pravata na deteto

3,908 views

Published on

закрила на детето, агенции, закони

0 Comments
4 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total views
3,908
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
873
Actions
Shares
0
Downloads
64
Comments
0
Likes
4
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

pravata na deteto

  1. 1. <ul><li>Закрила на детето </li></ul>
  2. 2. „ Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и повишено зачитане на човешките права и свободи.” чл. 26, т.2 от Всеобща декларация за правата на човека
  3. 3. Как международните стандарти да станат водещи в нашата работа? <ul><li>Осмисляне на принципите и постановките на международните документи, стандарти и националните нормативни актове, като регулатор на собственото професионално поведение в търсене на програма, която „работи”. </li></ul>
  4. 4. Актуалност на проблема <ul><li>В настоящия период в България се провеждат сериозни промени в нормативната уредба и практика в областта на много сфери на обществения живот. Всички те са насочени към благоприятстване на присъединителните процеси към Европейските и Евроатлантическите структури. Всяка страна трябва да намери решения, съответстващи на традициите и постиженията, които има. </li></ul>
  5. 5. Органи за закрила на детето <ul><li>Държавна Агенция за Закрила на Детето </li></ul><ul><li>В нея работят различни специалисти, лекари, психолози, педагози, юристи, които се грижат за решаването на проблемите на децата в България и българските деца в чужбина. Тя е една от най-важните институции създадена да закриля българските деца. </li></ul><ul><li>Дирекция “Социално подпомагане” </li></ul><ul><li>Във всяка община има Отдел за закрила на детето. В отделите работят социални работници заедно с други специалисти, които помагат за разрешаване проблемите на децата. </li></ul>
  6. 6. Как помагат? <ul><li>Да подпомогнат родителите и тези, които се грижат за детето по проблеми, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение; </li></ul><ul><li>Може да съдействат за създаване на по-добри условия и отношения в семейната среда; </li></ul><ul><li>Може да информират детето за неговите права и задължения; </li></ul><ul><li>Може да съдействат за подобряване на условията, в които живее детето; </li></ul><ul><li>Ако има конфликт или трудност в общуването между дете и родители, може да помогнат да се разреши; </li></ul>
  7. 7. Как Отдела за закрила на детето се грижи за спазване правата на детето? <ul><li>Когато в Отдела за закрила на детето постъпи сигнал за нарушаване правата на детето, социален работник проучва: </li></ul><ul><li>положението на детето; </li></ul><ul><li>положението на семейството на детето; </li></ul><ul><li>дали получения сигнал е достоверен. </li></ul><ul><li>Това проучване и събирането на нужната информация се осъществява чрез: </li></ul><ul><li>среща и разговор с детето; </li></ul><ul><li>среща и разговор с родителите или настойниците на детето и други роднини; </li></ul><ul><li>разговор с други хора, които познават детето и семейството; </li></ul><ul><li>съобразяване с езиковите и културни нужди на детето и семейството; </li></ul>
  8. 8. МВР - може да предостави полицейска закрила на детето в рамките на 48 часа, когато: <ul><li>То е обект на престъпление; </li></ul><ul><li>има непосредствена опасност за неговия живот или здраве; </li></ul><ul><li>има опасност да бъде въвлечено в извършване на престъпление; </li></ul><ul><li>е изгубено или в безпомощно състояние; </li></ul><ul><li>когато е без надзор. </li></ul>
  9. 9. Детето има право на специална закрила в случаите когато: <ul><li>няма родители или те не са в състояние да се грижат за него; </li></ul><ul><li>някой проявява насилие, експлоатация, злоупотреба или друго унизително отношение спрямо детето в семейството или извън него; </li></ul><ul><li>има опасност за физическото или психическото здраве на детето; </li></ul><ul><li>Детето страда от някакво увреждане или болест. </li></ul>
  10. 10. Правила, които могат да помогнат на детето да избегне насилието <ul><li>НИКОГА ДА НЕ : </li></ul><ul><li>Приема лакомства, дъвки или вещи от непознати; </li></ul><ul><li>Тръгва с непознати, дори когато са му симпатични и казват, че са изпратени от близки или родители; </li></ul><ul><li>Влиза в колата на непознати; </li></ul><ul><li>Казва, че е само в къщи; </li></ul><ul><li>Преминава само през безлюдни места; </li></ul><ul><li>Споделя с непознати. </li></ul>
  11. 11. ВИНАГИ ДА : <ul><li>Предупреждава семейството си къде и с кого отива; </li></ul><ul><li>Така ще се чувства сигурно, че ако нещо се случи, близките  ще знаят къде да го потърсят. </li></ul><ul><li>Се движи в компания по осветени и оживени улици и срещу посоката на движение на автомобилите. </li></ul><ul><li>Се обажда в къщи, за да предупреди, ако се наложи да закъснее. Трябва да знае телефонните номера на родителите си на работното им място, за да може винаги да ги потърси при нужда. </li></ul><ul><li>Търси веднага помощ от униформени лица /полицаи, охрана, военен или портиер/, ако забележи, че някой го следва. </li></ul><ul><li>Вика силно “ПОМОЩ” или “НЕ ИСКАМ” , ако някой направи нещо против желанието му или иска да го отвлече. </li></ul><ul><li>Споделя с по-възрастен, с приятел или педагогическия съветник в училище, ако поведението на близък, приятел или роднина го притеснява. </li></ul><ul><li>Всеки може да изпадне в беда. Да не се срамува да говори за това с приятели или да потърси помощ. </li></ul><ul><li>Има доверие на възрастните, да говори с тях за проблемите, които са твърде  важни за него, а не може да се справи само. Много хора държат на теб! Не си сам!. </li></ul><ul><li>Казва “НЕ”, ако някой се опита да го докосне по начин, който го плаши и не му е приятен. това да не се пази в тайна и да се сподели с близък, на когото детето има доверие. </li></ul>
  12. 12. Национално законодателство <ul><li>В нашата страна за дете се приема всеки човек на възраст под 18 години. Ако си под 18 следващите редове ще ти бъда полезни! Ако си по-голям разкажи на по-малките от теб! </li></ul><ul><li>Освен родителите или настойниците държавата също трябва да се грижи за детето и да го закриля. Всички видове закрила, които може да получи са описани в специален закон – Закон за закрила на детето. </li></ul>
  13. 13. Какво представляват законите? <ul><li>За да живеем всички заедно в нашата държава имаме нужда от правила, които всеки един от нас трябва да спазва. Тези правила се наричат закони. Ако някой наруши закона, това означава, че той извършва престъпление, а престъпленията се наказват. Законът, който определя правата и отговорностите на детето се нарича Закон за закрила на детето . Той е създаден да защитава неговите най- висши интереси, за да расте и да се развива в най- добра възможна среда. </li></ul>
  14. 14. Какво се разбира под най- висши интереси на детето? <ul><li>Това са неговото здраве, образование и нужда да се чувства сигурно и защитено! Това е основата, на която се градят детските права! Много важно е детето да знае, че никой няма право по какъвто и да било начин да вреди на здравето му, да го наранява или да го лишава от правото му да ходи на училище! Детето не трябва да забравя, че то също няма право да причинява болка на другите! </li></ul>
  15. 15. Защо детето трябва да знае правата си? <ul><li>Когато знае правата си то няма да допусне някой да се възползва от него! Ако все пак това се случи ще знае къде и как да получи помощ и закрила! </li></ul>
  16. 16. К акво не трябва да се забравя? <ul><li>Всички деца имат право да бъдат закриляни! </li></ul><ul><li>Всяко дете трябва да бъде зачитано и уважавано! </li></ul><ul><li>Всяко дете има право да расте в семейна среда или по възможност най- близката до нея! </li></ul><ul><li>Всички хора, които взимат важни решения за детето, трябва да поставят на първо място неговите интереси! </li></ul>
  17. 17. Право на закрила <ul><li>Всяко дете има право на закрила при неговото израстване и развитие. </li></ul><ul><li>Никое дете не бива да бъде подценявано или унижавано. </li></ul><ul><li>Всички деца имат правото да ходят на училище и да учат важни за тях неща. </li></ul><ul><li>Когато е болно има правото да получи помощта и грижите, които са му нужни. </li></ul><ul><li>Мислите и вярата на всяко дете се зачитат.   </li></ul>
  18. 18. УЧИЛИЩЕТО И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО НА ДЕТЕТО <ul><li>Според член 28 на Конвенцията на ООН за правата на детето държавите - страни признават правото на детето на образование. Те трябва да направят началното образование задължително и безплатно за всички, да осигурят различни форми на средно образование, висшето образование да е достъпно. Трябва да се насърчава редовното присъствие в училищата и намаляване процента на децата, напуснали училище. Особено важно е, че трябва да се предприемат всички подходящи мерки за осигуряване спазването на училищната дисциплина по начин, съвместим с човешкото достойнство на детето. </li></ul>
  19. 19. <ul><li>(3) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Преди налагане на наказание по ал. 1 класният ръководител е длъжен да уведоми родителя или настойника на ученика и дирекция &quot;Социално подпомагане&quot; по местоживеенето му за извършеното нарушение. (4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) Преди налагане на наказание по ал. 1 ученикът има право да бъде информиран и консултиран от представител на дирекция &quot;Социално подпомагане&quot; по местоживеене на ученика с цел защита на неговите права и интереси. </li></ul>
  20. 20. КАК МОЖЕМ ДА СЕ ОТНЕСЕМ КЪМ ЛЪЖАТА НА ДЕТЕТО? <ul><li>Родителите изпадат в ярост, когато децата лъжат, особено ако лъжата е очевидна, а лъжецът нескопосан. Интересно, че понякога за възрастния е важно да изясни причината, но не за да вземе мерки за премахването й, а за да реши как и в каква степен да санкционира. И вместо да работи за запълване на дефицити, за установяване на правила, за формиране на жизнена позиция у детето и принципи във взаимоотношенията му с другите, родителят се подхлъзва по линията на наказание за престъплението?. Дори не за възмездяване на счупено, скъсано, връщане към ненаписано домашно или ненаучен урок, а именно за да покаже неизбежността на връзката лъжа- наказание. Някои дори получават удоволствие от това, че разкриват лъжата на детето си, а след това разказват случката на близки или приятели на маса, често и в присъствие на детето. В същото време е ясно, че и възрастните лъжат. И рядко този въпрос се обсъжда в някое семейство. </li></ul>
  21. 21. ЗАЩО ЛЪЖАТ ДЕЦАТА? <ul><li>Защото не им се разрешава да казват истината. &quot;Аз мразя братчето си!&quot; &quot;Не обичам тази баба!&quot; &quot;Тази леля е страшна!“ Когато детето сподели с майка си подобно чувство, то бива набито или упрекнато, че е казало истината. Тогава то излъгва, че обича бебето, бабата, лелята, майка му го прегръща или целува, баба му купува лакомство, лелята - книжка, казват му, че е добро дете и за него става ясно - истината причинява болка, нечестността се възнаграждава, а възрастните обичат лъжците. Ако искаме да възпитаваме детето в честност, трябва да сме готови да изслушваме както приятните, така и горчивите истини. Детето не трябва да е заставяно да лъже за чувствата си, било то положителни, отрицателни или двойствени. Тъкмо от реакцията на изразените от него чувства то научава дали честността е или не е най-добрият начин на поведение. </li></ul>
  22. 22. За да се защитят от наказание или унижение. <ul><li>Родителите не бива да задават въпроси, които вероятно ще предизвикат самозащитни лъжи. Децата негодуват, когато родителите ги разпитват, особено ако подозират, че възрастните вече знаят отговора. Те мразят въпросите-уловки, въпросите, които ги карат да избират между нескопосаната лъжа и мъчителното признание. Унижението е по-малко, ако са премълчали истината, и по-голямо, ако веднъж са изрекли неистина. &quot;Безобразие! Счупил си новата количка и си скрил парчетата! Толкова пари съм дал. Не мисли, че ще ти се размине безнаказано. Ако има нещо, което мразя, това са лъжците! Няма да ти говоря цяла седмица!“ &quot;Добра ли е самостоятелната работа? Сигурен ли си? Този път няма да ме излъжеш, разговарях с класната днес и знам, че не е. Никакви компютърни игри.“ В подобни случаи по-добре да не тласкаме умишлено детето към лъжи, а да се придържаме към назоваване на фактите, вместо да истеризираме, четем &quot;конско&quot;, да предричаме бъдещ пропаднал живот и работа с полицията, да наблягаме на оценките: &quot;Жалко, че количката не изтрая дълго, беше красива и скъпа. Дали не можем да я поправим заедно!&quot; или &quot;Разбрах, че самостоятелната работа не е била добра. Искаш ли да поработим до следващата?&quot; Внушената подозрителност, че лошите неща се правят целенасочено от децата, че са планирани, за да се надхитри родителя, играта на преследвач и жертва, или доказването, че винаги ще разберете истината, не са добрата атмосфера за обсъждане на проблем, когато трябва да се получи достоверна информация и да се внуши честно поведение. </li></ul>
  23. 23. Как можем да се отнесем към лъжата и кражбата на детето? <ul><li>можем да ги приемем; </li></ul><ul><li>можем да разберем причините (а често детето само не ги разбира); </li></ul><ul><li>можем да въздействаме на причините; </li></ul><ul><li>можем да израснем с детето си като продължим да го обичаме. </li></ul><ul><li>Не се нарича детето &quot;лъжец&quot; или &quot;крадец&quot;, не се засрамва пред приятели и уважавани възрастни, не му се натяква месеци след това за случката, особено ако е понесло наказание или е поело отговорност. </li></ul><ul><li>Никой не е толкова заинтересован да се формира и опази човешкото достойнство на детето, колкото родителят! </li></ul><ul><li>Децата дават знаци и трябва да се научим да ги разчитаме! Навреме! </li></ul>
  24. 24. УМЕНИЯ ЗА ОБЩУВАНЕ <ul><li>Да се влиза в общуването - с оглед на момента, участниците, ситуацията; </li></ul><ul><li>Да се поддържа общуването като се прояви контактност: напр. чрез незначителни реплики, възгласи, междуметия, израз на лицето, жестове, пози; като се изслушва събеседника; като не се предизвиква мобилизиране на психичната самозащита на човека - концентрира се върху поведението, а не върху личността на събеседника, върху описанието, а не върху оценката, говори се за наблюденията, а не за заключенията; обратната връзка е насочена към ползата за лицето, а не към собственото удовлетворение; пази се свободата на другия и не се контролира; </li></ul><ul><li>Да се завърши общуването, да се излезе от него, да се покаже/скрие не/удовлетворението от беседата, без да е обижда събеседника; </li></ul>
  25. 25. <ul><li>Да се изслушва събеседника, да се насърчава при излагане на вижданията; </li></ul><ul><li>Да се прокарва своята стратегическа линия. Напр., ако тя е свързана с това да се докаже дадена теза, трябва да се следва определена тактика на изложение на критерии, да се приведат примери, да се сравни, да се оцени и пр. </li></ul><ul><li>Да се отчита ситуацията на общуване, мястото, времето, възрастта, националната култура и ролите на събеседниците и произтичащите от тях ограничения в изразните форми </li></ul><ul><li>Да се прогнозират резултатите от своите изказвания и репликата на събеседника; да се разбират изказванията и подтекстът, &quot;да се четат&quot; поведението и неезиковите знаци; </li></ul><ul><li>Да се вземе и задържи инициативата в общуването или да се предостави на партньора възможност да реализира своя замисъл, което зависи от намеренията на общуващите; </li></ul>
  26. 26. <ul><li>Да се обърне ходът на общуването при нужда; </li></ul><ul><li>Да се предизвика желана реакция у събеседника/-ниците ; </li></ul><ul><li>Да се общува на различни нива - с един събеседник, с няколко, пред аудитория; </li></ul><ul><li>Да се владеят различни организационни форми, прилагайки формален и неформален стил - изясняване на отношения, интервю(разпит), планиране на съвместни дейности, обсъждане на резултати от дейности, дискусия; </li></ul><ul><li>Да се разбират и владеят устното и писмено общуване - разговорен, епистоларен, делови стил, жаргони, речеви етикет; </li></ul><ul><li>Да се владеят неезиковите средства за общуване - тон, мелодика, интонация, мимики, жестове, паузи, докосване, разстоянието между партньорите, допускането/пазенето на личното пространство и границите, посланията на облеклото; </li></ul><ul><li>Да се проявява емпатия - разбиране, поставяне на мястото на другия, вживяване в проблемите му, добронамереност. </li></ul>
  27. 27. <ul><li>Да се разпознават, назовават, изразяват и разбират чувства - своите и на събеседника; </li></ul><ul><li>Да се постигат договорености; </li></ul><ul><li>Да се спазват договорености; </li></ul><ul><li>Да се проявява и оценява остроумие; </li></ul><ul><li>Да се позитивира; </li></ul><ul><li>Да се покаже толерантност и уважение към вижданията и личността на събеседника. </li></ul>
  28. 28. ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ <ul><li>Домашно насилие е упражняване на контрол чрез използване на физическа сила или други методи на насилие. Насилникът може да използва физическо, емоционално или сексуално насилие, да оказва икономически натиск, изолиране, заплахи, малтретиране на децата, с цел оказване на натиск и контрол върху личността. Взаимоотношения, при които има домашно насилие могат да варират в степента на жестокост, но най-честата цел на насилника е установяването на контрол. </li></ul><ul><li>(определението е на САЩ) </li></ul>
  29. 29. Как стоят нещата в българското законодателство? <ul><li>1. Конвенцията на ООН за правата на детето е ратифицирана от Парламента и е част от вътрешното законодателство. 2. Законът за закрила на детето в чл.11 съдържа постановки за закрила срещу насилие. </li></ul><ul><li>Няма дефиниции за насилие, както и други понятия!!! </li></ul><ul><li>Наказателният кодекс работи с понятието телесна повреда. </li></ul>
  30. 30. Изготвили: Елена Кузманова и Катя Капанова, учителки в ОДЗ № 30 “Радецки” гр. София

×