Your SlideShare is downloading. ×
  • Like
Regional and Urban Economics
Upcoming SlideShare
Loading in...5
×

Thanks for flagging this SlideShare!

Oops! An error has occurred.

×

Now you can save presentations on your phone or tablet

Available for both IPhone and Android

Text the download link to your phone

Standard text messaging rates apply

Regional and Urban Economics

  • 177 views
Published

The module’s aim is to bridge between regional and urban development and economic development theories. Knowledge is obtained of the main principles and rules of economic development as well as …

The module’s aim is to bridge between regional and urban development and economic development theories. Knowledge is obtained of the main principles and rules of economic development as well as abilities to carry out economic analysis and define priority problems. Attitude is shaped towards land and property and their effective use.

Published in Education
  • Full Name Full Name Comment goes here.
    Are you sure you want to
    Your message goes here
    Be the first to comment
    Be the first to like this
No Downloads

Views

Total Views
177
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
3

Actions

Shares
Downloads
1
Comments
0
Likes
0

Embeds 0

No embeds

Report content

Flagged as inappropriate Flag as inappropriate
Flag as inappropriate

Select your reason for flagging this presentation as inappropriate.

Cancel
    No notes for slide

Transcript

  • 1. Може ли Пловдив да реши своите проблеми в съществуващите си административни граници Регионална и градска икономика Благой Петков, УРБ 10047
  • 2. EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGEЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ Практика Practice Сигнатура RUEbCBU Наименование на дисциплината по учебен план Регионална и градска икономика Започва в семестър 4 Завършва в семестър 4 ECTS 4.0 СтатутЗадължителен CodeRUEbCBU Title of the discipline in the academic curriculum Regional and Urban Economics Starts in semester 4 Ends in semester 4 ECTS4.0 Type Compulsory 30 0 60 60 Анотация Дисциплината прави връзка между регионалното и градско развитие и теориите за икономическо развитие. Придобиват се познания относно основните принципи и правила на икономическото развитие и умения за икономически анализ и определяне на основни проблеми. Създава се отношение към земята и собствеността и ефективното им използуване. Annotation The module’s aim is to bridge between regional and urban development and economic development theories. Knowledge is obtained of the main principles and rules of economic development as well as abilities to carry out economic analysis and define priority problems. Attitude is shaped towards land and property and their effective use. 30 30 0 60 60 Катедра Градоустройство Department Urban Planning Principal lecturer Assoc. Prof. Dr. Eng. Stefan Tsonev Водещ преподавател доц. д-р инж. Стефан Цонев Самостоятелна подготовка Аудиторни часове (общо) Academic hours(total ) Individual independant study LecturesЛекции 30 Упражнения/Семинарни занятия Exercises/Seminars Форма на оценяване Изпит Form of assessment Exam URBRUEbCBU4U.pdf - -Възможност за преподаване на чужд език Possible training in foreign languages Урбанизъм - бакалавър*UACEG, 26.10.2006, A- 2428 RUEbCBUUrbanism - bachelor*
  • 3. Анализ на състоянието на Община Пловдив  Национален план:  Потенциал на магистрали “Тракия” и “Марица”  Южен Централен район на развитие:  Притегателен център на развитие  Административен център на региона
  • 4. Социално-икономически промени  Загуба на пазари  Закриване на производства, намаляване на обема  Остаряване, конкурентност на технологии  Физическо състояние на инфраструктура на промишлените зони  Освобождаване на работна сила  Структура на собствеността  Поскъпване на транспорт  Реформи в образование и здравеопазване
  • 5. Приоритети в развитието  Регионален възел в Европейската инфраструктурна мрежа  Институционален, делови и информационен център  Конкурентноспособна икономика  Университетски и научноизследователски център  Европейски и национален културен център  Структуроопределяща роля на туристическия сектор, стратегия  Регионален медицински център  Енергийно-разпределителен възел
  • 6. Зона на влияние на Пловдив  Високи нива на обслужване, възможности за труд, образование, здравеопазване, обитаване, култура и т.н.  Транспортна отдалеченост до 20 км, транспортен изохрон 30 мин, 12 общини:  Брезово, Калояново, Кричим, Марица, Перущица, Раковски, Родопи, Стамболийски, Съединение, Куклен, Садово и Хисаря  Ежедневни пътувания:  11 общини (без Брезово), над 500 души от населено място
  • 7.  Стопански връзки (суровини, опаковки, реализация на продукция)  В тази зона попадат 73,9% от общото население в областта, 60 хил.души ежедневно приходящи към 350 хил. население (14 хил. с масовия транспорт)
  • 8. Изводи:  Пловдив функционира като урбанистична система, не в своите регулационни или общински граници, а като единен организъм – в границите на своето “урбанистично гравитационно поле”  10-12 км транспортна отдалеченост, 20-25 мин достъпност, 50 хил. пътувания/ден, включва 27 населени места  Обективни граници:  126,4 кв.км, 417,3 хил.души  Гъстота на обитаване 330 души/кв.км, 4 пъти по-голяма от средната за страната
  • 9. Историческо развитие на града  Земеделски характер на региона, първо изложение 1892 год.  Първи обособени промишлени зони от 20-те години на миналия век  Около Централна гара, гара Филипово, карловско коматевско, кукленско шосе  1939 год. – над 100 предприятия, 1942 год. те достигат 160  Бурен възход на образование и култура
  • 10.  След II-ра св.война земеделието постепенно отстъпва на промишлеността, като в края на 80-те години, съотношението достига 1:10 по обем на производствата  Прираст на население от 120 хил.души през 1943 год. до 490 хил. през 1987 (и около 30 хил. временно пребиваващи)  Пловдив и прилежащия му район са функционирали като едно урбанистично тяло във всички исторически епохи, като един организъм, базиран на взаимността и равнопоставеността на съставните му части
  • 11. Икономически профил на Пловдив и региона  селско стопанство – почвите са с високо качество – предпоставка за развитие на отрасъла. Развити са интензивните производства – зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и тютюнопроизводство. Животновъдството развива говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство и птицевъдство;  добивна промишленост – няма значими полезни изкопаеми;  преработваща промишленост – областта е специализирана в производството на храни, напитки и тютюневи изделия; машини и оборудване; химически вещества и продукти; текстил, текстилни изделия и облекла; металургия и метални изделия; хартия, целулоза, хартиени, полиграфски и издателски услуги. Промишлената специализация на Пловдивска област оказва значително влияние върху специализацията на целия ЮЦР
  • 12. Икономическо състояние на Пловдив и региона  рязък спад в производството на машини, оборудване, металолеене, металообработване и металургия;  прекратено е производството на запаметяващи устройства, магнитни носители и периферни устройства;  свиване на производството на нисковолтова апаратура и електродвигатели;  символично присъствие на отраслите: дърводобив, лов и риболов;  нарастване на инвестиционната активност;  слаби темпове на развитие на туризма при наличие на значителен потенциал;  нарастване на относителния дял на фирмите с частно участие;  нарастване на продукцията в отраслите на леката промишленост;  транспортната и техническа инфраструктури са добре развити и са предпоставка за ускорено икономическо развитие.
  • 13. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ  ·Обща територия – 101 981 дка – (100%). - Урбанизирана част от територията (вкл. териториите за транспорт и техническа инфраструктура) – 54 349 дка (53,3%). - Земеделски територии – 41 906 дка (41%), от които: - обработваеми площи – 40 283 дка (39%); - поливни площи – 24 469 дка (24%). - Горски територии – 1 292 дка (1,27%). - Водни територии – 3 708 дка (4,6%) - Територии за добив на полезни изкопаеми – 726 дка (0,7%).  ОСНОВНИ ДЕМОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ·Общ брой на населението (2004г.) – 341 464 д. (100%)
  • 14.  ·Разпределение на населението по райони: - “Централен” – 73 644 д. (21,6%); - “Източен” – 54 489 д. (16,0%); - “Западен” – 37 660 д. (11,0%); - “Северен” – 48 054 д. (14,1%); - “Южен” – 72 425 д. (21,2%); - “Тракия” – 55 192 д. (16,1%).  ·Плътност на обитаване: - за цялата територия – 3 348 д/кв.км.; - за урбанизираната територия – 6 282 д/кв.км.
  • 15.  Урбанизираната територия на Община Пловдив надхвърля 50% от общата й територия и не предполага качествена възможност за просто, “пълзящо” разширение на града, непосредствено до сегашните му граници  Плътността на обитаване е изключително висока и нейното увеличаване би застрашило с кризисни последици “крехкото екологично здраве” на града.
  • 16. Специфични проблеми свързани с ограничената територия
  • 17. ИЗМЕНЕНИЕ НА ФАКТОРИТЕ НА КЛИМАТА В УСЛОВИЯТА НА ГРАДСКАТА СРЕДА  Екологичната ситуация зависи от:  Транспорт (шум, изгорели газове)  Промишленост  Замърсяване на атмосфера, почва, води, битов фактор  Ел.магнитни полета на инфраструктурни обекти и съоръжения  Градска застройка:  Вид, плътност, изкуствени покрития  Водни площи, растителност  Обща организация на градски процеси
  • 18. Баланс на покритията в селищната територия на гр.Пловдив
  • 19. Проблеми с производствените територии  Смяна на собствеността  Приватизация  Реституция  Остаряла инфраструктура, често обща за производствения комплекс  Сложни процедури по промяна на предназначението на съществуващи сгради _________________ за повече информация: www.proizvodstveni.hit.bg
  • 20. Спонтанната и хаотична инвестиционна инициатива в устройването на „нови икономически зони”, необходими за преструктуриране на икономиката  Частната инициатива решава този проблем по най- лесния начин – реализира се строителство в непосредствена близост до границите на община Пловдив, по протежение на основните пътни магистрали. Така се спестяват парични средства от цената на земята, ползва се директно републиканската пътна мрежа, изградената техническа инфраструктура, ползва се и работна ръка от Пловдив.  Такива зони се изграждат в Община Марица – в района на с.Радиново (”Сокотаб”, „Либхер” и др.), обединяваща се със новата зона около Царацово, в района на Скутаре и Войводиново, в Община „Родопи” – по протежението на Асеновградско шосе, в Община Куклен, където е разположен КЦМ, по цялото протежение на околовръстния път, във и извън границите на Община Пловдив, около пътя за Куклен, за Коматево и др.
  • 21. Транспортно-комуникационни проблеми  Разширяване на съществуващи булеварди  Паркиране в центъра  Осъвременяване на транспортно- комуникационната схема  Подмяна на кръстовища с възли с пресичане на няколко нива
  • 22. Жилищно строителство  Липса на качествени парцели за ново строителство  “прекрояване” на кварталите в периферията на централната градска част
  • 23. Перспективи за развитие  Тясно сътрудничество с общините от “урбанистичното гравитационно поле”  Примери за успешно сътрудничество, решаване на проблема с битовите отпадъци  Новият Общ Устройствен План – основа за справяне с проблемите
  • 24. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ, гр. София Може ли Пловдив да реши своите проблеми в съществуващите си административни граници Студент: Благой Георгиев Петков Факултетен №: 10047 Специалност: Урбанизъм Факултет: Архитектурен Модул: Регионална и градска икономика Ръководител: ик. Стойко Дошеков Учебна година: 2006/2007
  • 25. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 2 При един анализ на състоянието на Община Пловдив се вижда изключителния потенциал на близостта до магистралите „Тракия” и „Марица” в национален план и това, че града е притегателен център на Южен Централен Район (ЮЦР) на развитие и едновременно с това и административен център на региона. Настъпилите социално-икономически промени в последните години са свързани със загуба на пазари, закриване на производства или намаляване на обема им, поради остаряване на технологии и намаляване на конкурентно способността в новите пазарни отношения, лошо физическо състояние на инфраструктурата на промишлените зони, което като комплекс води неминуемо до освобождаване на работна сила. Наблюдават се процеси на промяна на структурата на собствеността, поскъпване на транспорта, обусловено и от външни фактори и реформи в образованието и здравеопазването. Основните приоритети за развитието на общината са утвърждаването на Пловдив като регионален възел в Европейската инфраструктурна мрежа, институционален, делови и информационен център, изграждането на конкурентноспособна икономика с участието на университетски и изследователски звена. Структуроопределящата роля на туристическия сектор, заедно с изготвената стратегия и план за действие ще спомогнат Пловдив да се превърне Европейски и национален културен център. В полезрението на урбанистичната политика на Пловдив попада и развитието на града като регионален медицински център и енергийно-разпределителен възел. Високите нива на обслужване, възможностите за труд, образование, здравеопазване, обитаване, култура и т.н. ни карат да определим една активна зона на влияние на града и изследване на връзките със съседни селища. В транспортния изохрон от 30 минути, което се явява растояние от около 20 километра попадат 12 общини (Брезово, Калояново, Кричим, Марица, Перущица, Раковски, Родопи, Стамболийски, Съединение, Куклен, Садово и Хисаря), а селищата от които се осъществяват ежедневни пътувания на над 500 души попадат в 11 от тези общини (същите, без Брезово). Стопанските връзки между Пловдив и общините, попадащи в така определената зона на активно влияние са много силни – ползване на суровини, мощности за производство на опаковки и реализация на продукцията от страна на Пловдив). В тази зона попадат 73,9% от общото население в областта, като 60 хиляди души са ежедневно приходящи към 350-хилядния Пловдив. 14 хиляди от пътуванията се извършват с масовия градски транспорт. Основните изводи, които можем да направим са, че Пловдив функционира като урбанистична система, не в своите регулационни или общински граници, а като един организъм – в едно условно „урбанистично гравитационно поле”. Неговите граници могат да бъдат стеснени на 10 – 12 километра транспортна отдалеченост в сечение със 20 – 25 минути транспортна достъпност. В тази зона попадат 27 населени места и от тях се извършват 50 хиляди пътувания дневно.
  • 26. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 3 Така определени, новите обективни граници включват площ от около 126,4 км² и население от 417,3 хиляди души. Дори и в този „разширен” град гъстотата на обитаване е над 330 души на км², което е четири пъти по-голямо число от средната за страната. Ключовите моменти в историческото развитие на града са провеждането на първото изложение през 1892 година в Борисовата градина, свързано със земеделския характер на региона, обособяването на първите промишлени зони през 20-те години на миналия век – около Централна гара, гара Филипово, Карловско, Коматевско и Кукленско шосе, като през 1939 година работят над сто предприятия, а през 1942 година те достигат 160. Този период се характеризира и с бурен възход на образованието и културата. След Втората световна война земеделието постепенно отстъпва на промишлеността, като в края на 80-те години, съотношението достига 1:10 по обем на производствата. Това се дължи и на прираста на население – от 120 хил.души през 1943 год. до 490 хил. през 1987 (и около 30 хил. временно пребиваващи). Пловдив и прилежащия му район са функционирали като едно урбанистично тяло във всички исторически епохи, като един организъм, базиран на взаимността и равнопоставеността на съставните му части. Икономическият профил на Пловдив и региона е силно доминиран от селското стопанство, благодарение на наличието на висококачествени почви – предпоставка за развитие на отрасъла. Присъстват интензивните производства – зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и тютюнопроизводство. Животновъдството развива говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство и птицевъдство. Няма значими находища на полезни изкопаеми и добивната промишленост. По отношение на преработващата промишленост областта е специализирана в производството на храни, напитки и тютюневи изделия; машини и оборудване; химически вещества и продукти; текстил, текстилни изделия и облекла; металургия и метални изделия; хартия, целулоза, хартиени, полиграфски и издателски услуги. Промишлената специализация на Пловдивска област оказва значително влияние върху специализацията на целия ЮЦР. Икономическо състояние на Пловдив и региона: рязък спад в производството на машини, оборудване, металолеене, металообработване и металургия; прекратено е производството на запаметяващи устройства, магнитни носители и периферни устройства;
  • 27. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 4 свиване на производството на ниско волтова апаратура и електродвигатели; символично присъствие на отраслите: дърводобив, лов и риболов; нарастване на инвестиционната активност; слаби темпове на развитие на туризма при наличие на значителен потенциал; нарастване на относителния дял на фирмите с частно участие; нарастване на продукцията в отраслите на леката промишленост; транспортната и техническа инфраструктури са добре развити и са предпоставка за ускорено икономическо развитие. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОБЩИНА ПЛОВДИВ: Обща територия – 101 981 дка – (100%). - Урбанизирана част от територията (вкл. териториите за транспорт и техническа инфраструктура) – 54 349 дка (53,3%). - Земеделски територии – 41 906 дка (41%), от които: обработваеми площи – 40 283 дка (39%); поливни площи – 24 469 дка (24%). - Горски територии – 1 292 дка (1,27%). - Водни територии – 3 708 дка (4,6%) - Територии за добив на полезни изкопаеми – 726 дка (0,7%). ОСНОВНИ ДЕМОГРАФСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ: Общ брой на населението (2004г.) – 341 464 д. (100%) Разпределение на населението по райони: - “Централен” – 73 644 д. (21,6%); - “Източен” – 54 489 д. (16,0%); - “Западен” – 37 660 д. (11,0%); - “Северен” – 48 054 д. (14,1%); - “Южен” – 72 425 д. (21,2%); - “Тракия” – 55 192 д. (16,1%). Плътност на обитаване: - за цялата територия – 3 348 д/кв.км.; - за урбанизираната територия – 6 282 д/кв.км.
  • 28. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 5 Урбанизираната територия на Община Пловдив надхвърля 50% от общата й територия и не предполага качествена възможност за просто, “пълзящо” разширение на града, непосредствено до сегашните му граници. Плътността на обитаване е изключително висока и нейното увеличаване би застрашило с кризисни последици “крехкото екологично здраве” на града. Специфични проблеми свързани с ограничената територия Наблюдават се изменение на факторите на климата в условията на градската среда. Екологичната ситуация зависи от транспорта (шум, изгорели газове), промишлеността, замърсяване на атмосфера, почва, води, битов фактор, както и от появяващите се ел.магнитни полета на инфраструктурни обекти и съоръжения. Не е за пренебрегване и самата градска застройка – нейния вид, плътност, изкуствени покрития, наличието на водни площи, растителност, както и общата организация на градските процеси.
  • 29. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 6 Таблица 1: Баланс на покритията в селищната територия на гр.Пловдив Основните проблеми на производствените територии са свързани с процесите на смяна на собствеността – приватизация и реституция, остарялата инфраструктура, често обща за производствения комплекс и слсожните процедури по промяна на предназначението на съществуващите сгради. (за повече информация: www.proizvodstveni.hit.bg; ползвайте този линк за да разгледате доклад и PowerPoint презентация на тема: „Проблеми на производствените зони в прехода към пазарна икономика”, модул: „Производствени територии”, като част от темата е направен подробен анализ на някой от пловдивските производствени територии ) Заплахите за производствените територии на град Пловдив се коренят в спонтанната и хаотична инвестиционна инициатива в устройването на „нови икономически зони”, необходими за преструктуриране на икономиката. Частната инициатива решава този проблем по най-лесния начин – реализира се строителство в непосредствена близост до границите на община Пловдив, по протежение на основните пътни магистрали. Така се спестяват парични
  • 30. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 7 средства от цената на земята, ползва се директно републиканската пътна мрежа, изградената техническа инфраструктура, ползва се и работна ръка от Пловдив. Такива зони се изграждат в Община Марица – в района на с.Радиново (”Сокотаб”, „Либхер” и др.), обединяваща се със новата зона около Царацово, в района на Скутаре и Войводиново, в Община „Родопи” – по протежението на Асеновградско шосе, в Община Куклен, където е разположен КЦМ, по цялото протежение на околовръстния път, във и извън границите на Община Пловдив, около пътя за Куклен, за Коматево и др. Транспортно-комуникационни проблеми: Разширяване на съществуващи булеварди Паркиране в центъра Осъвременяване на транспортно-комуникационната схема Подмяна на кръстовища с възли с пресичане на няколко нива Програмата за разширяване на съществуващите булеварди и в момента е в ход – бул. „Христо Ботев” е в реконструкция, като същевременно не е затворен, но общественият транспорт е отклонен за да не претоварва временната организация на движението, около бул. „Васил Априлов” текат процедури по промяна на собствеността на земята. По отношение на паркирането – ако някой ви каже, че не може да си намери място в центъра, значи му се свиди един лев за платен паркинг. Общината е осигурила достатъчно свободни терени за това. Само едно сравнение – паркирането в София като задача е достигнало трудността присъща за всяка Европейска столица, но и цените за платен престой са същите. Моите преки наблюдения върху може би най-натоварените кръстовища показват, че задръстване в истинския смисъл на думата все още няма – пропускателната способност намалява само с 15 – 20% в пиковите часове. Обширните кръгови кръстовища позволяват провеждането на главното най- натоварено направление (не задължително направо) на второ ниво с лека конструкция (товарните автомобили трябва да ползват кръга долу) без да се спира движението по време на строителството. По отношение на жилищното строителство – липсата на качествени парцели за ново строителство довеждат да „прекрояване” и уплътняване на централната градска част и периферните зони, но в последно време се наблюдава тенденцията предприемачите да инвестират в микрокомплекси от няколко жилищни блока, разположени в покрайнините, но и с добри комуникационни връзки и местоположение. Залогът за успех на тези начинания
  • 31. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 8 е цялостното изграждане на социалната инфраструктура, в противовес на съществуващите жилищни райони. Перспективи за развитие: Тясно сътрудничество с общините от “урбанистичното гравитационно поле” o Примери за успешно сътрудничество, решаване на проблема с битовите отпадъци Новият Общ Устройствен План – основа за справяне с проблемите В заключение бих отбелязал, че Община Пловдив не е в състояние да реши всичките си проблеми в съществуващите си административни граници и е наложително да се търси тясно сътрудничество с общините от “урбанистичното гравитационно поле”. Друг вариант, като сливане или директивност диктувана от Пловдив не е възможен, защото съседните общини са извоювали независимост чрез силни лобита и дори протести. * * * Налични ресурси: - Географски – местоположение, доказано във вековете; привидно изглежда, че този ресурс не се поддава на развитие и управление, но косвено доказателство за неговото значение се явява стабилизирането на демографската характеристика на населението в региона; - „Пловдивският пейзаж” – поддържаната природна среда, седемте хълма (вече шест), три от тях естествени места за отдих и т.н.; - Водни ресурси; вече постигнатото съгласие за съвместно ползване и управление със съседни общини; потенциалът на високи и химически чисти подземни води; - Транспортни системи:
  • 32. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 9 Единствения голям град със запазена околовръстна ж.п.линия; Въздушен транспорт, съвместно ползване – потенциал на летище Крумово, като резервно на София и като междинно кацане на малки частни самолети по дестинация София – Варна, заради военната зона забранена за полети над Стара планина; Потенциал за изграждане; - Висше образование – симбиоза на знанието с производството, бързо внедряване на нови технологии, модерен „пробивен” учебен план, специализирани техникуми и висши училища, във връзка с нуждите на региона – селско стопанство, хранително-вкусова, шивашка промишленост, строителство; - Здравеопазване и медицина; Пловдив се утвърждава като регионален център; стремеж на здравните заведения да изпълняват хирургически операции, възможни преди само в столицата; сътрудничество със специалисти от чужбина; модернизиране на медицинската база в последните години и инвестиции в реклама – „борба” в условията на международна конкуренция; - Културно-историческо наследство; „Пловдивска идентичност”; - Туризъм; анализаторите сравняват сегашната ситуация с поговорката „вода гази, жаден ходи”, в Общия Устройствен План; смята се, че се наблюдава липса на инициативност и подкрепа на частния бизнес от страна на общината, но според мен, това далеч не е така и стройната „Стратегия и план за развитие на туризма в Община Пловдив 2007-2013 г.” го доказва; чисто и просто дестинацията Пловдив е устойчива и не носи огромните печалби на планински или морски курорт; добрата новина е, че туризмът се разглежда като ресурс, потенциал, а ме проблем – задъхана инфраструктура и продължаващо ново строителство в разрив със всички норми; Моето мнение е, че последните три фактора – здравеопазване и медицина, културно-историческо наследство и туризъм, трябва да се разглеждат в комплекс и не само по отношение на града, но и за целия регион. Отдавна е отминало времето, когато туристите са доволни от една седмица еднообразна почивка – те търсят пакети комбиниращи няколко възможности или няколко населени места. Тези въпроси от години са в полезрението на туроператорите и доказателство за това са изградените спа-центрове в Пловдив. Културно- историческият туризъм, комбиниран с балнеоложки, медицинско-рекреационен е в състояние да привлече клиенти от средната класа и висшите среди.
  • 33. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 10 Местоположението на Пловдив дава възможност за общи пакети с Хисар, Баня и Старосел на север – комбинация, минерална вода с различни лечебни свойства (Хисар – бъбречни заболявания, Баня – проблеми с опорно- двигателната система) и многопластова историческа картина, зимните курорти в Родопите на юг, а защо не и Черно море. Не е за подценяване и конгресния туризъм, в който Пловдив, със своето целогодишно работещо (различни изложби, възможности за ползване на заседателни зали) Международно изложение, има дългогодишни традиции. - Човешки ресурси, интелектуален потенциал: Качествен механичен прираст; Инициативно средно образование; регионални тенденции – ежедневни пътувания или миграция на ученици, не само от „урбанизирано гравитационно поле”, но и от цялата област; пример в това е и моето училище – ОМГ „акад. К. Попов”, което макар и гимназия още през 80-те години предлага професионално обучение по робототехника (запазено и до днес), допълнено с избор между компютърни системи и компютърна графика, като отделни специалности; - Административен ресурс: Изградени работещи пространствено-координирани системи за добро сътрудничество със съседните общини, а не структури със силно изразена йерархия, т.е. специалистите си сътрудничат по нива, като избягват тромавия административен апарат над тях; Ползване на опита от многото завършени проекти; във финалната им оценка е съставена пълна картина на постигнатите резултати, слабите страни, възможните заплахи и т.н. Какво Община Пловдив няма: o Полезни изкопаеми и суровини, които да захранват развитата добивна и преработваща промишленост – от тук следва, че е много важно политиката на общината да бъде силно обвързана с условията в областта, България като цяло и световната икономическа обстановка; Едновременно с това тя трябва да бъде достатъчно гъвкава, за да може във всеки момент да се възползва от различните възможности за ползване на ресурси, които предлагат различните нива – регионално, национално и международно o Земеделски земи, гори и пасища – още една причина за тясно сътрудничество с общините от „урбанистичното гравитационно поле”
  • 34. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 11 o Площни ресурси за разширяване на урбанизираната територия: o Територията на Община Пловдив възлиза на 10 188 ха, като 5 411 ха попадат в регулационните граници на града o Така поднесени цифрите привидно показват наличие на ресурс за разширяване на урбанизираната територия, но тук трябва да се приспаднат сервитутите на съществуващата транспортна инфраструктура, всички инженерни мрежи и съоръжения, както и да се отчете, че новите квартали изискват и нови мрежи o Бъдещото разширение би било за сметка на изключително качествени, плодородни земи o Ресурси, свързани с транспортната и инженерна инфраструктура: o На практика транспортните евро коридори не минават през територията на общината o Само 11,5% от трасетата на регионалния и локален транзит са в общината o Само 24% от дължината на околовръстния път попадат в територията на Община Пловдив o Въздушен транспорт – летище Крумово (гражданско) и летище Граф Игнатиев, които обслужват Пловдив, са в други общини o Трасетата на съществуващите проводи на инфраструктурни мрежи (електропроводи, газопровод, магистрален водопровод, канализация и техните съоръжения, ниско волтови, комуникационни мрежи и др.) заемат 4,5% от земеделската, при това плодородна територия, а те подлежат на разширяване, реконструкция и модернизация, дори и без да се отчита бъдещата експанзия на града o Теренни ресурси, в близост до или в очертанията на самия град, за: o Среда за обитаване, подобряване качествата на съществуващата с благоустрояване, доизграждане на социалната инфраструктура, развитие на нови комплекси o Промишлено развитие, едновременно с това западане на промишлените зони, проблеми с реституция и приватизация, остарели комуникации, изпразнени от съдържание производствени сгради. Липсата на терени и желанието за инвестиции „на зелено”, карат производителите да се насочат към съседните общини
  • 35. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 12 АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ОПАСНОСТИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА SWOT АНАЛИЗ Силни страни Територия - исторически кръстопът, получаващ силен тласък от Европейските транспортни коридори 8 и 10; Силно изявен център на най-гъсто населената област в страната и център на Южен и централен регион; Многоотраслова, представена в почти пълната си гама от подотрасли промишленост с балансираност на предприятията; Висока концентрация на икономически функции и дейности на единица площ; Нарастването на броя население с образование средно и над средното предполага знания и професионални умения; възможност за реализация и справяне с по- високите изисквания на бизнес– средата; съвременните технологии и оборудване; комуникациите и административното обслужване на населението. Иградената техническа инфраструктура; Слаби страни Липсата на план за пълно оползотворяване на транспортните коридори – контактни зони и инвестиционни полета; Естествената разстителност и зелените площи в рамките на града заемат съвсем ограничении пространства; Недостатъчно създадени и функциониращи високотехнологични производства; Нисък дял на иновации и ползването им във фирмите; Възрастовата структура на населението се характеризира с нисък дял на старите хора, но едновременно с това и нисък дял на младите генерации. Има тенденция за намаляване на населението в активна възраст. Пътната мрежа в града е претоварена и технически остаряла и има нужда от спешни ремонти, мостове над река Марица, ЖП надлези, връзки към магистрала Тракия; ВЪЗМОЖНОСТИ за Икономиката, обществеността и управата да развиват съвместно града като главен център на региона Южна-Централна България; Реализиране в полза на общината ЗАПЛАХИ от Политическа конунктура и не програмираното от страна на общината взаимодествие с правителството и неговите структури може да намали предопределената от историческото развитие роля на
  • 36. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 13 потенциалите на ЕТК 8 и 10 за нарастване на потока от хора, стоки и услуги и осъществяване на дейности по обслужване на инфраструктурата на кордорите и трафика по тях; Подкрепата от Правителството на РБ за Пловдив, като зона за висок икономически растеж ще гарантира и увеличи неговото значение в национален и международен мащаб; Общината отговаря на много от условията на новите приоритети на структурните фондове за участие в бъдещи проекти; Предприетите активни действия към привличане на нови инвестиции за създаване на зони за бърз икономически растеж съвместено с наличието на специалисти са отлична възможност за намиране на стабилни инвеститори за развитие на иновации; Съживяване на изоставените производствени зони чрез съвместните усилия на областната управа, общината и потенциални инвеститори; Разширяване и модернизация на международното летище, като силен лост за привличане на инвестиции, развитие на туризма и подобряване още повече комуникационната среда; Пловдив да бъде двигател на икономическото и социално развитие на региона; Продължаване на действието на настоящия закон за административното и териториално делене на страната, който ограничава територията на общината с границите на града, който допълнително поражда заплахи от: - липса на нови зони за инвестиции; - изнасянето на промишлени предприятия в съседни общини – факт определящ трудова миграция; - липса на свободни застроителни площи; - нарушено устройствено планиране в регионален аспект; Слабото взаимодействие между съседните общини може да затрудни подобряването на техническата инфраструктура и привличането на инвестиции не само в Пловдив, но и в неговите зони за въздействие; Задържането на ниско ниво на общинските финансови ресурси с инвестиционно предназначение и за нуждите на устройсвеното планиране; Привлекателността на пазара на труда в ЕС и лишаване на общината от квалифицирана работна сила, както и конкуренцията на София в превличането на външни инвестиции;
  • 37. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 14 СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА ОТ ПРИОРИТЕТИ: ПОСТИГАНЕ НА ДИНАМИЧНА, КОНКУРЕНТОСПОСОБНА ИКОНОМИКА НА ОСНОВАТА НА ЗНАНИЕТО o ПОВИШАВАНЕ КОНКУРЕНТНОСТТА НА ФИРМИТЕ, РАБОТЕЩИ В СЕКТОРИТЕ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА И УСЛУГИТЕ Развитие на изследователска дейност, технологично развитие и иновациите в общината; Подкрепа за утвърдените фирми в общината; Подкрепа за развитието на бизнес инфраструктура; Създаване на регионални клъстери и мрежи; Създаване на публично-частни партньорства и инициативи за икономическо развитие. o СТИМУЛИРАНЕ И СЪЗДАВАНЕ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МСП Подкрепа на МСП от общината; Насърчаване на предприемачеството и стимулиране на малкия и среден бизнес за разкриване на повече и по-добри работни места; Повишаване на диалога и информираността между МСП и общината. o ПОДОБРЯВАНЕ НА ДОСТЪПА И РАЗВИТИЕТО НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБЛАСТТА НА ПУБЛИЧНИТЕ УСЛУГИ И УСЛУГИТЕ ЗА МСП Създаване на технологична инфраструктура на електронна Община; Изграждане на “Информационно гише за предприемача”. o ПОВИШАВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ Подобряване на обучителната среда; Повишаване образователното ниво на човешкия ресурс; Повишаване професионалната квалификация на работната сила; Стимулиране и развитие на системи “Обучение през целия живот”; Създаване на взаимодействия между висшите учебни заведения, колежите, общината и бизнеса в Пловдив. o ПОСТИГАНЕ НА АТРАКТИВЕН И ПРОСПЕРИРАЩ ТУРИЗЪМ: Възстановяване и опазване на културно-историческото наследство;
  • 38. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 15 Развитие на културния туризъм, бизнес-туризъм и спортния туризъм. РАЗВИТИЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА МЕСТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА, СЪЗДАВАЩА УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕЖ И ЗАЕТОСТ o РЕКОНСТРУКЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА Подобряване на водоснабдяването; Обновяване и осъвременяване на канализацията и пречиствателните съоръжения за отпадъчни води, отговарящи на стандартите на ЕС; Разширяване и модернизация на местната транспортна инфраструктура – пътища, публичен транспорт, въздушен транспорт; Изграждане на модерна информационна и комуникационна инфраструктура – Интернет, мобилни комуникации, медии; Енергийна ефективност; Подновяване и модернизация на електрическата проводна мрежа; Подновяване и модернизация на топлофикационната мрежа; Изграждане на отговаряща на потребностите газопроводна мрежа в града; Съживяване на пустеещи индустриални и промишлени площи. ПОДОБРЯВАНЕ ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ В ОБЩИНА ПЛОВДИВ o ТРАЙНО ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНАТА Изграждане на система за непрекъснато наблюдение на замърсяването на въздуха, водата и почвата и на режим за отстраняване на замърсители съгласно нормите на ЕС; Премахване на нерегламентираните сметища, организиране на събирането, депонирането и третирането на отпадъците съгласно нормите на ЕС; Опазване и разширяване на зелената система в общината; Подобряване параметрите на околната среда. o ПОСТИГАНЕ НА ВИСОКА ТРУДОВА ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНА СПЛОТЕНОСТ Ограничаване на безработицата и повишаване икономическата активност на населението;
  • 39. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 16 Стимулиране удължаването на трудовия живот и провеждането на политика за активно стареене; Развитие на политика за равни възможности и достъпен до всички социални групи пазар на труда; Развитие на активната политика на пазара на труда, насочена към пълноценна социално-икономическа интеграция на рисковите групи на пазара на труда; o РАЗШИРЯВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗДРАВНИТЕ УСЛУГИ; Създаване на условия за запазване и подобряване здравето на гражданите; Развитие на структурно-институционални промени на здравната система, с оглед повишаване на нейната ефективност; Развитие на създадените нови икономически отношения в здравеопазването и на стимулите за високо качество; Подобряване на управлението и развитие на междусекторното сътрудничество и обществените комуникации; Адаптиране на човешките ресурси в здравеопазването към новите икономически условия и професионални изисквания; o РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА СЪПРИЧАСТНОСТ КЪМ ХОРАТА В НЕРАНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ И ИНТЕГРИРАНЕТО НА РОМИТЕ И БЕДНИТЕ ЕТНИЧЕСКИ МАЛЦИНСТВА В ЖИВОТА НА ГРАДА Подпомагане на деца и възрастни в неравностойно положение и хората с увреждания; Подобряване условията на живот и равноправно включване на ромите и бедните етнически малцинства в социално- икономическия живот на града. o ГАРАНТИРАНЕ НА ОБЩЕСТВЕН РЕД И СИГУРНОСТ Осъществяване на последователна общинска политика за гарантиране на сигурността и предотвратяване на престъпленията; Превенция и ограничаване на наркоманията. УКРЕПВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ КАПАЦИТЕТ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ПРОЦЕСА НА УПРАВЛЕНИЕ o УВЕЛИЧАВАНЕ НА МЕСТНИЯ КАПАЦИТЕТ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА Квалифициране на общинската администрация
  • 40. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 17 Повишаване на взаимодействията и координацията за прилагане на местната политика; Укрепване на капацитета и подобряване координацията за управление на средства от Структурните фондове на ЕС и от национални и международни фондове и програми. o ПОДПОМАГАНЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА МЕСТНИ ПАРТНЬОРСТВА ЗА РАЗВИТИЕ Развитие на надобщински дейности и проекти; Изграждане на публично-частни партньорства за мониторинг, оценка и актуализация на Общинския план за развитие.
  • 41. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 18 Примери: Индустриална зона Раковски Площ: 815 000м2 Повече информация на http://www.industrial-zones.com/ Разширение завод за хладилници Либхер Площ: 40 000 м2 Инвеститор: Либхер Хаусгеретс Марица ЕООД Централен склад на Кауфланд България Втори строителен етап Площ:30 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД Митнически терминал- преустройство на тролейбусно депо в митнически терминал, гр. Пловдив, инвеститор: Митнически терминал Завод за велосипеди Площ: 20 000 м2 Инвеститор: Макс Ком ООД Складова база на Кауфланд България ЕООД & Ко.КД Площ: 10 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД Завод за пружини на Уилям Хюз Площ: 1 000 м2 Инвеститор: Уилям Хюз България ООД Завод за преработка на ориенталски тютюн Площ: 100 000 м2 Инвеститор: Сокотаб България ЕООД Текстилна фабрика за работно облекло Площ: 3 500 м2 Инвеститор: Бултекс ООД, гр.Пловдив Фабрика за багрене и печат на тъкани Площ: 50 000 м2 Инвеститор: MIROGLIO, Италия Завод за хладилници и фризери Площ: 22 000 м2 Инвеститор: Либхер Хаусгерете Марица ЕООД
  • 42. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 19 Предачно фабрика в село Скутаре Площ: 10 000 м2 Инвеститор: Булсафил ООД Производствена база на Агри България ЕООД, Площ: 25 000 м2 Инвеститор: Агри България ЕООД Хипермаркет КАУФЛАНД в гр. Пловдив Площ: 6 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД&Ко.КД Инвестиции на КЦМ в екология Автокомлекс на МЕРЦЕДЕС БЕНЦ, площ: 3 000 м2, инвеститор: Балкан Стар ЕООД – закупуване и на съседните терени с цел разширяване Автокомлекс на ХЮНДАЙ Площ: 4 000 м2 Инвеститор: ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС ООД Автокомплекс на Мото-Пфое - пример за успешна реконструкция на изпразнена от съдържание производствена сграда, сграда на годината за 2001 год. Автокомлекс на BMW Площ: 2000 м2 Инвеститор: M Kaр ЕООД Комплекс на Ситроен и Автомотор коорпорация – пример за цялостно изграждане Склад и магазин за строителни материали SOPREMA, ж.к. Тракия, гр. Пловдив – разнообразяване на скучния силует на производствено хале Завод на ЧАЙКАФАРМА АД, гр.Пловдив – интегриране в градската тъкан търговски комплекс на „Стилмет” АД, АМ „Тракия”, до Пловдив – на самата магистрала Забележка: Примерите са представени в приложената .ppt презентация
  • 43. Благой Георгиев Петков УРБ 10047 Регионална и градска икономика стр. 20 Библиография: Общ устройствен план Пловдив Стратегия за развитие на туризма в Община Пловдив 2007-2013 г. Материали и статии от официалния сайт на Община Пловдив www.plovdiv.bg Записки от лекционен курс по предмета Регионална Икономика, Митко Генешки, издателство Тракия-М, София, 2002 год.
  • 44. ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН, гр. Пловдив Ексцизен Проект, Опорен План източник: Община Пловдив, www.plovdiv.bg
  • 45. СИЕНИТ, www.sienit.com Проекти: Промишлено строителство, Търговски комплекси
  • 46.  2004/2010 Индустриална зона Раковски Площ: 815 000м2 Повече информация на http://www.industrial- zones.com/
  • 47.  2006 Разширение завод за хладилници Либхер Площ: 40 000 м2 Инвеститор: Либхер Хаусгеретс Марица ЕООД
  • 48.  2006 Централен склад на Кауфланд България Втори строителен етап Площ:30 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД
  • 49.  2006 Митнически терминал- преустройство на тролейбусно депо в митнически терминал Гр. Пловдив Инвеститор: Митнически терминал ЕАД
  • 50.  2006 Завод за велосипеди Площ: 20 000 м2 Инвеститор: Макс Ком ООД
  • 51.  2005 Складова база на Кауфланд България ЕООД & Ко.КД Площ: 10 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД
  • 52.  2004 Завод за пружини на Уилям Хюз Площ: 1 000 м2 Инвеститор: Уилям Хюз България ООД
  • 53.  2004 Текстилна фабрика Площ: 6 800 м2 Инвеститор: Булгарконф ООД, гр.Пловдив
  • 54.  2001/2004 Завод за преработка на ориенталски тютюн Площ: 100 000 м2 Инвеститор: Сокотаб България ЕООД
  • 55.  2004 Текстилна фабрика за работно облекло Площ: 3 500 м2 Инвеститор: Бултекс ООД, гр.Пловдив
  • 56.  2001/2005 Проекти в КЦМ Пловдив 1. Проект за намаляване на индустриалното замърсяване 2. Изграждане на електролитен цех 3. Изграждане на пречиствателна станция за отпадни води Инвеститор: КЦМ АД, гр.Пловдив
  • 57.  1998/2002 Фабрика за багрене и печат на тъкани Площ: 50 000 м2 Инвеститор: MIROGLIO, Италия
  • 58.  1999/2000 Завод за хладилници и фризери Площ: 22 000 м2 Инвеститор: Либхер Хаусгерете Марица ЕООД
  • 59.  1999/2000 Предачнa фабрика в село Скутаре Площ: 10 000 м2 Инвеститор: Булсафил ООД
  • 60.  1996/1997 Производствена база на Агри България ЕООД, Площ: 25 000 м2 Инвеститор: Агри България ЕООД
  • 61.  2005/2006 Хипермаркет КАУФЛАНД в гр. Хасково Площ: 4 500 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД & Ко.КД
  • 62.  2005/2006 Хипермаркет КАУФЛАНД в гр. Пловдив Площ: 6 000 м2 Инвеститор: Кауфланд България ЕООД&Ко.КД
  • 63.  2005/2006 Автокомлекс на МЕРЦЕДЕС БЕНЦ Площ: 3 000 м2 Инвеститор: Балкан Стар ЕООД
  • 64. източник: агенция “Спийд Прес”, speed-press.com
  • 65.  2005 Автокомлекс на ХЮНДАЙ Площ: 4 000 м2 Инвеститор: ИНДУСТРИАЛ КОМЕРС ООД
  • 66.  2004 Автокомлекс на BMW Площ: 2000 м2 Инвеститор: M Kaр ЕООД
  • 67.  1999/2000 Автокомплекс на Мото-Пфое в гр.Пловдив Площ: 2 000 м2 Инвеститор: Мото Пфое София ЕООД
  • 68.  Комплекс на Ситроен и Автомотор коорпорация  гр. Пловдив  Главен изпълнител:  Заводски Строежи
  • 69.  Шоурум 400 м2 с 320 м2 изложбена площ  324 м2 зона за приемане, обслужване и ремонт на автомобили  648 м2 тенекеджийско отделение  Бояджийско отделение и механичен участък  Складова база 320 м2 за резервни части и 864 м2 двуетажен склад с асансьор за нови автомобили  Хотелски комплекс с 4 апартамента, вътрешна градина, два кафе-бара и ресторант с 48 места и VIP зала  Външен паркинг с 80 паркоместа  Зала за обучение и заседателна зала  70 служители
  • 70.  Склад и магазин за строителни материали SOPREMA, ж.к. Тракия, гр. Пловдив  Главен изпълнител и инвеститор: фирма Криома, гр. Пловдив
  • 71. Завод на ЧАЙКАФАРМА АД, гр.Пловдив  Изпълнител: Строителна Фирма МАРКАН  Инвестиция за над 100 млн. евро  100 работни места  www.tchaikapharma.com
  • 72. търговски комплекс на „Стилмет” АД, АМ „Тракия”, до Пловдив Инвеститор „Стилмет” АД Проектант „Архцентъ-А” ЕООД – Пловдив РЗП 2809 кв. м Светла ДОБРЕВА Площадката на бъдещия търговски комплекс на “Стилмет” се намира в землището на пловдивското село Радиново. Площта на имота е 14,4 дка. Обектът включва няколко отделни подобекта: Склад”, “Административна сграда”, “КПП” и ТИР паркинг. www. steelmet.bg