Паисий Хилендарски (1722-1773) Паисий Хилендарски (1722-1773)

Паисий Паисий Хилендарски е народен будител и един от основателите на българската национална идея.На него принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане и полагането на основите на модерната българска литература.

Преп. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ - български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба "История славеноболгарская".

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, место за молитва, за отдих и мир, де се чува само ревът беломорски или вечний шепот на шумите горски, ил на звона тежкий набожнийят звън, във скромна килийка, потънала в сън, един монах тъмен, непознат и бледен пред лампа жумеща пишеше наведен. Из"Епопея на забравените" - Ив.Вазов

Хаджи Вълчо брат на Паисий Истинското му име е Пенко или Петър Михайлов Хадживълчев.

За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Роден е в семейството на търговеца Михаил Хадживълчев. Сам посочва, че няма системно образование. През 1745 Паисий заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот (монах, който пътува с поръката да събира помощи за манастир, или да кани поклонници) обикалял села и градове, за да събира помощи за манастира. Макар и да нямал високо образование, той отрано проявявал интерес към миналото на своя народ и това го подтикнало към написването на история.

През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. Хилендарският манастир

С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. Килията на Паисий ... във скромна килийка, потънала в сън, един монах тъмен, непознат и бледен пред лампа жумеща пишеше наведен. Иван Вазов

“ История славянобългарска” е първото произведение на новата българска литера т ура и историография. Целта на нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора й към род и отечество. Словото му дало своите плодове-малко след смъртта му се зародило църковно и просветно дело, а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество...

При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград) през 1773.

В него е работил над своята „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски . Зографският манастир притежава и богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява черновата на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски . Тук Паисий завършва този свой труд през 1762 г. Зографски манастир в Атон/Гърция/

Е динствения в страната храм с името на Свети Преподобни Паисий Хилендарски в Стара Загора . Храмът се осве щ ава на 19 юни,защото ц ърквата отбелязва Денят на Паисий Хилендарски,който е канонизиран за светец през 1962 година.

Паметникът на Отец Паисий в Алеята на Възраждането

Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи . Пловдивският университет , Софийската математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име. С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са били: проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф. Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов – през 2004 г., арх. Богдан Томалевски (2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.) Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Софийска математическа гимназия "Паисий Хилендарски"

ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД…

O бект на голям спор се явява значението на “История Славянобългарска” като църковна творба или исторически преглед.Дали произведението е съставено по-скоро с научна стойност или с цел възраждане на църкавата. Историци срещу духовници

Но каквато и да е целта на творбата,то определено тя ще остави своето огромно значение и в литерата,и в света на българската история.Паисий завинаги ще остане основата на възрожденския дух,един от и най-значимите символи за родолюбивите българи!

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ " СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ" "Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език."

Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и много пъти сърбите и гарците ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз видях по много книги и истории написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много истории; и в Немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите, накратко за царете , а за светците никак не писал. Бил латинин, не почитал българските и сръбските светци, които просияли после, когато латините се отделили от гърците. Но и за сръбските светци пише лошо и скрива, а за българските никак не се споменава.

Аз, Паисия, йеромонах презрях своето главоболие, от което много време страдах, така и от стомах много време боледувах - това презрях поради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно - написах речи и думи. Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.

И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене; той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, изязох и дойдох в Изограф и там намерих още сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Исус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му отец и пресветия, преблагия и животворящ негов дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин..

"О неразумни юроде, защо се срамуваш да се наричаш българин, не четеш и не говориш на свой език?... Ти, българино, не се мами! Знай своя род и език, и се учи на свой език"!