Stroitelen sektor-kustendil

  • 339 views
Uploaded on

 

  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
    Be the first to like this
No Downloads

Views

Total Views
339
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
1

Actions

Shares
Downloads
0
Comments
0
Likes
0

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. АНАЛИЗ 2008-2011г.
  • 2. Анализ на строителния сектор в Област Кюстендил, състояние, развитие, перспектива……………….…………1Съдържание……………………………………………………………………………………………………………………….2Карта на Област Кюстендил…………………………………………………………………………………………………....4Стратегическа част………………………………………………………………………………………………………….…...5Икономическата криза засегнала България………………………………………………………………………………..6Приоритети и цели на плановете за развитие на общините в Област Кюстендил…………………………………...7Справка за общия брой на вписани строители в ЦПРС и тяхното разпределение по групи икатегории строежи от 29.06.2007-26.05.2011г. По данни на Комисията на ЦПРС………………………………... …..8Справка за общия обем на НПП, водене на отчет ДМА и заетостта за последната финансова година навписаните строители в ЦПРС от 12.06.2008-24.06.2010г……………………………………………………………..….9Критерии персонал и критерии НПП за 2009-2011г./ Графика……..……………………………………………..…….10Издадени разрешителни за строеж и започнато строителство на нови сградипрез 01.09.2010-31.12.2011г. 2008-2009г./ Графика…………..…………………………………..………………... …….11Започнато строителство на нови сгради през 01.09.2010-31.12.2011г./ Графика……………….. …………………..13Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през четвъртото тримесечие на2011г./ Графика………………. ………………………………………………………………………………………………….15Полезна площ на въведени в експлоатация на новиопостроени жилища –Данни/ Графика………….......…...… 17Жилища –Данни………………………………………………………………………………….……………...………………19Полезна площ-Данни…………………………………………………………………………..………………………..……...21Пазарни цени на жилища………………………………………………………………………………………………………22
  • 3. Приход от дейността на строителните предприятия на Област Кюстендил / Графика….……………......…... …..23Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради по конструкция през четвъртототримесечие на 2011г. на Област Кюстендил………………………………………………………………………….. …...25Средна месечна работна заплата по икономическите дейности /лева/ Графика............……………... …………...26Развитие на строителния сектор……………………………………………………………………………………………...27Икономическа статистика. Какви са условията за бизнес в българските общини…………………………………...28Инфлационна и лихвена статистика ………………………………………………………………………………………...30Перспектива на строителния сектор………………………………………………………………………………………....31Обществени поръчки за 2008-2011г.в Област Кюстендил / Графика……………………………..……..……... …......32Коментари на Министъра по управлението на еврофондовете -Томислав Дончев………………………………..33Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на област Кюстендил към 31.01.2012г.По данни на структурни фондове на ЕС / Графика………..……………..…………………………………………….….34Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на област Кюстендил към 05.12.2011г.По данни на структурни фондове на ЕС / Графика……..…..………………………………………………………….….36Справка за проектите и договорите на общините на област Кюстендил .Данните са в лева към 10.10.2011г.По данни на структурни фондове на ЕС / Графика………...……………………………………………….……………..38Коментари на транспортния министър –Ивайло Московски………………………………….……………………….…40Край…………………………………………………………………………………………………………………………….…..41
  • 4. Визия Област Кюстендил –утвърден трансграничен център с устойчив икономически растеж и хармонични условия за бизнес и живот: уникално съчетание на съхранена природна среда и богатства, наследство от хилядолетна история и култура, възраждащи се селскостопански традиции и слава, съвременна и развиваща се комплексна инфраструктура; обогатена социална среда и повишено качество и стандарт на живот Главна стратегическа цел Постигане на стабилни темпове на икономически растеж и доближаване на параметрите на жизнена среда в Европа Стратегическа ЦЕЛ 2Стратегическа ЦЕЛ 1 Ефективно и балансирано Стратегическа ЦЕЛ 3 използване на местните Комплексно развитие на ресурси –съхраняване на Възстановяване на традиции инфраструктурата и уникалната природна среда и и развитие на балнеоложкияурбанизираните територии ресурси ,културно-историческо туризъм в областта за достигане на наследство и идентичност и европейските стандарти изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона
  • 5. Данните от статистически анализи индикират, че икономическа криза в строителния сектор на България започвакъм средата на октомври 2008 година , след като икономическия растеж в бранша е отбелязал своя пик към средатана януари 2009 г. В условията на установилата се икономическа криза в страната, строителния бранш като един отструктуроопределящите сектори на реалната икономика, отчита негативни тенденции, характеризиращи спад внеговото развитие. Годишната инфлация към края на 2010 г. спрямо същия период на 2008 година, когато започва развитието накризисните процеси в строителния сектор е над 4.50% и при отчитане на условията свързани с наличието навизираната по-горе нисколиквидна и декапитализираща свръхпродукция в сектора, обезсмисля изпълнението натекущо осъществяваните и предвидените за бъдещо изпълнение проекти на предприемачите поради това, че неосигурява желаната от тях бърза и висока възвръщаемост на вложените средства в инвестиционни разработки. Сковаността в осъществяването на обществени поръчки в строителния бранш, които се определят като основенкатализатор за позитивно развитие и за излизане на сектора от кризата, допълнително обременява възможноститеза осъществяване на бизнес от строителните фирми. През текущата година икономиката на страната е малко вероятно да бъде подкрепена от двигателя на вътрешнотопотребление.Инвестициите също продължават да се свиват, подтиснати от високата междуфирмена задлъжнялост ислабото кредитиране. Местните и регионални власти трябва добре да познават ресурсите, с които разполагат за да ги запазят иизползват ефективно и целенасочено като стимул за икономическо развитие и повишаване благосъстоянието нахората. Това е подход, който се опитваме да използваме в момента, в процеса на актуализацията за развитие на областКюстендил. Главната ни цел е да превърнем област Кюстендил във водещ туристически, индустриален, образователен икултурен център със запазено природно и историческо наследство. Интегрираното и устойчиво развитие наобластта се реализира с изпълнение на общински планове и програми за развитие и интегрирани планове заградско възстановяване.
  • 6. БобошевоПодобряване на инженерна инфраструктура , по нататъшното благоустрояване на общината. Бобов долИзграждане на качествена жизнена среда. Обновяване и доизграждане на техническата инфраструктура. ДупницаИзграждане на модерна инфраструктура и усъвършенстване на селищната мрежа.Развитие на техническата инфраструктура създаваща условия за привличане на инвестиции, растеж и заетост. Кочериново, НевестиноПодобряване, подновяване и модернизиране на техническа инфраструктура и подобряване на околната средачрез съхраняване и възобновяване на природните ресурси. КюстендилПодобряване и развитие на инфраструктурата като фактор за привличане на инвестиции,задържане ипривличане на младите хора, усъвършенстване на бизнес-средата и възможностите за развитие наалтернативен туризъм. РилаОсигуряване на благоприятна жизнена среда.Балансирано териториално развитие. Сапарева баняПодобряване и изграждане на техническа и социална инфраструктура, повишаване качеството на среда за живот. Подобряване на В и К ,улична мрежа и пътна инфраструктура. ТрекляноНяма план за развитие
  • 7. ОП Общо Група 1 Група 2 Група 3 Група 4 Група 5Кюстендил вписани В ОП29.06.2007 41 36 11 10 15 3626.06.200826.06.2008 52 49 17 14 23 4825.06.200925.06.2009 49 45 16 17 22 4624.06.201024.06.2010 45 39 12 17 18 4126.05.2011 Заличени 2008-2011 година година 2008 2009 2010 2011 заличени 6 7 6
  • 8. ОП Заети лица % НПП % ДМА %Кюстендил /бр./ /в хил.лв./ /в хил.лв./29.06.200726.06.2008 1 417 0.89 % 62 017 0.66 % 15 313 0.46 %26.06.200825.06.2009 3 419 1.54 % 267 803 1.74 % 176 459 3.11 %25.06.200924.06.2010 791 1.43 % 25 607 0.60 % 9 885 0.69 %24.06.201026.05.2011
  • 9. критерии 2009 г. 2010 г. 2011 г. големи 2141 1977 средни 478 331 малки 69 100 Критерии –НПП 2009-2011г.критерии 2009г. 2010г. 2011г. /хил.лв/ /хил.лв/ /хил.лв/ големи 204 063 227 055 средни 12 256 12 209 малки 4 449 3 285
  • 10. Област Жилищни сгради Административни Други сгради сградиКюстендил брой В т.ч. брой Разгъната брой Разгъната брой Разгъната застроена жилища застроена площ застроена площ /кв.м/ /кв.м/ площ /кв.м/Общо застраната 1194 2 945 414 419 56 60 460 1 563 639 3002011 г. 65 88 12 120 103 93662010 г. 65 87 12 190 90 11 4322009 г. 82 220 27 360 4 3180 102 45 7582008 г. 182 313 58 854 5 5113 119 72 348
  • 11. област Жилищни сгради Административни сгради Други сградиКюстендил брой В т.ч. брой Разгъната брой Разгъната брой Разгъната жилища застроена застроена застроена площ площ /кв.м/ площ /кв.м/ /кв.м/ 2011г. 47 77 9762 29 2492 2010 г. 26 35 5811
  • 12. Област Въведени в експлоатация Полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени сгради и новопостроени жилища-/кв.м/ жилища-/бр./ сгради жилища общо Жилищна Спомагателна Площ на площ площ кухните Общо за страната 928 3 610 313 450 198 532 88 572 26 346 Кюстендил 9 27 2004 1220 458 326
  • 13. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища през четвъртото тримесечие на 2011г. Графика
  • 14. Полезна площ на новопостроените жилища В това число Област общо Жилищна площ Спомагателна Площ на кухните площОбщо за страната 313 450 198 532 88 572 26 346Югозападен 27 755 18 421 6 448 2 886районКюстендил 2 004 1 220 458 326
  • 15. Полезна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища- Графика
  • 16. Жилища по броя на стаите за 2011г. брой Жилища по броя на стаите Области Общо едностайни двустайни тристайни четиристайни петстайни шестстайниОбщо за 3 804 081 443 990 1 271 710 1 216 891 562 820 184 893 123 777странатаЮгозападен 1 039 167 159 480 390 638 318 025 107 630 37 935 24 459районКюстендил 90 290 11 898 31 974 27 991 11 443 4 073 2 911в градовете 45 329 6 098 16 661 14 972 5 074 1 431 1 093в селата 44 961 5 800 15 313 13 019 6 369 2 642 1 818
  • 17. Жилища-Данни Графика
  • 18. Полезна площ на жилищата на 31.12.2010г. /кв.метри/Области Полезна площ В това число Общо Жилищна спомагателна в градовете в селата в градовете в селата в градовете в селатаОбщо за 157 833 248 85 624 323 98 485 703 58 053 706 38 748 968 14 680 121странатаЮгозападен 48 473 851 17 448 225 29 783 927 12 068 987 11 839 126 2 513 670районКюстендил 2 921 392 2 552 925 1 833 861 1 737 085 618 553 378 231
  • 19. Средни пазарни цени на жилища-област Кюстендил-Данни Тримесечни данни лв./кв.мКюстендил 563.45Индекси на пазарни цени на жилища ,предходно тримесечие=100 / %/Областни градове IV 2011Oбщо 98.5Кюстендил 101.7Средни годишни пазарни цени на жилища Годишни данни лв./кв.мОбластни градове 2011Общо 905.39Кюстендил 564.91Средногодишни индекси на пазарните цени на жилища, предходна година=100 /%/Областни градове 2011Общо 93.9Кюстендил 99.7
  • 20. 2007 г. 2008 г.Общо Ново строителство Поддържане и Общо Ново строителство Поддържане и и подобрения текущ ремонт и подобрения текущ ремонт93 341 69 807 23 534 141 943 112 548 29 395 2009 г. 2010 г.Общо Ново строителство Поддържане и Общо Ново строителство Поддържане и и подобрения текущ ремонт и подобрения текущ ремонт59 166 43 902 15 264 108 673 102 041 6 632
  • 21. Приход от дейността на строителните предприятия на Област Кюстендил Графика
  • 22. Област Общо панелни стоманобетонни тухлени други Общо за страната 928 8 723 190 7Югозападен район 146 5 108 - -Кюстендил 9 6
  • 23. Очертаващата се стагнация в икономиката преминава вече четвърта година. Сред индикаторите за тазитенденция са намаляващите продажби и затруднения достъп до финансиране. През 2008г. администрацията в Кюстендил е успяла да внесе 34 проекта за привличане на инвеститории свеж финансов ресурс на територията на общината.От тях 14 са одобрени и се прилагат. Стойността напроектите е 30 млн.лв. Финансовият меморандум за Кюстендил е за отпускане на 21 млн.евро безвъзмездна помощ и еподписан през декември 2005г. Той включва договор за строителство и реконструкция за пречиствателнастанция, договор за рехабилитация и разширение на ВиК мрежата в Кюстендил, два договора за строителени авторски надзори, един договор за техническа помощ. МОСВ отчита сериозни успехи в усвояването на средствата по програма ИСПА.Тя работи от 2000 г.,като се изпълняват 19 инфраструктурни проекта в секторите води и отпадъци, както и 3 проекта затехническа помощ за подготовка на проекти по ОП ”Околна среда 2007-2013”. В сектор води са изградени 11 пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ / и 5 В и Кмрежи.
  • 24. По данни на НСИ общият показател на бизнес климата у нас през 2011г. отчита понижение единствено встроителството с 5.0 пункта Градовете в България предлагат различни условия за правене на бизнес. Въпреки че голяма част отоблагането – данък печалба, данък върху доходите на физическите лица, ДДС, акцизи и осигуровки, ирегулирането се определят на национално ниво, на местно ниво различията са факт. Изследването "Местни условия за бизнес" на Института за пазарна икономика прави опит да открои тезиразличия, за да посочи добрите примери и да провокира едно своеобразно състезание. Успешните общини провокират и икономическата активност в региона. Няколко групи фактори в индексазависят в по-голяма или по-малка степен от местната администрация - данъчна политика, работа на местнатаадминистрация и икономическа активност. Дори първенците нямат добри резултати по всеки един отиндикаторите, а класирането им се дължи на по-лошите условия за бизнеса при останалите областниградове. Първенецът в общата класация е Габрово. Градът не заема първо място по нито един от индикаторите, нона практика излиза най-доброто място за бизнес със сравнително ниски данъци и такси и ефективниадминистративни услуги. Единственият проблемен индикатор е възприятието за корупцията - 24-то място. Второто и третото място заемат Русе и Сливен, последното място е за Кърджали. Големите градове са напо-задни места, въпреки че са първенци по икономическа активност. София например е на 14-о място вобщата класация. Основната причина са сравнително високите местни данъци и такси и трудностите при работата садминистрацията, включително възприятието за корупция. Градовете с най-голям ръст на чуждестраннитепреки инвестиции са в по-малките областни градове, които обаче са далеч от нивото инвестиции на глава вголемите градове.
  • 25. Разрешителни за строеж В 60% от случаите бизнесът среща сериозни трудности. Средната продължителност на процедурата е 51дни. На първо място е София област - само 12% от анкетираните срещат трудности, процедурата отнема 21дни, следват Габрово, Ямбол и Добрич. На последно място е Варна, където 80% от анкетираните са срещналитрудности, а изваждането на разрешително над 150 дни. На дъното на класацията са Русе и Пловдив. Работна заплата Първенец е София със средно годишно заплащане 9913 лв. На второ и трето място са Враца и СтараЗагора със 7696 лв. и 7602 лв. Работните заплати са над средните във Варна (7159 лв.), Бургас (6830 лв.),Русе (6112 лв.) и Габрово (6112 лв.). На дъното е Видин с 5251 лв., под 5500 лв. годишно получават изаетите в Търговище, Благоевград, Хасково, Кюстендил и Кърджали Общо класиране в индекса "Местни условия за правене на бизнес" 1. Габрово, Русе, Сливен 4. София област, Враца, Добрич 7. Бургас, Монтана, Стара Загора10. Варна, Пловдив, София град13. Търговище, Перник, Ловеч, Разград17. Плевен, Ямбол, Пазарджик20. Благоевград , Шумен, Велико Търново23. Смолян, Хасково25. Кюстендил26. Видин, Силистра,28. Кърджали
  • 26. Период Инфлация ОПП EuriborНоември 2011 0.3 % 2.64 % 2.04 %Октомври 2011 0.8 % 2.40 % 2.11 %Септември 0.0 % 2.16 % 2.07 %Август -0.3 % 2.16 % 2.10 %Юли 0.0 % 2.04 % 2.18 %Юни -0.9 % 2.64 % 2.14 %Май 0.0 % 2.52 % 2.15 %Април 0.2 % 2.28 % 2.09 %Март 0.6 % 2.16 % 1.92 %Февруари 1.2 % 2.28 % 1.71 %Януари 0.6 % 2.16 % 1.55 %Декември 2010 0.4 % 2.16 % 1.53 %
  • 27. Междуфирмената задлъжнялост носи много рискове за икономиката, за стабилността и за перспективитепред бизнеса, забавя в общ план възможностите на строителните фирми за излизане от кризата. Тя поставяпред сериозен риск оставането им на пазара. Това е сериозен бич, особено за малките фирми, които разчитатна оборотни средства за своя бизнес. Несигурната икономическа среда и високата междуфирменазадлъжнялост обезкуражават по-голямата част от идеите за инвестиции в страната. В редица страни в светавече има признаци на съживяване на икономиките им, докато прогнозите за нашата страна остават неособено позитивни, въпреки мерките на правителството. Верижната междуфирмена задлъжнялост крие най-много рискове за оцеляването и перспективите нафирмите. За много фирми забавеното изплащане на задълженията на държавата към тях е въпрос наоцеляване. В същото време излиза на преден план изводът, че когато държавата забавя плащания, става яснокои от изпълнителите са били сериозни фирми, кои имат стабилен капитал, собствени активи и наличности имогат да изчакат съответното плащане от страна на държавата. По този начин се разбира и кои фирми сасъздадени ад хок, т.е. за да спечелят самата поръчка, и кои развиват стабилен и прогностичен бизнес. Ситуацията е такава, че дори и кризата да отмине в скоро време, няма да има такъв бум на изграждането нанови сгради у нас, какъвто имаше преди нея, и последствията ще бъдат много по-големи. Наблюдава серазместване на приоритетите в строителството. Държавата се насити от строителството на жилища, хотели,търговски центрове и офис сгради, затова се очаква в близките години издигането на жилищни кооперации даспадне с до 40% от общия обем, а да се увеличи инженерната инфраструктура с 60%, която държавата щефинансира. .
  • 28. Област Кюстендил 2011 г. 2010 г. 2009г. 2008 г. Изплатени Общо 2012 г. 2008-2012г.Кюстендил 6 070 863.49 3 156 948.42 3 517 491.41 770 592.79 13 515 896.11Изплатени-общо 1 814 242.00 770 592.79 2 584 834.79Сапарева баня 3 755 929.00 3 067 099.11 14 397 506.68 21 220 534.79Изплатени-общо 2 542 243.11 250 000.00 2 792 243.11Бобов дол 149 642.71 546 799.55 774 966.61 750 383.00 2 221 791.87Изплатени-общо 162 935.56 162 935.20Невестино 2 861 199.97 2 861 199.97Рила 60 060.00 461 695.00 521 755.00Кочериново 5 066 790.16 5 066 790.16Бобошево 3 829 008.00 729 872.23 254 480.09 4 813 360.32Областна администрация 178 744.80 188 259.89 367 004.69Изплатени-общо 138 250.64 349 880.92 211 630.28Дупница 480 217.77 5 011 763.56 745 887.90 18 192 279.85 24 430 149.08Изплатени-общо 4 685 548.42 1 191 135.50 309 875.00 6 186 558.92Обществени поръчки/лв/ 10 768 536.77 12 471 440.53 8 835 317.26 42 943 187.43 75 018 481.99Изплатени-общо 6 874 356.26 3 733 378.61 698 125.64 770 592.79 12 076 453.30
  • 29. Министърът по управлението на еврофондовете Томислав Дончев коментира, че е дошъл краят нащедрото финансиране на проекти. Той обясни, че отпускането на финансова помощ от Европейския съюз(ЕС) ще бъде обвързано с конкретни „дисциплиниращи елементи”, като например спиране на финансиранетоза дадена страна-членка при над 3% бюджетен дефицит и отпускане на средства от 5-процентния резерв наЕС при доказано изпълнение на препоръчани от Брюксел реформи. ЕС ще постави акцент и върху т. нар. „зелена” инфраструктура през новия програмен период.„Нашата първа задача трябва да бъде да убедим Брюксел, че новите държави-членки и особено България,имат нужда от продължаващи инвестиции и в базисна, и в „зелена” инфраструктура”, коментира ТомиславДончев. И припомни, че не очаква намаляване на средствата за България през новия програмен период, нещоповече, според него има вероятност дори за увеличение от 15-20%. Според министъра по управлението на еврофондовете основен приоритет в строителния сектор след2012 г. ще бъде енергийната ефективност и инвестициите във водния сектор. Според Томислав Дончевнеобходимите средства, които трябва се насочат към този сектор, възлизат на 8 - 9 млрд. евро. Като трети приоритет Дончев определи транспортната инфраструктура, към която са жп и пътните проекти,финансирани по Оперативна програма „Транспорт”. През 2012 г. в изграждането на инфраструктура се очаква да бъдат вложени 2 – 2,5 млрд. лева отоперативната програма „Транспорт”, Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие.
  • 30. № Място на изпълнение Брой проекти Обща стойност БФП Изплатени -общо1 Kюстендил 38 12 258 641,15 9 762 661,58 3 093 644,332 Кочериново 2 1 626 660,00 1 592 160,00 518 811,843 Бобов дол 6 2 683 748,33 1 930 702,95 1 706 983,434 Бобошево 1 725 566,48 66 717,62 60 978,885 Сапарева баня 5 2 308 631,33 2 308 631,33 110 453,16 общо 52 19 603 247,29 15 660 873,48 5 490 871,64 В справката са включени данни и за прекратени проекти
  • 31. Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на Област Кюстендил към 31.01.2012г.- Графика
  • 32. Име на Брой Брой Стойност на Стойност на БФП Брой Стойност на Стойност на общината подадени отхвърлени подадените сключени сключените изплатените проектни проектни проектни договори договори суми по предложе предложе предложения договори ния нияКюстендил 29 6 34 131 009,04 29 145 236,18 13 4 466 293,99 486 976,94Кочериново 8 3 2 485 860,43 2 480 760,43 1 1 490 160,00 518 811,84Сапарева 7 2 2 086 526,92 2 057 818,83 3 1 114 618,83 81 533,81баняБобов дол 7 2 3 127 690,18 2 995 459,61 5 1 726 299,87 1 342 796,52Бобошево 3 2 89 425,00 80 098,80 1 72 566,48 60 978,88Дупница 36 15 22 889 642,90 19 963 354,48 11 18 009 463,23 6 972 866,77Невестино 4 4 0,00 0,00 0Рила 9 5 527 047,07 509 470,20 2 504 884,67 299 564,34общо 103 39 65 337 201,54 57 232 198,53 36 27 384 287,07 9 763 529,10
  • 33. Справка за проектите и договорите изпълнявани в общините на област Кюстендил към 05.12.2011г. Графика
  • 34. Община Брой Брой Стойност на Размер на Брой Стойност на % на Стойност на % от % подад отхвърл подадените БФП сключени сключени догово изплатените изплате усвоени ени ени ПП ПП договори договори рените* суми по ните** към ПП договори договор ениКюстендил 29 5 33 898 954 28 929 524 13 4 797 608 0,16% 275 304 0,04% 5 .74%Невестино 4 4 0 0 0 0,00% 0,00% 0,00%Кочериново 8 3 2 485 860 2 480 760 1 1 490 160 0.05% 518 812 0.07% 34.82%Бобов дол 7 2 3 127 690 2 995 460 5 1 726 300 0.06% 1 295 816 0.18% 75.06%Бобошево 3 2 89 425 80 099 1 72 566 0.00% 60 979 0.01% 84.03%Рила 9 3 527 047 509 470 2 509 470 0.02% 299 564 0.04% 58.80%Сапарева 7 2 2 088 527 2 057 819 3 1 114 619 0.04% 23 323 0.00% 2.09%баняобщо 67 21 42 217 503 37 053 132 25 9 710 723 0.33% 2 473 798 0.34% 260.54%* Показателят изразява съотношението на договорените от общината средства като % от общата стойност на договорените от всички общини средства** Показателят изразява съотношението на усвоените от общината средства като % от общата стойност на усвоените от всички общини средства
  • 35. Справка за проектите и договорите на общините на област Кюстендил Графика
  • 36. Транспортният министър Ивайло Московски от своя страна посочи, че България е единствената държава-членка на общността, през чиято територия минават пет транспортни коридора, което означава, че"сме поели огромен ангажимент за изграждането на адекватна инфраструктура по тях". Московски допълни, че основна цел в бъдещата работа ще бъде “ качеството на изпълнението напроектите, което ще се постигне чрез залагане на по-високи критерии за изпълнение в общественитепоръчки". Към 31 август т.г. по Оперативна програма „Транспорт” са договорирани около 70% от бюджета напрограмата, или приблизително 1,4 млрд. евро. От тях 30% са за жп проекти, а 60% - за проекти в пътнатаинфраструктура. На този етап обаче са разплатени само 14% от бюджета. Ивайло Московски посочи, че основен приоритетще бъде темпът на разплащане да се доближи до темпа на договориране на средствата.
  • 37. КСБ ОП-КЮСТЕНДИЛ Роза Никова Тел /факс 078/551778 GSM 0878 971 186E-mail:kustendil_office@ksb.bg www.kyustendil-ksb.org