Your SlideShare is downloading. ×
ТЕМИ: БАЛЗАК - quot;Дядо Гориоquot;




Резюме
Основно, авторът изтъква бляскавия живот и какво се крие зад него в
действи...
ги проверява, приема ,отхвърля,като по този начин се приспособява към околния
свят.
Младият студент по право е противоречи...
му по късно.Като всички богати буржоа И той смята,че парите са смисълът на
живота И че с тях човек може да си купи всичко....
обществените нрави върху лично

************************************************************


ИЛЮЗИЯТА НА ДЯДО ГОРИО - КР...
папагалска човка...quot;, и на която quot;в цялата є закръглена фигура като на църковен
плъх... се таи алчностquot;, се гр...
си решениеquot;. Дори породилата се дружба между него и дядо Горио започва от мига,
когато разбира, че този обеднял старец...
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Balzak Dqdo Gorio

4,724

Published on

0 Comments
2 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total Views
4,724
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
1
Actions
Shares
0
Downloads
93
Comments
0
Likes
2
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Transcript of "Balzak Dqdo Gorio"

  1. 1. ТЕМИ: БАЛЗАК - quot;Дядо Гориоquot; Резюме Основно, авторът изтъква бляскавия живот и какво се крие зад него в действителност или лицемерието, нещастието, тоест не всичко е такова каквото изглежда на пръв поглед. Действието се развива във Франция (ако не ме лъже паметта). В началото е описана една къща на мрачна и пуста улица, който в последствие се разбира, че е нещо като пансион. След това младеж, който отива да живее там описва живота в тази къща и разказва за совя живот, за това как иска да се изучи ( а той отива там, за да учи медицина ) и да вкуси от живота на аристократите. След това той разказва за един старец ( Дядо Горио ), който продава всичко, за да угоди на двете си дъщери. Едва ли не той се раздава до край на двете, които живеят богато и охолно и го използват само като quot;банкоматquot; докато не му остава нищо, след което го зарязват. Дядото умира в един пансион, в който живеят само бедни хора. Умира в пълна мизерия, мръсен и без стотинка в джоба си. В общи линии тази книга констрастира като в нея за описани от една страна живота в този пансион - беднотията, мизерията, а от друга живота на висшото съсловие, което пък от своя страна е от пръв поглед бляскаво, но в действителност и там се крият - нещастието, лицемерието, високомерието, подлостта РАСТИНЯК-НОВИЯТ ГЕРОЙ Оноре дъо Балзак принадлежи към направлението на реализма и на натуралистичната школа.Амбицията на неизтощимия творчески дух на Балзак е да създаде грандиозен цикъл от романи със заглавието “ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ” и в него да побере “всички обществени типове ,всички обществени прослойки, всички социални промени” така ,че да не останат забравени.Чрез трагичната история на дядо Горио, Балзак извежда представата си за един свят, в който по думите на Вотрен хората наподобяват “паяци в буркан”,самоизяждат се, разрушават зародишите на почтеност и доброта.В романа на Балзак дядо Горио е основен образ.Бащината му любов води до крайно обедняване,саморазруха и себепрезрение.Наред с неговия образ се очертават и други сюжетни линии; такава е историята на Йожен Растиняк ,който търси път към салоните на аристокрацията.Като образ Растиняк има освен възлова,символична,и важна композиционна роля,понеже водеща в романа е темата за постигането на успех,а в този персонаж се пречупват различни стратегии,които водят до победа или до провал. Растиняк е лишен от определен характер,а е типичен във външен план-в този роман той е все още в началото на своя живот, а в разбирането на Балзак характерът не е вроден –той се гради от връзките на индивида с окръжаващата го социална среда.По тази причина Йожен е средище на различни житейски възгледи- с дядо Горио го свързва схващането за семейство, с виконтеса дъо Босеан – схващането за съсловна определеност,с Анастази и Делфин –жаждата за наслаждения,с Вотрен –жаждата за могъщество и власт .и ролята му в романа е да
  2. 2. ги проверява, приема ,отхвърля,като по този начин се приспособява към околния свят. Младият студент по право е противоречива личност. Той е обладан от отвращение към възможността да живее мизерно във “Воке”. Историята на фабриканта недвусмислено му показва ,че с честност и труд не може да осъществи амбициите си и да навлезе в обществото.Финала на романа подчертава ,че решението “аз трябва непременно ,на всяка цена да забогатея”влиза в действие.Чувствителния младеж ,когото цинизма на Вотрен дълбоко докача и уязвява,а драмата на бащата разтърсва ,навлиза в етапа на действено разграничаване от благородните жестове и душевна безкруполност. Растиняк възприема урока на виконтеса дъо Босеан ,която в личната си раздразнителност и обида очертава принципите ,написва входния билет за висшето общество,предназначен за млади,неукрепнали още в покварата си умни и целеустремени младежи”Колкото сте по-хладнокръвно пресметлив,толкова по- далеч ще стигнете .Удряйте безмилостно-ще се боят от вас”. Извън композиционните особености образът на Растиняк е силно историчен;в неговата съдба се отразява разпадането на феодално-патриархалните норми на живот и победата на ценностите на буржоазната цивилизация.Самият той усеща разликата между провинциалните си възгледи и парижките нрави. Във финала на романа Балзак връща читателя към квартала и дома на мадам Воке.Тук се носи ‘миризмата на нещо спарено,мухлясало,гранясало”Такава нищета без”никаква поезия” царува не само в това място,не единствено в низшия еталон на човешкия свят ,а и в салоните на дъоРЕсто,дъо нюсенжан и виконтеса Босеан.В такав свят не само родителската обич е обречена,не само дългът на младото поколение към родителите е деформиран ,а всички етични механизми на човешкото общуване са заразени от проказата на покварата. ********************************** ************************** Още за quot;Дядо Гориоquot; Романът на Оноре Дио Балзак-“Дядо Горио” е една реалистична картина на животът на френското буржоазно общество.Разкривайки нравите му,авторът внуава идеята,че нито една личност не може да се развие И оформи ако живее в противоречие със законите на средата в която живее.А според най-важния закон на това общество,парите,златото,богацвото се ценят много повече от човеският живот.Същото това общество унижава човека,разбива семействата,осквернява приятелствата.човек изгубва своята съвест И нравственост. Обитателите на дома “Воке”,са умален модел на тогавашното общество.Балзак описва всеки един от тях с външните характерни особености И с душевните качества. Госпожа Воке,господарката на пансиона съди за хората по техните богатства,по парите който може да получи от всеки един от тях.Тя е ал4на за пари,а скъперничеството е основна черта на характера и. Идеята за силата И властта на парите,авторът показва И описвайки главния герой в романа-дядо Горио.Милионите,които той притежава са изтичникът за нещастията
  3. 3. му по късно.Като всички богати буржоа И той смята,че парите са смисълът на живота И че с тях човек може да си купи всичко.Такова е мнението И на неговите дъщери,които той обича безумно-Анастази И Делфина.Дядо Горио дава всичко за тях.Но неговата обич,надхвърля разумната бащина обич.Той задоволяма всяка тяхна прищявка,изпълнява всяко тяхно желания без да се замисли за лошите последствия вуурху възпитанието им.Така още от малко те стават самовлюбени егоисти.За Горио,дъщерите му са радостта в живота,но И най-страшният източник на разочарование.Със своят егоизъм,неблагодарност И коравосърдечие те убиват любящия ги баща.Неговата смърт е покъртителна.Той умира като просяк без дрехи,в зимно време без отопление в пансиона на госпожа Воке.Трагедията на дядо Горио не е лична,тя е обществена.Балзак разкрива типични за буржоазното общество явления.В последните минути от живота си,стареца разбира заблужденията си И обвиненията,които отправя към дъщерите си И техните мъже,са всъщност обвинения към обществото: “Ах,ако бях богат,ако бях запазил богацвото си,ако не бях им го дал,те щяха да проливат сълзи.Но нищо!Парите дават всичко,дори И дъщери!” Страдание носят думите на дядо Горио,произнесесени в предсмъртния му час:”В този миг виждам целия си живот.Измамиха ме!Те не ме обичат,никога не съм ме обичало!…Никога нищо не успяха да разберат от моите мъки,от моите страдания,от моите нужди И за смъртта ми нямаше да разберат.Те дори не успяват да проникна в тайната на любовта ми…Ето ми наградата,изоставиха ме!”Свидетел на страданието му И на огромната му обич става студентът Южен Дио Растиняк.Пристигнал наскоро от оровинцията,той има амбицията да постигне всичко в живота си чрез труд И спосоности.Но скоро след пристигането му в пансиона,неговите планове се променят.Целта-висшето общество,може да се завоюва И с по лесни средства-парите.Растиняк се убеждава,че в живота успяват не тези,които разчитат на силите И способностите си,не тези,които имат чисти идеали,а о нези,които са безогледни в средствата си.И неговият идеализъм малко по малко започва да се изпарява.И той казва:”Аз трябва непременно,на всяка цена да забогатея”.Тук вече прозират алчността И сребролюбието на героя.Те се засливат все повече И повече. Докато младият Растиняк е още начинаещ в този първи роман от поредицата “човешка комедия”,един друг герои,натрупал богат жизнен опит,прави задълбочен,макар И звучащ цинично,анализ на своето общество,на своето време.Благодарение на острия си ум И хладнокръвието си,той отдавна е прозрял това, което дядо Горио достига едва на смъртният си одур И до което на Южен предстои да се докосне в бъдеще-покварата на света И средствата, които той може да бъде поставен на колене.И Вотрен има “идеал”-порочен И егоистичен “идеал”- да спечели ,независимо по какъв начин,200 хиляди франка И с тях да купи двеста негри И да стане плантатор в Америка.”С този черен капитал-заявява той,след десет години ще имам три-четири милиона.Ако сполуча,никoй няма да ме попита:”кои си ти?” ще бъда господин четири милиона-гражданин на съединените щати”.Това са “идеалите”на Вотрен.”Идеали” на хищник И грабител. Отново в основата на всичко са алчността И парите. Романът на Балзак “Дядо Горио”,отвежда чятеля към дълбокомъдри мисли И нравствени поучения.Авторът описва всички свои герои И набляга на значението на парите в техния живот.По този начин изяснява проблемът за ролята на
  4. 4. обществените нрави върху лично ************************************************************ ИЛЮЗИЯТА НА ДЯДО ГОРИО - КРЪСТОПЪТ НА ЧУВСТВОТО И РАЗУМА Димитър Аджеларов Великият френски писател Оноре дьо Балзак (1799-1850), обзет от самочувствието на гения, написва под статуйка на Наполеон quot;Ce qu’il n’a pu achever par l’epee, je l’accomplirai par la plumequot; (quot;Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перотоquot;) и си поставя за цел да постави името си наред с тези на Данте Алигиери, Сервантес, Микеланджело, Гьоте. Защото е чувствал, че quot;по някакъв тайнствен начин е проникнало в него знанието на целия живот, стояло е събрано и съхраненоquot;, така както е било quot;с митическия гений на Шекспир, най-голямата... загадка на световната литератураquot;. Дали си е задавал въпроса quot;кога, как и откъде са израснали в него тия огромни запаси от знания, докарани от всички професии, материи, темпераменти и феномени...quot;? Необяснимо е как quot;всичко е знаел Балзак, процесите, сраженията, борсовите маневри, спекулациите с недвижими имоти, тайните на химията, хитростите на парфюмерията, похватите на художниците, дискусиите на теолозите, механизмите на вестника, измамите на театъра... Той quot;е накарал да се явят в сънищата му фиордите на Норвегия и окопите на Сарагоса и те са такива, каквито са в действителност... Това огромно интуитивно знание, то е геният на Балзак...quot; - както пише Стефан Цвайг. И той създава една огромна епопея от над 10 хиляди страници и над 2 хиляди герои, няколко десетки романа и разкази, обединени по подобие на Дантевата трилогия quot;Човешка комедияquot;. Това са знаменитите романи quot;Шуаниquot;, quot;Братовчедката Бетquot;, quot;Гобсекquot;, quot;Една тъмна афераquot;, quot;Евгения Грандеquot;, quot;Полковник Шаберquot;, quot;Шагренова кожаquot; и много други. Ако разтворим всяка една от тези творби, така както романа quot;Дядо Гориоquot;, ще се впечатлим от похвата на писателя да quot;сгъстяваquot;, да quot;кондензираquot; обстановката, човешките характери, събитията, като че ги quot;претръсква през сито, където всичко незначително ще останеquot; и затова неговите хора са винаги типове, винаги характеристично обхващане на едно множество и затова quot;неговите трагедии са кондензацииquot; (по Стефан Цвайг). Та нима прословутият пансион на госпожа Воке като сграда и като герои, с които се запознаваме, водени от ръката на писателя, не е quot;умален вид на обществото с всички негови съставкиquot;, както твърди самият Балзак! И той, както винаги, започва с обстановката, прикрепва своите герои: дядо Горио, Вотрен, Растиняк към жилището им, към стаята, към леглото, като разкрива характерите им, без да ни изненада. Те живеят в къщата на госпожа Воке - quot;четириетажна, с мансарда, построена от песъчлив варовик и боядисана в... жълт цвят... Между бараката и кухненския прозорец окачват кафез за продукти, под него изтича помията от умивалника...quot; Там се носи quot;миризма от пансионquot;, която quot;представлява смесица от спарен въздух, мухъл, граниво... в нея има нещо лепкаво като воня на трапезария...quot; и т.н. Хазайката госпожа Воке quot;с тлъстичко лице, на което стърчи нос като
  5. 5. папагалска човка...quot;, и на която quot;в цялата є закръглена фигура като на църковен плъх... се таи алчностquot;, се грижи срещу заплащане за тези хора, дошли при нея поради крайна оскъдица - освен стареца, студента, каторжника, тука са старата госпожица Мишоно, Бианшон, Поаре, Викторин Тайфер и др. От самата обстановка като че ли от бедняшки декор ни се представят всички те - непременно с емоционална доминанта - quot;стремят се към една илюзия на живота, безразлично каква е тя - любов, изкуство, скъперничество...quot;, присъщо на героите на Балзак. И quot;всяко възбудено в мономания чувство насилва останалите, отнема им водата и ги оставя да изсъхнат...quot; (по Стефан Цвайг). Такъв е най-старият - дядо Горио. В неговата изключителна любов към дъщерите Анастази и Делфин се проявява тази емоционална доминанта, която осмисля живота му. Балзак разкрива източника на богатството му - по време на революцията той е присвоил имота на господаря си, после след знаменитата 1789 година спекулира със зърнени храни в бунтовния Париж, като постепенно става милионер, натрупва огромно богатство, с което осигурява достъп до висшето общество на дъщерите - едната омъжена за граф, другата - за барон. Той създава рано от тях идоли в сърцето си, а те като всички идоли постоянно искат жертви - така източват и последната монета на стария си баща. Така както изгражда образа на дядо Горио - с диалектическа завършеност, без определен черен или бял цвят, а с реалните противоречия, с внушението за привличане и отблъскване, великият писател изгражда и образа на бедния студент Йожен дьо Растиняк, чиято емоционална доминанта е желанието да влезе във висшето общество, да стане име, един от първите хора. Син на обедняло аристократично семейство, дошъл в Париж да учи за адвокат с намерение след това quot;да работи ден и нощ, та богатството да е плод на труда му... да постигне всичко със собствени сили... и като наблюдава живота, да вижда, че е чист като лилияquot;. Разговорите с бившия каторжник Вотрен му разкриват обществото от съвсем друга гледна точка. Истината, че quot;бързото забогатяване е целта, която си поставят петдесет хиляди момчета във вашето обществоquot;, заради което са необходими неимоверно големи усилия, quot;яростна борбаquot;, при което, както уверява quot;изкусителятquot;, quot;сфинксътquot; Вотрен, ще quot;се изядете един друг като паяци в бурканquot;. После добавя: quot;Знаете ли как се напредва тук? Чрез блестящ гений или чрез умело продажничество. Сред тази човешка маса трябва или да връхлетите като снаряд, или да се промъкнете като чума. Честността за нищо не служи... Покварата е оръжието на посредствеността...quot; Вотрен съветва Йожен да бъде като ловец в горите на Новия свят - Америка, където quot;бродят двадесет различни племена... Вие пък сте ловец на милиони. Служете си с клопки, примки, стръв. Има много начини да се ловува. Едни гонят зестри, други - разпродажби, трети ловят съвести...quot; Бившият каторжник не само съветва, той предлага изгодна сделка на Растиняк - срещу малка сума, която ще му е нужна за начален капитал, да уреди женитбата му за забогатялата Виктория Тайфер след смъртта на брат є, чието убийство организира... И тогава настъпва раздвоението в съзнанието на Растиняк - от една страна той иска да бъде quot;чист като лилияquot;, а от друга - чрез роднината си дьо Босеан влиза във висшето общество, за което е готов на всякакви унижения и двуличие. От една страна, не приема истините на Вотрен, а от друга, quot;като се видя с нови дрехи, ръкавици, Растиняк забрави добродетелното
  6. 6. си решениеquot;. Дори породилата се дружба между него и дядо Горио започва от мига, когато разбира, че този обеднял старец е баща на графиня Анастази дьо Ресто и баронеса Делфин дьо Нюсенжен, до чието благоволение се домогва. От своя страна дядо Горио се надява дъщеря му Делфин да има почтен любовник, а не като предишния Дьо Трай, който безсъвестно пропилява парите на баронесата и баща є. Йожен дьо Растиняк предпочита задния вход, за да влезе във висшето общество, а не като quot;блестящ генийquot; или quot;като снарядquot;, вероятно защото за него е по- приемливо quot;да пълзи, да понася всичкоquot;. И в своето разочарование от баронеса дьо Нюсенжен си мисли quot;какви ли ще са другите, щом в един миг най-добрата жена заличава обещанията си за приятелство и те захвърля като стара обувка?quot; Прехапал устни, той пренебрегва обидата и отново се домогва до близостта с баронесата, защото помни съвета на Вотрен да гледа на приятелите си quot;като на пощенски конеquot;, които трябва да остави да умрат, щом стигне целтаquot;. Той разбира, че quot;животът не е по-хубав от готвенето и също толкова вони; а щом си поставил за цел да направиш нещо, няма как да не си измърсиш ръцете. Само трябва да знаете как се измива мръсотията...quot;, както му говори каторжникът. И неусетно си спомняме вонливия пансион на госпожа Воке, с quot;оня топъл и зловонен въздухquot;, с quot;помията от умивалникаquot; и сметта quot;която поливат обилно с вода, за да не въвони всичко наоколо...quot; Този паралел между обстановката, в която живеят героите на творбата и душевните им състояния - готови на всякаква низост и падение, допълва изобразителността и изразителността на образите и характерите. И всъщност на каква основа става сближаването между младежа и стареца? Не би ли могло да се предположи, че младият човек се стреми към този връх, от който старецът стремглаво слиза надолу - разочарован и отчаян? Някогашният господин Горио натрупва богатство и създава положение на дъщерите си, които се отнасят с него като с quot;лимон, който quot;след като бил изцеден до капка... хвърлили кората муquot; по сполучливото сравнение на херцогиня дьо Ланже. Всъщност кого да виним за отчаяния край на дядо Горио, на чието погребение дъщерите пращат празните си каляски с именитите си гербове? Само парите ли са причина за това? Обществото? Трагичната заблуда на стария милионер? Несъвършенството на човешката душа, която не познава благодарността? Можем да съдим от всякакъв ракурс, но всеки отговор ще носи част от истината. Барон Йожен дьо Растиняк изпраща до гроба стареца, вече надвил в душевната си борба желанието си да бъде quot;чист като лилияquot;, с края на стареца си е отишла от него и онази човешка топлота и искреност, с която се грижеше за него, забравена е внезапно забогатялата госпожица Тайфер, за която не пожелава да се ожени, той е вече друг в страшната закана към Париж: quot;А сега ще видим - аз или ти!quot; В душевната борба у Растиняк между чистотата и доброто и злото, надвива второто, което ще го направи хищник в онова общество, за което мечтаеше като млад студент. Романът quot;Дядо Гориоquot; с дълбокия си психологизъм е достойна творба на един гений. *************************************************************

×