Your SlideShare is downloading. ×
school
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Thanks for flagging this SlideShare!

Oops! An error has occurred.

×
Saving this for later? Get the SlideShare app to save on your phone or tablet. Read anywhere, anytime – even offline.
Text the download link to your phone
Standard text messaging rates apply

school

2,464
views

Published on

Published in: Technology

0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total Views
2,464
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0
Actions
Shares
0
Downloads
19
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

Report content
Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
No notes for slide

Transcript

  • 1. Комуникативен модел на Роман Якобсон
  • 2. Карл Бюлер
    • Първият, който разработва проблема е немският учен Карл Бюлер. Той се опира на изказаната от Платон мисъл в диалога “Кратил”, “че езикът е organum , служещ за това един човек да може да съобщи на друг нещо за някаква вещ”. Така според Бюлер “Изброяването: “един –на друг – за вещта” посочва три релационни елемента.
  • 3. КарлБюлер
    • От тези три релационни елемента се извеждат и трите основни функции на човешкия език:
    • Експресия;
    • Апелация;
    • Репрезентация.
  • 4. Клод Шенън
    • Клод Шенън е създател на класическия модел на техническата комуникация ( Shanon C.E., Weaver W. The Mathematical Theory of Information. Urbana, 1949.) . Според неговия модел информацията се излъчва от предавател, който я кодира,по канал, където информацията е подложена на изкривяване под въздействието на шум. Накрая информацията бива декодирана от приемника. Ако съпоставим този модел с модела на Бюлер, ще видим, че той добавя два нови елемента. Към отправителя, получателя и нещото, за което се говори, моделът на Шенън добавя код и канал.
  • 5. Роман Якобсон
    • Роман Якобсон предлага модел на всяка комуникативна ситуация, като към посочените 5 елемента добавя самото послание.
    • “ АДРЕСАНТЪТ изпраща ПОСЛАНИЕТО на АДРЕСАТА. За да бъде ефективно, съобщението изисква КОНТЕКСТ, за който става дума (РЕФЕРЕНТ в други не съвсем еднозначни класфикации); контекстът трябва да е разбираем за адресата и или да бъде вербален, или да подлежи на вербализация;
    • КОД, който изцяло или частично е общ за адресанта и адресата ( или с други думи за кодиращия и декодиращия);
    • и накрая КОНТАКТ – физически канал и психологическа връзка между адресанта и адресата, обуславящи възможността да се установи и поддържа комуникацията.”
    • (Роман Якобсон. “Лингвистика и поетика”.)
  • 6. Роман Якобсон
    • Тези шест компонента могат да бъдат представени на следната схема:
    • Контекст
    • Послание
    • Адресант --------------------- Адресат
    • Контакт
    • Код
    • На всеки един от елементите на комуникативната схема отговаря по една функция на езика.
  • 7. ЕМОТИВНА ФУНКЦИЯ
    • Тя е свързана с отправителя на посланието или адресанта. Думата произлиза от лат. “ emoveo”, което означава разтърсвам. Отправителят изразява лични позиции, чувства и настроения. Изрази като “Супер!”, “Браво!” или “Гадно!” например реализират емотивната функция на езика.
  • 8. РЕФЕРЕНТНА ФУНКЦИЯ
    • Референтната функция е свързана с контекста. Думата произлиза от лат . “ refero”, което означава отнасям, приписвам и т.н. Реализира се, когато посланието е насочено към света извън езика. Нарича се още познавателна или когнитивна. Например: “В София живеят два милиона души.” или “Навън вали.”
  • 9. КОНАТИВНА ФУНКЦИЯ
    • Свързана е с получателя или адресата на посланието. Думата произлиза от лат. “ conor” и означава “опитвам се”, “предприемам”. Посланието упражнява подбудително въздействие върху получателя. Например: “Яж!” или “Иване, купи хляб!”
  • 10. ФАТИЧНА ФУНКЦИЯ
    • Фатичната функция е свързана с канала на комуникация или с връзката между отправителя и получателя. Думата произлиза от гр. “ phatizo” – “говоря”. При чрез посланието се установява, поддържа или прекъсва комуникацията. Също така включва проверките на изправността на връзката. Например: “Ало, чуваш ли ме?” или “Здравейте, как сте?”.
  • 11. МЕТАЕЗИКОВА ФУНКЦИЯ
    • Свързана е с кода или езика, който използват отправителя и получателя. Чрез нея обясняваме значението на това, което казваме или говорим за езика. Например: “Какво искаш да кажеш с това?” или “Прилагателното “общодостъпен” означава “който е достъпен за всички”.
  • 12. ПОЕТИЧЕСКА ФУНКЦИЯ
    • Свързана е с посланието и произлиза от гр. “poieticos” – “творчески”. Посланието е насочено върху самото себе си. Езикът създава условна, художествена действителност.
    • Настане вечер – месец изгрее,
    • звезди обсипят сводът небесен;
    • гора зашуми, вятър повее, -
    • Балканът пее хайдушка песен!
  • 13.
    • Всичките шест функции на езика могат да бъдат изобразени на следната схема:
    • Референтна
    • Поетическа
    • Емотивна -------------------------Конативна
    • Фатична
    • Метаезикова

×