3. • Меркурий е най-близката до Слънцето и
най-малката планета в Слънчевата система.
• Меркурий се набюдава винаги в
непосредствена близост до Слънцето и
поради това рядко бива наблюдаван с
телескопи.
• Меркурий няма естествени спътници.
• Физическите характеристики на планетата
са подобни на тези на Луната .
4. ЕкваториаленЕкваториален диаметърдиаметър 4879,4 km4879,4 km
ПлощПлощ 7,57,5 × 10× 1077 km²km²
ОбемОбем 6,1 × 106,1 × 1010 km³10 km³
МасаМаса 3,302×103,302×1023 kg23 kg
СреднаСредна плътностплътност 5,4275,427 g/g/cm³cm³
ЕкваториалнаЕкваториална гравитациягравитация 3,7013,701 m/s²m/s²
Период на въртенеПериод на въртене 58,646258,6462 днидни ((58 дни 15,508858 дни 15,5088
часачаса))
Скорост на въртенеСкорост на въртене 10,892 km10,892 km//hh
Наклон на остаНаклон на оста ~0,01°~0,01°
Средна повърхностнаСредна повърхностна
температура:температура:
-през деняпрез деня 623K623K
- през ноща- през ноща 103K103K
ПовърхностнаПовърхностна температуратемпература -минмин.. – 90K– 90K
-СреднаСредна 440K440K
-- максмакс.. 700K700K
БройБрой естествени спътнициестествени спътници 00
5. Строеж
• Планетата има относително голямо желязно ядро
(дори в сравнение със земното). Меркурий е
съставен по маса от 70% метали и 30% силикати.
Средната плътност на планетата е 5430 kg/m³,
малко по-малка от земната. Причината, въпреки
високото си съдържание на желязо, Меркурий
все пак да отстъпва на Земята по плътност е много
по-голямата маса на Земята (масата на Меркурий
е 5.5% от Земната), която сгъстява цялата планета.
Ядрото на Меркурий заема 42% от обема на
планетата срещу 17% за Земята. Дебелината на
заобикалящата мантия е 600 km.
6.
7. Физически характеристики
• Има голямо планетно ядро от
желязо, което създава магнитно
поле със сила около 1% от тази
на магнитното поле на Земята.
На него се дължи и високата
средна плътност на планетата.
• Температурата на повърхността
варира от −180 до 430°C.
• почти никаква атмосфера .
8. АтмосфераАтмосфера
Меркурий има само следи от .атмосфера
Атмосферата му е крайно разредена, което се
вижда и от факта, че молекулите на газовете се
сблъскват по-често с повърхността на планетата,
отколкото една с друга. Газовото съдържание е
главно атомен кислород и газообразни калий и
натрий
9.
10. Средната температура на повърхността
на Меркурий е 452 K, но локалната
температура може да варира от 90 до
700 K главно поради бавното въртене и
липсата на атмосфера. Слънчевата
енергия, която достига до Меркурий, е
8.9 пъти по-голяма за единица площ от
тази на Земята.
12. Кратерите на повърхността на
Меркурий я правят много подобна на
тази на .Луната Най-голямата
забележителност на повърхността на
планетата (от тази част, която е била
картографирана) е Басейнът
Калорис, който представлява
огромен кратер с диаметър
приблизително 1350 km. Характерни
също са дългите стотици километри
стръмни скални откоси, чието
наличие се обяснява с изстиването и
последвалото го свиване на голямото
желязно ядро на планетата, което е
довело до „набръчкване“ на кората
на планетата.
13.
14. По-голямата част от
повърхността е заета от
равнини. Една част от
равнините са сравнително
млади и образувани
вероятно под
въздействието на
сблъсъци с метеорити и
последвалите ги потоци от
разтопена лава. Меркурий
е разтеглен (значително
повече от другите
планети) във форма на ел
ипсоид, ориентиран с
дългата си ос по посока
към Слънцето, поради
слънчевите приливни
сили. Приливната сила е
вторичен ефект от силата
на тежестта
(гравитацията) и е причин
а за приливите.
15. Приливната сила е вторичен ефект от силата на тежестта
(гравитацията) и е причина за приливите. Тя възниква, тъй
като гравитационното поле не е постоянно по диаметъра
на едно тяло. Когато едно тяло е под въздействиета на гра
витацията на друго тяло, полето може да се мени значите
лно между близката и далечната страна на тялото. Това пр
едизвиква напрежения в тялото и може да го деформира
или дори да го разруши. Такива напрежения няма, ако гра
витационното поле е еднородно, тъй като едно еднородн
о поле действа еднакво на всички части на тялото и ги уск
орява еднакво в една и съща посока и с една и съща скоро
ст
16. Орбитата на Меркурий е ексцентрична с
разстояние до Слънцето вариращо от 46 до 70
милиона километра; от всички други планети
само Плутон има по-ексцентрична орбита.
Изследвания на орбитата на Меркурий показват,
че нейният ексцентрицитет варира хаотично
между 0 (кръгова орбита) и 0.45 (силно
разтеглена орбита).