Детска градина

1. Ролята на играта в детското
развитие

2.  Играта е една от основните форми, чрез която детето реализира своето
присъствие в битието.
 Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Детето
играе, защото играта му доставя удоволствие и в това се състои неговата
свобода.
 Тя не е наложена. Тя е необходима, доколкото е желана, доколкото създава
радост, породена от самото играене. Играта е „безкористна". Тя е ограничена и
затворена. Изиграването протича във времето и пространството и смисълът на
изиграването е в самото него. Играта има завръзка и развръзка - в нея
съществува абсолютен ред и всяко отклонение от този ред разрушава играта.
 Играта се играе с правила. Даже когато правилата се отричат, това е причина
за въвеждането на нови правила. Правилата задават законите, управляващи
временния свят, създаден от играта. Те са неоспорими.
Играта

3. Играещи деца

4. Играта като упражнение
 Един от първите опити за разбирането на играта принадлежи на К. Грос.
 Според него детството е времето, в което се постига развитие на
способности, необходими за живота;
 Играта възниква, когато се появи необходимост за развитието и укрепването
на тези способности;
 В по-ново време този възглед се споделя и от Дж. Брунър (1972). Упражняването
дава възможност за усъвършенстването на способностите, необходими за по-
късния живот;
 ЕЛИС (1973) разглежда играта като форма за търсене на стимули, което е
свързано с възбудата. Новите ситуации създават възбуда, което засилва
активността. Детето ще се стреми към ситуации, създаващи висока
възбудимост, което е едно вълнуващо състояние. То ще се ориентира към играта,
за да изследва средата, която е източник на различни стимули.

5. Играта като пресъздаване
смисловия план на отношенията
Това разбиране на играта принадлежи на Л. Виготски и Д. Б. Елконин и може да се
изрази с няколко основни идеи:
 Играта е основна дейност за детето;
 Играта притежава основополагащо значение за развитието на съзнанието;
 Играта отразява смисловия, а не предметния пласт на човешките отношения;
 Развитието става в играта, тя е причината за създаването на нова „зона на
близкото развитие";
 Играта е форма за обективиране на личностния смисъл;
 Играта има цел в себе си, в играта детето пресъздава това, което е значимо за
него;
 Зад играта се откриват различни мотиви: удоволствието от играенето,
възпроизвеждането на смисъла, отношенията, ролята.

6. Структура на играта
Д. Б. ЕЛКОНИН (1978)
отделя в играта
няколко компонента:
съдържание, сюжет,
игрова ситуация,
игрови действия,
роля и отношения.
Ролята е „основна
единица" на играта,
която придава
смисъл на
действията и
отношенията.

7. Видове
игри
• Сензомоторни игри:Тези игри отразяват
удоволствието от упражняването на офор-
мените сензомоторни схеми и възникват на
стадия на сензомоторния интелект. Пиаже ясно
разграничава играта от другите активности:
„...след като се научи да хваща, да хвърля -
действия, които са включени в процеса на
акомодирането на новата ситуация, и да
преодолява усилието на повторението, детето
много скоро започва да хваща заради
удоволствието от самото хващане.
• Символични игри Този тип игра възниква,
когато детето започне да превръща
физическата среда в символ (Файн, 1982).
Символичната игра съответства на
дооперационалния стадий от развитието.
Много от тези игри възпроизвеждат света на
приказните истории. Отговорите на въпроса
“Защо” са разкрити в изследването на Брунър и
др. (1976). Героите се характеризират със сила и
качества, които са най-добрите в човешкия
характер. Героите са: безусловно добри, мъдри,
безстрашни, честни, силни; притежават сила,
която детето би искало да има за себе си;
могат да се движат много бързо, да летят, да
преминават големи разстояния, да правят много
мъчни неща; могат да разрешават всички
проблеми, да преодоляват всички трудности,
техните решения са най-добри;
•Игра, фантазия и
контрол върху
страховете С игрите
фантазии детето може да се
научи как да се справя със
страховете. То може да
избере като обект на
пресъздаване това, от което
се страхува. След това да го
пресъздаде в умерена форма,
което би му позволило да се
справи с този страх, като си
въобрази, че е победител на
страха и е взел надмощие над
ситуацията, породила този
страх. Преодоляването на
страховете е свързано с
използването на различни
стратегии-емоционална
поддръжка, успокоение, хумор,
усещане за можене (Готмън,
Паркър, 1986).

8. • Конструктивни игри Тези игри са широко разпространени при децата между 5-7
го- дини и са една възможност за разгръщане на творчеството (Бру- нър, 1972).
Александър Лурия описва два различни способа на конструиране:
• по образец - цялото, което трябва да се възпроизведе, е дадено в единство със
своите части;
• по модел - цялото е дадено отделно от частите, детето може да възпроизведе
цялото с различни части.
• При първия случай замисълът не е даден в отношението към 169 способа. От
детето не се изисква да изследва самия способ, при втория случай замисълът е в
отношение със способа. Построяването на обекта започва с изследване на
способа, изпълнителските действия се превръщат в изследователски.

10. Благодаря за вниманието!
Подготвил: Зорница Карагогова
Спец. ПНУП, 2-ри курс
ПУ “Паисий Хилендарски”