International economics, lectures prepared by mgv

  • 2,466 views
Uploaded on

 

More in: Education
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
    Be the first to like this
No Downloads

Views

Total Views
2,466
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0

Actions

Shares
Downloads
69
Comments
0
Likes
0

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. ЛЕКЦИИ ПО МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА Подготвени от ас. Мария Горанова, катедра „ Индустриален мениджмънт и предприемачество“, Стопански Факултет, УХТ, ел.поща:goranova@marie-curie-bg.org[Type the company name] | КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА 0 ТЪРГОВИЯ
  • 2. Съдържание1.  КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ ............................ 3 1.1.  Теория на Адам Смит за абсолютните предимства ................................................... 3 1.2.  Теория на Д. Рикардо за относителните предимства в международната търговия 4 2.  СЪВРЕМЕНЕН АНАЛИЗ В ТЕОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 10 2.1.  Теорема на Хешмер-Олин. ......................................................................................... 10 2.2.  Парадокс на Леонтиев................................................................................................. 11 2.3.  Теорема на Столпер-Самуелсън ................................................................................ 11 2.4.  Теория на Вернон и жизнения цикъл на продукта................................................... 12 2.5.  Хипотеза на Линдер .................................................................................................... 12 3.  МИТА И МИТНИЧЕСКА ПОЛИТИКА ....................................................................... 14 3.1.  Видове мита ................................................................................................................. 14 3.2.  Икономически ефекти на митата ............................................................................... 15 3.3.  Документи определящи цената .................................................................................. 17 4.  НЕМИТНИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ ........ 20 4.1.  Количествени ограничения (експортни квоти, доброволни експортниограничения ) .......................................................................................................................... 20 4.2  Експортна политика – експортни субсидии ............................................................. 22 4.3.  Измерване на митническия протекционизъм ........................................................... 24 5.  ФРАНКИРАНЕ И УСЛОВИЯ НА ДОСТАВКА НА СТОКИТЕ .............................. 26 5.1.  Условия на доставка на стоките - ИНКОТЕРМС 90................................................ 26 5.2.  Условия на плащане при сключване на сделката - ПЕЙТЕРМС 90 ....................... 39 6.  МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ПАЗАР ....................................................................... 44 6.1.  Валутен пазар............................................................................................................... 44 6.2.  Международни валутни системи. .............................................................................. 50 6.3.  Европейски монетарен съюз. ..................................................................................... 52 7.  ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС ................................................................................................... 53 7.1.  Сметководен подход към платежния баланс (форма на платежния баланс;правила на записването) ........................................................................................................ 53 7.2.  Механизми за уравновесяване на платежния баланс............................................... 59 8.  МЕЖДУНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛ ..................................................... 61 8.1.  Същност на международното движение на капитали ............................................. 61 8.2.  Причини, обуславящи международното движение на капитали ............................ 62  1
  • 3. 8.3.  Форми на международното движение на капитали ................................................. 63 8.4.  Ефекти на международното движение на капитал – статични и динамични........ 66 8.5.  Регулиране на международното движение на капитал ........................................... 67 9.  ПРЕДПОСТАВКИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СЪЩНОСТ НАИКОНОМИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ ............................................................................... 70 9.1.  Предпоставки на интеграционните отношения........................................................ 70 9.2.  Същност на икономическата интеграция ................................................................. 70 9.3.  Типове икономическа интеграция ............................................................................. 73 9.4.  Европейска икономическа интеграция ..................................................................... 75 9.5.  Европейски съюз - цели, етапи, институции ........................................................... 77 10.  РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СПРАНИ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА....................... 84 10.1.  Проблеми на развиващите се страни в световната търговия .............................. 84 10.2.  Външната търговия на развиващите се страни ..................................................... 86 10.3.  Интеграционни групировки на развиващите се страни ....................................... 90 10.4.  Особености на интеграцията между развиващите се страни .............................. 92 11.  РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯНА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА ..................................................................................... 94 11.1.  Транснационализацията на развиващите се страни ............................................. 94 11.2.  Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни ................................ 94 12.  ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И РАЗВИВАЩИТЕ СЕСТРАНИ .................................................................................................................................. 98 12.1.  Развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика................... 98 12.2.  Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика 102  2
  • 4. 1. КЛАСИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 1.1. Теория на Адам Смит за абсолютните предимства Начало на съвременната теория за международната търговия се поставя от Адам 1Смит. Преди него са царяли възгледите на меркантилистите, според които световнотобогатство е фиксирано и следователно изгодата от търговията за една страна е загуба задруга. Според теорията на меркантилистите, държавата трябва да износя и даограничава вноса за да трупа ценни метали. Иначе с износа си на злато, при заплащанена стоките които внася, златните запаси на държавата намалят и съответно нейнотобогатство. Усилията на Адам Смит са насочени да опровергаване на меркантилистите и дапокаже изгодата от свободната търговия. Неговите трудове стават основа на таканаречения „ класически анализ на международната търговия“. Той поставя ударениетона производството като детерминант на международната търговия. Понеже анализът мупоставя акцент върху предлагането и търсенето остава в сянка, анализът му оставанепълен. Теория на абсолютните предимства. Според Адам Смит две страни могат даувеличат съвкупното си производство, ако всяка се специализира в производството настоки, за които имат най-благоприятни условия и изнася в другата страна. И дветеще бъдат в изгодно положение, защото количеството потребявани стоки нараства вследствие на специализацията. Закон за абсолютните предимства. Всяка страна разменя с друга страна, стока, закоято има абсолютни предимства, срещу стока, за която няма предимства, т.е.нарастването на производството е резултат от търговията. Световното производство се1 Адам Смит, 16.06.1723-17.07.1790 (на английски: Adam Smith) е шотландски социален философ и единот основоположниците на политическата икономия. Една от основните фигура ин ШотландскотоПросвещение, той е автор на „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините забогатството на народите“. Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“,се смята за неговия magnum opus и за първият труд на съвременната икономика. Тя му донася голямаслава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричанбаща на съвременната икономика и на капитализма. 3
  • 5. увеличава, ако всички страни се специализират в производството на стоките, за коитоимат абсолютни предимства. Измерване на изгодата от международната търговия - възможността да сепроизвеждат повече стоки и услуги, чрез износа, на които се получават повечевъзможности за внос на стоки и услуги.Законът за абсолючтните предимства допринася за:  Производството на абсолютно по-големи обеми  Използване на трудовия фактор  Едногодишен период, две стоки, две страни  Ефективна икономика Стока 1 Стока 2 Страна А 60 100 Страна В 80 30Резултати за световното стопанство след една година, хил.ед. Стока 1 Стока 2Страна А -60 +100Страна В +80 -30Ефект в световното стопанство +20 +70 1.2. Теория на Д. Рикардо за относителните предимства в международната търговия Теория на сравнителните предимства (Comparative advantage). За да изследваситуацията, при която дадена страна не притежава абсолютни предимства на нито една 4
  • 6. стока, Давид Рикардо2 използва концепцията за алтернативните разходи. Пределнитеалтернативни разходи измерват количеството благо, което трябва да бъде жертвано, зада се произведе една допълнителна единица друг вид благо. Закон за сравнителните предимства. Една страна има сравнителни предимства впроизводството на стока, за която пределните алтернативни разходи са по-малки,отколкото са те в другата страна. Рикардо пръв установява разликата между абсолютните и сравнителни предимстваи показва, че в основата на международната търговия не са абсолютните предимства,както твърди Смит, а сравнителните. Ако всяка една страна се специализира впроизводството на стоки, за които има сравнителни предимства, световнотопроизводство ще нарасне, а всяка страна ще има възможност да консумира повечеблага.  Трудова теория за стойността  Доминиране на пазарно стопанство  Практически опит  Опростен модел – селско стопанство, трудов фактор, две страни, два продукта  Сравнителни предимства/преимущества  Алтернативни разходи/жертви Максимални обеми годишно производство, хил.ед. Стока 1 Стока 2 Страна А 80 100 Страна В 60 30Пределни алтернативни разходи, хил.ед. Стока 1 Стока 2 (измерени в (измерени в единици единици от стока 2) от стока 1)2 Давид Рикардо (18.04.1772 – 11.09.1823) или Дейвид Рикардо (на английски: David Ricardo) еанглийски икономист, един от най-видните представители на зрелия класицизъм в икономическатанаука, последовател и същевременно опонент на Адам Смит. Големи са неговите заслуги заутвърждаване на трудовата теория за стойността, която той твърдо отстоява. Основното му произведениее „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“ (1817 г.). 5
  • 7. Страна А 100/80 80/100 Страна В 30/60 60/30Недостатъци във възгледите на Смит и Рикардо:  Приемането на труда като единствен производствен фактор.  Трудът е хомогенен по характер и силно мобилен.  Игнориране на парите и валутните отношения.  Опростен модел  Отсъствието на държавна намеса Свободна търговия – модел на търговия, при който отсъстват ограничения заобмен на стоки между страните. Условия на търговия. Дефинира се като отношение между количеството на еднастока, която трябва да се достави на пазара, за да се придобие единица друга стока.Следователно условията за търговия са отношението, в което една стока се разменя задруга. Може да се представи също и като цена на една стока, изразена чрез цената надруга стока. Условията на търговията показват какво количество от една стока може да сепожертва, за да се придобие при размяната допълнителна единица от друга стока.Пределните алтернативни разходи също показват колко единици от една стока трябвада се пожертват, за да се придобие една единица от друга стока, но в производството,не в размяната. Условия на търговия, следователно представляват пазарна цена иподобно на всяка цена са детерминирани от взаимодействието на търсенето ипредлагането, докато алтернативните пределни разходи е концепция за предлагането,детерминирано от количеството и технологичното равнище на разполагаемите ресурси. Нарастващи пределни алтернативни разходи. В края на XIX век викономическата теория започва да включва повече от един производствен фактор. Притова условие може да се стигне до факторна комбинация, която за едни стоки да бъдеефективна, а за други да е неефективна. По принцип, ако една страна увеличипроизводството на дадена стока за сметка на друга, на за двете стоки се използватфактори в различна пропорция, пределните алтернативни разходи за едната стока ще 6
  • 8. нараснат. Това ще стане, защото: 1)производствените ресурси не са хомогенни, т.е.единицата ресурс не е идентична със следващата единица; 2)производствените факторине се намират в една и съща пропорция при производството на всяка следваща единицаот стоките. Това означава, че ако страната увеличи производството на една стока, щеизползва прогресивно по-неефективни ресурси за производството и, понеже сеизчерпват ресурсите или добиването им става с нарастващи разходи. Следователностраната ще трябва да жертва все повече единици от втората стока, за да произвеждадопълнителни единици от първата. 7
  • 9. Крива на произв водственит възможн те ности принарастващи пред делни алте ернативни разходи и Изго от търговията. Способност на стра ода С тта аните да разположат комбинац р т цията напотребя яваните сто извън границите н произво оки г на одствените възможнос сти. В ра амките на в възможнат стойност на междун та т народните условия на търговия една от астранит може д спечели повече, отколкото другата. По прин те да о . нцип по-в високатаотносит телна цена на сток ките, в ко оито стран ната има сравнителн предим с ни мства, иосигуря яват по-гол дял от търговскат изгода. лям т та Изго одата от м международ дната разм мяна зависи от разлик и ката между предтърг у говскитеусловия на търгов в стран я вия ната и межд дународнит условия на труд те, след к като започн търговия не ята. Стра по-малка еластичнос на им аната с п ст мпортното търсене или експортното гане, чиято търговска крива е п о стръмна, присвоява по-голяма част от изгодата.предлаг о а , а аКогато цените на експортните стоки на една ст а трана се увеличават по отнош у шение нацените на експор ртните сток на нейн партнь /цените на стоки ки ния ьор е ите, които внасят/,изгодат от търгов та вията на пъ ървата стра ана, ще бъд за сметка на вторат де та. Меж ждународн ното равно овесие се ф формира от междунар т родните усл ловия на тъ ърговия,при кои количе ито еството на стоката, което една страна желае да и а а ж изнесе, е равно наколичес ството, кое друга желае да вне ето ж есе. При и постоян нни разхо оди може е хипотет тично да предполо ожим абс солютнаспециал лизация и износ на стоката, в която ст траната им сравнит ма телни пред димства,докато при нарас стващи раз зходи двет страни избират частична сп те пециализац ция, т.е.произве еждат и две стоки. ете 8
  • 10. И така, според принципа на сравнителните предимства страните, подобно наиндивидите, печелят от търговията, ако изнасят стоки и услуги, за които иматпредимства в производителността на труда, и внасят блага, за чието производствоизразходват повече ресурси. Посоката на търговията и изгодата от нея възникват отразличието между алтернативната цена на търгуваните блага. Отвореността на икономиката упражнява два типа ефекти върху производството.Вътре в страната отраслите, в които тя има сравнителни предимства, се разширяватповече, отколкото останалите.По този начин се привличат ресурси от другите отрасли викономиката. Съвкупното производство във всяка страна се движи към по-високаефективност, съсредоточава се в отрасли, в които първоначалните производствениразходи са по-малко. За потребителите ефекта от търговията възниква, защото във всяка страна те иматвъзможност да потребяват блага с по-ниски цени. Поради това реалният им доходнараства. Това означава, че ефекта от търговията за потребителите също се разделя надва сегмента: 1)от изгодата впоследствие от по-голямото количество потребяваниблага; 2)от ефекта на дохода, защото купуват на по-ниски цени. 9
  • 11. 2. СЪВРЕМЕНЕН АНАЛИЗ В ТЕОРИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 2.1. Теорема на Хешмер‐Олин. Стоките, които изискват за тяхното производство повече изобилни и по-малко оскъднипроизводствени фактори, са предмет на износа срещу внос на продукти спротивоположна пропорция на използваните фактори на производство. Според теоремата, ако потребителските предпочитания в две страни са идентични, авсички други условия остават неизменни, относителните производствени разходи щебъдат детерминирани от надареността на двете страни с фактори, които са използват запроизводство на двете стоки. Заключението от теоремата относно модела на търговия гласи: при положение, чедвете страни произвеждат две стоки, всяка от тях ще се специализира в производствотона стоката, за която разполага с по-изобилни ресурси. Ако страната е относително надарена с някакъв фактор, тя има по-голям дял отсветовното предлаган на съответния продукт в сравнение със страните с относителнооскъдни фактори. Тогава за износа във всяка страна се използва по-голямо количествоот изобилния фактор и по малко е количеството на използваните оскъдни фактори всъвкупния внос. Пример: Ако в две страни А и В има изобилие от труд в страна А и капитал в странаВ, то отношението W / i (A) < W / i (B). Следователно, страна А се специализира втрудоемка стока, а В – в капиталово интензивна. Резултати от специализацията:вътрешно странови движения на труд към трудоемките отрасли в страна А и на капиталкъм капиталоемките дейности в страна В. Резултат: поскъпва труда в страна А икапитала в страната В, или изравняване относителните цени на производственитефактори W / i (A) = W / i (B). Но, теоремата не важи абсолютно. Тя изразяватенденция, процес на сближаване в относителните цени. Моделът има приложение ипри анализи на разпределението на доходите и на растежа. Свободната търговия еперфектен заместител на мобилността на факторите и води до изравняване на ценитеим между търгуващите страни и относително и абсолютно. 10
  • 12. 2.2. Парадокс на Леонтиев Парадоксът на Леонтиев е емпирична проверка на хипотезата за зависимостта междуфакторната надареност и структурата на вноса и износа.Василий Леонтиев3 наблюдава баланса на междуотрасловите връзки и прилага методаразходи-производство. Изследва факторната композиция на износа и вноса на САЩ за100 годишен период назад.Парадоксален извод на Леонтиев, е че износът на САЩ е трудово-интензивен, а вносът– капитало-интензивен, при условие, че в САЩ изобилен фактор е капиталът инеговата относителна цена трябва да е по-ниска.Причини за парадокса в резултатите са: 1) игнорира се ролята на минералните суровинии техните производни, те са скъпи при вноса в САЩ и по-капиталоемки припроизводството; 2) САЩ изнася много селско стопанска продукция, която е трудоемка,при скъп труд в САЩ; 3) трудът се третира като хомогенен фактор, а единиците труд сас различни качества и цена. 2.3. Теорема на Столпер‐Самуелсън Теорема на Столпер-Самуелсън свързва международната търговия с разпределениетона националния доход в обществото.След като две стоки, с които се търгува, излязат намеждународния пазар и на едната, да предположим трудопоглъщащата, се увеличиотносителната цена, работната заплата ще нарасне спрямо печалбата от капитала и вдвете страни.Увеличаването на относителната цена на трудопоглъщащата стока води доувеличаване на дела на заплатата в цената и на двете стоки. При свободна търговиянарастването на относителната цена на стоката, в която страната има сравнителнипредимства, води до увеличаване на дохода в отраслите, които разполагат с изобилиеот производствени фактори, и го намаляват в отраслите, които използват оскъднифактори.3 Василий Леонтиев (на руски: Василий Васильевич Леонтьев; 5 август 1905 - 5 февруари 1999) е един отнай-бележитите американски икономисти (от руски произход). Печели Нобелова награда за икономикапрез 1973 г. за развитието на метода „разходи - готова продукция“ и приложението му в изследваниятана важни икономически проблеми. 11
  • 13. 2.4. Теория на Вернон и жизнения цикъл на продукта Технологията, която се дефинира като сгъстени знания, умение, квалификация иопит, влияе върху международната търговия, понеже непрестанно резултира в новистоки, нови методи на тяхното производство и нови материали, от които те сепроизвеждат. Но технологичните промени не настъпват в различните страни в еднаквастепен и едновременно. На фирмите им е нужно време, за да ги имитират или закупятпатенти или лицензи.Раймонд Вернон развива теорията, че познаването на технологията е предпоставка замеждународната търговия, като поставя ударението върху сравнителните предимства,формирани от нейното разпространение.Според него новия продукт преминава през няколко стадия, всеки от които имаразличен ефект върху модела на международната търговия.І стадий – ранно детство (infancy) – появява се нов продукт в страната иноватор и секонсумира само в нея.ІІ стадий – фаза на растежа на продукта. Произвежда се в А, основно се потребява внея, но се изнася и за В.ІІІ стадии – зрялост на продукта – Фирми от страната А дават лиценз на фирми отстраната В да произвеждат продукта за вътрешни нужди Износител е само странатаиноватор - А.ІV стадии – залез на продукта. Страната В започва да изнася продукта в други страни.V стадии – отмиране на продукта. В страната иноватор - А силно намалявапроизводството и износа. Страната имитатор - В стана световен производител иизносител. Страната А допълва вътрешното си потребление с внос от имитиращатастрана В. 2.5. Хипотеза на Линдер Построена е на предположението, че се търгува само с първични суровини съобразноестествената първична надареност на страните. Стефан Линдер допуска, че търговиятас нееднородни стоки зависи повече от сходството във вкусовете и предпочитанията напотребителите в различните страни, а не от разликата в производствените разходи/търгуват богати с богати, бедни с бедни/. 12
  • 14. Концепция на реципрочното търсене – идея, според която търсенето на вносни стокиавтоматично поражда и предлагане на местни стоки за износ.Ефект на задълбочаване – по–голямо изменение в производствения обем, отколкото епредизвикалото го изменение в производствения фактор, или по голямо изменение въвфакторната цена, отколкото е предизвикалото го изменение в цената на стоката, закоято той е интензивен.Изравняване цените на производствените фактори – адаптиране на относителните ценина производствените фактори в процеса на формиране на международното равновесие. 13
  • 15. 3. МИТА И МИТНИЧЕСКА ПОЛИТИКА 3.1. Видове мита Митническа политика е съзнателно провеждан от правителството на една страна комплекс от данъчни мерки, целящ да защити местните производители от конкурентен внос и да осигури приходи в държавния бюджет. Митата са най-често използвания ограничителен инструмент в търговската политика за защита на националното производство. Митото е косвен данък, наложен на стоките и услугите, когато те преминават държавната граница. Най-често се прилагат по отношение на вноса. Мотивите, които стоят зад митническата политика, са съсредоточени в две направления: 1)митата са източник на приход за държавния бюджет; 2)митата са инструмент за защита на националното производство от чуждестранна конкуренция. Според начина им на формиране митата се делят на: - Адвалорно /ad valored/ - изразяват се като процент от стойността на внасяната стока. Задачата да се определи митото става значително по-сложна, тъй като митническата служба трябва да определи паричната стойност на стоката.- Специфично – абсолютна сума върху единица физическо измерение на внасяната стока /фиксирана сума за съответния продукт/. Тези мита са лесни за администриране. Недостатъците им, че не отчитат разликата в качеството на внасяните стоки и са неспособни да поддържат постоянна норма на защита,от внос на стоки, чиито цени нарастват. - Комбинирано – за незначително количество стоки се прилага комбинация от адвалорни и специфични мита /фиксирана сума + % от декларираната митническа стойност/. Според предназначението си митата се делят на: - нулево мито – свободна търговия - забранително мито – такъв размер на импортното мито, който на практика прави търговията между две страни ненужна и елиминира вноса. - оптимално мито – стойността му е между нулевото и забранителното 14
  • 16. Ик кономическ ки последици от митата. Митото защитав ва национ налнотоимпорт тнозамества зводство, от една страна, за ащо произ ащото в р резултат на него ннараств национа ват алното про оизводство при по- ви исока цена, и от друга защото намалява а,вноса. М Митата изп пълняват ре егулиращи функции. и 3.2 2. Ико ономиче ески ефе екти на м митата Случай с малка ст й трана вноси ител• М Малка стра – незна ана ачителен па азарен дял• В Вътрешно равновесие е• С Съвършено еластично предлага на вносн продукц о о ане на цияфигура 1 Обобщена гр рафика за ефекта от митата в малка страна-вносител а Еф фект от ми итата в мал страна лка а:• М кото бреме – за потре бителите в тази стран Митническ на• З Загуба на п потребител лски излиш шък• С Стимули за производителите а• П Приходи в бюджета• В Влошаване на ТОТ е• Н Нетна загуба- Т Триъгълни В – от не ик еефективно производс о ство 15
  • 17. - Триъгълник D – от свито потреблениеОтражение на митата в голяма страна – вносител, статичен ефект• Голяма страна – по пазарен дял• Влияе върху световната цена• Модифицира се разпределението на митническото бреме• Кривата на предлагането на вносна продукция е нарастваща Последици от митата в голяма страна – вносител• Вътрешните цени нарастват, но не с пълния обем на митата• По-слабо е влошаването на условия на търговия• Част от митническото бреме поема изнасящата страна Измерване на митническия протекционизъм. Поради нарастване на вноснатацена става възможно чрез митата да се повиши и цената на местното производство. Потози начин митата формират своя митнически ефект. Защитата, възникваща от увеличаване на цената на крайния продукт на местнотопроизводство, се нарича номинална митническа защита. Нейната величина се измерва сноминалния размер на митото, което лесно се вижда от таблицата за митата насъответната страна. Защитата, която доставя митническата система на добавената стойност, създаванаот националните производители, се нарича ефективна митническа защита и се измервас нейната норма. Нормата на ефективната защита се дефинира като процентно изменение добавенастойност в резултат от прилагането на митническия пакет:ИзмерванеTe = (VT - VW) / VW, %Te - норма/коефициент на ефективност на тарифата, %VW - добавената стойност при свободна търговияVT - добавена стойност при мита. 16
  • 18. Друг начин на изчислениеTe = (Tn – a Ta) / (1 – a), къдетоTn - мито върху крайния продукт а - дял на суровините в крайния продуктTa - мито върху суровинитеОценка на ефективността• Te = Tn - неутрална тарифа• Te < Tn - неефективна защита• Te > Tn - ефективна защита Ответна митническа политика – свързана е в факта, че въвеждането на митата водидо съответна ответна реакция в страната търговски партньор, което води дозатруднения пред износа – започва ценова война между двете страни. Ефект на благосъстоянието – сумата от защитния, потребителския,преразпределителния и ефекта на дохода, които се проявяват в резултат на налаганетона мито върху вноса.Документи определящи ценатаВъншнотърговските документи попадат в няколко взаимно допълващи се категории:І. Документи на търговската операция – основен документ на дадена търговска сделка етърговска фактура. Тя се издава под няколко форми:1) експортна търговска фактура (стандартна)2) проформа фактура3) консулска фактура4) митническа фактураТърговската фактура е ключов елемент в търговските взаимоотношения иизключително важна в процеса по освобождаване от митницата на стоки и товари. Катотакава тя позволява на митничарите да се запознаят подробно сизпращаните/получаваните стоки и да калкулират по-лесно съответните данъци итакси. Търговската фактура е съществен документ със стоково разпоредителнозначение в международната търговия. Издава се от продавача, давайки му право да 17
  • 19. владее и да се разпорежда с експедираната и продадена стока, ако няма никакводопълнително условие.Бланката на търговската фактура е проектирана на база “формуляр-образеца на ООН завъншнотърговските документи” на англииски и френски език. Най-често фактурата сепопълва на английски и френски език, но е възможно да бъде издадена и на езикдопълнително договорен между контрагентите. Съществуват специални правила и припопълване на информационните полета от бланката на фактурата като се използватмеждународнитне класификатори и кодови означения. По правило например всеки кодсе записва в горния десен ъгъл чрез търговски термини подбрани от международнататърговска камара със седалище в Париж, одобрени през 1990г. Търговската фактура едокумент, който задължително се издава при всички търговски сделки и регистрира запърви път извършената стопанска операция. Ето защо той спада към първичнитесчетоводни документи на всяка една фирма - носи първична информация за сделкатакато в тази информация се включват данни за стоката, която е предмет на сделката и засамите извършители на операцията. Тя служи и като основание за по-нататъшнозаплащане на описаните в нея стоки, доставени в съответствие с предварителносъгласувани условия между страните. Този документ се използва от всички страни посделката за целите на счетоводството и отчетността. Той е необходим и приизвършването на формалностите по вноса и износа, както и при повечето банкови иразплащателни операции.Експортната фактура е документ на износителя и в общия случай не се налагат заверкипо нея от специализирани органи. Все пак при износ на стоки, предимно арабскитестрани изискват заверка на фактурата в тяхната консулска служба (на странатавносител). В този случай фактурата се заверява предварително в Българската търговскопромишлена палата. Такъв вид фактура е известен още под наименованието Консулскафактура (Consular invoice). Тя служи за контрол на властите на страната на купувачавърху произхода, цената, и другите условия на доставката.Данните от Консулската фактура трябва да отговарят точно на данните по Търговскатафактура, коносамента, застрахователната полица и останалите стоково разпоредителнидокументи.Друг вид фактура е Митническата фактура (Customs invoice) - издава се от износителя ие предназначена за митническите власти в страната на вносителя, които въз основа наданните в нея определят митническите такси и налози и упражняват контрол върхувноса. 18
  • 20. Съществува и Про-форма фактура, която е вид форма на оферта и се прави отпродавача към купувача. Тя се различава от търговската фактура по съдържащата се внея дума про-форма. Тази фактура се използва в случаите:1) на договорено предварително плащане на сделката2) на доставка на стоки и консумация, когато стоките са експедирани предиподписването на договора между контрагентите и служи за определяне на продажнатацена на стоките3) като елемент на тръжните документи 19
  • 21. 4. НЕМИТНИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ В МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ 4.1. Количествени ограничения (експортни квоти, доброволни експортни ограничения )Тава са инструменти, които не ограничават вноса, но поставят специални изискванияна стоките по отношение на качеството се наричат извънмитнчески ограничение. Те сасвързани с определени стандарти. Това води до увеличаване на производственитеразходи, което се отразява върху конкурентите / предоставяне на много документи,сертификати и др/. Те са много разпространена практика на външнотърговскаполитика и тяхното използване все повече нараства. Съществуват разнообразнинемитнически инструменти:Вносна (импортна) квота (Import quota). Тя е количествено ограничение, лимит завноса на дадена стока. Може да бъде изразено в стойност или физически единици.Конкретизира максималния обем, който може да се внесе в страната. Определя се отдържавата чрез законодателство, изпълнителни заповеди, декларации и др. Квотитеимат същия ограничителен ефект като митата, но нямат фискален ефект. Те същосъдействат за повишаване на цените на стоките, но ценовата разлика остава завносителя на стоката. Импортните квоти се прилагат, когато вносът трябва да сеограничи под равнището на възможния. Те имат за цел да защитят местнотопроизводство и да преодолеят очертаващи се дефицити в платежния баланс.Разграничават се два вида вносни квоти:абсолютни – ограничават количеството на внасяните стоки през даден период.Абсолютните квоти са глобални – лимитират вноса на дадена стока, независимо от коястрана се осъществява; и специфични – разпределят един обем вносни стоки междуопределени страни;квоти за тарифен процент (тарифна квота) – позволяват определен обем вноснистоки, изразени в стойност или във физически единици да се обмити с намаленимитнически проценти. Няма количествено ограничение. Вносът е разрешен, но надопределен обем митото нараства. 20
  • 22. Доброволни експортни ограничения (Voluntary export restraints). Двустранен договорза ограничение на международната търговия. Чрез преговори, преследвайки взаимниикономически интереси, страната износител ограничава обема на изнасяните стоки.Експортната квота доброволно ограничава количествено износа на една страна задруга. Чрез нея се повишава цената на стоката във внасящата страна и приходите начуждия вносител.Експортна субсидия (Export subsidy). Средство за стимулиране от страна направителството на местното производство и на износа на местни продукти. С товаправителството преследва да подпомогне конкурентните позиции на местните фирмина международните пазари и в същото време да динамизира производството, да намалибезработицата и т.н. Разликата между по-ниската износна цена и по-високатанационална цена е експортната субсидия. Тя се влияе от състоянието на условията натърговия. Експортното субсидиране се осъществява чрез експортни кредити и чрезосвобождаване от експортни такси. То трансферира доход от националния потребителкъм чуждестранния и към субсидираното производство.Правителствени поръчки (покупки) (Government procurements). Те увеличаватнационалното търсене, повишават цената на стоката и стимулират нейнотопроизводство. Обикновено се съчетава с механизми за ограничаване на по-евтинатавносна стока.Дъмпинг (Dumping). Продажба на стоки на чуждестранен пазар по занижена цена. Тойе непостоянно подбиване на цената на международния пазар. Когато цената наразличните пазари е различна, дъмпингът осъществява международна ценовадискриминация (International price discrimination). Разграничава се:хищнически (агресивен) дъмпинг (Predatory dumping) – умишлено подбиване на цените,с цел да се монополизира даден международен пазар;постоянен дъмпинг (Persistent dumping) – форма на нелоялно ценообразуване навъншен пазар, когато цената е по-ниска от разходите или по-ниска от образуваната наместния пазар.Други нетарифни ограничения. Ограничаването на международната търговия сепостига и чрез изисквания за произход на стоката, за отговаряне на съответнисанитарно-ветеринарни норми, за необходимостта стоката да съответства натехнически стандарти, на екологични норми, ограничения за закупуване на валута, скоято да се осъществи вноса и т.н. В международната търговска практика се използватсъщо търговски войни и блокади, ембарго и др. 21
  • 23. Иконом мическите ефекти от немитнич т ческите ог граничения са аналог я огични на тези намитата. . 4 4.2 Екс спортна политик ка – експ портни субсидии и ртни субсиЕкспор идии. Форм на недан ма нъчно поощ щряване на местните производ н е дители векспорт тноориенти ираните от трасли. Пра се, за да се увели обема на износа и да се ави д ичигаранти печалба дори при неблагопр ира а риятни цени и.фигура 2 Графична ил люстрация на ефекта от суб бсидиятаЕфект от субсиди ията• Н Намалява ц цената на износа и• Р Разширява количеств вено износа на страната а• Н Неперфект конкуре тна енция на св ветовния па азар• О Обременяв бюджета на странат ва а та-износит тел• Д Дестимули произво ира одителите в неяЕкспор ртни режими• Д Доброволн експортн огранич ни ни чения – дву устранно договорени системи, пазарни д иприспособявания на физичес ските обем търгуеми стоки ми и• А Антицикли ична практи ика• З Защита на вътрешнот потребле то ение• П Политичес мотиви - ембарго ски• Е Експортна субсидия 22
  • 24. Търговско ембарго – едностранно прилагане на забранителни мерки върхутърговията с даден вид стоки или изцяло блокиране на търговските отношения с даденастрана. Други нетарифни ограничения – прилагане на санитарно-хигиенни, техническиили друг вид стандартни изисквания спрямо стоките от чужбина с което се целиограничаване на вноса им.• Антидъмпингови мита Дъмпингът е прилагане на дискриминационни цени , при което стоките наекспортния пазар се предлагат на по-ниски цени спрямо тези на вътрешния пазар.Дъмпинга бива: сезонен и постоянен/грабителски• Референтни цени на вноса• Санитарни правила• Други Импортна квота – ограничения върху физическия обем внесени или изнесенистоки• Количествено ограничение• Временно по продължителност• Кандидатства се чрез конкурс, или на база минала година Ефект от квотата• Нарастване на вътрешната цена на вноса• Свиване на вноса• “Квота-печалба”• Дискриминиране на търговския партньор• Ответна реакцияКвота-печалба – изгода получена като разлика между цената, по която вносната стокасе продава на вътрешния пазар и цената на международния пазар. Функции на квотата.• Да ограничи размера на вноса до обем равен на определената квота 23
  • 25. • Приходи – подобно на митата при квотите приходите се реализират от тези,които са получили лиценз /вносители/• Преразпределителна – аналогично на митата квотите прехвърлят доход от странана местния производител и потребител към вносителите получили лиценз за внос. Ефект от квотите.• Определя се определен обем, който може да се внесе. Съществува опасност замонопол при лиценз само на един• Количеството стоки, което се внася е недостатъчно, за да покрие евентуалендефицит Ответна търговска политика – съвкупност от инструменти, прилагани в отговорна търговската политика на чуждестранните износители, накърняващи интересите наимпортнозаместващите отрасли в страната вносител.Разлика между квота и митоКвота МитоДейства индиректно, не се променя Действа директно чрез ценатапазарния механизъмПри нарастване на търсенето, местното При нарастване на търсенето, местнотопроизводство и цената се увеличава производство и цена остават непроменениповечеПриспособяването става чрез цената Приспособяването става чрез вносаТочно лимитиран внос Обема на вноса не е точно лимитиранМоже да породи монопол на вносителя Местните производители предпочитат/изцяло да получава печалбата/ квотите 4.3. Измерване на митническия протекционизъм Това съзнателно провеждана политика за защита на местните производители целяща дагарантира по-добра бизнес среда, ограничаване на конкурентния внос, гарантиранедоходите на националните производители. Подкрепа на нови отрасли със стратегическацел, гарантират се работни места и доход на населението, по този начин се намаляватсоциалните разходи. Протекционизмът струва скъпо на държавата, защото се създават 24
  • 26. изкуствено отрасли. Подобна политика води до задържане на икономическия растежпоради разходите за това. Нововъзникнал отрасъл – отрасли, притежаващи потенциални сравнителнипредимства, които при развитието на вътрешния пазар биха реализирали икономии отмащаба. Вътрешни производствени субсидии – относително намаляване напроизводствените разходи в съответния отрасъл за сметка на разходната част надържавния бюджет. Жизнен стандарт – концепция, свързва с възможността да се потребява по даденаобществена крива на безразличие. Цена на протекционизма – реална загуба на нетно благосъстояние порадинеефективност на производството и смущения в модела на потребление, коитопроизтичат от налагането на митото. Импортозаместващ тип икономически растеж – модел на икономически растеж,предвиждащ ускорено развитие на отраслите, произвеждащи стоки, заместители навноса. 25
  • 27. 5. ФРАНКИРАНЕ И УСЛОВИЯ НА ДОСТАВКА НА СТОКИТЕ Франкирането на борсовите стоки, при сделките с реална доставка на стоките, е част отсключването и изпълнението на борсовата сделка. То представлявависокостандартизиран начин за определяне условията на доставка на стоките имястото, в което правата на собственост се прехвърлят от продавача на купувача.Франкирането се осъществява за стоки, които се търгуват на контракти. Цялатаоперация е унифицирана и стандартизирана. По своята същност франкиранетоозначава, че стоката е освободена от плащане за превоз на определеното място задоставка. Начинът на обозначаване и условията са много стандартизирани, тъй като сеползват кодове, формулировки и клаузи, създадени от Международната търговскакамара в Париж и публикувани под наименованието “Инкотермс` 90”. Създадени са сцел опростяване на сделката при нейното сключване и улесняване на изпълнението й.Кодът, състоящ се от трибуквено съчетание, установява точно правата и задължениятана продавача и купувача.Франкирането и условията на доставката на стоките при реалното изпълнение насделката са пряко свързани със самата организация на изпълнение на сделката идокументите за нея. 5.1. Условия на доставка на стоките ‐ ИНКОТЕРМС 90 За опростяване на договорите Международната търговска камара е кодифицираларазличните договорни клаузи. С кодирането са установени точно отговорностите,рисковете и разходите на продавача и купувача. Включването в договора на определенкод за условна доставка означава, че това условие става задължително за двете страни.Всички изисквания по условията на доставката са кодирани само в едно трибуквеноозначение. Тяхната разшифровка обаче е подробно разработена и изяснена в правилатаи терминологията на Инкотермс.-EXWТова условие означава, че продавачът се задължава да достави стоката на разположениена купувача в завода или неговия склад, на полето или в склад на полето. Задължениятана продавача са минимални. Почти цялата тежест на задължения и риск се поемат откупувача. 26
  • 28. а) Задължения на продавача:- да достави стоката на определеното място;- да осигури търговската фактура и всички документи, необходими за идентифициранена стоката (сертификати и други);- да извести купувача за доставката на стоката;- да поеме всички рискове по стоката до предаването й на купувача;- да поеме всички разноски за доставка на стоката до определеното място за предаване;- да заплати разноските по опаковането, съхранението и проверката на определеното запредаване място, без задължения по застраховката на стоката;- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за износ идруги документи, за които купувачът би срещнал затруднения.б) Задължения на купувача:- да заплати цената;- да набави за своя сметка всички разрешения за износ и внос;- да уреди всички митнически формалности по износа и вноса, както и при евентуалнопреминаване през трети страни;- да уреди за своя сметка транспорта от определеното място;- да приеме стоката веднага щом тя бъде предоставена на мястото на разположение;- да поеме всички рискове по стоката от момента на предоставянето й на разположение;- да уведоми продавача при приемане на стоката, както и да го снабди с необходимиядокумент, че е приел стоката;- да заплати разходите, направени от продавача при съдействието му за набавяне нанеобходимите документи;- по свое желание може да застрахова стоката.-FCAПри това условие продавачът има задължението да предаде стоката на определеномясто на превозвач, предварително определен от купувача. За целта преди това тятрябва да е освободена за износ.а) Задължения на продавача:- да достави стоката, съобразно договора, на разположение на купувача, заедно снеобходимите търговски документи (фактура, сертификати и други);- да поеме за своя сметка всички разходи по износа и освободи стоката за износ;- да уреди всички митнически формалности по износа на стоката; 27
  • 29. - да поеме всички рискове за своя сметка до момента на предаване на стоката науговореното място;- да уведоми купувача, когато стоката се предостави на превозвача;- да снабди купувача с документ за предаване на стоката за своя сметка;- да заплати всички разноски за опаковане, съхранение и проверка на стоката, за да сепредаде на превозвача;- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на документи, откоито той може да се нуждае при вноса.б) Задължения на купувача:- да заплати цената на стоката, уговорена в договора за продажба;- да осигури за своя сметка превоз на стоката от уговореното място за доставка;- да поеме за своя сметка всички разходи по вноса на стоката и осигури за целтанеобходимите документи;- да уведоми продавача за превозвача и когато стоката е приета от него;- да заплати на продавача разноските, направени от него при съдействието му занабавяне на някои документи по вноса;- ако желае, може да застрахова стоката за своя сметка.-FASУсловието представлява доставка на стоката “франко по протежение на кораба” вуговорено пристанище за натоварване. В случая продавачът ще предаде стоката вмомента, когато тя е доставена на кея по протежението на кораба или в лихтери науговореното за натоварване пристанище. При това условие задълженията на купувачаса големи. Той трябва да освободи стоката от износ и да поеме всички рискаве иразноски от този момент нататък.а) Задължения на продавача:- да достави стоката на кея по протежение на кораба в уговореното за натоварванепристанище, както и да осигури всички необходими търговски документи (фактура,сертификати и др.);- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимитедокументи за износ на стоката;- да поеме всички разходи по доставката на стоката на кея по протежение на кораба вуговореното за натоварване пристанище;- да уведоми купувача, че стоката е доставена на уговореното място; 28
  • 30. - да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия документ, който доказвапредаването на стоката;- да окаже съдействие на купувача за получаване на транспортния документ;- да плати всички разходи по опаковката, маркирането, проверката и окачествяванетона стоката;- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, за получаване на необходимитедокументи по износа и вноса.б) Задължения на купувача:- да плати уговорената цена на стоката, съгласно сключения договор;- да поеме за своя сметка всички разходи по износа и вноса, както и да набави всичкинеобходими митнически документи, в т. ч. и за транзитно преминаване на стоката прездруги държави;- да сключи за своя сметка договор за превоз на стоката от отправното товарнопристанище;- да приеме стоката в определеното пристанище на товарене, от кея по протежение накораба;- да поеме за своя сметка всички рискове по стоката от момента на приемането й;- да плати всички мита, данъци и такси по износа и вноса на стоката, а също и тези приевентуално преминаване през трети страни;- да уведоми продавача за кораба, нает за превоз на стоката;- да плати всички разноски, направени от продавача при съдействието му за снабдяванес някакви документи;- ако желае, може да застрахова за своя сметка стоката.-FOBТова условие за доставка е свързано с предаване на стоката “франко борда” вуговореното за натоварване пристанище, което означава, че продавачът предавастоката, когато тя е натоварена на борда на кораба в уговореното за натоварванепристанище. В този случай продавачът е длъжен да освободи стоката за износ.а) Задължения на продавача:- да достави стоката заедно с необходимите търговски документи (фактура,сертификати и други) на борда на кораба в уговореното за товарене пристанище;- да поеме всички разходи по износа на стоката, както и да осигури митническитедокументи за това; 29
  • 31. - да поеме всички разходи, свързани със стоката до натоварването й на борда на корабана уговореното пристанище;- да заплати разноските за опаковка, съхранение, маркировка, окачествяване и проверкана стоката, подготвена за износ;- да окаже съдействие на купувача при получаване на някои необходими по износа ивноса документи;- да уведоми купувача, когато стоката е натоварена и приета на борда на кораба.б) Задължения на купувача:- да плати цената на стоката, уговорена в договора;- да уведоми продавача за наетия кораб за превоз на стоката;- да се снабди, за своя сметка, с всички разрешения за внос и да поеме разходите повноса на стоката;- да сключи, за своя сметка, договор и да поеме разходите по транспорта на стоката отуговореното пристанище за товарене;- да поеме всички рискове по стоката след натоварването й на кораба в уговоренотопристанище;- да приеме стоката на борда на кораба и да уведоми за това продавача;- да поеме всички разходи и уреди всички митнически формалности при вноса настоката, както и при преминаването й транзитно през трети страни;- да плати всички разноски, които е направил продавачът по снабдяването му снеобходимите документи за износ и внос на стоката;- ако желае, може да направи за своя сметка застраховка на стоката.-CFRПри това условие на доставка, “стойност и навло платени” до уговорено пристанище наместоназначение, продавачът е задължен да заплати всички разноски и навлото поизвозването на стоката до посоченото пристанище. Предаването на стоката се извършвана борда на кораба в уговореното пристанище на местоназначение. Това налага стокатада бъде освободена за износ от продавача.а) Задължения на продавача:- да достави стоката заедно с необходимите търговски документи (фактура,сертификати и други) на борда на кораба на уговореното за товарене пристанище;- да се снабди, за своя сметка, с необходимите разрешения за износ и да поеме всичкиразноски по износа на стоката; 30
  • 32. - да предаде стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на товарене и дауведоми за това купувача;- да поеме разходите за превоз на стоката и натоварването й на борда на кораба и доуговореното пристанище на местоназначение;- да поеме всички рискове по стоката до натоварването й на борда на кораба вуговореното пристанище на натоварване;- да заплати навлото и разноските по товарене на стоката и разтоварването й вразтоварното пристанище;- да достави на купувача транспортния документ за уговореното пристанище наместоназначение;- да поеме всички разходи по опаковка, съхранение, маркировка и проверка на стоката;- да окаже съдействие на купувача и да го снабди за негова сметка с необходимитедокументи по отношение на износа и вноса.б) Задължения на купувача:- да плати цената на стоката, съгласно условията на договора;- да поеме разходите и уреди всички формалности по вноса на стоката;- да приеме стоката в уговореното пристанище на местоназначение и да уведоми за товапродавача;- да поеме всички рискове по стоката, когато тя е преминала на борда на кораба напристанището на товарене;- да поеме всички разходи по натоварване на стоката на борда на кораба;- да определи пристанището на местоназначение и уведоми за това продавача;- да плати разноските, направени от продавача за снабдяването му с необходимитедокументи за внос на стоката;- ако желае, може да сключи застраховка за своя сметка.-CIFТова условие на доставка означава “стойност, навло и застраховка” платени доуговорено пристанище на местоназначение. В случая продавачът е задължен да поемеразходите по транспорта и застраховката. При това условие на доставка застраховката езадължителна и се осигурява от продавача. Задължение на продавача е и да освободистоката за износ.а) Задължения на продавача:- да достави стоката и необходимите търговски документи (фактура, сертификати и др.)на борда на кораба в пристанището на натоварване; 31
  • 33. - да набави, за своя сметка, всички необходими документи за износ и да поемеразходите по износа на стоката;- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и да плати навлото до уговоренотопристанище на местоназначение;- да сключи, за своя сметка, договор за застраховка;- да предаде стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на товарене;- да поеме всички рискове по стоката до момента на товарене и предаване на борда накораба на уговореното пристанище на товарене;- да поеме разходите по разтоварване на стоката в разтоварното пристанище;- да уведоми купувача, че стоката е натоварена на борда на кораба на товарнотопристанище;- да предостави на купувача транспортния документ за уговореното пристанище наместоназначение;- да поеме всички разходи по опаковката, съхранението, маркировката и проверката настоката при износа;- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за вносана стоката.б) Задължения на купувача:- да плати уговорената в договора цена на стоката;- да поеме всички разходи по вноса;- да приеме стоката в уговореното пристанище на местоназначение и да уведоми за товапродавача;- да поеме всички рискове по стоката от натоварването й на борда на кораба впристанището на натоварване;- да определи пристанището на местоназначение и да уведоми за това продавача;- да заплати разноските, направени от продавача при оказването му на съдействие занабавяне на необходими документи по вноса.-CPTТози вид условие на доставка означава “превоз платен до...”. В случая продавачътплаща навлото до уговореното местоназначение. Той се задължава да освободи стокатаза износ. Това условие се използва за всякакъв вид транспорт.а) Задължения на продавача:- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.) науговореното, съгласно договора, местоназначение и да уведоми за това купувача; 32
  • 34. - да осигури, за своя сметка, разрешенията и всички митнически документи за износ иизвърши износа;- да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и заплати разходите за нейниятранспорт до уговореното местоназначение;- да предаде стоката на превозвача на уговореното местоназначение;- да поеме всички рискове по стоката до момента на предаването й в уговоренотоместоназначение;- да плати навлото и всички разноски по товаренето и разтоварването на стоката науговореното местоназначение;- да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия транпортен документ;- да заплати всички разходи по опаковка, съхранение, окачествяване и проверка настоката преди износа;- да окаже съдействие на купувача при набавяне на необходимите документи за внос настоката.б) Задължения на купувача:- да заплати цената на стоката, съгласно сключения договор;- да поеме всички разходи по вноса на стоката;- да приеме стоката на уговореното местоназначение и да уведоми за това продавача;- да поеме всички рискове по стоката от момента на приемането й;- да поеме всички разходи от момента на приемане на стоката;- да заплати на продавача направените от него разходи при набавянето на документи завноса;- ако желае, може да сключи застраховка на стоката за своя сметка.-CIPПри това условие на доставка “превоз и застраховка платени до...” продавачът трябвада направи застраховка на стоката и да заплати превоза до определенотоместоназначение. Освен това той е задължен да плати всички разходи по износа и да гоосъществи. Това условие се използва за всякакъв вид транспорт.а) Задължения на продавача:- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.) доопределеното в договора местоназначение и да уведоми за това купувача;- да поеме всички разходи по износа на стоката и набави, за своя сметка, необходимитеразрешителни, като уреди и митническите формалности за това; 33
  • 35. - да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и поеме всички разходи потранспорта до определеното местоназначение;- да предаде стоката на превозвача на определеното местоназначение;- да поеме всички рискове по стоката до момента на предаването й на превозвача вуговореното местоназначение;- да плати навлото и всички разноски по товаренето на стоката и разтоварването й науговореното местоназначение;- да снабди купувача, за своя сметка, с необходимия транспортен документ;- да поеме всички разходи по опаковката, съхранението, окачествяването и проверкатана стоката, свързани с износа;- да снабди купувача, за негова сметка, с необходимите по вноса на стоката документи.б) Задължения на купувача:- да заплати цената на стоката, съгласно сключения договор;- да набави, за своя сметка, необходимите разрешителни по вноса и поеме всичкиразходи по него;- да поеме разходите за проверките при транзитното преминаване на стоката през третистрани;- да приеме стоката в уговореното местоназначение и уведоми за това продавача;- да поеме всички рискове по стоката от момента на предаването й вместоназначението;- да заплати всички разходи, направени от продавача при набавяне на необходимите повноса на стоката документи;- ако желае, може да сключи договор за застраховка на стоката.-DAFТова условие на доставка означава “доставено на граница...” на уговорено място надоставка на граница. В случая продавачът доставя стоката на уговорено място награница на съседна страна. Преди това той трябва да я освободи от износ, като заплативсички разходи по износа. Това условие може да се използва при всякакъв видтранспорт.а) Задължения на продавача:- да достави стоката с необходимите документи (фактура, сертификати и др.), съгласносключения договор на уговореното място;- да се снабди, за своя сметка, с необходимите разрешения за износ и поеме всичкиразходи по износа на стоката; 34
  • 36. - да достави стоката на разположение на купувача на уговореното място и до гоуведоми за това;- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и да поеме разходите по транспорта доуговореното местоназначение;- да поеме всички рискове по стоката до момента на предаването й в уговоренотоместоназначение;- да набави, по искане на купувача и за негова сметка, документ за превоз отместоназначението до страната вносител;- да заплати разходите по опаковка, съхранение, окачествяване и проверка на стоката,във връзка с износа;- да окаже, за негова сметка, съдействие на купувача за снабдяването с необходимитепо вноса на стоката документи.б) Задължения на купувача:- да плати цената на стоката, съгласно уговорката в договора;- да набави, за своя сметка, необходимите за вноса на стоката разрешителни и да поемевсички разходи по вноса;- да приеме стоката на уговореното местоназначение и да уведоми продавача за това;- да поеме всички рискове по стоката от момента на приемането й в утвърденотоместоназначение;- да заплати направените от продавача разходи при съдействието му за набавяне нанеобходимите документи за внос;- ако желае, за своя сметка, може да сключи договор за застраховка на стоката.-DESУсловието на доставка означава “доставено от кораба”. В случая продавачът е длъженда достави стоката на борда на кораба на уговореното пристанище на местоназначение.Той осигурява превоза до уговореното пристанище на местоназначение. Това условиена доставка се използва само при воден транспорт.а) Задължения на продавача:- да достави стоката с необходимите документи (фактура, сертификати и др.) на бордана кораба на уговореното пристанище на местоназначение;- да уведоми купувача, когато стоката е натоварена на борда на кораба;- да се снабди, за своя сметка, с необходимите за износа на стоката разрешителни, дауреди всички митнически формалности и поеме разходите по износа; 35
  • 37. - да сключи, за своя сметка, договор за превоз и поеме всички разходи по транспорта настоката до уговореното местоназначение;- да достави на разположение на купувача стоката и поеме рисковете по нея до тозимомент;- да осигури на купувача, за своя сметка, необходимия транспортен документ за превозна стоката;- да поеме разходите по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката настоката преди износа;- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимите повноса документи.б) Задължения на купувача:- да плати цената на стоката, съгласно уговорката в договора;- да поеме всички разходи по вноса на стоката и да набави, за своя сметка,необходимите за това документи;- да приеме стоката, когато тя е доставена на борда на кораба и да уведоми за товапродавача;- да поеме всички рискове по стоката, след като тя е приета от него;- да поеме разходите, свързани със стоката от момента на приемането й, включително инейното разтоварване;- да възстанови всички направени от продавача разходи при съдействието му занабавяне на необходимите по вноса документи;- ако желае, за своя сметка, може да направи застраховка на стоката.-DEQУсловието означава “доставка от кей”, обмитена в уговорено пристанище наместоназначение. Продавачът предава стоката на купувача в момента, в който я еоставя на кея на пристанище, уговорено за местоназначение. В случая той трябва да яосвободи от внос. Продавачът поема всички разходи по износа и вноса и гиосъществява. Това условие се използва за превоз само при воден транспорт.а) Задължения на купувача:- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.), съгласносключения договор;- да набави, за своя сметка, необходимите документи по износа и вноса на стоката и дапоеме всички разходи за тях; 36
  • 38. - да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и поеме всички разходи потранспорта на стоката;- да предостави стоката на разположение на купувача на кея на уговоренотопристанище на местоназначение и да го уведоми за това;- да поеме всички разходи по износа, транспорта и вноса, както и риска по стоката допредоставянето й на купувача;- да предостави на купувача, за своя сметка, транспортния документ;- да плати разходите по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката настоката при износа и вноса.б) Задължения на купувача:- да плати уговорената цена на стоката, съгласно сключения договор;- да окаже съдействие на продавача, за негова сметка, при набавяне на необходимитедокументи за внос;- да приеме стоката, след като тя бъде поставена на разположение на кея науговореното пристанище на местоназначение и да уведоми продавача за това;- да поеме рисковете по стоката, след като тя е предоставена на негово разположение.-DDUУсловието на доставка е “доставка необмитена...” на уговорено местоназначение. Притова условие продавачът доставя стоката на уговорено място в държавата вносител.Той обаче не плаща разходите по вноса (мита, такси и др.). Продавачът не урежда имитническите формалности. Стоката се пропуска свободно за внос, а задълженията повноса се поемат от купувача. Това условие за доставка на стоката се използва привсякакъв вид транспорт.а) Задължения на продавача:- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.) науговореното местоназначение;- да осигури, за своя сметка, необходимите разрешения за износ като уредимитническите формалности и поеме всички разходи по износа;- да сключи, за своя сметка, договор за превоз и поеме разходите по транспорта настоката до държавата вносител;- да достави стоката на разположение на купувача в държавата вносител на уговоренотоместоназначение и съобщи за това на купувача;- да поеме всички разходи, свързани със стоката до момента на предаването й;- да набави, за своя сметка, необходимия транспортен документ; 37
  • 39. - да заплати разходите по опаковка, съхранение, окачествяване и проверка на стоката;- да окаже съдействие на купувача, за негова сметка, при набавяне на необходимитедокументи за внос.б) Задължения на купувача:- да плати цената на стоката, съгласно уговорката в договора;- да набави, за своя сметка, необходимите разрешителни за внос като уреди всичкимитнически формалности и поеме разходите по вноса;- да приеме стоката, когато е поставена на негово разположение, на уговоренотоместоназначение и уведоми за това продавача;- да поеме всички рискове по стоката от момента на приемането й;- да заплати направените от продавача разходи, при съдействието му за набавяне нанеобходимите по вноса документи;- ако желае, може да сключи договор за застраховка на стоката.-DDPУсловието на доставка означава “доставена, мито платено...” до уговоренотоместоназначение в страната на вносителя. При това условие продавачът доставястоката на уговорено място в страната на вносителя, като поема разходите по износа ивноса. В този случай задълженията и разходите на продавача са най-големи. Условиетоможе да се използва при всякакъв вид транспорт.а) Задължения на продавача:- да достави стоката и търговските документи (фактура, сертификати и др.) науговореното местоназначение в страната на вносителя;- да набави, за своя сметка, необходимите разрешения за износ и внос, както и да уредивсички митнически формалности по износа и вноса и заплати разходите по тях;- да сключи, за своя сметка, договор за превоз на стоката и да поеме разходите потранспорта й;- да постави стоката на разположение на купувача и го уведоми за това;- да поеме всички рискове и разходи по стоката до момента на предоставянето й наразположение на купувача;- да достави на купувача, за своя сметка, необходимия транспортен документ;- да поеме разходите по опаковката, съхранението, окачествяването и проверката настоката при износа и вноса.б) Задължения на купувача:- да заплати цената на стоката, съгласно уговорката в сключения договор; 38
  • 40. - да приеме стоката, след като тя е поставена на негово разположение в мястото наместоразположение и уведоми за това продавача;- да поеме рисковете по стоката и всички разходи, след като тя е предоставена нанегово разположение;- да окаже съдействие на продавача, за негова сметка, при набавяне на необходимите повноса документи.Задълженията на страните по сделката при различните условия на доставка са посоченина табл. 1.Тези условия на доставка налагат спазването на някои задължителни изисквания припредаване на стоката. В зависимост от различния вид транспорт тези изисквания саследните:а) Когато за превоз на стоката се използва железопътен транспорт, продавачът трябвада натовари стоката на вагона или контейнера, съгласно изискванията за този видпревоз. Предаването се счита за извършено, когато натовареният вагон или контейнер еприет от натоварени за целта лица от железниците.б) При превоз по шосе предаването се счита за извършено, когато стоката е натоваренана транспортното средство, осигурено от купувача.в) При превоз по вътрешен воден път предаването е завършено, когато стоката енатоварена на кораб, осигурен от купувача.г) Ако стоката е разположена в контейнер, предаването се счита за завършено вмомента, когато натовареният на кораба контейнер е приет от морския илижелезопътен превозвач.д) При въздушен транспорт стоката се счита за предадена, когато е приета отвъздушния превозвач.е) Ако се използва комбиниран транспорт, стоката се счита за предадена, когато сеприеме от първия превозвач. 5.2. Условия на плащане при сключване на сделката ‐ ПЕЙТЕРМС 90 Международната търговска камара (МТК) в Париж, наред с условията за доставка еунифицирала и кодирала и условията на плащане по търговската сделка. Тези 39
  • 41. положе ения са пре едставени в Инкотерм мс`90. Всич форми на плащан са код чки и ния дирани вняколко обуквени о означения.а) Доку ументарни акредити и иви:фигура 3 Акредитив бл ланкаАкреди итивите бив ват: - Нео отменяеми документар акреди д рни итиви: - Неп потвърден, без указван срока на плащане - CREDOS не а - Неп потвърден, с указване срока на плащане - CREDOS/nM п C M - Пот твърден, без указване срока на плащане - CONCREDO п C OS - Пот твърден, с указване ср у рока на пла ащане - CONCREDOS S/nM - Отм меняеми документарн акредити ни иви: - Без указване срока на пла ащане - RE ECREDOS - С ук казване сро на плащ ока щане - REC CREDOS/nM M 40
  • 42. б) Инка асофигура 4 Инкасо бланкаВидове инкасо: е - Оби икновено ин нкасо - CO OLLECT - Док кументарно инкасо: о - без указване ср рока на пла ащане - DOCOLLECT O T 41
  • 43. - с указване срока на плащане - DOCOLLECT/nMв) Частично плащане - PARTSг) Други начини на плащане - Плащане на съгласувана дата - AAAA/MM/DD - Авансово плащане - ANTICIP - Плащане при доставка на стоката - CASH - Плащане на превозвача по време на доставка на стоката - COD - Плащане в края на месеца, през който е извършена доставката - ULTIMO - Плащане след изтичане на определен срок от месеца, през който е извършена доставката - ULTIMO/nM - Плащане след изтичане на определен срок от доставката - DEL/nM - Плащане след получаване на фактурата - CASHIV - Плащане в последния ден от месеца, през който е получена фактурата - INVULTIMO - Плащане след изтичане на определен срок от последния ден на месеца, през който е получена фактурата - INVULTIMO/nM - Плащане след изтичане на определен срок след получаване на фактурата - INV/nM - Отбиви - DIS n%nM - Процент за просрочено плащане - INT nM% - Компенсационно плащане - COMPENS - Плащане при консигнация - CONSIGN - Плащане по споразумение - AGREE - Плащане при обичайни условия – HABITд) Без плащане - NOPAYПри кодиране на условията на плащане се използват следните символи:- “M” и “D” - означава месец;- “AAAA” - означава календарна година;- “MM” и “DD” - ден от месеца или месец.Тези символи са отразени в международния стандарт ИСО-2014. 42
  • 44. 43
  • 45. 6. МЕЖДУНАРОДЕН ВАЛУТЕН ПАЗАР 6.1. Валутен пазар Валутния пазар е място, на което се осъществява среща между купувачи и продавачи наспецифична стока, при което при съвпадението на продаването и купуването сеформира равновесна цена наречена валутен курс. Той е отношението, в което еднапарична единица са разменя с друга на международния валутен пазар. Валутния пазар енормален пазар, при който стоката е валутата. Той обслужва търговията със стоки иуслуги. Валутен пазар има, защото има пазар на стоки. Всяка промяна в параметрите намеждународната търговия водещи в промени на стоки и услуги, води до промяна натърсенето и предлагането на валута. Нива на валутните пазари:• Първо ниво – търговия на едро, при която контрагенти при валутната сделка сацентралната банка и системата от търговски банки. Това е нивото, в което централнатабанка има най-голяма възможност да регулира валутния курс.• Второ ниво – търговия на дребно, транзакциите са между търговските банки,между търговските банки и техните клиенти. Обслужвайки сметките участват втърговията.• Трето ниво – международен валутен пазар, за разлика от стоковите и фондовитепазари не е локализиран. В повечето случаи съвпада с големите фондови борси. Функции на валутните пазари:• Да измери колко струва една валута изразена с друга национална валута• Да направи съизмерими цените на стоките и услугите• Регулативна функция, която ме позволява да относителните цени, без дапроменят производствените разходи се променят цените на дадена стока• Установява макроикономическото равновесие, има приспособителни функции,равновесие на пазара• Защитна функция – възможност да променя валутния курс, дава възможност насилна държавна икономика да се предпази Видове валутни курсове:• Пряк – показва за единица национална валута, колко единици от чужда валутамогат да се получат 44
  • 46. • Косвен – за единица от чуждата валута, колко единици от националната валутамогат да се получат• Кръстосан /cross/ - начин да се съизмерят две валути посредством трета валута Валутен арбитраж. Представлява сделки на валутния пазар, при които се извършватедновременно покупка и продажба на една валута в различни финансови центрове с целда се извлече изгода от курсовите разлики. Валутни курсове, спрямо това в какво се съизмерват:• Номинален валутен курс – съотношение между две валути в текущия момент• Реален валутен курс – измерва действителната покупателна стойностна двевалути• Ефективен валутен курс – показва дали националната валута се обезценява илипоскъпва по отношение на кошницата от чужди валути.• Форуърден валутен курс – валутно състояние, формирано в резултат натранзакции, чийто падеж настъпва след определен период, при което се целизастраховане на валутен риск.• Споткурс – когато разменното отношение между две валути е котирано посделки с незабавна доставка, в рамките на така наречените два търговски дни.Спотвалутния курс е текущия курс между две валути.Консистентен валутен курс – валутен курс, формиран в резултат на постояннотовзаимодействие на валутите и валутния арбитраж, което прави цената на една валута дабъде еднаква на всички валутни пазари. Условие на Маршал – Лернер – условие, при което в зависимост от сумата наеластичността на търсенето на вноса и износа се определя стабилността наравновесието на валутния пазар. Хеджиране – застраховане срещу валутен риск, практикувано широко нафоруърдните и сподвалутните пазари, при което се поддържа баланс между активите ипасивите в чужда валута. Теория за паритета на покупателната способност – подход при определянето навалутния курс, според който промените в равнището на относителните цени определятдългосрочните промени във валутния курс. 45
  • 47. 6.2. Валутен курс Една от главните особености на международната икономика е съществуването наразлични национални парични единици. Отношението, в което една парична единицасе разменя с друга на валутния пазар, се нарича валутен курс. Той показва не самоцената на една парична единица, изразена в друга, но служи и като средство запревеждане на цените на стоките и услугите от едно в друго валутно изражение.Двата основни вида котировка са пряка – валутният курс се обявява като количествонационални парични единици, необходими за закупуване на единица чуждестраннавалута (напр. 1$=1.53 лв.); и косвена – количеството чуждстранни валутни единици,необходими за закупуване на единица национална валута (1 лв. = 0.65 $). Кръстосанияткурс (кроскурс) представлява разменния курс между две валути, изчислен чрезкурсовете на тези две валути към трета.При анализа на валутните курсове е необходимо да се прави разграничение между споткурс и форуърден курс. Спот курсът се прилага при сделки, които се осъществяват потекущия валутен курс до два работни дни от сключването им. Форуърдният курс сеприлага във форуърдните сделки. Те представляват договореност за извършване наобмяната в определен бъдещ момент по форуърден курс, който се договаря в моментана сключване на сделката.В икономическите анализи често се налага изчисляване на ефективен и реален валутенкурс. Ефективният валутен курс представлява средно претеглена величина отразменните курсове на валутата на дадена страна спрямо валутите на нейните най-важни външнотърговски партньори. Той се изчислява под формата на индекс.Реалният валутен курс е номиналният валутен курс, коригиран с промените всъотношението между чуждестранното и националното равнище на цените. Реалнотопоскъпване на националната валута означава, че намалява ценовата конкурентност напроизведените в страната стоки (съответно намалява техния износ) и става изгодно дасе увеличи вносът на чуждестранни стоки. Реалното поевтиняване на националнатавалута поражда противоположната тенденция – увеличава се ценовата конкурентностна националния износен сектор. 46
  • 48. 6.3. Фактори, влияещи върху търсенето и предлагането на валута. Равновесие на валутния пазар Валутният курс е подложен на въздействието на най-разнообразни и често труднопредвидими икономически и множество други фактори. Многообразието отразнопосочни, непрекъснато действащи и сравнително бързо изменящи се фактори епричината за липсата на единна теория, обясняваща и предвиждаща движението навалутните курсове. Детерминатите на валутния курс могат да бъдат разгледани отняколко гледни точки: традиционен (платежно-балансов) подход, теория за паритета напокупателната способност, монетарен подход и финансово-пазарен подход.Когато валутният курс плава свободно, пазарната стойност на националната паричнаединица поскъпва или се обезценява в съответствие с промените в условията на пазара.Факторите, които влияят върху търсенето и предлагането на валута, са: промени в стойността на износа и вносаАко стойността на износа се увеличава спрямо вноса, националната валута поскъпва.Да предположим, че износът на България нарасне поради промени във вкусовете,предпочитанията или реалния доход на чуждестраните граждани. Това едновременноповишава както неговата цена, така и обема на продажбите. Увеличеното търсене нанаши стоки предизвиква допълнително търсене на левове, което води до поскъпване нанационалната ни валута. Поскъпването й обаче стимулира вноса и ограничава износа,което възстановява равновесието на валутния пазар.Обратно, ако нарасне търсенето на вносни стоки, националната ни парична единица сеобезценява. Когато българското търсене на чуждестранни стоки се увеличи в резултатна промени във вкусовете, предпочитанията или реалния доход на българскитеграждани, нараства и търсенето на чуждестранна валута, което води до обезценяване нанационалната ни валута. Обезценяването стимулира износа и ограничава вноса, коетовъзстановява равновесието на валутния пазар на ново равнище при по-висока левовацена на чуждата валута. различие в темповете на инфлация – при равни други условия инфлацията встраната обезценява националната валута, докато дефлацията води до нейнотопоскъпванеАко цените на българските стоки нараснат с 50 %, докато в САЩ те останат стабилни,нарасналата инфлация заставя българските потребители да се насочат към вносни стоки 47
  • 49. от САЩ, което ще увеличи и търсенето на долари. В същото време инфлацията заставяамериканските граждани да заместят българските стоки с местни и да намалятпредлагането на долари. Тези противоположни промени водят до обезценяване на леваспрямо долара, което по всяка вероятност ще стимулира износа на български стоки вСАЩ и ще потисне нашия внос на американски стоки. Така равновесието на валутнияпазар ще се възстанови.Ако едновременно в България и САЩ темпът на инфлация се увеличи с еднакъвпроцент, това няма да промени отношението между стойността на износа и вноса, т.е.равновесието на валутния пазар се запазва.Инфлацията обезценява националната парична единица само когато нейните темпове сапо-високи, отколкото са те в страните, с които съответната държава търгува. При по-ниски темпове на инфлация националната валута поскъпва. - изменения в националното равнище на лихвения процентКраткосрочните финансови инвестиции във финансови активи са силно чувствителникъм промените в лихвения процент. Международните заемни фондове се движат къмрегионите с най-висока норма на възвръщаемост (след отчитане на възможния риск).Увеличаването на реалния лихвен процент привлича чуждестрания капитал, коетопредизвиква поскъпване на националната валута. - промени в задграничното равнище на лихвения процентПовишаването на реалния лихвен процент зад граница увеличава предлагането нанационална валута в замяна на чуждестранна на страната, в която лихвеният процент езначително по-висок. Намаляването на лихвения процент зад граница предизвиквапротивоположен резултат, тъй като предизвиква приток на чужд капитал към странатадомакин.За обозначаване на промяната на валутния курс в резултат от търсенето и предлаганетона валутния пазар се използват понятията поскъпване и обезценяване.Поскъпването на една валута означава повишаването на стойността на националнитепари спрямо чуждестранните валути. Поскъпването увеличава покупателнатаспособност на националните пари по отношение на чуждестранните стоки. Факторите,които предизвикват поскъпване на националната валута, са: - увеличаване на износа или намаляване на вноса 48
  • 50. - понижаване на инфлацията под равнището й в страната на търговските партньори - повишаване на реалния лихвен процент на националния финансов пазар - понижаване на реалния лихвен процент зад граница - Обезценяването на една валута представлява намаляване на стойността на една парична единица спрямо друга. Обезценяването понижава покупателната способност на националните пари по отношение на чуждестранните стоки. Факторите, които предизвикват обезценяване на националната валута, са: - увеличаване на вноса или намаляване на износа - повишаване на инфлацията над равнището й в страната на търговските партньори - понижаване на реалния лихвен процент на националния финансов пазар - повишаване на реалния лихвен процент зад границаКогато валутният пазар се движи към равновесие, количественият ефект е по-голям отценовия, т.е. намаляването на количеството американски стоки, купувани от българитепри поскъпване на долара, повишава обезценката на лева. Търсенето на чуждестраннистоки е еластично спрямо промените в тяхната валутна цена в следствие на променитев разменното отношение на лева и долара. Еластичността на търсенето начуждестранни стоки е доказателство за тяхната взаимозаменяемост, но за кратъкпериод не е възможно да се възстанови равновесието между търсене и предлагане.Ако търсенето на вносни стоки и предлагането на местни за износ не е еластично,валутната стойност на националната парична единица изпитва големи колебания, коетозатруднява международната търговия. За да се преодолеят затрудненията, държавитеинтервенират на валутния пазар. Подобен вид нееластичност рядко присъства викономиките на големите страни, защото вносно-износната им листа едиверсифицирана и относително лесно могат да се намерят заместители на местни свносни и на вносни с местни стоки. За малките държави обаче нееластичността еобичаен феномен поради бедния асортимент на техния експортно-импортен поток.Нееластичността е повод за въвеждане на фиксирани валутни курсове, коитопредполагат валутни интервенции на централните монетарни институции, а това гизадължава да осигуряват необходимия валутен резерв.Докато монетарните власти не се намесят, валутният курс се детерминира от търсенетои предлагането. При дадено равнище на предлагане няма причини валутният курс да сеотклонява от равновесното равнище. На практика обаче е малко вероятно 49
  • 51. продължително време той да остава на едно и също равнище, защото силите, коитостоят зад търсенето и предлагането, се променят. 6.4. Международни валутни системи. Всяка международна система в световната икономика представлява единство отструктура, правила и механизми, посредством които тя изпълнява своите функции,адекватни на икономическите и политическите условия, които доминират. Система на златния стандарт. През този период международната търговия ифинансовите отношения са поддържани чрез високо координирана система от пазари иправила, съсредоточени в Лондон, но със свои поделения по целия свят. Търговията есвободна от ограничения, а валутите са напълно конвертируеми, защото всякапоотделно се е разменяла със злато. При нея златото е завършващия етап отметаморфозите в разменния процес. Правителствата са гарантирали златнотосъдържание на банкнотите със задължението да ги обменят по обявеното златносъдържание. Всяка страна при тази система сама е определяла и обявявала златнотосъдържание на банкнотите, което е получило наименованието паритет на паричнатаединица. Златния арбитраж поддържа валутния курс до обявения паритет в кратък период, амеханизмът на монетно ценовия поток действа в дълъг период и неутрализира силите,които отдалечават валутния курс от паритета. На валутния пазар са настъпвалипромени в търсенето и предлагането, но валутния курс се е движил съвсем близо доофициално обявения съобразно златното съдържание на парите. Златния поток от и към страната възниква от неравновесието на платежния баланс.Предназначението му е да го фиксира.Той предизвиква промени в паричните маси настраните и по този начин възстановява равновесието. Отливът на злато се асоциира сдефицит в платежния баланс, а притокът на злато с излишък. Брентънуудска валутна система. Международна валутна система, основана назлатнодоларовия стандарт, фиксиран валутен курс и фиксираност на валутите,възприета през 1944г., при която като международно разплащателно средство наред съсзлатото възприема щатския долар и английския паунд. 50
  • 52. Квотата определя и правото на страната да тегли кредити от МВФ, а също и броя нагласовете, с които участва при вземането на решения.Специалните права на тиражсъщо се разпределят пропорционално на квотите. Специални права на тираж – международна резервна валута, създадена от МВФкато допълнително средство за ликвидност, което се разпределя при нужда взависимост от квотата на съответната страна. Нетна позиция в МВФ – разликата между квотата на дадена страна в МВФ ивнесената от нея при присъединяването й. Алтернативни валутни режими. Плаващи валутни курсове – които могат свободно да се променят под силата надействащи детерминанти и промяната им е изцяло функция на пазара. Плюсовете притях са, че са гъвкави /променящи/; не могат трайно да се отклоняват от равновесието; запровеждане на силна макроикономическа политика; струва евтино прилагането им;имат много силно изразена защитна функция. Минусите им са, че пораждатнестабилност/не може да се прогнозира валутния курс/; свързани са с разходите отзастраховането на валутния курс; невъзможност за дългосрочни програми зауправление. Фиксирани валутни курсове – страните се договарят тежестта на риска да поемеСАЩ, като долара е фиксиран спрямо златото, което превръща долара в световнавалута. Плюсовете при този курс са: могат да се прогнозират; няма валутен риск;намаляват разходите по осъществяваните транзакции; стабилни, сигурни и прозрачницени. Минусите при фиксирания валутен курс са: съществува опасност да се отклониреалния валутен курс; опасност от трайно надценяване или подценяване на валутниякурс; може да си го позволят богатите страни, защото струва скъпо /централната банкатрябва да разполага с голям резерв/; тромави, не могат да бъдат инструменти наактивна макроикономическа политика. Управлявано плаващи валутни курсове – въвеждане на валутен коридор, въвкойто страните могат да коригират валутните курсове, но достигането на долната игорната граница задължава централните банки на страните да се намесват. Плюсоветена този курсове са: свеждат валутния риск до предсказуем /минимизират валутнитерискове в граници/;дългосрочни прогнози /знаят се границите/; сигурност и стабилност;относително гъвкави в рамките на допустимото отклонение; задължава всички страничленки да се намесят при отклонение. Минусите са: ангажира се повече с външната 51
  • 53. стабилност на страните, отколкото с вътрешната; необходимост от достатъчно голямрезерв за използване на валутните интервенции.Валутен борд – парична система, при която валутния курс на националната валута сефиксира спрямо някоя чужда валута, а вътрешното парично предлагане е функция набрутния международен валутен резерв на страната. 6.5. Европейски монетарен съюз. Монетарния съюз е част от икономическия съюз. Той е най-зрялата форма намонетарна интеграция и обхваща три основни компонента:• Валутен съюз, изграден върху основата на необратимо фиксирани валутникурсове или единна валута• Свободно движение на капиталите и пълна интеграция на финансовите пазари• Единна монетарна политика и обща централна банка До въвеждането на еврото монетарната интеграция е компонент но общияинтеграционен процес. Появата на единна европейска валута бележи ново качественосъстояние. Валутното бъдеще на Европа е юридическо уредено в договора заикономическия и монетарен съюз от Манстрих през 1991г. Задачите на монетарния съюз са:• Да осигури по-голяма степен на сигурност по отношение на валутния риск• Да намали дестабилизиращия ефект на мобилността на капитала• Да съдейства за възстановяване на равновесието, нарушено от външниизточници• Да поддържа равновесието в националните платежни и търговски баланси• Да премахне спекулативните движения на отделните валути• Да допринася за стабилността на цените и паритетите 52
  • 54. 7. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС 7.1. Сметководен подход към платежния баланс (форма на платежния баланс; правила на записването) Платежния баланс е дневник за записване на транзакциите на страната с останалиясвят. Той съхранява информация за нейните международни парични операции и еоснова за анализ на външноикономическата и политика. Информация, която носи платежния баланс.• Какво е състоянието на външната търговия• Каква е икономическата политика за износа и вноса• Как се разпределят източниците на дохода• Каква е тенденцията за текущия период• Какъв е размера на чуждите инвестиции• Какво е общото състояние на платежния баланс• Как да се намеси централната банка Има изискване платежния баланс да е винаги уравновесен. Структура на платежния баланс. Транзакциите се записват по правилата надвойното счетоводство. Подходът на двойното записване възприема, че която и да етранзакция има две страни: трансфер на стоки /услуги и активи/, от една страна, итрансфер на пари, от друга страна, за заплащане на стоки /услуги и активи/. Дветестрани на транзакциите са представени в платежния баланс от делението му на двеколони – дебит и кредит.• Текуща сметка – всички транзакции свързани с реалното движение на стоки/услуги и активи/• Капиталова сметка – движението на паричните средства Платежния баланс се публикува в национална валута.• По хоризонтала – сметки и статии• По вертикала – дебит и кредит• Операции под чертата /какво трябва да се направи, за да се уравни баланса• Активно и пасивно салдо 53
  • 55. фигура 5 Платежен баланс на Бъл а лгария, анали итично предст тавенМежду текущата и капитал ловата смет се сме логикат „+” и „ тка еня та „-”, защото парите оизлизат от стран т ната /прим мерно купу увам къща в чужби ина – пра авя инвест тиция вчужбин на/. Стати истическа г бхваната информация пропусна информ грешка – не изцяло об н и я, ата мация Опер рации под ч чертата се изпълняват от: и т• Ц – промя във вал ЦБ яна лутните рез зерви• М МВФ – отп пускане на кредити1. Хара актеристика (определения) – пл а латежният баланс е до б окумент, к който позво олява дасе оцен иконом нят мическите отношения м/у разли о я ичните наци Този те ии. ермин се използва иза отраз зяване на о общия обор на услу финанс рот уги, сови транза акции и др.. м/у една страна и состанал лия свят. Т Той е равн носметка з всички плащания от и към чужбина Той е за м а. 54
  • 56. счетоводен документ, който регистрира транзакциите със стоки, услуги, валута и др.,които страна прави с останалия свят за определен период от време. Дефиниция споредМВФ – статистическо състояние, при което за даден период от време се регистрират:- транзакции със стоки, услуги и доходи на една икономика с останалия свят.- трансфери в/у собственост.- кредити, които взема или предоставя страната.-записване на средства без да има насрещно задължение или вземане – с целуравновесяване от счетоводна гледна точка.При този баланс става дума за анализ на потоци. Балансът разглежда различнитедвижения м/у една икономика и другите страни за един определен период от време.Този баланс се основава на транзакциите, т. е. на икономически сделки, коитопредставляват акт, чрез който се предава право на собственост в/у стока или се правиикономическа услуга, или право на собственост в/у един актив преминава от резидентана една страна към резидента на друга.2. Изработване на платежния баланс – основава се в/у анализа на системата зарегистриране и в/у идентифицирането на икономическите субекти и операциитевключени в платежния баланс.2. 1. Базови принципи за регистриране.2. 1. 1. Принцип на двойното записване – всяка транзакция, която се регистрира трябвада бъде представена с две вписвания на сумите в обратен смисъл.- автономна операция – регистриране на транзакцията. - резултатна операция – финансово регистриране на операцията.Пример : експорт на стоки е автономна операция, а регламентирането му в пари -резултатна2.1.2. Записване кредит – дебит – платежния баланс се състои от две основни колони:кредит и дебит. Кредитът се определя от (+), а дебитът от (-). Съществува трета колона– салдо (S do) – остатъка от предишните две колони.Съществуват два метода:І – ви метод – произтича от различията м/у автономните операции и последващитеоперации.- автономни операции се записват в кредита ако пораждат приходи и в дебита, когатопораждат разход.- последваща операция ще се впише в кредита ако води до разходи и в дебита, когатопоражда приходи. 55
  • 57. Пример: плащане с банков превод от резидента на нерезидента при покупка на ценникнижа от чужбина се вписва в кредита.ІІ – ри метод – засяга операциите свързани с имуществото (притежанието) на агентитерезиденти. Това имущество включва реални авоари, финансови и парични авоари(чуждестранни облигации) и финансови и парични задължения (дългове). Записванетов кредита или дебита зависи от повишаването или намаляването на конкретнитепритежания. Съществуват два принципа: при І – вия всяка операция, която довежда донамаляване на притежанието на резидента се записва в кредита – един експорт сезаписва в кредита, защото предизвиква намаляване на реалното имущество; в кредитаще бъде записан влогът на резидент в банка на нерезидент, което означава задължениена банката и следователно повишаване на задълженията на нерезидента; при ІІ – рияпринцип всяка операция, която повишава притежанието на резидента се записва вдебита – импорт, чужди преки инвестиции. Следователно имаме вписване в кредитапри намаляване и в дебита при повишаване, когато се засяга реално и паричноимущество. Имаме вписване в кредита при повишане и вписване в дебита принамаляване за парични задължения.2. 2. Икономически субекти – резиденти и нерезиденти.2. 2. 1. Резиденти.- български физически лица намиращи се в България или в чужбина за период по –малък от 2 г.- български или чужди предприятия развиващи дейност в България.- физически лица от чужда националност оставащи в България повече от 2 г., сизключение на чиновници и военнослужещи.2. 2. 2. Нерезиденти.- български или чуждестранни предприятия неразвиващи дейност в България.- български физически лица намиращи се в чужбина за повече от 2 г., с изключение навоеннослужещи и чиновници.- чуждестранни физически лица оставащи в България по – малко от 2 г.Следователно филиалите на български дружества в чужбина са нерезиденти, а чуждитефилиали в България са резиденти.2. 3. Операции в платежния баланс.Платежният баланс се състои от три раздела:І. Текущ баланс ( баланс на плащанията по текущи операции ). 56
  • 58. А. Търговски баланс ( стоков ) – износ, внос на всички стоки. Валутната сума на всичкиизносни стоки се отразява в актива на баланса, т. е. това е кредитна операция, защотопоражда постъпления. Валутната сума на всички вносни стоки се включва в пасива набаланса, т. е. това са дебитна операция, защото поражда плащане.Б. Невидим баланс – отразява :- услугите – банкови, застрахователни, информационни, посреднически, консултантскии др.- доходите от внос и износ на капитал – лихвите подадени или получени от другистрани ; кредита и дивидентите от вложени в чужбина капитали.- едностранните преводи – частни ( дарения, издръжки ) и държавни ( различни плаща-ния ).ІІ. Капиталови операции – всички сделки, при които се променя собствеността в/учуждестранни финансови активиА. Дългосрочни операции – операции със срок повече от 1 г.- портфейлен инвестиционен капитал – с него се придобиват ценни книжа.- пряк инвестиционен капитал - капитал вложен в недвижима собственост за търговскицели или индустриални предприятия.Б. Краткосрочни операции – включват сделки, при които се променя собствеността в/уфинансови активи, чиито срок е до 1 г. Към тези операции се отнасят:- краткосрочни капитали на частния сектор, чиито обект е финансирането намеждународната търговия.- краткосрочни капитали на банковия сектор, свързани с международните парични ифинансови операции, имащи за посредници банкова институция.- краткосрочни капитали на публичния сектор, които подържат резервите за обмяна.ІІІ. Грешки и пропуски - служи за уравновесяване на баланса, държейки сметка нанепреброените или лошо преброените или недекларираните операции. Статистическотоизравняване и тези операции се извършват от държавни органи – централната банкаи/или министерство на финансите.3. Платежният баланс – инструмент за икономически анализ.Платежния баланс позволява да се проследи еволюцията на икономическите отношенияна една страна. Следователно това е един фундаментален документ, характеризиращикономическата политика на държавата. Идентифицирането на излишъци и дефицитипозволява да се направи оценка на ползите на страната. Различните пунктове отбаланса са индикатори, които служат за ориентиране на икономическата политика. 57
  • 59. - износа и вноса в търговския баланс позволяват да се оцени конкурентноспособносттаи интензивността на натиска на вътрешното търсене в/у възможността за развитие наместното производство.- дългосрочните капиталови операции показват степента на проникване на чуждикапитали, както и степента на проникване на български капитали в чужбина.- наблюдението в/у краткосрочните операции може да покаже появяването наспекулативни атаки с/у националната парична единица, които централната банка едлъжна да овладее.3. 1. Салдо.3. 1. 1. Търговско салдо – отразява разликата м/у износа и вноса. Може да бъде активноили пасивно.3. 1. 2. Салдо на стоките и услугите = търговското салдо + операциите с услуги.3. 1. 3. Салдо по текущите операции = разликата м/у кредита от текущите операции идебита по текущите операции.3. 1. 4. Базово салдо = салдото по текущи операции увеличено с дългосрочнитекапиталови операции.3. 1. 5. Резултативно салдо = салдото по текущи операции + базовото салдо.3. 2. Неравновесие на платежния баланс при съвременните условия – съществуватсъвременни данни, които свидетелстват за изменение на структурата на световнитеикономически отношения: 1. Нараства ролята на международните сделки с финансовиактиви, които се обособяват в самостоятелна група. 2. Във все по – голяма степенмеждународното движение на капитали става водещо, докато търговията със стоки иуслуги отива на втори план. Движението на капитали се извършва под влияние нафактори несвързани с международната търговия. 3. В движението на дългосрочникапитали от 50 – те години насам се наблюдава относителна самостоятелност – тя сесвързва с нарастващото значение на многонационалните корпорации, като товадвижение се извършва в рамките на корпорациите. В резултат на тези промени, както ипоради провеждането на валутна и външнотърговска политика, все повече сенаблюдава липса на равновесие в платежния баланс. Така от 1989 г. до 1996 г. САЩвинаги имат текущ дефицит, който намалява от 1993 г. до 1996 г., но след това сеусилва. Япония се характеризира с излишък в платежния баланс, който след 1994 г. сеувеличава все по малко. Европейските страни се характеризират с дефицит, който от1993 г., в различни периоди клони към излишък. Тези страни образуват така нареченатаТриада. При другите страни платежния баланс има перманентен дефицит. България – 58
  • 60. търговския баланс е съществена част от платежния баланс. От 1993 г. до 1997 г. има по– значително положително търговско салдо с Турция ( 1997 г. - $ 341 млн. ), Италия ($228 млн. ), Гърция ( $200 млн. ), Испания ( $104 млн. ), Югославия ( $87 млн. ),Македония ( $72 млн.) – данни от Март 1999 г. 7.2. Механизми за уравновесяване на платежния баланс. • Автоматично – не е необходимо да се взема решение за промяна на нещо, товастава от само себе си- валутен курс – действа най-добре при плаващи курсове, ефективността музависи от еластичността на външно търгуемите стоки- дохода- чрез монетарния механизъм /относителни цени, лихвен процент, паричната маса/– неравновесието на платежния баланс влияе върху количеството на парите вобръщение, което се отразява върху лихвения процент, равнището на цените,наличните пари и дохода. Изменението им коригира неравновесието в баланса.• Въведено – осъществява се чрез промяна на някой параметри- промяна в разходите – за да бъде в равновесие търговската сметка в баланса,потреблението на местни стоки и услуги /потребление, инвестиции, правителствениразходи/ трябва да бъде равно на производството на стоки и услуги в страната/абсорбационен подход/. Y+M=C+I+G+Xнац. производство + внос = агрегатни разходи за тях Y = C + I + G + (X - M)C + I + G е вътрешната абсорбция, бел. АХ - М е външната абсорбция, бел. Вили У = А + В, а В = У - А, т.е. търговският баланс би бил в дефицит/излишък аковътрешното производство е по-малко/голямо от поглъщателната способност нанационалната икономикакъдето:Y – националното производствоM – вносаC – национално потребление 59
  • 61. I – националните инвестицииG – правителствените разходиX – износа- пренасочване на разходите /девалвация, валутен контрол, митническиограничения/ - чрез експанзия или рестриктивна монетарна и фискална политика. За да се отстрани неравновесието в платежния баланс, в повечето случаи енеобходимо комбинирането на политиката на промяна в разходите и политиката напренасочване на разходите. Ако страната има дефицитен платежен баланс, а икономикафункционира при пълна заетост, за да се стигне до равновесие е необходимадевалвация на валутата, съчетана с намаляване на разходите. Ако има излишък вплатежния баланс, но страната не желае да намалява съвкупното търсене, премахванетона излишъка в баланса изисква ревалоризация на националната валута, съчетана сполитика на нарастване на разходите.Стерилизация – намеса на централната банка с цел да се неутрализира влиянието нанеравновесието на платежния баланс върху паричната база.Монетарно приспособяване – коригиране на неравновесието в платежния баланс чрезпромени в паричната маса, лихвения процент и цените.Индуцирано приспособяване – макроикономическа политика, целяща премахване нанеравновесията в платежния баланс чрез промени на съвкупните разходи или навалутния курс и чрез търговски ограничения. 60
  • 62. 8. МЕЖДУНАРОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛ 8.1. Същност на международното движение на капитали Капиталът е вторичен производствен фактор, резултат на взаимодействието междутруда и природата. Съществува във финансови и материални активи и носи доход подформата на печалба, рента, лихва, дивидент. По своята същност той се движи къмсфери и райони, където възвръщаемостта му е по-голяма. В този смисъл енаднационален и не признава национални граници. Доколкото обаче те съществуват,движението на капитала през тях се определя като международно, а самият капитал –като международен.Международен капитал (International capital) е условно обособена, самостоятелна формана капитала, изразяващ наднационално носещи доход активи. Той проявявамеждународни икономически отношения на покупко-продажба, влагане, сливане и т.н.на национални капиталови активи, с цел по-голяма доходност, гарантирана отмеждународните производствени, организационни, пазарни и др. предимства.Международното движение на капитали (International capital movement) се дефиниракато наднационално движение на капиталови активи за получаване на по-голямакапиталова възвръщаемост и икономически изгоди. Фактически това движениепредставлява износ и внос на капиталови средства. Важно е да се забележи, че приизноса и вноса на капитала, той запазва собствеността си и преследва създаване на по-голяма добавена капиталова стойност, използвайки благоприятните икономическиусловия в другите страни. Следователно в международното движение на капиталиучастват субекти от най-малко две страни или субектите са местни резиденти, носделката е по повод чужди финансови активи.Субектите на международното движение на капитали не се различават съществено оттези в националното движение на капитала. Това са: • производствени, търговски, туристически и др. фирми; • банки и други финансови институции; • правителства; • • международни институции. 61
  • 63. 8.2. Причини, обуславящи международното движение на капитали Разнообразие от причини обуславя международното капиталово движение. Основнатапричина, която принуждава капитала да прекрачи националните граници, е различнатаму възвръщаемост в отделните страни. И по-точно, това е различието в неговатапределна производителност. Тя изразява допълнителния доход, който се получава отединица допълнително вложен капитал. Една страна ще изнесе капитал в друга самокогато неговата пределна производителност в страната вносител е по-голяма, коетозначи, че тя притежава по-ниски алтернативни разходи в сравнение със странатаизносител на капитала. Тук трябва да се отчетат по-ниските транспортни и търговскиразходи на произведената стока. В този смисъл световната икономика съдържаалтернативи за капиталови инвестиции и международното движение на капитали гиреализира, извличайки изгоди за страните. Защото движението на капитала от страна спо-ниска пределна производителност към страна с по-висока разполага по-ефективнокапиталовите ресурси в световното стопанство. Това предизвиква общ ръст насветовното производство и увеличаване на доходите в двете страни. Международнотодвижение на капитали се аргументира от различния инвестиционен риск в отделнитестрани. То се стимулира, когато капиталовото инвестиране в дадена страна е по-малкорисково. Инвестиционните опасности се крият в политическите, валутните, пазарните ит.н. тенденции в страната вносител. Международните капиталови потоци се мотивиратот различието в националната структура на производственото търсене. Тъй катотехнологичното и техническото производствено равнище в отделните страни еразлично, това позволява по-благоприятно и по-ефективно вложение на капитала, билтой с изпреварващи или с изоставащи технологични характеристики. Международнатакапиталова миграция се обуславя и от дела на капитала в производствените фактори истепента на тяхната взаимозаменяемост. Различието в националната структура напроизводствените фактори и вероятността капиталът рационално да бъде заместен есериозна причина за международното капиталово движение. Причина за международноинвестиране на капиталите е и възможността да се избегне конкуренцията на стоковитепазари и търговските ограничения на страните. Международното движение на капиталисе стимулира и от либерализирането на инвестиционната среда. Възможността да се 62
  • 64. използва различнатадоходност на международните финансови пазари е мотивиращфактор на международното движение на капитали и т.н.„Делойт” подрежда причините за движение на капиталите в световната икономика така: - лесен достъп до пазара; - нискооперативни разходи; - източници на суровини; - консолидиране на дейността; - изграждане на нови продуктови линии; - подобрена производителност на труда; - изграждане на нови технологии; - лесен достъп до работна сила; - намален риск. 8.3. Форми на международното движение на капитали Международното движение на капитали се осъществява в разнообразие от форми,теоретично диференцирани според различни критерии.• В зависимост от формите на съществуване на капитала международният капиталсе разграничава на: - материално-веществен: технологични линии, машини, оборудване и др.; - финансов, съществуващ във формата на пари, дългови и дялови инструменти и др; - невеществен, проявяващ се в невеществената форма на ноу-хау, патенти, лицензии и др.• Според субектите на международното капиталово движение международнитекапитали са: - неофициални (частни), осъществявани от частни физически и юридически лица; - официални (държавни, международни), субектите на които са правителствата и международните институции.• Според собствеността международният капитал бива: - собствен, притежание на инвеститора; - кредитен, заетите за инвестиране капиталови средства. 63
  • 65. • С Според сро на пога ока асяване на з заемния ка апитал се ра азграничав на: ва - краткосро очен, в рам мките на едн година; на - средносро очен, до пе години; ет - дългосроч над пе години. чен, ет• С Според соб бственичес ските и упр равленски мотиви на капиталово инвести м к ото иране е: - преки инв вестиции, наричани о преки задграничн инвестиц н още з ни ции; - портфейл лни. 2009-2011 4фигура 6 Преки чужди инвестиции в България, 2 иПрекит задграни те ични инвестиции (Dir rect foreign investmen са влож n nts) жения на капиталиот едн страна в друга за орга на а а остоятелни или съв анизиране на само вместнипроизво одствени, т търговски, туристиче ески, финан нсови и др фирми. С р. Стремежът е да се тпридоб бие собств веност или контрол върху общия кап и л о питал. По принцип те са пдългоср рочни. Мог да се ос гат съществява и в акци ат ионерна фор на кап рма питала. Поз зволяватна инве еститора д определя цялостна фирмен политик (произво да я ата на ка одствена, пазарна, пиноваци ионна, и т т.н.). Той има възмо ожност да управлява със собст твени мени иджъри,пренася яйки собст твения опи Според МВФ ко ит. д онтрол вър рху цялост стната дейн ност на4 Даннит са от Бълга те арска Народн Банка на 64
  • 66. задграничната фирма износителят на капитал има, ако делът му в общия капитал е 25%,но в отделните страни той е различен.Износителят може да присвоява цялата или част от печалбата, като поема целия рискили го поделя със съдружниците. В съвременните МБО много често прекитезадгранични инвестиции са елемент от транснационалната корпорация (ТНК). Ноабсолютизирано да се идентифицират двата процеса е неуместно, тъй като за начало наизноса на преки инвестиции се считат 80-те години на ХІХ век, много преди появата намодерните днес ТНК. И въпреки това преките задгранични инвестиции са основата насъвременната транснационална експанзия, а транснационалният трансфер е тяхнатамодерна форма. Те са сигурното и достатъчно обстоятелство, което превръща еднанационална компания в транснационална.Според притежавания дял преките инвестиции могат да се разграничат на: - собствена фирма, при 100% дял; - фирма с паритетно чуждо участие, при 50/50% дял; - фирма с многостранно участие, когато различни дялове имат повече от две страни.Портфейлни инвестиции (Portfolio investments). Те са капиталови инвестиции вразлични финансови активи, в различни валути, мотивирани от високата норма навъзвръщаемост, получена в кратки срокове, без стремеж за оперативен контрол върхусъвкупния капитал. При портфейлните инвестиции желанието за участие всобствеността и в контрола на капитала не е подбуда.Инвеститорите не преследват предприемаческа инициатива, но биха могли да севъзползват от по-високата доходност, реализирана на вторичния пазар на ценни книжа.И това е така, защото нормата на възвръщаемост на портфейлните инвестиции освендивидента включва и ефекта от повишаването или понижаването на пазарната цена наактивите и ефекта от промяната на валутния курс. Счита се, че портфейлнитеинвестиции са инвестиции от нов тип, с ясно изразена динамика на трансформация наактиви и преструктуриране на портфейла. По същество тези активи са фиктивни ипредставляват документи, наричани още инвестиционни носители, даващи някаквиправа. Портфейлните инвестиции включват разнообразни активи, което позволявамноговариантност на трансформациите в зависимост от променящите се показатели.Активите в портфейла са с различна доходност, ликвидност и риск, което правипортфейлния инвестиционен анализ и управлението на портфейла достатъчно сложназадача. Изборът на портфейла, на видовете финансови активи и тяхната структура се 65
  • 67. детерминира от очаквания доход и от евентуалния риск. Притежателите на такиваинвестиции се проявяват като кредитори и рентиери.В България като портфейлни инвестиции се отчитат вложения в акции, когато техниятразмер не надвишава 10% от дяловия/акционерен капитал на дружеството, вложения воблигации, бонове, инструменти на паричния пазар или други търгуеми ценни книжа ивъв финансови деривативи. За преки чуждестранни инвестиции се отчитат акции над10% и право на глас. 8.4. Ефекти на международното движение на капитал – статични и динамични Има две големи групи:1. статични - израз на възвръщаемостта на капитала. Тя в голяма степен зависи:• от лихвения процент• от очакваната капиталова печалба или загуба, съответстваща на покачването илинамаляването на пазарната цена на актива• печалбата или загубата от промените във валутния курс2. динамични - показват увеличаване или намаляване на дохода на съответнатастрана във времето. Те са:• преразпределя се дохода между отделните страни и се създават възможности запромяна на икономическото благосъстояние. Така в страната-износител се увеличаваотносително предлаганият труд и се намалява работната заплата. Комбинацията повечеработна сила с по-малко капитал в страната-износител води до по-ниски доходи,незаетост и намаляване на потреблението. В страната-износител е възможно да сеувеличи дохода само при изключително ефективно използване на капитала и задграница, т.е. при получаване на по-висок в сравнение с националния капиталов доход.В страната-вносител най-общо се създават условия за получаване на по-висока печалбаот средната. Потреблението, респективно икономическото благосъстояние се променя взависимост от конкретния източник на максимум на печалбата. Така при икономия накапитала и увеличаване производителността на труда се увеличава работната заплата,което би компенсирало повишаването на цените, следващо от вноса. Също така при 66
  • 68. внос на паричен капитал е възможното увеличаване на работната заплата и чрезтрансфер на пари от съвместното в националното производство. А ако се прекратифункционирането на националната фирма е възможно увеличаване на потреблениетокато резултат от увеличаване обема на производството при по-ниски разходи,получавани от чуждестранната компания.• влияние върху платежния баланс - платежният баланс на страната-вносителможе да се подобри при нарастване на националния дял от капиталовия доход и начистия износ на стоки, който се получава от прихода на износа на стоки минусразходите за внос на стоки. Размерът на това подобрение ще зависи от темпа на внос накапитал, от технологичното му равнище, от характера на националното производство иот международната конкуренция. Платежният баланс на страната-износител на капиталсе подобрява, ако нараства износът от тази страна на машини и оборудване. Докатовлошаването на платежния баланс може да е резултат от увеличаване вноса накомпоненти за производство на капиталови блага, от нарастване на разходите, свързанис използването на чужди кредити.• международната търговия със стоки и услуги и международното движение накапитал в условия на пазарна икономика са взаимно свързани. Дори международнотодвижение на капитал може да замени изцяло и да разшири международния обмен сготови продукти. 8.5. Регулиране на международното движение на капитал Регулирането се осъществява на национално макроикономическо равнище. За целта сеизползват преди всичко закони за чуждите инвестиции, трудово и социалнозаконодателство, както се има предвид ценовата и външнотърговската политика. Намеждуправителствено двустранно равнище за регулиране на международнотодвижение на капитала се използват споразумения за:1. избягване на двойно данъчно облагане - налице е когато един и същи доход сеоблага от двете страни (в страната, където е получен и после в страната-резиденция наакционерите). За да се избегне това двойно данъчно облагане, страните оторганизацията за икономическо сътрудничество и развитие осъществяват различни 67
  • 69. мерки, целящи отстраняване или поне намаляване на двойното данъчно облагане. По-важни методи:• метод за освобождаване от данъци, когато доходите с чуждестранен произход сеосвобождават от данъка. Практически това става като се изчислява световната печалбана фирмата, от нея се изваждат печалбите, получени в чужбина и се облага разликата.• метод на зачитане на платения данък - фирмата предоставя всички доходи,получени от планетата , върху тях се изчислява данък и от него се приспадат данъците,които фирмата е платила в чужбина • метод на изваждане - отчитат се доходите от планетата, изваждат се платенитеданъци и върху получената разлика се начислява новия данък 2. на двустранна основа се регулира и процесът на реинвестиране на печалбата.Основен регулатор са таксите за внос на капитал. Ако те са много ниски, печалбата сереинвестира и по същество привилегия получава страната-вносител на капиталовиинвестиции. 3. на многостранно регионално равнище условията за свободно движение накапитала се създава от ЕС чрез координиране на икономическото положение настраните-членки, сътрудници между националните администрации и централнитебанки по отношение на трети страни. Чрез обмен на информация се съгласуватнационалните политики. Европейската инвестиционна банка, чрез предоставяне назаем, даване на гаранция, улеснява капиталовите движения. Специализират сефинансовите научни изследвания и технологични програми. Съгласно договорените вМаастрихт условия за свободно движение не капитал се създават в целия ЕС с целпълно либерализиране на всички финансови операции и услуги, защита на вложители иинвеститори. Основен принцип на ЕС е влагането на капитали в страни, където те саполезни. Поради което към отделните страни се прилагат преференциални мерки.Предприемат се и специални мерки срещу риск от смущения във функционирането накапиталовите пазари, в случаи на значително напрежение на валутния пазар.Уеднаквени са и институционните функции в отделните страни-членки на общността, втова число контролът на банковия сектор.4. в световен мащаб - относително автономно организиран субект на регулиране намеждународния капитал са многонационалните компании (транснационалникорпорации). На световно равнище проблемите на международното движение накапитал се координира в съответствие със Световната конвенция на организацията заикономическо сътрудничество и развитие за защита на чуждестранните собственост и 68
  • 70. декларация на същата организация относно международните инвестиции имногонационалните предприятия. В процеса на това регулиране важна роля играят идвете световни организации - Международният валутен фонд и Световната банка. 69
  • 71. 9. ПРЕДПОСТАВКИ НА ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ОТНОШЕНИЯ И СЪЩНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ 9.1. Предпоставки на интеграционните отношения Интеграционните отношения са обективен и закономерен резултат наинтернационализацията на производството. Тя изразява процеса на подкопаване наобособеността на стопанствата и преодоляване на икономическия национализъм. Тозипроцес е особено интензивен след Втората световна война, протича с качествено новихарактеристики и определя динамизма на интеграционните връзки. Тази обобщаваща предпоставка на интеграционното развитие може да секонкретизира във: бързото нарастване на обема на търговията между националнитеикономики, което изисква съвместните усилия за насърчаване и регулиране;динамиката на капиталовото движение, което сближава националнитевъзпроизводствени процеси и ги превръща в грижа на общата политика; засилването наикономическата зависимост между националните стопанства, което изисквасинхронизиране на управлението и обща загриженост за икономическото развитие;бързия растеж на транснационалния бизнес, за който националните граници губятсмисъл и стимулира наднационалните характеристики на икономиката и т.н. Тезипредпоставки могат да бъдат определени като икономически. Освен тяхинтеграционните процеси се предопределят от политически причини. Не могат да сеподценяват и историческите традиции, народопсихологичните предпоставки и т.н. 9.2. Същност на икономическата интеграция Дефинитивната същност на икономическата интеграция (Economic integration)може да се определи като обективно-субективен процес на постепенно сближаване,обвързване и обединяване на националните стопанства на група страни. Това е процеспротичащ в пределите на премахването на ограниченията на свободната търговиямежду участващите страни и единната, наднационалната макроикономическа политика.Следователно икономическата интеграция е процес, а не едно качествено състояние навзаимна обвързаност на националните икономики. Процес на премахване на 70
  • 72. ограниченията в търговията със стоки, услуги и производствени фактори, напреодоляване на усложненията в разплащанията и пр. Икономическите ефекти от интеграцията могат да се търсят във всичкимакроикономически процеси – в общото развитие на икономиката на отделните страни,в динамиката на производството, заетостта и безработицата, в цикличните иинфлационните тенденции и т.н. Икономическата интеграция съдържа имикроикономически ефекти за фирмите – технологични, производствени, ценови и др.,и за домакинствата – в степента на задоволяване на потребностите, в качеството ицените на благата и т.н. По-конкретно, премахването на търговските ограничениясъздава известните в теорията статичен и динамичен ефект. Статичният ефект (Static effect) се измерва чрез съпоставяне на изгодите, коитостраната получава от безмитната търговия, т. е. от процеса на създаване на търговия изагубите, които тя понася в резултат на отклоняване на търговия, т. е. от отказването наблагоприятни търговски контакти със страни извън интеграционната общност. Ефектна създаване на търговия (Trade creation effect) има, когато страната се отказва от по-неефективното производство на дадена стока и я внася безмитно и по-евтино от страначленка на интеграционния съюз. Ефект на отклонение на търговия (Trade diversioneffect) се създава, когато по-евтиният внос на стоки от страни извън съюза се замести спо-скъп внос от страна членка на съюза. Когато ефектът на създаване на търговия е по-голям от ефекта на отклонение на търговия, благосъстоянието на обществото нараства.За това спомагат взаимоконкуриращата се, а не взаимодопълващата се структура наикономиките на страните в съюза; по-големите търговски ограничения предисъздаването на съюза; по-малките търговски ограничения, предевявани към третистрани и т.н. Това теоретично обяснение може да бъде графично илюстрирано: 71
  • 73. фигура 7 Ефект на отк клонение на търговията При ународната търговия на цареви иемаме, че в между е ица участв ват три ст трани –Англия Франция и САЩ. Вътрешният пазар на царевица в Англия фо я, В т ц ормира цен от 5$. наФранци продава царевицата на меж ия а ждународни пазар за 2$ , а СА ия а АЩ – за 1$. Присвободн търгови Англия би внасяла царевица от САЩ, тъй като не на ия б а т ейната цен е най- наниска. Ако Англия о о облага вно на царе оса евица със специфичн мито от 1,50$, це но т ената нафренск ката цареви ица в Анг глия става 3,50$, а на америк канската – 2,50$. Пр това ри ние Англи би продсъстоян ия дължавала да внася царевица от САЩ. Количеств вото насобстве еното й пр роизводство се равня на Q1. Вносът е равен на р о ява р разликата Q2 – Q1.Приема аме, че ме ежду Англ лия и Фра анция, поради интегр рационния съюз, ми я итата сепремахват и се ос съществява единна ми а итническа политика спрямо тре страни. Тогава с етицената на царевиц цата от СА ще се з АЩ запази, док като френск ката цареви ще се продава ицана англ лийския паз по цена от 2$. Анг зар а глия ще пр реориентир вноса си към Франц тъй ра ция,като вн носната цен от 2,50$ ще спад не на 2$. Производс на ството на ц царевица спада на сравнищ Q3, а по ще отреблението нараств на Q4. Разликата Q4 – Q3 отр ва Р разява нар расналиявнос. С Следовател лно последица от и интеграцио онната общност е понижаван нето навноснат цена и увеличаван та нето на об бема на вн носа. В рез зултат на т това се подобряваиконом мическото благосъсто ояние на Англия. Явлението е създав Я ване на тъ ърговия. 72
  • 74. Илюстрира се с триъгълниците А (производственият ефект) и В (потребителскиятефект). Възниква и ефект на отклонение на търговия, защото Англия е заместила вноса нацаревица от САЩ с този на Франция, при положение, че производствените разходи вСАЩ са по-ниски от тези на Франция. Разходите за внос на Англия се увеличават с 1$ всравнение с безмитната цена на вноса от САЩ, равна на 1$. Тоест, ако се изпълнявахаусловията на безмитния внос, но не в ситуацията на интеграционния съюз, Англия бивнасяла царевица от САЩ, тъй като цената (1$) е по-ниска от вносната цена наФранция (2$). Загубата на икономическо благосъстояние се отразява с правоъгълника Си се изчислява като се умножи количеството Q2 – Q1 с разликата на безмитната цена навноса от САЩ и Франция (1$). Крайният резултат се получава, като се сравняттриъгълниците А и В с правоъгълника С. Времето, безспорно, променя статичния ефект, поради което теорията обсъждадинамичен ефект (Time effect) от интеграцията. Той се очертава с увеличаване наикономическото благосъстояние на страната, в резултат на повишаване наефективността на използваните ресурси. Това е възможно, тъй като внасяните по-евтини продукти поставят националните отрасли в изострена конкурентна среда. За даоцелеят, те трябва да намаляват производствените разходи чрез технологичнообновление и рационализиране на производството (т.нар. конкурентен ефект).Фирмите, които в резултат на съюза разширяват пазарите си, увеличават собственотоси производство, при което намаляват разходите за единица продукт, т.е. осъществяватикономии от мащаба (ефекти от мащаба на производство). Във времето се отчитаувеличаване на социалното благополучие, технологично усъвършенстване, увеличаванена производствения капацитет и т.н. В теорията се счита, че социално-икономическитерезултати от премахването на митата се измерват по-скоро с динамичните ефекти,отколкото с ефекта на създаване на търговия. 9.3. Типове икономическа интеграция Критериите за разграничаване на типовете икономическа интеграция се свързват с:  равнището на търговските ограничения между участващите в  интеграционните процеси страни;  състоянието на търговската политика спрямо трети страни;  нивото на взаимообвързаност на националните икономики; 73
  • 75.  степента на хармонизиране на монетарните и фискални политики;  единна макроикономическа политика и т.н. Най-низшият тип регионална икономическа интеграция са преференциалнитетърговски споразумения (съглашения) (Preferential trading arrangement). Те сехарактеризират с намаляване на взаимните търговски ограничения между участващитестрани. Спрямо трети страни равнището на търговските бариери се запазва високо.Приетите търговски условия не са задължителни за участващите в споразумението.Много често те са едностранно валидни за определени страни, без необходиматавзаимност от други. Свободната търговска зона (Free trade area). При нея страните - членки премахватнапълно търговските ограничения в търговията помежду си, но всяка осъществявасобствен самостоятелен търговски режим спрямо трети страни. Пример за свободнатърговска зона са Северноамериканската зона за свободна търговия (НАФТА) иАсоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН. При митническия съюз (Customs union) участващите страни премахват вътрешнитемита при търговията помежду си със стоки и услуги. Използват унифициранимитнически тарифи. Определят общи външнотърговски мита на страните, нечленуващи в съюза. Общият пазар (Common market) е степен на икономическа интеграция, която сеосъществява върху изградения митнически съюз. При него заедно със свободнотодвижение на стоки между страните членки, постепенно се намаляват и премахватограниченията в движението на производствени ресурси – капитали и работна сила. Монетарният съюз (Monetary union) е по-висок стадий на икономическаинтеграция, при който на основата на общия пазар валутните курсове на държавите сефиксират. Хармонизират се монетарните и фискални политики. Макроикономическатаполитика все още не е единна. Най-висок стадий на икономическа интеграция е икономическият съюз (Economicunion). Той постига по-голямо сближаване и задълбочаване на взаимното обвързване нанационалните икономики. Изгражда се единен пазар, който преодолява вътрешнитебариери пред търговията и инвестициите. Определят се общи инвестиционни итърговски стандарти. Уеднаквяват се фискалните и монетарни политики, което сеосъществява от наднационални институции, прилагащи политиката на целия съюз. 74
  • 76. 9.4. Европейска икономическа интеграция Зараждане и еволюция. Идеите за необходимостта от сближаване и обвързване настопанствата на европейските страни се откриват във: основаното от австрийския графКуленхов Калерги през 1923 г. европейско движение за създаване на “Европейскисъединени щати”; речта на френския министър на външните работи Аристид Бриан на 5септември 1929 г. пред Обществото на народите в Женева, в която той предлага вграниците на това общество да се създаде Европейски съюз и т.н. Реалният процес на икономическо интегриране в Европа започва със създаденияпрез 1921 г. Белгийско-Люксембургски икономически съюз. Той е първият реаленпример на взаимно икономическо сътрудничество в Европа. Създава се катомитнически съюз между Белгия и Люксембург. През 1947 г. към съюза се присъединяваи Холандия, при което се създава Белгийско-Холандски-Люксембургски икономическисъюз, известен като Бенилюкс (Benelux). Между трите държави се установява свободнодвижение на стоки и услуги, на капитали и работна сила. Европейската интеграция се свързва с имената на: Уистън Чърчил, който през 1946г. в Цюрих призовава за създаването на обединени европейски щати; Робърт Шуман(френски външен министър) прегръща идеята, родена от Жан Моне и през 1950 г.предлага Декларация (консултирана с ФРГ) за необходимостта от европейскоинтегриране и създаването на Европейската общност за въглища и стомана; Жан Моне,под председателството на който започва работа Върховният съвет (изпълнителен орган)на ЕОВС. През 1951 г. ФРГ, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват вПариж договор за създаване на Европейско обединение за въглища и стомана (ЕОВС)(European Coal and Steel Community). Създава се общ пазар за въглища, стомана ижелязна руда. Обединението се ръководи от Върховен орган, който практически епървото наднационално правителствено тяло в Европа. През юни 1955 г. на конференцията в Месина се изгражда комитета „Спаак” (Спаакминистър на външните работи на Белгия), който трябва да анализира възможностите запо-пълно икономическо интегриране на страните. Страните членки на ЕОВС подписват през 1957 г. в Рим договор за създаването наЕвропейска икономическа общност (ЕИО) (European Economic Community). Най-общо,целите се свързват със стремежа на страните да хармонизират икономическото сиразвитие, да постигнат стабилен икономически растеж и висок жизнен стандарт. ЕИО 75
  • 77. се разширява няколко пъти. През 1973 г. в нея влизат Англия, Дания и Ирландия. През1981 г. се присъединява Гърция. В 1986 г. – Португалия и Испания, а през 1995 г. –Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 г. в ЕС се включиха Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Естония, Литва,Латвия, Словения, Кипър и Малта. Норвегия отказа с референдум да се присъедини - първо, през 1972 г., после през1994 г. Едновременно с учредяването на ЕИО, с подписването на Римския договор сесъздава и Европейско обединение за атомна енергия, известно като ЕВРАТОМ(European Atomic Energy Community). Целта е да се обединят усилията запроизводството и използването на атомната енергия. По-късно в ЕВРАТОМ влизатДания и Ирландия, през 1973 г. – Обединеното кралство, през 1979 г. – Гърция, през1986 г. – Испания и Португалия. Към момента държавите членки на ЕС наброяват 27. От 01.01.2007 България епълноправен член на ЕС,заедно с Румъния. Хърватия, Турция и Бивша Югославска Република Македония са кандидат членки. През 1967 г. чрез създаване на общи за трите обединения (ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ)институции те се обединяват и стават известни като Европейски общности, а по-късно– като Европейска общност (European Community). С договора от Маастрихт през 1992г. бе възприето наименованието Европейски съюз (ЕС) (European Union). През 1960 г. със Стокхолмската конвенция се създава Европейска асоциация засвободна търговия (ЕАСТ) (European Free Trade Association), популярно известна у наскато ЕFTA. Преследва се целта да се създаде Зона за свободна търговия в отговор и вконкуренция на ЕИО. ЕАСТ се учредява от Австрия, Дания, Норвегия, Португалия,Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Впоследствие част от участващите сранисе присъединяват към ЕО (Дания, Англия, Португалия), а Исландия, Лихтенщайн,Финландия се включват в Зоната. ЕАСТ се ръководи от Европейски съвет за свободнатърговия със седалище в Женева. Освен конкурирането, между двете интеграционни групировки протича процес насближаване. Могат да се откроят два етапа. През 1972 г. между ЕАСТ и ЕС се подписваспоразумение за създаване на Общ пазар в търговията с промишлени стоки, катопостепенно се премахват митата и количествените ограничения. Вторият етап,приключил през 1992 г. и влязъл в сила от 1994 г., се свързва със създаването наЕвропейско икономическо пространство (ЕИП) (European Economic Area). Създава се 76
  • 78. разширена зона за свободна търговия, която обединява ЕС и ЕАСТ. Между странитечленки свободно се движат стоки, услуги, инвестиции и хора. Преодолява севътрешната митническа дискриминация, хармонизират се стоковите стандарти, стокитена ЕАСТ се приравняват със статута на ЕО, преодоляват се сложните гранични бариерии т.н. Причини за създаване на ЕС. Най-общият преглед на причините за създаване наЕС позволява те да се групират на икономически и политически. Икономическите сасвързани с развитието на икономиките на отделните държави след Втората световнавойна. Стопанствата са силно развити в ограничените географски територии настраните, което обективно налага процеса на тяхното интернационализиране иинтегриране. Надхвърлянето на националните граници се ускорява с развитието нанаучно-техническите постижения, проявяващи се във високомеханизираните иавтоматизирани масови производства, които изискват обширен пазар. Националнитепазари естествено се оказват недостатъчни. Политическите причини се извеждат отособеностите на съществуването на европейските страни в условията на студенатавойна и противоборството със социалистическите страни. Това безспорно изискваевропейско обединение и силно развита европейска икономика. Интеграционнитепроцеси гарантират икономическата база на НАТО. 9.5. Европейски съюз ‐ цели, етапи, институции Цели. Крайната цел, която Римският договор определя, е между участващитестрани да се създаде интегриран общ пазар. Постепенно трябва да се премахнатмитническите и количествените ограничения в търговията, което да осигури свободнодвижение на стоки. В същото време трябва да се установят общи външни митническибариери, в това число и еднакви вносни мита, с което да се осъществява обща търговсказащита спрямо неучастващите в общността страни. Според Римския договоринтегрирането трябва да обхваща и свободното движение на услуги, работна сила икапитали, с което ще се изгради общ регионален пазар. Договорът предвижда същосъгласувана политика по отношение на: селското стопанство, за поддържането населскостопанските цени и за преодоляване на аграрния протекционизъм; транспорта;съгласуване на законите за избягване на нежелани ефекти от конкуренцията; 77
  • 79. хармонизиране на икономическите политики и данъчното облагане; създаване наЕвропейски социален фонд, на Европейска инвестиционна банка и т.н. Етапи. Икономическото интегриране в ЕС е продължителен, противоречив, новъзходящо развиващ се процес. В него могат да се обобщят няколко етапа. Първият етап може да се отграничи до 1968 г. Изграден е окончателно единенмитнически съюз, митата са напълно премахнати. Осъществява се единна митническаполитика спрямо трети страни. Но въпреки положителните резултати се констатира, чеи след 1968 г. в търговията между страните все още съществуват бариери – граничнамитническа проверка, спазване на установени норми и документация, различия втехническите обозначения, различия в данъчните условия и т.н. Отчита се също, чепрез 70-те години в резултат на забавените темпове на растеж, рецесиите, инфлацията ибезработицата в страните членки, противоречията и кризите в международната валутнасистема, в международното движение на капитали и т.н. интеграционните процеси сазначително забавени. Всичко това доведе до констатацията, че в общността липсватстимули за превръщането й в единна търговска общност, че се засилва националнатаобособеност и дезинтеграционните процеси. Налага се да се положат усилия заограничаването им и за защита на клаузите на Римския договор (Treaty of Rome). Така, сИнформационния бюлетин на Комисията за усъвършенстване на вътрешния пазар презмай 1985 г. е направено предложение за създаване на Европейски съюз. Конкретнотореализиране на целите за по-нататъшно интегриране се осъществява с приетия през1986 г. Единен европейски акт (ЕЕА) (Single European Act). С него се нанасят първитепоправки за доразвитие на Римския договор. Основните цели на ЕЕА се свързват със:преобразуване на отношенията между държавите в реален Европейски съюз;разширяване на общата политика; постигане на обща външна политика; защита наоколната среда и хармонизиране на условията на труд; по-нататъшна работа запостигане на крайната интеграционна цел – икономически и валутен съюз. ЕЕА ускориинтеграционния процес, като особена роля изиграха докладите на Вернер в началото на70-те години, пледиращ за по-близки икономически и валутни връзки в ЕО; на ПаолоЧекини от 1988 г. “Европейското предизвикателство 1992: предимствата на единнияпазар”; на комисията “Делор” от 1990 г. “Един пазар, една валута”. Всичко това даваоснование периодът 1970 – 1992 г. да се определи като втори етап в еволюцията на ЕО,в който започва реализиране на идеята за изграждане на икономически и валутен съюз. Договорът от Маастрихт (Treaty of Maastricht) от декември 1991 г., влязъл в сила от1993 г., сложи началото на третия етап в интеграционните процеси на европейските 78
  • 80. страни и начерта посоката на икономическия и валутния съюз. Икономическият съюз еестествено продължение на изградения единен пазар със свободно движение на стоки,услуги и производствени ресурси. Продължение по отношение на изграждане на общаполитика за регионално развитие, на общи правила за макроикономическо регулиране ит.н. Споразуменията от Маастрихт идентифицират пълната икономическа интеграциясъс създаването на Европейския валутен съюз (ЕВС) (European Monetary Union).Условията, които гарантират осъществяването на ЕВС, се свързват със: пълналиберализация на капиталовите трансфери; най-висока степен на интеграция нафинансовите пазари; пълна валутна конвертируемост при премахване на границите навалутните колебания и фиксиране на техните паритети. Еврото е единната валута на Европейския съюз. През 1999 г. дванадесет оттогавашните 15 държави-членки го въвеждат за извършване на безналични операции, апрез 2002 г., когато започва издаването на банкноти и монети евро — за всички видовеплащания. Три страни (Дания, Швеция и Обединеното кралство) не се включват в тозипаричен съюз. Новите държави-членки се подготвят веднага щом изпълнят необходимитекритерии да влязат в еврозоната. Наред с целта за постигане на парична стабилност, за което се грижи Европейскатацентрална банка, държавите-членки се стремят към по-голям растеж и икономическосближаване. Историята на валутното сътрудничество (a) Европейската парична система През 1971 г. САЩ решават да премахнат обвързването между долара иофициалната цена на златото, което години наред осигурява валутна стабилност следВтората световна война. С това се слага край на системата на фиксираните валутникурсове. С цел да изградят собствен паричен съюз, страните от ЕС решават даограничат колебанията на обменните курсове на своите валути до 2,25% чрезсъгласувани действия на паричния пазар. 79
  • 81. Това довежда до създаването на Европейската парична система, която влиза вдействие през март 1979 г. Тя се характеризира със следните три особености:  референтна валута, наречена „екю“: тя е своебразна „кошница“, която съдържа валутите на всички държави-членки;  механизъм на обменните курсове: всяка валута има обменен курс спрямо екюто; обменните курсове между всеки две валути могат да се варират с не повече от 2,25%;  кредитен механизъм: всяка страна прехвърля 20% от валутния и златния си резерв в общ фонд. На 1 януари 2007 г. търговците в Любляна замениха толара с евро. (б) От Европейска парична система към Европейски паричен съюз Европейската парична система има твърде сложна история. През 1991 г. следобединението на Германия и възникналите нови валутни напрежения в Европа,италианската и британската лира напускат Европейската парична система. През август1993 г. страните от системата решават временно да разширят допустимите граници навалутно колебание на 15%. Същевременно, за да избегнат големите валутни колебанияпомежду си и за да не допуснат обезценяване на отделни валути с цел постигане наконкурентни предимства, правителствата на ЕС решават да подновят усилията запълното изграждане на паричен съюз и за въвеждане на единна валута. През юни 1989 г . по време на Европейския съвет в Мадрид лидерите на ЕС приематплан за икономически и паричен съюз, който да се реализира в три етапа. Планът ставачаст от Договора от Маастрихт за Европейския съюз, приет от Европейския съвет прездекември 1991 г. Икономически и паричен съюз (ИПС) (a) Трите етапа Първият етап, който започва на 1 юли 1990 г., включва: изцяло свободно движение на капитала в ЕС (премахване на валутния контрол); 80
  • 82. увеличаване на ресурсите, предназначени за преодоляване на неравенствата междуевропейските региони (структурни фондове); икономическо сближаване чрез многостранно следене на икономическитеполитики, провеждани от държавите-членки. Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Той довежда до: създаване на Европейски паричен институт (ЕПИ) във Франкфурт, в който влизатуправителите на централните банки на страните от ЕС; независимост на националните централни банки; създаване на правила за ограничаване на националните бюджетни дефицити. Третият етап довежда до раждането на еврото. На 1 януари 1999 г. единадесетстрани приемат еврото и така то става обща валута за Австрия, Белгия, Германия,Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия иФранция. (Гърция се присъединява към тях на 1 януари 2001 г.) СъщевременноЕвропейската централна банка поема функциите на ЕПИ и поема отговорността запаричната политика, сега вече залагана и осъществявана в евро. На 1 януари 2002 г. 12-те страни от еврозоната пускат в обръщение евробанкноти имонети. Националните валути се изтеглят от обръщение два месеца по-късно. Оттогаваеврото става законно платежно средство за всички банкови операции и операции в бройв еврозоната, в която живеят две трети от населението на ЕС. (б) Критериите за сближаване За да се включи в третия етап, всяка страна от ЕС трябва да отговаря на петкритерия за сближаване. Те са: ценова стабилност: ръстът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5%средния ръст на инфлацията за трите държави-членки с най-ниска инфлация; лихви: дългосрочните лихвени равнища не могат да се променят с повече от 2% поотношение на лихвените проценти на трите държави-членки с най-ниски лихвенипроценти; дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да е под 3% от БВП; публичен дълг: нивата му не могат да надвишава 60% от БВП; 81
  • 83. стабилност на валутните курсове: валутните курсове трябва да остават в рамките наразрешения диапазон на колебание от предходните две години. Еврото — общата валута на над 310 млн. души в ЕС. (в) Пакт за стабилност и растеж През юли 1997 г. Европейският съвет приема Пакт за стабилност и растеж. Той сеизразява в поемането на постоянни задължения за поддържане на бюджетна стабилности възможност за налагане на санкции на всяка страна в еврозоната, чийто бюджетендефицит надвишава 3%. Впоследствие се преценява, че пактът е твърде строг, коетоводи до преобразуването му през март 2005 г. (г) Еврогрупата Еврогрупата е неформалният орган, който събира финансовите министри настраните от еврозоната. Целта на срещите е да се осигури по-добро взаимодействиемежду икономическите политики, да се следят бюджетните и финансовите политики настраните от еврозоната и да се представлява еврото на международни финансовифоруми. (д) Новите държави-членки и ИПС Новите страни от ЕС също ще се присъединят към еврозоната щом изпълнятнеобходимите критерии. Словения първа от новоприсъединилите се през 2004 г. странивлезе в еврозоната на 1 януари 2007 г. На тази основа с договора от Маастрихт се предвиди до 1999 г. да се въведеединната валута – евро, и да се създаде Централна европейска банка. Конвергентнитекритерии, на които всяка страна трябва да отговори, за да се включи във Валутниясъюз, са:  темпът на инфлация в страната да не е по-голям от 1,5% спрямо трите страни в съюза с най-ниска степен на инфлация;  дългосрочният лихвен процент да не бъде по-голям от 2% от този на трите страни с най-ниски лихвени равнища; 82
  • 84.  бюджетният дефицит да не е по-голям от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП);  държавният дълг да не е по-голям от 60% от БВП;  валутният курс през последните три години да бъде в границите на условията на Европейския курсов механизъм. Към края на 1992г., в резултат на доклада „Чекини” се създаде единен вътрешенпазар, който стимулира интеграционните процеси в ЕС. През 1997г. договорът от Амстердам стана третата корекция (след ЕдиннияЕвропейски акт и договора от Маастрихт) на Римския договор. Той гарантираизграждането на пространство на свобода, сигурност и правов ред, правата на Съюза инеговите граждани, външната политика и сигурност, институции на Съюза и т.н. От първи януари 1999 г. стартира Икономическият и Валутният съюз. Действителносе въведе европейската парична единица – евро, и се създаде Европейската централнабанка. От 2002 г. общата парична единица е в реално обращение. Договорът от Ница, подписан през 2001г. и влязъл в сила през 2003г. е последната,четвърта промяна на учредителния договор. Той преследва реформиране на ЕС,предвид на неговото разширяване. Договорът коригира основните права на отделнитестрани и институции, направи промени в сътрудничеството в областта на правосъдието,в споразуменията между отделните институции, положи основите на Комитет засоциална защита, в съответствие с Лисабонската конвенция. През 2004г. е приета Европейската конституция. Нейното противоречиворатифициране (референдумите през 2005г. във Франция и Холандия я отхвърлиха)засилиха евроскептичните очаквания за развитието на ЕС. Европейската конституцияне е влязла в действие, тъй като протича процес на ратифициране. 83
  • 85. 10. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СПРАНИ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА 10.1. Проблеми на развиващите се страни в световната търговия Световната търговия определя отминалата и съвременната еволюция наслаборазвитите икономики. Специфичните природни, капиталови, трудови,технологични, предприемачески и т.н. ресурси, които те притежават позволяватспециализацията на националното им производство, определят мястото им вмеждународното разделение на труда и ролята на световната търговия в собственото имразвитие. Чрез нея развиващите се страни имат възможност по-ефективно да използватестествените и сравнителните си предимства, да реализират изгода от уникалнатакомбинация на производствени фактори, с които разполагат. В същото време бихамогли да постигнат по-добро задоволяване на потребителските предпочитания, по-ефективно технологично и производствено равнище. Некомплексната структура на икономиките на развиващите се страни обачеопределя неблагоприятното им място в международното разделение на труда и слабияефект от участието им в световната търговия. Техните икономически структурисъществено се различават от тези на развитите икономики. Въпреки огромнотомногообразие, може да се обобщи, че в някои от тези държави (страните от ИзточнаАзия, където селскостопанските продукти в БВП, измерени чрез показателя добавенастойност, са 14,9%, а индустриалните – 44,9%) се откроява индустриализиращ сесектор ориентиран към световните пазари, конкуриращ се с подобните производства отразвитите икономики и създаващ реални възможности за догонване. В тези отраслипроизводителността е по-голяма, те определят темпа на икономическия растеж настраните, осигуряват основната част от БВП, обезпечават заетостта и т.н. В другистрани (Латинска Америка, Южна и Западна Азия) приоритетно се развиваттрадиционните производства насочени към вътрешните пазари. Тяхнатаконкуретоспособност в световното стопанство не е голяма, производителността натруда е ниска, възможностите за технологично обновление са малки, обезпечаването наикономическия растеж е слабо и др. Основна характеристика на икономиките на огромна част от развиващите се страние селското стопанство и добиващата промишленост. В много от тях обаче селското 84
  • 86. стопанство е монокултурно, технологично изостанало, с ниска ефективност, което непозволява нормалното изхранване на населението. Добивните производства иматпревес над обработващите. Те са с ясно изразен експортен характер и основноопределят външнотърговските взаимоотношения на тези страни. В най-малкитеразвиващи се страни например селскостопанските продукти участват в БВП с 35,5%, аиндустриалните – с 21,9%, в силно задлъжнелите икономики съответно – 33,7% и22,8%. Несъразмерността също е характеристика на икономическата структура наразвиващите се страни. Разделението на труда, в контекста на световната икономика,може да се определи като едностранчиво и нерационално. В голяма част от тяхпреобладаването на аграрните производства, предимно на екстензивна основа сесъпътства с неразвити или напълно изоставащи индустриални отрасли. По-лесно серазвиват традиционните и остаряващите сектори спрямо тенденциите на световнатаикономика. Модерните производства, които в голямата си част са резултат на чуждиякапитал не се превръщат в интегриращо звено на националната икономика. Теизползват евтината работна сила, наличието на суровини, задълбочават некомплекснатаи несъразмерна икономическа структура и едностранната зависимост на развиващитесе икономики от високоиндустриалните държави. Поради това стопанството наразвиващите се страни се определя като дуалистично, с ясно обособени, откъснати едниот други традиционни и модерни отрасли. Преобладаваща роля в икономическатаструктура на много страни има нефтената промишленост, кафето, цитрусовите плодовеи др. Затова водещо място в износната листа заема един продукт, а в международнатастатистика развиващите се страни се намират на първите места по производство насуровини. В тях доминира дребностоков сектор с елементи на натурално и полу-натурално стопанство, което ограничава пазарните икономически процеси.Следователно в развиващите се страни структурата на икономиката не благоприятстварационалното икономическо развитие, не способства за изграждането на конкурентнаикономика с трайни позиции в международната търговия и световното стопанство, неспомага за ефективно производство, обезпечаващо висок жизнен стандарт. Големият въпрос пред развиващите се страни е как да използват наследенитеикономически структури и как да ги адаптират в перспективите на световнотостопанско развитие. Констатира се, че в тях трудно се изграждат високотехнологичнипроизводства. Значително изостават в информационните и комуникационнитетехнологии. В развиващите се страни съществуват структурни различия и по 85
  • 87. отношение на концентрацията на производството и капитала. В някои от тях сеизграждат големи конгломерати (Корея), които конкурират подобните структури насветовните пазари, в други (Тайван) се създават малки специализирани фирми с високаефективност и извоювани конкурентни позиции. 10.2. Външната търговия на развиващите се страни И днес външната търговия на развиващите се страни запазва колониалния сихарактер. Продължава традицията да се произвеждат суровини за износ и да се внасятготови промишлени продукти. Това поставя слаборазвитите икономики в силназависимост от външнотърговската конюнктура. Външната търговия може да способства икономическия растеж чрез използване насравнителните предимства, с които развиващите се страни разполагат. Наличието насуровини, евтината работна сила са естествената основа на сравнителните предимства.Те обаче могат да се реализират само, когато производственото специализиране еекспортно. Увеличаването на износа се отразява върху търсенето на местнитепроизводствени ресурси и нарастването на производството; влияе на заетостта,повишава доходите и потреблението на населението; въздейства върху вноса на чуждимашини, съоръжения, технологии и върху инвестиционната активност; променяквалификационната характеристика на трудовите пазари и стимулира инвестициите вчовека, увеличава валутните постъпления на страната и т.н. Ориентирането напроизводството към експорта, означава да се произвежда това, което чуждите клиентижелаят, да се воюва за конкурентни позиции на световните пазари, което е безспоренимпулс за развитието на икономиката, както в краткосрочен, така и в дългосроченаспект. Това се доказва от страните в Източна Азия, които насочиха икономиките сикъм износ на преработени продукти, създадоха силни дистрибуторски мрежи вразвитите икономики, стремят се да поддържат ниски цени и нисък валутен курс. Експортът в страните износителки на суровини не води до същите резултати, тъйкато те не се стремят производството да отговори на потребностите на световнитепазари. Опитват се да поддържат високи цени, но тъй като икономическото състояниена много страни зависи от износа на храни и суровини, техните цени падат и ефектът отизноса намалява. 86
  • 88. Сла абите и пр роменливи приходи о износа на суровини се обяс от снява и с тяхнатапазарна специфик Ценова еластич а ка. ата чност на тъ ърсенето и предлаган ането на пъ ървичнипродукт е ниска Когато ограничено ти а. о остта на пр редлаганет на ресур на све то рси етовнитепазари е по-голям върху ценовата ди ма, ц инамика приоритетно влияе тъ о ърсенето. Тъй като Т елна част о износа на развивазначите от н ащите се ст трани са аг грарните п продукти, за които знееласт тичното пр редлагане е типично, т техните експортни пр риходи са с силно зави исими оттърсене ето на рес сурсите, в което същ ществено място заем развит мат тите стран Така ни.иконом мическото и състояние е силно зависимо от растежа на развити иконом им а ите мики. Този процес е изобразен на график 1. ка Разв виващите с страни правят опи да влияя върху св се п ит ят пазари на ресурси ветовните п(калай, петрол и др.), за ко оито търсен нето е сра авнително нееластичн спрямо цената. ноПри от тносително постоянн търсене променит в ценат се дълж на про о но е те та жат омени впредлаг гането. Гра афика 2. 87
  • 89. В то случай зависимос ози й стта на раз звиващите се икономи от разв ики витите е по о-малка.Но изку уственият с синтез, усъ ъвършенств ването на технологии в които развитите страни т ите, о еимат п предимство отново намалява значението на разв о о виващите с иконом се мики насветовн ните сурови инни пазар и ги подч ри чинява на влиянието на динамик в ката на тър рсенето. Сле едователно икономич ческото раз звитие на слаборазви с итите стран зависи в много ниголяма степен от цените на експортнит им прод те дукти, коит са много по-динам то о мични отцените на експо ортните стоки на ра азвитите икономики. Това без и . зспорно определя ието на вънзначени ншната тър рговия за р развитието на икономиката. По о оказател за това е а луги в БВП В странит от Източ Азия в края наделът н износа и вноса на стоки и усл на с П. те чнаминали век изно ия осът е 38,2% а вносът – 31,8%; в страните със ниски и средни доходи %, т е и исъответ – 27,9% и 26%; в Латинска А тно % Америка – 16,5% и 17,5%; в стр раните под Сахара д– 28,8% и 31%; в Южна Ази – 13,4% и 16,9%; в силно зад % ия длъжнелите страни – 27,2% и е33,6%. Пок казател за м мястото на развиващи се стра в свето а ите ани овната търг говия е изн носът нависоки технологи В страните от О ии. ОИСР износът на вис соки техно ологии (изм мерен впроцент към пром т мишления износ) е 21 и 1,2%; в Изт точна Азия – 31,1%; в страните с ниски яи средн доходи – 20,4%; в Латинска А ни Америка – 14,4%; в страните по Сахара – 8,8% в одЮжна А Азия – 5,1% %. Вън ншната тър рговия дава възмож жност стра аните да увеличават участиет си в у т тосветовн търговс обмен и да се сн ния ски набдяват с по-евтини чужди сто оки. Нарас стванетона експ порта спом мага за увел личаване н вноса на междинн и инвест на ни тиционни стоки и 88
  • 90. стимулира производството, само когато не се подменя вноса, какъвто е примерът настраните в Латинска Америка, Югозападна Азия. Те създадоха местни производства, зада не внасят стоките от вън. За тяхната закрила изградиха силна митническа защита,предвидиха данъчни облекчения, използваха правителствени субсидии. С товаизолираха тези производства от международната конкуренция и те станаханеконкурентоспособни на световните пазари. Този процес, съпътстван с почтилипсващото поощрение на местните фирми за износ, се отрази негативно наикономическото развитие. Следователно протекционистичният външнотърговскирежим има ефект, когато защитава собственото производство, но за експорт, а не за дазамени вноса и фактически гарантира експортно-импортен икономически растеж. Експортно-импортният модел на растежа обаче силно се влияе от условията натърговия на международните пазари. Този показател, който отразява отношението нацените на изнасяните към цените на внасяните стоки (Рх/Рm) не е благоприятен заразвиващите се страни. Тенденцията цените на стоките, които те изнасят да намаляват,а тези на внасяните стоки да растат е трайна, независимо от оживените дискусии иразминаващите се оценки. Това още веднъж поставя слаборазвитите икономики взависимост от развитите страни. Влошаването на показателя “условия на търговия” сеобяснява с по-ниската еластичност на търсенето на суровините в сравнение спреработените продукти, конкуренцията на значителна част от естествените суровини сизкуствените им заместители, което понижава цените им и т.н. Влошаването на показателя “условия на търговия” категорично свидетелства занесиметрично разпределение на световното богатство в полза на развитите икономики.За неговото поддържане развити и развиващи се страни започнаха изграждането намеждународни стокови съглашения. Те имат за цел подобряване на условията натърговия за двете страни и реализиране на взаимни изгоди. За развиващите се държавиот особена важност за подобряване на неблагоприятните условия на търговия естабилизирането на експортните цени на суровините. Затова те поддържат минималенпраг, под който не желаят цената да пада. Развитите държави като потребители,поддържат максимално ниво на цената, което не позволяват да се повиши. Застабилизиране на цените в наложените рамки се използват буферните запаси,контрола върху производството, експортните квоти. Но решаването на еднипроблеми създава нови. Механизмът на буферни запаси се осъществява чрез създаванена международни фондове за закупуване на суровини с цел да се поддържастабилността на техните цени. Това става, когато световната цена има тенденция да се 89
  • 91. приближава до минималния праг и увеличеното търсене трябва да я повиши.Осъществява се също и чрез натурални суровинни фондове, които се предлагат насветовния пазар, ако цената се движи към максималното си ниво. Буферните запасикато средство за стабилизиране на цените и подобряване на условията на търговияпоставят в противоречиви връзки страните по отношение на квотите на производство ипокриване на разходите за поддържането на запасите, не обхващат всички експортнистоки на развиващите се страни (бързо развалящите се), не действат, когато запасите санедостатъчни и се изчерпват и т.н. Международните стокови фондове влияят върхупредлагането на суровините като настояват пред развиващите се страни, когато ценитеимат тенденция да падат, да ограничат производството и експорта и обратно. Товабезспорно изостря противоречията между страните производителки при определянетона квотите. Всички тези недоразумения правят ефектите от международните стоковисъглашения нестабилни. Още повече, че механизмите, които се използват са пазарноориентирани и обхващат стоки с висока ценова еластичност на търсене и предлагане,следователно не се отнасят за общите експортни приходи на развиващите се страни. Развиващите се страни се опитват да влияят върху стабилността на цените настоките, които те изнасят чрез образуване на картели. Този начин за въздействиевърху международното ценообразуване обаче е възможен, само когато картелиранотопроизводство произвежда стоки без заместители, с нееластично търсене. 10.3. Интеграционни групировки на развиващите се страни Съвременна характеристика и много важна тенденция в развитието на световнатаикономика е регионализацията. Изграждането на интеграционни общности динамизирасветовните икономически процеси чрез използването на териториалната близост, насходството в стопанския и социо-културния живот на страните, на традициите вмеждудържавните икономически и политически отношения и т.н. Развиващите сестрани не могат да останат извън това явление. Без да се изчерпват интеграционните общности между развиващите се страни, синформационна цел могат да бъдат изброени следните: Централноамерикански общ пазар (Коста Рика, Гватемала, Салвадор, Никарагуа,Хондурас). Има за цел създаване на икономическа и социална общност залиберализиране на външната търговия и обща външнотърговска икономическаполитика. 90
  • 92. Карибска икономическа общност, известна като Карибски общ пазар. Създадена еот английско говорещи централноамерикански, южноамерикански и карибски държави(Антигуа, Бахамските острови, Ямайка, Доминиканската република Гвиана и др.) с целкоординиране на икономическата, външната и социалната политика на страните. Латиноамериканска асоциация за интеграция, която съгласно споразумениетоот Монтевидео от 1980 г. наследява и реорганизира Латиноамериканската асоциация засвободна търговия създадена през 1960 г. Участват: Мексико; Андинският пакт(създаден през 1969 г. – Боливия, Колумбия, Еквадор, Перу, Венецуела); Меркосюризвестна като Пазар на Южния конус (създадена през 1991 като регионален общ пазар –Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай). Зона за преференциална търговия на държавите от Източна и Южна Африка(Ангола, Бурунди, Коморите, Джибути, Етиопия, Кения, Лесото, Танзания, Уганда идр.). Има за цел да премахне вътрешните търговски ограничения. Икономическа общност на държавите от Западна Африка, включваща 16държави около Сахара (Бенин, Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, Кот д,Ивоар, Гамбия,Гана, Гвинея и др.). Създадена е, за да формира еднаква икономическа политика и даелиминира вътрешните търговски ограничения. Икономическа общност на държавите от Централна Африка (Бурунди,Камерун, Екваториална Гвинея, Габон, Руанда, Заир и др.) с обща централна банка иофициална валута – централно-африкански франк. Магребски общ пазар известен още като Арабски магребски съюз (Алжир, Либия,Мавритания, Мароко, Тунис), който преследва съгласуване на наредбите, обща външнатарифа, монетарен съюз. Южноафрикански митнически съюз (Ботсвана, Лесото, ЮАР, Свазиленд) засвободно пътуване и неограничено движение на стоки. Южнотихоокеанско бюро за икономическо развитие (Австралия, Нова Зеландия,Фиджи, Кариби Нова Гвинея и др.), преследваща по-близки икономически контактимежду страните, за намаляване на вътрешните търговски бариери и хармонизиране напродуктовите стандарти. Асоциация на държавите от Югоизточна Азия, известна като АСЕАН(Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней, Виетнам) е изграденазона за свободна търговия с цел да се създаде регионална икономическа интеграция въвформата на общ пазар. 91
  • 93. 10.4. Особености на интеграцията между развиващите се страни Интеграционните обединения между развиващите се страни нямат известните заинтеграционните групировки на развитите страни мотиви. Липсват развититеикономики, страдащи от недостатъчни пазари и с ясно изразениинтернационализиращи процеси. Напротив, икономиките са слаборазвити,интернационализацията на стопанствата е на ниска степен, интензивността навъншнотърговските и капиталовите трансфери не е висока. Но точно това са причинитеза интеграционните процеси между развиващите се страни. Чрез икономическотосближаване и взаимообвързване те преследват преодоляване на икономическатаизостаналост, увеличаване темповете на икономически растеж, рационализиране наикономиките. Резултатите от интеграционните процеси между развиващите се страни не саобнадеждаващи. Те протичат с големи трудности и противоречия. Причините за това саразлични. Могат да се търсят в нееднаквото равнище на икономическо развитие на страните.То определя различната икономическа зависимост между тях. Между отделните странив интеграционните обединения обемът на търговия е различен. Динамиката накапиталовото движение, което сближава националните възпроизводствени процесисъщо. Транснационалният бизнес, който стимулира наднационалните характеристикина икономиките на тези страни не е относително еднакво развит. Всичко това води допротиворечия в общата политика, до недоразумения в стремежа за синхронизиране науправлението, до несъгласуваност в общата грижа за икономическото развитие.Именно затова съществуват разнообразие от форми и равнища на икономическаинтеграция между развиващите се страни. Между тези страни националните отношения са силно изострени, в резултат наизкуствените териториални граници, които развитите страни и конкретнометрополиите наложиха. Противоречия произтичат и от непреодолимия стремеж навсяка цена да се поддържа национален суверенитет. Неубедителните интеграционни резултати между развиващите се страни имат икултурно-етническа обосновка. Липсата на историко-културно единство е сериознапречка за икономическото им интегриране. Нерядко в тях са съхранени родово-общинни отношения. В страните се включват разнообразни етнически групи и 92
  • 94. общности с религиозна нетърпимост, което усложнява вътрешнонационалнитеотношения, стимулира политическите кризи, изостря противоречията в управлението иособено опасността от войни и конфликти. Така сложният етнически състав в самитестрани и в икономическите съюзи е постоянната подбуда на интеграционнитепротиворечия. Различното икономическо равнище на слаборазвитите страни и различнотоотношение на индустриалните държави към тях подпомага процеса на създаване наинтеграционни съюзи между развити и развиващи се страни. Това е благоприятнатенденция с обнадеждаващи резултати. Например в Североамериканската зона засвободна търговия (NAFTA), участва Мексико. Според някои схващания тя епредшественик на по-голяма търговска зона, в която ще се включат редица страни отрегиона. Много показателна е Групата за икономическо сътрудничество междудържавите от Азия и Тихоокеанските държави. Тя е свободно организирана група настрани от този район за стимулиране на регионалното икономическо сътрудничество.Участват Австралия, Канада, Хонгконг, Япония, Нова Зеландия САЩ, държавите отАСЕАН и др. Групата се възприема като бъдещ конкурент на ЕС в Тихоокеанскиярегион. 93
  • 95. 11. РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ В ПРОЦЕСА НА ТРАНСНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА 11.1. Транснационализацията на развиващите се страни Транснационализацията е съвременна характеристика на световната икономика,която безспорно се отразява на настоящото състояние и перспективата на развиващитесе страни. Делът на ТНК на развиващите се страни в общия световен обем е незначителен.Той основно се представя от ТНК на индустриализиращите се държави. Могат да сепосочат “Самсунг”, “Ел Джи”, “Деу Корпорейшън” и др. Но международните анализиот 90-те години на миналия век сочат, че присъствието в световното стопанство на ТНКсъздадени от развиващите се страни се увеличава. Броят им съществено расте,динамиката на тяхното развитие в някои случаи е по-голяма от тази на ТНК на силноразвитите икономики. Създаването на ТНК от развиващите се страни е адаптационенотговор на транснационализацията на световната икономика. Освен основнитепричини, създаването им съдържа и стремежа за стимулиране на производството, заповишаване на темповете на икономически растеж и догонване на силноразвититеикономики, за изграждане на конкуретоспособно стопанство, за равностойноприсъствие на световните стокови, финансови и др. пазари, за преодоляване нанаследената постколониална икономическа изостаналост и зависимост, запротивопоставяне на неблагоприятната експанзия на чуждия капитал и т.н. И всичкотова – чрез използване на изгодите от транснационалните трансфери. 11.2. Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни Икономиката на развиващите се страни непосредствено и много активно се влияе отдейността на външните ТНК, тъй като чрез тях се осъществява транснационалнотодвижение на огромни капиталови, стокови, трудови, технологични и т.н. потоци.Резултатите обаче са противоречиви. Положителното влияние на ТНК се измерва свъзможността да осъществяват съвременното интернационализиране на стопанството 94
  • 96. на развиващите се страни и да преодоляват икономическия национализъм, тъй като затях националните граници нямат реален смисъл. Трябва да се отбележи, чеикономическият национализъм е трудно преодоляваното историческо наследство отколониалното съществуване на слаборазвитите държави. ТНК могат да съдействат запреодоляване на тяхната икономическа изостаналост чрез промяна в икономическатаим структура и в динамиката на нейното развитие. Те са основните субекти на износана преки инвестиции в развиващите се страни, на прогресивна икономическаорганизация. Внасят в техните икономики по-високо производствено, технологично инаучно-техническо равнище. ТНК могат да подпомогнат по-ефективното използване наресурсите на слаборазвитите страни и да повишат националната им производителност.Чрез капиталовите, технологичните, иновационните трансфери в развиващите сестрани ТНК прехвърлят предимства и спомагат за доближаване намакроикономическите характеристики на тяхното производство до тези на развититеикономики. Насърчават икономическия растеж, увеличават БВП, заетостта,инвестиционната активност. Пренасят в развиващите се страни фирмена култура имодерно управление. Могат да съдействат за нарастването на доходите и наикономическото благосъстояние. В същото време обаче в дейността на ТНК в развиващите се страни се констатирати неблагоприятни ефекти. Те могат да бъдат дестабилизиращ фактор, който определяикономическото, политическото и социалното напрежение в развиващите се страни инерядко заплашва националния суверенитет. Реализирайки собствените си интересимогат да стимулират стопански, етнически и др. конфликти. Много често са сериозназаплаха за екологическата среда в развиващите се държави. Именно поради това, тезистрани виждат в ТНК механизъм за заробване и бедност. Считат, че освен вноса накапитал, технологии, модерно управление, ТНК внасят в тях икономическа хегемония. Тъй като в икономическата структура на развиващите се страни преобладавадобивът на суровини доминират вертикално интегрираните ТНК (АЛКОА, АМАКС,АСАРКО). Те произвеждат, рафинират и търгуват суровини в различни страни иосъществяват търговските контакти между тях чрез вътрешнофирмената търговия.Следователно международният пазар не е единственият механизъм на търговски връзкимежду слаборазвити и високоиндустриални страни. Съществена част от износа насуровини от развиващите се страни е вътрешнофирмен износ. Такатранснационализацията на световното стопанство превръща част от търговията междуразвити и развиващи се страни във вътрешнофирмена търговия на ТНК. Това 95
  • 97. съществено променя търговските ефекти и икономическата зависимост на развиващитесе страни. Те нямат влияние върху вътрешнофирмената търговия и трансферните цени.Затова не са редки случаите на национализиране собствеността на ТНК, на отменяне наконцесионни договори и др. В същото време обаче развиващите се страни виждат вТНК възможност за модернизиране на добивната промишленост, за трансфер насъвременни технологии, за използване на организационни и мениджърски предимстваи т.н., поради което стимулират интереса на ТНК и националният им капитал участва втях (мажоритарно или миноритарно). Съществено място в икономиките на развиващите се страни заемат търговските ииндустриалните ТНК на високоразвитите държави (“Форд”, “Дженерал мотърс”,“Тойота”, “Филипс”, “Стандарт телефон енд кайбъл”, “Шел”, “Мобил”, “Нуртанино”“Юнилевер”и др.). Те променят традиционната икономическа структура като създаватпроизводства не типични за тези страни. Изменят и структурата на външната имтърговия, в която нараства делът на преработените и на индустриалните стоки. ТНК осъществяват преките задгранични инвестиции като основа насъвременната транснационална експанзия. Едновременно с това транснационалнияттрансфер е модерна форма на преките чуждестранни инвестиции. ТНК влагат капиталив развиващите се икономики за организиране на самостоятелни или съвместнипроизводствени търговски, туристически, финансови и др. фирми. Стремежът им е дапридобият собственост или контрол върху общия капитал. Определятпроизводствената, пазарната, иновационната, финансовата и т.н. политика. Могат дауправляват със собствени мениджъри като по този начин пренасят авангарден опит.Поемат целия риск или го поделят със съдружниците и присвояват цялата печалба иличаст от нея. Счита се, че страните от Източна и Югоизточна Азия развиха производството си исе доближиха до високоиндустриалните страни именно благодарение на чуждитеинвестиции. Около 21-22% от преките чуждестранни инвестиции се намират в развиващите сестрани и по темпове на натрупване те изпреварват развитите. През деветдесетте годинина ХХ век те нарастват около 2,5 пъти. В страните със ниски и средни доходи прекитечуждестранни инвестиции (нетни) са – 185,4 млрд. $; в Латинска Америка – 90,3 млрд.$; в Източна Азия – 56 млрд. $; в силно задлъжнялите страни – 8,1 млрд. $; в странитепод Сахара – 7,9 млрд. $; в Южна Азия – 3,1 млрд. $. 96
  • 98. Много често обаче дейността на чуждия капитал се ограничава в основните итрадиционни отрасли, което не спомага създаването на модерни производства,определящи тенденциите в развитието на световното стопанство. Основнотосъображение за преките чужди инвестиции е използването на природните и трудовитересурси на развиващите се страни. Експлоатацията на по-евтините националнипроизводствени фактори реализира по-голям доход, който в значителната си част сеизнася извън страната и се инвестира там където възвръщаемостта е по-голяма. По тозиначин икономиките на развиващите се страни се дискриминират и неизгодно попадат взависимост от чуждестранния капитал, който има значителен дял в БВП и впреразпределението му не в полза на тези страни. А многонационалните корпорацииспособстват за увеличаване на пропастта между бедни и богати държави, извличайкичаст от богатството на развиващите се. През деветдесетте години на миналия век ясно се оформи тенденция за нарастванена международните преки инвестиции от развиващите се страни Транснационалнатаформа на износ на капитал от развиващите се страни нарастна. Най-големият износителна капитали е Хонгконг, наред с Южна Корея, Тайван и др. Между развиващите сестрани също протича процес на движение на капитали. Впечатляващи са капиталите настраните от АСЕАН към Индонезия, Филипините и др. 97
  • 99. 12. ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ 12.1. Развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика Икономическата глобализация би могла да се разбира като засилване навзаимодействието и взаимозависимостта между икономическите субекти, коетообвързва съвкупността от икономически дейности в единно цяло в границите насветовното стопанство. Светът става все по-взаимозависим и като резултат се изграждаединно световно икономическо пространство. Развиващите се страни са участници в глобализиращите световни икономическипроцеси, протичащи осезателно от 70-те, 80-те години на миналия век. Години, в коитоособеност на постколониалното развитие на тези страни е стремежът им заикономическа независимост. Те обаче са принудени да я изграждат в обстоятелстватана глобализиращата се взаимозависимост на националните икономики, от позицията наслаборазвити. Счита се, че глобализацията може да съдейства за намиране на прекипътища за икономическо развитие и реални възможности за стопански и общественпрогрес на развиващите се страни. Това би могло да стане, ако те се възползват отглобалните икономически условия и собствените си предимства в тях –либерализираната световна търговия, глобалното движение на капитали, интересите насветовната икономика към ресурсните пазари и по-ниската стойност на работната сила,възможните технологични трансфери, особено в биотехнологиите и информационнитепроизводства и т.н. Съвременният производствен процес все повече се превръща в глобален. Врезултат на това производството на развиващите се страни е в силна взаимозависимостс производството на развитите държави. В изграждащите се световни производственимрежи развиващите се страни участват с природните си суровини, с евтината сиработна сила, с незадоволените си пазари и др. Развитите икономики разполагат спревъзходство изградено върху нематериални ресурси – автоматизирани,информационни технологии, интелектуални продукти, образована работна сила и т.н.Стимулирането на производството в бедните икономики зависи от участието им втранснационалното вътрешнофирмено производство, в международното промишленокоопериране, от усилията за преодоляване на технологичната изостаналост и 98
  • 100. възможността за създаване на предприемаческа култура и т.н. По-голяма евероятността чрез технологичните трансфери в глобалния производствен процесразвиващите се страни да увеличат добивите, особено, ако съумеят да съчетаяттрадиционния начин на производство със съвременните технологии. С това могат давъзстановят задоволяването от селскостопанското производство, да повишат жизнениястандарт, да подобрят платежните баланси. Така глобализацията интернационализирапроизводството на развиващите се страни и го поставя в системата на глобалнавзаимозависимост. Много често обаче тази взаимозависимост се проявява като господство, катозависимост на развиващите се икономики от настоящата световна икономическасистема. Производственият процес в слаборазвитите държави все още страда от липсана достатъчни капитали, от съвременни високи технологии, от високо рентабилнипроизводства ориентирани за износ, от квалифицирана работна ръка и т.н. Всичко товапречи на много от тези страни да участват резултатно в световните производствени,информационни и финансови процеси. Може да се каже, че те не се включватефективно в глобализиращите тенденции на международната икономика, все още самаргинализираната й периферна част, което ги прави противници на глобализацията. Идокато тя не стимулира социалните промени, хората на тези страни ще бъдат убеденинейни противници и ще настояват да останат извън нея. Това е допълнителнозатруднение за участието на развиващите се икономики в световното стопанство.Независимо от съществуващите основания, нерядко глобалните процеси се възприематс ясно изразено неодобрение, заместващо понякога усилията за селективно адаптиранекъм тях. Безспорно развиващите се държави имат различно отношение към глобалнитетенденции в световната икономика. Действителността потвърждава, че тези, коиторазполагат с по-големи адаптационни възможности са по-развити. В глобализиращото се световно стопанство финансовите потоци приематхарактеристиката на глобални, а капиталът няма определено местопребиваване.Глобалните финансови пазари (валутни, парични, капиталови) в много голяма степен саизвън контрола на националните правителства и в още по-голяма степен са извънконтрола на развиващите се страни. Глобалната финансова конюнктура не гиоблагодетелствува. Виртуалните пари в ликвидни, портфолио инвестиции,спекулативните сделки не са тяхно преимущество. Международните финансови потоци, международният кредит позволяват наразвиващите се страни да набират ресурси за развитието на националните им 99
  • 101. икономики. Но неблагоприятното им икономическо състояние и неизгодната импозиция на финансовите пазари са причина за тяхната кредитна задлъжнялост.Развиващите се страни днес са основните длъжници. Общият дълг в Латинска Америкае 162,2 млрд. $; в страните с ниски и средни доходи – 388,4 млрд. $; в Източна Азия –111,7 млрд. $ и т.н. Причината може да се конкретизира в: неконкуретоспособнитеекспортни производства и неголемия износ; неблагоприятните ценови обстоятелства намеждународните пазари; поскъпване на международния кредит; ниския икономическирастеж; хроничните дефицити в платежните баланси; неразвитите валутни пазари и т.н.Всичко това формира валутни приходи недостатъчни да покриват лихвите и кредитите.Още повече, че някои от развиващите се страни използват част от кредитите не заинвестиционни цели, а за потребление и предимно за внос на хранителни стоки. Кредитната задлъжнялост недвусмислено се превръща в международна криза, коятопоставя световното стопанство във “власт на длъжника” и изисква усилията нанационалните правителства, международното обединение на търговските банки(Лондонски клуб, Парижки клуб), световните институции (МВФ, Световната банка) занейното регулиране. Защото финансовите проблеми на развиващите се странизастрашават да подкопаят международната финансова система. Настъпиха безкрайнипреговори и трудни компромиси за разсрочване на дълга. Кредитната политика на МВФ не доведе до съществени резултати. Според план“Бейкър”, страните длъжници приемат програми за стабилизиране на икономикитеразработени съвместно с МВФ. За тази цел световните кредитни институции отпускатнови кредити. Но при високата безработица и повишената инфлация те се използват завръщане на стари дългове, а не за стимулиране на растежа. При прилагането на план“Брейди” инструментите са най-вече финансови, а лидерската позиция на МВФ сезапази. Наложиха се пазарни механизми за финансиране на икономическото развитиена страните длъжници. МВФ увеличи кредитите за тях и съдейства на процеса задоброволно намаляване на главниците и лихвите към частните търговски банки.Започна процес на редукция на дълга, на изкупуванeто му със средства намеждународните финансови институции, на неговото опрощаване. Предприе сезаменяне на старите задължения с облигации по номинал с по-нисък лихвен процентили с облигации с отстъпка и др. В крайна сметка плащанията по лихви и главници, репатрирането на печалби,случаите на трансфер на кредитите като собствен капитал в чужди банки оформянасочен навън от обеднелите страни паричен поток, който се влива в силно развитите 100
  • 102. икономики. В същото време не изплащането на кредитите намалява притока на чуждкапитал в развиващите се страни. Високоразвитите държави не са склонни да отпускатнови заеми. Това обезценява валутата, ограничава растежа и усложнявастагфлацонните процеси. Довежда икономиките на много от развиващите се държавидо състояние значително по-лошо от началото на самостоятелното им и необвързаноразвитие. Характеристика на глобализиращата се световна икономика са глобалните пазари,на които развиващите се страни са безспорни участници. Техните национални пазари саелемент и интегрални звена на глобалния световен пазар. Върху тях оказват влияниеглобалната конкуренция и глобално формираните международни цени. Националнатаценова структура е зависима от тях. Затова преследването на печалби от фирмите наразвиващите се страни изискват тяхната конкуретоспособност на глобалните световнипазари да се определя не от национални критерии, а от определените отмеждународните лидери стандарти. Оцеляването им се гарантира от стабилните ценина глобалните пазари. Техните бизнес решения са глобално мотивирани. Наличието наглобални пазари изисква и глобална външнотърговска стратегия на развиващите сестрани. Нейната съвременна характеристика са намаляването на държавнияпротекционизъм, либерализирането на вноса, стимулирането на конкурентния износ. Глобалната международна икономика се характеризира със синхронизация настопанския цикъл и формирането му като световен. Международното разделение натруда, международната търговия, ТНК и преките инвестиции, движението нафинансовите потоци стават трансмисии на циклични колебания от една икономика вдруга. Така националната стопанска конюнктура на развиващите се страни силно севлияе от световната. И естествено неблагоприятните ефекти са по-големи. Глобалната световна икономика придава на съвременната инфлацияхарактеристиките на глобална. За интернационализацията на инфлационнитепроцеси спомагат динамиката на външната търговия, процесите на единния валутенпазар, свободно плаващите валутно-курсови механизми, ефектите на една националнапарична единица върху икономиките на другите страни. Неравностойното положениена стопанствата на развиващите се страни е обстоятелство, което спомагаотрицателните ефекти на световните инфлационни състояния върху тях. Много странисе изправят пред сериозни инфлационни проблеми, които трудно решават. Глобализиращата се световна икономика синхронизира националнитеикономически политики. Стимулира процеса, при който почти престава да 101
  • 103. съществува разлика между вътрешна и външна макроикономическа политика. В тозисмисъл икономическото развитие и благосъстояние на развиващите се страни все по-малко зависи от национални политически решения. Развиващите се страни иматразлична ориентация към социално-икономическите форми на развитие. Следобявяване на независимостта, едни от тях се развиват в посока на разрушаване настарите отношения и изграждане на пазарни стопанства. Други тръгват посоциалистически път на развитие с национализиране на частни предприятия, спринудителна индустриализация, с централно планиране и контрол върху цените.Резултатите са противоречиви, изостаналостта не се преодолява. 12.2. Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика Проблемите на развиващите се страни се обясняват и с различното взаимодействиена държавата с пазарната икономика и различното й място в осъществяването напрехода. Новите индустриални държави например не се съобразиха напълно с моделана ненамеса на държавата в икономиката. Те са пример за смесени стратегии насоциално-икономическо развитие, за въздържане от абсолютизация на икономическиялиберализъм, за изграждане на силна пазарна политика на държавите. Политикаориентирана към световните пазари, гарантирана с експортни субсидии, митническазащита на експортните производства, данъци подпомагащи бизнеса, фискална системаосигуряваща високи спестявания, превръщани в инвестиции и т.н. Държавите отЛатинска Америка са привърженици на икономическия либерализъм. Те почтиотхвърлиха всякаква държавната намеса в икономиката. Техните икономическиполитики са под силното влияние на САЩ и на МВФ. Големият въпрос пред развиващите се страни е дали да повтарят чужди модели илида се съобразяват с традиционното културно наследство. А може би още по-сложниятвъпрос е как да ги съчетават. Държавите от Източна и Югоизточна Азия имаха за моделЯпония. Страна с доказани успехи, но и с близко културно-историческо минало.Страните от Латинска Америка преимуществено реализираха идеите на МВФ и наСАЩ, без да ги адаптират към собствените си културни традиции, за които вероятнодемокрацията и либералната икономика са трудно приспособими процеси. 102
  • 104. Африканските развиващи се страни нямат модел, който да следват, а ориентацията нанякои от тях към идеологически привнесени модели се оказа не резултатна. Голяма част от развиващите се страни са перманентно в сложна политическаситуация, която рефлектира върху икономическото и социалното им развитие. Това састрани с антидемократични политически системи, с управление от десни диктатори,социал-революционери, с периодични военни преврати и работнически вълнения, спроблеми със светското и религиозно управление и т.н. Страни, в коитопарламентарната демокрация и пазарната икономика трудно се осъществяват. Таканесигурните и нестабилни политически параметри на икономическото развитие наслаборазвитите икономики са превръща в огромно препятствие за адаптирането им вглобалните световни икономически процеси. Но първоначалните прояви на глобализацията показват, че тя протичанеравномерно и неравноправно. Глобалната икономическа взаимозависимост поставяразвити и развиващи се страни в различно положение. Глобалната световна икономикасе характеризира с асиметричност, в която ясно се разграничават облагодетелстванитеот глобалните процеси развити икономики и лишените от това развиващи се страни.Световното разслоение се задълбочава, пропастта между тях се увеличава ипредизвиква антиглобалистичните настроения в слаборазвитите държави. За тяхглобалната икономическа система е дискриминационна и заробваща, с много по-неблагоприятен ефект в сравнение с икономически развитите страни. Глобализациятане намалява, а възпроизвежда бедността им. Поставя развиващите се икономики всилна зависимост от развитите, спомага несправедливото разпределение на доходите ибогатствата и увеличава бездната между бедни и богати държави. Високоразвитите държави са обезпокоени от това, защото започват да осъзнават, ченеразвитостта на отделни държави влияе неблагоприятно върху световната икономика,върху глобалните икономически процеси и върху собственото им развитие. Такасоциално-икономическите проблеми на развиващите се страни придобиват глобалнихарактеристики. Те изискват наднационалните усилия за разрешаване и международнимеханизми за координиране.ЛИТЕРАТУРАДимова, Руска, Международна икономическа интеграция, Университетско издателство"Стопанство", 2008, ISBN 9544949011, 9789544949013 103
  • 105. Кол. монография с отг.ред.А.Леонидов, АСОЦИИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС:СТРУКТУРНА АДАПТАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО, ВеликоТърново,Изд.Абагар, 1995, стр.89-108 и стр.272-305 [328 с. ] (ISBN 954-427-175-9).Ангелов, И. и колектив. Икономиката на България , Фондация Фр. Еберт,. С., 2001,2002, 2003, 2004.Бек, У. ветовното рисково общество, С., Обсидан,2001.Генов Г. и Е.Панушев (Отг. ред.), “Eвропейско политическо сътрудничество иинтеграция. Перспективите на българия”, Изд. “Албатрос”, София, 2000Гилпин, Р.Глобална политическа икономия, Изд.Д.Яков, С., 1997..Krugman, Obstfeld, Melitz, International Economics, Theory and Policy, ISBN-13: 978-0-13-214665-4, ISBN-10: 0-13-214665-7Линдси, Б., Глобалният капитализъм, С., Издателство. Дамян Яков, 2006.Маринов, М. Савов, Д. Хаджиниколов, Eвропейска икономическа интеграция,УИ»Стопанство», 2004Маринов, В., “Mеждународни икономически отношения: теория, система, политика”,УИ Стопанство, С.,1998Масларов, С., “Валута и международни финанси”, С., 1998Минасян Г., “Външен дълг, теория, практика, управление”, изд.”Сиела”,С., 2007 г.Миркович, К. “Международна икономика”, изд.”Тракия-М, СофияМаринов, В. Отворената икономика. С., 2004.Пилбийм. К.; “Международни финанси” /превод от английски/ С., 1996.Рангелова, Р. Международни икономически сравнения – методология и анализ. –С.,2003, 306 с.Рангелова, Р. България в Европа:Икономически растеж през ХХ век, Акад.изд., Проф.М Дринов, БАН, С., 2006Савов. С.; “Световна икономика”, С., 2001.Сорос, Дж. Новата парадигма на финансовите пазари кредитната криза на 2008година и какво одначава тя?,Изд.Сиела, С.2008.Спиридонов , Иван, Саркисян, Карина, Международна икономика: (Уч. Помагало),Акад. изд. Д. А. Ценов, 2005ISBN9542302517, 9789542302513Стефанов, Стефан, Международна икономика, НБУ - ЦДО, 2003, ISBN 954535111X,9789545351112Стоименов.М.; “Международни финанси”, С., 2008. 104
  • 106. Стиглиц, Дж., Глобализацията и недоволните от нея, Университетско издателство„Стопанство” и Издателска къща „Инфодар”, С.,2003Стиглиц, Дж., Свободно падане ,Америка, свободните пазари, кризата и виновните занея, Издателска къща „ИнфоДАР, ИнфоДар, С., 2010Тофлър, А. и Тофлър, Х., 2002, Новата цивилизация: Политика на Третата вълна, 2издание, С., Военно издателствоТъроу, Л., 2000, Бъдещето на капитализма, С., Издателство „Весела Люцканова”Търоу, Л., 2000, Изграждане на благосъстояние, С., Издателство: „В. Люцканова”Тофлър А. И Тофлър Х., Революционното богатство, С., Обсидан, 2007Хаджиниколов, Д.; “ЕС:външнотърговски аспекти на интеграцията”, Стопанство, С..2000.Ханке,С., К..Шулер, Валутният борд и финансовата стабилизация, С.,1997Христова-Балканска, И.; “Международни финанси”, Издателство. “Некст”, С., 2003.Хубенова, Т., Регулирането на международните капиталови пазари и новиятмеждународен финансов ред- В:”СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО В УСЛОВИЯТА НАГЛОБАЛИЗАЦИЯ”, ред. доц. З.Младенова, Изд. СТЕНО, Варна, 2002, стр.125-166. [290с.]Хубенова, Т., “Европейски вътрешен пазар”, С., УИ Стопанство, 2003 гЦаревски, В., Международни финанси, Изд.Абагар, ВСУ, 2010August Gashter, The Ambiquities of Emigration: Bulgaria since 1988, InternationalMigration Papers, 39, ILO, Geneva, p.24Barttett, Ch. A. & S.Ghoshal. Managing Across Borders: The Transnational Solution.Harvard Business School Press, 1989.Carbaugh.R.; “International Economics”, Wadsworth, 1992.Herrmann, H. & R.Lipsey (eds.) Springer, Berlin, 2003, Foreign Direct Investment in theReal and Financial Sector of Industrial CountriesKrugman P. R., Obstfeld M. International Economics: Theory and Policy. — 2008; 8-е изд.:Prentice Hall, 2008. — 712 p.Публикации в периодични издания 3Специализирани издания на ООН, МВФ, ЕС, ОИСР.Статии, публикации, в периода 1997-2005 год. в сп. „Икономическа мисъл”,„Икономически изследвания”, „Икономика”, „Банки, инвестиции, пазари”, „Банковпреглед”, „Външна търговия”, „Митническа хроника” и други специализирани издания 105
  • 107. по проблемите на външноикономическите отношения на България в условията напреход към пазарна икономика. 106