Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство

8,051 views
8,026 views

Published on

руско-български речник
на термините в изобразителното изкуство

Published in: Education
0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
8,051
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
4,562
Actions
Shares
0
Downloads
23
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство

  1. 1. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" Филологически факултет Катедра "Руски език" Иванка Атанасова РУСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИКНА ТЕРМИНИТЕ В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО Велико Търново 2006 ISBN-10: 954-775-579-Х ISBN-13: 978-954-775-579-6 Уеб сайт: http://ruskiezik.blogspot.com
  2. 2. ПРЕДГОВОР Терминологията на изобразителното изкуство обхваща обширен и тематично разно-образен слой от лексиката както на съвременния руски, така и на съвременния българскиезик, представен в лексикографията в твърде ограничен обем. "Краткий словарь терминовизобразительного искусства" [М., 1965] и "Кратък речник на термините в изобразителнотоизкуство" [С., 1970] в известен смисъл са остарели и не удовлетворяват потребностите наширокия кръг читатели. Настоящият речникът е построен на базата на съставените от нас два речника – "Реч-ник на термините в изобразителното изкуство [В. Търново, 2006]" и "Словарь терминовизобразительного искусства" [В. Тырново, 2006] с основен източник на езиковия материалгорепосочените кратки речници на термините в изобразителното изкуство, съдържащи съот-ветно около 690 руски и около 600 български речникови статии. Допълнителният материал(еднословни термини и терминологични словосъчетания) е подбран от руски и българскиенциклопедични и тълковни (в това число и двуезични) речници, речници на чуждите думи,учебни пособия, специална научна и научно-популярна литература по технология и историяна изобразителното изкуство, списания, каталози от художествени изложби. За изясняванезначенията на някои термини са използвани информатори – преподаватели и студенти от Фа-култета за изобразителни изкуства. Определяйки границите на терминологията на изобразителното изкуство, трябва даотбележим неясните им очертания, неточността, неопределеността, което е свързано не самосъс специфичния характер на самото изобразително изкуство, но и с факта, че значителначаст от термините обслужва и други области на знанието, участва едновременно и в съставана други терминологични системи като, например, ботаника, зоология, химия, анатомия начовека и животните, минералогия, история, археология, етнография, спорт, туризъм, архи-тектура, промишлено производство и др. В съвременния живот всички предмети, които обкръжават човека, са или обект наизображение в изобразителното изкуство, или резултат от творческия труд, или съучастиетона художника в широк смисъл в тяхното създаване. В речника не е възможно да се включат всички термини, обозначаващи обекти на изо-бражението, тъй като обект на изображението в изобразителното изкуство е цялата обкръ-жаваща ни действителност, но задължително трябва да се включат термините, които, бла-годарение на специфичното им лексикално значение, функционират единствено в сферата наизобразителното изкуство и формират централния слой (ядрото) на специалната лексика. Подборът на термините от периферните слоеве се извършва по няколко принципа, откоито най-важни са следните: необходимост, честотност, актуалност на употребата. Традиционно в терминологичните речници на изобразителното изкуство отсъстваттермини от сферата на архитектурата и пластичната анатомия на човека поради специфични-те им особености, отличаващи ги както по съдържание, така и по структура от останалитетермини, а също и термини, назоваващи оттенъци на цветове. Първо, поради голямото раз-нообразие на цветовите оттенъци не всички имат названия, и второ, художниците се интере-суват преди всичко от химичния състав и свойствата на художествените бои като плас-тичност, трайност, отровност, плътност, прозрачност и пр., с които най-често са свързанитехните названия. Народните художествени занаяти са толкова разнообразни, че практически не е въз-можно да се обхване цялата лексика, свързана с тях. стр. 3 от 139
  3. 3. В речника са включени професионализмите и номенклатурните названия, тъй като ос-новната им част обслужва изключително терминологията на изобразителното изкуство и,следователно, влиза в централния и слой, а между термините, професионализмите и номен-клатурните названия няма ясно очертани граници. Терминологията на изобразителното изкуство не е подлагана на унифициране в съот-ветствие с изискванията на някои лингвисти към термините, а се е развивала стихийно (сизключение на отделни опити на някои художници и изкуствоведи). Ето защо както в специ-алната литература, така и в терминологичните речници се срещат термини с неточно (по-широко или по-тясно) значение, полисемантични термини, синоними (дублети и варианти). В семантичен план термините на изобразителното изкуство, включени в речника, об-разуват изключително пъстра група. Те означават: раздели, жанрове и техните разновид-ности; различни художествени течения, направления; творчески организации на художници;материали, инструменти, техники и технически разновидности; художници според характерана творческия им труд и принадлежността им към различни направления, течения в изкуст-вото; действия и процеси, свързани с художествените произведения; начини за експониранеи разпространение на художествените произведения; обекти на изображението и пр. Речникът е построен на два етапа по специално разработени за целта компютърнипрограми. Първият етап включва съставянето на тълковните речници на изходния език (рус-кия) и преводния език (българския). Съставянето на речниците се извършваше паралелно спомощта на специално разработен за тази цел софтуерен продукт, предназначен за по-строяване и поддръжка на компютърни речници – Компютърен речник на термините наизобразителното изкуство (КРТИИ). Той представлява малка информационна система, ос-нована на релационни бази данни и осигуряваща поддръжката на двата речника – българскияи руския. Горната половина на главния прозорец е предназначена за българския компютъренречник, а долната – за руския. Речниковите статии са разположени по азбучен ред, а в скобие отбелязан произходът на заетите от чужди езици еднословни термини. Синонимите (дубле-ти и варианти) се разполагат вертикално по азбучен ред, но и хоризонтално най-често следдоминантата. Тълкуванията се подават във вид на описателна дефиниция, като се включватвсички значения на полисемантичните термини. Компютърната програма не само автома-тично подрежда лексикалните единици по азбучен ред, но предоставя възможност паралелнода се наблюдават термините еквиваленти, да се редактират речниковите статии, да се отстра-нява излишната информация, бързо да се намира нужният термин или да се открива отсъст-вието му. На фигура № 1 е показана работна страница на КРТИИ. Руско-български речник на термините в изобразителното изкуство също е построен поспециално разработена за целта компютърна програма FineArtsDict, построена на базата напредходната програма. Софтуерният продукт за съставяне и поддръжка на двуезични тълковни компютърниречници обединява вече известните ни два тълковни речника (българския и руския) и дванови двуезични тълковни речника – българско-руски и руско-български. Главният прозорец на FineArtsDict е разделен хоризонтално на две половини, катогорната част е предназначена за българския и българско-руския речник, а долната – за рускияи руско-българския речник. стр. 4 от 139
  4. 4. Фиг. № 1 Работна страница на КРТИИ Всяка половина на главния прозорец се състои от три малки прозореца, разположенивертикално. Първият прозорец включва еднословни термини и терминологични словосъ-четания по азбучен ред, вторият – всичките им значения (тълкувания), а третият – еквива-лентите и вариантните им съответствия заедно с тълкуванията на преводния език. Всъщност,първият и вторият прозорец заедно представляват българския или руския тълковен ком-пютърен речник на изходния език. Първият и третият прозорец заедно представляват дву-езичния тълковен речник – българско-руския или руско-българския. На фигура № 2 е пока-зана работна страница на FineArtsDict. Програмата предоставя възможност за съставяне на речниковите статии както на бъл-гарско-руския, така и на руско-българския речник по определен модел: въвеждане на тер-мина на изходния език, въвеждане на неговия еквивалент или вариантните му съответствия,включване превода на всичките значения на термина в изходния език. Термините и техните значения се пренасят от изходния руски речник в десния горенпрозорец на преводния (руски) език, а от изходния български речник термините и технитезначения се пренасят в десния долен прозорец на преводния (български) език. При различия в тълкуванията или в количеството на значенията на термините в изход-ния и преводния език се предоставя възможност за редактиране само в речника на преводнияезик, като тези промени не се пренасят автоматично в речника на изходния език. Когато в един от тълковните речници липсва термин еквивалент (например, при реа-лии и лакуни), терминът от изходния език заедно с неговите значения се въвежда като нов(допълнителен) в речника на преводния език. стр. 5 от 139
  5. 5. Фигура № 2 Работна страница на FineArtsDict. При съставянето на двуезичните тълковни речници на термините на изобразителнотоизкуство са използвани следните методи: непосредствено наблюдение, семантичен анализ исравнителен анализ, който се счита за основен. Незафиксираните в други двуезични речнициеквиваленти и вариантни съответствия на термините на изобразителното изкуство са подби-рани чрез сравняване на техните значения (тълкувания). Оформяне на речниковите статии В настоящия речник е възприета азбучната система на подаване на термините, макарче при терминологични словосъчетания, образувани на базата на един основен термин с по-мощта на разпространители, се предпочита азбучно-гнездовата система. Изборът е наложенот техническите възможности на компютърната програма и удобството при използване отширок кръг читатели на двуезичните тълковни речници в окончателния им книжен вариант. Речникът съдържа около 2 900 лексикална единици, 47 % от които са терминологичнисловосъчетания. Еднословните термини са представени главно от съществителни имена (94%). Глаголите (предимно от несвършен вид) образуват ограничена група, включваща само 5% от термините, а субстантивираните прилагателни имена и причастия обхващат около 1 %от термините. Нашите наблюдения потвърждават главната особеност на терминологичнаталексика – именния и характер. Терминологичните словосъчетания са образувани предимно на основата на съществи-телните имена и най-често се състоят от два терминоелемента – прилагателно и съществи-телно. В терминологията на изобразителното изкуство поликомпонентните терминологичнисловосъчетания се срещат рядко. В атрибутивните терминологични словосъчетания е приетона първо място да стои съществителното име (основното понятие), а след него при-лагателните и причастията (основните и допълнителните признаци). В терминологията наизобразителното изкуство наблюдаваме както постпозиция, така и препозиция на прила- стр. 6 от 139
  6. 6. гателните и причастията в двукомпонентните атрибутивни терминологични словосъчетания,които понякога образуват синтактични варианти. Заглавната дума на речниковата статия се изписва с черен шрифт в изходната и формас ударение, а след нея с получерен курсив се отбелязва рода на съществителните имена и ви-да на глаголите. В руските речници е прието съществителните имена да се поставят в основ-ната им форма (в именителен падеж единствено число), а глаголите в инфинитив. Ако съ-ществителното име е представено в множествено число, то числото се отбелязва с получеренкурсив, а в скоби с черен шрифт се посочва формата за единствено число (с изключение налексемите pluralia tantum) с ударение, а родът се изписва с получерен курсив, например: бо-бо ники мн (ед бобо ник м); ол мен мн (ед ол мен м); инели мн (ед инел ж);барб мн; белила мн; рисоват несов. Еквивалентът се печата с получерен шрифт с ударение, а след него следва тълкуване-то на преводния език във вид на описателна дефиниция. Ако еквивалентът има синоними(дублети и варианти), те се отделят със запетая, например: абстрактное иск сство - - ; лессировка ж . В речника са включени всички значения на полисемантичните термини в изходнияезик, които се обозначават с цифри, например: ортрет м 1. Един от жанровете вживописта, скулптурата и графиката, посветен на изобразяването на дадено конкретно лице(цяла фигура, бюст, глава) с предаване на индивидуалните му черти и душевното му със-тояние. 2. Отделно произведение на този жанр. Ако еквивалентът има по-голямо или по-малко количество значения в сравнение стермина в изходния език, ненужните значения се отстраняват, а липсващите значения се до-бавят. При два взаимно допълващи се еквивалента се подават и двата термина, например: ерл м 1. Вид дребен печатарски шрифт. 2. Остаряло название на скъпоценни бе-ли топчета от органически произход, вадени от вътрешността на бисерна мида, които се из-ползват като материал при направата на различни накити и за украса на облеклото. При отсъствие на термин еквивалент се дава само тълкуването на термина в изходнияезик, макар че понякога е напълно възможно да се преведе буквално еднословният терминили терминологичното словосъчетание. Буквалният превод на термина не може да се считаза термин, защото той не е член на съответната терминологична система. При наличието на синоними (дублети и варианти) в изходния език еквивалентът итълкуването се подават на преводния език след един от тях (най-често след доминантата),като след останалите членове на синонимичния ред се отбелязва съответната препратка, нап-ример: акре ление с ф я ф ф ж. В технологията на рисунката: спе-циална обработка на повърхността на рисунката с цел да се закрепят върху нея частиците наматериала, с който се рисува, най-често частиците на въглена. фикса См. акре ление.фикса ия ж См. акре ление. фиксирование с См. акре ление. ОТ АВТОРА стр. 7 от 139
  7. 7. Съкращенияв. – веквер. – вероятновж. – вижтевм. – вместов т.ч. – в това числог. – годинагр. – граддиал. – диалектенед – единствено числож – женски роди др. – и другии пр. – и прочиеи т.н. – и така нататъкм – мъжки родмн – множествено числонапр. – напримернач. – началонесов – несвършен видостар. – остарялпр. Хр. – преди Христас – среден родс. – селосл. Хр. – след Христасоб. – собствент. нар. – така наречен стр. 8 от 139
  8. 8. А аверс м Лицевата страна на монета или медал, на която са изобразени абрис м 1. В технологията на държавният герб, образът на владетеля.лиографията: контролно копие на контури- австри ская киновар См. крас-те на оригиналната рисунка, което спомага н хром.за точното пренасяне на рисунката върху авто рав ра ж Гра-печатната форма (камъка). 2. В широк вюра, която изцяло е изпълнена от самиясмисъл: в рисунката като вид графично автор (включително и обработката на пло-произведение и в техниката на рисунката чата).изобщо: съвкупността от линии, които авто рафия ж ф я Гра-оформят очертанията (предимно външни- фична техника за изпълнение на художест-те) на изобразявания обект. вената литография, при която художникът абстрактное иск сство - рисува върху специална преводна хартия - (корнпапир), от която рисунката механи- чно се пренася върху камъка. Течение в авто рафская б ма а ф-модерното западно изобразително изкуст- я Специална пре-во на ХХ в., което отхвърля изо- водна хартия, която се използва в автогра-бразяването на външия свят под предлог, фията. Художникът рисува върху хартиятаче чистото съчетние на линии, форми или и след това рисунката механично се прена-цветове е способно да предаде чувството ся върху камъка.или идеята на художника и да възбуди ес-тетическа наслада (затова се нарича още и автолито рафия ж -бе ре метно и к ство). ф я 1. Графична техника за изпълнение на художествената литография, при която абстрак иони м м См. абстракт- художникът работи непосредствено върхуное иск сство. самия камък. 2. Графично произведение, аван ар и м м Явле- получено чрез тази техника. 3. В широка иние в съвременната литература и изкуство. неточна употреба терминът включва и ав-Едни автори включват в неговия обем то рафията.всички крайни нереалистични явления, до- авто ортрет м 1.ри те да датират от преди няколко десе- Разновидност на портретния жанр, притилетия (сюрреализъм, дадаизъм, ташизъм която художникът изобразява самия себеи др.), а други автори стесняват обема му си. 2. Собствен портрет, изображение надо най-нови творци в пластичните изкуст- художника, направено от самия него.ва, които работят с още неутвърденото,неизвестното и шокират публиката с дръз- автор м В изобразителнотоки и оспорвани от художествена гледна изкуство: творец, създател на художест-точка решения. вено произведение. аван ар ист м См. х о ник авторская ко ияаван ар ист. Копие, изпълнено от самия авантит л м - автор на оригинала, което е вариант или В книжната графика и полиграфия- точно повторение.та: страница, върху която се отпечатва автор а ж В изобрази-най-общото заглавие на книгата (или други телното изкуство: жена творец, създател наобщи данни за изданието) и която се нами- художествено произведение.ра срещу главния титул. автоти ия ж я 1. Фото- авант рин м Минерал механичен или ръчен начин за печатане,със златист, розов или зеленикав цвят – който се състои в пренасяне на образ, ри-разновидност на кварца, използван като сунка или писмо върху цинкова плоча, заматериал за художествени изделия. да се получи клише за напечатване. 2. Са- мият отпечатък от такова клише. стр. 9 от 139
  9. 9. авто инко рафия ж - несансово изкуство в обучението по живо- ф я Рядко използвана техническа раз- пис: статуарна и тържествена композиция,новидност на изпъкналата гравюра, при условни пози и жестове, точен рисунък,която рисунката ръчно се нанася от худож- традиционни цветове, светлосянка, избяг-ника върху повърхността на цинка и се об- ване на пряка слънчева светлина.работва чрез разяждане. ака емическая ро рамма 1. Наи- а ат м Твърд минерал с раз- менование на композицията, изпълнявананоцветни слоеве, разновидност на халце- от младите художници по дадена тема придона – полускъпоценен камък, разнообра- завършването на Петербургската худо-зен по цвят на слоевете, използван като жествена академия. 2. Название на саматаматериал за художествени изделия. тема, която се дава на учениците, завърш- а ита ионное иск сство - ващи художествена академия. Някои видове изобрази- Ака емия х о еств СССР -телно изкуство (политически плакат, поли- я СССР Висш на-тически рисунки във вестниците, някои учно-творчески център в бившия СССР,елементи на художественото оформление който обединява най-изтъкнатите дейци нана празниците), чието непосредствено съветското изобразително изкуство и осъ-съдържание са обществено-политическите ществява педагогическата и научноизсле-идеи, изразени в активно въздействаща дователска работа във всесъюзен мащаб.върху зрителя форма. ака емия х о ественная - а е ия ж я В технологията я ж ж -на изобразителното изкуство: възникване я Специално висше учреждение, пред-на връзка между две разнородни твърди назначено за учебно-възпитателна работа иили течни тела при съприкосновение (на- ръководна дейност в областта на изобрази-пример между грунда и боите). телните изкуства. а рная ре ба ж аквамарин м Минерал, 1. Техническа разновид- разновидност на берила, силикат на бери-ност на резбата, при която фонът се от- лия и алуминия – скъпоценен камък, с цвятстранява чрез линеарни, кръгови или други от светлозелен до небесносин, използванвидове прорези при плоски и тънки пред- като материал за художествени изделия.мети. 2. Съвкупността от произведения, акварелист м См. х о ник-аква-изпълнени в тази техника. релист. а рная фили ран ж ф - акварелистка ж См. х о ни а- Художествена техника, при която акварелистка.фигурите, състоящи се от елементи изпъл- акварел ж 1. Акварелнинени от тел, се запояват само помежду си бои – бои, състоящи се от пигмент и свър-без фона, като се образува дантела от ме- зващо вещество (растително лепило с при-тал, а използваните зърна се запояват вър- меси на мед, захар, глицерин). 2. Аква-ху тази дантела. релна техника – живописна техника, из- а рная фили ран с мал Ху- ползваща акварелни бои. 3. Произведениедожествена техника, разновидност на на живописта, изпълнено с акварелна тех-ажурния филигран, при която отворите ника.между филигранните детайли са запълнени акварел ная иво ис См. аква-с прозрачен емайл, при което се получава рел во 2 знач.миниатюрен цветен витраж. акварел ная техника См. аква- ака еми м м Напра- рел във 2 знач.вление в изобразителните изкуства, въз-никнало през XVI в. в Италия в придвор- акварел н е краски См. аква-ните и буржоазни академии, което се ха- рел в 1 знач.рактеризира с догматично следване и при-лагане на каноните на класическото и ре- стр. 10 от 139
  10. 10. акварел н мол берт Тринож- цвят, светлина, линия или чрез разположе-ник (статив), предназначен за работа с ак- нието в пространството на фигура, лице,варелни бои. предмет, детайл на изображението, на кой- акварел н рис нок то зрителят трябва да обърне особено вни- Техническа разновидност на ри- мание.сунката, изпълнявана с акварелни бои. ак и ентн набор акватинта ж Техни- я Печатане на разническа разновидност на дълбоката гравюра малки по размери форми – бланки, про-на метал, при която рисунката се нанася грами, обяви, грамоти, покани, билети,върху слой смолист прах от асфалт или ко- обложки на книги, титулни страници и др.,лофон и няколкократно се разяжда с ки- при което печатната форма се изработваселина. чрез акцидентен набор. аквати ия ж я Техни- ак и ен ия ж См. ак и ентнческа разновидност за печатане на гравюри набор.с водни бои. алебастр м Мек варовит акрилофиста ков лак Лак, камък от вида на мрамора с прозрачно бялкойто се получава от изкуствени акрилови цвят, от който се правят дребни художест-смоли (от акрилова киселина) и фъстъчено вени предмети, камерна скулптура, вази имасло, използван в технологията на изо- др.бразителното изкуство. алебастрово-лёссов р нт акролит м Способ, прила- Грунд, съдържащ льос и алабастър, из-ган в античната скулптура, при който се ползван за стенописи в Узбекистан.използва разнороден материал за създава- алексан ри ская каме См.не на статуи (обикновено съчетание от ммиарабик.мрамор и боядисано или позлатено дърво). алексан рит м Мине- акротери м й Керамич- рал, разновидност на берила – скъпоцененно или каменно скулптурно украшение, камък с изумруднозелен цвят, който на из-което се поставя над ъглите на фронтона куствено осветление изглежда виолетов,на гръцкия храм или на други сгради и използван като материал за художествениизобразява палмета, човек, животно и др. изделия. аксел бант мн В алла рима ж Техникаизобразителното изкуство: характерен ак- при маслената живопис, при която рабо-сесоар при живописци баталисти, пред- тата трябва да бъде завършена за краткоставляващ шнур, изплетен от сърма или време, преди окончателното засъхване накоприна, с метални краища, който се носи боите.през дясното рамо от висши военни чинов- алле ория ж я В изобрази-ници в някои страни. телното изкуство: олицетворение и изобра- аксесс ар м В изобрази- зяване на някои отвлечени понятия чрезтелното изкуство: предмет с второстепен- конкретни образи, обикновено известнино значение, който обикновено допълва ха- вече от митологията, епоса и религията.рактеристиката на централния образ и до- алма м Най-твър-изяснява основния замисъл, като обикно- дият от всички минерали, самороден въг-вено съдържа детайли от облеклото, ин- лерод – скъпоценен камък от най-висшструменти и пособия на труда. клас със силен блясък, безцветен или със акт м Етюд на голо човешко слаби жълти, зелени, светлосини, сиви итяло, изпълнен живописно, графично или по-рядко розови оттенъци, използван катоскулптурно; всяко пластично представяне материал за художествени изделия.на гола човешка фигура. алтар м См. ертвенник. ак ент м В изобразително- ал фреско с См. ал фреско.то изкуство: начин на подчертаване чрез стр. 11 от 139
  11. 11. ал бом м 1. Художествено ал мини м й 1. Химиченизработена книга (тетрадка) с бели листове елемент, сребристобял метал, използван вза вписване на стихове, автографи, за из- изобразителното изкуство като материал запълнение на рисунки и др. 2. Художестве- художествени произведения. 2. Худо-но изработена книга с листове от специ- жествено произведение, изработено от та-ална хартия или друг материал, пригодена къв материал.за подреждане на снимки, портрети, илюс- аметист м Минерал, раз-тровани картички, марки, монети и др. 3. новидност на кварца, полускъпоценен ка-Печатно издание с малко текст и с повече мък със син или виолетов цвят, използванилюстрации, рисунки, чертежи и др. от като материал за художествени изделия.един автор или тематични, жанрови, по аммиачно-ка еинов кле -исторически периоди, поредица и др. я - Лепило, използ- ал рафия ж ф я Рядко вано в технологията на изобразителнитепрактикуван способ за литографско пе- изкуства, съдържащо казеин и амоняк.чатане с метални корнирни плочи (алу- ам ир м 1. Стил в архитек-миниеви и цинкови). турата и изобразителното изкуство от вре- ал ман ин м Минерал, мето на Империята на Наполеон I, отлича-благороден гранат – вид скъпоценен камък ващ се със своята парадност, помпозност ис червен до виолетовочервен цвят, използ- подражание на античното гръцко и римскован като материал за художествени изде- изкуства, който се характеризира в архи-лия. тектурата – с триумфални арки, колони, ал секко с ф украшения и др., а в приложното изкуство Сте- – със закръглени форми и мотиви във виднописна техника, при която за разлика от на митични животни. 2. Понякога така семокрото фреско живописта се изпълнява нарича самобитният вариант на рускиявърху засъхнала мазилкова основа и се класицизъм от първата четвърт на XIX в.,закрепва с помощта на лепливи вещества. който формално (външно) прилича на френския ам ир. ал фреско с ф ам лет м -ф - В приложното изкуство: малък предмет Основна техническа разновидност с магическа сила, който се носи на шиятана фреската, при която живописта се из- или на ръката за предпазване от болести,пълнява върху прясна, още незасъхнала злополука, нещастия и носи успех на при-хоросанова мазилка. тежателя си. ал фреско на и вестковом р нте амфора ж ф В керамиката: ус акле Техническа разновидност на ал- древните гърци: съд с две дръжки в раз-фреското, която се изпълнявала от старите лична форма, използван за вода, вино ируски майстори върху варов грунд с къл- други течности, изработван от глина, ме-чища. тал и други материали, често украсяван с ал фреско на есчаном р нте рисувани или релефни изображения.Техническа разновидност на алфреското, анало м й В приложното из-характеризираща се с нанасянето на под- куство: висока и тясна, с наклонена плос-ложки от пясъчен грунд подобно на подго- кост църковна масичка, върху която се сла-товката при многослойната маслена жи- гат икони и религиозни книги за четене ввопис, която се изпълнявала с бои, разтво- църква, обикновено украсена с дърворезба.рени във вода. анатомия ластическая - ал фреско олированное Техни- я яческа разновидност на алфреското, при Специална област на анатомията, изуча-която то се полира горещо с помощта на ваща пластичните свойства на човешкотоспециално устройство. тяло в зависимост от неговия вътрешен стр. 12 от 139
  12. 12. строеж, която се базира върху анализа на ползвани като материал в скулптурата иустройството на мускулатурата и скелета. приложното изкуство. ан ли ская красная й античная иво ис ж - Вид светлочервена художествена Разновидност на живописта, харак-боя. терна за античния свят със специфичните и ан об м В технологи- особености.ята на художествената керамика: много тъ- античная керамика -нък слой глина, който се нанася върху по- Разновидност на керамиката отвърхността на изделието от проста червена античната епоха със специфичните и осо-или изкуствено оцветена глина в процеса бености.на изготвянето му. античная атина - ан ра ит м Минерал, Вид патина, използвана в античнияразновидност на граната – скъпоценен ка- свят.мък с кафявочервен или черен цвят, изпол- античная ск л т разван като материал за художествени изде- Разновидност на скулптурата,лия. характерна за античния свят със специ- анилинов е краски фичните и особености. Художествени античная стат я ябои, представляващи органични съе- Статуя от античната епоха.динения, получавани при преработката на античная нка стика -каменните въглища. Техническа разновидност на анимали м м Изобра- восъчната живопис, която се изпълнява сзяване на животни в изобразителното из- разтопени чрез нагряване бои върху топлакуство. основа с помощта на четка или метален анималист м См. х о ник-ани- инструмент и завършва с нагряване на жи-малист. вописта. анималистическая ск л т ра античное иск сство - Разновидност Изкуството на високо развититена скулптурата, в която се включват произ- робовладелски формации в Средизем-ведения, изобразяващи животни и птици. номорието и Близкия изток през I-то хи- анималистически анр - лядолетие пр. Хр. и през I-та половина от ж Разновидност на изобра- I-то хилядолетие сл. Хр. (в Гърция, ели-зителното изкуство, посветена на изобра- нистичните държави и Рим).зяването на животни. античн е камеи анкре с См. л блённ рел еф. В приложното изкуство: камеи, създадени в античния свят със специфичните им осо- ансамбл м В изобрази- бености.телното изкуство: единство, цялост, завър-шеност на художественото произведение. анфас м ф ф В изобразител-Терминът може да се употребява както за ното изкуство: представяне на човешкотоотделно художествено произведение, така лице или фигура, гледана насреща.и за група произведения. а лика ия ж я 1. Спо- антиква ж Вид закръгле- соб за създаване на художествени произве-ни печатарски букви, с които обикновено дения, както и на изделия на приложнитесе печата; общо название на два вида изкуства (накити, колани, юзди и др.) чрезшрифт – ренесанс антиква и класи- налепване, нашиване, приковаване върхуцистична антиква. кожа, дърво, тъкан и др. на разноцветни късове материя (тъкан, хартия, кожа, ме- антисе тики мн тал) във вид на фигури или орнаментални Вещества, които мотиви. 2. Самото произведение, създаде-предпазват дървесината от загниване, из- но по този способ. стр. 13 от 139
  13. 13. а течн и с Артел х о ников Сдружение наРазновидност на гипса, използвана в меди- младите руски художници, съществувалоцината, която намира приложение в техно- през 60-те години на XIX в. в Петербург.логията на изобразителното изкуство. архаика ж 1. В историята ар н во с Стил в изкуството на изкуството: старогръцкото изкуство,и дизайна, утвърдил се през 90-те години което се развива през VII –VI в. пр. Хр. нана XIX в., който се характеризира с изо- територията на континентална Гърция, набражение на плоски декоративни форми, островите от гръцкия архипелаг, малоази-асиметрия, използване на нови (често скъ- атското крайбрежие и Южна Италия. 2. Впи) материали, вълнообразни форми (въл- по-широк смисъл така се нарича изкуство-ни, пламъци, развети коси). то на най-древните епохи в общественото арабеск м См. арабеск. развитие, което се отличава с примитивни форми. арабеска ж 1. В история-та на изкуството: определен вид орнамен- архитектоника жтална украса (скулптурна или живописна) В архитектурата, изобразителните изкуст-на произведенията на арабското декора- ва и литературата: хармонично свързванетивно изкуство, открояваща се със съчета- на всички отделни части (структурни еле-ване на геометрични форми със силно сти- менти) в единно стройно цяло при изграж-лизирани растителни елементи. 2. С този дане на художественото произведение.термин понякога означават ротеската (в архитект рная керамика -3 знач.). 3. Арабеска в широк смисъл се Разновидност на ке-нарича всяка сложна орнаментална украса рамиката, предназначена за художественос причудливо-фантастичен характер. оформление на сгради. арави ская каме См. ммиара- асимметрически орнамент -бик. Орнамент, чиито аран ёр м См. х о ник-аран- компоненти са разположени асиметрично. ёр. асимметрия ж я В изо- аран ироват несов ж В бразителното изкуство: нарушение на си-изобразителното изкуство: подреждам из- метричния строеж на обектите на изобра-ложба, витрина и др. жение. аран ировка ж ж В ассист м В старата руска живопис:изобразителното изкуство: подредба на из- линии (щрихи, лъчи) или орнаменталниложба, витрина и др. мотиви, изпълнени от златни листи върху изсъхналия багрен слой. армат ра ж 1. Части отвъоръжението като елементи или материал Ассо иа ия х о ников револ -за декоративна композиция. 2. Вж. скелет. ионно России я ж - Р я Най-масовото армат рн фри творческо обединение на съветските ху-ф Фриз, в който са включени арматур- дожници през 20-те години на XX в.ни мотиви (състоящи се от части от въоръ-жението). асфал т м ф В тех- нологията на живописта: тъмнокафява армированн лито витра Тех- прозрачна боя от изкопаемо смолисто ве-ническа разновидност на витража, изпъл- щество, широко разпространена в минало-нявана от разтопена стъкломаса, в която то.потопяват телена мрежа с определена кон-фигурация и рисунък. ател е с См. ател е х о ествен- ное. арричиато с Във фрес-ковата живопис: междинните слоеве ма- ател е х о ественноезилка, съдържащи вар и натрошени или ж Рядко използваносмлени тухли. название на помещение за работа на живо- стр. 14 от 139
  14. 14. писец, скулптор, график във връзка със за- течение във френската пейзажна живописпадноевропейската действителност. от 30-те и 60-те години на XIX в. от Барби- атлант м В декоративната зонската школа, които работят в с. Барби-скулптура: статуя на мъж, поставена като зон.носеща архитектурна част, вместо колона, барботин м Фаянсово те-пиластър и др. сто от бяла глина, пясък и багрило, използ- атриб т м В историята на вано като материал за изработване на ху-изкуството: постоянен отличителен белег дожествена керамика.на даден герой на художественото произ- барб мн В техниката наведение (предмет, външен знак или дейст- дълбоката гравюра: малки стружки от ме-вие), който неизменно се свързва с него. тал по краищата на щриха, издълбани със атриб ия ж я Опреде- щихел или игла.ляне принадлежността на неподписано барел еф м ф фхудожествено произведение към дадена Техническа разновидност на изпъкналияепоха, школа, стил или към творчеството релеф, при която изобразените фигури ина определен автор. предмети се издигат над плоскостта само с аттические мрамор Мрамори, част от обема си (не по-голяма от полови-добивани в Атика, използвани като ма- ната).териал за скулптура в античния свят. баритов е белила я а реолин м См. ёлт кобал т. й Бяла художе- ствена боя, която се получава от минерала ахроматические вета - швершпат или от минерала барит (бариев Всички нюанси на цвето- окис).вете в стълбицата за сивота от белия дочерния цвят (бял, светлосив, сив, тъмно- барокко с Стил, кой-сив, черен); неутрални цветове, които про- то се развива през XVII и I-та половина напускат светлината, без да я разлагат на XVIII в. в изкуството на редица европей-основните цветове. ски страни, главно в Италия, а също така в Испания, Фландрия, в Германия, Франция АХРР ж См. Ассо иа ия х о - и др., характеризиращ се с декоративнаников револ ионно России. пищност, монументалност, сложни, пре- а ро рафия ж ф я В худо- трупани композиции, живописност.жествената керамика: начин на декорира- барс ч я кист Четка за рисуване,не, който се състои в пулверизиране на ке- направена от козината на язовец, използва-рамичните бои върху художественото из- на в живописта.делие, покрито с трафарет. бархатн е на ил ники В скулпту- рата: инструменти – пили със ситни зъбци Б за изпълнение на фина работа. баббит мн (ед баббит м) басма ж См. окла .Метални сплави на оловна или калаена ос- баталист м См. х о ник-бата-нова, използвани като материал за чеканка. лист. бал ахин м В приложно- батал н анр ж -то изкуство: декоративен завършък от плат Жанр в живописта (много рядко в дру-или дърво, който стои като покрив или гите видове изкуство), дял на историческа-корона над легло, над църковен олтар или та живопис, посветен на военната темати-престол, над владишки трон, кресло и др., ка, който включва предимно изображенияпонякога богато украсен с дърворезба (ако на битки и на други военни епизоди.е изработен от дърво). батал н иво исе См. х о - бал ам м См. тер ентин. ник-баталист. барби он мн Пред-ставители на реалистичното художествено стр. 15 от 139
  15. 15. батист м Тънко ленено бел а ат я Минерал, раз-или памучно платно, използвано като ос- новидност на ахата – полускъпоценен ка-нова в живописта. мък със снежнобял цвят, непрозрачен, бле- бе ворсов е ковр - стящ, използван като материал за худо- В приложното изкуство: килими с глад- жествени изделия.ка повърхност. бел и вестняк я Ва- бе арная х о ни а - ровик с бял оттенък, използван като мате- ж Художничка, лишена от талант риал за скулптура.за художествено творчество. бел мрамор я Мра- бе арност ж В изо- мор с бял оттенък, използван като мате-бразителното изкуство: липса на талант у риал за скулптура.художника. бел о ал я Минерал, раз- бе арн х о ник - новидност на опала – бял скъпоценен ка- ж Художник, лишен от талант за ху- мък, използван като материал за художест-дожествено творчество. вени изделия. бе е ност ж й В бел стат арн мрамор Бялизобразителното изкуство: отсъствие, лип- мрамор, използван като материал за ста-са на идейност туи. бе м й В скулптурата: боя за бел ё с В керамиката: изпечено гла-повърхностно оцветяване на художестве- зирано, но недекорирано художествено из-ните произведения от дърво, без да се делие.скрива структурата им. бен ин м Летлива лесноза- белая лина я палима и избухлива течност, която се до- й я Бял бива от петрол и се използва в техно-праховиден мазен и силно пластичен мине- логията на изобразителното изкуство каторал – алуминиев хидросиликат, употребя- разтворител и материал за приготвяне наван за правене на порцеланови изделия. фиксативи. белёное масло Рас- берё а ж 1. Дървесина оттително масло, използвано като свързващо бреза като материал за художествени про-вещество за художествените бои, което е изведения. 2. Художествено произведение,подложено на специална обработка за из- изработено от такъв материал.белване. берилл м Минерал, сборно белёное олотно название на силикатите на берилия и алу-Платно за рисуване, избелено по специал- миния – скъпоценен камък, оцветен в най-на технология. различни цветове в зависимост от приме- сите (най-често жълтеникав или жълтозе- белён холст См. белёное олот- лен), използван като материал за худо-но. жествени изделия. белич я кист Четка за рисуване,направена от козината на катеричка, из- берлинская ла р -ползвана в живописта. я я ж я - белковая тем ера - я й я В живописта: темпера, при която за Тъмносиньо интензивно багрило с лазуренсвързващо вещество се използва яйчен характер, представляващо по химическибелтък. състав ферифероцианид, което се упо- беломорит м См. селенит. требява главно за приготвяне на акварелни бел и р би кле Лепило, при- и маслени бои. Различните названия наготвено от моруна, което се използва като боята са свързани с различните начини наматериал в технологията на изобразител- получаване и различната степен на чисто-ното изкуство. та. стр. 16 от 139
  16. 16. берлинская синяя ла р См. бер- изпъкналите и осветени части на обемнаталинская ла р . форма. бес ре метное иск сство См. аб- бобо ники мн (ед бобо ник м)страктное иск сство. См. об имн е чекан . бес ветная ла р - бо м В керамиката: парчета от бра- В керамиката: глазура без добавка на кувани керамични изделия.оцветител (пигмент). бокал м В приложното из- би ерме ер м бидермайер Стил в куство: висока обемиста чаша за пиене приизобразителното изкуство, който се раз- угощение, украсена релефно или оцветена.вива в живописта през II-та трета на XIX в. бол тихел м Инструмент за гра-предимно в Германия и Австрия, за който виране – полукръгъл резец, чието платное характерно предпочитанието към интим- може да бъде по-тясно или по-широко отните сантиментални сюжети от частния гърба, използван за гравиране на вдлъбна-живот на хората в съответствие с миро- тини и доработка на украшения.гледа на немските бюргери. бом а ж В керамиката: поставка за бирмит м Червен кехли- изпичане или сушене, която е направена отбар, добиван в Бирма, който се използва една и съща маса с художественото изде-като материал за художествени изделия. лие. бир а ж Непро- бор о с В изобразителнотозрачен минерал, воден фосфат на алу- изкуство: виненочервена боя.миния и медта, с небесносин или блед- бор ов вет См. бор о.нозелен цвят, използван като материал захудожествени изделия. бор р м Ивица, която обикаля лист, плоскост, предмет; кант, бисквит м 1. В художест- кенар, ръб.вената керамика: бял, матов, непокрит сглазура порцелан. 2. Художествени изде- боро ки мн (ед боро ок м) См.лия от такъв материал. робо ники. бистр м 1. Материал за ри- бортовка ж Ленено плат-суване от специално приготвени дървени но с ниско качество, използвано като осно-сажди във вид на прозрачна тъмнокафява ва в живописта, предимно за декоративнибоя с жълтеникав оттенък, която се употре- цели.бява при акварелна живопис за еднотонна браслет м 1. В бижутерията:тушировка. 2. Название на техниката на накит, който се носи на китката на ръката,рисунката с такъв материал, която се из- изработен от различни материали (метал,пълнява с четка или с перо. керамика, дърво, пластмаса, мъниста и бит м м См. асфал т. др.). 2. Сребърна или златна грив- на, съставена от прешлени, малки пла- бла оро н о ал стинки или от цяло парче, украсявана че- Разновидност на опала с различни сто със скъпоценни камъни.цветове (бял, черен, розов, жълт) с ха-рактерни преливания на цветовете, из- брекчиеви н мрамор Мрамор,ползван като материал за художествени състоящ се от различни цветни късове,изделия. здраво споени помежду си, използван като материал за скулптура. блестящая ла р я - В керамиката: непрозрачна глазура, бриллиант м я Шлифованотличаваща се с бляскавата повърхност на бял диамант – скъпоценен камък, използ-изделието. ван като материал за художествени изде- лия. блик м я В специаленсмисъл: най-светлото, често най-блестя- брил янт м См. бриллиант.щото място на повърхността на предмета, бристол м См. бристол ски кар-което е разположено върху най- тон. стр. 17 от 139
  17. 17. бристол ски картон сценично оформление на театрална поста-Вид висококачествен картон, близък по новка, имитиращи действителните.състав до ватмана, използван като матери- б чар а ж В технологиятаал за рисуване. на монументалната скулптура: метален ин- брон а ж 1. Сплав от мед, струмент за обработка на камък във вид наолово, цинк и др. добавки, която се употре- четиристенен чук, който има две ударнибява за отливки на скулптурни произведе- повърхности, покрити със зъбци с пира-ния. 2. Скулптурни произведения, израбо- мидална форма.тени от такъв материал. б стро рос ха щие краски - брон ироват несов По- Художествени бои, коитокривам художествени произведения и из- съхнат сравнително бързо, а това зависи отделия с метален състав с бронзов цвят. състава на свързвателите. брон овое стат арное лит ё В Б тие” с " Московско ху-скулптурата: техника за отливане на ста- дожествено обединение от 20-те години натуи от бронз. ХХ в., в което влизат предимно млади жи- бро ж В приложното из- вописци, последователи на усвоените въвкуство: женски накит, изделие на бижуте- ВХУТЕМАС принципи на сезанизма.рията с най-разнообразни форми, изработ- б товая иво ис См. б товован от благородни и полублагородни ме- анр.тали, скъпоценни камъни, кост, дърво, ке- б товая ск л т ра -рамика и др., който се прикрепва към дре- Разновидност на скулптурата,хата с безопасна игла. включваща произведения предимно на Б бнов валет” " На- малката пластика, посветени на домашниязвание на едно от обединенията на москов- и обществен бит.ските живописци от формалистичното на- б тово анр жправление, което възниква преди Октом- ж ж жврийската революция. Художниците из- Жанр в живописта, посветен на събитиятаползват рязката деформация на реалните и сцените от съвременния на художникаформи и подчертават първичната сила и домашен и обществен бит.материалност. б ч я кист Четка за рисуване, на- б к м бук 1. Дървесина от като правена от козината на бик, използвана вматериал в изобразителното изкуство. 2. живописта.Художествено произведение, изработено б еннале с Периодичниот такъв материал. изложби в областта на изобразителното из- б кви а ж См. ини иал. куство, които се провеждат веднъж на две б ма а ж См. рисовал ная б ма- години и биват световни, международни а. или регионални. б он фреско ф б ст м 1.ф Техническа разновидност на Разновидност на кръглата скулптура – изо-фреската, изпълнена върху прясна неза- бражение на глава и горната част от чо-съхнала хоросанова мазилка без поправки вешкото тяло до гърдите, един от най-раз-(с темпера). пространените видове на скулптурния б синки мн (ед б синка ж) - портрет. 2. Конкретно произведение на В приложното изкуство: тази разновидност.твърди разноцветни материали за украсана облеклото и за направа на накити – гер- Вдани, гривни, амулети и др. б с мн См. о ерел е. ва а ж В приложното изкуст- во: художествено изработен съд от глина, б тафория ж ф я ф - Предмети, изработени за стр. 18 от 139
  18. 18. дърво, алабастър, мрамор, стъкло, метал и вер аччио с Във фреско-др. материали. вата живопис: съставни бои, използвани ва о ис ж ж - като подготовка. В историята на изкуството: украсяване вермил он м См. киновар .на съдове с рисувани орнаменти или фигу- верниса м ж 1. Обичай нарални композиции, които се изпълняват старите френски художници да покриват спочти винаги по керамичен начин, т. е. със фирнис картините си в присъствието наспециални бои преди изпичането на съда. поканени художници и ценители на из- валёр м В живописната тех- куството преди откриването на изложбата.ника: светлосенъчното степенуване (града- 2. Разглеждане на изложба от специалноция и интензивност) на колорита в карти- поканени лица (художници, критици, жур-ната. налисти) преди официалното и откриване. вариант м Художествено 3. Първият ден на откриването на даденапроизведение, свързано със сходно произ- изложба за широката публика, когато не еведение от същия автор и на същата тема. бил организиран закрит преглед преди то- ва. вариа ия форм яф В областта на изобразителното верстак м я Работна маса, из-изкуство: система от последователни изме- ползвана от скулптори и приложници.нения на една основна форма в границите верт ка ж В скулптура-на категорията, към която тя принадлежи. та: въртящ се статив, предназначен за мо- ватман м - делиране. я Дебели грапави ленени хартии под в хлост ж я -общото название "ватман", служещи като я ж Де-основа за рисуване. фект на живописта: промяна на тона в кар- ваяние с я 1. тините, при което се влошава цветът наПроцесът на създаване на скулптурните боите и отслабва тяхната светлосилапроизведения от твърди материали. 2. В вследствие на различни физични и химич-широк смисъл – ск л т рата като цяло, ни процеси в багрения слой.включително и мо елирането. Терминът ви оискател м В изобрази-се употребява рядко. телното изкуство: рамка за търсене на пей- ваятел м Остаряло название на заж.скулптора. (См. х о ник-ск л тор). ви ирование с Насочване ве в м Вид английска керамика зрителната линия на оптичен уред към ня-с бели фигури на цветен фон. какъв предмет с цел да се определят про- порциите му. ве та ж В историята наизкуството: произведение на пейзажния ви ироват несов Насоч-жанр, което точно възпроизвежда изгледа вам зрителната линия на оптичен уред къмна дадена местност или град. Употребява някакъв предмет, за да определя пропор-се само във връзка с изкуството на XVIII в. циите му. вене иански тер ентин - вино ра ная чёрная Терпентин, получаван Черна художествена боя, която се получа-от листопадния бор, използван в техноло- ва от лозови пръчки чрез изпичане без дос-гията на изобразителното изкуство. тъп на въздух. вен ел м Художествено оп- вин етка ж В книжнаталетени начални букви на име на училище, графика: малка композиция (орнаменталнавоенна част и др., които се поставят на или фигурална), предназначена за украса,шапка, ръкав, униформа, знаме, бланка и т. която обикновено се използва като застав-н. ка или концовка. витра м ж 1. Разновидност на декоративно-приложното стр. 19 от 139

×