космосът                                                                                                 огледнете в тиха,...
Луната. Едни светят спокойно, други ту замират,    планетното пространство. Кой му даде тезиту се разгарят, а някои внезап...
природата — разрушителни-те сили на атомното ядро - човекът разкри и впрег-на в своя служба.  Човешкият ум не познавапреде...
ПРИМЕР ЗА П О К О Л Е Н И Я Т А                      «Човечеството няма да оста-                    не вечно на Земята; в ...
жението бе тъй изключително,тъй величаво, че прикова ця-лото внимание на човечеството.Малцина помислиха за дъл-гата подгот...
рите; само че вместо много кон-                                                                 чета или автомобилчета тук...
ва основно да познава напра-вата на целия космически ко-раб, да бъде отличен радист, даима солидни познания по астро-номия...
ИЗВЪНРЕДНОПРОИЗШЕСТВИЕН А У Ч Н О - Ф А Н Т А С Т И Ч Е Н Р А З К А З ОТ А. и Б. С Т Р У Г А Ц К И  Полетът приближаваше к...
Капитанът се засмя. Вратата се отвори и в команд-         н о о п а с н о . В с е е д н о дали м е т е о р и т , в р е д н...
Той извади спринцовка и ваксинира щурмана против        бяха така много, че стените изглеждаха черни. Щурма-пясъчна треска...
питанът. — Другарю Малишев, повторете вашите из-             — Мухите? — каза щурманът. — Мухите поглъщатводи.            ...
Водородната смес под н а л я г а н е от шест атмосфери   кораба по-далеч от Земята и да го взривим. Но му-се устреми към л...
като любопитни очи, два илю-        проф. Огюст Пикар. Спуска-                                  минатора от нечупливо стък...
небе. Внезапно се явяват хи-           това, към което са се стремили                                 ляди, милиони «звезд...
вел засада. Притаен край собствените си следи,                                                         той пресрещал първо...
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Списание "Космос", 1962г.
Upcoming SlideShare
Loading in …5
×

Списание "Космос", 1962г.

5,153 views
5,105 views

Published on

Списание "Космос"

Published in: Education
0 Comments
2 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
5,153
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
1
Actions
Shares
0
Downloads
41
Comments
0
Likes
2
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Списание "Космос", 1962г.

  1. 1. космосът огледнете в тиха, безлунна нощП И О Н Е Р И Т Е звездното небе. Безброй светлинни мигат в черната бездна на Вселена- та. Кои далечни светове се крият из Ч Е Т Е Т Е В ТОЗИ БРОЙ: необятните простори? Приличат ли те на нашата Земя? Има ли на тях живот, разумни същества, или ние, хората, сме ИЗВЪНРЕДНО ПРОИЗШЕСТВИЕ сами в безкрайната Вселена? А какво представлява Земята, на която жи- научно-фантастичен разказ от веем? Какви тайни крият нейните недра, глъ- А. и Б. Стругацки бините на океаните й, непроходимите джунгли? Какви са животните и растенията на морето и на сушата, на тропиците и на студените страни?З А НА ДЪЛБОЧИНА 11 КИЛОМЕТРА - Вземете в ръка песъчинка и я разгледайте. Хр. Тилев Знаете ли, че тя крие толкова тайни, колкото и големият свят, в който живеем? Тайните наС П И С А Н И Е С К О П И Е СРЕЩУ Я Г У А Р веществото, на атома, на енергиите, скрити .в приключенски разказ — С. Зиемел неизчерпаемото му ядро. Хиляди въпроси възникват като се замислим: Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т АТОМЕН Р Е А К Т О Р Какво представлява Космосът, необятната Все- очерк от Ал. Соколски лена около нас? Как сме се появили ние, хората? От какво са направени предметите? Как ще из- ОЖИВЯЛАТА ВКАМЕНЕЛОСТ глежда бъдещето? Хиляди въпроси и всеки от тях поражда нови и нови. . . от Д. Божков Вселената е безкрайно голяма! Човекът е прашинка в сравнение със земното СРЕДНОЩНО Т А К С ИН А У Ч Н О - Х У Д О Ж Е С Т В Е Н О кълбо. А то е стотици хиляди пъти по-малко от разказ от М. Доманскп Слънцето. Много милиарди слънца образуват Млечния път — звездния остров, на който жи- СИРЕНА веем. Много милиони такива острови, наречени галактики, плават из Вселената. научно-фантастичен разказ — Но има и една друга Вселена изчезващо малка— Р. Бредбъри светът на атомите. Неизчерпаеми и доскоро непо- дозирани сили крие този свят. Сили, които мо- Д А Л Е Ч Н И ХОРИЗОНТИ гат да направят хората щастливи господари на от проф. Н. Калицин природата, да превърнат родната ни планета в райска градина, да ни понесат към далечните В И Р У С 2015 звездни светове. Чуден, неизчерпаемо разнообразен и вели- научно-фантастичен разказ чествен е светът, който науката разкрива пред от д-р Св. Славчев жадния ни за знания поглед. Какво ли няма, какво ли не се случва в него! Корица — Борис Ангелушев Галактики, които се сблъскват. Звезди-ги- ганти, милиарди пъти по-големи от нашето Гръб на корицата — Александър Денков Слънце, и звезди-джуджета, по-малки дори от
  2. 2. Луната. Едни светят спокойно, други ту замират, планетното пространство. Кой му даде тезиту се разгарят, а някои внезапно избухват със криле, кой го направи по-могъщ от природнитестрахотна сила. Звезди—черни, вишневи, зелени, стихии?жълти, бели, виолетови. А около тях кръжат Хиляди години човек се е борил, трудил себезкрайно много планети. е, размишлявал е. Набирал е опит и знания в Макар че нашата Земя е една от малките пла- безмилостната борба за съществуване. И всенети на една от обикновените слаби звезди, и тя по-голяма е ставала неговата власт над околниякрие много чудни тайни. Над един милион видове свят. Крачка след крачка, с цената на безбройживотни и няколкостотин хиляди растения насе- мъчителни търсения и жертви, човекът-джуджеляват повърхността й. А колко са изчезнали през постепенно израства в човек-великан, господарстотиците милиони години, откакто се е появил на природата.животът на Земята? Летящи гущери, огромни, Кой превърна животното в човек? - - Трудът!високи колкото шестетажен дом чудовища, Кой постави човека над всички животни?страшни риби и чудновати растения. Сега уче- Разумът!ните намират само останките им, но някога,преди 50—100 милиона години, когато далечните Кой даде сили на човека да се бори с природ-ни предшественици-малки плашливи маймуни— ните стихии, да ги подчини на волята си, койса лазели по клоните на тропическата гора, те ги накара да му служат? - - Науката!са владеели земята и са всявали страх и ужас Очите на съвременния човек — гигантските те-навсякъде, където се появят. лескопи — виждат светове, светлината от които, Не само в миналото, но и днес Земята се оби- като лети с 300 000 км в секундата, е пътувалатава от много интересни и непознати животни: милиарди години. По телевизията ние можем даВ океанските й глъбини зъбати кашалоти водят видим всяко кътче наЗемята. Има апарати, коитосмъртоносни схватки със страшни каламари — ни показват как бие сърцето, какво има в нашетоогромни мекотели, въоръжени с десетметрови тяло.пипала; свирепи тигри преследват жертвите си Ухото на съвременния човек — радиото —в непроходимите джунгли; огромни питони деб- ни дава възможност да слушаме говор и музиканат, увити около някой клон, готови да на- от цял свят, да улавяме сигналите на далечнитепаднат всеки, който се осмели да ги при- спътници и космически кораби.ближи. . . Мускулите на съвременния човек — всевъзмож- Човекът — сам в Космоса — е нищожно ма- ните машини - - работят неуморно ден и нощ,лък, безпомощно слаб. произвеждат всичко, каквото ни е нужно. Зъбите на съвременния човек — стоманените Очите му виждат само на няколко километра, ножове на струговете и диамантените резциушите му чуват още по-наблизо. Той няма нито на сондите — режат желязото, дълбаят ска-силата на слона и лъва, нито зъбите на хиената лите.и ноктите на тигъра, нито стоманените мускулина питона. Дори най-жалкото домашно кученце Обонянието на съвременния човек — апаратитеима по-добро обоняние от него. И все пак чове- за химически и спектрален анализ — могат дакът е станал господар на всички животни. открият нищожни, недостъпни и за най-добротоЗащо? ловно куче миризми, незабележими следи от всяко вещество. Природата ревниво крие своите тайни - - внедрата на земята, в ядрата на атомите, в пусто- Краката и крилете на съвременния човек -ша на междузвездните простори. Природните параходите, локомотивите, автомобилите, само-стихии са чудовищно страшни. Лъчите убиват летите и ракетите — ни носят с шеметна ско-мигновено, температурите изпепеляват или за- рост под и над водата, по шосетата, из въздуха,мразяват. В космическото пространство няма към планетите.въздух за дишане, няма вода за пиене, няма Няма живо същество, което може да устои нахрана. И въпреки това човекът побеждава враж- нашите оръжия, няма скали, които да не можемдебните сили на природата, кара ги да му слу- да съборим с взривове, няма вещество, което дажат, проникна в недрата на Земята и в океан- не сме в състояние да стопим, разложим и пре-ските глъбини, полетя във въздуха и в между- върнем в друго. Дори най-страшната тайна на
  3. 3. природата — разрушителни-те сили на атомното ядро - човекът разкри и впрег-на в своя служба. Човешкият ум не познавапредели, човешката воля -непреодолими прегради, чо-вешките мечти — граници!И ние сме свидетели нанай-дръзновените постиже-ния на науката и техника-та. Човекът не само поле-тя в космическото простран-ство, не само завладя чрезатома огъня, бушуваш, вслънчевите недра, но създа-де подобия на своя разум -мислещи машини. Никое животно не можеда смята. - - Това е по си-лите само на човека. Ноето че човекът, вечно не-доволен от постигнатото,създаде машини, които мо-гат да извършат десетки хи-ляди математически изчис- Тъмната мъглявина «Конска глава» в съзвездието Орионления в секундата. Космосът е безкрайно голям, неизброимо раз- виждани животни, ще ви срещнат с други ра-нообразен. В него има гигантски галактики и зумни обитатели на Вселената.извънредно малки атомни ядра. Космосът е Не се плашете, драги млади читатели, от ве-вечен. Безброй години съществува движещата личието на вечната и безкрайна Вселена, несе материя и никога няма да престане да съще- се страхувайте от необузданите й стихии, отствува. В сравнение с необятната Вселена чове- непознатите животни и растения, от далечните,кът е нищожно малък, животът му е неизмеримо невиждани светове. Крачете смело напред. Виекратък. Но човекът е велик с разума си, който носите гордото име - Човек!можа да обхване както безкрайно далечните Зад вас стоят х и л я д и мислители, борци, ученизвезди, така и изчезващо малките атоми, който и изобретатели. Те винаги ще ви се притекатможа да си представи не само как е изглеждала на помощ в трудна минута с мъдра мисъл, сЗемята преди милиони години, но и как ще -из- примера на живота си.глежда далечното бъдеще на хората. До вас ще застане науката с неизчерпаемите си знания и могъщество. Тя ще ви въоръжи да Човекът е велик с мечтите си, с идеалите проникнете в огнените недра на Земята и в леде-си. Те са давали сили на роба да се бори за ните простори на Космоса, ще ви пренесе насвободата си, на революционера да се жертву- Луната, на планетите, към далечните звезди.ва за благото на човечеството. Пред вас са сияйните хоризонти на щастли- Мечтайте! вото човешко бъдеще. Пред вас е комунизмът. Смелите мечти, насочвани от идеалите на Той ще ви окриля да творите и да побежда-комунизма, ще изведат и вас към чудни све- вате.тове - ще ви пренесат в обществото на бъде-щето, ще ви покажат незнайни планети и не- Смело напред!
  4. 4. ПРИМЕР ЗА П О К О Л Е Н И Я Т А «Човечеството няма да оста- не вечно на Земята; в стре- межа си към светлина и про- странство то отначало плахо ще проникне извън пределите на атмосферата, а после ще завоюва за себе си цялото око- лослънчево пространство.» Такива мисли вълнуваха пре- ди .повече от половин век вели- кия руски учен Циолковски. По онова време още не беше създаден самолетът, хората със завист поглеждаха как летят птиците, а Циолковски вече мислеше за бъдещите полети към звездите! В царска Русия му обръщаха гръб, смятаха го за неуравновесен мечтател, кой- то не се съобразява с действи- телните възможности на тех- никата. . . Днес предвижданията на ге- ниалния учен се сбъдват пред очите ни. Вече цяла година измина откакто съветският летец майор Гагарин извърши пър- вия полет на човек в Космоса. Малко по-късно неговият съна- родник майор Титов също се издигна към звездите и донесе нови сведения за космичното пространство. Светът остана изу мен от двойния подвиг. Въпре-. ки че от 1957 г. насам съвет- ски космически ракети много- кратно осъществяваха успеш- ни полети, смяташе се, че ще измине доста време преди ня- коя от тях да излети с човек на борда си. Изненадата и възхи- щението нямаха край. За пър- ви път човек успя да надникне отвъд завесата, която забулва безкрая на Вселената. Пости-
  5. 5. жението бе тъй изключително,тъй величаво, че прикова ця-лото внимание на човечеството.Малцина помислиха за дъл-гата подготовка, която го епредшествувала. Когато наблюдаваме централ-ния нападател, който майстор-ски води топката, освобождавасе от противниковите браните-ли, прехвърля вратаря и бе-лежи неспасяем гол, ние нито замиг не си представяме как съ-щият този футболист, през еднии същи часове на деня, в про-дължение на много месеци еправил гимнастически упраж-нения и е тичал около игрищетопо указанията на своя тре-ньор. Ние се увличаме от ефект-ните постижения, не забеляз-ваме продължителната, сива,вседкиневна работа, която гипредхожда. А без нея крайниятуспех е немислим. И не само вспорта е така. Във всички Юрий Гагарин с космонавтски скафандъробласти на човешката дейностголемите достижения са въз-можни само след целеустреме- никът усеща тласък назад; ако тането и при приземяването нана и разумна подготовка. Така зад него има стена, тласъкът го космическия кораб.е и в космонавтиката - - тази притиска към нея. Именно това Друго явление, с което тряб-млада наука, която си поставя е «претоварването». То се дъл- ва да се справя космонавтът, еза цел да осъществи завоюва- жи на внезапно увеличаване състоянието на безтегловност.нето на космичното простран- бързината на движението, или То не може да се поясни сство от човека. по-кратко казано, на ускоре- пример, защото въобще не съ- Подготовката на космонавти- нието. Разбира се, ускорението ществува при нашите земните е съобразена с трудностите, на ракета, отлитаща към Кос- условия. То възниква само на които трябва да се преодоля- моса, е несравнено по-голямо от борда на космически летате-ват при космически полет. На ускорението на влака или на лен уред, който се движи с опре-първо място това е така наре- което и да е от познатите ни делена голяма скорост по инер-ченото «претоварване». Случ- превозни средства. Поради това ция. В такъв случай изчезвавало ли ви се е да се намирате и «претоварването» на космо- силата, която притиска хоратавъв влак, който изведнъж по- навта е много по-голямо. То и предметите към пода. те за-тегля с голяма скорост? Път- действува най-вече при изли- губват своето тегло. Човекът 5
  6. 6. рите; само че вместо много кон- чета или автомобилчета тук около оста се върти само една херметически затворена каби- на. Тя се върти все по-бързо и достига толкова голяма ско- рост, че затвореният в нея чо- век изпитва «претоварване» като при излитане и приземяване на мощна ракета. Има и други, неподвижни кабини, чиято вът- решност не се различава по ни- що от вътрешността на косми- чески кораб. Тук има същата седалка, същите прозорчета, съ- щите копчета, сигнали и ме- ханизми. Затворен в такава ка- бина и изолиран напълно от външната среда, изпитваният попада в положението на човек, който лети из Космоса. Той поддържа връзка със света са- мо чрез радиото и има за за- дача да борави с уредите по същия начин, както при истин- ски полет. Сложни апарати оси- гуряват непрекъснати наблюде- ния върху здравословното му състояние. Опитни специалисти следят резултатите от тези на- блюдения. Освен това космонавтът тряб- ва да свикне със силния шум на ракетните двигатели при излитането, а после - с аб- солютната тишина на космич- ното пространство; със силната вибрация; с липсата на онзи жизнен ритъм, към който всич- ки сме привикнали (редуване на ден и нощ, на работа и по- чивка и пр.); със специалната Юрий Гагарин след приземяване храна, която не бива да има голям обем; със защитното об-сякаш увисва във въздуха, а бина сред пустотата на космич- лекло и особения скафандър...около него «плува» всичко оно- ното пространство. Извънредно важна е и науч-ва, което при нормални усло- Как космонавтите се подгот- ната подготовка. Пилот на кос-вия трябва да стои на пода. Не- вят за преодоляването на тол- мически летателен уред можемалка трудност за космонавта кова много препятствия? да бъде само човек, който уме-представлява и чувството на Съществува машина, нарече- ло владее многобройните, из-изолация от света, което мо- на центрофуга. Тя напомня вънредно сложни и чувстви-же да го обземе в малката ка- детските въртележки по панаи- телни уреди на борда, Той тряб-
  7. 7. ва основно да познава напра-вата на целия космически ко-раб, да бъде отличен радист, даима солидни познания по астро-номия, физика, химия, матема-тика, кибернетика, медицина... А има и още една страна наподготовката - каляването наволята, моралната устойчивост,способността за вземане на бър-зи решения, безстрашието. Нее случаен фактът, че любимочетиво на Гагарин са книгикато «Как се каляваше стома-ната» от Островски, «Повестза истинския човек» от Поле-вой, «Млада гвардия» от Фа-деев. Това са все произведения,които вдъхват смелост и мъже-ство, които окрилят човека. На много условия трябва даотговаря онзи, който иска дапокорява Космоса. Затова съ- Герман Титовветските космонавти — Гага-рин, Титов и техните другари,които ще ги последват, непре-станно работят върху себе си.Те увеличават физическата сии морална издръжливост, зани-мават се с физкултура, изуча-ват научни и технически въпро-си, преодоляват всевъзможниупражнения и изпитания. Завсички, които следят подготов-ката им, техните успехи не саникак изненадващи. За всичкитехният живот представлява бле-стящ, достоен за подражаниепример чрез скромен и настой-чив труд — към осъществява-нето на най-дръзките мечти. С. П. Снимка на Земята, направена от Герман Титов през илюми- натора на космическия"кораб
  8. 8. ИЗВЪНРЕДНОПРОИЗШЕСТВИЕН А У Ч Н О - Ф А Н Т А С Т И Ч Е Н Р А З К А З ОТ А. и Б. С Т Р У Г А Ц К И Полетът приближаваше към своя край. След по- В командната кабина на планетолета влезе капита-малко от едно денонощие планетолетът щеше да кацне нът Константин Ефремович Станкевич и след него бор-на Луната, на ракетодрума при кратера Ломоносов, довият инженер Лидин.после седмица карантина и отново на Земята, половин - Аз ви казах: не спи — Лидин побутна с пръстгодина отпуск, половин година синьо море, шумящи щурмана.борове, зелени ливади, облени със слънце. - С него се е случило нещо — заядливо каза Ту- Виктор Борисович се обърна на другата страна и мер. - - Погледнете му физиономията.сладко се прозина. Изведнъж край ухото му забръмча Виктор Борисович тържествено съобщи:земна пчела. Той изхърка и окончателно се събуди. — Хванах муха!В каютата беше тъмно. Щурманът млясна с уста и — Хайде де! — удиви се Лидин.замря. Някъде много наблизо бръмчеше земна пчела. - Аз отивам да спя, Константин Ефремович — Не може да бъде — високо и уверено каза той. Тумер се обърна към щурмана. - Виктор, поемай Надигна се от леглото и запали лампата. Пчелата дежурството.замлъкна. Виктор Борисович се огледа и съзря на - Я ми я покажи — настоя Лидин. Той имаше та-чаршафа черно петно. Това не беше пчела. Това беше къв вид, като че ли никога в живота си не бе виждалмуха. Тя беше съвсем черна, с черни разперени крила. мухи.Щурманът старателно се прицели, протегна ръка и Щурманът поразтвори юмрука си и внимателноя улови. пъхна там двата пръста на лявата си ръка. — Муха в планетолета! — каза той и погледна юмру- - Откъде се е взела на кораба муха? — попитака си с изумление. — Трябва да я покажа на Тумер. капитанът. С една ръка навлече панталоните си, изскочи в - Не зная — отговори Виктор Борисович. Той раз-коридора и тръгна към командната кабина. В юмрука глеждаше мухата, държейки я с два пръста за крака-му мухата бръмчеше, движеше се и го гъделичкаше. та. — Тя бръмчи също като земна пчела. На телевизорния екран в командната кабина се по- — Внимателно, Витя — задъхано каза Лидин, —клащаха леко два тесни сърпа — светлосивият по-го- ще й счупиш крака.лям, белият по-малък — Земята и Луната. — Но все пак, откъде се е взела на кораба муха? — — Здравей, Тум — каза Виктор Борисович. попита капитанът. — Това между впрочем е по вашата Тумер кимна с глава и го погледна с хлътнали очи. част, Виктор Борисович. — Я познай какво има тук — щурманът внимателно Щурманът изпълняваше задълженията на санитаренразтърси юмрука си. техник. — Цепелин — отговори Тумер. — Да, именно — каза Тумер. — Развъди в кораба — Не, не е цепелин, а муха. Муха, стара кукумявко! мухи, и феритната «памет» работи отвратително. При- Тумер скучно промърмори. емай дежурството, чуваш ли? - Феритната «памет» работи лошо. - Чувам — каза щурманът. — Остават ми още де- — Аз ще те сменя — каза Виктор Борисович. — сет минути. Трябва да я покажа на Малишев. Той същоАма ти разбираш ли, тя ме събуди. Бръмчи също като отдавна не е виждал мухи.земна пчела на поляна. Виктор Борисович тръгна към изхода, държейки — Мен тя не би могла да събуди — каза през зъби пред себе си мухата като ч и н и я със супа.Тумер. - Мухоловец — презрително каза Тумер,
  9. 9. Капитанът се засмя. Вратата се отвори и в команд- н о о п а с н о . В с е е д н о дали м е т е о р и т , в р е д н и л ъ ч е н и яната кабина се втурна Малишев. Щурманът отскочи или н я к а к в и осмокраки мухи". И най-опасни бяха му- настрана. хите. Преди три години Виктор Борисович беше участ - - Внимателно - сърдито каза той вал в спасяването на експедицията от Калисто Малишев се извини. Той беше разчорлен и смутен. Екипажът беше пренесъл на кораба протоплазма от - Работата е там, че. . . — започна той и спря щом Отровната планетка. Коридорите на кораба се бяха из-зърна мухата в пръстите на щурмана --Може ли? — н ъ л н и л и с лепкава прозрачна паяжина. Под кракатапопита той, като протегна ръка. ж в а к а ш е , а в командната кабина капитанът лежеше - Муха — гордо съобщи щурманът. . в креслото бял и неподвижен и по устните му лазеха - Но тя има осем крака — бавно каза Малишев. - космати лилави паячета.Това не е муха. Виктор Борисович изтри отеклите от формалина - А какво е? — малко раздразнено запита Виктор ръце и излезе в коридора. По тавана пълзяха мухи Борисович Те бяха много; около двадесет.Той се отби в своятаЧуйте - каза Малишев. — Какви средства про- каюта, облече си чиста риза и куртка и тръна към ко-кроскоп.тив насекоми имате? Освен това нужен ми е и ми- мандната кабина. На масата. пред кибернетичния изчислител стоеше - Но какво има? - попита щурманъ,т. стъклен буркан, наполовина пълен с мътна течност, Капитанът се намръщи и се приближи, Лидин също която вонеше даже и през херметичната запушалкасе приближи. В течността плавашемухата. Леталът убиваше насе- - Трябва ми микроскоп - повтори Малишев - комите практически мигновено. Той можеше да убие иДа отидем в моята каюта. Ще ви покажа нещо. бик. Но осмокраката муха, изглежда, не знаеше това и В коридора Лидин изведнъж завика: «Муха!» На дори не се досещаше. Тя плаваше в дезинсектора и отстената подсамия таван пълзеше муха. Тя беше черна, време на време злобно бръмчеше.с черни разперени крила. — Пет минути и половина - каза. Тумер В каютата на биолога Малишев имаше още три. — Може би имаме н я к а к ъ в друг дезинсектор?Едната беше кацнала на възглавницата, две пълзяха попита Малишев.по стените на големия стъклен балон със с и н и я охлюв Виктор Борисович поклати глава.«Всичко е напраз-от Титан. но — помисли си той. — На тази мръсотия дори и ле- Капитанът стоеше неподвижно и следеше с очи му- талът не действува.»хите. Лицето му ставаше все по-тъмночервено. — Слушайте ме — каза капитанът. — Всички да - Мръсотия! - проговори той.. облекат защитните си костюми. Да се ваксинират про- - Но какво толкова има? — запита Лидин. тив пясъчна треска. По-нататък. Леталът явно не го Малишев извърна към него помрачнялото си лице. бива. Но не е изключено на тези мухи да подействува - Аз ви казах: това не са мухи. Това, не са земни нещо друго. Опитите ще проведем в медицинския сек-мухи, не разбирате ли? - Трябва ни средство против насекоми — каза ка- питанът. — Какво имаме? Само това - Имаме летал — отвърна щурманът. ? Друго? - Добре - каза капитанът — Аз сам ще се погрижа.малин.Вървете, измийте си ръцете, изтрийте ги с фор- В банята Виктор Борисович бързо смъкна ризатаси, хвърли я в сметопровода и се спусна към у м и в а л -н и к а . Сапунисваше ръцете си, изтриваше ги с гъбатаи пак ги сапунисваше. Ръцете му станаха червени,подуха се, а той все търкаше, търкаше и отново наса- тор. Виктор Борисович, вие оставате дежурен в команд-пунисваше. ната кабина. Беше се случило най-страшното, което можеше да Тумер донесе на щурмана защитен костюм.се случи в кораба. Планетолетът имаше дебели стени — В коридора е пълно с мухи — не може да се про-и всичко, което проникваше през тези стени, беше смърт- вреш — каза той. — Почерняло е. Навий си ръкава.
  10. 10. Той извади спринцовка и ваксинира щурмана против бяха така много, че стените изглеждаха черни. Щурма-пясъчна треска. Това беше явно безсмислено, защото нът сви рамене и затвори вратата. Погледът му по-единственото място, където бяха открити възбудители падна на листа хартия. Някакво смътно подозрение,на пясъчната треска, беше Венера. Но капитанът не сянка на догадка, проблясна в ума му.искаше да пропусне и най-малката възможност. — Глупости! — каза той на глас и се върна при - Как са нашите там? — запита Виктор Борисович. пулта. — На тези мухи нищо не действува. А Малишев е В командната кабина беше станало явно по-тъмно.във възторг. Просто е на седмото небе. Реже мухи и Облаци от мухи се виеха на тавана и засенчваха осве-ги разглежда под микроскопа. Казва, че тези мухи ня- тителните тръбички. Погледът на щурмана неволномат нито очи, нито уста, нито хранопровод. Казва, потърси мъртвата муха. Смачканата гадост шаваше.че не може да разбере как се размножават. Той се вгледа и преглътна слюнките си. Догади му се. - А не казва ли откъде са се взели? Останките на мухата бяха покрити със съвсем дреб- — Казва. Той счита, че това са спори на неизвестна нички черни мухички. Те бяха около тридесет. Те ощеформа на живот. Той казва, че те милиони години са не можеха да летят. Виктор Борисович не откъсвашесе носели в пространството, а в кораба са намерили бла- очи от мъртвата муха. От бившата мъртва муха. Отгоприятна почва. всяка нейна пора се подаваше главичка на микроско- — Блуждаещ живот — промърмори щурманът и за- пична мухичка. Те излизаха просто от тялото. «Етопочна да н а в л и ч а защитния костюм. — Чувал съм за защо се размножават така бързо — помисли си щур-това. манът. — Всяка клетка носи в себе си зародиш. Тумер си отиде. Виктор Борисович седна пред ко- Тази муха просто не може да се убие. Тя се възраждамандния пулт. Наблизо до лакътя му бе кацнала муха. стократно повторена.»Той се прицели и силно я цапна. Мухата се обърна по В командната кабина влязоха четирима с блестящигръб, пошава с крачка и замря. Той с любопитство силикетови костюми и сребристи шлемове.я огледа. Пакост, разбира се, но защо да са опасни? — Защо сте отворили вратата, Виктор Борисович? Щурманът се обърна. Листът хартия, който лежеше — Вратата? — щурманът погледна към вратата. -на масата, полетя надолу и извивайки се, хвръкна към Аз не съм я отварял.вратата. Вратата към коридора беше открехната. — Вратата беше отворена — съобщи капитанът. - Р.й, кой е там? — извика Виктор Борисович. - Вратата! Смътната догадка отново се мерна в главата на Вик- Той почака малко, след това се надигна и надзърна тор Борисович.в коридора. В коридора пълзяха и летяха мухи. Те — Щурманът не е в течение на нещата — каза ка-Илюстрации! Ал. Денков
  11. 11. питанът. — Другарю Малишев, повторете вашите из- — Мухите? — каза щурманът. — Мухите поглъщатводи. въздуха. Ето как нарастват. Те поглъщат въздуха, Малишев се покашля. кислорода и азота. - С една дума, съставът им е странен — кислород, Биологът издаде неясно възклицание, а к а п и т а н ъ т сеазот и много малко количество калций, водород и въг- извърна към приборите на циркулациоината система.лерод. Аз идвам до извода, че това не е белтъчен живот. Няколко минути той внимателно се вглеждаше в при-И тогава, първо, опасността от инфекция е съмни- борите, яростно о т п ъ ж д а й к и мухите. Всички мълчаха.телна; второ — това е откритие от висока класа. Не Накрая капитанът се изправи.ми е ясно с какво се хранят. Съвсем не ми е ясен и — Приборите показват — бавно започна той, —чемеханизмът на тяхното размножаване. Мисля, че има за последните два часа на кораба е изразходван околооснование. . . сто килограма течен кислород. - Аз все пак не разбирам — прекъсна го Тумер. — — Великолепно — промълви Малишев.Убивах ги, мачках ги с краката, но покажете ми поне — Ама че животинки! — каза Лидин.една мъртва муха. — А к о се разсъждава логично — забеляза биоло- - Не търси — каза щурманът. — Даже не се гът, — атмосферата от водород трябва да бъде за тяхопитвай. смъртоносна. - Че защо пък? — Това опростява работата — каза капитанът. — Виктор Борисович видя, че вратата отново се беше Лидин, помогнете на другаря Малишев да облече ска-леко открехнала. фандъра. Тумер, изключете циркулационната система. — После ще ви разкажа — той отиде до вратата, за- Щурман, подгответе кораба за обработване с вакуумтвори я и се върна при масата. и свръхниски температури. За готовността ми доложете Капитанът чукна леко с ръка по масата. след десет минути. - Слушайте ме — каза той. — Решил съм да очи- Виктор Борисович се отправи към изхода, като раз-стим кораба от мухите. мишляваше какво би станало, ако само няколко мухи - По какъв начин? — запита Малишев. попаднат на Земята. Земята не можеш да я обработиш - Ще облечем космическите скафандри, ще уве- с вакуум и свръхниски температури.личим налягането в кораба — можем да използуваме Всички навлякоха вакуум-скафандрите направо вър-запасите от течен водород — и ще отворим люковете. ху защитните костюми. Отново минаха през дългияЩе пуснем в кораба безвъздушното пространство. Ва- тунел с черни стени, притъмнял, неузнаваем. Стенитекуума и абсолютната нула. И потокът от сгъстения бавно се поклащаха, като че ли дишаха. Пристигнахавъздух ще изхвърли тази гадост. в командната кабина. Тук също всичко беше неузна- - Това е идея — Лидин се закиска. — Мухичките ваемо, мрачно. ще поизмръзнат. Виктор Борисович се наведе към манометъра. Н а л я - - Да вървим за вакуум-скафандрите — каза капи- гането в кораба беше спаднало на 30 милиметра, а ед-танът. ва преди няколко секунди Тумер изключи ц и р к у л а ц и о н - Стените на командната кабина бяха съвсем почер- ната система. Мухите поглъщаха въздуха и се размно-нели. От тавана висяха траурни ленти. Подът се беше жаваха с чудовищна бързина.покрил със суха шаваща каша. Здрачът се сгъстяваше. Капитанът отвори крана за водорода. Стрелката наПо осветителните тръбички бяха полепнали купчини манометъра се спря, след това бавно запълзя в обратнамухи. посока. Атмосфера. . . една и половина. . . две. . . — Чуйте — каза Виктор Борисович, — знаете ли — Има ли н я к о й в скафандъра си или в з а щ и т н и язащо се отваряше вратата? костюм мухи? — запита капитанът. - Каква врата, щурман? — нетърпеливо попита — Засега не — каза Лидин.капитанът. Пет атмосфери. Черната каша по стените бавно се — Ето тази, към коридора. А сега вече не се отваря. завъртя. Шест атмосфери. - Е? — Внимание! — извика капитанът. — Ето каква е работата — бързо заговори Виктор Виктор Борисович се напрегна и се залови за поясаБорисович. — Вратата се отваря отвън, нали? В кори- на Малишев. Малишев се хвана за Лидин, Лидин задора пада налягането, така ли е? Излишъкът от наля- креслото, в което седеше Тумер. Капитанът пропъдигане в командната кабина избутва вратата. Всичко от пулта облака мухи и натисна копчето. Четиритее много просто. А сега няма излишък от налягане. люка в трюма — широките щори от пластметал, покри- — Нищо не разбирам — каза капитанът. ващи трюма — в миг се разтвориха едновременно.
  12. 12. Водородната смес под н а л я г а н е от шест атмосфери кораба по-далеч от Земята и да го взривим. Но му-се устреми към люковете и оттам в пространството. хите не са опасни. Небелтъчният живот не може — В командната кабина се изви черен вихър. И стана разбирате ли — не може да заплашва белтъчния живот.светло. Поразява ме вашата неосведоменост. И вашата, изви- — Внимание! — извика капитанът. — Втори етап. нете, нервност. След това трети, и четвърти, и пети. Пет пъти ко- — Най-малкото ваше невнимание — упорито на-рабът се напълваше със сгъстен водород, и пет пъти стояваше Лидин — и те ще се разплодят на Земята.струи от сгъстен газ промиваха всеки ъгъл, всяка про- Ще изгълтат цялата атмосфера.лука в кораба. След това за шести път корабът отново Малишев презрително щракна с пръсти.се напълни с водород. Капитанът включи на пълна мощ — Дори и да се разплодят, аз се, наемам за два днипрахочистачите. И чак след това пуснаха отново въз- да отгледам 22 вида азотно-кислородни вируси, коитодух в кораба. ще унищожат и мухите, и спорите, и 220 поколения от — Това е всичко — каза капитанът. Той пръв смък- тяхното потомство. Това първо. А второ, аз съм уве-на от главата си тежкия шлем на скафандъра. рен, че най-ефикасното средство против нашите мухи Виктор Борисович помогна на Малишев да се осво- би била обикновената вода. Да, обикновената вода.боди от скафандъра. Когато смъкваше коленчатия Уверен съм в това.ръкав от дясната ръка на биолога, капитанът изведнъж Малишев обгърна с тържествуващ поглед космонав-каза: тите. Всички мълчаха. — Какво държите в ръката си, другарю Малишев? — Но вие не разбирате ли поне, че на нас ни про- В юмрука на Малишев имаше кутийка от пластмаса. вървя? — запита той.Биологът скри ръка зад гърба си. — Не — каза капитанът. — Още не. — Нищо особено — каза той и веднага се навъси. — Не? Добре. Първо, в нашите ръце — Малишев — Другарю Малишев — с леден глас каза капи- потупа джоба си — са уникални екземпляри от небел-танът. — Дайте насам това! тъчни същества. Досега небелтъчен живот се възпро- — Леле майчице! — извика Виктор Борисович. — извеждаше само изкуствено. Разбирате ли? И второ.Той е скрил тук мухи. Представете си завод без машини и котли. Гигантски Лидин побледня, след това почервеня. инсектарии, в които с неимоверна бързина се плодят — Веднага унищожете тази гадост — процеди през и развиват милиарди от нашите мухи. Суровината —зъби той. — Хвърлете веднага мухите в реактора! въздухът. Стотици тонове първокласна неорганична Малишев пъхна кутийката в джоба си. клетъчна тъкан на ден. Хартия, тъкани, настилки... - Срам ме е за вас, другари. Да, срамота! Разбирам, А вие казвате — в реактора.това беше неочаквано и. . .по човешки страшно. . . Биологът замлъкна, извади пластмасовата кутийка Та вие представлявате ли си — каза Лидин — и я доближи до ухото си.какво ще стане, ако дори една муха попадне в земната — Бръмчат — съобщи той. — Уникални същества.атмосфера? Капитанът стана. — Знаете ли как се размножават?— попита щурманът. — Зная. Видях. Всичко това са глупости — Малишев — Всичко е добре, щом свършва добре. Ако самопрекрачи скафандъра и седна в креслото. — Изслу- някой някога започне да ми дрънка за опасност в Кос-шайте ме. Животът в Космоса понякога е враждебен моса. Кой е дежурен?към земния живот. Това е истина. Глупаво е да се Виктор Борисович погледна часовника си.отрича. Ако мухите заплашваха живота или дори — Леле майчице! Още не е свършило моето дежур-здравето на човека, аз пръв бих настоял да отведем ство. Нима изминаха само три часа! Н Е П О З Н А Т И ДУМИ ДЕЗИНСЕКТОР — Средство за обезвредяване (убиване) на насекоми (инсекти). СИЛИКЕТОВИ КОСТЮМИ — Костюми, направениТИТАН — Шестият спътник на планетата Сатурн. от силикет (измислено вещество) за защита на хоратаТой е най-големият спътник в Слънчевата система от вредни газове, микроби и други опасности в Космоса.(по-голям от планетата Меркурий). ФЕРИТНА ПАМЕТ — част от електронните сметачниФОРМАЛИН — 40% воден разтвор на формалдехида. машини, в която върху метални (феритни) елементиУпотребява се за дезинфекция. се записват по електромагнитен начин (както в магне-КАЛИСТО — Петият по ред спътник на Юпитер. тофона) разни сведения. 12
  13. 13. като любопитни очи, два илю- проф. Огюст Пикар. Спуска- минатора от нечупливо стъкло. нето щеше да се ръководи от На Приликата на батискафа с це- сина на проф. Пикар —Жак Пи- пелин се засилва от гребния кар, придружен от американ- винт, кормилото и баластните ския моряк Дон Уолш. дълбочина цистерни, които се пълнят с морска вода, за да може кора- Свежият утринен вятър за- почва да става застрашителен. 11 км. бът да потъва. Специални елек- Океанът също се събужда и се тромагнитни шкафове съдържат раздвижва. Време е да се бър- няколко тона стоманени топки. за. Прави се последното ултра- Когато е необходимо, електро- звуково измерване на дълбо- магнитът освобождава металния чината 10990 м. Лодката баласт, с което се дава начало на с Пикар и Уолш се откъсва от изплуването. Мощни прожек- кораба-база и отнася изследо- тори, прикрепени към батиска- вателите към «Триест». През Рано сутринта на 23 януари фа, осигуряват видимостта в не- това време вълните стават ог-1960 г. малък бял кораб спря прогледните океански дълбини. ромни — височината им достигасред Тихия океан. Най-близ- Батискафът беше построен от пет метра. «Аз мисля— каза следката суша—о-в Гуам от Мариан- известния швейцарски учен спускането Уолш,— че да се качаските острови — се намираше на600 км. Корабът бе спрял ма-шините си над най-дълбокотомясто на Световния океан—юж- Батискафът «Триест»ния край на Марианската пади.-на. До океанското дъно имашепочти 11 километра. По трескавата дейност напалубата и по възбуждението,обхванало екипажа, можеше дасе допусне, че се върши нещоизключително. Скоро от кора-ба със специален кран издиг-наха странно съоръжение, напо-добяващо обикновен цепелин.Това беше подводният батис-каф «Триест». За разлика отцепелина тялото на батискафабеше изработено от тънки ме-тални листове. В него се нами-раха шест стоманени резервоатра, съдържащи 38 000 литраособено лек бензин, чието отно-сително тегло е почти наполо-вина по-малко от морската во-да. Предназначението на «це-пелина» е да осигури плавае-мостта на целия кораб. Подбензиновата цистерна бе зака-чено стоманено кълбо с диаметъроколо 2 м. В тази «гондола»трябваше да се спуснат къмокеанското дъно двама изследо-ватели. На гондолата блестяха,
  14. 14. небе. Внезапно се явяват хи- това, към което са се стремили ляди, милиони «звезди» с бял, дълги месеци — най-дълбокото жълт, зеленикав и син цвят. място на океана. Уредите по- Това са различни морски ор- казват дълбочина 10 990 м ! . . . ганизми, които излъчват т. н. Океанското дъно на мястото биолуминисцентна светлина. на спускането има жълтеникав Спускането продължава. На цвят и докъдето може да се види, 1 800 м настъпва пълна тъмни- е равно. Първият посрещач, на. От време на време мощните изпратен вероятно от «мор- прожектори раздират непро- ския бог» Посейдон, е малка гледната тъмнина и в светлите плоска рибка, прилична на кал- им конуси могат да се видят кан. След това в зрителното по- призрачните форми на неиз- ле се явява и малко ракообраз- вестни морски същества. На но животно. Най-после е до- няколко пъти батискафът по- казано, че на тази огромна пада в топли водни слоеве. дълбочина прониква кислород, Повишената температура уве- без който не може да живее ни- личава обема на бензина и ба- то един по-сложен организъм. тискафът на четири пъти спи- При това въпреки че страхотно- ра или започва своеволно да се то налягане тук е равно на по- издига. Налага се Пикар да вече от 1 200 кг на всеки ква- изхвърли малко бензин, след дратен сантиметър, морските което «Триест» вече без спи- животни се движат най-свобод- ране продължава пътя си. но. На тази дълбочина общото 5 000. . . 6 000. . . 7 000. . . налягане върху «Триест» е рав- 8 000. . . 9 000 м. Пикар и Уолш но на 150 000 тона. Ако Пикар очаровани гледат през илюми- и Уолш можеха да излязат из- наторите. Изведнъж гробната вън гондолата, то водата щеше тишина на гондолата се нару- да тежи върху всеки от тях кол- шава от силен пукот. Изсле- кото 200 стотонни локомотива. дователите изтръпват. По стък- По специалната хидроакусти-Жак Пикар лото на единия илюминатор се чна връзка към повърхността появява мрежа от пукнатини. тържествено се изпраща услов-на лодката беше най-опасната Стъклото не издържа напълно ният сигнал «нула», «нула»,работа, която извърших този огромното налягане на океан- «нула», което значи, че най-ден.» ската вода и се напуква. Оба- голямата дълбочина е достиг- Най-после Пикар и Уолш са че спускането продължава. ната. Минават вече 20 минути,в «гондолата». След малко вхо- 10 500м. Прожекторите опипват откакто «Триест» е на дъното.дът й е затворен херметически, бездната под «Триест», но дъ- Пукнатото стъкло подсеща из-баластните камери са запъл- ното не се вижда. На повре- следователите, че е крайно вре-нени с вода и батискафът бав- дения илюминатор, като малки ме за връщане. Железният ба-но започва своето подводно пъ- тънки змийчета, пълзят нови ласт е изхвърлен и «Триест»тешествие. На 10 м дълбочи- пукнатини. Положението ста- полека, сякаш неохотно, за-на изглежда, че повърхността ва тревожно. Изведнъж накрая почва своето връщане. След трина океана, осветена от тропи- на едно от прожекторните пи- часа и половина наблюдателенческото слънце, е сякаш напра- пала на «Триест» Пикар виж- водосамолет забелязва как «Три-вена от някаква прозрачна, си- да сиво петно. Океанското дъ- ест» като коркова запушалканя като електрическа искра, но! . . . Още няколко минути и изскача над тихоокеанската по-материя. На 300 м океанска- батискафът меко ляга върху върхност. Човекът най-послета повърхност добива черноси- океанското дъно, вдигайки цели извоюва още една победа надния цвят на небето при смра- облаци тиня. Едва след 6 ми- непристъпните тихоокеанскичаване, а на дълбочина 450 м нути мътилката изчезва и Пи- дълбочини.— черния цвят на среднощното кар и Уолш могат да разгледат ХРИСТО ТИЛЕВ14
  15. 15. вел засада. Притаен край собствените си следи, той пресрещал първото куче и с единствен удар на силната си лапа го повалял. Така той се справял с всички следващи кучета. Аз знаех, че без кучета е немислимо да се про- следи ягуарът в гъсталаците. Освен това «убие- цът» беше толкова хитър, че да пусна кучетата подир него без опитен водач, означаваше да ги обрека на сигурна гибел. Хосе разбираше това, но положението му беше безизходно. В тропическите гори на юг от река Амазонка се — Ако вие не дойдете, сеньор Зиемел, той срещат най-различни животни, между които има окончателно ще ме разори. Ще загубя всичките много хищници. Саша Зиемел работил при строежа си крави и господарят ще ме уволни. на пътища из тази област и се прочул като смел — Единственото нещо, което мога да обе- ловец. Той ходел на лов за ягуари, въоръжен с ко- щая, е да почна преследването, щом дресирам пие, лък и стрели. Специално обучени кучета му по-добре кучетата. Но ще ми трябва време. помагали да открива и преследва опасните хищници. — Тогава сам ще тръгна по следите на По едно време се появил грамаден ягуар, по-свиреп «убиеца», макар че нямам кучета — заяви той. и по-хитър от останалите, който се изплъавал от Хосе Рамос рязко обърна коня си и се отда- всички преследвания и всявал страх из цялата окол- лечи по пътеката край реката. Аз познавах ност. Но да оставим Саша Зиемел сам да ни разка- местността, в която се бе появил ягуарът, и ме же какво се случило по-нататък. обзе силно безспокойство за Хосе. * * * На следния ден, седнал на прага на коли-С коро след като спрях на лагер край Кара-Капа, бата си, аз чистех своята пушка. Изведнъж най- при мен дойде Хосе Рамос от Дескал вадос. младото от кучетата ми, малкият Тупи, залая - Елате със своите кучета — каза той, — яростно. Повдигнах глава и видях Мария, же- «убиецът» отново се появи и вече унищожи цяла ната на Хосе Рамос, която приближаваше, дузина от моите крави. яздейки в галоп. Косите й се развяваха от вя- Аз никога не отказвам да помогна в такива слу- търа, дрехите й бяха в безпорядък. Когато чаи, но този път нямах възможност. Неотдавна наближи, видях, че очите й са изпълнение ужас. при лов загубих най-умното си куче — водач на - Сеньор Зиемел задъхано произнесе хайката, и нямах друго, способно да го замести. тя, — Хосе. . . - Разбирам ви, Хосе, но не мога да риску- - Какво се е случило с Хосе? вам животните, които ще трябва да пусна срещу — Той тръгна да търси «убиеца », но конят му този дявол. Той ще ги убие едно по едно, щом се върна тая сутрин сам! тръгнат по следите му. Вгледах се в коня и забелязах по него две Историята на този ягуар беше широко изве- дълбоки драскотини. По дървеното седло имаше стна. Преди няколко години грамадният звяр следи от кръв. През това време Мария ми раз- бил ранен от неопитен ловец с прибързан из- каза, че Хосе се върнал от посещението си при стрел, докато хищникът се намирал на едно мен с твърдото решение да тръгне по следите на дърво. Ягуарът се хвърлил към ловеца, който ягуара. побягнал. Тогава разяреното животно разкъ- Без да губя време, аз оседлах коня си и взех сало кучетата, притичали в помощ на своя четирите кучета, които ми оставаха: Пардо, господар. Оттогава никой не го видял на дър- Винте, Амито и Мона. Когато вече излизах от во — той се криел все във високата трева и в двора, малкият Тупи започна да лае, като изра- храсталаците и продължавал ожесточено да зяваше желанието си да дойде с нас. Трябваше убива добитъка. След получения урок ягуарът да го завържа край колибата. Придружен от изпитвал страшна омраза към кучетата и ги Мария, тръгнах по горската пътечка. Когато унищожавал по един и същ коварен начин. стигнахме там, където Хосе навярно бе навля- Като се прикривал във високата трева, хищ- зъл в гъсталака, аз й предложих да се върне, никът ги увличал подир себе си и след това пра- но тя отказа: 16

×