3. В календарния справочник по пчеларство се раз-
I глеждат на съвременно научно ниво въпросите
на пчеларската практика. Материалът е подре-
ден календарно по отделните месеци за цяла-
та година. Това дава възможност да се про-
следят хронологически състоянието, развитието
и деятелността на пчелните семейства във
връзка с климатичните особености и фенологи-
ческия календар (цъфтежа) на медоносните ра-
стения. Въз основа на тези данни за всеки ме-
сец са описани необходимите сведения за прак-
тическите работи по отглеждането и използува-
нето на пчелите в различните системи кошери,
за развъдно-подобрителната работа и отглеж-
дането на пчелни майки. Д а в а т се и кратки
указания за откриването, профилактиката и бор-
бата с най-важните болести и вредители, както
и за отравянията на пчелите.
В книгата се съобщават и кратки данни за.
състоянието на пчеларството у нас и в чуж-
бина, както и някои наредби по пчеларство.
Календарният справочник по пчеларство е
предназначен за пчеларите на обществените пче-
лини и за пчеларнте-любители, както и за всич-
ки други лица, конто се интересуват от пчелар-
ството. Той има д ж о б е н формат и е удобен за
633

4. П О Л З А Т А ОТ ПЧЕЛИТЕ
П о л з а т а от медоносните пчели е голяма и много-
странна. Те произвеждат ценните и незаменими
продукти мед, восък, пчелно млечице, пчелен цве-
тен прашец, пчелна отрова и прополис и извърш-
ват опрашването на множество културни и диво-
растящи растения.
Пчелният мед е сложен биологичен продукт от
р а стите лно - жив о ти нсюи произход. Пчелите го про-
извеждат от нектара и маната на растенията, кои-
то преработват ;и о б о г а т я в а т с ферметти в медо-
вата си гушка и* с к л а д и р а т в питите. Медът съ-
д ъ р ж а около 75—80% захари — главно инвер-ша
(гроздена и овощна). В него има около 32 ви-
да минерални вещества и микроелементи под
формата на соли или в състава на органични
съединения, поради което са лесно усвоими. В ме-
да има и различни ферменти (ензими) — инвер-
таза, амилаза, диастаза, малтаза, глюкозидаза,
к а т а л а а а и др., витамини Bi, В2, Вз, Bs, Н, К, С,
Е, провитамин А, Р Р и др., както и органични ки-
селини, фитонциди, вкусови вещества, етерични
ароматни масла, биогенни стимулатори и др. Б л а -
годарение на този богат състав пчелният мед при-
т е ж а в а ценни хранително-диетични и лечебни ка*
чества, които са били известни на народите още
от древността. Съвременната медицина научно
обоснова тези му качества и р а з р а б о т и най-ефек-
тивни способи за неговото използуване като хра-
нително и лечебно средство. Н а т у р а л н и я т пчелен
мед има високоефективно биологично действие,
стимулиращо растежа и функциите на човешкия
организъм и отделянето на отровите от него. Той
е незаменима храна както за децата, така и за
хората на физическия и умствен труд, а също и
3

5. за старческите и изтощените от боледуване орга-
низми. Противопоказан е само при боледуване от
диабет.
Съвременната медицина препоръчва .медотера-
пията самостоятелно или в комбинация с други
медикоментозни или физиотерапевтични средства
при различни стомашно-чревни, белодробни, чер-
нодробни, жлъчни, бъбречни и сърдечно-съдови за-
болявания, както- и при възпалителните страда-
ния на дихателните пътища и гениталиите орга-
ни при жените и пр. В чисто състояние или под
формата на разни мехлеми медът се използува
също така при трудно з а з д р а в я в а щ и рани, п;;и
циреи, кожни заболявания и пр., както и като коз-
метично средство за т. нар. медени маски и ме-
ден крем за подхранване на к о ж а т а и и з г л а ж д а -
не бръчките на лицето.
Пчелният восък се произвежда от четирите чиф-
та восъкоотделителни жлези на пчелите. 'Гой пре-
минава през ситно надупчените восъчни огледал-
ца и при съприкосновение с въздуха се втвърдя-
иа като люспици, с които пчелите по-нататък из-
г р а ж д а т питите. Восъкът се използува преди всич-
ко за нуждите на самото пчеларство, където е не-
заменим продукт за изработката на восъчни ос-
нови за разбориите кошери. Поради ценните си
фиаико-хнмични и технологични качества той на-
мира широко приложение и при производствения
процес на около 40 вида промишлености, като на-
пример в текстилната, металолеяриата, металур-
гмчсската, авиационната, електротехническата, ра-
диотехническата, електронната, хартиената, бояд-
жийската, химическата, дървообработващата, ко-
жарската, стъкларската, оптическата, фармацев-
тичната, в козметиката и пр.
4

6. Пчелното (маточното) млечице се произвежда
от глътъчната и горночелюстната ж л е з а на мла-
дите пчели-кърмачки; с него те хранят личинките
за майки. То с ъ д ъ р ж а 12—18% белтъчни вещест-
ва (22 вида аминокиселини), до 18% захари, до
5—6% мазнини, както и минерални вещества, ви-
тамини, глобулини, липопротеиди, ацетилхолин,
биоптерин, хормоноподобни вещества, холинесте-
раза и други ензими. Този богат състав на лесно
усвоими хранителни и биологични активни ве-
щества предопределя ценните качества на млечи-
цето като биостимулант и лечебно средство. В на-
турален и лиофилизиран (изсушен) вид то се
използува по лекарско предписание при анемии,
телесна слабост, лош апетит, малокръвие, психич-
ни депресии, -безсъние, атеросклероза, стенокар-
дия, артроза, артрит, невралгии, ниско и високо
кръвно налягане и пр. Лиофнлизираното млечице
у нас ое предлага под формата на лекарствения
препарат „апитонин". Произвежда се и козметич-
ният крем „желе роял".
Пчелният цветен прашец се събира от пчелите
от цветовете на растенията и се използува от
пчелите-кърмачки за произвеждане на млечицето и
за приготвяне на кашица, с които те хранят ли-
чинките, майката и младите търтеи. Подобно на
пчелното млечице той е богат на лесно усвоими
от организма хранителни и биологични активни
лечебни вещества. Препоръчва се при анемии и
за укрепване на организма след тежко боледува-
не и - п р и стари хора. Употребата му води до по-
добряване на апетита, увеличаване на хемоглоби-
на в кръвта и установяване на бодро настроение.
Той регулира функцията на стомашно-чревния
тракт и има благотворно действие при хронически
запек, диарии, колити, гастрити, язвена болест,
5

7. при заболяване на простатната ж л е з а , чернодроб-
ни и бъбречни заболявания, високо кръвно наля-
гане, при смущение на нервната и вътрешносе-
кретната система, базедовата болест и пр.
З а получаване на прашец в по-големи количест-
ва се използуват специални уреди — прашецоуло-
вители. С ъ б р а н и я т прашец се изсушава в провет-
риво помещение или в електрически сушилни с
инфрачервени лъчи при температура, не по-висо-
ка от 45°С. Сухият прашец (с не повече от 15%
влажност) се опакова в полиетиленови торби, ка-
то се обгазява с въглероден двуокис и се съхра-
нява в хладилник при температура от 0 до Г С .
Пчелната отрова е продукт на отровните жле-
зи на пчелите. В нея се с ъ д ъ р ж а т редица биоло-
гично активни вещества — пептиди, ензими, хи-
стамин — и др. Тя има лечебен ефект при ревма-
тични и ревматоидни артрити, бронхиална астма,
сепна хрема, невралгии, неврити, ендартерниги,
атеросклероза на крайниците и др. Лечението с
пчелна отрова освен чрез пряко ужилвапе се про-
вежда и със специални лекарствени форми, съ-
д ъ р ж а щ и отровата — за инжекции, йонофореза,
фоиофореза, балнеолечение, унгвенти и линимен-
ти. Пчелната отрова се получава със специален
апарат с променлив слаб ток (6—12 волта), кой-
то се поставя пред входа на кошера. Преминава-
щите пчели изпадат в шок и я изпускат върху
стъклени плочи, по които тя засъхва.
Прополисът (пчелен клей) се събира от пчели-
те от пъпките на някои смолисти растения или се
екстрахира в червото от обвивките на погълнатия
цветен прашец. С прополис пчелите измазват вът-
решността на кошера, запушват пукнатините или
стесняват входа, особено през есента. Прополисът
с ъ д ъ р ж а смолисти вещества, ете-рични масла и
6

8. отчасти восък, поради което има бактерицидно,
анестезиращо и противовъзпалително действие.
Неговото лечебно приложение е отдавна извест-
но на народната медицина. Напоследък научната
медицина въз основа на огромен експериментален
материал го препоръчва във формата на водно-
спиртни разтвори, мази, пластири и пр. за лече-
ние на трудно з а з д р а в я в а щ и рани, гнойни възпа-
ления . па средното ухо, хронически пневмонии и
бронхиална астма при деца, язвена болест, раз-
лични дерматити, мазоли, ерозия на шийката на
матката, некробацилоза по селскостопанските жи-
вотни, стомашно-чревни диспепсии при телетата
и пр. Успешно се прилага и в стоматологичната
практика. Той може да намери приложение и при
приготовлението на фини лакове и политури за
различни дърводелски изделия и струнни инстру-
менти.
Голяма е ролята на пчелите при о п р а ш в а-
нето н а е н т о м о ф и л н и т е с е л с к о с т о-
п а и с к и к у л т у р и , които се н у ж д а я т от кръ-
стосано опрашване с чужд прашец. Такива са
почти всички овощни видове, по-голямата част
от маслодайните, фуражните и техническите кул-
тури, бостанните видове, зеленчуковите култури и
пр. В това отношение ролята на пчелите като оп-
ращители особено много нараства при съвремен-
ната специализация и концентрация на селското
стопанство, когато отделните култури заемат- ог-
ромни масиви, които трябва да се опрашат за
краткия период на своя цъфтеж. Същевременно
количеството на дивите насекоми-опрашители зна-
чително намалява поради високата агротехника
и разораването на ливадите и синорите, където
се намират техните гнезда, и поради масовото
третиране с отровни препарати при растителната
7

9. защита. Медоносните пчели се отглеждат от чо-
века и те могат да се преместват по-близо до
едни или други култури според н у ж д а т а . От дру-
га страна, за р а з л и к а от другите насекоми-опра-
ши^ели медоносната пчела посещава продължи--
телно време цветовете само на един растителен
вид. Като се има предвид, че една пчела посе-
щ а в а дневно 4—-5 хиляди цвята, то пчелите на
едно силно семейство могат да посетят около
40—60 млн. цвята. От тичинките на цветовете по
космиците на тялото на пчелата попада голямо
количество смесен, цветен прашец, който тя на-
нася върху близалцето на другите цветове, които
многократно посещава, и .по този начин се проя-
вява избирателност при кръстосано опрашване. -
Това пе само че осигурява по-голям добив от оп-
рашоиптс растения, по и качеството па получе-
ните семена и плодове е по-високо. Растенията,
конто израстват след засяването па тези семена,
Гнша[ п о ж и з н е н и , добре развити и по-плодовити.
Според наши п чужди изследвания при опраш-
ване с пчели плодоношението на различните овощ-
ни видове се увеличава с 60—80%, на слънчогле-
да пад 5)0%, па памука — с 10 до 25%, » а
зимна ! а репица и еспарзетата — 250%, на дини,
пъпеши, тикви и краставици — от 6 до 20 пъти,
на зеленчуковите семенници — до 150% и пр.
Установено е, че икономическият ефект от пче-
лоопрашването е 10—15 пъти по-голям в сравне-
ние със стойността на получаваната от пчелите
пряка продукция на мед, восък и пр.
-ч
8

10. СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛАРСТВОТО В СВЕТА
Според официалните статистики, общият брой на
пчелните семейства в света в разборни и прими-
тивни кошери понастоящем възлиза па 48 млн.
Смята се обаче, че приблизително такова количе-
ство пчелни семейства не са обхванати o r стати-
стиката поради това, че живеят в диво състоя-
ние Ш и са в примитивни кошери, намиращи се в
трудно проходими гори и планини.
С различен успех се отглеждат пчели в страни-
те на, умерения климат, в тропическите области
и в студените райони на крайния север. От, петте
континента най-много пчелни семейства има в
Ев,ропа, следвана от Америка (Северна и Ю ж н а ) ,
Азия, Африка и Австралия.
Според данни на Световната организация на пче-
ларските асоциации „Апимондия" по броя на . пчел-
ните семейства страните с по-добре развито пче-
ларство се подреждат по следния начин (табл. 1).
Та6лицa I
Брой па пчелни е семейства' в някой страни
В ми- В ми-
Страна Страна
лиони лиони
"
СССР 9,6 ЧССР 1,2
САН! 4.76 Франиия 1
Китайска нар. република d Гърция 0,9
Мексико 1,5 Аржентина 0,75
Етиопия 1,4 Италия 0,75
Испания 1,35 HP България 0,72
ГФР 1.32 УНР 0,6
CP Румъния 1,3 ГДР 0,55
Турция 1,25 Австралия 0,45
Полска HP 1,23 Канада 0,42
9

11. Общото световно производство на мед възлиза
на около 400 000 тона, от което 308 000 тона
(77%) се добива в задокеанските страни, а 92 000
тона (23%) — в Европа. Около 120 000 тона
мед от това количество е предмет на международ-
ния търговски оборот. Най-големи износители на
мед са Мексико (25 000 т), Аржентина (20 000 т ) ,
Китайската народна република (15 000 т), С А Щ
(10 000 т), Австралия (10 000 т), Румъния (6000
т ) , Унгария (5000 т ) , Канада (4000 т), Полша
(3500 т), И т а л и я (2500 т) и др. По данни на
търговската статистика през 1969 г. най-голям
вносител на мед е била ГФР, на която се пада око-
ло 45% от световния внос на мед, следвана от
Англия, Япония, Франция и др. Общо взето оба-
че, средната консумация на мед на глава от на-
селението в света е ниска — едва около 130 г
годишно. В някои географски зони тя е нищож-
на — от 2 до 25 г па човек, докато в редица
развити страни е около 300 г (Румъния 240 г,
Холандия 262 г, Англия 302 г, Белгия 302 г, С С С Р
310 г, Франция 407 г, Швейцария 780 г, Австрия
850 г, Канада 860 г, а в Г Ф Р е повече от
1000 г). В Б ъ л г а р и я средната годишна консума-
ция на мед на глава от населението е около 500 г.
Средният добив на мед от пчелно семейство в
световен м а щ а б показва тенденция на намаление
през последните 50 години. Така в сравнение с
1920 г. добивът на мед се е намалил от 7 на
5,7 кг от семейство. Това снижение е още по-
очевндио, като се има предвид, че в последно
време голямо количество мед, предназначен за
зимна храна на пчелите, се изземва и заменя със
захар. В някои райони обаче се констатира тен-
денция за увеличение на средния добив на мед.
В редица страни се наблюдава тенденция към
10

12. интензификация на пчеларството, като се прила-
га по-ефективна технология на отглеждане на пче-
лите, и то предимно в многбкорпусни кошери,
използуване на висококачествени майки, усилено
практикуване на подвижно пчеларство и интен-
зивно използуване на пчелната паша. Така на-
пример в Съветския съюз през последните годи-
ни в редица райони, като Урал, Сибир, Казахстан,
Далечния изток и др., с богата пчелна паша са
създадени над 80 уедрени специализирани пче-
лосовхози с по 4000 до 20 000 пчелни семейства,
или общо с 352 000 семейства. Такъв е например
Бирският пчелосовхоз в Хабаровския край (Да-
лечния изток), който има над 10 000 пчелни се-
мейства при среден годишен добив 50—60 кг мед
от семейство. В южните райони на страната, къ-
дето климатът е по-топъл, са организирани над
20 крупни пчелоразвъдни стопанства за производ-
ство на пчелни майки и пакети (роеве) с. пчели,
които се р а з п р а щ а т в различните райони на С С С Р .
Така само пчелоразвъдното стопанство в Красна
•поляна (в К а в к а з ) е произвело за 1 година 114 000
майки и 105 000 пакети с пчели от сивата пла-
нинска кавказка порода, част от които се изна-
сят в чужбина.
В южните райони на С А Щ има крупни специа-
лизирани промишлени пчелини, където се произ-
веждат годишно около i млн. пчелни майки и
800 хиляди пакети с пчели, които се пласират
главно в Северните щати и Канада, където пче-
ларството е високо механизирано и специализи-
рано за производство на мед. Средният годишен
добив на мед в С А Щ е около 21 кг, а в Кана-
да — около 40 кг от пчелно семейство. В редица
капиталистически страни, като САЩ, Канада, Ав-
стралия и др., едрите земевладелци з а п л а щ а т на
И

13. пчеларите по 6—8 д о л а р а на пчелно семейство за
опрашване на овощните плантации, люцерната и
Други селскостопански култури.
З а развитието на пчеларството в световен ма-
щ а б обаче далеч не са използувани всички резер-
ви. Изчислява се, че нектарните запаси на зем-
ното кълбо могат да осигурят рентабилно отглеж-
дане на около 150 млн. пчелни семейства.
Ненапълно се използуват пчелите и за опраш-
ване, като дори в страните с най-развито селско
стопанство тази необходимост се удовлетворява
едва 25%.
- П Ч Е Л А Р С Т В О Т О У НАС
След освобождението на България, въпреки че
буржоазните правителства не са полагали почти
никакви грижи за пчеларството, се отбелязва по-
дем в неговвто развитие. Големи заслуги в това
отношение имат отделни пионери на „модерно"
пчеларство и създадените още в началото на то-
ва столетие пчеларски дружества, а по-късно и
пчеларската кооперативна централа „Нектар". Ма-
кар и бавно, броят на разборните кошери започ-
ва да се увеличава (табл. 2).
Бурен подем в развитието на пчеларството ка^-
то в количествено отношение, така и за неговото
модернизиране и поставяне на съвременна осно-
ва се постига след социалистическата революция
у нас. Партията и народното правителство, като
оценяват правилно голямото народностопанско
значение на пчеларството, издадоха редица по-
становления и наредби, с които се набелязват ме-
роприятия, н у р е ж д а т важните въпроси: за пла-
новото увеличение на броя на пчелните семейства
12

14. Тaблица 2
Брой на пчелните семейства в разборни и тръвни
кошери i n години
Разборни Тръвни Всичко
Година 1
брой • % .
брой | % брой
1905 19 261 ' 8,05 219 816 91,95 239 077
1910 48 227 12,46 338 688 87,54 386 915
1920 68 341 20,60 263 415 79,40 331 756
1926 115 454 34,54 218 779 65,46 334 233
1934 216 298 48,94 225 675 51,06 44 1 973
1946 253 456 61,06 161 664 38,94 415 120
1947 211 968 73,08 78 083 26,92 290 051
1948 269 044 64,84 145 348 35,16 413 391
1949 218 842 64,48 120 569 35,52 339 411
1950 201 327 66,39 101 903 33,61 303 230
1951 238 015 65,05 127 853 34.95 365 868
1953 237 019 67,50 114 112 32,50 351 131
1954 249 287 65,33 132 278 34,67 381 565
1955 256 102 72,22 98 496 27.78 354.598
1956 289 015 69,26 128 258 30,74 417 273
1957 350 174 68,11 163 991 31,89 514 165
1958 411 837 73,80 146 188 26,20 558 025
• 1959 432 856 76,77 130 975 23,23 563 813
1960 423 580 78,71 114 546 21,29 538 126
1961 493 016 78,81 132 511 11,19 625 527
1962 527 972 78,84 141 661 21,16 669 633
1963 530 324 83,28 106 510 26,72 636 834
1964 551 472 83,10 112 166 16,90 663 638
1965 567 306 86,23 90 562 19,77 657 868
1966 559 715 88,54 72 454 11,46 632 169
1967 585 761 89,89 65 902 10,11 651 663
1968 Н34 918 89.27 76 286 10,73 711 204
1969 657 662 . 91,51 61 034 8,49 718 696
1970 662 531 91.01 65 463 8,99 727 994
1971 697168 91,26 66 737 ^ 8,74 7>,3 905
1972 707 710 92.51 57 284 7,49 764 994
13

15. и подобрение па пчелната паша; за отпускане за-
xaip за пчелите по 'намалени цени; за застраховка
на пчелите и борбата с болестите, отравянията и
вредителите; създаде се Опитна станция по пче-
ларство край София и отдели по пчеларство при
опитните станции във Видин и Смолян; като от-
делен предмет пчеларството се изучава във вис-
шите селскостопански учебни заведения и в зе-
меделските училища, а в Р а з г р а д има земеделски
техникум със специалност по пчеларство; издаде-
ни са редица учебници и ръководства по пчелар-
ство, както и научни трудове; редовно се издава
сп. „Пчеларство" с годишен т и р а ж около 25 000
броя. Към Ц К С се създаде специализирано пче-
лароко предприятие „Нектаркооп", 'което снабдя-
ва нашето пчеларство с изкуствени восъчни пити,
различиш системи .кошери ,и Друг пчеларски ин-
вентар, изкупува и разфасова меда и останали-
те пчелни продукти и ги предлага па нашия и
чуждия пазар. Към Министерствгго на земеде-
лието и хранителната промишленост се създаде
Централен съвет по пчеларство, към О Н С — ок-
ръжни съвети по пчеларство, а по места са осно-
вани 1800 пчеларски дружества, в- които са орга-
низирани около 70 000, т. е. над 80% от притежа-
ващите пчели лица в страната. Във връзка със
специализацията и концентрацията на пчеларство-
то у нас се изградиха 10 специализирани Между-
кооперативни пчеларски предприятия с около
60 000 пчелни семейства, голяма част от които
са в многокорпусни кошери. Окрупиява ое пче-
ларството и в аграрно-промишлените комплекси,
където се въвежда единно ръководство, по-пра-
вилна организация и з а п л а щ а н е на труда и по-
ефективно използуване на пчелите за добив на
мед и други пчелни продукти и за опрашване на
14

16. селскостопанските култури. У нас се създадоха 4
специализирани стопанства за производство на
пчелни майки — в А П К в гр. Тервел; А П К в
Свиленград; Д З С в Ловеч и в А1еждукоопера-
тиеното пчеларско предприятие в Сливен.
В резултат на тези мероприятия и грижи и на
активната дейност на пчеларските организации и
на ц я л а т а наша пчеларска общественост, разви-
тието на пчеларството отбеляза голям напредък.
Така, докато през 1950 г. у нас е имало 303 230
пчелни семейства, от които 33% са били все още
в тръвни кошери, то към 1972 г. те са вече 764 994,
или за един период от 21 години броят на пчел-
ните семейства се е увеличил 2,5 пъти, като
същевременно отглежданите в тръвни кошери
'.са сведени до 7,49%. Сега по общия брой на
пчелните семейства спрямо територията и насе-
лението Б ъ л г а р и я е на едно от първите места в
света.
Най-много пчелни семейства има в Плевенски,
Толбухински, Великотърновски, Разградски, Бур-
гаски и Софийски окръг. Все още значителен е
броят на тръвните кошери в Ямболски, Бургаски,
Кърджалийски, Търговищки и Сливенски окръг
(табл. 3).
В обществените стопанства има 135 935 пчелни
семейства, или 17,77% от общия брой в страната
(табл. 4). Когато се полагат добри грижи за под-
д ъ р ж а н е на силни и здрави семейства и се прак-
тикува подвижно пчеларство, получават се и доб-
ри добива. Така през 197! г. в М П предприятие
в Сливен, от 7981 пчелни семейства, по-голямата
част от които са. в многокорпусни кошери, е по-
лучено по 33 кг центрофугиран мед; Т К З С в
Попина, Силистренско, от 160 семейства е полу-
чило по 27,4 кг; в Т К З С в Спасово, Старозагор-
15

17. I a6лицa 3
Брой на пчелните семейства и разбори и и в тръвни
кошери по окръзи към 1. I. 1972 година
Разборки Тръвни Всичко
Окръзи брой
брой | % брой | %
Благоевградски 23 533 90.87 2 364 9.13 25 897
Бургаски 28 557 79,74 7 254 20,26 35 811
Варненски 28 635 93,23 2 077 6,77 30 712
Великотърновски 36 738 93,72 2 458 6,28 39 196
Видински 22 967 96,89 736 3,11 23 703
Врачански 32 551 99,23 251 0,77 32 802.
Габровски 17 082 97,57 424 2,43 17 506
Кърджалийски 10 287 59,89 6 889 40,11 17 176
Кюстендилски 12 877 96-04 530 3,96 13 407
23 891 97,38 641 2,62 / 4 532
Лов е ю к и
24 693 99,46 134 0,54 24 827
М'ихайловградек и 2,68
14 406 97,32 396 14 802
Пазарджишки 2,06 17 421
17 063 97,94 358
Пернишки 0,83 47 597
47 202 99,17 395
Плевенски
Пловдивски 26 776 94,42 1 580 5,58 28 356
3 6 4 4 0 94,08 2 291 5,92 38 731
Разградски 2,84
30 602 97,16 892 31 494
Русенски
Силистренски 33 018 97,05 1 003 2,95 34 021 '
Сливенски 20 •>725 86,72 3 172 13,28 23 897
Смоля нски 12 018 90.92 1 199 9,08 13217
6 530 100,00 6 530
София — град 35 701
34 964 97.93 737 2,07
София—-окръг
29 394 91,54 2 716 8,46 32 110
Старозагорски 47 540
Толбухински 46 141 97,05 1 399 2,95
22 352 84,04 4 244 15,96 26 596
Търговищки 21 231
Хасковски 19 466 91,68- 1 765 8,32
31 489 91,86 2 787 8.14 34 276
Шуменски
17 313 66,83 8 592 33,17 25 905
Ямболски
Общо за страната ' 707 7 1 0 92,51 57 284 "7,49 764 994
16

18. Таблица 4
Брой на пчелните семейства в обществените стопан-
ства и в лична собственост към 1.1.1972 г.
В обществени В лична собст-
стопанства веност Общо
Видове коше-
ри
брой % брой °/о брой %
Рачборни 134985 19,07 572 725 80,93 707 710 92,51
Тръвни 950 1.66 56 334 98,34 57 284 7,49
Общо 135 935 17,77 629 059 82,23 764 994 100,00
ско, от 431 семейства е изцентрофугирано по 16,8
кг и пр.
У нас ежегодно нараства изкупуването от пред-
приятие „Нектаркооп" на пчелен мед и други
пчелни продукти. Така, докато през 1962 г. е из-
купен само 700 т мед, то през 1971 г. са изку-
пени 5200 т мед (от който 500 т монофлорен),
200 т восък и други восъчни суровини, 5000 кг
пчелен цветен прашец и 400 кг пчелно млечице.
У пас е произведено и значително количество пчел-
на отрова. Н а р е д със задоволяване нуждите на
вътрешния пазар през 1971 г. е изнесен 2300 т
мед, както и значителни количества цветен пра-
шец, пчелно млечице и пчелна отрова в ГФР, Г Д Р ,
Англия, Франция, Австралия, Япония и някои араб-
ски страни.
У нас ежегодно около 350 000 пчелни семейства
до блоковете за опрашване на сел-
y^w^ShaiHiKm^S^култури, като редица стопанства
/ ' ^ г у р т п г к ^ б Ш ^ т е и превоз на кошерите или до-
• ^ $ у з а п л а щ а ^ ) ' У М П П за опрашителната работа.
рЦ^кЙФ-ОДсИшо^гта на пряката пчелна продукция
1 V I Методи. " / | !
2. Д<а?1^дарен-/>п'рагочник по пчеларство 17

19. от нашето пчеларство възлиза годишно на около
20 млн. лв., то приносът, който пчелите дават на
народното стопанство за увеличаване добивите на
селскостопанските култури чрез опрашването, се
изчислява на повече от 200 млн. лв.
Въпреки постигнатите добри резултати, пред на-
шето пчеларство стоят за разрешаване редица
важни проблеми, като тези за увеличаване на не-
говата продуктивност и доходност, снижаване се-
бестойността на пчелните продукти и подобрява-
не на тяхното качество; за подобряване и увели-
чаване на пчелната паша и нейното пълно изпол-
зуване; за механизацията на трудоемките проце-
си и повишаване производителността на труда; за
укрепване и развитие на общественото пчеларство;
з а повишаване културата на пчеларството и за
още по-широко внедряване на техническия про-
грес, достиженията на науката и челния опит. З а
решаването на тези задачи наред с другите ме-
роприятия от много важно значение е новишава-
е т о на теоретическата и практическата подго-
товка на пчеларите и пчеларските деятели.
КРАТКИ С В Е Д Е Н И Я З А Б И О Л О Г И Я Т А
НА П Ч Е Л И Т Е И ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО
С Ъ С Т А В НА П Ч Е Л Н О Т О СЕМЕЙСТВО
Медоносните пчели живеят в многочислени семей-
ства, съставени от 3 различни форми индивиди —
челна майка, търтеи и пчели-работнички (фиг.
I). Този полиморфизъм (миогоформеност) е ре-
зултат от установилата се строга специализация
в пчелното семейство през неговата еволюция. Три-
те форми индивиди се различават както по свои-
18

20. те анатомични и физиологични особености и но
деятелността си, така и по своята численост. Те
обаче се намират в сложни биологични взаимоот-
ношения .и 'в тясно единство помежду си. Майка-
та, пчелите и търтеите не са в състояние да водят
продължително време самостоятелен индивидуа-
лен живот извън пчелното семейство. З а т о в а ме-
доносните пчели се наричат обществени или со-
циални насекоми.
Майка. Пчелната майка е женски индивид с
напълно развита полова система, поради което тя
може да бъде оплодявана. В пчелното семейство
има само една майка. Нейната роля е да спася
оплодени и неоплодени яйца, от които се разви-
ват трите форми индивиди. След като майката
се оплоди и започне да снася яйца, тя не напуска
семейството освен при рояване.
Само оплодените майки могат да снасят опло-
дени яйца, от които се развиват женски индиви-
ди — майки или пчели-работнички. При нашите
условия япцеспасянето нормално започва п,:ез
февруари и постепенно се усилва, като най-интен-
зивно е през май—юни до началото на юли. То-
гава майката снася средно дневно до 1500—2000
яйца, чието тегло (2000 X 0,132 мг = 264 мг)
надвишава теглото па самата майка. Пай-плодо-
витите майки могат да снесат до 3000, а в някои
случаи дори повече яйца за денонощие, м а к а р и
19

21. за кратък период. През лятото и есента темпът
на янцеснасянето постепенно отслабва и спира
напълно през октомври. З а целия активен за се-
мейството сезон в зависимост от своите качества
и от условията м а й к а т а може да снесе до 150 000—
200 000 яйца. З а тази усилена и продължителна
яйценосна дейност тя бива обилно хранена с пчел-
но млечице, което е богато на лесно усвоими от
организма хранителни и биологични активни ве-
щества.
Пчелите-кърмачки образуват „свитата" на майката и
се грижат за нея, като предават млечицето чрез хоботче-
тата си направо на хоботчето на майката. През времето,
когато не снася яйца, пчелите намаляват храненето на
майката, като за поддържане на живота н и дават пре-
димно мед, а понякога и тя самата смуче мед от килий-
ните. По този начин чрез храненето пчелите направляват
яйценосната дейност на майката в зависимост от усло-
вията вътре и вън от кошера (топлина, хранителни за-
паси, приток па нектар и прашец и пр.). През студения
период те пазят майката в средата на гнездото, където
е най-топло. Когато семейството умира от глад, майката
загива последна.
В такива почти загинали семейства към края на зима-
та може да се види майката останала с няколко живи
пчели.
Майката може да живее до 4—5 и дори повече
години, но е най-продуктивна през първите 1—2
години от своя живот. След това тя е вече физи-
чески и физиологически изтощена. Поради нама-
ляване на запаса от сперми в нейното семенно
мехурче значителна част от яйцата са неоплоде-
пи, от които ое развиват партеногенетични (дев-
ствено) мъжки индивиди — търтеи. Семействата
със стари майки не успяват да се развият добре
за главната паша и дават значително по-малко
мед и восък. В оди ми от инстинкта за осигурява-
не съществуванието на семейството, пчелите сами
20

22. се стараят да сменят старата майка, като си от-
глеждат млада. Известно време двете майки мо-
гат да живеят и дори да яйцеснасят заедно, след
което старата загива от жилото на младата или
пък бива убита от самите пчели. Тази естествена
самосмяна па майката обикновено става доста
късно — на три- или четиригодишна възраст. За-
това пчеларят сам трябва да се погрижи за свое-
временната смяна на старите и негодни майки.
Съобразно с предназначението си майката се
отличава от пчелите-работнички е по-едрото си и
продълговато тяло, достигащо до 20—25 мм. Осо-
бено развито и у д ъ л ж е н о е коремчето, в което са
разположени добре развитите яйчници. Тя не из-
лиза да събира и пренася нектар и цветен пра-
шец, тъй като хоботчето й е по-късо (3,5 мм), а
на задните си крака няма приспособление за съ-
биране на прашец. Майката не произвежда во-
сък и няма восъчни огледалца. Тя не участвува
в самото отглеждане на пилото (личинките) и не
може да произвежда млечице, понеже нейните
глътъчни жлези са недоразвити. М а к а р и да има
жило, тя го използува само при срещата си с
друга майка.
Пчелното семейството не може да съществува
дълго време без майка, както и майката не мо-
ж е да живее без пчелите. При загуба на майката
нормалният живот на семейството първоначално
се н а р у ш а в а — пчелите издават т ъ ж е н звук
(плач), като надигат коремчетата еи и силно треп-
кат с крила или тревожно се суетят из кошера и
по прилетната дъска. Останали без майка, пчели-
те се стремят да си отгледат нова майка от на-
миращите се в гнездото или от дадените им яй-
ца или млади личинки.
21

23. Майката не само снася яйца. Оплодената майка непре-
къснато отделя от тялото си феромони, т, нар. маточно
вещество, което според Батлер представлява смес от.секре-
тите на горночелюстната и гръдните жлези и на коремче-
то. Чрез маточното вещество майката играе важна регу
л и р а т а роля в организацията и деятелността на пчелното
семейство. Маточното вещество се възприема от пчелите-
работнички чрез облизване тялото на майката или като
• полепва по тялото им при техния взаимен контакт, както
и чрез миризмата, която то издава. То подтиска деятел-
ността на ендокринните жлези у пчелите и възпрепятствува
развитието на яйчните тръбици у тях. При отсъствието на
майка ендокринните жлези нарастват и хормоналното съ-
стояние се изменя, в резултат на което се променя и по-
ведението на пчелите: в тях се развиват яйчните тръбици
и се поражда стремеж да залагат маточници. Установено
е (Шкробал), че горночелюстната жлеза на младите неопло-
дени майки още не отделя маточно вещество, но ако по-
късно те не бъдат оплодени и започнат да снасят неоплоде-
ни яйца, това вещество започва да се отделя.
От качествата на майката твърде много зави-
си силата и продуктивността на пчелното семей-
ство. 'Гя трябва да бъде млада, от добър произ-
ход, да е отгледана в силно семейство и да е
добре 1раз®ита. Установено е (Г. А. А в е ш е я н и
др.), че едрите и тежки майки имат по-добре раз-
вити яйчници с по-голям брой яйчни тръбици и
спасят повече яйца. Според Й. Войке по-тежките
майки имат по-голямо семенно мехурче и по-го-
л я м запас от сперми, затова те снасят повече
оплодени яйца в сравнение с. по-леките. По-едри-
те и силни майки по-успешно зимуват, по-малко
заболяват от нозематоза и са по-жизнени. Семей-
ствата с такива майки отглеждат много пчели за
главната паша и дават повече мед и восък.
Пчели. Пчелите-работнички, които за по-кратко
се наричат само пчели, са женски индивиди с не-
доразвита полова система, поради което не могат
да бъдат оплодявани. В процеса на дългата ево-
22

24. люция, при специализацията в пчелното семей-
ство, от пчелите постепенно са отпаднали размно-
жителните функции и половата им система е оста-
нала недоразвита. Техните яйчници имат от 3 до
20 яйчни тръбици, от които при нормални усло-
вия в пчелното семейство не се образуват и не се
отделят яйца.
В з а м я н а на изгубената размножителна способ-
ност пчелите извършват цялата работа вътре и
вън от пчелното гнездо, като събиране и пренася-
не па нектар и прашец и складирането им к,гго
хранителни запаси, произвеждане на восък и из-
г р а ж д а н е на пити, охрана на гнездото и пр. При
тях обаче са се запазили и доразвили някои чи-
сто майчински функции: като приготовлението на
кашицата н млечицето и храненето с тях на ли-
чинките и майката, удивителните грижи, които те
полагат при отглеждането на пилото, като под-
д ъ р ж а т необходимата температура и влажност
на въздуха и чистота в килийките и гнездото и пр.
Пчелите са най-многочислените индивиди в пчел-
ното семейство и техният брой достига до няколко
десетки хиляди. Количеството им зависи от сезо-
на, плодовитостта на майката и условията за раз-
витието на семействата.
Тялото на пчелите е сравнително по-дребно от
това на майката н търтеите и достига на дължи-
на 12—14 мм, а теглото на отделната пчела е
около 100 мг, т. е. в 1 кг има средно 10 000 пчели.
Теглото им зависи твърде много от нанълненост-
та на медовата гушка с нектар или мед. През зи-
мата поради невъзможност да се облитат и про-
чистват често теглото на пчелите се увеличава
вследствие на з а д ъ р ж а н е на несмлените остатъци
в дебелото черво (ректума).
23

25. В ъ в в р ъ з к а с р а з н о о б р а з н и т е функции, които
пчелите и з п ъ л н я в а т , е и по-особеното устройство
на тяхното тяло. Х а р а к т е р н а е и относителната
последователност на функциите им в зависимост
от в ъ з р а с т т а и физиологичното състояние. Вслед-
ствие на у с и л е н а т а р а б о т а , която и з в ъ р ш в а т през
активния сезон, пчелите бързо се и з т о щ а в а т и
ж и в е я т до 36 дни при силните семейства, а при
слабите — около 28 дни. П р е з з и м а т а ж и в е я т 6 9
месеца, тъй к а т о са в относителен покой и в тя-
лото им още от есента има натрупани достатъчно
з а п а с и от белтъчни вещества и мазнини (т. нар.
мастно т я л о ) .
Пчелите са не с а м о - р а б о т н а т а сила, но те на-
п р а в л я в а т и к о н т р о л и р а т развитието на пчелното
семейство и р а з м н о ж и т е л н и я процес. От това, к а к
те х р а н я т м а й к а т а , зависи до г о л я м а степен ней-
ната яйценосна дейност; от качеството и количе-
ството на х р а н а т а , която д а в а т на м л а д и т е личин-
ки, зависи д а л и от тях щ е се о т г л е д а т ичели-ра
ботнички или м а й к и ; те подготвят и и з в ъ р ш в а т
само-смяната на м а й к а т а и естественото роене или
го осуетяват, ако условията се променят; пчелите
участвуват активно при о п л о д я в а н е т о на м а й к а т а ,
к а т о я и з т л а с к в а т и п р и н у ж д а в а т Да излети на-
вън; те р е ш а в а т с ъ д б а т а на търтеите, когато вече
не са нужни и пр.
В ъ п р е к и че п о л о в а т а система н а пчелите е не-
д о р а з в и т а , при известни условия, к а т о например
при естествено роене на пчелните семейства, как-
то и при недостиг или липса на м л а д о пило в
гнездото поради лошокачествена м а й к а , яйчните
тръбици при част от пчелите з а п о ч в а т Да се раз-
в и в а т — п о я в я в а т с е т. нар. а н а т о м и ч е с к и
търговки. Ако семейството остане за по-дъ-
л ъ г период (15—20 дни) без м а й к а и пило и ня-
24

26. ма маточник, анатомическите търтовки се пре-
връщат във ф и з и о л о г и ч е с к и търтовки.
В яйчниците им започват да се формират зрели
яйца, които биват снасяни в търтееви или работ-
, нически килийки. Една такава пчела може д а сне-
се до 2 0 ~ 3 0 неоплодени яйца, ог които в работ-
ническите килийки се отглеждат дребни търтеи-
джуджета.
Появата на пчели-търтовки се обяснява, от ед-
на страна, с усилената консумация от тях на
собственото им млечице, понеже няма младо пи-
ло, на което да го дадат, и, от друга, — на лип-
сата на маточно вещество, тъй като в семейство-
то няма майка. Ако на такова семейство се даде
снасяща майка или младо пило, пчелите започ-
ват да го хранят, яйчниците им дегенерират и те
престават да бъдат търтовки.
Търтовъчните семейства са с намалена рабо-
тоспособност и медопродуктивност. Те са обрече-
ни на ликвидиране, тъй като в тях се отглеждат
само търтеи, а пчелите остаряват и умират.
Търтеи. Търтеите са полово развити м ъ ж к и ин-
дивиди, чието предназначение е да оплодяват мла-
дите майки. Р а з в и в а т се партеногенетически, т. е.
от неоплодени яйца. Те носят и предават на по-
колението наследствените качества па майката,
която е снесла неоплодените яйца, и на търтея,
който е оплодил тяхната баба.
Търтеите имат доста дебело тяло с тъпи краи-
ща, достигащо на д ъ л ж и н а 15—17 мм и на тег-
ло 200 мг. Гръдният му дял е със силно развита
мускулатура, осигуряваща бързо и често пъти до-
ста далечно летене по време на оплодяване на
майката. Коремчето му е широко, тъй като в не-
го е разположена добре развитата полова систе-
ма. Особено впечатление правят двете силно из-
25

27. пъкнали сложни очи отстрани на главата, които
почти се сливат на темето. Благодарение на тях
търтеят може добре да се ориентира при преслед-
ване на майката. Търтеите ие изпълняват никакви
други функции в пчелното семейство.
Търтеите обаче са биологически необходими,
тъй като чрез оплодяване на майките се осигуря-
ва размножаването и продължението на вида. З а -
това те се появяват в пчелното семейство през
пролетта и лятото и особено през роевия период,
понеже по това време има млади майки за оп-
лодяване. Тогава пчелите се отнасят доста гриж-
ливо към търтеите. През първите 7 дни след из-
люпването им те ги хранят с млечице и кашица
от мед и цветен прашец. След тази възраст тър-
теите сами си вземат храна от килийките, като
безпрепятствено се разхождат из кошера. Попад-
нали в чужди кошери по това време, те са с ъ щ о
благосклонно приети.
Броят на търтеите в едно семейство е от ня-
колко стотици до няколко хиляди в зависимост
от възрастта на майката, качеството па питите и
от състоянието на семейството.
Търтеите обикновено живеят около 20—30 и
по-рядко до 60 дни. Те извършват първите си
ориентировъчни полети на 4—7-дневна в ъ з р а с т и
стават полово зрели на 16 дни.
Към края на лятото, когато притокът на нектар
намалее или спре и нагонът на пчелните семей-
ства за р а з м н о ж а в а н е и отглеждане на майки
премине, отношението па пчелите към търтеите
коренно се променя. Майката преустановява сна-
сянето на неоплодени яйца, а пчелите престават
да хранят наличните търтеи, к а т о постепенно ги
изолират по стените и дъното на кошера. След
това пчелите изхвърлят навън изтощените от глад
26

28. търтеи, където те загиват. 'Гъртеи могат да ее
з а п а з я т до късно през есента, ако има приток
иа нектар или семейството се подхранва. Пчелите
з а п а з в а т търтеите и когато семейството загуби
майката или е с неоплодепа майка. В т а к ъ в слу-
чай търтеите дори могат да ирезимуват. Д а л и мо-
гат да оплождат тогава, не е още сигурно уста-
новено.
Когато в пчелното семейство има майка-тър-
товка или пчели-търтовки, които снасят неопло-
дени яйца в работнически килийки, от тях се от-
глеждат дребни търтеи-джуджета, които, макар
че са полово развити, са слаботелесни и непълно-
ценни.
При културното пчеларство отглеждането на
необходимото количество търтеи за оплодяване на
майките трябва да се допуска само при определе-
ни племенни семейства. При всички други се-
мейства в пчелина трябва да се води системна
борба с р е щ у търтеите (еж. стр. 213).
РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛИТЕ, МАЙКИТЕ
И ТЪРТЕИТЕ
Развитието на пчелите, майките и търтеите до из-
люпването им от килийките протича през стадия
на яйце, личинка и какавида.
Пчелната майка снася яйца само в предвари-
телно подготвени от пчелите килийки — почисте-
ни и полирани с тънък слой прополис. З а т о в а ,
преди да спусне коремчето си, майката пъха гла-
ва в килийката и я опипва с антените си. Тя сна-
ся по едно яйце, което залепва за единия му край
на дъното па килийката. Яйцето е с бисерно бял
цвят, продълговато и леко извито, със слабо раз-
ширение в единия си край. То е обвито със здра-
27
I

29. ва обвивка и с ъ д ъ р ж а ядро, цитоплазма и жъл-
тък. Д ъ л ж и н а т а му е средно около 1,5—1,6 мм.
Рано през пролетта и есента яйцата са по-едри в
сравнение с тези през юни, когато майката най-
усилено яйцеснася.
В продължение на 3 дни след снасянето в яй-
цето става усилено деление на клетките, в резул-
тат на което се формира зародишът на бъдещата
личинка, която се излюпва в края на третия ден.
Обвивката па яйцето се разтваря под действието
на специални ферменти, които се отделят от ли-
чинката. Пчелите не намокрят с млечице обвивка-
та на яйцето, както доскоро се предполагаше. Кап-
чицата течност, която се вижда па дъното па кн-
лийката, произхожда от трахеите на зародиша,
откъдето т я изтича при излюпването на личинката.
Стадият личинка при пчелите п р о д ъ л ж а в а 6
дни, при майките — 5, а при търтеите - 7 дни.
През първите три дни личинките за пчели, майки
и търтеи биват хранени от младите пчели-кърмач-
ки с млечице, с ъ д ъ р ж а щ о секрета па горноче-
люстната и глътъчната жлеза, което е богато на
лесно усвоими хранителни вещества и биостиму-
ланти. Предполага се (Жеребкин), че в състава
на млечицето влиза секрет и от теменната жле-
за, който е богат па мазнини. През третия ден
пчелите прибавят в храната на пчелните и тър-
теевйте личинки кашица от мед и цветен прашец,
които смесват в медовата си гушка, а от четвър-
тия ден до края на личинковия период заменят
напълно млечицето с кашица. Личинките за май-
ки през целия период биват обилно хранени са-
мо с млечице, поради което от тях се отглеждат
полово развити женски индивиди — майки. С на-
растването на личинката за майка пчелите по-
степенно у д ъ л ж а в а т стените на маточника.
28

30. Пчелите — кърмачки п о с е щ а в а т личинката средно по 13.00
пъти на деня, за да й д а в а т храна, или около 10 000 пъти
през целия личинков период. Ч р е з перисталтични д в и ж е н и я
на т я л о т о личинката се д в и ж и кръгово на д ъ н о т о на килии-
к а т а и през v от пия с т г о р поема х р а н а т а , която преминава
през преди:;го в средното черво. Несмлените остатъци от
xpan-via пе се и з х в ъ р л я т в килийката, а се н а т р у п в а т в
средното черво, поради което то е с доста големи размери
и з а е м а почти ц я л а т а телесна празнина. С л е д о в а т е л н о до-
б а в е н а т а храна в к и л и й к а т а не се з а м ъ р с я в а с екскремен-
ти. В р е з у л т а т на усиленото хранене личинката б ъ р з о ра-
сте и натрупва г о л я м о количество резервни хранителни ве
шества — мастно тяло.
При излюпването си р а б о т н и ч к а т а личинка т е ж и 0,1 мг,
а при запечатването — около 150 мг, или за 6 дни теглото
й се увеличава около 1500 пъти. Теглото на майчините
личинки достига до около 340 мг, а на търтеевите — до
360 мг.
С нарастването си личинката сменя кожицата
си 4 пъти — линее, при което тя почти спира дви-
жението и храненето си за около 30 минути.
Съблечените кожици падат на дъното на килий-
ката. В края на периода личинката преустановя-
ва храненето и се изправя с главата към^ отвора
на килийката. Пчелите запечатват килийката с
порьозно капаче от восък и цветен прашец, през
което може да преминава въздух, необходим за
дишането на личинката, а след това — на кака-
видата.
След запечатването личинката изхвърля несмле-
ните и неусвоени вещества в един ъгъл на дъното
на килийката и в продължение на 1—2 дни си
изприда пашкулче. Запечатаната майчина личин-
ка, докато изпреде пашкулчето си, п р о д ъ л ж а в а
да се храни от останалата на дъното храна, по-
ради което пашкулчето не покрива долната част
на маточника.
29

31. След изпридаие на пашкучето личинката (пред-
к а к а в и д а т а ) линее за пети път, при което остава
неподвижна 3 дни (при майката 2, а при търтея
4 д н и ) . През това време става разпадане (хисто-
л и з а ) на по-голямата част от досегашните орга-
ни, а вместо тях започват д а се формират гла-
вата, гърдите и коремчето, както и системите и
органите на бъдещата пчела, респ. майка или тър-
тей. Това дооформяне става през стадия какави-
да. Този интензивен процес на преустройство (ме-
т а м о р ф о з а ) и и з г р а ж д а н е на организма се на-
правлява от редица последователно действуващи
хормони. През време на метаморфозата се израз-
ходват голяма част от хранителните резерви (маст-
ното тяло) и понеже какавидата не се храни, ней-
ното тегло н а м а л я в а . Първоначалният бял цвят на
к а к а в и д а т а се променя в жълтеникав, синкав и
на края външната й обвивка (кутукулата) потъм-
нява. Най-напред потъмняват сложните очи и
главата, след това гърдите и най-после корем-
чето. Цветът на очите дава отражение върху цве-
та па капачето на килийката. По-тъмните капа
чета показват, че какавидите са по-възрастни (i
нар. зряло пило).
В к р а я на метаморфозата какавидата линее за
последен (шести) път и след като се освободи от
ножицата си, преминава във ф а з а т а на напълно
оформено насекомо (имаго), с което развитието
приключва. С помощта на назъбените горни че-
люсти то прогризва капачето на килийката и из-
лиза от нея. Кожиците от линеенето и пашкул-
чето остават залепени за стените и дъното на ки-
лийните, поради което те надебеляват и питите
потъмняват. Пчелата-работничка се излюпва на
12-ия ден от запечатването на килийката, майка-
та — на 8-ия, а търтеят — на 14-ия ден. Целият
30

32. цикъл на развитието от снасянето на яйцето до
излюпването на пчелата т р а е 21 дни, при майка-
та — 16 дни, а при търтея — 24 дни, като са до-
пустими отклонения от един ден по-рано или по-
късно. Яйцата, личинките и какавидите общо се
наричат пило. Пилото бива открито (яйца и ли-
чинки) и запечатано (какавиди). През целия пе-
риод на развитието пчелите поддържат около пи-
лото постоянна температура около 35°С (от 32
до 36°С) и относителна влажност на въздуха от
40 до 80%. Те осигуряват и пресен въздух, тъй
като при интензивните обменни процеси в орга-
низма на личинките и какавидите потребността
от кислород значително нараства. Нарушаването
на тези нормални условия води до смущения в
развитието или до загиване на пилото.
Ж И В О Т И Д Е Я Т Е Л Н О С Т НА П Ч Е Л И Т Е
И ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО
Пчелното семейство представлява хармоничен ор-
ганизъм, в който деятелността па пчелите е в за-
висимост както от тяхната възраст и физиоло-
гично състояние, т а к а и от състоянието и нужди-
те на семейството и от външните условия. Според
характера на работата, която извършва, в жи-
вота на пчелата се различават два основни пе-
риода: млада пчела — па възраст до около 21
дни, когато тя пребивава предимно в кошера, къ-
дето изпълнява различни работи, и стара (летя-
ща) пчела — след тази възраст, когато тя, с
изключение през зимата, работи навън по съби-
ране и пренасяне на нектар, прашец, вода и про-
полис.
През първите три дни след излюпването си мла-
дите пчели са още слаби и неукрепнали. Те почи-
31

33. ваг н другите пчели ги хранят, като им предават
храна направо на хоботчето. Постепенно те се
включват в работа, като първоначално участвуват
при почистването на килийките. От четвъртия ден
започват сами да вземат мед и прашец от килий-
ките, а от 5-ия — 6-ия ден тяхните глътъчни и
горночелюстна ж л е з и започват вече да произвеж-
дат млечице и те усилено хранят майката и ли-
чинките. Тези пчели стоят предимно по питите с
пило, за да го топлят и хранят. Па 4—5-дневна
възраст младите пчели при топло и тихо време по
обяд (от 11 до 14 ч.) извършват първите си обли-
тания около кошера, като прочистват дебелото с.и
черво от натрупалите се дотогава в него песмле-
ни остатъци от храната. При облитането пчелите
се обръщат с глава към своя кошер и летейки
пред него ту се отдалечават, ту се приближават,
като запаметяват цвета и формата му и се ориен-
тират за неговото разположение спрямо околни-
те предмети. Отначало облитанията са по-кратко-
трайни (1—3 минути) и наблизко около кошера,
а през следващите дни те са по-продължителни и
по-надалеч. От 12-ия ден восъкоотделителните жле-
зи усилено произвеждат восък и пчелите гра-
дят пити. По това време те активно участвуват в
приемането на принасяния от летящите пчели нек-
тар, като му прибавят ензими, разливат го в ки-
лийките, изпаряват излишната вода от него чрез
усилено вентилиране и запечатват зрелия мед. Съ-
щевременно те трамбуват с главата си стоваре-
ните в килийките топчета цветен прашец, заливат
го с мед и го запечатват. Грижат се и за чисто-
тата, като изхвърлят от кошера труповете на ум-
релите пчели и други отпадъци. След около три-
седмична възраст пчелите стават летящи и се за-
нимават главно е пренасяне на нектар, прашец,
32

34. вода и прополис. В тази възраст те между дру-
гото охраняват и входа на кошера.
Тази последователност в деятелността на пче-
лите обаче не е строга и постоянна. , В зависи-
мост от състоянието и нуждите на семейството и
от външните условия отделни пчели или цели въз-
растови групи могат да почистват килийните и
същевременно да хранят младите и по-стари ли-
чинки, да градят пити и да запечатват килийните.
При слабите семейства поради относително по-го-
лямото количество пило част от възрастните пче-
ли се принуждават да стоят в кошера, за да топ-
лят пилото, а по-малка част от тях излитат на па-
ша. При силните семейства и при добра паша
част от младите пчели, дори от 4—5-дневна въз-
раст, стават летящи и започват да принасят нек-
тар и прашец, без преди това да са се занимавали
с хранене на личинките или с градене на пити.
Летящите пчели в такива семейства може да до-
стигнат 50% и дори повече от общото количество
пчели. Когато обаче нуждите на семейството на-
лагат, старите пчели, дори на 30—40-дневна въз-
раст, могат да активизират отчасти жлезите си и
да произвеждат млечице и восък, макар и в по-
слаба степен, за да хранят пилото и да градят
пити. Това се наблюдава, например когато се
образува изкуствен рой само от стари пчели и
майка.
При своята многостранна и сложна деятелност пчелите
се ориентират освен чрез органите на зрението, обоняние-
то, осезанието и вкуса и с някои други органи за усет.
След облитанего си пчелите застават на прилеТната дъска
с главата към входа на кошера и размахват силно крила-
та си, като разкриват т. нар. н а с о н о в а ж л е з а , която
като бяло петно се вижда м е ж д у последните коремни
членчета. Разнасящият се аромат на тази жлеза ориенти-
ра младите облитащи се пчели лесно да намерят входа на
3. Календарен справочник по пчеларство 33

35. V мттепа. С ъ щ а т а к а р т и н а се н а б л ю д а в а и при и з т ъ р с в а н е
и? пчели при в х о д а на к о ш е р а . А р о м а т ъ т н а т а з и ж л е з а
о б е д и н я в а и и з л и т а щ и т е р о е в и пчели при ф о р м и р а н е т о на
р о я К о г а т о е в о п а с н о с т , п ч е л а т а з а е м а х а р а к т е р н а „на-
с т р ъ х н а л а " п о з а , к а т о п о в д и г а к р а я на к о р е м ч е т о си и
п о д а в а ж и л о н о с н и я си а п а р а т , на к о й т о се о б р а з у в а к а п -
чица течност. А р о м а т ъ т на т а з и течност ( к о я т о не е от-
р е в а ) с л у ж и к а т о с и г н а л з а т р е в о г а з а о с т а н а л и т е пчели
в кошера.
Пчелите издават различни звуци в зависимост от
т я х н о т о с ъ с т о я н и е . К о г а т о е спокойно, с е м е й с т в о т о и з д а в а
тих, р а г п о м е р е н з в у к , а к о г а т о е р а з д р а з н е н о или е в рое-
о ' с ъ с т о я н и е , в и с о ч и н а т а на з в у к а е з н а ч и т е л н о по-вис.о-
' Х а р а к т е р е н „ т ъ ж е н " е з в у к ъ т на о с и р о т е л и т е с е м е й с т в а ,
пчелите, к о и т о са н а с т р о е н и д а ж и л я т , и з д а в а т т ъ н ъ к
" о к л й в " звук. Н о в о и з л ю п е н и т е м л а д и м а й к и , к а к т о и
•:те м а й к и в м а т о ч н и ц и т е п р е д и и з л и з а н е т о на р о я съ-
о и з д а в а т - с п е ц и ф и ч н и з в у ц и . З в у к и з д а в а т и пчелите,
к о и т о и з в ъ р ш в а т м о б и л и з и р а щ и т е т а н ц и . С м я т а се, че з в у -
к ъ т е р е з у л т а т на в ъ з д у ш н а т а с т р у я , к о я т о и з л и з а от ди-
халцата ( о т г о р и т е на т р а х е и т е ) , к а к т о и от в и б р а ц и я т а
на к р и л е т е . З а в ъ з п р и е м а н е на з в у ц и т е п ч е л и т е п р и т е ж а -
ат т а б л и ч н о у с т р о е н и с л у х о в и о р г а н и , р а з п о л о ж е н и к а к т о
над,- т а к а и п о д к у т и к у л а т а на антените, к р и л е т е и к р а -
к а т а : П ч е л и т е в ъ з п р и е м а т з в у к а к а т о к о л е б а н и е на п р е д -
м е т а , в ъ р х у к о й т о те се н а м и р а т , но на в т о р о т о членче ^на
ените те и м а т с л у х о в о р г а н ( Д ж о н с о н о в о р г а н ) , к о й т о
в ъ з п р и е м а н а п р а в о з в у к о в и т е т р е п т е н и я (по Ш в а н в и ч ) .
Пчелите имат добре развит у с е т за в р е-
м е, поради което започват да посещават в оп-
ределен час на деня онзи вид растение, което по
това време започва да отделя нектар. Ако коше-
рът бъде преместен, те помнят старото място до
12 дни, а при хладно време (0—4°С) — д а ж е по-
вече от месец. Те притежават и органи на равно-
весието, представляващи четинки, свързани посред-
ством чувствителни клетки с нервната система.
Разположени са на шията и на съчленението меж-
ду гърдите и коремчето, както и при основата на
антените, на коремчето и на к р а к а т а . Чрез тях
34

36. пчелите се ориентират по отношение на земното
притегляне (гравитацията), което е необходимо
при полет, за отвесното изграждане н а питите,
както и въобще при движение.
Младите пчели работят в кошера както денем,
така и нощем, с малки прекъсвания за почивки.
При благоприятно време и добра паша летящите
пчели започват да излитат сутрин рано (към 5
часа) и към 19 часа вечер последните пчели се
прибират. З а един ден пчелата извършва 7—13
(средно 10) полета, като при всеки от тях прина-
ся в медовата си гушка 40--G0 мг нектар. През
целия си летателен период (около 20 дни) тя мо-
ж е да принесе около 6—8 г нектар, от който в
най-добрия случай се получава 3—4 г мед (по-
ловин чаена л ъ ж и ч к а ) . От всички летящи пчели
в семейството около 50% принасят само нектар,
25% само прашец и 17% еднавремеино нектар
и прашец. Това обаче зависи до голяма степеи
от вида на растенията, които пчелите посещават,
и от количеството на незапечатаното пило.
При своя полет до постоянния източник, който
посещават, пчелите се ориентират не само чрез
зрението си, но главно със съвършената сигнали-
зация — чрез т. нар. мобилизиращи (вербовъчни)
т а н ц и на пчелите-разузнавачки, които първи са
открили този източник. Като напълни медовата
си гушка с нектар или кошничките на задните си
крака с прашец, пчелата-разузнавачка облита
цъфтящите растения, за да запомни тяхното ме-
стоположение, след което се з а в р ъ щ а в кошера,
като се ориентира по запомнените предмети по
пътя и по разположението на слънцето. Прелетя-
ла в кошера, тя още на входа или па питите би-
ва посрещната от 5—6 летящи пчели, на които
предава нектара, и във възбудено състояние за-
35