Гласните в българския език Най-важните особености Признаци за различаване
Най-важните особености: 1.
Много по-често гласните звукове се съчетават със съгласни, много по-рядко с други гласни.
аед, аерозол, аорист, аорта, аутист, аутсайдер
еозойски, еолов, еуглена, еуфоничен
иеромонах, Иисус, Иуда
оагняне , оазис, оогенеза
уедря, уеднаквя, уем, уебсайт, уокмен, уово
По какво се различават думите в синьо от останалите?
Най-важните особености: 1.
Много по-често гласните звукове се съчетават със съгласни, много по-рядко с други гласни.
Варлаам, Авраам, флаер, Аахен
живеехме, пеехме, преебавам, феерия, феодал
приемам, инициирам, фиорд, фолио
поемам, зоология, боулинг
флуоресцирам, Уърдсуърт (Wordsworth)
По какво се различават думите в синьо от останалите?
Най-важните особености: 2.
Гласните звукове функционират и се реализират в зависимост от ударението.
Под ударение се реализира максималният брой фонеми.
Извън ударение настъпва неутрализация на признаци и вокалната система действа с намален брой фонеми.
Гласните в неударено положение действат като варианти на съответните фонеми, но помежду си те се противопоставят по същия начин, както се противопоставят и ударените гласни.
Най-важните особености: 2.
Гласните звукове функционират и се реализират в зависимост от ударението.
в а на – [ в ʌ ] гон , г а зя – [ г ʌ ] ся
ск а т, Скак а вица – [ скəкʌлци ] , м а г, маг а ре – [ мəгʌзин ]
в ъ рзан – в [ əр ] волица , чад ъ р – вед [ əр ]
м ъ кна – [ мʌ ] нисто , в ъ лна – [ вʌлна ]
Най-важните особености: 2.
Гласните звукове функционират и се реализират в зависимост от ударението.
б о дър – [ б o ̣клук ] , м о там – [ м o ̣тор ]
[ м o ̤т o ̣ретка ] , [ д о ̤ст o ̣верен ]
метр о – [ мног o ̤ ] , легл о – [ лесн o ̤ ]
гл у х – [ гл o ̤пак ] , [ кук o ̤ руз ] , [ ст o ̤ дент ]
Най-важните особености: 3.
Гласният звук [ ъ ] функционира като пълноценна фонема.
Реализацията на тази гласна е позната в много езици, но в тях тя се появява главно в неударена позиция.
Поради това тя действа като вариант, не като фонема.
Най-важните особености: 4.
Гласните в българския език са само орални – днес вече не съществува противопоставяне по признака „назалност“.
дъб, зъб мъка, мъж месо, мента клетва, се – Ъ – Е
Най-важните особености: 5.
За оразличаване на гласните в българския език не съществува противопоставянето по дължина на звученето.
В потока на речта всеки гласен може да бъде удължен, но това удължаване има експресивна, а не фонологична функция.
Най-важните особености: 6.
Гласните в българския език не се противопоставят по степен на отвореност.
По принцип българските [ о ] и [ е ] са по-скоро отворени, ако ги сравним с гласни, действащи в други езици.
getragen [e] – Goethe [Ø] (нем.)
marcher [e] – neige [Ɛ] – debout [ɘ] – feutre [Ø]
Гласните под ударение
предни - задни
Този признак се свързва с висока и ниска тоналност.
Високи са [ и ] и [ е ] .
Ниски са [ о ] и [ у ] .
При [ а ] и [ ъ ] противопоставянето по този признак е слабо изразено.
Идентифицира се чрез съпоставяне на минималната двойка и,е срещу минималните двойки а,ъ и о,у .
лабиални - нелабиални
Този признак се обуславя от устните – закръглени и изтеглени напред, а в акустично отношение се свързва с признака „бемолност“.
Лабиални са [ о ] и [ у ] .
Нелабиални са [ а ] и [ ъ ] .
При [ и ] и [ е ] няма никакво участие в това противопоставяне.
Идентифицира се чрез съпоставяне на минималната двойка о,у срещу а,ъ .
тесни - широки
По този признак гласните влизат в корелативни отношения, които именно образуват двойките и,е / а,ъ / о,у .
Единственият признак, по който става противопоставянето в двойките е степента на стеснение.
Учленително мястото и участието на устните при двете гласни от всяка двойка са еднакви – общи характеристики на образуване.
0 comments
Post a comment