Your SlideShare is downloading. ×
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Capital markets at the beggining of 2013
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Thanks for flagging this SlideShare!

Oops! An error has occurred.

×
Saving this for later? Get the SlideShare app to save on your phone or tablet. Read anywhere, anytime – even offline.
Text the download link to your phone
Standard text messaging rates apply

Capital markets at the beggining of 2013

179

Published on

Published in: Economy & Finance
0 Comments
1 Like
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

No Downloads
Views
Total Views
179
On Slideshare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
0
Actions
Shares
0
Downloads
2
Comments
0
Likes
1
Embeds 0
No embeds

Report content
Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
No notes for slide

Transcript

  • 1. КАПИТАЛОВИТЕ ПАЗАРИ В НАЧАЛОТО НА 2013 Г. д-р инж.-химик Тихомир Цанов От събитията в началото на годината като че ли е ясно, че инвеститорите битрябвало да наблюдават не толкова мненията на политиците по света, колкоторешенията на ЦБ. Поради това, в сегашния коментар ще акцентирам именно върхуслучващото се в света на капитала, в контекста разбира се и на някои от най-важните политически, все пак, предпоставки. ФЕД вече обмисля доколко е безопасно да запази досегашната си разхлабенапарична политика. Евентуална промяна в нея ще предизвика нарастване на лихвитепо дългосрочните (10 г.) облигации на САЩ. В този аспект, оттеглянето наподкрепата на ФЕД за икономиката ще индикира за предстоящо повишаване наосновния л. п. и в крайна сметка ще постави началото на прогнозираната от редицаанализатори инфлация или хиперинфлация. И като че ли единствената пречка товада се случи твърде скоро е задържането на безработицата на нива доста надпоставените, вече официално, като цел 6,5 % (понастоящем е около 7,7 %). ФЕД, ЕЦБ, както и британската и японската ЦБ са най-агресивни въввливането на ликвидност в съответните икономики и това е повече от всякога.Подобна политика води и ЦБ на Китай. Въпреки всеобщия скептицизъм поотношение на ефикасността от печатането на пари, този модел като че ли работи,поне досега. При все това обаче, съпротивата срещу рисковите инвестиции все ощее на дневен ред. Съвсем накратко ще се опитам да обясня защо във всичките си анализиотделям значително внимание на икономическите проблеми на САЩ, паричнатаполитика на ФЕД, провеждана от Бен Бернанке, и покупателната способност на USD.Причината е съвсем елементарна – просто защото USD е световна резервна валута,за която е прието да се казва, че е на доверието (fiat currency, каквито междувпрочем са и повечето от останалите валути). Втората причина е, че в света накапитала общо взето няма много място за доверие. Или поне, моите представи иразбирания са такива. И докато това е така, доларът ще продължава да доминиракакто международната стокова търговия, така и много от световните икономически иполитически взаимоотношения, независимо, че подобен факт не се харесва наводещите европейски, азиатски и латиноамерикански политици. Според мен числата,стойностите в балансите, пазарните цени на стоките и услугите са доминиращи преддоверието, при предоставянето на кредит напр. А дълговите и най-вече държавнитеЦК (съкровищни бонове и облигации), не са нищо друго освен предоставяне накредити в големи размери. Това е и една от най-важните причини за сегашнитепроблеми на банките в Еврозоната. В съчетание с перспективата за единна Европа,суверенните дългове бяха похарчени, едва ли не с идеята, че държавата катоинституция ще изчезне и няма да е необходимо някой да ги изплаща на падежа им. Впо-прагматичeн аспект, политиците използваха дълговете за да си „гарантират”продължаване на времената на спокойно управление или преизбиране, докатобанките, купили държавни облигации, започнаха да получават предложения за„преструктуриране”, „опрощаване на част” от дълга или нещо друго подобно, за да несъдействат по-активно на рейтинговите агенции за обявяването на фалит. Различието между ЕС и САЩ може да се илюстрира чрез представите на т.нар. модерна монетарна теория (ММТ)1. В книгата на Уорън Мозлър са описани т.нар. „7 смъртоносни невинни измами”, владеещи (доминиращи) икономическатаполитика на САЩ. Първата от тях е, че за да може да харчи, правителството трябвада получи доходи (от данъци или заеми), т. е. то е финансово ограничено от Тя е валидна за всички страни и икономики със актуалната понастоящем парична система,базирана на националните валути на доверието и плаващи валутни курсове.
  • 2. способността си да събира нормативно определените данъци или да издавадържавни облигации. Факт е обаче, че правителството на САЩ не е ограничено отподобен доход, т. к. то никога не може да банкрутира поради дълг в USD. С другидуми, то винаги, или поне досега, може да направи всякакви и всички плащания всобствената си валута, без това да се влияе от големината на дефицита или малкотосъбрани данъци. Всъщност, как правителството на САЩ събира данъците 2?Единственото, което се случва при плащането на данъци, е изменения на числата вчековите книжки на данъкоплатците (намаляване) и тази на ФЕД. При това,правителството не получава нещо материално, което да може да преразпредели,давайки го на друг. В случая просто се променят числата в съответните банковисметки и в действителност „нищо никъде не отива”. Общо взето и накратко казано,същото се случва и при плащане на данъците в брой. Парадоксът е, споредизключително сполучливата аналогия на автора, че с парите се случва същото,каквото и с билет за мач от световни финали например, след като сте влезли настадиона. Въпреки че билета е на стойност от може би 1 000 USD, той се къса иизхвърля. Логичният въпрос обаче е, след като правителството унищожава иизхвърля на боклука банкнотите, как тогава то плаща социалните помощи иостаналите правителствени разходи – пенсии, лихвата по държавния дълг иливойната в Ирак и т. н.? В действителност, банкнотите, т. е. трудно изкараните пари,не допринасят за това. Реалността е друга. Правителството не трябва да получисредства чрез данъците, за да може да харчи. То в никакъв случай обаче, неполучава „нищо”, което в последствие да използва. Добре тогава, след катоправителството де факто не получава „нищо”, когато събира данъците, как и каквохарчи? Нека допуснем, че обикновеният американец очаква плащането (пенсия,социална помощ или нещо друго подобно) да му бъде преведено в банковата сметка.Наблюдавайки сметката си на компютърния екран, той може да разбере какправителството харчи без да има нещо за харчене 3. Потвърждение на казаното са идумите на Бен Бернанке в негово интервю: „Това, което ФЕД харчи не са пари отданъците. Банките имат сметки във ФЕД по същия начин, по който и Вие иматесметка в ТБ. Така, когато ние предоставяме кредит на банка, просто използвамекомпютъра за да увеличим числото в сметката, която тя има във ФЕД.” Защо тогава федералното правителство събира данъци? Има много добрапричина, поради която всяко правителство ни налага данъци. Това е продиктувано отпостоянната необходимост от пари в икономиката и чрез нея – от постоянната нуждаза хората да продават своите стоки, услуги или труд, за да получат пари 4. Некаразгледам и данъците върху недвижимите имоти (данъците върху дохода са насъщия принцип, но са много по-косвени и сложни). Така или иначе, тези данъцитрябва да бъдат заплатени, т. к. в противен случай има опасност да „загубите” имотаси. С други думи, по този начин, чрез тях сте „мотивирани” да продавате неща –стоки, услуги, собствения си труд, за да получите парите, които са Ви необходими. „Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да получиправителството пари за харчене. Общо взето, може да се твърди, чеправителството нито има, нито няма пари, а то просто променя числата в Чековите разплащания са изключително разпространени там. Просто е: сметката изведнъж се променя, а единственото, което е направилоправителството в случая е, че е променило числата в нея. Това, разбира се, се извършвачрез въвеждане на информация в софтуерната банкова програма на правителството, която есвързана с други програми на банковата система, т. е. правителственото харчене сеосъществява чрез „вкарване на информация” в собствената му софтуерна програма,наречена „монетарна система на щатския долар”. Когато има данъчно задължение, правителството може да купува неща с иначе ненужнитепари /долари/.
  • 3. съответните банкови сметки, увеличавайки ги когато харчи и намалявайки ги –когато събира данъци. И всичко това, заради „общественото благо” да регулираикономиката. Докато обаче, което и да е правителство продължава да вярва вспоменатата по-горе първа от седемте смъртоносни невинни измами, че трябвада получава пари от данъци и заеми, за да може да харчи, то ще продължава даводи, респ. подкрепя, политика, която ограничава както общото производство,така и заетостта, и му пречи да постигне иначе възможни и лесно достижимиикономически резултати.” Смъртоносна невинна измама №2: с държавните дефицити ние товаримдецата си с дълг. Факт: в реални измерения, подобен товар от дълг е невъзможен.Със или без дълг, нашите деца ще консумират това, което могат да произведат. ТазиСНИ често се дава като отговор на въпроса за главния проблем, произтичащ отдържавния дефицит. Понастоящем, вземането на заем се интерпретира като по-късно плащане на днешното харчене, или както се среща често в медиите: „По-големите дефицити днес означават по-големи данъци утре”. А по-къснотоплащане означава, че някак си, реалният стандарт на живот и общотоблагосъстояние на децата ни в бъдеще ще бъдат по-ниски, поради харченето накредит сега. Професионалните икономисти наричат това проблем за дълга междупоколенията. А числата са наистина главозамайващи. За радост обаче, тазиизмама, както и останалите 6 разбира се, може незабавно да се опровергае полесно разбираем начин. В действителност, идеята, че в бъдеще на децата нинепременно ще им бъдат отнети реални стоки и услуги, поради това, което сенарича държавен дълг, е абсурдна. Никой не изпраща реални стоки и услуги назадвъв времето, за да изплаща правителствени дефицити и нашите деца също нямада го направят. Общо взето, правителствените разходи от предишни години,както и стойността на дължимите държавни облигации, нямат особено значениеза сегашните работа, производство и консумация. Няма такова нещо катоотказване от произведеното в днешно време и изпращането му обратно въввремето към предишни поколения. Дори и да искаха, децата ни нямаше, а и небиха могли, да ни платят за нещо (дълг, дефицит), което сме им оставили. Нитопък финансирането на дефицита е от някакво значение. Всяка ТБ в САЩ имачекова сметка във ФЕД – това е т. нар. резервна сметка. Подобни имат ичуждестранните правителства. И когато правителството харчи без да иманеобходимите приходи от данъци, всичко, което всъщност се случва е, че сеувеличава числото в съответните резервни сметки при ФЕД, а банката Виавтоматично увеличава числата в съответните лични сметки. Какво всъщност представляват винаги актуалните американски държавниоблигации? Те не са нищо друго освен спестовни сметки във ФЕД 5. И вдействителност, когато американското правителство прави това, което всеки нарича„вземане на заем”, то просто премества фондове (парични средства, ликвидност) отчекова сметка при ФЕД в спестовна сметка (облигации) при същия този ФЕД. Дефакто, всичките 16 трлн. USD държавен дълг на САЩ не са нищо друго, освенобщата стойност на спестовните сметки при ФЕД. И какво се случва когато настъпипадежа на държавните облигации и този дълг трябва да бъде платен обратно? Да,познахте. Или може би – не? ФЕД просто премества доларовите (паричните) балансиот спестовните сметки (държавни облигации) в съответните чекови (резервни) Когато закупувате такива облигации, Вие изпращате доларите (парите) си във ФЕД, следкоето, в определен бъдещ момент, ФЕД Ви ги изпраща обратно, плюс лихва, също както привсяка спестовна сметка във всяка банка. Аналогичен е и случая със закупуването наоблигации от банките, при което ФЕД намалява числото на доларите, които банката има вчековата си сметка там и добавя същото количество долари към (в) нейната спестовнасметка.
  • 4. сметки, променяйки цифри чрез собствената си програма наречена „монетарнасистема на щатския долар. Номерът е, че всички тези сметки са в една и същаинституция, чийто председател има доста по-големи права, в сравнение состаналите ú членове6. Облагането с данъци и правителствените разходи влияят на разпределението.От разпределението всъщност зависи кои ще получат произведените стоки и услуги.Парадоксът е, че в действителност това се прави от политиците, приемащи законите,т. е. за добро или за лошо, те преразпределят реални блага чрез декрети 7. ВСЕ ОЩЕ СЛАБ ДОЛАР. ПОКАЧВАНИЯ НА СВЕТОВНИТЕ ФОНДОВИ ПАЗАРИ Избягването на рецесията в САЩ чрез споразумението за данъчни реформи,отсрочването. на фискалната пропаст с 2 месеца и количествените улеснения,предприети от ФЕД през последните няколко години, са сегашния фундамент насветовните фондови пазари. В този аспект, все още нерешени са проблемите снамаляването на дълга и бюджетния дефицит. Очакванията са, че още презфевруари, дълга ще достигне USD 16,4 трлн. и ще започнат нови преговори междуновия министър на финансите и Конгреса за поредното повишаване на „тавана” му.Обикновено американската валута печели в периоди на нестабилност и това ще сепрояви през предстоящите няколко (5–7) седмици. В същото време, натискът върхуEUR ще се увеличи поради значително по-рисковия му профил като валута. Въпрекинякои, напълно основателни разбира се, неотдавнашни твърдения за поскъпванетона долара, изглежда, че той ще остане слаб още дълго време. Бен Бернанке, респ.ФЕД, направиха всичко, което желаеха световните пазари 8. Всичко това е удобно запазара като цяло. Поддържането на ниски л. п. е показателно за сегашната слабостна долара. Най-важното в този аспект като че ли е, че ФЕД е готов да се примири спо-висока от 2 % инфлация, като дори би рискувал с още по-големи стойности, с целда се увеличат капиталовите инвестиции и да се намали безработицата. С другидуми казано, изглежда, че тенденцията за отслабване на долара е желана. Врезултат на това обаче, голяма част от капиталите „бягат” от САЩ в по-безопасниубежища – злато, швейцарски франкове. Всичко това (решенията на ФЕД) подкрепяи еврото. Чрез слабия долар се цели да се стимулира американската икономика.ФЕД задържа л. п. в интервала 0–0,25 % за срок от 4 г., плюс ангажимент за купуване Описаното до тук не е нещо ново, прави се от много дълго време, но изглежда, че са малкохората, които разбират колко просто е то, както и че това никога няма да бъде проблем. Оттук като че ли произлиза и могъществото на тази институция, както и популярността нанейния председател. Данъчната политика се дискутира (ежегодно) от Конгреса с оглед на разпределянето ихарченето. Повечето от членовете му искат да облагат с данъци „тези, които най-многомогат да си го позволят” и насочват федералните разходи към „тези, които са в най-голяма нужда”. Звучи доста познато, нали. В една или друга степен, подобна политиканаподобява социалистически начин на мислене и е много близо до познатия ни от миналотодевиз: „От всекиму според възможностите, на всекиму – според потребностите”. Безповече коментари, аналогии и предвиждания от моя страна. Оставям това на всеки от Вас. Ежемесечните интервенции са в размер на USD 45 млрд. за покупки на дългосрочниоблигации и на други USD 40 млрд., пуснати на пазара на ипотечните инструменти. В крайнасметка, годишното увеличение на баланса на ФЕД е с около 35 %. Тези мерки са ясен сигналза поддържане на ниско лихвено равнище за период от около 2 г. Евентуалната целева„дата” за промяна на сегашната финансова политика се очертава началото на 2015 г.Подобна политика ще се поддържа докато безработицата е над 6,5 %, а очакванията заинфлацията са за под 2,5 %.
  • 5. на американски ДЦК. По всичко изглежда, че тази политика ще се запази допостигането на споменатите цели за безработица и инфлация 9. Валутни пазари и двойки Според Светлин Минев, „през м. г. реалният фундамент (очакванията залихвени диференциали) оставаше на заден план, т. к. повечето ЦБ (ФЕД, ЕЦБ,Англия, Германия, Швейцария, Япония) са с основни л. п. в интервала 0–1 и нямаизгледи те да бъдат повишени скоро. Поради това, желанието за риск бешеосновният фактор, определящ ценовите движения на ФОРЕКС, а и наостаналите финансови пазари”. Напоследък обаче, като че ли се забелязватенденция за подобряване на икономическите данни на САЩ, докато в ЕЗположението си остава критично. В началото на декември, от Бундесбанк отновопонижиха прогнозата си за растежа на германската икономика от 1,6 на 0,4 %. Товаразбира се е не особено приятна новина за европейските страни, т. к. повечето оттях разчитат Германия да финансира дълговите им проблеми. Националната банкана Швейцария също поддържа л. п. от 0,25 поради притесненията си за силата нафранка и негативния му ефект върху икономиката. Тази валута все още се счита отинвеститорите за актив – убежище, на фона на продължаващата криза в Европа,като не се очаква промяна на лихвата или на пода на EUR/CHF при 1,20. Общо взето, може да се обобщи, че фундаменталният анализ сочи подкрепаза американския долар. През последните 5–6 месеца единната валута поскъпна соколо 10–11 %. Това беше подкрепено преди всичко от ангажимента на президентана ЕЦБ Марио Драги да направи всичко възможно за спасяването на еврото. Самиятфакт обаче, че открито се говори за спасяването на еврото е достатъчнокрасноречив за сегашната ситуация, като при всички случаи то е и резултат отнамесата на банката, която обаче едва ли би могла да преодолее натрупващите сенегативи на пазара. Програмата за неограничена помощ, предназначена дапредотврати банкрута на Испания през септември, както и последната намеса заспасяването на Гърция през декември, са стъпки в тази посока. Самата дълговакриза като че ли сега е на втори план, но политическите и икономически усложнения,които тя създаде, остават и като че ли стават от лоши, по-лоши. Строгите мерки заикономии, на които почти всички от задлъжнелите страни в региона се съгласиха,правят трудни за осъществяване декларираните политически намерения. В Италиянапр., през следващия месец ще се проведат предсрочни избори. Политическатаподкрепа за сегашния премиер Марио Монти намалява, а с това и вероятността запровеждането на обещаните от него ключови структурни реформи. Логично е, четова поставя под въпрос и самото им изпълнение. Влошаването на икономическитеусловия в ЕЗ като цяло обаче, като че ли е основната заплаха, която може данавреди на еврото. През последните месеци растежът в нея намалява, като дориотносително силните икономики на Германия и Франция са изправени пред опасностот рецесия. В този аспект, безработицата в ЕЗ е почти два пъти по-голяма, отколкотов САЩ (11,8 спрямо 7,7). В случая обаче, не са толкова важни самите стойности,колкото наблюдаваните тенденции, а те са за намаляваща безработица в САЩ иувеличаваща се в Европа. Не е напълно изключена и възможността за новонамаляване на л. п. в ЕЗ, а това би подкопало допълнително и подкрепата заединната валута. Въпреки че ЕЦБ не понижи лихвата си на своето първо заседаниеза годината, пазарите продължават да спекулират, че това предстои да се случи през Чрез осъщественото допълнително финансиране се увеличават паричните средства нафинансовите пазари и респ. се намалява покупателната сила на щатската валута. С другидуми, чрез увеличаването на парите в брой се очаква да се стимулира допълнително кактопотреблението, така и инвестициите, като последните ще доведат до увеличаване назаетостта и намаляване на безработицата.
  • 6. следващите месеци или в по-късен етап на н. г. Аргумент за възможното понижаванена нейния основен л. п. е намаляващата (напоследък) доходност на държавнитеоблигации на Италия и Испания. Между другото, аналогична е и тенденцията сбългарските ДЦК. От друга страна обаче, понижаването на разходите за държавнофинансиране е от ключово значение за ограничаване и респ. намаляване нанапрежението около дълговата криза. 1. EUR/USD; съществуващ сравнителен паритет в измененията на тазивалутна двойка през последните 2–3 г., с изменения от порядъка на около 10–15 %.Очаквания за мечи сценарии. 2. GBP/USD; наблюдава се леко възходяща тенденция; също се очакватпредимно мечи, поне в краткосрочен аспект, настроения. 3. USD/JPY; доста голяма волатилност през последните 1–2 г., съпроводена синтензивна разпродажба на йени; текущ силно възходящ тренд и намерения наяпонското правителство за закупуване на европейски дълг. 4. AUD/USD; на фона на посоченото по-горе, австралийският долар същонабира сила, продължавайки дългосрочната възходяща тенденция. Преминаванетона двойката над стойностите от консолидацията ú в средата на м. г. (1,06–1,07),вероятно ще продължи възходящия ú тренд в сравнително дългосрочна перспектива. 5. Злато. Поевтиняването на благородния метал продължава започналатапрез август–септември 2011 г. корекция. Очакванията ми са, че тя ще продължи,поне в близките няколко месеца. Според мен, понастоящем златото се намира всредата на корекцията, която би трябвало да приключи при стойности от около USD1350–1400 / oz. Основания за това ми дават числените стойности на досегашнатакорекция от около 13–14 %, които са доста далеч от типичното 30 % обезценяване наактивите, след подобна 12 г. възходяща тенденция. Все пак, постигнатата доходностот инвестирането в злато през 2012 г. е 7 %. Неотдавна Deutsche Bank понижи прогнозите си за цената на златото презнастоящата и следващата г., присъединявайки се към нарастващия списък набанките, ставащи все по-предпазливи по отношение на благородния метал 10. Всъответствие с това, прогнозните цени за среброто също са по-ниски – USD 37–38/oz. Анализаторите от посочените кредитни институции отбелязват, че са налицеоснователни аргументи за обрат в продължилата повече от десетилетие възходящатенденция в цените им. Основните причини за това са значително пониженототърсене през последните 1,5 г., вследствие на успеха на ЦБ в ограничаването нарисковете, свързани с прекалено големия финансов ливъридж в икономическатасистема на запада, както и сегашната сила на други по-традиционни активи катоамериканските акции и нормализиращата се икономическа обстановка. Вдопълнение, изглежда че нараства убедеността на мнозина инвеститори ианализатори, че в дългосрочен план USD вероятно ще поскъпва. Тъй като цената назлатото винаги се е определяла в долари, както е и понастоящем, по-силният доларправи метала по-скъп за инвестиралите средства в други валути. В заключение, ФЕД може да предприеме затягане на сегашната си разхлабенамонетарна политика по-рано от очакваното. В основата на подкрепата на златотобяха именно количествените улеснения на ЦБ, а притегателната сила на метала езащитата му от слабостта на валутите и инфлацията в период на висока ликвидност. ПРОГНОЗИ НА CNBC ЗА РАЗВИТИЕТО НА КРИЗАТА В ЕВРОПА ПРЕЗ 2013 Г.1. Ново опрощаване на гръцкия дълг. Тази опция вече е обсъждана с политиците вГермания. Въпреки че според мен не е особено вероятно канцлера Меркел да се10 Нейната конкретна прогноза е за USD 1 856/oz през тази и USD 1 900/oz през следващатаг. Други водещи банки, понижили прогнозите си за цената на златото са: Credit Swisse, HSBC,BNP Paribas и Goldman Sachs.
  • 7. съгласи с подобни намерения, т. к. в Германия също предстоят избори, подобнавъзможност не бива да се изключва напълно. Все пак, една от най-коментиранитеидеи е дългът на Гърция, притежаван от правителствата на страните от ЕС и ЕЦБ,да бъде опростен със 75 %. С други думи, това означава кредиторите ú да получатсамо по 25 цента за всяко отпуснато евро, респ. финансови проблеми и намаленаликвидност за Германия, Франция и ЕЦБ. По-големият проблем обаче, ако това сеслучи, т. е. ако Гърция осъществи подобна сделка, е, че страни като Ирландия,Португалия, Испания, Италия и Кипър също биха могли да настояват за аналогичнаотстъпка.2. Осезаем натиск върху социалните системи в ЕС. Разходите на публичниясектор, особено тези за пенсии, ще бъдат критикувани от политиците в целия свят.Пенсиите от публичния сектор на Европа, като цяло, са доста високи и ще трябва дабъдат предоговорени, ако правителствата наистина се опитат да ограничатбюджетните си дефицити, при това не само в краткосрочен план. Все пак, не еособено вероятно някое правителство, особено в Европа, да обсъжда сериозноорязване на социалните плащания през н. г., но без съмнение, ще бъде поставеноначалото на подобен дебат. В крайна сметка, изобщо не са изключени фалити нитона Гърция, нито на някоя от другите, не особено силно развити, икономики в Европа.3. Европейски режим на строги икономии. Основен момент в бюджетните плановена Великобритания за 2013 г. са допълнителните мерки за икономии, в частност зазначително намаляване на обезщетенията за безработни. Целта е да се намалидълговото бреме на страната през следващите няколко г. Естествено е, че те сепосрещат с неодобрение от милиони хора, а това вече не е проблем само наостровната държава. Ситуацията е подобна и в половината от държавите на ЕС.4. Валутни войни. С американски дълг, надхвърлящ USD 16 трлн., и силнозадлъжнели страни от Г-7, е доста вероятно да се разгорят валутни войни, коитоспоред някои експерти и анализатори са единственото решение на намаляване надържавните дългове11. В заключение, с отписването на дълг, валутните войни стават напълновъзможни. След намаляването на реалното богатство на средния американец спочти около 50 %, сега като че ли е ред същото да се случи и със средниязападноевропеец. Паралелно с това, ще се обезценят и много фирмени акции встраните от Западна Европа, в резултат и на спукването на балона на социалнитеразходи и придобивки. В този аспект би била полезна формулата на Е. Altman за т.нар. z-коефициент. Според нея, вероятността за фирмен банкрут (в близките 2–3 г.)може да се предвиди. Стойностите на z-коефициента се определят по различенначин за публични и непублични дружества, чрез използването на популярниикономически показатели, а именно:за публични z = 1,2 x1 + 1,4 x2 + 3.3 x3 + 0,6 x4 + 0,999 x5;за непублични z = 0,717 x1 + 0,847 x2 + 3.107 x3 + 0,42 x4 + 0,995 x5 ; където:X1; X2; X3 и X5 са съотношенията, съответно между: оборотен капитал; неразпределенапечалба; печалба преди данъци; приходи от продажби и сумата на активите напредприятието, аX4 – съотношение между пазарната стойност на капитала (за публични дружества) илибалансовата стойност на собствения капитал (за непублични) и привлечения капитал. Съществуващите възможности са (при Z, съответно за публични и непубличнидружества): голяма вероятност за фалит < 1,8 и < 1,23; зона на неопределеност1,81–2,99 и 1,23–2,90; и няма опасност от банкрут > 3.0 и > 2,90.11 Неотдавна министърът на финансите на Бразилия директно обвини правителството наСАЩ, че използва курса на долара срещу кредиторите си от развиващия се свят. Докатообаче USD е световна резервна валута без съществена конкуренция, САЩ ще правяткаквото си поискат в това отношение.
  • 8. Все пак, ФЕД няма как да реши дълговите проблеми на САЩ. При това,напрежението ще се увеличава с наближаването на срока за вдигане на „тавана” подълга. Всички наблюдавани, дори и закъснелите, реформи бяха предприети врезултат на натиска на капиталовите пазари, които отказаха да финансиратфалирали държави. Изглежда, че през н. г. ще се радваме на първите признаци навъзстановяване на световната икономика12. ИНВЕСТИЦИОННИ ВЪЗМОЖНОСТИ И БЪЛГАРСКИ КАПИТАЛОВ ПАЗАР В момента, пазарите като че ли предлагат „за всеки по нещо”.Възвръщаемостта на инвестициите в американски облигации достигна 10–20 % (от5–10 %) за по-рисковите книжа. Реакцията на пазарите показва явното инепреодолимо, поне засега, влияние на ЦБ. При увеличаване на броя на дълговитеЦК с подобна доходност, е съвсем естествено това да се приеме за начало наинфлацията. Факторите, които могат, поединично или в комбинация, да повишатсериозно лихвите по държавните облигации, респ. цената за обслужване надълговете, са:  по-бързо оттегляне на подкрепата на ЦБ за икономиката;  ускоряване на растежа;  създаването на работни места. В крайна сметка, всичко това би затегнало ипотечното кредитиране, но щенамали и усещането за подценяване на капитала. Това би накарало дори и най-големите скептици – индивидуални инвеститори и фондови мениджъри, да се„обърнат” към акциите. На фона на възстановяването на долара, пазарнитеучастници започват да се оглеждат за нови и по-рискови предизвикателства. Това епородено разбира се и от частичното споразумение за увеличаване на данъците вСАЩ, както и с не по-малко важния въпрос за съкращаване на държавните разходи,както там, така и в повечето европейски страни. Не бива да се забравя обаче, черешението за САЩ беше само отложено от законодателите с 2 месеца. Въпреки чебюджетния компромис, постигнат от републиканци и демократи, не е особеноудовлетворителен за мнозинството от инвеститорите, пазарите реагирахаположително на него. Дори и ФЕД да започне постепенно да намалява (прекратява)количествените улеснения, ЕЦБ вероятно ще продължи с разхлабената си паричнаполитика заради рецесията, вече обхванала ЕЗ13. Очакванията за растеж наикономиката на най-големия потребител на петрол са предпоставка за неговото по-голямо търсене. Понастоящем цените на двата основни вида петрол се движат вграниците на USD 92–94 – 111–113 / барел. В този аспект, фундаменталният анализпредвижда кратко- или средносрочен ръст в цената на черното злато. Съответнитенива на съпротива са USD 115, 122 и 147, а тези на подкрепа – при USD 71, 67 и 58.12 ЕС преработва плана за спасителното финансиране на банките. Държавите от ЕЗ, чиитобанкови сектори рухнаха аналогично на ирландския, ще трябва да се погрижат заполучаването на бъдещите спасителни пакети от Европейския механизъм за стабилност,чийто общ размер е 500 млрд. EUR. Според споменатия план, държавите със сериознифинансови затруднения или трябва да инвестират във фалиралите банки заедно с ЕМС, илида му предоставят гаранции срещу евентуални загуби. По този начин би трябвало да сепрекъсне съществуващия порочен кръг между фалиралите банки и сувереннитеправителства. В този аспект, досегашното национално финансиране в Ирландия, Кипър иИспания, необходимо за спасяването на банките им, увеличи неимоверно държавните имдългове. В резултат на това, Дъблин и Никозия поискаха спасителна помощ от ЕМС чрезпряка рекапитализация на фалиралите банки.13 ЦБ на Япония се готви за нова намеса на пазарите, за да отслаби допълнително йената, вопит да съживи икономиката и тя да излезе от продължаващата вече второ десетилетиерецесия.
  • 9. Според Беноа Ан обаче, е твърде рано пазарите да се тревожат за евентуалноизтегляне на ликвидност в световен мащаб. Това все пак ще се случи някога и най-вероятно ще бъде в момента, в който ФЕД ще се върне към „нормална паричнаполитика”. За съжаление обаче, това ще е и началото на значителна инфлация. Годишни изменения на индексите на българския фондов пазарКъм 3 януари SOFIX 10,1 %, BG40 12,6 %, BGREIT 56,3 %, BGTR30 – 1,1 %.Към 5 януари SOFIX 11,5 %, BG40 12,7 %, BGREIT 61,8 %, BGTR30 0,2 %.Към 11 януари SOFIX 16,6 %, BG40 14,9 %, BGREIT 55,2 %, BGTR30 4,7%. През последната седмица на м. и първите две на тази г., индексите набългарския фондов пазар отбелязаха съществени повишения. Стойности загодишното им увеличение от порядъка на 12-13 %, като тези за SOFIX и BG40, сатипични за средната възвръщаемост от инвестиции в акции, определена заизключително дълъг период от време. Средно годишното увеличение на SOFIX, отдъното му при 260 през февруари 2009 г. до сега, е около 10–10,5 %. В този аспект,бих могъл да твърдя, че българската икономика се връща към нормалното сиразвитие от преди кризата. Очакванията ми са, че подобна хипотеза би трябвало дасе потвърди и от останалите макроикономически индикатори след известен периодот около половин – една година.

×