseppe; Alexander Grablowitz, Fulvio Mulatero. Trends in R&Dpolicies for a European knowledge-based economy. EUR 24014 EN - 2009WWinnie, Doug. Design and Develop Disciplines. Adobe Systems, Incorporated,2009 234 Глава пета. |
  • 235. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностYThe Youth in Transition Survey (YITS) - http://bit.ly/bIr00tZZack, M.H. Rethinking the knowledge based organization. Sloan ManagementReview, 44 (4), 67-71, 2003URL-адреси (Web-адреси)Интернет портал на неправителствените организации в България -www.ngobg.infoМеждународен център за приложни изследвания по управлениеНационален образователен портал http://start.e-edu.bg/Национален портал за професионално образование и обучениеhttp://www.vet-bg.com/Официален сайт на Министерството на образованието, младежта инауката http://www.minedu.government.bg/news-home/Официален сайт на Националната агенция за професионалнообразование и обучение http://www.navet.government.bg/Списък на професиите за професионално образование и обучение(СППОО) http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/vocational/spisak_poo_2007.pdfСписък на регулираните професии в Република Българияhttp://regprof.nacid.bg/listprofbg.htmlActive - EU FP7 Project - http://www.active-project.euBusiness Cycle Clock. Наблюдение на България в световната криза:http://bit.ly/coGUw7 | Глава пета. 235
  • 236. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Central Statistics Office, Ирландия - http://www.cso.ie/default.htmCopyleft – http://www.linfo.org/copyleft.htmlThe Creative Class, http://www.creativeclass.com/EduTechWiki - http://edutechwiki.unige.ch/en/Main_PageeduCommons - http://educommons.com/(the) European Institute of Innovation and Technology (EIT) -http://eit.europa.eu/Eurostat -http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/eurostat/home/Federated Media - http://www.federatedmedia.net/authorsForrester Research - http://www.forrester.com/rb/researchThe Free Software Foundation - www.fsf.orgInstitute for Prospective Technological Studies, Joint Research Centre,European Commission - http://ipts.irc.ec.europa.euThe International Labour Organization (ILO) - http://www.ilo.org/global/lang--en/index.htm -OECD Library - http://bit.ly/aAiGQAТhe Ontologies for Education (O4E) Portal. The O4E portal was a collaborativeproject between Winston-Salem State University, University of Pittsburgh andSaint-Petersburg State Polytechnic University. http://o4e.iiscs.wssu.edu/drupal/The OpenCourseWare Consortium - http://www.ocwconsortium.org/The OW2 Consortium. http://ow2.org/view/About/OW2Consortium 236 Глава пета. |
  • 237. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностThe Pew Internet - http://www.pewinternet.org/The Programme for International Student Assessment (PISA) -http://www.pisa.oecd.orgThe Progressive Policy Institute (PPI): Technology, Innovation, and NewEconomy Project, www.ppionline.org, http://www.neweconomyindex.orgStanford Network Analysis Platform (SNAP) - http://snap.stanford.edu/SSRN http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1648168UNU-MERIT , United Nations University - Maastricht Economic and socialResearch and training centre on Innovation and Technology -http://www.merit.unu.edu/Videolectures - http://videolectures.netYahoo! Research - http://research.yahoo.com/ | Глава пета. 237
  • 238. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”ПриложенияПриложение В.1. Списък на институции на национално,европейско и международно равнище, включени внастоящото изследване Списък на институции на национално, европейско и международно равнище, включени в настоящото изследване ВидРеги- Страна/ Град инсти- Наименование Профил он туция Над 10 хил студенти; 40 години България специалност Универ- Икономически Варна "Информатика", ситет университет един от първите ВУЗ-ове с УИЦ в страната Информационни и България Универ- Софийски университет комуникационни София ситет "Климент Охридски" технологии в образованието Един от основните в развитието на е- България Универ- Русенски университет Обучението в Русе ситет "Ангел Кънчев" България; въвежда WebEx Meeting Centеr от 2009 Под ръководството на проф. Георги България Универ- Пловдивски Тотков инициира Пловдив ситет университет проект за стандартизация в е- Обучението 238 Глава пета. |
  • 239. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностБългария Развита система за Универ- Стопанска академия Свищов е-Обучение на ситет "Димитър Ценов" магистърско ниво Съвместно с ЕСМИ координират българскотоБългария Фонд "Научни участие в София Фонд изследвания" към европейските МОМН програми; финансират и национално значими проекти Национални политики за развитие на човешките ресурсиБългария Центърът за развитие в България. София Институт на човешките ресурси Представлява България в програмите за обучение през целия живот на ЕС ЕСМИ осъществява държавното Изпълнителна управление в агенция „Електронни областта на съобщителни мрежи информационните и информационни технологии,България съобщенията и системи" София Агенция информационното Бивша -Държавна общество в агенция за България. информационни Съвместно с МОМН технологии и създават съобщения "Български виртуален университет", 2004 | Глава пета. 239
  • 240. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” ПИК издава през 2004 година изследване за икономика на знанието вБългария Приложни Фонда- България по София изследвания и ция методиката на комуникации Световната банка и нейната специализирана изследователска група Forfás е агенция заЕвропа съвременни Ирландия Агенция Forfás изследования на Ирландия Agder University College, Bergen University College, Nord-TrøndelagЕвропа University College, Консор- The Norwegian Норвегия Stord/Haugesund циум Networked University University College, Sør-Trøndelag University College and University of Stavanger240 Глава пета. |
  • 241. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Седмата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично CORDIS, the Community развитие и Research and демонстрационни DevelopmentЕвропа дейности (2007- Брюксел, Агенция Information Service, 2013) е насочена Белгия Седма рамкова към изграждане на програма на интегрирано Европейския съюз Европейско изследователско пространство; Приоритет "Информационни и комуникационни технологии"(ICT) МеждународнаЕвропа Буда- Асоци- the European Distance асоциация по пеща, Унгария ация and E-Learning Network дистанционно и електронно обучение OECD анализи и прогнози в областта Organisation forЕвропа Париж, на образованието и Институт Economic Co-operation Франция ИКТ; OECD and Development Communications Outlook Статистическа информация за страните членки наЕвропа Люксем- ЕС, вкл. Институт EUROSTAT бург информация за формално и неформално образование в ЕС | Глава пета. 241
  • 242. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Издава стандарти за ИКТ- компетенции наПо света Париж, Органи- учители и UNESCO Франция зация преподаватели в условията на икономика, базирана на знания Основни статистически показатели както за Вашинг-По света дадена страна, така тон, Два World Bank и за региони. Колумбия, института Методология за САЩ изследване на икономика, базирана на знания Образователно подразделение наПо света ACM, Асоциацията по Ню Йорк, Асоци- http://www.acm.org/e изчислителна САЩ ация ducation техника и обработка на информацията ADL Co-Lab Hub - съвместна Алексан- The Advanced лаборатория заПо света дрия, Лабора- Distributed Learning Co- изучаване и Вирджи- тория Laboratory (ADL Co-Lab създаване на ния, САЩ Hub) стандарти в областта на е- Образованието242 Глава пета. |
  • 243. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност CRA е асоциация на повече от 200 катедри по Вашинг- компютърни науки,По света The Computing тон, Асоци- компютърно Research Association Колумбия, ация инженерство и САЩ CRA информатика (или свързаните с тях науки) в Северна Америка Дигитално крайбрежие (Калифорния) - Лос изследвания иПо света Анджелис, Фонда- Digital Coast анализи на Кали- ция Foundation (DCF) влиянието на форния, дигиталните САЩ технологии върху изкуството, науката и образованието Пало Алто, Изледвания на TomorrowsПо света Кали- Универси Professor - теория и Stanford University форния, тет методология на висшето САЩ образование и ИКТ MITOpenCoursware - проект на университета, Бостон, подкрепен отПо света Маса- Универси Massachusetts Institute Националната чузетс, тет of Technology (MIT) научна фондация за САЩ свободно разпространение на образователни онтологии | Глава пета. 243
  • 244. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Над 38,000 бакалаври и магистри; 94По света Талахеси, бакалаварски и 200 Универси Флорида, Florida State University магистърски САЩ тет програми; 17 колежа; специализации по дигитални медии Learning and Teaching Centre -По света центърът, който е Норт Райд, Универси Macquarie University създал един от най- Австралия тет добрите продукти за е-Обучение, LAMS Създателите на Moodle, най-По света популярната Нова Фонда- Moodle система за е- Зеландия ция Обучение - http://www.elearnin g.org.nz/ research and advances practice inПо света The Canadian Network both open and Канада Агенция for Innovation in distance education Education and the use of educational technologiesПо света Institute of Information Дирекция по е- Тайван Институт Industry Образование244 Глава пета. |
  • 245. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностПриложение 1.1. Структура на програмата за обучениепрез целия живот на Европейската комисия | Глава пета. 245
  • 246. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Приложение 1.2. Сравнително изучаване на България иИрландия и готовността на двете страни за к-икономика Бълга- Ирлан-Основни показатели рия дияНаселение, в милиони, към 2008 7,60 4,50БВП на глава от населението (PPP $), 2008 12 322,00 42 110,00Абонати на мобилни телефони, на 100 138,30 120,70човека, 2008Потребители на Интернет, на 100 човека, 34,90 62,502008Скорост на широколентов Интернет (Mb/s), 378,50 154,60на 10000 човека, 2008Получени патенти от USPTO / на мил. 2,10 37,30население, 2008NRI - Индекс на готовност за използване Място Мястона дигиталната мрежова средаГодина на изследване (брой страни)2009-2010 (133) 71 242008-2009 (134) 68 232007-2008 (127) 68 23Индекс на глобална конкурентноспособност 76 25Компоненти на бизнес средата 61 18Пазарна среда 88 261.01. Наличност на рисков капитал 71 391.02. Развитие на финансовите пазари 110 291.03. Наличност на авангардни технологии 107 34 246 Глава пета. |
  • 247. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност1.04. Състояние на развитието на обединенииновационни звена (клъстери, паркове и 108 28др.)1.05. Тежест на държавното регулиране 82 741.06. Обхват и ефект от данъчното облагане 81 261.07. Обща данъчна ставка, 2008 34 221.08. Необходимо време за стартиране на 61 41нов бизнес, данни към 20091.09. Брой процедури и документи за 13 13стартиране на нов бизнес, данни към 20091.10. Интензитет на местната конкуренция 66 491.11. Свобода на словото 90 14Политическа и регулаторна среда 104 152.01. Ефективност на правната система 112 282.02. Законова база на ИКТ 43 292.03. Независимост на съдебната система 108 92.04. Защита на интелектуалната собственост 109 162.05. Ефективност на правната база при 116 30уреждане на спорове2.06. Ефективност на правната база при 105 24третиране на подзаконовите актове2.07. Право на собственост 110 152.08. Брой процедури за изпълнението на 80 1даден договор, данни към 20092.09. Време за изпълнението на даден 68 60договор, данни към 20092.10. Ръст на индекса на конкурентност 82 1Инфраструктура 35 183.01. Брой телефони, данни към 2008 42 163.02. Защитени Интернет сървъри, данни 57 16към 2008 | Глава пета. 247
  • 248. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”3.03. Производство на ел.енергия, към 2006 38 333.04. Наличие на учени и инженери 88 123.05. Качество на научноизследователските 75 16институции3.06. Брой новоприети студенти 42 263.07. Разходи за образование 66 353.08. Достъпност на дигитално (цифрово) 65 47съдържание3.09. Широколентов Интернет 6 19Показатели за готовност 92 27Индивидуална готовност 47 284.01. Качество на образованието (природни 56 24науки и математиката)4.02. Качество на образователната система 82 84.03. Информираност на клиента/купувача 82 244.04. Цена на локални телефонни разговори, 20 9220084.05. Месечен абонамент за локални 99 118телефонни разговори, 20084.06. Стационарни широколентови тарифи,2008 39 214.07. Тарифи за ползване на мобилентрафик, 2008 111 384.08. Тарифи за ползване на фиксирани 80 52телефонни линии, 2008Готовност на бизнеса 93 105.01. Степен на обучение на персонала 126 155.02. Наличие на местни институции за 73 25изследвания и преквалификация 248 Глава пета. |
  • 249. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност5.03. Качество на институтите за обучение по 92 19мениджмънт5.04. Разходи, отделяни от компаниите за 94 21научноизследователска дейност5.05. Сътрудничество между бизнеса и 102 13университетите в областта на НИД5.06. Тарифи за бизнес телефонни 72разговори, 2008 765.07. Месечен абонамент за бизнес телефон, 1062008 925.08. Качество на локалните доставчици 73 215.09. Внос на ИКТ услуги, 2008 59 15.10. Наличност на нови телефонни линии 80 53Готовност на правителствените институции 98 586.01. ИКТ като приоритет на правителството 114 636.02. Правителствени обществени поръчки 97 59на авангардни ИКТ6.03. Значението на ИКТ за правителствената 89 56визия за бъдещетоПоказатели за приложимост на ICT 57 26Индивидуално ползване на ICT 47 287.01. Брой абонати на мобилни услуги, 2008 12 287.02. Притежатели на персонални компютри, 60 1920087.03. Абонати на широколентов Интернет, 43 2920087.04. Интернет потребители, 2008 51 277.05. Достъп до Интернет от учебните 52 47заведенияИзползване на ICT от бизнеса 87 21 | Глава пета. 249
  • 250. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”8.01. Преобладаващ дял на чуждестранните 104 27лицензи на технологии8.02. Усвояемост на съвременни технологии 107 32на фирмено ниво8.03. Капацитет за иновации 73 308.04. Степен на използване на бизнес 46 31интернет8.05. Износ на креативни продукти, 2005 62 288.06. Обществено полезни патенти, 2008 36 238.07. Износ на високотехнологични 51 10продукти, 2007Използване на ICT от правителствени 61 35институции9.01. Успешна правителствена политика в 111 64областта на промоцията на ИКТ9.02. Индекс на правителствени онлайн 44 28услуги, 20099.03. Използването на ИКТ и ефективност на 99 40правителството9.04. Присъствие на ИКТ в държавните 61 30институции9.05. Индекс на е-Участие, 2009 38 26 250 Глава пета. |
  • 251. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностПриложение 1.3. България по пътя на икономика назнанието – SWOT-анализСилни страни Слаби страни> Запазване на стремежа за > Нисък процент на хората,получаване на по-високо включени в учене през целияобразование живот.> Изградена високоскоростна > Ниско заплащане на интелект-(широколентова) комуникационна уалния труд.магистрала. > Нерешени въпроси с авторските> Ядро от ИКТ фирми, които са права и тяхното прилагане наносители на нови информационни практика.и комуникационни технологии > Откъсване на образованието от> Развита мрежа от учебни потребностите на практиката и назаведения практиката от образованието> Бързо приемане и прилагане на > Липса на единна програма замобилните технологии от развитие на икономика, базирананаселението на знанието.Възможности Опасности> Нови пазари. > Понижаване на нивото на> Нови продукти, услуги и математическо, компютърно итехнологии, базирани на ИКТ. езиково образование.> Все още – атрактивно ниво на > Продължение на процеса назаплащането за дейности, „изтичане на мозъци”свързани с оутсоурсинг. > Липса на наукоемки> Възобновяване на производства в създаваните малкикооперирането с Централна и и средни форми.Източна Европа. > Слабо използване на средствата,> Изграждане на съвместни предоставяни от Европейскияпроизводства със страните с бързо съюз.развиващи се икономики (като > Все още – ниска производи-Китай) за навлизане в нови пазари. телност на труда> Ефективно прилагане на > Увеличаване на външния дългкирилицата в глобалния свят | Глава пета. 251
  • 252. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Приложение 2.1. Препоръчителна модулна структура заприложение на ИКТ в образованието 252 Глава пета. |
  • 253. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностПриложение 3.3. Модулни програми за обучение в ЛогМен | Глава пета. 253
  • 254. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Приложение 4.1. Кооперирана интелигентност и общатеория на интелигентността 254 Глава пета. |
  • 255. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностПриложение 4.2. Фактори и показатели за определяне наготовността за споделяне на информация и знания Коопериране на двойка агенти в даден клъстер Група 1: Фактори, свързани с техническото осигуряване Показатели от първа група Показатели за притежавани електронни KW1 KW2 устройства (e-Widgets) Настолни компютърни системи, брой 3 1 Преносими компютри, брой 2 1 Външни памети, капацитет, GB 500 300 Аудио техника , брой 2 2 Видео техника, брой 2 1 Мобилни телефони, брой 1 2 Група 2: Фактори, свързани с комуникационната инфраструктура Показатели от втора група Показатели на широколентовия Интернет KW1 KW2 Скорост на Download, Mbps 11 3 Скорост на Upload, Mbps 6 1 Група 3: Фактори, свързани със създаването на дигитално съдържание Показатели от трета група (месечна оценка) Показатели за електронно (дигитално) съдържание KW1 KW2 или e-Content Обем информация, съхранявана на локалния компютър, GB 1200 300 Обем информация, съхранявана на външни сървъри (cloud computing), GB 200 7 | Глава пета. 255
  • 256. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Обем на входящия трафик на пощенските сървъри, MB 500 20 Обем на изходящия трафик на пощенските сървъри, MB 15 2 Брой изпратени кратки съобщения в Twitter 12 27 Брой изпратени кратки съобщения в IM 0 43 Брой блог-публикации 33 4 Аудио файлове, Uploading (музика, запис на учебен м-л и др.), MB 9 31 Аудио файлове, Downloding (музика, запис на учебен м-л и др.), MB 11 60 Видео файлове, Uploading (музика, запис на учебен м-л и др.), MB 120 30 Видео файлове, Downloding (музика, запис на учебен м-л и др.), MB 60 97 Графически файлове, Downloding (снимки, илюстрации), MB 7 20 Графически файлове, Uploding (снимки, илюстрации), MB 12 5 Дигитални документи, таблици, Uploding (doc, docx, xls, xlsx, pdf), MB 7 2 Дигитални документи, таблици, Downloding (doc, docx, xls, xlsx, pdf), MB 5 2 Група 4: Фактори, свързани с продължителността и начина на използване на мобилни устройства Показатели от четвърта група (месечна оценка) Показатели за тарифни планове и видове мобилни KW1 KW2 приложения Брой минути мобилни разговори 100 300 Брой изпратени кратки съобщения SMS 6 15256 Глава пета. |
  • 257. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност Брой мобилни софтуерни приложения 12 4Група 5: Фактори, свързани с видимостта на даден к-специалист в социалните мрежи Показатели от пета група KW1 KW2 Брой регистрирани домейни 10 1 Брой Интернет адреси (URLs), открити от Google в Интернет, при задаване като ключови думи имената на потребителя (реални и виртуални) 630 12 Процентно разпределение на видимите материали на английски 78% 22% Процентно разпределение на видимите материали на български 9% 60% Показатели за оценка на професионалната мрежа Брой регистрирани к-специалисти 5 5 Брой на споделящите 3 3 Брой пасивните потребители (получатели) 2 2 Брой на дъгите, образувани от двойките „споделящ- приемащ” информацията 8 8 Показатели за персонална оценка Ниво на експертиза (0-100) 90 38 Ниво на налично свободно време за споделяне (0-100) 25 50 SWI (0-100) 75 100 | Глава пета. 257
  • 258. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика”Приложение 5.1. Многослойна архитектура на системаkAir4U 258 Глава пета. |
  • 259. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентностПриложение 5.2. Структура на Web-базирана система за персонификация на обучението | Глава пета. 259
  • 260. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Публикации на доц. д-р Стефан Дражев по темата 1. Проблеми при изграждане на разпределени многомашинни мрежи за висшето образование в България. Кандидатска (докторска) дисертация, СНС, УНСС, София, 1981. 2. Участие в национални и международни изследователски проекти: a. Пакет приложни програми за обучение на икономисти. Международен проект в рамките на научното сътрудничество на страните, членки на СИВ. Участие на България (водещ университет – ИУ, ВИНС), СССР (МЭСИ), ГДР (Дрезденски политехнически университет), Унгария(Университет по технологии и икономика, Будапеща) . 1985- 1986. Ръководител на проекта. b. International Master of Business Programs. TEMPUS Project. Main Coordinator – BAS; Отговорен за магистърската програма по „Информатика”, 1995. c. Бизнес и финансова информация в Интернет. Лятна школа под егидата на Reuters-България и Фондация „Отворено общество”, юли 1996. Ръководител на проекта. d. New Bulgarian Generation – Education and Training on the Internet. Phare Democracy Programme. Delegation of EC. 1998-99. По тази програма са обучени безплатно над 1200 млади хора за работа с Интернет. Ръководител на проекта и преподавател. e. ELE4ALL – Effective Learning Environment for All. International Summer School. LogMan Graduate260 Глава пета. |
  • 261. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност School. LogMan Association for Education and Science. 2004-2008. In Co-operation with WES, Belgium. Ръководител на проекта и преподавател. f. Information Systems and Multimedia in Education. 2006-2008. Project No 221927-IC-1-2005-SI- ERASMUS-MODUC-4. Ръководител от българска страна. g. Проект „Регионална иновационна стратегия на Североизточен район за планиране” (РИС на СИРП), изпълняван по 6-та Рамкова програма на Европейския съюз, направление „Изследвания и иновации”. Фокус група за обучение и иновационна култура. 92 с., Регионална Агенция по предприемачество и иновации, Варна, 2007, www.htbi-varna.org h. Защита на банкови транзакции. ИУ-Варна. Фонд „Научни изследвания. 2009-2010. Проект № 1/2009 Ръководител на проекта. 3. Монографични изследвания: a. FolkXplorer – Advanced Information Technologies in Bulgarian Cultural Tourism (in English; Editor and one of the authors; Bulgarian Ministry of Industry; 362 p., July 2003). 4. Статии: a. Europe of Knowledge 2020: Развитие на изследванията и иновациите, базирани в европейските университети. Известия на ИУ-Варна, Кн. 3, 2004, стр. 77-80. Research and Development of Innovation, Based at European Universities. Transactions of Varna University of Economics, Varna, Bulgaria (in Bulgarian), Vol. 3, 2004, pp.77-80; b. Виртуални образователни среди, базирани на софтуер с отворен код. Известия на ИУ-Варна, Кн. 2, 2006 | Глава пета. 261
  • 262. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” 5. Доклади от национални и международни конференции: a. Information Industry in Bulgaria. Keynote Speaker, ACMBUL International Conference on Information Systems and Market Economy, 1992, 12 p. (in English). b. The New Bulgarian Generation and Educational Web Sites Competition. ThinkQuest Conference, Tarrytown, NY, 9 pp., 1999. c. LogMan K-Division, EU International Conference Europe of Knowledge 2020, April 24-28, 2004, Liege, Belgium ,12 p. (in English). http://sd.bultima.net/SteDra2/e-library.htm d. Digital Technologies and Bulgarian Heritage, EU Conference, Gtazt, Austria ,May 7-9, 2004, (co-author; in English). e. OBIS – Business Information Systems in Varna University of Economics, Brusseles, Belgium, FP7 Proceeding, 8 p., April 2008 f. Съвременни Интернет технологии за приобщаване на българските МСП в Европейското пространство, доклад на Международната конференция в ИУ- Варна, 12 с., Май 2008 6. Учебници и учебни помагала: a. ELEs4ALL – Internet Based Materials of Effective Learning Environment, LogMan International Summer School (in English). Varna, Bulgaria (in Co-operation with WES, Belgium) b. Internet Programming Guide. Web Locator. 2004 7. Интернет сайтове и електронни издания: Разработване на система за смесено обучение “6Plus” –262 Глава пета. |
  • 263. Социални Интернет мрежи и кооперирана интелигентност a. С използване на свободен софтуер Mambo 2004- 2006, http://www.bultima.net/bambo; b. С използване на платформата за колаборация на Google за съвместна работа до 500 студенти за LogMan като партньор на ИУ-Варна, 2007-2010, https://www.google.com/a/bultima.net c. С използване на безплатната платформа на Microsoft , 2008-2010, http://logman.tech.officelive.com/default.aspx d. С използване на платформата за колаборация и онлайн управление на знания PBworks, 2009-2010, http://1styearinfo.pbworks.com/ e. С използване на платформата за кратки съобщения Twitter, 2009-2010, http://twitter.com/6plus4u Разработване на Web-сайт за представяне на българските достижения в областта на образованието и културата в Интернет – www.bultima.net – 2003-2006 Разработване на Web-сайт за провеждане на международната лятна школа “Effective Learning Environments for All (ELEs4ALL), August 12-20, 2004, LogMan Association for Education & Science Project LMAESP2003-1- 12: http://academy.bultima.net/summer/ELEsAbout.htm ThinkQuest Bulgaria – консултант на ученически отбори за разработване на образователни сайтове за участие в международния конкурс ThinkQuest - 2000-2002 www.thnikquest.org Разработване на социален сайт за студентите от ИУ-Варна; сайтът е апробация на някои от идеите за кооперирана интелигентност в Интернет, 2008-август 2010: http://stedranet.ning.com/ и http://grou.ps/stedranet - от септември 2010. | Глава пета. 263
  • 264. ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА Катедра „Информатика” Разработване на информационен сайт за Седма рамкова програма, 2007-2009 - http://fp7-bg.info/ Разработване на електронна библиотека на автора в Интернет, 2009-2010: http://issuu.com/stedranet Електронна публикация: Asymmetric Information and Social Web, 494 посещения, http://issuu.com/stedranet/docs/assymmetricworldandweb/1 Електронна публикация: e-Learnig Free/Open Software Tools Survey, 10217 посещения, http://issuu.com/stedranet/docs/issuictedu/1 Разработване на личен Web-сайт за представяне в Интернет http://sd.bultima.net/SteDra2/ - 2005 Разработване на сайтове на културни и обществени институции, 2008-2010: a. Интернет портал за българите по света: http://portal-bg1.ning.com/ b. Интернет клуб „Вековете на Атанас Буров”: http://uvalieviburov.ning.com/ c. Електронно издание в Интернет на списание „Простори” с гл. редактор Панко Анчев: http://prostori.ning.com/ Разработване на семеен Web-сайт за социализация в Интернет, Digital Shadows: http://www.drazhev.com/ 2009- 2011 Елетронна публикация на изследването: http://issuu.com/stedranet/264 Глава пета. |