Housing Policy

1,705 views

Published on

http://issuu.com/blagoypetkov/docs/bistrica

The subject presents the experience of the European countries in the field of housing policy. Knowledge is obtained on the connections between the housing policy and the processes of planning. Skills are acquired for the development of programmes and their implementation, and an approach is developed towards the equal treatment in lodging provision.

UK Housing Policy
http://www.slideshare.net/slideshow/embed_code/24794290

0 Comments
0 Likes
Statistics
Notes
  • Be the first to comment

  • Be the first to like this

No Downloads
Views
Total views
1,705
On SlideShare
0
From Embeds
0
Number of Embeds
89
Actions
Shares
0
Downloads
7
Comments
0
Likes
0
Embeds 0
No embeds

No notes for slide

Housing Policy

  1. 1. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ гр. СОФИЯ Архитектурен Факултет Катедра: “Жилищни Сгради” ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ НА ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ЗАСТРОЯВАНЕ ЗА ПАРАМЕТРИТЕ НА ЗАСТРОЯВАНЕ ЗА КВАРТАЛ №19B, УПИ І–2379 до УПИ КВАРТАЛ №19B, УПИ І–2379 до УПИ XXV –2379, м. БИСТРИЦА, СОФИЯ XXV –2379, м. БИСТРИЦА, СОФИЯ МОДУЛ “ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА” Курсова задача 2 Благой Георгиев Петков Специалност: Урбанизъм, ф.№ 10047 Ръководител: гл.ас. арх. Милена Нанова учебна 2007 / 2008 година летен семестър
  2. 2. Жилищна политика ОКС Бакалавър, IIIти курс БИСТРИЦА | ПУП – ПРЗ на кв. 19В http://BlagoyPetkov.free.bg Разработил: Благой Петков Ръководител: гл. ас. арх. Милена Нанова
  3. 3. ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ТРАНСФЕР НА КРЕДИТНИ ЕДИНИЦИ (ECTS) ИНФОРМАЦИОНЕН ПАКЕТ URBHAPbEBU6U.pdf Сигнатура EUROPEAN CREDIT TRANSFER SYSTEM (ECTS) INFORMATION PACKAGE HAPbEBU 4.0 ECTS Наименование на дисциплината по учебен план Жилищна политика Избираем Статут Започва в семестър 6 Завършва в семестър Аудиторни часове (общо) 4.0 Code ECTS Title of the discipline in the academic curriculum Housing Policy Type Elective 30 Практика 30 0 Academic hours(total ) Самостоятелна подготовка Катедра Водещ преподавател гл.ас. арх. Милена Нанова Анотация Дисциплината представя опита на европейските страни в областта на жилищната политика. Придобиват се познания за връзките между жилищната политика и процесите на планиране. Създават се умения за разработване на програми и прилагането им, както и отношение към равнопоставеността при осигуряването на жилища. Форма на оценяване Изпит (курсова работа 50% изпит 50%) UACEG, 26.10.2006, A- 2446 Lectures Exercises/Seminars Practice 60 Градоустройство - 6 Starts in semester 60 Лекции Упражнения/Семинарни занятия 6 HAPbEBU Възможност за преподаване на чужд език Урбанизъм - бакалавър* 6 Ends in semester 60 30 30 0 Individual independant study 60 Department Urban Planning Principal lecturer Chief Assist. Prof. Arch. Milena Nanova Annotation The subject presents the experience of the European countries in the field of housing policy. Knowledge is obtained on the connections between the housing policy and the processes of planning. Skills are acquired for the development of programmes and their implementation, and an approach is developed towards the equal treatment in lodging provision. Form of assessment Exam (coursework 50% written exam 50%) Possible training in foreign languages Urbanism - bachelor* - HAPbEBU
  4. 4. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ – СОФИЯ МОДУЛ “ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА” Курсова задача 2 ЗАДАНИЕ 2 ЗА ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПРОУЧВАНЕ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ЗАСТРОЯВАНЕ ЗА КВАРТАЛ №19B, УПИ І–2379 до УПИ XXV –2379, м. БИСТРИЦА, СОФИЯ Въз основа на представената скица, да се направи градоустройствено проучване на параметрите на застрояване за квартал № 19B. По графични данни теренът е с площ 3528м2. 1. Да се проверят в ОУП на София параметрите на застрояване според типа на устройствената зона. 2. Да се представи писмен доклад включващ следната информация: - Описание на съществуващото положение – разположение, релеф, природни дадености, инфраструктура, комуникационни връзки с градски магистрали и обществен транспорт и др . - Извадка от ГИС – София с регулационни граници - Извадка от ОУП – София, с описание на параметрите на застрояване – гъстота, плътност, озеленяване и др. - Изчисления на параметрите на застрояване за конкретния имот 3. Да се предложи примерна схема на застрояване с еднофамилни сгради. Да се спазят всички изисквания на ЗУТ и нормативните документи. Да се разработи един от следните варианти на застрояване със: - свободно стоящи сгради - сдвоени сгради - редови сгради - смесени типове сгради. Ситуационното решение в 1:500 (1:1000) да включва разположение на сградите в рамките на УПИ, автомобилен и пешеходен достъп до всяка сграда, озеленяване. Съставил: ................................ (гл.ас. арх. Милена Нанова) София, 28/03/2008 1
  5. 5. ПРИРОДО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТКА ПРОУЧВАНЕ ЗА КВАРТАЛ №19B, м. БИСТРИЦА, СОФИЯ Благой Петков УРБ 10047
  6. 6. 1. СОФИЯ Изглед от Витоша, източник: bg.wikipedia.org
  7. 7. източник: www.sofia.bg www.sf.government.bg Административни Райони на Столична Община
  8. 8. София от Уикипедия, свободната енциклопедия София е столицата и най-големият град на България, 14-ти по големина в Европейския съюз [1]. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм „Света София“ - „Премъдрост Божия“ (на старогръцки език). Съдържание 1 География 1.1 Климат 2 История 3 Население 4 Административно устройство 5 Икономическа характеристика 6 Транспорт 7 Обществени институции 8 Забележителности 8.1 Културни забележителности 8.2 Природни забележителности 9 Развлекателна индустрия 10 Образование и наука 11 Спорт 12 Личности 13 Международни взаимоотношения 13.1 Побратимени градове 14 Бележки и източници 15 Външни препратки София 42° 42' N, 23° 20' E (карта - карта - сат. снимка) Данни * Население: 1 257 267 [1] Надм. височина: 550 m Пощ. код: 1000 Тел. код: 02 С, СА (А, ААВ, АВС) МПС код: Администрация Област: София-град Община: Столична - кмет Бойко Борисов Адрес на общината 1000 гр. София ул. Московска 33 тел.: 9377 сайт: www.sofia.bg промяна на тази таблица География София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са
  9. 9. Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири. Изглед към Витоша от центъра на града София е с обща площ от 1 311 кв.км и e разположена на около 550 метра надморска височина. Това я прави четвъртата по надморска височина столица в Европа. Климат Климатична таблица Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Год. Средна максимална 2,2 дневна температура (°C) 4,9 9,8 Средна минимална −4,9 −2,9 0,3 дневна температура (°C) 15,7 20,3 23,5 25,9 26,0 22,6 16,6 9,6 4,1 15,1 4,8 9,0 12,1 13,8 13,4 10,4 5,7 1,2 −2,7 5 Валежи (mm) 28 31 38 51 73 75 63 51 38 35 48 40 572 Брой на дните с валежи 10 10 10 12 14 13 10 8 7 7 9 11 121 Източник: World Weather Information Service История София е една от най-древните европейски столици, тъй като има повече от 7000 годишна история. На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе. В много антични извори и географски карти градът се назовава Сардика, нерядко областта се нарича Сардика, а градът - Сердика. Първият общински печат на Средец след
  10. 10. През римската епоха (след 45-7 година сл.Хр., император Клавдий) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea). Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus) и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските и/или централните власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите“)[източник?]. Йозеф Обербауер — Златарската чаршия в София от края на 19 век След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ. Сердика е любим град на император Константин (родом от близкия Освобождението Ниш), който дори възнамерявал да премести столицата си тук и антични автори утвърждават, че той често казвал: „Сардика е моят Рим“[2]. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика става седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г. През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила в късни времена гражданственост като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид. През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица (възможно е да е видоизменена форма на българското име, произнасяно като Срядьць, а в началото на 20-ти век български учени откриват връзка и с названието „Три води“)[източник?]. След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. Едва от края на ХІV градът се споменава като София в официалните документи на Второто
  11. 11. българско царство и Османската империя . В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил) от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко. По това време градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[3] На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция. На Разпети Петък - април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България, финансиран от тайните служби на СССР чрез руско-съветската агентура в България. На 10 януари 1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват двете найунищожителни измежду многобройните въздушни нападения и бомбардировки над София - разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население. Страната е парализирана и няма сили да се противопостави на съветската (проформа - съюзническата) окупация през септември 1944 година.[източник?] Население Населението на София е около 1 900 000 жители. (2008) По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. НайКвартал Младост-3, 2005 много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години. В етническо отношение Столична община може да бъде определена като най-
  12. 12. хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната. Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София пребивават около 1,8-2,0 милиона души. А пък всеки ден през столицата преминават около 200 000 души, и излиза че някъде околко 28-30% от населението на България всекидневно е в София. Според някои общински прогнози до 2010-11 година София ще достигне 3 000 000 жители.[2] Административно устройство София е център на Област София, Област София-град и на Столична община. 16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града: 4. Възраждане 5. Изгрев 6. Илинден 8. Красна поляна 9. Красно село 11. Лозенец 12. Люлин 13. Младост 14. Надежда 17. Оборище 19. Подуяне 20. Сердика 21. Слатина 22. Студентски 23. Средец 24. Триадица Административно деление на област София (столица) Други 6 района включват части от София, заедно с други населени места: 2. Витоша (Владая, Мърчаево) 3. Връбница (Волуяк, Мрамор) 7. Искър (Бусманци) 10. Кремиковци (Бухово, Желява, Яна, Горни Богров, Долни Богров) 16. Овча купел (Мало Бучино) Всеки район има свой кмет, който се избира от общинския съвет и решава въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. Столичната община се управлява от кмет и общински съвет, избирани на всеки 4 години. Бившият кмет на София, Стефан Софиянски, изпълнява тази функция от 19 ноември 1995 и получи своя трети мандат на местните избори през 2003 г. На
  13. 13. парламентарните избори през 2005 г. бе избран за народен представител. На проведените избори през месец октомври и след балотаж на 5 ноември 2005 г. за кмет на София бе избран Бойко Борисов. Вижте също Списък на кварталите в София Райони на Столична община Показване Икономическа характеристика На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса. Строителството бележи невиждан бум: една от многото нови офис-сгради в София, снимка по бул. „България“, юни 2006 г. Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната около 530 лв., но според данни от статистическите проучвания, като се вземе предвид и сивия сектор и укриването на доходи, заплатата е около 680 лв., а средно за страната - 553 лв. Транспорт Транспортната система на столицата е силно развита и е важна част от националната транспортна система. В София са представени всички видове транспорт без водния. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзката с вътрешността на страната по 5 направления. Изградени са 8 гари (Централна, СофияСевер, Илиянци, Подуене, Искър, Захарна фабрика, Горна Баня и спирка Надежда) със съответните локомотивни и вагонни депа. За периода м. януари - м. юли 2004 г. броят на пътниците, обслужени на Централна гара, е 2 323 844, което представлява 11.8% от общия брой пътници в железопътната мрежа на страната. София е и седалище на Български държавни железници. Наскоро е отворена и новата Централна автогара София, която позволява да тръгват едновременно за страната и чужбина между 47 и 60 автобуса. Автомобилният транспорт има
  14. 14. перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридора — номера 4, 8 и 10. Основните входноизходни артерии са в направленията югоизток (автомагистрала Тракия), изтокЦентрална гара София Трамвай по североизток софийската улица (автомагистрала Хемус и „Граф Игнатиев“ Подбалкана), югозапад (направление Перник-Благоевград-Кулата), и северозапад (направление Сливница-Калотина). Транзитният трафик се пренасочва по т.нар. „Околовръстен път“. Централната част на града е претоварена в пиковите часове поради тесни улици, нерешени проблеми с паркирането и неефективен контрол на транспорта. През периода 2000 - 2005 г. проблемите се влошават поради нарастване броя автомобили в столицата, изпреварващо нарастването на паркоместата чрез употреба на части от някои булеварди и площад „Батенберг“, и поради слабата употреба на подземни или многоетажни паркинги. Въздушният транспорт е представен с най-голямото летище в страната, Летище София, и с центъра за ръководство на въздушното движение. В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Столична компания за градски транспорт. Към 2007 г. системата включва 95 автобусни, 17 трамвайни и 10 тролейбусни линии. От 28 януари 1998 г. функционира една отсечка от първата линия на Софийското метро и до края на 2009 г. се очаква да бъде открито продължение на линията. Транспортната система в града се допълва от 49 маршрутни линии (маршрутни таксита, „маршрутки“), както и над 15 хиляди таксита. Обществени институции В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Сградата на Народното Главна прокуратура. Тук са и други национални събрание институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи,
  15. 15. чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.). В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България. Забележителности Площадът между Президентството и Министерския съвет Народен театър "Иван Вазов" Вижте още: Категория:Забележителности на София Културни забележителности Музеи Национален исторически музей[4] Национален църковен историко-археологически музей[4] Национална художествена галерия[4] Национален етнографски музей[4] Национален музей „Земята и хората“[4] Национален природонаучен музей[4] Национална галерия за чуждестранно изкуство[4] Национален военноисторически музей в София[4] Музей на историята на физическата култура и спорта[4] Археологически институт с музей[4] Храмови сгради „Свети Александър Невски“,[4] катедрала на българския патриарх „Света Неделя“, катедрала на софийския митрополит „Свети Георги“, най-старата църква в града „Света София“[4] „Боянска църква“,[4] национален музей „Света Петка Самарджийска“ Центърът на София: „Александър Невски“, „Света София“, паметникът Цар Освободител, БАН и Народното събрание
  16. 16. „Свети Седмочисленици “ Баня баши джамия Руска църква „Свети Николай Чудотворец“ Софийска синагога и исторически музей към нея[4] Други Национален дворец на културата[4] Зоологическа градина[4] Черни връх[4] Крепост Сердика Паметник „Цар Освободител“ Народен театър „Иван Вазов“ Жълтите павета Природни забележителности Паркове Борисова градина - най-големият парк в София Природен парк Витоша Черни връх[4] Панчаревско езеро парк „Гео Милев“ Южен парк Северен парк Западен парк парк „Оборище“ Вековните дървета на гр. София [3] Развлекателна индустрия В София са основани редица български музикални състави, сред които Щурците, ФСБ, Епизод, Хиподил, Хазарт. Образование и наука В София е седалището на Българската академия на науките и повечето нейни подразделения. В града се намират и голям брой висши училища: Академия на МВР Висше строително училище „Любен Каравелов“ [4] Колеж по строителство [5] Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ [6] Транспортен колеж [7] Висше училище по застраховане и финанси Военна академия „Г. С. Раковски“ [8] Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг [9] Колеж по телекомуникации и пощи
  17. 17. Лесотехнически университет Медицински университет - София Медицински колеж „Й. Филаретова“ [10] Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ Национална спортна академия „Васил Левски“ Национална художествена академия Нов български университет Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии [11] Театрален колеж „Любен Гройс“ [12] Технически университет - София Обединен технически колеж [13] Университет за национално и световно стопанство Стопански колеж [14] Университет по архитектура, строителство и геодезия Химикотехнологичен и металургичен университет Технологичен колеж [15], София Спорт София разполага с доста спортни съоръжения, които дават възможност за развиване и практикуване на различни видове спорт: Стадиони: Националният стадион „Васил Левски“, Българска армия, Георги Аспарухов, ст.„Локомотив“, ст.„Славия“, ст.„Академик“ и ст.„Септември“ Спортни зали: зала „Христо Ботев“, зала „Триадица“, зала „Универсиада“, зала „Фестивална“, Зимен Дворец на Спорта Плувни комплекси: Плувен басейн „Диана“, Плувен басейн „Мария Луиза“, Плувен басейн „Мадара“, плувен басейн „Спартак“, плувен басейн „Червено Знаме“, плувен басейн „БСФС“, Бази за водни спортове: Гребна база „Панчарево“ Бази за конни спортове: Конна база хан Аспарух (до ст. Славия) В София има следните спортни отбори: Футбол: ПФК Славия, ПФК Левски (София), Локомотив (София), ПФК ЦСКА (София), ФК Септември, ФК Академик 1947 и аматьорските Вихър (Горубляне), Обеля, Люлин и Локомотив 101. Личности Известни личности, свързани със София Международни взаимоотношения Побратимени градове Алжир (Алжир) Анкара (Турция) Атина (Гърция)
  18. 18. Берлин (Германия) Братислава (Словакия) Брюксел (Белгия) Будапеща (Унгария) Варшава (Полша) Киев (Украйна) Лондон (Англия) Питсбърг (САЩ) Прага (Чехия) Санкт Петербург (Русия) Тел Авив (Израел) Хелзинки (Финландия) Мадрид (Испания) Договор за приятелство и сътрудничество: Париж (Франция) Бележки и източници 1. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/Largest_cities_of_the_European_Union_by_population_within_city_limits Градове по население в Европейския съюз] 2. ↑ Petri Patricii excerpta Vaticana, 190: Κωνσταντίνος εβουλεύσατο πρώτον εν Σαρδική µεταγαγείν τά δηµόσια· φιλών τε τήν πόλιν εκείνην συνεχώς έλεγεν «η εµή Ρώµη Σαρδική εστι.» – Константин найнапред възнамерявал да пренесе управлението в Сардика; и понеже обичал този град, често казвал: „Сардика е моят Рим“. 3. ↑ Кираджиев, Светлин (2006). „София. 125 години столица. 1879-2004 година“. ИК „Гутенберг“. ISBN 978-954-617-011-8. 4. ↑ 4,00 4,01 4,02 4,03 4,04 4,05 4,06 4,07 4,08 4,09 4,10 4,11 4,12 4,13 4,14 4,15 4,16 4,17 Един от Стоте национални туристически обекта. Освен другите източници, в тази статия са използвани и материали, предоставени от Столичната община.И независима статистическа агенция. Външни препратки Официален сайт на Столична община Стари снимки от София 25 Фотогалерии от София на Никола Груев Уеб камери в София (може да изисква инсталирането на допълнителни ActiveX програми, за да бъде използван) София - пощенски кодове Столици на България Показване Квартали на София Абдовица | Банишора | Белите брези | Бенковски | Бокар | Борово | Ботунец | Бояна | Бъкстон | Васил Левски | Витоша | Враждебна | Връбница-1 | Връбница-2 | Гевгелийски квартал | Гео Милев | Герман | Горна баня | Горубляне | Гоце Делчев |
  19. 19. Дианабад | Димитър Миленков | Дружба | Драгалевци | Драз махала | Дървеница | Западен парк | Захарна фабрика | Зона Б-5 | Зона Б-18 | Зона Б-19 | Иван Вазов | Изгрев | Изток | Илиянци | Киноцентър | Канала | Княжево | Красна поляна | Красно село | Кремиковци | Крива река | Кръстова вада | Лагера | Лев Толстой | Лозенец | Люлин | Малашевци | Малинова долина | Манастирски ливади | Младост | Модерно предградие | Момкова махала | Мотописта | Мусагеница | Надежда | Обеля | Овча купел | Орландовци | Павлово | Подуяне | Полигона | Разсадника | Редута | Република | Света Троица | Свобода | Сердика | Сеславци | Симеоново | Слатина | Стефан Караджа | Сточна гара | Стрелбище | Студентски град | Сухата река | Суходол | Требич | Триъгълника | Филиповци | Фондови жилища | Хаджи Димитър | Хиподрума | Хладилника | Христо Ботев | Челопечене | Чепинско шосе | Южен парк | Яворов Райони на Столична община Градове в България с над 20 000 жители Области на България Показване Показване Показване 50-те най-големи града в ЕС по население Показване Столици на страните-членки на Европейски съюз Показване Столици в Европа Показване Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F“. Категории: Статии без посочени източници | Избрани статии | София Последна промяна на страницата: 11:52, 16 май 2008. Текстовото съдържание е достъпно при условията на Лиценза за свободна документация на ГНУ, версия 1.2 или коя да е следваща, публикувана от Фондацията за свободен софтуер; без непроменяеми раздели, без предни и задни корици.
  20. 20. КЛИМАТ Климатът на София се формира под влияние на процесите, които протичат в глобалната климатична система на Земята. Специфичните черти на „Софийския" климат се определят от влиянието на три основни фактора: радиационен, циркулационен и физикогеографски. Първостепенно значение за климата на София има количеството на слънчевата енергия, достигащо до земната повърхност. То зависи както от географската ширина, така и от режима и разпределението на облачността, от степента на замърсеност на атмосферата над града и изложението на оградните склонове на котловината. Радиационният фактор може да бъде представен чрез радиационния баланс на земната повърхност. Приходната част на този баланс се формира от количеството на т. нар. „сумарна радиация", представляваща сума от достигащата до земната повърхност „пряка" и „разсеяна" слънчева радиация. Разходната част на радиационния баланс се формира главно от ефективното излъчване на земната повърхност. Средногодишните стойности на сумарната радиация за София са около 121 ккал/кв.см. С увеличаване на надморската височина по склоновете на Витоша количеството на сумарната радиация намалява, което се дължи на увеличаването на облачността. В годишния ход на сумарната радиация се регистрира максимум през юли и минимум през декември. През последните десетилетия е отбелязана тенденция към намаляване на стойностите на пряката радиация през летните месеци в резултат от глобалните промени в атмосферната циркулация. Замърсеният градски въздух също причинява както намаляване на пряката радиация, така и загуба на биологичноактивната ултравиолетова радиация. Средногодишната стойност на ефективното излъчване (разходната част на радиационния баланс) в София представлява около 40% от сумарната радиация. В режима на ефективното излъчване се наблюдава максимум през лятото (август) и минимум през зимата (декември и януари). Средногодишната стойност на радиационния баланс (разликата между сумарната радиация и ефективното излъчване) в града е около 47 ккал/кв.см Радиационният баланс в София е отрицателен през декември и януари, а във високите части на оградните планини - от ноември до април. Той формира основния източник на топлина за системата земна повърхност - приземен въздух, от което зависи температурата на въздуха. Климатообразуващата роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на различни по произход и физични свойства (температура и влажност) въздушни маси. Поради преобладаващия западно-източен атмосферен пренос, целогодишно над София доминират въздушни маси на умерените ширини от континентален и океански произход. Тропичните (предимно през лятото) и арктичните (през зимата) въздушни маси са с относително маловажна роля, но причиняват значителни колебания в стойностите на метеорологичните елементи. Изключително съществена е ролята на постоянно активните центрове на атмосферното налягане - т. нар. „Исландски минимум" и „Азорски максимум", които се формират над Атлантическия океан и въпреки голямата им отдалеченост от Балканския полуостров
  21. 21. оказват безспорно влияние върху климата на България и Софийското поле. Климатичната им роля е по-категорична през топлото полугодие. Значително влияние върху климата на София имат и сезонно активните (предимно през студеното полугодие) центрове на атмосферното налягане - Средиземноморската депресия и високото налягане над Източна Европа. Атлантическите циклони, възникващи в района на остров Исландия, оказват най-голямо въздействие върху климата на София през пролетните месеци. Чрез тях от северозапад нахлува по-хладен и неустойчив океански въздух. Максимумът на валежите през май-юни, и периодите на захлаждане се дължат на свързаните с тези циклони студени атмосферни фронтове. Средиземноморските циклони се образуват главно през студеното полугодие над Генуезкия залив в Западното Средиземноморие. Техните атмосферни фронтове засягат в повечето случаи директно България и Софийската котловина. При движение на Средиземноморските циклони северно от България по склона на Витоша и южната половина на Софийското поле се проявява фьонов вятър. Типични са и значителните валежи по студените фронтове на Средиземноморските циклони. Около 70 дни през годината са под прякото или косвено въздействие на Атлантическите и Средиземноморските циклони, което смекчава континенталните черти на климата в София, а съпътстващите ги ветрове и валежи намаляват негативните последици от замърсяването на атмосферния въздух в милионния град. Антициклоните над България се формират по гребени на високо налягане на морския максимум главно през лятото и ранната есен. Динамични антициклони се проявяват след океански или континентални нахлувания от северозапад или североизток. Антициклоните, преместващи се от северозапад, се наблюдават главно през пролетта и причиняват застудявания, тъй като транспортираният от тях въздух е формиран на север в по-големи географски ширини. Антициклоните, нахлуващи предимно през зимата от североизток, причиняват резки застудявания. Физикогеографският фактор има комплексно и разнопосочно влияние върху формирането на климата на София. Видът на подстилащата повърхнина, надморската височина на Софийското поле, изложението на склоновете и посоката на простиране на оградните планини трансформират влиянието през годината на слънчевата радиация и атмосферната циркулация. Антропогенното въздействие върху климата на София няма аналог в България. Почти половината от площта на Софийското поле е силно изменена от стопанската дейност, което води до промени в повечето метеорологични елементи и до формиране на т. нар. „градски климат". В същото време типичният градски „релеф" на застроените територии влияе върху посоката и скоростта на ветровете. Продължителността на слънчевото греене в София е около 2020 часа годишно, което представлява около 45% от теоретично възможното, определено според дължината на деня. Продължителността на действителното слънчево греене зависи от облачността и котловинния релеф. Тя е най-малка през декември - около 50 часа, а най-голяма - през юли и август - над 300 часа. Най-слънчев сезон е лятото, следван от пролетта и есента, а най-мрачна е зимата. През последните 30 години е отбелязана тенденция към намаляване на продължителността на слънчевото греене, която е особено добре изразена през лятото. Тя се дължи на увеличената облачност и интен зивното замърсяване на
  22. 22. атмосферния въздух над града. В средновисоката и високата част на Витоша продължителността на слънчевото греене намалява до около 1860 часа средногодишно поради по-голямата облачност в планината. Максимумът на атмосферното налягане в София е през октомври, а минимумът - през април. На Витоша максимумът е през юли, а минимумът - през януари. Посочените особености се дължат на различията в температурата на въздуха през студеното и топлото полугодие в Софийското поле и Витоша. В денонощния ход на налягането се регистрира минимум около 16-17 часа и максимум около 89 часа, което е във връзка с денонощния ход на температурата на въздуха. Средната годишна температура на въздуха в София за периода 1956-1995 г. е 9,8 °С. Най-студен е януари (-1,3 °С), а най-топъл - юли (20,0 °С). Средногодишната температура в центъра на столицата е 10,2 ° С. Разликите в температурите на въздуха между центъра и периферните градски територии показват наличието на „остров" на топлина в приземната част на атмосферата, което е специфична черта на градския климат. Този „топлинен остров" е особено добре изразен през последните три десетилетия. Средните денонощни температури са отрицателни от средата на декември до средата на февруари. От второто десетдневие на юни до второто десетдневие на септември температурите са над 18 °С. Този период е типично летен за София. Характерно нарушаване на годишния ход на температурата на въздуха се отбелязва със застудяване през пролетта (типично около 24 май) и затопляне през късната есен или зимата (типичното новогодишно затопляне). Абсолютните минимални температури се измерват най-често през януари. Средните им многогодишни стойности са около -15 °С, а найниската температура (-31,2 °С) е регистрирана през 1893 г. През последните две-три десетилетия се наблюдава значима тенденция към повишаване на абсолютните минимални температури. Абсолютните максимални температури се регистрират най-често през юли и август. Техните средни многогодишни стойности са около 33 °С. Най-високата температура в София (38,8 °С) е измерена през 1916 г. Средно около 75 дни през годината са с максимална температура на въздуха над 25 °С. Около 17 дни през годината (през юли и август) имат максимални температури, по-високи от 30 °С. С увеличаване на надморската височина по склоновете на Витоша температурата на въздуха се понижава с около 0,5 °С на всеки 100 т. На Черни връх средногодишната температура е около О °С. Средната януарска температура там е около -8,5 °С, а средната юлска е 8,5 °С. Есента е значително по-топла от пролетта (октомври 2,0 °С, април -2,0 °С), което е характерно за планинския климат у нас. Абсолютните максимални температури на Витоша са много по-ниски, отколкото в града, докато абсолютните минимални температури са по-високи (Черни връх -22,7 °С). Последното обстоятелство се обяснява с липсата на температурни инверсии на тази височина. През половината от дните през годината в София се наблюдават приземни температурни инверсии, при които температурата на въздуха се повишава, вместо да се понижава с увеличаване на надморската височина.
  23. 23. Тяхното вътрешногодишно разпределение се отличава с максимум през зимата и минимум през пролетта и лятото. Инверсиите имат неблагоприятен екологичен ефект, тъй като водят до увеличаване на концентрацията на замърсителите в приземния въздушен слой, особено през студеното полугодие. Те винаги са свързани с тихо време и устойчива атмосфера. При инверсионни условия няма вертикални движения на въздуха и това предизвиква интензивно атмосферно замърсяване. „Островът" на топлина в централната градска част намалява в известна степен този негативен ефект на инверсиите, защото повишава температурата на въздуха в надземната повърхност, разрушава инверсията и създава условия за намаляване на замърсяването. От 1951 до 1995 г. се забелязва устойчива тенденция към повишаване на температурата на въздуха, което е особено изразително през зимата и по-малко през пролетта. Същевременно през есента се наблюдава обратната картина - известно захлаждане, което е посъществено през ноември. Причината за наблюдаваното явление трябва да се търси не само в антропогенното въздействие върху климата на София, но и в промените на атмосферната циркулация. Абсолютната влажност на въздуха следва годишния ход на температурата и е най-голяма през лятото (юли - 15,2 mb), а най-малка през зимата (януари - 4,7 mb). Режимът на относителната влажност е противоположен на този на температурата - максимумът е през зимата (декември и януари - около 84%), а минимумът е през лятото (август - 61 %). С увеличаване на надморската височина по оградните планини абсолютната влажност намалява, а относителната се увеличава. Максимумът на облачността в София е през зимата (декември), а най-безоблачно е лятото (август). Средният брой на ясните безоблачни дни в течение на годината е около 75, а този на мрачните дни (с плътна облачна покривка) - около 110. Мъглите са типично явление за Софийската котловина. Броят на дните с мъгла е средно около 30 за година, като в отделни години е бил 5 - 10, а през 1914 г. дните с мъгла са били 79. Ниската промишлена североизточна част на града е характерна с най-голяма честота на мъглите. Мъглите са най-чести през студеното полугодие. „Островът" на топлина в центъра на града води до намаляване на броя на дните с мъгла в сравнение с извънградските територии. С увеличаване на надморската височина броят на дните с мъгла нараства до около 250 годишно (Черни връх). Средногодишните валежи в града и прилежащата към него територия са около 550-600 mm. Те нарастват закономерно до около 2000 m надм. в. по склона на Витоша. По билните части на Витоша валежите са вече около 1000 mm. Различното изложение на склоновете на оградните планини спрямо потока от нахлуващ влажен въздух води до значителна пъстрота в разпределението на валежните количества. Годишният ход на валежите има ясно изразен континентален характер - зимните валежи са значително по-малко от летните. Зимните валежи в София са около 100-120 mm, а по високите части на Витоша - 200-220 mm. Февруари е месецът с най-малко валежи - в града те са около 30-40 mm, а във високата част на Витоша - 70-80 mm. През пролетта количеството на валежите нараства. В началото на пролетта (през март) то е все още малко и близко до количеството на валежите през февруари. През втората половина на пролетта валежите са повече, обикновено са краткотрайни и често придружени от гръмотевици. Нарастването на валежите през май е твърде рязко и те достигат 70-90 mm в града и околността му, а по склоновете и билните части на Витоша - 100-140 mm. Голяма част от валежите през април (отчасти и през май) на Витоша са от сняг. Летните валежи са най-големи и представляват 30-35% от годишната валежна сума.
  24. 24. Максимумът на валежите е през юни - между 80 и 150 mm, в зависимост от различията в надморската височина и изложението на склоновете. От летните месеци август е с най-малко количество на валежите - с 30-40 mm по-малко от тези през юни. През септември количеството на валежите е около 35-75 mm, като през втората половина на есента (ноември) валежите са с 10-20 mm повече, отколкото през септември. В последните години се наблюдава добре изразена тенденция към намаляване на годишното количество на валежите, особено в оградните планини. Типично явление за София и околностите е формирането на непостоянна снежна покривка през зимата. Средно около 50-60 са дните със снежна покривка. Първата снежна покривка се образува към края на ноември, а последната - през средата на март. За около 40% от зимите е характерно образуването на устойчива снежна покривка, като началото й е обикновено през втората половина на декември. Средната дебелина на снежната покривка е около 20 cm в края на януари и началото на февруари. В отделни години дебелината на снежната покривка достига 50-60 сm. На Витоша, в зависимост от надморската височина и изложението на склоновете, броят на дните със снежна покривка е 150-250 главно от декември до март, а в най-високата част на планината - от ноември до средата на май. Средната дебелина на покривката там през март достига 150-180 сm, а в отделни години - и 250-300 сm. Котловинният релеф и термичните инверсии обуславят преобладаването на тихо време в София. Посоките на ветровете се влияят както от особеностите на атмосферната циркулация, така и от височината и посоката на простиране на оградните планини. Най-чести са северозападните и западните ветрове, следвани от източните ветрове. Сходна е картината на преобладаващите ветрове по склоновете на Витоша. Най-рядко духат северни и южни ветрове поради влиянието на Стара планина и Витоша. Силни ветрове (обикновено северозападни или южни) в София се наблюдават най-често през пролетга и зимата, като максималната измерена скорост е 36 m/s. Типичен за София е фьонът, чиято проява е свързана със силен до бурен южен пулсиращ вятър, съпроводен с рязко повишаване на температурата на въздуха и понижаване на атмосферната влажност. Средногодишно в София се наблюдават около 8 - 10 дни с фьонов вятър. Друг вид местен вятър, макар и с по-малка честота на проява и по-малък ареал на въздействие, е силният студен падащ вятър от типа на „бората", който е характерен за южното подножие на Стара планина. През лятото и преходните сезони по склоновете на Витоша духат т. нар. „планинско-долинни ветрове". През деня те духат от котловинното дъно към планината, а вечерта - от планината към града. Освежаващият и очистващ от замърсители на въздуха ефект на тези ветрове се чувства особено добре в южните квартали на столицата. Територията на Софийската котловина принадлежи към умереноконтиненталната подобласт на Континентално-европейската климатична област. Според климатичната класификация на Кьопен Софийското поле има умерено влажен климат с умерено топло лято, а оградните планини - бореален. По климатичната класификация на Торнтуейт Софийското поле има сух субхумиден климат, а склоновете на планините се отличават с различни разновидности на хумидния климат. Във всички климатични класификации се отчита изразителната сезонност на климата на София. В крайна сметка климатът на София може да се дефинира като умереноконтинентален субхумиден с добре изразени годишни сезони и силно антропогенно въздействие.
  25. 25. ВОДИ Софийската котловина представлява своеобразен водосборен басейн, в който се формират повърхностни и подземни (пресни и термоминерални) води. Цялата котловина се отводнява от р. Искър и нейните ветрилообразно разположени притоци - Стари Искър, Перловска, Владайска, Какач, Блато и др. Река Искър навлиза в Софийското поле при кв. „Панчарево", вие се покрай кварталите „Дружба", „Гара Искър", „Бусманци", „Враждебна" и „Кубратово" и напуска полето при гр. Нови Искър. Територия на София се пресича от по-многобройните леви притоци на р. Искър - Перловска, Владайска, Какач и Блато. Естествените влажни зони - езера, блата и мочурища, обхващат най-големи площи покрай р. Искър и р. Стари Искър (около кв. „Гара Искър", „Враждебна", „Долни Богров", „Челопечене", „Чепинци", „Негован" и „Световрачене"). Малки заблатени площи и мочурища се намират покрай реките Симаничка, Дървенишка, Драгалевска, Суходолска, Какач и Блато. Водните обеми и площите на влажните зони намаляват, а водните екосистеми в резултат от периодично засушаване деградират. Постоянни крайградски изкуствени басейни са яз. „Панчарево" на р. Искър (с пълен обем 6,73 млн. т3), яз. „Елешница" на р. Елешница и язовирите на р. Суходолска и р. Църна бара. Привлекателни за софиянци са парковите езера - в Борисовата градина (ез. Ариана), в Южния парк и др. Някога най-значителните изменения в градската хидрография са настъпвали в резултат от речни прииждания и наводнения. През последното столетие тези промени се дължат на разширяването и градоустройството на урбанизираните територии. Най-силно са променени хидрографските системи на р. Искър и на вътрешноградските реки Перловска, Владайска и Суходолска. Пресушени и премахнати са Кривинският ръкав на р. Искър между кв. „Гара Искър" и кв. „Челопечене", реките Мутийска и Драганчова бара, блатата между кв. „Кубратово", „Негован", „Световрачене", „Гниляне" и др. Река Начало Устие Дължина (км) По-големи притоци Искър р. Прав (Рила) р. Дунав 19,4 Стари Искър, Кална, Перловска, Владайска, Какач, Блато. Стари Искър (Лесновска) р. Лопушна (Белица) р. Искър кв. Световрачене 30,5 Макоцевска, Матица, Буховска, Ботунецка, Кремиковска, Локорска, Войняговска, Подгумерска Кална землището на село Бистрица (Витоша) р. Искър, кв. Горубляне - Банска река Перловска Горно блато (Витоша) р. Искър, а след коригиране се слива с река Владайска 17,8 (км) Дървеница, Слатинска, Новачница Владайска Горно блато (Витоша) р. Искър общо устие с река 23 (км) Горнобанска и Суходолска
  26. 26. Перловска Какач (Банкенска) Банкенска (Люлин, под вр. Райловско градище) Блато землището на с. Опицвет р. Искър при гр. Нови Искър (пл. Три уши) р. Искър, след Кубратово 15,8 (км) Шевовица, Голяма река 8,5 (км) Сливнишка, Белица, Църна бара, Крива река Любопитни са спомените на софиянци за Крива река (или т. нар. Иша) - стар ръкав на р. Боянска. Тя навлизала в София откъм площад „Македония", минавала покрай Института за спешна медицинска помощ „Пирогов", по ул. „Солунска", пл. „Славейков", ул. „Левски" и ул. „Славянска" и образувала блата пред Народния театър и между ул. „Гурко" и бул. „Цар Освободител". При Орлов мост Крива река се вливала в Перловската река. Съвременните очертания на реките са определени предимно от техните коригирани корита - на р. Стари Искър (Лесновска), Перловска след кв. „Бояна" (вкл. р. Дървенишка), Владайска след кв. „Княжево" (вкл. р. Суходолска), р. Какач след кв. „Обеля" (вкл. Църна бара) и р. Блато след кв. „Мрамор". Произходът, режимът и потенциалните запаси на речните води отразяват специфичните природно-географски условия на Софийската котловина. В Софийското поле валежните количества са по-малко, а разходът за изпарение и инфилтрация - по-голям, в сравнение с оградните планински склонове. Значителни валежни и речни водни маси попиват в седиментите, запълващи Софийския грабен и подхранват подземните водоносни хоризон-ти. Тези специфични условия на Софийската котловина водят до намаляване на водоносността в басейна на р. Искър (в рамките на котловината тя е наполовина от тази до яз. „Панчарево"), а така също и на количеството на водните маси, получавани от нейните софийски притоци. Приточните води, които получава р. Искър между яз. „Панчарево" и гр. Нови Искър, възлизат на около 280 млн. т3 и произхождат главно от р. Стари Искър (около 130 млн. т3) и р. Блато (около 35 млн. к. м.). Характерна особеност на Софийското поле е рязкото намаляване на подхранването на реките с повърхностни води (т.е. валежните води, които се оттичат по земната повърхност) и относителното увеличаване на подхранването на реките с подземни води. Вероятните съотношения между повърхностни ге и подземните води, подхранващи реките, са 60 : 40%. Софийските реки имат умереноконтинентален воден режим, който се характеризира със зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-юни) от снеготопенето и дъждовете и продължително лятноесенно маловодие (юли-ноември). Водният обем през пълноводието на реките средногодишно е 55-65 %, докато през маловодието той е 16-23 % от годишните водни обеми. Най-големите средномесечни водни количества на витошките реки са през юни (около 25 %), на р. Елешница - през май (около 19 %) и на реките Банкенска, Лесновска, Какач и Блато - през март (около 12-19 % от годишните водни обеми).
  27. 27. До 1955 г., когато беше изграден Хидротехническият комплекс „Искър" режимът на водите на р. Искър се формираше предимно под влиянието на високопланинските условия в Рила. След това обаче водните запаси и водният режим на реката между яз. „Панчарево" и Искърския пролом се определят в най-голяма степен от режима на нейните софийски притоци. Ето защо режимът на р. Искър се отличава с пролетно пълноводие (през март - юни) и лятно-есенното маловодие (през август - октомври), подобно на повечето си притоци. При гр. Нови Искър, където реката напуска Софийското поле и навлиза в живописния Искърски пролом на Стара планина, пълноводието представлява 55-60 % , а през маловодието се оттичат само около 6-7 % от годишния воден обем. Характерни особености в режима на реките са големите прииждания, които засягат жилищни квартали и земеделски площи, разположени покрай реките. През 1936-1955 г. на р. Искър (при гр. Нови Искър) са регистрирани 5-6 прииждания годишно, а през 1956-1980 г. само от софийските притоци-3-4. Големи наводнения са станали през 1681,1857,1859,1937,1940, 1949, 1951, 1957, 1963, 1966, 1983 г. и др. Наводнения стават и по уличната мрежа от проливните дъждове или интензивното снеготопене при запушване на отводнителни шахти. Върху режима на реките в региона на София съществено въздействие оказват язовирите, урбанизацията (със съответната инфраструктура), индустрията и напоителните системи. Значителни хидроложки изменения са настъпили от разширяването на застроените площи и изграждането на водоснабдителните и отводнителните системи на града. Наличието на водонепроницаеми покривки от асфалт и бетон в урбанизираната територия увеличава дела на повърхностно оттичащите се валежни води и намалява техните разходи за изпарение. Изменения в хидроложките условия настъпват и поради изтичането на водни маси от повредените водопроводи, които подхранват запасите от подземни води. Предизвиканите от човешката дейност нарушения на речния режим са най- значителни нар. Искър след яз. „Искър" и яз. „Панчарево" (след 1955 г.), на р. Лесновска и на реките, пресичащи централната градска територия. Изкуственото регулиране на огромни водни маси (над 670 млн. к. м.) чрез яз. „Искър" и яз. „Панчарево" се отразява както върху водните запаси, така и върху режима на р. Искър в Софийското поле. В резултат от регулирането на речния отток и интензивното водопотребление намаляват различията между пролетното пълноводие и лятноесенното маловодие. Докато при естествени условия на маловодието се падат само 6-7 %, то при антропогенизиран режим този дял нараства до 28-30 % от годишния обем. Пресни подземни води са акумулирани в отложенията, запълващи Софийската котловина. В тях е образуван общ водоносен хоризонт с по-голяма мощност в източната част на полето (до 200-300 т), където само терасните материали в района на кв. „Казичене" достигат дебелина 50-60 m. Тук е формиран грунтов басейн със значителни водни запаси, с бавно движение на водата в него от периферията към центъра и на северозапад към изхода на р. Искър от Софийското поле. В западната част на Софийското поле водоносният хоризонт е с по-малка дебелина и по-малки водни запаси. Прослойките от глинести материали на различна дълбочина в него причиняват образуването на места на полунапорни и напорни води.
  28. 28. Подземните води в котловинното дъно се подхранват от валежите и от разливанията на реките при големи прииждания, а в периферията на полето - и от склоновите потоци. В района на Софийската напоителна система подземните води се подхранват и от поливните води. Нивото на подземните води е различно. То е най-плитко в ниската заравнена част между реките Искър и Стари Искър (Лесновска) и около р. Блато (0,5-1,5 m), където и колебанията му през годината са незначителни -30-60 cm. В съседство с реките подземните води излизат на повърхността и причиняват постоянно или сезонно заблатяване. В западната част и към периферията на котловинното поле нивото на подземните води се понижава на места повече от 10 m и колебанията на водното ниво през годината се увеличават от 0,5 до 4,5 m. Влияние върху нивото на подземните води оказва водочерпенето със сондажи и наличието на кариери за добив на инертни материали. В естествени условия нивото на подземните води се повишава от есенно-зимните към пролетните месеци (март - април), а в районите с напояване - от пролетните към летните месеци, след което настъпва бавно понижение. Общите динамични запаси на пресните подземни води в Софийското поле се оценяват на около 2 m/s и около 2/3 от тях се експлоатират. Най-значителни запаси има по терасите на р. Искър и р. Стари Искър (Лесновска), а по-малко - по терасите на р. Блато. В тези райони са изградени големи водоснабдителни системи (при кв. „Казичене", с. Лесново, кв. „Световрачене", в северозападната индустриална зона на София и др.). По-плитко разположените терасни води са най-замърсени от различни източници или от притока на замърсени речни води, с които са в хидравлична връзка. По-дълбоко разположените подземни води са по-малко замърсени и с оглед гарантиране на качеството на черпените води дълбочината на сондажите постепенно се увеличава въпреки по-малките водни запаси. С нарастването на дълбочината на водочерпене се увеличава температурата на водите, която от 10-15 °С близо до повърхността достига до 20-22 °С на дълбочина 200300 т и преминава границата за термоминерални води. Изключително природно богатство на София са минералните води. От проучванията се установява, че цялата Софийска котловина, с част от оградиите й планински склонове, представлява обособен хидротермален басейн с порови и пукнатинни или пукнатинно-карстови водоносни хоризонти. В тези хоризонти се съдържат значителни запаси от минерални води с различни физични свойства, химичен и газов състав в зависимост от вида, геоложката структура и дълбочината на водовместващите скали. По своя произход те представляват инфилтрационни, погребани с бавен водообмен и дълбока циркулация минерални води. Минералните води се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори, разположени предимно в южната част на котловината. В многобройните сондажи са разкрити редица находища на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 артезиански сондажа се самоизливат в котловината. Основните характеристики на находищата на минерални води от извори и сондажи са отразени в таблицата. При топлите минерални извори са разположени известните балнеоложки курорти с републиканско значение - гр. Банкя, кв. „Горна баня", кв. „Овча купел", доскоро и Софийската минерална баня. Редица други се формира и като регионални центрове. Високоалкалните, слабо минерализирани води о г Банкя, Горна баня, кв. „Иваняне" и други се използват за бутилиране и производство на безалкохолни напитки. Ежедневно за пиене се използва и аналогичната по състав и свойства изобилна вода от Софийския минерален извор и от кв. „Княжево".

×