Nestinari

Танц върху жарава Нестинарският празник по българските земи Автор: Росица Милева

Нестинарството - ходене върху жар с боси крака, се е родило още преди Христа, като езически ритуал, изпълняван от древните траки.
С танцуване върху жарта, изпаднали в транс, те посрещали настъпващото лято, възхвалявали името на бог Слънце, който носил със себе си огъня, и го молели да ги дари със Здраве, Успех и Плодородие през годината.

Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали.
Те отъждествяват виковете и възгласите "их" и "ех", които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието "иакхе" на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието "нестинари" от гръцкото "анастеназо" (възклицавам, дишам).

Нестинарската обредност обхващала почти цялата територия на югоизточна Тракия, като това включва България - Странджа планина (село Българи, с.Резово, с.Бродилово и др.), Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.) .

След покръстването на българите и приемането на християнството за официална и единствена религия, ритуалът замира анатемосан от църквата, забранен като ерес.
Минават векове и хората, ходещи върху жар, на които по ходилата им няма и следа от изгаряне, потънали в забрава в митовете и легендите .

Но през 14 век, България е превзета от османлиите и поставена под тяхно управление. Населението на България е било насилствено претопявано, селата и градовете опожарявани и по-късно те изчезвали. Такава е съдбата и на българското селце Българи в Странджа, най-важното за нестинарите място.

Със сетни сили тя влязла боса и раздърпана, взела единствената оцеляла и недокосната от огъня икона на „Св.Константин и Св.Елена” и я изнесла преминавайки и поклащайки се сякаш изпаднала в транс през пламтящите въглени. За изненада на хората, които я видели, по нея нямало и следа от изгаряне.
След като турците нападнали и разграбили с.Българи, го подпалили. Една възрастна жена видяла, че заедно с къщите гори и параклиса.

От тогава нестинарството се възражда.
Като покровители и пазители на нестинарите се смятат Св.Константин и Св.Елена, като обредния ритуал се извършва основно на техния празник - 21, 22 май (по старо) или на 3, 4 юни (пo ново).
Нестинарите вярват, че тези светци ги закрилят и водят през огъня във върховния момент. С тяхната икона в ръце нестинарите играят върху жаравата. Изпълнителите на огнения обред се смятат за посредници между светците и хората.

В цялата обредност на нестинарския празник, обаче, не участват християнски свещеници.
През вековете църквата ту е заклеймявала празника като “езически”, ту е проявявала търпимост към него. Църквата “Св. Св. Константин и Елена” в село Българи

Дарбата
Смята се че, нестинарството е Харизма, която сама намира избрания и достойния човек.
” За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш, трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена.”, казват нестинарите.

До върховния момент на празника - играта върху жарава на босоногите нестинари , се стига след продължителна обредна подготовка дни преди празника. Те преминават през свои ритуали за духовно и телесно пречистване – с пости, с уединение и вглъбяване. Така те постигат духовен контакт със своите покровители - светците Константин и Елена. Подготовката

Древен култ към извори и дървета е вплетен в приготовленията за нестинарския празник.
Дълго преди самия ден селяните излизат да почистят свещения извор – аязмо, както го наричат странджанци. С неговите води се “къпе” нестинарската икона, селяните мият лицата си и пият от водите му за здраве.
При аязмото най-често се извършват и обредните жертвоприношения – курбан с варено месо и обредни хлябове. А край трапезата се играят хора и тече празничното веселие.

При свещения извор се вдига и нестинарската “столнина” – малък параклис, посветен на Св.Св. Константин и Елена. В този параклис, наричан също и конак, се съхранява свещеният нестинарски тъпан.

За празника се избира икона, която предварително се измива символично с вода от свещения нестинарски извор.
После “обличат” иконата със специална “риза” – украсена с везмо калъфка от плат, окичват я с гердани от сребърни и златни монети. В конака При аязмото

Пътят
Рано сутринта нестинарите водят процесията, която изнася иконите до близкия до селото свещен извор. В шествието се включват всички жители и гости. На извора се освещават иконите и се играе хоро под звуците на тъпан и гайда.

Поднасят се жертвени дарове и се извършва ритуалът “смиване” с аязменска вода. Вярва се, че на този ден тя е най-лековита и че точно в този ден се “отварят” всички аязми в Странджа. Всеки налива вода от аязмата. Пълните съдове се подреждат до иконата и в тях се поставя босилек. Водата и босилекът се носят вкъщи “за здраве”. Пристигайки на самото място, хората от се отправят към специално одърче, поставят иконите на полицата и ги целуват. Пред тях поднасят даровете – пари, кърпи, обредни хлябове.

След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село, а нестинарите се прибират в малкия параклис, /конак/. В него се пазят иконите.
Там нестинарите седят до вечерта и слушат ритъма на тъпан. От този точен ритъм те изпадат в транс.

Огънят
В същото време, докато нестинарите са в конака, на площада на селото се пали огън. Той се поддържа цял ден от най-стария нестинар, който вече не играе. На свечеряване започва да се разстила, за да се получи жаравата.
Огънят гони злите духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по силни и по спокойни.

В състояние на “прихващане”, нестинарите определят кога точно да тръгне шествието, при което се спазва строг ред на вървящите: най-отпред върви eпитропът и три момчета с иконите. Непосредствено след тях вървят нестинарите. Следват ги музикантите и накрая - останалите участници в обредното шествие.
Вече по тъмно пред малката сграда на конака, където е нестинарката, се събира цялото село. За нестинарите от особено значение е привеждането в транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Това състояние се обозначава с думата "прихващане".

В жаравата първи стъпват най-старите и опитни нестинари, които в началото я обикалят три пъти, след което я минават на кръст. След това започва и истинския танц, отново сред ритъма на тъпана и мелодията на гайда. Преди време често изпадналите в транс изричали пророчества и гадаели за бъдещето.

Вглъбени в своя обреден екстаз, нестинарите идват при огнения кръг босоноги и облечени само в дълга бяла риза отиват към огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки звука "вах, вах, вах". После гайдата и тъпанът засвирват т. нар. „панагирски свирни". Под звуците на специална мелодия, наречена „скопос", нестинарките се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в огъня. Която влиза първа, взема иконата и с нея играе. Магическият танц

Нестинарският тъпан и гайдарските мелодии звучат все по-бързо и хипнотично. Водени от музиката и осенени от обредната си мисия, нестинарите играят в кръга от жарава, сякаш забравили външния свят.
“ Огън в нозете, в очите огън, огън в сърцето. Скачам безпаметна, дръзка, магична, почти митична. В унес нареждам, заклевам, моля: „ Жар накладете, дето не гасне, не чезне, пали огън в нозете“. Цонка Илиева

Нестинарите танцуват, а под краката им хвърчат искри от горящите въглени. Истинска магия… “ Когато усетиш,че музиката те обзема, тъпана отмерва пулса ти на сърцето, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява и всичко около теб изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш омагьосан своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени…".

Така до днес местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляди години .
Те казват: "Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината.”

Танцуването върху жар представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор.

Танца върху жарава
Една презентация
на
Росица Милева
Ръководител на клуб
“ Златно ключе”
СОУ “Трайко Симеонов”
град Шумен

http://help.alle.bg	172
http://tehnokidsb.blogspot.com	26
http://www.slideshare.net	21
http://www.tehnokidsb.blogspot.com	3
http://webcache.googleusercontent.com	1

Nestinari

by Rosica Mileva on May 14, 2009

Accessibility

Upload Details

Usage Rights

5 Embeds 223

Statistics

Nestinari — Presentation Transcript