school

Комуникативен модел на Роман Якобсон

Карл Бюлер

Първият, който разработва проблема е немският учен Карл Бюлер. Той се опира на изказаната от Платон мисъл в диалога “Кратил”, “че езикът е organum , служещ за това един човек да може да съобщи на друг нещо за някаква вещ”. Така според Бюлер “Изброяването: “един –на друг – за вещта” посочва три релационни елемента.

КарлБюлер

От тези три релационни елемента се извеждат и трите основни функции на човешкия език:

Клод Шенън

Клод Шенън е създател на класическия модел на техническата комуникация ( Shanon C.E., Weaver W. The Mathematical Theory of Information. Urbana, 1949.) . Според неговия модел информацията се излъчва от предавател, който я кодира,по канал, където информацията е подложена на изкривяване под въздействието на шум. Накрая информацията бива декодирана от приемника. Ако съпоставим този модел с модела на Бюлер, ще видим, че той добавя два нови елемента. Към отправителя, получателя и нещото, за което се говори, моделът на Шенън добавя код и канал.

Роман Якобсон

Роман Якобсон предлага модел на всяка комуникативна ситуация, като към посочените 5 елемента добавя самото послание.

“ АДРЕСАНТЪТ изпраща ПОСЛАНИЕТО на АДРЕСАТА. За да бъде ефективно, съобщението изисква КОНТЕКСТ, за който става дума (РЕФЕРЕНТ в други не съвсем еднозначни класфикации); контекстът трябва да е разбираем за адресата и или да бъде вербален, или да подлежи на вербализация;

КОД, който изцяло или частично е общ за адресанта и адресата ( или с други думи за кодиращия и декодиращия);

и накрая КОНТАКТ – физически канал и психологическа връзка между адресанта и адресата, обуславящи възможността да се установи и поддържа комуникацията.”

Роман Якобсон

На всеки един от елементите на комуникативната схема отговаря по една функция на езика.

ЕМОТИВНА ФУНКЦИЯ

Тя е свързана с отправителя на посланието или адресанта. Думата произлиза от лат. “ emoveo”, което означава разтърсвам. Отправителят изразява лични позиции, чувства и настроения. Изрази като “Супер!”, “Браво!” или “Гадно!” например реализират емотивната функция на езика.

РЕФЕРЕНТНА ФУНКЦИЯ

Референтната функция е свързана с контекста. Думата произлиза от лат . “ refero”, което означава отнасям, приписвам и т.н. Реализира се, когато посланието е насочено към света извън езика. Нарича се още познавателна или когнитивна. Например: “В София живеят два милиона души.” или “Навън вали.”

КОНАТИВНА ФУНКЦИЯ

Свързана е с получателя или адресата на посланието. Думата произлиза от лат. “ conor” и означава “опитвам се”, “предприемам”. Посланието упражнява подбудително въздействие върху получателя. Например: “Яж!” или “Иване, купи хляб!”

ФАТИЧНА ФУНКЦИЯ

Фатичната функция е свързана с канала на комуникация или с връзката между отправителя и получателя. Думата произлиза от гр. “ phatizo” – “говоря”. При чрез посланието се установява, поддържа или прекъсва комуникацията. Също така включва проверките на изправността на връзката. Например: “Ало, чуваш ли ме?” или “Здравейте, как сте?”.

МЕТАЕЗИКОВА ФУНКЦИЯ

Свързана е с кода или езика, който използват отправителя и получателя. Чрез нея обясняваме значението на това, което казваме или говорим за езика. Например: “Какво искаш да кажеш с това?” или “Прилагателното “общодостъпен” означава “който е достъпен за всички”.

ПОЕТИЧЕСКА ФУНКЦИЯ

Свързана е с посланието и произлиза от гр. “poieticos” – “творчески”. Посланието е насочено върху самото себе си. Езикът създава условна, художествена действителност.