помагало по европейска икономическа интеграция

1,086 views

Published on

0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
1,086
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
6
Actions
Shares
0
Downloads
16
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

помагало по европейска икономическа интеграция

  1. 1. Университет по Хранителни ТехнологииПОМАГАЛО ПОЕВРОПЕЙСКАИКОНОМИЧЕСКАИНТЕГРАЦИЯ 2012
  2. 2. 1
  3. 3. СЪДЪРЖАНИЕ І.Възникване и развитие на ЕС ................................................................................................................. 4  1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция ................................ 4  2. От европейската икономическа общност към ЕС....................................................................... 5 ІІ. Европейски институции и техните функции ......................................................................................... 6  1. Основни институции на ЕС ................................................................................................................ 6  2. Други институции на съюза ............................................................................................................. 10 ІІІ. Европейски финансови институции. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) .............................. 12 ІV. Процедура на вземане на решения. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвентза бъдещето на Европа ........................................................................................................................... 13  1. Процедура на вземане на решения ................................................................................................ 13  2. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа ........................ 14 V.Теоретични основи на европейската интеграция............................................................................... 15  1.Основни концепции ........................................................................................................................ 15  2. Ефекти на митническия сьюз ...................................................................................................... 16  3. Ефекти на интегрираните пазари ................................................................................................ 17 VІ. Единният вътрешен пазар ................................................................................................................. 18  І.Четирите свободи ............................................................................................................................ 19  ІІ. Общи правила за конкуренция .................................................................................................... 20 VІІ. Макроикономическа политика ......................................................................................................... 24 VІІІ. Европейска валутна система........................................................................................................... 26 ІХ. Структурни политики на ЕС ............................................................................................................... 29 Х.Обща селскостопанска политика: селско развитие ........................................................................... 36 ХІ. Риболов .............................................................................................................................................. 42 ХІІ. Регионална политика и сближаване ................................................................................................ 46 ХІІІ. Социална политика на ЕС ............................................................................................................... 55 ХІV. Индустриална политика на ЕС: към Европа на предприятията .................................................... 59 ХV. Изследвания и технологично развитие: създаване на европейско изследователско 2
  4. 4. пространство............................................................................................................................................ 67  3
  5. 5. І.Възникване и развитие на ЕС 1. Предпоставки за развитие на европейската икономическа интеграция Развитието на интеграционните процеси в Европа се основава на европейската идея итърсенето на форми за очертаване на идентичността и единството на държавите от континента.Идеята за обединена Европа възниква през XIX век и се свързва с преодоляването нанационалистичните настроения и икономическите противоречия м/у отделиите държави.Важно място в това отношение заема виждането за културната идентичност на Европа востаналия свят, която да бъде фактор за икономическото и политическото обединение надържавите. В тази насока разрастването на паневропейското движение м/у двете световнивойни се свързва с търсенето на общ подход при решаването на краткосрочни икономическипроблеми, военностратегически сътрудничества и федералистки планове.След Втората световна война идеята за обединена Европа се свързва с изграждането нам/ународни организации, които да преодолеят наслоените различия м/у отделните държави ида създадат механизми за политически диалог. Наред с това се поставя въпросът за степента направомощия на тези организации, като се оформят две концепции за функционирането им:*м/управителствени организации с малък секретариат, даващи възможност за откритопоставяне на въпроси от представители на правителствата;*наднационални организации с изпълнителни органи, който да подготвят решения,обсъждани от представители на правителствата и приемани с мнозинство.Търсенето на баланс м/у функциалността и наднационалността е факторът, който повлия взначителна степен върху формирането на първите организации на европейските държави.Основата на икономическото и политическото изграждане на обединена Европа бешепоставена посредством организационния подход, а създадените организации могатда сегрупират като политически, икономически и военни.-Политическите организации се изграждат в контекста на стимулирането на политическиядиалог и утвърждаването на ценностите на демокрацията. Главно място сред тях заемаСъветът на Европа, създаден през 1949г. Сега в него членуват 43 държави, а седалището му ев Страсбург. Неговата функция е да следи за спазването на човешките права, утвърждаванетона демокрацията и развитието на европейската културна традиция. Той търси средства за борбас проявите на враждебност към чужденците и расизъм, за защита правата на малцинствата,околната среда и др. От началото на 90-те години Съветът на Европа приобщава страните впреход и подкрепя политическите и законодателните реформи. Приети са Конвенция заправата на човека, Социална харта, Културна конвенция, Рамкова конвенция за правата намалцинствата и др. Функционирането на Съвета на Европа се свързва и с последващотосъздаване на Парламентарната асамблея.-Икономическите организации се развиват като резултат от следвоенното възстановяване наЕвропа и първите опити за икономическа интеграция.*Икономическата комисия за Европа (ИКЕ) е регионална организация на ООН, сьздадена даобедини усилията на западните и източните държави за общ подход при подготвянето наоценки за икономическото развитие на континента и на отделните държави. В ежегоднопубликувания доклад се предлагат и сравнителни анализи прогнозни виждания за тенденциитев развитието на европейската икономика.*Икономическият съюз Бенелюкс е основан през 1944г. от Белгия, Нидерландия иЛюксембург с цел изграждане на митнически, а впоследствие и на икономически съюз.Значението на организацията се изразява главно в натрупването на опит при създаването ифункционирането на тези форми на икономическа интеграция, които са използвани приизграждането на Европейската общност.*Организацията за Европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС) е създадена през1948г. с първоначалната идея да администрира помощта по плана "Маршал”. Впоследствие тяинициира формирането на Европейския платежен съюз- за преодоляване на валутни дефицитии създаване на кредитни облекчения. Наред стова ОЕИС се насочва към либерализация натърговията и координиране на националните политики. Като правило организацията работи 4
  6. 6. според принципа на м/управителствено сътрудничество- с малък секретариат, поради което недопринася за развитието на икономическата интеграция.През 1961г. организацията се преименува в Организация за икономическо сътрудничество иразвитие (ОИСР), след като към нея се присъединяват индустриални държави от целия свят-Западна Европа, Северна Америка (САЩ, Канада,, Мексико), Австралия и Нова Зеландия,Япония и Република Корея.-Военните организации, създаващи механизмите за сътрудничество в областта на отбраната,са Организацията на Североатлантическия договор (НАТО) и Западноевропейският съюз(ЗЕС).*НАТО е военнополитическа организация, която разполага със структури за колективнасигурност и действия в ооластта отбраната. След изграждането на ЕС се развиватдопълнителни механизми за сътрудничество на НАТО със ЗЕС. Наред с това възникват и новиформи за политическо и военно сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа,главно програмата Партньорство за мир.*ЗЕС е създаден с договора от Брюксел от 1954г. за укрепване на мира и сигурността настраните от ЕС. С Договорите от Маастрихг и Амстердам той се разви като част отинституционалната структура на Съюза. 2. От европейската икономическа общност към ЕС Развитието на европейската икономическа интеграция има за начало предложението нафренския външен министър Робер Шуман, който в речта си от 9 май 1950г. лансира идеята наМоне за изграждане на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Предложенатаидеята е реализирана с подписването в Париж на Договор през 1951г., който създава общ пазарза въглища, стомана и старо желязо и регулира рационалното използване на ресурсите.През 1957 г. Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург подписватРимския договор, с който се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Тя сенасочва към изграждане на общ пазар, свободно движение на стоки, услуги; капитали иработна сила, базирано на митнически съюз. Същевременно е подписан и Договорът засъздаването на Европейската общност за атомна енергия (Евратом).Като отговор на ЕИО през 1960г. по инициатива на Великобритания е основана Европейскатаасоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Тя включва другите европейски държави и създавазона за свободна търговия, като развива договорни отношения с ЕИО, изграждайкивпоследствие Европейското икономическо пространство.През 1973г. се осъществява първото разширяване на Общността с присъединяването наВеликобритания, Дания и Ирландия. То задълбочава интеграционните процеси и в областтана регионалната, социалната политика и околната среда. Въпреки че подписва договор заприсъединяване, Норвегия не се включва поради отрицателни резултати на последвалияреферендум.Интеграционните процеси се задълбочават със стартирането на Европейската валутна системапрез 1979г. С нея се стабилизират валутно- финансовите отношения и валутният курс, коетоподкрепя продължаването на политиките в икономическото пространство.Вгпорото разширяване на Общностга се осъществява с присьединяването наГърция през1981г. и Испания и Португалия през 1986г. С него се стимулира прилагането на структурнитеполитики за преодоляване на небалансираността м/у регионите и страните в ЕИО.Интеграционните процеси се съпровождат с развитието на външните отношения на ЕИО сдържавите от Африка, Карибите и Тихия океан (АКТ). Подписват се договори за асоцииране,които свързват Общността с тези страни посредством четири конвенции "Ломе"- през 1975г.(46 държави), 1979г. (58 държавй), 1984г. (66 държави) и 1989г. (71 държави).През 1986г. е подписан Единният европейски акт, който допълва Римския договор ипотвърждава основните цели на Европейската интеграция, изразени в докладите напредседателя на Комисияга Жак Делор ("ДелорІ”- за изграждане на Единен пазар от 1993г. и"ДелорІІ”- за създаване на Европейска валутна система, основаваща се на единна паричнаединица). С присъединяването ЕОВС и Евратом кьм ЕИО се създават Европейските общности(ЕО).Настъпилите политически промени от началото на 90-те г. на миналия век обуславят 5
  7. 7. необходимостта от преход към изграждането на нова политическа структура в Европа. Зазасилване интеграционните процеси на континента ЕС подписва споразумения за асоцииранесъс страните от Централна и Източна Европа (вкл. България) и балтийските държави,подкрепени с разширено финансиране от програмата Фар. Те се основават на чл.310 отДоговора и са насочени към:*политически диалог;*свободна търговия и свобода на движение;*Икономическо сътрудничество;*финансово сътрудничество;*културно сътрудничество.През 1992г. В Маастрихт е подписан Договорът за създаването на ЕС (ЕС), с койтоикономическата интеграция да се допълни с нови общи политики- европейско гражданство,обща политика в областта на външните отношения, сигурността и вътрешните работи. През1997 г. в Амстердам е подписан "консолидирания” договор, с който се адаптират и засилватобщите политики на ЕС, особено във връзка със сътрудничеството в правосъдието, свободнотодвижение на хора, външната политика и общественото здраве. Комисията представя "План2000" за засилване политиките на Съюза.През 1995г. с присъединяването на Австрия, Швеция и Финландия се осъществява третоторазширяване. Въпреки подписания договор, Норвегия отново отхвърля членството следреферендум. Петнадесетте държави от ЕС вече са изправени пред две големипредизвикателства:*подготовка и осъществяване на четвърто разширяване- на изток. На Европейския съвет вКопенхаген (1993г.) се приема, че страните от Централна и Източна Европа могат да сеприсъединят към Съюза, "когато са готови да поемат задълженията на членството, отговаряйкина икономическите и политическите условия";*въвеждане на новата валутна сисгема (ЕВСІІ) от 1.01.1999г., влизане в обръщение на общатапарична единица евро (банкноти и монети), засилване на конвергенцията м/у страните- членкии създаване на условия за растеж, генериращ работни места.През 2001г. е подписан Договорът от Ница за реформата в институциите на Съюза с огледбъдещото разширяване. Той влиза в сила от 1.02.2003г. и консолидира Договора за ЕО иДоговора за ЕС.На 16 април 2003г. в Атина е парафиран Договорът за присъединяването на десет нови страни,с което да се осъществи четвъртото разширяване на съюза. (Полша, Чехия, Словакия,Словения, Литва; Латвия, Естония, Малта, Кипър, Унгария).ІІ. Европейски институции и техните функции Европейските институции се развиват на основата на правната рамка на договорите за ЕС иопределените им компетенции. За тяхното функциониране страните- членки делегиратсуверенитет на независими институции, които да представляват интересите на Съюза.Европейската комисия подкрепя и ръководи дейностите от интерес за Съюза, Съвета на ЕС,където са представени националните правителства взема решенията, а Европейскиятпарламент се избира от гражданите на ЕС. Съвместната работа на този "институционалентриъгълник" осигурява баланса на интересите и работата за напредъка в областта наевропейската интеграция. 1. Основни институции на ЕС 1.1. Европейски Парламент (чл. 189—201 от Договора*) *Използваният в този раздел за кратко термин "Договора" означава Договора от Ница,консолидиран с предшестващите го Договор за Европейския съюз от Амстердам 1997 г. иДоговора, създаващ Европейските общности от Маастрихт 1992 гСъстои се от представители на гражданите на страните- членки и дискутира изпълнението наДоговора. Броят на членовете му не може да надвишава 732 (чл. 189). Те се избират на петгодини и формират европейски политически групи- политически партии на европейскоравнище, които отразяват европейското обществено мнение и политическата воля на 6
  8. 8. гражданите на Съюза (чл. 191).-Политически групи в Европейския парламент*ЕРР-ЕD- група на Европейската народна партия и Европейските демократи*РЕS- Група на Партията на европейските социалисти*ELDR- Група на европейски либерални, демократически и реформистки партии*Сгееns/ЕFА- Група на зелените/Европейския свободен алианс*ЕUL/NGL- Конфедерална група на европейските обединени леви/ Северни зелени леви*UEN- Група на Съюза на Европа на нациите*ЕDD- Европа на демокрациите и другите групи-Парламентът има три главни функции:.*свързва се със Съвета на ЕС в процеса на законотворчеството- при адаптиране на директиви,регулации и решения. Включването му в законодателния процес е с цел гарантиране надемократичната легитимност на приеманите документи;*има отношение към изразходването на средства в Съюза и приема бюджета;*осъществява демократичен надзор над Европейската комисия, прави предложения за избор накомисари и може да коригира Комисията. Осъществява политически контрол над всичкиостанали институции.Сега Европейският парламент се състои от 732 членове, разпределени по страни, като приприемането на нови членки на ЕС трябва да се осигури съответното представителство вкл. и впарламентарните групи.*Б-я (2007-2009г.) ще има 18 членаОфициалното седалище на Европейския парламент е в Страсбург, където се свикват основнитепленарни сесии, вкл. бюджетната. Допълнителните пленарни сесии и тези на комитетите сепровеждат в Брюксел, а Генералният секретариат и департаментите остават в Люксембург.Дебатите в Европейския парламент са публични и решенията му се обнародват в Официалнияорган на Европейския съюз - Оfficiаl Jоиrnal оf thе Еurореап Соттипitiеs.Предвид фиксираното в Договора от Амстердам, че "Съюзът се основава на принципите насвободата, демокрацията, уважаването на човешките права и фундаменталните свободи ивърховенството на закона", през 1988г. Европейският парламент учредява наградата "А.Сахаров", която се присъжда на лица и групи с изключителен принос за защита на човешкитеправа. 1.2. Съвет на Съюза (чл. 202-210)Съветът на ЕС е основна институция, където държавите- членки са представени на равнищеминистри. Неговите функции са (чл. 202):* координация на обшата икономическа политика на страните- членки;*има право да взема решения, вкл. и съвместни решения с Европейския парламент;*сключва международни договори от страна на ЕС;*разделя бюджетните правомощия с Парламента;*взема решения в областта на общата външна политика, сигурностга и съдебнотосътрудничество; *обсъжда с Комисията приетите актове и тяхното прилагане, като вопределени случаи може да наложи прилагането на специфични правила.Съветът се ръководи от председател, който се избира на ротационен принцип на всеки 6месецаГодина Страна председателстваща ЕС1998 Първа ½ Великобритания Втора ½ Австрия1999 Първа ½ Германия Втора ½ Финландия2000 Първа ½ Португалия Втора ½ Франция .2001 Първа ½ Швеция . Втора ½ Белгия 7
  9. 9. 2002 Първа ½ Испания Втора ½ Дания2003 Първа ½ Гърция Втора ½ Италия2004 Първа ½ Ирландия Втора ½ Нидерландия2005 Първа ½ Люксембург Втора ½ Великобритания2006 Първа ½ Австрия Втора ½ ФинландияСъветът взема решения с мнозинство от своите членове (чл. 205). Когато е необходимо,решението се приема с квалифицирано мнозинство от общо 87 гласа, които се определят поквота *Б-я ще има 10 представители в Корепер. За да се приеме даден акт от Съвета, се изискват:*62 гласа в полза на предложение, което се внася от Комисията;*62 гласа при всички други случаи, събрани от поне 10 държави.Към Съвета функционира и Комитет на постоянните представители (Корепер), койтоподготвя работата на Съвена, като в определени случаи може да взема и процедурни решения.Практика на Съюза от 1974г. стана организирането на срещи на държавните иправителствените ръководители, наречени Европейски съвет, за обсъждане на важни въпросиза бъдещото развитие на ЕС. Той се свиква най-малко два пъти в годината и на негопредседателят на Парламента дава препоръки относно обсъжданите политически насоки наСъюза. Договорът от Маастрихт определя ролята на Европейския съвет като форма за издиганена основни политически инициативи и място за изглаждане на противоречия, които не могат дасе разрешат от Съвета на ЕС. След всяка среща председателят на ЕС докладва в Парламента.ЕС се произнася с консесус. ЕС не осъществява законодателни функции. Председателя сеизбира с квалифицирано мнозинство за срок от 2 ½ год., като той не може да преизбиран ощеведнъж. 1.3. Европейска комисия (чл. 211-219)Тя работи за общите интереси на Съюза. Председателят и членовете й се излъчват от страните-членки и се назначават след утвърждаване от Европейския парламент. За осигуряване нафункционирането и развитието на общия пазар Комисията (чл. 211):*има право на законодателна инициатива и представя предложения в Парламента и Съвета;*може да взема решения в своите компетенции при изпълнение на актовете на Съвета иПарламента. Като изпълнителен орган на Съюза тя е отговорна за прилагането на правото наЕС (директиви, регулации, решения) и осигурява изпълнението на бюджета и програмите,приети от Парламента и Съвета;*формулира препоръки или предоставя виждания в областта на политиките на Съюза и в другиооласти ако сметне за необходимо. Дискутира със Съвета прилагането на приетите регулации,а когато е упълномощена, може да води международни преговори в областта на търговията исътрудничеството.Комисията има 20 членове, като една държава не може да излъчва повече от двама комисари.Те се назначават за пет години и са напълно независими от страните, чиито граждани са.Компетенциите на членовете се разпределят от председателя, който избира и свои заместнициот тях.Службите на Комисията са разположени в Брюксел и Люксембург. Тя се състои от 25департамента, наречени генерални директорати (Directorate- General- DG), отговорни заприлагането на политиките на Съюза в дадена област. 1.4. Европейски съд и Пъовоинсганционен съд. (чл. 220-245)В рамките на своята компетентност тези институции осигуряват интерпретацията иприлагането на Договора.1.4.1.В Европейския съд участва по един съдия от всяка страна-членка, а седалището му е вЛюксембург. Съдиите са с мандат от 6 години, и се излъчват от страните- членки, измеждуличности, „чиято независимост е извън съмнение". Те избират председател за 3 години, който 8
  10. 10. може да се преизбира, и създават правила за прилагане на процедурите. Съдът е единственатаинституция, имаща право да тълкува Договора и да дава мнение за корекции при прилаганетому вследните случаи (чл. 234):*тълкуване на текстове от Договора;*валидност и тълкуване на актове на институциите на ЕС и на Европейската централна банка;*тълкуване на статути на институции, създавани с актове на Съвета, определящиправомощията им.Съдът се подпомага от 8 генерални адвоката. чийто брой при необходимост може да сеувеличи. Те избират пръв генерален адвокат и предоставят на Съда своите независими мненияпо всеки случай, освен когато обвинител по делото е институция на ЕС- това е задължение наКомисията, която представлява интересите на Общността.Съдът заседава в три и петчленни състави и решава следните спорове:*при неизпълнение от страна- членка на задълженията по членството - спорове междуКомисията и страни-членки или между страни- членки;*отмяна на актове или елементи от тях, които са част от правото на ЕС и са приети отПарламента, Съвета или Комисията;*запълване на "бели петна" в законодателството;*премахване на пречки при функциониране на институциите*възражения срещу решения на Първоинстанционния съд.За ефективното прилагане на правото на Съюза и недопускане на различия в интерпретиранетона правните норми на ЕС Договорът предвижда сътрудничество между националнитесъдилища и Европейския съд.-Процедури на Съда:*Писмени процедури:**Преки действия и възражения:Писмени възражения – запознаване на защитата; Публикуванена възражението в Официалния орган на ЕС - защита, отговор на засегнатия, отговор наответника.**Обръщение за първоначално гледане: Процедури или присъди от националния съд - преводна молбата за първоначал но гледане на езиците на Общността и придвижване по съответнияред- запознаване на страните- държавите -членки и институциите на ЕС; Публикуване намолбата за предварително гледане в Официалния орган на ЕС- писмено разглеждане на дветепозиции.*Словесни процедури: Слушания; Мнение на генералния адвокат; Решение на Съда; Присъда.1.4.2.Първоинстанционният съд е създаден след 1989 г. с цел да разшири зашитата направата на европейските граждани и предприемачи. Той се състои от поне един съдия отстрана- членка, като броят на съдиите се определя от Европейския съд. Мандатът им е 6години, като на 3 години съставът се обновява. Те си избират председател с три годишенмандат и определят правила за прилагане на процедурите. Първоинстанционният съд решаваследните спорове:*между физически и юридически лица за отмяна на актове на институциите на Съюза*между предприемачи и асоциации на предприемачи съгласно ЕОВС;*договори от публичен или частно правен характер, сключени от Общността, когато съдържатклаузи за арбитраж;*административни спорове между институциите и техния персонал.Решения по определени случаи могат да гр обжалват в Европейския съд. 1.5. Сметна палата (Соиrt о{ Аиditors) (чл. 246-248)Тя осъществява контрол върху приходите и разходите, правени съобразно регулациите в ЕС, ифинансовото управление на бюджета на Съюза.Сметната палата се състои от по един представител на всяка страна- членка. Те се избират за 6години с квалифицирано мнозинство от Съвета след консултации с Европейския парламент имогат да бъдат преизбирани. Предвид факта, че представляват интересите на Съюза, те трябвада бъдат напълно независими при изпълнението на служебните им задължения и това трябва дае извън всякакво съмнение (чл. 247).Членовете на Сметната палата си избират председател за 3 години, който може да бъдепреизбиран. 9
  11. 11. Сметната палата контролира сметките на приходите и разходите на Общността, тези наинституциите, както и съответните финансови инструменти. Когато се прецени за необходимопри направени допълнителни транзакции от Парламенти и Съвета, Палатата изисвапубликуването им в официалния орган на ЕС.На контрол подлежат всички приходи по линия на правната рамка на Съюза, както исредствата, получени от физически и юридически лица от бюджета на ЕС. Когато разходите сеправят от национални институции, те трябва да представят при поискване всяка необходимадокументация.Ежегодно Сметната палата подготвя годишен доклад, който се предава на съответнитеинституции и се публикува, както и специални доклади за направени проверки по определенислучаи.2. Други институции на съюза 2.1. Европейски икономически и социален комитет (чл. 257-262)Европейският икономически и социален комитет е създаден още с Римския договор, имаконсултативен статут и се състои от представители на икономически и социални структури награжданското общество, най-вече на производителите, фермерите, превозвачите, работниците,търговците, занаятчиите, представителите на различни професии, потребителите и др. (чл.257). Те се назначават за 4 години, броят им сега е 222 и не може да надвишава 350 (чл, 258).-Разпределение на представителите в Европейския икономически и социален комитет: Белгия12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия 24;Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12;Великобритания 24.Членовете избират председател и служители за две години и утвърждават правила запровеждането на процедури. Комитетьт се събира по искане на Съвета, Комисията или поинициатива на председателя.Европейският икономически и социален комитет консултира и представя становища наКомисията, Съвета и Парламента в различни области на приложение на икономическата исоциалната политика, групирани в 6 секции:*Икономически и валутен съюз, и икономическо и социално сближаване (ЕСО);*Единен пазар, производство и потребление (INT);*Транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество (TEN)*Заетост, социални дейности и гражданство (SОС):*Земеделие, селско развитие и околна среда (NAT)*Външни отношения (RЕХ).Наред с това той работи и в следните области:*включване на организациите на гражданското общество в европейските начинания;*повишаване ролята на организациите на гражданското общество в държавите, нечленуваши вЕС, и други групи страни. Консултативният комитет подкрепя страните- кандидатки, тези отСредиземноморието и АКТ, Латинска Америка, Индия и др.Комитетът допринася за развитието на интеграцията чрез анализи на различни аспекти отфункционирането на ЕС, като изгражда анализаторски и експертни групи и търси компромис,когато мненията са диаметрално противоположни. Договорът от Ница и присъединяването нанови страни към ЕС повишава ролята му за включването на професионалните общности игражданското общество в евоопейската шггеграция. 2.2. комитет на регионите (чл. 263-265)Това е най-младата институция на ЕС, създадена с Договора от Маастрихт от 1991г. Той сесъстои от представители на регионални и местни власти с изборен мандат или политическифигури, избрани на национални форуми, н има консултативни функции. Членовете наКомитета на регионите сега са 222, и не могат да надвишават 350 (чл. 263).-Разпределение на представителите в Комитета на регионитеБелгия 12; Франция 24; Австрия 12; Дания 9; Ирландия 9; Португалия 12; Германия 24; Италия24; Финландия 9; Гърция 12; Люксембург 6; Швеция 12; Испания 21; Нидерландия 12;Великобритания 24. Б-я ще има 12Членовете на Комитета се назначават за четири години, избират председател и служители сдвегодишен мандат и приемат правила за процедури. 10
  12. 12. Създаването на Комитета на регионите е свързано с две главни особености:*над ¾ от правото на ЕС се прилага на регионално и местно равнище, което обуславявключването на представителите на тези власти в законотворческия процес;*разбирането, че избраните представители на местно равнище съдействат за доближаването наСъюза до гражданите.В този контекст Договорите от Маастрихт и Амстердам задължават Съвета и Комисията да секонсултират с Комитета на региогионите, когато правят нови предложения, въздействащи наРегионално и местно равнище.Договорът от Маастрихт определи следните пет области:*икономическо и социално сближаване;*трансевропейските инфрасгруктурни мрежи;*здраве;*образование;*култура.Договорът от Амстердам допълва с още пет области:*политиката по заетостта;*социална политика;*околна среда;* образование и квалификация;*транспортИзвън тези области Комисията, Съветът и Европейският парламент имат възможност да секонсултират с Комитета на регионите, когато преценят, че решенията им могат да иматзначение на регионално или местно равнище. Комитетът може по своя инициатива също давзема отношение по определени позиции, ако е необходимо. В работата му се прилагатследните принципи:*Допълняемост (subsidiarity)- решенията на ЕС трябва да бъдат по-близо до практиката иСъюзът няма да взема отношение, ако съществува по-добро решение на национално,регионално или местно равнище.*Близост (Рroximitу)- всички равнища на управление трябва да са насочени към гражданите,като се осигури прозрачност на организацията на работа и отговорностите.*Партньорство (Раrtnershiр)- силно европейско управление означава съвместна работа наевропейските, националните, регионалните и местните органи на управление, както ивключване на четирите власти в процедурите на вземане на решения. 2.3. Европейски Омбудсман(чл. 195)Той се назначава от Европеиския парламент с правото към него да се обръщат всичкиграждани на ЕС, физически и юридически лица по въпроси, свързани с лошо управление надейностите на Общността от институциите на Съюза с изключение на Съда и,Първоинстанционния съд предвид юридическите им функции.Омбудсманът има право да проучва случая, като изисква информация от съответнитеинституции и търси най-благоприятното решение. Когато са направени препоръкинередностите трябва да се отстранят в тримесечен срок. В случай на противоположни мненияс разглежданата институция Омбудсманът информира Европейския парламент и засегнататаинституция. Освен това той представя в Парламента и годишен доклад за разгледаните случаи.*Бълг. Омбудсман е Диньо Ганев 2.4. Агенции на ЕСАгенциите на Съюза са органи, които са важни за функционирането на институциите на ЕС, сеизграждат с вторични правни актове и допълват деиността им (на институциите) в специфичниобласти- технически, научни и управленски - които са част отполитиките на ЕС. Понастоящемте са 15 и под определението Агенции на Общността могат да бъдат Центрове, Фондации,Агенции,, Офиси, Обсерватории.Агенции на ЕС:-Cedefop- Европейски център за развитие на образованието и квалификацията-EUROFOUND- Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд-ЕЕА- Европейска екологична агенция-ЕТF- Европейска фондация за квалификация 11
  13. 13. -ЕМСDDА- Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркотичната зависимост-ЕМЕА- Европейска агенция за оценка на медицинските продукти-ОНIМ- Офис за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн)-ЕU-ОSНА- Европейска агенция за безопасни и здравословни условия не труд-СРVО- Офис на Общността за растително разнообразие-СdТ- Център за преводи за институциите на ЕС-ЕUMС- Европейски център за мониторинг на расизма и ксенофобията-ЕАR- Европейска агенция за възстановяване-ЕFSА- Европейка агенция за безопасност на храните-ЕМSА- Европейска агенция за безопасност на корабоплаването-ЕАSА- Европейска агенция за безопасност на въздухоплаванетоІІІ. Европейски финансови институции. Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) ЕИБ е финансиращата институция на ЕС (чл. 266-267). Тя е самостоятелно юридическо лице ив нея участват страните- членки. Главна цел на Банката е да допринася чрез собствени инабираниот капиталовите пазари ресурси за балансирано и устойчиво развитие на общия пазар винтерес на Общността. Във връзка с това тя предоставя благоприятни заеми и дава гаранции заулеснявани на финансирането на проекти в следните области:*развитие на изостанали региони;*модернизиране, преструктуриране и развитие на нови дейности на обшия пазар в случаите,когато не могат да се финансират от отделна страна- членка;*проекти от общ интерес в няколко сграни- членки, които поради обема или спецификата си немогат да се финансират от отделните държави.ЕИБ може да подпомага финансирането на инвестиционни проекти съвместно съсструктурните фондове и други финансови инструменти на Общността, както и да финансира ив други страни и региони, чието развитие е от интерес за ЕС.Въпреки своята независимост банката си партнира с другите институции на ЕС за да сеосигури на оптимално съотношение, между заемите и бюджетното подпомагане.С цел разширяване на финансирането е приет "Корпоративен операционен план", в които саконкретизирани следните цели за периода 2002-2004 г.:*регионално развитие и икономическо и социално сближаване вътре в Съюза;*прилагане на инициативата "Иновации 2000";*защита на околната среда и подобряване на качеството на живота;*подготовка на страните- кандидатки за членство в ЕС;*развитие на помощта от Общността и политика на сътрудничество със страните- партньори;*финансиране на малките и средни предприятия, (МСП) чрез глобални заеми и рисковокапиталови операции;*трансевропеиски транспортни и енергийни мрежи;*развитие на човешкия капитал.Към ЕИБ е създаден и Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ), и така съоб разно приетитепрактики се обуславя вече група на Европейската инвестиционна банка.ЕИФ има трипартидна структура на акциите, включваща ЕИБ, ЕС- представен отЕвропейската комисия, и известен брой европейски банки и финансови институции отпубличния и частния сектор. Той е допълнителна структура към мажоритарния собственик наакциите- ЕИБ.Съобразно чл. 2 от Статута ЕИФ трябва да допринася за постигането на целите на Съюза вобластта на развитието, на базирано на знанието общество, концентрирането върхуиновациите, растежа и заетостта, стимулиране на препприемаческия дух, регионалноторазвитие и сближаването в Съюза.По своята същност ЕИФ е рисково капиталов инструмент, който се състои от акции винвестиции в рисково капиталови фондове и бизнес-инкубатори за подкрепа на малките и 12
  14. 14. средните предприятия, особено тези, които са в начален етап и са технологично ориентирани.Гаранционните инструменти на ЕИФ са насочени към финансови институции, коитокредитират МСП. Тази дейност е в съответствие с решението на Икономическия и финансовиякомитет (ЕКОФИН) от 7.11.2000г. за развитие на новата роля на ЕИФ като специализиранафинансова институция на ЕС за МСП.Процесът на разширяване е ново предизвикателство за ЕИБ и тя вижда своето място встимулирането и предоставянето на гаранции за преките чуждестранни инвестиции вдържавите-кандидатки . Наред с това Банката ще продължава да участва в трансевропейскитетранспортни мрежи в европейския регион и на Балканите.ІV. Процедура на вземане на решения. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа 1. Процедура на вземане на решения Вземането на решения в ЕС (чл. 251) се основава на взаимодействието между главнитеевропейски институции в "институционалния триъгълник" - Европейския парламент, Съвета наЕС и Европейската комисия. Сметната палата., Икономическия и социалния комитет,Комитетът на регионите, Европейската централна банка и ЕКОФИН се включват приобсъждането на специфични теми. Правилата и процедурата за вземане на решения садефинирани в Договорите.Правна базаПравото на ЕС (аcquis сотmunatairе) включва следните правни инструменти:-Регулации. Те са общи по своето приложение, въвеждат се и директно се прилагат отстраните- членки. Приемането им поради наднационалния характер на правото на ЕС ги правизадължителни за прилагане и не се изискват промени в националното законодателство.-Директиви. Те са задължителни за всяка страна- членка, към която са адресирани, но даватвъзможност на националните власти да избират форми и методи за прилагането им. Товаобуславя необходимостта от промени в някои национални закони и нормативни актове.-Решенията са задължителни изцяло за този, за когото се отнасят.-Препоръките и мненията нямат задължителна сила.Изборът на процедура зависи от естеството на предложеното от Комисията решение, както и отнеобходимостта от консултативни процедури и прилагането на мярката, наречена съвместнорешение. Съчетаване на различни процедури обаче не се допуска.Практиката на ЕС е формулирала три главни процедури, които се прилагат при вземането нарешения:-Съвместно решение (codecision). Тази процедура е въведена с чл. 251 от Договора ипредставлява приемане на на Комисията от Парламента и Съвета след две положителничетения. В случаите на различия се използва "консултативен комитет", включващпредставители на Съвета и Парламента, с участието на Комисията и се постига съгласие. То сепредставя на трето четене в Парламента и Съвета и се приема.-Единодушно решение (assent). Включва предложение от Съвета до Европейския парламент дасе съгласуват позициите преди да се вземат много важни решения. Парламентът може даприеме или да откаже, но не може да отмени приемането на решението от Съвета.-Обикновени консултации. При тази процедура мнението на Европейския парламент сепредставя на Комисията, която може да внесе промени съгласно него. Предложението серазглежда от Съвета, който може да го приеме или да го промени в първоначалния вариант.Ако Съветът отхвърли предложението на Комисията, то трябва да бъде направеноединодушно. Тази процедура се прилага в следните области:*Полицейско и правно сътрудничество по криминални дела.*Ревизия на договори.*Засилено сътрудничество.*Дискриминация на основата на пол, раса, етнически произход, религиозно или политически 13
  15. 15. убеждение, увреждания, възраст или сексуална ориентация.*Гражданство на ЕС (прилагане на споразумения, нови правила).*Земеделие.*Визи, заселване, имиграция, и други политики, свързани със свободното движение па хора.*Транспорт.*Правила за конкуренция.*Данъчни споразумения.*Икономическа политика (промяна на протокол при значителна липса па процедурни правила).ПРИНЦИПНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ2. Развитие на управлението на ЕС. Европейски конвент за бъдещето на Европа Процесите на разширяване на ЕС обуславят неговото насочване към подобряване нафункционирането му. Във връзка с това е публикувана Бяла книга за европейското управление,която съдържа препоръки за увеличаване на демокрацията в Европа и разширяване налегитимността на институциите.На тази основа е открит и дебатът за бъдещето на ЕС и за. промените, които трябва да сеосъществят на следващата Междуправителствена конференция през 2004г. Въпросите, коитоочакват отговор, са свързани с:-начините за определяне и наблюдение на попрецизното разграничаване на компетенциитемежду Европейския съюз и сграните- членки, като се използва принципът на допълняемост(subsidiarity);-статута на Хартата на ЕС за фундаменталните права, прокламирана в Ница, съгласнорезултатите от Европейския съвет в Кьолн.-подобряването (simplification) на Договорите с цел да станат по-ясни и разбираеми, без да се 14
  16. 16. променя смисълът им;-ролята на националните парламенти в европейската архитектура.Следвайки решението на Европейския сьвет от Гьотеборг (юни 2001г.) и Лаакен (декември2001г.) е учреден Европейският конвент, който да бъде форумът за дискутиране на променитев политическата и институционалната рамка на ЕС. Той ще формулира предложения доЕвропейския съвет за дискусия, която да изработи основите на следващатамеждуправителствена конференция. Конвентът се председателства от Валери Жискар Дестен исе състои от:-15 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (поедин от страна);-13 представители на държавните и правителствените ръководители на страните- членки (поедин от страна);-30 представители на националните парламенти на сграните- членки (по двама от страна);-26 представители на националните парламенти на страните- кандидатки (по двама отстрана);-16 членове на Европейския парламент;-2 представители на Европейската комисия.Като наблюдатели участват Европейският икономически и социален комитет- 3 представители,Комитетът на регионите- 6 представители, социалните партньори - 3 представители иЕвропейският омбудсман.Конвентьт се събира на пленарни сесии веднъж в месеца в сградата на Европейския парламент,сесиите са открити и обикновено продължават два дни и половина. Заседанията преминаватпрез 3етапа:-изслушване- формулиране на очакванията и потребностите на страните-членки,правителствата и Европейското общество;-дебати - представяне на различни гледни точки за напредъка и оценки за прилагането им ивъзможните последици;-предложения - синтезиране и систематизиране на предложенията, които ще бъдат представенина Европейския съвет, когато Конвентът приключи своята работа.V.Теоретични основи на европейската интеграция 1.Основни концепции Разбирането за икономическата интеграция в Европейския съюз се основава на теоретичнитепостановки за международната икономика, интегрирането на пазарите и валутнитесистеми.Процесът се развива с постепеното премахване на икономическите граници между държавитеи съвместното функциониране на националните им стопанства . Икономическата интеграцияне е цел а е средство за постигането на:*икономическо благосъстояние - изразява се в повишаване ефективността на производствотои следване на политика, използваща ефектите на интегрираните пазари;*мир - постига се с обвързването на националните икономики и намаляване на възможноститеза конфликти между държавите- участнички;*демокрация- важно условие за осъществяването на интеграционните процеси е развитието наполитическия демократизъм и системите за управление на страните;*защита на човешките права - тя е основен елемент при разработването на политиките,произтичащи от икономическата интеграция.Икономическата интеграция е процес на приобщаване на националните стопанства към общимеханизми на взаимодействие, при което самостоятелното им функциониране става елемент отпроцеса на постъпателно развитие и източник на динамика. Тя започва с интегрирането напазарите на стоки и услуга, разпространява се върху факторите на производство и се насочвакъм общи политики и валутна система, на основата на които се изгражда политическият съюз.Икономическата интеграция, е постъпатален процес, развива се на етапи, всеки от които себазира на достиженията на предходния, и които са:*Зона за свободна търговия. На този етап на интегриране се премахват пречките пред 15
  17. 17. свободното движение на стоки и услуги (мита и количествени ограничения). Тя е основенелемент на икономическата интеграция и има положителен ефект върху икономиките.*Митнически съюз. Дава възможност за свободно движение и на факторите на производство-капитали и работна сила. Това позволява оптимизиране на пространствената организация напроизводството чрез съчетаване и по-добро използване на факторите и субституцията им . Потакъв начин се създава общ пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила. Премахването наограниченията е основано на обща митническа тарифа спрямо трети страни.*Икономически и валутен съюз (ИВС). Изгражда се на базата на икономически съюз- степен,при която на основата на общия пазар се интегрират икономическите политики в различниооласти, формират се общи подходи и координирано финансиране. Следващата стъпка евалутният съюз- той допълва икономическия със създаването на общ валутнокурсовмеханизъм, прерастващ на последващи етапи в емитирането на обща парична единица,функционираща на общия пазар. С комбинирането на двата съюза се постига висока степен накоординация на макроикономическата и бюджетната политики.*Политически съюз. Основава се на икономическия и валутния съюз, като допълваинтеграцията в ооластта на външните отношения с трети страни.. Наред с общата търговскаполитика се развиват и общи политики в сферата на външните отношения и сигурността,правосъдието и вътрешните работи.За развитието на икономическата интеграция е необходимо използването на инструменти,които да позволяват съгласуване на позициите на отделните държави, изработване на общипроцедури и правила за прилагането им. За постигането на ефективна интеграционна политикасе създават и общите институции. Поетапното осъществяване на процеса обуславя иприлагането на следните инструменти:*Информация- съгласие на участващите страни в интеграционния процес да предоставятинформация на партньорките си за целите и инструментите на прилаганите от тях политики сцел прилагане на единни подходи.*Консултация- задължение на основата на предоставената информация да се търсят общивиждания и средства за политиките, които ще се прилагат, както и разпределението накомпетенциите.*координация- съгласуваност на действията, които трябва ла се предприемат приосъществяването на общата полита ка. Тя може да придобие формата на сътрудничество- чрезадаптиране на националните регулации, и на хармонизация - отстраняване на различията вобластта на законодателството и административните правила.*Унификация- замяна на националните инструменти на икономическата политика в различниобласти с общи за всички страни-участнички.Използването на различните инструменти зависи от степента на развитие на интеграционнитепроцеси и от областите и политиките, в които се предприемат. В същото време прилагането напринципа на допълпяемост обуславя постигането на по-висока степен на съчетаване нанационалните инструменти с тези на Съюза.2. Ефекти на митническия сьюз Теорията за международната търговия дава основните постулати и теоретичните подходи къмразбирането на същността на митническия съюз. Той представлява специфична форма насъчетаване на вътрешната либерализация на търговията и външната й защита. Вследствие насьздаването на Митническия съюз се проявяват два типа ефекти- краткосрочни статичниинтеграционни ефекти и дългосрочни ефекти на преструктуриране.-Краткосрочните статични интеграционни ефекти са свързани с първоначалната промянав поведението на стопанските субекти и ползите при интегрирането на пазарите. Те са:*Създаване на търговия (trade creation) - получава се чрез насочването на търсенето напродукти вътре в съюза поради възможностите за избор на ефективен производител и по-нискицени. *Отклонение в търговията (trade diversion) - получава се чрезпреориентирането на търговските потоци вътре в съюза поради премахването на вътрешнитепречки и въвеждането на защитни тарифи за вноса от трети страни.*Търговска експанзия (trade expansion) - осъществява се поради факта, че понижаването нацените стимулира вътрешното търсене, което се уловлетворява от внос. 16
  18. 18. В резултат от тези ефекти производствената структура се подобрява чрез специализация иразвитие на вътрешноиндустриалната търговия, намаляване на транспортните разходи иповишаване гъвкавостта на фирмите при териториалното позициониране на производството.Същевременно митническият съюз повишава международната конкурентоспособност иподобрява условията на търговия.-Дългосрочните ефекти на преструктуриране са свързани с подобрявяне на условията зафункциониране на фирмите и ефективноста им, а разширяването на пазара води доповишаването на конкуренцията. Регионалната концентрация на производството и заетосттавлияе върху преструктурирането на националните икономики в дългосрочен план. Основнитеефекти са:*Икономии от мащаб (есопотies of scа1е) - получават се от намаляване на разходите приувеличаване обема на производството.*Икономии от пространство (есопотies of scoре) - следствие са от либерализацията на пазарав съюза и възможността за ефективно съчетаване на факторите на производството и тяхнатасубституция.*Ръст на компаниите- разширяването на пазара им дава възможност да използватинтегрирания пазар за мобилизиране на повече ресурси и стабилизиране на пазарните импозиции. Наред с това се създават предпоставки за разширяване на тяхната иновативносг иповишаване на международната им конкурентоспособност, която впоследствие се развива катообща търговска политика.Като цяло динамиката на митническия съюз и участието в него водят до значителноподобряване на условията за търговия. Разширяването на пазара повишава ефективността нафирмите., аоттук следва и понижаване на цените.В настоящият момент обаче разширяването на ЕС няма да бъде свързано с такова значителновлияние, защото големите фирми на страните-кандидатки отдавна са на пазара на Съюза. Тъйкато присъединяващите се държави не са големи, това едва ли ще повлияе на митническиясъюз.3. Ефекти на интегрираните пазари Интегрирането на пазарите на стоки е основано на спецификата на интеграционните процеси-премахването на бариерите и причините за ограничение в търговията. Стоковата търговия в ЕСсе базира на митническия Съюз и съответно на премахването на мита и такси с подобен ефектмежду страните (чл. 12-17), както и на количествените ограничения и мерките със сходенефект ( чл. 30, 34). Това води до свободно движение на стоки между страните-членки иформулирането на общ подход в търговията с трети страни. Поради това положителнитеефекти са:*Ръст на производството и просперитета благодарение на оптималната пространственаорганизация на факторите на производството. Производствената специализация повишавасравиителнитепредимства на страната.*Увеличение на ефективноста на производството от участието в Митническия съюз изадълбочаване на конкуренцията.*Подобряване на условията на търговия за цели стокови групи по отношение на световнотостопанство.Ефектите на благосъстояние за страните-членки се свързват с ръста на търговията между тях,нарастване на доходите, развитие на динамичните ефекти- конкуренцията, икономиите отмащаб и преструктурирането на фирмите. 3а другите държави (освен тези, с които имасключени специални споразумения) ограниченият достъп променя модела на международнатърговия.Интегрирането на пазарите на услуги има важно значение, предвид нарастващия им обем всветовната търговия и преговорите в Световната търговска организация (СТО). То се изразявавъв възможността на потребителите да ползват услуги в целия съюз, производителите да гипредоставят, а също и възможността за трансгранично предоставяне на информация изаплащане. Предимства та от интегрирането на пазара на услуги са следните:*сравнителни предимства за страните, специализирани в тази област, по-ефективно 17

×