Gifted 2-part

Мерилин Кей ДАРБА По-добре късно, отколкото никога © Издателство ИБИС

Мерилин Кей ДАРБА по-добре късно отколкото никога (книга втора) Превод София Русенова Издателство ИБИС София © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

1 Д жена Кели стоеше пред прозореца в спалня- та си и се взираше навън, без всъщност да вижда нещо. Не че имаше много за гледа- не – само поредния мрачен тухлен блок, същия като този, в който живееше. Понякога зърваше хора да се движат из апартаментите, ала те не вършеха нищо, което да си заслужава гледането. Без да може да го види от мястото, където стое- ше, Джена знаеше, че зад отсрещния блок има още един, идентичен на останалите два. Трите сгради съставяха Бруксайд Тауърс – жилищен комплекс за хора с ниски доходи, в който преди две години, когато тя бе на единайсет, се бяха преместили за- едно с майка ѝ. Беше доста потискащо място, ала това бе домът ѝ и тя не бе радостна от перспек- тивата да го напусне. Сивото небе и неспирният дъжд навън не помагаха особено за разведряване на настроението ѝ. Джена се извърна от прозореца и отиде при скрина си. Извади късия черен молив и добави до- пълнителен пласт върху и без това плътната линия,  7  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога ограждаща очите ѝ. Отстъпи, за да се порадва на ре- това. Жената и преди се бе опитвала да спре пие- зултата. Имаше гримирани в черно очи, къса коса, нето, ала никога не бе устоявала повече от ден-два. щръкнала на иглички, носеше черна тениска, черни Пък и тази сутрин, преди да излезе, беше пресуши- джинси... все още нямаше татуировки, но пък бе за- ла остатъка в някаква бутилка и сетне бе обявила, лепила фалшиво диамантче на дясната си ноздра и че това е последният алкохол, който някога поема. то изглеждаше истинско. Надяваше се, че външният Джена се беше опитала да прочете мислите ѝ, за да ѝ вид ще стресне – може би дори ще шокира – все- добие представа до колко е сериозна, но не съумя ки, който я срещнеше. да проникне. В огледалото зад собственото си отражение видя Странно бе, че успяваше така лесно да чете чуж- празния куфар, отворен върху леглото. Без да му дите съзнания. Мъже или жени, млади или стари, обръща внимание, Джена излезе от стаята. умни или глупави – повечето хора не можеха да я Шумът от стъпките ѝ по голия под отекна из спрат да подслушва мислите им. Ала имаше и та- празния апартамент. От тишината я побиха тръпки. кива, които просто не се поддаваха. Като майка ѝ. Разбира се, тя и преди бе оставала тук сама, ала ви- Преди мислеше, че съзнанието на майка ѝ е наги досега бе знаела, че майка ѝ скоро ще се вър- твърде замъглено и объркано, че да го разгадае. не. Сега обаче всичко бе различно. Майка ѝ щеше После пък реши, че причината навярно е друга, че да остане две седмици в болницата в отделението за кръвната връзка ѝ пречи да чете умовете на чле- рехабилитация. Дори само тази мисъл я караше да нове на семейството. За нещастие наоколо нямаше се чувства самотна. други членове на това семейство, затова така и не ѝ Замисли се дали да не пусне телевизора, за да не се удаде възможност да провери теорията си. Нико- е така сама, ала се досети, че ще чуе само статичен га не бе познавала баща си – според майка ѝ той ги шум и екранът ще показва звездички. Майка ѝ не бе изоставил преди раждането на Джена. Нямаше бе платила сметката и миналата седмица им спряха братя или сестри, а на младини майка ѝ бе напус- кабелната. нала своето семейство, така че Джена никога не бе Вместо това Джена отиде в кухнята и отвори познавала бабите и дядовците си, лелите, чичовци- хладилника, макар да знаеше, че вътре няма нищо, те или братовчедите. годно за ядене. Извади полупразната бутилка с Най-накрая бе осъзнала, че неспособността ѝ да кола. Вече не бе газирана, ала бе по-добре от нищо. прочете съзнанието на майка си не е по вина на се- Зачуди се какво ли прави майка ѝ в този момент. мейната връзка. Едва преди шест месеца, когато я Крещеше по медицинската сестра? Настояваше пратиха в специален „клас за деца с дарба“ в гимна- да ѝ донесат джин с тоник? На Джена ѝ се искаше зия „Медоубрук“, тя откри, че не може да прочете да запази оптимизма си. Може би този път майка мислите на учителката – една жена, която всички ѝ щеше да се справи, но не можеше да разчита на наричаха мадам. Беше опитвала отново и отново,  8   9  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога ала не съумяваше да проникне в главата на препода- лука мигащи лампички в чудесно състояние – само вателката, затова и накрая се отказа. Може би това няколко крушки бяха счупени. Джена нагласи лам- бе така, защото мадам познаваше всичките им дар- пичките като гирлянда около вратата си и когато би толкова добре, че някак успяваше да се предпази изгасеше лампата на тавана и включеше мигащите от специалните си ученици. Дарби... Странна дума светлинки, стаята ставаше приятно призрачна. за уникалните им способности, помисли си Джена. Къде ли щеше да спи довечера? В някоя тъмница Тя самата ни най-малко не възприемаше умението в мазе? Или в розово-бяла стая с надиплени завеси си за дарба. и лавици с колекция от различни кукли Барби? Не Допи разгазираната си кола, стана и се върна в можа да реши кое е по-лошото. И двата образа я стаята си. Куфарът, отворен върху леглото, ѝ на- караха да потреперва. помняше, че все още има много за вършене. Ала тя Въображаемите картини бяха прекъснати от просто не искаше да се захваща. Решително извър- почукване на входната врата и Джена простена. на поглед от него и огледа стаята си, с която щеше За един мълниеносно кратък миг се зачуди дали се да се сбогува и да напусне поне за две седмици. налага да отиде и да отвори, просто можеше да се Харесваше спалнята си, беше ѝ отнело много престори, че вкъщи няма никого. Все някога посе- време да я превърне в свое специално местенце – тителката щеше да си тръгне. своя собствена уютна пещера, където можеше да Само че какъв беше смисълът? Знаеше кой стои затвори вратата и да се изолира от шума на купони- пред вратата, както знаеше, че жената няма да се те на майка ѝ и нейните приятели. Стените бяха в откаже толкова лесно. Дори и да си идеше сега, мръсно сив цвят. Джена всъщност предпочиташе да щеше да се върне по-късно най-вероятно заедно с са черни, но бедняците нямат право на избор – бо- полицай или с някой друг представител на властите. ята бе безплатна. Беше открила полупразни кутии И, ако се наложеше, заедно щяха да разбият врата- с черна и бяла боя, оставени на земята зад контей- та, за да влязат. На хората на възрастта на Джена нера за боклук. Бе ги смесила и това се оказа дос- не бе позволено да живеят сами, пък било то и едва татъчно, за да боядиса стените си. Парите, които си за две седмици. спечели от разхождането на кучето на един съсед, ѝ Откъм вратата се разнесоха нови почуквания – стигнаха, за да си купи черна покривка за леглото, този път по-настойчиви. Джена с неохота се отпра- изпъстрена с бели черепчета, както и същите заве- ви натам. Отвори и на прага се показа жена, обле- си. На стената бе залепила два вампирски плака- чена в бежов костюм, с прилежно събрана в кок на та – единият изобразяваше вампир, нападащ жена, тила коса. Куфарчето в ръката ѝ допълваше дело- докато другият бе близък план на самия вампир с вия ѝ външен вид и служителката дари момичето с кръвта, капеща от устата му. А и тъкмо бе отмина- отработена усмивка. ла Коледа, когато някой от блока изхвърли на бок- – Здравей, Джена. Готова ли си да тръгваме?  10   11  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога – Не – отвърна тя, въпреки че знаеше колко гру- жалението, което изпитваха, и бе уверена, че пред- бо звучи, но пък и въобще не ѝ пукаше. – Дори не почита вместо него да я бият. съм започнала да стягам куфара. Кой знае при какви хора щеше да се озове този Изражението на жената не се промени, ала сега път. Мрачно обмисли най-лошите възможности – усмивката ѝ стана малко напрегната. религиозни фанатици или вегетарианци. Кое щеше – Е, няма да имаш нужда от много неща, нали да е по-лошо – да ходи на църква два пъти дневно знаеш това. Само за две седмици е. или да ѝ забранят да похапва сандвич „Биг Мак“? – Да, все едно – смънка Джена. Докато влачеше куфара си в дневната, реши набър- Две седмици в къща, пълна с непознати. Струва- зо да прочете мислите на социалната работничка, ше ѝ се, че това е цяла вечност. Остави служителка- без особено да се надява, че жената мисли за къща- та от службата за социални грижи и се върна в ста- та, в която щеше да я заведе. Джена не бе обнадеж- ята си. Докато хвърляше каквото ѝ падне в куфара, дена, защото горката служителка може би имаше мислите ѝ отлетяха към двете приемни семейства, в само мрачни мисли в главата, свързани с работата които я бяха настанявали преди време. ѝ да мъкне нещастни деца в приемни семейства. Беше на осем, когато майка ѝ си счупи крака Ала момичето извади късмет – съвсем ясно и от- при едно пиянско падане. Ако беше знаела какво четливо узна къде я пращат. И щом осъзна къде ще ще ѝ се случи, Джена щеше да я остави да оздра- живее през следващите две седмици, настроението вява у дома, вместо да вика линейката. Представи- ѝ значително се подобри. телите на социалните служби я намериха да чака – Изчакайте секунда – каза тя на социалната ра- пред спешното отделение. Отведоха я в къща, чи- ботничка. ято собственичка бе жена, приютяваща деца зара- Изтича в стаята си и грабна от леглото си ста- ди парите, които държавата ѝ отпускаше. Жената рото плюшено мече. Одеве не го сложи в багажа, всъщност не беше жестока – не я биеше или нещо защото се боеше, че хората в приемния дом ще ѝ такова, но не обръщаше никакво внимание на се подиграват, че спи с играчката. А можеше и да е Джена и на другите две малки момиченца, живее- още по-лошо – възможно бе в дома да има и малки щи там. Всъщност при нея не беше толкова лошо деца, които да протегнат алчните си ръце към ме- като във втория дом, в който я пратиха, когато бе чето. Сега, когато вече знаеше къде отива, можеше на единайсет и арестуваха майка ѝ за шофиране в да го пъхне във външния джоб на куфара, защото в нетрезво състояние. онази къща нищо нямаше да го заплашва. Както и И в онази къща не я биеха. Там попадна в семей- нея самата. ство на добряци, които постоянно я питаха как е и я Навън пред блока, щом се качиха в колата, жена- окуражаваха да изразява чувствата си. Навярно се та я изгледа подозрително и на Джена не ѝ бе нуж- опитваха да бъдат мили, ала Джена прочиташе съ- но да чете мислите ѝ, за да узнае защо. Тя навяр-  12   13  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога но очакваше момичето да хленчи и да се оплаква. не можеше и да мечтае да помоли майка си и баща Ненадейното примирение със съдбата от страна си да ѝ позволят да покани приятелка у дома за две на Джена безпокоеше служителката на социалните седмици. А дори и да имаше тази смелост, те няма- служби. Може би жената се притесняваше, че Дже- ше да я чуят. Преди никой не слушаше Трейси. По- на замисля да изскочи от колата на първия светнал вечето хора дори не я виждаха. Защото когато мо- червено светофар и да избяга. Когато наближиха мичето се чувстваше невидимо, то наистина ста един знак „Стоп“ Джена не устоя и се наклони към ваше невидимо – избледняваше всеки път, когато вратата, само за да зърне тревожното изражение чувствата в него надделееха. Това беше „дарбата“ на лицето на жената. Ала въпреки това стоя мирна, на Девън – способността да изчезва физически. докато социалната работничка не зави по познатата Дори мадам – учителката на класа на даровитите – улица и не паркира на една алея. никога не бе сигурна дали Трейси присъства, или – И преди си била тук, нали? – попита я жената, я няма. ала Джена не си направи труда да отговори. Скочи Родителите на съученичката ѝ я посрещнаха от колата и помаха на момичето, застанало на стъ- топло. палата пред къщата. – Толкова се радваме, че отново си при нас – Трейси Девън се затича към нея. Джена отстъпи каза ѝ бащата, а майката на Трейси я прегърна леко, крачка, ала за нейно успокоение Трейси спря пред което Джена успя да изтърпи, без да се дърпа. нея и не я прегърна. Явно достатъчно добре позна- Трудно бе да повярва, че тези двама приветливи ваше съученичката си и знаеше, че не е от гушка- родители бяха причината за предишните страдания щия се тип. на Трейси. Не го бяха правили нарочно – сега те на- – Изненада! – викна домакинята. – Не, връщам истина съжаляваха и Джена виждаше, че се опитват си думите назад, ти изобщо не си изненадана, нали? да се поправят. Обзалагам се, че си прочела мислите на жената. – Радвам се, че съм тук – отвърна им тя. – Осо- – Разбира се, че ги прочетох. Ей, ти как успя да бено като знам къде можеха да ме пратят. уредиш това? И точно тогава седемте други причини за чести- – Просто казах на родителите си, че имаш нужда те изчезвания на Трейси се появиха, връхлитайки в от място, където да отседнеш, и че искам да живееш стаята. тук. Затова те се обадиха в социалните служби и – Джена! направиха постъпките. – Хей, Джена! Трейси взе куфара на Джена и се отправи към – Джена, ще ни прочетеш ли приказка? къщата. Джена отстъпи разтревожена. Седемзначките „Невероятно!“, помисли си Джена, докато след- бяха покрити с петна. ваше съученичката си. Едва преди месец Трейси – Била ли си болна от шарка? – попита я Трейси.  14   15  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога – Не знам – честно отвърна приятелката ѝ. съученичка Аманда Бийсън бе обсебила напълно Не си спомняше да е боледувала от шарка, а тялото на Девън. дори и да я беше изкарала като малко дете, майка ѝ Джена се метна на едно от двете легла в стаята никога не ѝ бе споменавала такова нещо. Напълно на съученичката си и се замисли за така наречената възможно обаче бе майка ѝ да е била толкова пи- „дарба“ на Аманда. Момичето бе крадец на тела, яна, че да не бе забелязала, че детето ѝ е покрито с което звучеше много по-готино, отколкото беше на пъпки, и то да бе оздравяло от само себе си. практика. За нейно нещастие Аманда не можеше – Няма нищо, те вече не са заразни – увери я просто ей така да щракне с пръсти и да се превър- Трейси. не в космонавт или рок звезда. Тя можеше да заеме Джена се опита да отвърне на ентусиазираните тялото на някой човек, само ако почувстваше съжа- им поздрави: ление към него. И ако я обземеше силно усещане – Здравейте, Санди, Ранди, Манди... за жалост към някого, Аманда можеше да се окаже Не можа да си спомни всичките им имена. Пък впримчена в чуждото тяло. и имаше ли смисъл? Момиченцата бяха еднакви и Преди време Трейси със сигурност бе достой- нямаше начин да свърже всяко от тях с правилното на за съжаление, и то не само защото избледнява- име. Дори обривът от шарката изглежда се бе раз- ше. Тя бе дори по-жалка, когато се виждаше. Беше пространил на съвсем същите места по всяко лице. кльощава – толкова недоразвита, че даже сутиен не Тъкмо раждането на седемзнаците преди пет го- носеше. Косата ѝ бе изтощена и провиснала, бебе- дини бе отклонило вниманието на родителите от шорските дрехи, които носеше, не ѝ стояха добре, Трейси. Вината не бе на децата, не и в действител- а стойката ѝ бе ужасна. Трейси бе неспокойна, сте- ност, ала Джена не можеше да вини съученичката снителна и винаги изглеждаше уплашена. В очите си за това, че не питае съвсем сестрински чувства на някой като Аманда Бийсън, която пък бе най-ха- към тях. Едва през изминалия месец Трейси бе за- ресваното момиче в гимназия „Медоубрук“, Трей- почнала да се сближава с малките момиченца. си Девън бе наистина достойна за съжаление. – Не притеснявайте Джена сега – смъмри ги гос- Джена знаеше, че Аманда бе нещастна, че се е пожа Девън. – Тя навярно е уморена. озовала в тялото на такава голяма смотла, и се съм- – И гладна – добави Трейси. – Качвай се в стаята няваше, че и Трейси е била щастлива, докато бе об- ми, Джена, аз ще донеса нещо за хапване. себена от съученичката им. Странно, обаче всичко Джена знаеше къде се намира стаята на приятел- се бе наредило за по-добро. Без значение дали го ката ѝ, защото беше нощувала там преди по-малко бе искала, или не, но Аманда помогна на момичето, от месец. Ала не бе сигурна дали Трейси си спом- чието тяло открадна. ня това, понеже последния път, когато бе гостувала Трейси вече определено не беше жалка. Моми- тук, Трейси всъщност не бе Трейси. Тогава тяхната чето, което влезе в стаята с пликче с чипс и буркан  16   17  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога със сос гуакамоле, почти не приличаше на Трейси Трейси беше права и тя знаеше това. Джена отпреди времето на Аманда. Косата ѝ бе блестяща беше много горда и не можеше да понесе мисълта, и подстригана и филирана на сладки кичури. Очи- че някой ще я съжалява. А да каже „Благодаря!“ бе те ѝ грееха, раменете ѝ стояха изправени, а модни все едно да си признае, че е в нужда. златни обеци висяха на наскоро продупчените ѝ Ето това бе истинската промяна, настъпила уши. Тя беше все така слаба, ала вече се възполз- в Трейси. Предишните ѝ тегоби бяха създали у ваше от този факт и носеше супер тесни джинси и нея способността да разбира другите хора, да прилепнала блузка, завързана зад врата ѝ. усеща какво се случва в тях. Трейси не умееше Но промяната, настъпила в съученичката ѝ, се да чете мисли като Джена, ала сякаш успяваше простираше отвъд видимото. Момичето, което пре- да чете чувствата. Това не бе нещо, което ма- ди бе така срамежливо, че не смееше да поздрави дам би нарекла дарба, ала Джена не можеше да някого, сега седна на леглото при Джена, остави ла- не признае, че този талант е доста интересен и комствата помежду им и я погледна открито. може би малко страшничък. Момичето започва- – Знам, че не искаш да говориш за това, така че ше да я опознава, пряко волята ѝ, по начин, по няма да те питам как се чувстваш заради отиването който до сега Джена не бе позволила на никого на майка ти в рехабилитационния център. Казах и другиго да я опознае. на родителите си да не повдигат тази тема. Трейси отвори пакетчето с чипса. – Хубаво – облекчено каза Джена. – Какво ще кажеш за стаята ми? Трейси се намръщи. Джена се огледа. Слабо си спомняше спалнята – Не този отговор очаквах, Джена. на съученичката си като детинска и скучна. Сега – Ъ? обаче помещението бе украсено с ярки основни – Кажи го – нареди ѝ Трейси. цветове – червени завеси, покривка за легло на чер- Джена се вторачи безизразно в нея. вени и сини карета, блестящо бяло бюро. – Спомняш ли си вълшебните думички? „Моля“ – Готина е – отвърна. и... – Благодаря. Казах на родителите си, че искам Джена извъртя очи. напълно нова стая и ги накарах да ме оставят сама – Добре де, добре. Благодаря. да избера всичко. Трейси кимна одобрително и се усмихна. – Еха! – възхитено възкликна Джена. – Наисти- – Ти можеш да изразяваш позитивните си чув- на ги въртиш на малкия си пръст. ства. Виж, Джена, знам, че си благодарна. Просто – Е, след всички тези години на пренебрегване не искаш да си го признаеш, защото се боиш да ми бяха длъжници – обясни ѝ Трейси. – Ей, направи не изглеждаш като малко безпомощно сираче или ли си домашното, което мадам ни даде за понедел- нещо такова. ник?  18   19  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей по-добре Късно, отКолКото нИКога Джена успя само да сбърчи нос, защото устата ѝ – Не знам дали мога да обещая – рече Джена. – бе натъпкана с гуакамоле. Не защото храната не ѝ Понякога не мога да се спра. То просто се случва. харесваше – гуакамолето беше вкусно, но тя имаше Ти също не можеш да контролираш дарбата си, предвид въпроса за домашното. Мадам ги бе нака- нали? рала да подготвят кратко изявление, в което да опи- Трейси въздъхна. шат първия път, когато бяха узнали, че имат дарби. – Да. Откакто си върнах тялото от Аманда, ста- Джена преглътна. ва все по-трудно и по-трудно да изчезвам. Обаче се – Не. А ти? упражнявах и вече успявам да избледнея малко. Ти Трейси кимна. упражняваш ли се? – При мен е лесно. Когато се родиха Седморката – Няма нужда да се упражнявам. Както ти казах, на Девън, аз отидох в небитието. то просто се случва съвсем естествено. – Къде? – Исках да кажа упражняваш ли се да не четеш – Някъде, където не съществуваш. мисли. Точно това има предвид мадам, като казва Ето и това беше различно у Трейси. След като да контролираме дарбите си – да знаем кога да ги започна да говори, тя разкри нещо за себе си, което ползваме и кога да не ги ползваме. никой никога не бе подозирал – беше умна. Джена сви рамена. – За мен не е така лесно – рече Джена. – Не мога – Както и да е. Можеш да се опиташ да ме блоки- да си спомня кога започнах да чета съзнания. Стру- раш. Мисля, че мадам така прави, за да не слушам ва ми се, че като че ли винаги съм знаела какво ми- мислите ѝ. Или пък... Я чакай, имам по-добра идея. слят хората. Не мога да чета съзнанието на собствената си май- – Това ми напомня, че искам да те помоля за ус- ка, така че ако успея да мисля за теб като за сестра, луга. – Трейси я изгледа напрегнато. – Докато си няма да мога да чета и твоето. тук, може ли, ако обичаш, да не подслушваш съз- – Можеш ли да го направиш? – попита я Трей- нанието ми? си. – Да мислиш за мен като за сестра? Джена се ухили. Джена се размърда неловко. – Защо? Да не би да имаш някаква голяма тайна, – Не знам – честно отговори тя. която криеш от мен? Понеже не беше много семеен човек, за нея бе – Не. Това е въпрос на лично пространство. трудно да си представи какви чувства изпитват И мадам все това ѝ повтаряше – че четенето на една към друга сестрите. От друга страна, ако ѝ се чуждите съзнания е като подслушването на лични налагаше да има сестра, то Джена предполагаше, че разговори или четенето на чужд дневник. Трейси ще е добро попадение. – Е, обещаваш ли, че няма да ми слушаш ми- – Да, добре – омилостиви се тя. – Ще ти бъда слите? сестра.  20   21  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

МерИлИн Кей Вратата на стаята се отвори с гръм и трясък и вътре нахлуха Седморката на Девън. – Сега вече може ли да си играем? Ще ни поче- теш ли? Може ли да си взема малко чипс? 2 Бяха навсякъде. Трейси се усмихна накриво на Джена и рече: – Не че имам нужда от още една сестра. А манда Бийсън се врътна пред огледалото в пробната. – Какво ще кажете? Тя всъщност не се интересуваше дали Софи, Бритни или Нина харесват роклята, която пробва – нали тя самата мислеше, че дрехата е готина. Ала от момичетата се очакваше да искат мнението на приятелките си, затова и тя питаше. – Толкова е сладка – възкликна Софи и Бритни неистово закима в знак за съгласие, но Нина не бе толкова ентусиазирана. – Не съм убедена... Роклята си е хубава, но не е ли прекалено впита около бедрата ти? – Такава и трябва да бъде – уведоми я Аман- да. – Прилепнала. – Тя натърти на думата с прис- вити очи. В старите времена, като например преди месец, един такъв поглед щеше да превърне Нина в тре- переща пихтия, изпълнена със съжаление. Ала на- последък приятелката ѝ не бе така лесна за управ- ляване. Сякаш Нина оспорваше властта на Аманда  22   23  © Издателство ИБИС © Издателство ИБИС

http://myhomebooks.blogspot.com	31
http://www.myhomebooks.blogspot.com	4
http://www.slideshare.net	1

Gifted 2-part

by myhomebooks on Aug 21, 2010

Accessibility

Upload Details

Usage Rights

3 Embeds 36

Statistics

Gifted 2-part — Document Transcript