Георги МарковЗадочни репортажи заБългария
ДУМИ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВТази книга, която ти вече разгърна, читателю, отне живота на свояавтор преди дванайсет години.По стра...
Единбургския театрален фестивал. В съавторство с Дейвид Филипс енаписал и издал на английски език алегоричния роман „Досто...
Подобна опасност може би е съществувала и за самия Георги Мар-ков. Неговата интуиция на художник обаче, трезвият му ум и з...
неговата търпимост към раси и вери и пословичното му хладнокръвиекъм всякакви божества; за чувството му за реализъм и спра...
разкази, социологически изследвания, бегли портретни скици, очерци испомени, литературни анекдоти, миниатюри. Натежават и ...
издадат и съхранят за нас „Репортажите“. И да знаем, че тази книга, коя-то ти вече разгърна, читателю, излезе още през 198...
УВОДДве противоположни желания са ме съпровождали през целия мипът, откакто преди шест години видях за последен път слънче...
представена от безличието на официалните писания на режима и от от-чайващата посредственост на тези, които говорят от нейн...
на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така са съществу-ва, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, ч...
чрез другите и другите съществуват чрез нас, всеки е срещу всеки и все-ки е с всеки, защото така повелява законът на оцеля...
Другата е тази, заради която трябва да се пише. Взирайки се назад, виж-дам време, претъпкано от образи и събития. Стотици ...
ЕХО ОТ СТУДЕНТСКИТЕ ГОДИНИРешителната и фатална промяна у нас стана през времето на моетостудентство. Когато моят випуск п...
късно, когато сам преподавах на един студентски курс, механиката натова изпитване ми стана ясна. Просто един от заместник-...
най-способните, най-талантливите, най-изявените студенти трябваше данапуснат науките, за които бяха призвани. Никога няма ...
стабилизира позициите им. Курсовите и факултетните ръководства намладежката организация имаха по-голяма власт от администр...
мъжествени обноски, за които се предполагаше, че са пролетарски. Насъбрания две трети от изказванията на всички съдържаха ...
* * *През лятото на 1948 година всички студенти от нашия факултет сенамериха на 45-дневна бригада край Дунава, където прав...
нормален гражданин, нямаше да му бъде трудно да открие, че хоратапросто не бяха го видели. Между тях имаше немалко комунис...
изведнъж гърлото на „вожда и учителя“ се отприщило и той крещялнесвързана поредица от най-обидни и невъздържани думи. Очев...
потиснат, сякаш предчувствуваше какво го чака. Винаги ще мисля, че вдвиженията му, в гласа му имаше нещо много различно в ...
сякаш имаше лудо надпреварване всеки да излъже всекиго, че Трайчо евиновен.Врагоманията се развихряше с убийствена сила. М...
може би и да получат място в историята. Познавам един висш офицерот Държавна сигурност, който преди това бе живял като дре...
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
георги марков задочни репортажи за българия
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

георги марков задочни репортажи за българия

8,661

Published on

0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total Views
8,661
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
30
Actions
Shares
0
Downloads
12
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

георги марков задочни репортажи за българия

  1. 1. Георги МарковЗадочни репортажи заБългария
  2. 2. ДУМИ ЗА ГЕОРГИ МАРКОВТази книга, която ти вече разгърна, читателю, отне живота на свояавтор преди дванайсет години.По странно стечение на обстоятелствата покушението срещу Геор-ги Марков съвпада с празничните залпове на шампанското по случайрождения ден на един от неговите герои – Тодор Живков.Това става в сърцето на Лондон, на две хиляди мили от Люлин иВитоша, следобед на 7 септември 1978 година. Вече девет месеца, откаксъбраните тук репортажи са излъчени по радио „Свободна Европа“. Ге-орги Марков е на работа в българската секция на Би Би Си. Както и другпът, когато е следобедна смяна, така и днес той отскача да зареди с новамонета двучасовия брояч на паркинга. Някъде край автобусната спиркана моста Уотърлу усеща нещо като ужилване в крака. Някакъв човек заднего изпуска чадъра си и се навежда да го вдигне. Георги Марков невижда лицето му и отминава. Едва по-късно той ще си даде сметка, че еотминал своя убиец.Всъщност в родината си Георги Марков е мъртъв отдавна. Отдавнане пише, не получава награди, не преиздава. Погребали са го жив, заед-но с книгите и пиесите му – общо дванайсет на брой, – някогашните мущедри работодатели и тънки ценители. Поне те смятат така. А ако всепак съществува, съществува като враг, платен родоотстъпник, продажнописателче, женкар и покерджия, бивше галено дете на режима и – защопък не! – майор от „тайния“ щат на Държавна сигурност. Какъв ти ма-йор, полковник! Нали той писа сценария на филма „На всеки киломе-тър“? Гешев е негова работа, нали? Димитровска награда щеше да взе-ме, ако не беше духнал!… Макар че все по-малко са ония, които знаяттова. Ония, които помнят трескавата изповед в новелата му „Портретътна моя двойник“, самоунижението и погнусата от „Празното пространс-тво“, неправдоподобната и убийствена красота на „Жените наВаршава“…Самият Георги Марков обаче не смята така. Вече седма година, от-как неизбродимото житейско море го е изхвърлило на този ветровит ипогълнат от себе си остров, който той упорито отказва да приеме за свояродина. И все пак, като че ли е пуснал плахи коренчета. Има двегодиш-на дъщеря и младата му жена Анабел твърди, че не е виждала по-щаст-лив баща. Пиесата му „Архангел Михаил“ се играе и печели награда наЗадочни репортажи за България2
  3. 3. Единбургския театрален фестивал. В съавторство с Дейвид Филипс енаписал и издал на английски език алегоричния роман „Достопочтенотошимпанзе“. Друг един роман – „Великият покрив“ – чака в архива муоще от България. Джорджи, както го нарича Анабел, е изпълнен с енер-гия, крои фантастични планове. С неподозирана лекота и воля е стигналнай-сетне края на изтощителния маратон около „Репортажите“. Изрекъле съдбоносни думи и те не са отишли на вятъра – месеци наред наш ви-сокопоставен доброжелател го предупреждава чрез брат му в Италия, чеще бъде убит. Предсказва действието на отровата – висока температураи как ще си мислят, че е болен от грип. Тези натрапчиви пророчества горазяждат повече от самата отрова, но и гъделичкат върха на славолюби-вото му писателско перо. Милиони българи са слушали предаваниятаму! Той е потресен, че все още словото му може да оказва въздейст-вие… Мечтае да стане невидим и да седне някоя нощ с приятели на ма-са в София. Да направи книга с разкази, където ще опише неописуемитеодисеи на свои сънародници-емигранти…И като Одисей в прегръдките на Калипсо нощем напряга слух дачуе през бученето на вълните господарските викове на ония, които са сивъобразили, че могат да се разпореждат безнаказано в отечеството му.* * *Когато има извършено престъпление, а го няма извършителя – тър-сят се мотивите на престъплението.Има ли извършено покушение срещу Георги Марков? Да. В дясно-то му бедро е открита сачма колкото главичка на карфица, която е съ-държала силна отрова със забавено действие. Георги Марков умира наединайсети сутринта. Как е бил прострелян – с чадър или с някакво дру-го приспособление, няма значение. Важното е – защо?* * *Своите „Задочни репортажи за България“ Георги Марков пише вАнглия в продължение на две години. Когато човек заживее извън роди-ната си, той започва неволно да идеализира някои страни от живота внея така, както старите хора – своята младост. Същевременно се отърсваот редица национални, социални, културни предразсъдъци, погледът мусе изостря от постоянното взиране в себе си, оценките му стават резки икрайни, понякога дори обидни за страната, която е бил принуден да на-пусне и в която не може повече да се върне.Георги Марков3
  4. 4. Подобна опасност може би е съществувала и за самия Георги Мар-ков. Неговата интуиция на художник обаче, трезвият му ум и завидниятжитейски опит, съхранената от ранно детство вяра в народните доброде-тели са го възпирали да разкрасява или подменя фактите с преднамере-ни тези.Ако е рязък, то е, защото рязко се противопоставя на грубо присво-еното от шайка призраци право да представляват и залагат на карта съд-бата на нацията. Ако пише с нескрито възхищение за страстни комар-джии или шепа побойници от Коньовица, дръзнали да обърнат в бягблюстители на реда, то е, защото вижда в тях личности, способни да от-стояват себе си и святото човешко чувство за независимост. Ако предс-тавя образа на Георги Димитров от последния период на живота му поедин начин, по друг говори за неговия другар Трайчо Костов.В края на краищата не всички са длъжни да мислят еднакво.* * *За какво всъщност става дума в тази книга?Става дума за хора, които са предали комунистическите си идеалии под железния благослов на сталинската десница, в името на висшипартийни повели и утопично бъдеще, лишават от елементарни правадруги хора, множат себеподобни, ограждат се с лакеи и копои, гаврят сес националния дух и го покваряват, рушат националната икономика иобзети от чувство за безнаказаност, водят злачното съществуване наамерикански милиардери.Става дума за такива явления в тоталитарното общество, като вра-гоманията и култа, всеобщото подозрение и безличие, партийния патри-отизъм и погазването на националните чувства, автоцензурата и донос-ничеството, разпадането на семейството и експлоатацията на еманципи-раната жена, вещоманията и чуждопоклонството, проституирането исводничеството с „разузнавателни“ цели, поголовното крадене и бяганеот държавата.Става дума за паразитиращата на гърба на народа симбиоза междувласт и култура, когато, за да омилостиви партийното божество, творе-цът е принуден да принася в жертва съвестта си и дадената му от Богадарба, да вдъхва живот на мъртви доктрини и да представя действител-ността такава, каквато искат да я видят покровителите му, като по тозиначин обезличава и себе си, и хората, за които твори.Но също така става дума и за българския народ, чиито жилави ко-рени не могат да се унищожат от социалистически химикали; заЗадочни репортажи за България4
  5. 5. неговата търпимост към раси и вери и пословичното му хладнокръвиекъм всякакви божества; за чувството му за реализъм и справедливост, запрезрението му към празните приказки и съзнанието, че само той момееда си помогне; за природната му мъдрост и спасителния хумор…И покрай отблъскващите фигури на властолюбиви функционери илитературни сановници, на фанатични партийци и пияни министри, назловещи майори и вероломни следователи, на келнери и черноборса-джии ти ще стигнеш, читателю, и до Републиката на работниците, къде-то като „остров на старомодната честност“ стои директорката Маня Ен-чева или предизвикателно кърши снага пресьорката Любка, където ог-нярят бай Димитър изкачва с детинско безразсъдство фабричния комин,за да оповести със сирената смъртта на другаря Сталин, а монтьорътДраго води жена си да абортира, защото не иска да създава още един не-щастник на тоя свят. Ще срещнеш обзетите от мрачна решителност ин-женер Узунов и изпълнения с тъжно достойнство учител Пеев. Ще зър-неш милосърдната сестра Мария и далновидния търговец на мебели вКняжево Голдщайн. Докато не започнеш да се превиваш от смях като всамодеен театър на абсурда, през чиято сцена многозначително преми-нават неподкупни ревизори и двусмислени шапкари, хора без паспортии хора със зелени мустаци, началници на станции за пречистване на от-падъчни води, честни крадци и крадци на истини, кухи особи с парде-сюта от сив габардин и мистериозни касиери, които искат сметката заизиграното човешко доверие…„Колко похабени теми, колко опропастени книги!“ – ще възкликнесвикналият да се самоизтезава в сладострастно боричкане със словотолитератор.И ще е прав. За Георги Марков не е било важно как, а какво ще ка-же. Измъчвал се е от мисълта, че талантът му няма да е вечен, че нямада има кой да обърне пясъчния часовник на времето. Истините и проз-ренията, които са зреели в него, вече са се носели като електричество извъздуха, били са на върха на езиците. Е, шепнели са ги само – с намеци,с недомлъвки, с подмигвания, с озъртания. Стига толкова сме се упраж-нявали в метафори, алегории, символи. Трябва някой да изрече все пакистината. Без да цепи басма на изящната словесност. Без да приглася нарайските птици. Без да приема на хайдушка вяра басните за преходенпериод, безкористна любов, положителни герои.Така замислените като серия предавания по радио „Свободна Евро-па“ репортажи започват да се превръщат в остри публицистични статии,критически есета, исторически обзори, документални и хумористичниГеорги Марков5
  6. 6. разкази, социологически изследвания, бегли портретни скици, очерци испомени, литературни анекдоти, миниатюри. Натежават и олекват, из-местват се и се наместват, но странно: не се разпадат. И както и да гипогледнеш, откъдето и да ги подхванеш, заемат причудливи, ту строгогеометрични, ту неуловими в движението си форми, които неудържимоте привличат и ти ги следиш със затаен дъх.* * *С подобна форма и толкова единна, въпреки всичко, книга в нашаталитература няма. Но не с това ще остане тя. Мисля, че както ида я опре-делят бъдещите изследователи: с гръмкото – „Енциклопедия на българс-кото общество“, с даскалското – „Огледало на социалистическата дейст-вителност в България“ или с по-простичкото – „Кратка история на еднапартия, отминала в историята“, тя ще остане в народната памет катоединственото засега свидетелство за едно време, в което живяха три по-коления българи. Това свидетелство тепърва ще придобива силата надокумент, чиято достоверност ще се доказва или оспорва. Много мъчи-телни страници има в него за всички ни и колко уши ще почервенеят отсрам, колко показалци ще се размахат, колко подли сърца ще застинат вотмъстително очакване! Вече чувам скърцане на зъби зад тапицираниврати, дружно тракане на пишещи машинки, пълни с оскърбено дос-тойнство открити писма на десетки живи до един мъртъв. Ала чувам иколективните четения по строежи и кръчми, възторжените възклицанияи одобрителния кикот, цветистите хвалби, звучните възгласи: „евалла“,като да е жив още авторът, безутешното цъкане с езици, удрянето на ча-ши и виковете: „Ама точно така си беше!“, „Тоя е голям мъж, щезнаеш!“.И ще знаем, че оттук насетне не друг, а народът ще решава съдбатана тази книга, че той ще дописва страниците и, защото, ако един човеш-ки живот има край, една човешка книга – никога.* * *И все пак днес, когато с такава лекота произнасяме името на ГеоргиМарков, нека не забравяме, че само една жена в България се осмели даго изпише през 1972 г. и заради това бе изключена от Писателския съюзи лишена от правото да чете лекции в Софийския университет. Да отда-дем дължимото на ония четирима българи, основатели на фонд „ГеоргиМарков“, които сами, още през 1980 г. в Цюрих, имаха дързостта даЗадочни репортажи за България6
  7. 7. издадат и съхранят за нас „Репортажите“. И да знаем, че тази книга, коя-то ти вече разгърна, читателю, излезе още през 1983 г. в Англия, агодина по-късно – и в САЩ.* * *Защо да си кривим душите – всеки от нас има грехове. Трябвало еда изкупува някакви грехове навярно и покойният Георги Марков, щомс такава сила е вървял към своите „Репортажи“ и към съдбата, която теса му отредили. И ми се струва, че твърде отрано е започнал да се готвиза тях. Бил е съвсем млад, когато заболява от туберкулоза и свиква дагледа истината в очите. Заживява със смъртта и както раслите без роди-тели деца преждевременно се състаряват, така и той започва по-хищнода проумява живота и да се привързва към него. Решава да стане писа-тел със съзнанието, че дните му са преброени и няма право да ги пилее.Лежи по санаториуми сред обречени и равни пред болестта, наблюдавакрайни, неприкривани реакции на най-различни характери. Все по-ам-бициозно тренира сетивата си, паметта, въображението, докато не прев-ръща писането в рефлекс, в инстинкт за самовъзпроизвеждане. И кактослабите му дробове го тласкат години наред към спасителния чист въз-дух, така болезненото му любопитство го отвежда сред диаметралнопротивоположни житейски пластове. Писателското му „аз“ работи и на-сън и той, колкото и да се е отдавал на работата си, картите, жените,каквито и безразсъдни флиртове да е въртял с хора на висшата и под-земната власт, не е преставал нито за миг хладно, пресметливо, безми-лостно да смуче отровните сокове на своето време, за да го запечата втворбите си.Затварям тази книга, читателю, и си мисля: колко наши писатели сав състояние днес с такова постоянство и страст, с документална точности самоубийствена проницателност да възкресят цяла една епоха; да из-вършат подобен анализ на обществените ни структури; да разнищяттолкова съдбоносни за нацията ни явления и да ги онагледят с живи чо-вешки образи и съдби; с такова достойнство и вяра в българина да про-изнесат присъдата си за престъпления, които едва сега разкриваме, дажертвуват постове и облаги, да съсипят майките си и бащите си, да об-рекат на лишения и страдания собствените си деца и жени?…Колцина днес обладават подобно мъжество?Георги Марков го носеше в себе си и плати със своя живот, но спа-си душата си.Георги БорисовГеорги Марков7
  8. 8. УВОДДве противоположни желания са ме съпровождали през целия мипът, откакто преди шест години видях за последен път слънчевия гръбна Витоша, до тук, където сега прозорецът ми гледа в тиха лондонскаулица. Едното е желанието да забравя всичко, което е било преди – идобро, и лошо. Да захвърля миналото като тежък и ненужен товар, даотсека твърдо и с един замах 40 години от живота си, за да започна отнякакво ново начало. Не нова глава, а напълно нова книга, на нов език ис ново съдържание. Винаги ме е привличала идеята за пълното прераж-дане, което може би е присъщо или на много страдалите, или на многогрешилите. Това желание ми казва: „Какъв смисъл имаше да напускашБългария, ако ще продължаваш да живееш с това, което е останало задгърба ти, ако ще заселваш бъдещето с призраците от миналото, ако вол-ните ти и неволни сравнения превърнат настоящия ти живот в литургияза предишния? Ако ще се отдаваш на сантиментални преувеличения поотдавна-отдавна отминала красота, ако ще дириш оправдание на всичкосегашно и бъдещо в миналото?“ Това желание ми повтаря Гьотевата ми-съл, че моята родина е там, където ми е най-добре, и ме тласка да седвижа из нови страни, да срещам нови хора, да уча нов език, да се опит-вам да мисля и живея по нов начин.А другото желание е това на момчето от приказката за цар Траян скозите уши. Това е трудно удържимият, почти болезнен порив на човекда се изприкаже, да изговори докрай всичко, което годините са натрупа-ли у него, да го излее навън, сякаш то го души, защото принудително естояло вътре. Желание, което ми казва, че миналото е по-реално от нас-тоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, чето е неделима част от тялото и духа, че макар и в друг свят, аз все ощенепокътнато съм си там – край Витоша, И всичко там е по-живо, по-звучно, по-цветно от това, което е тук, около мен. Желание, което ми за-повядва да не отстъпвам моята България на онези случайните хора, кои-то случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще сиотидат, защото нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея,защото са слепи и прости слуги на чужда воля и чужда страна. Желание,което ми повелява, че има смисъл да съм тук само ако продължавам дабъда там, че имам привилегията и задължението да разкажа за онзи жи-вот – такъв, какъвто е. Това желание ми сочи умъртвената България,Задочни репортажи за България8
  9. 9. представена от безличието на официалните писания на режима и от от-чайващата посредственост на тези, които говорят от нейно име. Както ифалшивата България, представена от неграмотността и пренебрежение-то на чуждите писания. Всеки път зад нарисуваната картина на безлич-но съществуване, на лишено от събития съвременно историческо жи-вуркане, зад провинциалното спокойствие на гоголевска заддунайскасъветска губерния съзнанието ми протестиращо вижда освен хлестаков-ци и градоначалници, хора и събития, въплътили по ярък, библейски на-чин характера на времето, несравнимо по-богати и по-многоцветни отония, които чуждият господар е поставил на социалистическатавитрина.Това желание ме заклева да разкажа каквото знам, така както е би-ло, за да знае светът, че България не е само красива курортна страна, из-нос на домати и грозде, суверенна република без никакъв суверенитет,народна демокрация без никаква демокрация, безличен обществен жи-вот, скован от тежка полицейщина, безлично покорство, пропито отдревната мъдрост „Срещу ръжен не се рита“, безлична литература и оса-катено изкуство. България, за която аз искам да разкажа, е страна нанестихващо кипене, страна, където жестове и думи са много-измерими,където всичко е съпровождано от своето отрицание, където сила и сла-бост, любов и омраза, мъдрост и глупост, смелост и страх вървят заедно– отричайки и утвърждавайки се едно друго. Под привидно спокойнатаповърхност на българското море върви силно и постоянно течение отконфликти, които откликват на най-важните въпроси на нашето време иобхващат всичко – философия, политика, морал, религия. Когато аз не-волно сравнявам живота на един обикновен западен гражданин с живо-та на един обикновен българин, струва ми се, че разликата е толкова го-ляма, че животът на първия може да се представи с проста детска рисун-ка, докато животът на българина днес е главозамайваща плетеница отсимволи, абстракции и натура. Ние сме подложени на въздействието надалеч повече фактори и сили, отколкото западният гражданин може даси въобрази. Ако западният гражданин се стреми да спечели колкотоможе повече, нашият главен инстинкт е да не загубим и това, което ни еостанало.Днес ние, българите, сме богатият пример за съществуване подпохлупак, който не можем да повдигнем, и вече не вярваме, че някойдруг може. Ние не вярваме нито в хартата на ООН, нито в международ-ната дипломация и политика, нито в хуманните намерения, нито в сан-тименталните съчувствия. Ние сме примерът на съществуване без правоГеорги Марков9
  10. 10. на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така са съществу-ва, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зази-дани в стените на нашия затвор. Животът под похлупака няма хоризон-тално измерение. Всичко е разположено по вертикална стълба с две по-соки – нагоре и надолу. По тази стълба се разиграва безспирен карнавална властта на човека над човека, върви манифестация от катерене, бута-не, удряне и блъскане, на стремглаво изкачване и на насилствено слиза-не. По тази стълба се плетат заговори, водят се сражения, прегрупирватсе сили, разпалват се амбиции и първични инстинкти и се гаси всекипламък на благородство и достойнство. И неспирният лозунг, който ми-лиони високоговорители крещят, е, че всеки се бори за щастието на дру-гите. Всички думи, произнесени под похлупака, непрестанно менят съ-държанието си. Лъжа и истина разменят своите стойности с честотатана променливия ток. Ние имаме държавници, които нямат държава, лич-ности, които нямат лица, политици, които нямат политика, магазини, вкоито не се продава нищо, писатели, които не пишат, избори, в коитоняма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привиле-гии, и привилегии, които се наричат кражби, мачове, за които резулта-тът се знае, преди да са започнали, и престъпления, които са разкрити,преди да са извършени. Линията на нашето развитие е най-невероятниятлабиринт. Ако днес вие сте герой, утре може да сте предател, вдругиденмогат да ви обесят, а още по-вдругиден – да ви реабилитират и издигнатпаметник. Всеки по стълбата може да върши всичко, което му дойде наума, без никаква отговорност, но с едно-единствено оправдание – че гое сторил за партията. Под похлупака партията – това е най-реалното исъщевременно най-имагинерно понятие. Реално, защото всеки усеща на-тиска и като силно увеличено атмосферно налягане. Имагинерно, защо-то никой не е видял лицето й. Затова днес ние сме много повече героина Кафка, отколкото на дядо Вазов. Макиавели ни е толкова понятен,колкото и Ботев, а театърът на абсурда – това е всекидневният ни жи-вот. Ако за всички хора по света Макбет, крал Лир и Ричард Трети сагерои от театралната сцена, у нас, в България, те са гражданите, с коитоживеем и които взимат най-дейно участие в нашия живот. По софийски-те улици вие можете да срещнете другаря Калигула, следван на почетноразстояние от другарите Талейран и Фуше, а Остап Бендер наистина ко-мандува парада. Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, ибъдеще, което е прекрасно. Ако мнозина западни граждани прекарватживота си в продължително общение с кучета и котки, ние живеем внай-тесен контакт с хора, в пълна взаимозависимост, ние съществувамеЗадочни репортажи за България10
  11. 11. чрез другите и другите съществуват чрез нас, всеки е срещу всеки и все-ки е с всеки, защото така повелява законът на оцеляването. В тази неве-роятно тясна близост ние чувствуваме топлината на телата си, най-леки-те тръпки, най-недоловимите движения, свикнахме да четем по лицатаси и можем да разговаряме с часове, без да кажем дума. А нашите часо-ве са по-дълги от западните, защото съдържат едно огромно и постоян-но очакване. Нашите нощи са по-богати, защото освен с мрак ни дарявати с безсъние. Ако западният гражданин познава множество нюанси наседемте цвята на дъгата, ние познаваме великолепно двата най-конф-ликтни цвята – черното и бялото – във всичките им преходи.И затова, когато западните революционерчета крещят за кореннапромяна на света, за бъдещ щастлив живот при социализма или кому-низма, ние искаме да им кажем: „Елате при нас, под похлупака, елате иживейте вашия щастлив живот!“ Те не знаят съдържанието на думите,които бръщолевят, и се опияняват от инфантилните си фантазии. Ниезнаем това съдържание. Платили сме най-висока цена, за да го научим.Ние сме видели как зад красивите лозунги на революцията вървят глад-ни за власт големи и малки акули, видели сме как първата линия на иде-алистите неизбежно се подменя от банда безогледни властолюбци, алч-ни диктатори, агенти на чужда държава, които, веднъж докопали власт-та, създават най-потисническата полицейска държава и връщат духовно-то развитие на народа си поне с няколко века назад. Видели сме как из-чезват личностите, как се унищожава човешката индивидуалност, как секорумпира духовен живот на цял народ, за да се сведе до безропотностадо. Видели сме много от тези най-унижаващи човешкото достойнст-во манифестации, където нормални хора трябва да аплодират някакъвжалък нещастник, който се е самообявил за полубог и има маха снизхо-дително от висините на своята полицейска недостъпност. Видели сме,че единствената цел в живота на тези другари е да държат със зъби инокти властта, единствените им интереси са тези на собственото имграндоманско съществувание, единственото щастие, за което се борят, етяхното собствено щастие и единствената служба, която имат, е да слу-жат на чуждата държава – собственик на похлупака. Те си спомнят, чеса българи, или пък забравят, че са българи според текущите нарежда-ния на чуждото външно министерство, което ги е назначило. Те са тол-кова големи патриоти, че на няколко пъти, попаднали в хаос и безизхо-дица, молят господарите си официално да присъединят България и да япревърнат в поредната губерния.Но не само за тях искам да говоря. Те са едната страна на медала.Георги Марков11
  12. 12. Другата е тази, заради която трябва да се пише. Взирайки се назад, виж-дам време, претъпкано от образи и събития. Стотици лица на обикнове-ни българи, с които ме срещна инженерската ми професия и дълговре-менният ми престой по болници и санаториуми. Стотици лица на писа-тели, актьори, режисьори, общественици, генерали, министри, висшипартийни секретари – горният слой на обществото, където ме заведе пи-сателската ми кариера. Бях облагодетелствуван от съдбата да срещна ида работя с богати и интересни личности, които въпреки разяждащатапосредственост на режим и атмосфера успяваха да съхранят себе си.Присъствувах на силни явления, където грозотата на епохата се разсича-ше от красиви жестове на отделни хора. Можах да наблюдавам вън отсебе си и в себе си сложната двойственост на човешките ни отношения,които диалектиката на времето усложни още повече, като че ли ние смепреходното поколение, след което всичко ще се изясни и на земята щенастъпи или раят, или адът.Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше:„Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да съз-даваш нещо – и ще ти мине.“ Още чувам алтовия глас на Юлия, коятоми повтаря: „Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние дапостъпваме така!“ Виждам лицата на студентите от бригадата при Ма-льовица, когато ме питаха: „Как съчетавате убежденията си с привиле-гиите, които ползувате?“ И сатиричното лице на Радой:„Човек за човека е брат – разбрали бе, гад!“ И налудното изражениена бившия старши лейтенант Б., който плачеше пред мен: „Ти убивал лиси вързан човек? Какво знаеш ти!“ И Христо, който казваше, че единст-веният начин да се противопоставиш е като при всеки повод обявявашпублично позицията си… И срещата с момичетата-проститутки, събра-ни за морален разговор в Дирекцията на милицията: „Че то тялото, дру-гарю, не е най-важното, нали?“… И среднощната „Шуми Марица“, пятаза Вълко Червенков… И разтрепераният глас на бай Косьо Кисимов:„Защо не пишете за майка България, брей!“…Преди да напусна България, трябваше да изгоря дневниците си, во-дени в продължение на 15 години, но много неща са останали в главатами свежи и ясни, като че ли са се случили вчера. Подчинявайки се навторото си желание, аз ще се опитам да разкажа за всичко това, защотоедин ден някому може да е нужно моето свидетелствуване.Задочни репортажи за България12
  13. 13. ЕХО ОТ СТУДЕНТСКИТЕ ГОДИНИРешителната и фатална промяна у нас стана през времето на моетостудентство. Когато моят випуск постъпи в Политехниката през 1947година, ние бяхме жители на един свят. Когато завършихме образовани-ето си през 1952 година, ние вече бяхме жители на друг свят. Символич-но или не, през този период от „господа“ ние станахме „другари“. Кан-дидатстудентските изпити, през които преминахме, все още отразявахав голяма степен „буржоазното“ чувство за обективност и справедливост,защото в университетите наистина влизаха най-добре подготвените. Са-мо пет години по-късно вече нямаше и помен от обективна конкурснасистема. Настъпи царството на „моя човек“, на връзкаджийството, коетои до ден днешен си остава главен метод за подбор на хората и главно ка-чество за постигне на всякакъв личен напредък. Тъкмо в тия пет годинибеше разрушена вековната стена на народните нравствени скрупули ибеше захвърлено завинаги понятието „критерии“.Но още в самото начало всред нас, новите студенти, се появиханевзрачни лица на млади хора, които не само че не бяха държали ника-къв конкурс, но някои от тях дори нямаха завършено средно образова-ние. Те бяха вкарани в университета по силата на някакви тайни и неве-роятни привилегии. И макар че бяха доста далече от науката, коятотрябваше да изучават, лицата на тези странни колеги започнаха да при-добиват особена важност. Не рядко под връхните им дрехи можеше дасе види очертанието на пистолет. Първото чувство, с което те се отнесо-ха към нас, другите студенти, беше това на необяснима ненавист и пос-тоянно подозрение. Особено силна бе тяхната омраза към всеки по-блестящ студент или пък по-оформена личност. Те отсъствуваха многочесто от лекции и се събираха на дълги тайни заседания, които честотраеха до късно през нощта. Ние виждахме как те ни следяха, как подс-лушваха разговорите ни и как лицата им ставаха все по-заплашителни.Те бяха организаторите на всякаква обществена проява и издевателству-ваха над нас, като ни възлагаха задачи, които нямаха нищо общо с учеб-ния процес. Влачеха ни по митинги, събрания и трудови бригади и изис-кваха от нас да скандираме техните лозунги. Те бяха тези, които органи-зираха студентските кръжоци за изучаване на партийни пропагандниматериали. Учебната подготовка на повечето от тях беше равна на нула,но те взимаха изпитите си по мистериозен начин. Няколко години по-Георги Марков13
  14. 14. късно, когато сам преподавах на един студентски курс, механиката натова изпитване ми стана ясна. Просто един от заместник-министрите налеката промишленост ми се обади и ми заповяда да пиша тройка на еднабезнадеждна студентка, която била „наше дете“.„НАШИ“ и „ВРАГОВЕ“ – това бяха двете най-важни понятия, кои-то заеха централно място в живота ни през тези години. Започна безми-лостно деление на хората, което надвишаваше жестокостта на расистки-те деления, защото обричаше хора на страдания не за периода на еднавойна, а за цял живот. Както ни бе обяснено, това следваше от Сталино-вата формулировка за интензифицирането на класовата борба в преход-ния период. В страна като България, където никога не е имало изразеникласи, нито класови борби, нито пък крещящо социално неравенство,Сталиновата теория доведе до изкуствено раздухване на класов конф-ликт, който ще си остане един от абсурдите на времето. „Всеки бълга-рин ще намери на тавана цървулите на дядо си“ е популярната фраза,която най-точно отразяваше безкласовия характер на нашата страна отонова време. Отначало това дивашко деление на хората се извършвашес онази категоричност, с която се маркира добитъкът за клане. Но акопри добитъка са прилага известен критерий, то при маркирането на хо-рата произволът бе невероятен. Огромен брой невинни хора, дамгосаникато врагове, трябваше да платят скъпо и прескъпо. Но ако тогава смя-тах, че ставаше въпрос за отделни грешки, години по-късно ми стана яс-но, че всъщност справедливостта или несправедливостта нямаше никак-во значение. Важното беше да се проведе процес на деление, който давсее пълен страх и объркване във всяко живо същество. Толкова повечече понятието „НАШ“ се оказа силно относително. И за да може човек даостане „НАШ“, трябваше да дава доказателства за това всеки ден.„НАШИ“ И „ВРАГОВЕ“ беше повод за подлагане на жестоко изтезаниена цял народ, за разбиване и унищожаване на естествени човешки връз-ки, за насъскване на всеки срещу всеки. Години по-късно щях да видядокументално как съветската държавна сигурност и българската й аген-тура бяха организирали и поставили на българска сцена тази адска пие-са, написана лично от Йосиф Висарионович Сталин, в която трябвашеда играе цял народ.И когато през 1948–49 година се развихри безогледната вълна настудентските чистки, когато пред вратите на университетите чакаха ка-мионетките на държавна сигурност, за да приберат току-що изключенистуденти, на всички ни стана ясно каква наука бяха изучавали през ця-лото време нашите мрачни колеги. Внезапно и абсурдно се оказа, чеЗадочни репортажи за България14
  15. 15. най-способните, най-талантливите, най-изявените студенти трябваше данапуснат науките, за които бяха призвани. Никога няма да забравя голя-мото събрание в аулата, когато се четяха списъците на изключените отстудентските организации, което значеше автоматично изключване и отполитехниката. Няма да забравя варварската тишина, всред която жерт-ви и оцелели гласуваха с убийствено единодушие „за“. Сега си мисля,че всички ние бяхме толкова уплашени от арестите, побоищата и жесто-костите, които заливаха същевременно цялата страна, че никой не смее-ше да се обади. И все пак тогава моят колега Павел, който беше един отблестящите математици на курса, с политически „стабилно“ минало, неможа да понесе картината на всеобщото унижение. Той се надигна исред каменна тишина твърдо каза: „Това, което правите, е позорно.Изключвате най-добрите студенти. За какво е всичко това. Трябва да викажа, че ме е срам да бъда повече студент.“ Едва изрекъл последнитедуми, и някой го предложи да бъде включен в списъка. Всички безмълв-но гласуваха. Тази невъздържаност на Павел му струваше три годиничерна трудовашка работа. Не съм сигурен дали, ако имаше повече катонего, нещата щяха да се развият по-иначе. Постъпката на Павел бешерицарска, красива, но една от най-характерните черти на комунистите етяхната пълна нечувствителност към нравствена красота, към всяка про-ява на рицарство. Благородният жест, красивата постъпка на противни-ка не възбуждат у тях никакви вълнения. На жеста на рицаря, койтохвърля ръкавицата си към своя противник, се отвръща със сопа по гла-вата или камък в тила.През тази зима – 1948–1949 година, ние, останалите в оределитекурсове, бяхме вече „другари“. Нашето другарство се изразяваше в мъл-чаливо подчинение, страх, сервилност, участие във всевъзможни масовипрояви като: агитки, трудови дни и кръжоци по изучаване биографиятана другаря Сталин или пък тази на Георги Димитров. Ние трябваше дапроизнасяме фрази, в които никой не вярваше, нелепости от рода на„най-гениалният вожд, баща и учител на цялото прогресивно човечест-во“. Нашата интелектуална индивидуалност бе деградирана до тази надресирани блеещи овце, но ни бе оставено мъчителното съзнание за по-ложението, в което бяхме. Ние виждахме, че и нашите професори, меж-ду които учени с международна известност, хора с голям авторитет, себяха свили в академичните си черупки и като че страдаха от още по-го-лям страх. Повечето от тях се преструваха, че са се отдали само на спе-циалните си науки и не се интересуваха от действителността. Други съ-образително и бързо приеха новата политическа религия, коетоГеорги Марков15
  16. 16. стабилизира позициите им. Курсовите и факултетните ръководства намладежката организация имаха по-голяма власт от администрацията.Списъците, които тези ръководства бяха изготвили за изключване настуденти, не бяха тяхно дело. Бяха им донесени от държавна сигурности партийните комитети. Беше нещо обикновено да се викат отделни сту-денти в курсовото ръководство и да се разпитват, за да се изтръгне оттях информация за колеги или преподаватели. Някак естествено се съз-даде атмосфера на непрекъснато следене, при което и най-дребната не-разумност можеше да има решителни последици. Постепенно чувствотони за самозащита се разви до такава степен, че всички малко или многопридобихме мрачни лица и през втората половина на следването ни бе-ше вече трудно да ни различат от истинските „другари“. Имаше някакватрагикомична надпревара всеки да се покаже по-католик от папата, за дазаличи всякакво съмнение спрямо себе си и семейството си. Беше време,когато всеки упорито диреше по родословното си дърво какви да е фак-ти за антибуржоазна, антимонархическа, антифашистка и прочие проявана някакъв роднина. Беше времето, когато огромен брой хора просто из-мисляха и фабрикуваха „прогресивни“ биографии. Ако си направитетруда днес да прочетете безбройните мемоарни книги, които се издавату нас, вие ще се изумите от милионите подвизи, извършени срещувластта по времето на третото царство. Фабрикуването на героична ко-мунистическа биография стана всеобщо явление, толкова повече че са-мите членове на Политбюро, генерали, видни ръководители даваха тонв измисляне на несъществуващи свои подвизи. В този лов на героичнимоменти всичко безкрайно се преувеличаваше, невинни арести за пиян-ство се превръщаха в политически актове; предаването на една бележкаот Пешо за Гошо ставаше опасна дейност на партиен куриер; една пето-лъчка, надраскана в градския клозет, ставаше равна на залпа на„Аврора“; технически грешки по некадърност ставаха саботажи, а поз-нанството с този или онзи наистина активен комунист ставаше по-скъпоот майчиното мляко. Знам наистина смешни истории за написването напрогресивни автобиографии. Но тъй като настоящето беше по-важно отминалото, развихриха се истински театрални представления. Твърдечесто те прескачаха мярката и ние се озовавахме в положението наШвейк, който изпълнява заповедите буквално. Когато във вестниците сепояви портретът на Маруся Тодорова, която започна да тъче на двадесетили петдесет текстилни стана, някои от моите колежки веднага направи-ха косите си като нейните. Меките шапки изчезнаха и вместо тях почтивсички носеха каскети или „сталинки“. Появи се тенденция за груби,Задочни репортажи за България16
  17. 17. мъжествени обноски, за които се предполагаше, че са пролетарски. Насъбрания две трети от изказванията на всички съдържаха изрази: „кактони учи другарят Сталин“ или „както казва нашият любим вожд, друга-рят Димитров“. Често пъти цитатите бяха неверни, но кой дръзваше дапрекъсне представлението…, защото това беше борба за оцеляване.Затвори и концлагери бяха препълнени. Безброй хора минаха презстъргалото на милиционерските участъци, където вилнееше с все силаврагоманията. Всички наши отношения в основата си се изграждахавърху подозрението, че този до теб ти мисли злото. Роди се и разцъфтянай-ярката национална параноя, че всеки е възможен агент на държавнасигурност. Едва ли има полиция по света, която някога да е всявала по-голям ужас и страх от нашата родна държавна сигурност през тези годи-ни. И до ден днешен изразът „човек на Де Се“ предизвиква силна реак-ция, човек моментално сменя цвета на лицето си. Процъфтя също и до-носничеството. Един от най-практикуваните методи от страна на всевъз-можните власти беше да се извика някой гражданин и да се върти дото-гава, докато каже нещо срещу друг гражданин. След това се повиквашевторият гражданин и му се поднасяше казаното от първия, което, тъкмозащото беше невярно, водеше до силна реакция и той „натопяваше“дълбоко нещастния първи гражданин, който пък, отново повикан, дава-ше обилен верен и неверен материал срещу втория. Целта на новитевластници беше да смразят хората, да ги опълчат един срещу друг. Го-дини след това можех да наблюдавам последователното и педантичноприлагане на тази теория на „Разделяй и владей“. Това пък естественодоведе до желанието всеки да бъде човек някому, т.е. всеки да се засло-ни под крилото на някой силен, като му служи. Защото разделението небеше само долу, в низините, а и горе, по върховете, където се водешеборба на живот и смърт между разните партийни групировки и главномежду пристигналите от чужбина съветски агенти начело с Георги Ди-митров и Вълко Червенков и, от друга страна, местните партийни ръко-водители. Впоследствие тази борба щеше да приеме различни другиформи, но никога нямаше да стихне, защото целта беше никой да не есигурен, всеки да се бои.Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естестве-ни човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ниесе превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза,в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, за даспечели сам няколко минути повече.Ние вече бяхме „другари“.Георги Марков17
  18. 18. * * *През лятото на 1948 година всички студенти от нашия факултет сенамериха на 45-дневна бригада край Дунава, където правихме тухли. Оттова време е споменът за първата и най-ярка несправедливост, коятовпоследствие щеше да стане основен партиен и държавен принцип. До-като ние, обикновените студенти, трябваше да работим по 12 часа наден с убийствено темпо, партийните другари, които бяха назначени койзнае от кого за командири, се излежаваха по цял ден и играеха волей-бол. Имаше някакъв цинизъм в картината на тичащи преуморени сту-дентки, които носеха тежките калъпи за тухли и зад тях, зад мрежата,самодоволните лица на командирите, които си играеха волейбол. Рабо-тата бе непосилно тежка и някои от нас платиха със здравето си. Същатаесен се озовах в санаториума за туберкулозни студенти край Владая иот това време съм запомнил странната среща с Георги Димитров. Бяхатежки години и много хора умираха от туберкулоза. Но в този студентс-ки санаториум атмосферата бе винаги оптимистична, весела. Вечервсички, които можеха да стават от леглата си, слизаха в хола, където ся-даха да играят табла, шах или карти. Главно се играеше бридж на прия-телски начала. Комарът бе напълно непознат. Една ранна вечер, дататане помня, но преваляваше сняг, в хола се бяхме събрали около 40 сту-денти и студентки, играчи и кибици, които бяхме заобиколили масите.Всички бяха улисани в игрите, чуваше се обикновената полуглъч, про-сечена от време на време от кашлица. Внезапно входната врата се отво-ри. Бях седнал с лице към вратата и видях да се появява „вождът и учи-телят на българския народ“. С него беше и телохранителят му, който,мисля, се казваше Кольо Моряка. Димитров се спря за миг, огледа се исякаш беше готов за обичайното шумно посрещане, аплодисменти искандирания на името му. Дори лицето му бе приело този снизходите-лен израз на човек, който е свикнал с приветствия. Ала странно, никойдори не повдигна глава от масата, сякаш бе влязъл бай Николай портие-рът. Видях, че всички бяха толкова улисани в игрите, че нито един отстудентите не забеляза влезлия. Изглежда, че само аз го следях с особе-но любопитство. Той продължаваше да стои при вратата и сякаш сам неможеше да повярва, че появяването му не бе предизвикало никаква ре-акция. Човекът, когото пропагандната машина на режима наричаше„най-великия българин“, който бе придружаван от нестихващото ехо насобственото му име, който явно сам се смяташе за свръх-герой или по-лубог, внезапно се сблъска със студено пренебрежение. Ако той бешеЗадочни репортажи за България18
  19. 19. нормален гражданин, нямаше да му бъде трудно да открие, че хоратапросто не бяха го видели. Между тях имаше немалко комунисти. Но па-раноята му се развихри с пълна сила. Забелязах как лицето му сменицвета си, адамовата му ябълка заигра, очите му пламнаха и в следващиямиг той нададе пронизителен писклив вик: „Студентииии! Какво е товаМонте Карло? Комарджиии! Картаджиии! Срам и позор! Затова ли на-родът ви е пратил тука! Играете карти с народните париии…“Той продължаваше да крещи като луд, беше напълно извън себе сии гледайки го, аз си мислех колко нищожен и малък беше този човек,който можеше да изригне с такава омраза и ненавист заради едно наис-тина невинно пренебрежение. Лицето му трепереше, ръцете му трепере-ха, цялото му тяло се друсаше. Всички студенти моментално се обърна-ха, мнозина скочиха на крака, един с по-голямо самообладание се опитада каже нещо извинително, но лайпцигският лъв ревеше до скъсване нагласа, след което изхвърча навън и тресна вратата. Някои след това ка-заха, че бил пиян.Но от този момент студентският санаториум, в който ми бе съденода прекарам много пъти дълги месеци, беше единственото лечебно заве-дение в страната, където внасянето на карти за игра бе смятано едва лине за национално предателство.Това всъщност беше вторият път, когато видях Георги Димитровотблизо. Първият беше по време на изборите за Велико народно събра-ние. В този слънчев неделен ден той пристигна при избирателния пунктв старата сграда на княжевското читалище. Видях го, изпъчил рамене,енергично да влиза вътре, придружен от няколко души. После, след око-ло десетина минути, той излезе по невероятен начин, заобиколен отсподвижниците си, които се опитваха да го успокоят, докато той, плам-нал от гняв, крещеше думи като „Сволочи! Народни врагове! Фашис-ти!“ и т.н. Махаше с ръце и се заканваше на някой, който бе останалвътре. Какво бе станало? Мнозина възрастни княжевци помнят и разказ-ват тази сцена. Влезлият Димитров е бил посрещнат със ставане на кра-ка и внимание от цялото избирателно бюро.„Кой тук е застъпникът на опозицията?“ – запитал навъсено той.„Аз, господин Димитров“ – обадил се застъпникът Васил, който съ-що от уважение стоял прав. Васил бе студент по архитектура, която нему позволиха да завърши, герой от войната, един от най-честните и сме-ли хора, които Княжево знаеше.„Ти ли!?“ – извикал Димитров и леко се олюлял. – „Ти знаеш ли, чеси предател! Знаеш ли кому служиш и знаеш ли къде ще отговаряш!“ –Георги Марков19
  20. 20. изведнъж гърлото на „вожда и учителя“ се отприщило и той крещялнесвързана поредица от най-обидни и невъздържани думи. Очевиднобил много пиян. И тук Васил внезапно повишил глас и строго му казал:„Господин Димитров, в днешния ден, когато се решава съдбата наБългария, когато на избирателите не е позволено да пият, как си позво-лявате вие, кандидатът за народен представител, да влизате тук пиян!Напуснете!“Напълно загубил контрол върху себе си, Георги Димитров се хвър-лил да го удари, но яките княжевски селяни се бяха намесили и тойтрябвало да напусне. Впоследствие това сблъскване едва не струва жи-вота на Васил. Последваха дълги години на концлагери и затвори, коитозатриха младостта му.Но ние, студентите от Политехниката, трябваше наред с науките сида изучаваме биографията на този гост от Москва, да повтаряме празни-те му фрази и да се чудим какво общо имаше той с нас, с нашия живот,с нашата България. Той, псевдогероят, продукт на целенасочена пропа-ганда, не можа да издържи срещата с един истински, обикновен българ-ски герой. И затова той реагира като отмъстително малко човече, коетопрез целия си живот бе служило някому. Никога нито за миг не бях из-питал каквото и да е положително чувство към този съветски гражда-нин, от когото всъщност започна трагедията на страната ни. Човек тряб-ва да бъде безкрайно сляп или безкрайно продажен, за да не види, чеДимитров въведе у нас съветския стил на управление, където властта епротивопоставена на обикновения човек, той бе този, който въведе уни-зителната ритуалистика на боготворене на вождове, на височайше сниз-хождение, което дори Наполеон не си е позволявал. Той беше този, кой-то докара черните лимузини и спусна тежки пердета между себе си иобикновените хора, и той беше този, който позволи страната му да бъденепоправимо ограбвана и съсипвана от тия, които го бяха изпратили дая колонизира. Той въведе методи и порядки, за които много поколениябългари, дори след десет века, ще четат с онова чувство за срам, с коетоднес четем за интригантското царство на Борил.По същото време видях отблизо и Трайчо Костов. Когато го снехаот високите му постове, за известно време той беше директор на Народ-ната библиотека. Парадоксално се говореше, че започнал да превеждаромана на Василий Ажаев „Далеч от Москва“. Романът се появи по-къс-но в друг превод. Снетият Трайчо Костов дойде да живее във вилата наГолдщайн, в Княжево, която бе съседна на нашата къща. Виждах го наняколко пъти да се спира и разговаря с дядо ми. Изглеждаше умислен,Задочни репортажи за България20
  21. 21. потиснат, сякаш предчувствуваше какво го чака. Винаги ще мисля, че вдвиженията му, в гласа му имаше нещо много различно в сравнение сдругите членове на Политбюро, които сега ми приличат повече на во-съчните фигури на мадам Тисо. Дядо ми се оплакваше от тежкия животи Трайчо Костов с тъжна усмивка му казваше, че е преходно време, ченещата ще се оправят. Няколко месеца по-късно го обесиха. Годинислед това очевидци от неговия процес ми разказваха как следователят ебиел продължително Трайчо Костов с тънка пръчка по носа…Докато го съдеха, из цялата страна се разиграваха оргии от събра-ния и митинги, на които всеки наричаше Трайчо Костов с най-отврати-телни имена. По болниците ни вдигаха на крака за събрания, които за-вършваха с агитки, скандиращи „Смърт! Смърт!“ Малко неща до денднешен са ме изпълвали с по-голям ужас и отвращение от тези оргии начовешката ненавист и низост. И българските вестници, които изляха по-мийни потоци върху Трайчо Костов, никога не намериха и най-малкатадоблест да се извинят. Много пъти съм се чудил как човек може да чететези вестници, когато толкова пъти те бълваха купища от лъжи, измамии заблуди, когато изпращаха невинни хора на смърт, когато пееха хва-лебствени химни за най-големи престъпления и боготворяха престъпни-ци. Как може „Работническо дело“ да продължава да съществува, когатов броя му от 21 декември 1949 година името на Сталин е споменато над300 пъти?…Но онова, което ме порази тогава, беше освирепяването на нашитедругари, „активистите“. Имаше толкова граждани, които предлагахакакви ли не жестоки наказания за човека, когото година преди това бо-готворяха. Имах чувството, че бясната омраза срещу Трайчо беше тяхналична органична необходимост, те имаха тази нужда да мразят и Сталиня удовлетворяваше. Когато беше съобщена новината за обесването му,имаше хора, които започнаха да танцуват. Един невзрачен лекар, койтослед година щеше да се издигне до шеф на правителствената болница,вървеше по коридора на санаториума и казваше, че това бил най-щаст-ливият ден в живота му. Това не беше фанатична лудост, а необходи-мост, командвана от угоднически инстинкт. Защото, забележете, всичкития другари мразеха Трайчо Костов ПУБЛИЧНО. Мразеха го, когатодруги можеха да ги видят и чуят. Мразеха го, защото тази омраза се зап-лащаше богато, възнаграждаваше се като подвиг. Не мислете, че те, вогромното си мнозинство, вярваха във вината му. Ако някой от тия пъл-ни с омраза хора твърди, че е повярвал – или е бил безкрайно тъп, илипък просто лъже. Виждах ясно, че те знаеха, че Трайчо е невинен, ноГеорги Марков21
  22. 22. сякаш имаше лудо надпреварване всеки да излъже всекиго, че Трайчо евиновен.Врагоманията се развихряше с убийствена сила. Може би мнозинасе опияняваха от нея, защото тя освобождаваше въпросните човеци отвсякакви човешки задръжки. Нека поне днес не се лъжем, като удобновиним за всичко Сталин. Трагичната истина е, че Сталин не беше сам,че Сталин никога нямаше и да съществува, ако не бяха сталинчетата,хилядите и хиляди негови последователи, безименни злодеи!Историци и психолози ще кажат, че връзката е взаимна, а пък азвярвам, че не Сталин създаде тях (както мнозина смятат), а че те създа-доха Сталин и чрез него дадоха най-съвременното име на злото – стали-низма. Ако трябва да дам една точна характеристика на Сталинчето отмое време, ще кажа: това беше мъничко, енергично, амбициозно, злобносамотно същество, за което командуването, малтретирането, заплашва-нето и тероризирането на други човешки същества бе психопатологичнанеобходимост. Сталинчето искаше да бъде забелязано, че съществува,искаше светът да го види, да го чуе и някак да му се поклони. И тъй ка-то обикновено му липсваха способности да бъде добър земеделец, ши-вач, стругар, артист, тъй като му липсваха способности да бъде обикно-вен трудещ се човек, у него се бяха напластили завист и омраза къмвсички, които притежаваха тези способности, към добрия, човечен, хар-моничен свят на толерантността и любовта, в който нямаше място за бе-сове. За нашите български сталинчета революцията не е била никога ни-що друго освен удобен претекст за пускане в действие на струята отнизши страсти и инстинкти, на дяволско удовлетворение, на болезненкомплекс за малоценност. Бруталното физическо смазване на чуждатаволя се превръщаше в триумф на собствено превъзходство. Партията,социализмът и комунизмът бяха оправданието. И всред тази глутницание трябваше да живеем и да вярваме в човека.* * *Не зная друга политическа религия, която да е въздействувала такасилно върху низките човешки инстинкти и страсти и да е поощрявалатака всестранно човешките пороци, както прави това комунистическатаидеология. Настъпиха времена, когато се искаше човек да изяви себе сиединствено чрез правене на зло, което се оправдаваше като диалекти-ческа необходимост на партията. И тъкмо в правенето на това зло, впричиняването на болки и страдания на другите, някои хора у нас разб-раха, че могат да изпъкнат в живота на обществото, да се издигнат,Задочни репортажи за България22
  23. 23. може би и да получат място в историята. Познавам един висш офицерот Държавна сигурност, който преди това бе живял като дребен служащв горско стопанство и който в нормално общество едва ли би напусналгорското стопанство. Ала постъпването му в милицията, дългата серияот арести, разпити, инквизиции и изтръгнати показания го бяха изтлас-кали до най-властен пост. В драматична изповед пред мен веднъж тойказа, че кариерата му започнала от момента, когато е бил изпратен даарестува най-близкия си приятел, в чиято невинност той бил абсолютноубеден. (По-късно аз ще възпроизведа неговия разказ.) Познавам неедин и двама граждани, които направиха партийни и държавни кариерии се издигнаха до места, до които никога нямаше да достигнат в свобо-ден свят – изключително чрез демонично фабрикуване на зло за всеки,който бе застанал на пътя им. Способността да се прави зло се оказанай-благодатният талант на комунистическата епоха, тъй като това ЗЛОпри всички случаи се оказваше ДОБРО за политиката на партията. Об-разно казано, на хората не бе разрешено да си подават ръка и помагатедин другиму, но им се даваха всички възможности да си нанасят вза-имно жестоки удари. Когато говорим за врагоманията, която вилнеешеиз всички сфери на нашето общество и се превърна в основен елементна комунистическата душевност, не бива да забравяме, че не само пар-тията, но и мнозина граждани имаха нужда от нея. Те се самооткривахачрез нея, получаваха смисъл в живота си, живееха, за да търсят, мразяти се борят срещу врагове, сякаш съществуването на врага ставаше га-ранция за собственото съществуване. Действията срещу врага бяхадействия за утвърждаване на себе си. Печелеше се по две линии: по ли-нията на партийното признание и по линията на собственото самочувст-вие и удовлетворение. Затова врагоманията действуваше като мощнодухало за разпалване докрай на дяволски чувства и амбиции, които ина-че биха останали затворени в студеното мълчание на неоткрити човеш-ки въглища. Ако през вековете хората са чувствували необходимост отсъществуването на Бог, Цар, водач, в наше време много хора чувствува-ха необходимостта от Враг. Нищо друго не е по-необходимо за животана едно комунистическо общество от съществуването на Враг. И фраза-та на Волтер, че ако нямало Бог, трябвало да се измисли, намираше пъл-но приложение в нашето общество за необходимостта от врага. Без тозиВраг идеология, партия и режим се превръщаха в нелепа безсмислица.Чрез Врага всичко намираше някакво оправдание. Чрез Врага се оправ-даваше държавният терор и всяко насилие, чрез Врага се извиняваха ог-ромни провали и грешки на некадърни ръководители, чрез Врага сеГеорги Марков23

×