Културен туризъм: международен маркетинг Бележки към кръглата маса организирана от ПП ГЕРБ Асеновград, 23.06.09 ©  2009  Р...
културен туризъм: определение <ul><li>Определение на Ричардс, деривация от определенията на АТЛАС,Световната Организация п...
марктинг: определение ©  2009  Росица   Охридска-Олсон
културен туризъм: формиране на продукта ©  2009  Росица   Охридска-Олсон
културен туризъм: състояние в момента ©  2009  Росица   Охридска-Олсон
културен туризъм: състояние в момента продължение ©  2009  Росица   Охридска-Олсон <ul><li>географско положение:  периферн...
какво се прави в света: най-добри практики ©  2009  Росица   Охридска-Олсон
какво може да се направи: перспективи на държавата ©  2009  Росица   Охридска-Олсон <ul><li>Културния туризъм трябва да бъ...
какво може да се направи: перспективи на частния бизнес ©  2009  Росица   Охридска-Олсон <ul><li>Трябва да разбере, че  пе...
пак ще се срещнем след 10 години ©  2009  Росица   Охридска-Олсон <ul><li>Асеновград ще бъде познат по целия свят като “Ст...
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Международен Маркетинг на Културния туризъм - презентация за кръгла маса на ГЕРБ в Асеновград

4,796 views
4,635 views

Published on

Кратка презентация за състоянието на културния туризъм и переспективите за развитие.

Published in: Travel
1 Comment
0 Likes
Statistics
Notes
  • Е, малко е пресилено последното очакване за положението след 10 години, но за една част от него аз съм съгласна. Мисля, че оптималното е да се комбинират природните ни дадености с културното наследство.
       Reply 
    Are you sure you want to  Yes  No
    Your message goes here
  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
4,796
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
59
Actions
Shares
0
Downloads
84
Comments
1
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide
  • От което следва, че културен туризъм и туризма за посещение на събития на съвременната кутлура, живата култура,винения туризъм, религиозния туризъм и други.
  • От което следва, че културен туризъм и туризма за посещение на събития на съвременната кутлура, живата култура,винения туризъм, религиозния туризъм и други.
  • държавата: прави проучвания, на базата на които разработва стратегии, планове и променя законодателството, така че тези стратегии и планове да могат да работят; провежда наблюдения за изпълнение на плановете и прави промени в тях, в засимост от резултата от тяхната ефективност. Поддържа инфраструктура, създава финансов климат и законодателство за развививане на туристическия бизнес и на всички други дейности, от които той зависи. местните власти: привеждат до ниво практически проекти стратегиите на държавата, докладват за ефективността на мерките по стратегиите, поддържат местната инфаструктура научни институти, образователни заведения: доставят теоретични и практични изследвания, на базата на която се правят стратегиите и програмите. Доставят обучени кадри за всички нива на туристическия бизнес и обслужващите го дейности. браншовите организации, фондации и НПО: предлагат защота на интересите на всички заинтересовани в процеса на маркетиране на туристическия продукт
  • От което следва, че културен туризъм и туризма за посещение на събития на съвременната кутлура, живата култура,винения туризъм, религиозния туризъм и други.
  • От което следва, че културен туризъм и туризма за посещение на събития на съвременната кутлура, живата култура,винения туризъм, религиозния туризъм и други.
  • ОУД, Държавни парадори (хотели), частна верига хотели, частен ресторант.
  • Международен Маркетинг на Културния туризъм - презентация за кръгла маса на ГЕРБ в Асеновград

    1. 1. Културен туризъм: международен маркетинг Бележки към кръглата маса организирана от ПП ГЕРБ Асеновград, 23.06.09 © 2009 Росица Охридска-Олсон
    2. 2. културен туризъм: определение <ul><li>Определение на Ричардс, деривация от определенията на АТЛАС,Световната Организация по Туризма към Обединените Нации и Фладмарк: </li></ul><ul><li>Културният туризъм може да бъде дефиниран като тази ДЕЙНОСТ на хората, извършвана по време на посещение на туристическата дестинация и по време на тяхното пътуване извън тяхното местоживеене, която им позволява да изследват или да изпитат различния начин на живот на другите хора , който отразява обичаите, религиозните традиции, интелектуалните идеи и културното наследство по такъв начин, че (туристите) да задоволят своите нужди, въжделения и желания. </li></ul>© 2009 Росица Охридска-Олсон
    3. 3. марктинг: определение © 2009 Росица Охридска-Олсон
    4. 4. културен туризъм: формиране на продукта © 2009 Росица Охридска-Олсон
    5. 5. културен туризъм: състояние в момента © 2009 Росица Охридска-Олсон
    6. 6. културен туризъм: състояние в момента продължение © 2009 Росица Охридска-Олсон <ul><li>географско положение: периферно, липса на директни авио-връзки с най-големите пазари, лощия имидж на Балканите </li></ul><ul><li>културни ресурси: исторически и археологически паметници в разруха, незначителна инфраструктура (пътна, туристическа), несъществуваща политика и практика за маркетинг на културата </li></ul><ul><li>човешки ресурси: необразовани, нехаещи </li></ul><ul><li>туристически продукт: има дестинации, атракции, но няма продукт. </li></ul><ul><li>туристически стратегии: Базирани на пожелания а не на научни и практически изследвания. Несвързани с други стратегии - с финансиви, данъчни, еко, културни. несъобразени със световния туристически пазар и неговите тенденции </li></ul>
    7. 7. какво се прави в света: най-добри практики © 2009 Росица Охридска-Олсон
    8. 8. какво може да се направи: перспективи на държавата © 2009 Росица Охридска-Олсон <ul><li>Културния туризъм трябва да бъде приоритет номер едно във вскички стратегии, планове и в законодателството на България </li></ul><ul><li>Обвързване всички останали стратегии със стратегията за развитие на културния туризъм: тази за културата (липсваща), регионалното развитие, образованието, екологията, селското стопанство, външната политика, еколкогия, търговията и т.н. </li></ul><ul><li>Трябва да се прави постоянно наблюдение за ефективността на стратегиите </li></ul><ul><li>Трябва възможно най-скоро да се пренесе целият брандинг, позициониране и реклама в глобален мащаб: Интернет, представителства в най-силните пазари за туризъм </li></ul><ul><li>силно брандингово присъствие на продуктите на българския културен туризъм. </li></ul><ul><li>Координация между всички заинтересувани и тези които участвуват в образуването на туристическия продукт на културания туризъм </li></ul><ul><li>районирането и рекламата на регионите да бъде логично и силно </li></ul>
    9. 9. какво може да се направи: перспективи на частния бизнес © 2009 Росица Охридска-Олсон <ul><li>Трябва да разбере, че печалбите в културния туризъм зависят от състоянието на останалите дейности на участниците в образуването на туристическия продукт: културана промишленост (в това число музеи, галерии, фестивали, недвижими паметници на културата, и т.н.), леката промишленост и търговията (сувенири, козметика, хранително-вкусова, вино, и т.н.), занаятите и традициите, транспорта, и т.н. </li></ul><ul><li>Трябва да увеличи сътрудничеството си с научни и образователни институти , тъй като от това зависи качеството на кадрите не само в хотелиерството и ресторантьорството, но и в обслужването в музеи, екскурзоводско обслужване, дегустации във винарни, и т.н. </li></ul><ul><li>Трябва да използвува браншовите си организации не само за лобиране на интересите на хотелиерския, туристическия и ресторантьорските браншове, но и за повишаване качеството на всички услуги и координация с останалите заинтересувани в образуването на продукта на културния туризъм. </li></ul><ul><li>Най-накрая трябва да наложи пълно прилагане на електронната търговия в реално време и директно към крайния потребител </li></ul><ul><li>Да започне да рекламира във Уеб 2.0.- социални мрежи, блогове, туитеринг, и т.н. </li></ul>
    10. 10. пак ще се срещнем след 10 години © 2009 Росица Охридска-Олсон <ul><li>Асеновград ще бъде познат по целия свят като “Столицата на Мавруда” </li></ul><ul><li>ТИЦ и туристическите представителства в България и чужбина ще имат свои ТВ продукции, излъчвани безплатно по Интернет </li></ul><ul><li>Туристическите региони “Тракия”, “Родопи”, и т.н. ще имат свое брандиране познато по света , както са познати дестинации като Тирол, Тоскана, Анадола и Сибир. </li></ul><ul><li>80% от приходите от туризма ще идват от културния, еко, здравния и селския туризъм </li></ul><ul><li>60% от хотелите в България ще бъдат построени във вътрешността на страната, а голяма част от хотелите в Слънчев Бряг, Банско, Боровец ще бъдат разорени и откупени от държавата, а на тяхно место ще се възстановят горите и природата, унищожена от неразумното строителство. </li></ul><ul><li>От уебстраниците на музеите ще може да се ресзрвира хотел директно, а от уебстраниците на хотелите и на рецепция - да се закупи билет за музей, тур на винарните в региона, тур с бране на билки, или фестивал на липите, да се закупят сувенири от местните занаятчии и т.н.. </li></ul><ul><li>България наистина ще си възвърне автентичността, магията и културата на празненство, оставена през поколенията от древните Траки. </li></ul>

    ×