Еньовден
Празник на умиращото
и раждащото се
слънце
Автор: Росица Милева

Посвещавам на двете си дъщери - чародейки Яна и
Ралица, открили способността да носят радост и надежда
на хората: едната с име, означаващо река, посветила се
на изкуството на лекаря, другата с име на цвете и
съзвездие, носеща в сърцето си магията на музиката.

Еньовден е български народен
празник, който се чества на 24 юни
всяка година.
Според народните
вярвания на
Еньовден започва
далечното начало
на зимата – казва Денят се нарича още Среди
се „Еньо си лето или Ден на слънцето,
наметнал кожуха защото съвпада с лятното
да върви за сняг“. слънцестоене. Познат е още
като Яневден, Иванден,
Ивъндън, Иван бильобер
или Драгийка.

Християнският празник
На 24 юни църквата чества денят на
рождението на Йоан Кръстител.
Заченат с Божията намеса,
Св. Йоан, наречен Кръстител
или Предтеча, се ражда
няколко години преди Иисус
Христос, за да прокара пътя
на неговото учение сред
юдейския народ. Той пръв
започва покръстването на
юдеите във водите на река
Йордан.

Народните вярвания
В народните схващания Еньовден бележи
средата на лятото. В този ден „св.Еньо започва да
кърпи кожухчето си”, а Слънцето става по-рано от
всякога.
В ранни зори небесното светило се обръща три
пъти и започва вихрен танц. То „трепти“, „играе“ и
който види това, ще бъде здрав през цялата година.
Сетне, уморено от играта, се къпе в реките и
езерата. То седи на небето по-дълго, къпе се в жива
вода и така, осветено и огнено, се обръща на
другата страна. Оттогава дните започват да стават
по-къси, а нощите – да нарастват.

Слънцето лудее в танц
За сбогуване с еньовденското слънце всички
трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев,
за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе
си, миейки се преди път.
Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки
трябва да се обърне с лице към него и през рамо да
наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът
ще бъде здрав през годината, а очертае ли се
наполовина - ще боледува.

Нощта срещу празника
В нощта срещу се смята за времето, в
празника което се разрушават
пространствените и
времеви граници между
горния и долния свят,
когато действат
различни
свръхестествени
същества - самодиви,
вампири, паднали от
небето змейове. Нощта
срещу Еньовден до
изгрева се мисли за
благоприятна за
различни заклинания.

Скритото имане
Има поверие, че в
нощта срещу
Еньовден небето и
земята се отварят и
там, където има
заровено имане (пари
таласъмлии), излиза
син пламък. Който го
види, трябва да метне
дрехата си отгоре или
да провре нещо под
пламъка. Тогава
парите излизат и
могат безопасно да
бъдат взети.

Сънищата са пророчески
От прастари
времена е
вярването, че
нощта преди
Еньовден е най-
подходяща и за
гадания. Сънищата Точно преди изгрев-
тогава са
пророчески, а слънце цъфти приказното
небето се отваря за цвете разковниче. То
магии. Билките са притежава силата да
най-целебни, отваря всичко заключено
водата има и да лекува неизлечими
животворна сила, болести.
цветята ухаят най-
силно.

Силата на водата
Особена магическа сила
придобива и водата. За
лечение и гадаене, при
залез слънце се взима от
чист сладък извор
\"мълчана вода\", налята
при пълна тишина, за да не
се погуби от човешки глас
магическата й сила.

Звездите
• На Еньовден небесните светила
полудяват. В полунощ срещу празника
небето се отваря и стават чудеса.
Звездите слизат на земята и се къпят в
застиналите вълни на морето.

Според поверието в
тази нощ магическите
създания се влюбват в
хора: змейовете - в
девойки, а
самодивите - в юнаци.
Особено привлекателна
за тях е музиката на
овчарския кавал. Но
тези страсти са пагубни
за простосмъртните.

По първи петли
Народът вярва, че на
Еньовден първи обират
лековитата роса
ранобудните магьосници и
вещици. На 24 юни те
стават по първи петли.
Злите старици се
развихрят, защото денят е
най-удачен за правене
черна магия. На Еньовден
хващат всички видове
уроки и други заклинания
от традиционния
репертоар на тъмните
сили.

В нощта на умиращото и раждащото се
слънце различните треви и билки
придобиват най-голяма лечебна сила, която
изчезва с изгрева му.
Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени,
врачки, баячки, лечители и магьосници берат
билки, които използват за лек и магии през
цялата година.

Набраните за зимата билки
трябва да са 77 и половина - за
всички болести и за \"болестта
без име\".
Събраните в потайна доба преди изгрев
чер трън, еньовче, вратичка и комунига,
иглика и маточина се използват за лек
през цялата година. Билките се вият на
венци и се разпределят на Св. Врач,
отбелязван на 1 юли.

Еньовският С тревите и цветята, набрани
венец на празника, се увива голям
еньовски венец, през който се
провират всички за здраве.
Той също се запазва и се използва за лекуване. С
билките от него според народните вярвания се
лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове,
правят се магии за любов и омраза.

Традиции
На Еньовден се гадае за здраве, женитба и
плодородие. Прави се обичая напяване на китки
или пръстени по същия начин, както и
ладуването. В някои краища в този ден момите,
ергените и децата ходели по ливадите и се
търкаляли в росата, за да са силни и
жизнерадостни. Къпели се в реки и извори, в
които и слънцето е умило лицето си, за да са
весели и щастливи. Девойките изнасяли навън
чеиза си, за да го погледне и благослови
слънцето. Младежите палели огньове и ги
прескачали, за да силни и жизнени. Жените и
мъжете се качвали по баирите, гледали сенките
си и гадаели дали ще са здрави през годината.

За Еньовден е характерно „грабенето“
(краденето) и „маменето“ на
плодородието от нивите и добитъка.
Жени баятелки или
магьосници отиват на
чужда нива, събличат се
голи и извършват
различни ритуали. Тогава
стръковете на нивата им
се покланят. Прав остава
само един стрък и това е
царят на нивата. Тогава
магьосницата го откъсва
и го носи на своята нива
или на нивата на този,
който е поръчал
„краденето“. Вярва се, че
с царя тръгва и
плодородието на нивата.

За предпазване от такова „открадване“, срещу празника
стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите
ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.
Понякога стопаните в нощта срещу Еньовден отиват на
нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от
природните сили са породили още един ритуал — забраната
да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е
„хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще
порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на
празника му, а е отишъл да работи.

Магиите
Прави се и бяла магия за любов и
здраве. Възможно е да се завърти
главата на някой момък с любовен
талисман. Ревниви девойки извършват
ритуал за раздяла на либето си от своя
съперница.
“Радо ле, магьоснице ле!
Ново е гърне купила,
Турнала й билки да вари
Варила и наричала:
Омано, омай ми либе!
Въртиго, завърти либе!”
Пустата дюлюлянката,
Дюлюлянко, задели либе
от пътя, от кръстопътя.
При мене либе да дойде
Двамата да се земиме.”

Ладуването
Срещу Еньовден всяка
мома увива китка. В някои
райони на България правят
толкова китки, колкото са
членовете на семейството.
Момите се събират в една
“честита” къща /всички в
дома са живи и здрави/.
Донася се от извора или
реката “мълчана вода”. Тя
се оставя на керемидите
“да види звездите”. В нея
се слагат китките с
пръстените.

На заранта момите се събират пак
и избират “Еньовата буля”.

Булята е момиченце
— изтърсак
(последно на
майка). Обличат го
като булка, слагат
му и накити, но
булото е червено.
Четири моми
грабват булята и я
разнасят из селото.

Като обикалят, момите пеят. Когато
стигнат до кладенец, спират и играят “на
хоро”. После се връщат в къщи, сядат в
кръг на двора, донасят медника с китките
и Еньовата буля с вързани очи започва да
ги вади и нарича.

Наричанията са най-разнообразни, шеговити,
в стила на гатанката.
Одрана крава през
село реве, извади,
момне, маламен
пръстен. /гайдар/
Пет на нива, пет на
лозе и петнайсет
просо жънат. /момък
от голямо семейство/
Гривни звекат под възглаве,
бръкни, булке, извади пръстен.
/златар/
Жълта дуля недозряла,търси
място где да падне. /стар ерген/

И така се пеят множество прокоби за богатство и
бедност, за щастие и нещастие в женитбата. След
това момите се гощават и играят на хоро.

В Русия, Белорусия и Украйна празникът се нарича
Иван Купала.
През нощта срещу празника не се спи, защото
ходят магьосници и самодиви. Девойките пускат
в реката венци със свещи и пръстени и също
гадаят кога и за кого ще се омъжат.

На този празник вярващите прескачат
огньове и се къпят в реката. Те смятат, че
така ще се прочистят от греховете си и ще
се радват на добро здраве.

Корените на празника
 Според акад. Михаил Арнаудов трябва да
търсим корените на Еньовден още от
дохристиянските обреди, свързани с богинята
Fors Fortuna и нейния знаменит оракул в
Древния Рим.
 Подобни обичаи има и при гърците. Някои
учени смятат, че българите са заели
празника от тях през ХІІ век.
 Но навсякъде ритуалите са свързани със
слънцето, огъня, водата и билките.

Еньовден е най-дългият ден в годината,
изпълнен с надежда и вяра в добрите
сили на природата, ден за прозрения и
равносметка. Човек е част от Вселената
и като всичко в този свят е подвластен
на космическите закони. Както Слънцето
спира на този ден в небето, за да огледа
Земята, така и човек трябва да спре своя
бяг, да се огледа около себе си и най-
вече в себе си, да си даде сметка какво
добро и лошо е сторил през това време и
по какъв път да продължи по-нататък.

На Еньовден, най-виталния ден
през годината, да спрем
надпреварата с времето, да
откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да
извървим пътя до края на
годината.
Росица Милева
СОУ “Трайко Симеонов”
гр. Шумен