списание "Космос", бр.3, 1972г.

  • 2,374 views
Uploaded on

 

  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
No Downloads

Views

Total Views
2,374
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
2

Actions

Shares
Downloads
28
Comments
0
Likes
2

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. И3ДАНИЕНАЦКНАДКМС СЪДЪРЖАНИЕ Отговори на теста Тест 4.1 45 Земя на древна култура . . I Невероятни патенти . . 45 Биоинженерия 5 Кръстословица 46 Съдбата на Слънцето . . . 8 Решава логиката . . 47 Особеност на професията 11 Библиотека „Космос Снегомобили 16 Любопитни факти . . . . 19 Третото хилядолетие Загадъчни личности . . . 20 24 Корица: Преди старта „Космос " прочете за вас 27 Лунен камък в поляризирана Химизацията на човека . . 29 светлина Необикновени приятели . . 32 БРОЙ 3 * 1972 Езикът на жестовете . . . 36 Гръб на корицата Предава „Космос" . . . 38 Маймуна В 1946 г. американският учен Са­ текстове той е срещнал двадесет и се­ муел Ноа Крамер започна да публи­ дем „първи" неща за човечеството. кува глинените писмени плочки на Казано на обикновен език — дваде­ шумерите. В тях се съдържаха по­ сет и седем понятия на съвременния разителни документални откъси от човек и неговото мислене започват живота, мислите, мечтите и култу­ от. . . Шумер. Между тези неочак­ рата на един народ, „по-древен от вано древни корени на нашето мис­ най-древните народи", известни до лене са първите „училища", пър­ този момент на човечеството. Десет вият „бакшиш", най-старата „вой­ години по-късно Самуел Ноа Крамер на на нерви", първообразът на кос­ заяви: „Историята започва от Шу­ могонните и Космологията на чове­ мер". С тази своя мисъл специали­ чеството, първата любовна лесен и стът по история на шумерите оза­ дори „прототипът" на св. Георги. глави и една от най-смелите книги между научните трудове за стари ци­ Ето че двадесетина години след вилизации. знаменитите думи „Историята започ­ ва от Шумер" учените и специали­ В необикновено интересния си раз­ стите, а след тях и цялото четящо и каз за историята на този древен на­ любопитствуващо човечество са на род Крамер разкри, че сред глинените път да кажат: „Историята започва I
  • 2. дим как сред тази забележителна историческа колекция години стои не забележим един малък глинен печат. Но както става често в световната ар­ хеология, голямото откритие бе на­ правено по-късно в хранилището на Новозагорския музей. Десет години са били необходими печатът да пре­ мине наглед малкото разстояние, което дели археологията и езикозна­ нието. Но когато глиненият печат, запазен грижливо в музейния архив, попада в ръцете на познавачите на най-древните писмености, се оказ­ ва, че това за тях е най-забележител­ ният паметник между хилядите пред­ мети от Карановската могила. И не само за тях. В странните знаци, врязани по ед­ ната повърхност на печата, спе­ циалистите (между които и светов- ноизвестният български езиковед ака­ демик Владимир Георгиев) съзират първите фази на писмеността на ев­Печатът от с. Караново. Лицева страна ропейския континент. Разбира се,Четирите реда -на плочката от с. Градешница. Какво ли се крие в тях? смелата научна хипотеза, обоснова­Орнаментите на гърба на плочката също играят някаква символична на по-късно в една добре аргументи­роля в съдържанието и смисъла на написаното рана теория, не остана без своите противници. Печатът, който носе­ ше може би най-старата писменост от Балканите". И още по-точно: в Европа, бе единствен. Може би е „Историята започва от една на­ бил донесен от някъде другаде? Ако истина загадъчна цивилизация, чии­ той е паметник на самостойна и са­ то следи са намерени или ще бъдат мобитна писменост, по-ранна от намерени на няколко места в Бълга­ критската, то къде са другите пис­ рия." мени паметници? Нима може да съществува някаква Едно о т к р и т и е с изклю­ неизвестна цивилизация ч и т е л н о з н а ч е н и е — най- по б ъ л г а р с к и т е земи? Не с т а р а т а п и с м е н о с т в Ев­ е ли това само печат с култови зна­ ропа ци като тези от Старчево — Югосла­ През 1968 година една първосте­ вия, Кьорьош — Унгария, Сервия и пенна научна новина обходи света с Неа Никомедия, — Македония? бързината на мълния. Тя се отна­ Ако Карановският печат е памет­ сяше за едно закъсняло откритие, ник на самостоятелна писменост, из­ което накара учените и специалистите лиза че още през 6-то хилядолетие по цялата земя, занимаващи се със на Балканите и специално на днеш­ старите писмености и езици, да ните български земи е съществувала стоят нащрек. В селищната праисто­ култура, в която пиктограмата (ри­ рическа могила край с. Караново, сунката) се е развивала, за да даде Старозагорско, още преди дванадесет в края на краищата опростения гео­ години са намерени много предмети, метричен символ от Караново!. . . изработени от човека, обитавал бъл­ Така откритието от Караново вмес­ гарските земи преди пет хиляди го­ то да даде повече отговори, предиз­ дини. Това са предимно домашни вика много нови въпроси или. . . за­ оръдия, многобройни предмети, из­ гадката стана още по-загадъчна. работени от камък, кремък, кост и Точно за това днес думите на бъл­ еленов рог, мраморни и костени чо­ гарския учен академик Владимир Геор­ вешки фигури — идоли, между които е гиев, казани през 1968 г., звучат и първият в Европа сърп, направен почти като научно пророчество: „За от рогата на великолепен елен. да могат да се правят комбинатор¬ Разбира се, колкото и да бе инте­ ни опити за дешифрирането й (на ресна находката от българското село писмеността на печата), необходимо Караново, тя си остана дълги години е да има поне още няколко подобни интерес и притежание на археолози­ „текста". Да се надяваме, че при те. Затова днес можем да не се чу­ по-нататъшните разкопки на много-
  • 3. бройните могили у н а с ще се рактер (дори при анализа им учени-намерят други подобни над­ те боравят съвсем условно с понятниписи." и образи от вероятния древен святНа 23. III. 1970 г. бе съобщено, че на населението) говори за едно —в енеолитното селище край е. Гра¬ кората, които са ги писали, съвсемдешница е открита глинена плоча, не са били в началото на своето „а, б,носеща един текст, по-стар поч­ в" в рисунка.ти половин хилядолетие от Каранов- Да хвърлим един поглед през очи­ския печат. Текстът, разделен подоб­ те на учените върху двете големино на днешните ученически тетрад­ кажи-речи колкото мастилница древ­ки с хоризонтални линии, има всич­ ни послания.ки белези на местна и самобитнаписменост. Академик Владимир Сравнението на знаците, раз­ Георгиев:положени върху четири реда, със „Повърхността на печата от Кара-знаците на други стари писмености ново е разделена по два отвеснине показва общност нито на отдел­ един към друг диаметъра на четирините символи, нито на графическия почти равни части: горна дясна, дол­стил на очертанията им. По възраст на дясна, горна лява и долна лява.новооткритата писменост предхожда Върху първата четвъртина се виж­всички известни подобни писмено­ дат 4 или 5 знака, върху втората —сти в света. Наистина значително 4, върху третата — също 4, върхупо-късно начало на писменост се последната — 5. Всичко знаците сапоявява и в Крит, и в Месопотамия. 17 (или 18), от които два знака сеНо двата писмени паметника, откри­ повтарят.ти от български археолози говорятза нещо съвсем различно от „начало На горната дясна четвъртина сена писменост". виждат следните знаци: глава на животно (куче? сърна? кон?) в про­ Техният наистина абстрактен ха­ фил с ухо и око; зигзагообразна ли­ ния; стилизиран образ на животно или птица с крак, опашка, две уши (рога или пера?) и око (?); две от­ весни черти (вероятно цифрата 2). Обаче границата между последните два или три знака не е ясна. Би могло да се предположи, че зигзагообраз­ ната линия представя горната част от тялото на птицата (?), а знакът пред човката (?) на птицата може да бъде камшиче (?). Върху долната дясна четвъртинка личи един знак, подобен на буквата М; до него — знак, който вероятно представя някакъв съд с дръжка (?): следва едно ъгълче (?); накрая — един квадрат с удължени линии в двата края (стилизирано око? об­ тегнат лък?). Впрочем първият и третият знак могат да се тълкуват и другояче- На долната лява четвъртина най- отдолу се явява същият знак, който виждаме на предходната четвъртина, само че в обратно положение. Това Част от идолите, намерени в Гра- дешница. Една от най-хубавите ко- лекции „Венери" от това хилядоле­ тие в Европа Мраморна човешка фигура от тре­ то хилядолетие пр. н. е. „Техният" бог? „Тяхната" майка — богиня? „Венера"
  • 4. показва, че като е изписал двете дес­ Най-интересното ври плочката от фрю започват интензивни разкопкини четвъртини, пишещият е завър­ село Градешница е това, че нейната край Ситагрои,тял окръжността на печата на 180° писменост има курсивен характер и Разкопките от тях пластове до­и е започнал да пише от дясно на ля­ оставя впечатление на много по- стигат внушителния брой пет. Най-во. Вторият знак е същата зигза­ устроена, по-изградена, каквото впе­ отгоре лежи култура, сходна на брон-гообразна линия, която се вижда чатление оставят и по-късното крит­ зовата Троя. А по-надолу изли­върху първата четвъртина. Третият ско линеарно писмо „А" и писмо за . . . Караново. Нищо невероятно взнак прилича на буква (крак?), но Б", с които тя няма нищо общо това. Намерените пластове 1, 2, 3той може да бъде и част от послед­ Това води до най-интересното пред­ имат очевидна връзка с находките иния знак. положение, че тази писменост се е културата от Караново. Последната четвъртина е писана развивала от още по-стари примитив­ Методът на датиране с радиоакти­вероятно също както и третата, от ни изображения и схематични очер­ вен въглерод показва възрастта —дясно на ляво. В началото се вижда тания на животни и предмети от пласт от преди 5000—4000 години. Пе-едно чаталче; следва знак, подобен геометрични фигури. Такива знаци чатът от Караново отговаря на пластна буквата А. Над него се вижда един са известни от времето на горния 3 от Ситагрои, а според точна дати­особен знак, под който личи стили­ палеолит преди 20 000 години и са ровка, направена по няколко мето­зиран образ на животно с два крака били свързани с магически и ри­ да от български учени, неговата въз­(?), опашка (?), дълга шия (?) я туални действия, без да се е целяло раст, т. е. възрастта на писменосттаглава (?). Последният знак предста­ отбелязването на важни събития." е между 5800 и 5600 години. И пис­вя вероятно колиба (?). И ето че отново трябва да се вър­ меността върху плочата от Градеш­ Писмеността върху печата от Ка­ нем на изпълнения със скептицизъм ница е най-малко от преди 5500 го-раново може да се сравни с така на­ въпрос на противниците на Каранов¬ дини!речената минойска „йероглифна" (по­ ската писменост. Първите и най-стари шумерскиточно пиктографична) писменост от таблички са на 5000 години. В най-о. Крит, а отчасти и с Хетското „йе­ „Нима м о ж е да с ъ щ е с т ­ вува неизвестна циви­ лошия случай те са връстници нароглифно" (пиктографично) пис­ печата от Караново и с половин хи­мо. Писмеността се появява на лизация по български­ те земи, цивилизация, лядолетие „по-млади" от плочкатао. Крит към средата на III хилядоле­ от Градешница. И наистина тазитие пр. н е. И тук писмеността се чиято п и с м е н о с т е вече о т к р и т а ? " Оказва се, че може. игра на хилядолетия нашепва еднаявява най-рано върху печати. Към идея, която може да развълнува —последните векове на същото хиля­ Ако трябва да правим прогнози, за­ щото пълното откриване на тази ци­ под краката ни са останките от еднадолетие рисунките на предметите от­ цивилизация, цъфтяла върху съща­части постепенно се превръщат в вилизация предстои, тя ще бъде от­ крита по индуктивен път, въз осно­ та тази земя, която доскоро счи­ силно стилизирани знаци, в които таха за „варварска". Една цивили­ мъчно се открива първообразът. Ня­ ва на много косвени данни. За при­ мер служат пак шумерите. И на­ зация, създала най-старата пис­ кои от знаците върху нашия печат меност на земята, и то почти хи­ имат точни или приблизителни съ­ истина световните музеи до преди двадесет години съхраняваха много лядолетие преди люлката на човеш­ ответствия с критската писменост." ката култура — егейските цивилиза­ Доцент Моско Москов: произведения на изкуството и за­ наятите, които бяха с неопределен ции. „Сравним ли знаците на плочката произход. Но днес по въпроса за Само това ли? от Градешница със знаците на пе­ тяхната принадлежност няма ни­ Никой все още не може да каже чата от Караново, веднага прави какво съмнение — Шумер. И въ­ как са изглеждали и какво са мисле­ впечатление известна общност — преки това ние не знаем нищо за ли хората, които преди 5500 години прави и остри ъгли характеризират народа, който ги е създал. (а и преди това) са си записвали то­ различните по очертания знаци. ва — онова върху глина със зна­ Проличава, че това са две различ­ Къде е била създадена шумерската ци, които сме безсилни да разчетем. ни системи, но все пак остава впе­ култура? Този въпрос се задава вече И колкото и странно да звучи, ние чатлението, че нещо ги свързва. по-често, защото днес се знае, че хората от XX век сме в състояние Тези две системи като цяло могат да шумерите са занесли в делтата на (най-вече учените) подобно на това, бъдат противопоставени на остана­ Тигър и Ефрат една напълно разви­ в което вероятно бихме изпаднали, лите пиктографически писмености. та цивилизация — още една за­ ако получим съобщение от извън­ Но за разлика от египетската и хет­ гадка в човешката история. земни светове. Знаем, че те същест­ ската йероглифна писменост, от Дали локализирането на неизвест­ вуват някъде или са съществували, Фестския диск, където рисунките на ната и най-древна цивилизация в но ги търсим с догадки. Трябват ни хора, животни и предмети, дори и света на Балканите не ще помогне техните закони, техните ценности, стилизирани, все пак се различават, за разрешаването на загадката и на техният свят. Трябват ни, за да пиктограмите на плочката от Гра¬ шумерите? знаем в подробности пътя, който сме дешница не напомнят на рисунки изминали, или пътя, който предстои Разбира се, при известно фантази­ Ситагрои да изминем. ране могат да бъдат направени опри¬ Ситагрои е име на селище в източ­ И макар че само на няколко метра личавания, например, „връх, път, ната част на Егейска Македония, под нас лежи земята, родила пис­ топор". Много малка общност се Гърция. Една година преди сенза­ меността на човечеството, трябва долавя с пиктографическата писме­ ционното намиране на плочката от нетърпеливо да кажем: „Търси се ност клас „Б" от остров Крит, пред­ Градешница от археолога Богдан Ни­ една цивилизация! Може би най- ставена от печати с кръгла и други колов, двамата му чуждестранни ко­ старата на Земята." форми и глинени таблички. леги Мариас Гумбутас и Колен Рен- СТЕФАН ХРИСТОВ•I
  • 5. биоинженерия В началото на миналата година в Дубна се състоя поредното съвещание на специалистите по молекулярна биология в Съветския съюз. В него взеха участие най-крупните съветски спе­ циалисти в тази област на науката. На едно от заседанията те излязоха със съобщение за проб- лемите на така наречената биоинженерия; по-долу даваме част от тези изказвания, подготвени от специалния кореспондент на „Химия и живот" В. Жвирблис. А. А. Найфах — доктор на биологическите науки: Днес много се говори за това, че в бъдеще ще се появиТерминът „биоинженерия" у нас практически е неиз­ възможност за съзнателно направляване на наследст­вестен, въпреки че в чужбина е твърде разпространен, веността у човека.даже може да се каже модерен: той вече се среща не Колко реални са тези разговори? Проблемата се със-само в специални списания и научни монографии, но тои от две части — получаване на нужния ген и въз-и по страниците на популярните издания. Накратко можността той да „заработи" в организма на човека.съдържанието на този термин може да се обясни така: Що се отнася до първата проблема, то тук съществуватсъзнателно внасяне на изменения в организмите на ра­ две напълно реални възможности: отделяне на гена,стенията, животните и човека и съзнателно управление или синтез на гена. Що се отнася до втората проблема,на техните функции. то начинът, който сега се обсъжда и който вече дава резултати, се заключава в пренасянето на гена в клет­ Тук трябва да се дадат известни пояснения. Не си за­ ката чрез определен вирус. Генът така се включва вслужава да се занимаваме с аспектите на въздействие хромозомата, или ако не се включи, дълго време жи­върху растенията и животните — на всички е ясно, вее в клетката.че съзнателното изменение на техните конструкцииили функции е оправдано. Но що се отнася до въздей­ Пример за такъв вирус — това е вирусът на Шоуп,ствието на човека върху самия човек, то тук възник­ който носи в себе си ген, отговарящ за синтезата на ен­ват много сложни проблеми. зима аргиназа. Забелязано е, че при хората, работили дълго време с този безвреден вирус и навярно заразени Ето един пример. Широко са известни опитите на от него, съдържанието на аргинин в сравнение с нор­испанския неврофизиолог Делгадо, който поставя в мата е понижено. Явно Е клетките на тези хора, покората на главния мозък на животните електроди и команда на гена, принадлежащ на вируса, се синтези­с помощта на електрически импулси управлява тях­ ра аргиназа, разрушаваща аргинина Това продължаваното поведение. Но сега, както стана известно, Дел­гадо прави опити върху хора. У човека, както и приживотните може да се предизвика цяла гама от реак­ции, като се дразнят един или друг център от коратана главния мозък — от необуздана агресивност досъстояние на пълно подчинение. И ето какво е интерес­но. Представете си: пациентът седи срещу експеримен­татора и мирно беседва с него. След това експеримен­таторът незабелязано натиска копчето, изпращащоелектрически импулси в центъра, управляващ агре­сивността. Пациентът незабавно се нахвърля върху екс­периментатора. Когато се отпусне копчето, пациентътсе успокоява и на въпроса, защо се е нахвърлил върхусъбеседника си, обяснява: вие ме погледнахте лошо иаз мислех, че вие се готвите да ме нападнете. . . Ка­зано другояче, налаганото поведение съвсем незабе­лязано се слива с обикновеното: човекът намира засвоите диктувани постъпки естествена мотивировка. Струва ми се, че изследвания от подобен род се на­мират на границата на безнравствеността, и даже небива да се говори за тяхното възможно приложение. Впрочем, ако се помисли, то в самата проблема нямапринципно нищо ново: ние вече управляваме поведе­нието помежду си. Но съществуващите начини за ръ­ководене на поведението на хората (икономически сти­мули, реклама и т. н.) са съвместими с нашата предста­ва за свобода на волята. Човекът не е лишен от въз­можността критически да осъзнае необходимостта отедни или други постъпки; напротив, в опитите на Дел­гадо човекът е лишен от свобода на волята. Той в на­чалото е действувал, а след това е търсил оправданиена своите постъпки. Макет на клетка
  • 6. десетки години, докато вирусът по някакъв начин из- нашето бъдеще. Ио тези системи и начини, за коиточезне от организма на човека. Съществува рядко на­ аз говорих, се отнасят за отношенията между държа­следствено заболяване, при което в кръвта на човек вата и отделната личност. И тук именно човекът •се съдържа повишено количество аргинин. Възниква беззащитен: той не може да отговори на държавата смисълта, че заразените с вируса на Шоуп болни то- равно оръжие. Ако предположим, че вие живеете въвгава могат да бъдат излекувани за дълго време, и то фашистка държава, където е признато за необходимобез всякакви вредни последици. и етично поставянето на електроди в мозъка на хора­ Медицинската евгеника, въоръжена с метода „хирур­ та, за да се направлява тяхното поведение, то нагия на гените", несъмнено има голямо бъдеще. Счита се, вас няма да ви се удаде да избегнете тази операция.че 6 процента от всички деца имат едни или други наслед­ От това може да се направи неизбежният извод:ствени отклонения от нормата, че всеки външно здрав когато говорим за етичните проблеми, възникващичовек носи примерно 12 неблагоприятни гена, които не пред учените, не бива да говорим за тези проблемисе проявяват. И, както е известно, този генетически отделно от социалната същност на обществото, в кое­товар има тенденция да расте. Тази тенденция може то ученият живее и работи. Всеки социален стройда се преодолее само по изкуствен път, като се опра­ има свой морал, своя етика. Етичните норми в обще­вят дефектните гени. ството формират отношението на неговите членове — Но нали „хирургията на гените" може да бъде изпол­ в това число и, на лица, занимаващи се с наука —зувана за дълбоко антихуманна цел — за създаване към едни или други проблеми. на специализирани „породи" хора? Тази възможност Академик В. А. Енгелхардт: Въпросът за взаимоотно­ че може да не плаши учените, които поставят днес ос- . шенията между науката и обществото, въпросът за со­новите на този метод. циалната роля и социалната отговорност на учения Друго направление на изследванията, което предиз­ привлича сега все повече и повече вниманието. В Англия виква сериозни обсъждания, се заключава в неотдавна неотдавна беше създадено „Британско дружество »а показаната възможност да се отглеждат живи същест­ социалната отговорност на науката", в състава на ва направо от телесни клетки. Доколкото ядрата на което влязоха четирима лауреати на Нобелова наградатакива клетки съдържат точно същата наследствена и девет членове на Кралското дружество, тоест, ка­ информация, това означава принципна възможност из­ зано по нашему, академици. Първата крупна конфе­ куствено да се създават практически неограничено чис­ ренция на това дружество се наричаше „Въздействие­ло копия от един и същи индивид. то на съвременната биология върху обществото", а Ако се говори за използуването на този метод, напри­ публикуваният в печата отчет имаше твърде много­ мер, за поддържане на органи, способни да служат като значително заглавие „Заговори социалната съвест на материал за присаждане, то не възникват някакви осо­ биологията". бени проблем. Мисълта, че някога действително ще настъпи този Но ако този метод, особено когато е съчетан с „хи­ или ужасен, или прекрасен ден, когато ще бъдат рургията на гените", попадне в недобри ръце, то тога възможни манипулациите с човешкото поколение, не може да доведе до създаване на общество от мравешки може да остави никого равнодушен. Наистина въз­тип и съвременните изследователи трябва сериозно да можността да се създават раси от роби и раси от та­ се замислят за своята отговорност пред бъдещите кива ничшеански свръхчовеци е ужасяваща, както поколения. и възможността да се получи от един прародител клон В заключение трябва да се каже, че някои считат от идентични близнаци, при това с условие те да при­ неморално каквото и да е вмешателство в наследст­ тежават предварително поръчаните качества покорност веността на човека, направено не само с расистка цел, и конформизъм или безчовечна жестокост и агресив­ а даже и когато е с медицинска цел. Такъв подход ност. към Проблемата е предизвикан от естествените опа­ Често се налага да слушаме, че ако това не е чиста сения за бъдещето на човечеството. Ако методите на фантастика, то във всеки случай е дело на твърде от­ „генетическата инженерия" бъдат действително раз­ далечено бъдеще. Но аз не мога да си спомня нито работени, даже с най-добри намерения, то къде е га­ една измислица на фантазьор, която да не е станала ранцията, че те няма да бъдат използувани за зла цел? действителност. Въпрос от залата: Опасенията, за които вие гово­ Реплика от залата: А машината на времето? рите, много приличат на опасенията на учените, съз­ В. А. Енгелхардт: Може би е по-добре, че не е въз­ дали атомното и термоядрено оръжие. Но ние знаем: можно да се създаде машината на времето. сега това оръжие служи само като средство за запла­ Осъзнаването на отговорността пред бъдещото об­ ха, защото на всички е съвсем ясно, че прилагането щество довежда понякога до неочаквани резултати. му означава погубване на човечеството. Не считате ли Вие може би сте чували, че Шапиро, който участвува Вие, че същата история може да се повтори и в слу­ в отделянето на гена, неотдавна заяви, че прекратява чая с биологията? Когато всичко, за което говорите, всякаква научна дейност, защото счита, че сега е мно­ стане реалност, може би, както и в случая с ядреното го по-важно да се занимава с обществена дейност, за оръжие, у човечеството ще заработят някакви защит­ да се бори с възможните вредни последствия от науч­ ни механизми, които ще го предпазят от необмислени ните открития. постъпки. Тук се говори много за етиката в научните изслед­ А. А. Найфах: Струва ми се, че с бомбата всичко вания. По този повод много любопитно нещо ми каза стана така, само заради това, че тя служи като оръжие Моно, един от лауреатите на Нобелова награда, уча­ на държавите и е насочена против държавите. Ако ствуващ в дейността на „Британското дружество". Той ядреното оръжие се намираше не в двата лагера, а изобщо е склонен към парадоксални изказвания; той само в единия, то не е известно как би се развило мн каза, че болест за нашия век се явява загубата 6
  • 7. Хромозоми от мушичкатаДрозофила на привичните по-рано за човека морални ценности, науката — просто е невъзможно, защото ако някойморални устои и като следствие от това — духовна престане да се занимава, то друг ще продължава.опустошеност. Той каза, че в продължение на сто го­ Сега три главни опасности заплашват човечествотодини науката нарушава тези устои, които по-рано и всички те са взаимно свързани. Първата най-силнобяха зафиксирани в едни или други религиозни вяр­ очевидна опасност е войната с прилагане на термоядре­вания или морални кодекси, и в същото време тя не но оръжие. Втората опасност — това е самоизтреб¬е дала нищо в замяна. Според мнението на Моно, един­ лението на човечеството по пътя на пренаселяване иствената духовна ценност, която науката е внесла — унищожаване на природните ресурси. И третата про­това е превъзходството на обективността. Нали нау­ блема — създаване с помощта на биологичната инже¬ката — това е преди всичко обективното възприе­ нерия не на човешко, а на мравешко общество, в кое­мане на външния свят с помощта на едни или други то човек ще престане да бъде човек. В последна смет­средства за изследване. ка всички тези опасности са свързани, защото из­ Не това е такава ценност, че на мнозинството от чо­ куствено създадените конформизъм и подчинение могатвешкия род тя нищо не говори. И да се каже, че нау­ да доведат до развиване на термоядрена война и т. н.ката не е създала никакви духовни ценности, освен Според мен, основната проблема" се заключава непървенството на обективността, означава да се каже, толкова в ограничаване на пътищата за развитие наче в този смисъл науката почти нищо не е дала на чо­ науката, колкото във формирането на етика, коятовечеството, но е породила немалко сложни проблеми. трябва да следват учените. Не мога да се съглася с току-що цитираните думи М. В. Волкенщайн — член-кореспондент на АН на на Моно, че досега науката само е разрушавала мо­СССР: Доколкото разбирам, всички тези проблеми, рални ценности, без да дава нищо в замяна. Религия­които сега се обсъждаха, вече неведнъж са възниквали та, която е предписвала някаква съвкупност от етич­пред човечеството. Аз не виждам принципни различия ни норми, била разрушена от науката и това е законо­между новите начини на вмешателство в живота на мерно, защото религията е изградена върху нелепости.човека като биологично същество и старите добри на­ Но аз съм уверен, че същата тази наука способствувачини, които от памтивека медицината използува. Гра­ за създаването на нови морални ценности. Науката ениците на такова вмешателство строго се регламентират създадена не само върху основата на обективното въз­от определени принципи. Например, лошо ли е, ху­ приемане на света, но и на основата на логиката. Абаво ли е това, но нито един лекар няма да прекрати точната логика забранява престъплението и несправед­живота на умиращия, на безнадеждно болния човек, ливостта, защото те са нелогични постъпки.изпитващ най-тежки мъчения. Това е забранено отлекарската етика. Въпреки това, ние знаем как по­ Реплика от залата: Нима престъпниците в своитестъпваха лекарите в хитлеристките концлагери! препоръки никога не се ръководят от логиката? М. В. Волкенщайн: Злото е нещо обективно не­ Тук се говори за учен, който се отказал от научна­ логично; именно обективно, а не от гледна точка ната си работа и счита, че е нужно да се занимава с об­ отделната личност. Именно в този смисъл аз говоря, чеществена дейност. логиката може да помогне да се борим със злото. Спомням си, че в 1936 година в Москва пристигна­ Главната проблема се заключава в това да се съ­ха Фредерик Жолио и Ирен Кюри. Аз присъствувах действува за такова организиране на човешко общест­на техния доклад в Московския университет. Жолио во, в което да бъдат невъзможни ужасите, за коитопрекрасно разбираше, че всяка работа в областта на ние говорихме, тоест, да се съдействува за тържест­изкуствената радиоактивност е напълнена с опасни вото на комунистическите идеи. Това е неизмеримопоследствия. Но той каза тогава: „Ние все едно сме по-важно, отколкото да се разсъждава върху тематадлъжни да се занимаваме с това, то е познание, ние „Какво ще ни донесе в бъдеще присаждането на ге­не можем да се спрем." Точно така е и тук. Според ните". Тях все едно ще ги присаждат винаги!мен, въпросът съвсем не се заключава в това, да сезабавя процесът на развитието на някои области от Преведе от руски Стефка Христова 7
  • 8. бледо бели звезди. Над главата ми то беше моравочервено без никак­ ви звезди. . . Скалите наоколо бяха червеникаворъждиви на цвят и един­ ственият признак на живот, който можех да забележа, бяха тъмнозеле­ ните приземни растения. . . като тези, които растат в непрекъснат полумрак. . ." Това е само един кратък епизод от книгата му „Машината на вре­ мето", но дори и най-богатата чо­ вешка фантазия не е в състояние да нарисува пълната картина на Зе­ мята в последователните етапи от гибелта на нейната Звезда. А какви са тези етапи? Откъде да си набавим „модел" на малко „поизстинало" Слънце? С как­ во да сравним свойствата му, за да ги опишем? Вярно е, че във Вселе­ ната има звезди на различна въз­ раст, но те са много, много далече, пък и „старците" са по-неразговор¬ ливи, мъчно ще измъкнеш сведения от тях и за миналото, и за настоя­ щето, защото процесите, които ста­ ват при тях се съсредоточават глав¬ но в неголяма околност. И тогава идват на помощ парадок­ сите. Какъв е строежът на звездите? Как Тлеещите тъмночервени въглени В последното десетилетие учените,се раждат? Как умират? На кои от в камината ние винаги свързваме с за кой ли вече път, се натъкват на тези въпроси можем да отговорим въображаеми романтично — призрачни факта, че крайно противоположнитепоне задоволително, изчерпателно? видения, част от абсолютния човеш- явления извънредно много си при­ За съвременния човек познанията ки уют. За съжаление призрачните личат. Твърде често започна да се за звездите в общи линии се свеж­ картини които действително ще на­ чува афоризмът, че Природата е ка­дат до следното: звездата е огромно стъпят на Земята след изгасването то змия, която хапе собствената систрупване на вещества, в дълбочини­ на Слънцето, няма да имат нищо об- опашка. Ето, уверете се сами: за дате на което се извършват в несрав­ що с романтиката и мечтите. се опознаят кипящите звезди, строятними мащаби термоядрени реакции. Ето как представя бъдещето на се техни модели от... свръхизстуде¬Тези реакции са причина за висока­ планетата в тези далечни времена не­ ни вещества. Нека видим защо.та температура, радиацията и т. н. изчерпаемата фантазия на Хърбърт Като се има пред вид огромнатаИзобщо гигантски термоядрен ко­ Уелс: „. . . . Белезникав здрач беше маса, дори на някаква обикновенател, в който ежесекундно избухват •надвиснал над цялата Земя, здрач, звезда като Слънцето, а също и не­ милиарди и милиарди свръхмощни разкъсван от време на време, само въобразимо високата температура на водородни бомби. Изглежда гран­ когато бляскава комета пресичаше ядрото му (20 милиона градуса),диозно, красиво и вечно! тъмнеещото небе. Светлият ореол, може да се заключи, че веществото оставян от Слънцето, отдавна беше там е в свръхплътно състояние. Ни­ Вечно? А може би не? Нали всяко изчезнал, защото Слънцето беше пре­ какви земни лаборатории не са вколичество вещество все пак е край­ станало да залязва, то просто из­ състояние да го възпроизведат дорино, колкото и да е голямо. Значи скачаше от изток и пропадаше на в най-грубо приближение. Изобщо„горивото" на звездата е изчерпае¬ запад все по-едро и по-червено. Ня­ помислете, дори да са постижими тех­мо. маше и следа от Луната. Движение­ нически, тези температури и наля­ И тогава? Как ще изглежда „куп­ то на звездите ставаше все по-бавно гания, в какъв „съд" ще държим та­чината" от въглени? В какво ще се и по-бавно, за да се превърне в бав­ кова вещество? Ще го задържаме спревърне това гигантско „загасна­ но пълзене на светли точки. . . По някакви свръхмощни силови полетало огнище"? това забавяне на изгрева и залеза (гравитационни, електромагнитни и Тези въпроси човечеството си по­ разбрах, че приливните сили са свър­ т. н.), може би ще възразят някои.ставя отдавна и, разбира се, не са­ шили своята работа. Земята бе пре- Чудесно! А с какви уреди ще про­мо от обикновено любопитство. Нали станала да се върти, обърната само никнем вътре, за да правим измер­от благоразположението и капризи­ с едната си страна към Слънцето. . вания при тези условия? Както виж­те на една от тези кипящи красави­ Небето вече не беше светлосиньо. дате, дори за оптимистичния мечта­ци, звездите, зависи съдбата на це­ На североизток Се мастилено-черно и тел поредицата от въпроси е без¬лия наш малък земен свят. в мрака блестяха ярко в немигащо крайна.8
  • 9. Тогава? Тогава учените се обър­ В белите джуджета чудовищнитенали към антипода на немислимо сили на привличане, възникващи ввисоките температури — абсолютна­ резултат от струпване на огромнота нула. Да, да! „Космическият студ" количество вещество с невъобразимасе оказал съвършено равнозначен по плътност, се балансират в известнинякои свои качества на „адската го­ граници от налягането, което елек­рещина" в недрата на звездите. троните оказват в такива необикно­ Както е известно, минус 273,16° вени условия. Като се движат с ог­но Целзиевата градусна скала е най- ромни скорости, тези електрони саниската, изобщо възможна темпе­ в състояние да се противопоставятратура. Всички елементи, изстуде¬ на гигантските гравитационни взаи­ни близо до тази температура, на­ модействия, така че двете противо­речена „абсолютна нула", показват положни сили поддържат формата и„абсолютни" по своята необичайност обема на бялото джудже. И се по­свойства. Тези свойства съвсем не лучава така, че колкото повече еотстъпват по количеството на па­ привличането, което свива звездата,радоксите на безбройните странно­ толкова по-бързи са тези електронисти при необикновените условия на и скоростите им все повече се до­звездното ядро. ближават до скоростта на светли­ ната във вакуум — 300 000 кило­ Нещо повече! В такова свръхохла¬ метра в секунда (средното разстоя­дено състояние веществото показва ние Земя — Луна, изминато за 1 секун­свойства, удивително наподобяващи да). Резултатът е, че външните слое­тези на свръхуплътнено палещо ве на бялото джудже все още напом­звездно сърце. нят „младостта му", защото са съста­ И така, с обединените усилия на вени от газове. Тези слоеве заематкриогенната техника (т. е. техника­ малка част от целия обем и не сата на ниските температури) модер­ така пламенни, а ядрото е в твър­ните клонове на физиката, като до състояние. Там бихме намериликвантовата механика в комбинация с екзотични кристали на въглеродаотносителната квантова теория на по­ или друг елемент, кристали, не­лето и други, плюс всички последни, виждани на Земята, такива, как­още „топли" новини от астрономията вито биха могли да се оформят поди астрофизиката, бил конструиран ма- действие на чудовищна гравитацион­тематическо-физическият модел на на преса.звездното ядро. Наричам го „мате-матическо-физически", защото на­ Например, бяло джудже с масаред с реалните физически модели от 9/10 от масата на Слънцето ще имасвръхохладени елементи се прилагат радиус около 6000 километра, т.е.абсолютно новите абстракции на съ­ колкото Земята. Ако ядрото е ки­временното физическо и математичес­ слородно, то в такъв случай темпе­ко мислене. ратурата на повърхността ще бъде около 1000° по абсолютната скала. Успехът бил голям, не само защо­то моделът на звездното ядро бил Следователно, макар че „сърцето"конструиран сполучливо, но и за­ на Слънцето в това състояние всещото това било ядро в развитие — още ще е много горещо, от поря­можело „да старее", да мени своята дъка на милиони градуси, промене­маса, т. е. да се „моделират" различ­ ната плътност, частичното охлажда­ни звезди и т. н. не ще доведат до нова структура, нов Какви тайни разкри на учените диапазон на излъчване. Оттук след­този модел? ва, че то няма да е в състояние да поддържа при тези условия живота Например, че звезди е маса, равна на Земята в познатия нам вид.или малко по-голяма (до 1,2 пъ­ти) от масата на нашето Слънце „уми­ Но белите джуджета не са най-рат" като „бели джуджета". А това необичайната съдба за една зве­значи, че обемът им достига зем­ зда от порядъка на Слънцето. Акония, но плътността им е десет ми­ масата й е равна на една десета долиона пъти по-голяма от тази на сто­ два пъти от слънчевата маса, „ги­маната. Следователно, един напръст­ белта" й ще се нарича „неутроннаник от такова страшно уплътнено звезда". Сравнителни размери на Земята,вещество ще тежи колкото един влак. на една неутронна звезда и на бяло Това са едни от най-странните джудже Значи бяло джудже е една въз­ обекти във Вселената. Звездни „тру­можна участ за нашата звезда. То­ пове", в които гравитационното при­ Точката, с която е отбелязана неу­гава нека видим по-подробно с как­ вличане достига колосални разме­ тронната звезда, е увеличена дваво се характеризира това състояние. ри и плътността на веществото може пъти, за да се види 9
  • 10. Отбелязаният със стрелката пулсар в южното съзвездие Корабни плат­на през февруари 1969 година изведнъж рязко промени периода на пул­сирането сида се сравнява само с гъстотата на желязото се постави при подходящвеществото в атомното ядро. налягане, структурата му се опро- Предполагаемата плътност е не стява. Ако плътността му стане око-по-малко от десет милиона милиар­ ло сто хиляди грама в кубичен сан-да грама вещество в един единствен тиметър, т.е. повече от десет хиля-кубически сантиметър. За сравне­ ди пъти по-голяма от обикновенатание трябва да се каже, че това оз­ тогава всички електрони се „впус-начава всичките жители на земното кат в бяг" около възлите на кри¬кълбо да се съберат в една обикно­ сталната решетка. Или общо по-вена по размери дъждовна капка. гледнато в равномерното отрицател- Неутронните звезди бяха „откри­ но наелектризирано електронно мо-ти" ТЕОРЕТИЧНО преди около ре плуват положително наелектри-40 години и предсказаният им зирани железни ядра.диаметър бе около 10 километра. Но при такава плътност и точкаЛабораторните модели и новите ас­ та на топене на веществото нараст­трономически изследвания не про­ ва неимоверно. Например за плът­тиворечат на тези „предварителни ност десет милиона пъти по-голяма тази на хелия и „костилката". Следизисквания". Представете си наше­ от обикновената (а такава плътност това на помощ се извикват всичкито Слънце „смачкано" до кълбо с има даже при белите джуджета) най-модерни главозамайващи наукидиаметър дванадесетина километра! точката на втечняване е над 100 ми­ и. . . започва изследването.Астрономите - теоретици утвърждават, лиона градуса. Значи е не само Така се достига до предполагае­че това не само е възможно, но и възможно, но и напълно необхо­ мата представа за строежа на не­че неутронните звезди са едва ли димо белите джуджета и неутрон­ утронната звезда, който в напре­не обикновено явление в нашата ните звезди в основата си да са чен разрез изглежда приблизител­Галактика, защото предполагаемият твърди, а не течни и газообраз­ но така.им брой е значителен. Според Йере¬ ни. Малко повече въображение и Най-външният слой е газ, следвамия Т. Остривър, около сто милио­ ще дадем право на децата, които твърдо вещество с плътност единна от всичко 100-те милиарда звезди виждат в звездите разноцветна фее­ милиард милиард пъти по-плътно отот нашия звезден остров са „изго­ рия от твърди малки цветни стък­ стоманата и още толкова пъти по-рели", за да се превърнат в неутрон­ лени топчета. мъчно свиваемо, нещо като желе,ни. И така, Слънцето може да има Но такава „елементарна" структу­ което по-лесно тече, отколкото сеи такава съдба — „неутронна звез­ ра, такова изключително прилежно свива, следва някаква „екзотична"да". и подредено състояние веществото по свойства течност, наречена от Щом са толкова необикновени бе­ има и при антипода, т.е. при нор­ специалистите „свръхтечност" полите джуджета и неутронните звез­ мални (или все едно ниски наля­ аналогия с лабораторния модел, къ­ди, как тогава са били „изследвани" гания) и при абсолютния студ дето тази част се заема от хелий 3; в земни лаборатории? Нали най- —273° С под нулата. Чудноватите „костилката" по всяка вероятност еголямата възможна плътност постиг­ свойства на една разновидност на най-невъобразимо сборище от вси­ната е едва тази на лунното ядро? хелия, например, при температури чки познати и непознати на физи­ Оказва се обаче, че материята при около абсолютната нула се дължат ците частици, някои получавани заултраплътните състояния е по-под­ пак на тази подреденост и абсолют­ милионни от секундата само в най-редена, „по-опростена", отколкото на повторяемост в строежа. Този мощните ускорители.при обикновени условия и много хелий в такива условия тече във Изоставяйки неутронните звезди,от нейните свойства следват съвсем всички направления — нагоре, на­ нека припомним, че, според спе­точно чисто теоретичните предписа­ долу, изобщо е принудил дори скеп­ циалистите, те са и обектите, наре­ния. Обикновеното парче желязо тичните учени да накарат това му чени с динамичното име „пулсари".при обикновени за нас условия е състояние с гръмкото име — „свръх¬ Техните необикновени свойства седоста по-сложно по структура. Как­ текучество". приписват на бързо въртящи сето е известно, повечето вещества в И ето един модел, който въпреки неутронни звезди — 30 оборота втвърдо състояние имат така наре­ „непретенциозното" си устройство секунда.чената кристална решетка. Или претендира да е „макет" на гореща­ „Смъртта" на гигантите е пълнаструктурата им се състои в повече та и странна неутронна звезда. Ку­ със загадки, тя допуска и трети ва­или по-малко симетрично наредени ха сферична черупка от пр охладена риант. Ако масата на звездата енеподвижни частици — неутрални стомана, запълнена със спомената­ значително по-голяма от тази наили наелектризирани атоми или мо­ та разновидност на хелия (хелий Слънцето, свиването и уплътняване­лекули и условно казано, обикаля­ 3) при температура около абсолют­ то може да продължи и по-нататъкщи в пространството между тях ната нула. В средата се намира ня­ и да достигне цифри, несравними селектрони. Броят на тези електрони каква твърда „костилка" от вещест­ нищо земно, имащи аналози само вобаче е малък спрямо обшия и е во. За да се намират процесите в звездните простори.много непостоянен, зависимостите неутронната звезда, температуратаса сложни и променливи. Когато И така, ако плътността, измерена па стоманата » малко по-висока о. в грамове за кубичен сантиметър,10
  • 11. Вляво — разпределение на електрони (под формата на облак) и ядра (черните точки) на вещество при нормални условия; вдясно — при свръхуплътнено вещество тази на Слънцето. Естествено, нито една „черна дупка" не е била на­ блюдавана или регистрирана, а и какво друго може да се очаква, щом никакво лъчение не прониква извън пределите й. Затова често се нарича състояние на „гравитацио­ нен колапс". Ето, че знаем какво представля­ ват „нормалните", „действуващите" звезди, весели, топлички, по мла­ дежки буйни и разточителни в из­ блиците си на енергия. Като ос­надмине цифра, в която след едини­ никаква представа, освен математи­ таряват, и те менят характерите сицата има шестнадесет нули, звезда­ ческите формулировки на теорията, като нас, хората, стават по-педан-та или по-точно веществото, което е толкова далеч от всичко, което тични, по-затворени и пестеливи, е било в нея, няма вече да е види­ познаваме, че изглежда просто като всичко става подредено и без из­мо в никакви уреди. Ще се „превър­ една абсурдна абстракция. Според ненади.не" в една от така наречените „чер­ общата теория на относителността,ни дупки", предсказани от общата А знаем ли как се раждат гиганти­ при тези състояния поради чудо­ те?теория на относителността на Айн­ вищното гравитационно притегля­щайн в 1916 г. Диаметърът на звез­ не, дори светлинните лъчи остават Хипотези и предположния има,дата, преди да се превърне в „чер­ затворени. И това състояние е уча­ да. Но от теориите и моделите смена дупка" ще е от порядъка само на стта на всички гиганти — звезди, кои­ още съвсем далече. Нищо чудно, на­няколко километра. то лекомислено са допуснали тяхна­ чалото винаги е било най-трудно. Това състояние, за което нямаме та маса многократно да надвишава БОРЯНА ИЛИЕВА Научнофантастичен разказ от КЛИФОРД САЙМЪК Присъни му се родният дом и когато се събуди, дъл­ неуютна колиба, в която се намираше. „Ако беше са­го не отваряше очи, като се мъчеше да запази видение­ мо мръсотията и липсата на уютност! — помисли тойто. Нещо остана, но това „нещо" беше смътно, разми­ — А още и мъчителната самота, това чувство, че сито, неясно, лишено от цветове. Родният дом. . . Той си в чужбина." Докато очите му са затворени, суроватаго представяше, знаеше какъв е, можеше да възкреси действителност като че ли не съществува, но той е ве­в паметта си далечното, недосегаемото, но в съня вси­ че на границата, действителността е протегнала свои­чко беше по-ясно! те пипала към пълната с топлина и задушевност кар- И все пак не отваряше очи, тъй като много добре тина, която се старае да задържи. Повече не може.знаеше какво ще срещне погледът му — мръсната. Мрежата на съня става твърде тънка и рядка, за да 11
  • 12. противостои на реалността. Щеш не щеш — отваряй Той излезе, като бъркаше в джоба си за цигари. На­очи! пипа смачкания пакет и в него—единствената смач­ Така и беше: отвратително, неуютно, мръсно, без­ кана цигара. Залепи я на устата си, изхвърли па­радостно и навсякъде се спотаила тази враждебност, кетчето и остана на вратата, размишлявайки каквоот която можеш да се побъркаш. Сега да се съвземе да предприеме по-нататък.и да стане; започва още един мъчителен ден. Но това усилие на мисълта беше само външно, пред- Мазилката по тавана се е напукала, посипала се варително знаене какво ще прави, нямаше избор.е, има големи безобразни петна. Боята по стените се Едно и също се повтаряше всеки ден и вече колко сед­лющи, тъмните петна напомнят за дъждовете и на­ мици. Това ще бъде и днес, и утре, и други ден, до­всякъде се носи този дъх на отдавна непроветрено по­ като не отиде и последният грош.мещение. . . . А после — да, а после накъде? Гледайки към тавана, той се мъчеше да си предста­ви небето — някога можеше да го види през всеки Да постъпи на работа и да се опита нещо да отделя?таван. Защото небето беше неговата стихия, небето и Да пести пари, докато стигнат за билет до Марс? Как­пустинният волен Космос. Сега ги няма, те не му при­ вато и да е работа на кораба му е забранена, нонадлежат повече. нали те са длъжни да вземат пътници? Ех, тия пусти сметки. . . За да спести достатъчно, му са необходими Пропуските, несполуките в работата, всичко, което двадесет години!беше необходимо, се струпа, за да ликвидира кариера­та му, да унищожи завинаги надеждите му и да го Запуши и бавно се помъкна по улицата. Даже презобрече на изгнание на чуждата планета. . . цигарения дим чувствуваше миризмата на ненавист- ната зеленина. Седна на кревата, придърпа с пета хвърлените напода панталони, обу ги, пъхна крака в обувките и Измина десет квартала и се озова до космодрума.стана. На полето се издигаше кораб. Постоя, погледа и после се отправи към евтиното ресторантче да закуси. Тясна, мръсна стаичка. И евтина. Ще дойде ден,когато и такава няма да му бъде по възможностите. „Кораб — мислеше той. — Обнадеждаващ приз­Парите са към края и когато се свършат, ще се нало­ нак. Има дни, в които няма да видиш нито един, ажи да търси работа, каквато и да е работа. Може би понякога — три-четири. Днес има кораб, може да ее трябвало по-рано да се погрижи за това, а не да се именно той. влачи докрай. Но не можеше да се насили. Да се хва­ Както и да е — си каза той, — ще намеря кораб, не на работа, да отседне тук, значеше да признае по­ който ще ме заведе у дома. Кораб, на който ще бъде ражението си, да сложи край на мечтата за връщане крайно необходим механик и капитанът ще затвори в къщи. очи пред авариите в предишните ми рейсове." „Глупак — каза си той, — и какво те замъкна в Знаеш;, че се самозалъгва. Всеки ден си говореше Космоса?" Ех, да се върне само у дома, на Марс, вече едно и също. Вероятно, за да оправдае ежедневните е въже не можеш го изтегли навън! Ще се прибере си посещения на космодрума. Самозалъгва не, което във фермата, ще се заеме със стопанството като сто­ помага да запази надеждата, за да не падне духом. панин, ще се ожени за Елена. Нека други глупци с Самозалъгване, което позволява даже някак да се риск за живота летят по Слънчевата система. изтърпи мрачната, задушна колиба и зелената земя. Романтика. . . Тя се върти в главите на момченцата, Влезе в ресторанта и седна на масата. юношите с възторжени очи. Романтиката на далечни­ Сервитьорката се приближи, за да вземе поръчката те пътешествия из дебрите на Космоса сред лъчистите — Пак мекици? — попита тя. зеници на звездите, романтиката на пеещите двигатели, студената стомана, разсичаща тъмнината и безлюд­ Той кимна. Мекици — евтина и калорична храна, ната пустош, романтиката, въплътена в човешката точно каквото му е необходима. По-дълго време да му плът и кураж. стигнат парите. Но романтика нямаше. Имаше тежък труд, постоян­ — Днес ще намерите своя кораб — каза серви­ но напрежение и гнетяща тревога, разяждащ душата тьорката. — Имам такова предчувствие. страх, който улавяше прекъсванията в работата на — Възможно е — отговори той, като не вярваше силовия механизъм. . . звънкия удар о металната бро­ особено. ня. . . някоя от хилядите беди, дебнещи човека в Кос­ моса. Той взе от нощната масичка портфейла, пъхна — Знам какво ви е на душата — продължаваше тя. — го в джоба си, излезе в коридора и заслиза надолу по Знам колко е тежко. Самата аз тъгувах за родината клатещата се стълба. си, когато за първи път напуснах родния дом. Мислех, че ще умра. Наклонена стара тераса и зеленина — неудържима, буйна зеленина по земята. Неприятен, отвратителен Той мълчеше, чувствувайки, че, ако отговори, ще цвят, който зашеметява и предизвиква вътрешен от­ урони достойнството си, въпреки че за какви дяволи пор. Всичко е зелено: трева, храсти, всяко дърво. Ако му е сега това достойнство! ги гледаш дълго, почва да ти се струва, че зеленина­ Разбира се, не ставаше дума за обикновена тъга по та пулсира, трепти от потаен живот и от нея няма родината. Това беше планетна носталгия, мъка по друго спасение, освен да се скриеш някъде. Зеленина, другата култура, болка от раздялата с всичко, с кое­ силно слънце, изтощителен зной — всичко това пра­ то беше свикнал и към което бе привързан. ви Земята непоносима, Наистина от светлината можеш Докато чакаше мекиците, изведнъж се сети за съня си: се скриеш, с топлината също можеш да се справиш, изчезващите в далечината червени склонове, мил­ но зеленината е навсякъде. ващият кожата сух прохладен въздух, блясъкът на 12
  • 13. звездите ь здрача, вълшебното злато на далечнитепясъчни бури. И ниската къщичка, която се притискакъм земята, а на терасата, обърната към залеза, не-подвижно седи в креслото посребрял старец. . . Сервитьорката донесе мекиците. „Ще дойде ден — мислено си каза той, — когатоне ще мога повече да понасям това самоизтезание, товасамосъжаление. Отдавна беше време да се избавя отнего. И колкото повече се помирявам с него, толко­ва повече то определя моите мисли и постъпки. Дояде мекиците и плати. — Всичко хубаво — каза сервитьорката, усмих­вайки се. — Благодаря — отговори той. Помъкна се по пътя, по скърцащия чакъл, и слънце­то припече гърба му, но от зеленината беше избавен.Космодрумът беше безжизнен — изгорен, оголен. Стигна до космодрума и се приближи към канце­ларията. — Пак вие — каза чиновникът. — Има ли рейс за Марс? — Не. А, почакайте, тук един току-що се приготвя­ше. . . Чиновникът стана. Излезе навън и почна да виканякого. След няколко минути се върна в канцеларията. Подире му вървеше мъж с изглед на борец. На глава­та на бореца имаше фуражка с изтрити, неясни бук­ ви „Капитан". — Ето този човек — каза чиновникът — Сън Ку­ пър. Механик първа класа, но е имал наказания. . . — По дяволите наказанията! — изрева капита­нът. Той се обърна към Купър: — Морисоните позна­вате ли? — От пелени — отговори Купър. Това беше лъжа, но вярваше, че ще се справи сдвигателите. — Общо взето им няма нищо — продължи капита­нът, — само понякога вдигат малко шум, капризни - чат. Ще се наложи да ги поглезите. Не бива да откъс­ за капитанът. — Ще издържи повече, отколкото си вате очи от тях. Ако се зазяпате — всичко е свършено. мислите. Просто е чудно на какво е способно това , — Ще се справя — каза Купър. корито, напук на всички дяволи. — Моят механик ме подведе и избяга — капитанът „Само още един рейс — помисли Купър, — да ме плю на пода, демонстрирайки презрението си към из­ заведе на Марс. А там нека се разпада." бягалия механик. — Излезе слабичък в коленете. — Корабът е великолепен — каза той съвсем ис­ — Моите колене са здрави — твърдо каза Купър. крено. Знаеше какво го чака. Но нямаше избор. Пътят за Приближи се към могъщия стабилизатор и сложи Марс беше през „морисоните". ръка върху него. Тежък метал, боята отдавна е олю­ — Ами тогава да вървим — рече капитанът. щена, грапавини от корозия и студът дълбоко е про­ — За минута — каза чиновникът. — Това не става никнал в него, като че ли корабът още не е изпуснал така. Вие сте длъжни да му дадете време да си събере погълнатия от него космически мраз. нещата. „Най-после — помисли си той. — След толкова — Нямам нищо за събиране — намеси се Купър, седмици очакване ето го най-после стоманеното про­ като си спомни жалките вехтории, които остави в изведение на инженерното изкуство, което ще ме гостилницата — нищо ценно. заведе в къщи." — Трябва да сте наясно — продължи чиновникът, Върна се при капитана: обръщайки се към капитана. — Не може да се гаран­ — Какво, да започнем ли? — каза той. — Искам тира за човек, който е имал наказания. да видя двигателите. — Плюя на всичко — отряза капитанът. — Доста­ — Те са в ред — отговори капитанът. тъчно е да познава двигателя и движението, нищо по­ — Възможно е. Все пак ще ги проверя. вече; не ме интересува. Очакваше двигателите да бъдат в лошо състояние, Като нов корабът не е бил нищо особено, а и с годи- но не до такава степен. Корабът изглеждаше жалък, ните не бе станал по-добър. Да, въобще да се лети с а „морисоните" бяха още по-зле. такъв ще е мъка, без да говорим за това, че „морисо¬ — Трябва да се действува — каза той. — С та­ ните трябва да се глезят". кива двигатели не може да се пътува. — Не се страхувайте, няма да се разпадне — ка­ Капитанът кипна и почна да ругае: 13
  • 14. — Внимавайте, излитаме на разсъмване! Задачата е вничат, да не реагират така остро на неудобствата,срочна! да не се поддават на паника. — На разсъмване ще излетим — отряза Купър. Но с екипажа не е така. Той трябва да бъде нащрек,Вие само не се бъркайте! готов на всичко. Длъжен е да понася всичко. Той постави хората по местата им и сам работи че­ Възможно е да дойде време, когато корабите щетиринадесет часа непрекъснато без почивка — нито бъдат достатъчно големи, двигателите и горивото —яде, нито спа. След това стисна юмрук и доложи на достатъчно съвършени, когато страхът на човека предкапитана, че всичко е готово. пустия Космос ще намалее. Тогава ще стане по-лесно. Благополучно преминаха атмосферата. Купър раз­ Но това навярно е още далеч. Вече изминаха двестатвори юмрук и облекчено въздъхна. Сега трябва да години, откакто прадедите на Купър заедно с първи­следи да няма прекъсване. те бяха отлетели да завладяват Марс. Капитанът го извика при себе си и постави на ма­ „Не чувствувам, че се връщам у дома — си казасата бутилка. той, — няма да го понеса, няма да издържа." Даже — Вие се справихте много по-добре, отколкото тук, където почна да се натрупва всякаква миризма,очаквах, Купър. чувствуваше уханието на сухия, прохладен въздух Купър поклати глава. на родната планета. През металната обшивка на ле­ — Още не сме долетели, капитане. Предстои ни тящия кораб, през неизброимите тъмни мили той виж­дълъг път. даше нежните тонове на залеза над червените скло­ — Купър — каза капитанът, — знаете ли какво нове. В това е неговата сила пред другите. Ако неносим? беше мисълта, че се връща у дома, нямаше да устои. Купър поклати глава. Бавно се нижеха дните, двигателите работеха и — Лекарства — каза капитанът. — Там има епи­ надеждата в неговата душа растеше. Накрая надежда­демия. — Само нашият кораб беше що-годе готов за та се смени с тържество.рейс. И ето, изпратиха нас. Дойде денят, когато корабът като вихър се плъзна надолу през хладната разредена атмосфера, кацна и — Трябваше преди това да се направи генерален спря. ремонт на двигателите. Той протегна ръка, завъртя ключа — двигатели­ — Времето не позволяваше, всяка минута беше те изреваха и млъкнаха. Тишина обгърна изтощенатаскъпа. стомана, онемяла от непрекъснатия шум. Купър отпи от чашата, отмалял от умора. Стоеше, оглушен от тишината, изпитвайки, ужас — Епидемия, казвате? А каква по-точно? пред страшното безмълвие. — Пясъчна треска — отговори капитанът. — На­ Мина покрай двигателите, плъзна ръка по метала, вярно я познавате? гледайки го като животно, учуден и едва ли не недо­ Смъртен ужас полази по гърба на Купър. волен от това, че в неговата душа се роди нещо подоб­ — Знам — той допи уискито и стана. — Аз тръг­ но на странна нежност към машината.вам. Трябва да погледна двигателите. А впрочем, защо пък не! Двигателите го доведоха — Ние разчитаме на вас, Купър. Трябва да се у дома. Той ги глезеше, проклинаше ги, следеше ги,доберем. спеше до тях — и те го доведоха у дома. Върна се в машинното отделение и се строполи в А ако бъдем откровени, той много не вярваше в креслото, слушайки пеенето на двигателите, което това.пронизваше целия кораб. Те трябваше да работят без Изведнъж видя, че е останал сам. Щом завъртя прекъсвания. Сега това е по-нужно, откогато и да е ключа, и командата се беше втурнала към стълбата.било. Работата не беше само да се доберат до в къщи: Време е и той да излезе и все пак, макар и за миг, родната планета чакаше лекарства. остана в тихото отделение. Накрая още веднъж ог­ „Обещавам — каза той на себе си. — Обещавам, че леда всичко. Нещо да не е пропуснал?ще долетим." Обърна се и бавно тръгна по стълбата към люка. Не щадеше нито екипажа, нито себе си. Ден след Горе срещна капитана. Зад ракетите се извисява­ден под вадещия душата нетърпим вой на дюзите и ха червените склонове. грохота на тези дяволски „морисони". — Всички вече излязоха, остана само началникът Какъв ти сън — едва успяваше да полегне за някол­ на интендантската служба — каза капитанът. — Ча­ ко минути. Какъв ти обед — хапваше само нещо на крак. ках ви. Отлично се справихте с двигателите, Купър. Работа, работа, но още по-лошо — надзор, очакване, ця­ Щастлив съм, че тръгнахте с нас на път. лото тяло е напрегнато: сега ще почнат да засичат. . . — Последният рейс — отговори Купър, галейки с или сега ще звънне металът, предвещавайки опасност. поглед червените склонове. „И защо — се въртеше в главата му смътната ми­ — Странно — каза капитанът. — Вие очевидно сте съл — човек излиза в Космоса? И защо човек се за- от Марс. хваща за такава работа?" Разбира се, тук, в машин­ — Да. И трябваше въобще да си стоя у дома. ното, край доизносените двигатели човек се чувству­ Капитанът внимателно го погледна и повтори: ва по-зле, отколкото в другите отделения. Но и там не — Странно. е добре. Атмосферата на кораба е наситена с нерви, — Нищо странно — възрази Купър. — Аз. . . но най-лошо от всичко е черният, гнетящ страх пред — И аз смятам да остана — прекъсна го капитанът. Космоса, пред това, което Космосът може да направи — На Земята кораба ще откара друг командир. с кораба и хората на борда. — В такъв случай — подхвана Купър — да из­ На новите по-големи кораби обстановката до из­ лезем. вестна степен е по-добра. Отдавна е прието пътниците — Решено. Но най-напред — ваксинирането. да се тъпчат с успокоителни лекарства. За да не нер- Спуснаха се по стълбата и тръгнаха през полето към И
  • 15. зданието на космодрума. Насреща им с вой се стрел­наха машини, бързащи към кораба за товара. ИЛЮСТРАЦИИ АЛЕКСАНДЪР ДЕНКОВ А Купър изпяло се отдаде на възприятията, коитоизпитваше в сънищата си в мизерната стаичка на Зе­мята: ободряващото ухание на прохладния лек въз­дух, отскачащата поради малкото притегляне крачка,стремително извисяващите се неосквернени червенисклонове под лъчите на неяркото слънце. Лекарят ги очакваше в тесния си кабинет. — Виноват — каза той, — но вие знаете прави-лата. — Ох, тези правила — отговори капитанът. —Ясно, щом трябва. Седнаха в креслата и запретнаха ръкави. — Дръжте се — предупреди ги лекарят. — Бод¬ването дава разтрисане. Така и стана. „Така беше и по-рано — помисли Купър, — всекипът. Време ми е да свикна". Отпусна се тежко в креслото, очаквайки премина­ването на слабостта и шока. Лекарят седеше на ма­сата си и също очакваше момента, в който ще дойдатна себе си. — Тежък рейс? — попита той накрая. — Леки няма — сърдито отговори капитанът. Купър поклати глава. — Този беше най-тежкият от всички. Двигатели­те. . . — Простете ми, Купър — намеси се капитанът, —но ние наистина возехме лекарства. Тук наистина имаепидемия. И моят кораб се оказа единственият. Ис­ках да го дам на генерален ремонт, но нямаше време Купър кимна. — Спомням си — каза той. С мъка се повдигна и погледна през прозореца сту­дения и чужд марсиански изглед. — Ако не беше внушението — решително казатой, — нямаше да се справя. Той се обърна към лекаря: — Ще можем ли някога да минем и без това? Лекарят кимна. — Разбира се. Когато корабите станат по-съвър­шени и човекът привикне към космическите пътешест­вия. — Тази носталгия. . . — Няма друг изход — каза лекарят. — Ние ня­маше да имаме нито един космонавт, ако всеки пътне летяха за дома. — Това е вярно — съгласи се капитанът. — Ни­ кой, и аз в това число, не може да издържи изпита­ния заради пари. Купър погледна през прозореца към пясъчния ланд­ шафт и го полазиха тръпки. По-унило място. . . „Що за идиотизъм — да се мотая из Космоса — си каза той, — когато в къщи имам жена като Дорис идве депа." Изведнъж силно пожела да ги види. Познати симптоми. Отново носталгия, но сега за Земята. Лекарят взе от шкафчето бутилка и с щедра ръка — В края на краищата — каза капитанът с не­ напълни три чашки. естествено весел тон — трябва правилно да се гле- — А сега вземете това — каза той — и да забра­ да на нещата. Става дума за особеност на професията. вим всичко! — Трудно ще забравим — усмихна се Купър Преведе от руски Лиляна Бойкикева 15
  • 16. Навън децата се пързаляха, играеха си с кучетата, пиеха на тръба отзад, която впослед­яхнали замръзнала риба. Тех­ еленово мляко и говореха за. . . ствие научиха, че се казва аус­ните гласове ехтяха в кристал­ тоталната моторизация. пух. Дошлите спряха пред къ­но чистия въздух и се смесва­ Това беше преди години. Же­ щите. Кучетата под тях се смъл­ха с този типично северен шум ните пак стояха пред прага, чаха, но не излязоха навън.на пеещи ледове, стъпки на мъжете пак бяха тръгнали на Децата дълго надничаха в дуп­елени и бели мечки, на безжиз­ някъде — и това на някъде от ката — ауспух; едно доринено увисналия във въздуха да­ ден на ден ставаше все по-подо­ се изхитри да бръкне вътре.лечен кучешки лай. Снегът на зрително, а децата както вина­ Кучетата продължаваха да мъл­старата полярна шапка блес­ ги се пързаляха на хълма. То­ чат, защото те се ръководехатеше в ослепително бели, розо­ гава на хоризонта се зададе то­ не от инстинкти, а от ръчки, пе­ви, лилави и оранжеви отбля­ ва, чието име жените не зна­ дали и контролни прибори.съци. еха, но беше достатъчно необик­ Майките — ескимоски седяха новено, за да предизвика смут. Първите снежни мотоциклетипред домовете. Те гледаха иг­ Отначало доловиха неговия се появиха през 1936 година.рата на децата, ядосваха се за шум — необичаен за северни­ На мястото на предните колелаопропастената риба — децата я те ширини, несъвместим с ле­ поставиха късички ски, а зад­бяха откачили от покрива, а дената тишина! После разпоз­ ните смениха с верига. Получипосле я помъкнаха по баира на­ наха хора, възседнали малки се странен хибрид — нещо средногоре — ядосваха се още, че, странни шейнички, без кучеш­ между мотоциклет, полярна шей­като се върнат мъжете и те ре­ ки впрягове, а кучетата сякаш на и всъдеход — предназначен ишат да им се оплачат, от това бяха между краката на хората— включен в инвентара на поляр­нищо нямаше да излезе Щяха свити на кълбо, ръмжащи в ните експедиции. Ведно с ог­просто да се разсмеят. Затова теснотията — и техните про¬ ромната доза ентусиазъм надецата ставаха все по-нахални— драни гласове излизаха от ед­ първите конструктори-любите-16
  • 17. ли той носеше и всички недо­ докато снежните мотоциклети но, без да могат ясно да се чу­ статъци на недомислие. Но въ­ бяха все още лукс и се срещаха ват помежду си, а кучетата преки това той много скоро единствено по скъпите зимни лаеха от впряговете. После са­ стана обект на всеобщ интерес. курорти, изневиделица се по­ молетът се сниши и прикачените Организаторите на белите олим­ явиха нови конкуренти — взе­ отдолу ски допряха многого­ пиади се заеха да обсъждат пра­ ли като прототип водните ску­ дишния лед. Новопристигнали­ вилата на нови зимни алпий­ тери, всъдеходите и северните те присвиваха очи, защото та­ ски дисциплини — бързо спус­ шейни. Снегоходи, снежни ску­ кова ярко слънце за тях беше кане по пресечени терени, сла­ тери и гъсенични мотошейни — непривично. Разтоварването лом между наредени хиляди всеки вид имаше свои специ­ продължаваше с часове — ку­ вратички, многоетапни състеза­ фични особености, подходящи за пища неща и най-нови апара­ ния, подобни на автомобил­ едни или други терени, задово­ тури, предназначени за научна ните ралита — всичко трябваше ляващи различни изисквания. работа, палатки, спални чува­ тепърва да се уточнява. Други Снежните скутери на спасител­ ли и един особен снегомобил, решиха, че няма по-приятно хо­ ните служби дежурят край ски¬ какъвто старите полярници до­би от разходката със снежен пистите. Борбата за рекорди в сега не бяха виждали. Това е мотоциклет и я предпочитаха бързото пързаляне става все по- аерошейна — говореха ново­ пред околосветско пътешествие ожесточена, скоростите — по- пристигналите, а надписът „Ту"с яхта. Жителите на скандинав­ фантастични, а рискът — не­ личеше ясно както върху тя­ските страни разсъдиха, че това вероятен. Снегоходи кръстосват лото на самолета, така и вър­е най-подходящото за тях пре­ непроходимите планински вери­ ху червената боя на аерошей¬возно средство. Освен по дебел ги. Гъсеничните мотошейни на ната. Самолетът още не бешесняг то спокойно се придвижва полярните станции се състеза­ набрал височина и всички се по заледени местности, торфи­ ват с кучешките впрягове на втурнаха към аерошейната. Шу­ща и непроходими с лодка и ав­ ескимосите. . . мът на нейния мотор се сля стомобил мочурища. Самолетът кръжеше над по­ този на излитащия самолет. Първоначалният ентусиазъм лярната станция. Долу хората 500. . . 1000. . . 1500 оборотана конструкторите — любители изравняваха площадката за ка­ в минута. Двеста и шестдесеттрябваше да отстъпи пред за­ цане, подвикваха си възбуде- конски сили тъпчат на еднодълбочените разработки в на­учноизследователските инсти­тути. Желязната верига, коя­ На поход в планината с гъсенични мотошейнито много често мръзнеше, по­криваше се с лед и откачваше дасе превърта, беше заменена с гу­мена, а за по-голяма издръжли­вост я армираха с желязо. Ноглавната трудност си остава­ше двигателят. Доколкото по не­го имаше масла да смазват трие­щите части, те постоянно севтърдяваха, дори не всеки видгориво издържаше на нискататемпература. Най-удачни садвутактовите двигатели типВанкел — решиха специалисти­те, а после прибавиха — с въз­душно охлаждане, защото се из­бягва употребата на антифриз. Работата напредна дотолко­ва, че дойде ред на серийнотопроизводство, на поточните ли­нии, на масовата употреба. И
  • 18. Със снежния скутер пътят до хижата не е далеч Аварията никога не е изключенамясто в предстартова треска. лаци снежен прах, искрящ в раз­Външно съвсем спокойно лежи лични цветови съчетания. „Сто ипластмасовият корем на аеро¬ петдесет километра в час" — съ-шейната върху сухия лед и съв­ общава водачът и гледа пока­сем леко потрепва. Вратите се занията на спидометъра. „Мал­затварят една след друга. Еки­ ко" — обажда се друг. „Минава­пажът слага тъмни очила. Те ме през поток. Ледът е слаб ивече не присвиват очи и под се троши" — констатира трети.широките защитни стъкла са ос­ Аерошейна — амфибия, говоряттанали единствено усмивките. старите полярници и не бързат 2000. . . 2500 оборота в мину­ да се качат на снегоходите ита. Шейните летят към полег­ кучешките впрягове. . .налото на хоризонта слънце. Об­ Отминава времето, когато бензиностанции се строяха един­ ствено покрай шосетата. Сне­ гомобилите обърнаха гръб на очертаните с непрекъснати и пунктирани линии автостради— Снежни мотоциклети на старт
  • 19. Делничен ден в полярна станция Аерошейна — амфибияне искаха да се съобразяват с там, където няма булеварди с моторизацията стана наистинакрайпътните знаци, с какви­ неоново осветление, няма дори тотална, защото изкуственатато и да е ограничения на скоро­ междуселски пътища, защото е тяга измести дори и севернитестта, с правилници за улично немислимо да се построят вър­ кучешки впрягове.движение. Те се отправиха на­ ху лед и многогодишен сняг, А . «инж. ЙОРДАН КОСТОВ ПЛЕННИЦИ НА КУРОСИВО Още в древните векове японците Немалко японски съдове течение­ близо американски кораб, чийто ка­обърнали внимание на нееднократ­ то отнасяло към Алеутските остро­ питан ни предупреди, че сме в зо­но повтарящите се случаи на не­ ви и западното крайбрежие на Юж­ ната на опасно течение. Ние отка­обяснимо изчезване на джонки. А ин­ на Америка. захме да напуснем съда, тъй катодианците на противоположната стра­ Ето един случай, отнасящ се вече скоро щяхме да оправим мотора.на на океана също не могли да раз­ към началото на XX век. Вдигнахме платна, но един шквалберат откъде се вземат странните ги разкъса. Течението ни отнася всесъдове, пълни с трупове на неиз­ По обед на 31 октомври 1927 годи­ на вахтеният на американския пара­ по-далеч от родните брегове. Не мо­вестни жълтолики хора с полегати жем да поправим двигателя. . .очи. ход „Маргарет Далър" доложил, че вижда някаква странно дрейфуваща След шест седмици видяхме на хо­ Едва сравнително наскоро се ус­ шхуна. Капитанът заповядал да из­танови, че попадналите в безветрие ризонта съд. но той не забеляза на­ менят курса и да се приближат към шите сигнали. Гладуваме- Рибаритепо една или друга причина, за­ нея. На палубата не се виждалигубили платната си. джонки, близо умират един след друг. Капитанът е никакви признаци на живот. Спус­ на легло. Вече от четири дни имадо остров Рюкю, ги подхваща тече­ нали лодка и огледали съда, койтонието Куросиво и ги отнася в от­ само двама живи — той и аз, но се оказал японски. В една от каю­ сме много слаби, за да управлявамекрития океан. Безпомощните съдове тите намерили дъсчици с йероглифисе н сели на изток със скорост по- съда". (списъка на екипажа, както се ока­голяма от 40 мили в денонощие, а зало по-късно) и две дебели тетрад­ Последната записка носи дата 11после попадали в зоната на Кали­ ки, бордовия дневник и личния днев­ май 1927 година:форнийското течение, излизащо на ник на един от офицерите-западния бряг на Мексико или за­ „Времето е облачно Морето е не-вивали заедно с Куросиво на юго­ Ето какво прочели в дневника: „23 спокойно. Шхуната дрейфува, вдиг­запад и с южното тихоокеанско те­ декември 1926 година. По време на нати са последните останки от плат­чение попадали на остров Ванку­ силен щорм две седмици, след като ната. "вър. В 1813 година капитанът на бяхме излезли от пристанището Ми¬ Закарали шхуната в Сиетъл, къде­английския бриг „Форестър" уло­ саки на лов за марлини, се повреди то установили, че се нарича „ Р а й овил в този район дрейфуваща япон- моторът. Това се случи на седемсто­ Джейн Мару". Срещнали я недалечска джонка. Както се изяснило, тин мили от брега, Вдигнахме сиг­ от нос Флетъри. Това означава, четя блуждала по океана цяла годи­ нала за бедствие. Веднага го забе­ тя е дрейфувала повече от 5000 ми­на и половина. лязаха от борда на минаващия на­ ли. . . 19
  • 20. Тайнственото, загадъчното невероятното. . . Открай време човекът се е страхувал и вяр­вал. Но не били малко и хората, които са осмивали суеверията и други, които са използваличовешкото невежество и лековерие за користни цели. Ловкост при манипулирането с различни предмети и илюзионни трикове — това са билисредствата, с помощта на които се вършели „чудеса". При спиритическите сеанси присъству­ващите се хващали за ръце, а тези от двата края се допирали до металическо разпятие, коетобило свързано с лайденска стъкленица. По живата верига преминавал слаб електрически токи разтърсвал хората. С помощта на проекционен фенер се „появявали духове". От невиделицасе появяват и изчезват всевъзможни предмети (стените били облицовани с черно кадифе и натози фон било достатъчно да се покрие някой предмет с черно, и той „изчезвал"). Шарлатаните, които използували илюзионните трикове, за да експлоатират човешкотолековерие, били дръзки, находчиви, владеели до съвършенство техниката на фокусниците иилюзионистите и притежавали голям артистичен талант. Но независимо от моралния им облик,те неволно развили и усъвършенствували илюзионното изкуство, а някои от тях оставили име­ната си в историята. В първите дни на януари 1785 година в Париж ца­ бил Джузепе Балзамо, станал впоследствие известенряло особено въодушевление. Натруфени госпожи и под името граф Калиостро.елегантни кавалери се стичали от всички страни към В столицата на о. Сицилия, Палермо, през 1743 го­Сен Антоан, една от главните входни артерии, воде­ дина в семейството на вехтошаря Амилкаре Балзамощи във великия град. А там, в нетърпеливо очакване, се родил син. Нарекли го Джузепе. Като пораснал,вече се били наредили най-видните представители на младежът постъпил в съседния манастир, за да про­седемдесетте масонски ложи. дължи образованието си. Увличал се от химията, но Зачул се конски тропот. В далечината се показали изглежда още по-силно го привличали леките начиничетирима конници с фанфари, след тях разкошна по­ за печалба, защото скоро го изгонили за мошеничест­златена каляска, по стълбичките — богато облечени во. Последвала търговия с фалшиви театрални билети,лакеи и накрая друга група конници. Сред посреща­ фалшифициране на завещание и накрая ограбванеточите сякаш преминал електрически ток. Множеството на златаря мастер Мурано.се люшнало, отвсякъде се посипали възторжени въз­ На младия Джузепе вече парило под краката и тойгласи: избягал от Сицилия задно с мошеника-картоиграч гър­ ка Алтотас. Скривайки се под различни имена, по­ — Великият Кофта пристига! пътно Джузепе изучил различните мошенически по­ — Вълшебникът отново е сред нас! хвати в картите и някои професионални секрети на илю­ — Привети на великия Маг!. . . зионистите, а за да преживява, фалшифицирал полици Парижаните отново посрещали своя кумир и търгувал с билки и „магически" лекарства. В Неапол се оженил за седемнадесетгодишната красавица Ло¬ „граф" Калиостро ренца Феличиани, дъщеря на сарач, и решил, че вече Галантният XVIII век. Буржоазията все повече укреп­ е настъпило времето да развие активна дейност и ввала икономически, а званите и незвани благородници други страни.продължавали да живеят в разкош. На всички било Почетната двойка тръгнала да пътешествува. Ита­нужно злато. И все по-често си припомняли алхими­ лия, Испания, Португалия, Англия, Франция, Холан­ците и магьосниците, които, според мълвата, прите­ дия и Германия — навсякъде Джузепе Балзамо ус­жавали философския камък, знаели тайната на без­ пешно използувал илюзионните трикове и манипула­смъртието и можели да превръщат в злато различни ве­ ции, като мамел и измъквал крупни суми от наивните.щества . Пред очите на поразените зрители мигновено „уголемя­ В тази изключително благоприятна атмосфера за­ вал" диаманти (в същност ловко подменял диамантитепочнали да никнат всевъзможни „магове", „чародеи", със стъклени имитации), а конопени чували „превръ­„фокусници" и тям подобни шарлатани, които, изпол­ щал" във фина коприна. В съд с магическа течност по­зувайки лековерието на хората, бързо и ловко измък­ тапял до половина обикновен гвоздей, няколко тайн­вали парите им. Най-колоритната фигура сред тях ствени заклинания и. . . тази част от гвоздея, която 20
  • 21. да устройва магическа вечери и демонстрирал „свръх- естествено могъщество", но истинските му доходи ид- вали от продажбата на „еликсира на младостта". И за да докаже чудодейната сила на еликсира, Калиостро започнал наляво и надясно да разправя, че се е родил 200 години след потопа, познавал добре Мойсей, Алек­ сандър Македонски и Христос, участвувал в оргиите на Древноримските императори Нерон и Хелиогабал и тям подобни небивалици. Наивниците скоро попаднали под обаянието на лов­ кия мошеник, на който обаче не можели да се отрекат качествата на сладкодумен разказвач, остроумие, находчивост и най-вече изключителната сила на убеж­ дението, с която той заставял зрителите да му вяр­ ват безусловно. По негов адрес започнали да се раз­ пространяват най-фантастични слухове и дори някои солидни вестници охотно ги печатали. Например в „Утрехтски вестник" от 2 август 1787 година е поместен разказ за това, как Калиостро дал на една стара ко¬ кетка флаконче от своя еликсир. Обаче в отсъствието на старата жена нейната тридесетгодишна слугиня Софи изпила съдържанието на флакончето и се превър­ нала в петгодишно момиченце. Калиостро много се смял на тази история, но категорично отказал да даде още един флакон на старата дама. Подобни басни и не­ бивалици се разпространявали като лавина и не е чуд- но, че от дребен мошеник Калиостро бързо се превьр- нал в шарлатанин от международен мащаб. Великият маг учредил нова тайна ложа, участници в която можели да бъдат само лица с доход не по-малко от 50 хиляди ливри годишно. За награда обещавал да продължи живота им с 5557 години, като на всеки 50 години ще ги подмладява. И, разбира се, желаещи не липсвали През март 1779 година Калиостро пристигнал в Пе­ Калиостро тербург. Обявил се за именит лекар и започнал дабила в течността, ставала златна. Фактически на гвоз­ приема богати пациенти. Заел се да лекува пеленачетодея било надянато златно калпаче - наконечник, след кое­ на богат търговец, за което му заплатили 2000 рубли.то било боядисано така, че и двете му части да изглеж­ Детето обаче умряло, Калиостро го заменил с друго,дат съвсем еднакви. Течността била някаква киселина, което взело от някакво село. Но измамата се разкрила икоято бързо разтваряла боята и златото заблестявало. разярените родители вдигнали на крак цялата петер¬Освен това Балзамо великолепно демонстрирал различ­ бургска полиция. Калиостро и жена му едва успелини фокуси с карти, „възстановявал" разпокъсано и из­ да избягат.горено писмо, „четял" запечатаните в непроницаеми На 15 май 1780 година съпрузите се озовали във Вар­пликове записки на зрителите към неземните сили. шава. Там Калиостро също учредил масонска ложа, като на магическите си сеанси отново се запретнал да Но наред с успехите имало и неудачи и мошеникът не­ прави „злато". Но граф Мосцицкий, добре запознат сколкократно бивал арестуван и дори затварян за дъл­ химията, изобличил мошеника и Калиостро и бързогове. И Балзамо скоро разбрал, че може да преуспее, заминал. На 15 септември 1780 година Калиостро исамо ако се присламчи към висшето общество, ако има жена му пристигнали в Страсбург, където били радуш­аристократична титла, необезпокояван, ще може да но приети. „Чудотворецът" продължил да лекува хо­практикува своята „дейност". рата, но медицинският факултет при Университет В 1776 година съпружеската двойка за втори път при­ след като обследвал пациентите му, установил, че „Ка­стигнала в Лондон. Но сега от кораба слезли не Джу­ лиостро лекомислено рискува живота на много хоразепе Балзамо, а граф Калиостро, „Великият Кофта на и трябва незабавно да бъде изпъден". Обаче архиепис­всички източни и западни части на света, учредител и копът кардинал Луи дьо Роган и военният комендантгросмайстор на великото египетско масонство". Заедно взели Калиостро под свое покровителство. Разгоряласъс съпругата си, преименувана сега на Серафина, но­ се полемика във вестниците, страстите започнали да севоизпеченият граф бързо проникнал в средите на ан­ разгорещяват и съпрузите Балзамо сметнали за бла­ глийското дворянство и след като изучил сложните об­ горазумно тихомълком да изчезнат. ряди на масоните, придавал на своите алхимични и Турнето продължавало успешно. В Неапол, Бордо,илюзионни трикове мистична окраска. Лион и Лондон Калиостро основавал египетски ложи, След като го приели в масонската ложа, Калиостро прибирал огромните встъпителни вноски и изчезвал.самичък се провъзгласил за „старейшина" и отишъл в В 1785 година съпрузите отново пристигнали в Париж. Холандия. В Хага той се обявил за инспектор на ма­ Калиостро бил на върха на славата си. Заредили се доните в учредител на нов египетски ритуал. Започнал шумни празненства, оргии и мистични сеанси. Най- 21
  • 22. знатните и богати парижани се стремели да получат предполагали, че тайнственият граф е син на разори­благоволението му. Известен бил в цяла Европа, всич­ лия се събирач на данъци Ротондо от местността Сенки по-големи вестници пишели за него, а парите се Жермен в Савоя и се е родил в 1710 година. Но. . .сипели в ръцете му. Но. . . престарелите аристократи, с които се срещал, били в На 15 август 1785 година се разкрила крупната афе­ недоумение. Започнали да си припомнят, че вече сара с диамантената огърлица, която уж искала да купи виждали този човек в. . . салоните на своите баби. Спом­Мария Антоанета, но фактически била присвоена от няли си и имена: маркиз Монтефера, граф дьо Белами. . .авантюристката Жана ла Мот. В нея бил замесен кар­ А в 1760 година вдовицата на френския посланик въвдинал Роган; заедно с Калиостро те били арестувани Венеция мадам дьо Жержи обявила, че видяла Сени затворени в Бастилията. Впоследствие съдът напъл­ Жермен във Венеция през 1710 година и че тогава тойно ги оправдал, но с кралски указ Калиостро и жена изглеждал на около 45 години. Тъй като в 1760 годинаму били изпъдени от Франция. графът също изглеждал на толкова години, оттук плъз­ От Лондон „великият маг" завел дело срещу комен­ нала мълвата, че той е. . . безсмъртен. Междувременноданта на Бастилията, искайки да му се възвърне кон­ когато запитали Сен Жермен, какво мисли за тази исто­фискуваното ценно имущество. Съдът постановил ище­ рия, той иронично подхвърлил, че мадам дьо Жержицът лично да се яви, но кралският указ забранявал вече е преминала осемдесетте години и тъй като не естъпването му на френска земя. Тогава разяреният могла да се запази като него, едва ли човек може даКалиостро отправя на 20 юни 1786 година „Послание се доверява на паметта й. Отричал връзките си съсдо френския народ", в което предсказвал падането на свръхестествени сили, но. . . по такъв начин, че събесед­кралския режим и разрушаването на Бастилията, като ниците му още повече се убеждавали в слуховете, коитона „мястото й ще стане площад за обществени разход­ се ширели за него.ки". Представен на Луи XV, той изведнъж заинтересувал На пръв поглед това е учудващо предсказание, но вечно скучаещия крал. Само с едно движение на ръ­не трябва да се забравя, че благодарение на огромния ката си граф Сен Жермен премахнал пукнатината вси жизнен опит, познаване на хора и събития и вро­ един брилянт, това веднага увеличило влиянието мудената си проницателност Калиостро, както и много (Калиостро също многократно е използувал този трик).от съвременниците му, е могъл да разбере, че падането Кралят дори обзавел за него малка лаборатория, къ­на прогнилата монархия е неизбежно. дето графът демонстрирал своите алхимични опити. В Англия почтеното семейство обаче нямало предиш­ Но вместо прословутия „еликсир на безсмъртието"ния успех. Отново тръгнали да пътешествуват в Швейца­ той създавал бои за френските платове. И тук алхими­рия и Италия, но неудачите ги преследвали и те се озо­ кът бил верен на себе си — обгръщал всичко в тайн­вавали на границите на бедността. Калиостро се опи­ ственост и дори успял да убеди Луи XV, че е открилтал да се възползува от Великата френска революция. нови източници за доходи на френската хазна. Между Написал писмо до Националното събрание, в което другото трябва да отбележим, че може би Сен Жермен припомнял своите „заслуги" в освобождението на Фран­ действително е притежавал някакви рецепти на неиз­ция и молел да му се разреши да се върне. Но писмото, вестни тогава бои, които по-късно успешно е предлагалестествено, останало без отговор. на други европейски страни. Междувременно Калиостро отново се опитва да въ­ Популярността на графа непрекъснато растяла. В раз­веде египетското масонство в Рим. Но там масоните говорите си ловко вмъквал исторически теми, разказ­били извън законите и на 27 декември 1789 година ин­ вал като „очевидец" с много детайли дребни историче­ квизицията арестувала Калиостро и жена му. Близо ски събития. Понякога неочаквано се „изпускал" за не­година и половина лежали в затвора, като в края на ща, на които бил „съвременник". Така например, ко­ краищата „великият маг" бил осъден на смърт като гато разговаряли за Христос, Сен Жермен мимоходомеретик. Папа Пий VI обаче заменил смъртното нака­ отбелязвал:зание с доживотен затвор; Калиостро умрял в 1795 го­ — Добре го познавах. Той беше най-добрият човекдина. Затворената в манастир Лоренца Феличиани в света, но непредпазлив и романтичен. Често му пред­ умряла няколко години по-рано. сказвах, че лошо ще свърши. Така безславно загинал този гениален мошеник, И лековерните не се съмнявали в думите му. Отлич­ който, пророкувайки наляво и надясно, не е могъл да ното владеене на много езици също помагало на графа предвиди само своята съдба. Историята е успяла да да придава „достоверност" на историческите си разка­ разкрие произхода и живота на Калиостро, да развен­ зи. Дори един от най-влиятелните английски вестници чае тайнствеността около неговата личност. Но съ­ „Лондон Кроникъл" от 3 юни 1760 година, отбелязвай­ щото не може да се каже за друг негов „събрат по про­ ки посещението на Сен Жермен в Англия, писал, че фесия", животът и личността на който и досега си оста­ графът не само е много богат и мъдър, но и познава ват загадка. тайната на вечното безсмъртие. До този еликсир на­ празно се домогвала и „първата дама на Франция" мар­ „Граф" Сен Жермен киза Помпадур. В 1757 година в Париж се появил като от невиделица Но се намирали и скептици, които смятали графа небогат, културен и доста странен човек, титулуващ се само за ловък мошеник, но и за шпионин. Симпатиитеграф Сен Жермен. Приет в най-аристократичните до­ на Сен Жермен били явно на страната на Прусия, коя­мове, той очаровал всички с изисканите си маниери, то по това време воювала с Франция. Предсказаниятаогромна култура и удивителни знания за миналото. му придобили политически характер, особено предска­Най-загадъчен бил произходът му, който не е разкрит занието, че съкрушителното поражение на прускатаи до днес. Сам графът разказвал, че е един от синовете армия от руските войски няма да доведе до паданетона Ракоци, унгарски национален герой, на който дей­ на Прусия (това действително е станало поради смърт­ствително приличал. Мнозина от съвременниците му та на Елисавета Петровна в 1762 година и възкачва-22
  • 23. нето на Петър III — ярък поклонник на Фридрих II)Подозренията в шпионаж обаче никога не били дока­зани. Може би Сен Жермен само се е придържал къмвъзгледите на маркиза Помпадур и военния министърБел Ил, които искали да се приключи Седемгодиш­ната война, в противовес на външния министър херцогШоазьол, активен поборник за продължение на вой­ната. В своите прочути „Мемоари" друг известен авантю­рист, Джакомо Казанова, съобщава някои интересниподробности за този загадъчен човек. Въпреки нескри¬тата си антипатия към него, Казанова откровено госмятал за бележита личност, надарена с огромна кул-тура, красноречие и способност да прави впечатлениена всички. Запознали се при маркиза дЮфре, след товаКазанова го среща в Хага през 1760 година. Графътбил натоварен от Луи XV да води тайни преговори сангличаните и прусаците и да върши разузнаване вполза на французите. Но той съвсем не пазел в тайнаопасната си дейност, а разказвал на всички за нея.От това се възползувал и Казанова, също агент на френ­ския крал, който виждал в Сен Жермен опасен конку­рент. По негово внушение френският посланик дАфриизпратил враждебно за Сен Жермен сведение в Парижи херцог Шоазьол веднага поискал от холандците даго върнат във Франция. Злополучният алхимик билспасен от негов влиятелен поклонник и успял да избя­га в Англия. Но английските власти не допуснали увол­нения агент, защото се боели това да не усложни пре­говорите им с Шоазьол и Сен Жермен трябвало да оти­де в Германия. Сен Жермен В мемоарите си Казанова описва как случайно ви­дял през май 1761 година графа в Париж и се изнена­ ния, където в Екернферд умрял на 27 февруари 1784дал, понеже смятал, че е в Англия. Доложил на хер­ година.цога, но той неочаквано му отговорил, че не се учудва, Но вярата в свръхестествените му способности оста­защото Сен Жермен е прекарал нощта в кабинета му. нала. И многобройните му почитатели усърдно започ­Може би ловкият авантюрист фактически е работил за нали да я предават на потомците си Година след смърт­херцог Шоазьол и отстраняването му от Хага е било та му известен вестник обявил, че графът е жив. Ма­само предлог да отиде в Англия, за да бъде там постоя­ дам дьо Жанлйс твърдяла, че срещнала Сен Жерменнен таен агент на французите. Но англичаните бързо във Виена през 1821 година. Някоя си графиня дАде¬разкрили тази игра и изпъдили Сен Жермен. мар също разказвала, че го е виждала няколко пъти, Няколко години след това Казанова и Сен Жермен защото още преди смъртта си той й казал, че ще й сеотново се срещат в белгийското градче Турне. В стран­ яви пет пъти, когато предстояло важно историческоноприемницата, където живеел, графът имал алхимич­ събитие. През време на Френската революция очевид­на лаборатория и за да го удиви, поискал от Каза­ ци твърдели, че видели тайнствения граф в един отнова монета от 12 су. Сложил я върху въглен, поста­ затворите, в който държали аристократите. В 1845 го­вил върху нея някакво малко черно зрънце и с духал- дина във Виена били публикувани мемоарите на Францка започнал да я нагрява. Монетата бързо се зачерви­ Грефер, в които пише, че Сен Жермен му бил казал,ла и заблестяла. След изстиването й Казанова с учуд­ че в края на XVIII век ще изчезне от Европа и ще оти­ ване видял, че е станала златна. Но той добре позна­ де на Хималаите да почива, като след 85 години хо­ вал мошеническите похвати на графа, не повярвал в рата отново ще го видят. А в 1938 година много хора, превръщането на монетата и заявил на Сен Жермен, а дори и вестници съобщили, че Сен Жермен живеече го е измамил, като незабелязано е сменил монетата във Венеция „в един от дворците на Канале Гранде"със златна. За съжаление до нас са достигнали само някои откъс­ Интересен е разказът на Калиостро, запазил се в про­ лечни и не съвсем достоверни сведения за него. В средата токолите на съда на инквизицията. В него прочутият на миналия век император Наполеон III наредил да авантюрист заявява, че при посещението, което напра­ се издирят и съберат всички сведения в държавните вил на Сен Жермен в Голщиния, лично видял флакон¬ архиви, които се отнасяли до Сен Жермен . Но по вре­ чето, в което графът държал прословутия „еликсир на ме на френско — пруската война зданието, в което се па­безсмъртието". зели събраните документи, изгоряло, тайната станала Естествено подобни трикове и басни действували на още по-голяма. И, разбира се, това обстоятелство спо­ хорското въображение в този век и подхранвали ле¬ могнало на мистично настроените му последователи да коверието и суетността. И сякаш да затвърди фанта­ издигнат в култ личността на Сен Жермен, да създадат стичния ореол, създаден около него, граф Сен Жер­ легенда, която едва ли някога ще бъде изяснена. мен неочаквано напуснал Париж и отишъл в Герма- СТЕФАН НИКИТОВ 23
  • 24. ПРЕДИ кретна наука, която не търпи греш­ ки. Дали атмосферата е земна, или марсианска — това е въпрос на плътност, температура, съставки и тяхното процентно съотношение. Иначе тя е просто среда, в която се движи корабът заедно с ракетата СТАРТА в продължение на много десетки хиляди метри след старта до изли­ зането в Космоса и при връщането към Земята. И така ракетата трябва да от­ говаря на строго определени аеро¬ динамически изисквания. Щом за­ почне вертикалното си движение нагоре при старта, ракетата се об¬ тича от околния въздух. Но той не винаги я обтича в точно обрат­ „В пултовата зала на космодрума нищо, дори от това, че присъствува на посока на движението: при вя­седят операторите в работни комби- на епохално събитие. тър обтичането не е симетрично.незони. Те внимателно следят мига­ Ние никога не сме присъству­ Значи трябва да се компенсиратщите лампи, стрелките на прибори­ вали на старта на космически ко­ силите, които възникват при това.те и всички останали атрибути на раб. И малко знаем не само за не­ Когато скоростта на потока набли­сложното си „стопанство". Тишина­ го, а и за месеците усилена работа, жи звуковата, предстои така наре­та се нарушава само от щракането които съпътствуват подготовката на ченото „преминаване на звуковатана контактите и от гласовете на хо­ онзи момент, когато началникът бариера" — в този момент най-рата, които докладват готовността на стартовата команда ще произ­ малките неравности или неточно­и работата на елементите на пуско­ несе в микрофона своята последна сти в окръгляването на обтекаеми­вата система. Такива елементи се и къса заповед — „старт". След по­ те контури могат да предизвикатвяха събрали доста и докладите лета на Гагарин ние се веселяхме образуване на мощни вълнови уда­звучаха почти непрекъснато. по улиците, бяхме възбудени, как­ ри, което не е желателно както от Течаха последните секунди пре­ то на никой празник. И с основа­ди старта на космическия кораб ние — това е исторически акт, ние,, Восток". участвуваме, свидетели сме на нещо Аеродинамичността на ракетата се Оставаха тридесет секунди. . . неповторимо! изпробва в специален каналдвадесет. . . десет. . . пет. . . три. . . След „Восток" дойде „Восход",две. . . една. . . после „Союз". Сякаш свикнахме с Наведен над окулярите на пери­ това, че в Космоса често пребиваватскопа, началникът на стартовата хора. И започнахме да възприема­ команда произнесе с почти спокоен ме новините за излитане на космо­глас: навти едва ли не като ежедневие. А — Старт! продължаваме да знаем за под­ Даже тук, през многото метри готовката на тези експериментиземя и бетон, стигна глух, могъщ почти толкова, колкото преди де­ рев, сякаш едновременно затрещя­ сет години. ха гръмотевиците на много бури. Хиляди хора — от ръководители­ И през този величествен рев от те на космически полети и кон­ високоговорителя се чу бодрият, структорите до общите работници от уверен глас на Гагарин: стартовата команда — влагат неверо­ — Поехали! ятни усилия, работят дълго и упори­ Повярвайте ми, това прозвуча то, за да може концентратът на чо­много по-силно, по-точно, дори по- вешките знания и умения, на тех­ величествено, отколкото „високо- никата и науката, наречен косми­ тържествените" думи, с които е ческа ракета, да изнесе в Космоса прието да изобилствуват докладите." поредния кораб, автоматична планет­ Така описва началото на първия на станция или приказно точна тех­ полет на човек в космическото про­ ника. странство един очевидец — боеви летец — изпитател. приел от чертож­ Малка аналогия със самолетите ните дъски и за пръв път издигнал Нека тя не се покаже на никого във въздуха сто двадесет и четири профанация. Самолетът си е самолет, нови модела самолети, сражавал но ракетата и космическият кораб се на фронта, преминал през огън започват своя път също от възду­ и вода. Иначе казано — човек, кой­ ха, подчиняват се на законите на то не би трябвало да се вълнува от аеродинамиката — точна и кон­24
  • 25. гледна точка на евентуални дефор­мации на обшивката, така н от гледна точка на запазване посока­та и режима на полета. Значи тряб­ва да се направят много експеримен­ти с неколкократно намалени моде­ли, точно копие на истинската ра­кета, които да се „обдухват" в ае¬родинамическа тръба, докато не серазбере със сигурност какво ще еповедението на ракетата при пре­минаването на звуковата бариера. На свръхзвукова скорост раке­тата трябва да премине възможнопо-бързо — на височина 30—40 ки­лометра налягането на въздуха е4,3 до 2,2, милиметра живачен стълб(вместо 760 м при морското равни­ще), плътността на въздуха от0,1250 при земята е спаднала на0,0018 до 0,0004. Температурата,която с височина отначало намаля­ва до минус 56,5 градуса Целзий, На това съоръжение, което дава възможност да се моделират височи­започва да се покачва до минус 3° ната и скоростта на полета, се изпробва най-трудната фаза — отделя­на 40 000 метра, до плюс 27 — на нето на степените на ракетата45 000, до плюс 58 — на 50 000 мет­ра- Трябва скоростта да се увелича­ва все по-бързо в променящи се аеро­ проводено с аеродинамически проб­ по аеродинамичен път да се намалидинамични и други условия. Но ед­ леми — самото отделяне на изпол­ на подзвукова и едва тогава да за­новременно с това значителна част зуваната първа степен трябва да бъ­ почне разтварянето на парашутите —от горивото вече е употребено и де многократно експериментирано в стабилизиращите, намаляващите ско­предстои сложна операция — аеродинамическата тръба, за да не ростта и най-накрая — носещите, те­ създаде нестабилни ударни вълни, зи, които спускат кораба на земята. отделяне на първата степен които могат да повредят ракетата и дори да доведат до експлодирането й. Укротяването на милиони коне— ракетата изведнъж олеква с ня­ И още нещо много важно: при от­ Аналогията с конете е съвсем ус­колко тона. Но това олекване е съ- делянето на използуваните вече сте­ ловна, просто защото условно мяр­ пени рязко се променя мястото на ката за мощност на двигателите вНа този стенд се изпробват плоско­ центъра на тежестта на ракетата и една от мерните системи се измервастите, които се поставят в резервоа­ оттам нейната теглова балансиров­ с конски сили. Но така или иначера с горивото, за да предотвратят ка по надлъжната ос — нещо, из­ двигателите на ракетата имат тягаклатушкането на течността ключително важно, което трябва да от стотици и хиляди тонове и с тези се изследва и има пред вид, за да мощности шега няма. Там всичко се поставят на съответните места трябва да работи „като часовник", стабилизатори, които под влияние и то точно и прецизно, не като обик­ на насрещния поток (дори на такава новен, а като кварцов часовник. В огромна височина, където атмосфе­ горивните камери се впръсква ра­ рата е много разредена, той играе кетно гориво и течен кислород — важна роля) ще компенсират възник­ една далеч не безобидна смес, която налите теглови стремежи към „пре­ трябва да постъпва там в точно опре­ мятане" и ще осигурят праволинеен делена дозировка и — пази боже!, полет. както казват старите хора — не бива да попада „не по адреса". А когато космическият кораб тряб­ ва да се завърне на Земята, той, с Затова наред с рьонтгеновия и ла¬ известна уговорка, разбира се, мо­ зарен контрол на всеки детайл от же да бъде разглеждан като само­ горивната и окислителната (кисло­ лет, от момента, в който навлезе в родната) система, на носещите еле­ атмосферата. И пак — изследвания менти и обшивката двигателите се в аеродинамичната тръба, за да се подлагат на многократни изпита­ повиши стабилността и управляе­ ния. мостта при скорости над 5М (с „М", Обикновеният самолетен двигател така нареченото число на Мах, рав­ се изпробва на специален стенд, къ­ но на скоростта на звука, се работи дето трябва да работи определен в околозвуковите и свръхзвуковите брой часове под строг контрол. Ана­ скорости). Задачата е сложна, за­ логична е работата с изпитването на щото трябва най-напред скоростта ракетните двигатели. Те се поставят 25
  • 26. Стенд за изпробване тягата на ра­кетното горивовъв вертикално положение в спе­циален стоманобетонен стенд, от­начало като модели в неколкократ­но намален мащаб до проби в ма­щаб 1:1, с контролно — измервателниприбори едва ли не на всеки санти­метър. Сипете си чаша вода при безтегловност! Вие, разбира се, нямате възмож­ност да направите такъв опит. Кос­монавтите твърдят — и ние тряб­ва да им вярваме, — че такъв опите безполезен. Чакайте, ами каквостава при безтегловност с тези ра­кети, които ползуват течно гориво?Нали ако резервоарите са пълни са­мо донякъде (а това е така), турбо¬помпите могат да „засмучат" въздухи двигателите да спрат, защото вбезтегловност няма „дъно" на ре­зервоара! Затова резервоарите с го­риво имат променлив обем (в някоимодели) — под налягането на не­утрален газ една от подвижните сте­ни на резервоара винаги притискатечността и не позволява да се съз­даде „празно пространство". Ето ощеедин механизъм, който трябва дабъде регулиран до съвършенство имногократно изпробван. Вибрациите Дори най-добре регулираният ав­томобилен двигател кара моторна­та рама да вибрира. И ние усещаметези вибрации, създавани от мо­тор с мощност няколко десетки кон­ски сили. А как ли вибрира ракет­ният двигател, където „конете" са Една част от тези вибрации се от­ катни електронни уреди и многотон­милиони? Сигурно силно. Но виб­ странява още в зародиш — по аеро­ ни метални детайли — всичко товарациите са нежелано явление при динамичен път се премахва във въз­ преминава през „чистилището" накосмическите кораби — човешкият можните граници шумът. Друга част земните учени и техници, за да неорганизъм ги понася лошо, те могат се погасява по хитроумни способи, попадне в космическия „ад", а дада доведат до тежки последствия над които са сп блъскали и продъл­ служи на човечеството.за него. Прецизната апаратура е мно­ жават да си блъскат главите много Дълъг, много дълъг е пътят, пре­го чувствителна към тях. А ако са специалисти. А една трета част, ма­ ди на стартовата площадка да заста­в значителни размери, те могат прос­ кар и не много голяма, остава. За­ не стройната ракета, преди екипа­то да разрушат всяка машина, щом това всеки елемент от ракетата и кос­ жът да се изкачи с асансьора до кос­доведат до намаляване якостта на мическия кораб преминава изпита­ мическия си дом, преди да се отде­детайлите поради нарушаване на ние на така наречения вибростенд — лят от корпуса на ракетата послед­междумолекулярните връзки и до „друсат" на специално устройство в ните връзки със Земята и преди на­структурни промени. продължение на часове и дни всич­ чалникът на стартовата команда да Пет процента от енергията на дви­ ко. По-добре дефектът да се прояви започне познатия обратен ред на циф-гателите — на милионите конски си­ на Земята, отколкото „горе". рите-секундп:ли! — се превръща в звук. А звук. Само изброяването на всички ос­както знаем, това не е нищо друго танали изпитания, които предшест­ — Десет. . . девет. . . осем. . .освен трептения. Значи — вибра­ вуват изстрелването на ракетата, би седем. . . шест. . . пет. . . чети ,ции. А тогава? Какво да се прави с ни отнело още десетки страници. ри- . . три. . . две. . . едно. . .тези 40 000—50 000 киловата шумо­ Километри от кабели и горивопро¬ Старт!ва (т. е. — вибрационна) енергия? води, агрегати и съоръжения, дели­ НИКОЛАЙ КАЛЧЕВ26
  • 27. Аркология — това е образцовият град на бъдещето,планиран от архитекта Паоло Солери. Тон обединяваархитектурата с околната среда. Жилищата, фабри­ките, съоръженията, културните центрове — всичкотова е свързано в една обща структура, широка една-две мили и висока до триста етажа. Така триизмер-ното пространство се използува максимално и деветдесети от околната земя се освобождават за земеделие иактивен отдих, комбинират се добрите страни на градския и селския живот, решават се въпросите с борба­ Центърът за архитектурно-урбанистично планиранета против замърсяването и натрупването на отпадъци. „От нашата способност да създаваме нови радикал­ Транспортен център, планиран за Ню Джърси ни урбанистични решения сега зависи дали ще се по­ добрят жизнените условия на човека и да се запази природата" — казва Солери. Има проекти за подобни градове на море, на речнибрегове, в равнина, като населението може да бъде три­десет хиляди, четиристотин хиляди или милион. Жи­ Макет на мост, планиран от Солери лищата са планирани като триизмерни пространст­ вени единици, дълги например осемнадесет метра, ши­ роки — единадесет и високи — шест. Така те по­ лучават максимално въздух и светлина. Обществените съоръжения са в центъра, където пространството поз­ волява най-успешно планиране. Складовете, електро­ станциите, автоматизираните заводи, които не изиск­ ват въздух или много малко се нуждаят от него, се на­ мират в най-долните етажи. За да бъде по-приятен градският живот, специалнитръбопроводи, светлини и светлинни кулички могат по желание да създават вятър, подходяща температураи слънчеви условия във вътрешността на града. За­ мърсяванията, предизвикани от индустриализацията,са много малко поради пълната автоматизация и лесно се обезвреждат. Диаметърът на града е малък и затова придвижването ще става пеша, с велосипеди, ескала­тори, подвижни тротоари или електрически транспорт. Автомобилите стават излишни, освен за пътуване вънот града, и по този начин се премахва още един източникна замърсяване. Когато населението надмине предварително опреде­лените граници, може да се построят нови подобни гра­дове в различен стил — романтични, на крайбрежнаскала, в подземни галерии и други подобни. Обикновено наричат Солери „мечтател". Някои не­ гови концепции се отхвърлят, но днешната икономика и технология може да ги осъществи. През лятото на 1970 г. започна строеж на една модификация на ар­ кология близо до Прескот, Аризона. Това е център за архитектурно — урбанистично планиране за две хи­ляди инженери, учени, архитекти и техници, един ком­ плекс от двадесет етажа върху четиридесет декара, за­обиколен от няколкостотин декари работна земя и пус­тиня. (Из „Енциклопедия Сайънс съплимънт — 1971"
  • 28. КОИ Е ОТКРИЛ „ОСТРОВА НА СЪКРОВИЩАТА"? На един необитаем остров, загубен сред безкрайност­ дъче, пълно с американски златни и сребърни монетита на Тихия океан, американски моряци съвсем слу­ на стойност петнайсет хиляди долара.чайно забелязали човек. Новозеландецът Том Нейл С това работата не свършила. В края «а петдесеттепосрещнал „спасителите" си доста хладно. Оказало се, години някакъв просяк от Таити продал за двайсетче, решавайки да стане робинзон, той две години по- долара на собственикът на малък съд, изпълняващ ро­рано се заселил по собствено желание на острова и няма лята на плаващ магазин, една грубо нарисувана и достаникакво намерение да го напусне, за да се върне в ло­ подозрителна карта, на която били означени две съ­ното на цивилизацията. Тази история обиколила стра­ кровища: едното — в подножието на наклоненото же­ниците на вестници и списания в много страни, като ко­ лязно дърво на Котвеното островче, другото — наментариите били, че съвременното общество с треска­ кораловата скала в лагуната Моту-то. Търговецът, безвите темпове на живот, пренаситено от събития и въл­ да се бави, изменил привичния маршрут и открил сан­нения, поражда у хората умора и непреодолимо жела­ дъче на посоченото място с испански и мексиканскиние „да излязат от играта". Обаче по-далновидните монети на стойност двайсет и четири хиляди долара.журналисти изказали предположението, че страстта Въпреки че второ съкровище не се намерило, за островакъм усамотение и общение с природата може да има се заговорило като за остров на съкровищата.и съвсем други подбуди, защото атолът, който такаобикнал Нейл, имал репутацията на остров на съкро­ Минало време. В 1875 година новозеландската фирмавищата на 1ихия океан и много хора проявяват не „Хендерсън и Макфарлън" изпратила там своя пред­твърде здрав интерес към изучаване на недрата му. ставител Хендли Стерндъл. Той пристигнал заедно с жена си, построил на Котвеното островче кей, склад Атолът е открит и нанесен на карта в 1814 година. Ве- и къща. а после довел наети полинезийци за лов на би­черта на 27 септември вдясно от борда на кораба „Су­ сери и производство на копра. Когато дошло време даворов", принадлежащ на руско — американска компания се делят печалбите, Стерндъл поискал собственицитеи извършващ околосветско плаване, забелязали нисък на фирмата да го признаят за равноправен съдружник,остров и чули шума на прибои въпреки че лотът не а не за дребен служител. Те не се съгласили. Тогавадостигал дъното, командирът на кораба, лейтенант Ла¬ Стерндъл отказал да изпълнява нарежданията им изарев (впоследствие прославен адмирал), заповядал да на острова била изпратена „наказателна експедиция",легнат в дрейф, за да не се разбият на рифовете. На оглавена от самия Хендерсън. Домът на Стерндъл билсутринта се показали още четири ниски островчета и обсаден. Започнали бойни действия.наспалият от вълнение цяла нощ капитан заповядал На шхуната на Хендерсън се намирал един от прияте­да Спуснат във водата шлюпката. Като се върнал, той лите на метежника, Хенри Мейр Той решил да из­събрал екипажа и обявил, че тъй като тази суша не е бяга от кораба, за да помогне на Стерндъл. През нощтаобозначена на картата, тя трябва да се счита за откри­ безшумно се спуснал във водата и заплувал, молейкита от „Суворов" и предложил да кръстят острова в чест се да не го срещнат гладни акули. Тъй като шхунатана кораба Суворов, За ознаменуване на събитието пи­ се намирала доста далеч от брега, достигайки сушата,ли сок от кокосови орехи. На другия ден разгледали той се повалил на пясъка съвършено изтощен. В тозипо-далечния северен остров и докарали оттам пълна момент от водата изпълзяла огромна костенурка,лодка с птици. спряла до лежащия човек и без да му обръща внима­ Островите се съединявали с коралови рифове, които ние, започнала да рие в пясъка дупка. Чуло се някак­на някои места били под самата повърхност на водата. во звънтене. Заинтригуван, Хенри се приближил и. . .Даже се наложило да вървят половин миля по един та­ видял блестящи на лунната светлина монети. Той про­къв брод. Това се оказало не съвсем безопасно. Тъй като гонил костенурката и се хвърлил да рие пясъка с ръце.едната от шлюпките била нападната от акула, Остров­ Намерил още няколко монети, а после се натъкнал начетата на атола образували лагуна, дълга девет и ши­ кутия. В нея лежали златни монети и много огърлици,рока седем мили. Общата площ на сушата била около украсени със скъпоценни камъни.2,5 квадратни километра. Лазарев записал във вахте¬ния дневник: „На островите няма нищо освен птици, Страхувайки се, че екипажът на шхуната ще му взе­земни раци и мишки, храсти, а на места и кокосови ме съкровището. Мейр веднага го зарил под дървотопалми; прясна вода и човешки следи не са намерени." до самия бряг, а взел със себе си само шест огърлици и няколко монети за доказателство На него му се уда­ Така че пустинния атол се считал за съвършено ло да се добере до къщата на Стерндъл, обаче след се­необитаем, докато в 1850 година не станало известно, демнайсет дни на глад и жажда обсадените били за­че някога той се е ползувал с вниманието на морепла­ ставени да се предадат. . . Собствениците на фирматавателите. Близо до едно от островчетата, наречено Кот­ искали да изпратят метежниците на каторга, но тъйвено, претърпял корабокрушение американски кито­ като инцидентът станал на ничия територия (атолътбоен кораб „Бисер". От Таити била извикана шхуна, започнал да се контролира от Нова Зеландия чак в 1889за да спаси товара, и неочаквано суперкаргото от шху­ година), съдът се отказал да разглежда делото и то вната заявил, че на атола под една бананова палма е края на краищата се забравило.зарито съкровище. Той категорично откачал да съоб­ щи откъде са му известни тези сведения. След като об­ Мейр много пъти се мъчил да се върне на атола да хождал дълго брега, ровейки с железен прът в пясъка откопае съкровището си, но всеки път нещо му попреч¬под палмите, той показал къде трябва да се копае яма. вало, а след няколко години бил убит в стълкновениеИ действително на това място намерили желязно сан­ е туземците,28
  • 29. Не е ли това съкровището, което се опитва да открие вите, но и по австралийското крайбрежие не веднъжТом Нейл? са намирани пиратски съкровища. И досега не е известно кой е бил първооткривател на Съществува например легендата, че в края на 18 векострова на съкровищата, кой е закопал богатствата. пиратът Бенито Бонито скрил някъде в пещерата око-Възможно е някога близо до острова да е претърпял ло Куинсклиф (щат Калифорния) много скъпоценностикорабокрушение отнесен от бурята на юг испански га­ и две златни статуи, всяка колкото човешки ръст. Ско­леон, плаващ от Америка за Манила. Не говорят ли ро разбойниците били настигнати от английски воен­за пребиваване на испанци неотдавна откритите остан­ ни кораби и обесени. Спасил се само юнгата, избяг­ки на стени от скрепени с вар корали? А може би ост­ вайки на остров Тасмания, а на неговата ръка била та-ровът е служил за убежище на пирати? И в това от­ туирана карта, показваща местонахождението на пе-ношение има много предположения. Не само на остро­ щерата.Химизациятана човека Да, безспорен факт е, че химиза¬ нала малко по малко да се възприема ни такива бюра да са били разкри­цията на човешкото тяло се развива като нещо естествено, не учудвала вани в Египет, Китай, Индия, Аси-с ускорени темпове. Ние не знаем вече никого и се преценявала от ровавилония, а дори и във Финикия.точно кога е започнала и, което е поколенията просто като „заварено Всички химици криели производст­по-лошо, не сме в състояние да пред­ положение". вените тайни като нещо важно иречем къде точно ще свърши. Фак­ скъпо до съкровеност. Въпреки четът обаче си е факт. Тя е част от на­ Мълчанието на мумиите са притежавали писменост (не е чуд­учно-техническата революция и в Старата химическа изкусност е дала но по онова време някои от хими­много отношения може дори да се възможност на определен кръг чле­ ците да са били грамотни), те посчита за една от нейните положител­ нове на обществото да личат колкото принцип не бързали да записват ре­ни черти. се може по-отдалеч и по-ясно. Жре­ цептите си върху папируси под фор­ Праисторически погледнато, най- ците са се боядисвали по един начин, мата на научни трудове. Пазели гивероятно е първата среща на химия­ военачалниците по друг, а обикно­ главно в паметта си и това станалота с човешкото тяло да е имала чис­ вените роби оставали небоядисани; те причина някои от тайните на еги-то декоративно значение. Необразо­ носели просто някакъв неизтриваем петските бои да са все още непости­ ваният дивак е стигнал до идеята, белег, колкото само за целите на жими за съвременната научна об­ че ако боядиса ярко лицето си, ще примитивната паспортизация от оне­ щественост. стане по-привлекателен и по-умен зи много стари времена. В Египет и в очите на себеподобните си необра­ другите древни цивилизовани об­ В човешкото тяло започнали да на­ зовани диваци и с помощта на подръч­ щества бояджийското разкрасяване влизат н металите. Учените на Два­ ни средства (козметичните магазини на човешкото тяло вече не се разви­ десети век не останаха особено при­ за готова и полуготова продукция са вало самостоятелно, а заедно с уси­ ятно изненадани, когато един пре­ се появили по-късно) изготвил раз­ лени опити (в много случаи успеш­ красен ден, ровейки се из петхиля¬ ни бои, използувани в надпревара ни) и за ароматично разкрасяване. догодишните челюсти на египетските не само от диваците, но и от дивач¬ Ориенталските специалисти изглеж­ мумии, откриха. . . златна зъболе­ ките. Съществувалата тогава пра­ да са достигнали до високи пости­ карска коронка. Да се преглътне историческа правда изисква да приз- жения в таза насока. На особено тази зъболекарска коронка беше знаем, че дивачките постепенно са голяма почит били цитровото масло, трудно не само защото беше напра­ удържали връх в това благородно лавандулата, а жлезите на тибет­ вена от чисто злато, но защото тя съревнование и в кратки срокове ския елен от незапомнени времена отхвърляше едно от откритията на започнали така майсторски да хи¬ са се ползували като изходна су­ късната европейска цивилизация с мизират лицата и телата си, че ка­ ровина за добиването на прочутия и хиляди години назад. рали представителите на така на­ днес по цял свят мускус. речения силен пол да стенат от за­ Египетските химици били и лека­ вист и да кършат ръцете си от яд. Преди няколко хиляди години лю­ ри и затова се е налагало да бъдат По-късно обаче тази победа започ­ дете не вярвали на патентните бю­ на „ти" със смъртта. Умирането в ра и поради тази причина няма дан­ древността не е било само обикновен 29
  • 30. имали разточителни схващания за всеки повод или удобен случай. На­ времето. Ако бихме били в състоя­ ложило се да се намеси религията. ние да им посочим това душевно не¬ Християнството отрекло пиянството, възвращенство, те навярно равно­ защото чрез него се губели много душно биха ни отговорили: трудодни по празниците, а ислямът — Че какво са пет хиляди години! забранил на мохамеданите да упо­ Не сте чакали достатъчно дълго. . . требяват алкохол под предлог, че представлявало голям грях. Бягството от удоволствията Докато хората се кланяли на мно­ Египетският лозунг „Всичко за от­ го богове, тяхната зависимост от ре­ въдния с в я т " не срещал голяма от­ лигията не била тежка. Разни бо­ зивчивост сред останалите древни гове — разни характери. Имало бог народи. Най-практични били гър­ на пияниците — Дионисий, и кой­ ците и римляните, които въпреки то желаел, се ориентирал към него. че вярвали в предимствата на зад­ Имало и бог на войнолюбците — гробния живот, не искали да се от­ Арес; и на мъдреците — Атина Па­ кажат и от удоволствията на зем­ лада; и на семейната вярност — ното битие. Те усъвършенствували Хера; и на любовта — Афродита. още повече химическото разкрасява­ Имало дори бог на ловците и рибо­ не на човешкото тяло, като съсредо­ ловците — Артемида. Това давало точили вниманието си върху него­ относителна свобода на вярващите да вите живи форми и пренебрегнали си изберат бог, който най-добре им мумиите. подхожда. При християнството и В Илиадата и Одисеята е отделено исляма обаче не било така. Щеш, не твърде много място на благовонията щеш, длъжен си да се кланяш на един като неотделима част от грижите за единствен бог. Древният култ към тоалета на богове, човеци и полубого¬ човешкото тяло бил заменен едва ве. Биохимичните методи за разкра­ ли не с омраза. Голотата станала све­ сяване също навлезли в бита. Кра­ тотатство, светотатство станало и раз­ сивата Клеопатра, както и Попея — красяването на тялото със средства­ жената на римския император Не­ та на химията. Инквизицията бдяламедицински случай, какъвто е сега, рон, се къпели в магарешко мляко, зорко догмите на светата църква да сеа истинско религиозно събитие. Спо­ за да запазят свежестта на кожата си. изпълняват точно и безпрекословно.ред древноегипетските култове, меж­ В списъка на химическите продук­ Наказателните мерки не били твърдеду живото и мъртвото човешко тяло ти, произвеждани от римляните, се разнообразни, но действували ефи­не съществувала никаква принцип­ появява за пръв път едно от велики­ касно — изгарянето на клада се пол­на разлика. При смъртта душата са­ те средства за химизация на човеш­ зувало с най-голяма популярност,мо временно напускала тялото и хи­ кото тяло — сапунът. Римляните ва­ тъй като при него се спазвало изиск­миците били призвани да го нагла­ рели сапун, като използували пе¬ ването на християнската религия дасят така добре, че когато душата пелина (пепелна луга) и животин­ не се пролива кръв. От средство занякой ден случайно реши да наоби­ ска или растителна мазнина. При­ разкрасяване на тялото химизациятаколи към него, да намери земната си готовляването на хубав сапун, как­ постепенно се превърнала в сред­„квартира" в запазено състояние. То­ то добре знаем, и сега е трудна ство за измъчване. Средновековиетова обяснява широкото развитие на работа, а по времето на римляните е завещало ужасяващи рецепти намумифицирането. Тайната на еги­ то се е смятало за голяма тайна. Са­ инквизиционни методи — сол и ки­петските мумии и до днес не е на­ пунът струвал неимоверно скъпо. селини върху разранени меса и дру­пълно разкрита. Химическите сред­ Трябвало да се изтъркулят двадесе­ ги страхотии, от които тръпки по-ства, използувани при тяхното при­ тина века, докато се роди великият биват човека, само като чете за тях.готовление, се получавали на осно­ немски химик Юстус Либих, който Средновековието било дълго, тъмновата главно на билкови смеси, смо­ да напише знаменателните думи: и жестоко, но средновековният чо-ли и други реактиви, за чийто със­ век криел в сърцето си една пра­тав можем да съдим само до известна — Културата на един народ се вилна надежда. Той се тешил сстепен. Резултатът от тяхното при­ измерва с количеството сапун, което простата истина, че колкото по-ложение обаче е очевиден. В някои изразходва. дълго" трае Средновековието, тол­случаи мумиите са издържали изпи­ Древните народи се изхитрили да кова по-малко му остава на Средно­танията на няколко хилядолетия. В химизират тялото си и с един друг вековието да живее. И не се излъ­Лувъра, във Ватикана, в Британ­ химикал, който с право би могъл гал. Наистина е така. Дошло Въз­ския музей, в Египетския национа­ да бъде наречен патриарх на све­ раждането, възхищението от красо­лен музей в Кайро и другаде се съ­ товната химическа промишленост — тата на човешкото тяло постепеннохраняват образци, които говорят етиловия алкохол. Те са го пиели започнало да става не чак толковаза майсторство, граничещо със съ­ безстрашно, защото все още слабо опасно както преди. Химията пред­вършенство. Само в едно големите са познавали неговото вредно въз­ пазливо се огледала наоколо си и катодревноегипетски специалисти по бал­ действие. В Кипър, Сицилия, Крит, видяла, че всичко е наред, бързо сва-самиране са останали излъгани. В Мала Азия се приготовлявало чуд­ лила алхимическите одежди, навле­никоя мумия душата не се е завър­ но вино, което изпускало искри при чени й от модата на средните веко­нала. Старите майстори обаче са съприкосновението си със светлина­ ве. Една велика ренесансова лич- та. Хората са пиянствували при30
  • 31. Върху такива макети могат, да се изследват раз­ лични химически вещества рии проявяват към търсенето на специално получаваните за медицин­ ски цели полимерни материали. От друга страна, високите изисква­ ния, предявявани от здравна глед­ на точка към всеки опит за химиза¬ ция на съвременното човешко тяло, прави изследователската работа скъ­ па и деликатна. Въпреки тези труд­ ности, грижата за човека удържа връх. Бъдещето ще ни донесе още по-големи успехи. В какво отноше­ ние? Учените считат, че в близко време медицината ще овладее имунологич­ ните реакции на организма, по силата на които чуждите тела се отхвърлят. Това ще даде възможност на хими¬ зацията на човешкото тяло да на прави голяма крачка напред. Ле­ карят ще използува за кърпеж на тялото материали, които не ще се приемат като чужди. Вместо присаж­ностна име Парацелз (1493—1541 г.), като артериални клапи и артериални дане на бъбреци от човеци — дарителиродила се из недрата на простия на­ сегменти успешно биват конкурира¬ лекарят на бъдещето ще използуварод, се провиква: ни от химични продукти. Химиците изцяло синтетични бъбреци, които, — Химията трябва да се грижи и биохимиците успяха да наподобят бидейки вносни, няма да отстъпватза здравето на човешкото тяло. Това по химичен път дори червените кръв­ по нищо на местните, т. е. естест­е нейното призвание, а не да дири ни клетки и опитите категорично вени бъбреци. С усилени темповенесъществуващия философски ка­ потвърждават, че кислородопреноси¬ сега се разработва и проектът замък, чрез който да добива злато от телната им способност е отлична. Не­ пластмасово сърце. Според някои съ­метални отпадъци. що повече, самата кръвна плазма, ветски учени, тази перспектива мо­ живата вода при лекуване на теж­ же би ще реши по-правилно въпро­Кое може и кое не може да се хими¬ ки наранявания, днес е химизирана са за заместването на нелечимо из­ зира в човешкото тяло? по пътя на така наречените декстра¬ носените сърца отколкото присажда­ нови плазмозаместители. нето на сърца от умрели дарители. В един от романите на Емилио Сал­гари „Диамантените пещери" сре­ При химизирането на костната сис­ В развивания ред на мисли неусет­щата на туземците с белия пътешест­ тема пластмасовите материали вър­ но, но строго възниква въпросът:веник се съпровожда с необикновено вят ръка за ръка с металите. Изо­ — Ако започнем всичко у човекаприключение. Белият човек сваля бретени са сплави на основата на да заместваме с пластмаси или, по-изкуственото си око, изкуствените благородни и други химически инерт­ общо казано, с химия, къде ще муси зъби. . . Туземците занемя ват от ни метали, с които хирурзите ре­ излезе краят? Има ли нещо, което,страхопочитание. Те са убедени в монтират по механичен път счупе­ да сме още отсега спокойни, че ни­неговото превъзходство. Химията на ни и разтрошени кости и сглобяват кога няма да може да се замести сДвадесети век произвежда резерв­ катастрофиралите човешки организми. препарат, изготвен в колба или ав­ни части за някои от човешките ор­ Измежду пластмасите специалистите токлав?гани. Стъклените очи и пластмасо­ са склонни да предскажат добро бъ­ Науката е затруднена да отговоривите челюсти са само обещаващото деще на онези от тях, които съдър­ отрицателно. Какво обаче толкованякогашно начало, което отдавна е жат флуор. Флуор — съдържащите стряскащо има в твърдението, ченадминато. пластмаси са до такава степен па­ отделни части на тялото могат да се Ако в областта на козметиката сивни в химично и биохимично от­ заместят с химически, синтетичниднешната козметична химия пред­ ношение, че организмът просто не продукти. И без това веществата вставлява продължител на древни ги усеща. организма непрестанно се обменят итрадиции с модерни средства, то при От гледище на промишлената хи­ от онова, което е съставяло тялотопластмасите всичко постигнато е из­ мия производството на пластмаси ни преди години, сега не е останалоцяло рожба на нашето съвремие. със специално медицинско предна­ почти нищо. Важно е на човек даПолимерните материали с най-раз­ значение не е твърде привлекател­ му остане човещината. А ако човекличен състав и качества се използу­ но, защото няма едротонажни ма­ притежава човещина, никоя хими-ват нашироко от хирурзите при за­ щаби. Някои намират тук причина­ ческа лаборатория не може да му яместването на увредените тъкани и та за сравнително слабия интерес, отнеме.органи. Такива фини биоматериали който развойните химични лаборато­ СТЕФАН РОБЕВ 31
  • 32. Гарванчето видя полуоглозганите кости, които се Напоследък вълкът не излизаше на лов. Преди сед­белееха във високата трева, кацна на близкия храст, мица животното се катереше по сипеи от едри камъни,по гледа се. Предпазливостта му не беше напразна — които се срутиха под него. Старият ловец се опита дана двадесетина крачки, в сянката на леските ле­ избяга, но те го застигаха, удряха го, едва не го за­жеше вълк. Неговата сивочервеникава козина, из­ трупаха целия. Когато се измъкна най-после, тойпъстрена с черни косми, се сливаше с потъмнелите куцаше. Предният му ляв крак беше счупен.стари листа. Младата птица потръпна, заследи го с Когато мразовитото утро полази надолу по пустияпъргавите си очи. склон на планината, гарванът излезе от сухото убе­ Натъпкал стомаха си със сърнешко месо, хищникът жище под кръстосаните клони на крушата и полетябеше изпаднал в блажена дрямка. Птицата се раз­ над заснежената пустош. Намери дирята на прия­мърда неспокойно — как да похапне от съблазнител­ теля си в снега — беше излязъл на лов. Проследи яните късчета месо, останали по костите. Вълкът едва във въздуха — отначало виждаше само вълчите стъп­ли щеше да позволи да се посяга на плячката му. ки, после се преплитаха с други дири. По-късно видя Гарванчето се спусна, връхлетя върху костите, хищника и плячката му. Заекът подтичваше на десетклъвна бързешком и пак кацна на храста. Погледна крачки пред вълка. Старият ловец правеше дълги кра­към звяра — той продължаваше да дреме равнодушно. чки в снега, цялото му тяло се измяташе нагоре, по­Вълкът беше опитен, стар ловец. Напълнеше ли сто­ тъваше до корема, но дългоухият беше млад, силен,маха си, търсеше спокойствие, не би го нарушил можеше да избяга далече.заради едно нищо и никакво пиле. Малкият се пре­ Гарванът виждаше приятеля си за пръв път на лов.страши, кацна до костите. Късаше месо, а едното му Обикновено хищникът излизаше да ловува вечер, нооко все поглеждаше към стопанина. сега и дългата зимна нощ не му беше стигнала да От тоя ден гарванчето се навърташе близо до ле­ улови дивеч. Птицата кацна на самотното дърво, кое­говището на стария вълк. Съмнеше ли, литваше и то стърчеше сред камънаците. Вълкът седна на зад­кръжеше полека над храстите. Острите му очи търсе­ ните си лапи да почине за миг. Заекът се спря, на­ха сивия ловец и неговата нощна плячка, която му остри уши — погледна дръзко към хищника със.се струваше по-вкусна от всичко друго. своите едри, златистокафяви очи. Младата птица б?ше загубила родителите, братята Сивият ловец направи усилие и тръгна към недости¬и сестрите си в една бурна нощ, когато гръмотевица­ жимата плячка. Хълбоците му се надигаха и спадахата изгори гнездото на старата дива круша, която рас­ уморено, от козината му се виеше пара. Дългоухияттеше до дълбокия дол. Тя не подозираше, че присъст­ хладнокръвно го изчака да направи пет-шест крачкивието на вълка — единственото същество, което и чак тогава се затича с отмерени скокове. Безплодно­отпъждаше самотата й, правеше тая храна по-при­ то надбягване започваше пак, но тоя път заекът севлекателна. излъга. Отначало вълкът ръмжеше, щом го зърнеше, но Младият гарван, който беше наблюдавал безмълвнобързо привикна с птицата. И той беше самотник — нямата сцена, се размърда на клона, излетя, изгра¬години се бяха изминали, откакто живееше сам-саме¬ чи пресипнало. Спусна се светкавично към заека, на­ничък. По-късно чакаше гарванчето да дойде, пазеше стигна го, насочи двата си крака към гърба му и уда­остатъците от лисиците, бяха станали приятели. ри силно. Животното се повали, изненадано от не­ Нахранеше ли се, гарванчето не отлиташе веднага очакваното нападение.към клоните на родната дива круша. То кацваше на Заекът повдигна глава за миг да види новия враг,някой клон, пограчваше, навеждаше ту една а страна но беше забравил за стария ловец. Дълъг скок, бели­на главата си към вълка, ту другата. Гледаше го те зъби се сключиха, дългоухият изврещя, изви се,втренчено с тъмнокафявите си очи — това бяха прият­ но челюстите на хищника никога не биха изпусналини мигове и за двамата. Сивият ловец издаваше гръд­ хванатата плячка.ни сподавени звуци, които не приличаха на ръмже­ Зимата напредваше, ловът не вървеше и в еднане, бяха дори гальовни. мъглива сутрин вълкът се спусна направо към селото, чиито комини пушеха отвъд настръхналите клони на Снегът валеше на едри парцали, които покриваха дърветата. Гарванът го следваше отблизо, не се пи­земята, камъните, натрупваха се по хоризонталните таше къде отиват. Опитният ловец го водеше на лов.клони. Светът стана някак друг, студен, еднообра­ Птицата прехвърчаше от дърво на дърво и от времезен — не приличаше на тоя, който познаваше млада- на време пограчваше с надебелял глас.та птица. _ Стигнаха до първите ниви, където се изгърбваха32
  • 33. копи слама, подобни на гигантски животни. Отгоре Птичката замлъкна, беше се отдалечила. Катери­бяха покрити с шуби от сняг, а отстрани сламата бе­ цата пооправи главицата си с двете предни лапич¬ше потъмняла от влагата и слънцето — беше добила ки. Покатери се по дънера, после скочи на сухотомеки, пастелни кафявозеленисти багри. Сивият ло­ клонче и влезе в леговището си. Гарванът прилетявец наведе глава към подножието на най-близката безшумно на съседното дърво, сгуши се сред на­копа. Ушите му се наостриха, вслушваха се. Гарва­ стръхналите иглици на клоните му. Не можеше данът кацна до него — долови слабо цвърчене. Въл­ улови катерицата в нейното убежище — отворът бе­кът се изгърби, с бързо движение на лапата отгреба ше тесен, за да провре тялото си. Трябваше да яслама и сняг. издебне, но как? В дупката се замятаха сиви мишки. Хищникът хва­ От клоните се откъсна шишарка, удари се в дънерана една със зъби, друга затисна с лапата. Гарванът и падна на снега. Във въздуха остана да се носиулови трета в мига, когато вече потъваше в сламата. сух, звънлив ек. Главата на катеричката се подадеДвамата приятели мишкуваха дълго. пак. Нейните едри очи се озърнаха, търсеха при­ чината на шумотевицата. Гарванът се позаклати По бреговете на ручеите изби първата зеленина — на клона. Ту изправяше набитото си тяло, ту сенаближаваше пролетта. Снегът продължаваше да се снижаваше, сгъваше в колената силните си крака,държи по северните склонове на доловете и между по които лъскаха гладки, черни люспи. Изглеждашехрасталаците. Изглеждаше посивял, нечист, по краи­ някак напрегнат. От гърлото му напираха звуци,щата на преспичките се бяха образували по |упрозрачни сподавяше ги, преглъщаше мъчително, като че бешеледени корици. Гладът ставаше непоносим — и миш­ глътнал голям сух плод.ките не можеха вече да нахранят хищниците. И изведнъж нададе остър неприятен крясък. Тъй кря­ В тоя мрачен, навъсен ден боровата гора отвъд скаха сойките, когато видеха хищник или човек дадола привлече гарвана. Прилетя в нея, започна да върви между дърветата. Катерицата се подаде мигно­я претърсва. Шмугваше се между клоните на борове­ вено, излезе на сухото клонче. Навеждаше главица­те, но дълго не можа да открие нещичко за похапва¬ та си, търсеше вълка или лисицата, които беше зър­не. Накрая кацна на старо криво дърво, по напукана­ нала сойката. Краката изхвърлиха гарвана, крилатата кора на което се бяха втвърдили едри буци смола. му удариха кичурите иглици, устреми се към живо­ Ето, просвири мъничка птичка, която не се вижда­ тинчето.ше между студената зеленина на короните. Слабо цвър­ Дългият клюн удари вцепенената катерица по гла­чене достигна до слуха му. През две дървета, из стъб­ вата. Тя изтърва клончето, блъсна се един-два пътилото на вековен бор се показа мъничка главица. Гар­ в гъвкавите вейки и падна долу. Черната птица се извиванът се сви, не биваше да го забележи. Катерицата спираловидно около дънера и налетя пак върху жер­се показа цялата, изправи се на сухото клонче пред твата си. Силният клюн се мерна светкавично —отвора на хралупата, вслушваше се в гласеца на птич­ катерицата не можа да се свести.ката. Може би искаше да я види — тъй заспала беше Следния ден гарванът пак претършува бороватагората през зимата. гора, но не намери, катерицата. Сред една драка до-
  • 34. лови слабо движение. Черната птица направи голямзавой, за да не подплаши дивеча, плъзна се ниско икацна на двадесетина крачки. Старият заек стоеше всредата на храста, чиито стъбла бяха полускрити всухи сивожълтеникави треви. Птицата гледаше втренчено дългоухия, не можешеда вземе решение. Налетеше ли. не би могла да има ус­ пех. Драката беше гъста, бодливите клонки се препли­ таха на всички страни. Не, не биваше да го напада. Гарванът се плъзна тихичко над земята, устреми секъм леговището на вълка. Старият ловец се изправи,когато дочу развълнувания грач на приятеля си, из­лезе навън, позажумя на дневната светлина. Прозина се стръвно, зъбите му се белнаха, дочу сесухо изтракване — бяха се срещнали. Черният под¬хвръкна настрани, кацна на земята. Главата му се из­ виваше, клюнът правеше нетърпеливи движения на­ горе-надолу. Птицата като че се стараеше да каже нещосъс своя грач, запъти се наляво, подхвъркна ниско над земята. Опитният хищник долови, че се е случило нещо из­ вънредно, пристъпи с накуцване към приятеля си. Гар­ ванът литна по-нататък, поведе го към драката, къ­дето се криеше дивечът. Вървяха тъй. докато вълкътподуши слабия мирис на плячката, превъзмогна остри­те болки и се втурна с дълги скокове. След сполучливия лов двамата потеглиха към легови­щето на сивия ловец. Старият вълк се усещаше все по-зле. От студа ли,от старата рана ли, кракът му се вдървяваше вечер.Отпускаше се чак към пладне, когато го нагрееха жи­вотворните лъчи на бледото слънце. Острата болка враненото рамо на хищника се засилваше с всеки изми­нат ден. Поради това лежеше все по-дълго в топлотолеговище. Възрастното животно гладуваше, отслаб­ваше, очите му угасваха, губеха остротата си, ставахамътни и безизразни. Гарванът кацаше до отвора на леговището, грачешенастойчиво. Вълкът долавяше какво желае неговиятприятел — канеше го да стане и да тръгне подире му.Пак беше открил дивеч, но болката в плешката бешетъй свирепа. И в тая хладна утрин гарванът пристигна с първитеслънчеви лъчи. Крясна един-два пъти и събуди вълка.Ноздрите на хищника се сбръчкаха стръвно, преди даотвори очите си — миришеше на месо. Лъхаше откъмптицата — тя се беше докосвала до плячка. Изправисе с мъка, в плешката го сряза болка, но успя да сеподаде навън. Гарванът подхвръкна, прилетя десетина крачки икацна на земята, поведе го. Старият ловец закуцука натри крака. Птицата подхвърчаше и грачеше окуражи¬жително. Неговият крясък, тъй печален за хората, вли­ваше сила в изтощеното тяло на звяра. Преминахаповече от хиляда крачки, преди гарванът да завие къмдола. Вълкът го последва по стръмния склон. На едномясто не можа да се задържи, спъна се в коренаците исе търкулна чак до дъното. Черната птица заграчи, из­чака го да стане и литна по-нататък» Изминаха дваде­сетина крачки и вълкът забрави страданието си —дъхът на месо стана близък. Втурна се, стигна до ня­какви камънаци, нападали от стръмния бряг на дола.На тях лежеше трупът на овца. Смътно недоверие премина през главата на хищника.Лесната плячка събуди у него страх — не току-така
  • 35. АВТОР РАДИ ЦАРЕВ ИЛЮСТРАЦИИ АЛ. РАДОСЛАВОВсе намираха мъртви овце. Старият ловец сдържа жела­ тръгне. Вълкът не вдигаше очи, примижаваше невол­нието си да впие зъби в плячката. Пристъпи крадешком, но, поглеждаше настрани, но най-сетне повдигна главагърбът му се беше извил от напрежение. Заобиколи и погледите им се срещнаха. Останаха втренчени замястото предпазливо. Носът му душеше всяка педя кратък миг. Сивият ловец гледаше птицата с израз наземя, но не откри дъх на човек. Щом направи пълен дълбока умора и безнадеждност. Устата му потръпва­кръг и стигна до собствените си следи, гладният се ше, устните се гърчеха, като че желаеше да каже на дру­хвърли мълчаливо към овцата. гаря си: — Остави ме тук. . . Върви си. . . Свършено е с Седмица по-късно гарванът откри друга плячка — по¬ мене. . .луизядено магаре. Поведе другаря си към нея — стиг­ Гарванът го гледа дълго, навеждаше глава, изучава-наха бързо до дълбокия дол. Вълкът се спусна криво- ше дълбочината на дупката, крачеше по ръба и полека-ляво до дъното, прескочи с мъка ручея, който течеше лека долови, че сивият ловец не ще може да го послед­излинял между камънаците. Черната птица го чакаше ва. По едно време се сепна, излетя и изчезна отвъд на­горе на брега, кацнала на кривия клон на нискорасъл стръхналите върхове на храстите по брега на дола. Въл­дъб. кът опря глава на лапите си и задрема печално. Животното започна да се катери бавно по стръмни­ Не след дълго дочу свистене на крила, черната пти­ната, преодоля три-четири крачки, но болният крак се ца се приземи до дупката, наведе глава и пусна вътреплъзна по влажните стари листа, сивото тяло се тър­ кост, по която имаше месо. Вълкът надуши плячката,кулна надолу, лапите се мятаха, за да намерят опора. оживя, челюстите му заработиха. После облиза уст­ И неочаквано изчезна, като че потъна в земята. Гар­ ните си, обърна глава към гарвана — в очите му има­ванът се вдигна във въздуха, изграчи тревожно, мина ше само едно желание — месо, повече месо. Другарятс бръснещ полет по склона. Когато прелиташе втори му полетя пак към магарето. път, дочу плачевното скимтене на приятеля си и кац­ Измина нощ, настъпи пак ден — вълкът лежеше на на в подножието на стръмнината. дъното на ямата. Времето минаваше за него в очаква­ На това място зееше дупка. Наблизо стърчеше вър­ не на поредния къс месо, но нейде в тъмните недра на хът на скала, оголена на дъното на дола. Придойдеше мозъка му се таеше огънчето на тревогата — бедата ли порой по оврага, каменното чело на скалата откло­ щеше да се появи отнякъде, щеше да го захапе изне­ няваше водата наляво, струите се завиваха във вър­ виделица. топ, който беше издълбал яма — хищникът беше пад­ И тя наистина пристигна. Иззад гребена на планината нал на дъното й. се подаде крайчецът на тъмен облак. Животното беше Вълкът се изправи, почвата беше покрита с изгнила усетило развалянето на времето часове преди появява­ шума. Отворът над главата му пропускаше слаба свет­ нето на облака, но не обърна на това кой знае какволина. На ръба на отвора се очерта черното тяло на дру­ внимание — беше преживяло много бури през живота гаря му. Неговите лъскави очи го търсеха, издаваше си. призивен грач. Куражът се връщаше в сърцето на звя­ Дъждът връхлетя, блъскаше гарвана, капките се ра — беше изпаднал в беда, но не беше сам в нещастие­ плъзгаха по плътната му перушина и свистяха в мрака, то. Животното полази по дъното на ямата. Изправи се но той, упорито свел глава, стиснал клона с яките си пипнешком на задните си крака, започна да драска нокти, не се помръдваше. Вълкът беше на сухо, но по стената, но муцуната му достигаше едва до поло­ скоро го замъчи смътно безпокойство. Стана на кра- вината на височината. Клопката беше непреодолима ка, затича се покрай стената, спираше се от време на за стария болен звяр, който не можеше дори да подско­ време, ослушваше се тревожно. Земята потръпваше под чи както трябва, а и да стигнеше до ръба, не би мо­ лапите му, стените на дупката издаваха приглушени гъл да се задържи с ранения си крак. стонове, във въздуха се дочуваше слабо бучене и чуд­ Сивият ловец се пораздвижи, позатича се покрай новато гъргорене. стените на своя затвор, като че набираше скорост. Мътна струя вода влетя през отвора на ямата, послед­ После се хвърли с все сила по отвесната стена, скочи ва я друга, която влачеше камъни — потокът прииж­ нагоре. Предните му лапи застъргаха по мъха и ко­ даше, набъбнал от силния дъжд в планината. Голям рените, прониза го болка, падна долу, върху него се камък удари животното по главата и му спести по-на­ изсипаха камъчета, мъх и пръст. Влизаха в ноздрите, татъшни мъчения. очите и устата му, задушаваха го, заслепяваха го. Спус­ Сутринта гарванът дълго търси приятеля си, но яма­ на се пак — нямаше време за губене. Трябваше да стиг­ та беше затрупана с камъни и никой не отвръщаше на не до ръба, до светлината, но силите го напускаха. грача му. Полека-лека птицата разбра, че вече никога Скоковете ставаха все по-слаби и слаби. Накрая легна няма да види побратима си. Издигна се във въздуха, по гърди, главата му се отпусна върху обезсилените полетя към дивата круша, където беше видял за пръв предни крака. път белия свят. Черната му сянка се заплиташе в го­ Слънцето се издигна, бледата му светлина нахлу в лите клони на дърветата, а от гърлото се откъсваха дупката и гарванът видя приятеля си. Закрачи тромаво остри крясъци: по ръба — поклащаше се ту на едната, ту на другата — Кра-кърраа. . . Кра-кърраа. . . си страна. Грачеше недоволно, викаше го да стане, да РАДИ ЦАРЕВ 35
  • 36. Езикът на Езикът на тялото Жестовете издават националната принадлежност. Ако англичанинът нрави един жест в минута, на мек­жестовете сиканеца това време е достатъчно за повече от двеста и петдесет, разбира се, става дума за движения н на ръ­ цете, и на краката, и на лицето, и за обща промяна на положението на тялото. Различията са толкова големи, че Малко или повече всеки от нас чения вече надминават двеста хиля­ дори по характера и броя на дви­днес е един Шерлок Холмс. Запознаят ди. Толкова думи нямат дори доб­ женията само на ръцете, може да сени с някого и веднага по жестовете, рите речници по чужди езици. Тол­ отгатне откъде е даден човек. Ръ­погледа и дрехите му се мъчим да кова думи те няма да имат, даже ако цете на италианските телевизионниразберем що за човек е той и дори — им се добавят и специалните терми­ говорители непрекъснато потвърж­каква е професията му. И близките си нологии. При това списъкът продъл­ дават казаното. Това е своеобразнохора при всяка среща следим как раз­ жава да расте. повторение и всеки по-северен човекговарят, как стоят, как ни гледат и по би го намерил за излишно, но за ита­това преценяваме душевното им със­ Най-голямата странност на този лианеца то е съвсем необходимо до­тояние, здраве, та ако щете и успе­ речник е, че той се създава не като пълнение. Ако той гледа предава­ хите или неуспехите в службата. средство за разговор, а по-скоро като ръководство за опознаване на хора­ ния на английската или шведската те­ Но странно — в превода на жесто­ та. Макар и тук да важи правилото, левизия, непрекъснато ще се измъч­вете твърде често си служим с шаб­ че човек твърде често прикрива ис­ ва от чувството, че телевизионнаталони. Щом един човек не стисне ръ­ тинските си мисли,като мълчи или компания е забранила на говорите­ ката ни достатъчно здраво, то той не­ казва нещо друго, в случая — като лите да ръкомахат и трудно ще по­ пременно е безволев. Щом върви бър­ съзнателно не реагира чрез никакво вярва, че нито англичанинът, нитозо — енергичен. Щом стои изпра­ движение, трябва да се признае, че шведът изпитват желание да сторят вен на стола — скован. Щом раме­ безсловесният език по-рядко може това.нете му са отпуснати и походката вя­ да заблуждава. Защото изключител­ла — повече от сигурно той е бо­ но малко хора напълно могат да Англичаните дори не винаги се ръ­лен или е пред разболяване. куват. Южняците дълго стискат ръце контролират всяка своя реакция. и се потупват по рамената. Когато в Дали защото словесният език е Познавачът винаги ще улови мигно­ южноамериканските страни разго­твърде много развит и днес хората веното трепване на веждата, почти варят с някого седнали, преместват общуват изключително чрез него, но незабележимото свиване на ъгълчето стола си тъй близо, че непривикна¬ науката едва в последните години се на устата. лият европеец се чувствува неудоб­ зае да изследва подробно езика на но. Но не смее да отмести стола си, тялото. Появи се един нов и съвър­ Колкото по-голяма изненада крият защото ще помислят, че той иска шен за тази цел инструмент — Кино­ обстоятелствата, колкото „по-горещ" да пази дистанция и ще се обидят. камерата. Окото може да пропус­ е темпераментът на личността, кол­ не десетки важни детайли, но нито кото по-малко наблюдаван се чув­ Японците не се ръкуват, а се кла­един не може да убегне от камера­ ствува човек и най-после — колко­ нят и ако двамата са равни по по­та. При това тя може да предаде то по-ниска култура има той, тол­ ложение, трябва едновременно да се.движенията забавено, да спре онзи кова по-ясен е смисълът на движе­ поклонят и изправят. Всяко закъсне­ момент, който желаем да разгледаме нията му от пръв поглед. ние е обидно. Американецът може по-внимателно. Именно възможност­ Някога двама мъже обикаляли па­ да се вглежда в друго лице на ули­та за подобна дисекция се оказа пър­ наирите. Единият пеел хубави тъж­ цата, само докато се доближи на вата стъпка към една нова наука. ни песни, в които винаги се случва­ два и половина метра от него. То­ Учените са много внимателни. „Ще ли грабеж и убийство. Щом стигнел гава свежда поглед. В противен слу­ минат десетки години — казват те. — до мястото, където разбойникът при­ чай другият човек може да повиканавярно животът на няколко поколе­ чаквал жертвата си, спирал да пее полиция. Затова пък един мъж в ния, докато успеем да създадем пъ­ и казвал загрижено „Внимавайте! арабските страни може да гледа ко­лен речник на този език, докато от­ Пазете парите си! Лоши хора има гото си иска и колкото си иска. В крием всички правила, на които той навсякъде!" И, разбира се. селяните Италия дори се смята за добър тонсе подчинява. Все пак другите линг¬ веднага опипвали джобовете, в кои­ да се върви след непозната девойка висти — онези, които се занимават то носели пари. После отново се за¬ и да се обсипва с комплименти, ма­с писмените и говорими езици, имат хласвали в песента, а колегата неза­ кар тя да не е хубава. От своя стра­зад себе си хилядолетия сериозен белязано ги обирал. на девойката трябва да се прави, четруд. А тук работата е съвсем в на- не чува нищо. Но не само във враждебна обстанов­ чалото." ка е необходимо да се разбира езикът Но докато цели нации имат основ­ И за сега събират материал. Опис на жестовете. В обикновеното еже­ ни различия помежду си, случва ват човешките движения, снимат чо­ дневие той също дава богата инфор­ се да се установят големи прилики века в най-различни положения, въз­ мация, но забързан по своите си в реакцията на отделни народи и ра­ расти, ситуации, националности. неща, човек тогава по-малко наблю­ си по определен повод. Лицата на Анализират жестовете, чиито зна­ дава. европейците и американците, на-36
  • 37. същото време — различни движе­ ния могат да бъдат породени от една и съща причина. Затова жестовете трябва да се разглеждат във връзка с контекста. Когато една група хора стоят до трамвайната спирка, ясно е, че все­ ки от групата чака трамвая. Но чака различно. Един младеж се е облег­ нал на дървото. Лицето му е спо¬ койно, само ръката стиска чанта. Една жена непрекъснато проверява какво има в джобовете и се оглежда наоколо. Възрастен мъж чете вест- ник, но често поглежда встрани.пример, приличат на тези от племе­ В съседната област болните наната в Нова Гвинея и остров Борнео, тискат веждите си надолу. Оставяткогато изразяват страх, ужас, гняв, клепачите, бузите и устните да увис­щастие, отвращение, изненада, тъга. нат. Шията е изопната. < Ръцете иНавярно поради своята сила тези китките висят. Краката се тътрят.първични емоции лесно изтриват ци­ Въобще „аз съм болен" тук се из­вилизованото покритие, макар реак­ разява по-различно.цията, която следва по-нататък да е Но дори в отделните квартали наразлична според културата и въз­ един голям град могат да се откриятпитанието. различния в походката, в израза на Същевременно при по-сложни със­ лицето, в начина, по който се носяттояния могат да се открият разлики дрехите. Ето защо могат да възник­между хората от две области, отда­ нат недоразумения, ако набързо селечени на не повече от двадесет ки- съставят правила и започнат да селометра. Един лекар описва как се прилагат. От всичките движения,държат болните от две такива съ­ които човешкото тяло може да из­седни общини. вършва, ние сме подбрали не повече В първото селище горната устна от петдесет, при това тридесет отна болния стои неподвижно, той тях се отнасят до главата и лицето,прогонва всяка усмивка и сбръчква и на тях сме възложили да изразя­вежди. Тялото му е съвсем изправе­ ват най-различни състояния, мисли,н о , крайниците се движат бавно, емоции. Един и същи жест може дастъпалата се притискат в пода. означава съвсем различни неща. В Бихме казали, че младежът прос­ то отива на разходка. В същност очаква го изпит, за който е чел тол­ кова, че вече иска само едно — всич­ ко да се свърши по-бързо, а чантата държи здраво, не защото е тежка, а защото в нея има листче с важни формули. Жената не е изгубила ни­ що. В джобовете си тя носи и ключ, и пари, и документи, затова, след като е извадила от там билет, не­ прекъснато проверява дали не е паднало нещо. Възрастният мъж ча­ ка не толкова трамвая, колкото свой 37
  • 38. Жестовете говорят твърде много и са съгласни един с друг. Абсолютно за здравето и психическото равнове- несъгласните се гледат по рядко. сие. Спокойните, плавни, добре съгла­ Когато става въпрос за лични про­ сувани движения на здравия човек блеми, почти независимо от харак­ се различават твърде много от онези тера, възрастта и пола, хората го­ на болния. ворят, гледайки надолу. Навярно Една кинокамера е уловила мо­ от неудобство. А може би като не мент, когато млада майка е давала ги тревожи погледът на събеседни- на детето си противоположни запо­ ка и не следят промяната в изра­ веди, без да съзнава това. Едната й жението му, те изразяват по-пълно ръка натискала върху тялото му и и ясно своите проблеми. казвала „върви натам", а другата Онзи, който доминира в някакъв го бутала „върви насам". Детето разговор, по-често гледа встрани. имало объркан вид. По-късно из­ А по-слабият гледа право и непре­ следвали и другите две по-големи де­ къснато в говорещия. Абстракт­ ца на тази жена. И двете имали пси­ ните мислители се вглеждат в събе- хически нарушения. Ако науката бе седника, а хората, които се занима­ напреднала дотолкова, че да поз­ ват с т о ч н и науки — по-рядко. Оне­ нава и да тълкува правилно всички зи, които се чувствуват по-добре жестове, навярно много трудно уло­ сред много хора, гледат често, само вими смущения щяха да се забеле­ ако са в приятелска среда и много жат навреме и да се лекуват. по-рядко, ако чувствуват противо­ И културата на човека твърде лес­ речие или неприязън. Жените и мла- но може да се прецени по жестовете . дежите въобще гледат по-често и по- Доброто възпитание ограничава тех­ продължително. ния брой. В много случаи то на­ Двуличните, безскрупулни хора лага съвсем определени форми за об­ не свеждат поглед, даже когато са щуване с останалите хора. Понякога уличени в нередно действие. Поня­ многобройните етични правила те­ кога онзи, който го обвинява, се жат, но много често те улесняват, чувствува неудобно от това, започва защото предлагат как да се постъпи да смята, че греши и поглежда на­ при по-сложни жизнени ситуации. И долу, а в гласа му се появяват из­ според това. колко и как човек при­ винителни нотки. Нечестният гледа лага подобни правила, могат да се право в очите и когато го уличават направят заключения за него и за в престъпление. Той не се смущава отношението му към околните. от извършеното, може би намира разговора за забавен.близък, с когото има среща. Ако Очитечовек се довери само на първото си И усмивката е твърде интересновъншно впечатление, винаги може Ням и скрит свидетел на много нещо. Събужда много и противоре­да се очаква грешка. разговори, камерата е помогнала за чиви заключения дори само с факта, интересни заключения, свързани с че може да се проявява и в прият­ очите. Човек, който говори и по­ ни, и в неприятни ситуации. Пове­ глежда встрани, желае да говори чето хора се усмихват, когато им още. Не го прекъсвайте! Той про­ е добре, но не малко успяват да на­ дължава да разсъждава, да обсъж­ правят това и когато са съвсем зле. да проблема, да се съветва със себе Обикновено човек се усмихва, за си. Колкото по-често отмества пог­ да достави удоволствие на някой лед, толкова по-сложни му се стру­ друг. Но има и саркастична, и злоб­ ват нещата, толкова повече се на­ на усмивка, която изразява съвсем пряга, за да намери правилен отго­ определени неприятелски чувства. вор. Ако обаче се загледа право във Много въпроси. Много неизвест­ вас, прекъснете го. Особено ако сто­ ни неща. Една нова наука се стре­ ри пауза. Ако не направите това, ми не само да помогне за пълното той ще започне да се измъчва. опознаване на човека и сложната Хора, които имат противоположни връзка между неговите реакции, не възгледи, отправят продължителни само да създаде нова лингвистика, погледи един към друг. Погледите се но да допринесе за хармонията в редуват с паузи, в които навярно човешките отношения, за избягва­ се премислят контрааргументите. нето на много недоразумения между След първите няколко минути по­ приятели, близки, колеги, родите­ гледите запазват своята продължи­ ли и деца. Тази наука ще позволи телност, но стават по-редки . Има го­ още в зародиш да се открият и ре­ лямо знамение, дали спорещите ис­ дица психически изменения, които кат да намерят опорни точки за сега не могат рано да се уловят и сближаване или ги разделят корен­ успешно да се лекуват. ни противоречия и по принцип не ЛИДИЯ СИМЕОНОВА
  • 39. МЕХАНИЧЕН „ПАЯК" Може би този твърде неугледен че­ тирикрак „паяк" скоро ще полети в Космоса Макар, че „Луноход-1" е с осем колела, съветските конструк­ тори ме се отказват и от други фор­ ми, като например крачещите апа­ рати. Механизмът, който виждате на снимка а, освен че може да се при­ движва по всякакъв терен, е снаб­ ден също и с информационен мани­ пулатор Той може да взема предме­ ти от повърхността, да ги изследва и да ги обръща по посока на телеви­ зионната камера. Манипулаторът съ­ „ЕЛАСТИЧЕН ДИАМАНТ" що така може да взема проби от поч­ Звучи необикновено и неправдопо­ вата и да ги изследва.добно, но такъв има. създали са госъветските учени. Просто с помощтана гума те са свързали много здраватъкан, със свръхтвърди диамантенизрънца. „Еластичният диамант сепроизвежда във вид на лента, коятолесно може да се разкрои на парчетас желани размери. Те са предназна­ брети живачния термометър. Но­чени за шлифоване, полиране и най- вият термометър е електронен, от­фина обработка. Диамантената лен­ личава се с изключителна точност ита има и това преимущество, че за да бъде премерена температурата,лесно се „приспособява" към всеки нужни са само двадесет секунди. „микрорелеф" на обработвания де­ Термометърът на бъдещето все ощетайл. не е широко разпространен. Може би една от причините е цената му, в кпо-о САЩ например струва само. . . двес­ Така се нарича тази нова машина, та долара.създадена в Съветския съюз. Тя епредназначена да осушава предва­ СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИрително торфените залежи Маши­ Недалеч от село Масловище. Пол­ ЛЕДОРАЗБИВАЧ ГИГАНТната може свободно да се придвижва ша, археолозите разкопали гробни­ В близките три години американ­през блата и мочурища и оставя след ца от ранното средновековие. Наред ската фирма „Локхид" ще построисебе си канали за осушаване. Тази със скелета на мъж учените откри­ за нуждите на бреговата охрана агигантска машина заменя работата ли и други предмети, между които най-северните райони на САЩ ледо­на няколко екскаватора. някакви семена, които много напом­ разбивача, който виждате на сним­ няли зрънца от горчица, само че ката. Той ще бъде дълъг 120 метра били много твърди и трудно можели и ще има водоизместимост 12 000 то­ да бъдат разрязани дори с бръснар­ на. Въпреки не особено голямата му ско ножче. Учените решили да посадят се­ ­ената. Те скоро поникнали и ста­ ­али високи 12 см. Ако се съди по яркозелените листенца и множест- вото пъпки, растението ще продъл­ жи да се развива. Учените са едино- душни, че то не прилича на нито едно от известните сега на науката расте­ ния. „Техника молодежи" — СССР ЕЛЕКТРОНЕН ТЕРМОМЕТЪР Този термометър без съмнение ще предизвика истинска „революция в света на термометрите", които не са претърпели никакви изменения от 1714 година, когато Фаренхайт изо­
  • 40. водоизместимост ледоразбивачът щепритежава голяма мощ поради това,че ще бъде снабден с дизелови мото­ри и с газови турбини, които ще бъ-дат използувани само в случаите,когато се наложи цялата мощност наледоразбивача да бъде употребена. ШУПЛИТЕ НА ДЪРВОТО Това, което виждате на снимката,на пръв поглед прилича на пчелногнездо. В същност това е парче дър­во, увеличено 6000 пъти. Тази сним­ка за пръв път доказва нещо, коетоучените отдавна предполагат, а имен­но, че тъканта на дървото съдържадо 99,5% дупки, въпреки че повърх­ността на парче дърво изглежда съв­сем гладка. В този факт няма нищоучудващо, защото дупчиците съв­сем справедливо биха могли да бъ­ стоманени траверси, широки по 23дат наречени „вените на дървото". см. След това върху тази своеобраз­ на стоманена мрежа изсипват тоно­ ве пръст, примесена с изкуствени НА БОРБА С ЕРОЗИЯТА торове. След това във всяка „клет­ Единственото ефикасно лекарст­ ка" засаждат дървета или храсти.во, което може да спаси скалите и Английските учени смятат, че тозисклоновете на планините, застра­ начин на борба с ерозията е многошени от ерозия, е те да бъдат заса­ перспективен и има много преиму­дени и по тях да израстват дървета щества.а храсти. Ето как в Англия са се заели с осъ­ СТОУНХЕНДЖ И ЛЕДНИЦИТЕществяването на тази задача. Пър­ Гигантският каменен комплекс НОВ ВОДОПАДвоначално към върха на скалата Стоунхендж, разположен на запад Неотдавна в тропичните джунгли,или хълма се проточват стоманени от Лондон, винаги поразява въобра­ на разстояние 250 км от столица пакабели паралелно, на разстояние жението и те кара да си задаваш въ­ на Гвиана от самолет бил открит проса, кой е могъл да пренесе тези неизвестен водопад. Според напра­ огромни блокове и да ги подреди така. вените снимки и изчисления, водопа­ От момента, когато геологията се дът е четири пъти по-висок от включила в разгадаването на тай­ Ниагарския и два пъти по-висок ната на Стоунхендж, въпросът още от водопада Виктория. Височина­ повече се усложнил, защото геоло­ та, от която пада водата, му е над зите категорично твърдят, че камен­ 200 метра. Нарекли го Калетер. ните блокове нямат местен произ­ ход, а са пренесени от друго място. ПОД ЛЕДОВЕТЕ Започнали да се правят множество НА АНТАРКТИДА догадки, как са пренесени блокове­ Там температурата е минус те — по вода или по суша. 1,9°С, през цялата година е тъмно В последно време се появила нова и липсва кислород. През различна хипотеза, според която огромните пукнатини в леда учените са успе­ ледници през четвъртичния период ли да проникнат в този необикно­ при своето движение са довлекли ка­ вен свят и с удивление открили, че менните блокове, от които неизвест­ под ледовете на Антарктида живеят ните строители са изградили знаме­ риби и други живи същества, на­ нитата каменна загадка — Стоун­ пълно приспособили се към своеоб­ хендж- разните жизнени условия. Някои „Сианс е авенир" — Франция от тези риби били напълно неиз-три метра един от друг. Двата краяна кабелите — долният и горният —се прикрепват здраво към почвата.След това на 9,30 м разстояние еднаот друга хоризонтално се поставят40
  • 41. вестни на науката. Например така „ОРДЕН ЗА УСМИВКА" лена. Обикновено тюлените са в дос­ наречените „ледени риби" въобще та добро настроение и обичат да нямали червени кръвни телца. Кръв­ Това е нов орден и е учреден от­ скоро в Полша. п представените преобръщат малките корабчета, кои­ та им била бяла, леко жълтеникава, то неблагоразумно се приближават а хрилете — кремави. Телата на четиридесет хиляди проекта жу­ тези риби били почти прозрачни. рито е одобрило проекта на девет- годишната Ева Хробак, който пред­ Повечето от рибите, открити под ставлява усмихнато слънце. Дър­ледовете на Антарктида, са с малки жавната монетна фабрика сече еразмери и само един вид били дълги изпълнила първите поръчки. Спо­до 130 см и тежали до 27 кг. Наме­ ред устава, „Орден за усмивка" сереният живот под ледовете показ­ дава на хора, които носят „радоства, че живите организми са способ­ на децата". Самите деца предла­ни да се приспособяват в много по- гат кой да стане носител на тозиголяма степен към необикновени ус­ необикновен орден. За сега награ­ловия за живот, отколкото учените дените са двама: проф. Дега, из­предполагат вестен хирург — ортопед, възвърнал здравето и пълноценния живот на ЛЕКАРСТВОТО много деца, и писателят полковник НА ФАРАОНИТЕ Пшимановски. автор на любимия на децата филм "Четиримата танкис­ Близо до град Сохаг в Египет ар­ ти и кучето".хеолозите открили в гробниците нафараоните някакъв чудотворен мех­лем с неизвестен състав. Оказало се, КОКОШКА В ЗООПАРКАче жителите от околните села ус­ Специална комисия в Зоологическа­ пели да проникнат преди учените та градина в гр. Питсбург, провела в гробниците и да се ползуват от интересен опит, за да установи до мехлема, за да лекуват рани и об­ каква степен дивите животни, от­ гаряния. Просто смайваща била бър­ раснали и възпитани в неволя, са до острова. Ако хората, които се на­ зината, с която мехлемът действу­ запазили своите инстинкти. За цел­ мират на корабчето са много, тю­ вал, намазан върху болното място. та в клетките на различните жи­ лените прилагат друга тактика. За­ Сега египетските учени се мъчат вотни поставили най-обикновена ко­ стават неподвижно и впиват по­ да разгадаят състава на мехлема. кошка. Пумата така се изплашила глед в нашествениците. Тогава, за от кокошката, че веднага побърза­ да достигнат острова, хората са при­ ЯПОНСКИ РОБОТ ла да се скрие, лъвът също много нудени буквално да пълзят. И само се изплашил в началото, но после някой да посмее да се изправи, в един В Япония е създаден универсален се поуспокоил и дори започнал да си миг десетте хиляди тюлена се хвър­ кибернетичен робот, който, според играе с нея. И едва в клетката на лят към океана, който буквално за­специалистите, значително превъз­ ягуара кокошката намерила смърт­ почва да кипи.хожда своите механични събратя. та си. Единствен ягуарът показал, Остров Ано Нуево е открит на 3„Очите му различават девет цвята, че не е загубил нрава си на хищник. януари 1603 година от мореплава­„ръцете" му умело работят, робо­ теля Себастиан Вискано. Тъй катотът дори „мисли". По време на „населението" му представлява сери­изпитанията той пренасял строи­ „Знание — сила" — СССР озна опасност за корабоплаването,телни блокове на точно определе­ на острова бил построен фар и мал-но място, действувал целенасочено идори поправял грешките си. Следкато привършил работа на букво¬печатащия апарат, се появил над­ Sciences et VOYAGESпис: „Свърших." Когато го накара­ли да върши работа, която явно небила по силите му, той се отказалс надписа: „Това е невъзможно." МУХА В ОКОТО ОСТРОВЪТ НА ТЮЛЕНИТЕ Такъв род стрелба била едно отлюбимите занимания на прославе­ Остров Ано Нуево, разположенния барон Мюнхаузен и оттогава недалеч от Калифорнийския брягснайперското изкуство като че ли е на около 80 км южно от Сан Фран­в упадък. Но ето че се появи достоен циско, е истински рай за тюлените.конкурент на безсмъртния барон — Когато хилядите перки удрят потова е радиолокатор с газова лазер­ крайбрежните скали, може да се чуена засечка за цел с диаметър 25 мм удивителен концерт. Шумът е не­на разстояние 30 км. Това наистина въобразим и нищо чудно, защотои казва точна стрелба/ на острова живеят около 10 000 тю­
  • 42. година са организирали непрекъс­ КЪДЕ Е „БУДИЛНИКЪТ"? нато наблюдение на острова. Ос­ Общоизвестен е фактът, че има хо­ вен това маркират най-малките оби­ ра, които като по команда се събуж­ татели на острова, като поставят ме- дат винаги в определен час, преди тални пластинки върху плавниците да е зазвънял будилникът. Това „чув­ им. Учените забелязали, че през по- ство за време" с течение на годините топлите дни тюлените простират може да бъде така трениране, че чо­ плавниците си настрани, когато оба­ век да се буди само с няколко се­ че дните са по-хладни, те спят с плав­ кунди преди определеното време. До­ ници, прибрани под тялото им. Оче­ скоро се смяташе, че „будилникът" видно Проблемата за температурата се намира в централната нервна сис­ е твърде важна за тези животни и тема, и то в кората на главния мозък. по всяка вероятност плавниците имПроф. Габенсбергер от Виена оспо­ служат като своеобразни „радиато­ри това твърдение. Той е извършвал ри". И наистина плавниците на тю­многократно опити с мравки, които лените са винаги хладни и никога е приучвал да идват за храна в точ­ не задържат топлина, макар че тю­но определена минута от деня. Чрез лените понасят температура до плюс фини манипулации носле са били 40°, каквато има на острова през ля­ отстранявани нервните ганглии, кои­ тото то са били подозирани като „запом­ „Сианс е воайаж" — Франция нящи времето". Оказва се, че това не са ганглиите, които съответно у човека образуват централната нервна система. ка къщичка за пазача на фара и се­ „Хоби" — ГФР мейството му. Обаче през 1948 го­ дина на крайбрежието построили нов, много по-мощен фар и това на­ правило фара на остров Ано Нуево фактически безполезен. Веднага щом пазачът и семейството му напуснали острова, тюлените се разположи­ли във фара и къщичката на паза­ ТОПКИТЕ ЗА ТЕНИС ВИКАТча. Играчите на тенис и голф знаят колко е неприятно, когато някоя топ­ • Прави впечатление не само огром­ ка отскочи встрани от игрището иният брой, но и голямото разнообра­ не може да бъде намерена. Шотлан­ зие на различните видове тюлени, дски инженери са решили да премах­които живеят на острова. За тях нат това неудобство — те са кон­се грижат група учени от Калифор- струирали топки за голф и за тенис«ийския университет, които от 1947 с вградени миниатюрни радиопре­ даватели. Когато топката се загу­ би, не е трудно да бъде намерена, ва­ щото тя сама се обажда ПО-СВЕТЛИ УЛИЦИ — ПО-МАЛКО НЕЩАСТИЯ! Специална комисия към департа- мента за вътрешните работи в Швей- цария е проучила причините за ав- NATIONAL томобилнитс злополуки през послед- ните десет години. Комисията е стигнала до извода, че болшинст­ GEOGRAPHIC вото от злополуките нощем се дъл­ жат на зле осветените асфалтови МИСИСИПИ - ЗАГИВАЩА РЕКА шосета. Тъмното шосе поглъща през Река Мисисипи умира. В най-ско­ нощта оскъдната светлина и изглеж­ ро време тя ще бъде само в състояние да пред водача на моторното пре- да носи милиони тонове индустриал­ возно средство като черна стена. Това ни, селскостопански и градски от­ особено се засилва при дъжд. Ко­ падъци в Мексиканския залив. Риб­ мисията е направила препоръка — ното богатство е почти унищожено. при строежа на бъдещите шосета След тях изчезнаха и водните пти­ към настилката да се примесват про¬ ци и много специалисти са на мнение, светляващи вещества, т. е. — обаг­ че водите на реката са толкова за­ рени пластмасови отпадъци. мърсени, че е безсмислено всякакво
  • 43. Според мнението на експерти, има смеси, изливани в реката, които са много по-опасни от живака — хими­ кали, за които е доказано, че са при­ чинители на ракови заболявания. „Аз не ползувам водата от чеш­ мите на Нови Орлеан" — заявява Рос Винсент, директор на института по онкология в Нови Орлеан. Пре­ поръчвам на жителите на града да употребяват бутилирана изворна во­ да. Трудно е да се обясни какви от­ рови съдържа питейната вода!" Битката с Мисисипи започва с ид­ ването на колонизаторите. В 1718 година французите построяват на 170 км от устието град Нови Ор­ леан. Градът се крепял на диги . Тинята, отлагаща се на дъното, постепенно повдигала нивото на реката и много скоро градът се оказал на метър от подпочвената вода. Водата буквал­ но прониква навсякъде. На гроби­ щата мъртвите не се заравят — само една копка е необходима, и водата ще бликне. Новоорлеанците, както древните египтяни, погребват покой­ ните в тухлени ковчези в колони над земята.обработване на водата за питейни „принос". Пристанището на Нови Десетки години е продължаваланужди. Орлеан, второто по големина в САЩ, борбата между реката и заселилите Мисисипи води началото си от езе­ като осигурява суровини за поддър­ се в басейна й жители. Жаждата зарото Итака и след 3950 км „пътува­ жане на промишлените отрасли, съ­ повече блага, алчността и капитали­не" на юг се влива в Мексиканския що „допринася" за замърсяването на стическите порядки превърнаха най-залив. Влачейки отпадъците от се­ Мисисипи. дългата река в света в река мръсна,дем щата, в Мисисипи се влива река Но главният замърсител на пло­ воняща, влачеща отрови и отпадъци.Мисури. Река Охайо също преминава доносните (разбира се, преди 50—през седем щата, преди да достигне 60 години) води на Мисисипи са го­Мисисипи. И много други. . . В лемите химически компании, коитокрайна сметка 34% от отпадъците2на изливат в реката огромни количест­САЩ попадат в Мисисипи. ва отровни съединения — най-вече ОТГОВОРИ НА ТЕСТА Басейнът на реката е по традиция оловни, арсенови и живачни. Мно­сърцето на земеделието на САЩ. Ос­ гото рафинерии, наредени в доли­ Ако имате от осем до десет поло¬вен минералите, които съвсем естест­ ната на реката близо до Нови Ор­ жителни отговора, вие безспорновено достигат до реката, огромни ко­ леан, изхвърлят голямо количество сте решителен. човек. Хубаво е, челичества пестициди и изкуствени то­ топли остатъчни продукти. При това решителност проявявате и в лич-рове ежегодно попадат във водите на температурата на водата се покачва. ния си живот, и в работата, в кога­басейна. Тези химикали и въглеводо­ Нарушава се дишането при рибите и то се отнася до живота на съвсемроди са причина за унищожаването се подсилва растежът на водорасли­ непознати хора.на рибното богатство. те. Ако имате от шест до осем поло- Удоволствието от плуването по Ми­ След паниката относно съдържа­ жителни отговора, решителносттасисипи е останало само в книгите на нието на живак в тинята и рибата може да се смята за ваше, качество.Марк. Твен — сега всички малки и меч последва нова паника, защото Все пак вие я проявявате по-уме-големи градове са отправили об­ се оказа, че има още повече живак рено но това кара познатите да ви.ществените канали в реката. в петнистата пъстърва от Мисисипи. мислят не само за решителен, но и Но бедата в басейна на Мисисипи Въпреки тези тревожни факти, мно­ за разумен човек.идва най-вече от промишлеността. го заводи продължават да изхвър­ Ако имате само пет положителниСредната и долна част на басейна е лят живачни съединения в реката, отговора, решителността не е оноваедин от най-гъстите промишлени като показват на властите стари раз­ качество, което най-силно се проя­райони на САЩ. Стотиците пред­ решения. Дори тези деяния да бъ­ вява във вашия характер. Пре­приятия на химическата промишле­ дат спрени, и то незабавно, живакът гледайте още веднъж теста и аконост, рафинерии металургични и ма¬ ще си остане в Мисисипи в продъл¬ вашите "да" включват само първи¬шиностроителни заводи дават своя жение на много години. те пет въпроса, помислете! 43
  • 44. тивност. Този метод на анализ е ненадминат поАНАЛИЗИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ своята чувствителност при определяне на следи от благородни метали — сребро, злато, пла­ Когато се стремят да погледнат в бъдещето, тина — и няма равен на себе си при анализи нафантастите описват вълшебни анализатори, с полупроводникови материали и свръхчисти ве­чиято помощ космонавтите могат да правят щества. Изобщо с негова помощ могат да семигновени анализи на проби от чужди плане­ определят всички химически елементи с из­ти и космически тела и да откриват непознати ключение на водорода и хелия. В Съветскияза Земята съединения. съюз, САЩ и други страни се произвеждат се­ рийно неутронни генератори за целите на не- Не е далеч времето, когато човечеството ще утронно-активационния анализ. Във връзка с не­започне да търси суровини, които са дефицит­ го ядрената електроника в Съветския съюз,ни на Земята — метали и минерали от други­ САЩ, Франция и други страни създаде висо­те планети на Слънчевата система. Възниква кочувствителни радиометри, с които се пови­Проблемата за бързи, ефикасни и цялостни гео­ шава точността на качествените и количестве­ложки проучвания върху тях. Тази проблема ните измервания.може да бъде най-целесъобразно разрешена, ко­гато се използуват автоматични анализиращи Освен при промишлените обекти анализът отустройства. Създаването на такива устройства разстояние има огромно значение и за изслед­стана възможно с бурното развитие на атомната ването на редица биологични обекти, а оттам —физика и аналитичната химия. Осъществен е ве­ и за по-нататъшното развитие на биохимията,че анализ без химическа обработка, само с по¬ биологията, медицината. Достатъчна е само ед­мощта на апарати. В много случаи по тези ме­ на капка течност — кръв, лимфа или някакъвтоди анализът на различни елементи се извърш­ секрет — за да се установи какви елементи съ­ва само за три минути. В Съветския съюз на ня­ държа тя. С помощта на този метод могат да секои места се извършват вече геоложки проучва­ поставят много диагнози.ния с помощта на миниатюрни преносими не­ Неутронно - активационният анализ има голя­утронни генератори, съчетани с гама-спектромет¬ мо значение и за животновъдството. Животни­ри. С малки усъвършенствувания те биха мог­ те се нуждаят за растежа и развитието си отли да се използуват още сега за геоложки проуч­ различни метали. С помощта на активационниявания на повърхността на Луната, а в съвсем не­ анализ може да се контролира този процес идалечното бъдеще и на Марс, Венера и други да се установи кои са най-подходящите храни.планети от Слънчевата система. Описаният метод за анализ открива широки Какъв е принципът на този анализ от раз­ възможности и пред криминалистиката. Защо­стояние? то не само отпечатъците от пръсти, а даже и На пръв поглед аналитичната химия и атом­ един косъм сега е достатъчен за криминалиста.ната физика имат малко общо помежду си. И Косъмът на всеки човек е характерен със своядействително, аналитичната химия в нейния неповторим качествен и количествен състав.класически вид е далеко от проблемите на мла­ Благодарение чувствителността на методите надата — в сравнение с нея - наука за атом­ неутронно - активационния анализ достатъчен еното ядро. Мирното приложение на ядрената един косъм, намерен на местопрестъплението,енергия и аналитичната химия стана възможно, за да се докаже по неоспорим начин престъпни­след като се намери възможност да се получа­ кът. По същия начин могат да се идентифици­ват по-големи количества радиоактивни изото­ рат различни предмети и материали.пи. Радиоактивните изотопи излъчват различ­ Неутронно - активационният анализ — ана­ ни лъчи. По силата и вида на лъчението може лизът от разстояние — започна да се прилага да се съди за количествения и качествен състав и в нашата страна, след като бе построен екс­на пробата, облъчена с неутрони. Радиоактивно­ перименталният атомен реактор в София. А бъ­то лъчение се регистрира със специални уре­ дещата атомна електроцентрала при Козлодуйди — радиометри. И така, анализът от раз­ ни дава увереност, че нашата Родина няма дастояние минава през два етапа — активация на изостане и в най-новите клонове на познанието, пробата с неутрони, получени в неутронен ге­ родени в атомния век. нератор, и измерване на получената радиоак­ ПЛАМЕН СТЕФАНОВ44
  • 45. ТЕСТ РЕШИТЕЛЕН ЛИ СТЕ! чавате специалност, която винаги 6. Ако трябва да съобщите мно­ ви е привличала и има големи перс­ го неприятен факт на близки коря, Решителността се проявява пре- ще направите ли това, без да - из­ди всичко при необикновени ситуа­ пективи? 2. Ако в резултат на голямо не­ чаквате?ции. Тя предполага и твърдост, илипса на колебание, и смелост, доразумение сте злепоставен пред 7. Бихте ли се оперирали, безмакар че последното не винаги е за­ хора, на които държите, бихте ли да сте сигурни в изхода на опера­дължително Понякога слаби на­ поискали веднага среща, за да им цията, при положение, че това еглед хора ни изненадват със своята разясните нещата, колкото и неудо­ единственото, което може да пре­решителност. Още по-вярно е, че бно да е това за вас? дотврати бъдещи дългогодишни стра­много хора не са имали достатъчно 3. Срокът, който ви дават за из­ дания?случаи да проверят решителността вършването на дадена важна рабо­ 8. Обичате ли да поемате отго­си. Затова и доста от нашите въ­ та, явно е много малък. Ще напрег- ворност за други хора?проси започват с „Ако сте. . ." нете ли всички сили, за да свърши­ 9. Трябва да се разделяте с чо­ Все пак, след като помислите вни­ те поне онова, което е възможно? век, за когото много ще скърбите,мателно и отговорите честно, по­ 4. Отивате ли веднага и без коле­ но обстоятелствата налагат товагледнете отговорите на теста на бание при зъболекар? във връзка с неговото бъдеще. Щестр. 43 и вие ще научите нещо пове­ 5. Ако шофирате кола и на ня¬ устоите ли да не го търсите повече?че за себе си. какъв кръстопът попаднете в много 10. Ако сте на брега на река, в 1. Бихте ли се отказали от до­ трудна ситуация и сблъскването която неочаквано започва да се де­сегашната си работа, в която имате изглежда неизбежно, ще се опитате ви човек и наблизо няма никойвече известни успехи и създадени ли все пак да завиете, макар и то­ друг, ще се хвърлите ли веднагавръзки, ако ви предложат да изу­ ва да крие големи опасности? във водата? ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИЦАТА ОТ БР. 2 НЕВЕРОЯТНИ ПАТЕНТИ В серията невероятни патенти по­ четно място заема патент 186 962 от февруари 1877 година на САЩ. Той се нарича „Усъвършенствуване на прибори­ те за стопляне на краката " и, по пис­ мото на заявителя му, „цели да спести и приложи неупо¬ требената топлина, отделяна при дишането чрез прост апарат, който я пренася към нашите ходила. Това се налага, тъй като ходилата, пора­ ди техния непосредствен контакт в студено време със студените подове на железопътните вагони и другите превозни средства, със замръзна­ лата земя и заледените тротоари, са много изложени на замръзване." Изобретението наистина е просто. Нещо като фуния, в която човек ди­ ша. Тя продължава в две тръби, кои­ то се прокарват под дрехите, в пан­ талоните и стигат до обувките и ги загряват. Изобретателят не съобщава, но се разбира от само себе си, че изобре­ тението му е само за мъже.
  • 46. к р ъ с т о с л о в и ц а зийски остров. 11. Град във Франция, известен със споразумението за Алжир. — Мярка за повърхнина от 100 кв. м. — Прочут румънски планински курорт. — Аероплан. 12. Източен струнен музикален инстру­ мент. — Туземен барабан, служещ за съобщително средство в джунглите. — Наш композитор,— Връх в Западна Стара планина. — Голяма африканска река. 13. Град в Казахска ССР на Каспийско море. — Право на една област да има свои закони и да се управлява от свои правителствени органи. — Модел съветски самолети. — Именит съветски тежкоатлет, вдигач на тежести. 14. Свирене на струнен инстру­ мент чрез дърпане на струните с пръсти. — Светов­ ноизвестна английска естрадна певица. — Произве­ дение на Данте. — Предна част на главата (мн. ч). — Корейска мярка за дължина. 15. Река в Брази­ лия. — Вещество, което се употребява при оконча­ телното обработване на плат или прежда. — Ориен­ талска лула (мн. ч.). — Град в Унгария. 16. Град в Съветския съюз (Среден Урал). — Род тревисто растение. — Американски поет и белетрист (1809— 1849). — Казашки атаман, разбил татарите през 1581—1584 г. и присъединил Западен Сибир към Ру­ сия. — Френски писател, познат у нас с романа „Ост­ ровът". 17. Нос на френския бряг, на пролива Ла Манш. — Митически тракийски певец и поет. — Прослужено време. — Чехословашки театрален и филмов актьор, роден 1888 г., заслужил артист- — Повест от Г. Караславов. 18. Ловец на дивеч в Се­ верна Америка. — Твърда рогова покривка на гор­ ния край на човешкия пръст. — Сглобяване и поста­ вяне на машини и съоръжения (ми. ч.). — Малкото име на съветски актьор, народен артист, роден 1899 г. 19. Голям град в Италия. — Река в Казахска ССР. — Долният отвор на стомаха. — Металически па­ ВОДОРАВНО: 1. Трите имена на виден руски мо­ ричен знак. 20. Част от кола. — Съветски азербай­реплавател и полярен изследовател (1778—1852). 2. джански архитект (1905—1946). — Герой на Омир. —Горният пласт на кожа. — Наука за зъбите, техните Град на японския остров Хонсю. — Руски астроном,болести и лечението им. — Цифра. 3. Презимето на академик (1810—1883). 21. Пристанищен град в Ту­известен френски кинорежисьор. — С лице към зри­ нис. — Фигура при пилотиране за промяна на курсателя. — Река в РСФСР. — Войнствен народ от жени, на самолета (мн. ч.). — Вещества, които се отделяткоито, според древногръцката митология, живеел в от жлези на едноименно животно, живеещо в ИндияМала Азия. — Река в Башкирска АССР. 4. Стара и Етиопия. — Жилище на мюсюлмански монасимярка за тежина. — Древен град в Асирия. — Ви­ (дервиши). 22. Възпаление на вените. — Съветскаден съветски акушер — гинеколог (1855—1929). — Бъл­ съюзна република. — Град в Австралия. — Малкотогарско списание за изкуство и култура, редактирано име на френски естраден певец. 23. Град в Етиопия. от Ламар (1929—1932). — Съветски киноактьор, поз­ — Град на японския остров Хонсю. — Част от слож­нат от филма „Как сега да ви наричам?". 5. Река в ни думи, означаваща пространственост, например вСъветския съюз. — Окислителен фермент от расти­ звуковата техника. — Екскурзианти, излетници. 24.телен и животински произход. — Известен италиан­ Речно легло. — Стотник, началник на отряд в древно­ски баскетболен отбор. — Град в Израел — Способ, римската войска. — Вожд на голямото въстание на начин за изразяване на един писател. Ь. Семейство роби и свободни бедняци в Пергам (132—129 г. пр.от измрели морски животни. — Създаване на пречки н.е.), насочено срещу римските завоеватели. 25. Про­ за движението на нещо. — Английска политическа винция в Куба. — Английски изследовател на Ав­партия от XVII—XIX в. — Знаменит френски фут­ стралия (1815—1901). — Дума, означаваща „бивш".болист. 7. Марка швейцарски часовници. — Форма, — Известен белгийски шахматист. 26. Какавида, ли­ очертание, — Известен френски журналист и про­ чинка. — Образец, установен ред или строй на нещогресивен деец. — Столица на Република Нигер. 8. (мн.ч.). — Река в Испания. — Пътнически вагон е Палестински град на Средиземно море. — Опера от мотор. 27. Река в Лаос. — Подарък. — Латвийски Николай Римски-Корсаков. — Град в ЮАР. — Поля­ киноактьор („Вълче ехо"). — В древността — вое­ рен изследовател и метеоролог (1844—1935). 9. Река нен кораб с три реда гребци. — Малък индонезийски в РСФСР. — Едра блатна прелетна птица. — Голям остров. 28. Територия на Индия, на п-в Индустан.пристанищен град в Гърция. — Наш седмичен вест­ — Американски физик (1901—1958). — Известенник. 10. Голям американски киноактьор и проду­ френски поет (1844 — 1896). — Строителна смес. 29.цент, роден 1933 г., познат у нас от филма „Гепар­ Криза. — Талига с картечница, широко използува­дът". — Един от континентите. — Голям индоне- на от Червената армия през време на гражданската46
  • 47. война. - Другар по служба. 30. Трап, ров (мн.ч.) тай). — Позната у нас марка австрийски запалки. — Голям град в Япония. — Древна японска рели­ Банков термин. — Хладно оръжие - Първенство,гия. — Виден съветски композитор и диригент (1872— предимство. — Модел съветски самолети. 14. Инициа­ ли на талантлив наш млад пианист. — Японски гим­ настик. — Воден прешленест червей. — Музикална ОТВЕСНО: I. Двете имена на френски инженер, по­ нота. — Част от сложни думи, означаваща „нов". —строил Суецкия канал (1805—1894). — Наука за ат­ Немски писател — хуманист (ок. 1458—1521). 15. На­мосферата. 2. Величина, която характеризира ефек­ растване на ролята на държавата в икономиката. —тивния отвор на оптическа система. Древно племе Собственото име на съветска киноактриса. — Участ-от тюркски произход. — Мероприятия за усъвър­ ници в смъкването на стар, прогнил строй. — Части­шенствуване на земеделското производство и селско¬ ца за съдружие. 16. Наш град. - Скандинавски ду-стопанската техника. 3. Единица мярка за сила. - хов инструмент, вид овчарски рог. — Наука за зе-Въвеждане на машини в производството. — Съвре­ меделието и селското стопанство. — Наша оперна пе-менен съветски драматург — Град във Франция. — вица. 17. Град в К Н Р . — Двете имена на известенГръцки национален танц. 4. Библейски рай. — Малки наш баскетболист. — Бански съд, — Музикална но¬ частици от твърдо вещество в течност, утаили се по дъ­ та. 18. Наука за същността на болестите. — Вълно-ното. — Време, през което опадват листата на дърве- лом. — Дървена летва с нанесени деления за геомет-тата. — Нигерийски политически и държавен деец. рична нивелация. — Химически елемент. — Парич-5. Град в Бирма. — Френски историк (1849—1928). — на единица в няколко европейски страни. 19. Съгла-Ценна вещ, рядкост. — Град в ГДР. — Църковен сие, единомислие. — Голяма речна риба. — Търгов-атрибут. — Образ. 6. Група древни западногерман­ ски термин. — Собственото име на италиански ком­ски племена. — Знак за неизвестно. — Древногръцка позитор (1879—1936). — Вид северен елен. 20. Ве­богиня на красотата и любовта. — Количество, даж­ щество, подобно на хинина. — Кокалено кръгче заба (мн. ч.). 7. Опрощаване или намаляване на нака­ игра на табла. - Легенда, предание. — Инициализание. — Голям град в Малгашката република. — на виден съветски биолог (1855—1935). — ДъговатаГрад във Франция. — План на драматическо произве­ обвивка на окото. —- При пеенето — мелодична ук­дение. 8. Род сладководни рачета от разреда хрилоно¬ раса. 21,. Герой от „Илиада". — Град в Гърция. —ги. — Принасяне на жертва. — Според древногръц­ Машинен елемент. — Марка ножчета за бръснене. —ката митология, синът на Агамемнон. 9. Древногръцки Малкото име на италианския естраден певец Седака.поет, певец. — Град във Франция. — Хубав кон. — 22. Заразна болест. — Крупен земеделец — капита­Папирусовата лодка на Тор Хейердал. — Хищна пти­ лист. — Азиатска столица. — Руски живописец (1831 —ца. — Река в Полша. 10. Участник в брачно празнен- 1494). 23. Инициали на финландски писател (1818 —ство. — Голям град в СССР. — Максимално коли­ 1898). — Учен, изучаващ строежа, свойствата и енер­чество, което може да се побере в дадено вместилище. гията на атома. — Музикална нота. — Френски по­11. Кантон в Швейцария. — Героиня от едноимен­ литически и държавен деец в миналото. — Действу­на опера на Вагнер. — Метална свръзка. — Футбо­ ващо лице в пиесата на Димитър Димов „Почивка влен термин. — Историческа област в Испания. — Арко Ирис". —- Езеро в Турция. 24. Медицински тер­Фаворит, първенец. 12. Намерение, план, замисъл. — мин, червен вятър. — Дял от физиката (мн. ч.). —Прочут белгийски колоездач от близкото минало. — Град в Полша. 25. Трите имена на бележит руски мате­Шахматен термин. — Известен италиански футболен матик (1792—1856). — Френски литературен историкотбор. — Органи на зрението. 33. Град в СССР (Ал- и държавен деец (1872—1957). риерката. Стаята е нейна. Тя я чисти, де, та мисля да не би. . . Жена е, пък дрънкулките. . . А, забра­ вих да ви кажа. Като се прибирала, на румънката й се сторило, че пред стаята и се мярнала някаква дълга сянка, нещо бяло в краката. . . Ама нали не знам много влашки, не я разбрах добре. . . — В кой номер е тя? — попита Стрезов. Инспектор Стрезов постави елегантния си куфар на — В сто и осемнадесет. Все ми се струва, че. . .пода и подаде на хотелиера паспорта си и попълнения — Ще видим — прекъсна го инспекторът сухо.формуляр. — Заповядайте в асансьора, другарю! — пиколото — Вашата стая е № 326. На третия етаж, другарю. любезно се усмихна.Но затова пък е с изглед към морето. Имаме добра — Благодаря! Предпочитам стълбата.кухня. И оркестърът ни е от класа! Няма от какво да До колоната в дъното на салона стояха двама мъ­се оплачем. Впрочем. . . — хотелиерът махна с ръка же. Когато инспекторът мина край тях, те се сбогу­към Стрезов и се надвеси над ухото му, — искам да ваха и по-високият със светлосиньо сако и бели пан­ви предупредя. Снощи окрадоха румънката. Естрад­ талони тръгна след него.ната певица, де. Бижута там някакви, огърлици и За вечеря Стрезов си поръча черен хайвер. пи бялодруги дрънкулки. Ама че се излагаме. . . вино, върна недоволно медальона, свърши е ананаса Инспекторът взе куфара с лявата си ръка и каза и подаде двадесетолевка на сервитьора.през рамо: — Моля, рестото — извика след него изненаданият — Съобщете това на районния отговорник. сервитьор, но Стрезов се отдалечи с небрежен жест. — Съобщихме вече, съобщихме. Разпитаха кама- — Така е, братче, който има, има! — човекът е 47
  • 48. белия панталон и синьото сако се беше случил пак — Така е, когато попрекали човек с Бакхуса. . . Танаблизо. това не е номер двеста и осем, а? Втората вечер се повтори почти същото. След като — Един етаж по-долу.се нахрани, Стрезов каза на прелюбезния сервитьор: — Благодаря ви, другар». Ех, как я сбърках. Из- — Е, след такава вечеря е нужна една хубава раз- винете!ходка. Щом непознатият си излезе, инспектор Стрезов вди­ — Да, прав сте — усмихна се сервитьорът. — На гна телефона.двадесет минути оттук е бар „Морска звезда". Може — Администрацията?да се разходите дотам. Алеята води все край морето. — А, вие ли сте, другарю инспектор? Тъкмо на­ — Идеята ви е добра! — подхвърли Стрезов, като време. Двама другари от районното са тука. Иска*ставаше от мястото. да се видят с вас. Излезе навън и тръгна към брега. „Какво небе—по­ — Много добре. Нека преди това обаче посетят имисли си той. — Звездите трепкат, всички еднакви. И разпитат гражданина от стая № 208. Ще се видимвсе пак различни. По-ярки и по-бледи. Различни све­ всички долу. След малко слизам и аз.тове. Само до бар ми е сега! Закопнял съм за почив­ Кое дава основание на инспектор Стрезов да подо­ка. . ." зира човека от стая № 208 като извършител на краж­ Леглото го посрещна гостоприемно. Полежа, после бата?стана, отвори широко прозореца и се излегна отновопо гръб: колко много звезди, колко много съдби. Ка­ ЛОГИКАТА РЕШИ:то хората.. . Някой почука на вратата. Мнимият милиционер Стрезов обърна мълчаливо глава нататък. Когато Инспектор Стрезов арестува „милиционера", койтонепознатият се открои на вратата, инспекторът се продупчвал билета си на компостьора. Съгласно на­надигна от леглото с леко покашляне. редбите, униформените служители на МВР пътуват — Ах, извинете. Сбъркал съм стаята — силуетът безплатно по всички обществени превозни средства.на влезлия, прекалено дълъг и като че ли съставен Тази подробност не е била известна на преоблеченияот две половини, се очертаваше някак неловко на крадец и поведението му правилно привлича внима­фона на светлината, която идеше откъм коридора. — нието на Стрезов. КОСМОС — научно-художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС Год. XI. бр. 3 Главен редактор СТЕФАН Д И Ч Е ВЗам. гл. редактор д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ редактора: МАГДАЛЕНА ИСАЕВА, ЦВЕТА П Е Е В А . ЛИДИЯ СИМЕОНОВА и инж. ЙОРДАН КОСТОВХудожник ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ П Е Н Ч Е В Секретар и коректор ЕМИЛИЯ САРАФОВА Р Е Д А К Ц И О Н Е Н СЪВЕТПроф. д-р А. Ю. ТОТЕВ — икономист. ДИМИТЪР ПЕЕВ, ДИМО БОЖКОВ — биолог, канд. техн. наукиЕМИЛ СТРАХИЛОВ, НИКОЛА ЧУПАРОВ — машинен инженер. д-р ПАВЕЛ БЪЧВАРОВ, проф. П Е Т Ъ Р ПАУНОВ— физик. проф. РАЗУМ А Н Д Р Е Й Ч И Н — физик. ХРИСТО ТИЛЕВ — географ, проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ — химикАДРЕС НА Р Е Д А К Ц И Я Т А - София: бул. „Ленин" № 47, IV ет. ст. 28—29, тел. 44-26-21, вътр. 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Цена за един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 20. I. 1972 г.Формат 80х92/12. Държавно военно издателство Поръчка 1366 Печатни коли 6 Издателски коли 3. Тираж 100 000