Velikenski zaici

Великденските зайци Кой носи на децата великденските яйца

Възкресение – нови вярвания и езически обичаи от древни времена

По традиция в някои държави ще посрещнат Възкресение с великденски зайци. Те са се появили в честването на християнския празник от смесването на новите вярвания и езическите обичаи от древни времена.

Преди векове древните германски племена посрещали пробуждането на природата от зимния й сън с пищни пролетни тържества.

Централна роля в техните ритуали играел именно заекът. Той бил смятан за приносител на обновлението в природата.

Заекът се свързва с името на древна богиня – Остара /Естера, Еостер/.

Остара е германска богиня на плодородието и пролетта /Еостер на английски/.

Тя е лунна богиня, чийто символи са заекът и яйцето, представляващи плодородието. Яйцето - това е Космическото Яйце на сътворението, а заекът е символ на луната (образът на когото виждаме в пълната луна).

Празненствата на богинята се чествали по време на първото или второ пълнолуние след Пролетното равноденствие. Това е времето, когато настъпва пролетта, обновяването и прераждането на Природата.

Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богинята Естера. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца!

Една от най-интересните легенди, свързани с дългоушкото е следната:

Когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус носел със себе си зайче. По едно време кръстът паднал на земята. След малко се чул детски писък. Оказало се, че кръстът затиснал зайчето и то умряло.

Трогателният плач на момчето накарал Иисус да се обърне и въпреки мъките си докоснал животинчето, като му направил кръстен знак. Зайчето оживяло и изплашено побягнало.

Вярването, че заекът е донесъл великденските яйца, не е чак толкова отдавна - преди най-много 200 години.

Преди това яйцата били донасяни от кукувицата, петела, или от лисицата.

За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата.

В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания.

Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

Оттогава фигурките на бързоногото животно са неотменен участник във великденските празненства.

Неговите разнообразни форми и превъплъщения са събрани в Музея на великденските зайци в Мюнхен .

Сега заекът е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.

Вълнението на дечицата около появата на великденските зайци на празника е също толкова голямо, колкото и това към Дядо Коледа.

Дори някои вярват, че ако са послушни зайчето ще им остави кошничка, пълна с лакомства и шарени яйца. Но първо тя трябва да се намери из градината, скрита в храст или в цветя.

Честит Великден на всички! Нека Великденският заек ви донесе много приятни изненади и пълна кошничка с шарени яйца!