0
Съгласните в българския език – І част Консонантната *  система * съгласен звук = консонант
Артикулационно-акустични показатели: 1. <ul><li>Мястото  и  начинът  на съдаване на звука:  точното място  в гласовия кана...
Артикулационно-акустични показатели:  2 . <ul><li>Наличието  или  отсъствието  на тон при създаване на звука: ако има тон,...
Артикулационно-акустични показатели:  3 . <ul><li>Наличието  или  отсъствието  на шум при създаване на звука: ако има шум,...
Артикулационно-акустични показатели: 4. <ul><li>Наличието  или  отсъствието  на допълнително издигане на средната част на ...
Артикулационно-акустични показатели: 5. <ul><li>Наличието  или  отсъствието  на допълнително спускане надолу на мекото неб...
Съгласните в българския език –  I І част Артикулация
Според мястото на артикулация = учленение: 1. <ul><li>Лабиални = устнени  активен орган е долната устна, която докосва или...
Според мястото на артикулация = учленение: 2. <ul><li>Алвеолни = венечни  активен орган е предният език, който докосва гор...
Според мястото на артикулация = учленение: 3. <ul><li>Посталвеолни = преднонебни  активен орган е (1.) предната част на ез...
Според мястото на артикулация = учленение: 4. <ul><li>Веларни = меконебни  активен орган е задната част на езика, която до...
Влияние на мястото на артикулация = учленение <ul><li>Най-общо може да се каже, че  </li></ul><ul><li>лабиалн о учленените...
Според начина на артикулация = учленение: 1. <ul><li>Преградни  по време на разрушаване на преградата възниква краткораен ...
Според начина на артикулация = учленение: 2. <ul><li>Проходни  издишваният въздух преминава през стеснен проход за толкова...
Според начина на артикулация = учленение:  3 . <ul><li>Преградно-проходни  (1.) с разрушаването на преградата се образува ...
Според начина на артикулация = учленение:  3 . <ul><li>Преградно-проходни  (2.) Ето как става това: например за  [ ц ]  пъ...
Според начина на артикулация = учленение:  4 . <ul><li>Латерални = странични има и преграда, образува се и проход, но едно...
Според начина на артикулация = учленение:  5 . <ul><li>Вибрантни = треперливи има и преграда, образува се и проход, но пос...
Според начина на артикулация = учленение:  6 . <ul><li>Назални = носови има и преграда, има и проход, и то едновременно; п...
Според начина на артикулация = учленение:  7 . <ul><li>Глайд  конфигурацията на гласовия канал не се задържа в дадено поло...
 
 
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Bulgarian Consonants

2,055

Published on

0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total Views
2,055
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0
Actions
Shares
0
Downloads
33
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Transcript of "Bulgarian Consonants"

  1. 1. Съгласните в българския език – І част Консонантната * система * съгласен звук = консонант
  2. 2. Артикулационно-акустични показатели: 1. <ul><li>Мястото и начинът на съдаване на звука: точното място в гласовия канал, където се създава „пречка“ за преминаването на въздушната струя, и начинът на създаване на „пречката“. </li></ul><ul><li>при устни, зъби, алвеоли, предно небце, мъжец </li></ul><ul><li>чрез преграда, чрез проход, чрез комбиниране на преграда и проход </li></ul>
  3. 3. Артикулационно-акустични показатели: 2 . <ul><li>Наличието или отсъствието на тон при създаване на звука: ако има тон, съгласните са звучни ; ако липсва тон, съгласните са беззвучни . </li></ul><ul><li>[ б/б ’], [ в/в ’], [ д/д ’], [ з/з ’], [s / s’], [ ж ], [ џ ], [ г/г ’], [ -/- ’] </li></ul><ul><li>[ п/п ’], [ ф/ф ’], [ т/т ’], [ с/с ’], [ ц/ц ’], [ ш ] , [ ч ], [ к/к ’], [ х/х ’] </li></ul><ul><li>Според какъв принцип са подредени съгласните в тези 2 списъка? Какво сочат двете тирета [ -/- ’] ? </li></ul>
  4. 4. Артикулационно-акустични показатели: 3 . <ul><li>Наличието или отсъствието на шум при създаване на звука: ако има шум, съгласните са шумови ; ако липсва шум (по-скоро има минимален шум), съгласните са сонорни . </li></ul><ul><li>[ б/б ’], [ в/в ’], [ г/г ’], [ д/д ’], [ ж ], [ з/з ’], [ к/к ’], [ п/п ’], [ с/с ’], [ т/т ’], [ ф/ф ’], [ х/х ’], [ ц/ц ’], [s / s’], [ ч ], [ џ ], [ ш ] </li></ul><ul><li>[ м ] и [ н ] , [ р ] и [ л ] , [ й ] </li></ul>
  5. 5. Артикулационно-акустични показатели: 4. <ul><li>Наличието или отсъствието на допълнително издигане на средната част на езика към палатума: ако има издигане, съгласните са меки/ палатални ; ако липсва издигането, съгласните са твърди/непалатални . </li></ul><ul><li>[ б ’], [ в ’], [ г ’], [ д ’], [ з ’], [ к ’], [ л ’] , [ м ’] , [ н ’] , [ п ’], [ р ’] [ с ’], [ т ’], [ ф ’], [ х ’], [ ц ’], [s’] </li></ul><ul><li>[ б ], [ в ], [ г ], [ д ], [ з ], [ к ], [ л ] , [ м ] , [ н ] , [ п ], [ р ] [ с ], [ т ], [ ф ], [ х ], [ ц ], [s] </li></ul><ul><li>Защо в двата списъка не са включени [ ш ] , [ ж ], [ ч ], [ џ ] и [ й ] ? </li></ul>’
  6. 6. Артикулационно-акустични показатели: 5. <ul><li>Наличието или отсъствието на допълнително спускане надолу на мекото небце (запушване на канала към устната кухина): ако има такова запушване, съгласните са носови/ назални ; ако липсва запушване, съгласните са устнени/неназални . </li></ul><ul><li>[ м ] , [ м ’] , [ н ] , [ н ’] </li></ul><ul><li>[ б/б ’], [ в/в ’], [ г/г ’], [ д/д ’], [ ж ], [ з/з ’], [ й ] , [ к/к ’], [ л/л ’] , [ п/п ’], [ р/р ’] [ с/с ’], [ т/т ’], [ ф/ф ’], [ х/х ’], [ ц/ц ’], [s / s’], [ ч ], [ џ ], [ ш ] </li></ul>’
  7. 7. Съгласните в българския език – I І част Артикулация
  8. 8. Според мястото на артикулация = учленение: 1. <ul><li>Лабиални = устнени активен орган е долната устна, която докосва или горната устна (1.), или зъбите (2.) </li></ul><ul><li>1. подгрупа – билабиални = двуустнени [ п/п ’], [ б/б ’], [ м/м ’] </li></ul><ul><li>2. подгрупа – лабиодентални = устнено-зъбни [ ф/ф ’], [ в/в ’] </li></ul>
  9. 9. Според мястото на артикулация = учленение: 2. <ul><li>Алвеолни = венечни активен орган е предният език, който докосва горния венец върху набраздяванията зад зъбите или много близо до зъбите (1.), или централната и горната част на алвеолите (2.) </li></ul><ul><li>1. подгрупа – алвеодентални = алвеозъбни [ т/т ’], [ д/д ’], [ с/с ’] , [ з/з ’], [ ц/ц ’], [s / s’] , [ л/л ’] </li></ul><ul><li>2. подгрупа – алвеолни [ н/н ’], [ р/р ’] </li></ul>
  10. 10. Според мястото на артикулация = учленение: 3. <ul><li>Посталвеолни = преднонебни активен орган е (1.) предната част на езика, която докосва горната част на алвеолите и предната част на твърдото небце, и (2.) средният език, който докосва преднонебната част </li></ul><ul><li>1. [ ш ], [ ж ], [ ч ] , [џ] </li></ul><ul><li>2. [ й ] </li></ul>
  11. 11. Според мястото на артикулация = учленение: 4. <ul><li>Веларни = меконебни активен орган е задната част на езика, която докосва мекото небце </li></ul><ul><li>[ к/к ’], [ г/г ’], [ х/х ’] </li></ul>
  12. 12. Влияние на мястото на артикулация = учленение <ul><li>Най-общо може да се каже, че </li></ul><ul><li>лабиалн о учленените съгласни се характеризират със сравнително ниски честоти; </li></ul><ul><li>алвеолно учленените съгласни се характеризират със сравнително високи честоти; </li></ul><ul><li>преднонебно и веларно учленените се характеризират със средни честоти. </li></ul>
  13. 13. Според начина на артикулация = учленение: 1. <ul><li>Преградни по време на разрушаване на преградата възниква краткораен ( мигновени, мигови ) турболентен шум, идентифициран чрез слуха като експлозия = избухване ( експлозивни ) </li></ul><ul><li>[ п/п ’] , [ б/б ’], [ т/т ’], [ д/д ’], [ к/к ’], [ г/г ’] </li></ul>
  14. 14. Според начина на артикулация = учленение: 2. <ul><li>Проходни издишваният въздух преминава през стеснен проход за толкова време, колкото е въздухът ( непрекъснати, продължителни ), при постоянно триене – „трия“ = ‘fricare’ , в турболентен въздушен поток ( фрикативни ) </li></ul><ul><li>[ ф/ф ’] , [ в/в ’], [ с/с ’], [ з/з ’], [ ш ], [ ж ], [ х/х ’] </li></ul>
  15. 15. Според начина на артикулация = учленение: 3 . <ul><li>Преградно-проходни (1.) с разрушаването на преградата се образува проход, което създава шум за по-дълго време, отколкото при експлозията, но пък за по-кратко време, отколкото при постоянното триене </li></ul><ul><li>[ ц/ц ’] , [s / s’], [ ч ], [џ] </li></ul>
  16. 16. Според начина на артикулация = учленение: 3 . <ul><li>Преградно-проходни (2.) Ето как става това: например за [ ц ] пълна преграда като за [ т ] и стеснен проход като за [ с ] ; например за [ ч ] пълна преграда като за [ т ] и стеснен прохд като за [ ш ] . Триещият шум е наполовина по или на една трета по-кратък от шума при фрикативните. </li></ul>
  17. 17. Според начина на артикулация = учленение: 4 . <ul><li>Латерални = странични има и преграда, образува се и проход, но едновременно; проходът се създава чрез отпускане на страните на езика </li></ul><ul><li>[ л/л ’] </li></ul>
  18. 18. Според начина на артикулация = учленение: 5 . <ul><li>Вибрантни = треперливи има и преграда, образува се и проход, но последователно; преградата се създава мигновено, слядва я проход, после отново </li></ul><ul><li>[ р/р ’] </li></ul>
  19. 19. Според начина на артикулация = учленение: 6 . <ul><li>Назални = носови има и преграда, има и проход, и то едновременно; проходът е носната кухина </li></ul><ul><li>[ м/м ’] , [ н/н ’] </li></ul>
  20. 20. Според начина на артикулация = учленение: 7 . <ul><li>Глайд конфигурацията на гласовия канал не се задържа в дадено положение, а бързо се променя в посока към артикулационния център на предходния или следходния гласен </li></ul><ul><li>[ й ] </li></ul>
  1. A particular slide catching your eye?

    Clipping is a handy way to collect important slides you want to go back to later.

×