Your SlideShare is downloading. ×

Ss 1233653963626941-3

391
views

Published on


0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total Views
391
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0
Actions
Shares
0
Downloads
10
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

Report content
Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
No notes for slide

Transcript

  • 1. България на духа Човекът и обществото IV клас
  • 2. План на урока:
    • Българските манастири – средища на култура и духовност.
    • Килийните училища.
    • Народното творчество – извор на родолюбие, мъдрост и красота.
    • Българските католици – живата връзка с Европа.
  • 3. Българските манастири – средища на култура и духовност.
    • След падането под робство българската църква била поставена под ръководството на Цариградската вселенска патриаршия, ръководена от гръцки духовници.
    • В големите манастири монасите преписвали старите свещени книги, за да служат на християнската проповед.
  • 4. Българските манастири – средища на култура и духовност.
    • Рилският манастир, манастирите около София и на Атон поддържали българската духовност. На големи празници в манастирите прииждали хиляди вярващи. Те участвали в молебени с общи трапези, играели и пеели, отнасяли по родните краища чутите песни и приказки.
  • 5. Рилски манастир Бачковски манастир Роженски манастир Троянски манастир Преображенски манастир
  • 6. Килийните училища
    • Килийното училище е вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество .
    • Първоначално възникват при черкви , манастири и метоси и имат обществен характер, а през 17 и 18 век се появяват и частни килийни училища. В тях учителят (духовно или цивилно лице) занимава всеки ученик по отделно.
  • 7. Килийните училища
    • Обучението се води на гръцки , църковно-славянски или на двата езика. Изучават се четене , писане и църковно пеене . Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят . За учебници се използват църковно-служебни книги .
  • 8. Килийно училище в с.Гумощник, Троянско От това учителско място 15 народни учители учат децата на горяните, овчарите и занаятчиите от този край. Училището е реставрирано през 1972г. Запазени са дългите чинове от букови дъски и съндъчетата с пясък за писане.
  • 9. Табла с "наградки " и "наказания" Учебна таблица
  • 10. Народното творчество – извор на родолюбие, мъдрост и красота
    • В народното творчество се пазел жив духът на българския народ. Там се изявявал талантът на много поколения българи във време, когато на Запад се развивали всички изкуства.
    • Родолюбието, мъдростта, усетът за красота на българите се запазили в песни за хайдути, герои, за доброта и любов, за протест и надежда за бъдещето.
  • 11.  
  • 12. Българските католици – живата връзка с Европа
    • Българските католици били малко, но поддържали духовната връзка със Западна Европа. Те открили няколко училища по западен образец и изпращали даровити момчета на обучение в Италия, които после се връщали в родината, за да й служат.
    • Безкористни родолюбци и бележити дипломати били католическите духовници Петър Богдан Бакшев и Петър Парчевич.
  • 13.
    • Живият спомен за българското царство подтиквал българите да подпомагат владетелите на Австрия във войните им срещу султана.
    • Духът на съпротива поддържали и хайдутите. Техните въоръжени отряди отмъщавали за униженото достойнство, носели на хората надежда за справедливост.
  • 14.  
  • 15. Нещо интересно
  • 16.
    • От писма на Петър Богдан в 1662 г. става ясно, че той е написал "История на България" и е предоставил ръкописа за отпечатване във Ватикана. И оттогава, ни вест, ни кост нито за ръкописа, нито за печатан екземпляр от нея. Боян Пенев пише, че липсата на ръкописа е "страшна загуба" за българската история. През 1977 г. авторът на тези редове откри във фонда "Борисиано" на Ватиканската апостолическа библиотека препис, съдържащ предговора и първите четири глави на историята на Петър Богдан. Авторът на преписа- хърватският духовник Иван Пастрич, пише в една преписка, че му възложили за печат ръкописа. Но зает с други работи, до смъртта на Петър Богдан (1674 г.) той не успял да направи нищо повече от това да препише предговора и 4 глави от общо 20. Наследниците на Петър Богдан взели ръкописа и го отпечатали във Венеция. Така става ясно защо ръкописът на Петър Богдан не е открит във Ватикана. Но шансът да се открие екземпляр на първата българска история е много голям. Трябва да се търси не в ръкописните фондове, а в сбирките от старопечатни книги. И тогава авторите са подарявали книги на висши служители на държавните администрации и църквата.
  • 17. Нека да обсъдим
  • 18. При какви обстоятелства една общност би могла да изчезне във времето?
  • 19. Домашна работа
    • Посочи примери, които показват, че народното творчество създава добър образ на България днес.
    Йорданка Първанова СОУ “Любен Каравелов” -Димитровград

×