• Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
    Be the first to like this
No Downloads

Views

Total Views
2,769
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0

Actions

Shares
Downloads
16
Comments
0
Likes
0

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. СЪДЪРЖАНИЕ Магия на джунглите 35 Сто живота за химията 39 Отчет на творците 1 Предава „Космос" 41 Немите свидетели прого- Шампиони по дълголетие 44 варят 5 Тест 44 Играйте с нас! 8 Кръстословица 46 Подводно разузнаване 12 Решава логиката 48 Молекули на паметта 15 Библиотека „Космос" Мини — телевизори Храната и хората За остроумието и 21 Корица: насекомо в поляризира- Търси! 24 на светлина Държави-джуджета 26 Гръб на корицата: двойната пла- Студена светлина II нета ОТЧЕТ НА ТВОРЦИТЕ „Робот К-2" ви посреща и ставлява своеобразен команден представя следните интересни пулт. По избор може да се вклю­ експонати. . ." чи било то аспектроматът, диа¬ През целия ден „Робот К-2" да­ скопът или епископът. Кино¬ ваше неспирно указания, прие­ прожекционният апарат е син­ маше като любезен домакин хронизиран с високоговорите­ групи и делегации, частни и лите за напречен, надлъжен официални лица. Припомняше или квадрафоничен стереоефект. на посетителите забележително­ Оказва се, че и преподавател не стите на IV национален преглед винаги е необходим, защото мон­ на техническото и научно твор­ тираното програмно устройст­ чество на младежта, изказваше во спокойно може да се справи пожелания. с неговата длъжност. То е „под­ Има една малка зала и тя се готвило" лекцията, знае в кой намира в голямото хале, къде­ момент да включи нужните схе­ то са изложени експонатите на ми, картини и диаграми — да младите творци от Народната даде необходимите пояснения армия. Тя представлява макет по тях. на истинската, която е в Полу­ Знаете ли как потегля елек­ висшия железопътен институт трически локомотив? Имате ли „Т. Каблешков" — София. Ка­ представа за силата, която кара тедрата на преподавателя пред- колелата да буксуват по излъс-* I 1
  • 2. каните релси, породена от на­ на апаратура „Явор-1". Малко ги Сендов. . ." — съобщава „Ро­чалното съпротивление на при­ ли апаратури произвежда днес бот К-2".качените отзад вагони заедно с радиоелектронната промишле­ Отново макет, прототипът натовара, разположен в тях? Нуж­ ност! който вече е осъществен в за-ни са умение и сръчност, солид­ Но „Явор-1" е уред за дистан­ вода „Фр. Енгелс" — Казанлъкни познания и системни трени­ ционно управление на безпи­ (сн. 2). Специалистите веднагаровки, за да бъде избягната. лотни летателни апарати и разбират значимостта на пред­ Стрелката показва скорост, това вече респектира. В долния ставения експонат. Досега сепревишаваща сто километра в край на снимка 8 е показана считаше, че не е възможно ле­час. Периферното зрение ула­ тази част от апаратурата, с ярското производство да бъдевя бягащите едно през друго която се дават команди от зе­ автоматизирано, а тук вече едървета, а погледът следи свет­ мята, а другата част, прием­ осъществено. Икономическиятлините на семафорите. Кино- никът, е монтиран в самолета. ефект се изчислява на 1650 хи-прожекционните апарати, раз­ Самолетът също е показан и ляди лева, а значението муположени от двете страни и от­ посредством подаваните му сиг­ прескача рамките на национал­пред на кабината,създават„дей­ нали той би изпълнил различ­ ния преглед и представлява на­ствителна" пътна обстановка. На ни стопански или стратегичес­ учен интерес от международенмясто са контролните апарати ки задачи, ако не беше на по­ мащаб.и уредите за управление и, ма­ диума в изложбената зала, а Има още много неща, коитокар че „влакът" не се движи, се намираше на летището. „Робот К-2" е преценил катоот курсанта се искат същите пра­ И все пак може да се направи интересни, а комисиите им да­вилни и отмерени реакции, кои­ една малка демонстрация. При доха награди съобразно поло­то впоследствие ще му позво­ подадена команда крилата се жения труд, важността на ре­лят да води истинския влак — накланят наляво или надясно, шаваната проблема и оригинал­това е третият вид система — опашката се смъква надолу или ността на творческата мисъл.тренажорът — монтирана в за­ се издига нагоре, а това в по­ ин ж . ЙОРДАН КОСТОВлата, чийто макет е представен лет би довело до изпълнениена прегледа. на най-сложни фигури от вис­ шия пилотаж. В ИЗЛОЖБАТА Има още един експонат в та­зи зала и той се крие зад, на „Автоматизиран леярен цех Четвъртият национален прег­пръв поглед, тривиалното днес представя Машелектропроект— лед на техническото и научнонаименование ---радиоелектрон­ София с ръководител инж. Геор- творчества на младежта доне-2
  • 3. се много радост на всички, кои­то бяха съпричастни на негово­то осъществяване: организато­ ри, участници и посетители.Разнообразието от експонати,съвременните технически и кон­структивни решения, големиятикономически ефект, подобре­ният естетичен вид на изделия­та, творческият подход към ре­шаването на проблемите —всичко това красноречиво го­вори за успеха на движениетоза ТНТМ, за неговото плодот­ворно свързване с практиката. Впрочем онези, които посе­тиха панаирното градче в Плов­див и разгледаха експонатите,сами можаха да се убедят вправдивостта на казаното по-горе. На останалите читатели насп. „Космос" предлагаме еднамалка разходка по експозиция­та на Четвъртия националенпреглед за ТНТМ. Това, което роботът ни раз­казва, е твърде любопитно,но нашето внимание е привле­чено от една машинка, заоби­колена винаги от множествомлади посетители (сн. 9). Товае самотранспортиращата ко­личка, изработена от ученицитеот СПУ по Индустриална химияв гр. Шумен С. Пешев и А. Ги¬нев. Остроумният механизъмдействува автоматично и оси­гурява пренасянето на товари(в случая стоманени сачми) отулея вляво до квадратната ку­тия вдясно. Един експонат, вкойто е вложена много изобре­тателност. Много интересни бяха кътове­те, посветени на различните ви­дове моделизми. Не можем дави покажем всичко — там има­ше десетки и десетки достойниза изтъкване неща. Ето напри­мер радиоуправляемият моделза фигурен пилотаж. Плавници­те, с които е снабден, му позво­ляват да излита и каца от вода
  • 4. и сняг. Изработен е в окръжния десен „Луноход" (сн. 5), изра­клуб „Моделизми" в Пловдив под ботен в окръжната станция наръководството на кап. М. Бон­ младите техници гр. Шумен подчев. Корабните модели също не ръководството на инж. Кръстюбяха един или два (сн. 3). Истин­ Рашков.ско удивление буди великолеп­ Младите творци убедителноната им изработка, богатство­ демонстрираха широкия спек­то от детайли, точността и ма¬ тър на своите възможности —щабността на формите. Очаро­ учебни пособия, облекла, ме­ванието на далечните странст­ бели, електронни устройства—вувания очевидно са вълнували нима можем да изброим всичко?мнозина млади творци. Ето (сн. Ще ви покажем още само чу­4) салът от катамаранен тип, на­ десния таван (сн. 7), израбо­речен „Орбита". Фантастични­ тен от колектив с ръководителте рейсове на „Кон-Тики" и „Ра" Т. Денев и С. Станчев приоще са живи в паметта ни. Мо­ ТДВА „Тревненска школа" —же би именно те са подтикнали гр. Трявна.колектив от ТРКК — Русе под Успехите радват и окуража­ръководството на А. Кътев да ват, но за никого не е тайна,изработи проекта за своя сал. че пътят към тях минава през Не по-малко привлекателни много труд и много учение. Неот просторите на морето са и случайно един от най-богатитенеобятните пространства на кос­ щандове беше този на електрон­моса. Но далечното може да ста­ ните екзаменатори (сн. 6). За­не по-близко, когато силно же­ щото само знанията, съедине­лаем това. Голямата мечта за ни с трудолюбието, ще на­големия космос у други се е правят от всеки млад човеквъплътила в многобройните мо- истински творец.дели на ракети или на този чу­ [ИВАН ИВАНОВ
  • 5. Тихо е. Стоиш и съзерцаваш кади­ активният изотоп на въглерода — 14фения купол на нощта. Какво гле­ С . Естествено, колкото е по-голямдаш? Разпръснатите по него бри- броят на падащите частици, толковалянти-звезди? Студената Вселена? повече радиовъглеродни атоми се об­Танца на планетите? Аз също ги разуват. Както и обикновеният въг­ 14гледам. И виждам още безкрайност­ лерод, С за няколко часа се окис­та, замъглена от сиянието на Млеч­ лява от кислорода на въздуха, смесвания път. Той е все същият, този све­ се с обикновения въглероден дву­тъл небесен път: такъв го е съзер­ окис и се разсейва в атмосферата. Ацавал Архимед, такъв го виждаме от нея при фотосинтезата се поглъщаи ние, тази призрачна огърлица на от растенията. Излиза, че дърветата саКосмоса не ще помръкне и след ми­ живи часовници, навити от природа­лион години. та още в първата пролет на живота Означава ли това, че всичко в него им. При това те не просто отчитате вечно, спокойно, неподвижно? времето, а завинаги запомнят кога Колко години ни делят от първата какво се е случило на Земята и в Кос­експедиция до Марс — десет, два­ моса. Трябва само да умеем да гидесет? Човек ще полети към плане­ „накараме" да ни разправят споме­тите, когато бъдат преодолени всич­ ните си. В случая неоценима помощки научни и технически трудности. ни оказва дендрохронологията — Но дори и тогава ще остане една, с специален научен метод за определя­която ще трябва да се съобразяваме не възрастта на дърветата по годиш­и след петдесет, и след хиляда го­ ните им пръстени.дини — опасността ст слънчевата радиация. Според един от най бла­ За всеки вегетационен период в гоприятните в енергетично отношение дървото се образува по един пръстен. варианти маршрутът Земя—Марс— Така че по броя на пръстените мо­ Земя ще трае около три години. жем точно да определим възрастта ската секвоя или туркестанската ар¬ През цялото време учените ще трябва на дадено дърво. Какво още могат ча, които живеят до 2000—5000 го­Да имат точна прогноза за слънчева- да ни разкажат пръстените? На­ дини. Ако искаме да удължим пъте­ та активност. Но можем ли да пред­ пример, ширината им зависи от пе­ шествието, можем да си послужим с видим кога ще се разбунтува Слън­ риодичността и силата на плодови­ пънове на борове, извличани от тор­ цето? Да, вече ни са известни едина¬ тостта, от слънчевата активност, ме­ фените залежи или да потърсим още десетгодишните му цикли. Нашето теорологичните условия, промените впо-стари живи дървета. светило сякаш прави едно вдишване светлината, горските пожари и от ред Идеята да се проникне а космич­ и издишване за двадесет и две годи­ други причини, Учените вече са из­ ното минало с помощта на радиовъг­ ни. Изследванията показват, че мак­ работили дендротаблици, с които мо­леродния метод е съвсем нова и при­ симуми на слънчева активност се за­ же да се определи възрастта на всеки надлежи на големия съветски физик белязват и през по-дълги периоди — пръстен с точност до една година. Аакадемик Борис Павлович Констан­ осемдесет и три години, триста го­ това е извънредно важно, защото въвтинов. Сега неговите ученици успеш­ дини. . . Нима ще трябва да чакаме всеки пръстен има натрупан радио¬ 14 но я доразработват. стотици, хиляди години, за да обоб­ въглерод С (периодът на полуразпа­ щим наблюденията и въз основа на да му е 5760 години), чието количест­ Ядрената физика твърди, че съдър­ тях да съставим прогнози за слънче­ жанието на радиовъглерода в пръ­ во е пряко свързано с нивото на слън­ вата опасност? чевата активност и интензивността стените на дърветата трябва да е на Космичните лъчи. С други думи. тясно свързано с физическите про­ За щастие на Земята има „очевид­ след като знаем възрастта на пръсте­цеси на Слънцето. Но къде, в каквоци", които много отдавна „наблю­ ните и измерим концентрацията в тях се проявява тази връзка? Наскородават" слънцето. Дърветата-дълголет- на С14, можем, отдалечавайки се по­ бе открита интересна зависимост:ници съхраняват в „паметта" си све­ следователно в миналото, да схва­ щом се усили слънчевата активност,дения за уникални природни явле­ нем закономерностите в промените на интензивността на попадащите нания. космичния „климат" на Слънчевата Земята космични лъчи забележимо Космичните лъчи — потоци от за­ система (и дори, както ще видим по- спада. Според учените, мощните по­редени частици (главно протони) с нататък, на Галактиката) в продъл­ тоци слънчеви лъчения сякаш из­грамадни енергии, постоянно бом­ жение на хилядолетия. духват, помитат Космичните лъчи отбардират атмосферата на нашата пла­ междупланетното пространство. Инета. В резултат на ядрените реак­ За нашето пътешествие в миналото така, в максимумите на слънчеватации във въздуха се образува радио­ бихме могли да използуваме гигант­ активност количеството на образува- 5
  • 6. СЪВЕТСКА НАУКА И ТЕХНИКА -лъченията). Това са настина гран- диозни явления, които дават отра- жения върху цялата Галактика. За известно време такава звезда свети много по-силно от всички останали звезди на Галактиката, взети за­ едно. Днес се смята за установено, че например огромната Крабовидна мъглявина е останка от Свръхнова, която е избухнала в 1054 година. Ки­ тайски астрономи са наблюдавали това феерично събитие и разказват за него в хрониките. Необикновено ярко са избухнали Свръхновата Ти­ хо Брахе в 1572 г., Кеплер в 1604 г., Касиопея А в 1700 година. При ек­ сплозията на Касиопея А се е осво­ бодила 100 милиарда пъти повече енергия, отколкото се отделя от Слънцето за една година. За съжаление хрониките обхващат твърде кратък период от историята на Вселената, за да могат учените да проникнат в тайните на миналото й. А защо астрофизиците мечтаят да проникнат в древността? Изминаха вече няколко десетиле­ тия, откакто бяха открити Космични­ те лъчи, но и до днес не е напълно разгадана тайната на произхода им. Някои учени, между които и съвет­ ският академик В. Л. Гинзбург, смя­ тат, че основният източник на кос­ мични лъчи са Свръхновите звез- ди. Но как да се докаже това? Преди няколко години академик Б. П. Константинов и старши науч­ ният сътрудник при Ленинградския физико — технически институт към АН на СССР Г. Е. Кочаров дойдоха до извода, че гама — лъченето, поро­ дило се при избухването на Свръх­ нова, когато достигне атмосферата на Земята и взаимодействува с ато­ мите й, непременно ще образува не­ утрони. Неутроните би трябвало да се поглъщат от атомите на азота, което и ще доведе до образуване във въздуха на радиоактивния изотоп 14 на въглерода С . По такъв начин ако при избухване на Свръхнова звез­ да се образува достатъчно количест­ во гама — кванти (а те ще се понесат към Земята със скоростта на свет- лината), то в съответния пръстен на дървото би трябвало да се запечата 14 Но дърветата - дълголетници пазят информация, която ще ни разкаже защия се в атмосферата С намалява, датата и силата на катастрофата.а това означава, че се намалява кон­ в паметта си не само периоди от био­центрацията му и в пръстените на графията на Слънцето, а и сведения Но това не е всичко. Чудовищ­дърветата. Остава само да отделим за всички бурни събития, случили се ният взрив на звездата ще изхвърлирадиовъглерода от тези пръстени в далечните простори на нашата Га­ в галактичното пространство и мощ­(чиято възраст точно знаем), да из­ лактика. Средно веднъж на 30—60 ни потоци заледени частици — кос­числим броя на атомите във всеки години в нея избухват тъй наречените мични лъчи, които, макар и по-късноот тях и ще получим картината за Свръхнови звезди (голяма част от от гама-квантите, също ще достиг­закономерностите в поведението на тези експлозии ние не виждаме, за­ нат земната атмосфера и ще 14повишатСлънцето в миналото. щото междузвездният прах поглъща • нея концентрацията на С . Следв-6
  • 7. вателно, сведения за взрива ще сеполучат два пъти. Дървото ще за­печата в пръстените си и двете въл­ни, долетели до нас от космичнатабездна. По такъв начин, ако датитена избухването на Свръхновите звез­ди и периодите на повишена кон­центрация на радиовъглерода в съот­ветните пръстени на дърветата съвпа­дат, за първи път ще се установи съссигурност, че Космичните лъчи на­истина се раждат по време на тезибурни космични събития. Преди около три голини ученитебяха развълнувани от откриването натайнствени радиосигнали, конто сеизпращаха от просторите на Вселе­ната е хронометрична точност. Днесвече знаем, че мощните радиоим­пулси се излъчват от пулсарите —свръхплътни неутронни звезди, закоито се предполага, че са останки отизбухнали някога Свръхнови. Но да­ В ствола на гигантската секвоя е направен тунел, за да минават ав­ли това предположение е вярно? томобилите Ето какво казва старши научниятсътрудник при физико — техническия а преди около шест хиляди години — въглерода в дендрохронологично да­институт Грант Кочаров: в минимума. Колкото по-нататък на­ тирани пръстени на дървета, стана — Пулсар PSR 1929-10 трябва, влизаме в миналото й, виждаме, че ясно, че в период на минимално на­според теорията, да е останка от то пак е почнало да се увеличава. прежение на геомагнитното поле кон­Свръхнова, избухнала приблизител­ Установено е, че всеки път, когато е центрацията на радиоизотопа на въг­но преди шестдесет хиляди години. нараствало напрежението на магнит­ лерода е достигала максимума. ТазиРазстоянието до нея се изчислява на ното й поле, интензивността на Кос­ физическа зависимост е проследенасто парсека (един парсек е равен на мичните лъчи в зоната около Земя­ включително до четвъртото хилядоле­3,26 светлинни години). Ако изчис­ та трябва да е спадала, следователно тие преди нашата ера.ленията на специалистите са верни, намалявала се е и скоростта на об­ . . . Не едно поколение писателито интензивността на Космичните лъ­ разуването на С 1 4 в атмосферата й. фантасти са мечтали в страниците начи, породени при избухването на та­ Така че общото количество на радио­ своите произведения за „машина нази звезда, трябва да е достигнала мак­ въглерода във въздушния океан на времето". Не ви ли се струва, че тазисимума си в района на Земята преди нашата планета не е било еднакво в вълшебна мисия днес изпълнява ме­около петдесет хиляди години, след миналото. И наистина, когато учени­ тодът на радиовъглеродния анализ?което е почнала бавно да спада. При те измериха количеството на радио­ ОЛЕГ БОРИСОВтова, когато потокът лъчи е бил вмаксимума си, скоростта на образу­ването на С 1 4 в атмосферата трябва 11-годишните цикли, отразени в годишните пръстени на секвоята. Най-да е била четири пъти по-голяма, от широките пръстени, означени с кръстчета се повтарят през II водили иколкото сега. И ако успеем да под­ съответствуват на максимумите в слънчевата активностберем толкова древни дървета с точ­но известна възраст, то, след като из­мерим в тях съдържанието на радио- активния въглерод, бихме могли даузнаем къде са се зародили тези лъ­ чи. А по това, как са пътешествувалидо Земята, биха ни станали ясни много от загадъчните все още физи­ чески свойства на междузвездното пространство. — Впрочем — добавя Кочаров —радиовъглеродът в пръстените насвръхстарите дървета помогна нагеофизиците да „изобличат" нашатапланета в непостоянство. Напосле­дък се изясни, че напрежението намагнитното й поле не е било винагиеднакво в миналото. Изследваниятапоказват, че преди около две хилядигодини то е било в максимума си,
  • 8. Играйте с нас! АВТОР НИЛС НИЛСЕН РИСУНКИ Н И К И Ф О Р РУСКОВ — Къде да отидем? — замислено — На какво да играем днес? — — Да играем на вълшебника отпромълви Том и ритна с крак буца Мери нетърпеливо дръпна братята си Изумрудения град — каза Том.пръст. за ръкавите. — Или на Черния рицар от Бо­ — Защо питаш, Том? — по лице­ Да не би да не са виждали самоле­ нар — предложи Дик.то на шестгодишната Мери се изпи­ ти? А днес е особен ден. Учителка­ — Миналия път играхме на ри­са учудване. — Нали искахме да оти­ та им, мис Херн, се беше простудила цари — стрелна ги Мери. — А пре­дем в приказката долина! и отмени заниманията. Майка им ди това играхме на принца и трите — Ядосва те, Мери — обади се ги беше запасила със сандвичи и джуджета от Килпатрик!деветгодишният по-голям брат Дик. те, щастливи, се отправиха натам, — Е, тогава на какво? — Том без­— Нарочно приказва така. където сред безлюдния пущинак се успешно се стараеше да измисли не­ — Аа. . . Мери се успокои и хвана простираше техният детски рай. що.Дик за ръката. Древният пейзаж пазеше за тях и — Аз пък зная на какво! — Свет- Но това не му беше приятно. И дълбоки сенки, и стелеща се мъгла, и лосините очи на Мери сияеха закач­Мери кротко зае своето място на края. примамливи слънчеви полянки. Тайн­ ливо. Децата мълчаливо тръгнаха на­ ствени далечни впадини, мрачни бла­ Те стигнаха до гранитния хълм итатък през обраслите с калуна пущи­ та, притиснати от вятъра храстала- обраслите с калуна долчинки, къде­наци — късче мрачно, безлюдно се¬ ци. . . С една дума, най-доброто мяс­ то можеха да се скрият от целия святверошотландско плато, което се прос­ то в света за всякакви игри: можеш и да преживеят най-удивителнитетираше до самия бряг на морето. На да си въобразиш, че си разбой­ приключения. От запад прииждахаюг в меката светлина на лятното утро ник, войник, пътешественик, фея, огромни атлантически облаци — ка­се къпеше тежката грамада на Бен гном — каквото п искаш, та нали то приказни замъци, позлатени отМор. На север, като сини очи под детската фантазия е неизчерпаема! слънцето. Високо горе в прозрач­смръщени каменни вежди, към не­ От най-стари времена шотландски ния въздух кръжеше каня. Появи себето гледаха малки езера. селяни — овчари са населявали тази вятър, полудува край тях като игри­ — Виждам татко на кулата! — планинска страна с гномове, с въл­ во пале и литна нататък към пла­съобщи гласчето на Мери. шебни ковачи, таласъми и призраци. нината. На гребена на Бен Мор се издигаше И до ден днешен в тихите долчинки — Щом знаеш, кажи! — раздраз­ажурена стоманена кула с радарна и по безмълвните блата доживяваха нено подвикна Дик.антена, прилична на огромно обър­ своя век последните сенки от почти Мери за всеки случай се дръпнанато нагоре ухо. забравения, причудливо приказен от него. Ще ги помъчи малко тези — Лови сигналите на самолета от свят, видим само за детските очи. момчета — те винаги се перчат, аСан Франциско, който пристига в Не би ли могла тази страхлива яре­ ето че не знаят нейната тайна. девет и петнадесет — деловито се бица да бъде омагьосан гном, който — Ех, друго нещо са били приказ­обади Том. пази тайната на някакво златно ните времена — Том със завист Том знаеше всичко за работата на съкровище? Или таласъм, който бър­ следеше птицата, — когато наисти­ насочващата станция, която първа, за с пукнато котле за ковачницата на са ставали тези неща, за коитотриста километра северно от Един­ на джуджетата? се разказва в приказките! Защо ли бург, посрещаше идващите откъм Градът с неговата телевизия и ки­ сега не е така? Атлантика стремителни реактивни са­ но бяха почти непознати на деца­ — Защото — важно отговори Дикмолети. та от планината Бен Мор. Затова — сега има само скучни самолети. — А ето го и самолета! — кимна пък те имаха отзивчиво сърце и жи­ — И приказки има! — тържест­Дик. во въображение. Всеки ден молеха вено възкликна Мери. — Вчера, до­ Високо-високо в лазурните висини майка си да им разказва приказки и като се занимавахте с мис Херн, са­се зачу нисък метален звук, като че тя си припомняше старинните ле­ ма отидох в приказната долина. Или невидима ръка дръпна някаква генди за северните хълмове; и деца­ видях! басова струна, опъна а между небе­ та слушаха, слушаха в тихите вечер­ — Какво видя? то и земята. Зорките очи на децата ви­ ни часове, когато голямото пурпур­ Братята спряха. Те знаеха, че дяха как нещо проблясна във виси­ но слънце се скриваше зад тъмния Мери съчинява увлекателни въл­ ните. И веднага изчезна — само­ пущинак, където бързаше за в шебни истории и изгаряха от любо­ летът продължи дългото си спускане къщи закъснял старец — овчар, грубо­ питство, но се стараеха да не се из­ към Единбург. ват като вкаменено дърво. дадат.8
  • 9. — Те долетяха от небето — тя до тяхното заветно царство сред превърнала всяко от тях в царица на тържествуваше: нека да видят как­ гранитните скали. Но щом се цветята.ва чудесна тайна има! — Долетяха впуснаха в долината, тръгнаха бав­ — Цветята на феята! — каза лас­с приказен замък. Или на бял въл­ но, внимателно- Може би принцо­ каво Мери.шебен кон. Или на огнедишащ дра¬ вете и вълшебниците са още тук? Вървяха като на сън, приближахакон! Но всичко си беше както обикнове­ и седнаха сред царството на оживе­ — Говориш глупости! но: сиви скали, обляна в слънце до­ лите цветове. Мери грижливо гале­ Дик дръпна сърдито сестра, си за лина, зелен мъх и ниски дървета ше цветята и не се решаваше да гикосата и тя силно изпищя. Все пак край пукнатините. Горе ромолеше ру­ откъсне. Момчетата внимателно изу­думите и засегнаха момчетата. Заин­ чей — струйки прозрачна вода, ми­ чаваха пръстта, камъните, пръчици­тригувани гледаха величествения пей­ рис на дим и треви и мрачна камен­ те. . . Никакви следи от прегаряне.заж, сенчестите долини, където в гъс­ на прохлада. нищо не беше повредено. Нямаше до­ талаците на високата папрат, по Сред невзрачните обрасли с калу¬ ри вдлъбнатини по влажната пръст.изумрудено зеления мъх в техните на буци пръст в това скрито от све­ Само цветя — но какви цветя! Теигри участвуваха и планински вели­ та местенце шумолеше копринена би трябвало да растат край вратитекани, и червенокосият ковач от Лох трева, пъстрееха маргаритки и жъл­ на рая, а не в тясната долчинка наШии. турчета — като че ли бяха изпрате­ шотландското плато. — Защо не ги заприказва? — Дик ни тук от топлите страни. За деца­ Децата седяха и се чудеха. Поня­нерешително тръгна пак. та този оазис сред суровото плато кога поглеждаха към небето, като че — Ами аз разговарях с тях! — беше райска градина. Дигнеш ли гла­ ли чакаха всеки момент отгоре даМери подскачаше около братята си, ва нагоре — виждаш къс небе, свет­ се спусне нещо приказно — било цялата сияеше. — Но те малко се лосиньо като мечта. И такава тиши­ летящ сандък, било птицата на ща­страхуваха от мене. И нямаха време. на наоколо, хилядолетно безмълвие, стието. Но нищо не се случваше И в Копаеха растения, късаха цветя и нарушавано само от ручейчето, кое­ края на краищата забравиха цяла­папрат! то звънти като сребърно звънче. та история и заиграха на слънце. — А как изглеждаха? — Том се — Тук няма никой — разочаро­ Както винаги населиха долината сраздираше от любопитство, но лице­ вано проточи Том. Той очакваше да творенията на своята фантазия, ти­ то му беше непроницаемо. види обсипана със скъпоценни ка­ чаха, надникваха се сред светлоси- — Ами такива. . . — Тя се сму­ мъни кралска свита тя. — Приличат едновременно на — Те не казаха, че ще се вър­ всичко! И на феи, и на принцове и нат. . . — Мери нерешително се ог­ на вълшебници! леда. — Никой не може да прилича ед­ — Сънувала си — Дик отново се новременно на всичко —- мъдро вмет­ превърна във всезнаещия по-голям на Том. брат. — А те могат — настояваше Ме­ — Не съм сънувала — момичен- ри. — През цялото време приличат. цето обидено тронна с крак. — За­ на нещо друго. И бяха много добри, мъкът на феите се приземи ето там! защото аз не ги обиждах. Поканиха Малкото розово пръстче сочеше по­ ме да се поразходя до Луната с тех­ лянката сред долината, където цве­ ния приказен замък! тята бяха най-гъсти. Момчетата по­ И тя посочи белия диск в синьото гледнаха и затаиха дъх. небе над върховете на Бен Мор. Бра- — Виждате ли! — радостно въз­ тята смутено погледнаха нататък, но кликна Мери. веднага пак станаха важни. Братята кимнаха: нямаше какво —- И как разбра какво ти гово­ да възразят. Самите горски цветя рят? — Том се опита да я удари с потвърждаваха думите на Мери. Ка­ юмрук, но тя ловко се дръпна. то че ли прилетелият от небето за­ — Не ги разбирах добре — не­ мък ги беше дарил със своите цвето­ охотно си призна Мери. — Но те го­ ве. Скромните преди цветя сега по­ вореха като че ли в главата ми. А разяваха погледа с великолепието си, носле се стъмни и трябваше да се пред което биха помръкнали дори ор­ връщам в къщи за вечеря! хидеите по Амазонка. Ио кръглата Момчетата замислено наблюдаваха площадка на около двадесет метра сивопепелявата луна над планината. в диаметър като чели бяха пръснати Ами ако е истина? късчета от дъгата. В средата се пре­ Те още живееха в слънчевата стра- ливаха тъмнооранжевите цветове на на на детството и целият свят с бле­ вечерното слънце, а по-нататък има­ щукащите мъниста на росата, тол­ ше цветове, които не можеш ведна­ кова примамлив, се простираше в га да назовеш на земните езици. Ту краката им. За тях сивият врабец сякаш приглушено северно сияние, беше също такова чудо като феите ту лазурит и морска синева, светва­ и принцовете, които долитат от небе­ щи опали, изумрудени отблясъци, то и ви канят на Луната! светлосиня, яркочервени. . . Като че ли някаква вълшебна пръчка беше Изминаха тичешком последната докоснала скромните цветчета и беше част от пътя до приказната долина.
  • 10. ните дракони, смешните гномове и ни, че не можеш да ги разгледаш Те не възразиха. Странните гости,великаните, обути в грамадни боту­ както трябва, само проблясва ту пур­ които приличаха на пера от паун, наши. Кривият корен се бе превърнал пурен плащ, ту дълга дреха от све­ огромни колибри, на златна лятнав гърбав таласъм, цветята — в ел¬ тулки и ноктилуки. Пред очите на луна безшумно и плавно се движехафи. децата изплуваха и се отдалечаваха по впадината, късаха калуна и мар­ Те бяха деца, животът още не бе­ сиво-сини облачета и нежни прели­ гарити, плискаха се в прозрачнаташе ги прогонил от слънчевото цар­ ващи се искрици на скреж. Под об­ вода, събираха пъстри камъчета иство на приказките, където всичко е леклото неочаквано се очертаваха птичи пера — както обикновено севъзможно и всички мечти се сбъд­ контурите на немислимо голямо ко­ прави, когато скиташ из непознативат. ляно, на великанска десница, на места и всичко наоколо ти е толкова Когато слънцето достигна най-ви­ мраморно бедро с неописуема красо­ интересно, и всичко е толкова ново,соката си точка, те лакомо Изгълтаха та. И още, огромни очи — тъмни, сякаш е първият ден от сътворе­своите припаси и се налочиха като ласкави като лунна сянка, като свет­ нието на света.теленца със студена изворна вода, ли зелени петна по морските вълни. А Мери щастливо подскачаше напо-вкусна от която няма по цялата Децата виждаха всичко това — а един крак и се държеше за топлатаземя. След това задремаха на слън­ може би дори и не това. Само кога­ исполинска ръка. Момчетата охотноце, замаяни от игра. то настойчиво си представяха феи помагаха на своите нови приятели, Владяната беше светлосиня и съв­ и весели елфи, успяваха в цялото които приличаха на слънчеви кон­сем тиха. това пламтене и блясък да доловят ници или на духа от „Лампата на нещо определено. Аладин", или на прекрасните и мъд­ Мери сънно отвори очи. И замря, Разбираха, че пред тях стои нещо ри обитатели на далечната страна назагледана в дълбокия кладенец на не­ съвсем необикновено, различно. След младостта.бето. Там на дъното мигаше фенер­ това започнаха да отличават гласо­ Децата весело бърбореха и огром­че, блестеше падаща звезда. . . ве. Странни гласове, като равномер­ ните златни пчели, невидимите кам­ — Това са те — радостно изпис­ но бръмчене на пчели, като стих­ бани и виолончелото им отговаряха.ка Мери. — Гледайте! ващ акорд на виолончело или дале­ Те прекрасно се разбираха; та нали Момчетата веднага се събудиха и чен тревожен глас на тръба. разговорът се водеше на приказнияседнаха. Гостите пристигнаха мъл­ — Да отидем да ги поздравим — език на децата, поетите и на гости­ниеносно. Току-що в небето блещу- предложи Мери. те от далечните звезди.каше мъничка светулка. А след се­ Децата станаха и с радостно туп- Най-после чужденците като че ликунда на дюйм от земята точно над кащи сърца приближиха до чужден­ се приготвиха за път. Като групалъчезарните цветя вече увисна за­ ците. сръчни златари или рояк танцуващимъкът на феите, или крилатият кон, За миг пурпурните плащове и проб­ светли петна те обкръжиха своя ко­или огнедишащият дракон. Нито лясващите дълги дрехи замряха. Яр­ раб или вълшебния летящ замък.един земен летателен апарат не беше ката светлина притъмня, вълшебният Но Мери дръпна своя спътник заспособен така мигновено да се спусне замък потрепери като лопатар, готов огромната ръка и посочи Луната, из­и така рязко да спре. Сякаш нямаше за скок. дигнала се сред млечнобели те облаци тегло. Като че ли в меките сенки на Тогава Мери приветливо се обър­ над Шотландия. Нали й бяха обеща­ впадината долетя слънчево зайче. на към приказните създания. Ней­ ли пътешествие до Луната! Децата гледаха като омагьосани. ното звънко гласче ги кичеше с име­ Във въздуха се разнесе звън на Но как да опишат това, което виж­ на: Лунният човек, Дивите лебеди, златно звънче, исполинската ръка даха? Ослепително кристално цвете Храбрият шивач, Момиченцето, кое­ им махна и децата безстрашно ми­ или не, осветена от слънцето кате­ то плаче с бисерни сълзи, а когато наха през самоцветна арка. Озоваха драла с белоснежни сводове грациоз­ се смее, рози падат от устата му. се в огромен сапунен мехур. Очак­ но кръжеше във въздуха, излъчвай­ Невинното дете пееше и чуруликаше ваха, че сега ще последва рев на ки разноцветни блясъци и благоуха­ за вълшебните жители от страната реактивни мотори или скърцане на ние и строга красота. Възрастни­ на сините планини, до която имат зъбни колела, или удар на бутала. те биха нарекли това видение сън достъп само децата и поетите, къ­ Нищо подобно, само като че ли за­ или халюцинация, или нещо непос­ дето свършва дъгата и светят най- бълбука ручей и ето го вълшебният тижимо за земния разум. А най-ве­ далечните звезди. замък вече кръжи на хиляди кило­ роятно те просто биха се отказали Гостите се успокоиха. И ето нечия метри над планетата. И в тъмната да повярват на очите си. ръка стисна изцапаната детска ръ¬ бездна зад прозрачните стени испо­ Но децата не знаеха законите на чица. Ръка на исполин, но топла и линското кълбо бавно се въртеше природата и здравия разум. Те прос­ мека като слънчев лъч. Във възду­ на фона на пищния звезден килим, тодушно приемаха всичко, което виж­ ха се носеха гласове — меки като какъвто още нито едно земно дете даха. А това беше чудесно продъл­ черно кадифе. Децата се стараеха да не беше виждало от тази височина. жение на сутрешната им игра. не пропуснат нищо от тази необик¬ — Това е по-хубаво дори от раз­ — Сега ще излязат — прошепна новена среща. Момчетата захластнати ходка в зоологическата градина! — Том. разглеждаха скъпоценните плащове възкликна Дик. — Това са те, вчерашните — гор­ и неловко се усмихваха. Ту усещаха Том и Мери кимнаха. Свеж вятър до обяви Мери. — Сега сами ще ви­ докосването на прохладна коприна, пронизваше приказния кораб и къ­ дите! Приличат едновременно на ту нищо не усещаха. пеше в кислород дробовете им. Труд­ всичко! — Благодарим за цветята — Мери но е да се каже как дишаха техните И наистина от вълшебния замък, усмихнато посочи калейдоскопа сред нови приятели и дишаха ли въобще, от лъчезарния кораб излязоха при­ впадината. — Нищо ли няма да взе­ но добре знаеха какво е нужно на казни същества. Дотолкова приказ­ мете със себе си? децата от този друг свят. 10
  • 11. Децата следваха пурпурните пла­ ни от близостта на гибелния мраз. це сред морето — Шотландия. Дикщове, мраморните колони,огнените Но зазвънтяха трелите на златните добре знаеше география и веднагажребци и преминаваха от едно поме­ камбанки и страхът им премина. Та позна блестящия рубин — Бен Мор,щение в друго. И радостните им гла­ това е старата, позната Луна! къпан от лъчите на залязващотосове като птиче цвърчене отекваха о — Благодарим, че ни доведохте на слънце.невидимите стени и звънките купо­ Луната! — възкликна Мери и въз­ — Време е да се прибираме у до­ли, зад които сияеха хиляди огром­ дъхна щастлива. — Тук ли живеете? ма — каза той, — там е вечер ини звезди, а Земята и Луната тан­ Не, не тук. Дивната мраморна ръка мама приготвя вечерята.цуваха вечния си менует. Вътре не посочи сребристата прах на Млечния Пурпурните гънки трепнаха. „Да,проникваше смъртоносният студ на път. Там, нагоре. . . да време е да се прибирате в къщи —Космоса. Тук беше топло и се диша­ Исполинската ръка посочи в об­ забръмчаха пчелите. Светлинни вет­ше леко, толкова леко, че децата ратната посока. В бездънната дъл­ рила защищаваха децата, исполин­дори не се замисляха за това. Въ­ бочина под тях се въртеше родната ски ръце ги носеха. И те дори непреки че корабът се намираше в без­ синя планета. Именно в тази мину­ усетиха да им потрепери под лъжич­тегловност, те много добре различа­ та нощта докосна ажурното листен­ ката от стремителното падане на-ваха долу и горе. Новите им прия­тели се бяха погрижили и на деца­та не им се гадеше и не им се виешесвят. Те не забелязваха вито стени, нитоврати. Не можеха да разберат даликорабът се движи през непрозрачнасветлина, или през по-плътна мате­рия. Пък и какво ги засягаше това?Ледените звезди над главите им сесменяха ту от огромната мъртваЛуна, ту от още по-огромната свет¬лосинкава Земя с ясно различимитесиви океани, белите полярни шап­ки и бавно пълзящите облаци. Нодецата бяха твърде увлечени от раз­говора и от новите си впечатления,за да забележат всичко това. Накрая чуждоземците сложиха ма­сата и закрепиха дружбата си с древ­ ния ритуал — разчупиха с децатахляб — лек и питателен като мед и им подадоха рубинови панички с разни ястия. Обзети от любопитство, децата пробваха всичко поред. Вку­ совете бяха странни, но много при­ ятни. Благоухание на прясно окосе­ на трева, мирис на прясно масло, за­ сищащият вкус на житото. А нищо подобно не лежеше в паничките. Приказна закуска в приказна стра­ на. . . И макар че опитаха твърде много леки и сладки блюда, в стома­ ха си не усещаха нито тяжест, ни­ то болка. Изведнъж исполинските ръце по­ сочиха напред. Пурпурните плащове се разтърсиха като от беззвучен смях. Луната — същата тази Лу­ на, на която Мери искаше да отиде! Пред прозрачните стени, заемайки цялото зрително поле, висеше ог­ ромно белезникаво кълбо. Струваше им се, че ги гледа призрачно вкаме­ нено лице, набраздено с високи хре­ бети и черни като нощ кратери. В ослепяващата слънчева светлина всичко беше черно и бяло. И само минералите проблясваха като фо­ йерверки с ярки синкави петна. Деца­ та зиморничаво се свиха, изплаше­
  • 12. долу, когато, бе» сами да забележат — Ама какъв ден! — обобщи живеят много по-интересно от нас,това, се понесоха със скоростта на Дик. възрастните! метеор към мрачния пущинак на — Наистина — Том си тананика­ Бащата кимна и одобрително по­Бен Мор. ше някаква песничка, слаб отглас гледна добре изпечения бюфтек, кой­ Мъничко замаяни, но много щаст­ от приказната среща, която се за­ то жена му постави пред него.ливи, децата изведнъж забелязаха, печата в душата му. — Вярно! Макар че и при менче отново се намират в приказната — Е, видяхте ли? — Мери под­ днес имаше нещо интересно! Пред­долина. Още секунда над цветята, скачаше на един крак между братя­ стави си два пъти радарът регистрираискрящи с нежните цветове на дъ­ та си. — Видяхте ли, че наистина някакви съвсем необикновени сигна­гата, кръжеше вълшебният Замък. има и феи, и диви лебеди, и лунни хо­ ли. Сигурно са били метеори, илиА след това ниският прощален звук ра? пък се дължи на слънчевите петна.на виолончелото, усмивката в очи- Момчетата се усмихваха на ней­ Децата дружно лапаха вечерята си.те-кладенци, и в небето се мярна ния възторг, но не възразяваха. Не Но Том погледна брат си и незабе­светкавица. Отлетяха. . . спориха и тогава, когато на вечерята лязано му намигна. Възбудени от богатите си впечат­ Мери започна да описва пред майка . . . Те и след това играеха честоления, те вървяха през пущинака им и баща им всичко, което бяха ви­ в приказната долина. Но никога по­към къщи. На запад, зад края на дели през този ден: огромните пеещи вече над пущинака на Бен Мор неземята чезнеше червеното огнено къл­ пчели, лъчезарните цветя, странни­ прилетя крилатият огнен жребец. Ибо на слънцето. Птиците напуснаха те пришълци от сияйните далечини никога повече при тях не дойдохапустинното блато и хвръкнаха наго­ на Млечния път. да си играят чудесните гости от да­ре в пламтящото вечерно небе. В Ка­ — Каква богата фантазия имат лечната блестяща Галактика.луната по склона нежно прописква¬ тези деца — майка им се усмихнаха яребици. на бащата. — Струва ми се, че те Преведе от руски М. Младенова подводно РАЗУЗНАВАНЕ Спорт или професия? зещите се в колата успяват да На 15. VI. 1971 година към се спасят, но запорожецът е из­15 часа по шосето София— чезнал в мътните и дълбоки во­Мездра, на един километър от ди на реката. Кой ще го от­с. Зверино, вапорожец с контро­ крие? Как ще го извадят?лен номер СК 90-72 се хвърля Ало, телефон 82-47-29?. . .в Искъра. . . Следва обяснение на случая. Така започват почти всички И хората от телефон 82-47-29съобщения в бюлетина на На­ са на път.родната милиция. Кратко, дело­ Те са четирима: ст. лейтенантво. А оттук — онази трудна и от­ Георги Стоянов, ст. лейтенантговорна работа на служители­ Иван Димитров, лейтенант Ма­те от МВР. Една дейност, коя­ рин Велев и мл. лейтенант Лю­то е свързана с много знания бомир Георгиев от оперативно-и упоритост за намиране и до¬ водолазната група към Кри­казване на истината. миналния отдел при Главно Но да се върнем към кон­ управление на Народната ми­кретния случай. За щастие во­ лиция. Любовта към леководо-12
  • 13. лазния спорт прераства в про­ теля на престъплението е разо­ мата войници в последния мо­фесия. Четиримата са винаги бличена от леководолазите. Ве­ мент успяват да изскочат и стам, където водата е скрила от щите са намерени в реката до плуване се добират до брега.погледа онова, което е нужно гара Искър. Налага се незабавно изважданена следствените органи за ра­ Единствената специализира­ на бронетранспортьора, тъй ка­зобличаване на извършителите на леководолазна група на МВР то херметизацията на оръжието,на престъпления. . . е известна в цялата страна. По­ радиостанциите и приборите и Водата е ледена и мътна. В знават ги и воините от Бъл­ двигателят са застрашени отпредполагаемото място на па­ гарската народна армия. разхерметизация.дането колата я няма. Търсе­ При провеждане на поредно Няколко часа след авариятането упорито напредва. След занятие с бронетранспортьори леководолазите лейтенант Геор­три дни на 250 метра по посока за форсиране на водни препят­ ги Стоянов и мл. лейтенант Ан­на движението на реката при ствия една от машините зацеп¬ гел Гюров започват издирва­дълбочина 6 метра запорожецът ва и се изкачва няколко метра нето. Дълбочината до дъното ее намерен. по силно наклонения бряг на 16 метра. Видимостта — нуле­ За извършени кражби е за­ язовира. В този момент вода- ва, ориентири няма. След 28държан А. П. Необходимо е да чът загубва контрол над ма­ минути бронетранспортьорът есе намерят откраднатите два шината, тя се подхлъзва и на открит. Той лежи нормално вър-магнетофона и две спортни пуш­ заден ход се връща във вода­ ху колелата си, но затънал доки. „Хитростта" на извърши­ та, потъвайки на дъното. Два­ осите в глинестото дъно. 13
  • 14. ната спирачка, кормуване и из­ лизане през големия люк. Тре­ нировките се водят много пре­ цизно и упорито, защото вли­ зането в машината и всички действия трябва да се извър­ шат без апарата за въздух и плавниците. Осигуряващият во­ долаз ще стои на малкия люк и ще подава въздух на работе­ щия вътре. И всичко това на 16 метра дълбочина при никаква видимост. Най-малката греш­ ка — и единият леководолаз е обречен на гибел. След 30 минути теглителното въже е закачено и леководола­ зите пристъпват към освобож­ даване на машината от скорост. Лейтенант Стоянов сваля апа­ рата, подава го на Гюров и влиза в бронетранспортьора. С Оттук започва най-трудно­ жение, влизане през предния бързи и сигурни движения в ле­то — изтеглянето. За него во­ малък люк и отваряне на до­ дено студения мрак той извърш­долазите трябва да се запозна­ пълнителния голям люк, кой­ ва поред набелязаните дейст­ят с пълното устройство на ма­ то може да се отваря само от­ вия. Когато въздухът се из­шината, с провеждане на сухи вътре навън, заставане на мяс­ черпва, Стоянов отива до мал­тренировки по следните дейст­ тото на водача, освобождаване кия люк, поема мундщука,вия: освобождаване стопорите на съединителя, преместване на вдишва — и отново на рабо­от облегалката на водача и сва­ скоростния лост в нулево поло­ та. . .лянето им в хоризонтално поло­ жение, освобождаване на ръч­ От брега десетки погледи са устремени към водата. Мину­ тите изглеждат часове. И ето най-после сигналът е подаден. Влекачът увеличава обороти, напряга се и бавно потегля. Едва когато всички се събират на спасителната земя, въздиш­ ката на облекчението обявява завършека на тази необикно­ вена спасителна операция. И отново на път. В колата е приятно затоплено. Иван и Лю­ бомир са се отпуснали на се­ далките в дрямка. Само Васил няма право на този „лукс". Той е на волана. Часът е 22. Шо­ сето — чисто. Наближават село Българово. Малко след знака мъж и жена махат с ръце сре­ щу фаровете. Васил натиска спирачките.
  • 15. — Какво става? — пита Лю­ Васил бързо потегля към Любомир не отлепя уста отбомир. близкия медицински пункт — детското личице. Ритмично, спо­ — Някой ни молеше да Бургаски минерални бани. Дя­ койно, дишането трябва даспрем — обяснява Васил. дото и майката оплакват загу­ стане нормален процес и за де­ Любомир неохотно се измък­ бената рожба. Иван се заема с тето.ва. Поглежда назад. В тъмни­ успокоението им, а Любомир Спирачки. Суетене и извед­ната различава хората, които продължава уста в уста да нъж рев. Бебешки рев. . .не смеят да тръгнат кьм авто­ вдъхва така необходимия въз­ Пристигналият лекар за­мобила, неуверени, че са сире­ дух за детето. явява, че неговата намеса е без­ли за тях. Приближавайки, за­ Паниката избухна наново, ко­ предметна. Тези момчета са спа­белязва по-ясно, че мъжът е по гато в пункта уплашената ми¬ сили малката Веселина.риза — възрастен, жената по лосердна сестра заяви, че ле­рокля — млада. кар няма, а тя никога не се е И ако тези редове стигнат до — Умира. . . задави се. . . занимавала с подобни случаи. бай Тодор от с. Българово, нека Едва сега Любомир забеляз­ Колата отново потегля към му напомнят за момчетата, нава, че мъжът държи в ръцете Бургас. Времето лети. Трево­ които той от щастие забрави да узнае имената.си бебе. Поема го, отмята пеле­ гата постепенно се превръща вната и изтръпва. Въпреки тъм­ страх и за леководолазите. За Но впрочем има ли значениенината на яснобялото лице на първи път страхът се настанява името? Дългът на служителядетето ясно личаха признаците между онези, които неведнъж от Народната милиция, на ле­на задушаването. Време за мис­ са рискували собствения си жи­ ководолазите от ГУНМ е за­лене няма. Изтичва до колата, вот. Страх за живота на едно де­ вършен в извоювания втори жи­детските уста поемат ритмич­ те, което още не е казало „ма­ вот на малката Веселина.ното дишане на Георгиев. мо". ИЛИЯ КОНСТАНТИНОВМОЛЕКУЛИ НА ПАМЕТТА „Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? Дълго ли още ще бъдем играчка на твоята ярост? Докъде ще стигне твоята необуздана дързост?... Не чувствуваш ли, че твоите намерения са открити? Не виждаш ли, че твоят заговор се долавя вече от всич­ ки тук присъствуващи? Мислиш ли, че някой от нас не знае какво си извършил последната нощ, какво — предпоследната, къде си бил, кои си свикал на събра­ ние и какво решение си взел? О, времена, о, нрави!" Това е началото на една от знаменитите речи на Ци­ церон срещу заговора на Луций Катилина. Както раз­ казват хронистите, Марк Тулий Цицерон е говорил в продължение на часове, като си е служил с многоброй­ ни цитати, декламирал е стихове в речите си — и всич­ ко това по памет! Историята познава множество хора със забележителна памет — Сократ и Плутарх. Ари­ стотел, Джордано Бруно и др. Още от най-древни времена хората търсели лекар­ ствени средства, които да укрепят паметта им. Те из­ ползували момината сълза, разредена във вино, гор­ чица, риган, камфора или просто измиване на главата със студена вода. Оттогава са изминали векове, но и до днес човечеството търси средства и начини за за­ силване на паметта. Съвременните учени упорито ра- 15
  • 16. ботят над създаването на препарати, които по биохи­ лярни съединения в нервните клетки и по-точно рибо­мичен път да помогнат за придобиване на знания. Но нуклеиновата киселина (РНК). Нима и при п а м е т т адокато ги открият, най-сигурният начин за съхране­ нуклеиновите киселини ще играят главна роля! —ние я укрепването на паметта е здравият мозък. . . възразиха, някои учени. Да. Дразненията, които ид- ват от външната среда, се превръщат в биоелектрични Тайните скривалища на паметта импулси, предизвикващи структурни изменения в ре­ Паметта е едно от най-важните свойства на мозъка. да на атомите на РНК. Тя е восъчната плочка на ста­Проблемите на паметта са вълнували хората от хилядо­ рите гърци, а структурните изменения, които настъп­летия. Даже древните елини са имали богиня на па­ ват в нея, са енграмите.метта, наречена Мнемозина. Изследванията на шведския учен Холгер Хиден и Древногръцките философи са считали, че умът на неговите сътрудници през 1961 година дават първитечовека може да се сравни с восъчна плочка за писане. убедителни доказателства в подкрепа на химическатаПри раждането тя е празна, но по-късно върху нея теория на паметта. С помощта на фина експериментал­„пръстите на житейския опит" записват произтичащите на техника шведският биолог успял да отдели и из­събития. Тези записи Физиолозите наричат енграми и следва неповредени нервни клетки от мозък на заек.се съхраняват в „архивите" на нашия мозък. В повечето Той установи, че в нервните клетки се съдържа твър­случаи тези енграми лесно се извличат! Благодарение де голямо количество РНК, което бързо се синтезирана това човек има възможност да мисли, познава и и разпада. По-нататък при опити с плъхове и зайци бетвори. Прави са древногръцките мъдреци, които твър­ доказано, че при запомнянето количеството на рибонук­дят, че ние знаем дотолкова, доколкото съхраняваме в леиновата киселина с увеличава. Сега е известно, че ко­паметта си. Чрез нея се осъществява връзката между личеството РНК в нервните клетки на човешкия мозъкминалия опит и настоящата дейност. Не случайно Су­ е подложено на възрастови колебания. От ражданетоворов казва, че „паметта е склад на ума". до 40-годишна възраст количеството й се увеличава, в Според съвременните представи съществуват три периода между 40 и 60 години не се променя, следвида памет. Първата, или така наречената „мигновена което започва да спада.памет" има продължителност няколко секунди след пос­ Много световноизвестни учени и по-специално пси­тъпването на информацията в мозъка. Така например, холозите Уесли Дингмен и Майкъл Спорн (САЩ) счи­ако изберем телефонен номер на човек, когото рядко тат, че при процеса на запомняне е необходим синтезтърсим, то ние го помним само в момента на набира­ на рибонуклеинова киселина. Всяко нарушение на то­нето. Ако обаче наберем съшия телефонен номер ня­ зи синтез отслабва способността на животните към за­колко пъти, лесно ще го запомним за по-дълъг период помняне.от време. Тогава говорим за кратка (оперативна) па- Опитите за търсене „веществото на паметта" не за­мет. Третият вид памет е дълготрайна и се съхранява късняха. В световния печат непрекъснато се появява­дълго време и много често за цял живот. ха съобщения за това. Даже неизвестните за повечето Измежду многото теории, опитващи се да обяснят хора планарии получиха популярност.механизмите на запомняне, заслужават внимание три: Какво представляват Планариите? Защо ученитеедна физична и две химични. спряха вниманието си върху тях? В началото на нашето столетие през 1920 година Планариите са плоски червеи, които обитават ре­Бергер и неговите ученици откриват електрическата ки, ручеи, езера, а нерядко се заселват и в аквариуми­активност на мозъка, което довежда до създаването на те. Достигат до 2 сантиметра дължина. Тяхното тялоелектрическата теория на паметта. Според нея, пос­ е просто устроено и се разделя на главова и опашнатъпващата в мозъка информация се осъществява в сис­ част. Имат просто устроен „мозък". В организма имтема от електрически връзки, свързващи нервните има съвсем малко киселини и ферменти, които при вис­клетки. Протичащите по създадените връзки токове шите животни разрушават чуждата за организма Р Н К ,могат да циркулират неограничено време. Ето защо, преди тя да попадне в клетката. Ето защо Планариитеналичните от 10 до 14 милиарда нервни клетки в глав­ са особено подходящи за опитни модели при изучаванения мозък са напълно достатъчни, за да „вместят" всич­ преноса на РНК. Друга важна особеност на Планариитеко, което трябва да запомним до дълбока старост. е тяхната невероятна способност към регенерация. Ако Имат ли енграмите на паметта свой център в мо­ прережем тялото на планарията напречно на две части,зъка? Със своите интересни експерименти американ­ то главовият участък възстановява напълно своятаският учен Карл Лешли дава отговор още през 1940 опашна част, а опашният участък — главовата част.година. С тях той нанася смъртоносен удар на електри­ческата теория за паметта Ако теорията за електричес­ Животните са също добри ученици...ките вериги, е вярна, то за запомнянето е особено съ­ществено да се запази организацията и взаимовръз­ Не става дума за големи постижения в дресиранетоката вътре в кората на главния мозък. Лешли разрязал на Планариите. Техните „упражнения" са прости —повърхността на мозъка на части. Някои от тях дори свиване и разпускане на тялото — рефлекси към свет­напълно отделил. При тези експерименти установил, лина в комбинация с удар от електрически ток. За та­че паметта не се засяга съществено. Изводът е съвсем зи цел планарията се поставя в пластмасов жлеб, вясен: двата края на който има електроди. Светването на лам­ — Трябва да се търси другаде материалната основа пата се придружавало с удар от слаб електрически ток.на паметта! А кое е това вещество на паметта? При това Планариите реагирали със силно свиване на тялото. След няколкодневно обучение те започнали да Молекули, с които мислим реагират по същия начин само при светлина. Преди двадесетина години се изказа предположение­ Ако така обучена планария се разреже, то следто, че материален носител на паметта са високомолеку­ известно време двете половинки регенерират липсва-16
  • 17. вили наученото за разлика от тези, възстановяващи главовата си част. Изводът за участието на рибонуклеи­ новата киселина в процеса на обучението не е тру­ ден. Още по-убедителни данни за способностите на РНК да съхранява усвоените качества са повторени почти по същото време и с по-висши животни. Били създаде- ни условни рефлекси у плъхове, които при определен сигнал изтичвали до съд с храна. След това те били умъртвявани и от мозъка им екстрахираната РНК би­ ла инжектирана на необучени плъхове. Животните, по­ лучили такава инжекция, станали по-бързо възприем­ чиви към изработване на условни рефлекси. Подобни опити са извършени и със златни рибки. Ако непосред­ ствено след урока на рибките бъде инжектиран анти­ биотикът пуромицин, който подтиска синтезата на бел­ тъците, то те забравят всичко, което са научили. Твър­ де е вероятно молекулите на РНК да играят само ро­ лята на посредник, а истинското съхраняване на ин­ формацията да се извършва в изградените от тях бел­ тъчини. Възможно е също така молекулите на РНК да вземат участие в пренасянето на вече усвоена от паметта информация от една част на мозъка в друга. Друга хипотеза на съветския учен Рижиков се ос¬ новава на образуването на активни центрове при син­ тезата на нуклеиновите киселини под влияние на про­ мените в концентрациите на калиевите и натриеви йо­ ни. Това от своя страна води до промени в разположе- нието на отделни участьци от дезоксирибонуклеинова­ та киселина (ДНК) в ядрените структури на клетка­ та — хромозомите. Промяната в разположението на от­ делните участъци от хромозомите води до изменения в активността им, а оттук и на „вътрешния свят" на нервната клетка. Възможностите на паметта Голямата аудитория била препълнена от студенти. Всички искали да чуят интересната лекция на извест­ ния английски психолог проф. Джон Бартли „Как да развиваме паметта?". Случило се така, че през времещите им части. Предполагало се, че регенериралите на почивката някакъв шегобиец взел от катедрата кон­животни са забравили придобитите „знания", преди спекта на професора. Лекцията била прекъсната. Про­да бъдат разрязани. Започнали тренировките. Резулта­ фесор Бартли не можел да си спомни за какво е гово­тите били смайващи. Тези от тях, които трябвало да рил. . .възстановяват само опашната си част, не се нуждаелиот тренировки — те си знаели добре „урока". Другите, Този пример илюстрира как с настъпването на ста­които трябвало да възстановят главовия сектор, съ­ ростта количеството на нервните клетки в мозъка на­що не се нуждаели от нови „знания". В новообразува­ малява, което води до отслабване на паметта. Но нения „мозък" се съдържала старата енграма! винаги е така. Има хора, които до дълбока старост запазват бистър ум и продължават да развиват памет­ През 1965 година бил извършен сензационен експе­ та си. Гьоте е написал своя „Фауст" на 80 години. Сил­римент. Използувайки склонността на Планариите към ната памет не напуснала Лев Толстой до дълбока ста­канибализъм, необучени животни били захранвани с рост.обучени. „Канибалите" впоследствие не се нуждаели от Но как може да се постигне това? Преди всичко собучение. Но този демонстративен експеримент бил пос­ непрекъснато поддържане интензивността на интелек­тавен под съмнение от английския доктор Моури, кой­ туалната дейност на високо ниво. При интелектуални­то не могъл да възпроизведе подобен опит в Англия. те тренировки се намалява до голяма степен механич­ По-късно тези трудности били преодолени. От дре­ ната памет и се замества с логична. На това се основавасирани планарии екстрахирали (отделяли) РНК, която компенсаторният механизъм на паметта.инжектирали в други недресирани. Резултатите били За силно развитата памет на древните народи секрасноречиви. Разсъжденията на учените отишли по- знае много. Така индийските сказания — Веди, са седалеко: ако РНК съдържа енграмата, то тази енграма предавали от уста на уста повече от 8 века и по-късноможе да се разруши, като се разгради РНК. Това се събрани от древния философ Вифа. По същия начин попостига с фермента рибонуклеаза. Този фермент бил памет се е запазил до наши дни немският епос — „Пе­поставен в басейн, където се извършвала регенерация сен за нибелунгите", френският епос — „Песен за Ро­на планарии. Оказало се, че животните, които тряб­ лан", исландският епос — „Исландски саги" и пр. вало да възстановяват опашната си част, не са забра­ Хилядолетното изкуство за укрепване и развиване I?
  • 18. ма паметта — мнемониката, с което са се занимавали редица важни биологично — активни органични съеди­ египетските жреци, индуските свещеници, гръцките нения като ензими (рибонуклеаза), фрагменти от нук­философи и римските оратори, все повече и повече ин­ леинови киселини (изкуствения ген на Корана), хор­тересува и нас, хората от 20 век. Ние живеем в епоха­ мони (инсулин), витамини (витамин В12) и пр. Когатота на научно-техническата революция. Главният мо­ учените установят със сигурност кои химични съедине­зък поема от ден на ден по-голяма информация, което ния са истинските материални носители на паметта, води до умствено пренапрежение и психични разст­ то,тогава с помощта на специално изготвени под фор­ройства. Независимо, че 13съхраняващият капацитет на мата на таблетки или ампули препарати човечествоточовешкия мозък е над 10 бита (единица информация) ще бъде в състояние да активира своята памет, да я на­и превъзхожда значително запаметяващите уредби на прави много по-услужлива и по-дълготрайна. Можеелектронните машини, времето за обработка на инфор­ би ще бъде възможно една голяма част от знанията намацията при компютърите е много по-малко. Това кара подрастващото поколение да се получава под форматаднешните учени да влагат усилия за намиране сред­ на инжекции в специална болнична обстановка. Поства за подобряване както времето за усвояване на из­ такъв начин с една инжекция или с една таблетка всекивестно количество информация, така и бързината на човек ще може да получава количество информация,нейното извличане от депата на мозъка и навременното което в днешни времена запаметява в продължение най ползуване. месеци или години. Разбира се, това ще бъде обект за Първите успешни стъпки в това отношение са вече научна работа на бъдещите поколения.направени. В редица биохимични лаборатории по све­та бяха осъществени извънредно сложни синтези на ИГНАТ АБРАШЕВ Отдавна вече телевизията не е онова „техническо чудо", което представляваше при нейното първо по­ явяване. Тя проникна и в най-отдалечените краища на нашата планета, превърна се в необходимост, завоюва едно от първите места като средство за информация и възпитание. Хората свикнаха с ежедневния контакт с нея и сега вече рядко ще срещнете някой, който се хвали с големия диаметър на своя приемник. Междувременно обаче, както всяка любима, теле­ визията преживя естествения стремеж към разкрася­ ване. Усилията на конструктори и инженери се увен­ чаха с успех и пред зрителите се появи изумителният свят на цветовете. Черно-белите образи се превърнаха в пастелна гама, пренесена от живота направо в на­ шия дом. Изглежда вече всичко беше наред и нямаше какво повече да се желае от тази рожба на техниката. Но скоро се оказа колко досадно е да се пропусне преда­ ваният по телевизията футболен мач, само заради то­ ва, че си тръгнал в командировка. Неделната почивка често става причина да пропуснем третото или петото предаване от многосерийна филмова поредица. Да не говорим за годишните отпуски. . . И тогава? Тогава се появиха портативните телеви­ зионни апарати. Тях можем да ги вземем и в колата, и в палатката край морето, и на излет в планината. За­ щото мини-телевизорите обикновено не са по-големи от среден транзисторен радиоприемник, тежат около 5—10 килограма и което е най-важното — те са с на­ пълно независимо захранване. Най-често то се осъщест­ вява от осем или девет батерии от по един и половина волта. При нормално ползуване те стигат за десет ча­ са. При спадане на напрежението картината се стес­ нява и не достига до ръба на екрана. По това можем относително добре да съдим за разхода на енергия. Вместо батерии могат да се използуват и подходящи акумулатори. С помощта на трансформатор те се за­ реждат за около осем часа направо от мрежата. При някои марки телевизори захранването се осъществява, и от автомобилния акумулатор. Ако той е 12-волтов. Телевизор в чанта — това вече е реалност
  • 19. Принадлежностите към един портативен телевизорсвързването става посредством кабел. При 6-волтов аку­ Тук на помощ идват видеозаписите. Видеозаписи,мулатор е необходимо специално трансформиращо уст­ които ние сами ще можем да правим в къщи. Нещо по­ройство. вече: седнали удобно пред телевизора, любителите ще Най-новите мини-телевизори са напълно транзи¬ могат да си организират собствени програми. Да ка­сторизирани. Ето защо говорът чуваме веднага след жем, че ни е харесала много театралната постановкавключването, а картината се появява не по-късно от от миналия понеделник. Ние желаем да я видим от­десет секунди. Снабдени са с високоговорители, обик­ ново, да се срещнем с любими герои. . . А телевизиятановено от 100 миливата. Тази мощност дори на откри­ рядко повтаря своите програми или, ако ги повтаря,то осигурява достатъчна сила и яснота на звука. Те­ това става след много време. И така ние посягаме към лескопичната антена, свързана шарнирно, позволява спасителния апарат — видеомагнетофона. Той е снаб­да се избира най-благоприятната посока за приемане. ден със система от магнетофонни ролки, върху които лесно бихме могли да запишем в звук и тон дадена прог­ И така, ето ни на плажа някъде по южното крайбре­ рама. Това може да стане, дори когато отсъствуваме отжие. Пред нас е малкият ни елегантен спътник: дъ­ дома си. По този начин дори пропуснатите програми щелъг 30 сантиметра, широк 27 сантиметра и висок 13 могат да оживяват пред нас по всяко време и колкотосантиметра, той разкрива със седефен блясък своя ми­ пъти си искаме.ниатюрен екран. Вдясно от него се намират копчето за включване и избирателният ключ за каналите. От­ Но това не е единствената видеозаписна система.горе са копчетата за настройка и телескопичната ан­ Наскоро се появи и „грамофонът на бъдещето". Него­тена. Появява се познатото лице на говорителката, ме­ вото появяване, разбира се, беше придружено и от съз­нят се картини. . . Образът е ясен, чист и стабилен. наването на подходящи за него плочи. Те са тънки като Ние следим предаването отблизо, екранът е на по-мал­ цигарена хартия, еластични и нечупливи рожби на ко от метър от нас и ние съвсем скоро забравяме, че синтетичната химия. Но за разлика от много свои съ­ неговия диаметър е само 12 сантиметра. братя по произход те носят в себе си освен звукова ин­ формация и желания образ. Имаме ли няколко от те­ Мини-телевизорът пред нас има още едно полезно зи фонографни плочи, „грамофон на бъдещето" и теле­ приспособление: удобна слушалка и кабел, с помощта визор в домашна обстановка, ние ще можем да правим на които можем да ползуваме прибора, без да смущава­ в образ и тон черно-бели или цветни предавания. ме съня на който и да е до нас. Високоговорителят е Конкурент в тази нововъзникнала надпревара е и изключен, на екрана се разгаря епична битка, в апаратът за представяне на диапозитиви по телевизор- ушите ни гърмят тежките гаубици, а в палатката. . . ния екран. Някои конструктори виждат неговото по­ в палатката е все така тихо. нататъшно развитие като апарат за въртене на тесно­ — Добре, но въпреки това — ще кажете вие, — лентови филми. Готовите филми ще се поставят в спе­ какво да правим, ако поради някаква причина не мо­ циални касети, подобни на кинематографичните, но жем да проследим желаната от нас програма, ако сме които се отличават от тях по това, че нямат познатите на важно заседание или някъде другаде, където мини- ни странични изрези. Така филмът ще се предпазва транзисторът не би могъл да ни помогне? добре от праха. Касетата с видеозаписи побира около 19
  • 20. 230 метра филм. Това представлява едночасова прог­рама по нашия телевизор. Касетата с видеозаписа се поставя в апарата, койтозасега се нарича рекордер (от Electronic Video Recor-ding - електронно записване на образи, електронен ви-деозапис). Включваме телевизора, натискаме клави­ша на рекордера и на екрана се появява усмихнат Жил­бер Беко, гласът му достига до нас, изпълва простран-ството наоколо. С едно ново натискане на клавиша ниеможем да задържим всяка отделна картина толковадълго, колкото искаме. Пак с помощта на клавиатуратавърху апарата по желание бихме могли бързо да пре-въртим известна част от филма, да прескочим по тозиначин нещо, което в момента не ни интересува, за дасе спрем на търсената мелодия. на силен момент отнякое друго представление. Вече усилено се работи върху промишленото про­изводство на касетъчни програми. Както показват на­правените досега пресмятания, един такъв филм ня-ма да струва твърде мн го. Като се има предвид че тованововъведение в телевизията ще заинтересува широк кръг от хора, може да се очаква още по-голямо поевти- няване на всяка продукция. Общо взето цената на ед­ на касета с едночасов видеозапис няма да бъде по-го­ляма от тази на магнетофонна лента със същата про­дължителност. Проектираните варианти на видеозаписните систе­ ми имат своите преимущества и недостатъци. Все още е рано да се твърди коя от тях ще се окаже най-целе- съобразна. А може би всички те ще намерят съответ­ ното място. Отсега е ясно само едно: телевизията стана неразделна част от нашето ежедневие. С портативните мини-телевизори или като си подготвяме самостоятел­ но програмите в домашна обстановка ние още по-здра­ во се свързваме с това най-съвременно средство за ин­ формация, възпитание и развлечение. БРАТИСЛАВ ДИМИТРОВ Седнали удобни пред телевизора, ние ще можем да организираме собствени програми
  • 21. За остроумието Човешкото остроумие е толкова беше с вързан е з й к . Подобен ефект „манджа е диалектна. Ета защоразнообразно и безкрайно, че все­ има и незабравимата фраза на Остап фразата „манджа «а боговете" (вки опит да се предложи негова кла­ Бендер: „Нас никой не ни обича, „Златния телец" от Илф и Петров) есификация е почти обречен на про­ освен криминалната милиция, която неочаквана и смешна. Това е смес­вал. Всяка нова епоха, нови съби­ също не ни обича". Ето още нещо от ване на стиловете.тия, даже нова обстановка може да Илф и Петров: „В кинофабриката на Една от разновидностите на тозибъде причина да се появят многоброй­ входа седеше комендант. От всички метод е несъответствие на стила съсни шеги, смешки, анекдоти. влизащи той искаше пропуск, но съдържанието или обстановката, в И все пак остроумието като всяка ако не му го даваха, ги пускаше и която се произнася. Друга разно­проява на човешко творчество може така". И тук — отново привидно видност — псевдодълбокомислие,да бъде обект на научен анализ. То противопоставяне. употребяване на високопарни изра­е напълно достъпно за класифика­ 2. Лъжливо усилване. Този метод зи, сложни словесни конструкции иция, тъй като изучаването и съпос­ до известна степен е противополо­ граматически обрати за изразяванетавянето на шегите показва, че не­ жен на предидущия. Заключителна­ на тривиални истини, плоски мисли,зависимо от тяхното съдържание, та част от изказването по формата пошли сензации.ефектът от остроумието се постига с си потвърждава началната, а в същ­ 5. Намек. Ето един австрийскиограничено количество методи. ност я опровергава. Хайнрих Хай­ виц: „Господин X. има голям инат — А няма ли да обеднее човек, кога­ не, като отговаря на въпроса, кра­ казал някой. Да — отговорил събе­то знае същността на остроумието, сива ли е госпожа Н., казва, че тя седникът му. — Това е една от негови­няма ли да престане да се смее? Но „прилича на Венера Милоска, като те четири ахилесови пети". Ако X.нали това, че знаем химическия е също така стара и беззъба". би бил наречен магаре, то това бистроеж на белтъчините, мазнините и У Джером К. Джером има такава било просто неостроумно. Но съче­въглехидратите не разваля апети­ шеговита фраза: „Всичко има свои танието на ината с четирите ахиле­тът ни? И така, ето няколко от мето­ лоши страни, както казал мъжът, сови пети не оставят съмнение задите на остроумието: когато починала тъща му и от него какво се намеква. 1. Привидно противопоставяне. поискали пари за погребението". М. Е. Щедрин е ненадминат май­Пример е известната и станала вече Последната забележка напълно из­ стор на безобидния, но убийствен на-банална шега: „По-добре да бъдеш меня смисъла на предидущата част, мек. Да си спомним например него-здрав, но богат, отколкото беден, но макар че я продължава. вата „История на един град", къде­болен". Последната част от фраза­ 3. Довеждане до абсурд. Към гор­ то описанието на характерите и дър-та по форма противоречи на начало­ ната категория спадат остроумни от­ жавните дейности на глуповскитето, но всъщност по съдържание не говори, при които се усилва до аб­ градоначалници е язвителен намексамо не противоречи, а го усилва и сурд някоя мисъл на събеседника. за царстването на всеросийските вен¬развива. Ето какво казва Дикенс Отначало като че ли сме съгласни с ценосци и за много събития от рус­за една от своите героини: „Тя има­ нея, а след това една кратка уговор­ ката история.ше жълто-блед цвят на лицето, кой­ ка изменя смисъла на цялата фраза. 6. Остроумие на безсмислието. Тото, впрочем, се компенсираше от яр­ Особено охотно се е ползувал от се среща доста често. Ето старияткочервения й нос". този метод Н. В. Гогол. В „Мъртви анекдот за посетителя на едно кафе­ Първата част от фразата подчер­ души" можем да намерим много фра­ не. Той си поръчал торта с надпис:тава безобразието на жената, но фор­ зи като следната:„Слугата в кръчмата „Привет от Кавказ". Надписът все немата, в която ни е поднесена е така­ беше жив и подвижен до такава сте­ му харесвал и поискал да се прера­ва, че ние очакваме да последва нещо пен, че не можеше да се разбере как­ ботва три пъти. Когато го попитали,положително, хубаво. Обаче черве­ во му е лицето". да му я завият ли, той отговорил:нината контрастира с жълтия цвят Този метод е любим на рецензенти­ Не, аз ще я изям тук."на лицето. Това, че тя е на носа, вне­ те. Като избират някоя съмнителна Този метод се използува в лите­запно усилва впечатлението от гро­ теза на противника, рецензентът не ратурата, особено в пародиите. Имазотата на героинята и предизвиква я опровергава; а разкрива същност­ много общо с довеждането до аб­смях. та й, като леко я преувеличава, сурд, но има и различия. Абсурдът Същият метод е използуван в ше­ изостря я и с това нанася на опонен­ се постига с преувеличаване, а ост­говитите афоризми „По-добре да пре¬ та сериозен удар. роумие на безсмислието се получаваядеш, отколкото да не си доспиш" 4. Смесване на стила. Изразът в положение, противоречащо на или „Ще ядем много, но често" и в из­ „храна на боговете" (образна пох­ здравия смисъл. вестните Щедриновски характерис­ вала за вкусно ядене) звучи малко Като четем знаменитата приказкатики на градоначалника Фердищен¬ високопарно, принадлежи към така на Луис Керъл „Алиса в страната на ко: „При не съвсем обширен ум той наречения „висок стил". А думата чудесата", често се смеем, без да 21
  • 22. знаем за какво. Например при раз­ ски драматурзи — Оскар Уайлд и то напуска поредното си място наказа за чеширския котарак, на чие­ Бернард Шоу. работа. Първото негово излизане нато лице винаги сияела усмивка: „По­ Ето образци от парадоксите на страниците на романа е само забавно.някога усмивката изчезваше и оста­ Уайлд: Всяка следваща негова поява ни севаше само лицето. Но се случваше „Никога не отлагай за утре това, струва все по-комична и накрая седа изчезне лицето и тогава остава­ което можеш да свършиш други ден." смеем от сърце, когато той с куфари­ше само усмивката." „Времето е губене на пари." те напуска банкета на Източната ма­ „Мен ме интересува само това, кое­ гистрала. Преди сто години в една руска за­конодателна комисия, която обсъж­ то съвсем не ме засяга." 12. Двойно тълкуване. В началотодала отмяната на телесните наказа­ „Когато хората се съгласяват с на миналия век в Русия се е употре­ния, един либерален юрист с доста мен, виждам, че не съм прав." бявала често фразата: „Не всичкицинизъм отбелязал: „Да бием селя­ „Най-доброто средство да се из­ корсиканци са крадци, но буона пар-ка е противно, но какво можем да бавиш от изкушението, е да му се те. (Буона парте — по-голяма част).му предложим в замяна?" Тогава та­ предадеш." Това е остроумно, само защото Буона¬зи шега е била „сензацията на сезо­ „Строгият морал — това е само парт е фамилията на Наполеон, кой­на". Това е също остроумие на без­ нашето отношение към хората, които то е корсиканец.смислието. не ни харесват." Понякога шегата е построена в Парадоксите на Шоу са по-дълбо­ явно и праволинейно съответствие с Ето и знаменитото опровержение ки. Парадокс е например перефра¬ метода. Но случва се така, че „бе­ на Марк Твен: „Слуховете за моята зирането на известната пословица, лите конци" на техниката на остро­ смърт бяха силно преувеличени." че смъртта изравнявала всички: „Жи­ умието са скрити. Да вземем за при­ Разделът „Това не може да се из­ вотът изравнява всички, но смърт­ мер характеристиката на егоиста (отмисли" в списание „Крокодил" често та показва, кой действително е бил записките на Ю. Тувим): „Той оби­се основава на непреднамереното ост­ значителна личност." ча себе си, ползва се с взаимност ироумие на безсмислието. Убедите­ А ето една стара руска епиграма: в тази любов няма съперници." За­ лен пример за това служи едно из­ „Змия ухапала Петя. — И той ум­ що тази фраза е остроумна? Човекречение от заповед: „Матросът Ива­ ря? — Не, напротив, змията пук­ обича себе си — това не е смешнонов за систематическо напиване по на". Освен парадокс тук има явен Ползва се с взаимност — това зна­време на рейс да бъде освободен от намек, подтекст. чи, че пак обича себе си. Няма съпер­работа с изпълняване на служебните Изразът на Франсоа Рабле „апети­ ници — това е намек, че никой другси задължения." тът, идва с яденето" е също парадок­ не го обича. 7. Ирония. Това е метод, който се сален и през седемнадесетия век е В книгата на Бабат и Харф „Маг¬основава на противоречието между бил добра шега. Но от дълга „упот­ нетрон" един престарял професорформа и смисъл. Авторът говори не­ реба" е станал съвсем обикновен. разказва: „Спя и сънувам, че съм нащо противоположно на своето дейст­ 9. Метод на обратно сравняване. научен съвет. Събуждам се и дейст­ вително мнение. Но слушателите мо­ Той често се използува в литерату­ вително присъствувам на научен съ­гат да разберат за какво мисли той. рата. Този метод по формални призна­ вет". Ако старият професор беше раз­ Това е изтънчен вид остроумие. Кла­ ци прилича на предидущите. В езика казал, че просто спи на научните съ­сически пример е книгата на Еразъм ни има много сравнения, с които сме вети, което си е чиста истина, никой Ротердамски: „Възхвала на глупост­ свикнали и са станали стандартни. не би се засмял. Псевдоконтрастът та". Например Козма Прутков е преобър­ прави неговият разказ остроумен. Понякога е необходим и интона- нал баналното сравнение на заки¬ ционен намек: самото положение по­ чените с ордени гърди със звездно­ Техника на остроумието и емоции казва, че произнесените думи не само то небе. Той сравнява звездното небе не изразяват действителната мисъл с окичените гърди на заслужил ге­ Всички методи можем да обединим на противника, но и тя е напълно нерал. И поетът А. Вознесенский из­ в общото название „техника на ост­ противоположна. Ето една забележ­ ползува същия метод: „Моят кота­ роумието". Ако кажем, че в това по­ ка на затворника — храбрия вой­ рак, като радиоприемник, със зеле­ нятие влизат още няколко метода, ник Швейк: „А тук хич даже не е ло­ ното око лови света." можем уверено да заявим, че техни­ шо: наровете са с рендосани дъски." 10. Сравнение по далечен или слу­ ката е необходимо, но не и доста­ Или неговите разсъждения — колко чаен признак. Смешно е, когато в тъчно условие за остроумието. Не­ е приятно да получиш куршум в ко­ два, неприличащи си един на друг обходимо поради това, че същото рема за обожаемия монарх. А как предмети, се забележи свойство, по­ съдържание, изказано в друга фор­ Швейк под стража отива в затвора и някога чисто формално, по което се ма може да бъде възприето като спра­ с цяло гърло приветствува импера­ прави съпоставяне: ведлива забележка и няма да бъде тора Франц-Йосиф! „Думата не е птичка — изпуснеш смешно. 8. Парадокс. Хората използуват ли я, вече няма да я хванеш." Само формата обаче не е достатъч­ стандартни фрази, формулировки, с „Любовта е кихане. Когато идва, на. Забелязано е едно любопитно които сме свикнали. Някои от тях не можеш да се удържиш." свойство на шегите — те „остаря­ неволно перефразираме, но при това 11. Повтарянето. Това е може би ват". Даже знаменитите епиграми от се губи смисълът, става противопо­ най-трудният за анализ метод. Някой миналия век сега не предизвикват ложен. В някоя безсмислица не очак­ епизод не предизвиква смях. Но буря от смях. Те загубиха своята вано се открива дълбок смисъл. Та­ при многократно повтаряне разсми­ актуалност. Хората, които осмивах­ ка се появяват парадоксите. Непод­ ва. ме в тях, са вече безинтересни, мно- ражаеми майстори на парадокса В началото на „Златният телец" се го събития от тази епоха вече не нибяха двама ирландци, двама англий­ появява инженер Талмудовски, кой­ вълнуват.22
  • 23. умен и никой не се учи на остро­ Остроумие и творчество умие. Всички нормални деца, без да Във всички описани методи важна учат граматика, на шест години ве­ роля играе елементът на неочаква­ че говорят правилно, като използу­ ност, факторът внезапност. Остроум­ ват тънки смислови оттенъци на ду­ ната мисъл възниква при неочаква­ мите. Как се постига това? но съпоставяне на явления, обекти Детето слуша речта на околните и или идеи, тъй далече стоящи едни от активно я възпроизвежда. То съ­ други, че тя не идва от само себе блюдава правилата на морфологията си. Тази особеност на остроумието го и синтаксиса, без да знае техните сближава с всеки творчески процес. формулировки. Та нали творческото решение на Също така съзнателно някои хо­ научна задача е свързано също с не­ ра отделят този своеобразен „син­ очаквано съпоставяне на отделни таксис на остроумието", чиито два­ предмети и явления, които външно надесет правила изложихме. Но за не са свързани? Историята на наука­ разлика от правилата на речта, ал­ та дава много такива примери. През горитмите на остроумието не са до­ миналия век един английски мате¬ стъпни за всички. Може би причина матик така разказвал за творческия та е във вродените способности. процес при решаване на трудна за­ Какво съдържа остроумната шега дача: „Аз чета условието на задача освен формата? Труден въпрос, но да та, гледам го, още веднъж го чета - се опитаме да го разгадаем! дотогава, докато не ми дойде в Преди всичко е необходимо опре­ главата някое решение." делено емоционално отношение към Самото това изказване не е лише- обекта на остроумието. От голямо но от остроумие. Ио неговата съдър¬ значение са условията на средата и жателна стойност не е голяма. Раз- главно социалните. мишлението над задачата търсенето Многобройни и остроумни са на­ на пътища за решаване става по пя родните шеги, които осмиват чорбад­ кои закони, правила, алгоритми. За жиите и поповете. Те имат класова това трябва да се изучат алгоритми основа. Завистта, личната обида, на­ те на търсенето. Човекът винаги ак- ционалната вражда също така могат тивно търси решение, но не винаги да бъдат движещ мотив и фон за осъзнава програмата на търсенето. остроумието. Струва ни се, че в това можем да В 1809 година Наполеон започнал забележим някаква аналогия със съз­ вг:":на с Австрия. Преди да тръгне, даването на шегата. Тя като че ли научил сина си да казва: „Татко сама се ражда в главата. Съществуват отиде да бие дядо Франц." Тази ше­ (не може да не съществуват) правила, Много зависи от това, какъв е га разсмивала до сълзи французите, по които става създаването на ше­обектът за осмиване. Ако е някое но дразнила австрийците. гата. Те определят и нейната „ар­преходно явление, то и остроу­ Пълни с изпепеляваща ненавист хитектура".мието е преходно. Ако става въ­ към врага са остроумните хитрини Подбуждащ мотив, движеща пру­прос за старо обществено учрежде- на Тил Уленшпигел, които са много жина за тази умствена работа са чо­ние или устойчиво човешко качест- популярни сред фламандците. Но те вешките емоции, както и при реша­во, остроумието надживява вековете. сигурно не са допадали па испански­ ване на математическа задача. И Може ли като усвоим методите на те завоеватели. изобщо без емоции не може да имаостроумието да се научим да ги из­ С една дума, остроумието не същест­ никакво човешко творчество.ползуваме, да станем остроумни: вува извън човешките чувства, емо­ А. Н. Л У К Жизненият опит ни показва, че ционалното отношение към обекта нане може. Никой не се ражда остро­ остроумието. Преведе от руски В. Цветева О С Т Р О У М И Е Т О И Р О Б О Т И Т Е За какво е нужно да изучаваме остроумието? Чо­ не знае на кое да гледа сериозно! През един зимен денвек или е остроумен, или — не е. И в двата случая на 1798 година Хъмфри Деви се чудеше как да лекуваможе да работи отлично, да бъде творец в своята об­ зъбобола си и откри упойващото действие на сместаласт и никак да не го вълнува Проблемата дали е остро­ от азотни окиси, която нарече „райски газ". И съвре­умен. Даже може да смята тази проблема за недоста­ менната анестезиология започна своето летоброене. Втъчно сериозна. 1856 година един студент — Уйлям Перкин — реши Но, както показва целият опит на науката, често почти на шега да прави хинин. Това беше глупост, за­от най-несериозните проблеми, поставени даже като ше­ щото никой не знаеше даже формулата на хинина. Нога, израстват такива неочаквани открития, че човек Перкин започна и откри първото синтетично багри- 23
  • 24. ло — мовеин. Едно отдавна проучено съединение — върху дискретните цифрови механизми за преработ­ДДТ — събираше праха по рафтовете на лаборатории­ ване на информацията и управлението, не противоречите цели петдесет години, докато съвсем между друго­ на принципите на материалистическата диалектика.то в 1939 година се намери, че то изтребва комарите. И по-нататък:Много трудно се прави разликата между големите и — В резултат на активния пропее в развитието намалки неща в опитите, докато още не знаем какво ще автоматиката могат да бъдат създадени автомати, кои­излезе от тях! то ще станат изкуствени живи същества, способни към Само преди петнадесетина години — около 1955— размножение и прогресивна еволюция във висши фор­в лабораториите бяха създадени различните електрон­ ми, притежаващи емоция, воля и мислене!ни „костенурки", „мишки" „лисици", „кучета". Те се По-отрезвяващо не би могло да се каже.движеха тромаво и смешно имитираха безусловни и Затова проучваме механизмът на остроумието. За­условни рефлекси. „Храната" за тези остроумни ма­ това се опитваме да моделираме едно толкова „чистошинки беше електрическият контакт и те го търсеха човешко" качество. Ние не искаме да ни помагат елек­с цялата упоритост на гладни живи същества. И онези, тронни глупаци, които за части от секундата вадяткоито се смееха, много скоро престанаха да се смеят. кубични корени от десетцифрени числа, а не могат даЗащото израстна Проблемата: проумеят най-обикновената поговорка. Нашата чо­ „Какво ще стане с роботите? Нима ще ни надминат вешка ограниченост още се съпротивява на мисълтанас, хората?" че роботът би могъл да бъде остроумен, че на наш Как може! Човекът е творец, а роботът — не. Чо­ въпрос той би могъл да отговори с шега. Но ще свик­векът е хитър и умен, а роботът — електронен глу­ нем и с това.пак. И най-после, нашият мозък е толкова сложен, ченикога не би могъл да бъде имитиран! Остроумието, колкото и да изглежда несериозно като проблема, разкрива психически механизми, които са из­ Така изглеждаше Проблемата тогава. После за- ключително важни и които още не са ни познати. Къдепочна да се оказва, че човешкото творчество не е чак се крие двигателят на смеха? Шегата е един елемента­толкова чисто човешко качество и творческото мислене рен творчески акт. А не можем ли. изследвайки тозиможе да бъде моделирано. Разбра се също, че понятията атом на творчеството, да се доберем до тайните на та­„хитрост" и „разум" също не са недостижимо сложни ланта? Всяка, без изключение, човешка дейност, вклю­и пак могат да бъдат моделирани. А и четиринадесетте чително и творчеството на гения, принципно се под­милиарда нервни клетки в сивото вещество в мозъка, дава на моделиране.с които се гордеем, са — като цифра! — смешно мал­ка цифра. Следователно? Е, нека нашите бъдещи роботи да не бъдат гениал­ — Следователно — казва академик Андрей Ни­ ни. Но понеже все пак ще трябва да свикнем с мисълтаколаевич Колмогоров — принципната възможност да за робота — творец — поне да са остроумни!се създават пълноценни живи същества, построени я-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ ТЪРСИ! Човекът, който сам си е прикачил званието „венец метра усеща разлики в температурата хилядни частина Природата" не е напълно прав. На този свят има от градуса. Бързодействуващите електронни машинии очи, много по-остри от нашите, и крака, много по- разшириха възможностите на самия мозък. Достигнахабързи от нашите, и ръце, много по-силни от нашите, се пределите на осезанието (беше измерено наляганетои даже носове, по-чувствителни от нашите. . . на светлинния лъч!), на слуха (в широк диапазон от Наистина, човек е съумял многократно да увели­ честоти), на зрението (в ултравиолетовата и инфрачер­чи силата на своите сетива, но не на всичките. Да изост­ вената област на спектъра) и само органите на две чув­ри зрението с помощта на далекоглед и микроскоп, на ства — вкусът и обонянието — не са усъвършенст­фотографията и рьонтгенографията. Различни радио¬ вувани. И ако преди 200 години химически анализ поустройства усилват нашия слух. Чрез инфрачервените вкус и миризма беше доста разпространен, то сега та­детектори човек неколкократно е превишил термочув¬ къв подход към нови вещества е твърде рискован.ствителността на гърмящата змия. която от няколко Явно, най-трудно е създаването на съвършен ло- и
  • 25. катор за миризми. А засега най-добре е да не се пренеб­ се запътила направо кьм голяма малахитова ваза ( ма¬ регват способностите на кучетата, притежаващи сто­ лахит — зелена медна руда).тици пъти по-развито обоняние, отколкото човека. Друго куче, Карай, помирисвайки железен гмоз-До чувствителността на кучешкия нос човек прибяг­ дей, открило след това железен метеорит. Същото пов­ва при лов, при откриване на мини, при преследване торила и Джилда. . .на престъпници, а в последно време — при търсене На полето, сред берилиеви и живачни месторожде­на минерали. ния била проверена способността на кучетата да из­ Финландски геолози обучили умното куче Ла­ дирват участъци с повишено съдържание на берилий ри за издирване на сулфидни минерали. Успехът над­ и живак. След тях вървели хора с високочувствителни хвърлил всички очаквания; при проведените демонст­ прибори („берилометри" и „живакометри"). Оказало се,рации на площадка от три квадратни километра куче­ че кучетата най-често лаели точно там, където съдър­то открило 1330 сулфидни къса, докато в същото вре­ жанието на търсения метал било най-голямо.ме опитен специалист геолог — едва 270! В един фин­ Преподавателите по минералогия имат любим из­ландски вестник се появила фотография на Лари с гер­ питен въпрос, на който не всеки студент дава задово­дан от кренвирши, с който тя била тържествено увен­ лителен отговор — изпитваният трябва да разпознаечана за особени заслуги. даден минерал сред други девет, приличащи много на По различни пътища научните идеи преминават от него. През лятото на 1970 година на едно от пегмати¬едно поколение в друго, от учените на една страна към товите находища в Алтай кучетата — рудотърсачи дър­изследователите в друга. Има и строго научни списа­ жали подобен изпит. Сред множеството подобни единния, симпозиуми и конференции, но понякога съще­ на друг минерали с бял цвят те безпогрешно разпоз­ствена роля може да изиграе радиото. Думите, каза­ навали съдържащите цезий.ни за финландския опит в осведомителния бюлетин от Най-добрите кучета — рудотърсачи отличават по ми­13 септември 1965 година, чул известният специалист ризмата повече от двадесет химични елемента, а ре­по физиология на висшата нервна дейност професор кордьорката Джилда — двадесет и шест.Георги Аркадиевич Василев. Неговата полувековна Всестранните изследвания за използуване на ку­изследователска работа с кучета му подсказала, че чешките възможности при геоложки проучвания про­това съвсем не е уникален случай, а напълно естест­ дължават. Ще има още много изпитания и проверки,вен и лесно възпроизводим. И тогава старият биолог сполуки и неудачи, но едно е ясно — направено е важ­предложил на геолозите и геохимиците да възпитат за но откритие, важно за науката и практиката — еле­четири-пет месеца няколко кучета, дресирайки ги спе­ ментите имат мирис!циално за издирване на различни полезни изкопаеми. Естествено, по-далечното бъдеще не принадлежи на Болшинството специалисти се отнесли скептично кучетата, а на специални електронни локатори за ми­към това предложение — специфичната миризма на ризма, над чието създаване работят вече биониците.сулфидните руди била известна отдавна, но как стоивъпросът при другите руди? Първите поддръжници Ва­ Миризмата на газасилев намерил не в Москва, а в Петрозаводск, в Ин­ститута по геология. Случва се в газопроводите и разпределителните Още през следващата 1966 година било установено, мрежи да стане изтичане на газ. А това не е просто за­че кучетата откриват пиротинови и пирит — пиротинови губа, но и опасност за хората, особено ако повредатаминерални късове, разхвърляни по повърхността или е станала в града. Как да се открие?скрити под слой земя, а така също и рудни находища От литературата е известно, че кучета — търсачи раз­на дълбочина до 12 метра. Изяснило се, че за издир­ познават миризмата на газ. В управлението „Талин-ване на руди по-бързо се преквалифицирват тези кучета, газ" решиха да направят експеримент; помогна им та¬които предварително са преминали общ и специален линският клуб за обучаване на служебни кучета.курс по дресировка. У тях се изработва навик да реа­ Най-добре е, когато кучето се приучва от малко сгират на миризмата на рудата и откривайки нейния храна, миришеща на газ. В хода на първия експери­източник, да съобщят за това на водача. мент взеха кучета, по-възрастни от година и половина. После експериментите продължили на открито. Не­ Те вече бяха преминали курс по обща дресировка, за-вероятното било, че след проведената дресировка ку­ щото трябваха по-скоро спокойни и незлобливи кучета,четата не само безпогрешно отличавали определени а стражевите не се отличават с такива качества.природни съединения, но притежавали и поразител­ В течение на три месеца петте кучета ги обучаваханата способност да разпознават сред многото минерали да откриват миризма на газ. Изпита издържаха самоминералите на един и същ метал! С други думи — ку­ две източноевропейски овчарки и още един доберман-четата различавали миризмата на химичните елементи пинчер. Трите кучета заедно с Техните водачи постъ­независимо от това в състава на какво природно съеди­ пиха на служба в „Талингаз". Тях използуваха за от-нение влизат те. криване на изтичане в подземните газопроводи. Резулта­ В един друг случай Джилда открила девет тите бяха напълно задоволителни. Имаше такъв слу­различни берилиеви минерала, след като помири­ чай: кучето подуши изтичане от чугунен газопровод, раз­сала метален берилий. Пред очите на събралите се в положен на един метър под асфалта. При миризмата наМинералогичния музей учени, след като предварител­ газа то започна да лае и да дращи с лапи на местопроиз­но помирисала берилий, Джилда се отправила към вит­ шествието.рината с изумруди. А помирисвайки киновар (минерал Сега аварийно — диспечерската служба често прибяг­е червен цвят — живачен сулфид) сред колекцията ва до помощта на кучета. Всяко куче има свой участъкрозови калцита от живачното находище в Хайдаркан, и заедно със своя стопанин извършва редовни разход­тя открила образец, който наистина съдържал нищо­ ки. Експериментът намери широк отклик и дава доб­жен примес киновар. При издирване на мед Джилда ри резултати.
  • 26. можем да си представим — площта им е около 200 пъти по-малка оттази на България и около два пътипо-малка от Софийското поле! А об­щият брой на населението е почтиколкото в един средно голям град унас, какъвто е Перник. Всички те, без Ватикана, са осо­ „Високо там в Пиренеите " Как? Вие не сте били в Ан­ дора? Та какъв пътешественик сте вие? Да, Андора е там високо в Пире­ неите — сред облаците, заградена от стръмни и трупно достъпни вър­ хове. А Пиренеите — огромна ба­ вани за производство на електроенер­ гия. Преди повече от десет столетия каталонски скотовъдци заселват до­ лината на Валир и притоците й. Говоримият език е каталонският, като официални са и испанският, и френският. Има 52 населени пунк­бен вид останки от феодалното ми­ та. От тях само осем — Андора ланало на Европа. Същевременно вся­ риера с върхове, надвишаващи 2500 Вьеха, Енкамп, Сан Жулиа дел Ло¬ка от тях има много столетия съще­ м — препречили едни от най-голе­ рия, Канилло, Ла Массана, Орди¬ствуване — Република Сан Мари­ мите по територия държави на Ев­ но, Ескалдес и Солдеу са „внуши­но била създадена в 301 година, Ан­ ропа — Испания и Франция. телни", а в тях живее и 80 на стодора — 819 година, княжество Мо­ „Вътре" в самата планина се е от населението на страната. Оста­нако — 1346 година и Лихтенщайн сгушила малката държава Андора — налите 44 са малки „селца" от 2—3през 1719 година. Единствено Вати­ заградена на север и изток от Фран­ сгради.кана е по-млада — съгласно дого­ ция, а на юг и запад — от Испа­ Андорецът е добродушен, госто­вор с италианското правителство от ния. приемен и трудолюбив. Суровите ус­ 1529 година. Огромни скални маси, зелени го­ ловия за живот са заставяли андор¬ "Джуджетата на Европа" са фо­ ри, могъщи хребети със снежни шап­ ците много столетия да водят борбакус на международния туризъм — ки по върховете, бурни планински за своето съществуване. „Потаен ка-всяка година над 15 милиона турис­ реки и шумни водопади, кристал­ то андорец" — говорят французи­ти от всички краища на света посе­ но чисти ледникови езера — ето това те, когато искат да подчертаят осо­щават тези малки държави. Някои е, което непринудено се запечатва в бената неразговорливост на някого.ст тях — Сан Марино, Лихтенщайн съзнанието на туриста. Андора има стара и не особено бо-и Монако са направили всичко въз­можно да задоволят туристите. От ДЪРЖАВИмалките приветливи хотели, от парко­вете до музеите, ресторантите и раз-бира се, най-вече до местните жите­ли всичко сякаш говори: „Ние виочакваме", което ще рече, че пове­ ДЖУДЖЕТАче от половината население зависиименно от тях — туристите.Република Сан Марино Високо в планината през по-голя­ гата история. За година на основава­ мата част от годината е бяло — на­ нето се счита 819, когато е било със­ всякъде сняг, сняг и сняг. тавено „Писмото на свободата", кое­ А през лятото, когато снегът се е то давало независимост на живеещи­ разтопил, белеят само върховете, об­ те скотовъдци по долината на река ширните горски склонове се пре­ Валир и Ордино. Минавали години. връщат в зелени,ярко изпъстрени с В историята на Андора стават съби­ цветя алпийски пасища. По-надолу тия, които говорят за съдбата на са тъмните петна на елите и борове­ един народ, обичащ свободата и не­ те, а още по-надолу дъбовите и бу­ зависимостта. кови гори, наподобяващи големи храсталаци. . . . 1934 година. Тридесет и осем годишният авантюрист - белоемигрант За планините на Андора са харак­ Борис Скосирев. изучил добре осо­ терни резките очертания — стръм­ беностите в историческото развитие ни склонове, голи скалисти върхове на страната, подкрепян от влиятелни и дълбоки речни долини. Върху та­ хора, се обявява за княз, а по-късно зи малка територия има над 20 вър­ и крал Борис I на Андора. Опитът ха с височина от 1800 до 3000 м, а му да унищожи републиката успял, между тях е дълбоката долина на ре­ но за кратко. През 1941 г. самозва­ ка Валир, Тази долина с право се ният „княз" завършил кариерата си нарича жизнената ос на Андора — във френския концентрационен ла­ тук живее по-голяма част от населе­ гер Верне. нието на страната. Във всяко понижение на терена В действителност Андора е ре­ се вижда малка рекичка или езеро. публика, намираща се под закрила­ Така само в един циркус — Пес¬ та на Испания и Франция. сон, броят на езерата е 42. Всички Може би Андора е между малкото тези рекички и езера са умело използ- страни в света, която не отделя сред-
  • 27. ства за въоръжение, тъй като стра­ната не поддържа военни сили. Земеделие и туризъм — това е сми­сълът на икономическия живот настраната. Всичко в момента е под­чинено на тези два отрасъла. Теможе би са причина за запад нето наедин стар традиционен отрасъл —контрабанда на стоки. Стоките несе облагат с мита. Този факт е ловкоизползуван от преуспяващи тър­говци от съседните държави. По то­зи начин Андора е оазис сред леде­ните долини на Пиренеите за турис­тите. Не случаен е фактът, че през1970 година техният брой надхвър­лил 1,2 милиона. Столицата на Андора е Андора лаВьеха с население, ненадминаващохиляда жители. Разположена крайкрасивата долина на р. Валир, тя евсичко за андореца — това е най-малката столица на една от най-мал­ките държави на земното кълбо. Най-забележителното в града, то­ Морският музей в Монакова, което привлича отдалеч внима­ магистрала. Нашата цел е Вадуц.нието на туриста, е „Домът на доли­ ние на 41 км Лихтенщайн граничи с Швейцария, а на север и юг, на про­ Отдалеч се открояват каменните ку­ната" с висока наблюдателна кула. ли на замъка на Вадуц. Кацнал наПостроен през XIV столетие, днес тежение 27 км — с Австрия. Лихтенщайн е планинска страна. десния бряг на Рейн, Вадуц е цен­„Домът на долината" е седалище на търът на културния и стопански жи­парламента, правителството, съдът Между двете планински разклоне­ ния на Алпите са разположени жи­ вот на страната. Построен през XIIIи. . . затвора. За чест на местното столетие, той бил разрушен презнаселение той е обикновено празен. вописни планински долини, а над тях се извисяват стръмните върхове 1499 г. Днес Вадуц е най-голямотоХотели, ресторанти, музеи. . . Всич­ сред 24-те селища с население 4100ко необходимо за най-доходния от­ — Наафкопф — 2573 м, Фалкнис — 2506 м, Рауберг — 2082 м. жители. Типичен средновековен градрасъл на националната икономика — — тесни улици, стилови сгради. Средтуризма. Живописните алпийски пасища, не­ тях се открояват картинната гале­ големите планински хребети и чис­ рия, известна с няколко скъпи плат­ Лихтенщайн тият въздух привличат в Лихтен­ на от фламандски майстори, и Му­ щайн много туристи и любители на зеят на марката. Това е своеобра­ Експресът от Виена за Париж дъл­ зимните спортове (до Втората светов­ зен музей — един от най-красивитего пътува по северните разклонения на гойна Лихтенщайн е бил фоку­ и скъпи марки са изложени тук.на Алпите. Дълго време пред очите сът на ловците от Европа). Всичко в музея говори, че около ед­ни са речните долини, отделните сел­ на пета от националния доход се ба­ца и градове и готическите църкви. Но ние сме все още в долината на Рейн — едно от скъпоценните при­ зира на развитието на филателията. Ето и град Фелдкирх — центърна австрийска провинция. Плани­ родни украшения на тази малка страна. Тук бистрата алпийска река Това, клето ни преследва навсякъ­ните сякаш стават по-ниски или оти­ де, са множеството реклами, фирмиват някак си встрани. И пред нас е неузнаваемо красива. Трудно може корпорации. Лихтенщайн е рай за­е разкрива долината на Рейн. За човек да си представи, че тя е съ­ вложителите на капитали — такси­кратко време, сякаш за миг, се показ­ щата река, влачеща с хиляди тонове те са минимални и това е основнатава малка гаричка и ние сме на тери­ нечистотия в средното и долно тече­ причина да процъфтяват и никнатторията на княжество Лихтенщайн. ние. като гъби след дъжд множество фик­ Горен Рейн тук не е широк- всичко Сред малките страни на Европа тивни финансови обединения.50—55 м Та това ли е великият Рейн? Лихтенщайн е една от младите дър­ В околностите на града и долинатаИменно тази река ли е възпята от жави. Историята й като самостоятел­ на Рейн е промишлената зона. Съз­Юго, Хайне и Бетовен? Човек не­ на държава започва от 1716 г. — дадените отрасли осигуряват прехра­доумява. Но това е за кратко — от­ тогава княз Флориен обявява кня­ ната на около 50 на сто от населе­дясно и ляво са зелените склонове жество Лихтенщайн за самостоятел­ нието. Над самия град са горите —на Алпите. Пред нас е долината на на държава. 27 на сто от територията на Лихтен-Рейн, придаваща особен блясък и ве­ Независимо от унищожаването на щайн се състои от гори.личие. феодализма и развитието на капи- Горите, разположени в причудли­ В средната част на Горен Рейн, тализма в съседните страни Лихтен­ ви форми, като зелени острови намежду Австрия и Швейцария, е раз­ щайн си остава все още един кът, планинските склонове и алпийскиположена държавицата Лихтен­ напомнящ за феодална Европа. пейзаж привличат стотици хилядищайн. На изток и запад в продълже­ Движим се по широка асфалтова туристи. Туризмът тук, както и Б 2/
  • 28. Полуостровът, върху който е разположен Монакотрите малки държави на Европа, е метър от Римини навлизаме в доли- а през 1295 —1302 г. се съставя и пър-важен отрасъл. ната на река Ауза — границата вата писана конституция на Репуб- Вярно е, че в Лихтенщайн няма на републиката. Ние пътуваме все ликата.игрални домове, както в Монако, по-нагоре по долината на реката — В епохата на Средновековието,липсва южното лазурно небе на Сан пред пас са тераси със скромни скло­ епоха на безконечни войни, мно­Марино, липсват и паметниците и нове на Монте Титано — тук е раз­ го били опитите да бъде унищоженафеодалните старини на Андора, но положена столицата на републиката, републиката, но безуспешно. Спло­при все това и тук туризмът носи го­ град с едноименно название. Оттук, теността на населението и традиции­леми доходи, които градят бюджета от височините се разкрива такава па­ те в борбата му за независимост за­на страната. норама, че думите са излишни. Необ­ пазили националните интереси и су­ ходимо е да гледаме, гледаме. . . веренитет. Сан Марино Всичко наоколо ни кара да затворим Столицата на републиката — град уста и отворим широко очи. На юг, Сан Марино — е разположена на Там където Апенинските плани­ запад и север се разстила широката четири тераси на най-високата частни, отделяйки се от Лигурските Ал­ панорама на Апенините. На изток на Монте Титано.пи, се стремят на югоизток и се приб­ се откроява морският бряг с пясъч­ Влизаме в града през портата налижават към Адриатическо море, е ните коси и лагуни, пристанища и крепостта, построена в XVI век.разположена една от най-старите и курортни селища. Лазурната Адриа­ Улиците са само няколко, в повече­малки републики в Западна Евро­ тика чезне в безкрайната шир. . . то случаи — тесни улички с широ­па — Сан Марино. За година от създаването на ре­ ки тераси и каменни стълби. Бели Сан Марино е заобиколена от всич­ публиката се приема 301 г. Много съ­ сгради, чисти улици, лазурно синьоки страни от територията на Италия и бития и факти от миналото й са забу­ небе. Това е Сан Марино.общата дължина на границите й е лени в легенди и предания. Но на Всички правителствени сгради са38 км. посетителя се разказва следното: на единствения площад — Пианелло. Високо (738 м над морското рав­ — В края на третото столетие на В центъра се извисява четириетаж¬нище) в Апенинските планини, на един от Далматинските острови живял ният дворец на правителството —склоновете на едно от източните раз­ зидарят Марино, Който подбуждал гордост на републиката.клонения — Монте Титано, е кац­ селяните към бунт. Когато дошли Пред Двореца на площада Пиа­нала държавицата Сан Марино. стражи за него, за да се спаси, Ма­ нелло е монументалната фигура на Основната магистрала за тази ре­ рино преплувал Адриатическо море. свободата — жена от Сан Марино,публика води началото си от Рими¬ Но и тук, на лазурния бряг на Ита­ държаща в ръце синьо-бялото знамени — италианско пристанище на Ад­ лия в Римини враговете не давали на републиката. Недалеч оттук е бе¬риатическо море. Напускайки при­ покой на Марино. Тогава смелият локаменната църква Св. Петър, коя­станището, черната асфалтова маги- зидар се заселил в непристъпните ви­ то едновременно служи и за Пан¬страла постепенно се изкачва към сочини на Монте Титано и в една от теон.планината и ние сме сред овощни планинските пещери си построил жи­ В близост е Държавният музей,градини и лозя. След няколко кило­ лище. Много скоро към Марино се основан от известния археолог Бар­метра се открива Монте Титано. На присъединили и други зидари и по­ толомео Боргези и Държавната биб­трите възвишения още в дълбока степенно сложили началото на сели­ лиотека, която е една от най-бога­древност са построени три кули. Тази ще. То разрастнало, приемайки с же­ тите в Западна Европа.височина като огромен тризъбец ре­ лание всички преследвани от феода­ Населението на града (около 3450лефно се откроява на лазурното небе. лите и инквизицията. След смъртта на жители) е заето главно с посреща­Силуетът на Монте Титано с трите основателя му, който бил причислен нето на туристи и в държавните ин­кули е символ на републиката и е към светците, тази местност получи­ ститути.изобразен на герба на Сан Марино. ла името Сан Марино. Вярно е, че в Република Сан Ма­ Магистралата ни отвежда все по- За първи път названието „Републи­ рино има повече от 30 населени пунк­нагоре и по-нагоре и на 15-ия кило­ ка Сан Марино" се среща през X век. та, десет от които са малки градове.28
  • 29. Вярно е, че много от тях са съвсемвие обезателно трябва да видите, да години. В изграждането са вложили почувствувате Държавата — град Ва­малки и са по-скоро селца, състоящи своето умение безброй архитекти, ху­ тикана!" Разбира се, това е само единсе от 3—5 къщи с население от 10—30 дожници, скулптори — Браманте,жители. Но вярно е, че всички те от многото варианти на рекламата Рафаел, Сангало, Микеланджело, Ми¬са много живописни и неповторими. но ние я приехме доста резервирано. гордо, Модерно, Бернини. . .Всяко от тях е съхранило национал­ . . . Пресичаме река Тибър. Пред Часът наближава 12. Площадътното достойнство и самоуважение. нас е крепостта Сан Анджело. От­ гъмжи от народ. Над сто хиляди Живописната природа, древната и тук широка магистрала води до Ва­ желаещи да видят папата са изпъл­богата история и своеобразието на тикана. Сгради от епохата на Рене­ нили площада. В 12 часа на един оттази малка страна са причина еже­ санса ни съпътствуват до площа­ прозорците на папския дворец сегодно Република Сан Марино да бъ­ да Свети Петър, грандиозното тво­ появява папата. След обичайните рение на човешкия ум и ръка. 284де посещавана от над два милиона ту­ слова по католишкия канон папата големи колони и 88 пиластри офор­ристи. Туризмът, филателията и сел­ призовава за единство сред католи­ското стопанство — това са основ­ мят двата полукръга, с които за­ ците от цял свят. Случаен ли е тозините отрасли, от които зависи на­ вършва първата част на площада. призив? Не, не е случаен. Сред 600-ционалният подем на страната. Централна фигура е Египетският обе­ милионната маса католици от цял лиск и двата величествени фонта­ свят се чуват възгласи за реформи и Тръгвам по обратния път. Маслино­ на. Зад тях е главният вход и фа­ в този най-остарял и реакционен ин­вите гори, овощните градини, лозя­ садата на базиликата Св. Петър. ститут, какъвто е Ватикана. Пове­та — всичко наоколо е близко. че от 30 на сто от висшите ръково­Всичко говори с думите на историка Първоначално базиликата била по­ строена в IV век. Била разрушена дители на Ватикана са на възраст Адвил, че „тази малка държава е го­ над 80 години и повече от 35 на столяма по дух и добродетели на на­ през Ренесанса, за да бъде изгра­ дена в стила на същата епоха. Ос­ са над 70 години.селението". новната работа по планирането на Суверенитетът на държавата-град Ватикана красивия купол е дело на Микелан­ Ватикана, от която църквата Свети джело, който е подсилил величието Петър е само част, е бил установен „Всички пътища водят към Рим", на сградата, спазвайки характерни­ с Латеранския договор. Този суве­към вечния град, към най-красивия те особености на барока. Строежът ренитет фактически днес се упраж­град на света. А посетите ли Рим, на Св. Петър продължил цели 180 нява само върху територия от 100 акра, в които акри най-значителната сграда, освен Св. Петър, е Ватикан¬ ският дворец. Ватиканският дворец с неговите 1400 помещения на пръв поглед прилича на пансион за самотници, но фактически по-голямата част от него е отделена за галерии и музеи. Входът към галериите на Ватикана е недалеч от Св. Петър. Картинната галерия не е така богата, но е из­ вестна с гоблените на Рафаел и пъл­ ната колекция от картините на Ме­ лещо да Форми. В двореца е и библиотеката, която по богатството с редки и скъпоцен­ ни ръкописи няма равна на себе си. Само за запознаване със заглавията са необходими над 300 дни. Цифрите от само себе си говорят — 60 хи­ ляди ръкописа, 100 хиляди гравю­ ри и географски карти, 700 хиляди тома книги. . . В близост са залите с антични ве­ щи. Най-богата колекция, дело или по-скоро хоби на папските служи­ тели, отколкото на хората на изкуст­ вото. Но за нас, посетили тази малка държава, особен интерес представ­ лява Сикстинската катедрала, най- вече известна с изборите на нов папа, които стават тук. Оформлението, ку- Площадът пред базиликата „Свети Петър" във Ватикана 29
  • 30. колът на църквата (по-точно фрес­ сови връзки, както тук. Ватикана това са лица, поданици на друга дър­ките) са дело на Микеланджело. В е една от най-богатите държави в жава, но живеят тук с наивната на­продължение на четири години (1508 света. В икономиката на САЩ капи­ дежда да забогатеят от хазарта. Дру-—1512) с голяма вещина, талант и таловложенията й възлизат на ми­ гите са дошли да прекарат времетонеповторимо майсторство Микелан­ лиарда щатски долара, а в Италия — си весело и безгрижно и да пропи­джело е пресъздал отделни моменти 1200 милиарда италиански лири, в леят парите, които са им излишни.от историята на християнството. Спо­ Западна Германия, Канада. . . Оче­ Разбира се, немалко са и авантюрис­ред някои специалисти, това е най- видно, светът на бизнеса е в бли­ тите.значимото творение от епохата на зост до бога. Но не само увеселителните заве­Ренесанса. В дъното на катедралата Бяхме любопитни да узнаем нещо дения са примамката. Разкошнатасе намира една от последните голе­ повече за порядките във Ватикана. природа и изключително здравослов­ми работи на Микеланджело „Страш­ Трудно. Много отговори са забулени ният климат са може би основнатаният съд", завършена за седем годи­ в католическите канони, а други от причина за ежегодното посещение нани. Фреската е върху цяла стена и тях се отбягват от деликатност. Ви­ над три милиона туристи. Морскитевключва повече от 300 фигури. Всич­ дяхме „швейцарските гардове" — с Алпи преграждат пътя на студенитеко е изпълнено в много интересен униформи, ушите по проект на Ми­ ветрове откъм Атлантическия океан,стил, в нов, революционен за вре­ келанджело. Техният брой надви­ а морските бризи смекчават среди­мето си дух. шава сто, освен тях има сто поли­ земноморския климат. Средната Може би няма друго място на на­ цаи. И така най-малката държава от януарска температура е над 8°С, ашата планета, където върху такава групата „държави-джуджета" под­ средната годишна — 15,5°С!малка площ да са съсредоточени тол­ държа най-многобройната въоръжена Триста безоблачни, т. е. слънчевикова музеи, галерии, църкви, дър­ гвардия. на Монако е. . . Херкулес. Връщай­жавни институти. С интерес узнаваме, че държавата ки се от Испания, той решил да от­ Разположена върху десния бряг има своя валутна единица, свой дъхне на благословения бряг на Ри­на р. Тибър, държавата-град под­ флаг, своя железопътна линия. Ра­ виерата и положил тук, на площада,държа дипломатически отношения с диостанцията на Ватикана е една от основите на селище, което нарекълповече от 50 страни. Тези отношения най-мощните в Европа. Освен рели­ „Портус Херкулос Монаки". Пос­се поддържат не само със страни, гиозните излъчвания тя е известна и с ледната дума „Монаки", възприетакъдето католицизмът е силен, но и отявлените антикомунистически пре­ днес, има смисъл на самотна скала.в страни, където католицизмът не е давания, а те се водят на 28 езика! Малка и беззащитна, Монако е из­популярен (Индонезия, Япония, Тур­ Да, това беше Ватикана през на­ питала владичеството на Испания,ция, Иран, Пакистан). шия поглед. . . Франция, Италия. Едва през 1918 Никъде другаде църквата и ка­ година се подписва договор междупиталът, бизнесът и религията не Монако Франция и Монако, съгласно койтоса в такива тесни духовни и финан- се уреждат спорните въпроси с Фран­ Напускаме шумната Ница. След ция. около 20 километра спираме. Покрай магистралата се издига пограничен Старата столица на държавата еЗамъкът Вадуц в Лихтенщайн град Монако Построен е върху скален стълб с държавния герб на Монако, На герба е изобразена многоцветна издатък на Алпите, върху площадка, рулетка — символ на най-типично­ широка 350 и дълга 700 метра, така то, с което е известно това малко цар­ че целия град с двете му улици чо- ство — хазарта. век може да обходи само за броени минути. Липсват каквито и да било погра­ На брега, на стръмен скален от нични формалности. Само след миг кос е разположена красива двуетаж­ и ние сме в Монако. на сграда. Това е океанографският В тази част на Европа стръмно музей, втората забележителност след извита дъга от Морските Алпи поч­ игралните домове. ти плътно се доближава към море­ Струва ти се, че голямото здание то, като оставя само тясна равна се е срастнало със скалите — тол­ ивица от крайбрежието, известна кова удачно и хармонично е реше­ под името Ривиера или Лазурен бряг. нието на това забележително творе­ Именно тук, недалеч от границата ние на архитектурата. между Италия и Франция е разпо­ Върху фасадата, широко отворена ложена държавата Монако. Ако не към града, с ясни букви са написа­ броим Ватикана, тя е най-малката ни имената на корабите, на които са държава в Европа. Представете си проведени значителни изследвания в тясна ивица (не повече от 200 м) моретата и океаните. Сред тях са име­ покрай морето, дълга около 3,5 км — ната на „Витяз", „Челенджер", толкова е нейната територия. Но по „Фрам", „Бигъл". . . гъстота на населението Монако е на Всичко в музея е подредено с вкус първо място не само в Европа, но и и изящество. Напомнят за морето в света — 14 700 жители на квад­ скулптурите на русалки и нимфи, ратен километър! даже полилеите са във форма на ме­ Само 10 на сто от жителите са по­ дузи и други животни от морския даници на Монако! „Чужденците", свят.
  • 31. . . . Ето, в музея пред нас са две стира Монте Карло със зелените си Казиното е комплекс от игрални за- обикновени бутилки от шампанско. градини, булевардите и сивото зда­ ли. По пътя ни до тях всичко гово­ Те са свързани с половинметрово въ- ние на казиното. Срещу нас е Ла-Кон¬ ри, че се намираме в света на ха­ же. Едната от тях, частично запъл­ дамин — най-голямото от всичко три­ зарта. Влизаме в една от залите и нена с пясък, е служила за тежест, те селища, с население около 10 хи­ участвуваме символично в играта а втората, празна бутилка, се е за­ ляди. Зад него са железопътната ли­ (това е единственият начин да над­държала на морската повърхност. С ния, виадуктът, а някъде зад виа­ зърнем тук). такива „уреди" през 1885—1888 г. са дукта е държавната граница. Крупието, ръководещо играта, си служили сътрудниците на музея Монте Карло е съвсем млад стои зад рулетката и следи играта. при изучаването на Гълфстрийма. В град. До средата на миналия век Всичко е във властта на играта и района на образуването на течението тук е била пустош. Един хамбургски хазарта. Щастливците са малко. Те са били хвърлени 1675 „двойки" на милионер харесал мястото и пост­ са героите на деня. А колко си оти­ разстояние по една морска миля. роил ресторанти, хотели, градини с ват ограбени, пропилели цели със­ Във всяка двойка е имало бележка пищна средиземноморска растител­ тояния? Колко слагат край на животас молба да съобщят в Монако мяс­ ност и разкошния дворец — казино. си? Специално наети полицаи сле­тото и часът на намирането й. Собствениците на казиното офици­ дят самоубийствата да не стават на След приятната светлина в музея, ално са обединени в „Анонимно дру­ територията на Монте Карло.след приказния подводен свят, из­ жество за морски къпания". То при­ А. П. Чехов, прекарал тук презлезли на улицата, ние се почувству­ тежава освен казиното, още хоте­ 1891 година, пише: „. . . Това миловахме някак си по-бедни. ли, ресторанти и други предприятия, Монте Карло твърде много прилича Достатъчно е да отплуваме само обслужващи туристите. Значителен на разкошен. . . разбойнически вер­километър — два в морето и тази дър- пакет от акциите на дружеството вла­ теп."жава-джудже се вижда като на длан. дее Ватикана! Така е. Всяка от тези държавн-Това е полуостров, който се вдава Зданието на казиното, построено джуджета е потърсила своето препи­в морето. Наляво са скалата, ку­ по проект на видния архитект Шарл тание. Но не всяка го е намерила полите на двореца, музеят. Надясно, Гарне (създателят на Парижката опе­ най-добрия начин!извън полуострова, по брега се про­ ра), се откроява на фона на града. НИКОЛА РАШЕВ камък е пример за „студено светене" — луминесцен- ция (както в случая със светулките и гниещото дърво» които светят в нощната тъмнина, но не изгарят ръце¬ те). Защо светят светулките? Атомите, градивните частици на веществата, се състоят от ядра и движещи се с бясна скорост около През 1602 година Винченцо Каскариола, обущар виталианския град Болоня,намерил в гората много тежъккамък, който не приличал на другите. Между впрочемВинченцо се занимавал и с алхимия — твърде раз­пространена в ония времена. Алхимиците се опитва­ли да превърнат различни неблагородни метали и ми­нерали в благородни — злато и сребро. След като неполучил от намерения камък нито злато, нито сребро,Винченцо просто го хвърлил в двора. Но през една тъм­на, безлунна нощ забелязал, че камъкът излъчва чер­вена светлина. Това продължило цял месец. Явлениетосе сторило чудно на обущаря и той се обърнал къмедин златар, който добре познавал скъпоценните ка­мъни. Но златарят не могъл да обясни тайнственатасветлина. Скъпоценните камъни блестят на светло, атози — само на тъмно. Не помогнал и професорът поматематика и астрономия Джовани Маджини. Тойизпратил камъка на Галилей, който от своя страна гоподарил на учения Ла Галя. Причината за това не­обикновено светене така и останала необяснена. Тоизчезвало, когато камъкът се намирал дълго време натъмно, и се появявало пак, след като той постоявал Светещи гъбина слънце. Този „слънчев" камък предизвикал голяминтерес и останал известен в историята като „болон¬ тях електрони. При това всеки електрон има своя стро­ският камък". го определена орбита. Така както планетите се дви­ За нас е ясно, че тайнственото светене на „болонския жат около Слънцето. Но ако електронът, подпомогнат 31
  • 32. V обходими по-чувствителни устройства. Не луминесци- рат само тези вещества, които при възбуждане се ди¬ социират — разпадат се на части—или се йонизират, както, да кажем, металите, чиито атоми имат слабо свързани електрони и лесно ги губят. (Луминофорите се подразделят на органични — сложни молекулярни съединения, главно циклични (нафталин, атрацен, терфинил и т. н.), които са из­ вестни в научната литература като лумогени и неор­ ганични, наречени още фосфори. Химическият еле­ мент фосфор е получил името си за способността му да свети в тъмнината. Човекът се научи да получава луминофори с различни периоди на светене според нуж­ дите и желанията си. Чудната светлина на Жар-пти¬ ца „без пушек и без огън" престана да бъде приказка „Дневната светлина" Вероятно сте забелязали, че луминесцентните лам- пи не са така горещи както електрическите. Темпера- турата им е не повече от 500С, по-често тя е близка до стайната. Това са първите студени светлинни източ­ ници. Пътят на тяхното създаване е дълъг и труден Първите газови луминесцентни лампи не са могли да намерят приложение. Понякога ги използували за рекламни цели. През двадесетте години в Москва бил направен опит да се освети улица „Горки" с живачни газови лампи. Но той бил посрещнат с протест от мос­Флуоресцентна микроскопия на клетки ковчани. Светлината на тези лампи е мъртвешки зе­ лена и неприятна за очите. Те не са и икономични — голяма част от излъчваната светлина е ултравиолето­от някаква външна енергия, се изкачи на по-горната ор­ ва, а тя „не свети". По-късно Проблемата била разре­бита (отстояща по-далеч от ядрото), тогава казват, че шена с използуване на Луминофорите. В съвременнитетой е минал на по-горно енергетично ниво и атомът се луминесцентни лампи с „дневна" и „бяла" светлинанамира във възбудено състояние. Това състояние не е вътрешната част на стъклото е покрита с тънък слойустойчиво. Електронът не може да се задържи в новото от съответно подбран луминофор. Той играе ролятаси положение. Почти веднага се връща обратно на на светлинен трансформатор и осигурява желанатаосновното си ниво (на своята орбита). И тогава полу­ светлина. „Дневната" се приближава към среднатачената при изкачването енергия той връща във вид дневна светлина при облачно небе, а „бялата" — къмна светлинен квант. Енергията се поглъща и се из­ привичната за нас светлина на електрическата лампа.лъчва на отделни порции — кванти. В телевизията и при медицинските рьонтгенови прег­ В зависимост от вида на възбуждащата енергия съ­ леди Луминофорите също играят ролята на светлинниществуват различни видове луминесценция. При све­ трансформатори. Те покриват екраните на телевизо­тулките се използува енергията на химическа реак­ рите и рьонтгеновите апарати и служат като мост меж­ция — окисляване на определени органични съеди­ ду електричеството, рьонтгеновите лъчи и светлинанения от кислорода на въздуха. Същото е и при гние­ та — преобразуват постъпващите съответни сигнал»щото дърво. Това е хемилуминесценция. във видимо изображение. „Болонският камък" свети, след като полежи на Джобно фенерче от хиляди светулки слънце. Луминесценцията се възбужда от енергията на светлинните слънчеви лъчи. Това е фотолуминесценция. Още в Средновековието алхимиците са се опитвали Тя се среща най-често и в повечето случаи възбуждането да намерят начин за консервиране на светоносните ор­ й става не от видимата светлина, а от ултравиолетовата. гани на светулките, за да ги използуват за осветление Електролуминесценцията се възбужда от електриче­ в такива места, където отделянето на топлина е неже­ ския ток или при бомбардиране с поток от електрони, а лателно — в барутни погреби например. Оттогава опи­ радиолуминесценцията — от ядрените реакции, при тите са подновявани нееднократно. Сега са получени които се отделят алфа-, бета- и гама-лъчи. Днес са из­ луминофори, които светят при взаимодействие с кисло­ вестни 14 вида луминесценция. рода от въздуха, както това става при светулките. Та­ Интересното и характерното за нея е това, че све­ къв луминофор се поставя в херметично затворен па­ тенето продължава и след като се прекрати възбужда­ кет. При нужда изваждате пакетчето от джоба, разкъс­ нето, както е станало в случая с „болонския камък". вате обвивката и фенерчето започва да свети. Колкото Периодът на светене е различен за различните вещест­ повече го разкъсвате, толкова по-силно свети то. ва. Веществата, притежаващи способност да луминес¬ Върху неголямо парче картон (колкото пощенска цират, се наричат луминофори. Луминофор буквално картичка) се нанася слой от луминофора, който е спо­ означава „носещ светлина". Трудно могат да се из­ собен да свети след въздействието на светлинни лъчи. броят всички вещества, които светят. Само че това не Това картонче също може да се използува като джоб­ винаги може да се забележи с човешко око, а са не но фенерче. А когато се наложи да се пише на тъмно,
  • 33. то се поставя под хартията. В Съветския-съюз по вре-ме на войната в скривалищата са били поставяни го-леми плоскости покрити с такъв луминофор, в слу­чай че изгасне електрическия ток. Луминофорите с дълъг период на светене могат да сеизползуват за аварийно осветление, за сигнализираневъв водата и въздуха, за осветяване на пътища в райо-ни, отдалечени от населените места. Разтворът на та­къв луминофор може да се нанесе върху пътните стъл­бове или дърветата покрай шосето. Пъстрият свят на Луминофорите Не напразно ярко светещите луминесцентни бои гинаричат бои на века. Те се използуват не само за рек­ламни обяви, а например и за. . . пътните знаци. Обик­новените бои поглъщат всички светлинни лъчи освенлъчите с техния цвят. Затова и ние ги виждаме цветни.Така червената боя отразява само червените лъчи. Влошо време в спектъра на дневната светлина преобла­дават сините лъчи, а червените и жълтите са малко. То­гава червените и жълтите пътни знаци едва се виж­дат. Обаче покрити с луминесцентна боя, те светяткато огън. Получени са голям брой цветни луминофо­ри, които не само отразяват лъчите с техния цвят, нои превръщат почти цялата останала част от спектърав светлина със същия цвят. Тук те отново са в ролятана светлинни трансформатори. В Англия, известна със своите мъгли, луминесцент­ните бои се използуват за боядисване на превознитесредства. В някои страни фермерите бележат с тях ов­цете си, за да ги намират по-лесно. В последно време „дневните" бои (както ги наричатоще) започнаха да се използуват в полиграфията и втекстилната промишленост. Освен че са необикновеноярки, те се отличават и с много чист цвят. В сравне-ние с тях обикновените бои изглеждат „мръсни". Картините и театралните декори, нарисувани с лу­минесцентни бои, ни карат да се чувствуваме в царствона приказки. Пред очите на зрителя в гората се по-явява приказен замък или летният пейзаж се превръ­ща в зимен, без да се спуска завеса, без да се сменя де­корът. Те са нарисувани един върху друг, но всеки оттях се вижда само при определена светлина. В някои страни пощенските марки се правят с лу­минесцентни бои. И не толкова за красота, колкото заудобство при автоматичното сортиране на писмата. На лов за бактерии Луминофорите често се оказват незаменими помощ­ници на лекаря и биолога. В много случаи, за да се пос­тави точна диагноза, е необходимо да се открият при­чинителите на заболяването. Те трудно се откриват подобикновен микроскоп. За това се използува лумине¬сцентният микроскоп, а бактериите предварително себоядисват с луминесцентни бои. Разбира се, не с чет- Светещият бръмбар Фенгодес: горе, фотографиранпри естествена светлина; в средата, при светлината,излъчвана от самото насекомо; долу, „автофотогра¬фията" е направена с още по-голямо увеличение —вижда се, че всяко петно се състои от редица отделниточки, съответствуващи на отделните фотогенниклетки
  • 34. чица, а с помощта на специални луминофори със се- По-силни и от котешките очилективно, избирателно действие. Те боядисват самоопределен тип микроорганизми. Така дифтерийните Ние виждаме предметите благодарение на отразе­бактерии се превръщат в ярко светещи звездички с ната от тях светлина. Невидимите лъчи, например ин­помощта на корифосфин, а причинителите на туберку­ фрачервените, също се отразяват,, но нашите очи салоза и проказа — с помощта на аурамин. нечувствителни към тях. Луминофорите дават възмож­ Получени са луминофори, които при определени ност на човека да вижда и в най-тъмната нощ, и в най-условия действуват само върху молекулите на нукле- гъстата мъгла, когато не виждат даже котките. Съще­иновите киселини — прочутите Д Н К и РНК. За пър­ ствува електронен прибор за нощни наблюдения —вата е характерно зелено луминесцентно светене, а за ноктовизор. Инфрачервените лъчи търсят невидими евтората — червено. Така биолозите изучават разполо- предмет, намират го, отразяват се в него и падат вър­жението им в живата клетка. ху фотоклетка — екран, покрит с вещество, което изпуска електрони под действието на инфрачерве­ Понякога по цвета на луминесценцията се удава ната светлина. Енергията на електроните се увеличавада се различат живите клетки от мъртвите (некротич­ с помощта на допълнително електрическо поле. Бли­ните), а здравите — от болните от рак, което помага зо до фотоелемента стои екранът, покрит със специа­на хирурзите при операция. лен луминофор, който свети под въздействието на бър­ зо движещите се електрони. Така се получава видимо Пътешествието на песъчинките изображение на невидимия предмет. Сигурно ви са Пясъкът под водата не стои на едно място. Той се известни биноклите и оптическите мерници, с помощ­движи. За строителите на морски и речни пристанища та на които целта може да се вижда и през нощта. Тее много важно да се проследят пясъчните течения. Но работят на същия принцип.как? Правени са опити пясъкът да се боядисва и следтова да се изсипва в морето. Но колкото и много да е Луминофорите—„ясновидци"боядисаният пясък, в морето той се губи. Невъзможно Луминофорите помагат на човека не само да виждае да се намерят и най-ярките песъчинки. А да се бе­ в тъмнината, но и да открива и най-малките дефектилежи пясъкът с радиоактивни изотопи е много опасно. в детайлите на машини и други предмети. Ако в тур­ Оказа се, че пътешествието на песъчинките по мор­ бината не се установи навреме пукнатината (с размерското дъно може да се проследи с помощта на Лумино­ само няколко хилядни от милиметъра!), неминуемофорите. Този метод е бил предложен от научните сът­ ще настъпи авария, ще загинат и хората. Такава мал­рудници към Института по органична химия на АН ка повреда не може да се „види" по никакъв начин —на СССР В. К. Матвеев и В В Патрикеев. Пясъкът нито с ултразвук, нито с гама-лъчи, нито с рьонтгенови.се бележи с луминофор и тогава движението му лесно Обаче луминофорът може да я открие. Детайлът се об­се проследява. работва с луминофорен разтвор, който прониква във Така е бил установен един парадоксален случай. всички пукнатини. Там той остава и след почистванетоНа дъното на едно пристанище непрекъснато се нана­ на детайла. В тъмнината по яркото луминесцентно све­сял пясък. Изваждали го и го хвърляли далеч в морето. тене се установяват и най-дребните дефекти.В течение на цяла година никой не можел да разбере За да се провери херметичността на телевизионнитеоткъде се носи все нов и нов пясък. А се оказало, че кинескопи, не е вече необходимо те да бъдат съхраня­това е същия пясък, който изхвърляли в морето. вани продължително време в завода, както се практи­ куваше доскоро. За проверката им са достатъчни само С помощта на Луминофорите могат да се просле­ няколко десетки грама луминофор. Под въздействиетодят и въздушните течения. За тази цел геофизиците из­ на вакуума в случай на разхерметизиране той бързоползуват луминесцентния аерозол — лек прахообра­ прониква вътре. И колкото и да е малко количествотозен луминофор. Прашинките се увличат от въздушните му, светенето се забелязва.потопи и се движат заедно с тях. На пътя им се поста­вят листчета лепкава хартия. Прашинките се полеп­ Луминофорите могат да открият и най-незначител­ват по тях и след това в тъмнината под действието на ните драскотини върху много тънка полимерна ципа,ултравиолетовите лъчи започват да светят. Като се съ­ самата тя не се вижда на повърхността на детайла,поставя броят на прашинките, уловени в различни който покрива.места, може да се построи карта на въздушните тече­ Диамантите отдавна са престанали да служат самония. за украшение. Те намериха широко приложение в машиностроенето и научните експерименти. Но как да По същия начин се контролира и работата на вен­ се провери здравината на диамантените инструменти итилационните устройства в мините. Ако се използуват да се открие пукнатината в тях, когато те така блестят?по-големи количества прахообразен луминофор, раз­ И тук идва на помощ луминофорът. Прониквайки вличен по цвят, движението му, а следователно и дви­ пукнатината, той свети на тъмно, когато диамантът ежението на въздушните потоци може да се проследи мъртъв.непосредствено, без да се използуват листчета леп­ Луминофорите намериха широко приложение във кава хартия. всички области на науката и техниката, навлязоха и С помощта на Луминофорите се проследяват и вод­ в нашия бит. Трудно могат да се изброят всички про­ните течения. Така е била установена подземната връз­ фесии на тези верни приятели на човека. ка между Дунав и Рейн. ХЕНРИЕТА ТИМАШОВА34
  • 35. Магиянаджунглите Лодката, в която седят двамата,плава нагоре по течението през труд­нопроходимата планинска местностКондор. Малката пирога се движибавно, сякаш стои на едно място.Младият индианец Габрио от пле­мето дживаро притиска с ръка по­дутата си буза. Стене тихичко и товапоказва колко го мъчи болният зъб.Очите му шарят по двете страни набрега, като че ли очаква зад близ­кия завой на реката да се покажезъболекарски кабинет. Белият се размърдва. Болката наиндианеца очевидно е непоносима,защото скърца със зъби и хапе дол- ната си устна. — Слушай, Габрио — за кой липът се обръща към него спътникътму, — аз съм доктор, ще ти изле­ кувам зъба. Дай! Индианецът енергично протестира. — Не, не, магията на белия чо­ век не може да помогне на индиане­ ца. Скоро ще отидем при доктор. Сърцето на пътешественика треп­ ва. Най-после Габрио ще го отведе при бруджо (така местните индиан­ ци наричат своите знахари). Кол­ ко странни и необикновени истории га направо на тревата пред колибата телна на вид течност. Знахарят я за знахари и магьосници е слушал! на знахаря, а бруджо кляка и стисва поема и започва да мърмори някак­ Разказват, че те могат със силата между коленете си главата му. С това ви еднообразни и непонятни думи — на своите заклинания да изсушат подготвителният период е завършен. по всяка вероятност заклинания. По­ човека или дори да го умъртвят, че Бруджо може да пристъпи към лече­ гледът му, остър, хипнотизиращ, не магиите им могат за два-три дни да ние. Естествено и наум не му мина­ се откъсва от очите на Габрио, тя­ излекуват разкъсан от зъбите на ва да хаби време за най-простите лото му ритмично се поклаща ту на ягуар крайник. Обрядите на знаха­ санитарни формалности, като на­ едната, ту на другата страна. рите и магьосниците, макар полуре¬ пример да си измие ръцете. Впрочем Внезапно знахарят изпива съдър­ лигиозни, полумедицински, са една видът им показва, че те едва ли ня­ жанието на чашата и прави знак да от тайните на нашата планета. кога са мити. му донесат втора чаша. Каква ли е Неочаквано Габрио енергично на­ Габрио отваря уста. Бруджо пъхва целта на това своеобразно „лечение", сочва лодката към брега, където се едната си ръка в нея и с два пръста чието въздействие до този момент очертават колибите на малко село. опипва подутия венец. Мърмори не­ се проявява само върху лекаря? Не­ Индианецът бързо намира селския що, явно доволен от прегледа, въ­ съмнено ритмичните поклащания и бруджо. Белият пътешественик, ле­ преки че едва ли е съумял да от­ хипнотизиращата фигура на бруд­ кар по професия, ще бъде свидетел на крие нещо съществено. След това жо влияят и на младия индианец. необикновено зрелище — индиански започва самото лечение. Габрио го гледа като омагьосан. знахар в ролята на зъболекар. Едно момче — очевидно ученик на После знахарят дъвче някаква тре­ Разбира се, не може и дума да бруджо, се приближава и му подава ва и плюе ту от едната, ту от друга­ става за някакъв кабинет. Габрио ля­ чаша. в която има някаква отврати­ та страна на „болния", без да пре- 35
  • 36. крак. Без съмнение — „Случай с ус¬ ложнение". Какво ли ще предприеме? Знахарят взема малка мида, поста­ вя върху нея разпален въглен, а вър­ ху въглена — някакви сухи листа. Габрио слага всичко това в устата си, но така, че димът от въглена и листата да опушват болния зъб. Са­ мо след няколко минути смръщеното лице на индианеца се отпуска, явно зъбоболът е преминал. Усмихнато и радостно съобщава на белия си спът­ ник: — Нокътчето на гущера изпуши зъба. Това несвързано обяснение е на­ пълно достатъчно за индианеца. Важ­ ното е, че болката е премината и зъ­ бът оздравял. Колкото и да го моли белият доктор да си покаже зъбите, за да установи причината и степен­ та на възпалението, Габрио винаги отказва с думите: — Бруджо намери гущер, той пра­ ви болно. Преди да напуснат селото, докто­ рът взема няколко листа, с които знахарят опушваше зъба на индиа­ неца, за да провери дали не притежа­ ват някакво лечебно или обезболява­ що свойство. Резултатът е отрицате­ лен. Оказва се, че са листа от ба¬ басу — една разновидност на се­става да мърмори монотонно и да се мейство бобови. И все пак зъбът напоклаща в такт с непонятните думи Габрио оздравява. Още на другияна заклинанието. Най-неочаквано ден подутата буза е вече спаднала.знахарят се накланя към подутата Но възможно ли е в един зъб да себуза на Габрио и започва яростно съдържат мравка, скакалец и гущерИ шумно да я. . . смуче. Очевидно и от възпалената буза да се изсму­тази процедура е доста болезнена, чат тези неща? Разбира се, не. . . Азащото индианецът се развиква. Оба­ все пак зъбът оздравял, следовател­че виковете му не стресват „доктора". но причината за това се крие някъдеБез да трепне, той продължава да другаде.смуче, а ученикът му с все сила при­ Тази история разказва американ­тиска главата на болния към земя­ ският лекар и пътешественик Харита. После старецът се изправя и из­ Райт в своята книга „Свидетел на ма­плюва. . . остра тресчица. Как ли е гьосничество". В нея могат да сепопаднала в устата му? Нима я е прочетат още много странни и не­изсмукал от бузата на Габрио? Зна­ обикновени неща. Пък и не само вхарят пояснява нещо на околните. тази книга. Мнозина пътешествени­Габрио надига глава, но лекарят ци, успели да се запознаят с различниотново го притиска към земята и племена и народи, да достигнат труд­засмуква бузата. След малко изплю­ нодостъпни кътчета от нашата пла­ва. . . мравка. На третия път от ус­ нета — от джунглите на Амазония,тата на бруджо изскача. . . скака­ през тропичните гори на Централналец. На четвъртия сеанс от „ле­ Африка и пустините на Австралия,чението" знахарят изплюва. . . гу­ разказват в своите пътни бележки ищер. Очевидно гущерът представлява книги за удивителното, като че линещо много важно, защото го показ­ свръхестествено умение на знахари­ва на събралите се край него индиан­ те да лекуват тялото и душата наци. своите съплеменници. Не са малко Габрио получава разрешение да тези, пред чиито очи племенните зна­седне. Но видът му ясно говори, че хари и магьосници са успели да из­зъбоболът не е преминал. Тогава лекуват безнадеждно болни и дазнахарят оглежда мъртвия гущер и вкарат в гроба съвсем здрави. И ни­установява, че му липсва единият кога, никога знахарите не разкриват
  • 37. своите тайни. Тези тайни, които го върнах • тялото, когато го беше на африканския знахар, амулети нприличат на магия. Примери?. . . напуснал. няколко изгладени до блясък кос­ Индианските знахари лекуват по­ — Но нали говореше на жената, а тени зарчета. Старият нгомбо под­някога проказата, докато съвремен­ не на духа? — не се предава америка­ хвърля зарчетата нагоре. Щом пад­ната медицина твърде трудно се спра­ нецът. нат, прекарва между тях линия и по­вя с това страшно заболяване. Ин­ — Тя трябва да знае защо духът сочва няколко души.дианските знахари могат за някол­ е напуснал тялото й и кога ще се — Един от тези хора е крадец —ко дни да изправят на крака уми­ върне. Тя трябва да го приветствува, обръща се нгомбо към вожда.ращ от маларична треска човек. И иначе духът не може да влезе в тя­ Тук Лусунгу незабелязано сесамо това л и ? . . . лото на жената. включва в играта или по-точно в свое­ Ето още един случай, невероятен, — Дай ми някои рецепти на ле­ образното следствие. Черните й очинесъвместим с нашите представи, ста­ карства, които даваш на своите бол­ неотлъчно следят обвиняемите, безнал също в джунглите на Амазонка. ни! да изпускат и най-малките подроб­Герой е местният знахар Памантохо — Лекарствата на белия човек са ности от това, което става наоколо.от племето поте, висок, добре сло­ полезни за белите, а не за индиан­ Старият нгомбо подава на обви­жен индианец. На двете си ръце но­ ците. Индианските лекарства също няемите малко птиче яйце с извън­си гривни, изплетени от слама, а на са полезни, но само за индианците, а редно нежна обвивка. Те трябва даглавата си — пищно украшение от не за белите. си предават от ръка на ръка „нежно­червени, леко падащи на раменете Твърде дипломатичен отговор! Па­ то яйце". Когато яйцето достига дому птичи пера. мантохо като колегите си знахари и петия „подследствен", предателският Веднъж при Памантохо Дотичва за­ магьосници по целия свят умее да па­ жълтък потича по пръстите му. Товапъхтян индианец и съобщава, че же- зи тайната на занаята. Впрочем най- е достатъчно доказателство, че чо­на му умира. Знахарят взема със често по време на лечението знаха­ векът е виновен. Неочаквано обви-себе си всички необходими за слу­ рят е изпаднал в транс и едва ли мо­ няемият посочва стария нгомбо е ду­чая „лекарски инструменти" — пръ­ же отчетливо да си припомни и обяс­ мите:чици със странна форма, парче змий- ни всичко, което става. Но безспор­ — Той и неговият брат Камбулоска кожа, няколко изсушени листа но и знахарят, и неговите пациен­ ми помогнаха да открадна.и дрънкалка, направена от мънич­ ти непоколебимо вярват, че болестта Тук вече Лусунгу открито влизака тиква. В къщата на болната зна­ е предизвикана от стрелата, пусната в ролята си. харят, или курандатро, както се на­ от злия магьосник в тялото или сър­ — Старият нгомбо ще бъде под­рича на езика на племето поте, кляка цето на човека. Може би положител­ ложен на „изпитание с отрова" и щедо главата й и нарежда в кръг всич- ният изход от подобен род лечение умре — без никакво колебание каз- ките си „инструменти". След това като случая с Габрио и умиращата ва тя.еднообразно и монотонно започва да жена се заключава както в пълното, Поставят на огъня голям съд с разказва на жената, как един от ду­ абсолютно пълното доверие на болния вода. Щом водата завира, сипват ховете е напуснал тялото й. Заед­ към лекаря, така и в неговото твър­ вътре кора от дървото муханголок, но с Памантохо при болната отива до убеждение, че светът на духовете после добавят някакъв червеникав и случайно присъствуващият в се­ е също толкова реален, както и све­ прах. След малко барабаните за­ лото американец, лекар. Той полу­ тът, който го заобикаля. Вярата на удрят глухо и ритмично, група же­ чава разрешение да премери пулса болния в могъществото на знахаря е ни, наредени във верига, влизат в на жената, преди курандатро да е предопределена, той е уверен, преди кръга, залюляват се плавно и под­ пристъпил към своята „работа". Пул­ още знахарят да пристъпи към лече­ хващат някаква монотонна песен. По­ сът не се долавя. „Тя всеки миг ще нието. Вяра, внушение. . . Не е ли степенно трескава възбуда обхваща умре" — било заключението на аме­ това психотерапия, която е толкова хората, атмосферата се нажежава. риканеца. Но знахарят бил на дру­ модерна днес сред цивилизованите ле­ Отровата в съда е готова. Пръв пие го мнение. Постепенно под дейст­ кари? обвиненият в съучастничество нгом­ вието на монотонните фрази или под бо, после брат му и накрая самият действието на хипнотизиращия пог­ В същата книга „Свидетел на ма­ гьосничество" Хари Райт разказва крадец. лед на Памантохо дишането и пулсът на болната се усилват. Курандатроза удивителната африканска магьос­ — Злият нгомбо и крадецът ще продължава тихо и монотонно да ница Лусунгу, която нерядко в своя­ умрат — зловещо произнася Лусун­ та практика се ползува и от „черна припява и да разказва за скитанията гу. — Братът на нгомбо ще жи­ магия". Лусунгу се счита за най- на духа и за това, как духът посте­ вее. Той не е виновен. Той ще ста­ пенно започва да му се подчинява.добрата магьосница на страната Ба¬ не новият нгомбо. Най-после Паматохо се обръща към пенде, разположена между Габон и Това е чудесна възможност за хит­ Ангола. Лусунгу е всемогъща. Сла­ стоящите край него и казва: „Духът рата Лусунгу да се избави от съпер­ вата й на прорицателка се носи по се върна в тялото!" Наистина живо­ ника нгомбо и на негово място да цялата околност. тът се връща в безжизненото тяло на „назначи" свой човек, който ще й младата жена, бузите й леко пору¬ Веднъж поканват Лусунгу в съ­ бъде признателен за помощта. седното село като консултант на мест­ меняват, пулсът й става ритмичен и Но какво става по-нататък? Сто­ ния знахар. В къщата на представи­ силен. След два дни болната е вече махът на крадеца пръв реагира на на крака. теля на колониалната власт е из­ отровата. Човекът пада на земята в вършена кражба. Събира се цялото започва да се гърчи. Барабаните Непразно изуменият американец село Местният знахар нгомбо (на ези­ бият все по-силно и по-силно. С не­разпнтва Памантохо. Знахарят само ка бапенде) сяда на земята и поста­ въздържани крясъци тълпата из­дига рамене и отговаря: вя пред себе си рог от антилопа — разява одобрението си и възхище­ - Това направи духът. Аз само задължителния отличителен атрибут нието си от това, че предсказания- 37
  • 38. толкова силна; че хората не само без­ лина замрелите черни лица. Сякаш прекословно му се подчиняват, но и никой не диша. твърде лесно се поддават на масова — Видяхте ли? хипноза. Такава е и церемонията „Не можех да отговоря. Мълчах. „ ч о в е к — л е о п а р д " , п о време н а която Не знаех видял ли съм нещо, или присъствуващите виждат как редом се намирам под въздействието на ма­ танцуват човек и леопард. совата хипноза. Ако това е хипно- Случката става в Дахомей, в един за, то тя е проведена превъзходно, за­ от „храмовете на леопарда". В същ­ щото през цялото време наблюдавах ност храмът представлява няколко околните, контролирах себе си и се сламени колиби, оградени с бодли­ чувствувах съвършено нормално. И ви храсталаци. Така изглеждат по- досега не зная какво беше това, което вечето храмове, в които се извърш­ наистина видях. Ако не бяха леопар­ ват церемонии в чест на различни ди, то беше нещо, което удивително фетиши. Външно нищо не ги отли­ много приличаше на тях" — такова чава о т останалите колиби. Ч о - обяснение дава очевидецът на случ­ век може да мине край тях и да не ката, един бял пътешественик. Дали ги забележи. И това съвсем не се това не е едно от ония загадъчни и прави случайно.. . тайнствени „чудеса" на „черната ма­ гия", в която все още вярват не са­ На малката полянка пред „храма мо изостаналите племена, но и ня­ на леопарда" стоят няколко жени, кои невежи и суеверни хора? Есте­ чиито лица са покрити. Те се нами­ ствено не. И тук обяснението опи­ рат в състояние на хипнотичен транс, ра до психологията, и то до „прилож­ което продължава вече три седмици. ната" психология, ако може така да През това време са абсолютно под­ се каже, която различните знахари чинени на върховния магьосник — и мними магьосници владеят до съ­ нгамбе. Всяка от тези жени вярва, че вършенство. В този случай освен фетишът е влязъл в тялото й и го масовата хипноза немалка роля иг­ управлява. рае и факторът самовнушение. Ната на Лусунгу се сбъдват. Жените Най-после заудрят барабаните. Же­ психиката влияе не само знахарят.пеят, барабаните бият. . . всеобщата ните се отърсват от вцепенението си Всеки от участниците в зрелищетоекзалтация достига своя връх. Хо­ и започват да издават някакви стран­ влияе на околните и на себе си. Врата се приближават и започват да ни, нечленоразделни звуци. Бара­ помътения от музиката, песните ипият от отровната течност. Естест­ баните бият по-силно, по-силно. Те­ танците, а често пъти и от употреба­вено след това „изпитание с отрова" лата на жените треперят, своеоб­ та на някакъв наркотик мозък оста­те изпадат в полусъзнание, но ско­ разната им „песен" преминава в мъ­ ва будно само едно огнище на въз­ро се опомнят, започват отново да чителен вик. Започват да танцуват буда — леопардите, които ще тан-крещят, да танцуват и да пият. лудо, необуздано, без да съгласува цуват редом с момичето. В една или Когато на другия ден „изпитание­ движенията си и без да усещат как- друга степен аналогични случаи сато" свършва, става точно така, как­ во става наоколо. Блъскат се, па­ познати в съвременната психиат­то е казала Лусунгу. Крадецът и дат, стават, отново, пак, а бараба­ рия.ялият нгомбо са мъртви. Само те! ните неистово гърмят. В книгата на Лоте Гренбек, ав­Всички други, които по няколко По едно време главният нгамбе стрийска етнографка, която спе­пъти са пили от отровата, изглеждат подхваща мелодията на някакъв по­ циално е изучавала начините на ле­така, като че ли нищо не се е слу­ гребален химн. Гласът му се усил­ чение на туземците от остров Мада­чило. „Изпитанието с отрова" се пре­ ва постепенно, очите му горят, про­ гаскар, може да се прочете следното:връща в още едно тържество на неве­ низват тълпата. След миг песента на „Веднъж се запознах седна ста­домата сила на магьосницата Лусун­ магьосника преминава във вик, са­ рица, която се славеше като магьос­гу. Но възможно ли е да умрат два­ мотен, страшен. Тълпата трепва и ница. За каквото и да говорех с нея,ма души, без върху тях да е упраж­ се люшва. На площадката леко при­ тя само тайнствено се усмихваше инено някакво насилие? Само двама, тичва девойка и започва да танцува. мълчеше. Напразно се мъчех да спе­след като от отровата е пило цялото Танцът е красив, ритмичен, черната челя доверието й. Всяка вечер тясело! Дали единствено психологичес­ й кожа проблясва на светлината от ни приготвяше чай от някаква бил­кото въздействие и авторитетните гаснещия огън. Неочаквано девой­ ка, бледожълт на цвят. Чаят бешедуми на магьосницата са причина за ката спира и произнася няколко ду­ доста безвкусен, но оказваше вър­смъртта на нещастниците? Щом ве­ ми. Тълпата замира, никой не мър­ ху нас удивително добро тонизиращоликата Лусунгу е предсказала, че да от мястото си, очите на всички са въздействие. Помолих старицата да ще умрат, жертвите, пък и всички широко отворени. . . До девойката ми осигури „чаен ден": смятах, че то- останали са уверени, че ще стане безшумно застават два леопарда, ва ще е много благоприятно за моя точно така. И все пак хитрата май­ после леопардите стават пет. Раз­ отслабнал от маларията организъм. сторка на „черни магии" не е ли спо­ хождат се величествено край нея, Старицата не отхвърли молбата мн, могнала за смъртта им някак си мъл­ после се скриват в сянката на дър­ но на другия ден изчезна. чаливо, тайно, отстрани?. . . ветата. Тихо е, съвсем тихо. Само огромната луна на дълбокото черно Помолих другите да ми приготвят Често пъти вярата в магическата небе залива със студената си свет­ чая. Колкото искаш от тази билкасвръхестествена сила на магьосника е растеше наоколо. Когато чаят беше38
  • 39. готов, оказа се, че е доста горчив. леопарда", „изпитанието с отрова" биаса (така се наричат там знахарите) — Възможно е чаят по-дълго да е или излекувания зъб, е много поучи- използуват тези отрови не за да уби­ врял, но той е съвършено безвре­ телна, защото разкрива другата стра­ ват, а за да помагат на болния." ден — успокоиха ме местните ми на от занаята на знахарите. Става Ако се обърнем към историята на приятели. дума за това, колко добре познават медицината, ще прочетем, че още Хи­ Скоро почувствувах силни болки в различните билки и колко удивител­ пократ е казал: „Медицината се ос­ главата и стомаха. До вечерта вече но, умело ги дозират и използуват. новава на три неща: нож, билки и се тресях от студ въпреки високата И ако това е тайната на „бялата ма­ слово." Знахарите добре разбират температура, сърцето ми бясно биеше, гия", то учените и фармаколозите ще мъдростта на тези думи и се ръково­ после се появиха признаци на пара­ имат немалка полза, ако се запознаят дят от тях, защото „първобитната" лич. по-отблизо с нея. Защото всеизвест­ медицина на изостаналите племена На другия ден старата магьосница но е, че билките са в основата на вся­ познава и успешно си служи с мно­ се върна и каза: ко съвременно лекарство. Например го слабопроучени билки и лекарства. — Вие ще умрете, това е силна рауволфията, от която се приготвя Те са могъща сила и в съюз с пси­ отрова, която действува на сърцето. серпазилът, била известна в Афри­ хотерапията и хипнозата дават въз­ Взема се от чая само толкова, кол­ ка, много преди мъдрата Европа да се можност на знахарите и магьосниците кото може да се побере между па­ научи да лекува с нея хипертонията да извършват онези „чудеса", които леца и показалеца и го потапяте в го­ и психичните болести на някои от са им създали име на всемогъщи, на реща вода, докато леко пожълтее. своите граждани. Или курарето — общуващи с духове и властни над Но дори от така приготвения чай широко използувано в днешната ме­ неведомото. В същност знахарите или може да се пие само веднъж на ден." дицина. Още преди много столетия магьосниците са хора, които позна­ Разбира се, старата знахарка се е индианците от перуанските Анди ус­ ват добре тънкостите на народната погрижила Лоте Гринбек благопо­ пешно са лекували с него ухапване­ медицина и психологията на своите лучно да се отърве от това отравяне. то от отровни змии. събратя от племето. Не на последно В противен случай ние не бихме уз­ На Мадагаскар казват: място те всички са твърде наблюда­ нали тази история. И макар случката „Всички билки са отровни, ако телни и ловки хитреци. да не е така ефектна като „танца на се употребяват неправилно. Хом- МАГДАЛЕНА ИСАЕВА (По материали от „Наука и религия")СТО Ж И В О Т АЗА ХИМИЯТА Обикновена стая и в нея никакви особени уреди и приспособления. Ни печка, ни водопровод. Проста дър­ вена маса, няколко шкафа с реактиви, инструменти и прибори. В средата на стаята — живачна вана. Мал­ ко по-встрани — резервоар за вода с кран и под не­ го — ведро. В това ведро готвачката Ана всеки ден мие съдовете. — Някак особено миришат тези чинии, господин Берцелиус! — На най-обикновен сероводород, Ана, не виждам защо се тревожиш. Ана възмутено мълчи и сериозно се замисля, дали пък да не сготви в някоя от стъклениците на профе­ сора. А зад масата Берцелиус, жизнен и млад, работи със- редоточено. По-внимателно и по-съсредоточено изоб­ що не е възможно! Измерва с най-голяма точност, пре­ лива течности от един съд в друг така, че дори послед­ ната капка да не се плъзне по външната страна. Стра­ хува се и от най-малкия пропуск, защото той може да превърне в нищо няколкоседмично трудни занимания.
  • 40. В лабораторията цари умерен безпорядък. Всичко "През декември ще се женя и сега преустройвамнеобходимо е под ръка и в такова състояние, че може ергенския си дом, за да може в него да се засели жена.веднага да се употреби. Само при ленивия химик не­ Химията ще бъде подложена на много ограничения. Нощата са винаги подредени, казва Берцелиус и може досега тя заемаше всичко и не ще бъде лошо, ако по­би е прав. Едно е съвсем сигурно — в тази стая кипи лучи съперница. . ."адски труд по четиринадесет часа на денонощието. Чо­ Изглежда появила се е малко закъсняла носталгиявекът зад простата дървена маса вкарва порядък във по уютен дом, по семейство, по човек, който да застаневеликия хаос на химията. Той твърди, че атомите имат между него и самотата.постоянно тегло, и се мъчи да измери атомното тегло Но никакви усилия не могат да го спасят от любов­на всичките 54 познати до този момент химически еле­ та му към химията. И Берцелиус й подарява все новимента. и нови неща. Открива церия, селена, тория, лития. По­ Това продължава двадесет години. Последните ду­ лучава за пръв път силиций, тантал, титан и цирко­ми карат човек да потръпва от преклонение пред труда, ний в свободно състояние. Предлага съединенията даот смайване пред упоритостта. Но и една особено сту­ се означават с началните букви от латинското назва­дена тръпка се промъква между другите — двадесет ние на всеки елемент.години, и то най-добрите от един живот, цялата мла­ . . . Ръцете вече не слушат. Да се мисли за опитидост и творческа сила) И какво има срещу това? не е възможно. Краката напълно се парализират. Бер­ Изследвани са 2000 съединения. Определено е атом­ целиус е сам с тъжните си мисли. Култът към електро¬ното тегло на елементите. Открито е важното качество — химизма, който той така метафизично бе разпростра­валентността. Работата е описана в много томове. През нил в цялата химия, е отречен. Новите открития и за­всичките тези години пред Берцелиус се ражда и оформя конът на Фарадей за запазване и превръщане на енер­атомната теория в химията, а той я съзерцава с радост гията променят много неща.и обожание, на моменти забравяйки, че е неин създа­ Берцелиус не вярва. Той смята всичко едва ли нетел. за лична обида. А съвременниците му са повече от вни­ Междувременно се е появил Галвани със своето ин- мателни. Напразно го убеждават, че става дума самотересно откритие — галваничния ток. Токът и източ­ за допълване, за усъвършенствуване, за поставяне наникът му — волтовата дъга — събуждат голям ин­ стълбове и някои нови железни свръзки в общата кон­терес. Електролизата показва, че химическите съеди­ струкция на химията, чийто здрав фундамент е издя¬нения лесно се превръщат в електрическа енергия. лан от неговата силна ръка. Говорят му, че не биваЗащо? Как? да се страхува от нарушаване на хармонията. Много Берцелиус публикува труд, според които електрн- скоро тя сама ще се възстанови, щом фундаментът ечеството е вещество и това вещество влиза в химическо неизменен.съединение в телата. Атомите имат положителен и от­ Берцелиус разбира, че отричането на електрохи-рицателен полюс. При това зарядът на единия полюс мизма е в същност събаряне на построената сграда и спреобладава над този на другия и това определя елек­ детинска упоритост отказва да се съгласи, че тази тео­трическия характер на елемента. рия може да важи само за някои съединения. Малка бъркотия! Но тогава е още само 1802 година И други грехове ще му признае бъдещата химия.и Берцелиус по-късно сам ще се откаже от много от Нима може да се твърди, че органичните съединениятези твърдения. Но електрохимичната теория му по­ се синтезират в живия организъм благодарение на не­мага да обобщи и систематизира фактите в химията. говата „жизнена сила", а в лаборатория може да сеЗа пръв път някой се заема и успява да класифицира осъществи само разпадане на веществото. Та това евсички известни тогава елементи, съединения и ми­ признаване на свръхестествена сила! И още: да се от­ нерали според един и същ показател. Химията престава рича молекулярната теория и вътрешното единство нада бъде прост куп от елементи, а се подрежда в строен частиците! ред. Най-напред кислородът като абсолютно отрицате­ Много други химици от първата половина на 19 веклен, най-накрая — калият като най-електроположи¬ също ще твърдят и тези, и други грешни неща, но телен. Химическите съединения Берцелиус също раз­ няма да бъдат толкова велики, за да се помни това. полага в общ ред според електрическите им свойства. И ето го Берцелиус в своето кресло, а пред него Киселините — електроотрицателни, основите — елек­ цяла една година, докато се освободи от болките и гри­ троположителни и в средата — солите. жите си. Седи и си мисли само за своята електрохимич- Работата в лабораторията върви все така напрег- на теория, която сега, отхвърлена и нежелана, събуж­нато и външно спокойно. Трудовете растат, лекциите да у него ревнивото желание на бащата да защити бол­на професор Берцелиус продължават да са удоволст­ ното си дете. Даже не се сеща за безбройните други не­вие за шведските студенти, а успехите му — велик сти­ ща, които ще останат в химията след него. Не се сещамул за амбициозните и ученолюбиви бедни момчета, за неизброимите изследвания, извършени с такиваконто не забравят, че професорът е започнал като тях, прости уреди, че караха очевидците да възкликват:съвсем, съвсем без нищо. „Колко малко зависи от уреда н колко много от чо­ И изведнъж твърдо установеният ритъм се променя. века зад него!" ". . .В работата се уморявам вече по-бързо, а с умо­ Не оставя на света никого. Дори автобиографията,рата изчезва интересът. Не издържам повече от осем която написа, е иай-обикновена подробна биографиячаса на ден. . ." на откритите н изследвани от него елементи и съеди­ „. . . Не ставам за друго освен за прости изследва­ нения. Разбира се, не съжалява. Страхува се само отния, които могат да се завършат за няколко дни и не едно: ако все пак човек се преражда, дано в новия сиискат запомняне на заплатени детайли. . ."- живот не се размине с химията. А между писмата и едно неочаквано: лидия симеонова4»
  • 41. РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ с и я център за космическа връзка В някои кина в Париж има вече бяха непрестанно наблюдавани дейст­ въведени столове, които могат да вията на Лунохода върху телевизион­ се превръщат в легла, както в само­ ни екрани, а в Будапещенския меди­ летите. На плакати пред кината е цински институт се наблюдават реак­ написано: „Ако филмът не ви харе­ циите на човешки вътрешни орга­ са — подремнете си!" ни, многократно увеличени (снимка­ та долу, вдясно). „Знание — сила" — СССРЕЗЕРОТО — НАЙ-ДОБЪР СКЛАД Японски инженери са доказалитова на дело. Те са превърнали всклад най-голямото езеро в Япония—Бива Във водата се спускат непромо­каеми чували с ориз. Така той се съ­хранява в идеални условия — при постоянна температура и при огра­ничен достъп на въздух. Грижата запостоянната температура има приро­дата. РЬОНТГЕНОВ ЛАЗЕР За да се създаде лазер, който даизлъчва рьонтгенови лъчи вместосветлинни, е нужно огледало, коетода отразява лъчите. Обикновенитевещества не са в състояние да пра­вят това. Професор Р. Котерил отАргонската национална лабораторияв САЩ смята, че някои кристаливсе пак притежават такава способ­ност. При това коефициентът на по­лезно действие на такова огледалоще бъде близък до 100%. Ако товапредположение се окаже вярно, пред NBIнауката ще се разкрият интересниперспективи, включително и възмож­ността за пренасяне на енергия без ВЪПРОСЪТ Е РЕШЕНпроводници. Тънкият рьонтгенов През зимата въпросът с градскиялъч създава в атмосферата водещ ка­ транспорт в Амстердам изглежда ре­нал от йонизиран въздух, по който шен. Тъй като в тесните заледениелектроенергията ще тече така ле­ ТЕЛЕВИЗИЯТА Е НАВСЯКЪДЕ улички не влизат автобусите, граж­ко, както по обикновен проводник. даните отиват за покупки и на раз­ Телевизията завладява такива об­ ходка на кънки. Това вече не е спорт, ТЕРМОМЕТЪР — ЕТИКЕТ ласти от нашия живот, за които са­ а средство за придвижване, което и Този оригинален термометър по мо до преди двадесетина години не най-малките трябва да научат — как­своя външен вид напомня етикет. В можеше и да се мисли. Тя се изпол­ то се вижда на снимката.прозрачното листче са вложени ве­ зува нашироко в страните от социа­щества, които менят своя цвят при листическия лагер. Така криминална­определена температура. 54 химичес­ та полиция в много от големите гра­ки съединения обхващат диапазона дове на ГДР разполага с телевизион­от 17°С до 599°С. Веднага щом темпе­ ни уредби за наблюдение на заст­ратурата достигне обозначеното мяс­ рашени обекти (снимката горе, вляво).то, то почернява. Такъв етикет-тер¬ Студентите от Фридрих Шилеровиямометър позволява да се измери тем­ университет в Йена от секцията попературата на детайли, при които физика могат да следят , научнатаприложението на обикновен термо­ програма върху телевизионни мо­метър е невъзможно. Етикетът може нитори, които всеки държи пред себеда се залепва на детайлите! си, (снимката долу, вляво). В съвет-
  • 42. ЗДАНИЕ, КОЕТО ПЪТУВА на всяка кутия за цигари трябва Във Варшава беше извършено да бъде напечатано, че има връзка уникално преместване на здание. между тютюнопушенето и рака на Касае се за двореца Любомирски, белите дробове. Приемането на за­ ценен архитектурен паметник от кона беше предшествувано от яро­ XVII век. Той трябваше да бъде стни битки. Тютюневите фирми извъртян на 73 градуса, за да се не жалеха средства, за да опровер­ оформи нов площад, съгласно гра­ гаят мнението на експертите. Да­ доустройствения план. Прелист­ же те стигнаха до особено спора­ ването беше извършено върху рел­ зумение помежду си -- създадоха свой си, подложени под зданието. За съвет по изучаване на тютюна, целта то беше внимателно подко­ за да докажат неговата безвредност. пано и релсите бяха поставени на Макар че законът беше приет, не­ бетонни подпори. На снимката — говото действие беше ограничено дворецът в един от моментите на за четири години и освен това в преместване. него имаше пункт, който забра­ Историята на архитектурата няваше на държавата да взема и строителството познава доста други мерки против пушенето. случаи на премествания на цели И все пак, надписите върху здания. Първото преместване е цигарените кутии оказаха въздей­ било извършено в 1455 година в ствие. През 1968 година са били Болоня от архитекта Аристоте¬ продадени 1,2 милиарда цигари по- клиника за кукли лес Фиоровати. Пътят на зданието, малко, отколкото през 1967 година. Детската психика е съвсем особе­ преместено тогава, е бил 10,5 м. В Сега, когато срокът на законана — детето може да страда за счу­ 1870 година подобни операции са били изтече, могат да се очакват новипената си стара кукла и съвсем да извършени в САЩ. Преди Втората битки за ограничаване на продаж­не иска да погледне новата, която световна война в Москва е било бата на цигаритоку-що е купена. Затова в ГДР има преместено здание на улица „Гор­единствена по рода си клиника за ки". В Полша също са били местени СТАТИСТИКА НА КАФЕТОкукли. В нея работят Марта Вайске няколко сгради преди двореца на Даже статистиката на ка­и дъщеря й Илзе. Тук в клиниката Любомирски. На втората снимка фето може да даде социологическиима всякакви перуки, очи, уши, ог­ — подготвителни работи — под­ данни от различен характер. Такаромен набор от дрешки. Работата лагане на релси под двореца. в САЩ мъжете стават почита­в клиниката за кукли изисква не са­ „Хоризонти техники" — Полша тели на кафето към 40 години,мо обич към децата, а и много сръч­ когато изпиват средно по чети­ химияност и умение. ри чашки кафе дневно, докато на 19 „НБИ" — ГДР години изпиват само по една чашка дневно. Мъжете пият кафе малко и повече от жените — 3 чаши срещу жизнь 2,75. Привързаността към кафето зависи от професията. Чиновни­ ците далеч надминават студентите (3,8 чашки срещу 0,4). Същото е и с търговските пътници в срав­ РЕКЛАМИ ПРОТИВ ПУШЕНЕТО нение с пенсионерите (4 чашки Изтече срокът на действието срещу 2,86). Вероятно тук играят на закона, според който в САЩ роля и финансови причини.
  • 43. А ето и още една статистика от ОПЕРАЦИЯ НА ЩЪРКЕЛГФР. Тук също пият кафе не по- Някакъв съвременен дивак въвмалко от САЩ. За година на гла­ Виена е наранил със стрела един щър-ва от населението се падат 120 ли­ кел. Птицата, макар и ранена, про­тра. Национално питие все пак дължава да храни своите малки. Жи­остава бирата — 122 литра на телите на квартала помолили единчовек за година. Млякото е само ветеринарен хирург да оперира щър-101 литра. Минералната вода е кела. Операцията била успешна —44 л, чаят — 30 л. Виното е 16,4 л. стрелата била извадена и щъркелътВъв Франция виното е 8 пъти по­ оздравял.вече на глава от населението —около 130 литра годишно — вклю­чително и за бебетата, които савзети пред вид като „глави от населението"! КОНВЕЙЕР ЗА ГРОЗДЕ Наблюдавали ли сте тежкия трудна гроздоберачите? Всеки грозд тряб­ва поотделно да се среже, да сесложи в кошница или щайга, а следтова щайгата да се пренесе —често на десетки метри. лъвчета. Това струва твърде мно­ В Кримския проектно-конструк¬ го на собственика на зоопарка и по­торски технологически институт настоящем той е сключил договор зае разработен специален конвейер за доставка на лъвове в някои страни взамяна на кошниците и щайгите екваториална Африка, където лъво­Между редовете в лозето се раз­ вете поради бракониерство всяка го­стила широка лента от пласт­ дина намаляват. Също така няколкомаса. Тя се върти от два барабана десетки парижки лъвчета ще бъдатот двата й края. Гроздоберачите ежегодно заменяни с газели.влагат отрязаните гроздове направовърху лентата. Когато лентата ЖИВИ ИНДИКАТОРИбъде достатъчно натоварена, ба­ Морски свинчета в клетка, окаче­рабаните се задействуват и грозде- ни над градските магистрали — товато отива на приемателния пункт, са живи индикатори, даващи въз­където направо се нарежда в щайги можност на учените да изследват „Химия и жизнь" — СССР влиянието от продължителното по­ глъщане на изгорели газове от авто­ ФРАНЦИЯ ИЗНАСЯ ЗА АФРИКА мобилите. Тези газове понастоящем ЛЪВОВЕ са един от главните фактори за за­ За първи път в историята на своя­ мърсяване на въздуха в повечето от та търговия Франция се готви да из­ големите градове по света и все още несе в Африка... лъвове. В зоо­ не е намерено ефикасно средство сре­ парка в Тюари, на 30 км от Париж, щу тях. ежегодно се раждат повече от 50 „Курьер" - ЮНЕСКО
  • 44. ШАМПИОНИ ПО ДЪЛГОЛЕТИЕ по широкия свят Доскоро се смяташе, че гигант­ Алфа. На следващото, още по-ста­ шета. Младите дръвчета около него ските секвои, или както още ги на­ ро дърво, което било на 4600 години, са високи 30 сантиметра и приличат ричат мамонтовите дървета (някои дали името Метусалем (според биб­ на кръгли храсти с множество стъб­ от тях достигат 150 метра височина), лията Метусалем е най-старият чо­ ла. Някои от тези ниски дръвчета са най-древните представители на век на Земята — живял 969 годи­ са на възраст над петдесет години. растителния свят на Земята. Родина­ ни). Когато осилестият бор умре, дър­ та на секвоята е Калифорния. Осилестите борове са разпръснати весината му дълго не изгнива и мо­ Има интересни снимки на разрез на групички по планинските върхо­ же да се запази хилядолетия. Изу­ на стъбла на секвои. Годишните им ве или хребети. Възможно е да са чавайки пръстените на мъртви дър­ пръстени са отбелязани например с реликтови останки от някога об­ вета, учените открили едно, което в такива дати: битката при Ватерлоо, ширни гори. Интересно е, че виреят момента на смъртта си е било на 7118 откриването на Америка от Колумб, в много сурови условия и бедни поч­ години! Възможно е и тази въз­ падането на Рим, началото на Новата ви, където извънредно рядко падат раст да не е пределът. ера. Най-древната секвоя се гордее валежи. Растат много бавно. Често за с почтената възраст 3200 години. Но 100 години радиусът им едва се уве­ Съвсем не е необходимо да разряз­ това съвсем не е пределът. личава с 2,5 сантиметра. На височина ваме дървото, за да узнаем на кол­ достигат най-много 15 метра. ко е години. Учените изтръгват със В Калифорния растат невисоки специален шведски свредел тънка дървета — осилести борове, които Повечето от тези стари дървета рас­ засега държат здраво палмата на стружка от дървесината му (с диаме­ тат по незащитени от ветровете мес­ тър колкото обикновен молив) и под първенството по дълголетие. Най- та. Борът Алфа например се е на­ добре е изучена колонията от тези станил на скалист рид, брулен от микроскоп преброяват годишните му дървета в Белите планини на Кали­ всички ветрове. От него е останал са­ пръстени. Раната на дървото за¬ форния. През 1953 година там бе мо изкривен отломък от стъблото, мазват внимателно със специална създаден специален резерват за опаз­ почти съвсем оголен. Тънка ивица ко­ смазка. ването им. ра свързва корените на дървото с Този начин на определяне въз­ Учените не можаха веднага да оп­ единствения му жив корен. Разяде­ растта на дърветата дава възмож­ ределят възрастта им. Помогна им ното от времето стъбло е разперило ност на учените да съберат огромен изучаването на климатичните цикли във всички посоки мъртвите си, при­ хронологичен материал. От изслед­ в миналото. Когато изследвали го­ чудливо изкривени сухи клони. ваните дървета те научават какъв е дишните пръстени на различни поро­ В северната част на резервата в бил климатът в този район преди ди дървета (известно е, че при бла­ Белите планини расте Патриарха. много хилядолетия. гоприятни в климатично отношение Той е най-голямото по размери дърво Дълголетието на осилестите борове години пръстените биват по-широ­ от всички известни осилести боро­ е наистина поразяващо — когато, се­ ки и обратно), открили дърво на ве. Сравнително млад е — възраст­ мената на живите и до днес Алфа и възраст У40 години. После попад­ та му е само 1500 години. Диаметърът Метусалем се покълвали, в древен нали на още по-старо дърво. А в на разклоненото му стъбло е повече Египет са строели пирамидите, а в 1 957 година успели да открият бор от 11 метра. Зелените му клончета началото на нашата ера те са били на възраст 4300 години. Нарекли го приличат на четки за миене на ши­ вече стари дървета.ТЕСТ В настоящия брой поместваме статията „За остро­ 3. Колкото и да си могъщ, науката е по-могъща от умието". Може би вече я прочетохте? Във връзка с нея теб! Ж ви предлагаме един тест за изпитване на вашите спо­ II. ОТКАЗЪТ ОТ ПОХВАЛА Е ЖЕЛАНИЕ ДА собности за остроумни разсъждения и отговори. То­ БЪДЕМ ПОХВАЛЕНИ ДВА ПЪТИ. ва, разбира се, е твърде трудно. Механизмът на остро­ Тази латинска поговорка е била често цитирана от умието е много сложен. Остроумието е творчески про­ древните оратори и под различна форма е минала в цес. Той включва бързина и богатство на асоциатив­ много съвременни езици. Тя означава: ните връзки, памет, висока култура, жизнен опит. Но отделни страни от този творчески процес могат да бъ­ дат проучени и оценени. Ето защо ние ви предлагаме десет различни остроумни постановки, които трябва да бъдат разтълкувани (три от тях са анекдоти в кар­ тини). От предложените тълкувания изберете онова, което смятате, че най-много подхожда на даденото ост­ роумие и си запишете буквата, която е към него. След това, като имате десетте букви — прочетете „Тълку­ ване на теста"! 1. „В ГЕОМЕТРИЯТА НЯМА ЦАРСКИ ПЪТИ­ ЩА!" Това е знаменитият отговор на Евклид, когато фа­ раонът Птолемей го запитал: „Не мога ли да усвоя гео­ метрията по някакъв по-лесен начин?" Какво е желаел да каже Евклид? 1. Геометрията е много трудна наука. А 2. По-добре управлявай, отколкото да се занима­ ваш с наука! Б 44
  • 45. Известен парадокс, казан от Нилс Бор. В същност това означава: 1. Нямам вяра в твърдо установените теории. Та­ кива не съществуват. Ж 2. Не може да бъде вярна нова теория, която не отрича старата напълно. Е 3. Всяка нова теория ни изглежда безумна, ако е вярна. А VIII. Картина - ЛЪВЪТ Е ЗАЛЕПЕН ЗА ОПАШ­ КАТА Тук смисълът на остроумието е: 1. Лъвът не може да бъде залепен за опашката. Д 2. Глупавият дресьор влиза право в устата на лъ­ 1. Всекн има желание да бъде похвален два пъти. И ва. К 2. Никога няма да ни дотегне да ни хвалят. Е 3. Самоизмамата е лъв, готов да се нахвърли върху 3. Лицемерната скромност винаги личи. К теб. В III. „ОТМЕСТИ СЕ, ЗАЩОТО МИ ЗАСЕНЧВАШСЛЪНЦЕТО!" IX. Картина - ДИНОЗАВЪРЪТ И ПРАХОСМУ­ КАЧКАТА • Това е блестящият отговор на Диоген, когато Алек­ Остроумието лежи в:сандър Македонски го запитал: „Мога ли да сторя нещоза теб?" Какво казва Диоген в същността на отговора 1. Довел чудовище, за да си служи с него! Бси: 2. И динозавърът може да бъде използуван за не­ що. И 1. Пречиш на слънцето да ме топли. Д 3. Когато правиш от големите неща малки — не си 2. Ти, тиранът, ми засенчваш слънцето на свобода­ по-добър от пещерния човек! Гта! Г 3. Нищо не можеш да направиш за мен, защото X. Картина — ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНА­моята мъдрост стои по-високо от теб! Л ТА МАШИНА И НЕРВНИЯТ Как мислите, кое тълкуване е най-остроумно? IV. „АКО НЕ БЯХ АЛЕКСАНДЪР, БИХ Ж Е Л А Л 1. Ако много се ядосваш, можеш и да пострадаш!ДА СЪМ ДИОГЕН! А А това е по-малко известният, но не по-малко ост­роумен отговор на Александър, когато чул молбата на 2. Не се нервирай без нужда, защото не знаеш как­Диоген да се отмести. Явно е, че Александър много во можеш да получиш! Лдобре е разбрал какво иска да му каже Диоген! А 3. Каквото е отношението ни днес към роботите,за какво намеква сега Александър? такова ще е то утре към нас! 3 1. Бих желал да имам твоята мъдрост. Б 2. Мъдростта е хубаво нещо, но славата ми е по­ ТЪЛКУВАНЕ НА ТЕСТАмила! В Буквите А, Д и И носят по една точка; буквите Б, 3. Моят дълг стои по-високо от моите желания. К Е и К носят по две точки; В, Ж и Л — по три; Г, 3 4. Уважавам те. защото не се уплаши от моята си­ и М — по четири. От 34 до 21 точки говорят, че у васла! Е има психическа основа на остроумието, от 16 до 20 V. ВСЕКИ СЕ ОПЛАКВА ОТ ПАМЕТТА СИ И точки — притежавате обикновеното, житейско остро-НИКОЙ — ОТ УМА СИ. умие. Под 16 точки означава, че психичната ви нагласа Казал го е Ларошфуко — това е едно от неговите е насочена по друг начин.заядливи остроумия. Смисълът е: 1. Никой не иска да мине за глупав. И 2. За глупостта няма извинение. Д 3. Колкото и да се скрива глупостта, тя лесно про­зира. Л 4. Не търсете мними оправдания, а вижте коренана своето невежество! М VI. „А АЗ ЩЕ ДОВЕДА ПРЕД СЪДА МОИТЕЖАБИ ЗА СВИДЕТЕЛИ!" Това е отговорът на бележития физиолог Иван Се­ченов, когато императорският прокурор искат да въз­буди срещу него дело по повод па книгата му „Рефлек­си на главния мозък" (1865). Сеченов иска да каже: I Не ме е страх от вашия съд, а от съда на наука­та! Б 2. Не можете да осъдите науката. И 3. Ще ви направя смешни в очите на обществото! 34. Зная вашите свидетели. А моят ще бъде исти­ната! VII. „ТАЗИ ТЕОРИЯ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО БЕ­ЗУМНА ЗА ДА БЪДЕ В Я Р Н А "
  • 46. Р Е З У Л Т А Т И ОТ Г О Л Е М И Я ТЕСТ С Н А Г Р А Д И обявен в брой 6 от 1971 година И. № 100. Животните в 2000-та година. Д. Божков Нашият първи по рода си тест 571 гласа К. № 107. Защо не се прихващат присадените сърца? „Съставете идеалния брой „Космос" Ив. Попдимитров. 376 гласабеше посрещнат с голям интерес от читателите. В ре­ Л. № 118. Велики проекти. М. Исаева. 351 гласадакцията се получиха 1856 редовни талона. Независи­ М. № 128. Чудесата на света. М. Исаева. 451 гласамо от срока, в който дойдоха — някои даже пристиг­ Н. № 141. Генералът на атома. Н. Севданова. 462наха през месец ноември! — ние направихме усилия гласаи включихме в теста всички редовно попълнени тало­ О. № 142. Случаят е д-р Джекил. Р. Стивенсън. 268ни. Защото, за съжаление, имаше и нередовни. Това гласабяха 34 талона — погрешно попълнени или нарису­ П. № 162. Истината за капитан Кид. Л. Скрягин.вани саморъчно, а не изрязани. Ние разбираме, че има 346 гласанаши читатели, които ценят списанието и не са искали Р. № 176. Изчезнали! Но къде? д-р Св. Славчев.да режат страницата или че не са успели да се абони­ 524 гласарат и са ползували служебни броеве. Всичко разби­ С. № 194. Притежавате ли фантазия? инж. Й. Костов.раме. Но машинната обработка изисква изключителна 235 гласастандартност и точно затова напечатахме талона и из­ Т. № 204. Древният ръкопис, д-р Св. Славчев. 259рично написахме в условията „да се изреже"! Наисти­на, много съжаляваме, че тези наши читатели не мо­ гласагат да вземат участие в теста! Благодарим и на онези Сега е ясно и кои печелят наградите! Те са:читатели, които във връзка с теста ни написаха пис­ Първа награда от 100 лв. — др. Йордан Продановма. Ние ще ги имаме предвид. И така, редовни са 1856 Йорданов, Варна, блокови жилища пристанище, бл. 3,талона. Те посочиха следните първенци в групите: ученик в 11 клас, набрал с талон № 3 9 9 — 12 точки.А. № 5. Професии на нашето бъдеще, инж. Д. Стайков. Втора награда от 50 лв. — др. Младен Николов Ан­ гелов, Г. Оряховица, ул. „Хр. Ботев" 6, ученик, на­ 492 гласа брал с талон № 6 4 8 — 11 точки. (Задругата втора награ­Б. № 12. Обективна оценка, приятен изпит. Я. Станоев. да няма печеливш ) 297 гласа Две трети награди от 30 лв. — др. Кирчо СтоименовВ. № 23. В Космоса без ракети. Ю. Арцутанов. 410 Илиев, Кюстендил, ул. „Гладстон" № 10, ученик, на­ гласа брал с талон № 1801 — 10 точки и др. Пламен ЙордановГ. № 4 4 . Опасни рекорди. Николай Калчев. 346 Иванов, София, ул. „Суходолска" № 4 9 , бл. 9, вх. В, гласа набрал с талон № 486—10 точки. (За останалите триД. № 6 1 . Антисветовете — наши съседи. Я.Делчев. трети награди няма печеливши.) 321 гласа Честитим на печелившите и благодарим на всичкиЕ. № 7 1 . Професиите на лазера. Ив. Вълчев. 597 участвуващи, които чрез тази своеобразна анкета ни гласа помогнаха да видим някои проблеми в списанието! ИЖ. № 79. Четиринадесетте близнака. Г. Данаилов. можем веднага да обявим: 451 гласа ГОТВЕТЕ СЕ ОТНОВО ЗА НАШИЯ СЛЕДВАЩ3. № 83. Самоубиват ли се животните? Г. Свещаров ТЕСТ С НАГРАДИ, КОЙТО ЩЕ СЪОБЩИМ В БРОЙ 480 гласа 6 ОТ ТАЗИ ГОДИНА!к р ъ с т о с л о в и ц а ВОДОРАВНО: 1. Средноазиатски философ (ок. 980— чудати дрехи по старинен обичай. 59. Съзвездие от1037). 7. Рибарска лодка. 14. Румънски лекар, про­ южното полукълбо. 61. Град в Южна Италия. 64. Из­фесор (1828—1894). 16. Град в Иран. 17. Чернокожи, вестна повест от П. П. Славейков. 66. Сладководнанегри. 18. Големи промеждутъци от време 20 Американ­ риба. 67. Звезда от съзвездието Касиопея. 69. Голямоско многоцветно растение. 21. Испански поет (1411 — момиче. 70. Държава в Азия. 71. Вид маймуна. 73. По-1456). 22. Повест от Шатобриан, преведена на българ­ възрастна сестра. 75. Шахматен термин. 76. Двете име­ски. 24. Архитектът, чието дело е мавзолея на Ата­ на на деец на унгарското и международно работниче­тюрк. 25. Река в РСФСР. 26. Щат в Америка. 18. Съ­ ско движение (1886—1939). 78. Река в Африка. 79. При­ветски композитор. 29. Народностна група в Юго­ ток на Дунава. 80. Град в Индия. 82. Езеро в Ирлан­източна Азия. 30. Двете имена на наша писателка. 32. дия. 83. Опера от Масне. 84. Прелетна блатна птицаГрад в Северна Франция. 33. Лека сутрешна или ве­ 86. Казашки предводител. 89. Легло на река (мн. ч.).черна мъгла. 34. Хунски вожд. 36. Езеро в Мексико. 91. Древно стенобитно оръдие. 92. Част от шията. 94.39. Болестно състояние, характерно с намален брой Град в Индонезия. 95. Граблива птица. 96. Пристани­на червените кръвни клетки. 41. Защитен слой на дър­ щен град в Малайзия. 98. Дървени легла. 99. Българ­ветата (мн. ч.). 42. Химически елемент. 44. Синът на ски поет. 100. Съветски полярен изследовател.Дедал. 45. Град в България. 46. Турски пълномощник ОТВЕСНО: 1. Хърватски ботаник (1864—1935) 2 Ар­в Османската империя. 48. Град в Казахска ССР. 50. жентински писател, активен борец за мир и демокрация.Името на главен герой от едноименна опера на Иполи- 3. Съветски игрален филм 4. Тънка и гладка кожнцатов-Иванов. 51. Река в Казахска ССР. 53. Град на ост­ у растенията и животните. 5. Иглолистни дървета. 6.ров Крит. 54. Народностна група в Гана. 55. Наш за­ Река в ДРВ. 8. Нота. 9. Груба селска дреха. 10. Безо-служил артист. 57. Град в ГФР. 58. Мъж, маскиран в пашата маймуна. 11. Град в Турция. 12. Област в Ис-46
  • 47. чиви лекарствени средства. 31. Хижа на Витоша. 35. Семейство в Кремо­ на, майстор на цигулки. 37. Морски хищник. 38. Индонезийски остров, 40. Султански указ. 42. Музикален знак. 43. Възпаление на носа. 45. Съветски цигулар. 46. Съд за течно­ сти. 47. Град в Индия. 49. Гарово съоръжение. 51. Планина в Унгария. 52. Френско — съветски проект за цветна телевизия. 55. Връх в Стара планина (2169). 56. Град в СССР (Украинска ССР). 58. Град в Паки­ стан. 60. Река в СССР, в басейна на Амур. 62. Част от телевизор. 63. Планина в Югоизточна България, 65. Град в СССР (Бурятска ССР). 67. Град в Турция. 68. Фокусник. 70. Подражател. 71. Неустойчива елементарна частица, носител на яд­ рена сила. 72. Мярка за обем. 74. Съветски химик, известен с трудовете по анализа на минералите и рудите. 76. Южен плод. 77. Титла на местен Мохамедански княз в Индия. 80. Но­ сачи на багаж. 81. Река във Фран­ ция. 83. Наш футболен отбор. 85. Билка. 87.* Теглото на опаковката. 86. Деец на германското и меж­ дународно работническо движение (1876—1960). 90. Град в Италия. 92. Град в Швейцария. 93. Река в САЩ, лесен приток на Мисисипи. 96. Юж¬ новиетнамски генерал. 97. Танцова стъпка. М. КЕРЕЛЕЗОВ Логиката РЕШИ: Отговор на логичната задача от бр. 10. При разпита кинооператорът спо­ менава и за пендари, а, както твър­ ди касиерката Мария, никой от пер­ сонала на киното не е знаел, че тя е оставила предишния ден в касата пендари. Следователно крадецът тряб­ ва да е кинооператорът. ОТГОВОРИ НА КРЪСТОСЛОВИЦАТА ОТ БР.10напия. 13. Наука за строежа и фор­ рода клиноопашати папагали. 23.мите на организмите. 15. Завършен Малкото име на шведска киноарти­словесен израз. 18. Философско уче­ стка. 26. Летописи. 27. Органичниние за нравствеността. 19. Град в съединения, които съдържат в мо­Испания. 22. Общо название на два лекулата си аминогрупа. 30. Гор-
  • 48. — Е — каза инспектор Стрезов— черен и с бакенбарди. Държи в дру­ — Ами като се свестих, едва сесега, другарю Ангелов, ми разкажете гата ръка пистолет. Аз не мога и да довлякох до вратата и започни давсичко така, както беше! продумам — и само го гледам. . . викам. Дойдоха хора. . . гледаме... Ангелов — касиер — счетоводителят — Да е някой от тези? — каза ин­ в касата няма нито лев!•а горското стопанство в Малино­ спектор Стрезов и постави пред — Много сериозен обир — речево — попипа бинтованата си глава Ангелов четири снимки на мъже. инспектор Стрезов н побутна сним­и вдигна рамене. Ангелов само ги погледна и вед­ ките пред себе си. — Но този ли е — Ами аз вече ви разказах! На нага посочи най-дясната. наистина? Нещо да не грешите?правих голяма грешка. . . но просто — Този е! — Не! — твърдо заяви Ангелов.—не можах да отчета парите през деня! — Сигурен ли сте? Да няма греш­ Познах го!Пък и друг път се е случвало, но ка? Инспекторът дълго гледа снимки-кой да предполага. . . — Не, сигурен съм, другарю ин­ те, след това извади от чекмеджето — Добре — добре — прекъсна го спектор! Аз го разгледах човека си една скица на горското стопан­Стрезов, — това е ясно. Не сте отче­ добре. Луната светеше през прозо­ ство, погледна и нея, после прибрали парите, макар че е трябвало. Има­ реца, та. . . всичко, като остави само снимкатали сте повече работа и сте останали — Та какво? на мъжа.вечерта в счетоводството на стопан- — Разгледах го, казвам, право — Е, Ангелов — каза той — ниеството. После? на лицето му светеше. Този е! всичко проверихме. Вярно е, че бу­ — Ами после. . . така си стоях — А после? шоните са били отвити. Вярно е, чесам и пишех ведомостта. Трябва да — После. . . държи пистолета и ми снощи е имало пълнолуние. Вярнобеше вече късно. И изведнъж — казва: „Застани до стената!" Заста­ е, че добре са ви ударили. Сам такаугасна осветлението! Викам си — бу­ вам. „С гръб!" — казва. Заставам с не можете да се ударите. Но едношоните са изгорели и станах да ги оп­ гръб. И после — не, помня. Здра­ нещо не е вярно и не може да бъдеравя. И щом станах. . . вата ме е халосал, проклетникът! — вярно. Хайде, разкажете пак как — Е? и Ангелов пак попипа бинтованата изглеждаше нападателят! — Ами щом станах и вратата се си глава. Кое от показанията на Ангелов отвори, и на прага застана един с — М-даа — каза инспекторът. — не е вярно и в какво се съмнява ин­ фенерче в ръка. Висок такъв, млад, И после? спектор Стрезов? КОСМОС — научно-художествено списание за юноши. Издание на ЦК на ДКМС Год. XI. бр. ! Главен редактор СТЕФАН ДИЧЕВЗам гл. редактор д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ редактори: МАГДАЛЕНА ИСАЕВА. ЦВЕТА ПЕЕВА ЛИДИЯ СИМЕОНОВА и инж. ЙОРДАН КОСТОВХудожник, ИВАН КИРКОВ Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Секретар и коректор ЕМИЛИЯ САРАФОВА Р Е Д А К Ц И О Н Е Н СЪВЕТПроф. д-р А. Ю. ТОТЕВ — икономист, ДИМИТЪР ПЕЕВ, ДИМО {БОЖКОВ — биолог, канд. техн. наукиЕМИЛ СТРАХИЛОВ, НИКОЛА ЧУПАРОВ - машинен инженер, д-р ПАВЕЛ БЪЧВАРОВ, проф. ПЕТЪР ПАУНОВ— физик, проф. РАЗУМ АНДРЕЙЧИН — физик, ХРИСТО ТИЛЕВ — географ, проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИВ — химикАДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА — София: бул. „Ленин" № 7, IV ет. ст. 28—30. тел. 44-26-21. вътр. 363. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 3,00 лв. Пека на един брой заедно с приложенията 35 ст. Дадена за печат на 20. XI. 1071 г.Формат 80x92/12. Държавно военно издателство Поръчка !351. Пачатни колн 5., Издателски коля 0. Тираж 100 000