1. р
о т л р и т е
Д Ъ Б О В С К И
О Д О £ ' 6
от преди 1900 годинл
«-■•Mxazrtï-v... Ulîjjn«lív'•де!«*»-??ц&гз&Я
3 л в б л б ж к д : 0 е л о Д ъ б о в о , К л з л и л ъ ш к о д о к р л я
н л 1 9 0 5 г о д и н л с е и м е н у в л л о с . Я й к л н л и й
И з с л е д в л : ,¿ f и н ж . й л с и л М а р к о в В л с и л е в
М Д Н Д Ж у P O ß о т с .Д ъ б о в о
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
2. Посвещавам тези родови
изследвания на всички бивши,
настоящи и бъдещи жители на
село Д ъбово II техните потомци.
Защото българският народ,
както всеки един народ но света,
са тези, които са живели нреди
нас, които живеят сега и тия които
ще дойдат нодир нас!
Васил Марков
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
3. Посвещава се на
учителя ТЕНЬО Д Е Р М Е Н Д Ж И Е В
(1899 - 1977)
основоположник на краезнанието
и първия родоизследовател на Дъбово
П Р Е Д Г О В О Р
Здравей, любезний читателю!
Ако решиш, без да те насилва някой, а по собствено желание и вътрешна
потребност на духа да разгърнеш и започнеш да прелистващ страниците на тези
родови изследвания, знай предварително, че ти трябва много, много време за то
ва. Ще кажеш на себе си: "А бе, аз едва откъснах малко от толкова ценното си
свободно време, за да прочета част от написаното, а колко ли време е загубил
самият родоизследовател по издирването, събирането, обработването, описва
нето без допускане на грешки по толкова много дати и години, и накрая - какви ли
средства е прахосал за отпечатването на толкова много родови схеми с безценна
информация за нашите деди. Ако не бе сторил това, какво щях да разказвам сега
на моето внуче, хванало ме за ръка, затрупвайки ме с толкова въпроси за мина
лото и откъде произхожда нашата фамилия?"
Родовите изследвания на старите дъбовски родове с двестагодишна история
(1800 - 2000) от генофонда на родното ни село, започнах в края на 1991 г., ведна
га след довършване на строящия се по моя инициатива гробищен параклис в Дъ
бово. Ползвах общинските регистри на селото, както и регистрите за гражданско
то състояние в градовете Казанлък, Стара Загора, Сливен, Мъглиж, Николаево,
Бургас, Поморие, Каблешково, Българово, Камено, съседните казанлъшки села
Ветрен, Зимница, Шаново, Юлиево, Тулово и бургаските села Рудник, Каменар,
Гълъбец и Порой, където се преселили много дъбовци през 1908 - 1911 година.
Всички точни сведения за имена, дати и години са преписвани на ръка, нанасяни
и подреждани в съставените по мой собствен образец и вкус най-различни по вид
родови схеми, както според вижданията ми е било най-целесъобразно и прег
ледно да сторя това! Тази огромна къртовска работа може да се сравни, както
казват старите хора: "С игла бунар (кладенец) да копае". За оформлението на ро
довите схеми помогна в известен смисъл инженерното ми образование, което по
лучих благодарение на моя баща, пенсионирания по болест учител Марко Васи
лев. Поради ранната смърт на милата ми майка Делка, той успя с оскъдната за
времето си пенсия от 55 лева да ми даде гимназиално и висше образование, за
което го боготворя. Помогнаха ми така също уменията, търпението, похватите и
психическата настройка, придобити в леководолазния курс, който изкарах като
студент в София и Мичурин (1972 г.), както и алпинисткия курс на ЦПШ "Мальови
ца" за алпинист НРБ (1974 г.). Помогна ми и закалката при участието в строежа на
връх Бузлуджа, като технически ръководител на сложните стоманобетонни конст
рукции на залата и пилона, в суровите климатични планински условия (1975 -
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
4. 1977), работейки като офицер в Старозагорската дивизия на Строителни войски
под командването на нейния легендарен командир генерал Делчев - една обая
телна личност с голямо човешко сърце и роден водач, с личния си пример в най-
големите трудности. За моите изследвания по старите дъбовски родове ми по
могна и натрупания опит в дългогодишната работа като ръководител на изпитва
телна лаборатория в строителното поделение, свързана с много прецизност,
обективност, безпристрастност и коректност при изследванията, носене на отго
ворност, както и придобитите умения при поддържане на архивната документа
ция.
В много от случаите при изследователската ми дейност, признавам си чисто
сърдечно, съм се огъвал, както полягва доземи тревата от силния вятър и отново
съм се изправял, отстъпвал съм няколко крачки назад и отново съм продължавал
напред, спирал съм капнал от умствена умора и отново съм тръгвал... Изплуват
спомените от ученическите години как носехме на ръце пълните кошници към га
рата, преодолявайки с упорство ураганния дъбовски вятър от Боаза - до следва
щата събота и неделя... През цялото това време интуитивно съм чувствал, как
една невидима божествена сила ме е водила, уверено окриляла и напътствала,
за да доведа избраното от мен родолюбиво начинание до успешен край! Може да
е внушение, но аз чувствам и сега постоянно тази подкрепа и "Дай, Боже!" силите
да не ме напуснат на средата на поетия от мен благословен път. Аз съм дал обет
да сторя всичко възможно от себе си за това богоугодно дело и както казват хора
та, всяка започната работа се довежда до успешен край "с божия воля и наша
намеса". Много неща научих през тия години, но трябва да ги запиша в прегледен
вид за идващите след нас, защото "думите отлитат, а написаното остава", за да
увековечи човешките дела!
При започването на родоизследователската ми дейност аз бях 42 годишен, а
на тази възраст човек толкова други увлекателни неща би могъл да прави в своя
живот. Стараех се в продължение на тези1 2 - 1 3 години (1991 - 2004) да върша
стриктно и пряката си работа като съпруг и родител, както и съботната и неделна
физическа работа на село, по поддържането на бащиния дом. Това сравнително
по-ранно започване на тези родови проучвания, а не в зряла пенсионна възраст
над 70 години, на каквато едва тогава човек се досеща за тези толкова важни не
ща, но не му достигат физическите сили да ги доведе докрай в завършен вид, ми
даде възможност да постигна някакъв приличен успех с моите скромни усилия.
Усилия, с които исках да докажа и на себе си като дългогодишен диабетик на ин-
сулинолечение, че и аз мога да бъда полезен на хората и обществото! Още нещо
искам да спомена, че не съм подбирал само знатни родове за изследване от
родното ни село Дъбово, а се стараех да дам една пълна картина за генофонда
на цялото му българско население, считайки, че всеки един човек - знатен или не,
е допринесъл със своето присъствие на земята, малко или много, за добруването
на човешкия род. Ако, както всеки човек, и аз съм чувствал неприязън към някои
хора от селото, то това не е давало никакъв повод да променя моето безприст
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
5. растно отношение при изследване на техните родови корени, защото тях ги е
имало, те съществуват и аз не бих могъл да си позволя да ги пресека, или отрежа
въобще... Както в една голяма дъбова гора огромните дървета съжителствуват
през вековете, така и отделните дъбовски родове са оцелели, опирайки се един в
друг, в добро и зло, през житейските бури.
Пътеводител в сложния лабиринт от родословни връзки в нашето село Дъ
бово, ми бяха започнатите по-ранни проучвания от основоположника на краезна
нието и първия родоизследовател, уважаваният от всички дългогодишен учили
щен директор Теньо Христов Дерменджиев (1899 - 1977). Сторвам дълбок поклон
пред неговото всеобхватно родолюбиво дело!!! В най-заплетените случаи от не
известност, при установяване взаимните връзки на отделните фамилии в родове
те, старият учител хвърляше ясна светлина със неговите изследвания от разго
ворите с още по-стари хора от него, запазили родовата памет в устни спомени и
предания. Пълните родови проучвания на учителя Теньо Дерменджиев се нами
рат в Териториалната дирекция на Държавния архив - Стара Загора, като частен
фонд № 527/17.06.1991 г. и са достъпни за всеки, който проявява интерес. В
сборника са показани само част от тях, по желание на неговите наследници, които
искат да ги представят в отделно самостоятелно издание. Той създаде скелета,
проправи пъртината, трасира правилната посока за най-подробните и доколкото е
възможно от далечината на времето, най-автентични сведения за старите 96 дъ
бовски родословия и принадлежащите им други фамилии.
Моите подробни родови изследвания са изпълнени с много дати и години, ка
то всеки един човек е разположен във времето със своите координати: година
(дата и месец, ако има такава) на раждане и на края на земния му път, за да се
види кога е живял в отдалеченото от нас минало. Срещнах неимоверни трудности
от липсата на точна информация за периода 1800 - 1892 години, тъй като със за
кон след Освобождението едва на 15.12.1892 година Народното събрание в Кня
жество България въвежда общински регистри за гражданското състояние на на
селението (за раждания, умирания и венчавки - бракосъчетания). През изминало
то петвековно турско робство, за българската "рая" не са били водени в Османс
ката империя други регистри, освен данъчните такива за десятъка (наречен данък
"джизие"), където са споменавали само имената на мъжете, оглавяващи българс
ките фамилии. Броят и имената на останалите членове на семействата (жени и
деца) не фигурирали в списъците. Такъв документ от старите османски регистри
(от 1680 година) открих при посещението си в Народната библиотека "Св. Св. Ки
рил и Методий" и получих срещу заплащане превод на документа от преводача
към библиотеката Румен Пенев Ковачев на 26.11.1993 год. По-късно разбрах, че
същият документ със (сигнатура ОАК - 129 / 3) от 1677 година, съхраняван към
Ориенталският отдел на Народната библиотека, е бил преведен 18 години преди
това , още на 18.11.1975 г. от архивиста Петко Груевски, по молба на Дъбовската
историчка Гинка Тодорова Стаменова, живуща в гр. София. Затова публикувах в
издадената от мен книга "150 години Дъбовско училище" - част I, (изд. 2000 г. на
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
6. стр. 34 - 36) предоставеният ми от нея документ, от уважение към нейните родо
любиви усилия за издирване историята на Дъбово, а тук в сборника показвам
втория вариант на превода, направен от Румен Ковачев. На 5 /1 8 август 1877 го
дина озверелите пълчища на Сюлейман паша след опожаряването на Стара За
гора, отправили се през Нова Загора от Твърдишкия към Шипченския проход, под
лагат на безмилостна сеч мирното българско население в Казанлъшката долина.
По този варварски начин те наказали българите, заради гостоприемното посре
щане преди 1 месец на освободителните руски войски от Предния отряд на гене
рал Гурко, преминал Хаинбоазкия проход на 3 юли 1877 г. и превзел Казанлък на
5 юли. Три дена преди да започнат историческите боеве на връх Шипка, при па
лежа на българската махала в село Яйканлий (Дъбово), изгорели всички църковни
регистри (кондики) и училищни архиви (главни класни книги). Така че няма и по
мен за останали български документи с имена на тогавашното население преди
Освобождението. Моите по-точни изследвания се базират на най-вече на съхра
няваните понастоящем църковни регистри в храма "Св. В. М. Георгий" (1878 -
1942) и общинските регистри в Дъбово (1893 - 2000). Там се откриват най-старите
имена на наши прадядовци и баби, живели още през турско.
В публикуваните от мен в юбилейния сборник първоначални, основополага
щи (базови) родови схеми са посочени с известна непълнота (по стари спомени и
предания) имената на загиналите от турския ятаган над 240 жители (над 73 се
мейства) с българска кръв през трагичните августовски дни на 1877 година - от
тях над 105 мъже, над 80 жени и останалите - деца с неизвестни имена. "Не е
вярно!" - ще кажат скептиците. На тях ще препоръчам да погледнат приложената
към родовите схеми автентична таблица, която открих на стр. 66 в съхранявания
в най-старата старозагорска библиотека "Родина" - "Статистически календар (ал
манах) от 1881 година, на Старозагорския департамент". В нея е посочено, че от
извършеното преброяване след войната, за Старозагорския департамент общия
брой 16 447 души (мъже, жени и деца) е 54% от общо избитите 30 000 българи от
турците през Освободителната руско - турска война (1877 - 1878). От тези 16 447
българи (9 379 мъже, 4 349 жени и 2 719 деца), които не са измислени, а са запи
сани след преброяването, най-много жертви е дала Казанлъшката долина, пото
пена в кърви (6 162 българи - 3 565 мъже, 1 760 жени, 837 деца), след нея опожа
рената Стара Загора и околността (4 640 жители), Симеоновградско (2 208 жите
ли), Новозагорско (2 156 жители) и Чирпанско (1 281 жители). В Казанлъшката ка
аза (околия), която наброявала към 50 села (20 чисто турски, 7 чисто български и
останалите - смесени), тогава едно от най-големите смесени българо-турски села
е било Яйканлий (Дъбово), което имало около 1200 - 1300 души българи. Над
една пета (20 %) от това българско население е платило кръвен данък на пороби
телите, и когато в настоящия момент ни пробват (тестват) с медийни публикации
за издигане паметник на кръволока Сюлейман паша и неговата армия от мароде-
ри, за да видят нашата българска реакция, то ние трябва да минем през светите
кости и светлата памет на нашите загинали деди от Дъбово, съгласявайки се на
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
7. това!!! Докато има памет, която да се предава от поколение на поколение, докато
гледат очите ни - това никога няма да стане!!! И естествена и вярна бе реакцията
на българския народ от всички краища на Родината, неподвластна на политичес
ките сметки на една част от своите отродени управници (дюнмета), стоящи по
върховете на различните държавни институции. Защо държавната власт мълчи за
Шипка? Или нейните представители са съучастници в тази гигантска провокация?
Още една трагична страница от историята на Дъбово е отразена в моите ма
териали на Юбилейния сборник - участието на неговите храбри синове във войни
те за освобождение и национално обединение на българските земи. В огнения
вихър по бойните полета са оставили своите кости на стотици километри от
родното си място 82 свидни чеда на нашето село. Техните имена са изписани на
величествения паметник на загиналите, построен през 1930 г., в центъра на Дъ
бово. Но изминалите десетки години са заличили спомена за тях в по-младите по
коления. Затуй съм изготвил родови схеми за всеки един от загиналите герои-
светци, за да се гордее потомството (внуци и правнуци) със своите деди. Някои от
сегашните жители минават край паметника с безразличие, тъй като нямат там
близки. Но дали някога са си задавали въпроса, така безоблачно ли би протекъл
живота на техните фамилии, ако дядовците им не се бяха върнали живи от фрон
та, а ги бе сполетяла участта на загиналите. Съдба! Така че почит към светите
кости на падналите герои трябва да има от жителите на цялото село, за да я има
признателна България!
Продължението на показаните от мен в юбилейния сборник основополагащи
(базови) родови схеми, зависи от желанието и финансовата помощ на потомците
на тези 96 стари дъбовски рода. Загубеното си лично време и хвърления труд не
желая да ми се заплаща - дарявам го на селото, в памет на починалите му жите
ли. Но е илюзия да се мисли, че е по силите и възможностите само на един човек
да посрещне паричните разходи по изготвянето в писмен вид, било като родови
схеми, било като текст с приложени архивни снимки на стотици, хиляди страници,
а всеки да гледа отстрани и чака да получи наготово тази толкова важна за собст
вените си деца и внуци информация, поддържаща националното им самосъзна
ние и самочувствие като българи, гордеещи се със своя произход. В завършен
вид, родовите изследвания за цялото село, каквито аз поне не съм чувал и виж
дал толкова подробно да се правят в нито едно село на България, се надявам за
в бъдеще да станат един ценен енциклопедичен справочник за предстоящи родо
ви срещи и завръщане при родовия корен...
Аз направих каквото можах. Кръвта на предците ни зове, всеки от нас за
своя род, да даде своята лепта (помощ), за довършване на започнатото.За да го
има българския род. На добър час, следовници!!!
24.05.2004 г. Родоизследовател
Ден на българската наД ъ б о в о :......
просвета (инж. Васил Марков Василев)
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
8. поемата „ Р О Д О С Л О В И Е ”
Хвала ти , синко, да питаш
моята памет лъжовиа...
Питаш ме нещо да помня,
чий сме ний корен издънка?
Кой да издири изтънко
своята жилка потомна ?
Колкото с приказ се стига,
зная и много, и малко...
Вярно е туй, що с писалка
се запечатва на книга!
Харно че с теб, списовачът
дълга припявка поведе-
внуците наши напреде,
свой род да знаят и тачат..,
НИКОЛАЙ М А Р А Н Г О З О В
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
9. Родоизследователят инж. Васил Марков Василев - Манджуров по стъпките на
дедите - старите балкански махали Ж ерговец и Червените попове (27.10.2002 г.)
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
10. По стъпките на дедите, основали старите родове
Писанкъневия, Богдановия и Манджуровия в с. Дъбово, Казанлъшко
(27.10.2002 г., Жерговец).
Техните потомци (отляво надясно):
Васил Марков Василев - Манджуров (р. 1949 г.)
Кънчо Тенев Кънев - Писанкънев (р. 1923 г.)
Иван Кънев Иванов - Писанкънев (р. 1930 г.)
Богдан Неделчев Райчев (р. 1929 г.)
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
11. По следите на дедите, основали старите родове Манджуровия, Писанкъневия,
Богдановия и Караивановия в с. Дъбово, Казанлъшко (27.10.2002 г., Жерговец).
Техните потомци: Кънчо Тенев Писанкънев, Христо Стефанов Караиванов, Богдан
Неделчев Райчев, Иван Кънев Иванов и Васил Марков Василев - Манджуров
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
12. И от една шепа родна пръст,
която преди да н хвърлят отгоре ни,
ще целунем с горещи устни, ще
вярваме, че ще се роди трева.
Защото и ние сме безименна
трева в скугите на любезното ни
ОТЕЧЕСТВО!
м
Йордан Яне»
Вестник “ Учителско дело”
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
13. Старите Дъбовски родове
от преди 1900 година
Забележ к а: Село Дъбово, Казанлъшко до края на 1905 година се
именувало с. Яйканлий.
Изследва: ......................................../ инж. Васил Марков Василев -
МАНДЖУРОВ от с. Дъбово /
^.еатаяпт»^ .ш(тш
Лист №1 ■•
№
по
ред
Име
на
рода
Фамилии
произлезли
от рода
Основоположник
на рода
(година на
раждане )
1. АВРАМОВИЯ РОД СТОИКОВИТЕ
ТРУГЕНИТЕ
Аврам
род. около 1795 г.
2. АРАБАДЖИЕВИЯ РОД - I ИРАЛЕВИТЕ
РАДЕВИТЕ
арабадж и Д им итър
род. около 1810 г.
..з.... АРАБАДЖИЕВИЯ РОД - II ДЕНЕЛОВИТЕ
................. ,
арабадж и Недялко
род. около 1825 г.
4.... БАРАКОВИЯ РОД КОЗАРИТЕ
ЗАГАРИТЕ
ЧИЛИНГИРИТЕ
Д обри Барака
род» около 1785 г.
й1............ ......................... |
5. БЕЙГЕРДЖИЕВИЯ РОД КЕХАИОВИ-
"Кьовкените"
Георги .
Бейгердж ията
род. около 1800 г.
б. БЕКЛЕМЕДЖИЕВИЯ РОД РОИКЕНИТЕ Койчо
род. около 1790 г.
7. БЕЛЧЕВИЯ РОД - I ДАНАИЛОВИТЕ
ПАВЛЕВИТЕ
Белчо Стоянов
род. около 1815 г.
8. БЕНЕВИЯ РОД Беню Петров
род. около 1844 г.
9. БЕЧЕВИЯ РОД ДАИАИЕВИТЕ
РАСТЕВИТЕ
ТАРКАЛОЗОВИТЕ
КИТЮВИТЕ
Бечо Тодоров
род. около 1815 г.
10. БОГДАНОВИЯ РОД - I ВАРИМЕЗОВИТЕ
КАТИРЕВИТЕ
даскал
НЕДЕЛЧЕВИТЕ
Богдан Добрев
Татразеков
род. около 1795 г,
?
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
14. ' ■■ _ .; " Лист № 2
№
по
ред
Име
на
рода
Фамилии
произлезли
от рода
Основоположник
на рода
(година на
раждане )
11. БОГДАНИВИЯ РОД - II
/ К ою мджиевия род /
Петър Колев
Богданов
/К ою м дж н я та/
род. 16.08. 1867 г.
12. БОЗАКОВИЯ РОД Иван Бозака
род. около 1765 г.
13. БОЗУКОВИЯ РОД Тодор Бозука
род. около 1815 г.
14. БОРИМЕЧЕВИЯ РОД Д им итър Иванов
Боримечев
род. 0 3 .1 8 6 9 г.
15. БАНКОВИЯ РОД КОМИТОВИТЕ Ванко /И в ан /
род. около 1800 г.
16. ВАЧЕВИЯ РОД ПИШКОВИТЕ
ЧОБАНКЕНИТЕ
Вачо
род. около 1785 г.
17. ГАРЕВИЯ РОД МАЛЕШКОВИТЕ Грозю Гарев
род. около 1795 г.
18. ГОРОЛОМОВИЯ РОД Никола /К ол ю /
Горолома
род. около 1818 г.
19. ГУНЕВИЯ РОД Степан Гунев
род. около 1795 г.
20. ДЕЛИИВАНОВИЯ РОД ЧАЛЪМОВИТЕ Дели Иван
ЧОЛАКОВИТЕ род. около 1765 г.
БАКОЕВИТЕ
ДАНЕНИТЕ
ХИТЪР ДИМОВИТЕ
ПРАМАТАРИТЕ
21. ДЕРМЕНДЖИЕВИЯ РОД ГАРГОВИТЕ Д обри
КОСТАДИНОВИТЕ род. около 1785 г.
22. ДРАГАНОВИЯ -
ВОЙНИКОВИЯ РОД
Никола /К ол ю /
род. около 1875 г.
23. ДОЧЕВИЯ РОД Дочо
род. около 1805 г.
24. ЕДРЕВИЯ РОД - I КОТАРКЕНИТЕ Едрю
род. около 1795 г.
25. ЕДРЕВИЯ РОД - II Едрю Марков
Недялков
род. около 1836 г.
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
15. ; ' Tv л
ï’Z'-^SaLSs&Æ!^Ses,. а&o
-- ~ ». 1"•* «»♦ -»»egmrw*. 'и*«*"
Л и с т № 3s -- ^ „ -
№
n o
р е д
И м е
н а
р о д а
1
Ф а м и л и и
п р о и з л е з л и
о т р о д а
О с н о в о п о л о ж н и к
н а р о д а
(г о д и н а н а
р а ж д а н е )
26. ЕНЕВИЯ РОД Еню
род. около 1800 г.
27. ЗАЯКОВИЯ РОД БЕЛИЯ ЗАЯК
ЧЕРНИЯ ЗАЯК
Д и м и тъ р Заяка
род. около 1790 г.
28. ИВАН - ГЕНИНИЯ РОД Иван
род. около 1815 г.
29. ИГНАТОВИЯ РОД КОЖЕМАНИТЕ
КОЖУХАРКЕНИТЕ
И гнат Колев
род. около 1820 г.
30. ИЛИЕВИЯ РОД Илия
род. около 1815 г.
31.
I! [
ЙОРДАНОВИЯ РОД
/Ердановия р од/
КОХЧИЕВИТЕ
КУЦАРОВИТЕ
ЕРДАНОВ-
ВАЧЕВИТЕ
—^------------ --------------------
Й ордан
род. около 1780 г.
32. КАКАРАШЕВИЯ РОД
.._..;...__......... __Д........................... 1
ТАНЮ - МИЛЕВИТЕ
КАРАДАИТЕ
Слави Какараша
род. около 1795 г.
33. КАЛАИДЖИЕВИЯ РОД
!
.....;..... _ ..........................................
Колю Недялков
К аланджне в
род. през 1858 г.
34. КАНЪКОВИЯ РОД Н едко Канъка
род. през 1780 г.
35. КАРАБАКАЛОВИЯ РОД Ц оню Карабакала
род. около 1800 г.
36. КАРАГЬОЗОВИЯ РОД Иван Карагьоза
род. около 1810 г.
37. КАРАИВАНОВИЯ РОД Кара Иван
род. около 1790 г.
38. КАРАКОЛЕВИЯ РОД НАНЧЕВИТЕ Кара Колю
ФИТКОВИТЕ род. около 1790 г.
АРМЕЗАНИТЕ
МОЧЕВИТЕ 1
39. КАРАСТОЯНОВИЯ РОД Кара Стоян
род. около 1820 г.
40. КАРАЧОБАНОВИЯ РОД Н едко Карачобана
род. около 1815 г.
41. КАРДАШЛИЕВИЯ РОД КАРТЪЦИТЕ
ПИРОНКОВИТЕ
/ГВОЗДЕЙКОВИТЕ/
ШИРБАКОЕВИТЕ
Никола /К ол ю /
Кардаш а
род. около 1815 г.
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
16. . .. .......- .......... ......... ............... .. ..... — --- - —— - - - —
Лист N«4
№
по
ред
Име
иа
рода
Фамилии
произлезли
от рода
.
Основоположник
на рода
(година на
раждане )
42. КАЦАРОВИЯ РОД
__■ ........................ -_.................;...
ИЧЕТАТА Станю Кацара
род. около 1810 г.
43. КЕМАЛОВИЯ РОД
.. - .....
Руси Кемала
род. около 1795 г.
44. КИСЬОВИЯ РОД КИРЕВИТЕ Никола /К ол ю /
К ьосето
род. около 1785 г.
45. КОВАЧЕВИЯ РОД
.......................
ДОРАНИТЕ
КЕСТЕЛЕВИТЕ
МУНДЕВИТЕ
ЧАЛИТАТА
Д им и тър Колев
Ковачев
род. около 1830 г.
46. КОЕВИЯ РОД БЕЛБЕРИТЕ К о ю
род. около 1795 г.
47. КОЗЕЛОВИЯ РОД ДРАГНЕВИТЕ
ФИЛИПОВИТЕ
Станю Козела
род. около 1785 г.
48. КОЛАИВАНОВИЯ РОД Койчо Колайванов
род. около 1820 г.
49.
1 _
КОЛАКЛИЕВИЯ РОД
---- V ■................
Слави
род. около 1795 г.
50.
1 ■- ^;[
КОЛАЧЕВИЯ РОД Стойко Колача
род. около 1790 г.
51. КОСТОВИЯ РОД БЕЛОГАШЕВИТЕ
РОМЕЛИТЕ
ЛИСИЦИТЕ
К оста /К о ст а д и н /
род. около 1790 г.
52. КОСТОВИЯ-КУЦКОЛЕВИЯ
РОД
КУДКОЛЕВИТЕ К оста /К о ста д и н /
род. около 1795 г.
53. КОТАРОВИЯ РОД Петко Котарата
роден през 1790 г.
54. КЮЧУКОВИЯ РОД Кю чук Слави
род. около 1815 г.
55. ЛАЗАРОВИЯ РОД ГОЛИШИТЕ
ДЕСКОВИТЕ
Лазар
род. около 1795 г.
56. ЛОШЕВИЯ РОД КАЛИНКЕНИТЕ Д им и тър Лошия
род. около 1800 г.
57. ЛУДТЕНЕВИЯ РОД Стоян /Т ен ю / -
Л уд Теню
род. около 1820 г.
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
17. «*У*,•%•**> м-ънтих « а а . " * » ' ; ~ -- --' ••••--••<. •*• .-- *.«*■> »?«<»>■«?<.'---»;а -• , -:•>• ,. . « , . ■южзшшшмятш#« <
Лист №5
N2
по
ред
Име
на
рода
Фамилии
произлезли
от рода
Основоположник
на рода
(година на
раждане )
1 ^
МАНДЖУРОВИЯ РОД КАНИНИТЕ
ХАДЖИ ТИНЮВИТЕ
ЧЕРНАЕВИТЕ
Мирчо
род. около 1765 г. :|
59. МАНЕВИЯ РОД ГЕНИНИТЕ
КОРУСТАЦИТЕ
Маню
род. около 1790 г.
60. МАРКОВИЯ РОД
/Марколовия р од/
КАЛАИДЖИЕВИТЕ
ПЕЕВИТЕ
Марко - Маркоолу
род. около 1785 г.
61. МЕРАЗЧНЕВИЯ РОД Руси М еразчията
род. около 1810 г.
62. МИЙКОВИЯ РОД ВОБЕВИТЕ
НИСТОРОВИТЕ
Мийко •
роден около 1800 г.
63. МИТОВИЯ РОД
/М итоловия р од/
............................................ :
Д им итър /М итата/
М итоолу
род. около 1765 г.
64. МОМКОВИЯ РОД Момко ;1!
род. около 1770 г.
65. МУТОВИЯ РОД Иван Мутов
род. около 1800 г.
66. НАМЕРЕНОВИЯ РОД
/Н айденовия р од/
Никола - Н айден
Колю
род. около 1840 г.
67. ПАИВАНОВИЯ РОД ДАЧОЛОВИТЕ Руси Пайвана
род. около 1810 г.
68. ПАРИЧКОВИЯ РОД
/Парицовия р од/
ДЖУДРОВИТЕ
КУЦОВКЕНИТЕ
Игнат Парицата
/П аричката/
род. около 1785 г.
69. ПАШОВИЯ РОД ВИНЕНИТЕ
ЙОСЕВИТЕ
Тодор Пашов
род. около 1840 г.
70. ПЕИОВИЯ РОД КАЛИНКЕНИТЕ
/Пейоловия р од/
Стоян Пейоолу
род. 1815 г.
1
71. ПЕАТЕКОВИЯ РОД ГОСПОДИНОВИТЕ
ВОДЕНИЧЕРКЕНИТЕ
МИШОНОВИТЕ
Трифон Пелтека
род. около 1780 г.
72. ПЕНОВИЯ РОД
/Пеноловия р од/
П енов /П ен и н /
Колю
род. около 1835 г.
73. ПЕНЧЕВИЯ РОД ДИНЕНИТЕ Пенчо
род. около 1800 г.
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
18. Лист №6
-
№ Име Фамилии Основоположник
по на произлезли на рода
ред рода от рода....■. ' ' ... -.;" :•• '
(година на
раждане )
74. ПЕТЪРЧОВИЯ РОД БОСЕВИТЕ П етър /П етъ р ч о/
ГАДЖОВИТЕ род. около 1775 г.
75. ПИСАНКЪНЕВИЯ РОД П исан Къню
род. около 1810 г.
76. ПОДСТРИГАЧЕВИЯ РОД Х ристо П одстригача
род. около 1800 г.
77. ПОПОВИЯ РОД - I даскал ЕНЕВИТЕ
ПАПАЗОВИТЕ
/ ПАПАЗКЕНИТЕ/
поп Никола
род. около 1800 г.
78. ПОПОВИЯ РОД - и поп Мина Георгиев
Ямалиев
род. около 1843 г.
79. ПОПОВИЯ РОД - III поп Кирил /Калчо
П етров/
род. около 1861 г.
80. ПОПЧЕВИЯ РОД Тодор /Т о т ю /
П опчето
род. около 1785 г.
81. ПУСТСТАНЕВИЯ РОД
/П уш ековия род/
Станю
/П у ст С таню /
Пуш ека
род. около 1815 г.
82. РАДЕВИЯ РОД РАШЕВИТЕ
ФИЛИПОВИТЕ
Ради
род. около 1805 г.
83. РУНЧЕВИЯ РОД АЛТЪНКЕНИТЕ
даскал ДОБРЕВИТЕ
/ВИНЕНИТЕ/
КАЛИНКЕНИТЕ
Руси /Р унчо -
Р унката/
род. около 1765 г.
84. СИМЕОНОВИЯ РОД
/Ж андаркения р од/
С имеон Илиев
С емов /Ж андарина/
род. 10.09. 1860 г.
85. СИРОМАХ ДОБРЕВИЯ
РОД
БУМБАЛОВИТЕ Сиромах Добри
род. около 1810 г.
86. СМИЛОВИЯ РОД КРАТУНКОВИТЕ
МИНЧЕВИТЕ
Х ристо
род. около 1805 г.
87. СТАНКОВИЯ РОД
/Станкодовия род/
С тан к о/С тан к оол у/
род. около 1835 г.
88. СТОИНОВИЯ РОД Стойно
род. около 1815 г.
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
19. Ж.»ШЖЖФтШ!КХв1аЖЯЖЖШ!тЯ*•*■- • ; .5V A:--.*«*
Лист №7
ЖтЖЗЗСU S '-'■ Ч i,<<с I-:??>&« -- 4ШАШ
1
№
ПО
ред
Име
на
рода
Фамилии
произлезли
от рода
Основоположник
на рода
(година на
раждане )
89. СТОЙЧЕВИЯ РОД И РИ Н КЕН И ТЕ С то й ч о
р о д . окол о 1 8 0 5 г.
90. ТАШАКМАНОВИЯ РОД ЯКОВИТЕ И в ан Т а ш а к м а н а
р о д . окол о 1 7 7 5 г.
91. ГИААЛОВИЯ РОД Т е н ю /С т о я н /
Т и лала
р о д . окол о 1 8 1 0 г.
92. ТОПАЛОВИЯ РОД Т о п ал Г ео р ги
р о д . окол о 1 8 1 5 г.
93 ТОТОШ КОВИЯ РОД
................... L................ .1...............1:.......:
АНАСТЕНОВИТЕ
КОКОШ АРОВИТЕ
П е т ъ р Т о т о ш к о в
р о д . окол о 1795 г.
94. ТРЕНДЕВИЯ РОД НИЩ ЕЛКОВИТЕ Т р е н д ю
р о д . око л о 1765 г.
95. ЧУДЕВИЯ РОД И в ан Ч у д о то
р о д . око л о 1 7 8 0 г.
| 96. ШИКОВИЯ РОД
.................... .............................................. *
Н ед ел ч о В аси л ев
Ш и к о в
р о д . 0 8 .0 8 . 1 8 6 0 г.
/ инж. Васил Марков Василев -
МАНДЖУРОВ от с. Д ъбово /
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
20. I
Р О Д О С Л О В И Е
на
АВРАМОВИЯ РОД
От с. Дъбово /Яйканлий/, Казанлъшко
Към този род спадат още: СТОИКОВИТЕ и
ТРУГЕНИТЕ
Основоположник на рода е: А в р а м
роден около 1795 г.
(1992 - 1999)година
гр. Стара Загора
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
22. Р О Д О С Л О В И Е
на
АРАБАДЖИЕВИЯ РОД - 1
От с. Дъбово /Яйканлий/, Казанлъшко
Към този род спадат още: КРАЛЕВИТЕи
РАДЕВИТЕ
Основоположник на рода е: Я р я б й Д Ж И
Д и м и т ъ р
/ майстор - колар,
роден около 1810 г./
Преселил се от: балканската махала Върбанца
-/!<( с(кI сс(,■(1992 - 1999)година Изследвал:. (¿г
гр. Стара Загора (инж. Васил Марков Василев -
Манджуров от село Дъбово) ?
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
24. Р О Д О С Л О В И Е
на
АРАБАДЖИЕВИЯ РОД - II
От с. Дъбово /Яйканлий/, Казанлъшко
Към този род спадат още: ДЕНЕЛОВИТЕ
Основоположник на рода е: арабаджи
Н е д я л к о
/ майстор - колар,
роден около 1825 г./
Преселил се от: балканското село П оповци
/сега село Яворовец/
(1992 - 1999)година
гр. Стара Загора
Изследвал:.................. Т. .чг >
(инж. Васил Марков Василев -
Манджуров от село Дъбово)
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
26. Р О Д О С Л О В И Е
на
БАРАКОВИЯ РОД
От с. Дъбово /Яйканлий/, Казанлъшко
Към този род спадат още: КОЗАРИТЕ,
ЗАГАРИТЕ и
ЧИЛИНГИРИТЕ
Основоположник на рода е: Добри Барака
роден около 1785 г.
(1992 - 1999)година
гр. Стара Загора
£СИзследвал:.'........................... ^
(инж. Васил Марков Василев
Манджуров от село Дъбово)
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово
30. Р О Д О С Л О В И Е
на
От с. Дъбово /Яйканлий/, Казанлъшко
Към този род спадат още:
Основоположник на рода е:
КЕХАЙОВИТЕ
/ КЬОВКЕНИТЕ /
Г е о р г и
Бейгерджията
роден около 1800 г.
( {
(1992 - 1999)година
гр. Стара Загора
( {
Изследвал:
'инж. Васил Марков Василев - ^
Манджуров от село Дъбово)
НЧ"Развитие - 1921г." с. Дъбово