списание "Космос", бр.2, 1972г.
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Like this? Share it with your network

Share

списание "Космос", бр.2, 1972г.

  • 3,210 views
Uploaded on

 

More in: Education
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
No Downloads

Views

Total Views
3,210
On Slideshare
3,210
From Embeds
0
Number of Embeds
0

Actions

Shares
Downloads
26
Comments
0
Likes
1

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. СЪДЪРЖАНИЕ ? Нека всеки ден ме правиИЗДАНИЕ НА ЦК НА ДКМС по-добър 37 Енергийното сърце на България 1 Предава „Космос" 40 Вестители на извънземен Тест 44 живот? 4 Кръстословица 46 Машини — гиганти 8 Невероятни патенти 48 Хитрините на животните 10 Решава логиката 48 Спасете декадактила! 13 Библиотека „Космос" Суперекспреси на релсите 20 Научни приключения Мълния в магнитен пръстен 23 Корица: Разоряващи съкровища 26 Сражение (древноегипетска ри- БРОЙ 2 • 1962 Симулаторите 29 сунка Багри и блясък 31 Гръб на корицата: Търси се Елдорадо 34 Морско дъно ЕНЕРГИЙНОТО СЪРЦЕ НА БЪЛГАРИЯ „Който не е видял енергийния комплекс „Мари­ ца — Изток", той не познава нова, социалисти­ ческа България." т. живков Черна чума някога подгонила хо­ ко наоколо смайва. Само роторните рата от тази равнина. Гладът напи­ багери заместват 25 хиляди работ­ рал. Но човекът от равно Загоре над­ ници! Няма го убийственият труд делял. Така в приказките на наши­ на миньора. Всичко е механизирано! те деди се говори за миналото на този От първата „копка" на багера до кът, събрал във фокус светлината и транспортната лента, а оттам до мощта на възродената ни родина. електрическия влак и сушилните, Наближаваме открития рудник човекът е само ръководител, само „Трояново 2". Изведнъж. . . огро­ направлява процесите. мен над 1000 м в диаметър изкоп. Всеки втори тон въглища у нас е На шест хоризонта работят ротор¬ произведен в „Марица-Изток". ните багери. А всеки роторен багер А запасите какви са? е цял завод, напълно автоматизиран Отговорът е кратък: и тежи 1900—2000 тона! Всеки ба­ — За над 100 години! гер има осем „лопатки"; всяка ло­ Подготвителната и така наречена патка изтребва 1,2 кубически метра „черна" работа е много. За производ­ земна маса или въглища. А това ще ството на един тон въглища се прави рече, че само за една минута ротор¬ откривка от 7 м3 пръст. Разбира се, ният багер „изработва" толкова, не само изкопаване, но и извозване. колкото един човек за 24 часа! 500 километра електрифицирани же­ Нима това е равното Загоре, из­ лезопътни линии! Това е дължината вестно с прочутата си пшеница „За¬ на железопътната мрежа, която фак­ гария"? А мащабите, цифрите, всич­ тически е най-дългата у нас! Мощ-
  • 2. така ярка. Вижте само — машини и невиждана борба. Очерта се новият въоръжения от СССР, ГДР, ЧССР, корпус на „Първа комсомолска", висококвалифицирана помощ на съ­ на сушилния цех. . . Създадоха се ветски и немски специалисти. Нима първите младежки бригади. това не е потвърждение на предим¬ 10 септември 1960 година. ствата на социалистическия интерна­ . . ... Завъртя се роторът на пър­ ционализъм? вата 50-мегаватова турбина на ТЕЦ Не случайно всеки работник, все­ „Първа комсомолска" (тогава ТЕЦ кн жител на околните селища го- „Марица—Изток"). Комсомолците от вори: „Комплексът е дело на друж­ бригадата на Б. Колев изпълниха бата между социалистическите на- достойно своя дълг, монтирайки роди." турбината предсрочно. Мощността й Първите 1200. Те сложиха основи­ надвишаваше тази на първите десет те. Те започнаха върху гола по- електрически централи, построени ляна. С много труд и обич те отго­ за 66-годишното съществуване на вориха на оказаното им доверие. буржоазна България! Вярно, че голяма част от тези хора 14 март 1962 година. Четвъртата вече са в редиците на Димитровския 50-мегаватова турбина на ТЕЦни електрически влакове извозват комсомол. Растеше комплексът, ра­ „Първа комсомолска" бе монтиранакакто земната маса, така и лигнит­ стяха и те. за четиридесет и пет дни!ните въглища. Но и сега на всяка крачка има Дори и най-големите оптимисти не — През лятото на 1971 година да­ млади хора! Една трета от работни­ можеха да повярват. Турбини катодохме стотния милионен тон! Всич­ ците, инженерите, техниците са ком­ тази преди монтираха за не по-ко това за десет години! — говори с сомолци. малко от осем месеца. Но те, ком-гордост придружаващият ни ин­ Гордост за районната комсомол­ сомолците-монтажници, повярваха.женер. ска организация са 612 младежи и И устояха. Победа, извоювана с Огромната турбинна зала на ТЕЦ девойки — орденоносци. Върху зна­ цената на четиридесет и пет безсънни„Марица-Изток 2" ни посреща с мето на районната организация са денонощия, които останаха незабра­привичния си „трепет". Осем котела окачени ордените „Червено знаме" вими в летописа на техния трудовосигуряват пара и задвижват тур­ и „Георги Димитров". Първата мла­ ентусиазъм.бините на най-мощната ТЕЦ у нас. дежка организация, носител на ор­ . . . Комсомолецът Д. Гандев отМощност 600 мегавата! Пет пъти дена с лика на великия Димитров! локомотивното депо на рудникповече, отколкото общата мощност Ето така Партията и правителството „Трояново-1" влезе в незастиналатана електрическите централи у нас оцениха труда и дръзновението на още пещ на локомотива. Десет мину­през 1939 година! младежта. ти бяха достатъчни, за да отстрани Влизаме в една от командните зали. В чест на предстоящия XII кон­ една авария. Десет минути, коитоПред пултовете стоят все млади хора. грес на своя съюз 134 младежки другите нарекоха — подвиг.Всичко се управлява от разстояние. производствени звена ще откликнат Себеотрицание и дълг! Това беНа помощ са съвременните пости­ на високопатриотичния повик на основното, движещото. В трудовотожения на техническия прогрес. Те БКП за по-високо качество и рента­ ежедневие несгодите бяха провер­са на поста си винаги. Денонощно, билност, за по-висока ефективност, ката.без прекъсване туптят двете енер­ за максимално използуване на меха­ Преваляше полунощ. Телефонътгийни сърца на комплекса ТЕЦ низацията, за издигане на цялата наруши съня на младия енергетик„Първа комсомолска" и ТЕЦ „Ма­ стопанска дейност на нивото на све­ Чонов. Избил бе захранващият ка­рица-Изток". Всяка трета електри­ товните показатели. бел на Огромния багер АС-2. Целическа крушка в България свети с пет часа той и електромеханикът Па­енергия, произведена тук. Една Л е т о п и с на комсомолското тарски разкриваха сантиметър потрета от останалата електрическа сантиметър зарития дълбоко в снеж­енергия, необходима на страната, дръзновение ните преспи 300-метров кабел. Вие¬също идва оттук. А за да работи, за да 26 февруари 1959 година.. . лицата бушуваше с огромна сила.тупти сърцето, е необходим приток В летописа на младежкото дръзно­ Клепачите натежаваха, ръцете сена кръв — сто влакови композиции вение тази дата ще остане паметна. вкоченясваха. На разсъмване открихас въглища (всяка композиция от по Сред младите строители и монтаж­ мястото. Повредата бе отстранена и12 петдесеттонни вагона) за дено­ ници дойдоха държавни и партийни първата смяна започна нормалнанощие! ръководители. Промишленият ком­ работа. А през шестата петилетка предстои плекс „Марица—Изток" бе обявен за . . . За XXIII конгрес на КПССизграждането на най-мощната цен­ първи национален комсомолски обект. брикетната фабрика трябваше датрала от групата ТЕЦ „Марица- . . . Първата електроцентрала на произведе първите брикети. ВсичкоИзток 3". Проектна мощност — 800 комплекса едва извисяваше своя бе поставено на карта — недоста­мегавата. Или само след четири го­ ръст. Трудностите на големия строеж тъци много, а срокът — кратък. То­дини тук ще тупти енергийно сърце бяха неизбежен спътник на ентусиаз­ гава по призив на Партията и Ком-е мощност 1900 мегавата. ма и дръзновението. Изливаха се сомола строителите и монтажниците — Едва ли има друго място у основите. Вечерите минаваха около от ТЕЦ „Марица— Изток-1" поеханас — сподели др. Тодоров — сек- газен фенер, закачен на дървен стълб. отделни обекти и подобекти. След ретар на РК на Б К П , — където со­ Все още електричество липсваше. работно време останаха петстотинциалистическата интеграция да е Дойдоха първите 1200. Започва младежи. Точно в 9 часа, когато сеI
  • 3. откриваше конгресът, се получи пър­ пътната линия е завършена. Товавият брикет!. . . е важен момент в икономическия В експлоатация влязоха първите живот на селото. След Освобожде­(от такъв мащаб) открити рудници нието в него е имало складове (макар„Трояново—1, 2 и 3". и примитивни), в които са съхра­ На 10 март 1966 година по улея нявали годишно 20 милиона кило­на първата петтонна електродъгова грама зърнени храни. Раднево е билпещ в леярния цех на Централната най-големият склад на храни времонтна база потече първата източ¬ Южна България.номаришка стомана. Пътят на борбата е белязан с. На 1 февруари 1968 година бе такива скъпи жертви като големиянаправена първата копка на най- български поет Гео Милев, Хр.мощната от групата електрически Драгов, Койчо Митев, Г. Чакъров,централи — ТЕЦ „Марица—Изток-3". Ж. Дичев (Огнян). С живота на Ан¬ На 11 април 1969 година влезе в дончо Черковски, посмъртно удостоенексплоатация последният, осми ко­ със званието „ Д е т е — герой". Син нател на ТЕЦ "Марица—Изток-2". прославен партизански командир, Комсомолците направиха от невъз­ той с неприсъща за възрастта симожното възможно. За успехите им твърдост, хладнокръвие и мъжествоотначало се. говореше, че това е понася несгодите на партизанскиядързост, случайност, но времето живот и тормоза на озверените фа­доказа, че това е закономерно явле­ шисти. Той е само на 13 години,ние, намерило реален израз в пулси­ но инквизициите не го плашат.ращото енергийно сърце на страната Умира от побоищата.ни. През 1964 година с указ на Пре­ зидиума на Народното събрание РАДНЕВО — Раднево бе обявено за град. С това офи­ ГРАД НА СВЕТЛИНАТА циално бе признат за админмтра- В дните на турското робство тивно-стопански и културно — битовсвободолюбиви българи, начело с център на най-големия енергий-дядо Радни заселили източния бряг но-промишлен комплекс в нашатана р. Блатница. Заедно с двамата страна.си братя той сложил основите на Разговаряхме с младите ръково­селище, което нарекли Радни махле. дители на младия град — др. К.Близо 250 години селището се раз­ Ламбев, секретар на ГК на БКПвивало като земеделско. и К. Рашев — председател на ГНС. В 1869 година започна да се строи — Приносът на града и неговитечаст от втората железопътна жители в развитието на социали­линия у нас, свързваща гр. Марица стическата ни икономика — спо­(тогава Търново сеймен) — Радни деля др. Рашев, председател на ГНС,махле — Нова Загора. Това е така — бяха оценени от Партията инаречената „Баронхиршова" же­ правителството. Раднево не самолезница. През 1874 година железо­ беше обявено за град, но бяха отделе­ ни много средства за израстването му като съвременно селище. Само за 7 години жителите на Раднево получиха 2000 апартамента, болни­ ца с 205 легла, хотел със 150 легла, поща, битов комбинат, средно про­ фесионално училище, ресторанти, тят 1400 работници. Годишната магазини. . . Предстои изгражда­ продукция е за над 20 милиона лева. нето на Културен дом, модерен тър­ В източния край на града е Елек- говски център, спортен комплекс. .. тронноизчислителният център, от­ — Да, всеки нов град си има крит през 1970 година, оборудван своите проблеми. Само за няколко с 4 комплекта електронноизчисли­ години населението нарастна на телна техника — центърът, об­ 15 000, а към 1980 година в Раднево служващ енергийния комплекс „Ма­ ще живеят 35 000 жители — до­ рица—Изток". . . бавя др. Ломбев, секретар на ГК на В родния град на поета-антифа¬ БКП. шист Гео Милев са направени пър­ С израстването на града бе създа­ вите уверени, правилни и решителни дено и промишлено ядро. В петте крачки към израстването на Раднево огромни цеха на единственото по като град на енергийната слава на рода си предприятие за изработване нова България, град на младостта и на резервни части за тежки минни светлината- съоръжения и за ремонта им рабо- НИКОЛА РАШЕВ
  • 4. и И до днес произходът на живата материя, сложила начало в далечното минало на безкрайното разнообра­ зие в животинския и растителния свят, остава неясен. Дали първите организми на Земята не са били донесени от случайно паднал метеорит, или може би са резултат от сполучлива „посявка", извършена от космически микробиолози от друга планета? Или животът се е за­ родил спонтанно, като органическите вещества са въз­ никнали след многобройни химични реакции между газообразните съставки на земната атмосфера и след това са преминали дълъг път на развитие? Учените още през миналия век са се досетили да по­ търсят отвора на интересуващите ги въпроси в долита­ щите до Земята космически пришълци — метеоритите. Преминали по незнайни пътища в космическия вакуум, те носят най-разнообразна информация за превръща­ нето на веществото в Космичните условия. Сърцевината на метеоритите е била предмет на особено внимание, тъй като тя не претърпява промяна при преминаването им през плътните слоеве на земната атмосфера. Учените изследвали всеки милиграм от нея с надежда да открият и най-малките следи, които да разкажат за ранния произход на органичните съединения. Така метеорити­ те станали кръстници на новородената наука — кос­ мичната химия, за чийто баща се смята съветският академик В. И. Вернадски. За присъствие на органични вещества в метеоритите било съобщено още през миналия век от шведския учен Берцелиус. Но поради липса на прецизни методи за изследване на микроколичества от органични продук­ ти тези факти били посрещнати скептично, с недоверие и съмнение. Оказало се, че само в малка част от метео¬ ритния дъжд, достигнал земната повърхност в течение на векове, има органична материя. Досега са известни около 30 метеорита от този тип, които образуват от­ делна група, обособена още в 1883 г. Те се отличават с относително високо съдържание на въглеродно вещество (над 0,5°/°) и затова са наречени въглени метеорити. Какво представляват в същност тези „небесни го­ сти", от които чакаме помощ за разрешаване на нашите земни проблеми! Външният им вид е доста неугледен и не подсказва с нищо отговорите, които таят в своите тъмни, повече или по-малко рохкави и крехки тела, изветряващи лесно на въздуха. Те се състоят от сбита зърнеста маса от глинести вещества (силикати), в която са разпръснати кръгли кристални образувания — хондри — от минера­ лите оливин, пироксен и магнетит. Затова тези ме­ теорити са получили наименованието въглени хондрити. В зависимост от количеството летливи вещества, кои­ то се отделят от тях при нагряване в азотна атмосфера до 1000°, те се разделят на три групи. Метеоритите от първата група представляват черни камъни, които лесно се рушат при натиск. В основната маса са включени ми­ кроскопични сферични или закръглени кристали от оливин и магнетит, наречени микрохондри. Към вто­ВЕСТИТЕЛИ рата група спадат сивочерните метеорити, които са значително по-плътни, а хондрите са свързани в по- големи гроздовидни струпвания. Метеоритите от тре­ тата група по външен вид се доближават най-много до името „небесни камъни" — състоят се от твърдо веще-НА ИЗВЪНЗЕМЕН По-едрите метеорни тела при навлизането си е земната атмосфера пораждат мощни светлинна и звукови явления ЖИВОТ?
  • 5. Структура на определени съставни Микрофотография на хондри, разпръснати средчасти от метеорита Оргьой метеоритна маса, в която преобладават въглеродни съединенияство с тъмносив, зелено — черен или сив цвят, а самите да се спори за произхода на въглеродното вещество вхондри са по-сбити и с по-големи размери. метеоритите, когато днес съществуват толкова точни Какво ни носят въглените хондрити от Космоса? аналитични методи. Трудностите при изследване наОт гледна точка на органичната химия, най-подробно тези необичайни обекти идват от няколко посоки. Предиса изучени пет от тях. Сходството им по структура с всичко метеоритите претърпяват значителни промениостаналите дава възможност и за някои обобщителни под влияние на високата температура — когато преми­изводи. Основното и най-ценно тяхно свойство е, че нават през високите слоеве на атмосферата и прекося­съдържат значително количество въглеродно вещество. ват небосвода като „падащи звезди", те частично по­За него е в същност спорът, започнал още през XIX върхностно изгарят. Достигнали „гратис" Земята,век и нерешен окончателно и до днес. Какъв е произхо­ влизат в контакт с намиращите се на земната повърх­дът на откритите органични вещества? ност вещества и организми и се замърсяват. Отсъствие­ Привържениците,на едната хипотеза подкрепят из­ то на стерилност, възможността за лесно замърсяванеказаната още от Берцелиус мисъл, че тези вещества са и повреждане на тези често рохкави и бързо разруша­се образували в резултат от взаимодействието на раз­ ващи се „каменни гости" е основното затруднение, коетоличните космични газове. Под въздействието на огром­ пречи на химиците — аналитици еднозначно да решатните налягания, в процеса на формиране на небесните Проблемата.тела, и на Космичните лъчи те са се породили без уча­ Така например изследователите на въглеродното ве­стието на каквито и да било живи организми. Проведе­ щество от метеоритите МОКОЯ и МЪРЕЙ открили из­ните през 1953 г. опити за облъчване на различни га­ между другите продукти съединенията фитан и при­зови смеси, аналогични по своя състав с Космичните стан, които твърдо доказвали биогенния организмовгазове, с различни лъчения с висока енергия (електри­ произход на метеоритното органично вещество. Впо­чески разряди, йонизиращи лъчи и др.) доведоха до следствие резултатите били потвърдени, но се оказало,получаването на сложни смеси от органични съедине­ че тези вещества са продукт от въздействието на по­ния. Това е сериозен довод в полза на тази хипотеза. падналите върху метеоритната повърхност земни бак­ Другата страна в спора застъпва становището, че терии. Когато „небесните камъни" стояли в музея, бак­въглеродното вещество е плод на активната дейност на териите използували въглеродното вещество като хра­организми, съществували в далечни времена на небес­ нителна среда. Странен „вкус" наистина, но учените биното тяло, от което произхожда метеоритът. Образува­ трябвало да се съобразяват и с това.но подобно на каменните въглища, то останало в ме­ Колкото и невероятно да звучи, но когато се увели-теорите и е добило днешния си вид и състав след дълго чава точността на използуваните аналитични методи,странствуване из Космоса в условията на непрекъснато се появяват сериозни затруднения, особено когато необлъчване с космични лъчи и срещи с микрометеорити. са взети мерки изследваната проба да бъде добре изоли­ В полза на тази хипотеза учените сочат факта, че раз­ рана от околната среда. Това особено ясно личи от из¬ пределението на въглеводородите с брой на въглерод­ следванията, които са били проведени, за да се откриените атоми от 15 до 30 във въглените хондрити е близко и докаже наличието на аминокиселини в метеоритите.до това, което е открито в морските утайки. А те са Присъствието на основните градивни елементи на бел¬ продукти, чийто произход е явно свързан с активната тъчното вещество — аминокиселините, силно би накло¬дейност на морските организми. нило везните в полза на хипотезата за биогенния произ- Вероятно мнозина ще запитат как е възможно още ход на въглеродното вещество. И наистина — аминоки-
  • 6. С помощта на специална апаратура този инженер изследва последиците от попадения на метеорити вър­ ху обшивката на ракети ползуваните методи подвела учените, но затова пък по­ могнала на една доста далечна на космичните изслед­ вания наука — криминологията. В същност какво е известно днес за състава на въгле­ родното вещество в метеоритите? Преди всичко около 70% от това вещество предста­ влява органичен полимер със сложен състав и непра­ вилен строеж. Останалата част, която сравнително лесно се извлича с органични разтворители, била под­ ложена на щателно изследване с най-модерни анали­ тични методи — хроматографски и спектрографски. Макар и с много малки количества, тук били предста­ вени голям брой органични съединения. Значителна част от тях са обикновени въглеводороди и някои аро­ матни съединения, често срещани в каменовъгления катран при коксуването на каменни въглища. В метео­ ритите ОРГЬОЙ, ХАРИПУРА, МЪРЕЙ и МОКОЯ били открити и органични съединения,които съдържат кислород в своите молекули •— висши мастни киселини. Наистина градивната част на природните мазнини са също висшите мастни киселини — но с четен брой въ­Селини били открити и в метеорита МЪРЕЙ, и в метео­ глеродни атоми. А в метеоритите били открити и зна­рите ОРГЬОЙ, и в КАРУНДА. Човечеството било пред чително количество киселини с нечетен брой въглерод­прага на една сензация — белтъчен живот в Слънчева­ ни атоми, които не са характерни за живите организмита система извън пределите на Земята! на Земята. Но вестникарските колони останали празни, а раз­палените журналисти — дълбоко разочаровани. Пора­ А аминокиселини?зително еднаквото качествено разпределение на амино­ След първоначалния неуспех учените не се отказаликиселините, открити от различни учени в различни, да ги търсят в органичното вещество на метеоритите.отдалечени често на стотици километри лаборатории, Напротив, те започнали търпеливо да повишават пре­при това в различни метеорити, учудило изследовате­ цизността на изследванията и чувствителността налите. Възникнало съмнение за чисто „земния" произ­ апаратурата, да събират опит за решителния момент.ход на откритите аминокиселини. След ново изследване Когато поредният „небесен пратеник" достигнал зем­се оказало, че разпределението им в две проби от ме­ ната повърхност някъде в околностите на град Мърчй¬теоритите ОРГЬОЙ и ХОЛБРУК и в проба „ръчно съб­ сън, Австралия, учените били готови. Те най-грижливоран пясък" е напълно еднакво. А общото им количе­ събрали метеоритните отломки, като претърсили площство е точно толкова, колкото остава в отпечатъците от 8 кв. км! За изследване били подбрани възможноот десетте пръста върху повърхността на съвсем обик­ най-масивните парчета без дупки и пукнатини. Следновен „земен" камък. Голямата чувствителност на из- най-внимателно обработване на проби от сърцевината на тези парчета с различни подходящи разтворители, учените получили известно количество вещество, което съдържало и азот. Подробният анализ с помощта на най-модерните аналитични методи доказал присъст­ вието на пет аминокиселини, които се срещат и в зем­ ните белтъчни вещества — глицин, аланин, глутами¬ нова киселина, валин и пролин. Безспорен успех за учените — аналитици, които въпреки това отново, разо­ чаровали любителите на сензации. Но защо — нима й това не е доказателство за извънземен живот? Атомите и молекулите на органичните съединения са така свързани помежду си, че имат точно определен пространствен строеж, който не само е характерен за дадено съединение, но определя и неговите свой­ ства. Молекулите на аминокиселините, както и на ня- кои други вещества, могат да съществуват в две раз­ лични пространствени форми — лява и дясна, които са огледален образ една на друга. В сложните условия на земната еволюция в изграждането на белтъците са Част от раздробила се,в атмосферата едро Метеорно, тяло, попаднала цяла на, Земята, (тъй наречените инди¬ видуални екземпляри)
  • 7. Снимка на метеорита, паднал край град Мърчисън, Австралия от 1700 болидни явления. Такива явления не са редки и за атмосферата над нашата страна, но досега на те­ риторията на България са отбелязани само 6 метео­ ритни падания. Повечето от метеоритите падат в мо­ ретата и океаните и остават незабелязани от хората. По причини от най-различен характер ние не раз­ полагаме с материали от всички наши метеорити. Първото метеоритно падане ни връща към средата на XVIII в. — на 25. X. 1740 г. на територията на Раз­ град паднали 2 метеоритни къса. Единият от тях тежал 19 оки, а другият — 2 оки. Посред бял ден и при ясно небе се раздали звуци, напомнящи буря, след което се чули три удара, подобни на изстрели от оръдие. Второто ни пренасяне в XIX в., когато на 20. V.участвували само аминокиселини, чиито молекули имат 1874 г. е паднал метеоритът Върба (Белоградчишко).лява ориентация. А извънземните им „колеги" от Сведения за болидното явление липсват. Попаднал вМърчисъновия метеорит били както „леви", така и ръцете на видинския паша, той остава загубен за нас.„десни". Следователно, не са резултат от дейността Неговата основна част се намира в Националния му­на живи организми, не са пратеници на „живи" небесни зей — Будапеща.тела. По-скоро те са плод на интересни органични син­тези, които се извършват при висока температура и Следващото метеоритно падане на територията наниско налягане, под въздействието на Космичните България е на 28. IV. 1904 г. В 18 часа и 20 минутилъчи и микрометеоритите на повърхността на небес­ в района над с. Врабево (Троянско) било забелязаноното тяло, от което произхожда метеоритът. болидно явление. Чули се силни гърмежи, съпро­ Скоро последваха две нови косвени доказателства вождани от бучене и фучене като от топовни гранати нза абиогенния произход на аминокиселините. В края куршуми. Движението на болида в атмосферата билона 1970 г. учените нагрели до висока температура от север към юг. Същата посока спазват и късовете отсмес от формалдехид и амоняк — съединения, които метеоритния дъжд. Те паднали на територията на се­се срещат в Космичните простори. В получения про­ лата Врабево, Дебнево и Гумошник, чиито имена идукт били открити седем аминокиселини. Този факт получили. От този метеоритен дъжд са намерени 6потвърди възможността за космична синтеза на амино­ къса с общо тегло 5669 гр.киселините. Болидно явление е наблюдавано и на 19 юли 1917 г. От друга страна, подобни аминокиселини бяха от­ в 7 ч. сутринта над Силистра. Късчето, паднало вкрити и в проби от лунните камъни, донесени на Зе­ двора на един силистренец, е само 0,15 гр. Споредмята в най-щателно запечатани контейнери, изоли­ описания на очевидци, болидът е имал направление:рани от каквито и да било замърсявания от земен про­ Разград—Силистра — Тулча и през р. Дунав — в Бе­изход. сарабия. В близост до гара Елена в резултат от раз­ Откритите органични съединения в метеоритите пукването на болида е бил разрушен един кантон. На­могат да се разглеждат в такъв случай като свидетели мерени били и други късчета, но тяхната съдба е не­на най-ранната епоха от еволюцията на химичните известна.съединения на повърхността на небесните тела. Син­ С болидното явление, забелязано на 26. V. 1931 г.тезирани в лабораториите на Космоса, те нямат връзка над с. Коньово (Новозагорско), е свързано паданетос дейността на живи организми. на едноименния метеорит. То било придружено от при­ Този извод е особено важен за чисто земната про­ същите за тези случаи светлинни и звукови ефекти,блема — произходът на живота на нашата планета. а болидът оставил „димна" следа. Наличието на градивния въглероден материал, висо­ката му чувствителност към изменението на условията Последното метеоритно падане на нашата територияна околната среда, влиянието на Космичните лъчи и е отбелязано на 28.ІІ 1966 г. Кооператори от с. Павел,възникналите фотохимични процеси — всичко това е Великотърновско, работели на блока западно от се­причина за огромното разнообразие на органични ве­ лото. В 16 ч. чули силен шум като от самолет. Обър­щества в природата. В определен момент от еволюцион­ нали се към посоката на шума, но никакъв самолетното развитие на Земята те са дали и началото на жи­ не се виждал на небето. Само след няколко секунди, вота. Сигурно и сега в някой далечен край на звезд­ съвсем близо до оставения от тях багаж забелязалиния мир възникват първите форми от жива органична малък облак от прах и пръст. Отишли на мястото и материя. видели, че в рохкавата пръст била изровена малка яма. На следващия ден от това място бил изваден най- АЛЕКСАНДЪР ДОБРЕВ големият метеоритен екземпляр, който тежал 2962 гр. Досега са намерени още 2 къса с тегло 240 гр и 6,15 гр. НАШИТЕ ГОСТИ ОТ КОСМОСА Нашите метеоритни късове по външния си вид, струк­ тура, минерален и химичен състав могат да бъдат от­ Установено е, че всяка година на нашата планета несени към групата на каменните метеорити.падат не по-малко от 1000 метеорита, но за последните200 години на Земята са били намерени метеорити само ДИМО ДИМОВ
  • 8. Гигантско приспособление за разтоварване на камиониМАШИНИ-ГИГАНТИ Един от строителните участъци на Зейската ВЕЦ На един от притоците на ре­ ка Амур—Зея — е в ход строи- телството на Зейската ВЕЦ По директивите на XXIV кои грес тя ще бъде един от най- крупните обекти на текущата петилетка (1971 — 1975 година) Бетонна стена с височина сто метра ще прегражда реката при "Зейските врати". Това е уни- кален случай в хидростроител- ството, когато една толкова ви сока стена се строи в климати- чески условия на резки темпе¬ ратурни колебания — от 38 градусов зной до 53 градуса студ. Такава е природата в Си- бир — сурова и категорична, а от хората се изисква мъжество и бистър ум за решаване на ги­ гантските задачи. Непреодоли­ ми на пръв поглед грамади от трудности съпътствуват всеки сибирски строеж. Вече са излети първите сто хиляди кубически метра бетон, а преграждането на реката ще свърши в края на годината. Трудно е да се пише за Сибир! „Сибир поразява човешкото въображение. Лишен от вся­ какво съчинителство, той с колосален произвол натрупва Крачещ екскаватор с дължина на стрелата 90 метра и капацитет на кофата петнадесет кубически метра
  • 9. Гигантски минен комбайнпред вас неправдоподобности, те оси на шасито осигуряват мерват само с извършената ра­тъй че е невъзможно нито да ги необходимата устойчивост и бота. В тях има нещо общо съсотместите, нито да ги преодо­ кранът се придвижва нови два­ стадата мамонти — отдавна из­леете, а трябва да търсите про­ десет и пет метра, за да постави чезналите господари на „мърт­луки и да се провирате през следващите релсови звена. На­ вите сибирски полета".тесните пукнатини; е, и сядате пред друга машина прави на­ Падат изкъртени вековнислед туй да криволичите нещо сипа. Тя подхваща пристигна­ дървета. Огромните чудовищав своите тетрадки, като че се лия камион, издига го на така­ прокарват тръбопроводи и же­провирате наистина през пукна­ ва височина, че неговият товар лезопътни линии. Хората стините, и това, дето го криволи­ се озовава в бункера и оттам ушанките гледат машините,спо­чите, би трябвало да е описание, по транспортните ленти и раз­ рят, съвещават се, а после из­мисъл, спор или пък съревно­ пределителни устройства — до триват калта от ботушите и пование. Но как посредством тия насипа. А камионът отново се стъпалата се качват в кабин¬криволици може да бъде напра­ връща назад, където го чака ките. Моторите реват, веригитевено дори подобие на видяното!" „бездънната кофа", равномерно тромаво тъпчат земята, а кра­— пише Йордан Радичков и полюшкваща се под деветдесет¬ новете товарят рудата направотрябва да му се вярва. Затова метровата стрела на крачещия във влаковите композиции.решихме да изместим въпроса"— кран. Това е новият Сибир и всяконека не е точно за Сибир, а за После решихме, че и описа­ съчинителство звучи неправдо­машините — гиганти. За тези, нието на гигантските машини ще подобно, неспособно да обхванекоито разравят замръзналата звучи неправдоподобно — тези мащабността на преобразува-сибирска земя, копаят злато, огромни чудовища, които Насип­ нията. Затова сме подбрали сним­каменни въглища и диаманти, ват стотици кубически метри ки на гигантски машини, съиз­прокарват железни пътища и пръст, за да преградят сибир­ мерими единствено с Грандиоз­строят хидроцентрали, а хората ските реки, не могат да се из- ността на сибирските строежи.се крият някъде из малкитекабинки, натискат ниско над Машина за поставяне на тръби Машини за поставяне на релсичелата ушанките и се зъбят безкапчица уважение на тези съ­временни стоманени динозаври. Мощен кран повдига сгло­бените 18-тонни релсови звена сдължина повече от двадесет ипет метра. Стрелата се върти вединадесетградусов ъгъл и гипоставя вляво или вдясно върхуприготвения вече насип. Осем­
  • 10. Ако през някоя тиха лятна нощ забележите как спо­ паразити и за кратък срок го освобождават от тяхкойно летящите около електрическата лампа нощни Гобйусите имат права да влизат в хрилните кухини ипеперуди изведнъж започнат да падат на земята като зиналата паст на хищника,но винаги излизат невредимимъртви, не се мъчете да откриете причината за внезап­ оттам, тъй като те се ползуват явно с особени „приви­ната им смърт. Само след няколко минути мнимите легии".мъртъвци ще започнат наново да пърхат с крилцата Някои, от тези „чистачи" обаче имат подражатели,си и ще полетят В безкраен танц около светлината. Тук които много изкусно имитират не само движенията иняма нищо тайнствено, макар описаното поведение на поведението на гобиусите, но дори копират и окрас­тези насекоми дълго време да е озадачавало голям брой ката им! Преобразени, те приближават до „клиента Хитрините на ж и в о т н и т еучени. Цялата тайна се крие в една най-обикновена за почистване" и с бърза атака отхапват с помощта на„хитрина" на нощните пеперуди, с помощта на която острите си като бръснач зъби парче кожа и веднагаспасяват живота си. Просто разположените от двете застават неподвижни. Ухапаният хищник бързо сестрани на тялото им „ултразвукови уши" долавят от извръща, но мнимият „чистач" най-хрисимо се полю­около 30 метра разстояние ултразвуците, които издават лява около него. Тоги „хитър" номер подражателителовуващите прилепи. Щом сигналът за опасност по­ изпълняват неколкократно, докато най-после раздраз­стъпи в нервната система, веднага се задействуват нената от болки голяма риба не напусне мястото, къ­веригите на могъщия инстинкт за самосъхранение дето е търсила спасение от паразитите.и пеперудите падат неподвижни на земята, където Тук трябва да отбележим, че подражателят (нареченвероятността да бъдат открити от прилепите е практи­ риба — сабя) е наистина съвършен. Той може да имитирачески равна на нула. . . Разбира се, в описания слу­ различни местни форми на рибата чистач във всичкитечай напразно бихме търсили признаците на някакво им подробности. Защото и на епинефелусите също имсъзнателно действие от страна на нощните пеперуди. е омръзнало да бъдат хапани и позволяват в района наТе просто се подчиняват на действието на сложни ре­ движението им да се въдят няколко раси гобиуси, коитофлексии явления, които са изработени и утвърдени за се различават по багрите си. Но рибата — сабя явно едаден животински вид в процеса на неговата хилядо­ по-големият хитрец. . .летна еволюция. В приказките вълкът обикновено е синоним на глу­ Хитрината да се преструват на мъртви използуват с пост и тъпота. Това донякъде е вярно, тъй като зайцитеуспех и други представители на животинския свят. и лисиците са далеч по-хитри от вълците. Но едва лиВеднъж американски учени останали изумени от ак­ може да се каже същото и за вълците от Аляска, затьорското майсторство на един опосум. В момента, които един от техните най-добри познавачи — ловецъткогато го нападнало едно куче, той се престорил на и трапер Френк Глайзер въз основа на 40-годишнимъртъв. В този момент учените му направили енцефа¬ наблюдения твърди, че са едни от най-интелигентнителограма. Записът показвал, че опосумът е в. пълно сред северните животни. Ето как, според неговотосъзнание — не се забелязвали никакви данни за сън, описание, северните вълци с интересен и хитър маниерприпадък или шок! ловят елени - карибу: Ихтиолозите дават сведения за „хитрините" на един „През един студен мартенски ден наблюдавах каквид риби, които спокойно могат да се окачествят като няколкостотин карибу пасат оскъдната трева, подаланачин за подло съществуване. В Карибско море живеят се под разтопения сняг. Животните се бяха пръснали рибите от рода Епинефелус. Тези големи хищници стра­ на голямо пространство, разделени на малки групи.дат от множество полепени по тялото им паразити. Но аз се интересувах от вълците, защото знаех, че там,До големите епинефелуси винаги се навъртат малки, 10 където има карибу, има и вълци. И наистина, те сесантиметра дълги рибки от рода Гобиус. Достатъчно появиха. Най-напред видях един сив вълк, а след негое измъченият епинефелус да отвори широко устата си още три, които се насочиха към една съвсем изолирана и да застане неподвижен — гобиусите веднага започват група от 5 карибу. Скоро видях и петият вълк, койтода изпълняват „задълженията" си. С настървение те тръгна към същата група. Всички вълци се приближа­ налитат на настанилите се по тялото на епинефелуса ваха предпазливо, внимавайки да не бъдат усетени 10
  • 11. В един момент дори загубих от погледа си вълците,но продължих да наблюдавам групата карибу, коятосе отправи към една горичка. Тогава като изпод зе­мята се появи сивият вълк, който бях съгледал най-напред, и нападна едно карибу, докато останалите серазбягаха. Разчитайки на своята бързина, карибутосе опита да се изкачи по един стръмен склон. Опитътнаистина успя и преследвачът остана назад. Но заголяма изненада на жертвата горе чакаше един добрескрит вълк, който я сграбчи за муцуната. Карибутосе опита да се освободи и от този нападател, като севтурна обратно, но там го чакаха останалите вълци,които много бързо се справиха с него." Според същия Глайзер, вълците използуват предим­но два начина на лов: единият, когато изкусно при­крити, заобикалят жертвата си и другият, когато пре­следват жертвата до пълното й изтощение. И при вто­рия начин вълците проявяват голяма хитрост. Обик­новено те избират някоя бременна самка — карибу, коя­то е по-трудно подвижна. Вълците се разпределят катопри щафета и всеки от тях преследва ужасеното животнов продължение на 200—300 метра и го предава на след­ващия, и така, докато изцедят и последните сили наживотното. В някои случаи даже вълците се изхитрятоще повече — след като подгонят животното, въобщене тичат, а го плашат само със своя страшен вой В миналото ловците се опитвали да убиват вълците от самолет. Но се оказало, че по такъв начин може да се убие само един вълк. Глутницата веднага схващала голямата опасност и прилагала срещу човека хитра тактика. Щом се появявал самолетът, те заставали винаги под него и никога встрани. По такъв начин лов­ ците нямали никакво поле за обстрел. Впоследствие вълците започнали да се движат винаги близо до гората и изчезвали в нея веднага, щом се появявал самолет. . . Други изследователи са наблюдавали интересните и хитри трикове на един „вироглав" вълк, член на глут­ ница със строга йерархия. Тъй като младият и буен вълк не се съобразявал със законите на вълчата група, той бил заплашен с отстраняване от нея. Но младият вълк променил държането си; винаги, когато някой негов събрат се опитвал да го нападне, той се престру­ вал на тежко ранен и куцал така, като че ли му е счу­ пен кракът. Известно е, че вълците не нападат своите събратя — инвалиди. С този евтин трик хитрецът успял да предизвика съжаление у другарите си и останал в глутницата. А една от вълчиците, след като забелязала, че я гро­ зи опасност от отстранение, се спасила по още по-лукав
  • 12. Той избира от земята дълъг бодил от кактус или зао­ стрено тънко клонче, хваща го умело в здравия си клюн и с помощта на това „оръдие" майсторски прогон­ ва насекомите от дълбоките им скривалища и дори по­ някога ги набожда като на шиш. . . По същия начин и шимпанзето добива част от хра­ ната си. Любимо лакомство за тези маймуни са мрав­ ките и термитите. Като Галапагоския кълвач — чинка те вземат дълга пръчка, пъхват я в мравуняка или тер¬ митника и я държат там няколко секунди. Когато мрав­ ките или термитите се налепят по пръчката, те я из­ важдат и облизват. Интересни наблюдения върху начина на живот на 1 мравките е правил известният съветски мирмеколог проф. П. Мариковский. Веднъж, добре замаскиран, той наблюдавал суетливия мравуняк на червени гор­начин. Присламчила се към други три вълчици и дни ски мравки. Брачният полет бил завършил неотдавна инаред се преструвала на грижовна майка и се мъчела самките от съседните мравуняци усилено търсели новода помага при отглеждането на децата им. От този жилище. Една самка непредпазливо се упътила къмден нататък хитрата вълчица била зачитана като пълно­ наблюдавания от проф. Мариковский мравуняк иправен член на вълчето общество. изведнъж се сблъскала със стражите — наблюдатели от Хитрините на заяка имат малко по-друг характер. мравуняка. Те веднага дали сигнал за тревога, следТъй като това безпомощно и беззащитно животно не няколко мига върху самката се нахвърлили множествоможе да се бори с враговете си, единственият начин да преследвачи. И когато ученият бил вече убеден, чесе спаси от тях е бягството. Цял ден заякът се спотайва съдбата на нежеланата чужденка е вече решена, тя из­на някое скрито място и едва ли му се събират да дремне веднъж приложила един колкото прост, толкова ии два часа, преди да излезе да търси храна през нощта. хитър маньовър — мравката бързо се покачила на ед­Всеки ден, преди да си „легне", рано сутрин, заякът на тревичка и оттам започнала да преминава на дру­си избира ново леговище. Преди да го избере обаче, ги. Измамените преследвачи се въртели на едно мя­той прилага и основната си хитрина. сто, подобно на кучетата, които внезапно са загубили Първоначално заякът прави няколко обхода около следата на преследван дивеч. И докато ордата „вой­избраното за леговище място, като се връща обратно ници" се суетяла, мравката успяла да се отдалечи напо старата диря на 2—3 места. При това връщане той безопасно разстояние. . . Защото червените горскивинаги напуска дирята си с няколко големи странични мравки никога не се катерят по тревата!скока. Когато скача, заякът стъпва и с четирите си Отделните видове мравки често воюват помежду си.крака в една точка. Замаскирал по този начин следите По време на „война" те винаги си служат с военниси, дългоухият хитрец най-после се настанява на но­ хитрини. Пак проф. Мариковский описва интересенвоизбраното леговище. случай. В гъстите борови гори на Западен Сибир про­ фесорът и неговите сътрудници разселвали червени Тази своеобразна предпазливост се наблюдава при горски мравки. Те са великолепни защитници на го­всички зайци. Това доказва, че не се касае за действие, рите, тъй като изтребват огромно количество вредникоето е плод на биологично усъвършенствуване на вида, насекоми. На предварително определени места хоратаа е просто здраво унаследен инстинкт за защита, из­ изсипвали ведра, пълни с мравки, заедно с част от взе­работил се през дългия низ на хилядолетията. тия от друго място мравуняк. Проф. Мариковский Малките и по-слаби животни понякога също си слу­ пише: „Загладихме повърхността на купчинката строи­жат с хитрост. В една канадска ферма за бобри живеел телен материал и й дадохме вид на хълмче, за да нама­малък и слаб бобър. За да може да се нахрани добре, лим работата на преселниците. Обаче преселванетотой винаги пръв изтичвал към хранилката. Но една едва беше завършило, когато неизвестно откъде се поя­сутрин закъснял и за него просто не останало място виха два кампонотука (вид черни мравки). Нима на­сред възрастните. Тогава малкият бобър решил да из­ близо има тяхно гнездо?! Как не сме го забелязали! мами своите събратя. Изтичал до реката и започнал Та местните мравки — домакини няма да се оставят дабързо да удря с лапите си по водата. Тъй като за бо­ бъдат надхитрени! Двамата съгледвачи бързо се връщат брите това е сигнал за опасност, сред закусващите — всеки по своя път към стария дънер — мравуняк. Оттамнастъпила голяма суматоха и те с крясък се изпокрили. по сигнал на „шпионите" бързо се сформират две ко­ А малкият хитрец най-спокойно се върнал обратно до лони „войници", които тръгват по пътя на разузнавачите хранилката и се нахранил до насита! към преселниците. Нещастните червени мравки скоро Някои животни използуват хитроумни методи, за да биват постигнати от печалната участ на разорението. . ."се снабдят с храна. По особен и съвършено непривичен Описаните по-горе сравнително по-слабо известниза другите птици начин добива храната си кълвачът- примери са само една незначителна част от хитрините, чинка Камаринхус палидус от остров Галапагос. които представителите на огромния животински свят Както и другите си събратя, той търси насекоми в прилагат ежедневно в безкомпромисната борба за съ­дълбоките пукнатини по кората на дърветата. Но за ществуване. И тъй като човекът още с появяването си разлика от нашенските кълвачи тази чинка няма дъ­ на земята е трябвало непрекъснато да следи за поведе­ лъг и гъвкав език — клюнът й е къс и дебел. Обаче нието на обкръжаващите го животни и да се съобразява галапагоският кълвач — чинка се е изхитрил да добива •лячката си с помощта на своеобразна. . вилица! 1 Мирмекология — наука, която се занимава с мравките 12
  • 13. с техните постъпки, може да се каже, че науката за В последно време все повече биолози усилено работятповедението на животните — етологията — води на­ в областта на етологията. Благодарение на това вече ечалото си още от най-дълбока древност. Затова не бива установено, че при болшинството представители нада се учудваме на факта, че хората са склонни да при­ висшите животни съществува психически живот и чеписват на поведението на животните определени чо­ при тях се наблюдават действия, показващи наличиетовешки мотиви и постъпки. В миналото „очовечаването" на елементарен мисловен процес. Освен общобиологич¬на постъпките на животните, или т. н. „антропоморфи¬ ните аспекти в поведението на животните зоолозитезъм" е играл голяма роля във философските концеп­ изучават поведението като екологичен фактор и катоции на древните философи, които допускали възмож­ фактор на еволюцията. Всички тези изследвания без­ността за преселване на човешката душа в животните и спорно имат голямо значение за науката и практиката,обратно. В днешно време такива разбирания звучат особено въпросите за груповото поведение на домаш­наивно и смешно, но в миналото те са нанесли чувстви­ ните животни, което е тясно свързано с тяхната про­телна вреда на научното познание за психическата дуктивност.дейност на животните. ГОСПОДИН СВЕЩАРОВ АВТОР СЕВЕР Г А Н С О В С К И ИЛЮСТРАЦИИ СТОЯН СТОЯНОВ Отдолу се чуваха приглушено ви­ Предчувствие за надвиснала беда. пръстта, и щяха да идат на другоковете и кашлянето на слоночерите. Страх, който все повече се усилваше, пасбище, едва когато на това не ос­По-точно не отдолу. Просто звуко- колкото по-малко основание имаше танеше стръкче трева. Добри жи­търсачът-автомат, който безцелно да се страхува. Дежурният помисли, вотни, могъщи, но с един недоста­шареше наоколо, бе уловил тези шу­ че подобно нещо, навярно, изпитва тък — от нищо не се боят. На Зе­мове и ги предаваше в прозрачната и войникът по време на война: на мята можеш да прогониш всяко жи­кабина на сто метра височина. фронта затишие, нито един изстрел, вотно от дадено място, като го под­ Без да става, Андрей протегна но тишината предвещава. . . плашиш. Но на слоночерите това неръка, завъртя копчето под микрофона Отново се огледа. действуваше. Андрей знаеше, че акои звукът поутихна. Наистина, очакваше се земетре­ слезе сега долу и отиде при стадото, Над главата му се простираше без­ сение, но Центърът бе готов за него. едрите, силни животни щяха да гокрайният купол на свечеряващото Системата от блокове, стрели, хи¬ заоглеждат с любопитство, някои щесе венерианско небе. В зенита то лядотонните (а на вид толкова леки) се приближат, за да го подушат, нобеше белезникаво зелено, с някакъв ажурни конструкции бяха така урав­ нито едно не ще избяга. Можеш дамъртвешки оттенък. На запад — зе­ новесени, че да осигурят непокът­ размахваш ръце, да крещиш, д;.леното преминаваше в белезникаво- нати научните, жилищни и произ­ хвърляш дори граната под носа им,синьо, после в синьо, във виолетово водствени сгради. Центърът бе из­ да подпалиш храстите до тях —и над самия хребет Айнщайн — в пур¬ държал вече десетки земетресения. животните тъй и щяха да си изгорят,пурночервено. Слънцето се бе скри­ Впрочем, и да се разрушеше, нямаше без да помръднат. Човекът се бе ока­ло зад гигантски неподвижен облак, никакво значение. Той бе изоставен, зал безсилен пред това спокойно, уве­лъчите му тук-там пробиваха плът­ ненужен както и другите центрове рено равнодушие. Някога слоноче­ните карминени маси, като изтръг­ и запустели градчета. Хората си бя­ рите са бягали, но от година на го­ваха от мрака долу отделни склонове ха отишли, напуснали планетата и дина ставали все по-лениви. Главни­и върхове на планинските вериги — само двама души бяха останали за ят дежурен не бе заварил това време.голи, безжизнени. Беше леко мъг­ сега тук. Той — Андрей, и Вост — Знаеше го само от разказите на пър­ливо, във въздуха се носеше някак­ вторият дежурен. И само двамата вите изследователи. Никога не бева тежест. Атмосферата се бе раз¬ биха загинали, ако цялата планета чувал и тръбния им звук, напомнящслоила на няколко етажа и така се разтърсеше от земетресения. Но свирене на орган, с който водачътзастинала. такова нещо не можеше да се случи. вдигал на крак побратимите си при Релефът долу изглеждаше като на¬ Андрей погледна през прозрачния опасност. Слоночерите ставали все мачкана тъмна хартия. Само по­ под стадото слоночери; кафявата по-мудни, по-дребни, някакви бо­ върхността на езерото на пет кило­ маса, разположила се на три кило­ лести ги погубвали, а тропотът на метра от Центъра, отразяваща небе­ метра от него, в подножията на под­ неизброимите им стада и органният то, беше светла и напомняше раз­ порните кули. Дошли бяха вчера и звук изчезнали в миналото заедно с топена стомана — ярко петно сред никаква сила не можеше за ги по­ горите, покриващи нявга цялата пла­ застиналия хаос от падини и възви­ мръдне от мястото. Щяха да ядат нета. шения. пълзящата трева. Да въртят тежките Андрей въздъхна: може би го гне­ Всичко бе наред и все пак тревож­ си глави, да изтръгват стеблата от теше не точно тревожно чувство, а ното чувство не напускаше Андрей. почвата, поглъщайки ги заедно с просто тъга. Ето, слоночерите дой- 13
  • 14. доха, ще изядат цялата трева нао­ бе претърпяла авария. Корабът тряб­ си краче. И заприлича на дебелия коло — без остатък, непоправимо, вало да заобиколи планетата, но бил францискански монах от Рабле, кой­ така че тя повече никога не ще ра­ привлечен от гигантското газово то след обилен обед лицемерно раз­ сте тук. А после ще се изнижат, ос­ кълбо. Още в самото начало трима­ съждава за греховността на всичко тавяйки мъртвите и болните. Ще та членове на екипажа разбрали, земно. Досега не бяхме виждали ка­ поскитат, докато намерят друго пас­ че от съдбоносния момент, ко­ теричката в такава поза. Третият я бище, за да унищожат и него и да гато се изменила орбитата на по­ посочи и всички се засмяхме — нали намалят още повече пространството, лета, им остава да живеят броени все пак бяхме още живи. на което единствено можеха да съще­ дни. Летели право срещу смъртта. Дори е странно колко много ни ствуват. Никой не бил виновен за случилото дава малката жива топчица. Присъ­ Но нали слоночерите пристигнаха се. Млади, пълни с енергия, тримата ствието на животното постоянно ни вчера, защо не изпадна тогава в уни­ били обречени, човечеството не мо­ напомня, че сме хора. Навярно, ако ние. Обратно, следеше с интерес, как жело да им помогне — делели ги ми­ на Земята от самото начало не бе се приближават. Животните се поя­ лиони километри черен космичен имало друга живинка освен човека, виха откъм хълмовете над езерото, вакуум. Озовали се насаме с равно­ той никога не би станал Човек с движеха се във верига едно след дру­ душната Вселена, в тези последни главна буква. И обратното, ако ня­ го в тесния проход — тъмни пет­ седмици те записали мислите си на кога дойде такова време, че на Зе­ на, нанизани като мъниста на обеди­ лента, излъчвайки записа просто на­ мята не останат други същества няващата ги тънка нишка — сян­ слуки. Връзката им със Земята била освен хората, то ще е началото на ги­ ката. С бинокъла можеше да разгле­ прекъсната — радиационният екран белта на човечеството. За да разбе­ да всяко едно подробно. Водачът, на „Юпитер" не пропускал сигнали­ рем кои сме, на нас ни е нужно по­ гордо животно, навлезе пръв в доли­ те. Не знаели дали ще стигнат ду­ стоянно да сравняваме себе си с ната. Поклащаше се, оглеждаше на­ мите им до хората. Но автоматич­ онова, което не сме. около, пристъпваше от крак на крак ната станция на Ганимед уловила Тук, в бездънните глъбини на в непробиваемата си рогова броня, голяма част от предаването и така Космоса, особено ясно разбираш чиито свръзки те караха да си спом­ Книгата на Загиналите влязла в све­ колко ценно е крехкото и толкова ниш за средновековните рицарски товния фонд на класиката. рядко образование — животът. ризници. При него дойдоха и дру­ Спокойно, простичко, съзнавайки, Сега, когато ни е известно, че на гите водачи, сякаш да обсъдят нещо, че казаното вече не ще повлияе на Марс няма живот и че около най- после всички потеглиха към подпор­ собствената им съдба, тримата го­ близките звезди няма планети, ние ните кули на Центъра. . . вореха за съдбата на човечеството с се оказахме едва ли не самотни в тази Андрей потръпна. Нова вълна на безстрастна обективност. Андрей част на Галактиката. Някога на Зе­ страх сви сърцето му. Що за глупост?! особено харесваше третия — чле­ мята е било важно едно, после — Протегна ръка, завъртя лостчето на новете на екипажа не бяха поставили друго, но сега безспорно най-глав­ таблото. имената си под текста. И макар ното за съдбата на човечеството е — Вост. . . после от анализа да се разбра кой дали ще съумее да спаси и запази — Какво има? текст на кого е, записът бе издаден основния капитал, онова количество Отговорът дойде мигновено, ся­ така, както е бил направен. от видове и оттенъци на живот, каш Вост очакваше, че главният де­ Глухият глас изпълни кабината. което ние хората заварихме, когатожурен ще го повика. „Днес е двадесетото денонощие. станахме стопани на Слънчевата — Какво правиш? Изчислихме, че ни остават още осем­ система. Антилопа може да роди — Нищо. . . Слушам слоночерите. надесет. Ако, разбира се, не се случи само антилопата, носорог — само но­ Гласът се чуваше така, като че нещо по-рано. В момента всеки си сорогът. И ако унищожим послед­ Вост седеше на две крачки от Ан­ помисли, че е по-добре да стане по- ната двойка носорози, такива животнидрей, а не на километър, в също та­ рано и внезапно, но никой не про­ вече никога не ще има. Произлезликава прозрачна кабина. дума. Въобще, сега съжалявам, че са от някакви бронтотерии, те на — Не ти ли е страшно? взехме решение да не обсъждаме свой ред от палеотапируса и така — Да. И на теб ли? Проблемата за смъртта, изобщо да не нататък, като се връщаме назад във — Аха. Може би е от самотата. споменаваме за нея. Прибързано времето, ще стигнем до първичната Като си представя, че и да викнеш, решение, което сега ни подтиска клетка на живота. А процесът назовът ти ще се понесе над черната като догма. Всеки се преструва, че еволюцията е неповторим. Дорипустиня и никой не ще чуе. не мисли за смъртта, макар да е неиз­ когато загива велико произведение — Престани! И без това ме е на­ бежна. Лицемерието уморява, но на изкуството, ние можем частичнолегнала такава тъга. . . — Вост за­ въпреки това всеки поглежда дру­ да го възстановим или да намериммълча, после добави: — Въобще, гия и си мисли: „Защо пък аз да сходно. Но изчезналият отряд жи­обзел ме е някакъв страх, но не като наруша обещанието, нека той. . ." вотни е друго нещо. В природата —пред земетресение. По-друг. Хайде, Тъй или иначе, настроението ни в когато губиш нещо, го загубвашстига, ще изтраем някак. 6,00 „сутринта" беше лошо. Току-що завинаги. Затова все повече ме без­ покои положението на Венера". Андрей кимна, макар че Вост не бяхме чули колко време още ни оста­можеше да види. Премести лостчето ва да живеем, всички мълчахме, Андрей прехапа устна. Не напразнов предишното положение. После се никой не се сещаше какво да каже. се е безпокоял третият.извърна и включи Книгата на За­ И тогава ни дойде на помощ нашата Първите експедиции бяха зава­гиналите. катеричка. Напрежението поспадна. рили цветущ свят. Ярко сияело не­ В същност, това не беше книга, Катеричката скочи върху таблото на бето, пълзящите треви преминавалиа магнитофонен запис. Преди поло­ стигометъра, седна, скръстила лапич¬ от склон на склон, горите бавно пъ­вин столетие експедиция „Юпитер-1" ки на коремчето, протегнала задното тешествували, умирайки на едно14
  • 15. място и възраждайки се на друго. построените здания, също като ня­ жили изцяло някои от първите експе­Тук всичко се движело — и растения, какъв свръхорганизъм животът на диции. Свирепи, хитри, те се промък-и животни. Бродели неизброими планетата заличавал всяка рана. вали незабелязано, връхлитали нео-стада слоночери, придружавани от Вечер тук замирал всякакъв труд, чаквано. Декадактилите унищожа¬малки нежни копитни животни, при­ хората млъквали — такива били за­ вали дори метала — какво оставалоличащи на земните сърни. Ята бели лезите на небето. Рязко, решително до защитните костюми. Милиони го­пеперуди закривали понякога небето настъпвало сивото, червеното се дини тук продължавало съперниче­от хоризонт до хоризонт. Първоот­ борело и го изблъсквало, самото то ството между кротките слоночери икривателите се провирали през гъста­ измествало от златното, оранжевото, хищниците. На първите все повечелаците, излизали на бреговете на червеното, виолетовото. Слънчевите заяквала бронята, на вторите всепълноводни реки. Върнали се вре­ лъчи пронизвали облаците и гаснели, по-твърди ставали зъбите и ноктите.мената на Колумб и Магелан, треп­ посрещани от сиянията. Хората Декадактилите нападали спокойнитетели в синкавата мараня очертания­ се любували на тази неизмерима по гиганти, посичали като с меч слаби­та на островърхи храсталаци: вър­ мащабите си битка и усещали как те и по-нечевръстите, пробиваливи, узнай какво има нататък! Смай­ умората им преминава. Нервните броните им, които устоявали и навали ярките цветове, опияняващото оздравявали, сякаш пиели приказна най-добрата стомана. Човекът билизобилие. Тревата била гъста и ос­ жива вода. И само декадактилите безсилен пред тази всепобеждаващатра като четка. Прокарвали временно пречели. Страшни зверове с нокти, ярост. Колонистите се въоръжилипътища направо по върховете на твърди като диаманта, които при ти­ със специални лъчеви пистолети.стеблата. Гората напирала към чане се събирали в копита, унищо­ Носели ги постоянно със себе си и тогава изтребили толкова бързо дека­ дактилите, че дори не успели да ги изучат. Пък и те не се поддавали на изследване — все едно да проуч­ ваш мълнията в момента, когато те поразява. А зверовете наистина били като мълния. Никой не ги бил виждал иначе, освен когато нападали — фотографии имало само на мъртви, обгорени декадактили. Чак след де­ сет години почнали да изследват зоологията и начина им на живот. Едни учени установили, че черепът на декадактила говори за богата ми¬ мична мускулатура. Смутили се — не е ли това начало на Разум? Не, декадактилите били прекалено физически специализирани, за да се развият. Задънено разклонение, което трябвало да загине след може би милион години, отстъпвайки мяс­ то на нещо друго. Дълго се чудели защо всички избити зверове са все самци. После открили, че нежните копитни животни, скитащи със сло¬ ночерите, са самките-декадактили. Объркала ги голямата разлика — самките били тревопасни, а самците — хищници. Малките сърни сами измрели след петнадесетина години и пак по-късно хората обърнали внима­ ние на факта, че, според очевидците, слоночерите не само не се отнасяли враждебно към нежните животни, но дори ги пазели в стадото. А потокът преселници заливал Венера, въпреки трудностите по тран­ спортирането. Открит бил нов свят. Отначало им се сторило, че биологич­ ният кръговрат на живота тук е по- прост, отколкото на Земята. Пълзяща трева — филизът пуска нови корени на половин метър от старите, които впоследствие изсъхват. Придвиж­ ващи се гори и слоночери. Разбира се, имало и други животни и растения, 15
  • 16. но първите три фактора им изглеж­ изгорихме виолетката. . Изглежда, живата среда, от онзи биохимичендали основни. По-нататък, с тече­ станали сме сантиментални. Беше ни електрорадиационен и най-сетнение на годините картината се поиз¬ мъчно. Вторият каза: „Все пак смело нравствен обмен, който става междуменила. Не че на Венера липсвала цвете. Колко далеч в Космоса про­ различните видове същества. . .земната сложност, просто била по- никна." А до края остават още само осемдруга. Някакъв нервен потенциал, Вярно. Вече сме на 500 милиона денонощия."биорадиационна връзка обединявала километра от източника на живо­ Андрей настръхна в креслото. Ето,всичко живо и нахлулата цивилиза­ творната светлина — Слънцето. така са летели те тогава към смърт­ция прекъснала нещо във веригата. Засега кабината издържа увеличава¬ та, преди петдесет години. И саНе го забелязали веднага. В епохата щото се външно налягане на газове­ мислели как да се запази животът.на великите завоевания дреболиите те. Ще успеем още нещичко да видим. Той се огледа. Слънцето се бе спус­не се забелязват. преди да склопим очи. В 15,00 за нало зад хребета Айнщайн, настъ- Нарушено било нещо във финия трети път попаднахме в прозрачно пил бе светлият венериански здрач.механизъм. Слоночерите почнали да осветената зона. Фантастични пей­ Андрей завъртя копчето на звуко-измират по неизвестни причини. Вед­ зажи. Парите на метана светят търсача, в кабината отново се чунъж самолет открил при морето Пав­ ярко — в червено, кафяво. Друга кашлянето на слоночерите. Товалов милионно сборище от умиращи светлина струи отдолу, сякаш от беше едно от последните стада нагиганти — смрад се разнасяла на сто­ центъра на планетата: какво свети планетата. Сега вече знаеха, че тици километри наоколо. Тревата там, не знаем. Няколко часа летяхме именно от бронираните гиганти зави­постепенно престанала да пълзи, като в тунел с ресни по стените, по­ си растенето на тревата — слоноче­ новите корени се забивали веднага в сле пред нас се ширна простор и се рите някак оплодяваха движещите същата почва, изтощавали я. При озовахме над безкрайно червено море. се растения, но само в случай, че и първите изследователи стеблата се Долу се виждаха сивкави пясъци и те се движеха. А бяха престанали да извисявали до човешки ръст като сте­ червени вълни. Вляво се издигаше се движат. И хората не успяваха да на, а Андрей завари само редички кафява стена, чезнеща в безкрая. ги размърдат, не можеха с нищо да ниски храсти. Оголвали се равнините Вдясно имаше дъги — и не една, а ги подмамят или изплашат. В мозъка и планинските склонове, планетата няколко, и се кръстосваха. А от небе­ на слоночерите нямаше център заоплешивявала пред очите им. По­ то висяха сталактити, които пред болка, нито рецептори за болка — някога седмици наред духали пясъч­ очите ни се превръщаха в ръце и поне хората не бяха открили. ни бури, веднъж засипали цяло град­ глави на някакви чудовища. Една Андрей си представи напуснатите че. Почнал да се променя съставът ръка почна да расте, засенчи дъгата, градове — там далеч отвъд ого­ на атмосферата, небето избледняло. стигна до „морето" и се стопи. лелите хълмове. Пустините, където, Великолепните залези изчезнали, же­ Жалко, че никой не ще види тези докато бяха живи родителите му, още гата станала непоносима. Отначало приказни картини, както ги видяхме шумолеха гори. Сега пейзажът бе хората напуснали екватора, после ние. Но най-вече ти става мъчно от почти лунен — крах и камъни. Мо­ почнали да бягат и от умерените това, колко безсмислено е всичко че же би хората пак щяха да дойдат тук пояси. масите материя и титаничните движе­ в далечното бъдеще, когато се из­ И най-сетне — вече при Андрей — ния не се осъзнават, милиарди го­ черпеха суровинните ресурси на Лу­ Всемирният съвет взе решение за дини не са съживени от нечия оценка. ната. Но вече не така, както бяха евакуация. Експериментът не бе спо­ Въобще удивителни са сиянията, дошли в края на двадесетия век. Ще лучил. За шестдесет години хората короните на далечните светила, но покрият градовете със стъклени ку­ успяха да разрушат това, което се бе това е свят, който не ще отговори поли, за да ги предпазят от палещите създавало в продължение на петде­ на любопитството ти. Всичко се дви­ слънчеви лъчи и пясъчните бури. М - сет милиона века — биосферата. . . жи, но всичко е мъртво и равнодушно. шините ще издълбаят дълбоки шахти А гласът, нарочно равнодушно, И тук, в студения блясък на равно­ до залежите на манган, никел, мед. без всякакви емоции, продължава­ душните спектакли на мъртвото, осо­ Венера ще се превърне в обогатител­ ше по микрофона: бено силно чувствуваш каква слу­ на фабрика, но никога не ще стане „Днес се разделихме с африканска­ чайност е пораждането на живота. сбъдналата се мечта за прекрасното. та виолетка. Трудно ще установим Милиони чудеса милиарди пъти е Предчувствие за беда пак го обзе. причината за загиването й. Преми­ трябвало да се извършат, за да се — Какво става с мен? Отде на­ нахме през студения слой на атмосфе­ формира някакво бръмбарче, и ние къде? рата, отвън сега е 200°С. В кабината до днес не знаем на какво ни учи тази Може би наистина ще има гигант­ е горещо, всеки ден температурата се най-фино уравновесена структура. ско земетресение. Най-силното не покачва. Но цветето отглеждахме След три часа тъмата пак ни по­ беше кой знае колко отдавна, но това под стъклен похлупак с повишена гълна, повиках катеричката — тя не е основание, че веднага ще по­ влажност и живачният стълб нито завря муцунка в ръката ми. Да, не следва второ. Усещането беше по- веднъж не се покачи над 25°С. Въ­ напразно в епохата на Великите от­ друго. Омаломощаваше те, но те мо­ преки това Листенцата му посърнаха крития хората са взимали в далеч­ билизираше. Андрей си спомни как и увехнала. Цветето е с нас от две ните плавания куче със себе си. То баща му разправяше за някакъв не­ години, стана ни другар, затова му не може да прибере платната, но ни понятен ужас, който обземал хората, направихме тържествено погребе­ помага в нещо много по-важно. преди да се появят декадактилите. ние. Изскубнахме го от почвата с ко­ Човекът има разум, животното — По дяволите! Нали хищниците бяха рените, сложихме го върху плочата друго, но без това друго Земята и изтребени! По-скоро можеш да срещ­ на електрическата печка и извърших­ Вселената биха били пусти, скучни, неш на Земята мамут, отколкото тук ме кремацията. Вторият включи безнадеждни. И въобще, развитието декадактил. нещо от Менделсон и под тези звуци на всяка жива твар зависи явно от Стана, поразходи се из кабината, 16
  • 17. после натисна копчето на таблото. изведнъж зашепна, — когато ще де — прошепна Вост. — Усетил е, — Вост! има земетресение, трябва да бъдем в че си отиваме. — Да. кабината. Декадактилът се държеше като — Слушай, не мога да издържа Мъглата се сгъстяваше — стеле­ пиян човек, изтрезнял в непознатовече. Нещо става с мен. Не ме свър­ ше се на пластове. място. Попаднал през нощта от по­та на едно място. Вторият дежурен хвана Андрей за крайнините в центъра, където всичко — И мен. ръката. му е непознато, наоколо никаква — Хайде да слезем. — Чуваш ли нещо? душа, няма кой да му покаже пътя. — Дадено. Странният звук се приближаваше. Гледаше и не ги виждаше. На де­ Андрей бързо излезе на площадка­ Като че ли тропот на коне. сет крачки от Андрей той стъпи ната, спусна се с асансьора долу. Вън­ — Коне?. . . Какви коне може да предните си лапи — ноктите му сешната врата силно хлопна след него. има тук? събраха в копита — подскочи, но Озърна се. Странно, непривично някак несръчно, косо. Изправи се Вгледаха се в мъглата. Изведнъж пак и изчезна в мрака. Тропотът отизглеждаше всичко наоколо. Подпо­ тропотът стихна. Само от отворенитерите на кулите сякаш се извисяваха копитата му постепенно се отдале­ врати на двете прозрачни будки на чаваше, завивайки надясно към жи­направо от мъглата. Светлината стафометрите се чуваше слабото тра­от фенерите се бореше със здрача. лищните блокове. кане на броячите, отбелязващи пре­Тайнственост бе обвила зданието на напрежението на подземните сили — Той е сляп — рече Вост. —електростанцията, изоставените жи­ дълбоко долу под почвата. Може да са изгорили очите му слищни блокове. Андрей неочаквано пистолета.осъзна, че не знае какво има там зад Някаква сянка изникна в млечната Андрей поклати глава.корпусите. Планините трябваше да мъгла — едра, висока; сърцата на Не е това. Декадактилът просто неса пусти, но кой знае. двамата изведнъж се свиха. Злове­ виждаше при изкуствена светлина. Вост стоеше недалеч от първата що бе това същество с клатушкаща Но компенсираше недостатъка си съсстафометрична будка. походка, с дълга муцуна, мускулести силния слух и обоняние. Първите — Е? предни лапи, висящи край тялото му. колонисти не успяваха да се укрият от — Не знам — гласът на Вост бе Декадактил!. . . Наистина, дека¬ него. Хищникът се катереше по от­дрезгав. — Казват, че така неспо­ дактил! весни каменни стени, бързо и ловкокоен се чувствувал човек пред напа­ Звярът вървеше напосоки, за­ като паяк, задържайки се с ноктитедение на декадактилите. литаше. Големите му очи, едновре­ си о най-малките грапавини. Вмък­ — Каква връзка има това с дека­ менно и тъжни, и зли, се вторачиха ваше се през стъклата на прозорци­дактилите? По-скоро е от самотата. в затаилите дъх Вост и Андрей с те, не го спираха дори металните ре­На Земята човек никога не се чув­ някакъв празен, невиждащ поглед. шетки. Тръгнеше ли на лов, непре­ствува напълно самотен, дори и на Полъхна ветрец, замириса на гнило, менно погубваше жертвата си, ако ненеобитаем остров. на козина, на нещо тъжно. успееха, разбира се, да го убият пре­ — Според инструкцията — Вост — Хората си отиват и той дой­ ди това. 17
  • 18. Тропотът от копитата пак взе да Блъсна се в стълба на фенера, от­ вие, притисна тялото си о стъклото.се приближава, но този път от дру­ скочи и, освирепял, изведнъж за­ Андрей се отдръпна.гата страна. махна с лапата. Стълбът падна, све­ Вост пак нещо извика от своята — Сега ще ни подуши — рече Ан­ тлината угасна. В тъмното вече де­ будка и замаха с ръце.дрей. — Вятърът духа откъм нас. кадактилът виждаше. Изправи се и А после Андрей почувствува, че е Декадактилът отново изникна в решително закрачи към будката, в пропуснал нещо. Звярът скочи къмтъмнината съвсем наблизо. Андрей която се бе скрил Андрей. будката на Вост. Неточно скочи,не разбра как се озова в кабината на Прегърна будката с ноктестите си защото Андрей не видя движението.асансьора, вратичката се притво­ лапи и загледа в упор човека. Разде­ Просто декадактилът отначало бери, кабината потегли нагоре и в ляше ги трисантиметрова прозрачна на едно място, а после изведнъж сесъщия миг човекът чу долу стържене. стена. озова на друго.Декадактилът се изкачваше по арма­ В съседната будка Вост се раздви­ Декадактилът прегърна вторататурата. На Андрей му мина мисълта: жи, подвикна нещо. Но първият де­ будка и я разтърси. Но тя стоеше„Като стигна горе, пак ще се спусна журен не извърна глава. Гледаше здраво. Тогава вдигна лапа и нещонадолу. И все така ще се движа. Вост декадактила, разбрал защо първите рязко заскърца. Андрей в ужассъщо успя да избяга. Всичко е на­ колонисти бяха нарекли звяра полу¬ прехапа устна, защото кристалноторед." Но веднага се сети, че така бе вълк полумаймуна. стъкло не издържа. Пет тънкизагинал при строежа на обсервато­ Гърдите, могъщите рамене и шия стружки — по една от всеки нокът — рията монтажникът който смятал, напомняха горила. А муцуната му хвръкнаха като пръски вода във въз­ че по този начин ще се спаси от не­ беше дълга със силно издадени на духа, задържаха се за миг и се раз­ минуемата смърт. Звярът прегри- пред челюсти така че, като се разтво­ биха в пода. Звярът заработи с две­ зал въжетата и кабината се сгромо­ реха, зейваше страшна паст. Очите те си лапи, дълбаеше, драскаше стъ­ лясала. бяха прозрачни, големи, с удължени клото, както куче рови земята. След Андрей стигна горе — черната кос­ разрези. Изправените уши стърчаха няколко секунди във вратата се об­ мата маса бе изостанала само с триде­ над плоско чело. разува отвор. Андрей видя как Вост сетина метра— и затича по рампата. Цяла минута декадактилът стоя притисна гръб в уредите. В пролуките под краката му се мяр­ неподвижен. „Дали мисли"? — за­ Декадактилът опита да провре ла­ каха покривите на складовете, съв­ пита се Андрей. Едва ли. И сигурно пата си, но отворът беше малък. сем малки. Повърхността на езерото нищо не го учудва. Ето, дойдоха Пак взе да драска. Самата природа тъмнееше в далечината, сливайки се хората, разрушиха целия му предишен го бе научила на това: така той из­ с хълмовете, небето бе станало чер­ мир. Но той няма дори и представа, мъкваше месото от стоманената броня но, само над хребета се бе запазила каква е била неговата планета преди на убитите слоночери. светла ивица. милион години; нали родителите му Броячът на стафометъра нейде Дотича до товарната площадка и не са могли да му предадат никакви зад Андрей затрака неочаквано сил­ съобрази, че не знае накъде да бяга. познания. Той е звяр и изхожда само но и бързо, сякаш се задъхваше. — Бързо, насам! — чу той гласа от дадения случай. Тук е плячката, Но първият дежурен нищо не чува­ на Вост. а пред нея има преграда. Мисли ше. В главата му се мяркаха откъслеч­ Краят на двадесетметровата стрела само за себе си, целият е в „настоя­ ни мисли: „Ето, Вост сега ще заги­ на крана се приближаваше към Ан­ щето", не ще го натъжат, не ще го не. . . Така му се пада. Откакто оста­ дрей във въздуха. Скочи като акро­ зарадват нито миналото, нито бъде­ нахме двамата, постоянно се караме. бат, залови се за някакво напречно щето. В една кабина дори не можем да желязо, но усети че вятърът ще го Така беше и в същото време по­ стоим. Някога бяхме приятели, а отнесе. Напрегна сили, покатери се гледът на декадактила сякаш го сега не мога да търпя присъствието на арматурата и бързо запълзя на­ опровергаваше. В него се долавяше му. Прекъсва ме на всяка дума. На горе. някаква тъга, като че ли той съзна­ какво прилича?. . ." Вост, дишайки тежко, прошепна: ваше, че вече е отживелица, реликт Той натисна дръжката на вратата, — Да се скрием в стафометрите. на планетата, която и занапред ритна я с крак и изскочи от будката. Здрави са, ще издържат. ще си остане само каменна. Болка от — Ела! Изяж ме!. . . На! Двамата се вмъкнаха в кабината невъзможността да стигне всичко Но в този миг стафометърът зад на втория асансьор. Щом стигнаха до разума му, да разбере и да каже гърба му оглушително затрака. Поч­ на сто метра височина, хукнаха към какво е разбрал. Сякаш отговаряше вата свирепо се разтърси, металните будките. Вост влезе в едната, Андрей с погледа си на Андрей, прозрял в конструкции на Центъра се закла­ в другата. Стафометричните будки очите на човека оная информация, тиха, Заскърцаха. Един тласък, бяха най-здравите постройки тук, която той му предаваше не с думи, втори. . . можеха да издържат, дори ако вър­ съзнателно, а по оня друг начин, по При първия още трус декадакти­ ху им се срутеха стотици тонове който щеше да общува може би ня­ лът с гигантски скок се озова на пръст. Но в тях имаше толкова кога всичко живо в Слънчевата си­ открито място. Седнал като куче, много уреди, че свободно място оста­ стема. И въпреки страха си, Андрей опрял предни лапи в пясъка, вирнал ваше само за един човек. не можа да не се възхити от гордата, муцуна, се ослушваше. Отначало на Андрей се стори, че могъща сила на животното, от мощ­ Почвата пак се разтресе. Андрей декадактилът е загубил следите им. ните му, масивни и едновременно тол­ едва се задържа на крака. Стафоме­ Но звярът се бе спуснал от кулата и кова гъвкави и „нервни" лапи, по търът затрещя и млъкна. Стана тихо. душеше. Пак бе ослепял — движеше които кръвоносните съдове, всеки В далечината откъм езерото, където се в зоната, осветена от фенера. мускул рязко изпъкваха и пулсираха се бяха разположили слоночерите, се Изправи се на задните си лапи, неу­ от напрежението. чу дрезгаво покашляне. верено тръгна към стафометрите. Звярът изведнъж почна жално да Първият дежурен наблюдаваше 18
  • 19. декадактила. Звярът се ослушваше, — И без това нямаше да стрелям — сле двамата извърнаха глави, ослу­проточил шия. Вдигна лапа, почеса рече Андрей. шаха се.си гърдите. Повъртя се и пак се — И аз — кимна Вост. — Дори ако И го чуха.успокои. те беше изял. И ако после нападне­ Отначало слаб, после все по-засил­ Отново се зачу едва доловимо ка­ ше и мен. ващ се проеча басов тръбен звук ишляне. Съвсем се бе стъмнило заля сякаш цялата планета. Това бе Пустините на Венера, планинските бойният призив на водача на слоно­ Декадактилът се изправи, така й хребети се бяха спотаили в мрака. черите, с който ги предупреждавашезаприлича на човек. Отпусна се на И нейде там, в неизвестно убежище за опасността.четирите лапи и се понесе в галоп бяха оцелели няколко декадактила. Вост хвана ръката на приятеля си.към езерото. Тропотът на копитата Хората напускаха планетата и единму след време стихна. — О, ако! от предишните й стопани бе излязъл И Андрей стисна ръката му. Андрей пое дълбоко въздух. Си­ на разузнаване. 0, ако нейде бяха оцелели поне де­лите изведнъж го напуснаха. Седна. — Не може да е единственият — сетина нежни самки и свирепи самциВратата на втората будка се отвори. рече Андрей. — Тридесет години не декадактили! Ако наистина не бяхаОлюлявайки се, излезе Вост. Направи са ги виждали, а те живеят по-малко. изтребили този вид! Тогава навитатаняколко крачки напосоки, озъртайки Значи са се запазили. пружина на живота пак щеше дасе встрани. Спря се, извади писто­ тръгне. Пак щеше да израстне тре­лета си, насочи го към стафометрич¬ Вост отвори уста да каже нещо, но почвата пак се разтресе. Стафометъ¬ ва, планините ще се покрият с гори,ната будка. ще закръжат орляци бели пеперуди. рът в будката обаче мълчеше. Не, Ярко, ослепително блясна петме¬ не беше земетресение. Там между И хората ще се върнат тук, но вечетровата струя на плазмения език, кулите и езерото се бяха размърдали по иначе. И синьо ще стане пак не­бяла в средата, синя по края. Буд­ слоночерите. Древният инстинкт не бето над Утринната звезда.ката се овъгли, килна се встрани. изневери на декадактила. Връхлетял Андрей скочи. Вост насочи пистолета към стълба на бе сред стадото и избиваше слабите. — Да вървим! Трябва да съобщимфенера. Блесна огън и стълбът се Подгонил бе могъщите животни, ус­ на Земята — на всички, на всички! изкриви. После вторият дежурен за­ троени така, да се боят единствено Нека още днес узнае целият свят. хвърли пистолета, отиде при Андрей от него. Накарал бе да се раздвижат А към органния призив на водача и седна до него. тези, от чието движение зависеше се бяха присъединили и другите сам­ — Разбра ли какво ти виках?. .. тук кръговратът на живота. ци. И хълмовете се тресяха.Да не стреляш. Андрей и Вост се спогледаха, по­ Преведе от руски Цвета Пеева НАЙ -НАЙ -НАЙ.. Най-необикновени магнитофонни записи ко­ и затова не се напада от никакъв вредител.лекционира един италианец — записи на ти­ Това ценно дърво от незапомнени времена сешината: затишие пред буря, след разгорещен използва като строителен материал. С него саспор, преди и след представлението. Със своя строили и древните гърци, и римляните, и тур­записващ апарат той е проникнал дори в пар­ ците . . . Но за сега от кедрово дърво вечеламента и е записал тишината, която е настъ­ не строят, защото са останали само четири пила след приемането на един законопроект. малки кедрови горички. Докато в 1550 година са наброявали 28 хиляди дървета, то днес са Най-странното езеро се намира на остров останали само 12. Дърветата се пазят много Тринидад (в Карибско море). Вместо вода в строго като най-голяма държавна скъпоцен­ това езеро има стопен асфалт. Неотдавна са ност. правени опити да бъде измерена неговата дъл­ бочина, но сондите не могли да достигнат до Най-дългата континентална авио- дъното. линия на земното кълбо е от Одеса до Вла­ дивосток. Тя съединява черноморския бряг с Най-уважаваното растение на земята е ли­ тихоокеанското крайбрежие на Далечния ванският кедър: Неговото изображение краси Изток. държавното знаме на Ливан. Образът му мо­ же да се види върху пощенските марки, вър­ Най-широката улица се намира в новата ху обратната страна на монетите и даже върху столица на Бразилия — град Бразилия. Тя е шапките «а полицаите. Ливанският кедър е дълга 2,5 километра и е широка 280 метра. твърд като камък. Дървесината му е горчива 19
  • 20. Турбовлак на близкото бъдеще СУПЕРЕКСПРЕСИ НА РЕЛСИТЕ Колцина са тези, които сред бъдещите транспортни сто. „Трябва да се усилят осите... да се сменят ресо­средства виждат място за влаковете, пък били те и рите." „Трябва да . . . да внимавам повече" — каза сиекспреси. Погледите неизменно са отправени към въз­ с яд Тревитик. Кракът му беше попаднал в правилна­духа, натам е насочено желанието да се препратят та гладка бразда, която бяха издълбали колелетата иколкото се може по-голям брой от необходимите сред­ той се струполи на земята. „Как не се сетих по-рано!" —ства за придвижване. Все по-малък ще бъде пътят на ко­ извика зарадван Тревитик, загледан в браздата, заб­лелото, защото, въпреки неговата простота, то е довол­ равил за изкълчения крак. И Тревитик откри за се­но претенциозно. бе си и за техниката през XIX век това, което са знае­ Колелото даде живот на релсите. Колелото искаше да ли още древните гърци — колелото се движи най-до­се върти по-бързо, а за това му трябваше идеален път, бре по улей. Улей или релса, мислеше си Тревитик,добро сцепление и сравнително малко триене. Ваго­ и реши да бъде релса, защото на нейна страна са преи­нетките с четири колела и впрегнат отпред кон се тър­ муществата.каляха по дървените релси на Средновековието. Всичко С релсите дойдоха големите скорости, а големите ско­беше добре и доволството всеобщо до момента, в който рости поставиха на дневен ред релсовата проблема.се откри парната машина. Тя беше по-силна не от един, Всеки се е вслушвал в това ритмично тракане наа от десетки коне заедно. Оставаше да бъде впрегната, влака, преминавайки от релса върху релса, в замечтанаи честта се падна на Ричард Тревитик. песен на колелата — неизменен атрибут на всяко желе­ 1801 година. Няколко фургона, теглени от парна зопътно пътешествие. Едно педантично отчитане намашина, се носеха с фантастичната за времето си ско­ изминатото разстояние, едно време — функция .нарост— десет километра в час. Скоростта наистина беше скоростта, една монотонна, следваща на равни интер­много добра, но нещо друго караше сърцето на Треви­ вали мелодия, пророкуваща поредната железопътнатик да се свива в мрачно предчувствие и да тръпне катастрофа.при всяко подскачане на фургона по неравностите на Дерайлирал нощният експрес, съобщават вестници­пътя, при всяко застрашително накланяне вляво или те. Свикана е комисия за разследване на случая.вдясно. И накрая ставаше непредотвратимото. Треви­ „Всичко започна с това, че в края на релсата се образуватик затискаше уши, за да не чуе финалния грохот — вдлъбнатина. Следващата релса остава малко по-високонякое колело неизменно отлетяваше настрана, остана­ и е обречена на повишени ударни товари, довеждащилият на три колела фургон се накланяше, влачеше до остатъчно напрежение в метала" — докладват ек­се още няколко метра, а после се преобръщаше, като спертите. Релсата се откалява и всеки удар може да сеповличаше след себе си останалите. окаже последен. Но какво пречи краищата на релсите Тревитик гледаше с празен поглед. Очите му без­ да се правят по-твърди! И отново комисии, този път неизразно шареха от една разпиляна част към друга, а в за разследване, а за предотвратяване на катастрофинеговото подсъзнание всяка отново заемаше своето мя­ „Качеството на релсите е било и ще бъде предмет на20
  • 21. безкрайни комисии. . . Въпреки техните усилия, за релсата и колелата е критично малко — това означава,релсите днес знаем толкова, колкото и преди петнаде- че влакът произволно може да напусне железния път,сет години, тоест почти нищо" — говори през 1926 защото няма сила, която да го задържи! Но дори посо­година видният съветски металург Грум-Гржимайло, чената скорост е по-скоро чисто теоретична, отколкотоа към неговото мнение днес ние ще добавим — след нови да има някаква практична стойност. Още при 250 ки­петдесет години изявлението на Гржимайло си остава лометра в час в релсите възникват такива вълнообразнив пълна сила. колебания, които са „трудно поносими" и за най-доб­ В интервал от няколко минути върху железопътните рите марки съвременни стомани.линии се сгромолясват, многотонни товари и тяхното Започна спор между релсата и колелото и основата наединствено желание като че ли е да ги изкривят, разтег­ всичко беше: кой на кого пречи и с какво го спъва?нат или разрушат. Аз мога да се въртя ужасно бързо и ако има някой да Всеки влак остава след себе си частички пясък, сажди ми пречи, това си ти с твоите трептения, твърдеше ко­или прах. Попадайки под колелата, те водят до ерозия лелото. От този спор влаковете не само нищо не спече­на релсите. лиха, а страдаха от ниско самочувствие. Хората им Сернистите газове, получени при изгаряне на камен­ обърнаха гръб и се запътиха към самолетите или пред­ни въглища, се натрупват в ниските места, под мостове почитаха собствените си автомобили. Не ги изоставихаи тунели. Като се съединят с водните пари (а това е само грубите и недодялани товари, макар и в нови,неизбежно) се образуват агресивни киселини, разяж­ елегантни опаковки. Но в защита на релсата имашедащи метала. един несъкрушим аргумент, поддръжката на един тол­ Температурният интервал, в който са поставени же­ кова авторитетен учен и неговата блестяща идея за...лезопътните релси, е повече от сто градуса — от пет¬ Но тя трябваше да изчака регламентирания срок, вдесетградусов студ в далечния Север до 70—80 градуса който техниката да достигне определено равнище, агорещина в Африка. учените да свикнат с необикновеното. Само тези проблеми са достатъчни да отворят работа Името на Циолковски е толкова добре познато и не­на голям брой научни институти, без още да е споме­ говото споменаване веднага се асоциира с космическината най-главната. ракети и звездни полети. Пак той, сякаш предусетил Докато скоростите бяха все още приемливи, тоест нагряващата разпра, написа книгата „Съпротивлениемалки, релсовата проблема не изглеждаше така опасна. на въздуха и бързият влак", напечатана в Калуга предиЛокомотивът пухтеше, пъшкаха и металурзите, но четиридесет и шест години.измисляха все по-устойчиви видове стомана, все по-съвършени методи на закаляване. Но колелото, което „С мотори се напомпва въздух, който се разпростра­досега искаше да се върти по-бързо, сега пожела да се нява в тясната цепнатина между вагона и пътя. Тойвърти все по-бързо. Парният двигател загуби своята повдига с няколко милиметра влака и излиза на сво­хегемония, ващото след него дойдоха дизеловият, бода в края на последния вагон. Влакът не се трие велектрическият, турбореактивният, а те обещаваха платното, а виси на тънък слой въздух и изпитва съ­на колелото това, което не беше по силите на парата. вършено незначително въздушно триене като летящСега колелото можеше да се състезава със самолета, предмет. . . Вие ще видите, че въздушните възглавницино му пречеха релсите. Инженерите доказаха, че при ще заменят колелетата" — това беше гениалната идеяедна скорост от 350 километра в час триенето между на Циолковски за аеровлаковете. Мина не едно десетилетие, а хората предпочитаха да виждат влаковете на колела, отколкото да проумеят мъглявата представа за аеровлакове. Тези, които през декември 1965 година са пребива­ вали в южните околности на Париж, в близост до екс­ перименталното трасе на „Аеровлак-01", сигурно са присъствували на първите му демонстрации. Ако ли пък не, то непременно са ги чули. Един въпрос основен седял за разрешение — какъв двигател да се избере? Какво пък толкова има да се мисли, щом е аеровлак — да бъде със самолетен дви­ гател— предложил авиоконструкторът Берти. Но само­ летите летят високо в небето и шумът на моторите се рее някъде из небосклона, а влакът се движи по земята и все гледа да се отбие до населено място! С невероятен рев „Аеровлак-01" се понесе по трасето и в неговия бяг нямаше нищо насърчително освен голя­ мата му скорост и възможността за още по-голяма. Успех ли беше или провал? Можеше ли при такъв неимоверен шум да се мисли за евентуално „размножение" на „Аеро­ влак-01". Изходът от положението беше прост — тряб­ ваше да се гласува по-голямо доверие на релсата и тя да бъде не само средство за направляване на движението, а и част от електродвигателя на влака. Така се зароди Експериментален мини аероекспрес 21
  • 22. Суперекспрес с турбореакторидеята да бъде сменен самолетният двигател с линеен скорости без спирки и бавен транспорт със спирки. Щоасинхронен електромотор. се отнася до транспорта в тунели — той е добър срещу Но създаването на безшумен двигател все още не шума, но възниква въпросът за неговата икономичност.решаваше въпроса. Мощните вентилатори, които наг­ В СССР има нова технология за прокарване на тунели.нетяват силни струи въздух за създаване на така Някога лазерите бяха електрически, сега искаме данеобходимата възглавница не са по-малко шумни от ги пренесем на химическа основа. С лазери могат отлич­самолетния двигател. Нужни бяха нови идеи, по-скоро но да се прокарват тунели.нови възглавници. Така след въздушната дойде вакуум­ Що се отнася до галакти".ните проблеми, то тук мо­ната и накрая — магнитната. гат да се появят неочаквани решения. Имам една идея — 500 километра в час — това е средната скорост на су¬ „Хайпорт-стоп" — изложена в „Одисея 2001 година".перекспресите от недалечното бъдеще. Но какво би Ние астрономите знаем, че съществуват микрозвездистанало, ако един такъв аеровлак мине транзит през и отдалечаващи се галактики. Галактичният спин можемалка гара? Човекът с червена шапка и знак в ръка, да бъде в една или друга посока. Между тях трябва дасигнализиращ на машиниста „път свободен", ще бъде съществува пространство, в което хората ще могат даграбнат от ударната вълна и запратен в неизвестна „пътуват" с колосални скорости " (Артър Кларк)посока] Същата участ ще сполети и всички тия, които „В моята книга „Търговец на сирена" се разказва засе разхождат по перона. Такъв влак изобщо не може да коренно изменение в транспорта. Конкретно аз описваммине през тунел — ударната вълна ще разруши както „педикап" — нещо средно между велосипед и автомобил.него, така и тунела. Но ако говорим сериозно, то аз гласувам за подземния От какво се нуждаят суперекспресите — от специални аеровлак на магнитна възглавница." (Фредерик Пол)-равни пътища без тунели и междинни малки спирки. „Днешната транспортна проблема на Япония пред­Японският професор Одзава се зае да напъха суперек­ ставлява, според мен, световната проблема на утреш­спресите в тунел. Необходима беше малка хитрост — ния ден, защото в Япония тя е достигнала своята кул­първо, влакът изобщо да не излиза от тунела и второ — минация.нужен беше вакуум. Аз считам като най-перспективно използуването на В силноразреденото пространство експресите-ма- гравитацията в създаването на тунели, прокарани накети (все още всичко е експеримент) летят със свръхзву­ земята и съединяващи основните пунктове на нашатакова скорост. През 1968 г. тя беше 1140 километра в час, планета. В такъв случай силите на гравитацията могата през следващата, след построяване на херметичен да се използуват за набиране на скорост и спиране натунел — 2300 километра в час. бъдещите транспортни средства." (Василий Бережной) Дотук всичко е реалност, а сега нека чуем мнението „Аз мисля, че свръхскоростните влакове, предложени на няколко писатели и учени — фантасти: от професор Одзава въобще не е нужно да спират. Сли­ „Автомобилите са прекалено бързи, а влаковете — зането и качването трябва да се осъществи с неголеми прекалено бавни. Личният транспорт трябва напълно вагончета, които ще се приближават към основнияда се изгони от градовете и да се въведат два вида об­ влак за прекачване на пътниците. Такива вагони — купета ществен транспорт: движещ се непрекъснато на високи ще стартират на всяка гара." (Брайън Олдис).22
  • 23. Мълнияв магнитен като отхвърля явно фантастичните й малко достоверните, дава ясна и пълна картина на основните свой­ ства на огнените кълба. пръстен Ето един физически експеримент, направен от самата мълния в граф­ ството Хемпфоршайър, Англия. За него съобщава вестник „Дейли мейл" от 3 октомври 1936 г. в ста­ тия, озаглавена „Опит с бъчва". Кълбовидната мълния, „слизайки от небето", се насочила към къщата В течение на векове страхът от за­ земята, да летят, да се спускат и на местния жител Дърстън, който гадъчното и странно явление е об­ издигат, да скачат, да се плъзгат по това време стоял в градината. По кръжил кълбовидната мълния с тайн­ по проводници (например по водо­ пътя си тя прегорила телефонните ственост, нелепи вярвания и тра­ сточни тръби), да „сядат" на високи кабели и влязла в къщата през гични легенди. Това удивително метални предмети, да се движат по прозореца, като обгорила рамката му. природно явление представлява осо­ телата на хората, понякога даже Стопанинът, борейки се със страха бен вид разряд на атмосферното под дрехите, като причиняват силни и желанието да спаси къщата от по­ електричество. изгаряния или смърт. След като се жар, влязъл вътре. Огненото кълбо потъркалят по пода или поплуват не се виждало никъде. Изведнъж за­ Странните огнени кълба из въздуха, често си отиват по съ­ белязал, че водата в бъчвата, която щия път, по който са дошли. стояла в кухнята, ври. Той съвър­ Обикновено кълбовидните мъл­ Кълбовидната мълния издава шеп­ шено точно помнел, че в бъчвата нии имат формата на сфера, елип¬ нещ, съскащ или пищящ звук. В имало студена вода. соид или круша. Най-често се поя­ едни случаи тя може да изчезне тихо, Експериментът с бъчвата дал въз­ вяват след буря във вид на светещи в други — със слаб пукот или оглуши­ можност на професор Б. В. Тудлет кълба с диаметър от 10 до 20 см. телен взрив, като оставя силно драз­ да определи енергията, която прите­ Понякога размерите им са много по- нещ дим. В или близко до затворени жава кълбовидната мълния. В бъч­ големи. Фотографирана е мълния с помещения се движи със скорост око­ вата имало 4 галона (16 литра) вода диаметър около 10 м. А през 1949 ло 2 м/сек. Известно време може да Енергията на огненото кълбо с диа­ година в научния печат бе съобщено остане неподвижна — тогава съска и метър 10—15 см е около 10 800 000 за мълния с диаметър 27 м! Цветът изхвърля искри. Огненото кълбо джаула. на кълбовидната мълния се изменя съществува от няколко секунди до от червен до ослепително бял, но се 4 минути. Като правило кълбовидната мъл­ срещат и кълбовидни мълнии с ли­ ния се появява единично. Но се лав или син цвят. Професор Джун¬ наблюдават и изключения. През Фактите говорят 1951 година над Москва преминал тини е описал внезапно появяване на зелена кълбовидна мълния през тиха ураган с необикновена сила от типа Кълбовидни мълнии се появяват торнадо. Наред с множеството ли­ лятна вечер, когато вечерял с прия­ много рядко. Затова дълго време тели. нейни мълнии били забелязани и 5 учените са се отнасяли скептично кълбовидни. Истински фойерверк! Огнените кълба влизат в помеще­ към разказите на очевидци. Днес Такова количество кълбовидни мъл­ нията през отворени прозорци и вра­ обаче науката разполага с достовер­ нии е изключително рядко явление. ти, а понякога даже и през съвсем но зарегистрирани случаи, които ни Една от мълниите проникнала в тесни пукнатини. Комините са едни най-малко не подлежат на съмнение. комина на близката къща и се взри­ от любимите им пътища. Затова че­ В своята книга „Кълбовидната вила, като изхвърлила кюнците и сто се появяват от печките в кух­ мълния" немският физик В. Бранд няколко тухли. Друга, ярко све­ ните. Те могат да се търкалят по е събрал 600 разказа на свидетели и, теща сфера, голяма колкото юмрук, влязла, в стаята през прозореца и пробила в стъклото дупка с диаметър около 1 см. Учените приемат предизвикателството Първата достоверна среща на учен с удивителния природен феномен станала на 26 юли Г763 г. в Петер­ бург. За съжаление, нейният изход е трагичен. Над Петербург надвиснали тежки облаци на приближаваща буря. Професор Рихман, близък приятел Установката Токамак — 6 23
  • 24. Кълбовидна мълния: вляво — във фор­ мата на круша; вдясно —в непра­ вилна форма Така е в случая и с огнените кълба Повече от двадесет години съвет­ ският физик академик Пьотр Леони¬ дович Капица работи над Проблемата за предаването на електрическа енер­ гия с помощта на свръхвисокоче¬ стотни вълни. Въз основа на големия си опит в областта на тези вълни в 1955 г. той публикува оригиналната си хипотеза за тайните на кълбовид­ ния на материя, силно наситена с ната мълния. вещество от мълния? Каква е тях­ ната природа?. . . По този въпрос в Академик Капица смята, че създа­ науката има пропуск, който трябва дените досега хипотези са неприем­ да запълним" — пише през 1848 г. ливи, защото противоречат на закона френският физик Араго. за запазване на енергията. Те обя­ сняват светенето (основния разход Столетие продължават упоритите на енергия в кълбовидната мълния) опити на учените да отговорят удо­ с отделяне на енергия при протича­ влетворително на тези въпроси. През не на различни молекулярни или това време науката за електричество­ химични процеси. С други думи, то измина грандиозен път от експери¬ приемат, че източникът на енергията ментите на Волт, Ампер и Фара­ на светенето се намира в самата мъл­ дей до съвременните електротех­ ния. Изчисленията обаче показват, ника и радиотехника. Но въпреки че максималното количество енергия, огромния прогрес на науката, уста­ което може да притежава кълбовид­ новените нови закономерности и съз­ ната мълния, би осигурило нейното дадената съвършена експериментална съществуване в продължение само техника, кълбовидната мълния оста­ на няколко секунди. Този резултат ваше загадка. Тя продължаваше да се намира в рязко противоречие с проявява своите чудеса, надсмивай­ множеството достоверни наблюдения. ки се сякаш над учените. Създадоха За източник на енергията на кълбо­Траекторията на кълбовидна мъл­ се десетки хипотези за огнените къл­ видната мълния академик Капицания ба. Всяко голямо откритие във фи­ приема поглъщането на идващи отвън зиката даваше храна за нови хипо­ свръхвисокочестотни (СВЧ) електро­ тези. В своята книга „100 хипотези магнитни вълни.на великия Ломоносов, бил извикал за кълбовидната мълния" съветскитегравьора Иван Соколов, за да нари­ физици Миянитов и Тихий ни запо­ Ето как той обяснява възникванетосува искрата от „гръмовата маши­ знават със значителна част от тях. на кълбовидната мълния. При атмо­на", която двамата с Ломоносов Едни от хипотезите са наивни, други сферен разряд възниква мощно свръх¬построили за изследване на атмос­ изглеждат добре обосновани. Някои високочестотно излъчване. Кога иферното електричество. Соколов дори използуват ултрасъвременните как, на физиката още не е известно.извадил дъската и се приготвил за постижения на физиката за обясня­ Свръхвисокочестотните вълни йони­рисуване. Когато повдигнал глава, ване на чудния феномен. Например, зират въздуха, т. е. получава сезамрял — към лицето на професора според професор Арабаджи, кълбо­ плазма (състояние на веществото,безшумно плавало из въздуха бле­ видната мълния възниква благодаре­ което представлява смес от електронидосиньо огнено кълбо. Без вик и ние на особен вид фокусировка на и йони) във формата на сфера. Самостон Рихман паднал на стоящия зад ядреноактивни космични частици в по себе си плазменото кълбо играенего сандък. В същия миг се разнесъл мощното електрично поле на буре­ ролята на резонатор и затова актив­оглушителен гръм. Страшна сила носните облаци. но поглъща свръхвисокочестотните хвърлила и гравьора на пода. . . вълни. Кълбовидната мълния може Когато се съвзел, стаята била пълна Били те наивни или ултрасъвре¬ менни, хипотезите рухваха под неу­ да съществува, само ако се движисъс силно дразнещ дим. Лицето му по пътя на разпространението набило обгоряло. Професорът лежал молимите удари на логиката и невъз­ можността да обяснят всички явле­ тези вълни. Това обяснява и едно отмъртъв. Така, на своя научен пост, най-удивителните й свойства —загинал професор Рихман. ния, свързани с кълбовидните мълнии. проникването й по тръби, комини, Кълбовидната мълния сякаш от­ Една оригинална хипотеза проводници, прозорци и различни крито предизвиквала учените. отвърстия. За свръхвисокочестот­ Интересът им към нейните тайни В науката често се случва дадена ните вълни тези предмети предста­се засилва особено около средата на проблема да се реши не с фронтална, вляват вълноводи, по които добре се 19 век, когато се оформят основните а с флангова атака, т. е. от учени, разпространяват. Затова, естестве­ представи за електричеството. „Как чиято дейност на пръв поглед няма но, и мълнията преминава по тях. и къде се образуват тези натрупва­ нищо общо с въпросната проблема Хипотезата на академик Капица24
  • 25. обяснява почти всички чудеса на къл­ си от газа. В деутерий (изотоп на на този двоен слой плазмата се за­бовидната мълния. водорода) тя преминава в светеща пазва. пръчка. Капица нарече тази разно­ На пръв поглед откритието на Ка­ Укротяване на огненото кълбо видност на свръхвисокочестотният пица има чисто академичен харак­ разряд шнуров разряд. Като истин­ тер. Но историята на физиката и „В процеса на разработване на ски вълшебник той променя и цвета химията показва, че понякога от­свръхвисокочестотни генератори за на огненото кълбо. В зависимост от крития на учени, работещи в област­голяма мощност — казва академик примесите към основния газ то може та на чистата наука и не преследва­Капица — ние създадохме планотрон, да бъде небесносиньо или огнено­ щи в своите търсения специалникойто излъчваше мощност няколко червено. Впрочем това обяснява защо практически цели, са получаваликиловата с дължина на вълната око­ в природата се наблюдават кълбовид­ неочаквано приложения в промиш­ло 10 см. Когато пропуснахме излъч­ ни мълнии с различни цветове. леността и техниката Така стана иването му през кварцово кълбо с този път.диаметър 10 см, напълнено с хелий, На фактите не може да не се вярвав него се запали разряд, който имаше За един учен възпроизвеждането Плазмата и управляемата термо­резки граници. Явлението бе наблю­ на природно явление не е самоцел. ядрена реакциядавано няколко секунди, тъй като То е възможност да се изследват Пред физиката днес стоят множе­стените на кварцовото кълбо бързо свойствата му и да се изясни същ­ ство малки и големи задачи. Катосе нагряха и на едно място се стопи­ ността на процесите. Кълбовидните проблема номер едно сред тях сеха. Това наблюдение ни наведе на мълнии са плазма. А плазмата има откроява управляемата термоядре­мисълта, че кълбовидната мълния е Своя температура, плътност, степен на реакция. Завидното й положениеразряд, който се създава от свръх¬ на йонизация и много други параме­ се определя от надеждата, че с ней­високочестотно излъчване, възник­ три, които трябва да се изследват. ното решение човечеството ще полу­ващо след обикновената мълния." И тук започнаха изненадите за ака­ чи в изобилие евтина енергия. Няколко години след това в лабо­ демик Капица. Първо, оказа се, че Какво представлява термоядре­раторията на- Капица бе създаден плазмата зад кварцовата стена е на­ ната реакция?При много висока тем­най-мощният генератор на свръхви­ пълно йонизирана. Втората изненада пература всички електрони се откъс­сокочестотни вълни. Именно с този поднесе нейната плътност. Тя бе 18 ват от атома. Веществото преминавагенератор, наречен ниготрон, П. Л. твърде висока — 10 частици в 1 в състояние на плазма от електрониКапица започна истинското „укро­ см 3 . Най-неочаквана обаче се оказа и положително заредени атомни ядра.тяване" на огненото кълбо. В лабора­ температурата на плазмата — 1 ми­ При удар на ядрата на два по-лекиториите на института за физически лион градуса! Почти невероятно! елемента те се съединяват и образу­проблеми при АН на СССР той съз­ Сам Капица отначало не искаше да ват ядро на по-тежък елемент, придава заедно със своите сътрудници приеме този факт. Той смяташе, че което се отделя огромно количествокълбовидни мълнии в кварцови резо­ има грешка в експеримента или в енергия. Най-изгодни от енергетичнонатори с дебели стени, заставя ги изчисленията. Но и най-щателните гледище са ядрата на изотопите нада „висят" или просто да „плават" проверки го потвърждават. А на водорода — деутерий и тритий.в тях. Във въздуха, който е смес от фактите не може да не се вярва. Как При съединяването си те образуватмного газове, кълбовидната мълния тогава такава плътна и високотемпе¬ ядро на хелий. Термоядрените реак­има формата на сфера, но в хелия ратурна плазма се задържа без вся­ ции напомнят обикновено химичес­силно се изтегля и се превръща в каква изолация? Логично би било ко горене. Само че тук реакциятаелипсоид. Въобще формата й зави- при такава висока температура плаз­ протича не на нивото на молекулите, мата да нагрее околния газ и стени­ а на нивото на атомните ядра. При те на резонатора, а самата тя да се изгарянето например на водород вИзкуствено получена кълбовидна мъл­ разпадне следствие на охлаждането. кислород се образува по-сложнония от академик Капица Ето как академик Капица обяснява вещество — вода. При ядреното „го­ това парадоксално?явление. На гра­ рене" ролята на водород и кислород ницата на свръхвисокочестотния раз­ играят деутерият и тритият и се ряд се създава двоен електрически получава по-сложно ядро на хелия. слой, който отразява бързите елек­ трони. Именно поради наличието Повече от 20 години човешкият ум се бори с тази голяма задача. Шнуров плазмен разряд
  • 26. Защо е така трудно? За решаване на млн градуса и увеличихме величината разряда към неговия обем, а заедно Проблемата е необходима плазма, πτ 10 000 пъти." Тези прекрасни с това се увеличи поглъщането на към която се предявяват високи изи­ резултати бяха постигнати на уста­ свръхвисокочестотна енергия и се сквания. Първо, тя трябва да бъде новката „Токамак". Сега в СССР намали излъчването на светлина с много висока плътност. Второ, се разработва „Токамак 10", която ще започне интензивна термоядрена тази плазма трябва да се нагрее до се смята от много учени за първооб­ реакция. милиони градуси. И трето, трябва раз на бъдещия термоядрен реактор. да се задържи известно време, за да Твърдо уверен в резултатите, го­ може да започне термоядрена реак­ лемият физик пристъпи към разра­ Пред нова задача ботката на самия термоядрен реактор. ция. А всяка една от тези три задачи сама по себе си е достатъчно сложна. Проектът вече е публикуван. Габа­ От получените резултати за къл- ритите не реактора са внушителни. Учените смятат, че за нормалното бовидната мълния до голямата про­ протичане на управляема термояд­ Теглото му ще бъде 20 000 тона. блема на съвременната физика оста­ рена реакция е необходимо плазма 8 ва само една крачка. Щом е създадена Изчисленията показват, че не е с плътност 10" частици в 1 см да се такава плътна и гореща плазма, би изключено на базата на шнуровия нагрее до 200 млн. градуса и да се трябвало да започне термоядрена разряд да се осъществи термоядрен удържи поне няколко секунди. реакция. Необходими са нови опити реактор със значителна мощност. „Ние започнахме — казва академик и проверки. Резултатите не закъсня­ И така, направена е още една Арцимович, ръководител на съвет­ ват. „Укротената" мълния в деуте- крачка към. овладяването на упра- ската термоядрена програма — на­ рий започва да излъчва неутрони, а вляемия термоядрен синтез. Откри­ шите изследвания от температура на това е сигурно доказателство за тер¬ тието на съветския учен ни доближи плазмата 100 000 градуса и πτ моядрен синтез. Той е твърде слаб и до деня, в който човечеството ще по­ около 107 (πτ—произведение на плът­ неутроните са малко. Но това не е лучи евтина термоядрена енергия, ността на плазмата по времето, за беда. Капица смята, че при доста¬ а физиката ще постигне една от свои­ което тя се задържа). За 19 години тъчно голям обем, когато се намали те заветни мечти. стигнахме до температура около 5 отношението на повърхнината на СТЕФАН ТРИФОНОВ Само нощната стража остана в музея. Всички вратиРАЗОРЯВАЩИ бяха заключени, всички прозорци — затворени. Вси­ чки места, в които можеше да се скрие човек — прове­ рени.СЪКРОВИЩА Никакъв подозрителен звук. Бавно, с отмерени стъп­ ки пазачите обикаляха коридорите, залите, стълбите. Спираха в сенките на колоните и затаяваха дъх, но не видяха нищо обезпокояващо. А на сутринта портиерът отвори главния вход. Вля­ зоха няколко групи. Към единадесет един млад човек свали от стената неголяма картина, взе я под мишница и тръгна към изхода. Портиерът погледна разсеяно и попита: — Къде? — На реставрация! — О, и в неделя без почивка! — Какво да се прави — въздъхна младежът. Малко по-късно един от гидовете доведе посетители в същата зала. Той погледна към празния квадрат на стената и почувствува, че губи съзнание. Невъзможно! Само преди няколко минути там имаше картина! Зазвъняха звънци. Дотичаха пазачи. Долетя за­ пъхтян директорът на музея, който очакваше да види всичко друго, само не и това. В печата веднага се вдитна голям шум. Един журна­ лист реши да докаже собствената си теория за подобни кражби и на другия ден влезе в същия музей. Избра си платно, свали го от стената, зави го във вестник и тръгна към изхода. Там спря, очакваше някой да го залови. Когато му омръзна да стои необезпокояван, отиде при портиера и му подаде картината: „Вземете, тя е ваша!" Твърдят, че днес това е невъзможно. Наистина съ­ битието е доста старо и много неща са се променили. В света има вече дванадесет хиляди музея и всяка година Грабителите са очаквали, че в статуята на този Буда ще намерят ялото
  • 27. ва в пространството пред картината и една чувствителна фотоклетка е включила звънците. Но може би крадецът, за когото става дума, е толкова ловък, че за него и тази пречка не съществува. Може би той вече сваля картината. Тогава изведнъж ще забеле- жи, че не може да я отдели от тежката рамка и дебелото нечупливо стъкло. А самата рамка е прикрепена към стената с вериги и някакви специални секретни ключал­ ки. Няколко секунди с електрожен навярно ще решат въпроса. Той приготвя електрожена и го докосва до метала. Изведнъж — взрив, дим и лепкава течност в лицето на крадеца. Чувствителен към топлинните про­ мени детектор е предизвикал взрив, разбира се, слаб, но достатъчен да уплаши смъртно крадеца. Същото би станало, ако опита да разреже метална врата или каса. И все пак, ако неизвестно как, крадецът е успял да избегне всичките клопки и заедно с картината да си из­ лезе невредим, специална автоматична камера е заснела цялата операция и на полицията ще бъде твърде интерес­ но да разгледа лицето и фигурата му. Денем (нали има крадци, които продължават да пред­ почитат дневното осветление) не могат да звънят звън­ ци от всяка стъпка по килима и всяко докосване до картините. Чувствителни броячи са изчислили, че все­Дежурният полицай нито за секунда не отделя очи ки ден до известните картини се докосват около стоот тези екрани, върху които вижда ценната кар­ души, било за да получат впечатления и чрез осеза­ тина и движението в залата нието, било за да си откъртят малко боя за спомен. Тъй като не всеки любопитен човек е крадец, от де­ журната стая непрекъснато наблюдават помещениятав тях влизат двеста и двадесет милиона посетители. със специални камери. Някои декоративни елементиНима може във всяка зала да има пазач? При това, на помещението, на които никой не обръща внимание,какъвто и да е пазачът, все за миг ще притвори очи, а твърде често са очи на тези камери.крадците действуват ловко и бързо. Когато и да е Към всичко това трябва да се добавят и пазачите,музеят, все някой от прозорците може да се отвори които все още не са станали излишни.сравнително лесно, а обикновено крадците са достадобре осведомени за слабите места. За това днес кражбата би изглеждала по-иначе. Тряб­ „Мона Лиза" се готви да преплува океана в специаленва да се избегнат многобройни клопки, често такива, сандъкче крадците мечтаят да станат невидими и безплътни. Повечето музеи имат сигнални инсталации. Пазачитеобикалят по определен маршрут. Ако не минат в угово­реното време по даден коридор и не натиснат един спе­циален бутон, сигналната инсталация ще се задейству­ва. Ще заработят десетки устройства. Автоматическище се затвори главният вход. Местната и централна по­ лиция ще получат сигнал за кражба. Ето защо не можеда се разчита стражата да пропусне някое кътче. Но акосе прекъсне токът, сигналната инсталация навярно щесе изключи? Не, автоматически се включват други ре­зервни източници на захранване. Отделните устрой­ ства обикновено имат самостоятелни източници. Но може би крадецът е успял все пак да се промъкне взалата, която го интересува или умело се е скрил тамв часа, когато посетителите напускат музея. Най-послетишина и мрак, Той идеално познава обстановката. Тряб­ва само да премине през залата. Леко като котка тойстъпва по килима. Няколко крачки. . . и пронизителензвън и силна светлина изпълват помещението. Подкилима има проводници, нощем по тях пускат електри­чески ток, стъпките са прекъснали веригата и са за­действували алармената инсталация. Ако е минал и през това изпитание, без да се чуе ужа­сният звън, крадецът вече е пред картината. Посягакъм нея и. . . Отново звънци и веднага след тях— стра­жа, полиция! Прекъснат е невидимият лъч, който мина­
  • 28. когато по съвсем банален начин от него Ос открадната ценна картина. Крадецът просто влязъл през незащите­ ния прозорец на тоалетната. А сапфирът „Звездата на Индия" бе откраднат от Нюйоркския музей по естествена история, защото слу­ жителите не знаели, че съществува сигнално устрой­ ство и не го били включили. Крадците излезли по- информирани от тях. За големите кражби веднага се информира Интер­ пол — организация, която включва деветдесет и пет страни. Тя разпространява подробна информация за изчезналия експонат. За съжаление виновниците най- често остават неоткрити, тъй като те връщат кар­ тината, след като получат откупа, чрез сложна система от връзки. При всички случаи добре е да се вземат по-сериозни мерки срещу кражбите предварително. Скъпо е наи­ стина, но както казват, по-скъпо е след самата кражба. Твърде много хора се интересуват напоследък от картини. Често това са любители или посредствени ху­ дожници, които страдат от манията, че картината е не­ довършена или малко сбъркана. И само ако успеят да я отнесат у дома си, нанасят й непоправими щети. А има и такива, за които експонатите са само сред­ ство за бърза печалба. Те се „снабдяват" с известни произведения на изкуството и ако шансовете им да се измъкнат от полицията не са особено големи, готови са да натрошат скулптурата на парчета или да нарежат картината на ивици, за да ги продадат така по-лесно на запалени любители. Но музейните сбирки страдат не само от крадците. Неуравновесени хора, личности, които по този начин искат да станат известни или различни графомани оста­ вят по експонатите имена, драскотини, а понякога — дълбоки прорези с нож или следи от хвърлени камъни. Един посетител на музея в Монреал успял да повреди за няколко минути пет картини. Реставраторите дълго и внимателно отстраняват следите, но както и след най- успешна операция остава по-голям или по-малък белег. Затова през 1962 година, когато „Мона Лиза" тряб­ ваше да преплува океана, за да бъде изложена във Ва­ шингтон и Ню Йорк, бяха взети изключително строги В едно януарско утро на 1962 година някой повреди мерки за охрана на картината. Планът за пътуванетос нож двадесет и четири картини в галерията Уфици много преди това бе разработен до най-малки подроб­във Флоренция. Между тях беше и „Мадоната" на ности. Не случайно — гангстерските организации вХанс Мемлинг САЩ също бдяха. „Мона Лиза" тръгна към пристанището на разсъмване В този случай нито един крадец не би могъл да се в автомобил, екскортиран от полицаи. Платното бе впромъкне. За съжаление в действителност нещата не специален сандък, който предпазваше картината от ви­стоят така. Малко музеи могат да си позволят такъв брации и промените в температурата. През цялото вре­огромен разход на средства. Дори тези, които имат от­ ме на пътуването през океана сандъкът бе в отделналични сигнални системи, не са направили всичко въз­ каюта и в нея шест пазачи дежуряха неотстъпно.можно за предотвратяване на кражби. Обикновено му­ Във Вашингтон и Ню Йорк пред картината имаше спе­зеите прилагат едно или няколко устройства, а за да циална стража, а „Мона Лиза" се усмихваше на посе­могат да разчитат на тях, пазят принципът им в най- тителите и през бронирано стъкло. Телевизионни ка­строга тайна и често го сменят. мери предаваха платното и цялата зала в централен Тази непълна самоотбрана е причина кражбите не наблюдателен пункт, където дежурен полицай непре­само да не намаляват, но и да се увеличават. В къснато следеше екрана.американските музеи всеки ден изчезват по три-четири Разбира се, подобна охрана не може да се организиранеща. През последните три години от Италия са изне­ винаги и навсякъде. Но всекидневието на музеите гово­сени три хиляди произведения на изкуството. Във ри за това, че макар охраната да иска много средства,Франция годишно има двадесет големи и десетки малки по-скъпо струват огромните откупи, несигурносттакражби. А от Вандомския музей в Екс бе изнесен цял и най-вече загубените следи на много от изчезналитефургон живопис на стойност десет милиона франка. експонати. Лондонският музей имаше вече сигнална система, ЛИДИЯ СИМЕОНОВА28
  • 29. В удобна ниша на покрива срещу Малкото гълъбче вече беше стана­ делените обороти на двигателя и хо-моя прозорец бяха свили гнездо ло птица. ризонтално положение на самолета!гълъби. Малките им поотраснаха, Нали толкова часове бях седял назапочнаха да се разхождат по пер­ Аналогията „птица—човек" е само земята в кабината и бях репетиралваза и с любопитство да оглеждат ули­ на пръв поглед точна, що се отнася всяко движение!цата, движението, колите, хората. до летателното обучение. Преди Безнадеждно. . . Самолетът навир¬И една сутрин станах свидетел на всичко птицата си е птица, тя е съз­ ва нос високо над хоризонта. Бутваминтересна картина. дадена от еволюцията, за да лети. лоста напред. Земята сякаш се из­ Малкият беше на края на перваза. Малкото, което за пръв път губи правя срещу мен, двигателят реве.Големият кацна между него и гнез­ твърдата почва под краката си и има Притеглям леко лоста, но земята седото. Явно помислило, че отново му за единствена опора въздух, не знае, изправя от дясната ми страна, сач­носят храна, гълъбчето с уверени че движенията на крилете, опашката мата на указателя на плъзгането еситни крачки побърза към стария. и главата му са програмирани гене­ отишла докрай вляво. В този моментНо той не държеше в клюна си нищо. тично в неговия организъм, създаде­ чувам гласа на инструктора, все ни са преди много геологически епо­ така спокоен и делови, като на лек­За моя изненада (а вероятно и гълъб­чето не очакваше това!), той тръгнахи, укрепвани са и са затвърдявани ция: от милиони поколения преди него.срещу него и започна да го изблъсква.То се вкопчи с ноктите си за ръба, но Човекът, който за пръв път сяда — Много рязко работиш. Спокойно.старият решително го блъсна. в кабината на учебно — тренировъчния Не стискай лоста. Пусни за малко Гълъбчето безпомощно самолет, ясно съзнава, че въздухът управлението. Виждаш ли, аз не го размаха не е негова стихия. Той познава държа също, а самолетът самичък ле­криле, задържа се за миг на двадесе- тина сантиметра под равнището устройството на самолета, познава ти по-добре. Ти му пречиш. Сега ле­на перваза, а после неочаквано (по­теорията на аеродинамиката, през кичко хвани лоста — толкова, кол­ложително неочаквано и за самото учебния курс му е предаден — макар кото да чувствуваш, че го държиш.него) полетя и кацна на един прозо­и описателно — „каймакът" от авиа­ Точно така!рец няколко метра по-ниско. торския опит на 6—7 поколения лет­ „Точно така" съвсем не е „точно Старият гълъб — едва сега проу­ ци. Но той не само няма генетично така, както трябва" — сега си даваммях това — учеше своята рожба да програмирани действия при летене­ сметка, че опитният инструкторлети. До обед той го „местеше" то, той няма н и к а к в и навици и внимаваше да не ме уплаши отот прозореца на покрива, от покривапрактически опит. първия момент, да не ми създадекъм някой балкон. Винаги обаче с Когато аз за първи път трябваше комплекс. Сега си давам сметка, чепочивка. На обед го „върна" в да получа във въздуха кръщението си съм летял отвратително лошо —гнездото и му донесе храна. и инструкторът каза спокойно „пре­ както е било с всеки летец — и при След няколко дни малкото гълъбче давам управлението", у мен имаше — първия, и при двадесет и първиявече летеше уверено редом със ста­ колко безгранична е наивността на полет.рия, още след няколко — самичко непосветения! — твърдото убежде­ Дванадесет до осемнадесет часасе отправяше към близката градин­ ние, че ще мога да крепя без особено лети един ученик — летец, докато груби грешки самолета във въздуха. започне да пилотира „криво-ляво" —ка, където деца и възрастни не жале­ха трохите, за да хранят орляци гъ­Нали за това е достатъчно да под­ т. е. да се научи, макар и да допускалъби. държам определената скорост, опре- много грешки, как се излита, набира височина, изпълнява полет около Малки щъркелчета се учат да летят аеродрума и как се каца. Ако не допуска груби грешки, които могат да доведат до катастрофа или повре­ да на самолета, полетява сам, без ин­ структор. Но това съвсем не значи, че вече е пилот. Далеч е още до овладя­ ването на пилотажа. Часовете на упражнения се редят един след друг — и всеки час струва не само време, струва много пари. За да наречем летеца опитен, той трябва да натрупа поне 500—600 часа полети. Но той е опитен само на о п р е д е л е н тип самолет. Може да излита, да каца, да изпъл­ нява всички фигури. Но ще му бъдат необходими още часове — в наука на земята и във въздуха — за да овла­ дее втори и трети тип самолет. Ще изучава тайните на самолетоводе¬ нето по радиоприбори, проверяващи 29
  • 30. Един от обикновените симулатори — кабината е условна, пред пилотоима минимален брой прибори и два екрана, на които графично се показ­ ва положението спрямо хоризонталица и инструктори ще летят с него напълно. Инструкторът в другатаи ще му „имитират" предпоставки за кабина е „отнел" докрай ръчката запроизшествия. газ — имитира „отказ" на двигателя. По-усъвършенствуван симулатор — Лети си такъв пилот с проверява­ Времето изведнъж започва да течещия. Вече познава самолета като соб­ кабината пак е условна, над таб­ в друг мащаб. Секундомерът лети по лото има екран за прожектиране наственото си тяло, чувствува, образно циферблата, а човек трябва да свър­казано, крилете като продължение това, което „вижда" пилотът ши толкова много неща. . . И гина ръцете си. Има изработени навици върши за невероятно кратко време,и може да си позволява наред с непо­ толкова бързо, колкото на земята не не получава заплата, нито към стой­средствените задължения по пилоти­ би могъл никога. ността на полета му се прибавят за­рането да се възхищава на пейзажа платите на още десетина души, кои­(„ей че красив облак") и на въпроса, Завой, снижаване, поддържане на то работят за този полет от земята.„къде се намирате", зададен по ра­ най-благоприятна скорост, едновре­ А не може ли всичко това някак дадиото, да отговори, бе да се замисли, менно с това избор на място за при­ се тренира и упражнява на земята?без да погледне картата, земята, при­ нудително кацане. Дали в тази нива, По начина, по който аз „тренирах"борите: „Прелитам Балкана над Бо­ или в онази ливада — къде е по-под­ за първия си полет — не може. За­тевград визуално на 2400, разчетно ходящо, по-равно, няма ли препят­ това пък е възможно по един другвреме: Голяма Брестница единадесе­ ствия — далекопроводи, телефонни и начин — с помощта на хитроумнота минута, Горна Оряховица — други жици, сгради, ровове, пътища; устройство, наречено симула­петдесет и седма минута". откъде духа вятърът, от коя страна тор. да се насочи, на каква височина (Ви­ И в този момент, когато всичко сотомерът не помага, той показва Симулаторът — това е самолетнавърви по мед и масло, изведнъж височината над аеродрума на изли­ кабина, в която има всичко онова, шумът на двигателя стихва почти тането, не над местността). . . което се намира в кабината на опре­ делен тип самолет. Специални устрой­ Минута напрегната работа, която ства задвижват стрелките на прибори­Приборите показват точно с какъв протича под бдителното око нарежим „лети" самолетът, а на те така, че да се симулира (оттам идва проверяващия и строго се оценява и названието на този тренажер)екрана, който замества предното от него, за да се запише после в ле­стъкло, се „приближава" пистата напълно полет. При натискане на тателната книжка: „Ход за принуди­ ръчката за газ напред растат обороти­за кацане и излитане. Илюзията е телно кацане: Действува уверено. почти пълна те на двигателя, изкуственият хори­ Снижава добре. Ориентира се добре. зонт, указателят на завоите и плъз­ Избира площадката добре. Разчет гането, всички навигационно-пило¬ много добър." тажни прибори и уреди за контроли­ Над самата земя ръчката за газ ране работата на двигателите имат отново отива напред: Експериментът съответни и взаимно свързани пока­ е приключен, самолетът отново наби­ зания. При това тази взаимна връзка ра височина и продължава по мар­ и зависимост точ в точ реагира шрута. както би реагирал самолетът. В Такива и подобни проверки всеки последните модели симулатори вси­ летец преминава по няколко в годи­ чко това се координира от електрон­ ната. И непрекъснато учи. Наред със на машина. всички други, учат и летците от Тренировката може да се програ­ гражданската авиация. Нищо, че мира така, че на определен етап от всеки ден летят с пътници по едни и полета да „възникнат" усложнения: същи маршрути — те имат редовно например светва лампата „пожар контролни полети, а така също и в двигател № 2" и реагират съответ­ учебни полети. Това струва пари, не е ните прибори. Пилотът трябва да както при гълъбчето, което лети, без извърши в строга последователност да разходва гориво, ресурс, масло и редица действия, да премине на нов
  • 31. режим на полет и т. н. През всич­ хоризонта, под същия ъгъл се на­ лят пари", като превозват пътницикото време неговите действия са не кланя и обективът. Увеличава „ско­ или товари. Изчислено е, че разхо­само наблюдавани от проверяващия, ростта" — обективът се придвижва дите по квалифицирането и поддър­но и специално устройство записва по-бързо. Намалява „височината" — жането на квалификацията навремето, продължителността и ха­ обективът се спуска пропорционално пилотите се намаляват почти с 20рактера на всяко мръдване на кор­ по-ниско над картата. Подхожда за на сто, ако се използуват симулатори.милата, елероните, маневрите с обо­ кацане — обективът показва пис­ Най-напред, когато се създаваротите на двигателите, агрегатите и тата. един самолет, летците — изпитателисъоръженията. Повечето големи авиокомпании го „учат" да лети. Той се „научава". Съществуват симулатори, при кои­ получават такива симулатори за обу­ Започва серийното му производство.то пред пилота се прожектира релеф­ чение и квалифициране на младите И когато това вече става икономиче­на карта на местността, над която летци, както и за усвояване на нови ски оправдано, прави се симулаторлети. В едно съседно помещение типове самолети от по-старите, вече на неговия полет — една „хитра",наистина се намира релефна карта, опитни пилоти, за проверяване тех­ бих казал умна машина, която учиобхващаща район от примерно 50 никата на пилотажа и самолетоводе¬ хората да летят, да придобиват опит,на 50 километра. Над нея се движи нето на целия летателен състав и ре­ навици и рефлекси, незаложени отобективът на камера със скорост, дица други задачи, които биха природата в тях. Да овладяват най-мащабна на скоростта на „полета". „глътнали" огромни количества сред­ големия океан на нашата планета —Ако пилотът с помощта на коман­ ства, биха заемали самолети за въздушния.дите „наклони" самолета спрямо време, през което те могат „да пече­ НИКОЛАЙ КАЛЧЕВБАГРИ И БЛЯСЪК През последните години от своя живот Айнщайн при Прави впечатление, че всички скални рисунки отсъствал на тържествен прием в Калифорния. Дамата, тези в Алтамира до фреските на Тасили са рисувани вкоято седяла до него, изведнъж го попитала: места, където няма влага или по-точно — не са изло­ — Господин Айнщайн, кажете ми кое е най-голямото жени на капризните атмосферни влияния. И са запа­откритие в областта на химията през наше време? зени до днес. За наша радост! Защото първите люби­ Без да се замисли, великият учен отговорил веднага: тели на багрите са използували направо дадените им — Лакът и боята за коси, госпожо! от природата земни бои или пигменти. Доста по-късно Това, разбира се, е шега. Ако в действителност някои пък са започнали да ги стриват и размесват с жи­лаковите покрития или по-просто, но по-неточно каза­ вотинска лой. Първото свързващо вещество било наме­но „лакове", са едно от големите постижения на съвре­ рено.менната химия. И, както всяко научно постижение, За капризните атмосферни влияния тази „техноло­имат свои истории. . . гия" на приготовляване на бои „не струва". Тогава? През 1879 година в северната част на Испания лю­ Тогава се зареждат много столетия, сменят се полуус¬бителят археолог маркиз де Саутуола, придружен от пехи с неуспехи, за да се намери сигурното средство,четиригодишната си дъщеря, решил да разгледа пеще­ с което се смесват боите така, че да траят дълго времерата Алтамира. Малката палавница явно не се интере­ и да не губят своя блясък.сувала от вкаменелостите, вълнуващи бащата. Но в Какво ли не е опитвано! Оцетът и яйчният белтък,пещерата имало няколко ниски галерии, които никой казеинът и пчелният восък и всякакви чудновати иуважаващ себе си археолог не би изследвал и където „чудодейни" смеси, но никой от тези опити не излязълможело приятно да се поиграе. Детето пропълзяло в сполучлив. Древните египтяни украсявали саркофа­в долната част на пещерата, носейки свещицата си. Но зите на своите мъртви с покрития от природни смоли икогато погледнало към тавана, за най-голям негов ужас восъци. Други народи от Изтока използували восъциотгоре се изблещили очите на огромен нарисуван бик. като свързващи вещества за архитектурно — декоративни Оказало се, че стените и таваните на тези ниски гале­ цели. За покриване на дървени и керамични изделия отрии били покрити с прекрасни рисунки, дело на пър­ култов характер приготовлявали „лак" от сока на дър­вобитния човек. вото уршпол. Древните елини и римляни за същите цели След това откритията се зареждат: пещерите Ла Мут разтваряли в растителни съхливи масла различни при­във Франция, в Южна Италия по долината на река родни смоли като колофон, сандрак и янтар.Дордон в Югозападна Франция и много други места в Стотици години продължавало това търсене, а между¬Европа се оказват великолепни първобитни художестве­ времено живописците и декораторите били принуденини галерии. Около 20 000 години ни делят от времето, да се придържат към своята така наречена фресковакогато неизвестният художник е оставил кухите кока­ техника. А тя била несъвършена по много причини.ли, употребявани вместо туби за боя и плоските ко¬ Преди всичко стената на дървената подложка, върхукалени плешки, послужили му вместо палитра в пе­ която художникът трябвало да сътвори картината си,щерата Матурата край Белоградчик е била подлагана на специална обработка, изискваща 31
  • 32. от чирака на майстора силни мускули и пъргавина. рес на научноизследователската мисъл. В течение наЗащото в една извадка от „Трактат върху живописта" дълъг период от време качеството на покритието се ена Джотовия ученик Ченино Ченини се казва: „Ще оценявало, като „изпитателят" поставял палеца си върхуседиш шест години в работилницата на своя майстор, нанесеното покритие. В зависимост от това дали палецътза да се научиш как да разтриваш боите, да грундираш ще остави следи, или ще се „отлепи" гладко, преценкатастените и да работиш със злато. След това през нови 6 е била категорично произнасяна. В 1856 г. руският хи­години ще се запознаеш с останалите живописни тех­ мик М. Скобликов публикувал дисертация на тема „Раз­ники върху стена или дърво". . . А обработката на по­ бор на фабрикацията на лаковете и на процеса на изсъх­върхността започвало, като я покривали с няколко ване на маслата". Началото било сложно. През първатапласта гипс, смесен със специално лепило. Чиракът половина на настоящето столетие „изследващият" па­трябвало да излъска повърхността на мазилката, „до­ лец отстъпил на вече съвсем точна оценка за качестватакато стане гладка като полиран мрамор". Пак той на лаковите покрития. Технологията на лаково-бояд¬нанасял грунда върху полираната повърхност, разтри­ жийските покрития се превърнала в точна наука, чер­вал боите на майстора, размесени с яйце за свързване пеща опита и знанията на много химици, физици ина частиците им и едва тогава художникът хващал чет­ математици.ката. Това отнемало много време, но още не е всичко. До първата четвърт на нашето столетие производ­Полагането на боите се извършвало по строго определен ството на различните видове лакови покрития е билоначин. Веднъж нанесени, не било възможно да се остър¬ изкуство или занаят, основан почти изключително нажат върху тази каменоподобна плоскост и художникът практически опит. Днес основата се нарича математи­не е могъл да покрие възможните грешки, като постави чески анализ, химия, физика... или накратко —техно­нов слой боя. Но друг начин не е имало. Докато през логията на лаковите покрития се превърна в сложнатридестте години на XV век един слух започнал да се наука.шири сред художниците в Италия. На север в далечна Лаковите покрития като общо понятие представля­ Фландрия бил открит нов начин на рисуване. Какъв ват филмообразуващи вещества. Те са вещества, коитобил той — никой не е знаел, защото тогавашните гил­ могат да се нанасят в течно или твърдо състояние катодии ревниво пазели тайните сп. Известни станали само тънки слоеве върху повърхности и след време се пре­имената на откривателите — братята Хубърт и Ян ван връщат в твърди покрития. Най-важните им части са: Ейк от Месейк във Фландрия. Те просто се досетили да филмообразувател или свързващо вещество, летливи ор­заменят сместа от яйчен белтък и оцет с масло от ленено ганични разтворители и пигменти, благодарение насеме. които можем да получим емайллакове от всички цве­ Лененото масло послужило, за да се „свържат" пиг­ тове на дъгата. ментите помежду си и придавало на боята приятна ме­ Докато до началото на двадесетте години на XX век кост, гланц и голяма трайност. Сега вече боите съхнели производството на лакове е ставало върху основата надостатъчно бавно, за да може художникът да прецени естествените природни смоли (копалова смола, колофон и поправи някоя своя грешка, но и достатъчно бързо, и др.) и ленено масло, то сега новите изкуствени смолиза да бъде картината готова навреме за клиента. На­ създадоха условия за производство на нови филмообра­ стъпили златни години за художниците. Но дали само зуващи вещества. Новополучените изкуствени смоли за тях? далече превъзхождат естествените. Възможно е даже да се получат лакове, променящи своя цвят съобразно тем­ Само багри не стигат пературата на боядисаната повърхност. Декоративно — художествените функции на лаковите Естетическото чувство у човека е нещо много сложно. покрития са важни, но често по-важни са функциите имГолемият италиански архитект, живописец и теоретик като антикорозионни средства. Всяка година човече-на изкуствата Леон Батиста Алберти (1404—1472 г.) в ството губи 10—12% от наличния метал в света порадиедин трактат, посветен на изкуството, казва:,, Най-вече корозията. В пари това прави загуба от 16,5 милиардаочите поради естеството си познават и желаят красотата лева. Затова няма отрасъл в световното стопанство, къ­и изяществото и е много трудно те да бъдат задоволени." дето лаковите покрития да не се използуват за защитаНо „красотата и изяществото, схванати от очите" не се на металите или на дървото. Без тях съвременнотонамират само в картините на Джото, Дюрер, Рембранд производство на генератори, трансформатори, радио­или Ван Гог. апарати, телевизори и много други електрически прибо­ Изящно оцветената и лакирана древна японска кутия ри и уреди е немислимо.за чай, ярките и чудно съчетани цветове на кукерските Ако за момент електроизолационните лакови имаски, коприненият блясък на новите мебели също емайллакове в електропромишлеността загубят своите„задоволяват очите" ви. Оказва се, че употребата на фил¬ изолационни качества, тогава динамомашините щемообразуващите вещества като декоративни средства престанат да произвеждат електрически ток, електро­е нарастнала днес многократно и ще нараства с още по- транспортът ще спре, радио- и телевизионните прием­зашеметяващи темпове. ници ще заглъхнат. Електрическите инсталации на Вече е ясно, че филмообразуващи вещества са боите, моторните превозни средства ще откажат да действуват,с които са работили древните пещерни художници, бои ще спре производството, ще замре пулсиращото ежедне­те, приготвени за нанасяне по алфресковата техника, вие.маслените бои на Хубърт и Ян ван Ейк. Филмообразу­ Радарните инсталации на самолетите и летищата саващи вещества са и лаковете като общо понятие. Близо покрити със специални лакове за предпазване от влага.два века след смъртта на братята ван Ейк тяхната тех­ Но съставните компоненти на тези лакове трябва данология се развила доста бързо, но изключително на бъдат „прозрачни" за електромагнитните вълни. В про­основата на чистото занаятчийство. Едва към средата тивен случай радарът ще „ослепее".на XIX век към тях се проявил и първият по-жив инте- Свои особености имат и лаковете за покрития на из-32
  • 33. делия в тропическите страни. Отровата, включена в тех­ по-важно — картината нямаше да пострада. Разра­ния състав, ги прави недостъпни за плесените, микро­ ботват се специални лакови бои, които ще изсъхваторганизмите и насекомите в тропиците. буквално две-три минути, след полагането им върху Хиляди кораби днес браздят моретата и океаните на платното. Време, достатъчно за поправка на евентуалнисвета. Непрекъснато тяхната подводна част се атакува грешки, пък и слоят боя има време да изсъхне. И даот солената морска вода и морските растения и животни. не се замърси от праха, навеян от вятъра, особено приТе разяждат скъпата стоманена обшивка на кораба и работа на открито. А трайността на самата картина?извършват хиляди мили преходи, прикрепени към нея В §5 от устава на гандските майстори се казва: „Всекикато пътници без билет. „Брадясалият" кораб забавя член от сдружението на художниците и декораторите есвоя ход, изразходва хиляди литри допълнително гори­ длъжен да работи с доброкачествени материали. Нару­во, за да превози неканените гости. Сега подводната шителите се глобяват с глоба, възлизаща на 10 парижкичаст на морските кораби се боядисва със специално фунта." И въпреки добросъвестността на старите май¬приготвени лакове, в чиито състав са прибавени спе­ стори, много от работите на Джото, Дюрер, Рубенс ициални вещества. Те „пропъждат" всеки неканен „гра­ Рембранд с мъка се поддържат в добро състояние оттисчия". цели щабове художници — реставратори и консерва­ тори. Много картини на Мане, Сисле и Гоген са напу­ У нас ХЗ „Лакпром" произвежда специалните елек­ кани „като юфка". Все пак техните произведения, атроизолационни и подводни корабни лакове, които по произведенията на бъдещите, може би още неродени ве­някои качествени показатели превъзхождат произвеж­ лики художници ще живеят хилядолетия. Новите бъ­даните в чужбина. дещи лакови покрития, нанесени върху картината, ще позволят на нашите потомци да й се наслаждават и през А бъдещето? годината 5972. „Всичко, което един човек е в състояние да помисли, На 22 декември 1963 г. на гръцкия пътнически корабдруг може да осъществи" — твърди Жюл Верн. С още „Лакония" (20 300 т водоизместимост с 1000 душипо-голямо основание можем да повторим неговата мисъл пътници и екипаж), пътуващ за Канарските острови,ние — хората от XX век. Лишеният от фантазия химик избухнал пожар. Деветстотин души се спасили, ноникога не би успял да „надникне не само в отдалеченото сто души загинали. Примери като този могат да се на­с десетилетия бъдеще, но и в утрешния ден. „Ние ни­ мерят със стотици в архивните дневници на застра­кога не трябва да забравяме — пише Луи де Броил, — че хователните компании.всеки успех на нашето познание поставя повече пробле­ В химическите лаборатории по света се разработват неми, отколкото решава, и че в тази област всяка новоот­ само негорящи, но и ненагряващи се лакови покрития.крита земя позволява да се предположи съществуването Импрегнираните с тях предмети ще изключат случаина още неизвестни от нас необятни континенти." като „Лакония".Тогава? Нощните автомобилни катастрофи стават и поради Нека влезем в една машина на времето и се пренесем това,че шофьорът не може точно да прецени разстоя­от 1972 в 1980, 1990, 2000 . . . нието до колата, която върви пред него. Затова на ня­ Докато се настаняваме в машината и превързваме ко­ кои коли предвидливи шофьори монтират осветителниланите, нека си припомним стария анекдот за „Износе­ тела и отдолу на колата. По този начин асфалтът сените ръкавици"на Марк Твен. осветява и преценката за скоростта, с която се движи Един художник поканил в ателието си Марк Твен, колата, е много по-сигурна. Утре тези осветителниза да му покаже картините си. Писателят доближил до тела ще бъдат заменени със светещи лакове.триножника и започнал да пипа с пръст сложената вър­ Във въздуха ще летят самолети, боядисани също със ху него картина. Художникът изтръпнал. светещи лакове. Нощем те ще приличат на гигантски — Не пипайте! Боята е още прясна! метеори. — Не се страхувайте, приятелю — отговорил Твен Утре, вместо скъпите, тежки и често ненадеждни за­спокойно. — Ръкавиците са ми износени и не си заслу­ щитни мантии на космическите кораби ще се употребява жава да ги пазя. тънък слой лак, който ще поема върху горния си слой През 1980 година Марк Твен спокойно щеше да опип­ температура от порядъка на няколко хиляди градуса и ва току-що завършената картина на своя приятел даже ще я преобразува до няколкостотин градуса. Трайност­ и с новите си ръкавици. Те нямаше да се изцапат и, та на бъдещите лакови покрития в среда на най-агре­ сивни химикали ще се увеличи десетократно. На практи­ ИЛЮСТРАЦИИ ОТ АВТОРА ка леката кола или малкият семеен самолет на нашите деца не ще се нуждаят от пребоядисване, даже и когато са „чукнати". Нанесеният лаков филм няма да бъде разкъсан. Подводните домове на бъдещите акванавти, обагрени със светещи лакове, ще представляват разно­ цветна светеща феерия. Стените на нашите домове ще бъ­ дат покрити със звукопоглъщащи лакове и минаващият над тях с грохот свръхзвуков самолет ще създава тол­ кова грижи, колкото минаващият под прозореца днес колоездач. Пак същите лакове ще осигуряват в жили­ щето при арктически студ навън температура от поря­ дъка на 20°С вътре. И още, още. . . Багри и блясък! СТОЯН АБРАШЕВ 33
  • 34. Търси сеЕлдорадо По-добре е Да разкажем историята рите намерили златни огърлици и диадеми, изумруди и парчета скъпо­ ценни камъни. За съжаление обаче алчната радост не продължила дълго. Под жар­ ките лъчи на слънцето тинята бързо Един от тези авантюристи, побелял от тропическа треска, с безброй рани по тялото, изпратил на север отряд, организиран от испанския владетел Васкес де Корнандо. „Там е Елдо­ радо — извикал той — Вие ще го на Елдорадо, като напълно нару­ се превърнала в маса от . . . твърд познаете по блясъка на златото, кое­ шим хронологичния й ред. Освен бетон. В безсилния си гняв англи­ то се отразява в небесата." това ще бъде уместно още в нача­ чаните се опитали да го размият с лото да цитираме последните данни Испанците вече знаели, че на север вода. . . но тинята навеки се пре­ от Панама се намира държавата на от енциклопедията, където накрат­ върнала в камък, като покрила с не­ ко е доказано, че такава страна ни­ ацтеките, където Кортес заграбил пробиваема броня хилядите златни толкова много злато, че с него мо­ кога не е съществувала. произведения. жели да натоварят цяла ескадра А сега да се пренесем в 1912 го­ Само в очите на авантюристите от кораби. дина. Лондон езерото Гуатавита точно Отрядът на Корнандо преминал от . . . По трудния високопланински съвпадало с географската точка на Юкатан до територията на днешна проход в перуанските Анди, про­ Елдорадо. Мнозина обаче се при­ Калифорния, но така и не могъл да каран още от ръката на трудолюби­ държали към друга версия. За да я открие приказното Елдорадо. вите инки, можел да се срещне изясним, трябва да надникнем в Друг испанец Гонсало Хименес необикновен обоз. друга епоха. де Касада бил първият от онези, Мулета и волове, впрегнати в ог­ Един от най-жестоките завоева­ които решили да търсят легендар­ ромни каруци, теглели към висините тели — Франсиско Писаро, през ната страна в Южна Америка. Той големи помпи- 1533 година извършил поход на юг събрал отряд от 900 авантюристи. До Инженерите по брега на езерото от Панама и разгромил империята територията на днешна Колумбия Гуатавита в Колумбия с нетърпе­ на инките. Неговият отряд получил успели да се доберат само 200 души ние очаквали ценния товар. Те ня­ ни повече, ни по-малко от 30 куби­ с ръждясали брони, боси. . . И тук мали намерение да строят фабрика чески метра злато. По онова време им се наложило да водят бой с ин¬ или мелница в този забравен край. такова съкровище не е притежавал дианци от племето „чичба". Като раз¬ Просто били членове на новото ак­ нито един от сиятелствата в Европа. били отряда на „чичба", испанците ционерно дружество за разработка излезли на брега на езерото Гуата­ на съкровищата в Елдорадо. Друже­ Писаро заедно със своите събратя безславно загинал в Перу. Но някой вита. Те подложили на разпит плен­ ството било създадено в Лондон. ниците и научили, че всичкото злато от неговите войници успял да се до­ Парните помпи работили повече бере до Панама, която по това време на племето се намира на . дъното от месец, смайвайки местното на­ била испанска колония. Слуховете на езерото. . . селение. Скоро езерото се превърнало за богатите със злато градове бързо Племето имало доста странен оби­ в малко тинесто вирче и работници­ достигали до Мадрид. В Централна чай. Веднъж в годината намазвали те веднага започнали с кошници да Америка започнали да пристигат вожда с благовонни масла, посип- изнасят на брега вонящата тиня. безброй отряди от обеднели дво­ вали го със златен прах и го карали Още в първата кошница акционе­ ряни и избягали престъпници. да се гмурне във водите на езерото. И ето, че точно в тази пъстра среда След него се посипвал дъжд от златни някъде около 1536 година се родил украшения. Този обичай просъще­ митът за Елдорадо. Авантюристите ствувал повече от 300 години. Мо­ се разтичали, като не знаели кой жем да си представим какви огромни път да хванат, къде да започнат гра­ купища от скъпоценни камъни се бежите в името на Христа, краля намирали във водите на Гуатавита. на Испания и личното благо. В XVII и XVIII век стотици от­ Често от джунглите започнали да ряди от авантюристи търсели Елдо­ пристигат обезумели от болести, радо в Гватемала, Хондурас, Па­ глад и преследвани от несполуки нама, Перу, Венецуела и Еквадор. авантюристи от първите отреди на за­ Митът за Елдорадо бил украсен от воевателите на континента. Те раз­ нови измислици и издирванията до­ казвали, че някъде в джунглите се стигнали чак до Огнена земя. намира приказна страна, в която Всички опити били обаче безус­ живеят индианци, чиито дворци са пешни. Наистина в 1787 година ис­ облицовани с масивни златни плочи. пански офицери намерили богати Главният град на страната също но­ съкровища от златни предмети в сел названието Елдорадо. Там имало Еквадор. Днес е невъзможно да се в изобилие аспис, злато и сребро. установи какво точно са намерили, Фанатиците, успели да се измъкнат тъй като всички скъпоценни украше­ от ада на джунглата, твърдели, че ния веднага били претопени в кюл­ жителите на страната, изплашени от чета. нашествието на чуждоземците, за­ И Александър Хумболд — зна­ почнали да крият златото си в скри­ менитият немски географ и пътеше­ валищата, защото златото за тях ственик не намерил Елдорадо, след бил метал, посветен на бога на Слън­ като пропътувал Перу и Колумбия цето. в напразно търсене на призрачното
  • 35. злато. Той пръв и единствен по онова уверен, че Елдорадо се намира близо прякор са получили хората, коитовреме не мечтаел за лично забогатя­ до днешното планинско селище Ля¬ ограбват гробниците в Америка.ване, а за сензационни изложби в гантани в Еквадор. Техните пълчища наброяват няколкомузеите на Берлин. Неотдавна той тръгнал в четвъртия пъти повече „активисти", отколкото Почти през целия XIX век амери­ си поход за златото, скрито в непро­ са отрядите от историци и архео­канците търсели съкровището на ходимите гори на джунглите. Ако лози.Елдорадо в околностите на перу¬ смелият и безразсъден Бломберг Археологията получава всички све­анския град Куско — древната сто­ намери нещо, прилично на Елдо­ дения от земята. Не случайно на­лица на инките. Австрийците и фран­ радо, златните изделия на древното ричат археолозите „работещи с ло­цузите — около еквадорския град изкуство няма да пропаднат за нау­ пати". И ето, че за основния рабо­Кито. Различни експедиции успя­ ката. Ще бъде сниман и качествен тен инструмент на археолозите вечевали да се доберат до мъчнопрохо­ филм, на място ще бъдат направени няма работа. Няма, защото земятадимите гори на Чили и джунглите щателни изследвания, а самите на­ на древните индианци, още предив басейна на Амазонка. ходки (дори не златните) ще попаднат идването на археолозите, е преко¬ Преди сто години няколко пъти в добросъвестните ръце на музей­ пана от търсачите на съкровища. Ивъв вестниците на Бразилия се по­ ните работници. Бломберг е рядко за това е виновен само съществува­явявало интервю със „солидна дама изключение сред изследователите на щият мит за Елдорадо. „Археоло­от Европа, която живее в САЩ". Елдорадо; той е романтик в трудните гическите опустошители", които тър­На спиритически сеанс на нея „на­ издирвания. Обаче броят на такива сят съкровища от злато, работят до­пълно п се открила" древната тайна. честни ентусиасти е твърде малък. ста оперативно, разкопават десеткиОказало се, че индианците скрили Днес учените — историци докумен­ хиляди гробници, подкопават хра­цялото си съкровище от злато в кри­ тално доказаха, че на Американ­ мове и пирамиди, основно разру­воличещия тунел, който бил про­ ския континент такава страна не е шават стотици ценни историческикаран през цяла Южна Америка от съществувала. Разкрити са истори­ паметници.Лима до Рио де Жанейро. По-нататък ческите корени на мита. Но учените На туристите в Перу, Еквадор итой вървял под океана до . . . Атлан­ признават, че е имало много градове Колумбия показват като интереснатида. По този тунел жителите на из­ от Мексико до Чили, в които владе­ забележителност безбройните ямичезналия материк проникнали в телите на древноиндианските дър­ и дупки, изровени от „уакерос"новия континент и научили индиан­ жави живеели в дворци от злато, За да получат сведения за важнитеците, а в това число и жителите на разхождали са се в градини със и редки находки, направени от тех­Елдорадо да добиват и обработват златни дървета и в храмове със злат­ ните безсъвестни съперници, архео­скъпоценния материал. Колкото и ни идоли. лозите са принудени да завързватда е странно, картите на гигантския Търсачите на съкровища с инте­ приятелства с полицията, митнича­тунел се появили в някои книги и рес четели подобни трудове. Тях­ рите, да имат свои агенти на чернатадо ден днешен служат като ръковод­ ната „работа" от Перу, където в на­ борса, да съставят картотеки на част­ство на съвременните търсачи на чалото на века търсили златото на ните колекции. Често пъти по такъвсъкровища. инките, днес се пренесла във всички начин, а не по пътя на разкопките, В едно от джобните помагала на страни на Централна Америка и в те получават информация за най-завоевателите от XX век се казва, екваториалната част на Южна Аме­ новите открития във втората поло­че златото, изчезнало от Елдорадо, рика. С една дума, издирванията на вина на XX век. Това наистина етрябва да се търси в планините на Елдорадо били в центъра на архео­ твърде тежка дан на легендата заизток от Куско. Там именно, в древ­ логическите проучвания. Огромен Елдорадо.ните тайни храмове сред скалите, брой от изделията на талантливите В 1964 година в печата на някоибили закарани несметните съкровища майстори от древността вече никога страни от Латинска Америка сена инките, натоварени на 11 хиляди не ще се появят пред възхитените промъкнаха сведения, че богати ко­лами. погледи на специалистите, способни лекционери от Европа и САЩ от­ Пагубната сила на остарялата ле­ да оценят тяхното историческо и ху­ купили срещу големи суми многогенда била толкова голяма, че дори дожествено значение. Издирванията редки статуетки и златни предметинякои от професионалните архео­ на Елдорадо се превърнаха в сти­ „Елдорадо най-после е намерено" —лози, занимаващи се с разкопките хийно бедствие, в безпощадно ограб­ шумят вестниците. Археолозите от­в Южна Америка, захвърлили поря­ ване на историческите паметници. ново били обезпокоени. Трябвалодъчната си професия и трескаво за­ бързо да се изясни мястото на новитепочнали да търсят злато при индиан­ Откриването на древните цивили­ находки.ците за себе си, а не за музеите. Това зации на Америка е започнало с Докато разузнаването действувалосе случи и в наши дни с французина тяхното ограбване. В наши дни на черната борса, изминало достаВерне, с италианеца Вагети, с ан­ също се откриват неизвестни до­ време. Една експедиция открила погличанина Тарнтън. сега цивилизации. И пак всичко за­ склоновете на планински хребети в Навярно мнозина от вас си спом­ почва с ограбване. Колкото и па­ северната част на Перу „само" хи­нят увлекателния филм „Анакон­ радоксално да звучи, армията от ляда празни дупки — разграбенитеда". На времето неговият автор шве­ лековерни, повярвали в Елдорадо, гробници. Цялата местност варвар,-дът Ралф Бломберг изостави из­ участвува в болшинството от най- ски била изровена от алчните гра­следванията на животинския свят сензационните археологически от­ бители, наложило се учените да сена тропиците и предприе три отчаяни крития в Новия свят. върнат, и сведенията за новата ци­експедиции във влажните тропи­ Учените с горчива насмешка приз­ вилизация, открита в Северно Перу,чески гори по склоновете на Андите. нават в какво окаяно положение се били получени само от находките,Неизвестно защо, той беше твърдо намират заради „уакерос". Такъв влезли бързо в личните колекции 35
  • 36. даде по един превъзходно напечатан земния слой и вулканичната пепелТова много напомня дейността на ис­панските мисионери, унищожили най- каталог; на неговите страници могат добре се запазили до наши дни хи­ценните ръкописи на майте. да се видят статуи от Мексико, ляди битови произведения на древ­ По околен път били открити пър­ златни гущери от Панама, гравирани ните индианци.вите следи на забележителната древ­скъпоценни камъни от Перу. Всеки Учените открили и злато, но ощена индианска цивилизация, прежи­ музей по света би могъл да се гордее повече се зарадвали, когато освобо­вяла бурен разцвет почти преди три с такъв каталог. Обаче. . . дили от вековните напластявания ос­хиляди години, т. е. дълго преди Десетки тайни фирми в Швей­ татъците от жертвен олтар. Близопоявата на инките. Някъде в на­ цария, САЩ, Холандия, Белгия до граничните колони се намираличалото на първото и Франция издават такива каталози плетеници от прозрачен порфир. хилядолетиеот нашата ера, когато древна Гърцияза частни лица с големи кесии. Но Върху тях имало кости, смесени соще не е достигнала своя апогей, с особено голям размах работят спе­ главни и пепел. Това била неоце­на южноамериканския материк съще­ кулантите от Швейцария. Оттук нима находка, тъй като давала въз­ствувала държава с високоразвита уникалните образци на изкуството се можност посредством радиовъгле¬култура. препращат в частни колекции, в роден анализ да се изясни точната Нейните жители били опитни грън­ръцете на невежи безделници, за дата на жертвоприношението.чари. Глинените им съдове представ­които притежанието на такива пред­ И керамичните парченца помог­лявали малки фигурки на домашни мети е модерно хоби. За степента на нали да се установи пътят на раз­богове. Почти на всички съдове- културата им говори следният факт: витието на неизвестната култура.скулптури съществува Един тексаски бизнесмен успешно Бил открит в шестметров слой ос­ изображе­ние на мравка. Какво е символизи­ издал каталог, в който гранитната татък от съд. Това също били следирала мравката, учените и до днес ацтекска богиня минава за Аполон от жертвоприношение. Установениятне са в състояние да установят. от. . . Мала Азия. . . религиозен обряд изисквал разби­ Древноперуанските металурзи На учените не им е смешно, а ването на керамичния съд в подно­умеели да покриват със златен слой твърде, твърде тъжно. . . жието на статуята. И този обрядмедните ритуални съдове и щитовете Веднъж американски и мексикан­ съществувал повече от хиляди го­на воините. Тук е уместно да от­ ски учени разглеждали един ката­ дини. . .бележим, че дори в нашия цивили­ лог на някаква тайна фирма и видели Учените се развълнували от тези фотография на необикновена ста­ цифри. На територията на Панамазован век тази работа се смята техно­логически доста трудна. Такова май­туетка. Тя представлявала човешка били открити много древни градове,сторство в обработката на метал не фигура от базалт. На археолозите селища, дворци, храмове. Най-е достигнала нито една древна кул­ направили силно впечатление свое­ интересен бил храмът „Хиляди бо­тура в Новия свят. образните накити за глава. Досега гове". Той заемал площ около 50 Именно тънкият златен слой дал не били срещали подобни. Те веднага хектара. Стотици базалтови колони,основание в някои вестници да разбрали, че някои от „уакерос" покрити от горе до долу с барелефипишат, че са открити съкровищата в са успели да се натъкнат на следите и йероглифи, образували гигантскиЕлдорадо. Абсурдността на това из­ на още неизвестна цивилизация. четириъгълник. В барелефите и появление става ясна и от факта, че Отново започнали походи по чер­ колоните, които имали кръгло, ква­много векове преди появата на ис­ ната борса в магазините на пре­ дратно и осмоъгълно сечение билипанците в Америка, т. е. до ражда­ купвачите, обръщения към журна­ отразени почти цялата история нането на мита за златната страна, листи и колекционери. Нишката тайнствения народ, неговият бит,позлатените древни градове вече ле­ на упоритите разследвания ги от­ войните, които е водил, и обичаи­жали под земните пластове. вела в Панама, до място, което през те му. Майсторството на древните перу¬ едната половина от годината пред­ Много от барелефите предизви­анци позволило на учените да смя­ ставлявала нажежена пустиня, а кали възхищение и объркване. Натат, че е намерена още една древна през другата — блато. За щастие един — ягуар изяжда младеж; нацивилизация на Американския кон­ учените отишли там много бързо и друг — воини поглаждат дългите ситинент. Днес археолозите полагат осквернителите на гробници не ус­ къдрави бради. Бради? При индиан­неимоверни усилия да изяснят ней­ пели да нанесат на науката големи ците? Нали лицата на всички ко­ните исторически граници, нейната загуби. ренни жители на Америка не са били връзка с по-следващите цивилиза­ Пред очите на археолозите се по­ окосмени. . . ции, причините за нейната гибел. явила равнина с площ около хиляда Учените били учудени от красно­ километра, плътно осеяна с гроб­ речивите факти, които свидетелству­ Учените се промъкват както лов- ници, остатъци от храмове, парчета вали за дълбоката древност на гра­ците в гъстите джунгли крачка по статуи и късчета от съдове. Трудно е довете, открити в Панама. Двекрачка в глъбините на историята на да се разбере как по-рано никой не хиляди години преди н. е. там вечеАмерика. Те много трудно събират е забелязал тези толкова ясни сле­ кипял сложен обществен живот,в своята „спестовна касичка" све­ ди от цяла една държава. строели се пищни дворци, стадиони,дения за новите находки на „уа¬ И ето че лопатата на специалиста, пътища. Някои храмове ни отвеж­керос", които бродят навсякъде: а не лизгара на грабителя, потъна­ дат в още по-далечни времена. Единпонякога се налага историците да ла в пропастта. В кабинетите на уче­ от тях функционирал в продължениевземат уроци по актьорско май­ ните при щателното изследване се на 3600 години и бил разрушенсторство, да се преобличат и да излели потоци парченца от съдове, едва в VII век на н. е. Били намеренииграят ролята на богати пътешест­ върхове на стрели, жезли на жреци, постройки от градски тип, издиг­веници. И ако им потръгне, прите­ барелефи, украшения от кристал, нати дълго време преди строител­жателят на тайния магазин ще им скъпоценни камъни, порфир. Под ството на египетските пирамиди,36
  • 37. по-рано, отколкото се появили гра­ вете снабдяват своите агенти с всъде­ за да защитят археологическите обек­довете в Месопотамия. Някои учени ходи, булдозери, бързоходни катери ти, трябва да имат по един войникизказват предположението, че ста­ и най-нови уреди за откриване на на всяка гробница и по въртолетрата култура на Панамския прана¬ метал в земята. „Уакерос" са се раз­ на всеки квадратен километър врод започнала да се създава преди делили на помощници, които посоч­ джунглата. . .около десет хиляди години! ват обектите, общи работници, въо­ Като красноречиво допълнение Територията, където са намерени ръжена охрана, контрабандисти, кои­ към това мрачно изявление могат датези ценни находки, е под закри­ то превозват находките, убиват без­ послужат и думите на един френскилата на държавата. Но въпреки това милостно конкурентите, а алчните археолог: „Ако някога е съществу­„уакерос" успяват да проникнат. препродавачи заплашват с оръжие. вало Елдорадо, то отдавна на частиЕдна от техните групи експортирала Въобще в „работата" на тези ганг­ са го препродали в Швейцария. Не­в САЩ колона, която тежала около стери оръжието често влиза в упо­ говите следи се губят в малките улич­един тон. Друга се занимава с из­ треба. ки на Женева, Цюрих, Базел. Ниедирване на гробници, които са се Доходите на престъпниците от никога няма да научим съществувализплъзнали от погледа на учените. този род можем да сравним с дохо­ ли е този град и къде се е намирал.За целта често се налагало да скачат дите на гангстерски синдикати за Можем само да предполагаме, ченощем с парашути в отдалечени продажба на наркотици. масивните златни предмети от ле­райони на пустинни местности. Един от отговорните сътрудници гендарното Елдорадо днес украсяват на американската полиция неот­ грубите рафтове на кралете на бира Без да представяме нещата по­ давна заявил в пресата, че на борба в Бавария, а миниатюрните нещицачерни, отколкото са, може да ка­ с нелегалните археолози са мобили­ се люлеят на вратовете на американ­жем и това, че в наши дни търса­ зирани най-добрите сили на Интер­ ските милионерки. . ."чите на Елдорадо са образували ги­ пол, но за съжаление тази между­ Вече много години продължава без­гантски гангстерски синдикат. В народна организация се е оказала срамното ограбване на древните гроб­него членуват авантюристи от всички безсилна. Много нейни членове били ници и храмове в Америка. Тезислоеве — боксьори от САЩ, бивши убити от „уакерос", а веднъж един позорни явления трябва да се счи­войници от френския чуждестранен отряд от Интерпол бил разпръснат тат за ограбване на века. за престъп­легион, членове на мафията. Босо­ със силен картечен огън. С една дума, ления пред науката. Нека Всеки д е н ме п р а в и по-добър... ХЪМФРИ ДЕВИ (1778—1829) Гърми Прибоят. Черната полудяла мантни люспици заблестяха с цве­ тъжно, когато слънцето плисна свет»стихия сякаш искаше да помете товете на дъгата около посивелите лина над морето, скалите, кряска-скалните хълмове и канари, навле­ им чела. щите чайки и разпали водния прах.зли далеч в морето. Внезапното слън­ Мъжът вървеше сам. Пристъп­ И той, Хъмфри, Деви, е като ка­це разпали водните пръски, забу­ ваше бавно, неумело. Поривите на менните грамади. И той не отстъпвалили разръфаните от вечната борба вятъра размахваха като крило сивее­ нито крачка в борбата с природата.със стихията великани. Безброй диа­ щата кестенява коса. Усмихна се И неговото чело рано-рано е насечено 37
  • 38. от годините. Но него природата не няма да 6ьде невзрачен надвит от физика, астрономия, механика, ре­атакуваше със сляпата си мощ; съдбата човечец. . . торика, математика и какво ли ощедебнеше го из засада с отровни ра­ Тогава, сред топовните гърмежи не. И Грегори Уат беше свидетел назяждащи газове и изпарения, с не­ на прибоя Хъмфри Деви сам създаде неговото осъществяване.предвидени взривове. Грабеше сили своя девиз: Няма да мине много време, когатои здраве, късаше нервите. . . „Нека всеки ден ме прави по-добър, Деви и ученикът му, Книговезецът Тъй отдавна не бе идвал в родния по-полезен, по-малко егоистичен и Фарадей, ще разкриват на студен­Корнуелс. Долината бе накитена с по-предан на делото на човечество­ тите от Оксфорд, Кембридж и Един­цвят. Дълбоките, гъсто обрасли ка­ то и делото на науката." бург тайната на научното творче­ньони напомняха джунгли. Ту тук, Цял живот той ще следва девиза ство.ту там се извисяваха замислени ста­ си неотклонно, макар че в онзи мо­ По-старият с две години Грегориринни паметници, като крепостни мент още не знаеше как да го из­ наистина бе във възторг от своястени се нижеха огромни каменни ве­ пълни със съдържание. приятел. Всички прегради в наукатариги и хълмове. падаха пред упорития му щурм. На върволици прииждаха неканени — Гледай, Грегори — извика Хъм­ Понякога Хъмфри забравяше не­отминалите дни. Бързо-бързо се пов­ фри и яростно затърка двата ледени утолимата си жажда за знание. Ка­дигаха гърдите, жадни за мириса на къса един о друг. кво го кара с часове да гледа какспомените. . . Грегори Уат не разбираше какво скалите рушат гигантските вълни, толкова интересно има за гледане. как сребърните копия на падащите . . . Свисти гъвкавата линийка на Измъчваните безмилостно от Хъмфри звезди пробождат нощта? Раждашемистър Харитон над главата на късове заплакаха с ледени сълзи. се и поетът Деви.Хъмфри. Но затова пък друга черта Една след друга капките се плъзга­ Хъмфри правеше първите си опитина неговото педагогическо майстор­ ха по леда, откъсваха се и* полетя­ в поезията. На деветнадесет годиниство е незабравима — времето, пре­ ваха към земята. Много по-забавен завърши голямата си поема „Си­карано в игри и в училищния двор, беше самият Хъмфри, възбуден, новете на гения", която след година-е несравнимо по-дълго от занима­ зачервен. . . две бе включена в антологията, из­нията по ненавистните гръцки и ла­ — Но не разбираш ли, Грегори, давана от най-големите по товатински. . . на леда му е мъчно, рони сълзи над време английски поети. И до края . . . Колебливо, неясно, като върху глупостите на някои учени. Помис­ на живота си той не изостави сло­неспокойна водна повърхност, се ли, ако топлината беше, както ми­ весното творчество.появява малко непохватен тесно­ слят, вещество, някакъв флуид, кой­гръд, леко прегърбен юноша. Това е то преминава от по-топлото тяло Като котва миналото го задържа­той, трескаво веселият и. . . горе­ към по-студеното, то защо ледените ше в пещерата. На председателя настен Хъмфри Деви. Няма пред него блокчета се топят, когато ги трием? Кралското дружество не му се връща­шир лудо да пришпори своите пет­ Та те са еднакво студени! Виждаш, ше в родната къща. Но трябваше данадесет години. Учението е свър­ че движението на парчетата лед пре­ върви. А картините се редяха всешило. Пътищата водят само до окол­ дизвиква топлина. Значи, топлината по-бързо и по-бързо, сменяха се де­ностите на Пензанс, където Хъмфри е вид движение! корите, хората, настроенията. Часътброди с пушка и въдица. . . Хъмфри беше близо до истината. за равносметка- бе дошъл. Знае­ . . . Има болки, които не отболя¬ До Деви, селското момче от Пен­ ше, че се е издигнал над суетата.ват. Като пустинен пясък отнася занс, ученика в аптеката на мистър Славата не го вълнуваше. Повечевятърът сухите думи от надгробното Борлаз, никой не беше правил по­ преклонение, възхищение, призна­слово на доктор Тонкин, настойни­ добни опити, на никого не бяха телност и признание, почит и поче­ кът на Хъмфри в Пензанс. Само от хрумвали такива разсъждения. сти бе невъзможно да получи. До­време на време някоя песъчинка едва Синът на знаменития изобрета­ чуваше вече далечния звън на кам­драсва съзнанието. Момчето гледа тел Джеймз Уат често мислеше за баните. Наистина трябваше да пре¬ пребледнелите лица на майка си, на сина на хазайката си, ученик-ап¬ тръска миналото, да намери за себе по-малките. Гледа застиналото за­ текаря Хъмфри Деви. си истинския ръст на Хъмфри Деви. винаги лице на баща си. Колко мно­ Преди да тръгне за графство Кор­ Какъв беше делът на случайност­ го прилича по характер на този не нуелс, Грегори още не се беше при­ та в ранния му успех? Не можеше по английски весел, добър, разпилян мирил с предстоящата скука. Но да не се засмее, да не си спомни. . . човек. . . После дойде тук, в пеще­ гърдите му хриптяха, не можеха да И последният посетител си беше рата. Край на илюзиите! Няма да понасят зимата на Бирмингам и ди¬ отишъл. Три часа отмерване на прах¬ напусне Корнуелс, няма да пресече лижансът го понесе към югозапад­ чета, писане на предписания, пре­ Англия на път към славния Един¬ ния край на Англия. Сега дори не си гледи. . . Като стрела изхвърча, под­бургски университет. Като рибарят спомняше за по-раншните страхове. гонен от досадата. Покатери се на от приказките, която до неотдавна Разходките в морето, слизанията в оградата и започна да прави мутри слушаше от баба си, запечатва той изоставените мини, горещите спо­ на съседите. Никой не се учуди (то­ една по една мечтите. Когато излиза рове с по-младия приятел не оставиха ва не беше първият спектакъл)от пещерата, носи в себе си само су­ място на скуката. Истински го уди­ освен тлъстият джентълмен, който ровата реалност. И точно тя ще стане вляваше тоя самороден ум. получи една превъзходна тъжна му­ най-голямата му сила! Семейството Грегори беше изумен, когато видя цуна. После, като разпита съседите се нуждае от помощ и той, най- плана за самообразование, съставен и разбра за постоянните взривове, големият, петнадесетгодишният, мъ­ от шестнадесетгодишния Хъмфри. съпровождащи химическите опити на жът в семейството, трябва да я География, ботаника, медицина, хи­ Хъмфри в кабинета на доктор Тон­ даде. Но каквото и да се случи, той мия, етика, логика, седем езика. кин. той го покани в имението си.38
  • 39. Математикът Джилберт пръв от­ „Трябва да подържа няколко ми­ мент барий. После чрез разлаганекри Хъмфри. Неговата и тази на нути калия на въздуха да се поовлаж¬ получи още три елемента — строн­Джеймз Уат препоръки бяха доста­ ни. . . Батериите са в ред. Днес те ций, калций и магнезий. Откри и новтъчно авторитетни за доктор Бедо. ще бъдат батареите на опита, с тях метал, на който много преди това беНа двадесет години Деви оглави ще „обстрелваме" веществото. . . измислил име — алуминия.Пневматичния институт, където за­ Дзъннн. . . С ч у п и се. Как ли я за­ С нечовешки усилия бяха изпъл­почна изследвания на познатите га­ качих тази стъкленица? И защо съм нени годините, през които Деви успязове. така припрян? Виж как спокойно да изолира шест от елементите, из­ Да, щастливи срещи имаше, но си тик-така часовникът, като мързе­ граждащи Вселената.нима ако беше постъпил в универ­ ливи призраци плуват в жълтатаситета, те нямаше да бъдат нещо мъгла сенките на минувачите. Виж­ Гласовете напират. Деви разбра —естествено? Случаят не го беше об¬ дат се само мътните лица на газените трябваше да ги остави да говорят.лагодетелствувал. Ако не бяха поз­ фенери. Лениво и тъжно време, а — Кралският институт, създаденнанствата с Джилберт, Уат, Бедо, аз се мятам насам-натам из лабора­ от необходимостта да се внедри на­щеше да има други. Хъмфри Деви торията. . . Ще пипна най-после уката в промишлеността, е задълженбеше сигурен, че не дължи нищо на потайника, който се крие в това къс­ за своите успехи на Деви. Социал­случая! . . . че. . . Достатъчно се овлажни, по­ ната ценност на Деви превъзхожда — И така, мистър Деви — с от­ върхността му вече ще пропуска ток. дори научната ценност на великитесянка на пренебрежение отсече граф Така, свързах платинения диск с му открития.Румфорд, — ние ви каним за по­ отрицателния полюс. Сега трябва — Неговата младост, простота,мощник на лектора по химия Гар¬ да допра платинения проводник до дълбоки познания в науката въз­нет, директор на лабораторията и парченцето. . . Така трябва, топи буждат всеобщо внимание и безпре­помощник-издател на нашето спи­ се. Ето върху пластинката се поя­ делен възторг.сание. Всичко останало зависи от виха малки, малки зрънца. Блестят — Той умее да облече всяка мисълвас. Ще получавате сто гвинеи, като живак! Изгарят. . . Не, не всич­ в образна форма; всеки факт е по­стая в института, въглища и свещи. ките. Някои потъмняват, покриват твърден от остроумен експеримент. И досега Деви не можеше да си се с бяла коприна. . ." Слушателят буквално е потопен ьпрости неувереният глас, стеснение­ Спъна се в някакъв камък. Едва неведомия свят на науката, къдетото, които го бяха обхванали в огром­ не седна. Като че наистина се беше всичко е така увлекателно, а в също­ния кабинет на графа. Нищо че върнал в лабораторията на Албе¬ то време така важно за живота наоще след първата лекция в малкия марлстрийт. Не му се излизаше от човека. Езикът му става поетичен исалон Румфорд, който очакваше про­ нея, но унесът си беше отишъл. . . прекрасен, когато говори за значе­вал на непредставителния Деви, нието на науката.заяви: След натрия, пак с помощта на електрическия ток, получи друго — Най-важното събитие , през) — Ние ще му дадем, стига да мо­ 1816 година са победата над Напо-жем, всичко, което поиска. просто вещество — калий. Зрънцата на новото вещество често изгаряха, леон при Ватерлоо и Изобретяването Непредставителният младеж мно­ понякога като миниатюрни фойер­ на минната лампа от Деви.го бързо бе обявен за най-красивия верки се разпръскваха на по-малки — Класикът на естествознаниетомъж на Лондон. И когато само след горещи топчета, които образуваха Деви безпределно разшири значе­година зае мястото на Гарнет, це­ красиви огнени струи. Само керо­ нието на химията- земеделска хи­лият град се стичаше да слуша два­ синът укротяваше жадните за при­ мия, електрохимия, геохимия, фи­десет и три годишният професор. ключения метали. зическа химия — създател на всички . . . Искаше му се отново да се тези важни отрасли на науката евърне, истински да се върне поне за Веществата, от които Деви получи гениалният мислител и изобретателден, за час поне в онези две години, калия и натрия, не бяха прости, Хъмфри Деви.когато търсеше елементите. Може както мислеха дотогава. Не бяха и Гласове на приятели и почитатели.би в онзи октомврийски есенен ден, окиси, както твърдеше Лавоазие, а Странно, неприятели няма! Още по-когато както винаги в 10 часа влезе основи. Деви доказа това. добре! Нека гласовете се слеят в в лабораторията, взе платиненото Докато изследваше свойствата им, хор на съдбата, който да предскажекръгче и сложи късче от изследва­ Деви вече опита да разложи барита, бъдещето на името Деви. ното вещество върху него. . . предвиждайки в него известния еле­ ЯВОР ДЕЛЧЕВ Л Ю Б О П И Т Н И Ф А К Т И Географската граница между Евро­ В Съветския съюз, в Прибалтика Туркменските ботаници са съста­па и Азия минава по Уралския хре­ е започнал строежът на завод за вили богата колекция от растения,бет. Тази граница е била устано­ катамарани. Там ще се произвеж­ които виреят в пустинята Кара­вена през 1736 година от руския дат двукорпусни плавателни съдо­ кум. Тази гигантска колекция съ­изследовател В. Татищев и се е ва¬ ве за океански и крайбрежен риболов. държа над 150 хиляди хербарии ли­пазила до наши дни почти непроме­ Първият катамаран „Експеримент" ста. Открити са десетки видовенена. По цялото протежение на е преминал двегодишно изпитание растения, неизвестни досега на нау­границата между двата континента в северната част на Атлантиче­ ката. Сред тях са многогодишниятса поставени гранични стълбове, ския океан. Преимуществата му са овес и редица билки, които вече на­всеки от които е в своеобразен стил големи: почти не зависи от проме­ мират широко приложение във фар­и е архитектурно отражение на епо­ ните на времето, а широката му мацевтичната промишленост.хата, в която е поставен. палуба е твърде удобна 39
  • 40. Н А У К А И Ж И З Н Ь ПАК АТЛАНТИДА, ИЛИ НЕ? Преди около година, на ширинатана Бахамските острови в Атланти­ческия океан беше намерена на дъно­то на океана загадъчна стена отмасивни плочи. В този район бяханамерени също мраморни и цимен­тови цилиндри от неизвестен про­изход. Отначало археолозите пред­положиха, че това може да са ос­танки от Атлантида. Последните дан­ни говорят, че стената има естественпроизход. Цилиндрите са попадналина дъното вследствие корабокруше­ние.ЗДАНИЕ, СТРОЕНО ОТ ПОКРИВА КЪМ ОСНОВИТЕ ПО УЛИЦИТЕ НА ЛОНДОН Методът съвсем не е нов, но понежедосега не сме показвали в „Кос­ бяха показани през миналата годи­мос" как изглежда строежът на та­ на най-големите самодвижещи се иг­кова здание, публикуваме тези три рачки в света. Фирмите се състеза­снимки. Това е здание на 12 етажа ваха по изобретателност. Мечокът,във Ванкувър, Канада. По стоманени който виждате на снимката, можевъжета с помощта на багер, монтиран да ходи сам, да поздравява и да севърху „сърцето" на сградата, се кланя. Бедата е там, че той не еиздигат плочите между етажите и се за всяка кесия. Струва само 500 до­закрепват за „сърцето". Всичко лара!върви от горе на долу. „Наука и жизнь" — СССР ЕЛЕКТРОНЕН СТОЛ Той, разбира се, не е предназначен за ежедневието, а за медицински изследвания. Проектиран и изра­ ботен е в Кил от антрополога проф. Юргенс. Столът регистрира напре­ жението на мускулите и предава импулсите върху телевизионен екран. По този начин се изследва най-под­ ходящата форма за производство на ЯЙЦЕТО НА КОЛУМБ столове. Така се нарича това морско съо­ръжение, на което специалисти отзападногерманския институт заокеанология възнамеряват да по­верят проверката на пътя на Ко­лумб. Яйцето на Колумб е снабденос уреди, които позволяват да бъдепроследен неговия дрейф във всякачаст на Атлантическия океан.
  • 41. ЗА КАКВО СЛУЖИ РОГЪТ НА НОСОРОГА? Сел — така се нарича този носо­ ДИРИЖАБЛИ ЗА СЪВЕТСКИТЕ,рог, тежащ тон и половина— пред­ ГЕОЛОЗИполага, че рогът му е даден от при­родата, за да носи на него украше­ния. Особено му се нравят блестя­ Ленинградски конструктори сащите лайсни на автомобилните фа­ разработили нов тип дирижабли,рове. Щом като Сел загубва своята които ще бъдат използувани при изучаването на огромните простран­лайсна, веднага се втурва към авто­мобила на някой нещастен автоту­ ства на Съветския съюз относнорист в резервата Матопсе. Пазачитеполезни изкопаеми. В тези дирижаб­в резервата твърдят, че нищо не ли не е необходим хелий — те семоже да спре Сел в неговия стремежпълнят от топлите отработеникъм красота! газове на двигателите. Кабината е предвидена за екипаж от 14 до 20 души, с една лаборатория и един .Млоди техник" Полша склад за вещи. Бързината на дири­ жабъла при подходящи въздушниNBI течения може да достигне до 200 км/час: Приложението на дирижаб­ ли в геологията е извънредно инте­ ресно от техническа и. икономическа гледна точка, защото с тях може да се пренасят на голямо разстояние много и обемисти товари. ГИГАНТЪТ ОТ „ЗАПСИБ" ДА СЕ СПАСИ МОРЕТО! В Западносибирския металургиченкомбинат в Новокузнецк скоро ще В Рощок, ГДР, се изгражда пър­бъде запалена най-голямата висока вата в ГДР специална уредба запещ в света. Тя е наречена „Запсиб" пречистване на морската вода от Машината предварително опознаваи има вместимост 3000 кубически нафта и отпадъчни води. До 1975 пръстовите отпечатъци на воланиметра — това са близо 130 вагона година в пристанищната област ще и на клавишите. Така че не е въз­руда и въглища. Тези нови съветски бъдат пуснати в действие още ня­ можно друг да изпълни теста, ависоки пещи — гиганти са извънредно колко такива уредби. Изграждането пияният да седне зад волана!продуктивни. Високата пещ в Чере¬ им е нов принос към международнотоповец. която има 2700 кубически съглашение за спасяване на море­метра вместимост, повиши рента- тата от замърсяване.билността на продукцията с близо40% в сравнение с пещите от 1000 „НБИ" - ГДРкубически метро НЕ МОЖЕШ ДА ПОТЕГЛИШ... ако си пиян. Едно изобретение, при­ годено да бъде монтирано на коли­ те на алкохолиците, решава въпроса, дали шофьорът трябва да бъде пус­ нат да потегли с колата, или не. Това е система от клавиши, свър­ зана с малка електронно-сметачна машина. Шофьорът трябва да на­ тиска клавишите така както му бъде наредено От електронно-сме¬ тачната машина. Тя оценява реак­ циите — дали са забавени, или не. Фалшификации също не са възможни.
  • 42. ОБЕЦИ — ПИСТОЛЕТИ Най-новата мода в Лондон са обеци — пистолети. Всяка „обеца" може да даде шест съвсем не без- опасни изстрела. Както се казва — коментариите са излишни! „Сайънс дайджест" — САЩ КАКТО ПРЕДИ МИЛИАРД ГОДИНИ Конференцията по микроелемен­ тите през миналата година е дошла до извода, че девет елемента — же­ лязо, кобалт, мед, цинк, селен, хром, манган, молибден и йод — са жиз­ нено важни за човека като катали­ затори на различни процеси в орга­ Когато в делтата на река Мисиси­ низма. Спорно е значението на четири пи (САЩ) през 1956 година миньориПЛАСТМАСОВ КРЕМ СРЕЩУ други — ванадий, никел, арсен и достигнаха дълбочина 6884 м, спе­ СТУД флуор. Учените предполагат, че в циалистите по изследването на зем­ живите клетки трябва да има такова ните недра бяха категорични — мак­ При опасност от неочакван мраз количество микроелементи, каквото сималната дълбочина е 7000-те!уязвимите култури могат да бъдат е имало преди милиард години във Минаха години. Специалистите, всезащитени посредством специална водата, където са се образували така песимистични, промениха пър­пластмаса. Тя бива разпръсната над първите живи клетки. Особен ин­ воначалните си схващания — техни­лехите, бързо набъбва и се превръща терес представлява взаимозависи­ ката по проучване на земните недрав пяна. Отстраняването на пяната мостта между микроелементите в ор­ крачеше уверено напред — докос­не е трудно — тя е биоразградима. ганизма. Така например от недоста­ нат бе 8000-ят метър!За едно денонощие тя се самораз- тък или излишък на цинк се забавя „Сензация", „Руско чудо", „Успех,гражда и отпадъчните продукти се растежът на клетките, но това нару­ равен на този от овладяването наабсорбират от почвата, без да увреж­ шение може да бъде поправено от Космоса" — така западните спе­дат растенията. наличието на мед. В големи количе­ циалисти посрещнаха съобщението на ства микроелементите са отровни, компетентни съветски учени през макар и не толкова, както се е смя­ месец юни 1971 година — ще сон­ СЛЕПИ ЧЕТАТ С МУЗИКА тало по-рано. дираме на дълбочина 14 400 м! Едно изобретение, наречено „Оп­ Търсачи на черното течно златотофон" дава възможност на слепите ще сондират на четири различни райо¬да четат, като преобразява светлин­ она на СССР с оглед достиганетония сигнал от буквата в музикален на богати нефтени находища.звук. Тънък светлинен лъч минавапо редовете на книгата с определена ТЕХНИКА- Най-голямото препятствие — висо­ ката температура, е преодоляно. То­ ва е доказано при напредналия сон­бързина. Когато лъчът освети букваили Препинателен знак, сигналът се Молодежи даж в областта на Балтийския щит.превръща в определен музикален звук. А да не забравяме, че това е темпе­Както се твърди, обучението не е ратура от величината на 450°С —трудно — за около месещ слепият по Целзий! Температурата, коятоможе да се научи да чете по новия прави сондирането почти невъзмож­метод. но. Съветските учени първи в исто­ рията на сондажното дело разрабо­ тиха технология и съоръжения, поз­ воляващи достигането на такива дъл­ бочини. В близко бъдеще ще започне сон­ дирането и в районите на р. Кура в Азербайджанска ССР, Каспийската низина и крайбрежието на Японско море, близо до Курилските острови. Ще бъде ли преодоляна темпера­ турната бариера и рекордната дъл­ бочина? Засега е само на път да бъ­ де осъществена. Ще покаже бъдеще­ то! „Техника молодежи" — СССР
  • 43. ОТГОВОРИ НА ТЕСТА 1. Бог Дионис — Колхида. През VII —VI век преди новата ера на територията на днешна Западна Грузия възникнало едно от най-могъщите царства на древността — Колхидското. Неот­ давна край селището Вани бе открит старинен храм, посветен на бога Дионис. Ето неговото изображение такова, каквото си го представяли древните му създатели. 2. Нагръдно скитско украшение. Произходът, животът и би­ т ъ т на скитите са все още загадка за учените. При разкопките на Толстая могила през 1970 година беше открит този изумите­ лен шедьовър на скитското изкуство — златно нагръдно украше­ ние. Силно впечатление правят неговите скулптурни дантели, в които сякаш е изобразен обикновеният ден на племето. ОКО ЗА МЪГЛА 3. Етруско златно украшение. Кои са етруските? Откъде са дошли? Още древните историци Херодот и Дионисий Халикар¬ Една нова апаратура за пред- наски не са могли да отговорят на тези въпроси. Етруските, оста­пазване на шофьорите при мъгла е вили множество паметници и своята писменост, са една от най- големите загадки на историята.разработена на базата на радарниинсталации. Тези „очи за мъгла" 4. Златна погребална маска на фараона Тутанкамон — Еги­ пет. Нейната изработка учудва с изумителното си майсторствоизчисляват видимостта при мъгла и е един от хилядите шедьоври на древноегипетското изкуство,и автоматически задействуват големи оказало силно влияние върху общочовешката цивилизация.табла с оранжева светлина на опас­ 5. Златен ритон — част от панагюрското съкровище. Тованите места по шосетата. съкровище, намерено край град Панагюрище, е единственото по рода си в света със своите оригинални форми, изработка и украса. Тежи общо 6,164 кг и се състои от девет предмета, изработени от СПАСИТЕЛНА ПОДВОДНИЦА чисто злато (23 к а р а т а ) . Датира от I I I век преди новата ера и е най-интересният паметник от тази епоха, намерен в тракийските земи. Така изглежда новата спасителна 6. Монета от Кушан. Преди повече от две хиляди години наподводница, проектирана от амери­ територията на Централна Азия се е образувала държава скански инженери. Тя има формата на огромна площ — от Аралско море до Индийския океан — вели­торпедо и може да слиза на дъл­ кото Кушанско царство. Монетата, която даваме в теста» е сбочина до 1600 метра. В нея има изображението на Куджула Кадфиз, поставил основите на могъ­ щата кушанска държава.места за 24 души. Конструкторите 7. Венера Милоска. Тази статуя е един от най-забележител­смятат, че тази подводница би могла ните образци на елинската култура. Изваяна е вероятно презда окаже помощ на катастрофирали II век преди новата ера.подводници във всяка част на света. 8. Златна диадема — част от варненското съкровище. ТоваТя може да бъде пренесена със са­ съкровище се състои от чифт гривни, диадема, значителна част от три огърлици, кръст и две плочки — апликации на колан, и емолет — тежи 35 тона. На мястото изработено почти от чисто злато — 22 карата. Тежи общо 417на нещастието може да бъде доста­ грама и датира от първата половина на шести веквена с бърз параход и веднага да 9. Загадъчна фигурка от Бърно. Тази бронзова фигурка езапочне спасителната операция. За­ намерена при археологични разкопки край град Бърно. Ученитедвижването й става от електромотори. • все още не са установили нейните създатели, но смятат, че еДълбочината, на която би могла да Направена През II век преди новата ера. Фигурката поразява с и з я щ н а т а си форма и майсторското си изпълнение.работи, обаче, съвсем не е доста­тъчна. Както е известно, „Трешър" 10. Дрезденският кодекс на майте. Майте са народ, който е създал една от най-значителните цивилизации в Новия свят.загина през 1963 година на дълбочина Дрезденският кодекс е малка част от запазилите се писмени па­2600 метра. метници на майте. Съхранява се в Дрезденската библиотека, откъдето е получил и името си. „Хоби" — ГФР 11. Шапката на Мономах. Тя е станала един от символите на самодържавието в Русия. Представлява златна островърха шапка с филигранна изработка, направена през XIV век. Завършва на върха с кръст, а отдолу е обградена със соболева кожа. В Оръжей­ ната палата при Московския Кремъл се пази освен шапката на Мономах, подарена някога от император Константин на киев­ ския к н я з Владимир Мономах (според старинните легенди), но и останалите символи на д ъ р ж а в н а т а власт: скиптър и златна топка с кръст отгоре, принадлежали на цар Михаил Романов. 12. Статуята на Памасамбхава. Сред планинските вериги на недостъпните Хималаи са пръснати множество манастири, в които се съхраняват уникални произведения на изкуството. В държавата Бутан, чиито първи жители, според преданията, били скитнически племена от Източна Индия, е намерена тази златна статуя, богато украсена със скъпоценни камъни. Създадена е през XVIII век и много добре изразява влиянието, което оказвали върху изкуството на Бутан съседните народи. 13. Д и а м а н т ъ т „Орлов". Този необикновено голям диаман- тен къс е с висока чистота и изключителен блясък. Бил е монти- ран върху императорски — жезъл. Сега се оценява на 64 милиона златни рубли и се съхранява в съкровищницата на СССР в Кре­ мъл. 14. Джокондата. Знаменитата картина на Леонардо да Вин­ чи — „Мона Л и з а " е едно от най-великите произведения на све­ товната живопис. 43
  • 44. С Ъ К Р О В И Щ А Обикновено разпаленото въображение на юношите свързвасъкровищата с неоткритите по морското дъно пиастри, със за¬копани в земята златни монети, с диамантите на Кимбърли илисъс златото на Аляска. Това наистина са съкровища, но самочаст от съкровищата по нашата планета. Защото истинските,най-ценните съкровища са свързани с духовната култура нахората. През цялата история на своето развитие човешкотообщество, всеки народ, дори всеки човек е чувствувал нужда дасъздаде нещо красиво, изящно, което не само да радва окото,но и да изразява дълбоко залегналото у хората чувство и стре­меж към красотата. Съкровищата на различните народи се па­зят в големите национални музеи. Но колко още лежат неоткритив земята? Тестът, който ви предлагаме, е подбран така, че да провери вашите познания, а главното — да ви запознае с изкуството наразлични народи, с малка част от най-хубавото, което са създали. Ще надникнем в съкровищата на скандинавските страни и наАзиатския континент, в Новия свят и Египет. А това, че незнаете някои, нека не ви огорчава. По-важно е да познаете на­ционалната принадлежност или епохата, когато са създадениизобразените предмети.
  • 45. КРЪСТОСЛОВИЦА ВОДОРАВНО: Художествено грънчарство. 8. Исторически връх I във Врачанската планина. 15. Сол | на азотноводородната киселина. 16. Лека и къса бойна пушка. 19. Древ­ ногръцки скулптор. 20. Градинско , цвете. 22. Определена площ земя, парцел. 23. Залив на Червено море. 24. Древногръцки бог на Слънцето 26. Животинска мазнина, мас 27. Определен от закон или от устав брой на присъствуващи на събрание, за да бъде то редовно 28. Падина. 30. Руски живописец. 31. Пристанище в Чили. 32. Древно финско племе 34. Двете имена на виден италиан­ ски живописец и график, член на Италианската комунистическа пар­ тия. 37. Герой на Елин Пелин. 38 Хищно животно от семейството на котките. 40. Сложен уред, реаги­ ращ на електрически импулси. 41 Постоянен воден поток. 42. Японски гимнастик от близкото минало. 43. Възпаление на ухото. 45. Градин­ ско цвете. 48. Бележит деец на БКП, убит през 1925 г. 46. Землено укреп­ ление за прикритие от куршуми 51. Орнаментиран и виртуозен па­ саж при пеенето, който се среща осо­ бено често в партиите на колоратур¬ ните сопрани. 52. Най-голямата змия, която се среща в България. 54. Характерна азиатска напитка. 56. Връхни мъжки дрехи. 57. Наси­ тен въглеводород. 59. Река във Фран­ ция, в басейна на р. Рона. 61. Че¬ рупчест плод. 62. Оперета от Пи­ етро Маскани. 63. Село в околно­ стите на гр. Кубрат. 64. Украински съветски писател. 65. Авторът на книгата „Нилс Хенрик Абел" (ро­ ман за живота на прочутия норвежки математик). 67. Мярка за повърх­ нина. 68. Популярен френски кино­ артист. 70. Островът, където е бил заточен граф Монте Кристо. 71. Строителен материал 72. Улични укрепления. 73. Жизнено необхо­ дими за човешкия организъм орга­ нични вещества. 74. Прогресивен немски писател, автор на романа „Лейтенант Бертрам". 75. Река в СССР, в басейна на Волга. 76. Съд за горивни течности. 79. Департа­ мент в Северна Франция. 80. Метал­ но изделие. 81. Португалски поет (1485—1558 г.). 82, Английски ико­ номист, един от създателите на кла-
  • 46. сическата буржоазна политическа Английски химик и физик, открил Вид огнеупорен материал. 113. Об-икономия (1723—1790 г.). 83. Депар­ през 1861 г. елемента талий (1832— ласт в Испания. 115. Артист, из­тамент в Южна Франция. 84. Къщна 1919 г.). 29. Единица мярка за уско­ пълняващ комични роли. 118. Соб­мебел. 86. Музикална нота. 87. Тър­ рение. 31. Стара марка хладилници. ственото име на наш артист. 119.жествена клетва. 88. Френски пи­ 33. Държавна такса, събирана върху Монашеско облекло. 121. Съветскисател, автор на романа „Без дом". вносни и износни стоки. 35. Хими­ художник — график (1893—1946 г.).90. Български болярин и военачал­ чески елемент, кристално вещество 122. Възвание, прокламация. 124.ник от XI век. 92. Полуостров в със сребристобял цвят. 36. Прибори,Гърция, свързан с нашата история. сечива. 37. Герой от телевизионния93. Синка за пране. 94. Герой от филм „Четиримата танкисти и ку­Гражданската война в съветска Ру­ чето", 39. Вид японски елен, наскоросия (1895—1920 г.). 96. Голям ас­ пренесен в нашата страна. 42. Рекатероид. 98. Морски черупчести жи­ в СССР и МНР. 44. Американски вотни. 100. Качествена бяла глина, писател, публицист, философ, борец от която се правят съдове. 102. за освобождението на негрите Френско хумористично списание. (1817—1862 г.). 46. Първото име на 103. Вид спортна лодка. 105. Ши­ популярна италианска киноартист­ вашки материал. 108. Героиня на ка. 47. Собственото име на наш цир­ Вики Баум. 109. Приток на Ду­ ков артист, сеньор на цирковото из­ ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИЦАТА ОТ БР. 1 нав. 110. Псевдонимът на известна куство. 48. Френски писател, автор наша детска писателка. 114. Граф­ на много приключенски романи ство в Шотландия. 115. Електро­ (1818—1883 г.). 50. Висш визан­ проводник със защитна обвивка. тийски военен сановник. 52. Наша 116. Народност от тибето-бирман¬ писателка и публицистка, авторка ската група народи. 117. Желязна на книгата „Вулканите на Мек­ решетка за печене на жарава. 119. сико димят". 53. Мащабно намален Препарат за омекотяване на лицеви модел на земно кълбо (мн. ч.). 55. кожи. 121. Съдебни процеси. 123. Възпаление на роговицата на окото. Зеленчук. 125. Способност да за­ 57. В граматиката — опеределителни държаме и да възпроизвеждаме в думи. 58. Техническо название на съзнанието си предишни впечатле­ изкуствена полиестерна смола, коя­ ния. 126. Бележит руски балет­ то по свойства и употреба е подобна майстор, по произход французин на найлона и капрона. 60. Пост у (1819—1910 г.). 128. Жената на цар мюсюлманите, през който в продъл­ Самуил. 129. Израстък на житни жение на един месец не се яде и пие растения. 130. Виден италиански нищо през деня. 64. Австрийски ком­ скулптор от ранния Ренесанс, позитор, един от най-известните и представител на Флорентинската най-обичани композитори на тан­ школа. 132. Американски писател цова музика (1801 — 1843 г.). 66. и драматург (1888—1953 г.). 133. Скандинавска дребна монета. 68. Уреди за радиозасичане. 134. Из­ Сказание, легенда. 69. Операта от вестна наша пещера. Лехар. 71. Наша река. 77. Войници от лековъоръжена конница. 78. Твър­ де светла „падаща" звезда. 82. Ма­ ОТВЕСНО: 1. Испански дворянин. тематически термин. 85. Герой от 2. Велик древногръцки баснопи­ Гражданската война в съветска Ру­ сец. 3. Руски съветски артист, на­ сия (1894—1920 г.). 87. Град в Джам­ роден артист на РСФСР (род. 1900 булска област на Казахската ССР. г.). 4. Безцветен прозрачен минерал, 88. Известен френски бегач на дълги разновидност на ортоклаза (по името разстояния от близкото минало. 89. на местност в Алпите). 5. Река в Маслинен цвят. 91. Тънка кожица у СССР, ляв приток на р. Кама. 6. растения и животни (мн. ч.). 92. Орган, контролиращ автотранспорта. Народен певец в Казахстан. 95. 7. Древногръцки бог на войната. 8. Турското название на растението Най-масовото изкуство. 9. Древен дива мента. 96. Древно име на гр. арменски град. 10. Малоазиатска Стара Загора. 97. Велик лекар на богиня. 11. Архитектурен и деко­ древността. 99. Река в ада (мит.). ративен стил от XVIII в. 12. Упо­ 101. Римски император, син на Семп¬ требявано в миналото лекарство про­ тимий Север. 103. Италиански море­ тив хрема. 13. Забранен предмет, плавател (1450—1498 г.). 104. Река Древногръцки ритор, учител на дума, израз. 14. Съветски киноре­ в Африка. 106. Остров в Дания. Марк Аврелий (101 — 177). 126. Хи­ жисьор (род. 1905 г.). 17. Френски 107. Съветски черноморски курорт. щен горски бозайник. 127. Естон­ астроном (1786—1853 г.). 18. Знак 110. Голям висококвалифициран хо­ ски съветски поет, майстор на поли­ върху предмет, следа. 21. Детска ров колектив. 111. Собственото име тическата сатира (1890—1952 г.). играчка, тротине. 23. Уведомителни на известна наша оперетна артист­ 130. Музикална нота. 131. Депар­ банкови писма. 25. Музикално про­ ка, починала 1970 година. 112. тамент в Южна Франция. изведение за девет инструмента. 27. СТРАХИЛ НИКОЛОВ 47
  • 47. НЕВЕРОЯТНИ ПАТЕНТИ Редакцията на „Космос", в желанието си да обогати общата култура на своите читатели, започва да публи­ кува серията „Невероятни патенти". Те са невероятни, макар и напълно реални, както личи от факсимиле¬ тата — имат свой номер, дата и патентното право върху тях е напълно бронирано. (В случай, че на някой от нашите читатели му хрумне да ги използува!) И така: Патент № 490 964 от 31. I. 1893 г. на САЩ, отна­ сящ се до К о м б и н и р а н а четка за дрехи, шише и ч а ш а за п и е н е Обектът на изобретението е конструираната комби­ нирана четка, шише и чаша за пиене. Това откритие осигурява пълна употреба на частите по тяхното пред­ назначение и по този начин се постига желаният успех, без да се увеличава размерът на четката! Веднъж, в изпълнение на задачата поискал да види служебната му кар­ МНИМИЯТ МИЛИЦИОНЕР си, се качил в един от тези автобу­ та. Оказало се, че смутеният и обър­ Опитен криминален престъпник, си. Нямало много пътници. Внима­ кан „милиционер" в момента не япреоблечен в открадната милио¬ нието му веднага било привлечено носи" със себе си. Притекли се на по-ционерска униформа, се движи из от четиримата униформени милицио- мощ останалите милиционери и мни­столицата и върши най-различни нери. Изглежда, били от различни мият им колега бил арестуванпрестъпления. Със залавянето му е поделения, защото се държели като По какъв начин инспектор Стре­натоварен криминалният инспектор че ли не се познават. зов е определил безпогрешно пре­Стрезов. Данните за престъпника са Първият бил висок и строен, не облечения престъпник?твърде оскъдни и противоречиви. повече от 30—35-годишен, със спрет-Някои от пострадалите граждани нат външен вид, но небръснат.твърдят, че е на 35—40, а други — Вторият, широкоплещест, среден ЛОГИКАТА РЕШИ:на 45—50 години. Има различия и в на ръст, с мустаци, притискал междуописанията на ръста, формата на краката си малък издут куфар. Случаят в горското стопанстволицето и цвета на очите му. След Третият се мъчел да продупчизадълбочен анализ на извършените билета си на компостьора. Пълната луна не е светела в прозо­престъпления Стрезов стига до из­ Четвъртият, залепил лицето си на реца на счетоводството, защото тойвода, че те са ставали главно в жи­ прозореца, Наблюдавал с интерес има северно изложение. Така, челищните квартали на София, през нещо отвън. Ангелов не е можел да разгледа такакоито минава автобусната линия Без да губи време, Стрезов се при­ сигурно и добре мъжа, както твър­108. И почнал често да се движи по ближил до единия от четиримата ди. Затова Стрезов се съмнява, четази линия. милиционери, легитимирал му се и Ангелов е съучастник в обира. КОСМОС — научно-художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС Год XI. бр. 2 Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВЗам. гл. редактор д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ редактори: МАГДАЛЕНА ИСАЕВА ЦВЕТА ПЕЕВА. ЛИДИЯ СИМЕОНОВА и инж. ЙОРДАН КОСТОВХудожник ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Секретар и коректор ЕМИЛИЯ САРАФОВА РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТПроф. д-р А. Ю. ТОТЕВ — икономист, ДИМИТЪР ПЕЕВ, ДИМО БОЖКОВ — биолог, канд. техн. наукиЕМИЛ СТРАХИЛОВ, НИКОЛА ЧУПАРОВ, машинен инженер, д-р ПАВЕЛ БЪЧВАРОВ, проф. ПЕТЪР ПАУНОВ— физик, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН — физик. ХРИСТО ТИЛЕВ — географ, проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ — химикАДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА — София: бул. „Ленин" № 47, IV ет. ст 28—29, тел. 44-26-21, вътр 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Цена на един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 20. ХІІ. 1971 г.Формат 80x92/12, Държавно военно издателство. Поръчка 1358. Печатни коли 6 Издателски коли 3. Тираж 100 000