защитени бозайници диляна христова
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×
 

защитени бозайници диляна христова

on

  • 2,054 views

 

Statistics

Views

Total Views
2,054
Views on SlideShare
2,017
Embed Views
37

Actions

Likes
0
Downloads
74
Comments
0

2 Embeds 37

http://barbaroncheta.webnode.com 33
http://cms.barbaroncheta.webnode.com 4

Accessibility

Categories

Upload Details

Uploaded via as Microsoft PowerPoint

Usage Rights

© All Rights Reserved

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Processing…
Post Comment
Edit your comment

защитени бозайници диляна христова защитени бозайници диляна христова Presentation Transcript

  • Защитени бозайници в България
    • В Червената книга на България са вписани 19 бозайника, като златката, пъстрият пор, тюленът монах, кафявата мечка, видрата, дивата котка, някои видове прилепи и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г.
    • Други изчезнали бозайници са европейската норка, афалата и муткурът. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни – риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон.
  • Защитени бозайници в България
  • Афала
    • Афалата ( Tursiops truncatus ), наричана още Афалина или пъхтун, е морски бозайник от семейство Делфини ( Delphinidae ). За разлика от обикновения делфин има по-къса муцуна и черна елипсовидна ивица около очите. Гръбната страна на тялото ѝ е черна или тъмносива, а коремната — светла. Широко разпространена е в умерените и тропически води на Световния океан. Един от трите вида делфини, които се срещат в Черно море. Обитава предимно плитки води в шелфовата зона в целия басейн на Черно море. Застрашен вид.
  •  
  • Морска свиня
    • Морската свиня ( Phocoena phocoena ), наричана още муткур , е морски бозайник от семейство Морски свине ( Phocoenidae ), който се отличава от същинските делфини главно по късата заоблена муцуна и по-малките си размери.
    • Морската свиня е широко разпространена в моретата на Северното полукълбо. Един от трите вида делфини, които се срещат и в Черно море. Обитава предимно плитки води (0-200 м) в зоната на континенталния шелф в целия басейн на Черно море. Храни се основно с риба и главоноги.
    • Вълк
    • Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Трябва да се спомене и предопашната жлеза от горната страна на опашката, близо до основата, която отсъства при кучетата. И последно, докато лактите на много кучета са насочени настрани, тези на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h.
    • Вълците и повечето едри кучета имат една и съща конфигурация на зъбите. Горната челюст има 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 4 кътника, а долната - 6 резеца, 2 кучешки зъба, 8 предкътника и 6 кътника. Кучешките зъби са много по-важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при удар от по-едра плячка.
  • Видра
    • Видрата ( Lutra lutra ) е вид хищен бозайник от семейство Порови (Mustelidae). Главна храна на видрата е рибата. Лови жертвата си изкусно под водата. Разнообразява храната си с жаби, раци, водни плъхове, насекоми и други животни. На сушата излиза през нощта, като търси спящи и мътещи птици. Видрата е малко по-едра от котка. Тялото и е удължено, гъвкаво и на дължина достига до 75 см. Опашката и е сравнително дълга — до 50 см, масивна, мускулеста с двигателна функция. Гърбът ѝ е шоколадово кафяв, а коремът по-светъл. Предните лапи имат плавателна ципа.Тя е и също защитено животно в Червената книга на България.
    • Размножаване
    • Размножителният период е през март-април. Женската ражда от 2 до 5 малки. Тя ги пази много добре.
    • Допълнителни сведения
    • От стопанска гледна точка видрата е вредна за рибовъдството, но от екологична гледна точка е вид имащ своята ниша в природата и спомагащ за поддържането на екологичното равновесие. Поради силно намалялата си численост е вписана в червената книга на застрашените видове. Броят на видрите намалява поради замърсяването на водоемите.
  • Трицветен нощник
    • Трицветните нощници ( Myotis emarginatus ) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Средиземноморието, Западна Европа и южните части на Централна Европа, Задкавказието до Узбекистан и Афганистан на изток. В България се срещат в цялата страна.
    • Трицветният нощник е средноголям прилеп с маса 6-15 g, дължина на тялото с главата 41-53 mm и размах на крилете 220-240 mm. Дължи името си на характерната окраска на гърба, покрит с трицветни косми - сиви в основата, жълтеникави в средата и тъмнокафяви по върховете. Ушите и летателната мембрана са светлокафяви, а главата - тъмна. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото. Опашката също е къса, като извън междубедрената мембрана се показва само върхът ѝ.
  •  
  • Дългопръст Нощник
    • Дългопръстите нощници ( Myotis capaccinii ) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Средиземноморието до Швейцария и Унгария на север и в Близкия Изток до Узбекистан на изток. Срещат се и в България, главно в карстови райони с надморска височина до 400 m.
    • Размерите на дългопръстия нощник са средни за род Нощници ( Myotis ) - маса 8-15 g, дължина на тялото с главата - 44-54 mm, размах на крилете до 250 mm. В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави.
  • Дива Коза
    • Дивата коза ( Rupicapra rupicapra ) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla), намиращ се в отделен род Диви кози ( Rupicapra ), заедно със сродната ѝ пиренейска дива коза.
    • Козината през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20 см. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни. Има малка козя брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.
    • Дължина на тялото — 110-135 см.
    • Височина при холката — 75-90 см.
    • Тегло — 35-50 кг (мъжкия) и 30-42 кг (женската).
    • Дължина на опашката — 3-4 см.
    • Полов диморфизъм — много слабо изразен.
    • Рога — сравнително къси и куковидно извити накрая. Всяка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид
  • Златка
    • Златката, наричана още Евразийска златка ( Martes martes ), е дребен хищник от семейството Порови. Тя има стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка. Дължината и достига 40-58 см., теглото и е около 2 кг., а опашката е дълга 17-26 см. Златката има много хубава гъста и мека козина, кестеняво-кафява на цвят, на гърба е тъмно-кафява, а понякога до жълтеникаво-кафява. На гърлото и гърдите си има петно със златисто-жълт до оранжев цвят, отзад с един израстък, минаващ между основата на двата предни крайника. Лапите ѝ са черни.
    • През зимата окраската ѝ е по-тъмна. Златката живее в стари букови и иглолистни гори. Използва за леговище хралупи или катеричи гнезда. Храни се с мишевидни гризачи, зайци, птици, катерици, а понякога дори и таралежи. Също така яде и меда на дивите пчели, както и някои горски плодове .
  •  
  • Пъстър пор
    • Пъстрият пор, известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор ( Vormela peregusna ), е рядък хищник, който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът му бързо се смалява.
    • Дължината на тялото е 28-38 см, а теглото му е 0,7 кг. Опашката е дълга 12-20 см и има тъмнокафяв край. Има черно-кафяв корем, а муцуната му е светла и покрита с тъмни петна. По гърба има черно-кафяви и жъленикаво-бели петна. Очите на пъстрия пор са по-големи от тези на другите порове.
  •  
  • Обикновен хомяк
    • Обикновените хомяци ( Cricetus cricetus ) са вид дребни бозайници от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространени са в Централна и Източна Европа, в северозападните части на Централна Азия и югозападните части на Сибир.
  • Мечка
    • Мечките ( Ursidae ) са семейство едри хищни бозайници. Тялото им е масивно, късо и високопоставено, с голяма глава, малки очи и малки, закръглени уши, къса опашка и са стъпалоходещи с по пет пръста и дълги, извити, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста и рунтава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух, но слабо зрение.
    • Мечките се срещат в равнинни и гори до 4000 м. надморска височина от тропиците до северните полярни морета на Европа, Азия и Америка.
  • Тюлен Монах
    • Средиземноморският тюлен монах ( Monachus monachus ) или белокоремен тюлен, е считан за най-рядкото перконого и за един от най-застрашените бозайници в света.
    • Този вид тюлен монах достига дължина средно 2,40 м и тегло 320 кг в зряла възраст, като женската е малко по-дребна от мъжкия. Козината на женската варира от кафява до тъмно сива, като на корема тя е по-светла. Мъжките са с черна козина, а тази на стомаха им е почти бяла.
  •  
    • Изработила :
    • Диляна Христова- 10 а клас
    • Източници на информация :
    • www.wikipedia.org
    • www.referati.org