асен разцветников
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Like this? Share it with your network

Share
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
No Downloads

Views

Total Views
3,050
On Slideshare
3,040
From Embeds
10
Number of Embeds
1

Actions

Shares
Downloads
31
Comments
0
Likes
2

Embeds 10

http://www.slideshare.net 10

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1.  
  • 2.
    • Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов) е роден в с. Драганово, Великотърновско през 1897 г. Средно образование получава във Велико Търново, а в Софийския университет завършва славянска филология и право. Продължава образованието си във Виена и Франкфурт на Майн. Работи като юрист и учител.
  • 3.
    • Къщата-музей на поета Асен Разцветников се намира в село Драганово, на около 15 км от Горна Оряховица . Музеят е уреден в родния дом на поета. Къщата е възстановена през 1986 г., а на следващата година послучай 90-годишнината от рождението на Разцветников тук е открит и музей.
  • 4.
    • Асен Разцветников е един от най-големите български майстори на поезия за деца. Автор е на многобройни книги за най-малките: "Юнак Гого" (1934), "От нищо нещо" (1932), "Хороводец Патаран" (1936), "Комар и Мецана" (1946), "Щурчовото конче" (1948), "Сговорна дружина" (1950), "Що е то?" (1956), "Юначина" (1968) и др.
  • 5.
    • "Имал o едн o в p еме една в p ана - и c т o ва п p иказката c е захвана." T ака c ладк o думният п p иятел на децата Ac ен Разцветник o в п o вежда малчуганите на cp еща c ъ c щу p ки и щу p ч o вци, c х p аб p и юнаци и му c такати к o та p аци, c хит p и ли c ани, p унтави мецани и жаби-бъ p б op ани.
  • 6.
    • Щурчо хвана Щурка под ръчица, поведе я през гъста горица - да занесат на Щуркина майка едно бяло цветенце от лайка.
    • Отгде скокна жаба, та изкурка, трепна Щурчо, ахна булка Щурка, втурнаха се презглава двамина, пъхнаха се под лист от къпина... Сгушиха се, спасиха се тамо, жално им е, мъчно им е само, че си хвърли юнак Щурчо ножа и ботуша от мравешка кожа, че загуби Щурка хубавица дългата си черна ръкавица и си скъса на букова жила сукманчето от жабешка свила.
  • 7.
    • Имало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули.
    • Намерило ги едно момченце, тъ-ъничко като конченце, па ги изяло и взело, че станало хе-е такова дебело!
  • 8.
    • Хвана Меца два щуреца, вдигна лапа - ще ги лапа. Хвърлиха се два щуреца, счупиха й два мъдреца, пипнаха я за мъжеца, па извикаха ловеца - да й дере със три ножа дебелата меча кожа.
    • Той одра я, не се мая, па им рече най-накрая:
    • - Мога ли да ви предложа и на вас по малко кожа от любезната госпожа?
    • - Молим да ни извините! - му отвърнаха щурците. - Вий на нея я върнете, че и трябва зиме, лете.
    • И послуша ги ловеца, върна кожата на
    • Меца и завчас я тя облече, и закле се,
    • и зарече да не хапва месо вече, да се
    • храни със тревица, да се пои със водица.
  • 9.
    • Седнала в градина под дърво Калина, румена девойка чудна песнопойка, седнала, запяла, люлка залюляла: “Нани, братче, на-ни, Сънчо пак те кани, Сънчо ще ти прати кончета крилати, свилена юздица, пъстра колесница - гост да му отидеш, чудо да си видиш: цял палат джуджета с гугли и звънчета.”
  • 10.
    • Събрали ми се три щурци, трима майстори свирци, викнали си за другар Бръмча, славен тъпанар, седнали ми в чуден кръг сред поле на кръстопът, плюли смело на ръце и засвирили хорце. Щом се чуло цигу-миг, всички хукнали във миг: тоя тука гологлав, оня тамо без ръкав,
    • друг пък тича като луд, със един цървул обут - тъй се сбрали сто села с росни китки на чела. Хороводец Патаран води танеца засмян и свирците свирят, хей, та земята се люлей:
    • „ Ци-гу, ми-гу, ти-та-тай, смахнат свири, луд играй тумба-лумба, лумба-лум, който гледа, няма ум!“
  • 11.
    • Котарана без ушенца,
    • Без опашка, без краченца,
    • Ни мяука, ни преде,
    • Бели птички яде.
    • Ти и даваш две в зори,
    • Тя ти връща вечер – три.
    • Тази чудна котарана
    • Не тършува по тавана,
    • А стои на масичка
    • И се казва………!
    •  
    • (касичка)
  • 12.
    • Дълга, дълга Бърборанка
    • няма кости, нито сянка,
    • пей и тича пълзешката
    • през нивята, през полята.
    • щом я слънце дълго грее,
    • тя започва да слабее,
    • тя започва да се свива
    • и да става мълчалива.
    • но заплиска ли я дъжд,
    • тя набъбва изведнъж,
    • тя расте и дебелей,
    • и лудува, и се смей.
    •   Що е то?
    •  
    • (реката)
  • 13.
    • Имало едно време една врана
    • и с това приказката се захвана.
    •  
    • Враната си измътила
    • две вранчета със черни глави —
    • и приказката се презполови.
    •  
    • Пораснали те, па взели,
    • че отлетели
    • зад далечните върши —
    • и приказката се свърши.
  • 14. Изготвил: Даниела Василева СОУ” Цар Симеон Велики” – град Видин